Flatliners (1990) Свали субтитрите
- Какво става, какво се е случило?
- Наркомания. Хайде, помогни!
Наркоманите ни губят непрекъснато времето.
- Какво имаме?
- Кръвоизлив.
- Вагинално кървене.
- Вероятно спонтанен аборт.
- Ще трябва да я отворим.
- Всички операционни са пълни.
- Не можем да чакаме. Аз ще оперирам.
- Не можеш!
Направи го! Разкарай го оттук!
След петнадесет години работа тук ще ме видиш и мен затворена в лудницата.
Ето, започваме.
Форцепс... форцепс!
Къде е... къде е? Клампа!
- Откри кървящия съд...
- Да,.. ето! Ето започвам!
Дейв, изчезвай оттук. Веднага!
Лабрасио! Какво си мислиш че правиш?
Рандъл Стекъл, "Дневник на Хирурга". Не.
Рандъл Стекъл, "Дневник на истинския хирург"
Рандъл Стекъл, "Да направиш един дн..."
"Да изваяш Хирург" Не, изглежда много превзето.
Рандъл Стекъл, "Началото"?
"Началото на Младия Хирург." Да, идеално е!
Добро утро!
Хубаво става. Продължавайте.
Изведнъж, макар че бях в кома, аз видях себе си
като че ли от високо, наблюдавах всичко.
Ралф, съпругът ми, плачеше.
Докторът казваше, че умирам.
Видях себе си на леглото и всичко останало.
Тогава се понесох към стаята.
След това към този тунел към светлината.
Това бе най-красивата светлина, която някога съм виждала.
И тогава чух този глас.
Това беше най-красивият глас, който съм чувала.
Той ми каза:
"Аз ще ти отнема бебето."
"А ти се връщаш обратно."
И тогава се събудих, а там бяха Ралф и лекаря.
На практика съм бил мъртъв четири часа и половина.
Но аз не видях тунел не видях и никаква светлина.
А аз видях... и беше толкова красиво!
- Аз бях в тази градина...
- Този тунел и тази светлина...
Тогава този глас, който ме викаше... тази каляска, тази музика...
Тери, мисля по-добре да не ти дават повече лекарства.
Благодаря.
- Какво ново?
- Добро утро!
Има проблеми в спешното. По-добре стой настрани, днес.
Защо винаги разпитваш пациентите за смъртта?
Мисля, че закъснявам за лекция. Благодаря, Еди.
Увреждания от артрита... Малко особени жилави възпалени тъкани ето тук.
Сега сме под напречния свод на стъпалото. Метатарзалис...
Прекрасно, д-р Стекъл! Носете всичките си знания и талант, довечера.
Нелсън, като говорим за довечера. Харесвам всичко... Но ще трябва да се откажа по морални съображения
На света има достатъчно жестокост и варварщина и без твоя малък ужас.
Невежеството, това е от което се боим! Кога истината и познанията станаха ужас?
Особено за човек на науката и гений като теб.
- Какво правиш, Манус, Как си?
- Добре съм.
Като те попитах, имах пред вид срещаш ли се с някой?
- Идентифицирай!
- Костодиафрагматична рецесия.
Обидно ли ти е ако завързвам разговор?
Понякога е хубаво да се отпуснеш. Като стария Лени тук, той съвсем вече съвсем е отпуснат.
- Идентифицирай!
- Пилор.
Чух всички слухове и подхвърлянията за теб, Рейчъл.
Виж, сигурен съм, че си много топла жена. Но не може да си чак толкова затворена.
- Идентифицирай!
- Твоята интелигентност.
- Браво.
Искаш ли да наминеш през къщи?
Д-р Хърли, трябва да поговоря малко с д-р Манус.
- Стига! Вече ти казах не.
- Стекъл и Хърли са за.
Двама от най-добрите аспиранти в университета.
Това, което трябва само да направиш е да оправиш инжекциите и интравенозното.
Забрави! Не проявявам интерес да наблюдавам как ще се умъртвяваш.
Напротив, мисля че проявяваш.
Добро утро, колеги. Днешният изпит е предрешен.
Три шестици, пет петици и десет четворки.
Останалите четирима ще получат тройки и двойки.
Така, както се случва и в живота, вие се състезавате не с мен, не със себе си или с този изпит...
а всеки срещу всеки.
Вижте, има много други, които биха искали да си изградят име или нещо такова.
Жалко е че хора, които имат възможности, нямат достатъчно дързост.
- Добре, ние ще дойдем.
- Хей, говори само за себе си, Джоузеф.
Със сигурност ще бъде вълнуващо, Нелсън. Ще крещиш, ще ти призлява, ще повръщаш.
И после какво? Не мисля че ти стиска!
Ти ми донеси апаратурата. Тогава ще видим на кого му стиска!
Чу ли за Лабрасио?
Дейв, това е прекъсване за четири месеца. Няма да ти навреди на стипендията.
Забрави! Аз изчезвам.
Ти си най-добрият който са имали. Няма да ти позволят да напуснеш.
- Между другото, ти сгреши.
- Не, по дяволите! Тя умираше.
Аз и спасих живота. Ти какво щеше да направиш?
Ще трябва да си направят изводите след твоя случай, за да си запазят застраховките.
Ще те вземат следващия семестър.
Няма значение. Аз пак ще реагирам по този начин.
Знам. Затова искам да дойдеш там довечера.
Има няколко човека, които искам да убия, но то не си сред тях.
Не искам да умирам.
Искам да се върна с отговорите за смъртта... и живота.
Ще дойда с останалите...
...но имам нужда от теб. Имам нужда да ме върнеш обратно. Моля те.
Съжалявам, не мога да го направя.
Разбира се, заминавай. Изкачи някой друг връх.
Аз дори вече не те разбирам. Загубваш кариерата си заради непознат.
Сега обръщаш гръб на приятел.
Виж, наистина съжалявам за това което се случи днес.
- Без теб няма да мога да се върна.
- Затова не го прави.
Дейв...
Ами ако се получи?
Не искам да ме погребват в Събота.
Струва 150 долара повече ако те погребват в Събота.
Мисис Амслер, вие сте доста по-добре.
{y:ib}Моля, оставете съобщение след сигнала.
{y:ib}Знам, че си в къщи.
- Не закъснявай. Да не забравиш камерата.
- Каква камера?
- Добре, че беше си извикал специалистка!
- Без мъмрене, о'кей?
Ти си сгоден. Хайде, няма ли да пораснеш.
Записвам последните си приключения преди да се отдам на моногамен живот.
Не очаквах. Мислех, че си се понаситил на гаджета.
Какво по дяволите правим тук? Това си е направо "Чао!" на университета.
На бас за 10 долара, че някой може да си напълни гащите и тогава изхвръкваме оттук.
Не светвай онези лампи! Ще дойде веднага охраната!
Оправи решетката. Току що включих бойлера.
- Наистина ли ще го направиш?
- Майтапя се бе.
Упояваш ме с азотист, натриев пентатол и охлаждащата завивка.
Имам малко изстуден D5W.
Когато температурата ми стане 30 градуса, удари ми 200 Джаула.
Ударът ще спре сърцето ми. Тогава сваляш маската.
- Ти каза че ще дойде Рейчъл.
- Стекъл, затвори вратата.
Ти се заеми с инжекциите.
Когато ЕЕГ покаже равна линия, мозъкът е мъртъв. Вече ще се разхождам в отвъдното.
Дайте ми 30 секунди. Стопляте одеялото и ме загрявате до 33.8 градуса.
Инжектирате един кубик адреналин, и Джо идва с дефибрилатора.
- Връщате ме отново към живот.
- С увреден мозък.
Наподобяващо по много начини... експериментът с куклата Кабидж Пач.
Не и при температура на тялото 30 градуса.
Д-р Манус, бихте ли се справили с инжекциите?
Чакай малко. Защо правиш всичко това?
За да видя дали има нещо отвъд след смъртта.
Философията се провали. Религията се провали.
Сега зависи от науката. Човечеството трябва да знае.
Ти правиш това за човечеството?
Това писмо те освобождава от всяка отговорност.
Това не е за човечеството. Ти искаш да си на първата страница на "60 минути" -
като сандвич между Анди Руни и търговците.
"Снощи, един студент по медицина експериментира смърт и се върна отново към живот."
- Славата е неизбежна.
- Това е неправилна причина.
Д-р Хърли, електродите. Не искаш ли да си на страниците на "60 миниути"?
Рейчъл, какво ще кажеш за малко азотист? Поне ще си отида с усмивка.
Д-р Хърли, вземи одеялото.
Хайде, ние сме професионалисти. Сигурен съм, че ще стане много гладко.
Мога ли да взема апартамента ти?
- Шегичка!
- Една минута.
Не закъснявайте. Започвай да снимаш.
Ще имаш пълен запис на експеримента.
Обещай ми че ще го направиш.
Една малка целувка за сбогом?
Ще се видим скоро.
- 35.5 градуса.
- Това писмо не означава нищо.
Нека спи. Ще има мокри сънища Мисля че отиде в рая.
- Сега знам защо съм тук.
- Казах какво чувствам, Довиждане!
Искаш да рискуваш бъдещето си заради славата на Нелсън?
Някой идва!
- Мъртъв ли е?
- Той само спи.
Кажи им да не извършат нещо неразумно!
- Аз ще го направя.
- Какво?
- Нямам какво да губя.
- Освен живота му!
- Аз мога да го върна обратно към живот.
- Просто за минута спираме сърцето му.
- Не съм си и помисляла друго.
Не!
- Настрани!
- Какво правиш?
- Асистолия.
- Ще го убиеш!
- Не е чудно че се отказа първия път.
- Престани!
Дойдох в медицинския университет да умъртвявам колегите си, няма що!
Смърт. Няма импулси.
Импулсите намаляват. Той умира.
- Мозъчна смърт. Сега вече наистина е мъртъв.
- Хайде, започвай да снимаш.
Той е мъртъв, това не е ли достатъчно? Нека се опитам да го върна.
- Наблюдавай вратата.
- В тази стая сме с един мъртвец.
- Остава една минута.
- Започвай да снимаш, хайде!
- Остават трийсет секунди.
- О'кей, Хайде, затопляме го.
- Двайсет секунди. 31 градуса, 32.2 градуса...
- Натриев бикарбонат - готов.
Зареждам електродите.
Наблюдавай ЕКГ-то.
- Температура на тялото: 34 градуса.
- Започваме.
- Какво стана, какво имаме?
- Абсолютно нищо.
Увеличи на 300 Джаула.
Започни реанимация.
Натриев бикарбонат и адреналин.
О, Господи!
Абсолютно нищо!
- 36.6 градуса.
- Хайде, опитай пак! 350 Джаула!
Нищо.
Съживи го!
- Стекъл, помогни ми.
- Още адреналин.
Добре.
Имаме мозъчна дейност.
- Нелсън, чуваш ли ни?
- Добре дошъл пак, човече.
- Този смахнат се справи!
- Исусе Христе!
Стекъл, показваш отлични обноски с болните. Ще излезе страхотен лекар от теб.
Да го духаш!
Можеш ли да си спомниш нещо специфично? Горещина, студ, нещо такова?
- Не може да се определи.
- Видя ли тунел, светлина в края?
Не, но там има нещо отвъд. Изглежда уютно, като че ли.
Съзнаваш ли величината на откритието?
Може да поостане на въздух. Момчета, може да вземете нещо за пиене.
- Благодаря, че ми спасихте живота.
- Беше много забавно.
- Е, как се чувствуваш, мъдрецо?
- Като прецизно настроен инструмент.
Можеш ли да чуеш колите долу край брега на езерото?
Има и едно тънко жужене. Това са уличните светлини.
Дори и по-слаби звуци... Мога да чуя вдишване-издишване.
- И става все по-силно.
- Не, не става.
Не само го чувам, усещам го.
Да, прогнозата е отлична. Ще бъдеш супер на страниците на "60 минути".
- Това е много по-велико, Дейвид.
- Да бе, да... сигурен съм.
- Това е нещо, което не се купува.
- Забрави... Аз съм атеист.
Ще изчакаш ли няколко минути?
- Как изглежда?
- Той мисли че се е върнал от оня свят.
- Как изглежда?
- Той мисли че се е върнал от оня свят.
- Та, нали това и направихме?
- Всичко беше страшен късмет.
- Аз искам да съм следващия.
- Да, и аз искам да съм също известен.
- Не е само слава.
- Ще ти построят паметник.
- Малки надгробни камъни. "Почивай в мир."
- Аз съм следващия.
Аз искам минута и двайсет секунди.
Минута и трийсет.
Вие двамата толкова ли сте инат че залагате живота си?
Минута и трийсет.
Значи така. Цената не е лоша заради слава и известност.
Умри като герой, не умирай само за да станеш известен.
Чамп?
- Някой ще трябва да остане с него.
- Аз ще остана.
Добре ли си?
Искам да си ида в къщи.
Добре ли си? Поемаше дълбоко въздух.
Кръвното ти налягане ще се нормализира,
постепенно сърдечните ти съдове ще свикнат.
- Господи, красива си.
- Почини си.
Обзалагам се че преди 24 часа не си мислила да прекараш нощта тук.
Късмет имаше снощи, Нелсън. Не се изхвърляй.
ГОДЕЖНО ТЪРЖЕСТВО
{y:ib}Бих желал да пожелая на вас двамата {y:ib}най-прекрасните неща на този свят...
Здравейте, може ли да говоря с Ан Колдрън?
Ан?
{y:ib}Здравей, мислех си за теб. {y:ib}Как си?
Отброявам дните до ваканцията за Деня на Благодарността.
Трябва да се преместя в университет по-близо до теб или да си намеря по-бърза кола.
- Трябваше да се оженим още предното лято.
- Майка ми още не беше готова.
Знаеш, че си най-добрата.
Виж, ако нещо се случи...
- Джо, има ли нещо?
- Не знам. Просто съм изморен.
Не мога да проумея. Ще трябва да затварям.
- Джо, плашиш ме.
- Всичко е наред, няма никакъв проблем.
Обичам те. Довиждане.
- Нищо.
- Започваме реанимация.
- Реанимираме с адреналин, а нищо!
- Какво става? Хайде, Джо!
- Чакай, Нелсън, нека опитам аз!
- Нямаме време!
- Нека опитам.
- Правя всичко възможно!
- Нелсън, дръпни се.
- Хайде, Джо!
Ето,... ето! Кислород!
Кислородът готов.
Реанимацията успешна. Хърли ще живее.
Всичко е наред, Джо.
- Беше страхотно.
- Хайде пак.
Опиши "страхотно".
Не зная, не е като да мислиш за миналото или за бъдещето.
- Трудно е да обясниш.
- Да, забавно е да умираш по такъв начин.
Нелсън е прав, там отвъд наистина става нещо след смъртта.
- Абсолютно.
- Усещането беше странно.
- Беше почти еротично.
- Той е мъртъв и пак си мисли за жени!
Какво имаш предвид като казваш това еротично?
Не искам да си мислиш, че става дума само за секс.
Не, не. Това щях да го усетя.
Беше като че ли дружелюбно усещане. Беше нещо женствено, което ме викаше.
Това би могло да бъде откритието на нашето поколение. Последната граница.
Първо е открито морето, след това Америка, Западния свят, Луната...
Г-н Лаури, наркотиците, открития космос...
Нашата бивша първа дама...
- Това си е наше!
- Вече открихме диското.
- Стига светски приказки.
- Внимавай какво говориш.
- Аз открих нещо. Помниш ли?
- Аз се върнах от оня свят, снощи.
Не ме учудва. При нас снощи пък беше Елвис.
Ще платите, като сте готови, нали?
- Джо, мислиш ли че е трудно да се върнеш от отвъдното?
- Не, щеше да ми направи впечатление.
Но си спомняш всичко останало? Мисля, че вие съвсем сте превъртяли.
- Не се хващам.
- И аз не бих се хванал...
...ако не бях впечатлен от това отвъд. Какво ще кажеш, Дейв?
- Дейв, нали си атеист - няма какво да губиш.
- Аз ще съм следващата.
Няма да има друг. Вие търсите отговорите не на подходящото място.
Видяхте, каквото искате. Хайде, откажете се. Прекалено опасно е.
Не можем да се откажем сега. Аз ще опитам още по-нататък. Минута и петдесет секунди.
Две минути... Друго ми дойде на ум. Две минути.
- Две минути и десет секунди.
- Две минути и двайсет секунди.
Изглежда открихме победител.
Нелсън, сигурно много ти харесва?
Джо...
Имаше ли нещо негативно в твоето усещане?
Не. Нищо.
Добре.
- Чакай.
- Това ли е твоето кавалерско отношение?
- Иска ти се да ме засенчиш?
- Не става дума само за теб.
Изглежда, никой не иска да отивам в отвъдното. Нямам нужда от защитата ти, Лабрасио.
Какво искаш, Манус?
Ти от какво си мислиш че имам нужда?
Когато някой помежду ни е умен, а му се втълпяват идеи, както на теб,
останалите ставаме много нервни, а и ти си много красива.
- Защо си промени мнението?
- Скептично съм настроен.
Ако виждам, че няма нищо отвъд, значи няма нужда да продължаваме още.
Как си обясняваш подобните преживявания на всички, които са били в отвъдното?
Различни хора, с различна култура виждат едни и същи неща в еднаква последователност.
Може би мозъкът отделя някакъв хормон по време на смъртта.
Не, това са само предположения. Какво от това ако се подложиш и има нещо там?
- Тогава и ти можеш също да се убиеш.
- Нямам намерение да се убивам.
Радвам се да го чуя, Манус. Ще ми липсваш.
- Какво е това обсебване от мисли за смъртта?
- Това не е обсебване, просто интерес.
Проявявам личен интерес. Лека нощ!
- Да те закарам ли?
- Не, благодаря.
Не взех парите.
Прибрах тостера, но има още толкова много неща.
Не е ли така, Нелсън?
Както става накрая, ние всички знаем, какво сме натворили.
Чамп?
Ела тук, Чамп.
Ела тук, момчето ми.
Какво правиш тук, момче? Добре ли си?
Хей, добре ли си?
Загубил ли си се?
Сутринта след Хелоуийн. Развалящи се тикви, горящи листа,
черни котки движещи се като сенки по алеите.
Беше, като че ли не чувствахме страх от нищо.
Като че ли бяхме вече мъртви и нямаше нищо, което да губим.
Тъй като живяхме живота си толкова добре и много обичахме живота...
представяхме си, че сме безсмъртни.
Преодолявайки силите, които имаме и лудостта по науката.
Или може би защото съвсем бяхме превъртяли на тази тема.
- Хей, аз съм Джо Хърли. Ти си Тери, нали?
- Да.
- Ти си била на косъм от смъртта.
- Не искам да го обсъждаме.
Чакай малко. Аз също преживях нещо такова.
Така ли? Имам нужда са поговоря с някого. Това промени живота ми!
- Отначало, не ми повярваха.
- Какво ли пък знаят те?
Ако ще трябва да влизаш в час, може да поговорим някоя вечер през седмицата?
През целия ден тогава имах предчувствие, че нещо ще се случи.
Винаги съм имала предчувствия. Веднъж, леля ми летеше...
{y:ib}Защо ми причини това, Джо?
Не!
Честит Хелоуийн!
Хелоуийн е. Има пълнолуние. Не избързваме ли много, а?
Съжалявам, закъснях. Спречках се с едни яки типове.
- Хей, я да погледна.
- Добре съм!
- Къде по дяволите, беше?
- Не се чувствувам добре.
- Погледни се.
Гледай си камерата.
Страхотен костюм!
- Готов ли си?
- Готов съм.
Ти за какъв се мислиш? Господин Гаф?
- Две минути и двайсет секунди, не забравяй.
- Ти само побързай и не се бави.
Може да ни купиш нещо за хапване.
Внимавай да не стъпваш настрани от въжето!
{y:ib}Хоука хей!
До скоро!
20 кубика натриев пентатол.
- 30 градуса.
- 200 Джаула.
Настрани.
Смърт. Няма импулси.
Какво витае наоколо, така осезаемо? Това надеждата ли е или страхът от смъртта?
- Млъкни, Стекъл.
- Не, ти млъкни!
Ами ако не можем да го върнем?
Ще ти липсва ли, Рейчъл?
Една минута.
- 32 градуса.
- Дай му още пет секунди.
- А защо не десет? Имаме време.
- Сериозно ли?
{y:ib}Джоуи, аз ти се доверих.
- Мониторът! Джо, отдръпни се.
- Хайде, не се шегувайте!
Кой се шегува?
- Какво става тук?
- 33 градуса.
Джо, хайде!
Хайде. 2:15, 2:16, 2:17, 2:18...
2:20. Давай нататък, хайде.
Това е моята лаборатория. 300 Джаула.
Заредени. Настрани!
Дишай, хайде!
- 1,000, 2,000... Какво следва сега?
- Махни това, Нелсън!
- 5,000. Дишай.
- 300 джаула заредени. Настрани!
Хайде, Дейв.
- Ето... ето!
- Не не стана! Това е вентрикуларна фибрилация!
- Опитай лидокаин.
- Още не.
- Хайде, Дейв.
- Вдигни на 360! Настрани!
- Сложи лидокаин.
- Три проклети минути!
Започни реанимация. Джо, продължавай да снимаш! Сега ще опитам да го върна.
{y:ib}Ти ме излъга, Джо.
- Ето, ето.
- Един милиграм адреналин.
На косъм бяхме. Ама съвсем на косъм!
- Хоука хей.
- Какво каза?
{y:ib}Хоука хей. Това е боен вик на Сиуксите. Означава...
"Днес е добър ден да умреш." Така ли беше, Дейв?
Не знам дали бях мъртъв. Почувствувах нещо.
Сън... или нещо подобно, като нещо скрито в главата ми.
Ти имаше мозъчна смърт.
Някакво електричество циркулиращо по тялото ми...
Не, щеше да се види на ЕЕГ-то. Ти беше мъртъв. Какво се случи?
Трудно е да се опише с думи.
То е като параноя, но без страха.
като че ли те наблюдават. Вие бяхте над мен и се суетяхте.
- Кой може да те е наблюдавал?
- Мъртвите, разбира се.
Скептикът го почувства. Аз ще се подложа пак.
- В никакъв случай! Два пъти вече ме измествате.
- Четири минути.
- Лабрасио беше мъртъв три минути и половина.
- Това беше грешка!
- Под 4 минути е безсмислено.
- Никой няма да държи четири минути!
- Четири минути и двадесет пет.
- Пет минути.
- Аз съм следващата или ви напускам.
- Ще ни бъде трудно без нея.
- И аз ще се откажа...
- Аз също.
Добре, най-накрая бунт!
Доверих ви брилянтната си идея. Това се случва само веднъж в живота.
- Стига, Нелсън. Малко почивка, а?
- Никой от вас нямаше предвиждания, като моите!
Рейчъл, искаш да си следващата? Заповядай, но това всичко си беше моя идея!
Вие сте само едни туристи!
Аз бих се пробвал на три минути и половина. Дори на три и четиридесет секунди.
Но четири и двадесет и пет е лудост. Минаваме пет-минутната граница. Опасно е!
{y:ib}Подвига ми се от теб, Джо.
{y:ib}Ти каза че ме обичаш, Джо.
- Обичам те, Джо.
- Хей?
Абе, слушаш ли ме въобще?
Благодаря че остана.
На смяна съм в болницата. Добре изглеждаш. Ще се видим по-късно.
- За довечера...
- Не се опитвай да ме разколебаеш!
Защо правиш всичко това?
Загубих хора, които ми бяха много близки.
Искам да съм сигурна, че са отишли на добро място. Толкова ли е тривиално?
Да ти кажа право, това е най-добрата причина, която съм чувал досега.
Има нещо, което не ти казах за снощи.
Имах това чувство, че ако бях отишъл по-нататък...
...че има нещо там което ме защитава. Нещо добро.
- Значи, не трябва да опитваш.
- Атеистът повярва в Господ?
Опитвам се да ти кажа, че не искам да го правиш.
Помисли за всичко за което имаме да си говорим... когато ме върнеш от отвъдното.
Аз умирам. Не ме лъжи.
Аз умирам. Не ме лъжи.
Мисис Амслер, вие се борихте много добре.
- Понякога трябва да си отидем.
- Така казват гласовете.
- Какви гласове?
- Те казват, "Направи ли достатъчно?"
"Казал ли си на всички че ги обичаш?"
Да. Казах.
Това са добрите гласове. Те ти казват това, което трябва да знаеш.
- Какво?
- Че има къде да отидеш.
- Вярваш ли?
- Да, вярвам.
Вярвам.
Хей, "Фелацио"!
Имаш ли кибрит? Добре, аз имам.
Твоето лице е като моя задник.
- Дъхът ти мирише на говеждо лайно.
- Познавам ли те?
Ти още нищо не знаеш!
Повръщан, гаден,
смрадлив изрод,
лигав охлюв.
Какво ти става? Ще плачеш ли? Плачи, бебе Дейви, плачи!
Лицето ти е грозно, като на плъх или миризлив пор. Ти си кучи син!
- Как се случи това?
- Ами играех хокей...
- Виж, за снощи...
- Всичко е наред.
- Какво стана с Лабрасио.
- Нали говорихте или...
- Просто неговият начин да ме спре не мина.
- Не е добра идея да продължаваме без Дейвид, а?
- Нямаме нужда от Дейвид.
- Можеш ли да го направиш?
- Вярваш ли ми?
- Не, но ще го направя така или иначе.
Азотист.
До скоро!
От колко време е така? Хайде, връщаме я!
- Не е ли малко рано.
- Просто го направи, Джо!
Не очаквай целувки за това.
- Прекъсваме четвъртия експеримент. Защо ли?
- Ами защо не попиташ д-р Смърт?
- Какво става?
- Върнахме Рейчъл по-рано!?
- Престани! Мисли за Рейчъл.
- Прав е Джо. 32.7 градуса. Хайде, пригответе се.
Рейчъл, не влизай там.
{y:ib}Казах ти да не го правиш.
Дени!
Ти си виновна за това!
- Нищо.
- Вдигни на 300 Джаула.
Хайде, Рейчъл!
300 Джаула. Настрани!
- Добре!
- Какво добре! Вентрикуларна фибрилация, нямаме нищо.
- Всичко е наред, ще я оправим.
- Вдигни на 360 Джаула.
- Какво направи?
- Стана може би късо съединение.
- Джо, нали зарежда акумулаторите?
- По дяволите!
Започни реанимация. Интубирай, Стекъл.
Няма пулс.
- Не става. Джо, поеми.
- Тя е така вече четири минути.
Ще използваме Бретилиум. Това е единственият начин.
Недей, ще я изпържиш.
Нелсън!
Моля те, недей!
Ще успееш ли?
Хайде, Манус.
Лидокаин.
Хайде, върни се при нас! Хайде!
Чакай!
Долавям нещо.
Кислород!
Има пулс.
- Защо ни спря по средата?
- Нещо се случи с мен, днес.
Имаше едно момиченце... Уини Хикс. Ходехме заедно на училище.
Всички и се присмиваха. Много я подигравахме.
В метрото, тя започна да ми говори мръсотии, да ме обижда... Направо в лицето!
- Тя е била само на десет години.
- Сигурно си задрямал.
- Не, не си въобразявам.
- И на мен също се случиха странни неща.
- Мисля, че са увреждания на мозъка.
- При теб сигурно са.
Изключи този диктофон, Стекъл, това са лични проблеми.
Мен ме преследват видения на жени, които тайно съм заснемал, докато правим секс.
Те всички са част от видеотеката на Джо Хърли.
Какво става с теб, Нелсън? Кой ти се яви?
Казва се Били Махоуни. Беше момченце, което много тормозехме в училище.
- Не е голяма работа.
- Така ли? Ами какво се случи с лицето ти, а?
- Малкият малко се поувлече.
- Чакай, чакай.
Разбирам че Дейв чува псувни и гадости, а този перверзник има разни видения.
Ти твърдиш, че това момче физически те е докосвало. Това не е възможно!
- Това е прекалено странно.
- Странно? Ние си правим експерименти със смъртта.
Значи по някакъв начин сме прехвърлили физичекси греховете си.
- Кога разбра за това?
- След като експериментирахме с Джо.
- Защо не ни каза нищо!
- Господи! Та нали сме хора на науката.
Това е неразумно, неморално и неетично да премълчаваш съмненията си.
Рейчъл Манус може да знае отговорите за живота и смъртта.
Тя беше мъртва цели пет минути!
Ако тя излезе от тоалетната с тези отговори,
- целият свят ще я боготвори.
- Така както ти я боготвориш.
- Трябваше да ни кажеш, Нелсън.
- Нямаше да го направите.
- Поне щяхме да имаме избор!
Чувствам се измамен.
- Рейчъл, добре ли си?
- Добре съм.
Казах вече, че съм добре. Ще ме наблюдавате ли още?
Хайде, Били Махоуни.
Дай най-доброто от себе си.
Предизвиквам те... Хайде!
- Неща случили се в миналото търсят отмъщение?
- Не съм сигурен както става.
Ако ти се види нещо, искам да споделиш с мен.
Може да кажеш на лекаря си.
- Ще бъда във всекидневната.
- Това хора, които сме наранили ли са?
Нещо случи ли се снощи?
Не.
Просто опитай да си починеш.
- Как е тя?
- Мисля че крие нещо.
- Какво е сторил Нелсън на онова хлапе?
- Не зная!
- Трябва да си казваме всичко един на друг.
- Да, съжалявам.
Момчета, защо не си тръгвате? Аз ще остана с нея. Да, добре... извинявай.
Ще те хванем, Били Махоуни!
Не!
Спри, Нелсън!
- Какво става, как си?
- Закъснявам. Ще се видим по-късно.
- Чакай. Къде отиваш?
- Трябва да говоря с нея. Трябва да я спра!
Добро утро, Рейчъл.
О, не... не...
Гласовете й са грешали. Отвъд няма нищо красиво.
- Това, че ги изгубваме е част от нашата работа.
- Но аз не бях права.
Изглеждаш като че ли си имал страхотен ден.
- Не ме ли помниш, Джо?
- О, да, разбира се.
- "Ти модел ли си? Можеш да бъдеш модел".
- Виж, трябва да вървя.
Хей, не те спирам случайно. Аз те открих.
Имаш ли нещо против ако ти купя нещо за пиене?
- Ще ти се обадя този уикенд.
- Прекрасно, имаш ми номера.
- Здрасти, красавецо.
- Коя си ти?
- Какво правиш, как си?
- Едно шантаво момиче... Познавам ли те?
Искали ти се? Не трябва да правим нищо.
Можем само да си лежим заедно по бельо.
Ще ти се обадя. Обещавам.
Изморих се да играя роли.
Можем да спрем, когато кажеш.
Това само ще заздрави връзката ни.
О, никога не съм се чувствала така.
Разбира се, че те уважавам.
- Обади ми се когато пожелаеш.
- Покажи, че ме обичаш.
Вие не сте истински!
Ан, това ти ли си?
- Ама, това ти ли си?
- Звучеше толкова разтроен по телефона.
- Разтревожих се и взех автобуса.
- Каква приятна изненада.
- Откога си тук?
- Достатъчно, за да изгледам филмите ти.
О, Господи!
Сигурно си мислиш, че ще те напусна само защото си спал с онези момичета.
Те не означават нищо за мен.
Бих се радвала, ако означаваха. Ако ти пукаше поне за една от тях,..
бих могла да се преборя с това, обичах те.
Но да записваш всички тези жени... те са имали нещо към теб...
Всички тези жени са ти вярвали. Ти нищо не разбираш от доверие.
- Не е това което си мислиш.
- Напротив, това е.
Здравейте, това ли е мисис Ърл Р.Хикс?
Здравейте, това ли е мисис Ърл Р.Хикс?
Да имате дъщеря - Уини, около двадесет и шест годишна?
Да? Аз съм Дейвид Лабрасио. Съученик съм на Уини.
Да, родителите ми все още живеят тук.
Искаш по някакъв начин да се свържа с нея та си мислех дали...
Добре. Имате ли адреса й?
Чудесно. Благодаря много. Довиждане.
- Господи!
- Толкова е зле, колкото изглежда, а?
- Искаш ли да го погледна?
- Не. Просто исках да знам как е Рейчъл?
Тя не излезна тогава от онази тоалетна с отговори за живота и смъртта.
- Къде отиваш?
- Винсънт Роуд.
- Да дойда ли и аз?
- На два часа път с кола е.
- Не искам да оставам сам.
Днес, ще отстраним левия бъбрек и ще направим дисекция на долните отдели на червата.
Отпрепарирайте възходящото от напречното дебело черво.
Продължете до сигмата и по-нататък до апендикса.
- Къде отиваш?
- Добре ли си?
Бих се чувствала по-добре ако някой спре да ме пита непрекъснато как съм.
- Сигурно има видения?
- И аз имам, и какво?
Дали ако ни изгонят от университета Ан ще се върне, луд ли си?
Манус!
Аз ще се заема с това. Върнете се на място или ще понесете последствията си.
Майната му.
- Това трябва да е.
- Уини добре се е устроила.
- Тя няма да си спомни въобще за теб.
- Заслужава си.
- Идваш ли?
- Не.
Слушай, ако нещо се случи... Ако имаш нужда от нещо, просто натисни клаксона.
Зън, зън, зън. Дейв, трябваше да пратиш писмо.
Хей, има ли някой?
- Здрасти, майка ти в къщи ли е?
- Идвам.
Прибирай се, миличка.
- Да? С какво мога да Ви помогна?
- Да, ами...
Вие ли сте Уини Хикс? От Клермонт?
Аз съм Дейвид Лабрасио. Ходехме в едно училище.
Аз бях по-малък тогава.
Просто реших да намина. Това е камионът ми.
Здрасти, аз съм хубава. Той е хубав.
Ние сме двамата изперкали лунатици. Мога ли да вляза?
Да можеше да решиш и моя проблем, Дейв... Куражлия си.
Красиво е. Добре си се подредила.
Е, това не е медицинския университет.
Аз така и не обикнах училището.
Не бях много добра.
- Изненадана съм че ме помниш.
- Аз те помня.
Спомних си как се отнасяхме с теб, тогава.
Ти беше малко срамежлива, а аз страшен нахалник... съжалявам.
За какво говориш? Това беше толкова отдавна, дори не си спомням.
Хайде да не ровим много в миналото.
Все пак, накарахме те да се чувствуваш... беше грешка. Отнасяхме се много лошо.
Прибирай се.
Сега имам семейство.
Не съм била грозно момиче от доста време насам.
Ти никога не си била грозна.
Защо дойде тук?
Дейвид, помощ!
Знам, как се отнасят децата. Не означава нищо.
- Не смятах да идвам тук...
- Уини, добре ли си?
Да. Добре съм, Бен.
Съжалявам, ако ти развалих настроението. Не исках да те наранявам отново.
Ще трябва да вървя.
Дейвид?
Благодаря ти.
Сигурна ли си?
Благодаря.
Дейвид, помощ!
Нелсън, спри. Спри!
- Къде е Били Махоуни?
- Никой няма тук освен нас двамата.
Пусни!
Момчета, къде бяхте?
- Тя имаше халюцинации по време на упражнение.
- Как се чувстваш?
Прекрасно, за човек, който непрекъснато вижда баща си, умрял преди 20 години.
"Смъртта е красива." Пълни глупости.
Как си, Нелсън? Добре?
Бих искал да ти благодаря за кошмара.
Вие толкова бяхте разпалени по отвъдното... Добре дошли.
Ти укри някои факти от нас.
- Съжалявам че сте толкова разтроени.
- Не сте единствените поели този риск!
- Винаги съм чувствувал че има нещо неестествено.
- Стекъл, ти не си рискувал абсолютно нищо.
- Стига! Всички сме изправени пред един и същи проблем.
- Не, не всички.
Тя не греши ли? Толкова независима.
Когато загазя, не забърквам и останалите край мен.
Хайде, бе! Какво стана с теб? Хванаха какво си снимал на видеокасети.
Ти си псувал малко момиченце. Ти сънуваш кошмари с мъртвия ти баща.
- Искрено съжалявам!
- Вие нищо не знаете за мен.
Но Дейв, знае нали?
Хайде, това са вашите грехове. Живеете с тях... И аз живея с тях.
Искахте да видите смъртта? Погледнете я хубаво. Красива е.
Ти вече се нарани достатъчно. И нея ли искаш да нараниш?
Помогни му да намери Били Махоуни. Направи го, разбра ли?
- Не го оставяй сам.
- Защо ни е да откриваме Били Махоуни?
Младият д-р Дейв мисли че ще разреши проблемите на съдбата ни.
- Изкупление, господа.
- Изкупление?
Чакай малко! Защо винаги ме отбягваш.
Защо не разговаряш с мен?
- Баща ми се застреля.
- И ти се чувстваш виновна?
Там стоеше отворена вратата в хола, а аз не трябваше да влизам...
Децата все се чувстват отговорни и виновни. Ти не си била виновна.
Ти сам го каза. Хората към, които сме сгрешили искат отмъщение.
Не знам дали това помогна, но след като се видях с Уини Хикс...
Не мога да обясня, но ми олекна някак... като помолих за прошка...
Уини Хикс е жива. Баща ми е мъртъв.
Баща ти е на небето.
Той би искал да го оставиш там.
Тогава защо сънувам кошмари отново?
Тук.
- Къде сме?
- По добре да те откараме в болница.
Елате оттук, това е пряк път. Не мога да повярвам че си спомням всичко това.
- Махалата постепенно се разпада.
- Дай ми ключовете!
{y:ib}стъпи на пукнатината {y:ib}иначе мама ще си строшиш главата...
който е последен, той...
Хайде, момчета, пред нас е Спасението.
Това е гробище.
Нелсън, къде се скри сега? Вече не е много забавно.
Никога не е било.
- Къде си?
- Ето, тук съм.
Ето тук почива Били. Събуди се, малко лайно такова, имаш гости!
Знаех си че е тук... защото аз го направих.
- Били Махоуни!
- Не, Нелсън, не го прави!
Отделиха ме от родителите ми, когато бях на девет.
Изпратиха ме в Мъжкото училище на Стоунхям. Мислех, че вече съм заплатил за това!
Било е нещастен случай. Да се прибираме, а?
Дейв е прав... Мога да направя някои промени.
Как?
- Нелсън?
- Джо, трябва да взема колата ти назаем.
Нелсън, чакай.
Господи!
Здравей. Какво? Къде?
Нелсън превъртя. Джо и Стекъл не знаят какво да правят.
- Можеш ли да останеш сама?
- Да.
Татко.
Рейчъл.
Съкровище...
Съжалявам.
Прости ми.
Били Махоуни е умрял преди 17 години и Нелсън чувства вина за това.
- Не знаеш ли къде отиде?
- Избяга да промени историята.
- Мислиш ли, че ще се подложи отново...?
- Сам? Това ще е самоубийство.
- Дейвид?
- Не, Нелсън е.
{y:ib}Дейвид се опитва да те открие.
Исках да кажа че много съжалявам. Моля те, кажи на Дейвид.
- Извинявай че те забърках в това.
- Не, това сега няма значение.
Рейчъл, всичко има значение. Всичко, което правим има значение.
- Затова, аз отивам отново в отвъдното.
- Не, Нелсън, чакай!
- Кажи ми къде си.
- Много съжалявам!
- Това е отплата за нашата надменност, арогантност.
- Спести си приказките.
Добре, че не се подложих. Навремето много тормозех моята дебела гледачка.
Добре, Били Махоуни, хайде ела.
- Температура 25 градуса.
- Той е използвал Калий!
Джо, дефибрилатор! 300 Джаула. Настрани!
- Нищо.
- Ще трябва да опитаме пак. Настрани!
Вдигни на 360. Настрани!
- Не мога да чуя нищо.
- Той се обади. Преди десет минути.
Да интубираме.
Не мога да проникна. Трахеята му се е стегнала много.
Престани, Били!
- Нищо!
- Дай ми 4 милиграма Атропин!
- Дейвид...
- Атропин в трахеята.
- Това е страшно силно, Дейв.
- Това трябва да помогне. Хайде.
- Хайде, Нелсън.
- Той е мъртъв от десет минути.
- Това не е вентрикуларна фибрилация!
- Адреналин кардиално!
Направи го!
Не!
Не го прави, Били!
Съжалявам! Извинявай!
Започни реанимация!
Започни реанимация!
Вече станах 12 минути! Мъртъв е.
Дишай!
Стига вече. Изпуснахме го.
Дейв, престани!
Спри, Дейвид.
Дейвид, стига! Спри!
Остави го.
- Ние сме отговорни за това.
- Може би го заслужаваме.
Не. Не е честно! Не е правилно!
Извинявай, Господи! Извинявай, че стъпихме в твоята територия!
Съжалявам! Не стига ли?
- Очевидно не стига.
- Ще се обадя на полицията.
Долавях го по гласа му по телефона. Звучеше така, като че ли заслужава да умре.
Глупости! Било е грешка. Той е бил просто дете.
Той не заслужава да умре!
Хайде, Нелсън!
- Настрани...
- Не, чакай!
Долавям пулс. Пулс!
- Хайде, оправи ритъма.
- Спокойно, не припирай.
- Оправяй ритъма.
- Не припирай.
Това е.
Майко Богородице, Исусе Христе и всички останали там...
- Здрасти! Не се опитвай да говориш.
- Това трябва да го запиша.
Той каза...
Той каза, че днес не е бил добър ден да умреш.
Благодаря ви.
Благодаря ви.
{c:$0000FF}{s:28}Превод и субтитри: Г.Димитров [gld@abv.bg]
{c:$0000FF}{s:28}Subtitles. by. Vladca. [deCOY. EMC]