The Last Castle (2001) (The Last Castle CD1.sub) Свали субтитрите
ПОСЛЕДНИЯТ З А М Ъ К
Погледнете някой замък, който и да е.
Сега отпределете основните белези, които го правят такъв.
Ще си останат същите и след хиляда години.
Първо - местоположение. Високо място, от което се вижда...
всичко, докъдето окото ти стига.
Две - защита. Големи стени, достатъчно силни да издържат фронтална атака.
Три - гарнизон. Хора тренирани и готови да убиват.
Четири - знаме. Кажете на хората си:
"Вие сте войници и това е нашето знаме."
Кажете им, че никой не може да отнеме знамето ни.
Стъпка напред. Марш!
И развейте това знаме високо, така че всеки да го вижда.
Сега вече имате замък.
Единствената разлика мажду този замък и всички останали е,
че те са направени да държат хората отвън.
Този е направен да ги държи вътре.
Ей, дай ми топката! Дай топката, бе!
- Айде, бе! Дай шибаната топка!
- Майната ти!
Сър ?
Сър? Настанителната заповед току що пристигна.
Дай я на капитан Перец.
- Аз ще я взема, Шийла.
- Трансверът е категория "А".
- Дай да видя.
- Разпръсни се! Разпръсни се!
- Играй си играта, бе. Айде !
17.00 часа?
Не, не, готови сме.
Ами, просто е доста бързо. Добре.
Добре. Това сигурно ли е?
Добре. Благодаря ви.
Сър?
Сър?
Имаме потвърждение.
Пристига в 17.00 часа.
В 17.00 днес?
Така казаха, сър.
Не разбирам. Процесът започна днес.
Очевидно се е признал за виновен и е получил 10 години.
От уважение към него са ускорили продцедурите.
О, от уважение!
Ами да бяха кръстили на него военна база, вместо да го пращат тук.
Господи ! Юджийн Ъруин !
Е, имаме дело. Имаме присъда. Имаме затворник.
Вършим си работата... независимо дали ни харесва или не.
Все ние сме на топа на устата, нали?
Пристига затворнически ескорт на портал "А".
Затворническият ескорт пристига на портал "А".
Давам му седмица.
- До какво?
- Докато си окачи въжето.
Ако военният трибунал не го е докарал до ръба,
- ти гарантирам, че тоя кенеф ще го направи.
- Седмица, а?
- На бас за шест пачки.
- Шест? Да ги направим десет.
- Добре. Нека са десет.
- A, ето го.
Мистър Делу залага 10 пачки. Човека е много специален.
- Друг ще заложи ли на него?
- И понятие нямате за какво говорите.
Хайде де. Да го направим с натрупване. Заложени са 10 пачки. Кой участва?
Няма да се обзалагам дали човека ще се самоубие или не.
Това е откачено бе, пилоте.
Пък и погледни го. Седмица? Твърд човек е.
Колко твърд, осем, десет дена, колко?
- Осем.
- Други залози?
- Безсърдечно копеле си, Йейтс.
- Ей, аз не се обзалагам...
дали човека ще се самоубие, само събирам залозите.
- Ами ти, Кътбуш? Знам, че ще заложиш.
- Пиши ме за седмица и половина.
- Седмица и половина?.
- Уолас?
- Слушам.
- Предавам затворник категория "А" на охраната.
- Прието. Охраната поема.
- Портфейл, кожен.
- Семейни снимки?
- Дъщеря ми.
- Внукът ми.
- Искате ли да си ги задържите?
Разрешено е.
Благодаря ви.
Връзка ключове. Очила.
Ще трябва да взема пръстена ви.
Благодаря.
O, всъщност можете да го задържите. Пръстените от Академията са разрешени.
Две нашивки по три звездички. Май това е всичко.
- Е, ъ-ъ...
- Сър? Затворник Ъруин е тук.
- Пет минути.
След пет минути. Можете да оставите това ако желаете.
- На мен ли казахте?
- Да.
Знам какво си мислите. Аз ли да ви отдам чест или вие на мен?
Отговорът е нито едно от двете.
Хората ми ми козируват, разбира се, а и на всеки съобразно ранга му.
Но не и на генерал, попаднал сред затворническите редици.
Но всичко по реда си. Гладен ли сте?
- Не.
Сигурен ли сте? Всеки понеделник вечер си правим на пържолен празник.
- Все се намира повод за веселба.
- Абсолютно.
Абсолютно. Мога ли да ви предложа лимонада?
- Благодаря ви.
- Само минутка, сър.
- Затворник Агуилар...
- Елате насам да ви запозная с...
основния план на постройката.
В момента се намираме в административната сграда.
Онази сграда там е затворническото крило.
Това е мястото където ще живеете, заедно със съкафезниците си.
Следващото сдание е пералнята, където смятам да ви назнача.
А това е старата крепостна стена.
Само тя е останала от стария затвор от 1870-та.
Бих я съборил, но смятам, че запазва историческото усещане,
така че накарах хората да я построят наново.
На тях май им хареса. Да работят по нея сега е въпрос на чест.
- Сър?
- Да? Оставете го на масата, моля.
Заповядайте.
Хайде, тръгвай!
Лично се запознавам с всички новопристигнали в затвора.
Обикновено го правя на долния етаж.
И им задавам един въпрос.
Какво очаквате от престоя си тук в "Замъка"?
Нищо. Да си излежа присъдата и да се прибера у дома.
Идеално. Това е идеалният отговор.
А сега има една, имайки предвид обстоятелствата, особена молба.
Имам колекция от изключително редки военни книги,
в това число "Отговорността да командваш".
Та се чудех дали бихте ми оказали честта да ми я надпишете?
- Разбира се.
- Благодаря ви.
- Капитан Перец.
- Да, сър?
Две минути.
- Това е впечатляващо.
- Да. Невероятна колекция, нали?
Да, разбира се.
Това е куршум от битката при Шайло.
Загубите са били големи. 13,000 души са загинали при Шайло.
Вероятно този е повалил един от тях?
Знам ли. А вие?
Искам да кажа, вие колекционирате ли нещо?
Не.
Само няколко монети от страните, до които съм патувал.
Баща ми не се интересуваше от военни колекции. Май и с мен не се получи.
Човек, който притежава подобна колекция не е стъпвал на бойното поле.
За него куршумът от Шайло е просто артифакт.
A за ветерана от боя, е метален къс...
причинил огромна болка на някой клетник.
Трябва да съм я забутал някъде... книгата ви.
Някой друг път. Моля ви, позволете на мен.
Сър, осветлението се гаси след 5 мин. Да се обадя ли да изчакат?
Не. Не. Ние... Приключихме тук.
Затворник Агуилар, какво правиш? Не отдавай чест на този човек.
Той няма ранг. Отдаването на чест между затворници е забранено.
Д-да, сър. Н-но аз отдавах чест на вас.
- Отведете затворниците до килиите им, капитане
- Слушам, сър.
Благодаря ви за гостоприемството, полковник.
Моля !
Затворници, крачка назад... ... марш !
Затвори вратите !
Ще бъдете в килия 345.
Можете да се къпете всеки ден.
- Изчакайте за момент.
- Скапаняк! Ще те убия!
Млъквай, Бопре !
Не пресичайте жълтата линия когато сте в строя.
През деня може да се разхождате в зоната, през която вървим в момента.
- Душовете са от двете страни.
- Звездичките ти нищо не струват тук, май?
Имате право на една книга в килията, плюс Библията.
Качвате се нагоре и в дясно.
- Заложил съм 8 пачки на теб, генерале!
- Да видим...
Не, не. Задръж поне пет седмици, тогава се самоубивай !
- Триста четирдесет и пет. Отвори 345-а.
А така, генерале!
Ставане в шест нула нула.
- Какво си извършил, човече?
- За какво си тук, бе?
- Затвори 345-а.
- Колко си избил?
Добре дошъл в "Замъка", сладур!
Сър?
Сър?
Затворникът Ъруин е в килията си.
- Голям човек е, нали?
- М-м.
Желаете ли да ви представя рапорт за деня, сър?
- Всички ли са си на местата?
- Да, сър.
Остави тогава.
Добре, полковник. Желаете ли още нещо?
Пусни за утре само баскетбол.
К'во пра'йш бе?
- Току що се блъсна в тухлената стена.
- Що пра'йш така бе, негър?
- Стига бе, малък братко.
- Махни си ръцете от мене!
- Хайде, кучко!
Три към едно за дребния.
Наръгай го!
Давай, Тампър. Убий го!
Хайде, кучко!
- Какво правиш?
- Няма да ти хареса, докторе, върви си по пътя.
- Не си добре, Йейтс.
Виждаш ли колко е лесно да манипулираш хората?
Някой трябва да го опише.
Изчакай.
Хайде! Хайде, кучко!
- Действай.
- Включи сирената.
Лягайте на земята веднага !
Всички затворници да останат по очи на земята.
Лягай веднага долу!
- Тампътър, лягай долу!
- Не бях аз виновен!
Лягай долу, Тампътър! Лягай!
- Лягай, Тампътър!
- Да, сър.
Всички затворници да останат по очи на земята.
Не! Нищо не съм направил!
Тампътър, легни!
Мамка му!
- Ей, гле'й къде хо'йш бе.
- Цуни ме отзад!
Не бой се. После ще го оправим.
- Проклет негър!
- К'во?
- Чу ме!
- Кажи ми го в очите, бяла кучко!
Ше ти ритам белия гъз на почивки! Айде млъквай!
К'во правиш бе, мексиканче нещастно? Хей!
К'во правиш, ти казах?
- Х-хоросана е слаб, Бопре.
- Не бой се.
- Гледай си твоята работа.
- Спокойно бе, човек.
Затваряй си плювалника да не ти вкарам това във врата.
Ще те хвърлят пак в "Дупката".
- Н-на всякъде е слабо.
- Ти не бери кахър за хоросана.
- Б-баща ми...
- Говори по-бързо бе!
- Баща ми е зидар.
Не ми дреме ако ще и пирамидите да е направил. Само белите работят на стената и точка.
Я бягай на купчината и ми донеси още камъни преди да съм те ошамарил.
- Няма да се хванат, Бопре.
- Бе аз к'во ти казах?
К'во ти казах аз? Правим това само, за да...
не ни дишат надзирателите във врата.
Не ме карай да ти повтарям. Изчезни ти казвам!.
Бопре! Престани !
К'во бе? Много си корназ!
А ти не се притеснявай, че ще ме върнат в "Дупката".
Как е?
Вероятно не ме помните, но служих при вас в Залива.
Доктор Томас Бернард, 33-та медицинска част.
Точно така. Всъщност съм Лий Бернард, но съм аз.
Беше арестуван за хашиш... за притежание на хашиш... до колкото помня.
- Точно така.
- Беше малко количество, ако не се лъжа.
- Но май не си тук за това.
- Не, не. Не съм.
С времето количеството стана повече. Ей, Тампър!
- Успях да ти намеря аспирин.
- Мерси.
Вднъж ме бяха простреляли с истински куршум, докторе.
Не болеше толкова.
Това им е хубавото на истинските куршуми, пронизват плътта и прекъсват някои нервни окончания.
Лошото им е, че убиват.
Разбира се и гумените го правят понякога.
Лошата страна е кофти.
Ей, докторе, дали не може да получа нещо по-силно?
Разбира се, Тампър. Само спокойно. Ще опитам да ти намеря.
Знаеш, че Уинтър си игра с нас заради спречкването отвън? Стига бе, човек.
- Генерале, сър.
- Не ме наричай "сър". Вече не съм генерал.
- Поне може ли да говорим с вас?
- За какво?
Имате все още приятели в Пентагона, нали? Можете да им се обадите.
Нещо не ми е ясно за какво става въпрос.
Вижте, това, което стана днес, става постоянно, сър.
- Нека изясня. Смятате, че това е престъпно?
- Да.
- В затвор пълен с престъпници.
- Не това имаме пред вид.
Не. Това беше... Колко станаха за тая година, докторе?
Ами... 13 души, 11 от които са с опасни увреждания...
Стига сте хленчили. Я се чуйте!
После ни оказват само най-елементарна медицинска помощ.
Обслужването е под всякакви стандарти.
- Обслужване под всякакви стандарти
- Да. Под всякакви стандарти.
Положението е много зле, човече.
Имах приятел в Ханой, който сам си намести фрактурата на тибиалната кост.
Не може да се сравнява онова, което се е случило във военен лагер преди 30 години...
Не, не може.
Водил съм истински войници в много по-трудни от тази ситуации.
Но вие вече не сте истински войници, нито пък аз.
Бяха убийства.
Знаете ли какво става, ако ви уцелят в главата с гумен куршум?
Отиваш си.
Два пъти миналата година станаха инциденти с хора...
- които бяха уцелени в главата и убити.
- Нищо не може да се докаже.
Това е стрелба на професионални стрелци от минимално разстояние.
Пазачите казват, че човека просто си завъртал главата си в последния момент.
Това не става случайно. Вдигне ли ти мерника полковник Уинтър, свършен си.
Когато служиш на бойното поле, след известно време
гледаш на живота като на поредица от снимки.
Някои от тях са ужасни. Но не всички.
Преди 3 години в Босна, водех една малка част през градче, контролирано от миротворците.
Там видях нещо много интересно.
Видях един старец да седи на бомбардираната си веранда,
играейки на домино с внука си, предполагам.
Когато видях това, си помислих, че ми е време да го направя и аз.
Не се пенсионирах след това, а трябваше. Приех още една задача.
И това беше грешка.
Така че, господа, аз приключих.
Няма да се се бия за някого или нещо когато и да е вече.
Ще си излежа присъдата и ще се прибера у дома, ако е рекъл Господ.
Ще седя на верандата си и ще играя на домино...
с внука си, който дори още не съм видял.
К'во ти казах, докторе?
Каза на генерал-лейтенант "човече"? Що не му каза "пич"?
Внимание, затворници, библиотеката ще затвори по-рано, в 17:00 часа.
Библиотеката ще затвори по-рано тази вечер, в 17:00 часа.
Ей, Йейтс, наред ли е всичко?
Да.
Има един юнак в 129-та, който разправя разни работи.
- От кога е там?
- От три седмици.
- Що не си ми казал?
- Сега ти казвам.
Йейтс, не биваше да залагам на тоя бой, мой човек. Беше кофти залог.
По-тихо да не чуят другите. Всички залози бяха кофти.
Как е?
Изгубихме с 22 на 20.
Спортните сътезания на флота.
Випуск '92-ра.
Срещал съм ви. Бях дете.
През 1981 г. Пред Белия дом на церемониалното посрещане от военните бази във Виетнам.
- Баща ми е бил с вас в Ханой.
- Как се казваш?
- Йейтс.
- Йейтс? Сам Йейтс?
Точно така.
- Добър човек.
- Не, не беше.
След 30 години всички са добри. Това е правило.
- Аха.
- Как е баща ти?
Не много добре. Мъртъв е.
- Съжалявам. Как стана?
Прибра се в къщи.
Посещения за Ъруин, Джейкъбсън...
Закъсняхте. Останават ви само 5 минути до края на свиждането.
- Имате 5 минути.
Розали?
- Здравей.
- Здравей.
- Хубаво е, че дойде.
- Благодаря.
Лесно ли намери мястото?
Ами изтървах един завой.
Радвам се да те видя.
- Как е Бен?
- Добре е.
- Върви ли му в училище? Някакви дипломи?
- О, още е в първи клас.
- Носиш ли негова снимка?
- Не.
На тази, която имам е на 2 годинки. Трябва доста да се е променил от... от тогава.
А ти как си, Розали?
- Виж, татко...
- "Виж, татко"!
Аз просто... не мога да правя това.
Не мога да разговарям с теб за толкова кратко време.
По пътя до тук, през цялото време мислех какво...
Какво да ти кажа? За какво можем да говорим, за времето...
как е Бен... и нищо не ми идваше на ум.
Да не би... да те плаша?
- Да ме плашиш?
- Предполагам, това е лошата страна
на това да имаш баща военен, но се опитвах да не...
Все едно бях без баща.
Господи, съжалявам. Не искам да хленча или да бъда груба.
Ти си велик човек.
А и толкова си направил за тази страна.
- Но?
- Не. Няма "но". Няма "но".
Просто не тук му е мястото.
Е, това е единственото място, което имам сега, Роз.
Защо ми се обади, татко? Защо? Аз не те познавам, нито ти мен.
Искам да кажа, какво си мислеше като ме извика?
Че ще идвам всяка неделя, че може би ще водя Бен,
да ти рисува картинки, докато си приказваме?
Късно е вече за това. Когато бях на двадесет,
си бях написала цял лист с нещата, които исках да ти кажа.
Това време отмина.
Времето за свиждане свърши. Моля приключвайте посещенията.
- Много бързо бе, човече.
- Хайде, хора, тръгвайте.
Съжалявам, че си тук. Желая ти всичко най-добро.
Желая ти всичко най-добро.
Е, виждам, че все пак ти е дошло на ум какво да ми кажеш.
- Май е така.
- Добре ли ще е ако ти пиша?
Има доста неща, които бих желал аз да ти кажа.
Когато аз бях в първи клас, бях за пример.
Хайде. Давай.
- Добър ден, сър.
- Не ме наричай така. Не съм...
Свали си ръката.
- Разрешете да доложа, сър.
- Какво?
Просто исках да ви кажа добре дошъл в "Замъка", сър.
- Хубаво е, че сте на борда, сър.
- "На борда"?
- Във флота ли си служил?
- Не, не, сър. В пехотния корпус.
С какъв чин беше когато те арестуваха?
- Бях ъ...
- Все е било нещо между ефрейтор до полковник.
- Така като гледам си бил ефрейтор.
- Да, сър.
Защо си тук? Какво си направил?
Ами просто така. Н-нищо не бях направил.
Беше грешка.
О! Добре.
Раздаване на лекарствата след 5 минути.
Н-нараних сериозно е-един човек.
От кога си тук?
- От 2 години.
- А колко ти остава?
4 години, 8 месеца и 11 дена.
А тази грешка, стана само за един?
С-само за един ?
- Само за един ден от живота ти?
- Са... са...
Спокойно. Не бързай Никой не те гони.
Само за 5 с-секунди, сър.
И беше пехотинец от колко, една или две години?
А стана престъпник за 5 секунди?
- Да, сър.
- Е, според изчисленията ми
в по-голямата си част си оставаш пехотинец. Около 98% бих казал.
- Да, сър.
- Тогава защо не се държиш като такъв? Застани мирно!
Какво е това, което правиш, вдигайки ръка към челото си?
- Козируване, сър.
- Кози... O, не. Не мисля.
- Знаеш ли от къде идва козируването?
- Не, сър.
Идва от средновековието. Когато двама рицари, яздейки са се
приближавали един към друг, са вдигали забралата си и са показвали лицата си.
Сякаш са си казвали: "Това съм аз.
Не съм враг, не се и страхувам"
Козируването е уважение, синко. Уважение към себе си, службата и знамето.
- Ако ще правиш това...
Сър, искали сте да ме видите. Сър?
Ела.
Виж това.
- O, човече.
- Не, не, не.
Във военното училище дори името му произнасяха с...
уважение.
А сричаха дори собствените си. Такъв воин беше.
А виж го сега. Командва си армия от една...
...заекваща маймуна.
Не мога даже да гледам.
Разясних правилата относно отдаването на чест на Агуилар, нали?
- Да, сър.
- Припомни му ги пак... убедително.
Свали си ръката.
Свали я.
- Не трябва да го правиш повече.
- Затворник Ъруин, какво правите?
- Не трябва вече да го прави.
- Вижте, просто се приберете в затвора...
Синко, и аз знам нещо за превъзпитанието на войниците.
- Затворник Агуилар, продължавай с наказанието си.
- Наказанието му изтече.
Агуилар, предупреждавам те...
Нарушител! Нарушител!
По-добър си от това.
- Добре, добре. Достатъчно!
Всички затворници да останат по очи на земята.
Всички затворници да останат по очи на земята.
Лягай! Всички на земята!
Какво става тук?
Този затворник се намеси в наказанието на затворник Агуилар.
Затворник Ъруин, разбирам, че идването ви тук е голям шок за вас.
Преходът ви от висшите командни редове на армията
към настоящото ви положение сигурно въобще не е лесен.
Както и да е, бих искал да разбетете, че нещата са се променили...
а и така давам пример на останалите затворници.
Козируването е забранено. Агуилар козирува.
И беше наказан. Сигурен съм, че разбирате това.
- Капитане, отведете затворника в килията.
- Да, сър.
Сър? Разрешете да се обърна, сър?
- Да.
- Съгласно Правилника за затворите,
физическото наказание на затворниците, започнало с дневната смяна...
не може да продължава след сутришната сирена.
Затворник Ъруин, вие сте абсолютно прав.
Благодаря ви, че доведохте това до вниманието ми.
- Капитане. Капитане.
- Да, сър.
Затворник Ъруин, при никакви обстоятелства...
не се разрешава на затворниците да влизат във физически контакт с надзирател.
Вие сте в нарушение на Правилника за затворите на съединените щати.
А това нарушение изисква дисциплинарно наказание.
Какво става?
- Уинтър го хванал в издънка.
- Дали ще се справи?
Няма начин. Три към две, че няма да се справи.
Хайде, момчета. Тия камъни тежат по 15 кила.
По обед ще е към 30 градуса.
Имаме 89% влажност на въздуха. Човекът няма да изкара деня.
- Всички ли си платиха за тая седмица?
- Да, добре сме с парите.
Пиши ме. Двойно или нищо, че няма да успее. Няма начин да успее.
Бопре, 12! Двойно или нищо, че няма да се справи.
Хей, хей.
Някой залага ли 10?
Поне пийте воде. Ако се дехидратирате, ще капнете.
- Може ли да се съблече, шефе?
- Капитане?
Можете да си свалите ризата, ако искате.
- Хей!
- Какво, по дяволите, е това?
- Белези от електрически изгаряния.
- Какво искаш да кажеш? Колко време е бил в плен?
Шест години. Можел е да излезе след четири.
Предложили са му освобождение, но е останал шест.
Казал им, че няма да си тръгне без хората си.
Хайде, сладур! Пусни тоя камък!
Давай, генерале! Можеш да се справиш.
Хайде, сладур!
Май се уморихте, сър. Защо не се откажете?
Не го слушайте, сър. Не е толкова страшно.
Защо не се откажете, сър?
Хайде, генерале! Давай!
Давай! Последен камък! Справихте се, сър!
Това е. Край. Блъснаха ме, бе. Това е. Той падна.
- Не може вече да продължи. Край.
- Погледнете ме!
- Следете пръста ми.
- Падна. Всичко свърши.
Свърши се. Йейтс, дължиш ми 36 пакета.
- Колко пръста виждате?
- Четири.
- Какъв ден сме днес?
- Събота.
Добре е.
Слушам, сър.
Наказанието трае от сирена до сирена.
Няма значение къде са камъните. Ще трябва да продължите.
К'во още трябва на направи бе, Капитане? Току-що пренесе цялата камара.
Ами може да я върне обратно.
Облозите остават.
- Седем към две, че няма да успее.
- Ти си една шибана змия, човече.
- Щом нещеш не се обзалагай.
- Йейтс, залагам 4, че ще успее.
4, че ще успее, Агуилар. 4, че ще успее!
Някой залага ли 10?
Сирената. Задържат сирената.
Уинтър задържа сирената. Не е честно.
Кучият му син !
Добре, всички по килиите за преброяване!
- Хайде! Движение! Всички затворници да се отправят
към килиите за преброяване.
Затворниците да се отправят към килиите си за преброяване.
Защо се трепеш да му помагаш на оня за стената му?
Стената не е негова. Твоя е.
Затворник Ъруин, да вървим!
Комендантът иска да ви види.
- Добре ли ви почистиха?
- Да.
Надявам се, че раната над окото ви не е сериозна.
Добре съм.
Съжалявам за всичко това.
След всяко наказание, по правилник се прекарва тук известно време.
Надявам се, че разбирате... Правя това заради другите.
- Заради другите?
- Да, за да им покажа...
да им покажа, че не сте по-различен от тях.
Новият ви приятел, Агуилар, ударил е с чук взводния си командир.
Осакатил го е в пристъп на ярост.
Когато съм... изпълнен със съмнения...
когато емоциите ми надделеят...
просто трябва да отваря досието на затворника и да погледна какво е извършил.
Виждам на какво е способен. Виждам най-лошата му страна.
И това прави работата ми по-лесна.
Прояснява мисията ми.
- Върнете го в килията.
- Да, сър.
Изчакайте.
- Сержант, връщаме го в килия 345.
- Добре, редник.
Генерале!
- Печалбата ви.
- Печалба?
Агуилар се обзаложи за вас.
4 пачки при 7 към 2 и 2 пачки при 11 към 1. Това прави 36 пачки.
С тая печалба направо взимате рекорда на облозите.
Ефрейтор Агуилар.
Раздайте това на хората. Аз не пуша.
Благодаря ви, сър.
- Значи си комарджия.
- Не. Не съм. Само събирам залозите
- Ами? Чух, че си започнал облог кога ще се самоубия.
- Точно така.
- Остана ли някой в облога?
- Да, има един.
Девет седмици.
- Колко трябва за да участвам?
- А, без тия!
Като ви гледам, ще се самоубиете само, за да спечелите.
O, не и аз. По-скоро бих се обзаложил, че ще се справя.
Е, няма все да печелите.
Не. Определено, не.
Баща ми разказваше как сте спасили живота му в Ханой.
- Каза, че сте спасили живота на всички.
- Не.
Когато те измъчват, пътвото което правят е да опитат да пречупят личността ти.
В Ханой аз се пречупих.
След седмици мъчения, единственото, за което мислех бе собственото ми съхранение.
Всъщност, всяка нощ се молех да умра.
И единственото, което ме съхрани тогава бяха гласовете
на момчетата в другите стаи... сред които бе и баща ти.
Без значение какво си чул, Йейтс, Те спасиха моя живот.
Не аз техния.
Хей! Сър?
Струвахте ми целия запас от цигари.
Е, съжалявам за това.
Е, има печалби, има и загуби.
Та какво имахте предвид като казахте за нашата стена?
Искам да кажа, че станата е на Уинтър. Тоя гъз ни кара да я работим, само за да ни отваря работа.
Сякаш сме шайка хлапета.
През 1870-та тук не е имало нищо.
Старият затвор е бил построен от затворници. Искам да ви покажа...
Искам да ви покажа нещо, което открих онзи ден.
Къде е?
А, ето го.
Виждате ли това?
"Редник A. Дж. Бек, 1912-1923."
Какво мислите, че редник Бек...
Какво мислите, че е правил, строейки собствения си затвор?
- Че аз от'де да знам?
- Е, аз също, но мога да предположа.
Мисля, че той не е строил затвор.
Мисля, че е строил нещо... друго.
Може да са му наредили да строи затвор, но той лично
e издигал стените, за да защищава себе си.
Мисля, че е стоил замък.
Това е замък?
Да, би могло. Би могло.
- Ако някой го построи наново.
- Как можем да направим това, сър?
Как мислите, че може да стане? Не разбирам много от стени.
Защо не попитате ред... Попитайте Агуилар.
Баща му е зидар.
Нийболт!
Добро утро, сър.
- Какво е станало тук?
- Затворниците, сами си я събориха, сър.
- Защо?
- Ъруин, той им каза.
Благодаря.
Бо...Бопре?
Кажи, Агуилар
Т-тоя камък не си е на мястото.
Кътбуш, вярваш ли на хлапето?
Да, май й разбира на тая работа.
Добре, Агуилар. Махам го.
- Дай ми правилния камък.
- Д-добре.
Трябва ти камък с гладки ръбове,
п-понеже тоя е нащърбен.
- Н-нащърбения отива в средата.
- В средата? Добре.
Давай друг.
Ако ти давам все плоски камъни, няма да успееш да се научиш...
Ще ти докарам само още един, става ли, Бопре?
Мистър Агуилар? Добре изглежда.
Мерси, шефе.
Добро утро, шефе.
Впечатлен съм. Сръчен си с мистрията.
- Добра работа, момчета.
- Да, шефе.
- Чудесна работа.
- Благодаря, шефе.
- Какво мислиш?
- Мисля, че е прекрасна.
- Ей това е приказка.
- 18 реда за една седмица.
Агуилар...
Гордея се с теб. И ти трябва да се гордееш със себе си.
- Добре се справиха хората, а?
- Да.
Гледай да оставите някакъв прозорец или врата. Всеки замък има.
Агуилар? Извинете, шефе! Агуилар, ела за малко.
- Върви.
- Момчета, спрете за малко.
Спрете работата.
Спрете.
Мисля, че трябва да си пръв.
Напиши си името на стената. Ей, спри работата.
Хайде. Напиши си името тук.
Издраскай го. A... Г...
- Боклуците май си изградиха организация, сър.
- Нима?
Наричат Ъруин "Шефе". Това е думата, с която заменят "Генерал".
Имат заместващи имена и за останалите рангове, сър.
Капитаните са "Началство", сержантите "Майстор", а редниците "Друже".
Играят си на войници, сър.
- Душа и сърце.
- Сър?
Изгради им монумент на предаността. Предложи им самоувайение,
в замяна получи подчинението им.
Генералът си прави армия.
Не може да има душите и сърцата им, сър. Не и докато го държим за топките.
- Добре казано, ефрейтор.
- Благодаря, сър.
- Капитане.
- Доведи го в офиса ми.
- Кой, сър?
- Принцът на Венецуела. Кой мислиш?
- Генерал Ъруин?
Мистър Ъруин !
Когато пристигнахте, ви зададох въпрос. Ще ви го задам отново.
Какво очаквате от престоя си тук в "Замъка", мистър Ъруин?
Отговорът ми е същия.
Да си излежа присъдата и да се прибера у дома.
Да, но всичко което правите е в противоречие с това.
Тия хора на са тук за неплатени глоби от неправилно паркиране...
Не храня никакви илюзии защо хората са тук, полковник.
Просто мисля, че трябва да им бъде припомнено...
доброто у тях, а не лошите им страни.
Да, предшественикът ми обичаше да казва това.
През последните му 2 години тук, имаше опита за бягство,
12 нападения срещу надзиратели и охрана, едно, от които завърши със смърт.
От както аз всъпих в длъжност, няма нито един опит за бягство,
нито едно нападение, нито един смъртен случай.
Някои може да поставят под въпрос методите ми, но те вършат работа.
Нито един войник не е загинал под моето командване, мистър Ъруин.
Виждате ли, аз също споделям отговорността на командването.
Може да мислите, че никога не съм й стъпвал на бойното поле,
но това е защото никога не сте заставали зад това бюро... това бюро.
Аз и хората ми сме много по-малобройни от затворниците.
Прекарваме всеки един ден на вражеската линия.
Защото, без да се заблуждаваме, мистър Ъруин, врагът са те.
Но кажете ми, мислите ли, че трябва да се обяснявам на вас?
Не знам.
А вие?
Тази стена...
която се превърна в център на толкова много... напрежение...
и смут...
Е... след около 2 минути, няма да я има.
Отдръпни се от стената!
Отдръпнете се!
Хайде!
Отдръпни се от стената!
Хайде!
Агуилар! По дяволите, Агуилар!
Какво прави тоя?
Включете сирената.
Агуи... залегни!
Всички затворници да останат на земята...
- Агуилар, лягай!
Какви ги вършиш, по дяволите? Залегни, Агуилар.
- Няма!
- Залягай!
- Хей, Рамон, какво правиш? Легни!
- Агуилар, залегни бе!
- Агуилар, лягай, по дяволите!
- Заморо.
- Да, сър.
- Дадено, сър.
- Какви, по дяволите, ги правиш?
Залегни!
- Агуилар, залегни!
- Залегни!
- Агуилар?
- Разрешете да прегледам затворника, сър!
- Докторе, ела!
- Сър.
- Делу.
- Сър?
- Ти си под-полковник, нали?
- Бях.
Затворници! Строй се!
Казах, строй се!
Хайде, госпожици! Живо! Живо!
Така! Хайде в строя!
Строй се! Нямаме цял ден!
Хайде. Строй се!
Приличате на гупа пенсионерки!
Строй се, по дяволите! Строй се!
Живо! Живо! Живо!
- Боклуците да не превъртяха?
- Може би.
Някои може да си мислят, че този ден ще се запомни като...
безславният край на един войник.
Но няма да стане така.
Най-великите паметници на загиналите...
не са направени от мрамор.
Те са на дъното на морето, дълбоко в джунглите,
по далечните бойни полета,
могила със забита в нея пушка,
с окачена на нея каска... и войнишки медальон.
И това е почитта, която този човек заслужава.
Господа, ефрейтор Рамон Агуилар,
пехотен корпус на Съединените щати.
От палатите на Монтецума...
до бреговете на Триполи
Бием се за нашата родина...
по небе, земя, води
Първи в бой за чест и правда...
равенство и свобода
С гордост носим свойто име...
пехотинец от U.S.A.
Сър, видяхте ли...
Пуснете сирената за храна.
Сър, има още 10 минути.
- Пуснете я.
- Слушам, сър.
За по-о-о...
чест!
Свобо-о-о...дно!
Време за хранене. Всички затворници да се явят в столовата.
Време за хранене. Всички затворници да се явят в столовата.
Кажете ми отново!
Защо Агуилар трябваше да умре?
- Сега вярвате ли ни?
- Да, сега ви вярвам.
Това е добре.
Ще ми правиш матиране в пет хода.
Май да, сър.
Защо продължавате щом ще ви матирам за пет хода?
Защото аз ще те матирам за три.
Май трябва... да се откажа?
Бихте ли ни извинили, мистър...
Енрикез. Хайде, излизай !
Това е...
внукът ви.
Да.
Много е симпатичен.
На пет ли е?