The Hours (2002) Свали субтитрите
Превода е от Kolegata
Адаптацията е от испански на англииски
Скъпи:
чувствам че започвам да полудявам отново.
Никога отново няма да бъдем толкова щастливи
и ще ми е трудно да върна времето назад.
Започвам да чувам гласове,
и не мога да се концентрирам.
Ще направя това което е правилно.
Ти ме направи възможно най-щастлива.
Винаги си бил такъв какъвто никой не би бил.
Знам че разруших живота ти,
и без мен щеше да си добре,
и добре щеше да се справяш.
Знам го.
Знаеш че не се изказвам по най-подходящия начин.
Дължа цялото си щастие на теб.
Беше толкова търпелив с мен,
и невероятно мил.
Всичко свърши за мен,
но това е добре за теб.
Не искам повече да ти преча в живота.
Не вярвам че някой може да е толкова щастлив колкото нас.
Вирджиния.
Ч А С О В Е Т Е
Добро утро докторе.
-Уолф.
Не виждам подобрение Да, забелязах вече.
Ню Йорк сити.
Добро утро, Ленърд.
Добро утро Вирджиния.
Как спа?
Както обикновено.
Главоболие?
-Не, нямах.
Не си разговорчива.
Работиш цяла сутрин?
Младежите ми пратиха този ръкопис.
Намерих три значителни грешки
и две граматически,
а още не съм стигнал до четвърта страница.
Закуси ли вече?
Да.
Лъжкиня.
Виктория, целият си живот
прекарваш по доктори.
Сестрата остави плодове на шкавчето.
Ако искаш ги изяш на обед,
но на обяд съпрузите сядат заедно
и правят всичко заедно.
Ще си по енергична ако ги изядеш.
Ленърд, смятам, че имам мое мнение.
Действай тогава.
Ще трябва да ядеш.
Мис Далоуей каза,
че ще купи цветя за себе си.
Мис Далоуей каза, че ще трябва да купи цветя за себе си.
Сали, смятам сама да купя цветята.
Какво?
Какви цветя?
По дяволите, Миерда.
Няма да станеш голямо момче ако не закусваш.
Ще бъдеш голямото братче, което е много важно.
Честит Рожден ден.
Добро утро скъпа.
Гивс.
Рози на твоя рожден ден.
Направил си достатъчно, сериозно.
Джентълмена ги избра за теб.
Това е твоят рожден ден, не трябваше да ми купуваш цветя.
Ти още спеше.
-И?
Решихме че ще е по-добре за теб ако си поспиш.
Добро утро сине.
Трябва ти почивка Лора, остават само четири месеца още.
Добре съм, само съм уморена.
Казах му че трябва да си изяде закуската.
Така е.
Прекрасен ден.
Какво ще правиш?
Май имахме планове...или....?
Какви планове?
Май нямаш желание за празнуване.
Нали ти разказах предварително.
Добра причина да не задавам повече въпроси.
Трябва да тръгвам.
Приятен ден.
На теб също.
Честит рожден ден.
Благодаря ти.
Иди си довърши закуската.
Ще направя торта.
Това поне мога да направя.
Ще направя торта, за рожденния ден на татко.
Мога ли да ти помогам?
Мога ли да ти помогам за тортата?
Несъмнено можеш скъпи.
Не бих се справила без теб.
Разбира се, трябва да дойдеш.
Разбира се.
Винаги съм те канила и всички са поканени.
Не знам, за шестнадесети?
Ще бъде много мило.
В последният момент.
Какво по-добре от една вечеря, на която ще присъствате всички.
Ти направи достатъчно за него.
На сила ако трябва.
Толкова съм напрегната.
Това е добре.
-А ако никой не дойде?
Да, Клариса Воон е.
Потвърждавам да изпратите кола да ме вземе.
Здравей Клариса.
-Здравей Бренда.
Продължението на Хъдсън 679, след 940.
Те ще ни закарат до центъра и ще ги чакаме там.
След 7 някъде.
Цветя.
Каква прекрасна утрин.
Здравей Клариса.
Как си?
Ще правя парти.
Приятелят ми Ричард спечели наградата.
Това е прекрасно.
За какво е наградата?
Награда за поезия.
За дълголетна работа.
Много престижна награда.
За поетите това е най-важната награда.
Чудесно. Какво си избра? Ирисите са чудесни.
Не, много са тъжни.
Хортензии предполагам.
искам и рози.
и това цялото ще взема.
Родни.
Благодаря ти.
Опитах се да прочета новелата на Ричард.
Сериозно?
А да знам,
не е лесно.
Отне му 10 години да я напише.
Може би ще ми трябват повече от 10 години да я прочета.
За теб трябваше да е нали?
Новелата, за теб трябваше да е.
Разбирам.
Да, нещо такова.
Както и да е.
Ричърд е автора.
Използва нещата които са се случили.
В основата са Ричард и студентите му преди 10 години,
но после нещата се променят.
Нямам нищо лошо в предвид,
кара ме да се чувствам,
че съм нещо повече за него.
Целият живот на една жена
е един ден.
Само един ден.
И в този ден,
е целият и живот.
От това имаме нужда, от нещо такова.
Мис Далоуей.
Ти ли си?
Аз съм да.
Заповядай.
Ричърд, прекрасна утрин е.
Боже, пусни малко светлина тук.
Още ли е рано?
Да.
Жив ли съм?
Добро утро скъпа.
Някой да ме е търсил?
Да.
Още ли е тук?
Не, тръгнаха си.
Как изглеждаха?
Бяха като черни,
като тъмнината и светлината едновременно.
Един от тях беше като светеща медуза.
И пееше,
може би на гръцки.
Церемонията е в 5.
Помниш ли?
И после,
парти след церемонията.
Не си закусвал нищо, така ли е?
Що за въпрос, разбира се.
Ричърд, аде ли?
Да я виждаш?
Тук ли е,
закуската?
Да си я срещала наоколо?
Не, не я виждам.
Тогава може би съм я изял.
Предполагам.
Толкова ли е важно?
Разбира се.
Знаеш какво каза доктора.
Пак ли си пропуснал хапчетата?
Не съм длъжен да понасям това.
Да понасяш какво?
Да бъда горд, смел,
и весел на всичкото отгоре.
Скъпи това не е постижение.
Разбира се че е, платих си цената за това.
Няма смисъл от това.
Платих цената за СПИН а не да полудявам
и да показвам смелост и тем подобни,
в моята реалност.
-Не е вярно.
Да оцелея.
-Не е вярно!
платих си цената.
Мислиш че не знам цената на това да си здрав?
Бъди честен, да!
Има ли някой тук?
Какво?
Цената.
Искам да я видя как изглежда.
Няма да я видиш сега.
Довечера.
Сигурна ли си?
Помня церемонията перфектно.
Не съм се веселил отдавна.
Ричърд.
Ричърд.
Парти.
Само парти.
Пълно с хора които те уважават и ти се възхищават.
Значи малко парти?
Специални гости?
Твойте приятели.
Мисля че загубих приятелите си.
Това ще ги побърка.
Мис Далоуей,
винаги правиш партита,
да прикриеш празнината.
Ричърд,
не се очаква нищо друго от теб освен да си там,
седнал на някоя маса.
И аз ще съм там.
Това ще са група хора,
които ще искат да ти кажат че твоето творчество ще остави вечна следа.
Така ли мислиш?
Ще остане ли моето творчество вечно?
Не мога да получа наградата!
Защо говориш така?
Не мога.
Защо?
Защото искъм да съм само писател.
Е, и?
Искам да пиша за всичко,
за всичко което се случва,
за цветята които така сияят когато ги вземеш в ръце,
за тяхното стъбло, за тяхния мирис,
за това как се чувстват.
За всички чувства, твой и мой.
За историята.
За това кои искаме да сме.
За всичко на този свят.
За всичко старомодно.
За хаоса в който сме в момента.
И аз се провалих.
Провалих се.
Няма значение какво съм могъл да направя.
Да изтрия шибания срам.
Глупостта.
Всичко ли което правим е правилно?
Предполагам че да.
Целуна ме на плажа.
Помниш ли?
Колко отдавна беше.
Да, отдавна.
Какво искаше........
тогава?
Бриближи се.
Тук съм.
Приближи се моля те.
Хвани ръката ми.
Ще се разтроиш ли ако..........?
Ще се разтроя ли ако не дойдеш на партито?
Ще се разтроиш ли ако умра?
Ако умреш?
За кой е партито?
Какво имаш предвид с това "за кой е"?
Защо питаш? Какво се опитваш да кажеш?
Не се опитвам да кажа нищо.
Мисля че живея за да ти се наслаждавам.
Е, това е което правим,
и това трябва да правим. Да се поддържаме един друг.
Докторите ти казаха, че не е сигурно че ще умреш.
Можеш да живееш така с години.
Именно.
Не го приемам.
Не приемам каквото казваш.
Е, ти решаваш.
До кога ще го правиш?
Колко години.........
ще чистиш апартамента?
А твоят личен живот?
А Сали?
Само чака да умра,
за да помислиш за себе си.
Как ще го преодолееш това?
Ричърд,
ще бъде чудесно ако дойдеш на партито.
Ако се чувстваш добре, ела.
Само ако искаш да знаеш, ще правя специалитет от раци,
макар и да няма значение за теб.
Има разбира се, обожавам раци.
Клариса.
Да.
Ще се върна към три и половина
и ще ти помогна да се облечеш.
Чудесно.
Три и половина.
Чудесно.
Този ден,
ден като другите.
Нещата започнаха да и се изясняват.
Извинете Мис Волф.
Г-н Волф каза че сте искали да говорите с мен.
Остави ме да довърша Нели, чакай ме в кухнята.
Какво и става?
Първо казва че ще направи нещо, после не го прави.
Да, и никога не го прави после, така ли е?
Никога нищо не иска.
Но когато и се прииска нещо специално,
прави мили физиономии.
Представи си само.
Да Нели, кажи ми как да ти помогна?
За обяда става дума.
Не мога да се справя сама с това.
Разбирам те.
Това за тортата ли е?
Да, правя агнешка торта!
Ще го преживея някакси.
Толкова си заета с писането.......
и не ни даде инструкции.
Помниш ли че сестра ми ще дойде
в четири часа с децата си?
Да Мис, не съм забравила.
Китайски чай предполагам.
И дженджибре.
Джинджифил мадам.
Обичам да правя подаръци на тези деца.
Трябва да отидем до Лондон за джинджифил,
а не съм довършила това, ще го довърша в обедната почивка.
Ще вземеш влака в 12,30 и ще пристигнеш в 13.00.
Ако хванеш влака в 14,30 ще си тук преди 15.00.
Бъркам ли нещо?
Не.
Забавлява ли те това което правиш Нели?
Не виждам нищо по хубаво от разходка до Лондон.
Добро утро мис Волф.
Добро утро.
Не публикуваме вече нови автори.
Искам да ви кажа че имаме десет грешки още на първата проверка.
По добре от колкото да ги изпуснем.
"Путничи, хера, каса, на канала...."
"тува, тека, гранца"
Вярваш ли че грешките може да са заради това че си провинциялистка?
Щом ги намираш е добре, отивам на разходка.
Ще се бавиш ли?
Не.
Отивай тогава.
Ако ще се разхожда до утре ще съм щастливец.
Ще умре.
Ще умре.
Това ще се случи, да.
Ще се съмоубие..
Ще се съмоубие, но не смятам, че ще привлече внимание.
Да помислим...
Ще трябва да използваш формата мамо.
Знам че ще трябва да я използвам миличък.
Ето какво ще направя.
Брашно,
купа,
сито.
Може ли аз мамо?
Можеш ли да пресееш брашното?
Да
Можеш да пресееш брашното щом това ще те ощастливи.
Не е ли прекрасно?
Не ти ли прилича на сняг?
Добре, сега......
следващото на което ще те науча,
е да използваш мерката.
Мамо, това не е ли трудно?
Не, не е трудно, просто,
искам да го направим за татко.
Защото има рожден ден?
Точно така.
Ще му направим торта, за да му покажем колко го обичаме.
Иначе няма да знае че го обичаме ли?
Точно така скъпи.
Взех всичко необходимо.
Но пак ще излизам.
Леле каква зоологическа градина.
Защо хората говорят за сухо почистване?
Няма ли за какво друго да говорят?
Взех ти цветя.
Къде си?
Тук съм.
Ще трябва някой да ме прикрива за да съм с теб цяла нощ.
Добре ли си?
Да.
Предполагам си била при Ричърд?
Да.
Правилно.
Комели ме попита може ли да пропусна партито?
Но не се притеснявай, винаги се появява.
Да.
На края.
Какво?
Ричърд ще говори само за работата си.
Но ще дойде поне.
Разпределила си местата.
Да.
Не мога да поварвам, ще дойде Луис Уолтърс?
Луис на Ричърд?
Да.
Сложила си ги зад мен.
Защо винаги ме слагаш до входа,
да не е някакъв вид наказание?
Не си наредила масите така, че
всички да могат........
да са близко един до друг....
и да се оплакват един на друг нали?
Излизам.
Опитвам се да ти привлека вниманието.
Клариса, ще бъде чудесно.
Благодаря ти.
За нищо.
Защо всичко е гадно?
Не работи.
По дяволите.
Не се получава.
Здравей Скот.
Здравейте Мис Бароу.
Мамо, мамо, някой звъни.
Ехо.
Лора?
Притеснявам ли те?
-Разбира се че не. Заповядай.
Добре ли си?
Разбира се.
Здравей Ричи.
Седни, ще ти сипя кафе.
Искаш ли?
Да.
Правиш торта?
Да.
Не се получава.
Мисля че ще се получи.
Знам че мога и по-добре от това.
Лора, не знам защо се затрудняваш толкова.
Не знам.
Всеки може да прави торта.
Всеки може, не ставай за смях.
-Да знам.
Елементарно, само с крем намзаваш.
Почти е така.
Знаеш ли, ти имаш и други наклонности.
Дори и ти самата да не предполагаш.
Каквото и да правиш, всичко е прекрасно.
Да, така е.
И Рей ли има рожден ден?
Да, скоро.
Кога?
Септември.
Ще ходим в клуба.
Ние винаги ходим там.
Пием мартини и празнуваме с още 50 човека.
Рей сигурно обича приятелите си.
Да.
И двамата имате много приятели.
Ти си добра приятелка.
Как е Рей, не съм го виждала отдавна?
Добре е.
Има нещо истинско в момчетата ни нали?
Да разбира се.
Откакто се завърнаха от войната поне това заслужават,
Какво..... заслужават?
Нас предполагам, и всичко това.
Четеш книга?
За какво става дума?
За невероятно добра домакиня, уверена в себе си.
Ще прави парти. И защото е самоуверена вярва че всичко ще е наред.
Но не.
Е,
Кити нещо не е наред ли?
Ще влизам в болница за няколко дни.
Кити........
Имам някаква киста и .............
ще трябва да я отстранят.
Кога?
Днес следобед.
Искам да храниш кучето ми.
Разбира се.
За това ли дойде, само да ме помолиш?
Какво точно казаха докторите?
Че може би това ще е причина,
да не мога да забременявам повече.
Положението е.........
Знаш ли........
Бях много щастлива с Рей.
И може би това ще е причината, да не мога повече да имам деца.
Ти си щастливка Лора.
Ти намаше да си такава, ако нямаше син.
И гадното е в това, че
цял живот мога да правя всичко.
Наистина всичко.
С изключение на това да съм майка.
Да.
-Това е.
По добре се концентрирай да го приемеш.
Права си.
Не съм разтревожена, а трябва ли?
Не, не е в твойте ръце.
Само това ли?
Ще ме докосва някой който дори не познавам.
Някой хирург сигурно който пие повече мартини от Рей.
Кити.
Разтревожена съм за Рей.
Ела тук.
-Ще се оравя.
Знам, знам.
Не съм сигурна, че Рей ще успее да го приеме.
Забрави в момента за него.
Толкова си мила.
Нали си знаеш задачата вече?
Да го храниш следобед и да му сипваш вода.
Рей ще го храни сутрин.
Имаш ли нещо против?
За какво?
Против какво?
Искаш ли да те закарам?
Ще е по добре ако карам сама.
Кити, всичко ще е наред.
Разбира се.
Чао.
Какво, какво?
Мистър Волф, Мис Бел пристигна.
Не мога преди четири.
Е, нищо не мога да направя,
тя вече е тук.
Ти си направо ангел.
Не позволявай на момчетата да ти се смеят.
Тук съм.
Верджиния.
Някак си не е цивилизовано,
да те очакват в четири часа,
а ти да дойдеш в три.
Боже.
Варварка.
Свършихме с обяда по-рано, представяш ли си?
Изпратих Нели до Лондон за джинджифил.
Ех Верджиния.
Не мислиш ли че много експлоатираш служителите си?
Ела.
Как си сестро?
Франкли, беше за смях в Лондон.
За смях? Защо?
Заета е.
Защо заета да е смешно?
Искаше да те покани на партито ни, но
ти нямаше да дойдеш.
Защо си толкова сигурна?
Тя мисли че никога няма да стъпиш в града.
Просто не си ме попитала никога.
Не си длъжна да идваш.
Докторите може да не позволят.
Докторите.............
Те те лекуват, не мислиш ли че трябва да позволят?
Те са група съвременни Викторянци.
Какво говориш? Не се ли чувстваш по-добре?
Не мислиш ли че упорстваш много?
Казах че и лудите си имат самочувствие.
Венеса, Венеса, Венеса.....
Здравейте момчета.
Какво носите?
Какво сте намерили?
- Намерихме птица.
Къде я намерихте?
Мисля че е паднала от дървото.
Боже, погледни я само.
Трябва да я спасим.
Да я спасим?
Мисля че трябва да си внимателен Куентин.
Може би е настъпил нейният час да умре.
Да съберем трева и да и направим гроб.
Джулиан.
Мисля че е по добре да умре подобаващо.
Хайде Венеса, ще и направим гроб.
Хайде Венеса.
Идвам, чакайте ме.
Анджелика, добре ли си?
Много сте бързи.
Мислиш ли че харесва рози?
Женско ли е?
Да, женските са по-голями
и с по-малко украски.
Какво става като умрем?
Какво се случва ли?
Връщаме се там от където сме дошли.
Не си спомням от къде сам дошла.
Нито пък аз.
Толкова е малка.
Да, това се случва винаги.
Ставаме по-малки.
Толкова е нежна.
Е, готови ли сте?
Свършихте ли с погребението на птицата?
Да.
Не си ядосана че дойдохме по-рано нали?
Не разбира се.
Хайде момчета, ще пием чай.
Престани Джулиан.
Джулиан, ние сме вътре.
Бък, имам идея.
Ще направим друга торта.
По-добра от предишната.
Какво стана с предишната?
После мисля да се поразходим.
Да.
Клариса, аз съм Луис.
Луис Уолтърс.
- Луис?
Боже, подранил си.
Проблем ли е?
Защо да е проблем?
Очарована съм.
- Е, здравей.
Да не прекъснах нещо?
Не, защо?
- Знам,
че церемонията е след пет часа,
но пристигнах тази сутрин.
Ричърд много ще се зарадва.
Много ще се зарадва да те види.
Мислиш ли?
- Разбира се.
Какво правим, влизай.
Добре ли си?
Да, нищо ми няма.
Заради партито е.
- Да, вярно.
Изглежда прекрасно.
Приключи ли с .............?
- Да, напълно.
Още преди десет години.
Това е лудост.
- Кое е лудост?
Няма причина, ще пиеш ли нещо?
Вода.
- Добре.
Още ли пишеш?
Да.
- Със същия издател?
Как е Сан Франциско?
Град който със сигурност ще ти хареса.
Ричърд каза че си щастлив там.
Да, но някой неща ме изнервят.
Трабва да си готов Луис, той се е променил.
Прочетох книгата.
- О, боже.
Мисля че са промели имената на геройте.
Е.....
-Не мислиш ли че е измислица?
Дори и те живеят на улица номер десет.
Няма предвид мен. -Сигурна ли си?
Знаеш богатата фантазия на Ричърд.
В една от главите тя взима съдовете
и познай, след петдесет страници не го е правила.
Изглежда завършено но нищо не се случва,
и накрая се самоубива.
Майка и се самоубива.
Да, майка и, но все пак без причина.
Еми........
-Давай по темата.
Знам че книгата е тежка, но аз я харесвам.
Само едно не харесвам.
Кое? Какво не харесваш?
Че не пише много за теб.
Това е мило.
Идвам за малко във Валив.
Така ли?
-Само за един ден. Не ти ли казах?
Не, но тогава нямяше да те видя.
Помниш ли къщата? Още е там.
Мисля че си разгневен.
Разгневен? Защо?
Да отидеш, да я видиш. Приеми фактите,
чувствата ни се изпариха оттдавна.
Клариса?
Не знам какво ми става, съжелявам.
Осещам че съм малко странна.
Не е много мило от моя страна.
Все едно не съм на себе си.
Не трябваше да идвам. -Не, не е заради теб.
Малко ме изненада, разбираш ли ме?
Може би съм нервна заради партито.
А и съм лоша домакиня.
Клариса, какво се е случило?
Боже.
-Какво има?
Искаш да си тръгна ли?
-Не, недей.
Не си тръгвай. Обясни ми защо това се случва с мен.
Не ме докосвай.
По-добре ще е да не ме докосваш.
Идва ми в повече. Долиташ от Сан Франциско,
грижа се за Ричърд от години
и през цялото време съм с него,
нямаме проблеми.
-Знам.
Една сутрин във Валив, ти беше там,
всички бяхме там,
спяхме заедно и излезнах на верандата,
дойде при мен и си сложи ръката на рамото ми,
каза, добро утро мис Далолуей.
След като цяла нощ съм те тормозила.
Тормозила?
С разговори имам предвид.
А сега пристигаш,
отдавна не съм те виждала, погледни се,
но няма значение. Ти беше там, после се махна.
Бях сама цяло лято.
Денят в който напуснах,
качих се на влака и започнах обиколка на Европа.
Чувствах се свободен за пръв път от години.
Разкажи ми за Сан Франциско.
Какво да ти разкажа?
Професорите по драма са повечето идиоти.
Не всички са идиоти.
Да, факт е че не съм.
Влюбих се.
Сериозно?
-Да.
В студентка.
-В студентка.
Знам, мислиш си,
че мога да го приема сериозно, аргументирано,
да започна ново начало,
всъщност знаеш какво е.
По-добре ли се чувстваш?
Малко.
Благодаря ти.
Мислиш ли че съм абсурден?
Абсурден.
Късметлия също.
Ще те оставя при мисис Лачес.
Трябва да свърша нещо.
Мамо, не искам да тръгвам.
Трябва, съжелявам. Трябва да свърша нещо,
преди татко да се е прибрал.
Здравейте.
Здравейте мисис Лачес. Момчето ми не е много щастливо.
Мамо не искам да ме оставяш.
Трябва да тръгвам скъпи.
Мама трябва да си свърши работата.
Ела, ще направим сладки.
Интересно занимание.
Трябва да проявиш смелост.
Не се притеснявай, всичко ще е наред.
Добре.
Хайде, хайде скъпи.
Мамоооо.
-Престани.
Мамоооо.
-Трябва да спреш.
Мамо, мамо, мамо,
мамо, мамо, мамо.
Закуската се сервира между 7 и 11.
Руум сървиз работи 24 часа.
Благодаря Ви мадам.
Имате ли нужда от нещо друго?
Да.
Не. Да не ме безпокоят.
"Беше ли загрижена тогава за себе си, ходейкив посока улица Бонд"
"Мислейки че е неизбежно да довърши започнатото,"
" че всичко ще приключи без нея?"
"Тя усети последиците....."
"...или не беше убедително...."
".... мислейки че смърта ще сложи край на всичко?"
"Възможно ли е да умре?"
"Възможно е да умре."
Имаше чудесно палто за Анджелика и Харолд,
но нищо за момчетата. Несправедливо е. Само Анджелика заслужава.
Вирджиния?
Вирджиния.
Вирджиния.
За какво мислиш?
Тук ли си мисловно?
Добре се справяш Анджелика.
Тя има два живота,
в единия е привлекателна,
другия е в книгите, които пише.
Всъщност, това я прави привлекателна.
За какво мислиш?
На път съм да убия героинята ми.
Но размислих.
Не мога.
Ще трябва да убия друг вместо нея.
Готови сме.
Приятно си прекарахме.
Наслаждавах се напълно.
Трябва ли да тръгвате вече?
Не искам да си ходите.
Верджиния, не си длъжна да понасяш шумотевицата на
мойте нетактични и непоправими момчета.
Кажете довиждане момчета!
-Довиждане.
Кога ще се върнеш при Уолт?
-Довечера.
Толкова му е трудно без нас по цял ден,
не живея като теб Верджиния.
Аз пък живея както искам.
Кажи ми Венеса, кажи ми, че изглеждам поне малко по-добре.
Да Верджиния, изглеждаш по-добре.
Мислиш ли?
Мислиш ли че някога ще останеш поне за един ден?
Някога да.
Венеса.
-Венеса, тръгваме.
Хайде Анджелика, тръгваме.
Довиждане.
Довиждане малката.
Анджелика, влака!
Ще изпуснем влака.
Внимавай.
Хайде, хайде, искам в къщи.
Забавихме се, ще изпуснем влака.
Прегърни ме.
Съжелявам , знам.
Да се беше опитала да дойдеш по-рано. Опитах, не започвай!
Знам, невероятно важно е, нали все пак
е твоето парти.
Джулия.
Как се чувстваш?
Добре съм.
Ела при мен.
Какво си правила?
Учих мамо.
Какво да правя аз? Вишновка?
Ще разчистим масата първо, всичко в спалнята.
Видях се с Луис Уолтърс.
Сериозно? Къде?
-На улицата.
Като чели всички ще дойдат. Всички призраци.
Всички призраци ще дойдат на партито.
Той е толкова странен.
Какво? Не го ли виждаш?
Не забелязваш че Луис Уолтърс е странен?
Виждам само че е наскърбен.
Всичките ти приятели са такива.
Плачеш. Какво става?
По цял ден гледам тази стая и си мисля:
Ще правя парти,
всичко което искам е да направя парти.
И?
Знам защо го правя, знам и намеренията си.
А, да, за Ричърд.
-Разбира се.
Бях при не го тази сутрин
и той ме погледна така.
Как?
Да ми каже,
че живота ти е лекомислен.
Толкова си лекомислена.
Ежедневие, напрежение, партита,подробности..
това има на предвид с думите си.
Това иска да ми каже.
Не ми казвай че го вземаш на сериозно!
Вярваш ли в това? Кажи ми.
Когато съм сама с чувствата си,
да, мисля го за прав,
но когато не съм с тях,
всичко изглежда малко.....
глупаво.
Нямам предвид нещо с теб свързано, боже.
Никога не е било с теб свързано.
С всичко останало.
Сали?
Всичко останало.
Много ми е некомфортно.
Защото ........
Ако можеше да ми кажеш кога си била щастлива.
- Мамо.
Кажи ми момента в който си била щастлива.
Имаше го, беше преди години.
Да.
Всичко което искаш да кажеш, е
че си била млада.
Помня една сутрин,
беше започнало да се разсъмва,
имахме същото усещане.
Разбираш ли чувството?
Мислех си че това е началото
на щастието ни.
Че тук е началото.
И разбира се, че можеше повече.
Никога не ми се случи.....
не беше началото.
Беше щастие.
Един момент на щастие само.
Справедлив момент.
Добър ден Мери. Виждала ли си мис Волф?
Мисля че излезе.
Извинете, извинете.
Изненадана съм от неочакваната ти заинтересованост.
Можеш ли да ми кажеш какво си мислиш че правиш?
Какво правя ли? -Търсех те но те нямяше в къщи.
Работеше в градината, не изках да те безпокоя.
Безпокоиш ме когато изчезваш.
Не съм изчезнала.
Излязох на разходка. -На раходка?
Това ли е? Само разходка?
Верджиния да се прибираме, Нели слага вечерята,
цял ден я приготвя, длъжни сме да я уважим.
Нищо не може да ме задължи.
Нищо не може да ме задължи.
Длъжна си, с тази твоя лудост. -Одобрявам твоята загриженост.
Все едно ме държите в плен. - О, Вирджиния.
Заобиколена съм от доктори.
Където и да отида, само доктори, които се грижели за мен.
Те знаят как да се грижат. -Не, не знаят!
Те не говорят за това. -Верджиния, аз мога .......
сигурно е трудно за жена в твоето... - В моето какво?
От моето какво..? -От твоя талант, и да знаеш.....
че не можеш да съдиш в твоето положение.
Кой писател е по-добър съдник?
Добре си спомняш.
Имаш си спомени за това. Доведохме те в Ричмънт, защото имаш спомени от,
душевността, разсейваш се от чуване на гласове.
Доведохме те тук, за да оцелеем, за да не бъде фатално за теб.
Опита да се съмоубиеш два пъти.
Работя в издателството със страх.
Устроихме се добре, открихме издаделство,
а и не само това, не само това.
Това е добро начало, начин по който да се излекуваш.
Искам работа.
Всичко направих заради теб!
Всичко направих заради теб!
Направих го от любов.
Не знаех, че като се подобриш ще си толкова неблагодарна.
Неблагодарна ли съм?
Ти ме нарече неблагодарна!
Животът ми беше откраднат.
Живея в град в който не искам, живея
живот който не искам.
Как се случи това?
Време е да се върнем в Лондон.
Липсва ми Лондон.
Липсва ми живота в Лондон.
Това не е твоя глас Верджиния.
Това е гласът на болестта ти. -Моят глас е.
Не е твоя. -Моят е! Моят е!
Не е, не се ли чуваш?
-Не, не се, само моят е!
Умирам в този град.
Ако помислиш трезво Верджиния, Лондон ти разби живота.
Амо мислех трезво .....
Ако мислех трезво...
-Дойдохме в Ричмънт за спокойствие.
Амо мислех трезво Ленърд, щах да ти кажа:
аз се боря, сама,
в тъмнината, в дълбоката тъмнина, и само аз знам,
само аз мога да преценя обстоятелствата.
Ти живееш с заплахата, живееш със заплахата че ще ме загубиш.
Ленърд, аз също живея с тази мисъл.
Това е мое право.
Правото на всяко същество.
Не съм избрала задушаващата атмосвера на предградията,
изборът ми е напрегнатото ежедневие в столицата.
Трудно, но с голямо усърдие като пациент
ще спазвам предписанията на лекарите.
Това е елементарно човешко желание.
Мечтая да съм поне малко щастлива в тази тишина тук.
Но ако трябва да избирам между Ричмънт и смъртта,
избирам смъртта.
Добре, тогава Лондон.
Ще се върнем в Лондон.
Гладна ли си?
Аз съм малко гладен.
Да тръгваме.
Не можеш да намериш мир, бягайки от живота.
Мамо, мамо.
Как си Бък, какво става?
Здравейти мис Лач, извинете че закъснях.
- Няма нищо, той е добре.
Радва се да те види.
-Послушен си бил нали?
Трябва да го подстрижете малко? -Да, да.
Чудесно. -Не сме много опитни в това.
Прекарахме си добре заедно.
Благодаря Ви много.
Не беше толкова зле, нали?
Не се забавих много.
- Не, не си. -Така е.
Между другото,
не знам.
Мислех да се забавя повече,
но размислих.
Какво има скъпи?
Мамо, обичам те.
И аз те обичам бебчо.
Какво има?
Какво?
Не се тревожи скъпи, всичко е наред.
Ще си направим хубаво парти.
Ще приготвим на татко хубава торта.
Много те обичам миличък.