Talk To Her (2002) Свали субтитрите
ГОВОРИ Й
Сцената е пълна с дървени столове и маси.
Две жени излизат с пеньоари.
Очите им са затворени, като сомнамбули са.
Уплашени са. Бедничките, боят се от всичко.
Внезапно се появява мъж.
Лицето му е тъжно, по-тъжно никога не съм виждал.
По пътя си бута масите и столовете.
Не може да си представиш колко трогателно беше.
До мен седеше мъж, на 40 години, хубав.
Често плачеше от вълнение.
Не знам защо. Беше много хубаво!
Имам изненада за теб!
Имам автограф от Рина Бау за теб.
Трябваше да купя снимката.
На английски е и пише:
Надявам се да превъзмогнеш всички трудности
и да започнеш да танцуваш.
В цикъл е.
- Рано е.
Добър вечер.
Бенино, може ли да останеш през нощта?
Сестра ми не може, а за друг не се сещам.
Защо дойде тогава? Можеше да се обадиш.
Не се възползвам от теб. Тази седмица вече 3 нощи дежуриш.
Не се тревожи. Един свободен следобед ми е достатъчен.
Трябва да понагледам майсторите, че са направили голяма бъркотия.
И да си направя снимка.
Положението ми не ми позволява.
Да, съпругът ти те напусна и ти остави децата.
Идвай през нощите, които можеш. Няма проблеми.
Много ти благодаря.
Махнал си интравенозната храна.
- Не й понася.
Утре пак ще опитаме.
- Да. Хайде, върви.
И се дръж!
Шест бика срещу една жена, сряда в Бруйега.
Лидия Гонзалес ще се бие срещу шест бика.
Защо взе такова драстично решение?
Това ми е работата. Няма значение дали биковете са 2 или 6.
Говори се, че много тореадори не искат да се мерят с теб,
само защото си жена.
Може да говорят каквото си искат.
В бикоборството има прекалено много шовинизъм, но има и изключения.
Нино Валенсия се бореше редом с теб за няколко месеца.
Дали не е било, за да бъде забелязан?
И когато е успял, те е изоставил?
Казах ти, че не искам да говорим за това!
Но обсъждането на проблемите
е първата крачка към разрешаването им.
И така, Нино Валенсия...
- Достатъчно!
Скъпа Лидия, нека да довърша.
Няма да го обсъждам. Казах ти и преди.
Нищо не си казала! Това, което казваш е лошо!
Ще си помислят, че интервюто е уговорено.
И аз една от малкото, които се осмеляват да кажат истината
и ти трябва да се осмелиш да приемеш,
че Нино Валенсия се възползва от теб.
Той споделяше с теб не само славата, но и леглото.
и те изостави в подходящия момент.
Хуан Луис, Марко е. Как си?
Искам да те питам нещо.
Искам да напиша статия за Лидия Гонзалес.
Да, и аз го виждам.
Бих искал да е нещо дълбоко.
За неделния брой? Страхотно!
Жената е полудяла!
- Тя го посвещава на теб.
Би оставила бика да я нарани, само за да го видиш.
Не трябваше да идваш, особено ти.
Не ми казвай нищо. Знам какво правя.
Нино трябва да се концентрира. Не иска повече тревоги.
Няма какво да се тревожи. Трябва само да си прибере нещата.
Или да каже къде да ги изпратя.
- Изпрати ги у нас.
Той, сам, трябва да го каже. Това не е свързано с теб.
Може да си тръгнеш, когато желаеш.
Добър вечер.
- Уиски с лед, моля.
Каква чаша предпочитате?
- Висока.
Може ли да поговорим за минутка, моля?
Забрави. Когато нещо приключи, значи край.
Какво казваш?
- Може ли да поговорим?
Ако ме закараш до Мадрид, може да поговорим по пътя.
За мен ще е удоволствие.
Кой те кръсти Лидия?
- Баща ми.
Все едно е определил съдбата ти.
Винаги е искал да бъде тореадор, но е останал бандерилеро.
Той е човекът, който ме подкрепял повече от всеки друг.
Но миналата година почина.
Съжалявам.
"Ел Паис" иска да напиша статия за теб за неделния брой.
Пишеш ли за борбата с бикове? Не знам името ти.
Ако бъда честен, не знам нищо за това.
Но знам много за отчаяните жени.
И кой ви каза, че съм отчаяна?
Такова впечатление имам.
- Не ви интересува борбата с бикове.
Интересува ви връзката ми с Нино Валенсия.
Кажи на Ел Паис да ме остави на мира.
Отведи ме оттук!
- Какво става?
Отведи ме! Има змия в кухнята.
Дай ми ключовете.
- Врата е отворена.
Успокой се. Остани тук.
Чантата ми.
Отведи ме до хотел.
Никога няма да се върна в тази къща.
В кой хотел?
- Евробилдинг.
Не казвай на никой за змията, моля те.
Само семейството ми знае.
Винаги зачитам фобиите на другите.
След това, което направи, как мога да кажа не за статията?
Помисли отново. Ще се обадя утре, тогава ще ми кажеш.
Благодаря за всичко.
Искаш ли да остана? Мога да спя на канапето.
Не, трябва да свикна да бъда сама.
Изми ли я?
Ти как мислиш?
Как мина нощта?
- Нормално.
Дай на мен. Аз ще го направя.
- Аз ще си ходя.
Довиждане.
- Чао, Матилда.
Толкова е горещо!
Да й подстрижем косата.
- Къса е по-практична.
Ще я оставим такава, каквато беше като дойде тук,
така че да не е изненадана, като се събуди.
След 4 години, ще бъде страхотно.
Вярвам в чудеса. И ти трябва да вярваш.
Защо аз?
- Защото имаш нужда от тях.
Може да ти се случи едно и да не разбереш.
Толкова е горещо!
Взех нещо от аптеката,
за да спра появата на потни петна по униформата ми.
Подмишниците ми са добре, но виж лицето ми.
Как се казва?
- Перспирекс.
Марко е. Помниш ли ме?
Как си?
- Гола.
Трябва да си купя дрехи. Имам само това.
Мога да ти донеса от дома ти.
Не искам нищо от там. Може би друг път.
Къде отиваме?
- Към Сибила.
Мислиш, че съм луда.
- Защо?
Защото не искам да се прибера у дома.
- Не, разбирам те.
Когато се разделихме, не можех да спя в същото легло.
Спях на канапето, във всекидневната.
Цяла седмица. Докато накрая не си купих ново легло.
Значи си сам.
Сам съм.
След няколко месеца
Марко, трябва след това да поговорим .
Говорим вече час.
- Ти говореше, аз не.
Да, наистина.
Четохте ли за монахините, които били изнасилени от мисионерите?
Самите свещеници! Ужасно е!
Да, и те станаха лоши! Накъде отиваме!
Първо са изнасилили месните хора.
Тогава, заради СПИН, започнали да изнасилват монахини.
А аз им се възхищавах!
Не всички от тях са изнасилвачи.
Не, някой от тях са педофили.
Какво? Всички обичат чукането.
- Антонио, ти си животно!
Как изглеждат биковете?
- Добре, но дебели.
Колко, според теб?
- Над 500 кг.
Отивам до бара. И не забравяйте, ще ядем у дома.
Ако децата не видят леля си, ще е много лошо.
Не плачи, любов моя.
Как е?
- Много зле.
Той я е разкъсал.
Сега татко ще е щастлив!
"Не и малката!", все му казвахме, мама и аз.
И все пак тя стана като него.
Не се разстройвай.
Колко е часът?
Вече четири часа.
След 3 седмици
В Кордоба ли отиваш?
Да. Бих искала да остана, но не мога.
Не може нищо да направим.
Барът е затворен от 20 дни.
Децата са със съседа и пренебрегнах другия.
Ако нещо се случи, можеш ли да дойдеш до 2 часа?
Бъди сигурен.
- Трябва да имаме вяра.
Паля свещи,
но ми е много трудно да вярвам.
Кога може да й сложим медалите обратно?
Все още не.
С всичките тези рани, трахеотомията.
Тя никога не ги сваля.
Ще взема ваза.
Трябва да отида в САЩ за 3 месеца.
Агентът ми казва, че е много важно.
И все пак...начина, по който нещата стоят тук,
не искам да отивам.
Може ли излезете за момент, моля?
Тук не се пуши.
Тя говорили с теб този ден?
По-скоро аз говорих.
- И какво каза?
Неща, които засягат мен.
Тя каза ли ти нещо за мен?
Честно, Лидия не беше говорила за теб от дълго време.
Вината за случилото се, е моя.
- Не, моя.
Кайтано ме подлуди.
Марко, винаги съм искала да те попитам нещо.
Защо плака онази нощ, след като уби змията?
Навя ми много спомени.
Преди години трябваше да убия друга змия.
Бяхме в Африка.
Тя имаше същата фобия като теб.
Чакаше извън палатката, ужасена, беззащитна...
и изцяло гола,
защото беше видяла змията, докато бяхме заспали.
Същата ли е, заради която си спал във всекидневната?
Мразя тази жена.
Не съм я виждал от години.
- Дори по-лошо.
Какво мога да направя, за да я забравиш?
Точно това, което правиш сега.
Бяхте заспал дълбоко. Не искахме да ви будим.
Д-р Вега тук ли е?
- В кабинета си е.
Роса, затвори вратата. Има правила.
Отвори си очите.
- Побиват ме тръпки от това!
А, когато си отваря устата?
- Надрисквам се!
Добро утро, докторе. Исках да поговоря с вас.
Как сте? Спахте ли добре?
Ще ви купя кафе.
Колко време Лидия може да остане така?
Месеци, години. Може би до края на живота й.
Няма ли надежда?
Като лекар, трябва да кажа не. Обаче,
"Възкресяване"
Мерил Муун се събужда след 15 години в кома.
Изпаднала е в кома по време на раждане.
Мерил е била ПВС, постоянно вегетативно състояние, като Лидия, до живот.
Възстановяването й противоречи на всичко, което ще кажа.
Значи има надежда.
Настоявам. Научно, не.
Но ако искате да вярвате, добре.
Тя отваря ли си очите? Или си въобразявам?
Отваря си ги, но това не означава, че усеща.
Мозъчните й клетки са били напълно унищожени.
Обаче, те могат да контролират автоматичните функции
като дишане, спане, събуждане и чревните функции.
Отваря си очите, но механично.
Мозъкът й е мъртъв. Няма мисли и усещания.
Влез, моля.
Казвам се Бенино.
- Марко Зулоага.
Това е Алисия.
Това първата ти нощ ли е тук?
Първата е най-ужасна. После свикваш.
Защо такива обувки?
Предпазват краката й от изкривяване или падане.
Приличат на обувки тип "Ибиса".
- Никога не съм бил в Ибиса.
Познавам те.
- От книгите ми?
В Кафе Мюлер. Седяхме един до друг.
И по едно време започна да плачеш.
Разказах ти за него. Плачеше, докато гледаше "Кафе Мюлер".
Трябва да вървя.
Толкова бързо? Едва поговорихме.
Може би друг път.
- Ще дойдеш ли след обед?
Ела, да ни видиш. Винаги съм тук, дори и през нощта.
Тук съм "ветеран". Ако имаш нужда от нещо...
Да се обадя ли на д-р Вега?
- Продължавай, това което правиш.
Миналия ден, докато си разглеждах бележките,
открих няколко от твоето посещение.
Написах тема за разговор през втората ни среща,
която никога не се състоя.
За какво?
- За твоята сексуална ориентация.
Сексуалната ми ориентация?
- Да, сексуалността ти.
Дали харесваш мъже или жени.
По време на посещението ти, ти каза, че все още си девствен.
В отговор на въпроса ти, някак си
мисля, че търся мъже, предимно.
Затова ли дойде да ме видиш?
- Сега не си спомням.
Предполагам, че е това. Но сега съм много добре.
Имаш ли партньор?
Малко или много. Вече не съм сам. Няма проблем.
Надявам се, не си обиден от въпроса ми.
Баща й беше ли тук?
Попита дали съм педал.
Използва американски израз, по-изтънчен.
Каква е ориентацията ми.
- И ти какво каза?
Че харесвам мъже.
- Наистина ли?
Не, глупачке. Излъгах.
Как смее да ме пита дали харесвам мъже или жени?
Какво го интересува?
- Радвам се, че разбрах.
Той попита ли главната сестра или теб дали харесвате гнусотията или копрофагията?
Не, прав си. Те не питат такива неща.
Може да отида на пътешествие и няма да мога да идвам да те виждам
Но в Женева ми предложиха творба,
хореографията, на която ме развълнува.
Една отдавнашна идея за балет. Нарекох я "Окопи".
Разказва се за Първата световна война.
Ще ми трябват много танцьори,
защото във войната има много войници.
Всички ще танцуват в Женева. Страхотно е.
Ще ми трябват и танцьорки, защото когато войниците умират,
душата полита от телата им,
а тя ще бъде жена танцьорка.
Ще бъде с класическа бяла пола като в "Жизел",
но ще има пръски кръв.
Добре!
На Алисия й харесва.
Да, защото живота изплува от смъртта,
жената се появява от мъжа.
А от земята се появява...
Плажът?
А от земята се появява...
Водата?
Не, безкрая.
Безкрайното, недоловимото, фантазното.
Имам и музика. Тя е от Кшищоф Пендеревски.
Написана е за жертвите от Хирошима, но пак става.
Разбира се. На Алисия й е много добре позната.
Това е музика за битка, груба и първична.
А като музика за смъртта, имам истински шедьовър,
който ще чуем сега.
Направо ще те разтърси.
Алисия, миличка моя.
Довиждане, съкровище.
Довиждане, Катерина. И изглеждаш много добре.
Трябва да направиш "Окопи".
- Ще ги направя.
Ще те сложа до прозореца.
Ще виждаш как танцуват приятелите ти.
Много харесвам тази стая.
Аз ще подредя всичко.
Затвори вратата и ела.
Как си? Сядай.
- Добре съм.
Алисия, виж кой е тук.
Тук сме да подишаме малко въздух, да почетем списания.
Коя беше жената, която си тръгна?
Катерина, учителката на Алисия.
Учителка?
- По танци.
Много е добра тази Катерина.
Някъде тук има училище по танци и Алисия й е била ученичка.
Катерина я обича като дъщеря.
Четири години по-рано
Бенино, седиш на прозореца вече половин час.
Идвам, мамо.
Какво има? Следиш ли ме?
Мисля, че това е твое. Изпусна го там.
Всичко ли е тук? Не съм пипал нищо.
Накъде отиваш?
- Към къщи.
Може ли да те изпратя? Нямам какво друго да правя.
Да, но се прибирам.
- Да, ще ми е приятно.
Танците са моя живот. Обичам да танцувам.
Обичаш ли да танцуваш?
- Да, разбира се.
Но не взимам уроци.
С какво друго се занимаваш, освен танците?
Пътувам и гледам стари филми.
Всъщност се интересувам от нямото кино.
Къде ходиш, когато излизаш?
- Не излизам.
Трябва да излизаш.
Грижех се за майка си, но тя почина преди 2 месеца.
Съжалявам. Моята почина преди години.
Стигнахме. Благодаря за портфейла.
Д-р Ронсеро, психиатър, 7 ляво.
23.
Чаках я да дойде, но този ден тя не се появи.
Но знаех адреса й и това, че баща й е психиатър.
Кабинетът на д-р Ронсеро.
Искам да си запиша час.
Утре в 17:00 удобно ли ви е?
- Не може ли по-рано?
Не, утре в 17:00.
Добре.
- Името ви?
Какво обичате?
- Имам записан час в 17:00.
Влезте, не стойте там.
Бенино Мартин?
- Да.
Исках просто да видя Алисия, но все пак бях при психиатър.
Реших да му кажа, че мама ми липсва .
Започнах да се грижа за нея, когато бях малък.
И цели 15 години се грижите за майка си?
Винаги съм бил до нея. Учих за медицинска сестра.
Излизах само, за да ходя на уроците.
Учих също как се преоблича, гримира и фризира.
Но това беше по-късно.
Значи сте го правили на майка си?
Разбира се. Подстригвах я, боядисвах я, оправях й ноктите.
Също я миех отпред и отзад.
Майка ми не беше парализирана, нито луда.
Само беше малко мързелива.
Тя беше добра жена, затова не исках да я изоставям.
Какво казваше баща ви?
- Нищо. И как би могъл?
Мъртъв ли е?
- Не.
Мисля, че е в Швеция. Не съм чувал нищо от него с години.
Не е ли идвал да ви види?
Не, там си има друго семейство, след като напусна майка ми.
Не поддържаме връзка.
Защо дойдохте да ме видите, Бенино?
Какъв ви е проблема?
- На мен? Никакъв.
Трябва да има нещо, за да се консултирате с психиатър.
Сигурно заради самотата.
Имате ли сексуална връзка с жена?
- Не.
С мъж?
- Също не.
Ще се видим след седмица.
Не съм добре, докторе?
- Това не е...
Юношеството ви е било доста специално.
Не е било специално.
- Напротив, много специално.
И трябва да го анализираме в дълбочина.
Нека го анализираме.
Може ли да дойда след седмица?
- Разбира се.
Радвам се.
Какво правиш тук?
- Просто дойдох. Не се ядосвай.
Просто исках да те видя. Не съм опасен.
Кабинетът на д-р Ронсеро. Здравей, Лола.
Току-що пуснах едно огромно лайно.
Ще ги ръководиш ли?
Алисия не дойде отново. Не исках да я плаша.
След седмица отидох у тях, за да се видя с баща й.
Валеше през цялата седмица.
Следващият път, когато я видях, беше тук.
Какво й се е случило?
Бутнала я кола в един дъждовен ден.
Баща й не искаше тя да остава сама дори за момент.
Поиска най-добрите сестри.
А аз имах добра репутация тук и те ме предложиха.
Когато той ме видя, позна ме и за момент се поколеба.
Но накрая взе Матилда и мен.
Това беше преди 4 години. И ето ни сега днес.
Нали така, Алисия?
Започнах да ходя на балет, когато имах свободен ден.
Ходех да гледам и неми филми.
Германски, американски, италиански. Всякакви.
И сега мога да говоря с нея за всички, които е гледала.
Това са четирите най-пълноценни години от живота ми.
Грижа се за Алисия.
Правя каквото би искала, освен разходките, разбира се.
При мен с Лидия е обратното.
Не мога да я докосна.
Не мога да позная тялото й.
Дори не мога да помогна на сестрите да я обърнат.
Чувствам се омърсен.
Говори й. Трябва да й говориш.
Бих искал, но тя не може да ме чуе.
Откъде си толкова сигурен?
Мозъкът й е мъртъв, Бенино.
Женското съзнание е мистерия, особено при такива болести.
Трябва да се грижиш за жената, да й говориш,
да не забравяш, че е жива и че я обичаш.
Това е единственото лечение. Знам го от опит.
Какво знаеш за жените?
Бенино, какво знаеш за жените?
Какво знаеш за жените?
Много, 20 години с една, 4 с друга.
Харесва ми онзи, приятеля на тореадорката. Има стил.
Откъде знаеш? Видя ли подобно нещо?
Разбира се, че не, но го разбрах по лицето му.
И по издутите му панталони.
Той е добър приятел на Бенино.
- Да.
Дали е гей?
- Не. Какви ги говориш?
Дали Бенино е гей?
- Според слуховете е така!
Грешиш.
- Д-р Вега ми каза така.
И той откъде е разбрал?
- От бащата на Алисия.
Не ми харесва близостта му с пациентката,
но д-р Вега ми каза да не се тревожа, защото е гей.
Тръгвам, за да не слушам глупостите, които дрънкаш.
Тя харесва Бенино.
- Не е с всичкия си.
Имам почивен ден. Отивам да гледам филми.
Ще дойдеш ли?
- Трябва да се видя с издателя си.
Трябва да се връщам на работа.
Тази жена не е добре.
Знам си работата. Кожата й е суха.
Я да видим.
Говори ли й?
- Не и не настоявай.
Здравей, Лидия, трябва да имаш търпение с него.
Приятна работа.
"Лудият любовник".
Роса е болна от грип, надявам се да не се заразиш.
Радвам се, че си добре, но ще те масажирам
и ще те разтрия с розмарин.
Не, няма ми нищо.
Снощи гледах филм, който ме разтърси силно.
Беше любовна история.
Разказваше се за Алфредо, приятен младеж, но леко дебел
и приятелката му Ампаро, която е учен.
Ампаро подготвя нова експериментална диета,
която ще революционизира хранителната промишленост.
Какъв егоизъм! Мислиш само за себе си!
Открих!
Може да е опасно. Досега не съм я давала на човек.
Все още ли мислиш, че действам егоистично?
Направи чудеса за теб!
Не се тревожи, любов моя! Ще намеря противоотрова!
Времето минавало,
но Ампаро не можела да намери противоотровата
и бедния Алфредо, ден след ден страдайки се смалявал.
Винаги ще те обичам.
За да не страда Ампаро,
Алфредо напуска и отива да намери майка си.
Той не я е виждал от 10 години, защото беше лош.
Не беше казал на Ампаро къде живее майка му.
Много неща се случват в този филм.
Но най-важното нещо е,
че след години, пълни със съжаления и проучвания,
Ампаро открива адреса на майка му.
И отива там.
Хотел Юкали. Стая 15.
Заспивай, скъпа моя.
- Ами ако бъда товар по погрешка?
И Алфредо
остава във нея
завинаги.
След един месец
Хайде, сложи правилно ръцете си. По този начин.
Доста е приятно. Страхотно е.
Тук, на балкона е приятно, нали?
Лидия също обича да стои на балкона.
Чули? Много й харесва.
Виж ги. Все едно си говорят за нас.
Какво мислиш, че казват?
Нямат срам.
Жените говорят по между си за всичко.
Лидия би й казала, че е болна от цели два месеца.
Бенджамин и Анжела,
ще се свържете ли в брак, по собствено желание?
Съберете ръце
и обявете желанието си пред Бог.
Аз, Анжела, взимам теб, Банджамин
за мой верен съпруг.
Да те обичам в щастие и болест,
докато сме заедно.
Господ, който ви съедини в любовта,
нека днес приеме клетвата ви в любов.
Нека любовта ви трае вечно.
Какво правиш тук? Щяхме да се срещнем в хотела.
Промених намерението си. Винаги съм харесвала сватбите.
Нямаше ли да видиш сестра си преди играта?
Обадих й се. Ще дойде до хотела.
Обещах й, че довечера ще ядем в ресторанта.
Както желаеш.
Хубава церемония, нали?
- Чудесна.
Не очаквах да е толкова млада.
- Не ми вярваш, така ли?
Не можем да си позволим да мине още един ден без да поговорим.
Не се тревожи. Приключих с Анжела, имам доказателство.
Например, на церемонията. Аз не плаках, но ти - да.
Да.
- А ти не трябваше.
Не ми ли вярваш?
Трябваха ми 10 години да го преодолея. Накрая успях.
Лидия, вярвай ми, всичко приключи.
Пътувах с Анжела.
Извинението беше да пиша туристически справочник.
Всъщност, исках да я изкарам от Мадрид и наркотиците.
Мадрид е ад. Връзката ни функционираше извън него.
След 5 пътешествия, аз я заведох при родителите й,
които я пазеха от наркотиците и от мен.
Все още ли я обичаш?
Да. Плаках, неспособен да споделям с нея.
Ужасно е да напуснеш човек, който обичаш толкова много.
Каква тъжна история!
Любовта е тъжна, когато завърши,
както гласи песента.
Марко, трябва след това да поговорим.
Говорим вече час.
- Ти говореше, аз не.
Да, наистина.
Доктора каза, че за крака ми трябват 2 месеца терапия.
Но знаеш ли какво? Радвам се, че бика ме удари.
Сега мога да остана с теб докато се събудиш.
Никой няма да ме отдели от теб.
Ние се събрахме, преди месец.
Лидия щеше да ти каже на сватбата. Накрая не успя.
За теб е плакала.
Обади ми се да ми каже, че е плакала за мен.
Последния път, когато говорихме.
Сега, когато не се бия заради травмата,
бих искал да остана близо до нея през нощта.
Чувствай се като у дома си.
Отново съм сам.
Гледаше гърдите й.
Трудно е да се избегне. Нарастват със всеки ден.
Бенино, мисля да предприема пътуване. Трябва да работя.
А Лидия?
Тя вече няма нужда от мен.
Разделихте ли се?
Може и така да се каже.
Марко, очаквах го. Не питай защо, просто го очаквах.
Имаше нещо във връзката ви, което не функционираше правилно.
Кога заминаваш?
Скоро, но ще те видя преди да замина.
Толкова съжалявам, че заминаваш.
Тръгвам, Бенино. Скоро ще се видим.
Все още ли не е в цикъл?
Гледам в месечния доклад. Трябваше да й дойде до сега.
Да, малко закъснява.
Две седмици. Много е. Сигурен ли си, че имаше миналия месец?
Лично се справих. Когато ти имаше грип.
Малко е оттекла.
Винаги имат отклонения.
Например, Лидия вече няма цикъл.
Както и да е. Трябва да кажем на д-р Вега.
Донесох няколко от справочниците си за Алисия и теб.
Казах "довиждане" на Лидия.
Отидох да видя Алисия, но не ме пуснаха да вляза в стаята.
Има ли нещо?
Не. Алисия е хванала някаква инфекция.
Може ли да ме откараш в къщи? Свърших работата.
Надявам се, че не е сериозно.
- Не знам.
Правят някакви медицински прегледи, но не са ми казали нищо.
Бразилия,
Турция, Куба.
Ще ги прочета на Алисия.
- Това са справочници.
Твоите. Сигурно са добри.
Сам ли пътуваш?
- Да.
Бих искал да поговоря за това с теб преди да заминеш.
За какво?
- Самотата.
Искам да се оженя.
За Алисия, разбира се!
- Бенино, ти си луд!
Ще се разбираме по-добре от другите двойки.
Защо да не се оженя за нея?
- Защото тя в кома!
Защото не може да каже "да" в църквата!
Защото, всъщност тя е мъртва!
Влизай в колата!
За какво говориш?
- Влизай в колата!
Връзката ти с Алисия е луд монолог!
Често говорим на хората в ПВС, но не се женим за тях.
Това, което казваш е невероятно. Имах друго мнение за теб.
Никога вече не казвай или си помисляй за това!
Обещай! Ще си в беда, ако кажеш на някой друг!
Ако ще те успокои, тогава обещавам.
Независимо, колко я харесваш.
- Ти също я харесваш, нали?
Разбира се, че я харесвам.
И тя те харесва.
- Тя реално е мъртва!
Няма чувства към мен, теб или себе си!
Разбери го!
Нашата пациентка Алисия Ронсеро е била изнасилена и е бременна.
Преди да кажа на баща й искам да ми кажете,
кой негодник го направи!
Всички са разстроени.
Ти си отговорен. Алисия беше на твоя етаж.
Тогава ми позволи да обясня ситуацията.
Роса, моля те.
Цикълът на Алисия спря преди два месеца.
Първоначално мислех, че е един месец, но грешах.
Не беше посочен в доклада за миналия месец.
Тук пише, че всичко е нормално.
Бях болна от грип през онази седмица.
Ти си го написал, нали Бенино?
Твоят почерк е.
- Да, моя.
Защо излъга?
Не исках да става проблем.
В други случаи, цикълът на пациентките винаги е спирал.
Как така никой не е забелязал? Къде е човека от нощната смяна?
Тя не може да дойде днес. Обади се.
Тя не е ли забелязала нещо странно?
Тя има проблеми в къщи. Много нощи не е идвала.
И кой я сменя?
Да кажа на Ронсеро, че дъщеря му
е ден и нощ с луд?
Нека да се успокои малко.
Бенино, разбираш ли, че ти си главния заподозрян?
Защо си скрил първото закъснение?
Какво обяснение имаш? Би ли наранил Алисия?
Определено не!
Миналата нощ бях на паркинга
и дочух разговор между Бенино и Марко.
Бенино каза, че искал да се ожени за Алисия.
Марко се опита да го разубеди, но напразно.
Той каза, много двойки
не се разбират така добре, както той и Алисия.
След осем месеца
Вчера, в Алмидена, се състоя погребението на Лидия Гонзалес.
30-годишната тореадорка беше в кома.
Мога ли да говоря с Бенино Мартин?
Той вече не работи тук.
Сигурна ли сте?
- Определено.
А сестра Роса Лазага?
- Кой сте вие?
Марко Зулоага.
- Ще ви свържа.
Кой е?
- Марко Зулоага.
Обаждам се от Йордан. Разбрах за Лидия.
Съжалявам, Марко.
Трябваше да ми се обадите.
Имахме много проблеми.
Какво е станало? Казаха ми, че Бенино не работи вече там.
Бенино е в затвора.
Беше обвинен, в изнасилването на Алисия.
Помогни му. Няма си никой, бедничкия.
Ти видя ли го?
Не мога, след това, което е направил.
Но той има нужда от помощ, а ти си му приятел.
В кой затвор е?
- В Зеговия.
Чакайте ме тук.
Искам да видя един затворник.
- В отдела за посетители.
През тази врата, на ляво.
Искам да се срещна с един затворник, Бенино Мартин.
Днес не е ден за посещения, но ще проверя дали може.
Съжалявам, не ви чувам.
Не е ден за посещения.
А и обитателят не е молил за посещение.
Той не знае, че съм в Мадрид. Пристигнах днес.
Роднина ли сте?
- Приятел.
Казвам се Марко Зулоага.
- Може ли да видя документи?
Мога ли да му се обадя?
- Той ще ви се обади.
Смених си номера. Може ли да му предадете новия?
И запомнете,
дните за посещение са събота и неделя.
Но обитателят трябва да поиска посещението.
Ако той не желае да ви види, ние нищо не може да направим.
И още нещо. Ние нямаме затворници.
Тук нямаме затворници, имаме обитатели.
Марко, ти ли си?
Радвам се, че чувам гласа ти. Поисках посещение в събота.
Къде си?
- Извън клиниката.
Д-р Вега ми каза всичко. Как можа да го направиш?
Затова ли се върна от Испания, за да ми се караш?
Трябва ли ти нещо? Какво трябва да донеса в събота?
Трябва ми информация. Какво знаеш за Алисия?
От клиниката нищо не биха казали.
Тя е преместена в друга. Не знаят къде.
Не вярвам.
- Нито аз.
Но не съм изненадан, че не ни казват.
Все още ли си ми приятел?
- Разбира се. След като съм тук.
Тогава разбери за Алисия.
Дали е жива, дали е родила, дали бебето е живо.
Трябва да знам, Марко. Разбираш, нали?
Ще се опитам. Ще поговорим в събота.
Разбра ли нещо?
- Ще разбера. Бъди търпелив.
Бях, до деня когато трябваше да роди. Преди месец.
Трябва да почакаш.
Какво правиш тук през деня?
- Работя в реанимацията.
Това е нов затвор, малко хора. Тук е доста тихо.
Отвън не прилича на затвор.
- Проблемът е другаде!
Това, че не виждам Алисия.
Докторът и д-р Ронсеро казват, че съм психопат.
Казват, че това е добре за делото, но ме интересува.
Трябва да видя Алисия, да разбера как е минало всичко.
Не знам на какво ще направя, ако това продължи!
Казват, че съм психопат. Тогава ще се държа като такъв!
Бенино, не говори така.
И ми намери нов адвокат. Моя ме презира.
Ще дам под наем апартамента си, за да му плащам.
Аз ще ти стана наемател. В момента съм бездомен.
Страхотно. Радвам се, че ще си ми наемател.
Мислих много за теб, особено през нощите.
Защо през нощите?
- Защото през нощта уча.
Прочетох всичките ти справочници.
Все едно пътувам с теб
и ти ми разказваш разни неща.
Най-много ми хареса Аван.
Станах един от тези хора,
които нямат нищо и си произвеждат всичко.
И как описваш онова кубинско момиче
пред прозореца й до морето,
очаквайки напразно
да се случи нещо, което никога няма да се случи.
Мислех си, че тази жена съм аз.
Добро утро. Приятел съм на Бенино.
Ти си Марко, Аржентинецът?
Бенино ми се обади. Ще вземеш ли апартамента?
Ще бъде мръсно. Не би ме пуснал да го чистя.
А аз не исках пари.
- Всичко е наред, аз ще се погрижа.
Да ви дам ли ключа? Ще отида да го потърся.
Видяхте ли го?
Как е той?
- Добре.
Бедното момче, не беше късметлия дори когато го отведоха в затвора.
Никаква известност!
Нямаше телевизия, нито репортери. Никой не дойде тук.
Не благоволиха! А показват такива боклуци!
Аз щях да им дам интервю!
Медията в тази страна не струва нищо!
Права сте.
Ключовете.
Както и да е. Знаете ли защо Бенино е в затвора?
Той е много тих. Не каза и дума, когато дойде последния път.
Бенино е невинен.
- Да, знам.
Невинен за какво?
- Не знам.
Знаете, но не искате да ми казвате.
Ако имате нужда от нещо, тук съм.
Радвам се, че днес влезе сама, без патерици.
Как се упражнява днес?
- Много добре.
Изморена ли беше?
- Много.
Няма значение. Ще направим няколко допълнителни упражнения.
Ще се поразтегнем малко.
Но аз вече направих 100.
- Ще направим още няколко.
Имам среща с г-н Сайнц.
Момчето беше мъртвородено.
Но Алисия се възстанови. Бенино още не знае.
В неговото състояние, може да направи нещо лошо.
Не мога да го лъжа. Той ми е единствения приятел.
Аз ще му кажа. Няма проблем.
Ще му кажа, че Алисия е все още в кома и че бебето е мъртво.
Но вие не му казвайте нищо.
Той може ли да се измъкне?
- Много трудно и ще е много скъпо.
Мокър си.
- Малко.
Внимавай да не се простудиш. Пий горещо мляко с мед.
От както съм тук, харесвам дъждовните дни.
Срещна ли се с новия адвокат?
Беше тук, той ми каза всичко.
Ще загубя, нали?
- Честно ли? Да, ще загубиш.
Поне нищо не се случило с Алисия по време на раждането.
Само това ме успокоява и ми дава надежда.
Добре ли си Бенино?
Марко, толкова бих искал да те прегърна.
Но трябва да поискам среща лице в лице.
Опитах се.
Те ме попитаха, дали си ми любовник.
Не посмях да кажа "да", тъй като би те притеснило.
Нямаше да ме притесни. Можеш да казваш каквото желаеш.
Прегръщал съм много малко хора в живота си.
Съобщение!
Днес бях много щастлив да те видя и да ти кажа довиждане.
Те няма да ме пуснат да изляза от тук
или ще ме сложат другаде.
Не искам да живея без Алисия,
без да мога да държа дори и една нейна шнола.
Затова ще избягам.
Не ти казах за да не ме спреш.
Марко, прегръщам те силно.
Към Зеговия. Да, към затвора.
Спешно трябва да видя Бенино Мартин.
На живот и смърт е.
Директора ви чака в кабинета си.
Мен? Къде е неговия офис?
Охраната ще ви придружи.
Изпразнете си джобовете, моля.
Чакайте, не бягайте.
Там, в края.
Добро утро. Аз съм Марко Зулоага.
Бенино Мартин остави това писмо за вас.
Скъпи Марко,
Все още вали и това е добър знак.
Когато Алисия претърпя инцидента, също валеше.
Пиша ти няколко минути преди да избягам.
Надявам се, с всичко това също да изпадна в кома
и да бъда близо до нея.
Ти си ми единствения приятел.
Оставям ти къщата, която приготвих за мен и нея.
Когато ме отведат, ела да ме видиш и да ми поговориш.
Кажи ми всичко, без да криеш нищо.
Довиждане, приятелю.
Това взех от него, а това открих в килията му.
Трябва да подпишете тук.
Бенино, аз съм.
Алисия е жива. Ти я събуди.
Получих съобщението ти и веднага тръгнах да ти кажа,
но беше твърде късно.
Сложих в джоба ти шнола на Алисия.
И нейна снимка.
И снимка на майка ти.
За да са с теб във вечността.
Като бурни вълни. Мъжа отгоре, жената отдолу.
Ще донеса вода.
Добре ли сте?
Не знам.
Сега съм много по-добре.
Ела, да влезем вътре.
Трепериш.
Защо?
Какво й казахте?
- Нищо.
Видях ви да си говорите.
Тя попита дали съм добре и аз й благодарих.
Ще ме виждате често. Живея близо до училището за танци.
В апартамента на Бенино?
Защо сте там?
- Бенино почина.
Някой ден трябва да поговорим.
Да, и ще се окаже по-просто, отколкото сте си мислили.
Нищо не е просто.
Аз съм учител по танци и нищо не е просто. Нищо не е просто.