Swept Away (2002) Свали субтитрите
Не съм летяла целия път от Ню Йорк
до където по дяволите сме за да се кача на това.
На колко почивки си се наслаждавала? Всъщност ти искаше да опиташ нещо ново.
Ново? Кажи, колко ново изглежда това? То има скапан комин, Антъни.
Това всъщност е параход. Мила, вече сме тук. Нека просто опитаме и се насладим.
Съгласих се на тази смешна идея, само при положение, че има напълно оборудвана зала за тренировки.
Има. Поне в това съм убеден.
Добре дошли на борда, професоре.
- Аз всъщност не съм професор.
Това не съм го чул.
Благодаря ви много.
Аз съм капитанът ви, така ми викайте.
- Истински капитан ли сте, капитане?
Госпожо?
Не ми трябва да пипам някакъв си моряк.
Ще покажете ли каютата на жена ми?
Разбира се, професоре.
- Какво е това щракане с пръсти?
- Не ме карай да говоря за това, Пепе.
Не ми харесва щракането с пръсти.
Клиентите очакват капитана да щрака с пръсти.
Джузепе ще ви покаже стаята ви.
Това е каютата ви, господине, госпожо.
- Каквото не се събере, дайте го в моята стая.
- Да, благодаря.
Това е всичко. Аз се казвам Джузепе, за по кратко Пепе.
Аз съм рибаря, но ако ви трябва нещо, обръщайте се към мен.
Питай го за фитнес-залата.
- Ще покажеш ли фитнеса на жена ми?
- Разбира се.
Какъв беше този писък?
- Какво се случи?
- Тя е луда.
- Какъв беше този вик?
- Почакайте тук.
Помислих си, че ще й хареса да й донеса уредите.
Не бях особено доволна. Що за салон би могъл да се носи?
- И после какво?
- Показах й уредите.
- Той ми показа уредите.
- И?
И?
- Уредът ви. И тя започна да крещи.
- Разбирах.
Антъни!
И тогава,
този рошльо донесе въже
и ми каза, че мога да скачам на него.
- За скачане.
Скок-подскок.
Каза, че ще те обеси на него, капитане.
Мен?
Прекрасна идея, пътуване от Италия до Гърция!
Всъщност от Гърция към Италия.
Дали има необитаеми острови, които можем да посетим?
В Карибите не може да го направиш.
Какво би правила на необитаем остров, Деби?
Ще измисля нещо.
Какво?
Какво "какво"?
Какво е това, което ще измислиш?
Обърка ме.
Ето го и него.
- Хубаво облекло! Много подходящо.
- Благодаря.
- На кого приличаш? На Попай?
- Не го прави, скъпа.
- Харесва ми. Като Ерол Флин.
- Да, като Ерол Флин.
Кой е Ерол Флин?
Нали се разбрахме да се облечем официално за вечеря.
Доведе ни на кораб, строен за пирати, поне да не се обличаме като такива?
Промених си мнението. Исках да ми е по-удобно.
Какво означава това? Ами нашите гости?
Докъде ще стигнем, ако правим това, което почувстваме?
Почивка?
Тази жена е много странна.
- Защо говориш гръцки? Да ти приличам на грък?
- Приличаш на идиот.
- Тони не е имал много почивни дни.
- Внимавайте за тази скапана жена.
Внимавай какво говориш. Помни за какво ти се плаща.
Ти ме помоли да ти помогна.
Мога да живея без пари. Бях си щастлив и преди.
Щастлив? Хубаво е да си щастлив. Но колко пари ти дава щастието?
Няма да вали, госпожо.
Това шега ли е?
- Хайде. Чисто е като свирка.
- Зависи кой я е надувал.
Не се притеснявай да влезеш. Много е топла. Къде е Деби?
- Може би се е удавила.
- Някой пита ли я може ли да плува?
Солено!
Сложете си маската и поплувайте с рибите. Ще ви хареса.
Защо?
Защото е хубаво да плуваш с рибите.
Когато имаш свободно време, ти поплувай с рибите.
Риба си е множествено число за риба.
Направи нещо за Марина и Амбър. Разкъсват Деби на парченца.
Какво да направя? Знаеш какво обичат. Освен това тя не е най-остроумната,
най-хитрата...
- Кажи сега, че не е тъпа, Тод!
- Ами, тя е...
- Тя не забелязва какво правят.
- Бъди мил, Тони, тя е само на 14.
Не ми пробутвай този либерализъм. Това е същността на капитализма.
По-успешен от комунизма. Не си виждал хора да емигрират в Куба.
- Съзирам проблеми в капитализма.
- Какви проблеми?
Баща ти е управител на фармацевтична компания, нали?
Трябва да има печалба, за да може акционерите да са щастливи.
- Това не е в интерес на обществото.
- Тогава то няма да купува.
Представи си, че има лекарство, което да лекува слепота.
Представи си, че производството му не струва нищо,
но му слагат висока цена. Това е капитализъм.
Ако хората не могат да си позволят лекарството, остават си слепи.
Без фармацевтичните компании, пак си остават слепи.
Защо да не си намерят работа и да си купят лекарството?
- Те са слепи.
- И какво?
- Ограничава възможностите им за работа.
- Могат да пекат сладкиши.
Не ти трябват очи, за да печеш сладкиши.
- Но става въпрос за етика.
- Законът на капитализма е:
Производителят на блага може да определя подходяща цена
и не трябва да се съобразява с никакви морални и етични норми.
Чий е този закон?
Мой.
Не виждам да си опекла много сладкиши.
Тази жена няма сърце. Тя е влечуго.
Престани да мрънкаш. Не си женен за нея.
Влечуго, което може да се скрие в чантата ти, обувките или дрехите!
Гуидо!
Пепе?
- Да, господине?
- Госпожата. Вода и кърпа.
- Да, госпожо.
- Пипи, искам я студена.
Разбра ли? Не хладна, а студена.
Студена като кръвта във вените ти.
- Отегчена съм.
- Знаех си. Какво ще правим?
Ще пийна мартини, ще взема хапче и ще се чукам с мъжа си.
Всички ще го направят.
Нямате ли достойнство?
Какво е това?
- Кое?
- Това.
- Това е кана.
- Всъщност е кафеник.
Какво има в кафеника, Пипи?
- Кафе, госпожо.
- Студено кафе?
- Да.
- И какво да го правя?
Да го изпиете?
- Вината не е негова.
- Чия е тогава, Тод?
Кой му плаща, за да работи?
- Кажи нещо, Антъни.
- Ще задоволиш ли жена ми?
Да я задоволя? Това означава ли, че трябва да я заведа в каютата си?
- Това ли имахте предвид?
- Мисля, че това беше шега.
- Той беше груб, Антъни.
- Аз ще се оправя.
Бихте ли направил прясно кафе, г-н Еспозито?
Разбира се, професоре.
Ще убия тази кучка с кухненския нож!
Изненадваш ме. Каза ми, че дълг на мъжа е да пази достойнството си.
Точно затова ще убия кучката с кухненски нож!
Щом е такъв проблем, стой далеч от нея.
На теб ти лесно! Теб не те преследва.
Накъдето и да се обърна, тя е там!
Чувствам се като газела, наблюдавана от гладен леопард!
Много театрално.
Сега почисти казана.
Предимството на химикалите е навсякъде около нас.
- Трябва ли отново да го слушаме?
- 4000.
Досега играехме на $20, а сега
- стигаме до 4000?
- Не мислиш ли, че съм достатъчно добра?
- Не може ли да контролираш жена си?
- А ти твоята?
- Това разведри атмосферата.
- Нали си г-н Много пари?
Сега съм в почивка.
Не бъди страхливец, Майкъл.
Ако нямате пари, приемам бижута и обувки.
Нямам интерес да играя на "бързо прецакване" с Имелда Маркос.
Гуидо!
Когато оставиш това влечуго, може ли да изхвърлиш пепелниците?
- Благодаря.
- Давай, химикали, предимства.
Закъде сме без изкуствени торове и пестициди?
Питай Пепе. Бил е рибар, преди замърсяването да е сложило край на това.
- Замърсяването е ужасно.
- Това не е ли тъжно?
- Питай го какво мисли.
- Нищо лошо им няма на химикалите.
- Какво мислиш за изкуствените торове и пестицидите?
- Няма значение.
- Остави го да си върши работата.
- Хайде, трябва да имаш мнение.
Щом е направено от човека, нямам му доверие. Не може да влияеш на природата.
Химикалите улесняват живота, но не го правят по-добър.
Парите покваряват принципите. Нямаш реална преценка, щом са намесени парите.
Няма пари и принципи.
Това е интересно. Продължавай.
Химикалите са направили някои хора много богати.
Но както се казва, няма безплатен обяд. Рано или късно ще си платиш.
Когато е по-късно, не знаеш точната цена
и кой ще я плаща.
- Много добре, Пепе.
- Да, много добре.
Благодаря ти, туземецо. Сега би ли изпразнил пепелника?
- Ако не беше толкова топло, щях да поплувам.
- Нямаше, водата щеше да е студена.
- Това не става за ядене.
- Какво му има?
Туземецо!
Ти, Пипи!
- Да, госпожо?
- Рибата е лоша. Развалена е.
Лоша?
Щом не искате да я ядете, може би искате да я поносите!
Сега не е толкова лошо.
- Ти ме ослепи!
- Сега може да печете сладкиши.
- Антъни, помогни ми!
- Сядай долу, богаташче
или ще са ти необходими много лекарства, за да облекчиш болката.
- Млъкни! Кажи го на рибите.
- Помощ!
Сега Пепе командва.
Чуваш ли ме, туземецо?
- Да.
- Защо си сервирал развалена риба?
Трябва й лекар! Преглед оттук нагоре!
- Млъкни и вземи това.
- Не ми казвай да млъкна.
Ти си го направил лошо, ти го занеси!
- Какво каза?
- Ти го занеси!
Не, другото, за лошото.
- Какво каза тя? На английски.
- Каза, че рибата е развалена.
Развалена?
- Много си е добра.
- Разбира се, че е добра.
Няма значение, сготви друга.
- Защо?
- Защото са богати,
а всички богати са еднакви. Играят си игрички. Постоянно го виждам.
Не се ядосвай. Ще се отегчат и ще променят играта.
Работата ни е да се усмихваме. Като идиоти.
Готвачът се извинява, че рибата не е била добра. Сготви нова.
Наказвате ни, защото сме богати ли?
Не, госпожо, обичам парите.
Ако не бяхте богати, нямаше да сте тук.
Не ви наказваме. Ние ви обичаме.
А още повече обичаме парите ви.
Точно така, гръцки идиот. Усмивка.
Честит рожден ден, г-жо Марина. Изглеждате прекрасно.
- Винаги се радвам да ви видя.
- Удоволствието е мое.
- Добре дошъл, професоре.
- Не съм професор.
Разбира се, че сте.
Добре ли изкарахте?
- Може ли да ви помогна.
- Благодаря.
- Тези руини стари ли са?
- Да.
Добре. Хванах го.
- Денят беше ли приятен?
- Да, благодаря.
Купих прясна риба.
- Пепе лови риба.
- Не ми трябва рибата на Джузепе!
Какво каза пък сега? От какво се оплаква сега шибаната кучка?
Капитане, член от екипажа ви да не би да ме напсува?
Не, не. Имате предвид "шибана"?
На италиански така се казва тази риба. Той не я смята за много добра.
- "Шибана" е риба?
- Да.
Не ме интересува дали е шибана, скапана или лигава!
Искам тази риба и я искам довечера.
- Добре, госпожо.
- Благодаря.
Шибана, скапана, искам я сготвена довечера.
Млъкнете, идиоти.
Не мога да я сготвя. Тази риба е скапана.
Това изобщо риба ли е?
Сготви рибата на Пепе вместо нея
и се преструвай, че е нейната.
Разбра ли?
- На това му викам риба.
- Да.
- За рибата.
- Да.
Наистина е хубава, нали Майкъл?
Да, вкусна е.
- Точно така. Страхотно.
- Благодаря.
Има вкус на пиле.
Отсега нататък не ни трябва рибата на туземеца. Аз ще купувам риба.
Няма нищо, госпожо.
- Това е отвратително.
- Нима?
Мисля, че е прекрасно.
Защо обикаляш из коридорите с г-жа Прекрасна?
Екипажът все още желае рибата ми, затова я нося в кухнята.
- Надявам се не съм наранила чувствата ти.
- Чувства?
- Да не намесваме чувствата ми.
- Не бъди толкова обидчив.
- Не може ли да забравим?
- Не, госпожо, не можем.
Виждам, че си с обувките си за танци. Едно, две. Едно, две, три.
Моля ви, госпожо.
Какво има? Не искаш ли да танцуваш с мен?
Не искам да танцувам с хора, които не харесвам.
Вино.
- Сок от грейпфрут, госпожо.
- Благодаря.
Имаш ли деца, Пипи,
или само си с акъл на дете?
- Какво?
- Тази блуза, която носиш.
Искате да си сменим блузите ли?
Блузата ти ме дразни. Противна е. Смени я.
- Коварно.
- Млъкни, дърта алкохоличке.
Лягаш ли си?
- Идвам след минутка.
- Лека нощ.
- Няма ли да играеш?
- Имелда ме изхвърли.
Идвам с теб.
Може да те завия.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Лека нощ.
- Какво са намислили сега?
- Мъжете отидоха да си легнат,
а жените останаха да играят карти и да пият.
Що за мъже са те?
Правят всичко не както трябва.
Виж какво забрави брюнетката в тоалетната. Мисля, че е кокаин.
Ще ти покажа как се взима.
Чакай, капитане.
Сигурно професора го е правил в лабораторията си.
- Отнася те за минути на луната!
- Никога не съм бил на луната.
Какво ти става? Ти си капитана.
Как ще стигнем до Италия, ако ти си на луната?
Лягай си! Ще забравя, че си загубил самообладание!
Майната ти! Можехме да отидем до луната и да си направим оргия.
Не искам оргия с теб. Върви да си лягаш, идиот.
Побъркал си се само като си си помислил да вземеш.
Стига толкова, дами.
Без мен. Отивам да подишам въздух.
Къде са всички?
Отидоха до пещерите с гумена лодка.
- Защо не ми казаха?
- Знам защо.
Гуидо, спусни друга, искам да отида до пещерите.
- Много е късно.
- Аз ще преценя това.
Има течение и времето може да се промени.
И какво?
Пещерите не са много близо. Съветвам ви да не тръгваме.
Нима? Аз те съветвам да спуснеш шибаната гумена лодка.
За мен е все едно, но става късно,
- а пътуването е дълго.
- Ще се справим.
Предупредих ви.
- Какво има? Страх ли те е?
- Страх?
Аз съм рибар, заченат съм на гребена на вълната и роден в лодка.
Какво означава страх?
Това още една шега ли е? Може ли да пуснем мотора?
- Моторът е малко деликатен.
- Ще ти дам аз една деликатност, Гуидо.
Пали двигателя.
Първо: Казвам се Пепе, а не Гуидо или Пипи!
Второ: Не мога да запаля двигател, който не иска да запали.
Може ли да се придържаш към един език, Пепе?
Ще взема мотора, който движи устата ти, тогава няма да имаме проблеми.
- Имаме ли достатъчно гориво?
- Да.
Имаме...
- гориво.
- Тогава ще чакаме.
Сигурна съм, че няма да се забавят.
- Не се ли отдалечаваме много?
- Предупредих те за течението.
Дай ми пуловера ти.
Господи!
- Какво си го правил?
- Аз съм рибар и това е пуловера ми.
Ходя за риба с него, затова мирише на риба.
Прекрасно.
Ако са се връщали, вече са ни отминали.
Може би са решили да обиколят около острова.
Вече не ми е забавно! Искам да се върна на яхтата.
Не може да се върнем само защото ти искаш така.
- Трябва да ни спасят или да оправим мотора.
- Оправи го тогава!
Страхотно!
В каква каша се забърках.
Защо това се случи на мен?
Господи! Пепе?
Джузепе?
Г-н Еспозито? Г-н Еспозито!
Липсвах ли ти?
Исках...
Исках да знам дали се задава буря.
Вече не виждам земя. Защо не дойдоха за мен?
Морето е голямо. Може да отнеме малко.
Малко. И колко малко?
Все трябва да се намери нещо в тази гумена играчка.
Не мога да повярвам, че си излязъл без телефон!
Какво, по дяволите е това, Попай? Подводница?
Внимателно. Не стреляй.
- Защо имаш пистолет?
- Това е сигнален пистолет.
Сигнален пистолет? Нещо друго да криеш?
- Това не е моята лодка. Дай ми го.
- Не.
Къде е Господ, когато ти трябва?
Какво правиш?
Опитвам се да ни спася да не умрем от жажда и глад.
- Какво?
- Изяж го.
Не можеш ли да го гарнираш с ориз?
Ето малко сол.
Как е така?
Отвратително е!
Защо го направи?
Аз можех да го изям! Отне ми часове да го хване!
Успокой се. Унижаваш се.
Освен това, за теб е добре да постиш. Това е нещо духовно.
Духове? Сериозно ли? Ние не постим.
Направо си гладуваме, майната му!
Не псувай пред мен.
Господи!
Господи. Пази се! Махни се от пътя ми!
Хайде, стреляй!
- Дай ми го.
- Знам какво правя! Пусни ме!
- Поне няма да умрем от жажда!
- Страхотно. Вместо това ще се удавим!
Земя!
Събуди се, Гуидо! Земя!
Греби! Греби!
Не бързай. Ще се нараниш.
Прости ми, че бързам да стигна до цивилизация.
Не мода повярвам, че открих земя.
Приключението приключи.
Приключението тепърва започва за теб, приятел!
Почакай адвоката ми да поговори с твоя капитан.
Какво има, госпожо? Спасени сме, трябва да си щастлива.
Сега е "Госпожо", така ли?
Сменихме песента, когато сме на земя.
- Почакай тук, докато поогледам наоколо.
- За да забравиш за мен?
Няма начин, моряко.
Опасявам се, че адвоката ти ще трябва да изчака малко!
Какво? Не те чувам!
Тук няма адвокати!
Където има телефон, има и адвокат!
Няма и телефони!
Защо?
Защото сме попаднали на необитаем остров!
Необитаем?
Няма нищо. Няма адвокати. Няма телефони. Няма фитнес. Нищо.
Невъзможно, идиот. За бога, не е 1492 година.
Само ме наречи още веднъж идиот.
Грешиш!
Не съм дете. Щом казвам, че е безлюден, значи е.
- Не ти вярвам.
- Факт е.
Задника ми. Където има живот, има и хора.
Не и тук. Наоколо има много необитаеми островчета.
Ставай и провери пак!
- Не. И преди добре огледах.
- Не трябва да спориш с мен.
Прецака двигателя. Изгуби ни. Накара ме да потопя лодката.
Не можеш да управляваш!
Майната му! Не мога да убеждавам черен, космат дребосък.
- Какво ме нарече?
- Нищо.
- Искам да знам какво каза.
- Нищо.
- Дребосък ли ме нарече?
- Не.
А, какво ме нарече?
Нарекох те черен, космат дребосък.
Езикът ти е с грацията на помийна яма.
- Внимавай какво говориш!
- Заплашваш ли ме?
Точно така. Чуй ме хубаво, госпожо Имам-съпруг-велик-нарко-барон.
Писна ми! Ще правя каквото си искам и ти ще правиш каквото си искаш.
- Сега се разкарай!
- Господи.
- Ще съжаляваш.
- Майната ти!
- Изкопай по-дълбок гроб!
- Майната ти, кучко!
- Хайде! Измисли нещо по-добро!
- Уличница!
- Какво ме нарече?
- Курва, уличница!
Ти си помияр!
Смес от нещо тъмно, отвратително и малко!
Нека богатата кучка сама се грижи за себе си! Сега помиярът напуска нейната половина!
Нека помиярът да напусне господарката си! И да гледа да се загуби.
Може да бъде и по-лошо.
Вече не си толкова самодоволен,нали?
Ще накарам да те арестуват.
Кой? Пясъчната полиция?
Ако продължаваш да си толкова мила, ще ме накараш да ти дам всички риби.
Разбирам, че си много умна жена.
Мога ли да ти помогна с още нещо, докато чакам да ме арестуват?
- Продай ми рибата.
- Какво?
Искам тази риба.
Разкарай се и досаждай на друг беден корабокруширал моряк.
Ще ти дам 100 долара.
200.
Добре, ще ти дам 500 само за половината риба.
Ако си гладна, опечи сладкиш.
Това е последното ми предложение. Ще ти дам 1000 долара и златната ми гривна.
Вземи я. Сега ми дай малко риба.
Не ме интересува. Има някой неща в живота, които не можеш да купиш.
И тези риби са едни от тях.
Но аз съм ранена! И имам нужда да ям!
10 хиляди шибани долара!
Госпожо, нека цитирам закона на капитализма:
"Собственика на стоките може да определи цена, каквато желае
и не трябва да проявява жал или морал."
Дай ми малко риба, отрепка!
Номер едно: Никога повече не ме обиждай.
Номер две: Сега аз съм шефа. Номер три: Ако искаш храна, заслужи я.
Номер четири: Ще ми изпереш дрехите.
Не може да удряш жена, шибан лунатик!
Не забравяй номер едно!
От сега нататък "риби" е множествено число за риба.
Ако ми изчистиш дрехите до един час,
Ще оставя риба за теб.
- Не мога ли първо да похапна?
Давате ли лекарства на нуждаещите се преди да са платили?
И тук не приемаме кредити.
И номер шест: Наричай ме г-н Еспозито.
Не. Наричай ме Господарю. Да, наричай ме Господарю.
- Стига!
- Хайде! Пери!
Къде ще намеря пералня на безлюден остров?
Това не е мой проблем.
Изплашена ли си?
Г-н Еспозито, вие се възползвате от мен напълно.
Разбира се. Сега аз съм господарят.
Шибан селянин.
Искам да кажеш, "Благодаря, господарю за привилегията да ви изпера дрехите."
Благодаря,
Господарю
за привилегията да ви изпера дрехите.
- Къде си мислиш, че отиваш?
- Пепе, трябва да ям!
Кой е този Пепе?
Влез в пътя, жено.
Искам да напълниш бутилката с вода. И побързай.
- Какво?
- Да, господарю.
Браво.
Къде отиваш?
Чакай! How about an answer?
Моля те, изчакай ме!
Покрив. Благодаря на господ.
И легло. Спасена съм.
Какво правиш, г-н Еспозито? Исках да кажа, господарю.
Моля те, не ме оставяй навън.
Студено е. Няма да оцелея още една нощ.
Не съм животно!
Какво искаш? Искаш ли да делиш леглото ми?
Що за човек си ти? Искаш да ме подкупиш.
Аз съм господарят, а ти си мой робиня!
- Не се ласкай.
- Прасетата се топлят с листа.
Прасета! По-добре да чукам прасе, отколкото да те целуна.
Отново се самозабравяш, жено.
Нека нощния студ пребори звяра останал в теб.
Ставай.
Искам стаята ми да е чиста, докато се върна.
Докато се върна.
Все още мърда.
Бързо, жено! Рибите ще избягат!
- Опитвам се господарю.
- Работи по-усилено!
Не съм магаре.
Господарю.
Какво?
Ако си почтен към мен, ще накарам да те възнаградят.
- Пари?
- Ако искаш.
Обиждаш ме. Предлагаш ми пари, за които не си работила.
Дори курвата работи за хляба си.
И още нещо. От къде знаеш, че ще ни спасят?
Може да прекараме години на острова.
- Ще се самоубия.
- Давай.
Ще празнувам цяла седмица.
Но докато дишаш, ще работиш. Донеси малко дърва!
Защо продължаваш да ме заплашваш?
Купона свърши. Сега ти ще ми прислужваш. Давай!
- Причиняваш ми болка.
- Давай.
- Първо, целуни ръката на господаря.
- Какво?
Целуни я. Целувай!
Ще бъдеш наказвана, когато не се подчиняваш. Както ти правеше с мен.
Накара ме да плюя кръв! Вчера все още ме обиждаше.
Целуни ръката на господаря. Целуни я.
Или си върви! Ти решаваш.
Но, ако си тръгнеш, си тръгваш завинаги! Приемаш или моите условия, или условията на природата!
Ръката! Целувай!
- Какво правиш?
- Бързо, жено, вземай!
Какво да взема?
Не бъди идиот! Вземи октопода.
Какво правиш?
Съжалявам,
господарю.
- Водата ти.
- Защо сядаш?
- Защо не? Работих и си го заслужих.
- Искам да ми се сервира.
Някога покани ли ме на масата си на лодката?
Сега ти ще ми сервираш.
Шибаната госпожа. "Сокът е топъл. Кафето е старо.
Рибите са развалени. Искам храна, гладна съм."
Помниш ли обидите, които понасях от теб? Ти ме презираш.
"Потни фланелки, отвратително."
Давай, впечатли ме. Дай ми сок от грейпфрут.
- Господарю, моля те.
- Сок от грейпфрут, намери ми.
- Танцувай за мен.
- Какво?
- Казах да танцуваш.
- Няма музика.
Измисли. Пей.
Ядосваш ме. Танцувай!
Пей.
Не искам да чувам шум от настъпени котки. Искам пеене!
Господарю?
Г-н Еспозито?
Достатъчно.
Мислиш, че ти гледам задника?
Голяма работа. Все едно бих.
Ами когато се беше изтегнала
и циците ти се бяха разплеснали?
Да, казах "цици".
Все едно не съществувахме. Помниш ли?
Разбира се, че помниш, мръсна курво.
Покажи ми сега циците си.
Чу ли ме?
Прави се на глуха тогава.
Да не си срамежлива? Госпожата е срамежлива.
Как преди не те беше срам? Събличай се!
- Мръсна свиня!
- Най-после се съпротивляваш.
- Ела тук. Ще те науча.
- Пусни ме!
- Помощ!
- Хайде, викай!
- Някой да помогне!
- Вика за помощ, идиотката!
Кой ще ти помогне?
Бягай, малка лисичке. Бягай.
Изнасилвач! Махни се от мен, свиня!
Ще си платиш за всичко.
Махни се, перверзник! Махни се!
Защо трябва да плащам за несправедливостите на живота?
- Ти си обсебен!
- Обсебен от справедливостта.
Маниак! Секс демон!
Махни се, перверзник!
Какво правиш?
Ще те унищожа и ще те накарам да видиш какво е истински мъж.
Никога не си знаела какво е истински мъж.
Мразя те, но те харесвам.
И ти го знаеш.
Харесах те на кораба.
Хайде, кажи го. Признай го.
Кажи го. Признай изгарящата те страст.
Да ли казваш?
Да ли казваш?
Да. Казвам да.
Но не, защото аз казвам не!
Трябва да се влюбиш!
Да се влюбиш безумно!
Вече си моя робиня. Искам да ми станеш робиня любовница.
Ще се влачиш и ще молиш за милост.
Ще изгаряш от желание, от страст, като болест!
Ще вляза под кожата ти, в главата ти, в сърцето ти, в стомаха.
Аз ще бъда твоя Бог!
Ясно ли е?
Все още не знаеш кой е Джузепе Еспозито!
Скъпа г-жо Амбър, на яхтата не изглеждахте толкова щастлива.
Пепе, защо не спиш?
Трябва да ме наричаш господарю.
Наричай ме господарю.
Ще те наричам както ти искаш.
Само ме остави да спя.
Престани.
Ставаш доста добра в това, принцесо моя.
Добре. По-силно. Направи ги меки.
Добре.
Животът в града по-добър ли е от този?
Защо си толкова мълчалива тази вечер?
Ела тук.
Как може да си тъжна, като си толкова красива?
Не ти вярвам.
Не би ли трябвало да си с някое момиче?
Някоя по-млада.
- Някоя по-хубава.
- Какво им има на жените?
Все искат да изглеждат по-млади и по-слаби.
Щеше ли да ме харесаш, ако имаше избор?
- Не може да ме сравниш с 18-годишните.
- Кой го казва?
Обществото го казва.
Кой те командва? Мисли за нещо друго.
Никога не се наслаждаваш на момента.
Не искам момиче. Аз съм мъж и искам жена!
Ела тук!
Достатъчно. Трябва да го спра.
Какво ще направиш?
Искам да го поправя.
Разхвърляш.
Какво?
- Не мога да повярвам.
- Какво има?
- Пий.
- Няма да го пия. Ти пий.
Знам ти проблема? Не се налага да работиш, затова не си благодарна за нищо.
Откъде знаеш? Не знаеш нищо за живота ми.
Когато те срещнах, ти беше таралеж в гащите.
Може би не съм била щастлива.
И защо не си била? Имала си всичко.
Може би което съм искала не е това, което ми е трябвало.
Пий.
Брус Ли.
Чарли Чаплин.
Исус Христос. Добра игра.
- Глупава игра.
- Твой ред е.
Колко думи? Една дума.
Голяма глава.
Папата.
"Кръстникът", Марлон Брандо.
Какво ти има, г-н Еспозито?
Трябва да се научиш да шиеш, вместо да говориш.
Обичам те.
Хубави думи.
Ако не бяхме корабокруширали? Щеше да си богата и нещастна американска съпруга.
Аз щях да си бъда беден, щастлив, италиански рибар.
Това е било тогава. Сега е друго.
Това приказка ли е?
Случи се, защото сме тук. Нестихващата страст е тук.
Бих се радвал г-жа Амбър да се разхожда с г-н Еспозито по Пето авеню.
Хайде, представи си го.
Колко любов съзираш в това?
Какво правиш? Какво е това?
Хладилник?!
- Откъде го взе?
- Долетя.
Я внимавай! Аз тук си правя шеги.
Откъде го взе? И без смешки.
Улових го с копие.
Голям е.
Аз трябва да хващам рибата, ти трябва да я готвиш.
Пресни яйца?
Яйца от чайка?
Да.
Моя работа е да ги събирам.
Какво си ми направил?
Каквото ти е трябвало. Не ти ли харесва?
Става.
Става?
Да, става.
Бягай, малка лисичке. Бягай!
Да се скрием.
- Недей, Пепе.
- Защо не?
Каза, че ме обичаш. Искам цялата истина.
Какво друго доказателство искаш? Никога не съм била толкова щастлива.
Предопределени сме един за друг, ти го каза.
Не искам да се връщам. Не искам да бъда поставена на изпитание.
Ако ме обичаш, може да ме обичаш навсякъде. Искам да знам! Трябва!
Искам да знам дали богатата съпруга мисли същото като теб.
Има ли значение къде сме? Моля те, да останем!
Обичам те.
Трябва ми доказателство. После може да направим каквото казваш.
- Трябва да знам можеш ли да устоиш.
- Повярвай ми.
Ти си всичко, което искам.
Страх те е, нали?
Затова ми трябва доказателство.
С какво се хранехте?
Импровизирахме.
Г-н Еспозито е много находчив.
- Трябва да тръгвам.
- Не, седни.
- Трябва да пийнеш нещо.
- Да.
Даваха те цял месец по новините.
Извинете, трябва да сляза долу.
Разбира се.
Съпругът ви е на линията. Идва насам.
Идва с хеликоптер и ще ни чака на най-близкото пристанище,
но иска да говори с вас.
Телефонът е горе, ще ви го покажа.
Повече от месец на самотен остров,
а и тя не е лоша
и нищо не се е случило?
Що за сицилианец си ти?
Целият свят говореше за това.
Съпругът й е много богат.
Ще ти даде награда.
Спасил си подходящата жена.
Изпий още една чаша вино!
Г-н Еспозито.
Искам да ви благодаря, че спасихте жена ми.
Тя каза, че сте бил много мил.
Благодаря.
Г-н Еспозито?
Г-н Еспозито? Много сме ви благодарни за оказаната помощ.
Приготвили сме стая в хотела ни, за да се възстановите.
Здравей, Пепе, къде се губиш?
Пазиш ли ми нещата?
Дай ми стая.
Един момент.
Г-н Еспозито?
Има още нещо.
Бихме ли могли да седнем?
В знак на нашата благодарност, искаме да ви дадем това.
- Изчезвай и си вземи подкупа.
- Това не е подкуп, г-н Еспозито.
Какво мога да си купя с това?
Г-жо Лейтън, обаждане за вас.
Ще изчакам отвън.
Госпожо.
Да?
Аз съм.
- Защо не се обади досега?
- Обаждах се.
Не са ми казали.
Сега няма значение.
Няма значение, защото те обичам.
Обичам те.
Обичам те повече, отколкото съм мислил, че е възможно.
Не мислех, че ще е толкова силно.
Сега отново ти командваш.
Аз съм твой.
Винаги ще бъда.
И аз те обичам, скъпи.
Обичам те повече от всичко.
Съпругът ми идва.
Остави ми съобщение на рецепцията. Кажи какво да направя и ще го направя.
В 9 сутринта ще ни чака лодка
на края на кей 22.
Много ми липсваш.
Вие ли сте нощна смяна?
И на сутринта.
Дайте това на г-жа Лейтън.
Русата дама.
Знам коя е.
Дайте й го, единствено ако е сама.
Разбрахте ли? Сама.
Скрийте го.
Има ли съобщения за мен?
Какво правиш, скъпа?
- Защо не си облечена?
- Търсех те.
Да тръгваме тогава. Има ли съобщения за нас?
Само това.
За хеликоптера е. Трябва да се обадя.
Трябва да се качиш и да се преоблечеш.
- Може ли да използвам телефона?
- Разбира се.
Скъпа, дай това на пиколото.
Скъпа.
Благодаря, госпожо.
Мисля, че това е за вас.
Кой ти го даде?
Русата дама, г-жа Лейтън.
Не може да бъде. Съпругът й ти го е дал.
Не, беше госпожата.
Къде е тя?