Possession (2002) Свали субтитрите
ОБСЕБВАНЕ
"Казват, че жените се променят.
Така е,
Но ти си постоянна в своята променливост.
Като пътеката на течащата река,
от извора до последната прегръдка на тихия басейн.
Отново и отново, винаги продължавайки.
От първата до последната.
безброй водни капчици.
И ти... затова те обичам...
си силата, която движи и съдържа формата."
И така, дами и господа, току-що чухте откъс...
от едното от само две копия на този стих...
от г-н Рандолф Хенри Аш,
поет, лауреат на Кралица Виктория.
И с тази прекрасна ода за неговото брачно блаженство,
написана от собствената му ръка, започва нашето наддаване днес.
Започваме наддаването от 40,000 лири.
Изкопаемо.
- Да.
Но важно изкопаемо. На Рандолф Аш е.
Да. Вие с кой бяхте?
Аз съм Роланд Мичъл.
- Кой?
Асистента на професор Блакадър.
- Не беше ли д-р Улф?
Беше. Фъргъс получи лекторското място В "Сейнт Джон"... вместо мен.
Разбира се. А, да, д-р Улф спомена за вас.
Вие сте онзи американец, който е тук.
Е, сигурно има и други.
Все пак сте любимата ни колония.
10,000 лири. Други предложения?
11,000.
И така, кога малките ти...
Виж, Мод, това е Мортимър Кропър.
O, да. Това е някой, с който трябва да се запознаеш.
Ти познаваш ли го?
- Работата му.
Изтърпях една-две негови лекции.
- Наистина?
Според това, което чувам той е страстен колекционер.
Да. Склонността му към завоевания е добре документирана.
Доста мъжкарско качество.
Зная, че е вулгарно но трябва да се представя.
Добре.
По дяволите.
- Започваме наддаването от 4,000 лири.
Извинете. Може ли.
Професор Кропър, Фъргъс Улф.
Всъщност разговаряхме след един ваш доклад в Тринити.
Може би не си спомняте.
- Съжалявам, не помня. Хубаво палто.
Благодаря.
- С кой сте?
- Джеймс Блакадър.
A, вие сте от момчетата на Блакадър от Британският Музей
Здравейте. Хилдербранд Аш,
рентиер.
- Приятно ми е.
Не зная защо Блакадър идва на такива места.
Той няма никакви пари.
Е, все пак той е ирландец. Харесва му да се чувства преследван.
"Скъпа мадам,
След приятният ни разговор, не мисля за нищо друго.
Пиша със силно чувство на необходимост...
да го продължим.
Скъпа мадам, зная, че дойдохте само само за да уважите Краб-Робинсън...
на малкото му, неофициално парти...
защото той е бил от полза за вашия виден баща."
Извинете ме, сър.
Вечерята е сервирана.
Благодаря ви.
Здравейте.
- Здравейте.
A, моя квартирант. Вечерното ти шери.
Благодаря.
Кенди, това е Роланд. Роланд, Кенди.
Приятно ми е.
- Бъди добра да погледнеш патицата, а?
Добре.
- Влизаш ли?
Как винаги разбираш че съм аз?
Аз съм адвокат. Знам всичко.
Кенди, а?
- O, не, не, не, моля те.
Кенди е просто приятелка. Защо, заинтересован ли си?
Казах ти, че стоя далече от жените.
- Да, но...
но това не е причина да си далече от жените.
Защо винаги седим в коридора?
Защото всъщност е най-хубавото място в къщата. Купих я заради коридора.
Днес открих нещо доста невероятно в Лондонската библиотека.
Свободно място?
- Не.
Намерих нещо на Аш. Чувал ли си за Рандолф Аш?
Aш. Няма ли някакво честване днес?
Стогодишнина на любовните му стихове. Ужасно сантиментални.
Намерени след смъртта му или нещо такова, нали?
Масата сложена ли е, скъпа?
Слушай. Колко е на час?
Не, не, Кенди е приятелка както ти казах.
Не тя, ти. Колко взимаш на час, приблизително?
Не зная. Петстотин.
Лири?
- Аха.
Исусе, нищо чудно, че имаш прекрасно антре.
- Благодаря.
Добре, искам да си купя седем минутна консултация, сега.
Заповядай в офиса ми.
Аш ги е написал.
- Това да не са оригиналите?
Да.
- O господи.
Колко време ни остава? Трябва да ти обмисля защита.
Това на практика са любовни писма.
Всъщност са цветисти.
- Виж сега, Aш...
се предполага, че не е поглеждал друга жена.
Искам да кажа, дори и един поглед, през целия си брак.
Представяш ли си какво може да стане, ако докажа...
че мистър Перфектен Съпруг е имал така да се каже Шекспиров тип тъмна афера?
Скъпи, патицата е готова.
Ще бъдеш ли така мил да приготвиш соса?
Да, да.
Патица, а?
- Да, по пекински.
От магазина на ъгъла е.
Да, но това би било изключително.
Ще пренапише историята стари друже.
Да, би могло.
Добро утро.
- Добро утро.
Роланд.
- Професоре.
Мисля, че направих откритие.
Да не се окаже че вече двайсет пъти е било откривано?
Не мисля.
- Изненадай ме.
Копието на "Вико", на Аш, в Лондонската библиотека.
Пълно е с негови бележки.
Полезни?
- Много.
По-добре виж. Виж кое какво е преди...
някой да се появят с чек.
- Също така открих... Професоре.
Вчера в Сотби е станал фарс. 1900 лири за клечка за зъби.
Фъргъс. Къде е Фъргъс?
Би трябвало да преподава.
- Ще дойда с теб.
Няма нужда. Новакът се натъква на откритие.
Ученият разследва.
Ти се заеми с досадните въпроси за нещата на Елън.
Оттам направо влизам в час.
Благодаря ти, Роланд! Прекрасно откритие! Вълшебно!
Подличък е.
- Това е прекалено добро определение за това, което е всъщност.
Досадни въпроси, моля.
"Колко буркана сладко от цариградско грозде...
е направила съпругата на Аш, Елън, през 1850?"
Това не е работа за възрастни.
Цариградско грозде.
Готварство. Сладко от цариградско грозде...
Готварство,143.
Малко, неофициално парти?
1859.
"Снощното ми главоболие ми попречи да съпроводя Рандолф...
до скъпия Краб-Робинсън...
за вечеря в чест на поетесата Кристабел ЛаМот.
Той нямаше желание да присъства без мен, но аз настоявах...
и най-накрая го убедих."
Аш, познавате ли професор Спиър.
За мен е удоволствие.
Г-жа Джеймсън.
- Г-жо Джеймсън.
Очарован съм.
Г-ца Гловър.
Г-це Гловър.
И г-ца ЛаМот.
- Г-це ЛаМот.
За мен е огромно удоволствие
"Рандолф призна, че партито е минало много добре.
Дискусията за поезия била оживена
тъй като г-ца ЛаМот говорила по-енергично, отколкото всички очаквали."
Изненадва ме, мадам, че дама, която живее по такъв тих и спокоен начин...
не е запозната със скромният ми успех.
O, запозната съм с факта, че вестниците Ви споменават всяка седмица.
Всъщност вие сте това, което ме изненадва.
- И защо?
- Съдейки по вашата работа,
съм изненадана, че дори признавате съществуването ми...
или на всяка една жена, поради факта, че ни обръщате толкова малко внимание на страниците си.
Наранявате ме, мадам.
Съжалявам.
Исках да е само драскотина.
Хей, Фъргъс.
A, здравей, Роланд.
Както обикновено казвате, "К`во става?"
Ние обикновено казваме "хей". Освен ако не си гей.
Слушай,
искам да те питам нещо. Познаваш ли д-р Мод Бейли?
Мод! А, да, познавам Мод много добре.
Тя преподава граматика в Линкълн.
Дали може да е от полза? Проучвам Кристабел ЛаМот.
Тя е поетеса, писала около 1859.
Да, да. И защо се интересуваш толкова от нея?
А, нищо. Просто проучвам бележките на Елън Аш.
Името на ЛаМот просто се появи...
Пазителя на пламъка на Елън. Това е края на хранителната верига, старче.
Да, но и аз трябва да остана на хранителната верига, старче. Затова го правя.
Да. Добре, "Публикувай или изчезвай," както казват.
Или в твоя случай, "Изчезвай или изчезвай."
Та тя би ли... тази Мод Бейли?
O, да, но бих бил предпазлив на твое място.
Защо? Каква е тя?
-Вледенява мъжката кръв.
Чудесно. -Или ако предпочиташ американски диалект...
ще ти смели орехчетата.
Г-н Мичъл?
Какво? Извинете ме.
- Роланд Мичъл?
Да.
Вие сте Мод.
- Бейли. Д-р Бейли, да.
В моя списък няма нищо. Изобщо не се споменава Аш.
Е, Аш и ЛаМот определено са се срещали.
Наистина ли? Кога?
- Юни, 1859.
На вечерно парти организирано от Краб-Робинсън.
Пише го в дневникът му.
И това те кара да мислиш, че са си кореспондирали?
Намерих недовършено писмо в една книга...
Адресирано до ЛаМот?
- Не, просто "Скъпа мадам."
Но на това парти е имало три жени,
и от трите е най-вероятно да е ЛаМот.
Значи може би има нещо в писмата на ЛаМот.
Няма толкова много от периода на Ричмънд... времето което те интересува.
Всъщност аз съм роднина на Кристабел. Нейна племенница съм, през три поколения.
Три поколения. Обикновено "три" това означава.
Може би не трябваше да идвам.
Изглежда безмислено.
Предполагам, че докато си тук може да разгледаш дневникът на Бланш.
Коя е Бланш?
- Бланш Гловър.
Компаньонката на Кристабел. Нейната любовница.
Изглеждаш изненадан.
Не знаех, че е била...
- Не си знаел, че е била лесбийка
Не. Искам да кажа не ме разбирай погрешно, харесвам лесбийки
Добре, но за съжаление не са имали видео камери по онова време,
така че нямаш късмет.
Сега разбирам защо мислиш, че е толкова малко вероятно.
Не от тази гледна точка. Господи, тя може да е била бисексуална.
Няма доказателства, но теоретично...
Не прочете ли това-онова преди да дойдеш?
Това нещо като устен изпит ли е?
- Да, нещо такова.
Не знаеш най-важните неща за нея, а просто правиш предположения.
Хей, ти си тази, която я нарече лесбийка
"Писма, писма, писма.
Не за мен.
Писма, за които не е трябвало да зная или да виждам."
Благодаря ти, Джейн.
Не е нужно да ги криеш от мен.
- Не ги крия.
Казваш, че не са скрити, но са.
Скрити... сякаш са от самия Купидон.
Какво иска?
Да ми бъде приятел.
- Приятел?
Те винаги се пробват и наричат това, което искат с благоприлични имена.
Бланш, не. Не, Бланш, слушай.
Това, което имаме... е наше.
Никой не може да го промени.
Вече е променено.
Намери ли нещо?
- Може би.
Какви са отбелязаните страници?
Бланш пише за писма.
Писма, писма, които Кристабел е писала и получавала.
И това е докарало Бланш до ръба на лудостта.
Къде са?
Изгубени. Унищожени. Кой знае? Много неща липсват.
Например нито една от картините на Бланш не се е появила.
И кой мислиш, че е писал писмата?
Не успях да разбера кой е,
но Аш със сигурност не е сред кандидатите.
Нямаш нищо. Искам да кажа, че само си мислиш.
Разбира се, доста мисли измислих днес,
и ти ги опроверга всички до една, така че...
Да, малко ми наподобява на зелен хайвер.
Бих искал да почета още.
Предполагам, че ще искаш да пренощуваш тук?
Е, не мога да си позволя да остана.
Освен ако не искаш да се свия на кълбо в коридора пред вратата ти.
Предполагам, че, мога да те изтърпя за една вечер, нали?
Значи без съмнение познаваш Фъргъс Улф.
Съжалявам. А, да, в един отдел сме.
Вероятно ти е казал, че ние...
се виждаме.
Не, не е.
-А каза ли...
Каза ли нещо... за мен?
Не.
Добре. Аз ще ползвам банята първа.
Моля. Аз само ще си измия зъбите и ще се изплакна, така че...
Забрави че го казах.
Мод.
Може ли да ти покажа нещо?
Тези...
- Това са оригиналите.
- Как ги...
Взех ги. Май ги откраднах.
- Взе ги?
Откъде?
- Лондонската библиотека.
Как можа да го направиш?
- Беше импулс.
Импулс?
Така. Виждала съм това взимай-каквото- си-искаш отношение и при други...
Какво, други американци?
Господи, какво толкова вие хора имате против американците?
Виж, зная, че не трябваше да ги взимам зная го.
Но, Мод, искам да разбера какво се е случило?
Той ли е пращал писмата и ли не?
Може да не приемаш моята теория, но според мен
и според дневникът на Бланш това е възможно.
Как може никой да не е разровил такова нещо?
Точно това го прави толкова голямо.
- Потенциално толкова голямо.
Явно не.
- Може би защото не са били изпратени.
Домашното ли си пишеш?
Не, просто... разни неща.
За мен. Не е важно.
Килерен поет?
По-скоро си падам по мазетата.
Просто се намирам на работа.
Такъв ли искаш да станеш, когато пораснеш?
Не. Ще бъда безопасен и ще преподавам като всички останали.
Между другото, вече няма такова нещо като поети.
Е... поете,
искаш ли една семейна тайна преди да си тръгнеш?
Мичъл отново закъснява.
Роланд помоли за още един почивен ден, Фъргъс.
А, така ли? И къде е?
Аз не го попитах, и той не ми каза.
Той е американец за Бога. Сигурно сега пренася някъде наркотици.
Новото му откритие доведе ли до нещо?
"Вико" на Аш. Да не би да сънуваш?
"Вико"? Не, не, беше нещо за Кристабел ЛаМот.
Отиде да се види с д-р Бейли в Линкълн... жена.
ЛаМот. Не.
Може би не е стигнал доникъде
- Точно така.
Иначе щеше да ти каже.
Нали?
Сийл Корт е ей там.
Колко време Кристабел е живяла там?
Дълго. Последните 20 години от живота си.
Извини ме. Съжалявам.
"До прашна лавица се издигаме."
Трябва да се отбиеш в Сийл Корт преди да хванеш влака.
И какво правите в Лондон, г-н Мичъл?
И вие ли сте учител?
- Не, все още не. Работя върху аспирантурата си.
Което какво точно означава?
- На социални помощи.
Моята област е Викторианска поезия.
И ние сме имали поет някога в тази къща.
Ужасни, сантиментални неща за Бог и смъртта, и роса и феи.
Защо не покажеш на този младеж стаята на Кристабел, Мод?
И защо не останете за през нощта?
Не си задължен да оставаш, разбира се.
Такава си е Джоан. Липсва й дъщеря ни.
Отдалеч сте дошли.
- Не, всичко е наред.
Добре.
Рядко се качваме тук.
С инвалидната количка, разбира се, си стоим на приземният етаж.
Не съм се качвала тук откакто бях дете.
Мод, такава ли е снимката у вас?
Да, това е племенницата на Кристабел, Мей.
Това е пра-пра-прабаба ми.
Кристабел е написала десетки стихове за това място.
"Обладани са тези, които обитават мечтите ни и отслабват желанията ни...
и ни извръщат от плътният образ.
И в дълбините на зимна нощ, дремят в нощта и светлината.
Доли пази тайна по-добре от приятел.
Тихата симпатия на Доли е безкрайна.
Да не бързаме, на това сме обречени.
Да живеем дълъг живот в тъмна стая."
Мод.
Невероятно е, нали?
Фъргъс, аз съм.
Аз съм извън града по работа.
Натъкнах се на връзка между Кристабел и Рандолф Аш...
и имам няколко въпроса.
Обади ми се на 0 15-2263 2 416.
Роланд.
Роланд.
Роланд. Роланд.
- Не!
Роланд, аз съм. Аз съм. Мод.
Какво има?
- Слушай.
"Доли пази тайна по-добре от приятел.
Тихата симпатия на Доли е безкрайна."
Господи!
Бях толкова сигурна.
Симпатия.
Симпатия, означаваща какво?
Взаимна привързаност или разбиране.
Споделена тъга или дори обща. Но не е това, нали?
Това е казала.
Ползва тиха симпатия в по-класически смисъл.
Като структура. Доли я крие.
Да, но не вътре, а отдолу.
Има вратичка.
Не мога да повярвам.
- Дай да видя.
Внимавай. Много са ценни.
- Ще бъда много внимателен.
Господи, не трябва да правим това.
Какво искаш да кажеш, че не бива да го правим? Защо ме доведе тук?
Какво правиш?
- Ще чета.
Спри! Трябва да попитаме.
Питай, и следващия път когато ги видиш ще са във витрина в Ню Мексико.
Престани! Спри! Спри! Спри!
- Добре! Добре.
Моля те поне да го направим като хората?
Ще сляза долу и ще взема хартия и моливи.
Добре. Давай, давай! Бързо!
Виж това. Имаме писмата на Аш и Кристабел.
Виж. Ела тук. Слушай.
- Какво?
"Скъпа г-це ЛаМот:
Беше огромно удоволствие да разговарям с вас...
на партито на скъпия Краб-Робинсън.
Надявам се, че вие също сте се наслаждавали.
Бихте ли ми позволили да ви навестявам?"
Тя казва, "Не, но може да ми пишете.
Не бихте ли предпочели да имате писмо, колкото и да е несъвършено,
пред чиния сандвичи с краставички,
колкото и изящно да са нарязани?
Зная че бихте, а също така и аз."
"Бях очарован и трогнат от краткото ви описание на баща ви."
"Пиша глупости, но ако не можете да пишете отново,
ще имате трезво есе за каквото пожелаете."
"На вашите заповеди за някои неща."
"Където съм роден, Кристабел ЛаМот.
също беше малко местенце.
Не като това. Дори не приблизително."
"Брилянтен, прашен сандък, пълен с тайни...
е шкаф с любопитни неща.
На какво първо попадна погледа ми?"
"Аз съм създание на писалката си.
Писалката ми е най-добрата част от мен.
Сега ви пращам още два стиха."
"С желание прочетох митичните ви истории за беди...
и двете ги намирам за очарователни и тъжни.
Стихът ви е наситен ,но може би метафората е още по-наситена."
"Скъпи г-н Аш:
Аз живея ограничено и общувам със себе си.
Най-добре е така.
Не като принцеса в гъсталака, по-скоро като паяк в мрежата си.
Готов да захапе всеки, дръзнал да доближи,
не възприемайки разликата докато не е твърде късно.
И така, не е подходящо да контактуваме."
"Зная, че живеете много тихо,
но и аз мога да съм много тих.
Искам само да обсъждаме Данте и Шекспир,
Уърдсуорд, Колеридж, и Гьоте.
Без да забравяме, разбира се, Кристабел ЛаМот...
и амбициозния проект за феите."
"O, сър, нещата трепкат и се променят.
Всичко лъщи, искри и проблясва.
През цялата дълга вечер седях край камината,
обърната към една кухина,
разпадането на изгорелите въглища,
накъдето съм се запътила...
към безжизнен прах, сър."
"Скъпа приятелко... защото мога да се наричам приятел, нали?
Казвам ви, както бих казал на всеки човек...
който е в мислите ми.
Истинските ми мисли са прекарали повече време във вашата компания...
отколкото на някой друг през последните седмици.
Където са мислите ми,
там съм аз наистина."
"Скъпи приятелю: Беше ми донесено...
че има опасност в продължителното ни общуване.
Светът не би погледнал благосклонно на писма...
между жена, живееща в самота като мен...
и мъж.
Дори мъжът да е велик поет.
И ако някой трябва да живее по този начин,
е наложително да се представи почтено в очите на този свят...
и пред вашата съпруга.
Това е договор.
Това е избран начин на живот с който бях безкрайно щастлива...
и не сама.
Избрала съм пътя си, скъпи приятелю,
И трябва да го вървя.
Бъди търпелив! Бъди великодушен! Прощавай!
Също така те моля да ми върнеш моята кореспонденция.
Така поне писмата ни ще останат заедно.
Познах увлечението...
и трябва да откажа да го опитвам още.
Това сега отива в пощата.
Прости недостатъците му, прости и на мен. Кристабел."
"Скъпа моя Кристабел:
Признавам, че писмото ти ме шокира.
Първоначално бях не само шокиран, но и сърдит, че ми пишеш това.
Спомена съпругата ми. Добре, ще ти кажа.
Обичам Елън, но не колкото обичам теб.
Има причини, които не мога да обсъждам, защо любовта ми към теб...
не би могла да я нарани."
Не мисля, че съм добра съпруга, Рандолф.
Без деца, без никакъв физически...
Глупости, Елън.
Глупости.
Има много типове любов.
Много видове.
И нашата е добра за нас.
Дълбока е.
Трябва да ти кажа какво мисля.
Наричал съм те моята муза, ти си.
Още по-истински бих могъл да те нарека...
моя любов.
Какво? Какво? Не прави така. Какво?
Значи той праща отговор. Праща й още писма.
Тя не им отговаря. Игнорира ги.
Типично.
Не. Тя е избрала да живее с Бланш.
Не е типично. Удивително е.
Надявам се на чудо. Че тази бележка е гълъба...
който ще се завърне с тъй желаната маслинова клонка.
Писмата ми са като гарваните на Ной... летейки над Темза.
Летейки над Темза, все още не са се завърнали.
Изпращам таз бележка на ръка с надеждата, че ще я получиш."
Къде са писмата?
Няма ги.
Скъсах ги. Изгорих ги.
А другите - от бюрото ми?
Също.
Моля се да бъдем както преди, Кристабел!
Мила, моля те.
"Този дом, нявга толкова щастлив,
е пълен със скръб и ридания и черни главоболия.
Питам се към кого бих могла да се обърна...
и се сещам за теб, приятелю мой...
неволната причина за цялата тази тъга."
"Никога няма да забравя първият път когато те зърнах...
озарена от слънчеви отблясъци.
Нощем сънувах лицето ти.
Вървейки към пейзажа на живота ми и ритъма на твоите стихове...
звънтеше в ушите ми."
"Никога няма да забравя светлото ни доближаване...
един към друг.
Никога не съм чувствала такава концентрация на цялото ми същество.
Не мога да ти позволя да ме изгориш,
нито мога да ти устоя.
Обикновен човек не може да стои в огъня без да изгори."
Би ли прочела последната част още веднъж?
"Не мога да ти позволя да ме изгориш,
нито мога да ти устоя.
Обикновен човек не може да стои в огъня...
без да изгори."
Това ли?
- Да.
Благодаря ти и...
"И взех ръката ти. Моята лежеше в твоята...
с вяра и облекчение."
Съжаляваш ли за нещо?
Би трябвало да съжалявам, че посетих партито на Краб-Робинсън онази вечер.
Би трябвало, но не съжалявам.
Нито капка съжаление дори и в най-чувствителното кътче на сърцето ми.
Какво ще правим?
Не искам да ти навредя.
И все пак, ще бъда в църквата утре на обяд,
"с болката си и с най-светите молитви...
да ме придружиш в пътуването ми към Йоркшир...
и отвъд времето, отвъд земният ни път."
Невероятно!
- Това беше последното.
Шегуваш се.
- Не.
Тръгнала ли е с него или не?
- Горе ръцете!
Вие двамата?
Какво става тук?
- Нищо не се е случило, Джордж.
Откъде да знаем?
Много умно от страна на Мод, че е намерила съкровището ти.
Да. Добре, трябва да се посъветвам Джоани.
Колко време ще отнеме на Сър Джордж да се посъветва?
Ще се помотае малко, но не дълго.
В дневникът на Бланш няма нищо за този период.
Ами Елън Аш? Дали е имала дневник?
Да, в Лондон, но повечето е отегчителни домакински неща.
Бог е в отегчителните домакински неща. Трябва да го разгледаме.
Бейли на телефона.
- Бейли?
Д-р Хийт ли се обажда?
Не, аз съм приятел на Мод Бейли.
Тя там ли е?
Не. Бихте ли затворили? Очаквам да ми се обади доктор.
А да сте виждал Роланд Мичъл?
От тази сутрин насам не.
Но работата му върви добре, нали?
Стиховете за феята? Нямам и най-смътна идея.
Да не би да имате предвид Кристабел ЛаМот?
Затваряй телефона!
Погледнах в дневникът на Елън. Няма нищо.
Но това би трябвало да те зарадва.
От нейната кореспонденция е.
Няма да те питам дали е оригиналът.
Аз не бих.
"Скъпа г-це Аш:
Понастоящем аз съм напълно непозната за вас,
но трябва да ви съобщя нещо,
което касае и двете ни и в моя случай е въпросна живот и смърт.
Възможно ли е да отнема от времето ви и да се видим?
Ще постъпите неправилно, ако запазите това доказателство, което сега ви изпращам.
Не е мое, също така не е и ваше.
Това, което казвам, е истина и е неотложно, както сама ще разберете.
Искрено ваша, Бланш Гловър."
Г-це Аш.
Може би Бланш не е скъсала писмата, а ги е запазила, за да ги покаже на Елън.
Всичко пасва идеално.
Предполагам, че ще е по-добре двата ни отдела да работят заедно върху това.
Това ли искаш?
- Не знам. А ти?
Не. Искам да продължа. Искам да разбера какво се е случило.
Искам да отида в Йоркшир и да следвам следите им. Трябва да разбера.
Когато дойде в Линкълн с откраднатото писмо, те помислих за луд.
Сега се чувствам по същия начин.
Не съм ти благодарила.
Искам да кажа, подобаващо, за всичко това.
Изпитвам затруднения с комплименти и подобни.
Да даваш или да получаваш?
Всъщност и с двете.
Добре, тогава няма да ти кажа че изглеждаш прекрасно.
Сигурно ти е писнало да го слушаш.
- Благодаря ти. Това е...
Аз съм последният човек, който би направил нещо, все пак Фъргъс и всичко...
Какво означава "и всичко"?
- Нищо. Просто мой малък социален проблем.
Взимаш ли нещо против това?
Не е такъв проблем.
Просто взаимоотношенията като цяло. Не са за мен.
Няма значение...
- Да...
все пак... благодаря ти.
Няма защо.
Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем, професоре.
Предизвикахте любопитството ми.
- Питие, сър?
Скоч, със съвсем малко сода.
Сър?
- За мен същото. Благодаря.
Исках да разбера за връзката...
между Аш и Кристабел ЛаМот.
ЛаМот и Аш? Няма такива
Роланд Мичъл е открил нещо...
с една моя колежка, Мод Бейли.
Извинявай, кой по дяволите е Роланд Мичъл?
Асистентът на Блакадър, американец.
Русоляв. И все пак изглежда, че той ви познава.
И смята, че е важно.
Блакадър съгласен ли е с него?
Не мисля, че той знае.
Желаеш ли да обядваме поотделно?
Респективно, не с мен?
Искам да съм с теб.
Мислех, че така сме решили.
Само тез четири седмици са наши...
но само наши.
Аз...
надявам се да приемеш този пръстен.
И аз ти нося пръстен.
Виждаш ли?
Доказателство за моята решителност.
Смайваш ме.
Не сега.
Не. Не сега.
Тогава да разгледаме?
Това е банята.
Славеи.
Прекрасна гледка.
И, разбира се, спалнята.
Да потърсим друг хотел.
Но тук е отсядал Аш.
Значи трябва да сме в една стая.
Мога да ви донеса походно легло, ако това ви е проблем.
Всъщност работим заедно. Не е...
Очаквахме да са две стаи.
Сигурна съм, че е по-сложно, отколкото мога да си представя.
Имате прекрасна брошка, г-це.
Смятам, че е изработена от Исак Грийнберг.
Ще видя в книгата дали съм прав.
Откъде имаш това?
Имам го отдавна. Беше в кутията със семейните бижута.
Не разбираш ли? Аш е купил брошката за Елън.
Сключените ръце. Тук, в Уитби. Това го знаехме.
И това е за Кристабел. Правилно.
И докато я е купувал, той е казал,
"Да, ще имам вечна прегръдка за жена си."
Не, не би казал нищо. Просто би купил брошката.
Кристабел е щяла да види. Били са се разбрали.
Измисляш ли си сега?
Може би.
Забавлявам се.
А ти?
Да, предполагам.
Не се превземай. Ще си по-убедителна.
Мисля, че мога да се вълнувам...
емпирично понякога.
Просто вълнение.
Искаш ли да се разходим?
По хълмовете.
Със сигурност е отпреди смъртта на Алберт
Вероятно късно през 50-те. 1860-те може би.
1859?
Аш?
Мисля че доближаваме водопадът Томасън.
Кропър го споменава...
- Мортимър Кропър?
Да, биографът на Аш. Пълен задник.
Той буквално е минал по всяка стъпка от живота на Аш.
С удоволствие би ти го казал.
- Повече от удоволствие, сигурна съм.
Познаваш го, а?
Това е прекрасно!
Мод. Какво?
Смятам, че Кристабел е била тук.
Чуй това.
"Три елемента се свързват, за да създадат четвърти.
Но над вода и светлина създали...
ореол във тъмна пещера."
Този стих е от юли, 1859.
Отзад дали има пещера?.
Това може да е доказателството, което ни трябва.
Зная, че това не е много английско,
но какво по дяволите правиш?
Има само един начин да разберем.
Разбира се, можехме просто да попитаме някой.
Намерих я!
Ръцете ти треперят.
Страх ли те е?
Не.
Малко.
"Те са и са били там.
Градината и дървото, змията в корените му.
Златният плод, жената в сянката на клона.
Течащата вода и зелената поляна.
Те са и са били там."
Това ми хареса.
Виждаш ли, може да започнеш да харесваш Аш.
Да.
Той е малко женомразец.
Защо винаги си връзваш косата така?
Това е свързано основно с Фъргъс Улф.
Фъргъс? Как така свързано с Фъргъс?
Когато се запознахме, ме подлуди с цитати на Йейтс.
"Кой би могъл да обича само теб а не и русите ти коси?"
Да.
А след това феминистката ми сестра ме обвини в един разговор...
че се боядисвам, за да привличам мъжете.
Наистина ли?
- Да.
И аз я обръснах.
И той?
Кой, какво?
- Фъргъс обичаше ли те без русата ти коса?
Не.
Мислихме за това.
Подлудихме се. Дори не го харесвам,
но не мога...
- Фройд.
"От другата страна на привличането е отблъскването."
Или май беше Келвин Клайн?
Вярваш ли в това?
- Не зная.
Всъщност не мога да си позволя това Аш/Кристабел грандиозно страстно нещо.
Да си позволиш?
- Да.
Ревност, вманиачаване, всичко това. Вече не.
Значи си щастлив.
Всичко става... толкова объркано.
Повечето хора желаят това объркване.
Аз не.
Странностите ми направиха много хора нещастни.
Един ужасно много.
Аз,
когато изпитвам нещо към някой...
цялата се вцепенявам.
Какво те кара да си така?
- Страх, предполагам.
Страх да не се изгоря... от любовта.
Чуй ни само.
Да. Не сме ли сантиментални?
Мод, защо не си пуснеш косата.
Трябва да й позволиш а диша. И не прави вцепеняващите неща,
защото няма от какво да се притесняваш с мен.
Кристабел е казала, "Страхувай се от всички мъже."
Е, Кристабел не ме е познавала.
Не искам нищо от теб.
Значи и двамата сме... в безопасност.
Точно така.
Как можем да го понесем?
Всеки ден ще ни остава по-малко.
А нищо?
Не.
Благодаря на Бога, че те има.
Чакай. Чакай.
Не. Просто се опитвах да изляза изпод одеялото.
- Не. Не.
Това е... Не трябва да го правим. Опасно е.
Аз наистина...
- Не, защото те харесвам. Харесвам те много.
Просто не искам така...
Всъщност за мен няма значение.
Какво искаш да кажеш?
Извинявай. Мисля, че ние просто...
На това място. Беше грешка.
Мод. Мод!
Не исках да кажа това.
Да не преувеличаваме.
Станалото - станало, не сме малки деца.
Говори за себе си.
Представям си какъв си след като наистина спиш с някой.
Мод, мисля че си много...
знаеш ли?
Не, не зная.
И какво, сега сме приятели, това ли е?
Да. Това е много.
Съгласна съм. Идеално.
Да. Перфектно.
Тук преставаме.
Дошли сме да разследваме тях, не нас.
И какво се е случило с Бланш?
- Бланш се е удавила.
Къде е била Кристабел?
- Не знаем.
И предната година е неясна.
Не знаеш къде е била цяла година?
Говори се, че е заминала за Франция,
но нищо не го доказва.
Добре, и така... Кристабел идва тук с Аш и след това изчезва.
На хартия е така.
Да. И Бланш се самоубива.
Господи.
- Какво правиш?
Стихотворение. Написах го докато те гледах.
И не ти хареса?
Напротив. Мисля, че съвсем точно изразява радостта, която изпитвам с теб.
Тогава защо го скъса?
Тези чувства... Искам да оцелеят.
Зная, че никога няма да мога да обявя...
тази любов.
Ето. Казах го. Зная, че не може да бъде обявена пред света.
Мога само да разпилея тези думи от влака...
и да се надявам, че някак си ще пуснат корени.
Те ще разцъфнат. Обещавам ти.
Е... какво следва?
Какво ще правиш?
Ще прегледам архивите...
и ще проверя къде може да е била Кристабел през тази година.
Добре.
Сигурно просто...
по дяволите, не знам...
ще потърся нещо.
Да те преживея.
Сбогом.
Чао.
Да не сте се изгубили?
Сър Джордж Бейли?
- Кой иска да знае?
Професор Мортимър Кропър, уредник на колекцията Стан,
Университет "Робърт Де Леон, Хармони Сити, Ню Мексико.
А това е д-р Улф.
- Добро утро.
Аз съм зает човек. Съпругата ми е болна.
Напълно разбирам, сър.
Някои източници ме карат да вярвам, че може би притежавате...
част от документите на Рандолф Хенри Аш.
Не стреляйте, моля ви.
Махнете се от земята ми.
Имате ли някаква представа за какво става въпрос?
Знаете ли колко...
такива екземпляри, ако съществуват,
колко биха стрували?
Стрували?
Имаш ли нещо против да се отбием до университета?
Имам малко недовършена работа.
Г-ца Бейли, предполагам. Съучастницата.
Самата тя.
Мили Боже, вие сте като Бони и Клайд.
Хайде де. Трябва ми нейна снимка.
Не те познавам такъв. Изчезвай.
Взимай поршето и изчезвай.
Фъргъс, какво?
Ако Фъргъс е отишъл за индийска храна, ще се почувствам наистина тъпо.
Не, не е.
Индия не е далеч всъщност.
Влез. Ще ти обясня.
Сигурна ли си?
Да, съвсем.
Оставих на Фъргъс съобщение от Сийл Корт,
което очевидно го е насочило.
Дойде тук да търси отговори. Той и Кропър - поне така звучеше.
Значи това беше колата на Кропър?
Мисля, че Фъргъс е надушил нещо.
Мотал се е из музея,
изпратил купища факсове.
Аз не съм толкова бърз.
Да.
Британски Музей, списък на факсовете.
"До Университета Мюнц от Фъргъс Улф.
Тема: Кристабел ЛаМот. Информация за ЛаМот, родословие.
Молба за заемане на дневник на Сабине де Конкас."
За нещастие на Фъргъс, трябва да си записваме факсовете.
Нямаш срам.
И какво ще правим сега?
Ще се опитаме да проследим нещата до Франция...
или само ще седим и ще се зяпаме?
Това е въпросът, нали?
Имам още един.
- Какъв?
Какво всъщност правиш тук?
Ами аз...
имах нужда да те видя.
Исках да ти кажа, че случилото се в Уитби,
което за съжаление не беше много,
не е заради теб.
Изобщо.
Просто не исках да се втурвам.
Всъщност исках, и... искам.
Много.
Не исках да развалям всичко.
И само искам да разбера...
Искам да разбера дали има "нас" в мен и теб.
А ти?
Ще приема това за "да".
Тя кога ще се върне?
Бихте ли проверили?
Ще се върне в Четвъртък.
- Добре.
Крадла. Човек никъде не може да те заведе.
"Скъпи професор Улф: След последното ми писмо до вас, открих още нещо.
Между документите на Сабине беше и дневникът й...
в който тя пише за посещението на ЛаМот в Британи през 1859...
и последвалото пристигане на мистериозен посетител. "
Зная как стоят нещата. Искам да ти помогна.
Знаеш ли? Кажи ми, братовчедке Сабине,
как мислиш, че стоят нещата за мен?
Аз съм жена. Ти си момиче.
Не желая твоята помощ.
"Състоянието на Кристабел се влоши...
след като получи вести от Лондон...
че нейна близка приятелка е починала."
Напуснала е Англия защото е била бременна,
и Бланш се е самоубила.
Какво е станало с детето?
Сигурно се е родило мъртво.
Или е умряло.
Може да е прибрано от монахини или някое местно семейство.
И отгледано тук.
Бих искала да мисля така, но се чудя.
За какво?
- Не зная. Просто...
Тя идва тук сама, разбира, че Бланш се е самоубила.
Тя е бременна, объркана.
Господи.
Няма доказателство за това.
Можеш ли да си представиш как се е чувствала?
Да, мога.
И кога срещаме Кристабел отново?
Есента на 1860, в бележките й за Непорочните Светлини.
Това са били група жени, които непрестанно са се срещали с медиуми.
Наистина ли? Нали знаеш, че Аш е мразел спиритуалисти. Доста откровено.
Мислиш, че има някаква връзка?
Не знам.
Моля, хванете се за ръце.
Затворете очи.
Бяла земя. Долина.
Водопад.
Дете. Любов.
Двама души. Измама.
Писма. Двама души.
Думи. Смърт.
Какво си сторила?
Поле.
Къде е детето?
Какво си направила с детето?
Ти ме превърна в убийца.
"Разбрах, че по това време г-н Аш е търсил...
духът на починалото си дете,
но ми казаха, че не би могло да е така...
тъй като г-н Аш е бездетен."
В твоето проучване споменава ли се за Хелоиз?
Не знам... нито ме интересува.
Слушай, трябва да се прибирам.
Какво става?
- Нищо. Просто съм уморена, това е всичко, така че...
Хайде де. Какво има, наистина?
Не искам да откривам нищо друго за тях.
Разбираш ли?
Разбирам, че нещата...
Ужасно е да мислиш за това наистина... мъже и жени заедно.
Тя е изоставила живота си, нали?
Почтен живот, на който винаги съм се възхищавала. И за какво? За нищо.
Не. Не е нищо.
А, така ли? Тогава за какво? Мъртво дете, удавила се любовница и какво на края?
Тя и Аш, моите родители...
и всяка връзка, която някога съм имала...
Всичко е обречено. Не си помагаме само се разкъсваме един друг.
Добре, ами ние? Нас не ни включи. Какво ще кажеш?
Виж, аз...
не мога да мисля за нищо сега.
Е, добре.
Значи това е частта е леденото отдръпване, а?
Какво?
- Приближаваш се, отдръпваш се...
това е част от схемата, нали?
За какво говориш?
- Страхът ти от мъжете още от Йоркшир.
Ето за това говоря.
Разбирам. Супер. Щом играеш по този начин, така да бъде.
Наистина ли вярваш в това?
Това ли мислиш че е за мен? Игра? Така ли?
Значи всички тези приказки за "нас" водят до нищо, така ли?
Да, май си прав. Това е нищо.
"Скъпи професоре Блакадър:
Опитах се да ви кажа за откритието си...
но разбрах, че не мога.
Моля ви, прочетете тези две писма,
и ще започнете да разбирате.
Съжалявам, че ви измамих.
Искрено ваш, Роланд Мичъл."
Документирано е, че Елън Аш е поставила кутийка на ковчега на Аш...
нещо като запечатано сандъче.
Досега мислехме, че са накити,
но след откритието на Мичъл, никой не знае какво съкровище може да е заровено там.
Тази кутия е моя, нали? Това е моята собственост.
Когато я вземете от Лорд Аш, е абсолютно ваша.
Дотогава ще я пазим в тайна.
Каквото и да откриете сред нещата на Аш,
аз ще ги купя.
Всичко е точно, няма заблуда.
Кропър, сигурен ли си в това?
Слушай. Къде беше?
Да. "Слагам това писмо в ръцете му,
и ако духовете отново го изровят,
може би ще възтържествува справедливостта когато не съм тук, за да видя."
"Скъпа мадам: Вече сме стари и огънят ми догаря.
Зная, че знаете името ми,
но смятам, че трябва да го видите написано за последен път.
Беше ми съобщено, че съпругът ви е близо до смъртта,
и затова съм написала, само за него, някои неща.
Не мога да ви кажа какви и съм запечатала писмото.
Ако желаете да го прочетете, то е във вашите ръце,
но се надявам той да го види пръв и да реши.
Нанесох ви огромна вреда, въпреки че не исках да ви нараня."
Ще се постарая да бъдат върнати, и без въпроси.
Действаш по-рисковано отколкото съм ти разрешил.
Усетих ли комплимент?
Да, може би.
Не мога повярвам, че Фъргъс Улф е съучастник на Кропър.
Мислех, че по-добре умея да преценявам хората.
Виждаш ли, това е твоя грешка. Ти му позволи да стане такъв.
Благодаря ви.
Здравейте.
- Здравей.
Благодаря ти, че дойде.
- Няма защо.
Мисля, че това е тя.
Аз, ... съжалявам.
- Не, аз съжалявам.
Не, чуй ме. Аз обърках всичко.
- Не беше ти.
И така, защо не дойдете, за да обсъдим стратегията?
Нека те представя на...
Професор Блакадър, Пола, това е д-р Бейли.
Мод.
- Мод.
Приятно ми е.
Така. Смятаме ли, че Кропър е способен на такова нещо - да плячкоса гроб?
Побиват ме тръпки при мисълта за разравяне на гроб.
Да действаме.
Исусе.
"Рошавият бухал на луната се оплаква."
Готов ли си?
Да. Вдигни високо лампата.
Фъргъс! Фъргъс!
- Това ли е?
Да. Това трябва да е.
Намерих го, Фъргъс. Намерих го.
O, Господи. Намерих го, Фъргъс.
Прекрасно!
Ей, Кропър! Кропър!
Това не ви касае.
Спри!
- Махни се от мен! Махни се от мен!
Не, няма!
Предател! Престъпник!
- Моля те!
Чакай!
Какво правиш?
Мамка му!
Смяташ ли, че е правилно?
Казах на Блакадър, че само ще погледнем...
преди да го предадем на музея.
Можеш ли да задържиш така?
Мод, погледни.
Това е нейният почерк.
"Скъпи мой, скъпи мой:
Казаха ми, че си много болен.
Може би не трябва да те обезпокоявам сега...
с неуместни спомени,
но има нещо, което трябва да ти кажа.
Ще кажеш, че е трябвало да бъде казано преди 20 години,
но не можах.
Имаш дъщеря,...
тя е добре и е омъжена...
и е майка на прекрасно момченце.
Изпращам ти снимка.
Ще видиш, че прилича и на двамата си родители,
за никой от които не знае, че и е родител.
Когато казах, на ужасният сеанс, че си ме превърнал в убийца,
говорех за горката Бланш, мисълта за която ме измъчваше ежедневно,
и си помислих, 'Нека мисли така...
щом ме познава толкова слабо.'
Тайно се страхувах, както виждаш.
Страхувах се, че може да поискаш да я вземеш...
ти и съпругата ти... за себе си.
Не можех да я прежаля."
Тук съм.
"И така, скрих я от теб...
и теб от нея.
Тя много обича хората, които я осиновиха.
Мен не.
И сега съм наказана да живея в Сийл Корт с тях и да гледам как расте.
Дълго бях сърдита...
на всички ни,
и сега, когато краят наближава,
Отново мисля за теб с чиста любов.
Не...
Ти не гореше ли, аз не се ли запалих?
Любовта, която намерихме не си ли струваше...
бурята, която предизвика?
Чувствам, че си струваше. Зная, че си струваше.
Ако можеш и желаеш, моля те дай ми знак, че си прочел това.
Не смея да те моля да ми простиш.
Кристабел ЛаМот."
Аш никога не го е чел.
Никога не е разбрал, че има дете.
Ти произхождаш и от двама им, Кристабел и Аш.
Господи.
Всички тези следи са оставени за теб.
За нас.
Колко си красива!
Има неща, които се случват, за които не се говори или пише.
Един поет излязъл в летен ден...
търсейки прошка от отдавна изгубена любов.
Намерил нещо друго вместо това.
Така беше.
Добро утро.
- Добро утро.
Как се казваш?
Мей Бейли, но имам друго име, което не ми харесва.
Така ли? И как е то?
Мая Томасън Бейли.
Е...
Мая е била...
майката на Хемес,
а и зная един водопад, наречен Томасън.
Водопад? Наистина?
- Да.
В Йоркшир. С красива пещера, скрита зад него.
Къде живееш?
В онази къща, там долу.
И майка ми живее там, и баща ми...
и двамата ми братя.
А, също и леля Кристабел.
Да, мисля, че познавам майка ти.
Много приличаш на нея.
Никой не ми казва така. Мисля, че повече приличам на баща ми.
На баща си също приличаш.
Можеш ли да плетеш венци от маргаритки?
Да.
Ще ти направя корона.
А,... ти ще ми дадеш ли кичур от косата си?
Като в приказките за феи?
Точно като в тях.
А сега, би ли занесла тази бележка...
на леля си?
Кажи й, че си срещнала един поет...
който е отивал да я види...
но вместо това е срещнал теб.
Ще се опитам да запомня.
Благодаря ти.