Moonlight Mile (2002) Свали субтитрите
ДЖЕЙК ГИЛЪНХАЛ
СЮЗЪН САРАНДЪН
Ало?
Ало?
Здравей.
Сирене.
Ало?
Здравей.
О, да.
В 10.30, да. Ще се справим.
Да.
Добре.
Добре.
О, не.
Както ще ти е удобно.
Да.
Добре.
Виж, ако се видим след... Добре, както искаш.Благодаря.
Л У Н Н А М И Л Я
Ало?
Благодаря, че се обади.
Тъкмо си мислехме, че дъщеря ти няма да иска да слуша молитвата.
Благодаря ти. Ще се видим там.
Беше равинът. Уредено е.
- Не може да бъде?
- Може да бъде.
- Но Явех.
- Без Явех.
Добре.
Ало?
10:30, да.
Искаш да те чакаме ли?
Не, ще те изчакаме.
На магистралата ли си?
Заключи си вратата.
Заключи си вратата.
Заключи си вратата.
Готови сме.
Сиело, Сиело, Сиело.
"Небе." Понякога "тапицерия".
Мислиш ли, че умрялото момиче някога е учило италиански?
Учила е заедно с годеника си заради меденият им месец.
Момчетата от организацията са чули,
че са планирали екскурзия до Рим преди да се случи...
Какво мислите за сиренето?
Мисля, че може би - поне още пет плата.
И може би малко гъби, от много търсените.
Ще сложим още само след секунда.
Джо!
Джо, ела.
Искам да те запозная с Мейрсънс, старите ни съседи.
Барбара, Дон, това е Джо Наст.
Той беше тук, преди три седмици някъде.
Не е ли чудесно?
-Здравей.
Джо е годеникът на Даяна.
Извинете ме за секунда.
Би трябвало да има още само след секунда.
Много съжеляваме.
Благодаря Ви.
Прекрасно момиче.
Сигурна съм, че сте били великолепна двойка.
Е, наслаждаваш ли се на градът ни?
Моля?
И сега какво, съдебно дело ли?
Ще обесиш кучият син с главата надолу и ще чакаш датата на процеса ли?
Другата е вегетарянец нали?
-Съпругата.
Ще ме извините ли?
Дори кучето изглежда тъжно днес.
О, боже.
Сигурно сте изтощени. Всички вие.
Поддържайки се един друг, с повишаващ се адреналин.
Сигурно не сте спали с дни.
Аз съм Стен Майкълс,
приятел на Бен и Жожо от училище.
Психиатър съм.
Какви планове имаш за след това изпитание?
Планове?
Егоистично, питам заради приятелите ми...
знам, че децата работят безпирно.
Знаеш, ДжоДжо не е пипала пишещата машина от тогава.
Изминаха само три дена.
Разбира се.
Това, което се опитвам да кажа, е че този град не е твой дом,
но се надявам в техен интерес, ще размислиш да останеш тук.
Даяна беше всичко за тях, допреди да ги остави.
Джо, ела да поговорим.
Забелязал ли си, колко много сирене има тук обичайно?
Все едно майка и има...
Благодаря ти отново. Беше направо баснословен.
Джо, студено ли ти е?
За сега не.
Джо, какво правиш... Скъпа, това са подаръци.
Не са подаръци...парти благодарности.
Подаръци от нашите приятели. Предполага се че са съпричастни.
"Скърбене за възрастни"?
Да.
Моля те... Ще ти покажа съпричастност.
Не...
Сега сме всички заедно.
А и тези чинии...
Джо, ти си пръв.
Мейърсънс.
Боже. Не ти ли се прииска да ги зашлевиш?
Защо хората не мислят преди за изтърсят нещо неуместно?
И това надпреварване, надпреварващата се двойка...
Хилърс.
Боже, това циврене трябваше да е съчувствие.
"Тя беше като ангел." От къде са могли да знаят?
Видяха я един път за две секунди, а тогава тя беше само едно невъзпитано хлапе.
Недей така. Повечето погребения са мъчителни.
"Повечето са мъчителни"?
Постави се на тяхно място. Какво се очаква да кажат?
Например "благодаря Ви много". Не е толкова изтъркано.
Чу ли изтърканото им перчене? И бяха навсякъде около това бедно момче.
Е, та това е първата им среща.
Какво...чуй се само...
Повярвай ми, не всичките ни приятели демонстрират такава безвкусица.
Постави се на тяхно място...
Не искам да се поставям на тяхно място, ясно ли е Бен?
Защо по дяволите да го правя?
Ние сме хората които загубихме момичето по дяволите.
Нека за бога те се поставят на наше място.
Стига си ги защитавал.
О, виж...
тук е единственият почтен през днешния ден, макар и да не гласува за Републиканците.
Видя ли какво повърна върху обувчиците на онази бърборка Меделин?
Направо го изтреля.
Беше впечатляващо, нали?
Добро, добро, добро момче, Впечатлена съм.
Ръкопляскам ти.
Бен, изведи го преди да е повърнал отново.
Аз мога...
Не, не. Махни се. Ще престанеш ли?
Престани да разтребваш, моля те!
Ако имаме да се извиняваме за нещо един на друг,
като тази простотия например, сега му е времето.
Предвкусвам добра възможност, е?
- Добре.
- Хайде Никсън.
И си пази гърба Бенджамин.
Благодаря ти.
И се върни при мен.
Хайде Никсън.
Наистина ми липсват цигарите сега.
Този прекрасен огън.
Никога не си пушил, нали Джо?
Не.
Даяна ми каза, че имаш много свеж дъх.
Първото нещо което ми каза.
Момичето си имаше собствени приоритети.
Джо, какво мислиш да правиш,
без нашето момиче?
ДжоДжо, нямам си и напредстава.
Обещай ми, че ще ми кажеш като решиш?
Разбира се,
нямам предвид да останеш безбрачен през останалия си живот,
но...това е преодолимо.
Единственото, което може да спаси този задник,
е да отпаднат обвиненията заради втората поправка,
трябва някой който да обясни намеренията му
и очевидно целта му, сервитъорката...
законна та му съпруга, или незаконна, каквото и...
можеш да се обзаложиш, тя ще има нещо
за казване и ще се изясни предумишлеността
ако в действителност е забелязала нещо.
Два изтрела в главата, можеш да се замислиш над тази точка.
Това което трябва да направим е да призовем свидетели,
които са били някъде на ъгъла, извън полезрението му.
Някой който го е видял...
Сега мисля да разговарям с него.
Това, на което той набляга, е съвпаденията с детективският сценарии..
Който е?
Че жена му е била единственият служител в помещението, нямало е никой друг.
Напълнила е чашата на Даяна на бара,
тогава мъжът се доближил и я застрелял.
Даяна беше убита.
Жена му два куршума в главата.
Мъжът беше хванат на местопрестъплението с пистолета.
И след седем години може да е на свобода.
Това е разликата между втората поправка
и живот без присъда.
Има и още нещо което трябва да обсъдим.
Ще бъде углавно дело, евентуално със смъртна присъда.
Трябва да знам мнението Ви.
Боже.
ДжоДжо?
Исусе, не знам, не знам.
Боже Господи.
Бен?
Абсолютно. Абсолютно.
Просто искам да свърши.
Не, не, искам го унищожен.
Искам го на бесилката и разкъсан на парчета.
- За бога Бен.
- Какво, Джозефин?
Тя ме пита, а аз и казвам.
- Никога не сме били съгласни с това.
- Никога не ни се е налагало.
Сега ли трябва да решим това?
Нали?
Извинете ме.
В края на краищата трябва да решите,
колкото и чувствата ви да влияят на решението ви.
Просто искам да го съзнавате, ако тръгнем към смъртна присъда,
което няма да е лесно.
Как се умъртвяват?
Газ.
Лайна.
Няма ли да е по-добре за нас..., ако застреляме дъщеря му първо?
За Бога, Бен!
Опасявам се, че ще е трудно за доказване.
Що за човек може да направи това?
Той...Той... Имал е нижда да убие някой.
Това лудост ли е?
Защо не е застрелял съпругата си първо? Защо е трябвало да убива дъщеря ни?
Защото е била там.
Имаме ти телефоните.
Обадете се когато искате.
По всяко време.
Какво е това?
Все едно чакаме нещо да се случи.
Лека нощ.
Лека нощ Джо.
Не се притеснявай за нас. Добре сме.
Добре.
Джо?
Кажи го Джо.
- Джо. Джо.
- Какво?
Имам нужда от помощ. Мисля че забравихме нещо.
Какво?
Поканите. Забравихме поканите за сватбата.
Не се обадих в магазина. Имат списъка с важните гости.
Планът беше те да ги изпратят директно.
Не мислиш ли ...
Не им се доверявам. Първото правило в бизнеса.
Видя отговорничката по продажбите. Изглеждаше замаяна.
Не искам всички да ги получат сега.
Не сега. Ще бъде много неловко.
Разбира се.
Имам малко работа към 9:00,
и после в Ди Ей в 11:00.
В Ди Ей.
- Бен.
- Да?
Разбрах те.
Как мислиш, ще се справиш ли?
- Няма проблем.
- Благодаря ти Джо.
Просто не искам да е неловко.
Знаеш ли, има едно чекмедже на дъното на бюрото.
Ако искаш мога да го освободя за теб.
Не, не Бен, няма нужда.
Добро утро!
Рей!
Рей, долу!
Хайде Рей, Рей!
Добро коте! Добро коте!
Добро коте! Добре, добро коте!
Съжелявам за това.
Рей харесва момчета...
повечето.
Ще живее ли?
Не се е движил толкова барзо през целият си живот.
Рей не е много гостоприемен.
Какво мога да направя за теб?
Махни се Рей.
- Здравей.
- Здравей.
Малко е странно,
мисля че имате няколко писма тук.
Мислиш ли?
Имам предвид, че това търся всъщност.
Нещо специално ли имаш предвид?
Сватбени покани.
Искаш си ги обратно?
Да.
Забравили сте да сложите марките ли?
Добре.
Идваш или какво?
Заповядай.
Стой мирно.
Сама ли сте тук?
Защо? Какво имаш в предвид?
Не, аз...
Районният мениджър още от Коледа е заразправял,
че скоро ще започнат неговите заместници.
Мисля че е забравил.
Само аз и Бети сме за сега.
Те са за определени поръчки.
Ние поемаме условията...
ние стоим зад гишето, ние диктуваме правилата.
Изключвам всички, които изглеждат по-доволни когато не съм зад гишето.
Не си от тук.
Имаме голяма липса на мъже. Забелиязал си.
Е какво,заради момиче ли? Издънил си се на медицинския изпит?
Изпечен мошенник? Какво?
Никога не ме е влечало.
Сериозно?
Имаш нещо мърляво там долу.
А да, от обувките ми е.
И сега какво? Прецакал си сватбата ли?
Опитвам се да си събера поканите.
Разбира се. Както кажеш. Но ще трябва да свалиш обувките.
Мразя когато оставят мърляви следи.
Гледал ли си някога епизодът "Луси"
когато тя е в голям казан, мачкайки грозде, правейки вино?
Винаги се чувствам така докато прескачам тук.
Представям си, че съм в Италия.
Чувстваш ли се Италиянец?
Все още не.
Задръж секунда.
Някакъв определн цвят ли търсиш?
- Розово.
Сериозно? Ти ли го избра?
Парфюмирани?
Всякакви ги имаме тук.
Ето.
Познати ли са ти?
Колко са?
75.
Добре. 38 търсиш ти, останалите аз.
Готов ли си?
Добре.
Благодаря на бога. Благодаря ти Джо, че го направи.
Не мога да оставя бояджията сам. Ангажирах го преди три седмици.
Ще се напие ако го оставя без надзор.
Какво мислиш?
Заповядай.
Има доста работа за вършене.
Има някой неща за които трябва да се погрижа,
преди да стартираме.
Разходих се наоколо и ангажирах фотограф за нас.
Ще използваме депозита за сватбата.
Това е. Готови сме.
Мислех си минала нощ,
може би изпускаме нашата възможност тук.
Имам в предвид, че има достатъчно работа.
Може би най-доброто нещо за нас е да...
това е бюрото на бившият ми партниор.
Появяваш се в точното време.
Имаме план. Защо не се възползваме?
Какво друго да направим? Да бездействаме? Ще полудеем.
Стен Майкълс, психиатъра, запозна ли се?
Той няма проблем с това.
Занимание...много терапевтично.
Какво друго иначе ще правиш? Ще се сбръчкаш и ще умреш?
Не искам тя да ни види такива каквито сме в момента.
Не такива.
Не вдигай.
Не вдигай Бен.
Не е нужно да вдигаш телефона.
Нямаме нужда от още някой циврещ.
- Мъжете сте безнадеждни!
- Ало?
Последната седмица той се извиняваше на някой
че не е вдигнал телефона до деветото позвъняване.
Искам да сложа голям плакат в тази къща, на който пише "оттървете ме".
Или може би фланелка? Какво мислиш?
Чудесно.
Ще се оправим.
Добре. Благодаря ти.
Сам Суенсън пита как сме.
Как сме...
От какво се оплакваш? Вбесена си цял ден,
защото сем. Карлсонс не се поинтересува за Даяна.
Точно така.
Защо е това, Джо?
Бенджамин, дразня се когато питат за нея,
дразня се и когато не питат, това е единствената причина.
Не поклащай глава. И ти се чувстваш по същият начин.
Ще започнем от утре, всички ще се справим с това.
Уговорих ни малко срещи.
Моля?
Ще спрем до банката да продадем на Даяна писмените работи,
до Гарфилд да отложим шаферките.
Ще си стъпим отново на краката и ще се появим танцувайки.
Имаш ли го написано? Имаш ли списък който да следваме?
Джо и аз може и да го прескочим и да си направим обиколка на Денвър сутринта.
- Защо?
- Да опознаеш района.
- Не говориш сериозно.
- Абсолютно.
Не го занимавай с такива работи.
За какво е това?
Проектът Мулкъхи е още валиден Джозефин.
Ако не се размърдам сега,
онези копелета от "Следващия Век" ще го направят.
Аз бях толкова близо да го хвана преди.
Изправи си раменете.
Време е да се видя с момчетата.
Недей!
Не сме в къщи!
Да?
Джо?
Някой иска да те види.
7 5.
Забравил си едно.
Адресът беше на гърба. Мислех че ще го искаш.
Здрасти.
- Здрасти.
- Здрасти.
Берти Кокс.
Ивинявайте...
Берти...
Работя в пощата.
Всъщност не сме се виждали. Аз съм отговорник за вашият район.
Помогнах на Джо в един голям казан да събере поканите.
Перфектен избор на хартия.
Съжелявам, че не успяхме да завършим пощенската услуга за вас.
Искате ли го или не?
Благодаря ти.
Беше ми приятно да се видим.
Чакай, чакай. Не си пеша нали?
Вир вода съм Джо.
Няма проблем.
Няма проблем за теб. Нали не е твойта кола.
Точно така.
Симпатични хора.
Живееш там ли?
Не.
Нещо такова.
- Сериозно ли?
- Да, за сега.
Само тримата ли?
Да.
Не е ли някакси странно?
Да, така е.
Колко дълго ще останеш?
Не знам.
Мама и татко ли ги наричаш?
Не.
- Те казват ли ти синко?
- Все още не.
За какво говорите?
Най-много ли?
За Даяна.
Боже, това не те ли натъжава?
Търговец на недвижимо имущество.
Търговец на недвижимо имущество.
Какво по дяволите значи това?
Нямам си и напредстава.
С това ли искаш да се занимаваш?
Не точно.
Това ли е което искаш да правиш?
Искам добре да премисля какво искам да правя.
Предполагам си в някакъв вид преговори.
Премислям условията.
Да, предположих.
Да.
Знаеш ли Джо...?
- Какво?
- Току що пропусна адреса ми.
Тук ли?
Ще влезеш ли?
Не, не мога.
Аз черпя.
Наистина, не.
Трябва да се връщам.
Добре.
Успех в преговорите Джо.
И на теб успех.
Берт.
По дяволите.
Виж, защо не задържиш депозита от сватбата, а останалото ще запазиш за по-нататък?
Така е добре.
Добре тогава.
По изправени.
Добре Джо, изправи се до мен.
Чакай, чакай, той няма ли да е седнал?
Партниорска поза.
Не съм сигурен че ще се получи...
Просто се съсредоточи върху нас.
Чакай, чакай.
Готово.
Мисля, че и ние трабваше да имаме баджове.
При това положение ...
Хей, Танер.
Радвам се да те видя Бен.
Радвам се да видя, че преживяваш случилото се вече.
Опитваме се някакси Тан.
Чувал ли си нещо за Мълкехи?
Нещо през последната седмица?
- Серизони работи.
- Така ли?
Апетитът му нараства.
Нещата изглеждат сериозни, каквито и да са.
Чух от момчетата, че се оглежда в твоята територия...
демографски или какви там глупости.
Питаше за теб.
За мен? Не питали за бояджиите?
За теб.
Какво мислиш...Грък?
Италиянец... От Севера.
Такива неща ме плашат до смърт направо.
Имам дъщеря на нейните години.
Не мога да ди представя нещо да и се случи.
Млади момко, всичко което мога да кажа, е че много, много съжелявам.
Джо, помогни ми да взема решение.
Ако работата ни може да ни даде поне едничка причина- да се събудим на сутринта,
да вървим по дяволите ако не поемем предизвикателството.
Джо, какви интереси можеш да имаш?
Моля?
В този бизнес.
В действителност...
всъщност Бен излезе с предложение,
че евентуално можем да си сътрудничим,
преди ние...преди Даяна да беше решила
да се върнем да живеем тук.
Беше нейна идея, тяхна идея.
Беше твоя идея.
Да, беше моя идея.
Учиш търговия ли?
Не точно.
Чувстваш, че това е твоето бъдеще ли?
Така мисля. Надявам се.
В действителност сър, нямам възможността да мисля много
за предизвикателствата на живота като търговец на недвижими имоти.
Да, разбирам те напълно.
Имаш толкова неща на главата си напоследък.
Двамата с Джо горим от желание да се включим и да запретнем ръкави.
Време е да се съсредоточи цялата тази разпиляна енергия, към нещо по-позитивно.
Като този проект, за който продължаваме да слушаме.
Джо, за какъв тип мъж ме имаш?
Пленник на историята?
Не и на външност.
Затънал в...в навиците си.
Предполагам "не".
Например Джо, ние сме братя.
Аз съм по младият.
Аз съм мъж на твойто време.
Какво ни липсва на нас братята?
Доста неща.
Едно нещо, едно единствено, време!
Виж, когато си купя нещо от магазина за вино,
и после се върна в колата,
карайки една пресечка до железарията,
само за да открия, че съм отново там, зад волана,
напъвайки се,
ограбен, без всякакво удовлетворение.
Моят град е моят затвор.
Отговор на въпроса?
Бъди в крак с времето, не кради от него.
Нуждите които имаш,
бъди снизходителен към тях, за да ги обединиш под един покрив.
Под един покрив.
Един покрив, един продавач, всички стоки на едно място...
задоволявайки нуждите на целият град.
Говориш за всички магазини на Майн Стриит.
Обновени.
Виж, баба и дядо отидоха да спят и включиха газта.
Те умряха, свършено е.
За да запазиш град като вашият, трябва коренна промяна.
Мисля, че Джо го разбира... той и неговите връстници.
Сега, от друга страна аз седя тук,
защото не мога да го обяснявам поотделно на тези кучета от "Следващия Век".
Не го разбирам.
Нито пък ние.
Но не ме разочаровай.
От цялата тази работа, има нещо за теб.
Единственият въпрос е можеш ли да се справиш?
Сега, гаранции... няма да се изкушат толкова лесно.
Трябва да си свършим домашното...,
да си създадем представа къдесме уязвими. списък с данъците...
План за действие.
Никога не съм правил това до сега.
Аз също.
- Хубаво нали?
- Да.
Каквото и да правиш, не казвай на ДжоДжо.
Говоря и от години за цигарите.
Не искам отново да ги пропуши.
Така си го представям, в главата си.
В главата ти?
Представям си картината, знаеш...
син - адвокат, първата цигара, няколко бири, понякога.
Понякога човек има нужда от малко почивка, знаеш...
нов изглед, някой който да подскача около теб.
Нали?
ДжоДжо и аз, не сме много общителни.
просто сме си ние, знеш, като всички останали...
както изглеждаме в очите ти.
Остави това, че понякога ежедневието ни изглежда празно.
Да се съсредоточим...
ДжоДжо е по - общителната от нас,
по - симпатичната. Запълва пространството.
Възхищавам и се за това.
Да, така е.
Ние момчетата винаги избързваме.
Най - накрая намерих с кого да говоря.
Тя някога...
Говорила ли ти е някога за мен?
Даяна?
Да, разбира се.
Нищо съществено.
Знам, че не съм бил прав понякога.
Тогава искаше да се видим.
Предполагам, че щах да съм там, на ъгъла.
Ти? Там...?
Каза, че има нужда да поговорим.
Наистина имахме нужда да поговорим.
Не знам, аз ...
Не разказвай това на ДжоДжо. Това ще я довърши.
Виж, пресекох улицата при офиса,
търсеха ме по телефона...
Та каза ли нещо?
Усещах, че нещо не е наред.
Усещах, че има нещо между нас.
Имаше такива моменти,
когато беше тинейджърка.
Моля те, не разказвай това на ДжоДжо.
Моля те.
Щастлив съм, че си тук Джо.
Джо?
Скъпа?
Джо?
Телефонът Бенджамин.
Имам нужда от помощ Джо.
Блокирала съм. Нищо не мога да напиша. Седни.
Ало?
На толкова глупости се наслушах напоследък, на толкова превземане,
започнах да я губя от полезрението си,
и фраза като "пълна с любезност",
неперекъснато преминава през главата ми днес.
Имам нужда от разтоварване Джо.
Кажи Бенджамин?
Беше Шерил. Идва насам.
Какво?!
-Не ме поглеждай.
Ти си тази която и обеща някои от вещите на Даяна.
Беше в момент на слабост. Не мога да повярвам че идва да ги вземе.
Води и приятели.
Невероятно!
Тя налетя ли ти досега?
- Жозефин!
- Какво?
Твой са думите, че не трябва да се вярва не жена.
Единствената причина, че толерираме тази малка курва,
е защото Даяна я съжеляваше.
Жените правят всякакви неща. Не можеш да си избираш приятелите.
Стига, Шерил не е толкова лоша.
Добре де, малко е драматична и малко социално неопределима.
Но не можеш да я обвиняваш при тези обстоятелства.
Разбира се че мога.
Да можеш. Тя е кучка нали?
Да!
Дами и Господа - Бенджамин Флос.
Лешоядите са тук.
О, боже.
Как да не се разпачеш, гледайки тези неща тук.
Всичко ми напомня за нея.
Не знам дали ще мога да ги взема.
Ще се кротнеш.
Сакото и предполагам.
Боже, носеше го непрекъснато. Бахме заедно когато го купи.
Не, не, аз бях с нея. Бъркаш го с лененото.
Точно коженото беше. Спомням си прекрасно Адри.
Не, не часовниците. Остави часовниците.
Познавам ли те?
Аз съм Карълайн.
Карълайн коя?
Дайвис.
Познаваше ли Даяна?
Бяхме в Блуджиз заедно.
Шерил, беше много мило от твоя страна.
Не искам да се събирам с тази групичка.
Виж, ако не ти е приятно си тръгваме. Махаме се веднага.
Мислех си, че имаш нужда да се разтовариш малко.
Атмосверата в тази къща изглежда толкова мрачна.
Може ли да не обсъждаме това сега?
Здравейте банда.
Шерил.
Хей.
Това е Джо.
- Здрасти.
- Здрасти.
Джо ме подкрепя непрекъснато.
Момчетата сте изумителни.
О, да.
Не знам как бих се справяла без него.
Ще ме извините ли?
Боже, човек не може и до тоалетната да отиде.
Какво направих?
Пусна моята песен.
Извинявай.
- Намя проблем.
-Трябваше да почукам.
По вратата на склада ли?
- По дяволите.
- Няма проблем.
Тук си на сигурно място. Тук няма да те намерят.
Какво беше това?
Стари навици.
Източник съм на забавления, в слючай, че не си забелязал.
Ти...
Работя тук.
- Да.
- Да.
Не в склада.
- Не.
- Не.
Помагам.
Твое ли е?
На приятели.
Всяка вечер ли работиш тук?
Трябва да ти е добър приятел.
Е, ще се върнеш ли за по едно питие?
За танц по - скоро.
Е, сега ти е паднало.
Складовете не са много подходящи за това, така че ела...
Не, почакай.
Моля те, аз...не, не мога...
Не мисля, че мога да се върна там.
Няма проблем, не си длъжен.
Просто...не мога.
Знам.
Не се притеснявай.
Всичко което чувстваш ти, го чувствам и аз.
Ако ти кажа например...
Берти, ще пукнем тук.
По дяволите, трябва да се махнем.
Нещо ми тече ли?
Можеш да се върнеш утре ако искаш.
Слушай Шерил, аз...
Можеш ли да повярваш? Сега казва, че свидетелят бил пиян.
Кой го казва?
Адвокатката, преди малко говорих с нея. Казва, че не бил надежден. Глупости.
Пълни глупости са.
Половината от хората в това градче са пияни до козирката от рано.
Защо този да е различен?
Семеен ресторант... не е за вярване.
Добре, изгубихме доста време по това.
Могат да извъртят предварителното гледане, но не могат да го докоснат.
Това което си е наше.
Ако изкупим цялата сграда за Мълкехи, ще трябва да се включим в разпродажба.
Намерихме момчето което е наранено, но борейки се да оцелее.
Можеш да се обзаложиш, че той е този който ще сближи
останалите търговци емоционално.
Той ще парира всеки удар срещу теб, изваждайки целият блок.
Ще удариш на камък. Попаднеш ли на него, провалил си се.
Да поседнем малко.
Бен, добре ли си?
Проверих данъчният регистър. Знам за тяхната задлъжнялост.
Би трябвало да се задушават от ипотеките.
Кои?
Барът?
Това не е бар. Това е игрална зала.
Вземем ли него, имаме цялата сграда.
Готови?
Бен, знаеш ли?
Остави го на мен.
Какво?
Аз ще го изтъргувам. Остави ме да го спазаря.
Джо...
- Сериозно говоря.
- Ще го направиш?
Ще опитам. Позволи ми да опитам.
Какво се очаква от мен да направя?
Просто се прибери.
Ще се видим после в офиса.
Сериозно ли говориш? Сигурен ли си?
Давай, прибери се.
Ще се видим после в офиса.
Добро утро.
Добро утро.
Момчета, доста е празничко за през деня?
Грижа се да не е така.
Чудесно пространство.
От колко време сте собственик?
Не е мой.
Нещо за пиене?
Вие не сте...?
Нещо за пиене?
Вода ако може.
Сода?
Да, сода.
Кой е собственик?
Името му е на вратата.
Не е ли тук?
Не, не е.
Приятел ли ти е или...?
Нияма значение.
Във Виетнам ли е?
Мога ли да ти помогна по някакъв начин?
Любопитен съм само.
Трябва да си вложил доста от себе си на това място.
Сръчен си а?
Имате доста добра колекция в музикалната кутия.
Нищо ново, а?
Поне не е счупена.
Няма нищо по-старо от нея..
Всичко е от преди две, три години?
Онази вечер не ти пречеше.
Имаш ли дребни?
Кажи ми номера.
F-8.
Лек ден.
Лек ден.
Мога ли да Ви помогна?
Здравейте, може и да можете.
Ще бъде чудесно ако сте била тук, когато дъщеря ми беше убита.
Опитвам се да си представя къде е седяла в същност.
Да видим, ако е била тук...
Бен.
Здравей Джо.
Тук ли беше? На този ли? Кажете ми.
Мисля , че беше на номер 6.
Бен, какво правиш?
Значи ако идваме от...
Знам, че е имало свидетел. Може би е бил в този край.
Може би си спомняте.
Предполага се, че доста алкохол сте му сервирали,
защото, той не си спомня да е седял.
Извинете ме.
Да си вървим.
Прозорците Ви все още имат нужда от ремонт.
Това е жалко.
Може би ще кажете на управителят да ги оправи.
Бен, свери го моля те.
Къде си в момента?
Май имаш къде да си?
Едва 8 часът е. Отнесъл съм се предполагам.
Знеш че не си ни бавачка. Можеш да излезнеш.
Спази се отби. Имаше голями заслуги днес.
Подхлъзнах се и той ме хвана.
Дочух. Ще тръгвам.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Да.
Джо?
Да?
Джо?
Даяна?
Джо, тук ли си?
Джо?
Добре ли е? Единственото място за което мога да се сетя по това време.
Гледай си в краката...
Е, какво се случи?
Звучеше все едно...
Аз, събудих се... заклевам се, не можех да дишам.
Не можех да остана в стаята дори за една минутка.
Напишка ли се?
- Моля???
- Напишка ли се?
Винаги се напишквам като ми се случи нещо такова.
Много ли беше страшно?
Повече от страшно.
И да исках не можех да се напишкам.
Извинявай. Тази Бети...
И какво сега? Ти ми се обади.
Да, и знаеш ли? Дори не знам защо го направих.
Спомняш ли си нещо?
Господи, какво имат да си пишат един на друг всичките тези хора?
Искаш ли да прочетеш няколко?
Не ги отваряй , трябва само...
О, не мисли че ние не правим такива простотии.
Никога не си спомням мойте.
Хората могат да споделят.
Относно сънищата ти.
Не бяхме заедно когато тя почина.
Толкова е класическо нали?
Носехте се в живота поотеделно?
Да, не бяхме заедно.
В съня?
Не.
Ние скъсахме, три деня преди случката.
Боже, те не знаят нали?
Джо, трябва да им кажеш.
Просто чакам подходящият момент.
Не трябва да чакаш много, не е ли така?
Знам.
Знам.
Тогава защо не им кажеш?
Защото ще ме намразят.
И тогава ще ми кажат: "От кога си мълчиш?"
И ако им кажа истината "от преди шест месеца."
Те ще ...
Знаеш ли колко много пъти ги виждам да се взират в мен?
"Ако си знаел от шест месеца, защо не си ни казал"?
"Можеше да е жива днес."
Ако се бях махнал преди шест месеца,
тя намяше да ги чака в този ресторант, за им каже,че се приготвям за...
Те още преживяват отсъствието и.
Е, издънил си се.
Защо?
Искаш да знаеш истината ли?
Ние бяхме страхотни приятели и преместването ни тук нямаше да го промени.
Така ли предполагахте?
Надявахме се.
Защо тогава се втурваш в бизнеса?
Защото не знам какво искам.
Отдавна просто не знам какво искам,
мисля си, защо да не им дам това да съм покрай тях.
Берти...
загубих най-добрият си приятел.
Твойте не ти ли липсват?
Кои?
Кал.
Кал.
Собственикът на бара.
Колко време е минало?
Три години.
Липсва ти.
Да.
Омъжена ли си?
На омъжена ли ти приличам?
Сгодена?
Да виждаш пръстен?
И какво ще правиш?
Никой не се тревожи за мен.
Продължаваш да работиш в заведението му. Защо сте били само приятели?
Подадох му ръка.
Колко време бяхте заедно?
Не сме ли тук да говорим за теб?
Нещо против ли имаш?
Не знам...за кратко.. За кратко бяхме заедно.
Песента в бара, вашата песен ли беше?
Всъщност той никога не я чу.
-Предполагам той добре те познава.
Около 60 процента.
Как се запознахте?
Пукна ми устната.
При една обичайна свалка край Роджер Филд.
Той се изправи, аз се наведох.
Не знаеше какво да направи за мен,
защото не бяхме един за друг.
Събудих се един ден и установих, че съм с шити устни.
Първият удар ме изправи.
толкова се стъписа горкия, беше втрещен.
Посрещнах удара с лицето си.
Имах белег на брадичката цяла седмица.
Както и да е, разби ми устната доста качествено.
Това е.
Това си беше Кал.
Да, беше.
Романтично е.
Трябваше да видиш шевовете.
Можеш да забележиш белега.
Никога няма да изчезне.
Виж.
Почувствай.
Не е ли необикновенно?
Така не мога да рзбера.
Имали сте четири години заедно?
Пет.
Изчена преди три.
Много време е минало.
Как, как можеш...
Защото ме обичаше.
По дяволите, пишка ми се!
Ти си го направил??
Е, клечки и лепило. Забавление за млади.
Умения и хитрост, не се залъгвай,
но с точната компания...благодаря ти Дон.
Знаеш, че довечера са Типет на вечеря нали?
Дон Типет събира във федералните търговски заеми,
жена му не спираше да го тормози за къщата на ДжоДжо.
Така че, довечеря са на вечеря с Флос и Син.
Не получиха ли и двамата пратки?
Документът е при Дон, и разрешението за бара.
Та, как мислиш да получиш документите?
Той ще се грижи внимателно за това.
Знаеш Бен, ше ми отнеме малко време.
Какво? Какво време? Сега е нашият момент.
Какво време? Какъв е проблема?
Сложно е.
Сложно. Може би си прав.
Бъди адска PR буря, ако Дон лиши от право на ползване момчето
докато все още някъде в морето, изгубен или не.
Да се фокусираме, може и да е повече от изгубен.
Тогава ти знеш за бара?
ДжоДжо го знаеше.
Това стоеше между нас.
Имаме няколко часа.
Защо не се махнем от тук и да им натрием носовете?
Знаеш ли Бен, хрумна ми чудесна идея.
Повярвай ми, като мъж на мъж.
Не искам да ти се бъркам. Приеми ме за твой асистент.
Хей, много съм добър в спорове.
Виняги ще имаш нужда от накой като мен.
Не можеш да ме спреш.
Сигурен ли си че искаш...
- А?
- Да.
На теб май наистина ти харесва? Поварвай ми.
Ще бъдеш ли на време в къщи за сем. Типет?
Имам нужда от партнъора си.
Това е много важно Джо.
Знам, Бен.
Вечерята е в 7:00.
Добре.
Наистина беше прекрасно.
Благодаря Ви много.
А, ето го и него.
Дон, Тами, това е Джо, годеникът на Даяна.
Джо, Дон и Тами Типет.
Чухме доста за теб Джо.
Здравейте.
Съжеляваме, че нямаме повече време.
Можеш да ни се обадиш когато поискаш.
Боже, бедничката ми.
С теб сме.
Добре, хайде.
Момчета, грижете се за себе си.
Дръжте се.
Чао.
Чао, лека вечер.
Съжелявам.
Къде по дяволите е бил?
Не знам Бен. Защо не попиташ него? Къде по дяволите беше?
ДжоДжо, съжелявам, аз...
Съжелявам? Видя ли това? Издържах ги 98 минути.
Нямам предвид времето, кучи син такъв.
Никога не ме поставяй пак в безизходица като тази.
Това не е майтап. Той трябваше да е тук.
Бен, стига си го юркал все едно е под домашен арест.
Мислех, че е част от семейството. Очевидно съм се заблуждавал.
Точно като такъв го третираш.
Какво трябва да значи това?
Той е тук Бен, говори на него.
Той знаеше колко е важно.
Добре, кажи му.
Ти му кажи!
Проклет да си Бен! Отново го правиш!
Това! Винаги говореше индиректно с нея.
- Никога директно на нея.
-Аз какво?
Никога не говореше с нея в прав текст Бен,
откакто тя беше на 9 години. Караше ме аз да го правя.
Това е несправедливо.
Не дай си боже да беше пораснала и ти да беше продължил по този начин.
Перфектния баща трабва да се справя и докато са малки.
Несправедливо е.
Не виждаш ли, че го правиш отново?!
Несправедливо е, и ти го знаеш.
Добре приятелче, ако наистина не искаш да го осъзнаеш,
поне си трай, ако не, отивай да раззходиш кучето
защото съм ти бясна.
Хайде Никс!
И гледай да е по-дълга разходката.
Бедничкият.
След като Даяна си отиде, той няма на кого да си излее нервите.
Не е ли изумителен?
Ще седнеш ли?
Четвъртата за днес.
Бен трябваше да си вземе крава.
Последният път когато пуших беше с Даяна, избирахме сутиен.
На кой ли му пука.
Какво? Кажи.
Не знам.
Понякога аз...наблюдавам ви и...
И се чудиш защо по дяволите сме заедно.
Благодаря ти.
Когато си лягам вечер, правя четири неща.
свалям си блузата, мушкам се под завивките,
обръщам се на лявата ми страна и си изпъчвам задника.
Това е. Това е сигналът.
И винаги го подкрепям.
Защото знам, че когато го правя
нема значение каква проклета студенина чувствам,
няма значение колко трудно се чувстваме,
няма значение колко отчаяно се опитваме да се довършим един друг,
то ще бъде посрещнато от това топло тяло до мен
и ще го закрепи.
Две ръце които ме обгръщат, минават ми мисли през главата,
тихи гласове, да ме спясят от мен самата,
без каквито и да е въпроси.
Всяка нощ, 3 1 години.
Всяка нощ с това магаре и нито една нощ не ме остави на мира.
Ти намери своя дом, не е това което си предполагал,
знаеш, различни хора, други маниери...
но да те вземат мътните, ако не разбираш от майтап.
Ти намери своя дом.
Бен е моят.
Мътните да ме вземат, ако с Даяна не говорихме за същото преди седмици.
Видях я този ден.
Кой?
Даяна. На снимката. Момичето зад щанда.
Определено 8, може би 9.
Брадичката.
Очите.
Дори и нейните уши.
Спря ми сърцето.
Колко дълго мислиш ще продължава това?
Ако това момиче не излезне скоро от кома, ще отида там и ще я прибия.
Не може да продължава дълго.
Изглеждаш съкрушен от чувствата ми, щастлив кучи сине.
Не ме оставай да те отчайвам.
Лека нощ ДжоДжо.
Лека нощ Джо.
Направило ли ти е впечатление, че имаме еднакви имена?
Май не сме го осъзнавали до сега.
Така е.
Несъмнено е така.
Лека нощ.
Лека.
По дяволите!
Все едно съм 16 годишен.
Моля те, искам да те видя.
Искам да те видя.
Защо мен?
През вратата е по-лесно.
Надявам се, тя е мила.
Мила ли е Джо?
Знаеш ли какво ме наранява? Аз знам.
Знам. Знам в ...
Видях го в лицето на Даяна, и не попитах,
така и не ми каза, а сега тя е ...
А ти си...
не се е случило нали Джо?
Имам в предвид, вие двамата...
Не трябваше да се случи, нали?
Знаеш...Какво ли ще се случи?
Знам, че е възможно да се случи,
знеш, ти и тази ..., знаеш.
Но, аз... не съм готова.
Не съм готова.
Ще си заминеш и ...
Погледни ме. Погледни това.
Юни 6, 1 966...
моето последно вдъхновение.
Доста зле се подредихме нали?
О боже.
Това беше единственото нещо преди това момиче да...
единственият начин по който оцеляхме с Бен под един покрив.
Сега.
Ти ще се махнеш.
Не знам къде е тя.
Всички казват, че знаят.
Но аз не знам.
Страх ме е за моето детенце.
Незнанието ще ме убие...и аз...
Не мога.
Просто не мога. Нищо не мога да правя.
Всичко беше за нея. Всичко беше за нея, за нея...
писането...всичко...и сега не мога... Боже, не знам какво ще правя.
Какво ще правим Джо? Не зная.
О боже.
Какво ще правя...?
Зададох ти въпрос!
Остави ме на мира!
Погледни ме тогава!
Престани!
Това е нетърпимо...нетърпимо!
Ще говорим за това всяка сутрин ли?
Така ли е, а? Така ли е?
Не се опитвай да ме избегнеш! Не сега! Моля те.
Не е виновна тя.
Какво?
Не е по нейна вина Бен.
Тя беше...
Бен, ДжоДжо беше разстроена...
Тя...Тя беше разстроена защото...
Какво?
Защото Даяна и аз бяхме...
Ало?
Кога?
Обадих се в 6:30 тази сутрин.
Първата дума от устата и беше за нейното име.
Загубила е спомените си ли?
Бен, жената е имала 2 изтрела в мозъка.
Какво ще значи това?
Ще свидетелства за защитата.
Тя пледира невменяемост.
Твърди, че е престанал да си взима лекарствата, седмица преди стрелбата.
Прави го от любов.
При това положение нямаме никакъв избор, но можем да го притиснем.
Всяко забавяне, ще прецака процеса
и бог знае, че няма да можем да ги изпързаляме.
Всичко това ще значи, че натиска пада върху вас.
Мога да ви кажа от собствен опит,
че виждайки лицата ви всеки път,
директно погледът ви, всяка минута,
ден след ден, ще повлияе върху съдията.
Да или не, той или тя, ще повлияе.
Това е факт.
Ще имам нужда да сте там.
Ще имам нужда от помоща ви.
Ще имам нужда всички да сте там.
Докато трае борбата,
заради дъщеря ви.
Какво ви става бе хора?!
Толкова ли е трудно да си оправите прозорците?!
Толкова ли е трудно да си оправите прозорците?!
Кажете ми!
Толкова ли е трудно?
Боже Господи.
Какво ви става бе хора?!
Оправете прозорците!
Флос и Син.
Флос и Син.
Флос и ...
Добре, твоят шеф и жена му няма да могат да го направят.
Чаках с нетърпение да я срещна.
Възползвах се от възможността да запълня пространството откакто ние...
А, ето я къде е.
Здравей сладката ми.
Джо, това е дъщеря ми Джилиан.
Джилиан, кажи здравей на Джо.
Здравей.
Здрасти.
Адресът е сензационнен. Малък подарък.
Джилиан имаше рожден ден миналата седмица.
Така ли?
Да.
Кога е твоят рожден ден Джо?
Декември.
Така ли?
Имам само седем месеца до тогава.
Това е интересно.
Знаеш ли Джо, бях на твойте години, когато срещнах бащата на Джилиан.
Странни съвпадения се случват.
Майк ни каза, че си преправяш свой път в продажбите на недвижими имоти.
Малко е преувеличено.
Трябва да си много зает?Трябва да опълзотворяваш свободното си време.
Свободно време?
Знаеш, да разпускаш по малко.
Аз...
Е, не съм закъснял.
Не си?
Да.
Напоследък бях малко позамислен.
Разбирам. Други интереси.
Годеницата ми е мъртва.
Не осъзнах, че това те мъчи все още.
Моля?
Виж, Майк...
Майк не ми каза...
Майк не ми каза, че все още си разстроен от това..
Сериозно?
Не.
Знаеш ли, беше един вид сделка,
цалото това нещо.
Да поразпусна тук, сам, няколко дни.
Трябва да съм зашеметен от бъркотията, от ударите които мога да поема,
а и ресторанта..., всички тези малки парченца...
и...както и да е, нека си кажем направо,
че беше чудесно време - направо унищожително.
Тогава трябваше да се справя с цялото погребение.
Целата тази погребална церемония...
е много по-сложна отколкото хората си мислят.
Стандартни размери? Мечтай си за това.
Трябва да нагаждаш цялата сделка според клиентите.
Трябва да дойде шивач и да и вземе мерките и толкова.
Знаеш ли колко е трудно да накараш шивач да дойде на адрес?
И в училищната нощ?
Имам предвид че е като вадене на зъб. Знаеш за какво говоря.
И после, знаеш...
ще трябва да се справиш с домакинството...
което си е цяло друго изпитание.
Защото кой иска нейните неща например?
Имам предвид това е ценен апартамент, защо да го губим?
Да, бъхтиш се здраво над това, и после...
установяваш че са изминали няколко седмици и си казваш:
"Човече, ей, човече, все още си вързан за всичко това"
"Къде отлетя времето?"
Какво?
Здравей.
Мога ли да ти помогна?
Една сода.
Разбира се.
Бен?
Бен?
Ела седни.
Мисля да пусна малко светлина.
Съгласен ли си Бен?
Искаш ли да ми кажеш какво става Джо?
Обясни ми моля те, защо изглеждам като идиот.
Майк Мълкехи ми се обади, за да ми каже колко съжелявал,
че сделката няма да се осъществи.
Какво по дяволите направи Джо?
Трябваше да е просто вечеря.
Съжелявам.
Издъни се. Направо се издъни.
Каза им, че офертата за бара е опаднала.
Направих го.
Без да се консултираш с мен.
Ти, който си запознат с големите лайна в този бизнес.
Това ли мислиш е добро поведение?
Аз не съм ти партнъор Бен.
Тогава чие е името срещу подписа?
Не става дума за бизнес.
Така ли? А за какво тогава?
Какво те кара да дадеш и пукнат цент за бар в град, който не познаваш?
Това не е твоят дом. Това не са твойте хора.
Тогава защо ти пука въобще?
Имам предвид че няма причина.
Да преместиш бара, така ли е Джо?
Май обърках нещата.
За бога, да. Аз ти се доверих.
Съжелявам.
Кажи ми в действителност какво става.
Имам нужда да ми помогнеш да разбера какво става.
Искам...
Сядай долу!
Имаш нещо с това момиче ли?
Исках да ти кажа преди, и ...
Кажи ми сега.
Моля те, изслушай ме.
Даяна и аз ...
Не споменавай името и.
Даяна ...
Не споменавай името и!
Не бяхме близки.
Съжелявам Бен.
Моля те недей.
За това е искала да се видите.
Толкова съжелявам.
Моля те недей.
Добре, нека поговорим за това.
Накратко, в затруднение сме.
Този задник се превърна в любящ съпруг, направо пред очите ни.
И ако не извадим нещо сериозно срещу него,
сигурна съм, че ще се провалим.
И...
Знам, че не е това което искате.
Сега, ако можех да имам едно желание, поне едно желание,
щеше да бъде да изправя Даяна в тази заседателна зала.
И очевидно това няма да се случи, поварвайте ми,
Защитата не е отчаяна от случилото се.
Опитват се да я държат на максимално разстояние,
да я направят незначителна пред съдията.
Ето какво трябва да се случи.
Трябва да усетят духът и..
Трябва по някакъв начин да я опознаят, и да разберат какво ни бе отнето.
Не знам друг начин да го постигна.
Мисля, че имам нужда от твоята помощ.
Искам да я представиш в залата.
Да свидетелствам?
Да.
Как... Как аз ...
Какво очакваш да кажа?
Кажи какво чувстваш... беше ти отнет живота .
Той открадна годеницата ти. Съдията трябва да знае това.
Можеш ли да се справиш?
Как смееш?
Как смееш да ме третираш така?
От три години не ме е докосвал мъж.
Поглени ме.
Аз съм тук Джо.
И какво?
За една нощ ли съм ти?
Погледнах в очите на баща и, и разбрах, че не си му споменал нищо за мен.
Знаеш ли колко засрамена се чувствам?
Много е сложно точно сега.
С това ли се оправдаваш?
Това не си ти.
Не мога да бъда двама различни хора едновременно.
Добре, бъди поне единият.
Не мога да го направя.
Просто не мога.
И си мислиш, че ако всичко тук премине достатъчно бързо,
никой няма да забележи какъв страхливец си?
Това плаши ли те?
Ти спиш в тяхната къща, ядеш от тяхното ядене,
държиш се все едно нищо не се е случило, като изключим онази неделя,
и мислиш, че ако си траеш,
тези хора няма да забележат отсъствието на дъщеря им?
Какво правим, че е толкова различно?
Подай ръка Берти.
Няма човек в този бар, който да мисли, че Мак Гинис някога ще се върне.
Мислиш, че аз никога не съм знаел, че
мечтаеш за някой в живота си, който да те познава повече от някакви си въшливи 60 %?
Сигурно има какво да се знае за останалите 40 %.
Къде си мислиш че си Джо?
Аз...съм тук.
Джоузеф Наст.
Н - А - С - Т
Може да седнете.
Мистър Наст...
Може ли да ви казвам "Джо"?
Джо? Да.
Джо, Вие познавахте жертвата Даяна Флос.
Да.
Можете ли да опишете отношенията си?
Бахме сгодени.
Щяхте да се жените?
Да.
Колко време бяхте заедно?
Три години...приблизително три години.
Това е доста време.
Да.
Какво планувахте за в бъдеще?
След сватбата имам в предвид.
Меден месец?
Не, за в бъдеще има в предвид.
Планирахме...
Планирахме да останем в града,
а аз имах намерение да правя бизнес заедно с Бен.
Тоест...с баща и.
Търговия с недвижими имоти?
Да.
Винаги ли сте имал интерес към този бизнес?
Не.
Тогава защо го правите?
От това имаха нужда.
Кои?
Бен и Даяна.
Прилича ми на някакъв ангажимент.
Трябва да сте бил доста загрижен за нея, за да поемете такъв ангажимент.
Така ли е Джо?
Престани.
Ще издъниш цялата работа.
Погледни ме.
Джо, когато Даяна беше убита, колко дни ви оставаха до сватбата?
За кога беше планирана сватбата Джо?
Джо?
Джо?
Какво?
- Сватбата.
- Каква сватба?
- Вашата сватба.
- Моята сватба?
А... беше за ...
- Съжелявам. Не мога да го направя.
Не мога... Не трябва...
Обичахме се, после скъсахме.
За бога, ако не го кажа сега, никога...
Тя никога няма да бъде част от това.
Какво правим? Какво правим тук?
Аз дори ...дори не го познавам този тук.
Тя...Тя също никога не го е познавала.
Какво е искал от нея?
Карате ме да я представя, а тя не е тук. Тя не е тук.
И каквото и да случи тук,
каквото и да се случи с този, тя никога няма да е тук.
И единственият начин, по който да я представите тук е с истината.
Не знам. Не знам какво друго да кажа.
Просто ми кажете какво да кажа, заклевам се ще опитам.
Но ако искате нея, ще трябва да се държите почтено.
Трябва да разберете, че Даяна умееше да намира истинското в хората,
не само доброто, тяхната почтеност.
Сигурен съм, че го прави и в момента, защото няма начин
да седя тук и да казвам всичките тези неща.
Не мога да повярвам, че ми излизат тези думи от устата.
Само Даяна имаше този кураж.
Тя беше единствената която ми каза,
че няма да искам да мина през нещо такова.
Предполагам, че тя го прави отново,
защото всичко това, всичко това тя никога не го е искала.
Тя не беше горделивка. Тя не беше жертва.
Тя беше силна, естествена, объркана и порочно честна, същата като майка и.
И ако съм тук за да украся нещата, аз...
Съжелявам, съжелявам. Аз само...
Ако можех само...
Ако можех само...
да украся картината както искате,
да допринеса за малко душевен мир на тези хора,
те щяха да си я върнат.
Но тя не искаше да е така.
Истината е тежка.
Понякога изглежда толкова объркано,знаете...
необичайно, грешни маниери, но предполагам...
че има добра причина да живеем.
Скъпа Берти, преди ме попита къде съм си мислил че съм.
Искам да ти кажа.
На едно място съм, където нищо не е наред,
където думите нараняват, където всичко е наопъки,
където небето е безцветно, и безнадеждно.
Опитах да се върна Берти.
Но се загубих.
В мигът в който се изгубих, срещнах теб.
Дори нямах куража да осъзная, че съм си в къщи.
Един мъдър приятел ми казваше, "Всички ние имаме свой дом. "
Знам, че е истина.
Надявам се, ще получиш това писмо Берти.
Поне имам 75 шанса.
Ако е така, ще знаеш на края,
че аз бях тук.
Намерих своя дом Берти.
Немерих теб.
Надявам се ще намериш и ти своя.
Намери го колкото можеш по-скоро.
И ми напиши, когато го намериш.
С любов: Джо.
Вдигам много шум с тази бракма.
Можеш ли да повярваш?
Наистина се радвам да те видя да пишеш отново ДжоДжо.
Станах в 5:00, и чудото се случи...
просветна ми ...тази картина, тази мисъл.
И действително трябваше да се съсредоточа върху това.
Върху това...знаеш ли от колко време...
Господ знае колко отдавна беше.
Качествата ми се връщат Джо.
Водя си бележки,
за истинската нея, фактите за Даяна.
Номер 92:
"смееше се като прасе, с цяло гърло, с пръхтящи ноздри."
Ето това са глупостите. Направо глупости.
Зарежи украските. Дай ми кусурите.
Ти.
Винаги обичаше да носи увехтялите си сандали.
Дрънчаха като изпуснато монети, когато се движеше.
О, да.
Ти направи толкова добри неща Джо.
Ти ни подейства като истинско прочистване,
като малък лек за главата, и шоуто на адът свърши.
Какво извинение мога да имам, да не се върна обратно към работата?
Промених си срешението, каквото и да е било.
Отново съм в играта.
Обичам те Джоузеф.
Добро утро.
Добро утро.
Добро утро.
Добро утро.
Два ванилови във фуниики.
И ги пакетирайте добре.
Сър, струва само 90 цента.
Да, така е.
Сега, вземи си 90 цента и с рестото си купи нов прозорец.
За моя сметка.
Хей Джо.
Здравей.
Толкова много приложни изкуства?
Можеш да го задържиш като сувенир.
С кого ли се майтапя?
Никога няма да ме приемеш.
Може да съм наивен, но не съм идиот.
Видя ли това?
Сделката беше обявена за четири окръга.
Бояджиите спечелиха отново.
Не знам Джо.
Ако бях помогнал на Мълкехи да издигне този град,
щеше да е само за да не го виждам отново същият.
Как е...Как е без нея?
Стигнах до заключението,
кой ще иска да си купи мляко и чорапи от един и същи щанд?
Какво е това, Русия? Ние сме Американци по дяволите.
Харесва ми да се качвам се в колата дори и за 30 крачки.
Да вървят по дяволите.
Беше забавно да сме парнъори за кратко нали?
На лице съм за следващата ти опасна постъпка.
Да.
Много съм добър в кризи.
Затваряш ли?
Повярвай ми, трябваше да видиш лицето на ДжоДжо.
Аз бях по-изненадан от нея.
Това е защото аз го правя.
Когато Даяна беше твърде малка за да помни,
беше свикнала да идва тук всеки вторник.
Разпиляваше фуниики от сладолед навсякъде,
и се въртеше на този стол с часове.
Това беше.
Аз и бях татко.
Искаше ми се да кажа, че ще се промени като порасне.
Но не мисля, че ще се получи.
Тя ме познаваше тук.
Някакси, когато всичките тези глупости се случиха,
мисълта, че няма да съм тук,
че няма да работя, че няма да те имам...
...как по друг начин ще ме опознае?
Тогава ти стигна до заключението,
че може би това е само един друг начин,
който те посъветваха да го отбегнеш.
Знаеш, като тези...
О, благодаря ти.
Знаеш тези проклети книги, които ДжоДжо обичаше да гори.
Не мога да я задържам тук.
Тя нама нужда от това.
Няма да промени края.
И теб не мога да задържам тук.
Ако е така, може би щях да ти кажа нещо, което не можах да кажа на нея.
Добре.
Върви.
Тръгвай.
За продажба, без посредник.
Превод и субтитри KOLEGATA