Lost - Season 3 (2006) (lost.s03e16.hdtv.xvid-caph (Lazy).sub) Свали субтитрите
Смятаме, че сте специална. Искаме да ръководите екип от подготвени хора.
Как мина интервюто?
- Защо да ходя чак до Портлънд
за изследвания, които дори не вършат работа?
Защото вършат работа. Бременна съм.
През целия си живот винаги съм искала да имам бебе.
Знам, че не ти пука, но хората,
с които прекарах последните 3 години от живота си... просто ме изоставиха.
Добре ли си?
- Да.
Тя няма да дойде с нас.
- Ще дойде.
Защо?
- Защото са изоставили и нея.
Става късно.
Това е добро място да си направим лагер.
Ще събера дърва за огън.
- Ще дойда с теб.
Говори ли ти се за това?
- За кое?
За седмицата, която прекара там с тях.
След като ти си тръгна, аз...
сключих сделка с тях... Ако се погрижа за Бен,
те да ме пуснат от острова. Не знам. Просто си стоях мирен,
правех каквото се иска от мен
и не задавах никакви въпроси.
И това е всичко?
- Това е всичко.
Добре. Какво искаш?
Искам да знам какво правите на този остров, хора,
защо ни тероризирате, правите списъци, отвличате деца.
Искам да знам всичко.
Но първото нещо, което искам да узная, е...
Коя си ти?
Здравейте. Аз съм Джулиет Бърк. За "Митълъс - биологични науки".
Ще уведомя мистър Алперт, че сте тук.
- Благодаря ви.
Мисля, че взимат тази "корпоративна безопасност" прекалено сериозно.
Никога не съм се сработвала с такива хора.
Добре дошли, доктор Бърк. Отворете багажника, за да взема багажа ви.
Благодаря ви.
Здравейте. Успяхте да ни откриете.
Дори не знаех, че тук има летище.
- Знам. Това изненадва всички.
Рейчъл, нали? Ричард Алперт.
- Приятно ми е да се запознаем.
Благодаря, че ни позволихте да вземем назаем сестра ви за няколко месеца.
Само обещайте да я върнете цяла.
- Ще направим всичко възможно.
Обаче чуйте, заради... безопасността, нали знаете?
Ще трябва да ви вземем сама за останалата част от пътя, така че...
когато сте готови, ще ви чакаме ето там.
Моля, не бързайте. Приятно ми беше да се запознаем.
Благодаря.
- И аз благодаря.
Този път е по-добре.
- Грешка ли е това? Не биваше
да идвам. А ако се разболееш пак?
- Няма. Ракът е излекуван.
И аз съм 100% бременна, благодарение на теб.
Ще се върна преди да родиш. Обещавам.
- Знам
Нали няма да се тревожиш за нас?
- Няма.
Работила си цял живот, за да стигнеш дотук, не прахосвай този шанс.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Добре.
- Накарай ни да се гордеем с теб.
Мадам.
Довиждане.
Коя си ти?
Ако ти кажа коя съм,
ако ти кажа всичко, което знам,
ти ще ме убиеш.
Какво мислиш, че ще направя, ако не ми кажеш?
Остави я.
Рано или късно тя ще отговори на въпросите ми.
Тя ще отговори на въпросите ти, когато е готова,
и ти ще я изчакаш дотогава.
Тя е под моя закрила.
::: ИЗГУБЕНИ :::
::: ИЗГУБЕНИ ::: Сезон 3, Епизод 16
Клер?
Клер? Клер?
О, какво става?
Всичко е наред. Шшт. Знам.
Всичко е наред, да, наред е.
Клер, хей... Клер, добре ли си?
Чарли. Какво... Какво става?
Не чу ли Ерън?
- Добре ли е той?
Не, не, той си е добре. А ти добре ли си?
Да, просто... чувствам се малко уморена.
Не спах добре. Не мога да повярвам, че не съм го чула да плаче.
Може би се разболяваш от нещо. Защо не ми дадеш да погледам Ерън,
а ти не си починеш малко?
- Добре. Ще го направиш ли?
Естествено.
Няма да спя... дълго.
Предполагам, че няма смисъл да ги молим да ни чакат, нали?
Ще се оправят. Просто им трябва малко време.
Моите хора държаха Саид окован 3 дни. После аз замъкнах Кейт в джунглата,
прикована за нея, и я излъгах за това.
Колко време мислиш, че им трябва?
Ще се върнем до нашия бряг за няколко часа,
сигурно дотогава ще са го превъзмогнали.
Нервна ли си?
- По дяволите, да.
Знам, че "шест месеца" звучи като цяла вечност,
но ще бъдете изненадана колко бързо ще лети времето, докато сте там.
Нямам търпение да узная къде е "там".
- Доктор Бърк, ще седнете ли?
Бих искал да ви прегледам, ако нямате нищо против.
Да, разбира се.
Всички в компанията са много развълнувани
от вашето пристигане, доктор Бърк. И мисля, че вашите изследвания
наистина ще ни помотнат много.
Какво е това?
- Портокалов сок
с много успокоителни в него.
- Искате да го изпия?
О, да. Ще е по-добре за вас да спите по време на пътуването.
Може да е доста напрегнато.
Добре, съгласих се да подпиша всичките ви документи,
съгласих се да не говоря с никого за шест месеца,
приех факта, че никой в медицинската общност
никога не е чувал за "Митълъс"...
- Защо се съгласихте?
Какво?
- Защо се съгласихте с тези неща?
Изглежда прекалено много само заради работата
и не ви плащаме чак толкова много.
Мисля, че се съгласихте, защото една част от вас знае,
че мястото, където ще ви отведем, е специално.
Специално?
- Нека да ви попитам нещо, Джулия.
Вие се захванахте с една жена... вашата собствена сестра...
чиято репродуктивна система беше увредена от химиотерапията,
която беше стерилна, и й помогнахте да забременее.
Вие създадохте живот там, където се смяташе, че е невъзможно.
Това е дарба, Джулиет. Вие имате дарба.
Не смятате ли, че трябва да направите нещо значимо с нея?
Там, където отиваме, ще можете да направите точно това.
Къде точно отиваме?
- Не мога да ви кажа, но ще ви кажа,
че там ще видите неща, които никога не сте си представяли.
Никой не ви принуждава да правите нищо, така че
ако промените решението си, с радост ви върнем обратно в...
Хм, вероятно не биваше да го изпивате толкова бързо.
Добро утро.
Не, не, всичко е наред. Ще бъдете пресипнала няколко часа, но
ще се оправите през деня. Съжалявам, че трябваше да ви завържа,
но при последния етап на пътуването винаги има малко друсане.
Внимавайте с главата. Подайте ми ръка.
Пристигнахме.
- Пристигнахме къде?
Здравейте, доктор Бърк. Казвам се Бенджамин Лайнъс.
Наистина очаквам с нетърпение работата с вас.
Внимателно, стъпете тук.
Хей, прекалено много вода, ще стане много рядко.
Това е овесена каша, пич, трябва да е рядка.
Я, това ако не са трима мъже и едно бебе.
Броих Хюго два пъти.
Какво? О, хайде. Използвах името ти.
Знае ли някой къде има аспирин?
- Клер, не изглеждаш много добре.
Хей, защо си станала? Трябваше да си в леглото.
Да, знам. Просто... цепи ме главата.
Ще се погрижа. Сега ще донеса два аспирина.
Благодаря ти.
Ще ми подадеш ли ръка?
- Да, момент.
Мамка му!
Джак! Това е Джак!
Елате! Елате! Това е Джак!
Това е Джак.
Саид!
Хърли!
Докторе.
- Как си?
Добре.
Какво, по дяволите, прави тя тук?!
Здрасти.
- Здрасти.
И така...
Изглежда, си една от тях, а?
Аз съм Джулиет.
Не те помня от кея...
Където сложихте торби на главите ни, след като ни разтърсихте.
Аз имах почивен ден.
Чух, че си доктор.
По-скоро съм изследовател.
Аха.
Изпратиха те да ме наглеждаш, така ли?
Добре.
Последният от вас, който дойде тук... Итън...
Той отвлече Клер и Чарли откачи и го уби.
Погребахме го там.
Тя си отиде, Джулия. Мъртва е.
Всичко е наред. Ти се опита.
Защо не си тръгваш?
Аз ще говоря с Бен.
Сабине взе решение да забременее.
Тя знаеше, че поема риск.
Мисля, че става при зачеването,
и ако е така, не мога да направя нищо по въпроса,
поне не и тук.
- Не съм сигурен, че разбирам.
Единственият начин да разбера дали съм права, е да изведем някоя жена
от острова и да я върнем в Маями.
- Не. Няма да извеждаш никого оттук.
В такъв случай не мога да направя нищо повече.
Знам, че възлагаше големи надежди на мен, Бен,
и съжалявам, че не можах да ти помогна.
Сестра ми ще ражда след три месеца,
а аз дори не мога да й се обадя.
Време е да си вървя.
Сестра ти няма да роди след три месеца, Джулиет.
Тя ще умре преди това.
Ракът й се е върнал.
Откъде имаш това?
- От Михаил. Съжалявам.
Трябваше да ти кажа по-рано. Просто не виждам с какво щеше да помогне...
С какво щеше да помогне?! Можех да съм си вкъщи! Можех да бъда с нея!
Все още можеш. Можеш да се прибереш вкъщи, Джулиет,
да бъдеш с нея в последните й дни,
или да останеш тук и да ми помогнеш с нашия проблем.
Защо бих останала?
- Защото ако го направиш,
аз ще излекувам рака на сестра ти.
- И смяташ, че ще повярвам на това?
Ти си тук от шест месеца. Свърши много работа за всички нас.
Виждала ли си дори следа от рак тук?
- Това е тук,
и тъй като няма да ми позволиш да доведа сестра си тук,
ще са ми нужни повече...
- Джейкъб каза, че ще се погрижи.
Освен, разбира се, ако нямаш доверие и на него.
Всяка жена на този остров се нуждае от теб.
Ако избереш да останеш, обещавам ти,
ние ще спасим живота на Рейчъл.
Да й се доверим? Тя е една от тях.
- Вече не. Те я изоставиха.
Така ли? И къде отидоха?
- Казах ви. Не знам.
Може би е по-добре да попитаме нея?
- Тя също не знае.
Ето една смахната идея. Да й пуснем нашия иракчанин,
да му дадем да прави нещата, които прави, и да видим какво ще каже тя.
Не, вече не правя такива неща.
- Е, не е ли това удобно?
Аз не й вярвам, Джак. Ако е невинна, защо не отговаря на въпросите ни?
Дай й малко време. Изплашена е.
- Колко време?
Трябва да е достатъчно, че й вярвам.
- Но не е.
Къде отиде Лок?
- Тръгна с тях,
веднага щом разруши подводницата. Която щеше да ме откара от острова.
Какво? Щели са да те пуснат да си тръгнеш?
Да.
- Кой го каза?
Бен.
- Бен...
Чийто живот ти спаси.
- Сойър, стига.
Трябваше да оставиш копелето да умре.
- Той го направи заради нас.
Май го е направил заради себе си.
- Джеймс.
Искаш да ме питаш нещо, Сойър?
- Да, Джак.
Искам да питам защо си срещу всички нас и се застъпваш за един от тях?
Виж, прекарах цялото време там, опитвайки се да открия начин да се
измъкнем от острова. За да помогна на всички нас. Опитвах се да ни спася.
Клер? Джак!
Нещо не е наред с Клер.
- О, Господи.
Клер?
- Добре ли е тя?
Хвани я. Да я вдигнем.
Клер? Клер?
- Откога е така?
Започна да се чувства зле сутринта.
- Някакви симптоми преди това?
Не, беше добре.
- А пила ли е достатъчно вода?
Мисля, че да.
- Добре. Дръж й главата.
Какво й се е случило?
Той каза: "Какво те интересува?"
Кейт? Нуждая се от помощта ти.
Моля те, отиди и доведи Джак.
- Той е зает точно в момента.
Моля те! Трябва да говоря с него.
- Ще ми кажеш ли за какво ти трябва?
Защото мисля, че знам какво й има на Клер.
Откъде знаеш?
- Защото аз й го причиних.
Имаш ли лошо предчувствие?
Да, аз също.
Имунната система на Клер се обръща срещу нея. Получава се латентна
реакция от лекарството в кръвта й.
- Какво лекарство?
Беше направено, за да я поддържа жива в късния етап на бременността й.
Създадено от кого?
- От мен.
По някаква причина жените тук не могат да имат деца.
Тялото на майката се бори срещу бременността,
приема я за външна намеса. Виждах го да се случва пак и пак.
Всяка бременна жена на този остров е умирала...
Точно така. Всяка бременна жена преди Клер.
Какво сте й сторили?
Един от нашите хора се внедри в лагера ви
и започна да взима кръвни проби
веднага, след като самолетът ви катастрофира.
Итън.
- Въпреки, че Клер не е забременяла
на острова, открихме, че симптомите й
са като при другите бременни майки и опитахме да я спасим.
Като я отвлечете?
- Не, това не биваше да се случва.
Тя беше контролният ни случай. Бях разработила серум,
който трябваше да поправи случилото се с нея.
Итън се занимаваше с инжектирането,
но тогава вие открихте, че не е бил на самолета.
Преброяването. Интервюирах всички. Един от тях го няма в списъка.
Не е бил на самолета.
- Така че... той импровизира.
Здравейте.
Отвлякъл я е по свое решение.
Това никога не е било планирано.
Вижте, знам как звучи,
но без тези инжекции Клер щеше да е мъртва.
Без серума тя ще изпадне във форма на абстиненция
и ако не започна да я лекувам бързо, имунната й система ще откаже напълно.
Джак, мога да поправя това. Нуждая се само от серума.
Итън беше скрил запаси от медикаменти близо до пещерите, където сте живели.
Ако отида веднага, мога да се върна, преди да стане прекалено късно.
Направи го. Тръгвай.
Къде си?
В леглото... с теб.
А къде беше?
Току-що осъзнах,
че утре ще станат три години, откакто съм на този остров.
Е... тогава по-добре да изпека кекс.
Изчакай ме.
Какво има там?
Карл направи няколко рентгенови снимки за мен.
Какво не е наред?
Добро утро, Джулиет.
Мога ли да вляза?
- Разбира се.
Тъкмо довършвах "Кери". Не знам защо си я избрала,
но е депресираща.
- Имаш тумор.
Какво?
- Когато ми каза за болките в гърба,
ти казах, че ще направя рентгенови снимки, за да видя
дали не е дребна фрактура или дискова херния,
но не е в това проблемът ти.
Проблемът е, че имаш голям тумор около един от прешлените.
Изненадан си.
- Да, ти току-що ми каза,
че имам рак, Джулиет. Разбира се, че съм изненадан.
Не, казах ти, че имаш тумор.
Защо си уплашен?
- Не съм уплашен.
Защо си уплашен, Бен?
Каза ми, че никой на острова никога не е имал рак.
Знам какво съм ти казал, Джулиет.
- Каза ми, че можеш да го лекуваш.
Излъга, че си излекувал сестра ми.
- Не, не съм те излъгал.
Ако можеш да лекуваш рака, Бен, защо ти имаш рак?
Не знам.
Искам да говоря с нея. Искам да говоря с Рейчъл.
Искам да говоря с нея веднага.
- Това няма да стане, Джулиет.
Но те уверявам, че Рейчъл е добре.
Ти никога не си я лекувал!
- Излекувах я.
Ти си лъжец!
- Не, Джулиет...
Ти ме излъга!
- Казах ти истината!
Дадох ти думата си.
Моля те. Искам да си ида вкъщи.
Искам да си ида вкъщи, Бен, моля те.
Моля те, не можеш ли просто да ме пуснеш да си ида вкъщи?
Не.
Отдръпни се от куфара!
Чуй ме, Саид...
- Отстъпи!
Пълен е с медикаменти. За Клер са.
Джак знае всичко за това.
- Джак го няма тук сега, нали?
Казвам ви истината.
По-рано ми каза, че ако ми разправиш всичко, което знаеш,
ще те убия.
Искам да проверя истина ли е това твърдение.
Той искаше да каже: "Говори".
- Нямаме време за това.
Ние си отменихме ангажиментите.
И сега имаме цялото време на света.
Знаете ли, интересното е,
че вие двамата сега сте моралната полиция на лагера.
Любопитна съм, Саид, колко време ти отне, преди да кажеш на всички
на този бряг точно колко хора си изтезавал през живота си?
Знаят ли те за Басра?
Сигурна съм, че първото нещо, което си направил, когато се озова тук,
Джеймс, е било да събереш всички около себе си
и да им разкажеш за човека, когото застреля хладнокръвно
в нощта, преди да се качиш на самолета.
Така че защо да не прескочим частта,
в която вие двамата претендирате, че сте праведници?
Ще занеса тези медикаменти на Клер,
и вие ще ме пуснете, защото ако не ги получи,
тя ще умре.
А последното нещо, от което се нуждаете сега,
е още кръв по ръцете ви.
Когато си сам и животът те прави самотен,
винаги можеш да идеш до центъра.
Когато имаш проблеми, шумът и бързането
сякаш нараняват, зная. Центърът.
Просто слушай ритъма на градското движение,
броди по тротоарите под блясъка приятен на неона.
Как би могъл да се изгубиш?
По-ярки тук са светлините,
можеш да забравиш всичките си грижи и проблеми.
Иди до центъра.
Всичко ще е хубаво, когато си по центъра.
Няма място, по-добро от центъра.
Годуин! Итън, може да има оцелели
и ти ще си един от тях... Пътник си. В шок.
Слушай. Изучавай ги. Не се намесвай.
Искам списъка им след три дни. Тръгвай!
Предполагам, че съм изключен от читателския клуб.
Джулиет. Джулиет!
Търсих те тази сутрин. Трябва да поговорим.
Сега?
- Имаме малко време. Важно е.
Да се поразходим.
Михаил, тук сме.
Никога не си включва уоки-токито.
- Какво правим тук?
Искам да ти покажа нещо. Михаил?
Бен е. Тук сме с Джулиет.
Наближаваме къщата. Не стреляй по нас.
Тогава побързайте!
Видяхте ли това?
- Падна самолет, Михаил.
Разбира се, че го видяхме. С какво разполагате досега?
Презокеански полет 815, излетял от Сидни, Австралия,
за Лос Анджелис, с 324 души на борда, включително екипажът.
Искам досиета за всеки пътник.
- Вече се работи по въпроса.
Можем ли да се свържем с Ричард в Акардия Парк, моля?
Вчера ти ме нарече лъжец. Това ме нарани.
Здравей, Ричард, чуваш ли ме?
Забележи днешната дата. Това е на живо. Добре, Ричард.
О, Боже мой.
О, Боже мой.
Преди малко повече от две години, за всеобща изненада,
ракът на Рейчъл се излекува напълно.
Малко по-късно тя роди здраво момченце.
Той се казва Джулиан.
Добре, благодаря ти, Ричард.
Ще искаш да се върнеш тук колкото се може по-скоро.
Може да имаме някои нови посетители.
О, Господи. Не! Не!
Не.
Аз не съм лъжец, Джулиет.
Искам да си ида вкъщи.
- Не ни беше такава уговорката.
Трябва да останеш тук, докато не си свършиш работата.
Невъзможно е да я довърша. Майките продължават да умират.
Тогава ще намерим още майки.
Кой знае? Може дори да има някоя на този самолет.
Чакай. Какво правиш?
Тя няма да докосва Клер. Тя е тази, която й е причинила това.
Тя може да й помогне, Чарли.
- Кой го казва, тя?
Как можеш да й вярваш?
- Вярвам й.
А ти вярваш ли на мен?
Вярваш ли ми?
Да.
Просто й дай няколко минути, става ли?
Колко време ще мине, преди да има ефект?
Трябва да видим резултатите до няколко часа.
Джулиет...
Ако не проработи, ако й се случи нещо...
няма да съм способен да те защитавам повече.
Ще разчиташ само на себе си.
Аз вече разчитам само на себе си, Джак.
Какво стана?
Нося брезент, няколко одеяла и възглавници.
Не е много, но... е нещо, с което да започнеш.
Клер се събуди.
Там има заслон, който използваме, за да се крием на сянка.
Всички казват, че няма проблем да си направиш лагер там... засега.
Благодаря.
- Те са добри хора,
и ще се отнасят към теб съгласно презумпцията за невинност,
но в края на краищата ще се нуждаят от някои отговори.
А ти?
Говориш за тях.
Защо никога не се е налагало аз да ти давам обяснения?
Ти беше там.
Стоеше до мен, когато подводницата избухна...
И в този момент го видях в очите ти.
Ти искаш да се махнеш от острова повече от всичко на света.
Това те прави една от нас.
Да го преговорим още веднъж.
Знам какво трябва да направя.
- Да го повторим, за по-сигурно.
Завличам Остин в джунглата, закопчана с белезници за нея,
после й казвам, че са ми пуснали газ, точно както на нея.
Ако те хване в лъжа?
- Ще си призная и ще й кажа,
че това е бил единственият начин да спечеля доверието й.
Добре. А после?
Ще ме заведат на брега.
Знам, че искаш да отида там,
но след всичко, което им сторихме,
това ще бъде проблем.
Активирали сме импланта в Клер.
Симптомите ще се появят през следващите 48 часа.
По времето, когато пристигнеш в лагера,
ще имаш една хубава голяма криза, която да разрешиш.
Ще се нуждая от запасите.
- Прайс вече е тръгнал натам.
Ще скрие куфара в старото скривалище на Итън.
Кажи на Джак, че можеш да я спасиш.
Той ще ти повярва.
Добре ли си?
Да, всичко е наред.
До след седмица.
Превод: Lazy