Human Nature (2001) (Human Nature cd2.sub) Свали субтитрите
- Мисля, че е свързан с Лайла.
- С Лайла? Как?
Защото е заговорила за дете и вие сте неспокоен.
Освен това и проблема с окосмението по тялото й.
Разбирам. Това е материал за размисъл.
Според мен е свързан с възпитанието на детето.
Маймунчето олицетворява родителската отговорност.
Нейтън! Важно е да изясните чувствата си към Лайла.
Обичам Лайла, тя е прекрасна. Също и тя ме обича.
Не е глупава. Добър човек е. Това в наши дни е рядкост.
Как мога да спра да обичам някого, заради малко физическо несъвършенство?
Ако може да се нарече така.
А какво изпитвате към Габриел?
До-бър ве-чер, да-ми
и гос-по-да.
Добър вечер, дами и господа. Добър вечер, дами и господа.
Браво, Пъф! Пъф се справя прекрасно!
Нейтън, трябва да поговорим.
- Малкото ми френско пуделче.
- Престани!
- Какво има?
- Трябва да избереш, Нейтън.
Като в "Изборът на Софи". Само че ще е "Изборът на Нейтън".
Гледал ли си филма "Изборът на Софи"?
Там е същото, само че на обратно.
Опитвам се да оправя нещата.
Не. Длъжен си да решиш сега!
Обичам те, доктор Нейтън.
Но няма да чакам!
Не искам да съм предястието, а основното блюдо!
Искам да имам едно сладко, малко бебче в корема.
От теб.
Много те обичам, Габриел.
Но? Но? Има едно "Но"!
Не знам как да се отърва от Лайла.
Сбогом, Нейтън!
Нейтън, толкова съм щастлива!
Сигурна съм, че ще е страхотно!
Готово.
- Заповядай.
- Благодаря.
Как е работата?
Зле. Доволна ли си?
Не искам на работа да ти е зле.
Извинявай. Днес асистентът ми напусна.
Той беше много важен за проекта.
Съжалявам.
Можеш ли да намериш някой друг?
Така мисля.
Аз може да работя за теб.
Знам, че се отнасям скептично към проекта ти, но си промених мнението.
Това е прекрасен проект.
Взе нещастното, нецивилизовано същество и го превръщаш в човек.
Продадох душата си.
Позволих й да продаде душата си.
Стоях до нея, когато го направи.
Това е непростимо. Но тогава мислех, че е добре за нея.
Когато дойде да работи с Нейтън, беше някак различна.
Не знам как да го кажа. Някак... бездушна.
Браво!
Браво, Пъф.
Браво!
Да, докторе. Покажете на малката си маймунка.
Хубаво беше, доктор Бронфман.
Радвам се, асистентке моя.
Благодаря.
Днес ще започна с пастет.
- Възпявам победата!
- Възпявам победата!
Възпявам победата!
Достигнах висотите на културата и възпитанието.
Това е безценен дар, връчен ми от доктор Нейтън.
- Мисля, че е готов.
- Боже мой!
Боже мой!
Пъф, няма да сваляме електрическия ти нашийник.
Не мисля, че ще трябва да ти пускаме ток, но за всеки случай.
Добре. Така е честно.
- Поздравления.
- Благодаря.
- Благодаря.
- Пъф, недей!
Извинете, госпожо!
Няма нищо, Пъф.
Няма да се повтори.
Ще тръгваме ли?
Отлично, Пъф. Справяш се прекрасно.
Харесва ми. Прекрасно е да се разхождаш навън.
Какво прекрасно изобретение е градът.
Огромни сгради от стъкла и стомана, бляскащи на слънцето.
Красиво облечени жени в летните си дрехи.
Живописни улични търговци.
- Всичко ли е наред?
- Прекрасно. Отлично ястие.
Трябва да ми дадете рецептата. Поздравете готвача!
Радвам се, че ви харесва. Готвачът ще бъде много доволен.
Не!
Ще желаете ли още нещо?
Повече няма да се повтори. Не знам как стана.
Това е повикът на природата, не трябва да се срамуваш.
Лайла, обясни му.
Трябва да се контролираш. Не сме маймуни.
Лайла!
Добре, точно така.
Прекрасно, Пъф. Доволен съм.
Отлично.
Великолепно.
Отлична работа, Пъф. Ще получиш още една порция десерт.
Утре е решаващото изпитание.
- Здравейте! Как сте?
- Отлично.
- Отлично.
- Отлично.
- Какво ще желаете?
- Пъф, поръчай първи.
Какво е "Рубен"?
Какво, миличък?
"Рубен"? Това е сандвич с телешко и кисели краставички.
Прекрасно! Това искам, телешкото е прекрасно месо. Сега сте вие.
Аз искам комбиниран.
Гордея се с теб, Пъф. Контролира се при сложни обстоятелства.
Прекрасно.
Много се старах! Съсредоточих се много. Толкова съм щастлив!
За награда имаме изненада.
- Още една порция десерт?
- Много по-хубаво.
Изненада!
Може да влизаш и излизаш, когато поискаш.
В шкафчето дори има пари.
Прекрасно! Мислите, че съм готов?
Вярвам, че ще взимаш правилните решения
и ще правиш верния избор.
Разбира се. Доверието ви поражда огромна отговорност у мен.
- Не искам да ви разочаровам.
- Добре.
Запомни, ако се съмняваш, не прави това, което искаш да направиш.
Това е ключа.
В мен е.
Извинявай, скъпа.
Ако има елементи, неотделими един от друг,
или напълно независими,
но взаимосвързани с другите по определен начин,
вече разбираме и виждаме тези елементи,
но явяват ли се неделими един от друг или не.
Ще отида да видя как е Пъф. Ще проверя как е.
- Да дойда ли с теб?
- Не, почини си.
- Как е книгата?
- Не е лоша.
Няма да се бавя.
Забрави! Може да остана тук и пак да се напия.
- Глупости.
- Убива времето, нали?
- Кой е?
- Здравей! Нейтън е!
Ще ти звънна пак.
- Какво искаш?
- Искам да поговорим.
Ти направи избора си, г-н Тъп Американец!
- Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
Ще ми бъде по-лесно, ако те виждам.
- Защо?
- Мисля...
Все много мислиш. Целият си задръстен с мисли!
Толкова задръстен, че чак не мислиш!
Какво?
Чу ме!
Когато исках да ти кажа нещо, все не искаше да ме слушаш.
Махай се!
Добре. Извинявай, че те обезпокоих.
Добре! Влизай, ако искаш, вратата е отворена, кучи син!
Тук съм, негоднико.
- Е?
- Много си красива.
- Изглеждам ужасно.
- Не, много си красива.
Добре, карай по същество.
Ще напусна Лайла. Не спирам да мисля за теб.
- Излизам с друг.
- Обичам те, Габриел.
Дай ми малко време да подготвя Лайла.
Тя е добър човек. Не искам да й причинявам болка.
Ти причини болка на мен, когато направи избора си.
Това няма ли значение за теб, прасе такова?
- Здравей.
- Дълго те нямаше.
Да, с Пъф подхванахме сериозен философски спор.
Много е начетен, трябваше да го науча да чете по-рано.
Ще ни направи много известни, Лайла.
- Значи всичко е наред?
- Да.
Кара спокойна вечер в новата си бърлога.
Странно, защото преди час го прибрах от публичен дом.
Обади ми се, защото му свършили парите. Цяла вечер бил там,
пил, гледал стриптийзьорки и чукал проститутки. Къде си бил?
- По дяволите.
- Какво си правил, скъпи?
- Обичам друга, Лайла.
- И какво си правил?
Чуках се с нея! Чуках се!
Знаеш ли какво пожертвах, за да бъда с теб?
Да.
Душата си! Убежденията си! Козината си!
И така, няма да ви измъчвам повече.
Позволете да ви представя доктор Нейтън Бронфман и Пъф.
Благодаря. Да започваме.
Това е Пъф, в деня, в който го хванахме.
Нищо не ми трябва! Не можете ли да четете?
На вратата пише "не ме безпокойте"!
- Лайла, Луиз е!
- Разкарай се, Луиз!
Да кажа, че ме е изкарал от калта,
е много слаб израз.
Преди играех с фекалиите си, сега боравя с молива,
разбирам сложното творчество на Франц Клайн,
Джоузеф Бойс, Марсел Дюшам.
От неконтролируема мастурбация...
Това съм аз, Луиз. Ето как изглеждам! Не искам да се преструвам повече!
Предложих ти електролизата, защото друго не помагаше.
Исках да те направя щастлива. Това ли те прави щастлива?
Не. Защо не ми позволяват да съм щастлива?
Не знам какво да правя! Не знам!
- И убих Пъф.
- Не си, той е жив.
Един вид е и аз съм виновна.
Ела с мен. Ще те оправя, ще работим по цяла нощ.
А сега довиждане! До нови срещи! Оревоар.
- Беше прекрасен.
- Не се ли изказах много сковано?
Не бъди глупав.
Ти също беше великолепен.
Много ми хареса как каза "оревоар".
Хайде, да отидем да отпразнуваме.
Казвам се Пъф.
А сега, танго.
Мисля, че мина прекрасно. Вие бяхте страхотна двойка.
Фантастично.
Бях извлечен от греха и невежеството
и достигнах до висотите на културата и изкуството.
Този безценен дар ми бе връчен от доктор Нейтън Бронфман.
Това е всичко.
Получихме 17 покани.
Прекрасно! Ще станем богати и известни.
Благодарение на теб, Нейт.
Благодарение на теб. На усърдието, на интелигентността и настойчивостта.
И благодарение на теб, скъпа, за моралната ти подкрепа.
- Извинете, вие ли сте д-р Бронфман?
- Да.
Това малко момченце ли е?
Не, Пъф. Това е джудже.
Те предпочитат да им казват "малки хора". Нали така?
Предпочитам да ме наричат доктор Еделстин.
Доктор Еделстин е възрастен човек,
ако искаш вярвай или не,
който в следствие на генетическа аномалия, ахондорплезия,
е останал умалено човешко същество.
Интересно.
С какво мога да ви помогна, д-р Еделстин?
Влизайте в тази глупава стъклена клетка!
Ти, не!
Какво означава това? Нямаме пари.
Ако съм ви обидил на джудже или защитавате джуджетата,
искам да ви кажа, че ви подкрепям.
Започвате да ме отегчавате, д-р Бронфман.
- Лайла?
- Изненадан ли си, скъпи?
- Това ли е Лила?
- Да, това е Лила. Курва!
Аз съм американка и се гордея.
Козината вече я няма, Нейтън. Край с нея.
Сега съм силна. Всеки ден ме заглеждат по улиците.
Много си красива.
- Искаш да ме трогнеш ли?
- Да.
- Горкият. Благодаря, Франк.
- По всяко време съм на разположение.
С Франк се познаваме, откакто хората ни показваха на децата си.
"Накарай хората да презират себеподобните си, това е ад", Андре Мороа.
Амин.
Съжалявам, че се забавих. Тук е доста трудно за паркиране.
- Наблизо има платен паркинг.
- Да, намерих го.
На улица Тилтън. Все не мога да я запомня.
Близо до болницата.
Ще ви покрием разходите.
Вържи ги.
С удоволствие. Хайде, Фифи, дай си ръцете!
Природата проявява силата си и всеки ден създава чудовищни деца,
че ми хареса да живея с великан.
Похотливата котка в краката на кралицата.
Да.
Стой тук.
Недей.
Ставай.
Спри.
Събличай се.
По-бързо.
Събличай.
Пак се връщаме към природата ти.
Ще те отуча. Ще ти върна свободата.
Сега ми харесва да съм човек.
Искам да стана като преди.
Добре! Аз ще ти покажа как.
И така започна моето преобучение, господа.
Лайла се занимаваше усърдно с мен.
Тя беше строг, но справедлив учител.
Започнах да си припомням удоволствието от живота сред природата.
Не се случи още нещо. Нещо напълно човешко.
Изглеждаш толкова съблазнително. Извинявай.
Днес изглеждате прекрасно.
Здравейте, казвам се Пъф. Аз съм прекрасен джентълмен.
Искаш ли да ме докоснеш, Нейтън?
Мисля, че на Нейтън му има нещо.
И аз мисля така. Променил си се. Настроенията ти се менят.
Раздразнителен си. Когато правим любов,
имам чувство, че правиш с някоя друга!
Дори не ме гледа, когато правим любов.
Никога нямаше да спра да те гледам, ако беше мое момиче.
Мамо, кажи на Уейн да не сваля приятелката ми.
- Но той е на 6 години, Нейтън.
- Но я сваляше, нали?
- Успокой се. Не я сваля.
- Научи брат си как да се държи с една жена.
Не ме ли обичаш повече? Кажи ми сега!
Така си и мислех. Слизайте от дървото!
Стига, само това ли можеш да кажеш?
След всичкото време, през което те обучавах?
Та ние обсъждахме Витгенщайн!
Вярно, че не бях доволен от разсъжденията ти.
Не се тревожи, Лайла. Дошъл съм за Пъф.
Сега съм с Габриел.
Тя е прекрасна.
А не някаква потна, мръсна, похотлива жена.
Може ли да те докосна, Лайла?
Да помириша тялото ти, кално и силно.
Научи и мен как да бъда маймуна. Ще бъда прилежен ученик.
Упражнявах се. Все още има какво да се желае. Виж.
Опитвам се.
Пусни пистолета. Да поговорим като разумни човешки същества.
С Лайла ще останете да живеете сред природата.
Аз ще си отида. Повече няма да ме видите. Аз не съм маймуна.
Може ли да говоря? Трябва да поговорим.
Здравей, Нейтън. Радвам се да те видя. Позволи ми да обясня.
Докато те срещнах, бях просто същество,
живеещо в хармония със света. После станах двуличен, зъл,
напълно загубих контакт с ближните си.
С една дума, Нейтън, станах теб.
Лайла ме запозна отново със самия мен.
Здравей, Лайла. Обичам те и те уважавам.
- Остави пистолета!
- Моля те!
Не ме прекъсвай! Много е грубо от твоя страна!
Думи, думи, думи...
Думите са зли!
Нима не са зли думите, които използваме?
Някой знае ли какво означава "симултаногнозия"?
Исках да проверя в речника, преди Лайла да ме спаси.
Неспособност за възприемане на отделните компоненти като цяло.
Благодаря! Няма за какво! Радвам се да те видя отново.
Стига! Обърках се. Не е правилно.
Трябва да разбера. Трябва, трябва да разбера.
Трябва, трябва... да разбера всичко.
- Пъф, превъзбуден си!
- Трябва да разбера!
Сега говоря аз! Аз! Не ти! Аз говоря!
Аз пея! Танцувам!
Ще те убия.
- Не.
- Да.
Аз застрелях Нейтън.
Тогава Лайла застреля Нейтън.
И тогава Пъф ме застреля и аз умрях. Това е всичко, което знам.
Това е краят на историята ми. Сега отивам в рая? Или в ада?
Или някъде другаде?
Ще остана тук? Ще остана тук и ще разкажа всичко отначало?
Пъф.
За това, което се случи, сме виновни аз и Нейтън.
- Ще кажа, че аз съм го направила.
- Няма да ти позволя.
Остани в гората. Това е саможертва, която трябва да направя.
Тогава ще живея и за двама ни.
Ще бъда единственото наистина свободно животно в гората.
Това искам.
Но първо се върни в града и свидетелствай пред конгреса,
за безнадеждността на човешката раса.
Добре. Ако мислиш, че това ще помогне.
Господа, такава е моята история.
Съгласих се да се изкажа тук,
защото се надявам да внуша на американските граждани,
че изгубения рай наистина съществува.
Хората толкова се възхищават на интелекта си,
че забравят да гледат на земята като на техен учител.
Това е високомерно, приятели.
И моята история на разрушения и предателства е доказателство за това.
Ще удържа обещанието си към Лайла. Ще съблека костюма и ще се върна в гората.
До края на живота си ще живея гол и свободен.
Благодаря ви и бог да ви пази. Историята ви ни трогна.
Ще приемем закон, свързан с този проблем.
Благодаря.
Това е всичко, което искам.
Сбогом, Лайла. Ти завинаги ще останеш в сърцето ми.
Трябва да кажем, че на хората им харесва.
Това ни подсказва, че всички ние трябва да уважаваме природата.
- Почакай! Почакай!
- Да?
Гледах те по телевизията. Търся те от 30 години.
И ето те теб. Такъв красив, голям мъж.
- Майко?
- Да, Дерек.
Радвам се да се запознаем, мамо, но аз съм маймуна като татко.
Трябва да се върна в гората... завинаги.
Да, разбира се. Предположих, че ще кажеш така.
Да.
Толкова съм щастлива да те видя отново.
Адресът ми е в указателя, ако искаш да ми пишеш.
Аз съм маймуна, мамо. Маймуните не пишат писма.
- Здравей, малкия.
- Здравей.
Носиш ли дрехи? Задника ми замръзна.
Да, костюма на Нейтън.
Не е зле.
Винаги съм те искал.
- Кажи ми името.
- Габриел.
Много ми напомняш на Нейтън.
- Какъвто бащата, такъв и сина.
- Също и на малкото ми кученце.
Да тръгваме, защото умирам от глад.
- Френска кухня?
- Да.
Ню Йорк
Ако има ред елементи, неотделими един от друг
или напълно независими,
но взаимосвързани с другите по определен начин,
вече разбираме и виждаме тези елементи,
но явяват ли се неделими един от друг или не.