Human Nature (2001) (Human Nature cd1.sub) Свали субтитрите
ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
Лайла, съжалявате ли, че го направихте?
- Не съжалявам.
- Съжалявам.
Дори не знам какво означава "съжаление".
Не съжалявам. Ще прекарам остатъка от живота си в затвора.
И какво? И без това цял живот съм живяла в затвор.
Затвор от плът, кръв и хормони.
В затвор, наречен човешко тяло.
Знам само, че съжалявам. Съжалявам, че ме отритнаха.
Съжалявам за Лайла, гниеща в нейния затвор.
Съжалявам и за Нейтън, гниещ в гроба си.
Вече не знам какво означава "съжаление".
Странно, когато бях жив знаех. Единствено това знаех.
Но тук съжалението е безсмислено.
Любовта е безсмислена. Ревността е безсмислена.
Историята ми започна, когато бях на 12.
Господи!
Тогава се случи нещо ужасно.
Мама каза, че заради това, никога няма да си намеря мъж.
Затова съм била длъжна да посветя живота си
на науката, религията или на нещо подобно.
Хормонално е. Природата е странна и объркана.
С времето може да стане по-лошо.
На 20 приличах на маймуна.
Когато мишката ме погледна, реших, че не е голяма работа като съм окосмена.
Просто бях такава. Почувствах се свободна.
Разбирате ли за какво говоря?
Нещо за мишката, нали?
Мисля, че на света вече няма някой, който да не знае,
че съм отгледан от маймуни.
По-точно от човек, който се мисли за маймуна.
Но това не е ли едно и също?
След като прекарал години в психиатрия,
защото се опитал да се пресели при маймуните в зоопарка,
той се постарал да живее по правилата ви.
Намери си работа, оженил се, родил съм се аз.
Но една национална трагедия след годините лечение,
му напомнила за истинската същност на човешката природа.
Маймуните не убиват президентите си, господа!
Когато съм бил малък, той ме откраднал от майка ми.
Възпитал ме с любов, нежност и уважение.
До неотдавна, господа, аз се считах за маймуна.
Какъв вид точно не знаех. За маймуните няма породи.
Те дори не знаят, че са маймуни.
Но сега мога да кажа, че съм бил шимпанзе.
Да си призная, винаги съм ненавиждал маймуните.
Разбира се, вече не ги мразя.
Дори не знам какво означава "омраза".
Когато бях жив, мразех маймуните. Вина имат родителите ми.
Но не ги виня. Вече дори не знам какво е "вина".
Мисля, че те ме подтикнаха към омразата ми към маймуните.
Мамо, виж, маймунка!
Нейтън, шимпанзето е примат, а не маймуна.
Харолд, обясни на момчето.
Харолд, обясни му.
Приматът е най-близкия ни биологически родственик.
Най-вече шимпанзетата. Отличава ни само един хромозом.
Но знаеш ли какво ни отличава най-много?
- Не, татко, какво?
- Цивилизацията.
Без нея щяхме да живеем в клетки и да играем с изпражненията си.
Щяхме да мастурбираме на публично място, да правим секс отзад.
Като те осиновихме, с баща ти те спасихме от живот,
който навярно би приключил с деградация и алкохолизъм.
В замяна, ти трябва да се противопоставяш на инстинктите.
Което прави това глупаво животно.
Животните спасиха живота ми и аз реших да живея сред тях в гората.
Животинските очи не те съдят.
Вижте колко козина. Всички имат.
И опосума, полската мишка, и добрия стар мечок.
Преди се ужасявах от козината. Не смеех да я докосна.
Сега съм сигурна, че е дар божи.
Нямах нужда от дрехи.
Сега съм свободна и друго не ме интересува.
Примирих се със своята козина.
Сега имам нови приятели.
Намерих своя зелен рай и не мисля да го губя.
Мислех си, че ще остана вечно в гората.
Започнах да пиша книги за природата.
Снощи в гората почувствах силата на вятъра в косите си.
Беше ураган.
Едва не умрях.
Поривът на вятъра отнесе всичко.
Аз бях сред природата. Бях част от нея.
Животни, дървета, дъжд.
Жена!
Когато станах известна писателка си казах: "Майната му на човечеството!"
Не се срещах с читателите си, нито с издателя и това беше прекрасно.
Трябва да призная, че като станах на 30, много ми се прищя мъж.
Трябваше да стана такава, каквато трябваше да бъда.
Благодарение на успеха си, можех да си го позволя.
- Прогрес!
- Да.
Тялото ти ще стане гладко като бебешко дупе.
Наистина ли, Луиз! Ще стана ли като истинска жена?
- Да. Още ли искаш истински мъж?
- Да.
Брат ми знае един. Мисля, че ще ти е по вкуса.
- Кажи, може да го вкуся.
- Това в сексуален контекст ли беше?
- Разкажи ми.
- Красив, на 30 години, психолог.
- Обича ли животните?
- Обича животни, обича и теб.
Какво искаш да кажеш?
Когато споменах, че си ми приятелка,
г-н Красив Обичащ Животните Психолог, каза, че иска да се запознае с теб.
Какво ли ще си помисли?
Брат ми каза, че този тип е 35-годишен девственик.
Възможно е да не знае нищо за жените.
Освен това е късоглед, почти сляп, което е много полезно в случая.
Има и много малък пенис, което ужасно го мъчи.
Той ще ти е толкова благодарен,
че проявяваш интерес към него и ако бъдеш тактична, ще бъде твой завинаги.
Навярно са много близки с брат ти, щом му разказва толкова интимни подробности?
Да, брат ми му е психиатър.
"Майната му на човечеството" много ми хареса.
Благодаря. Много обичам животните.
Аз работя с животни.
В момента обучавам мишки... как да използват прибори за хранене.
И как върви?
- Дано не ме мислите за луд.
- Не.
Работата е важна. Социологически експеримент, финансиран от правителството.
И какъв е експеримента?
Свързан е с вежливостта, възпитанието и добрите обноски.
За съжаление те са изчезнали от ежедневието ни.
Присъщи са станали грубостта и вулгарността.
И ако мога да науча мишките как да се държат на маса, мога да науча и хората.
А ако мога да науча хората как да се държат на масата,
мога да направя света по-добър.
Господи, благодарим ти за щедрия дар, който сме получили.
Господи, Нейтън. Не, това не е правилната вилица.
Харолд, обясни му.
Не тази вилица, Нейтън.
Съжалявам. Забравих, ще взема правилната.
Харолд.
Обясни му.
Късно е. Отивай в стаята си.
Мислите ли, че тези идеи са ви внушени в детството
и са свързани с интереса ви към държанието на масата?
Така е доста удобно?
Имате ли друго обяснение за произхода на тази страст?
Това ми е работата. Не мисля, че е свързано с родителите ми.
Защо Пикасо е рисувал? Защо Моцарт е композирал?
Бащата на Пикасо е бил художник. Бащата на Моцарт, музикант.
Да, разбира се, сега сте груб и се показвате по-умен от мен.
Не мисля, че са издевателствали над мен.
Не съм си го и помислил.
Това е работата ми, Уендъл, това е всичко.
Заповядай.
Прекрасно е.
Ти си прекрасна.
Чувствам се на седмото небе, Лайла.
Работата ми върви успешно, а личния ми живот...
Вилицата. Вилицата!
Моля?
Салатата се започва с най-крайната вилица.
Извинявай, никога не са ме учили.
Няма нищо.
Много вкусно.
Съжалявам, ако съм те разстроил.
Не, ти ме извини. Не знам много неща.
Много ми е приятна компанията ти.
- Наистина ли?
- Да.
Моля те, Лайла. Не говори с пълна уста.
Толкова си красива, а това е толкова грозно... Критикувам!
Не мога да повярвам, че ме смяташ за красива.
Виж, аз съм малко странен.
- Аз също мисля, че си красив, Нейтън.
- Наистина ли?
Разбира се. И аз имам някои странности.
Не ме интересува.
- Така ли?
- Да. Какви например?
Ами... никакви.
- Невероятно. Така се влюбих.
- Нима?
Луиз, много е мил. Дори има хубав малък пенис.
Прилича на мъничък свински пенис. Прекрасен е.
- Винаги си обичала животните.
- Той ще разбере, Лу.
Ти си прекрасна жена. На него му е провървяло.
Луиз, премахваш козина от краката ми.
Какво от това? Имаш малко физическо несъвършенство.
Когато се влюбя в някой мъж, то ще е до край!
- Но има предел.
- Не, до край!
Никакви предложения, край, книгата е затворена, това е.
Трябва ми мъж с интелект, като брат ми.
Външността му не е привлекателна, но е много умен.
Не обръщай внимание на опаковката. Не се чукаш с опаковката.
- Не, не е така.
- Чукаш се с мозъка, Лайла.
Край. Затваряш книгата, точка.
Имам един много симпатичен приятел за теб. Коефициент за интелигентност 170.
- Как изглежда?
- Страхотно. Той е джудже.
За бога, Лайла, не излизам с джуджета.
Какво е любовта?
От новата ми гледна точка осъзнавам,
че това е куп неудовлетворени потребности,
отчаяние, страх от смъртта, безпокойство за размера на пениса.
Не осъждам любовта. Знам колко е тежко да си жив.
Вижте, не искам да умирам. Няма ли някакъв начин?
Не. Мисля, че не.
Както и да е. Лайла се пренесе при мен.
Имахме проблеми, но толкова се обичахме, че не ги забелязвахме.
Например, когато запознах Лайла с родителите си.
Много се радвам да се запознаем, г-н и г-жа Бронфман.
Нейтън ми е разказвал много за вас. Все хубави неща, разбира се.
Благодаря, драга.
Извинете, но може ли някой да ми обясни какво е това малко момче?
С баща ти си осиновихме още един син.
Уейн тъкмо се върна от лятно училище.
Разкажи какво учихте, Уейн.
Разрешаване на конфликти и дисекция на червеи.
Радвам се да се запознаем, Уейн.
Аз също. Мама много ми е разказвала за теб.
Не мога да кажа същото. Сложил си е лакътя на масата.
- Добро момче.
- Добро момче? Само това ли?
Нейтън, не трябва да говориш с този тон на майка си.
Извинете, но ми се струва, че Уейн не е добре възпитан.
Извинявай, мамо, неволно си бях сложил лакътя.
Уейн е добре възпитан за възрастта си.
В какъв смисъл?
Струва ми се прекалено възпитан.
Не мислите ли, че за детето би било по-добре...
Лайла пише книги за природата, мамо. Знаеше ли?
Пише за животните, за природата и много други неща.
За вятъра. За животните. Какво още? За катеричките.
Обичам природата. Докато си е там, където й е мястото, в зоопарка.
Мразя Уейн, а ти?
Съжалявам, че майка ми реагира така за книгите ти.
Какво правиш там?
Не ми се стори, че съжаляваш,
когато се смя до припадане на тъпите и жестоки шеги с животните.
Опитвах се да поддържам ведра атмосфера.
Нали знаеш, че споделям любовта ти към природата.
- Така ли?
- Разбира се. Обожавам я.
- Наистина ли, скъпи?
- Повече от всичко обичам природата.
Успокои ме. Хайде утре да си направим дълга разходка в гората.
Отлична идея.
Пяна за бръснене?
Не мисля.
Какво?
И един ден видях нещо, което не бях виждал от смъртта на баща ми.
Видях други примати.
Говореха на дивашки език. После разбрах, че бил английски.
Сега се питам дали първоначалното ми мнение не е било правилно.
- Тогава нещо ми се мерна.
- Видя ли?
Какво?
- Не знам, нещо.
- Елен?
Не, нямаше рога. Човек?
По-добре да се върнем.
Като е човек, защо не се покаже?
Това не е нормално.
Лайла, хора, които живеят в гората, не искат да бъдат виждани.
Трябва да уважаваме желанията им.
Така се пренасят болестите, Лайла.
За бога, какво...
Подобна маймуна не бях виждал.
Като мен, но не съвсем.
Изведнъж почувствах жар в тялото си.
Исках да я докосвам, галя, да се слея с нея.
Появиха се нужди, които не мога да обясня.
Постъпих като всяко животно в такава ситуация.
Побягна.
Кой си ти?
Не разбираш езика ми?
- Виж какво направи. Мъртъв ли е?
- Не.
Моля те, облечи се. Студено е, ще настинеш.
- Да не е природозащитник?
- Мисля, че е див.
Див? Не го пипай, сигурно е болен от нещо.
Сигурно е болен от бяс!
- Изглежда съвсем здрав.
- Трябва да си вървим.
Нейтън, не те разбирам. Това е удивително.
Това е човешко същество, незасегнато от цивилизацията.
- А ти искаш да избягаш?
- Чакай малко.
Нейтън, какво има?
Експериментирах с мишки, с морски свинчета, с котки и маймуни.
Пристъпвам към пети етап, човек.
Не.
Мога да го променя, да го обуча. Мога да го спася от нещастния живот!
Не, няма да ти позволя. Не трябва, тук е щастлив.
Щастлив? Никога не се е насладил на женска ласка.
Не е чел "Моби Дик", не се е възхищавал на картините на Моне.
Искаш да му отнемеш свободата.
Свобода е синоним на нищо за губене, Лайла.
Докторе!
Добро утро!
Само три заряда. На шимпанзето му трябваха 15.
- Ще мине доста леко.
- Да, докторе.
- Здравей. Трябва да му дадем име.
- Да.
- Ти реши. Днес е твоят ден.
- Наистина ли?
Когато бях малко момиченце, имах кученце на име Пъф.
Пъф?
Напомня ми на кученцето. Толкова е космат.
Толкова е сладък. Много си обичах кученцето.
Значи Пъф. Пъф Бронфман. Как звучи?
- Прекрасно.
- Добро утро, Пъф Бронфман.
Аз съм доктор Бронфман, а това е асистентката ми Габриел.
Ние сме майка ти и баща ти.
Искаш ли салата, синко?
Доктор Бронфман! Доктор Бронфман!
Да, Габриел.
Исках да ви кажа, че ми е много приятно да работя с вас.
Срам ме е за това, което говоря.
Не, не се срамувай. Много ми е приятно да го чуя.
Ти си прекрасна асистентка, Габриел.
Благодаря. Искате ли... да изпием по чаша кафе?
Не знам. Трябва да се прибирам вкъщи.
Много ми е неудобно. Извинете.
Не трябваше да ви задавам толкова глупав въпрос.
Вие сте много важен човек, сигурно...
- Недей, моля те.
- Толкова сте мил.
Извинете.
Не плачи.
Знаете с какви думи да ме утешите.
До утре. Освен ако... не съм уволнена?
Не, разбира се, че не, Габриел.
Харесва ми как произнасяте името ми. Глупаво ли е?
Ало? Здравей, Габриел. Да.
- Кой е?
- Добре, Габриел.
- Кой е?
- От работа!
Да, постъпила си правилно, Габриел.
- Това доказва, че си умна.
- Кой от работата?
Ще изчакаш ли за момент.
- Кой е, Нейтън?
- Обаждат ми се от работа и...
Нейтън... Хормонално е. Не мога да направя нищо.
По цялото тяло?
Отстранявам ги, но трябва време. Дотогава трябва да се бръсна.
Трябва да се бръснеш? Като маймуна?
Маймуните не се бръснат, кучи син!
Разбираш какво искам да кажа!
- Нейтън, не ми се ядосвай.
- Не се ядосвам. Противно ми е.
- Същата съм като преди.
- Трябва да помисля. Излизам.
Господи!
Ало? Кой е?
Благодаря, но не. Вече съм ял.
Много ми е приятно. Извинете, повече няма да се повтаря.
"Идиопатичното окосмяване се среща при жени, при които
значително е повишено обичайното за жените ниво на андрогена".
Как се забърках в това? Приятелката ми мъж ли е?
Не. Тя ме е излъгала. Цялата е покрита с косми.
Докторе! Не знаех. Извинете, че ви обезпокоих.
Дойдох за едни документи, които забравих.
Здравей. Извинявай, но дойдох тук да помисля.
Господи! Затворих ли ти?
Да, явно съм позвънила в неподходящ момент. Извинете.
- Извинявай, бях разстроен.
- Всичко наред ли е?
Да. Накарахте ме да говоря на френски.
Вече си бях легнала, когато си спомних, че съм забравила нещо важно.
Виждате ли? Изскочих от къщи. Сигурно изглеждам зле.
Не. Аз също съм по пижама. Смешна работа.
А как е сина ни?
- Какво?
- Синът ни. Пъф.
Мисля, че е добре. Сигурно сме го събудили с лампата.
Сега ще я изключа.
Може ли да му попея приспивна песничка,
която мама ми пееше, когато бях малка?
- Малко френско момиченце?
- Разбира се.
Ако я чуе, може да му подейства добре.
Стига ли толкова?
Не трябва да го казвам, но ти си красива, Габриел.
Наистина ли? Винаги съм си мислела, че съм грозна.
- Не.
- Не грозна, но не красива.
Съвсем не. Много си красива и трябва да го знаеш.
Трябва да вярваш в себе си.
Благодаря. Много е хубаво, когато мъж прави такъв комплимент.
- Истина е. Защо да лъжа?
- Толкова сте мил.
Колко нежна!
- Докторе.
- Извинете.
Видях го, господа.
Видях целия потен, страстен, грозен и прекрасен акт.
И да ви каже честно, на мен също ми се прииска.
Мисля, че в този момент разбрах, че за да получа нещо,
трябва да играя по правилата им.
Прекрасно, Пъф! Прекрасно!
Дамата, с която обядваш, се извинява, че иска да си напудри носа.
- Отлично, Пъф!
- Браво!
Все още се чувствам виновен до смърт.
Можеше да се надявам...
Знаете ли, наистина обичах Лайла.
Просто проблема й, а после Габриел призна чувствата си.
А тя беше съвършено нормална жена.
И говореше с акцент. Бях загубил ума и дума.
Виждаш ли се с друга, Нейтън? Извинявай, но трябва да знам.
- Разбира се, че не.
- По-добре е да знам.
Не.
Защото в последно време се отчужди.
Работиш до късно. Почти не правим секс, а когато правим...
- си по-различен.
- Напоследък съм много зает.
Харесва ли ти прическата ми?
Хубава е.
Наистина ли? Старая се да бъда такава, каквато искаш.
Най-много искам да стана такава, каквато искаш.
Ти си такава, каквато искам.
- Наистина ли?
- Да.
Разбира се.
Наистина се старая.
Луиз каза, че трябва да направя само още два сеанса.
Прекрасно.
Записах се в балетна школа. Виж ми ноктите, като на истинска жена!
Този цвят ти отива.
Нейтън, нека си имаме дете.