Meet Joe Black (1998) Свали субтитрите
Да.
Да.
Моля. Моля. Не се тревожи. Не се тревожи.
Тук е истински хаос.
А се страхувам, че нямаме време.
Не се ли опитвам да бъда твърде идеален?
- О, но аз искам всичко да бъде прекрасно.
- Ние също.
- Но ние се опитваме да бъдем твърде идеални.
- Защо да не се стремим към звездите?
- Добро утро.
- Добро утро.
-Нуждаем се от няколко отговора за цветята.
-А, да, фрезиите, фрезиите.
Навсякъде има фрезии. Татко обича фрезии.
Добро утро. Добро утро. О. Здравей. Здрасти.
- Светлини ?
- Светлини.
Не е твърде светло, нито пък твърде тъмно.
Търся светлина с цвета на жълт минзухар,
нещо като от чайните партита през 20-те.
Ако храната е прозата на едно парти,
светлините са поезията му.
Наистина. Ако храната е прозата на едно парти, светлините са поезията му.
Това ми харесва. Ако музиката беше храната за любовта, тогава свири. Струва ми се, че полудявам.
Добро утро, г-н Париш.
- Какво мислиш за всичко това, Хелън?
- Ще бъде красиво.
А Алисън казва, че президентът може да дойде.
- Президентът си има много по-важни занимания, отколкото да идва на парти за рожден ден.
- Като например?
- Татко ? Имаш ли минутка?
- Добро утро, Алисън.
Не може да бъде по-добро. Голям ден в големия град.
- Какво имаш предвид?
- Фойерверки. Последни новини:
- Ние строим числото 65 върху параходчето за екскурзии.
- Хм.
Стрелци от държавния колеж в Ню Полц ще изстрелят горящи стрели към него.
Когато пламне, ще бъде като погребение на викингите,
но без тяхната болезненост.
Властите по река Хъдзън казват, че за теб, ще дадат специално разрешение.
Но, разбира се, ще има малко извънреден труд...
за пожарната охрана на Пъфкийпси.
Така, че – какво ще кажеш?
- Добре ли е ? Или може би не толкова?
Алисън, аз ти имам доверие. Това ти трябва да решиш.
Но това е твоят рожден ден. Мразя стрелите. Изнервят ме.
- Добро утро, татко.
- Добро утро, скъпа.
-Добро утро.
-Добро утро. Ти си “скъпа”. Аз съм “Алисън”.
Татко, Дрю се обади от хеликоптера, на две минути път са.
- Дрю е в хеликоптера?
- Аха.
Той искаше да те задмине на връщане.
Защо не поседнеш, отпусни се и сложи нещо за ядене в плоското си коремче.
- Ти ще дойдеш ли ?
- Не.
Имаш пациенти, които трябва да наглеждаш. Аз имам трима истерични шефове,
единия от които обича труфели, другия ги мрази,
a третия дори не знае какво изобщо са труфелите.
- Мразя купоните.
- Но, татко, успокой се.
Ще ти хареса. Кълна се.
Не е ли достатъчно да живееш на Земята 65 години без да ти напомнят за това?
- Не.
Ще се успокоиш ли ? Знам, че наистина е денят на голямата сделка.
- Откъде разбра това ?
- Дрю ми каза.
Той всичко ли ти казва?
Надявам се.
Харесваш го, нали?
Да, предполагам.
- Не искам да ти се меся, но
- Ами тогава недей.
Ето, че нашето момче пристига.
Да отидем при него, а?
- Добре.
- Здравей, красавице.
Здравей.
Добро утро, Дрю. Благодаря, че дойде.
Ами, голям ден. Исках да подредя някои неща в главата си преди началото.
Някакви мисли, приготовления в последната минута, промени, всичко?
Мисли, не. Снощи чух глас.
- Глас ?
- В съня ми.
- И какво ти каза ?
- "Да."
- Да за сделката ?
- Може би. Кой знае ?
Знаеш как е с гласовете.
Аха ? Благодаря ти, Дилая.
Добре, хайде да вървим. Дилая, химикалът ти.
- Здравей, Бил. Как си ?
- Добро утро, Куинс.
- Аз съм добре, ами ти ?
- О, и аз.
- Това е то, "Денят Б."
- Какво ? Извинявай.
Денят на Бонтъкю. Ще затваряме ... с големия Джон.
Погледни се, Бил. Не бъди толкова надменен.
Обзалагам се, че Бонтъкю е напълнил гащите.
Хей, всички, запомнете довечера голямо събиране у татко.
На вечеря. Ти също, Дрю. Доста нехранимайковци ще има.
- Не и моя рожден ден отново ?
- Ставаш на 65 само веднъж, татко.
И слава Богу. А сега хайде да започваме.
Не забравяйте, вечеря на центъра при татко!
Аха. Толкова е смешно.
- Обичаш ли Дрю?
Не, не прави нищо. Само остани точно, където
- Обичаш ли Дрю?
- Той няма да получи по-добро предложение от това.
- Искаш да кажеш както ти си обичал мама?
- Забрави за мен и майка си.
- Ще се омъжиш ли за него?
- О, я стига.
Вероятно.
Виж, аз го харесвам много. Умен е. Агресивен е.
Би могъл да изведе Париш Къмюникейшънс в 21-ви век и то заедно с мен.
Аха. И, какво лошо има в това?
Това мисля аз. А говоря за теб.
Не е въпросът в това, което казваш за Дрю. А в това, което премълчаваш.
Може би не ме слушаш.
Напротив, слушам те.
Дай му каквото поиска.
Няма и капчица вълнение, нито дори... и намек на трепет.
И тази връзка е страстна толкова колкото и двойка синигери.
Искам да бъдеш отнесена от чувства.
Искам да се издигнеш над всичко. Искам да...
викаш от екстаз и да танцуваш като дервиш.
- Достатъчно.
- Да. Да бъдеш не на себе си от щастие,
или поне да си позволиш да бъдеш щастлива.
Добре.
"Бъди не на себе си от щастие." Аз ще
Ще се постарая.
Знам, че е малко старомодно.
Но любовта е страст, мания,
някой, без когото не можеш да живееш.
Казвам да преобърнеш нещата с главата надолу.
Намери някого, когото можеш да обичаш лудо, и който да ти отвръща със същото.
Какво мислиш за него? Е, забрави какво мислиш и послушай сърцето си.
А тук не чувам никакво сърце.
Защото истината, мила моя, е, че няма смисъл да живееш без това.
Да извървиш целия дълъг път и да не се влюбиш истински,
все едно, изобщо не си живяла.
Но ти трябва да опиташ, защото ако не си опитал, значи не си живял.
Браво!
Не бъди толкова упорита.
Съжалявам. Добре.
Кажи ми го пак, но този път по-кратко.
Добре. Бъди готова.
Кой знае ? Може да блесне светкавица.
- Наистина?
- Да.
Как смяташ? Само за изпълнителния комитет ли става дума,
или вие, момчета, ще ме използвате?
Куинс, благодаря ти за предложението, но всичко е уредено само за мен и Бил.
- Повече хора могат --
- Знам, знам, да оплескат работата.
"Искам да изчезнеш."
- Моля ?
- Аз само казвах на Куинс, че няма да имаме нужда от него докато --
-Чу ли нещо?
-Да, но аз само казвах на Куинс --
- Не, не, не. Не ти.
- Какво става, татко?
- Нищо. Съжалявам. " Искам да се издигнеш над всичко.
Искам да викаш от удоволствие и да танцуваш като дервиш."
- "Да танцуваш като дервиш" ?
- Татко, какво е това?
Нищо, говоря си сам. Знаеш какъв съм.
Не, никога не съм знаела, че си говориш сам.
Е, добре, искаш ли да те закарам?
- Не, ще хвана такси. Слушай, добре ли си?
- Да.
Ушите ми са наострени -- готови за действие.
Добре. -- Доведи ги, Попс.
Дяволски си прав. Добре.
О, това не съм го чувал преди.
Съжалявам. Трябваше да го кажа.
- Скъпа ? Скъпа?
- Здравей Джордж.
Скъпа, ти трябва да продължиш.
Добре ? Има време и да сееш, и да жънеш.
- Трябва да жънеш.
Съжалявам. Извинете ме.
Не, аз го харесвах. Повече не го харесвам.
Защото си моето момиче.
Някой те закача, значи се закачат и с мен.
Това е. Качвам се на самолета след малко. Обади ми се.
Да, когато си взема телефона, първо на теб ще звънна. Обещавам.
Разбий ги, вземи си образование. Един ден ще закачим фирма заедно.
Как ти се струва ? А? Добре.
Добре ли си ? Да.
Щом казваш. Бъди силна.
Обичам те. Чао.
- Добро утро.
- Добро утро.
Малко силно говорех. Съжалявам.
О, няма защо.
Беше чудесно.
Да, и какво му беше чудесното?
Ами – Ти и това “скъпа”?
- Това е по-малката ми сестра.
И тя тъкмо е скъсала с гаджето си и си мислеше...
да приключи с правото.
- О, съжалявам.
- Не, няма за какво да съжаляваш.
- Такива са нещата между мъжете и жените, нали?
- Как е между тях?
Нищо не е вечно.
Да, съгласна съм.
Наистина ли ? Защо?
Не, интересно ми е.
Просто се опитвах да бъда любезна.
- Добре. Добре. Прекалих.
- Е.
- Не, просто това за нещата, които не продължават вечно.
Това беше проблемът с гаджето на сестра ми. Той не знаеше какво иска.
Така че, той се мотае наоколо, а тя се хваща за него.
Ти знаеш, че едно момиче не е достатъчно за него.
- Значи, ти си от тези с едно момиче.
- Да, такъв съм.
- Точно така.
- Правилно.
Търсиш я точно сега всъщност.
Аха. Кой знае ? Ти може да си тя.
Не, не се смей. Просто дойдох в града.
Имам нова работа.
Опитвам се да се преместя в апартамента.
Както и да е, значи ти си лекар.
Аха. Откъде знаеш?
Защото всеки тук май е лекар.
Този блок – Всички носят зелени чехли, зелени пижами.
Този, когото аз очаквам да освободи --
- Лекар.
- Той е лекар.
И какъв по-точно лекар?
Аз живея в болницата -- вътрешна медицина.
Значи, ако имам нужда от лекар, този лекар може да бъдеш ти.
Аз мога да бъда нея. Да.
То можеш да бъдеш... нея.
Да, бих могъл.
- Аз, аз работя в болницата, значи--
- Разбирам.
Това е щастливият ми ден. Просто дойдох в големия лош град,
не само, че попадам на лекар, но намирам и красива жена.
Имаш ли нещо против, че казвам това?
О—Не, разбира се. Не, всичко е наред.
Всичко е наред. Просто--
Виж, може ли да ти купя чаша кафе?
- Имам няколко пациента, които ще дойдат след малко, така, че, вероятно...
- Да, да.
- ...би трябвало да тръгвам.
- Трябва да отида до апартамента и да си тръгна от работа.
- Да.
- Но все пак ми се иска да изпия още чаша кафе.
- Ще ми позволиш ли да го направя?
- Ами, да, добре.
- Разбрахме се.
- Добро утро, г-н Париш.
- Добро утро, Дженифър.
Значи, бордът се свиква утре.
Ще ни препоръчаш да затворим, и това е сделка, така ли?
Да, точно така.
Божествено.
Да.
Да.
- “Да” какво?
- Да е отговорът на твоя въпрос.
Не съм задавал никакъв въпрос.
Мисля, че ме попита.
Кой си ти?
- По дяволите. Какво става тук?
- Мисля, че знаеш.
- Не, не знам.
- Опитай.
"Защото ако не си опитал, значи не си живял."
За какво говориш?
За какво намекваш.
Кой е този ?
- Кажи ми кой си.
- Ти заповядваш ли ми?
- Не. Съжалявам, аз--
- Не, не съжаляваш.
Ти се опитваш да се справиш със ситуацията.
Но това е единствената ситуация, с която си знаел, че не можеш да се справиш.
Достатъчно...
сега.
А?
Говори ми, моля те.
Ще има достатъчно време за това.
Какво имаш предвид?
Мисля, че знаеш, Бил.
Това е за добро.
- “За добро” ?
- Да.
- Искаш да кажеш, че се справям добре?
- Да, това исках да кажа.
Ще бъда добра цял живот?
- Знам за какво говориш. Не ми се отплаща особено, но ми харесва.
- Аха.
В края на краищата, това ще зависи от жената, за която ще се оженя, струва ми се.
Може би тя ще иска много деца, по-голяма къща, по-добра кола, и--
Колежът също не е много евтин. Знаеш ли? Не знам.
Да се откажеш от всичко, което желаеш, заради жената, за която ще се ожениш.
Да.
Да, знаеш ли какво? Аз бих го направил.
- Наистина ли ?
- С радост.
Защото човек сам прави избора си, както знаеш?
Да кажем, че ти и аз се оженим, бих—Не, само давам пример, ясно?
Ако ти и аз бяхме женени, аз щях да искам да те даря с всичко, от което имаш нужда.
Това е всичко. Говоря за грижовност един към друг, на която си способен в най-голяма степен.
Какво лошо има в това да се грижиш за жена? И тя се грижи за теб.
Трудно е да намериш такава жена в днешно време.
- Да стреляш, така ли мислиш?
- Аха.
Не знам. Може да проблесне светкавица.
Трябва да вървя.
- Да. Слушай, казах ли нещо, което не трябваше? Не?
- Не.
- Не. Не. Беше--
- Сигурна ли си?
Беше толкова хубаво, че ме плаши. Това е всичко.
Просто--
Ами, мислех, не искам да бъдеш мой лекар.
Не искам... да ме преглеждаш и--
Защо?
Защото те харесвам много.
И аз—не искам да те преглеждам.
Не искаш ? Защо не?
- Защото те харесвам много.
Добре.
Сега трябва да вървя, значи--
- Да, разбрах.
- Добре. Добре.
Достатъчно честно. До скоро.
- Чао. Чао.
- Чао - чао.
Музика.
Знам колко обичаш музика, татко. И искам да ти пусна нещо, което ти харесва,
но което не кара хиляди други хора да заспят.
- Агонизирах под нея и най-накрая я смених със Сидни Браун.
- Добре.
- 24 мъже, ще бъде невероятно.
- Аха.
Плюс това, че ще участвам в латински секстет в почивките им.
Не чу и дума от това, което казах, нали?
- Какво, скъпа? Съжалявам.
- Татко.
Да.
Татко?
- Г-н Париш?
- Да ?
- Вечерята е сервирана.
- Добре.
- Няма значение.
Остави на мен.
Липсвах ли ти, Бил?
Време е за ядене, момчета.
Какво успя да те предизвика така?
Липсвах ли ти?
Това е нормален въпрос.
Липсваше ми. Но какво получавам в замяна?
"Не и частица въодушевление.
"Нито дори сянка от вълнение.
Връзката ни е страстна, колкото тази на двойка синигери."
Ще почакам отвън пред входната врата.
Говори ли с губернатора?
- Ще дойде.
- А жена му?
Да, за съжаление.
Седях между тях двамата по време на благотворителното представление в зоологическата градина на Бронкс. Беше по-добре, отколкото в Секънъл.
Ще изчакам отвън пред входната врата, Бил.
Някой няма ли да ме пусне да вляза?
Лилиан ?
- Има ли някой на входната врата?
- Не съм чула звънец, сър.
Погледни, ако обичаш?
А кмета?
- Каза, че ще дойде с хлопки на врата.
- Добре.
- Може би ще го удавят.
- Моля те не бъди скептичен, Дрю.
- Съжалявам.
- Имаме списък с гости, с който биха се гордели и в Белия Дом:
Председателя на Еф Си Си, Главният секретар на ООН,
- Охо.
- девет сенатора,
не знам колко конгресмени и поне 12 от класацията на 500-те на сп."Форчън".
- Някакви спортисти ? А?
- Не.
И няма спечелили 20 състезания, шампиони, някой, с когото да мога да разговарям?
Бяхте прав, г-н Париш. Имаше един джентълмен пред вратата.
Очаква ви в преддверието.
- Въведи го в библиотеката. Кажи му, че ще дойда след малко.
- Да, сър.
Погрижих се за малки сувенири, сребърни очарователни гривни за дамите,
- Ммм.
- и платинени ключодържатели за господата,
всички с изгравираните инициали "У.П."
Но сега ми иде да ги изхвърля. Изглеждат толкова обикновени.
А обикновени ли са?
На теб такива ли ти изглеждат, татко?
Не знам.
Не знам. Аз--
Нека да помисля.
Не мисля, че са обикновени.
Мисля, че са чудесни.
Аз обичам ключодържатели.
Хей ?
Има ли някой тук ?
- Попитах има ли някой тук?
- По-тихо.
- Къде си ?
- Тук съм.
Това е шега, нали?
Някаква смахната шега?
На срещата на класа ни, за 40-та годишнина от завършването,занесохме ковчег...
В хотелската стая на отговорника на класа ни и--
Тихо.
Къде отиваш, Бил ?
Аз, ами--
Великият Бил Париш няма думи, а?
Мъжът, от чиято уста чухме "забрава" и "страст" и "мания" ?
Всички онези приказки да бъдеш "не на себе си от щастие,
че няма смисъл да живееш иначе."
Всички онези искри и енергия които показа,
оцветените в розово съвети, които разпръскваше наоколо.
Какво, по дяволите, е това ?
Кой си ти ?
Просто помисли за хилядолетия умножени с вечност...
съставена от време без край.
Горе долу от толкова време се навъртам тук .
Но едва от скоро твоите дела възбудиха интереса ми.
Наречи го скука.
Аз, естественото любопитство, вечният...
и най-значим елемент на съществуването, дойдох да те видя.
Защо ?
Искам да поразгледам тук преди да те отведа.
Да ме отведеш къде ?
Това изисква компетентност, мъдрост и опит.
Всички тези неща, те казват за теб, когато свидетелстват.
И ти си единственият.
- Единственият да направи какво ?
- Разведи ме,
бъди мой водач.
И на свой ред, ти ще получиш --
Ще получа какво ?
Време:
минути, дни, седмици.
Нека да не се затормозяваме с подробности.
Това, което има значение е това, че оставам заинтригуван.
Да.
"Да" какво?
Да е отговора на твоя въпрос.
- Какъв въпрос ?
- О, Бил.
Хайде. Въпросът.
Въпросът, който си задаваш все по-често,
в странни моменти, когато се задъхваш при допълнителната игра на хандбал,
когато бягаш за самолета в Делфи,
когато седеше в леглото си снощи и падна на пода в офиса си тази сутрин.
Въпросът, който е заседнал в гърлото ти,
спирайки кръвта в мозъка ти,
звънтящ в ушите ти пак и пак, когато си го зададеш.
- "Въпросът."
- Да, Бил.
"Въпросът."
Въпросът.
Ще умра ли?
Да.
Сънувам ли това?
Ти сън ли си ?
Не, не съм.
Идваш, за да ме отведеш ?
Какво е това ?
И кой по дяволите си ти?
Ти си--
Да?
Кой съм аз ?
Смъртта.
Ти си смъртта ?
Да.
- Смъртта.
- Да, това съм аз.
Ти не си смъртта. А просто хлапе в костюм.
Костюмът е от тялото, което взех.
Нека да те попитам за мнението ти.
Добре ли съм съчетал цветовете ?
Искаш да те разведа ?
Ти плащаш сметката, Бил.
- Аз ли ?
- Аха.
Дълго ли ще останеш ?
Да се надяваме, че доста кратко.
И после ?
Всичко свършва.
Всичко свършва.
Г-н Париш ?
Ще остане ли джентълменът за вечеря, господине?
Да.
Благодаря.
Това е лудост.
Ти няма да вечеряш с нас.
Напротив, ще вечерям с теб... и семейството ти.
И точно това ще направим.
Не подлежи на обсъждане, нищо не подлежи.
Разбираш ли ?
Да.
Добре.
А сега ме води.
Бил,
води ме.
- Извинявай, може ли да кажа нещо?
- Да, разбира се.
Ами, просто ми хрумна, че ако--
Говори по-силно, ако обичаш.
Когато те представя, ако кажа кой си ти,
едва ли някой ще остане за вечеря.
Тогава недей.
Има и друга възможност.
Няма време, но кажи ми за какво мислиш.
Калейдоскопи.
Малки златни калейдоскопчета.
Някаква германска компания фалирала, и Тифани задигнали всички тези неща,
а те са идеални сувенири за парти.
Добре, те нито са с инициали, нито нищо. Те са просто зимни пейзажи--
дакели, снежинки.
Здравейте.
Здравейте.
Съжалявам,... че ме нямаше толкова дълго.
Това е мой приятел, когото помолих да се отбие.
Тъкмо си говорехме разни неща и --
Ще остане на вечеря с нас.
- Чудесно.
- Радвам се да се запозная с Вас.
А няма ли да бъде още по-хубаво, ако баща ми Ви представи?
Приятно ми е.
Да, съжалявам. Това е дъщеря ми, Алисън, и съпругът й, Куинс,
а това е Дрю, дясната ми ръка, работим заедно.
Татко, а твоят приятел има ли си име?
- Име ?
- Да, с което да се представя?
О, да, извинете ме. Това е--
Това е --
- Татко, хайде. Име.
- Бил, напрежението ме убива.
Съжалявам. Това е-- Просто ми изскочи от главата. Ами--
Съжалявам. Това е... Джо.
- Джо. Това име ми харесва.
- Чисто и просто Джо.
На мен също. Хей, приятел.
- И няма ли нищо повече към него ?
- Какво имаш предвид ?
Например "Смит" или "Джоунс" или--
- Блек.
- Е, най-после.
- Приятно ми е, г-н Блек.
- Ехе, Джо Блек.
Спечелил 15, загубил 2 за Бруклинските Доджърс през 1952.
Аз съм крал на лигата в моето ресторантче.
- Наистина ли ?
- О, да.
Нека да седнем ?
Ето тук.
- Срещали ли сме се?
- Той идва извън града.
- Колко ще останеш, Джо ?
Колкото е нужно.
- Ти и Бил, стари приятели ли сте?
- Не.
Не, благодаря.
Вече си взех, благодаря.
- Имам чувството, че сте се занимавали с бизнес преди.
- Разбирам.
Занимавали ли сте се с бизнес преди?
Сега имаме споразумение.
В коя сфера казахте, че работите?
Не съм казвал.
Джо ми изглежда, че лъже, Бил.
Струва ми се, че вие момчета вече разбрахте основното.
Имате ли нужда от подробности?
Съжалявам, но работа на вечеря...
- Прости ми, че бях така рязък.
- Да, разбира се.
Здравейте, всички. Съжалявам, че закъснях.
- Трябваше да вечерям с шефа на отделението.
- Вече си вечеряла?
Нали съм тук сега ? Не бих пропуснала такова разпускащо събиране.
И какво обсъждате в момента ? Сувенири за парти, цветя--
- Здравей, татко.
- Здравей.
- Здравей.
- Здравей, Дрю.
Какво правиш тук ?
Вие се познавате ?
Да, срещнахме се.
Тази сутрин, в магазина за кафе Коринт.
Той беше-- Той търсеше лекар.
- Ами, предполагам, че е намерил.
Джо, значи си се навъртал.
-Така ли се казваш ?
- Не е ли страхотно име ?
- Такова упорито и така прямо. Престани.
Между другото, Джо, къде ще отседнеш?
- Тук.
- Ще останеш тук ?
- В тази къща ?
- Да, в тази къща.
Чудесно. Страхотно.
Това ще те задържи ли, Джо?
Между другото, Джо чий?
Блек.
Много е забавно.
- Да. Да, Куинс, така е.
И така, какво правиш тук, Джо?
Езика си ли глътна, Джо ?
Не беше толкова тих тази сутрин.
Тази сутрин, да.
Не бях на себе си.
Е, жалко, който и да си бил, че не си същия тази вечер.
Зарежи това, Сюзън. Трябва да поговорим.
Зарежи го Сюзън. Трябва да поговорим.
Утре ще бъде тежък ден.
Джо, да вървим.
Да.
Това между теб и Сюзън ме изненада.
Изненада ли те ?
Разтърси ме.
Искам да кажа, как така се случи да срещнеш дъщеря ми?
Не съм я срещал.
Младият мъж, когото взех, я срещна.
Т.е. мъжа, когото тя срещна в магазина за кафе тази сутрин.
Какво се случи с него ?
Имах нужда от тяло, Бил.
Така,
влизай.
О, баня, вана, кърпи, сауна,
столове, лампи, легло.
Е, ако има нещо друго,
не се колебай.
- Няма.
- Мога да опитам.
- Дали ще й е възможно следващата седмица ?
Не знам.
Да, господине ?
Здравейте. Аз съм Джо Блек.
За мен е удоволствие да се запознаем.
Да, разбира се, г-н Блек, господине.
Удоволствие.
Е--
Какво е онова ?
- Имате предвид това, господине ?
- Да.
Това е фъстъченото масло на Лора Скъдър, господине.
Харесваш ли го ?
Ами, бих казал, според мен,
то е толкова добро, колкото и Джиф и Скипи.
Мога ли да ви предложа да го опитате, господине?
- Да.
- Добре.
Харесва ли Ви, господине?
Още ?
Да.
Сега сте целият фъстъчено масло, а, господине?
Да, струва ми се.
Аз много го харесвам.
И ми беше много приятно да ви срещна всички вас.
- Аз ще се помотая.
- Добре, господине.
Какво правиш тук ?
Загубих се.
Изглежда не мога да избягам от теб днес.
- Съжалявам!
- Да.
Ще ми подадеш ли една от онези ?
Трябва да имаш сериозни отношения с баща ми.
- Сериозни ?
- Да.
Появяваш се в къщата му, изникнал от нищото,
оставаш в дома му, вечеряш със семейството му.
Това, всъщност се случва за пръв път.
Ти си в центъра на голям бизнес,
а аз си мислех, че си един обикновен Джо.
- Аз съм Джо.
- Но не този, когото срещнах тази сутрин.
Отдавна никой не се беше блъскал в мен толкова хубаво.
И след това откри, че съм дъщеря на баща ми, ти --
Ами, държеше се като непознат.
Не това е било намерението ми.
А какви са намеренията ти ?
Ами-- ? Искам да кажа, просто,
да разигравам малки драми в кафе магазините и да замайвам главите на жените?
Нямам нищо против да призная, че наистина ме замая.
Аз-- на мен ми хареса.
Но, десет часа по-късно, се чувствам глупаво.
Просто не разбирам. Наистина.
Ти, баща ми, тук в тази къща. Това--
Това ме обърква и--
Какво се случи с онзи чаровен млад мъж от кафе нагазина?
Кой си ти, всъщност ?
И какво ядеш ?
Фъстъчено масло.
Но няма повече.
Какво-- Не. Моля те.
- Държиш се сякаш никога преди не си ял фъстъчено масло.
- Не, не съм.
- Какво детство си имал ?
- Обичаш ли Дрю?
Моля ?
Когато го целуваш, изглежда като нещо обичайно.
Дрю не ти влиза в работата,
нито пък кого целувам.
Съжалявам. Ти тук ли живееш?
Не, Джо, идвам тук, за да плувам и сега си отивам у дома.
Да, мисля, че това, което се опитвам да кажа е, че,
би ми харесало да бъдем приятели.
Имам много приятели.
Аз нямам никакви.
Е, виждам защо.
Не исках да те обидя на вечеря.
Понякога съм...
не се чувствам добре сред много хора.
Занимавам се с... моята работа.
Но изглежда не се развивам--
Да ?
Изпълнявам специални функции и като че ли това отнема по-голяма част от времето ми.
Но понякога аз... си мисля,...
че не оставям място...
за нищо друго.
Съжалявам да кажа, че знам какво имаш предвид.
Ами--
Лека нощ, Джо.
Да.
Лека нощ и на теб, Сюзън.
- Добро утро, Маделин.
- О, добро утро, г-н Париш.
- Всичко ли е наред ?
- Да, господине.
Чудесно.
Добро утро.
Добро утро, Бил.
Какво имаш предвид за днес?
- Предвид ?
- Ами, да. Какво ще правим ?
- Е, аз трябва да ходя на работа, и--
- Прекрасно. Ще дойда с теб.
Какво предпочиташ – с колело или пеш?
Да вървя. Искам да видя света.
Това е лудост. Това е най-голямата глупост.
Не знам дали ще мога да се справя с това.
- Какво правя ? Какво ще кажа на семейството си ?
- Ще се справиш, Бил.
Що се отнася до семейството ти, няма да им казваш нищо.
Ще развалиш чудесното начало от снощи.
Хм. Чувствах се, като че ли се отнасяха с мен като с личност.
Да, Джо това, Джо онова.
Мила усмивка. Куинс ми подаде хлебчетата.
Никаква страст или забрава, или нещо от гръмките неща, които искаш да кажеш.
Но съм сигурен,
че ако кажеш кой съм аз, малкото ни приключение ще приключи изведнъж.
А и толкова ми беше приятно със семейството ти.
Какво за моето семейство ? Това засяга само мен, ясно?
Какво имаш предвид ?
Ето какво ще ти кажа. Обещай ми, че това, което си предприел...
ще засегне само мен--
И какво ?
- Няма да кажа кой си.
- Звучи достатъчно справедливо.
Добре. Разбрахме ли се?
- Сделка ?
- Да.
Ти ми даваш думата си; а аз моята, че ще направим както се разбрахме.
- Това е истина, разменена между двама души.
- Бил ?
- Какво?
Дадено.
Това е чудесно.
Прекрасно.
Знаеш ли, трябва да помисля.
Когато си тук и очевидно зает,
как е работата ти, имам предвид останалата?
Докато се бръснеше тази сутрин, ти не просто се бръснеше.
- Какво искаш да кажеш ?
- Ти обмисляше идеи,
правеше планове, вземаше решения, така ли е?
Да, предполагам.
Значи схващаш идеята. Докато част от теб е заета с нещо,
друга част върши друго, може би дори внимава за проблемите в работата ти.
- Вярно ли е ?
- Разбира се.
Значи разбираш идеята. Поздравления, Бил.
Сега умножи това с безкрайност, отнеси го към дълбините на вечността,
и ти ще имаш бегъл поглед върху това, за което говоря.
- Джо ?
- Да, Бил?
Не си ли помислял да дадеш на човек малко почивка?
Да направя изключение ?
- Е, всяко правило си има изключения.
- Не и това.
И се обади на семейството ми. Искам ги на вечеря с мен тази вечер.
Семейството ти не се ли събира снощи?
- Дженифър.
- Разбира се, г-н Париш, веднага.
-Може би ще ме изчакаш в офиса ми.
- Не.
Това, което се опитвам да кажа е, че това е събрание на съвета, а ти не си член.
- Сигурен съм , че ще намериш начин всичко да бъде наред.
Радвам се да ви видя.
Добро утро.
Благодаря ви. Еди.
Това е Джо Блек.
- Той е мой личен сътрудник, и--
- Здравей, Куинс.
- Здрасти.
- Той ще се присъедини към нас тази сутрин.
Знам, че това е необичайно, за което приемете извиненията ми и --
- Дрю, продължавай.
- Радвам се да ви видя.
Не очаквах да те видя, но--
всъщност нищо не е само хубаво.
- Благодаря.
- Джо, искаш ли да седнеш тук?
Добре.
Съветът на Париш Къмюникейшънс е свикан тук, за да вземе решение.
Единственото решение--
Нашето единствено--
Единственото бизнес решение, което трябва да вземем днес, --
е приемането на щедрото предложение на Джон Бонтъкю.
- И аз смятам, Бил--
- Имаш ли още от онези превъзходни бисквитки?
Желираните ли ?
- И чаша кафе.
С мляко, мисля. Искам да го опитам по английски. Да.
Чаша чай с мляко, моля.
Нещо друго, г-н Блек?
- Може би малко вода ?
- Защо, да, благодаря ви.
- Гореща или студена ?
- Студена.
- И чаша ?
Да обобщим.
Бил имаше хубава и заключителна среща вчера с Джон Бонтъкю,
и всичко, което остава да направим, е да подложим предложението му на гласуване.
Благодаря. Дрю,--
Да.
Аз наистина се забавлявах и бях доста заинтригуван...
да срещна Джон Бонтъкю вчера,
и--
впечатлен, предполагам.
Но--
Но--
Накара ме да се замисля.
Вижте, започнах този бизнес, защото точно с това исках да се занимавам.
Знаех, че няма да открия непознати и велики неща.
Но знаех също, че в живота има и други неща, освен това да купиш нещо за един долар...
и да го продадеш за два.
Надявах се да създам нещо, което да бъде...
достойно за сравнение само с най-доброто.
И това, което осъзнах е,--
че искам да обявя новината пред света.
Исках да я обявя неподправена.
Колкото повече знаем един за друг, толкова по-голям е шансът ни да оцелеем.
Разбира се и аз искам да изкарам печалба. Не можем да съществуваме без печалба, но --
Джон Бонтъкю е изтъкан от печалба.
Ако му дадем разрешение да погълне Париш Къмюникейшънс, --
а той е хвърлил око на няколко зад нас, --
за да стигнеш до целия свят,
трябва да минеш през Джон Бонтъкю.
И не само ще трябва да му платите за това,
но което е по-важно, ще трябва да се съгласявате с него.
Да съобщя новината е привилегия и отговорност.
То не е геройство.
Париш Къмюникейшънс си извоюва тази привилегия.
Джон Бонтъкю иска да я купи.
Като ваш председател,
ви призовавам да се съгласите.
Тази компания не се продава.
Изглежда не оставяш много място за обсъждане.
- Благодаря.
- Няма за какво.
Знам. Съжалявам, аз-- Изглежда сам преобръщам бизнеса ни.
Това е твое право, Бил. Но, имайки предвид нуждите ти,
належащата нужда от растеж, имайки предвид и бъдещето,
истината е, че присъединяването на Джон Бонтъкю е абсолютно толкова сигурно, колкото смъртта и данъците.
- Смъртта и данъците?
- Да.
- Смъртта и данъците ?
- Да.
- Какво странно съчетание.
- Това е само израз, г-н Блек.
- И кой го е казал?
- Няма значение.
- Тогава защо го спомена?
Ти не знаеш фразата, "На този свят,
нищо не е толкова сигурно, както смъртта и данъците" ?
- Ами, вече я знам.
- Радвам се, че можах да помогна.
Имам приемни часове, както обикновено, в случай, че има още информация, от която се нуждаете...
по известни изрази, словосъчетания, начини на изразяване.
Вратата ми е широко отворена. Чаят, който мога да предложа, може би дори мляко.
Нискомаслено.
Да, добре, ами--
Мисля, че приключихме с всичко, което трябваше да свършим тази сутрин. Да закрием заседанието ?
- Но въпросът все още не е решен, Бил.
- Джо?
Да.
Благодаря за вкусните бисквитки.
Кой е този ?
Значи...
каква е работата тук ?
Ще дишаш във врата ми до самия край, така ли?
- Не разбирам.
- Искам да остана поне за малко сам.
- Тъжен ли си, Бил ?
- Да.
Защо не се поразходиш, или прави нещо друго, поеми малко свеж въздух?
Сигурен съм, че ще те виждам навсякъде.
Разбира се.
Добре. Сега искам да остана сам.
Това ще те занимае за малко.
- Знаеш това за парите, нали ?
- Че не могат да купят щастие ?
Да. Дженифър ?
- Донеси на г-н Блек една карта на града, ако обичаш?
- Всичко е наред, Бил.
Мога да се справя.
- Здравей.
- Здравей.
- Имам нужда от номера на медицинския картон за лабораторията.
- Да.
Ще се опиташ ли да се обадиш на нейния съпруг? Номерът е написан най-отгоре.
Ще ме уведомиш ли също на пейджъра, когато Си Ти е готов?
- Да, разбира се.
- Благодаря.
Изглеждаш страхотно. Това униформата ти ли е ?
Какво правиш тук ?
- Болен ли си ?
- За бога, не.
- Тогава защо си тук, Джо ?
- Дойдох да те видя.
Джо, аз—аз нямам време да те видя сега.
Трябва да започвам с обиколките,
и ще преглеждам един по един пациенти чак до вечеря и--
Много добре. Ще гледам.
- Ще ме гледаш докато правя какво?
- Докато правиш визитациите и преглеждаш един по един пациентите.
Джо, това е невъзможно.
- Аз съм лекар.
- А аз ще бъда посетител.
- Пациентите имат посетители, не лекари.
- Нямам нищо против.
- Госпожице ? Госпожице ?
- Докторе.
- О, само секунда. Връщам се веднага.
Моля ви. Майка ми е по-болна от него.
Добре.
- Оуби.
- Не, мамо.
Оуби, мъж.
- Ще умра.
- Мамо престани. Това е просто мъж.
- Какво е Оуби ?
-Лош дух. Тя просто е в треска.
-Тя не искаше да каже нищо. Моля ви помогнете ни.
-Разбира се.
Никакъв Оуби, сестро.
Всичко ще бъде наред.
- Регистрирахте ли се ?
- Не.
Добре.
- Ще се оправиш ?
- Последвайте лекаря, госпожице. Майка ви ще бъде добре сега.
Не ме оставяй. Не ме оставяй.
- Тя ще се върне веднага...
- Оуби.
- Rahtid.
Дяволски Оуби. Не съм дявол, жено.
Какво си тогава ?
Аз идвам от отвъдното.
Ти изчакваш, за да ме вземеш ?
Ти си нещо като шофьора на автобуса за там?
Не, човече, аз съм на почивка.
Някое местенце да си избереш.
Болката. Болката е силна, боли.
Нямам нищо общо с тези неща, нали разбираш.
- Накарай я да се махне.
- Лекарката ще я накара да си отиде.
Но не и тази болка.
Тази болка ме прерязва и прерязва.
- Накарай я да си отиде.
- Не мога, сестро.
Можеш, господине.
Отведи ме в отвъдното.
- Сега не ти е времето.
- Направи така, че да ми дойде времето.
Не можеш да си играеш с начина, по който нещата трябва да се случват.
Моля ?
Къде е родена.
Затвори очите си.
Продължавай, сестро.
Скоро.
Ти— Ти можеш да отидеш с нея. Аз ще бъда тук.
Хайде, мамо.
- Тя страда много.
- Да.
- Много време ли прекара на островите?
- Известно време.
Сега разбирам, че присъствието ми тук,
не е особено подходящо.
О, не, моля-- Моля те не се извинявай.
- Да ?
- Да.
Радвам се, че дойде.
Благодаря ти, Сюзън. Радвам се, че съм тук.
Джо, аз съм с Дрю.
Не и сега.
Трябва да вървя.
- Съжалявам да го кажа.
- Не съжалявай за нищо.
Точно така.
- Благодаря, Джо.
- Довиждане, Сюзън.
- Добре ли е ?
- Да, какво е това ?
- Сандвич със студено агнешко и чилантро.
И малко горчица.
Страхотно е.
Радвам се, че ти харесва.
Жена ми ме запали по сандвичите със студено агнешко.
- Джоан беше моя жена.
Да. Сандвичи със студено агнешко.
Не са жилави като препеченото, нито пък са толкова обикновени като пилешкото.
Тя разбираше от такива неща.
Всичко ми напомня за нея.
Не минава и ден, без да се сетя за нея.
Един ден не се чувстваше добре. На следващия вече я нямаше.
И какво ще правиш ?
Да.
Предполагам, че си чувал всичко това милион пъти преди, нали?
- Повече.
- Защо не ме спря ?
Не знам.
Как беше когато се срещнахте за пръв път?
Мислех, че си го чувал вече милион пъти.
Тази част ме интересува живо.
Ами, беше облякла този малък син костюм...
с малка бяла якичка, която имаше...
червена обшивка.
- Да ?
Здравей.
- Прекъсвам ли нещо ?
- Да.
- Не.
- Шегуваш ли се ?
Седни, Дрю.
Преди това, надявах се, че ще бъдем насаме, Бил.
Ами Джо и аз нямаме тайни един от друг.
Колко хубаво и за двама ви.
Прости ми откровеността, но бях объркан от решението ти тази сутрин.
- Защо ?
- Ти ме назначи.
Каза ми да помогна да въведем Париш Къмюникейшънс в 21-ви век.
- Това сливане е средството. Според мен--
- Може би сливането е начин...
да влезем с компанията в 21-ви век, но може и да не е.
И вероятно да преписваш на изпита си по френските философи в училището Гротън...
е било най-лесния начин да получиш дипломата си, а може би не е бил най-подходящия.
Да бъде както е, Дрю, всеки въпрос си има две страни.
Джо, зарежи това. Ти също, Дрю.
- Мислех си, че това е практически завършена сделка.
- Ами, сега вече изглежда не, нали?
Забрави Бонтъкю. Зарежи го.
Уморих се от прекрасното му име и страхотната му оферта.
Не съм съгласен с нея.
Добре.
Бил, защо в този критичен момент...
си толкова загрижен за бизнес въпроси?
Защото няма никой, който да купи труда на живота ми!
Да го превърнат в нещо, за което не e и помисляно да бъде.
Всеки иска да остави нещо след себе си. Иска да го остави така, както си го е представял.
Иска то да работи така, както той го е управлявал,
с чувство на чест, на посвещение, на истина.
Успокой се, Бил. Ще си докараш някой инфаркт...
и ще ми развалиш ваканцията.
Сега слушай.
Проследих мисълта ти за всичко това с Бонтъкю,
и знам какво имаш предвид, затова те подкрепям напълно.
Е, благодаря ти, Куинс.
Но наистина трябва да ти кажа,
ако сливанията са належащи,
разработих няколко проекта.
И искам да дойда и да говоря с теб за тях следващата седмица.
- Следващата седмица ?
- Да.
Или по-следващата.
- Не става ли ?
- Не. Защо, всичко е възможно.
- Зависи от Джо.
- Джо.
Ти просто не знаеш колко много се радвам, че си на борда,
защото всеки, който може да отнеме част от товара на стария,
аз съм – аз съм на негова страна.
- Много благородно от твоя страна, Куинс.
- О, няма проблем.
Ще ви оставя двамата сами, защото мога --
мога да кажа, че--
има нещо, което е спешно.
Виж, знам, че се чувстваш потиснат.
Но знаеш, че точно, когато си на дъното, посоката е една - нагоре.
Нагоре. Благодаря, Куинс.
Забрави Бонтъкю.
Имам няколко други сливания предвид,
и ги предложих на стария.
- Така ли ?
- Да.
- Слушай.
- Да.
Ще влезем заедно. Аз ще те въведа.
Трябва да подберем времето правилно,
защото стария казва, че зависи от Джо.
- Казал е, че зависи от Джо ?
- Да.
- Такива ли бяха думите му ?
- Да.
- Значи, зависи от Джо, а ?
- Да.
- Точно това каза ?
- Точно това бяха думите му.
Много интересно.
Да, да, да. И аз така си мислех.
Искам да ви благодаря на всички, че дойдохте.
На моето семейство, Алисън и Куинс,
Сюзън и всички останали.
И--
Толкова се радвам, когато се събираме.
Искам да кажа, че знам, че всички сте много заети.
- Виж кой го казва.
- Да. Говори за себе си.
Да.
Спомням си, когато бяхте малки момиченца, и--
аз обичам малки момиченца.
А сега вече сте пораснали, а аз--
Имах няколко думи подготвени, но,
ги забравих.
Само един момент--
- Има толкова много, което исках да кажа--
- Татко?
- Можеш да седнеш, ако искаш.
- Да.
Толкова много думи, които исках--
Толкова много неща исках да кажа, но--
Аз не мога и така--
Да, по-добре е да седна.
Продължавай, моля всички внимавайте. И още нещо.
Ами, защо всички не...
се съберем на вечеря утре вечер, а?
- Да вечеряме отново заедно ?
- Да.
Още ли не си ни се наситил, татко?
Не.
Елате тук.
- Ще бъдем.
- Обещавате ли да дойдете.
С искрящи очи и рошави опашки.
Джо.
О, не.
Бих предпочел малко фъстъчено масло.
- Така харесва ли ви, господине ? Върху малко препечен хляб ?
- Препечен хляб.
- Не, само масло.
- Веднага, господине.
Защо толкова харесваш фъстъчено масло?
Не знам.
Обожавам неща като това.
Не мога без храна. А ти?
И аз.
- Успокоява те, нали ?
- Да, мисля, че да.
- Имате ли нещо против, ако повърна ?
- Дрю.
Моля те.
Интересува ме какво стана с жената, за която се грижеше днес.
- Аз също съм загрижена.
- Болката й отслабна ли?
Правим каквото можем за нея, но,
изглежда няма подобрение.
- Съжалявам да чуя това.
- Да.
За кого говорим ?
Но аз зная, че тя е благодарна за грижите, които й оказвате.
Това държавна тайна ли е ?
- Не, говорим за един мой пациент, който...
- Да, да.
Джо се отби до болницата днес.
Така ли ? Това е повече, отколкото ние успяваме да направим.
Може би следващия път, когато отиваш в болницата, ще ни вземеш със себе си.
- Може би ще ми напомните.
- Да, ще си отбележа.
- Още нещо, с което мога да ви помогна?
- Аз също искам да дойда.
- Вижте Сузи как се перчи.
- Ти си наред, Куинси.
Местоназначение - болницата. Джо, ти можеш да ни бъдеш водач, нали?
Сюзън е чудесен лекар.
Убеден съм в това.
- Бил?
- Да?
Трябва да вървя. Днес беше ужасен ден.
- Имам нужда от няколко минути, за да подредя нещата в главата си.
- До утре.
Джо?
Да, Бил?
Ами--
- Защо отиде в болницата ?
- Не знам.
- Просто си любопитен ?
- Да, предполагам.
- За Сюзън ?
- Не бих го представил така.
- А как би го казал?
- Кажи ми, Бил.
- Не, защо ти не ми кажеш?
Задавам прост въпрос, очаквам и пряк отговор.
Така съм свикнал. Всеки, от когото не го получавам, го уволнявам.
Ще ме уволниш ли, Бил?
Дрю?
Да, значи ще се видим утре вечер?
Мен не ме брой. Тези събирания ми омръзнаха.
Не искаш да кажеш това, нали? Не искаш да разочароваш татко, нали?
Татко ще се справи чудесно. Освен това, той си има Джо. Изглежда, ти също.
- Ти не си на себе си.
- Може и така да е, но аз не харесвам това вездесъщо същество.
Не харесвам начина, по който те гледа. Не харесвам как ти говори.
И обратното.
Съжалявам.
Защото на мен ми харесва начинът, по който ме гледа и говори с мен.
И обратното.
Ясно ?
Не, не е.
Мислех, че нещо хубаво се случва с нас.
Мислех, че е хубаво.
А това просто идва, за да докаже, че човек никога не знае.
Лека нощ.
- Лека нощ.
От кога стоиш тук?
Не ми харесва начина, по който той говори с теб.
Но сега се чувствам по-добре, заради начина, по който му отвърна.
Разкажи ми за себе си, Джо.
Кой си ти ?
Какво правиш тук с баща ми?
Няма ли да ми кажеш ?
Женен си, нали ?
Защо ?
Защото мъжете, които не казват нищо за себе си, са --
са винаги женени.
- Значи ти си женен ?
- Не, не съм.
Но ти-- имаш приятелка.
- Не.
- Гей ли си ?
- Не.
Кажи ми, Джо--
Как така мъж, толкова привлекателен, интелигентен,
с дар слово ...
срамежлив по най-съблазнителен начин, и все пак...
силен...
е сам на този свят ?
Съжалявам.
Аз— Аз не ...
не исках да си пъхам носа, където не ми е работата, и,
ти очевидно не искаш да ми кажеш,
така че--
Ще оставим това като загадка.
-Ти така искаш, нали ?
-Да, благодаря ти.
Къде отиваш ?
Ще си лягам.
- Ще си лягаш ?
- Да.
Уморих се.
- Лека нощ, татко.
- Лека нощ. Приятни сънища.
- Благодаря. Ще се видим утре.
- Лека нощ. До скоро.
- Лека нощ, Сюзън. Поспи малко.
- Лека нощ.
- Да.
- До утре.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
- Това беше чудесно.
- Хубаво е да се събираме.
- Да.
Имаш ли нещо против, ако вдигна предупредително знаме?
Давай.
Какъв е интересът ти към Джо?
Ами--
Спомняш ли си как ми каза за светкавиците, които могат да паднат върху мен?
Да.
Там някъде е естеството на моя интерес.
Да. Няма да кажа, че си на погрешен път --
Тогава какво ?
Не мисля, че това е светкавицата, която търсиш.
Искам да кажа, че Дрю е добър човек. Знам, че не изглеждах като да го одобрявам, особено преди,
но сега започнах да ценя това, че--
Сега обичаме Дрю ? И Джо не може да се сравнява с него?
- Какво става тук ?
- Нищо.
Когато казваш “Нищо” по този начин, не е нищо.
- Какво е тогава ?
- Нещо е и то важно.
Добре. Лека нощ.
- Ще се видим утре.
- Да. Лека нощ.
Знам, че ти е неудобно, колкото и на мен, да се срещаме по този начин.
Но снощи ми се обади Джон Бонтъкю.
Не само, че все още се интересува, но и направи още по-изгодна оферта.
Въпреки, че ме боли да го кажа, но според мен,
Бил Париш се отнесе към нас пренебрежително...
като отказа всякаква сделка с Бонтъкю.
Затова, съжалявам да кажа, че ако трябва да проверим тази нова оферта отговорно,
като Борд на директорите на Париш Къмюникейшънс,
трябва да го направим без неговия председател.
Има още нещо.
Бонтъкю е толкова нетърпелив да стигне до нас,
че каза, че ще вземе Париш Къмюникейшънс с или без Бил Париш.
В тази криза, а бъдете сигурни, че...
това е криза,
не е приятно да кажа следното.
Но бих бил несериозен, ако не го направя.
Когато запознаем Бил с подобрената оферта на Бонтъкю,
ако той все още отказва да ни позволи да я обсъдим,
което го прави твърд или емоционален отказ, няма да имаме избор освен да --
Стигаш прекалено далеч, Дрю.
А не съм ли задължен?
Виж дали Куинс е тук.
Как се случи всичко това?
Криза, Бил Париш. Криза, неговата компания. Криза за нас.
С излизането на сцената на г-н Джо Блек.
Г-н Джо кой ? Джо Блек.
Той присъства на събранията на борда.
Спи в къщата на Бил. Подвизава се в неговия офис.
Не го напуска изобщо, и според мен,
винаги казва на Бил какво да прави.
А Бил го слуша.
Кой е Джо Блек ?
Каква— Каква е връзката му с Бил Париш,
и най-важното, какво стои зад влиянието върху нашия председател ?
Преди той имаше съветници. Никой не казва на Бил какво да прави.
- Благодаря, че дойде, Куинс.
- Моля. Здравей, Еди.
Здравейте, момчета.
Не знаех, че всички ще бъдат тук.
Приятна изненада.
Какво ново има, Дрю ?
Дрю има идеи. Това е тайно събрание, Куинс.
Надявам се, че ще уважиш това.
Заповядай, Куинс, седни.
Това, което се опитваме да направим тук, е--
да съберем мислите си в светлината на отказа на Бил да приеме предложението на Бонтъкю...
и да подготвим подходящо представяне пред него...
на становището ни за развитието на компанията.
Няма ли да споделиш с останалите информацията, която ми даде снощи?
Ами, аз съм-- Аз съм щастлив да ви съобщя, че имам добри новини.
Както казах и на Дрю,
аз провеждам малко проучване, откакто звездата на Бонтъкю изгря.
Два, а може би и три нови и горещи проекти за сливане.
И как Бил реагира на това, което си разработил?
- Беше заинтригуван.
- Да, но беше притеснен за времето?
- Времето ?
- Да, беше притеснен за времето?
Да. Казва, че зависи от Джо.
Зависи от Джо.
- Какво е това ?
- Ани го прави.
- Коя е Ани?
Благодаря ти, Лилиан. От Ла Розет?
Тя е най-известният главен сладкар в Америка.
Това е портокал, направен от истински портокали от Севиля.
- А това е лимон върху хрупкав сладкиш с mille-feuille.
Не обичам сладкиши.
Това е за партито, татко.
Ах. Дяволското парти.
Дяволското парти.
- Чу ли това?
- Съжалявам.
Дяволското парти.
- Хайде, аз--
- Ето, нека да опитаме този...
ето тук.
Този е страхотен. Има,
има водка, Бил.
- Малко водка, така ли ?
Тази плодова водка има ли от онзи вкус?
Бил, опитай това. Това е просто неземно.
Съжалявам, скъпа. Знаеш, че не ме бива в това.
Защо не избереш сладкиша, който харесваш най-много?
- Знаех си, че ще кажеш така.
- Какво ?
- Искам да кажа, че просто не те е грижа.
Защо правя това ? Трябва отново да ме прегледат отново.
Боже мой. Опитвам се да организирам партито на века...
за баща ми за два дни.
- А теб просто не те е грижа.
- Напротив.
- Не, той не се интересува изобщо от това !
- Интересува се.
- Алисън.
- Интересува се. Нали, Бил?
Хайде, хайде.
- Спокойно. Усмихни се.
- Съжалявам.
Но какво да кажем на Ани?
Това.
- Той се интересува от партито !
Фантастично.
Благодаря.
Г-н Блек, ще си вземете ли парченце?
Да, с удоволствие.
Имахте ли възможност,
да разгледате редките книги на баща ми ?
Той има парламентарния наръчник на Джеферсън и
първата книга на Блийк Хауз.
Харесвам аромата ти.
И аз харесвам твоя аромат.
Майка ми винаги казваше, че можеш да си свериш сърцето по този часовник.
Ти можеш ли ?
Никога не съм опитвала.
До сега.
- Джо ?
- Да?
Може ли да те целуна ?
Да, защо, разбира се.
Благодаря ти.
Няма за какво.
- Джо ?
- Да.
Не знам кой си.
- Аз съм Джо.
- Да, да.
А ти си Сюзън.
Да.
И аз изпитвам...
тази слабост в коленете.
- А сърцето ти бие ли необичайно?
- Да.
- Да.
- По-бързо.
Вкусът на устните ти и докосването на езика ти --
беше чудесно.
Да.
Трябва...
Трябва да се прибирам у дома.
Да.
Или не ?
Да.
- Лека нощ, татко.
- Лека нощ.
Здравей, Бил.
Здравей.
Искаш ли да дойдеш с мен, Алисън и Куинс на среднощна разходка?
Не, не сега.
Добре.
Тогава ще ти кажа лека нощ.
Лека нощ, Бил.
- Добро утро, Куинс.
- Най-доброто утро, Бил.
- Здравей, Куинс.
- Здрасти!
- Здравей, Дженифър.
- Добро утро, г-н Париш.
- Бордът ви очаква.
- Какво?
- Борда ?
- Не свикахте ли събрание на борда?
Не.
- Добро утро.
- Добро утро, Бил.
Искаш ли чаша кафе или нещо друго, Бил?
Не, не мисля. А ти?
Направо на въпроса, получихме нова информация от Джон Бонтъкю...
за желанието му да се слее тази компания с неговата.
И искахме да представим пред теб подробностите.
- Това ли е ?
- Бонтъкю иска бърз отговор --
И той е “Не”. Достатъчно бърз ли е за вас?
- Не искаш ли да чуеш подробностите ?
- Не ме интересуват.
Нито пък като цяло. Това, което ме интересува е...
как собственият ми борд се съвещава зад гърба ми...
и се забавлява с поредното предложение от човек, с когото се срамувам да правя бизнес.
Аз взех решение. Случаят е приключен.
От твоя отговор разбирам,...
че не искаш да чуеш подробностите на предложението на Бонтъкю?
Да, би трябвало да си го разбрал.
А сега може ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се, Бил.
- Ти ли управляваш този съвет или аз?
Това ли е ?
Предстои ни тежък ден. Това събрание вече ме разстрои.
- Нека да приключваме ?
- Преди това, Бил, докато сме тук--
Има още един въпрос, на който искаме отговор.
Доста по-прост.
Кой е човекът, който стои от лявата ти страна?
Вече представих г-н Джо Блек на всички ви.
Но кой е той ? Какви са препоръките му?
Каква е връзката му с теб ?
Ние сериозно се тревожим.
Имаме основания да вярваме, че г-н Блек не само че влияе върху твоите решения...
засягащи компанията,
но и разчиташ на него да ги взема вместо теб.
Липсата на отговорност, Бил, не е удачна.
Ние сме твоя съвет.
Имаме право да знаем как ти управляваш тази компания.
И най-важното, че не си делегирал правата да го прави на някой друг.
Разбираш ли ?
Още веднъж. Кой е Джо Блек?
Беше направено предложение пред събранието...
да се позовем на чл. 19 от корпоративния правилник.
На английски, ако обичаш.
Пенсиониране поради възраст на председателя ни на 65-тия му рожден ден,
когато председателят ще получи титлата заслужил.
Ще бъдеш добре дошъл на всичките ни събрания...
и ще служиш като международен говорител на корпорацията.
Плюс, разбира се, устройване,
златен парашут, толкова мощен, че краката на човек няма да докоснат земята.
Моля гласувайте с да или не.
- Да.
- Да.
- Да.
Да.
- Не.
- Не.
Предложението се приема.
Ние, разбира се, ще забавим съобщението за това от уважение към доскорошния ни председател...
след като свърши празненството за рождения му ден този уикенд.
Благодаря ви, че ми позволявате да запазя достойнството си, Дрю.
Другото предложение пред нас е приемането на офертата на Джон Бонтъкю...
за сливане на тази корпорация с Бонтъкю Интернешънъл.
Добре. Джо ?
Кой съм аз...
и каква е връзката ми с Уилям Париш...
ще разкрия, когато ни е удобно.
Добре. Благодарим Ви, г-н Блек.
Нищо още не свършило.
Моля те, Еди, без глупостите за дебелите дами, които пеят.
Все още усещам малка несигурност в тази група. Можем да променим това.
- Значи ще отидеш на село ?
- Да.
Голямото празненство за рождения ми ден и пенсионирането.
- Ти си почетен гост, Еди.
Ще го оставя тук. Продължаваме да правим опити.
Обади се по телефона в офиса на Джон. Кажи им, че след 20 минути съм там.
Какво направи ?
- Уволнихте стария.
- Да, точно това направихме.
Благодарение на теб.
Той се колебаеше, наистина, но ти довърши всичко.
Ще спра това.
Куинс, не можеш да събереш отново вече разбъркани яйца.
Не съм искал да правя това.
Влакът напусна гарата, а ти си още в него.
А сега би ли искал да видиш сребърната обшивка ?
Виж това. Злато.
След като Джон Бонтъкю придобие Париш Къмюникейшънс,
ще я разбие на съставните части, ще я разпродаде на дребно, парче по парче на този, който предложи най-добрата цена.
Това беше планът още от самото начало.
Аз ще го направя за него, а той ще я премахне от парка.
Малко отклонение за вас ?
Ще действаш внимателно.
Ще продадеш акциите си. Ти наистина ще бъдеш много богат.
Ще можеш да спреш да се подмазваш и целуваш задници.
Какво ли ще бъде да се чувстваш мъж ?
- Аз ще те изоблича.
Добре. Хайде тогава.
Ще разкажеш на Уилям Париш как си го предал на тайно събрание.
Ще разкажеш на Алисън как си помогнал на баща й да загуби компанията си.
Това е животът, Куинси.
Събуди се и помириши тръните.
Ти си тук.
Да, тук съм.
Аз просто минавах наблизо.
Мислех си, че ще си изпрося един обяд. Минавах наблизо.
Толкова се радвам.
Когато се обадих, ми казаха, че ти и татко вече сте излезли от офиса.
Да. Той си почива.
Да.
Е, трябва да е уморен.
Нали разбираш, цялата тази история с Бонтъкю --
Изглежда--
Да, уморен е. Наистина.
Да.
Ти би трябвало да си гладна тогава.
Не.
Вече не.
А ти ?
Хареса ми да те любя.
Беше все едно се любя с някого, --
на когото му е за първи път.
Благодаря.
На теб хареса ли ти?
Да.
Повече отколкото обичаш фъстъчено масло?
Да.
- Много повече.
- Къде отиваш?
- Никъде, тук съм.
За колко време ?
Надявам се за дълго.
Аз също.
Какво ще правим сега?
Ами...
Каквото пожелаем.
Здравей, Бил. Хубаво ли си подремна?
- Не можах да спя.
- Съжалявам да го чуя.
Ще сляза долу.
Какво има?
Видях те да целуваш Сюзън.
Да, видях, че ме видя.
Ти си на погрешното място в лошо време с неподходящата жена.
- Аз ще преценя това.
- Аз съм й баща.
С цялото ми уважение, Бил, не искам от теб разрешение.
А би трябвало !
Нахлуваш в живота ми. Съобщаваш ми най-лошата новина, която някой може да научи.
Караш ме да танцувам върху иглички, когато става въпрос за бизнеса ми и моето семейство.
- А сега ухажваш и дъщеря ми?
- "Ухажвам" ?
Да ! И престани да повтаряш всичко, което кажа и да го обръщаш на въпрос.
Ухажваш, навърташ се наоколо и Бог знае още какво.
Излизаш на сцената--
Защо ме избра, все още не разбирам.
Избрах те заради енергията, съвършенството ти...
и способността ти да даваш напътствия.
Изживял си първокачествен живот и аз го намирам за изключително полезен.
Какво искаш?
Моля?
Всеки иска нещо, Джо.
Ти ме взе от стълба, за да ме оставиш тук.
И,
мислех си, че знаеш кой си, а не беше много забавно.
Но беше почти поносимо.
Но сега вземам нещо друго от теб, нещо много--
много особено.
Какво искаш?
Живея само с олицетворението на Париш --
търсейки "доза вълнение,"
онзи "трепет, без който няма смисъл да живееш."
Знаеш какво имам предвид, Бил?
Ти нарушаваш законите на вселената.
- Вселената?
- Всяка вселена, която съществува или е съществувала някога.
Ти може и да го искаш, Джо, но знаеш кой си,
върви по дяволите.
Не харесвам тона ти, нито думите ти.
Не давам и пукната пара дали ти харесва.
Може би е време да ти напомня, че това не е просто обсъждане с евентуален ухажор.
Това съм аз. Затова внимавай, Бил.
Зарежи това “Бил”, кучи сине.
Ще го кажа отново. Внимавай, Бил.
Мога ли да ви помогна? Извинете, мога ли да ви помогна?
Да. Д-р Париш, ако обичате.
Тя ще дойде в 6.
Здравей.
- Къде е Джо?
- Джо?
Джо не е наблизо.
- Знаеш ли къде е?
- Не.
Аха.
Защо търсиш Джо?
Любов. Страст. Мания.
Всички тези неща, които ми каза да търся.
- Намерих ги.
- Това е лудост.
Защо?
Появява се един мъж, който е почти постоянно с теб.
Явно му имаш доверие, зависиш от него.
Защо тогава тези неща да не са достатъчно добри за мен?
- Ти не знаеш нищо за Джо.
- От какво се страхуваш?
Че ще се влюбя до полуда в Джо?
Вече се влюбих. Точно както ти си се влюбил в мама.
Не е ли това, което винаги си искал за мен?
Сюзън...
Не мисля, че Джо ще остане с нас за дълго.
Къде ще отиде ?
Не знам.
- Не мога да кажа.
- О, хайде.
Той работи с теб. Ти знаеш всичко за хората, които работят с теб.
В такъв случай аз не мога--
Ще ти кажа само, че с Джо ти си ... в голяма опасност.
Аз го обичам.
Не ме интересува дали го обичаш! Казвам ти!
Джо не е подходящ за теб.
Разбира се, татко.
Съжалявам.
Обичам и теб.
Г-н Лоша Новина. Крайно време беше да се появиш.
Не бъди груба, сестро.
Не съм груба, господине.
Дойде за мен? Това е добра новина.
Не, дойдох да видя лекаря.
- Лекар ?
- Да, да.
- Какво пък ти има на теб?
- Нищо.
Дойде да видиш лекарката?
- Да, жено.
- Моята лекарка?
Тя е и моя, нали знаеш.
Ти си влюбен?
И те обичат?
Тя знае ли кой си всъщност ти?
- Тя знае как се чувства.
- Връщане към грешния път!
Каква е по дяволите тази работа.
Нямам нужда да се съгласяваш.
Държиш се като ученик. Лошо е за теб.
Лошо е и за нея.
А също и за мен, както си лежа тук,
с огромен тумор,
който ме отравя отвътре и чакам.
Нося Ви цветя, а всичко, което получавам е влошаване.
Единствените цветя, които искам да видя...
са тези върху мен, почиваща в калта.
Не можеш да угодиш на хората. Дойдох да те взема, искаше да останеш.
Оставих те, искаш да си отидеш. Rahtid.
Ти не си на подходящото място, господине.
Нито пък аз.
Вече не.
Отведи ме и ще дойдеш с мен сега.
Но аз не съм самотен тук.
Има някой, който ме желае.
Да.
Чудесно е, че ти се случва.
Все едно си дошъл на острова и си имал ваканция.
Слънцето не те е прегорило, а е направило кожата ти леко кафява.
Спиш и никакви комари не те ядат.
Но истината е, че то непременно ще се случи,...
ако чакаш достатъчно дълго.
Така, че направи хубава снимка в главата си и я вземи с теб у дома,
но не бъди глупав.
Ние тук повечето сме самотни.
Ако сме достатъчно щастливи...
имаме какви хубави спомени да вземем с нас.
Имаш ли достатъчно хубави спомени?
Да.
Сбогом, сестро.
Да?
Имам чувството, че в края на краищата,
това пътуване, което направих изпълни предназначението си.
Какво казваш? Време е да вървим?
Готова съм.
Наистина ли?
Да.
Добре. Утре. След партито.
- Да, Хелън?
- Телефонът, сър.
- Г-н Слоун от Ню Йорк.
- Благодаря.
Извинете ме.
Благодаря.
Здравей!
Здравей.
Червено или бяло?
- Не, не, благодаря ти.
- Пийни нещо.
- Изглеждаш като че ли имаш нужда от едно не по-зле от мен.
- Така ли?
- Куинс?
- Да.
Чувствам се малко объркан.
- Объркан ли?
- Да.
- Защо?
- Любов.
Любов.
О, човече. Аз самият имам проблеми.
- Обичаш Алисън, нали?
- Да, обичам я.
Как се запознахте?
Ами,
бях неудачник от световна класа, а тя беше това щастливо малко богато момиченце,
и по някаква причина тя ме взе под крилото си.
Но Алисън те обича.
Откъде знаеш?
Защото знае и най-лошото за мен и въпреки всичко това, всичко е наред.
- Какво е то ?
- Не е едно нещо. Това е просто идея, Джо.
Просто--
Все едно знаете всичките си тайни,
най-дълбоките и най-тъмните си тайни.
- Най-дълбоките и тъмни тайни ?
- Да, и тогава— вие сте свободни.
Свободни ?
Да, свободни! Свободни сте да--
се обичате взаимно напълно, изцяло.
Без никакъв страх.
Значи няма нищо, което да не знаете един за друг и въпреки това всичко е наред.
Да.
- Харесваш ли ме, Джо ?
- Да, Куинс. Ти си ми един от любимците.
Какво ще кажеш, ако разбереш, че аз съм този, който повали Бил Париш?
Аз казах на Дрю и на съвета, че Бил зависи от теб.
Дрю и Бонтъкю ще разделят компанията и ще я продадат на парчета.
Бонтъкю беше отвън. Дрю действаше отвътре.
А аз бях глупака, който направи всичко това да се случи.
Господи.
Какво да правя сега?
Иди при Бил Париш и му кажи истината.
Той ще ти прости.
- Мислиш ли?
- Да.
Мислиш ли, че трябва да изчакам докато партито свърши?
Не.
Не.
Четирима долу тук и една есетра там горе.
Това е чудесно. Абсолютно идеално.
Добре, мисля, че искам четирима тук ето така --
- Здравей, татко.
- Здравей.
- Какво мислиш?
Ами това е -- започва да ми харесва все повече.
Намерих един баритон с балалайка...
от руската чайна.
Облякох го в казашка риза и ще пее песни на Еди Нелсън.
Чудесно.
Ти си невероятна.
Но защо, Алисън, правиш всичко това?
Защото те обичам. Всички те обичат:
Мама, където и да е, Сюзън, Куинс...
всички, с които работиш, всеки, който някога те е срещал.
О, татко.
В края на краищата ти беше добър баща.
Да, добре.
Не съм бил за теб бащата, който--
- Какъвто беше за Сюзън?
- Нямаше да кажа това.
Но това си мислеше. Няма нищо.
Защото знам, че ти ме обичаш.
Не е както обичаш нея.
Когато тя влезе в стаята, очите ти заблестяват.
Винаги те кара да се усмихваш, за разлика от мен.
Когато аз вляза,
погледът ти казва, "Какво ли ще иска сега?"
Но никога не си позволявал на някоя от нас да ни липсва нещо.
Господи. Нещо повече, татко, нещо повече.
Чувствах се обичана и това е всичко, което има значение.
Така че, да оставим настрана любимците.
Разрешено ти е да си имаш.
Работата е там, че ти си моят.
Ела, Алисън.
Наистина чувствам,...
че имам всичко, което някога бих искал за рождения си ден.
Почакай!
Има още. Още много, като твоята любов.
Знаеш, че ще бъде наистина чудесно парти.
Да, така е.
Благодаря. Благодаря.
- Честит рожден ден !
- Благодаря.
- Благодаря.
- Няма защо.
- Добър вечер.
- Благодаря.
- Здравейте.
- Заповядайте.
- Здравей, Сюзън.
- Здравей, Симон. Как си?
- Здравей, скъпа.
- О, здравей, Джийн. Здравей.
Баща ми ми каза, че ти може би заминаваш.
Баща ти и аз--
Времето ни заедно е към своя край.
Аз съм влюбена... в мъж,
но не знам кой е той,
къде отива, нито пък кога.
Мога да ти кажа кога.
Тази нощ.
Значи е още по-зле.
Не по-зле, отколкото е за мен.
Влюбен съм в жена, която...
не искам да напусна.
Не искам да заминавам.
Тогава недей.
Толкова малко знаем един за друг.
А има толкова много, което трябва да ти кажа.
И това ще стане. И това ще стане.
- Наистина ли?
- Да.
Искам да бъда с теб, Джо.
Отварях си устата повече, отколкото беше нужно.
Всичко просто стана толкова объркано.
Всичко е наред, Куинс. Разбирам те.
Винаги си искал да бъдеш от полза и аз оценявам това.
- Понякога нещата просто се случваха не както трябва.
- Да?
- Извинете ме.
- Не, не—влез, Джо.
Искам да ти благодаря. Може ли, Бил?
- Разбира се.
- Джо знае цялата история. Аз му разказах.
И негова беше идеята да дойда и да си призная. Искам да кажа--
исках да дойда и да си призная, но
той ме накара да се замисля, разбираш ли какво имам предвид?
Да, мисля, че разбирам.
Както и да е,
Момчета, вие май имате работа.
Не. Все пак, наистина имам да довърша нещо с Дрю.
Качи го на хеликоптера. Доведи го тук тази вечер.
Искам да кажа на този тип какво е мнението ми за него лице в лице.
Това може да се окаже трудно, Бил. Съмнявам се, че Дрю умира от желание да се срещнете очи в очи.
- Аз ще донеса пакета.
- Добре.
- Как си?
- Какво по дяволите те интересува?
Просто питам, Бил.
Искаш ли да знаеш? Ще ти кажа.
Пред теб стои мъж, който не върви през долината на сенките на смъртта.
А направо галопира към нея. В същото време, бизнесът, който сам е изградил...
със собствените си ръце и ум, е присвоен от група евтини разбойници.
О, да! Без малко да забравя. Дъщеря ми се е влюбила в Смъртта.
А аз съм влюбен в дъщеря ти.
Повтори го ?
Влюбен съм в дъщеря ти и ще я взема със себе си тази вечер.
- Моля ?
- Мисля, че добре ме чу, Бил.
Никъде няма да взимаш Сюзън. Какво означава това, все пак ? Сключихме сделка.
И аз съжалявам.
Сюзън ми е дъщеря. Предстои й прекрасен живот.
Ти ще я лишиш от всичко това и ще ми кажеш, че съжаляваш ?
Съжалявам. Извинението не се приема.
Не ме интересува, Бил. Аз я обичам.
Колко удобно за теб...
да вземаш всичко, което желаеш, защото така ти харесва.
Това не е любов.
Тогава какво е любовта?
Някакво безсмислено, сляпо увлечение, на което за момента искаш да се отдадеш.
Пропускаш всичко, което наистина има значение.
И какво е то?
Доверие, отговорност,
да поемеш товара на избора и чувствата си...
и да прекараш остатъка от живота си, съобразявайки се с тях,
но преди всичко, без да нараняваш този, когото обичаш.
Значи това е любовта, според Уилям Париш ?
Умножи го с безкрайност и го прибави към дълбините на вечността,
и все още ще имаш бегла представа за какво говоря.
- Това са мои думи.
- Не и сега.
Бил, Сюзън иска да дойде с мен. Тя ме обича.
- Обича ли те ?
- Да.
Кой си ти? Каза ли й кой си ти ?
- Не.
- Тя знае ли къде отива ? А ?
Виж, Сюзън се увлече в бедния кучи син,...
чието тяло ти взе и всичко след това са последиците.
Ти не знаеш какво е любовта.
Тя не те познава.
Ти сключи сделка; а сега я нарушаваш. А най-лошото от всичко, Джо,
е, че я мамиш, и го правиш напълно съзнателно.
- Не ми харесва това, което ми казваш.
- Вече не ме интересува какво ти харесва и какво не.
- Ти отнемаш дъщеря ми, но аз няма да ти го позволя.
- Така ли?
- Не.
- Заплашваш ли ме?
Да, надявам се.
Да.
Обичам Сюзън от момента, в който се роди, обичам я и сега, и през всяка минута досега.
Това, за което мечтая, е мъж, който ще я открие и когото тя ще открие...
който ще я обича, който ще я заслужава, който е от този свят и това време, ...
и има достойнство, състрадание и сила, да бъде до нея...
по пътя й през живота.
Достатъчно !
Това, което знам е какво искам, а това, което желая е Сюзън.
И ще я имам, тя мен също.
И така ще бъде. Не можеш да направиш нищо срещу това.
Защо ми каза всичко това, Джо?
Ти си опасен, най-опасният от всички.
Няма нужда да молиш за разрешение, но точно това правиш. Знаеш ли защо?
Защото някак си си се превърнал в добър човек и знаеш, че всичко това е нередно.
Не знам какво ще правиш, но,
как може това да бъде любов?
Тя не те познава.
Защо не й кажеш, опитай, виж какво ще стане?
Разкрий й всичко, което тя трябва да знае за теб и позволи нещата сами да се подредят по местата си.
Става ли?
Постарах се. Аз--
Ще ми се да ти кажа, че можеш да спиш спокойно.
Съжалявам. Ще ме извините ли?
- Разбира се.
- Добре, радвам се да те видя.
Аз също.
Има нещо неописуемо съблазнително...
в теб, така както си стоиш насред тълпата.
Мога да те любя още тук.
Ако се опитваш да ми предскажеш бъдещето, гледаш в погрешната посока.
Има нещо, което много искам да ти кажа.
Но не можеш ?
Точно сега, когато се подвоуми, полазиха ме тръпки.
Спомняш ли си сутринта в магазина за кафе ?
Когато каза, "Какво лошо има в това да се грижиш за жена?
Тя се грижи за теб."
- Така ли казах?
- Да.
И аз ти казах, че ще ти е трудно да намериш такава жена днес.
Е, намери такава, Джо.
Магазинът за кафе.
Това беше мястото, а ти беше мъжът.
И ти ми каза,
че не искаш да ти бъда лекар, защото...
не искаш аз да те преглеждам.
Е, аз все пак трябва да те прегледам.
Бих могла да дойда с теб.
Искаш да изчакам ?
Ще се върнеш ли?
Може ли да те целуна?
Това беше като целувка за сбогом.
Какво става, Джо?
Като че ли се издигам.
Все още съм тук.
Но ти не си.
Намираш се на друго място.
Ти си някой друг.
Не искаш ли да знаеш кой?
- Да, но--
- "Но" ?
Джо, страх ме е.
Страхуваш се да разбереш?
Не се страхувай.
Няма значение какво съм аз.
Ти знаеш кой съм аз.
Ти си--
Ти си--
Ти си Джо.
Да, аз съм Джо.
И ти обещавам,...
че винаги ще имаш това, което намери в магазина за кафе.
Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми, че ме обичаш сега.
Обичам те сега.
И винаги ще те обичам.
Сюзън.
Да?
Благодаря ти, че ме обичаш.
Трябва вече да започваме, Бил.
Да.
Ще бъдем просто ние.
Благодаря ти.
- Бил?
Влез.
Тук е. Хеликоптерът ще бъде тук след две минути.
Как сме с времето ?
Добре.
Доведи го тук.
- Може ли?
- Да, господине?
- Знам, че имаш работа,
но искам да се свържеш с Еди Слоун от мое име.
- У дома ли, господине?
- Не, в офиса е.
Не очаквах това от Бил.
- О. Добре ли си?
- Да.
И толкова умно, нали?
Нямахме избор. Той знае, че ти си достоен противник.
- Той ли ти каза?
- Да, искам да кажа, че го държиш в ръцете си.
Да, наистина.
- Всички сме тук, Бил.
- Оценявам това, Еди.
Членове на съвета, това ще отнеме само минута от ценното ви време.
Като попечители на компанията, можете да получите информация за това, което се случва...
и което може да ви бъде от полза но може и да не ви е полезно.
- Както и да е, благодаря.
- Целите сме в слух.
- Благодаря.
Добър вечер, Бил.
Благодаря ти, Куинс.
Аз само исках да кажа колко много оценявам този голям жест.
Млъкни и сядай долу.
Ти си безполезен кучи син, Дрю.
Ти играеше игрички с Джон Бонтъкю...
за да можеш да разцепиш компанията ми и да напълниш джобовете си.
Не знам откъде ти хрумна това. Всички на събранието се съгласиха--
Те не знаеха, че ти си къртица, която рови вътре, за да ни погребеш всички.
Това фантазията на г-н Блек ли е ? Още една от големите му лъжи ?
Не ти ли омръзна да се преструваш? Никой не знае кой е той.
Но едно всеки знае със сигурност,
това, че има власт над теб и ти влива отрова от самото начало.
Ти си отровният, Дрю.
Ти действува зад кулисите, за да подкупиш доверието на един мъж,...
който ти даде одобрението си за класа, елегантност и статус.
Имах възможността да бъда свидетел на всякакъв вид измама.
Но Бил Париш е бил в единия край на машинации в стила на Макиавели...
такива, които рядко съм срещал.
И въпреки това, той се бореше с тях стоически и безрезервно, без да разкрива самоличността ми.
Ако беше нарушил клетвата за мълчание, която положи,
задачата му щеше да бъде много по-лесна.
Можеше да превърне поражението в победа.
Но той е твърде достоен и честен мъж, за да го направи.
Заради мен, той загуби работата си, компанията и репутацията си.
Така че сега, като имам предвид тези загуби,
аз съм принуден да прекратя нуждата от секретност.
Дойде времето да ви кажа кой съм аз.
Кажи. Кажи ми. Умирам от нетърпение.
- Почакай още малко.
- Джо, недей.
Всичко е наред, Бил. Време е да поставим този човек на мястото му.
Няма нужда, Джо. Дрю ще отстъпи.
- Не отстъпвам ни на крачка.
- Уважавам джентълменството ти.
Но това, което трябва да направим тук, е да приберем камата на топло.
- "Камата" ?
- Казах ти да мълчиш!
Приготви се, Дрю.
- Аз--
- Джо, моля те.
Моля те, нека аз поема нещата от тук нататък.
- Съм--
- Недей.
Агент от Службата по вътрешен контрол.
- Бил ?
- Да ?
Бил.
- Бил.
- Да.
Да, той е--
Той е агент от Службата за вътрешен контрол.
Да, убедени сме, че Бонтъкю, при минали сделки,
е извършвал сливанията и покупките си...
по подозрителни и сложни начини, за да избегне плащането на данъците, които е укривал.
Агенцията помоли Бил за съдействието му в разследването под прикритие на Бонтъкю.
Искахме да го проследим и тази сделка беше идеалната възможност.
- И аз предложих съдействие.
- А ние сме много благодарни.
Агент Джо Блек-- Разбира се това не е неговото истинско име--
надушихме съучастието ти, Дрю.
Той намери доказателства, ти работиш за двете страни.
За съжаление това е известно като конфликт на интереси.
Таен конфликт на интереси.
- Нарушение.
- Нарушение, за което можеш да бъдеш обвинен.
- И да получиш присъда.
- Много е вероятно.
Мисля, че искам да говоря с адвоката си.
Без адвокати, Дрю. Ще ти предложим сделка.
Признай пред всички тук всяка подробност от съучастието си, а след това си подай оставката.
Какво ще получа в замяна?
Няма да отидеш в затвора .
Говориш глупости.
Предлагате ми сделка, защото нямате доказателства.
- Доказателство? Имаме много.
- Той се шегува.
Дрю, не прави грешка. Ако избереш да изпробваш решителността ни по този въпрос,
ще се сблъскаш с изход, който ще бъде окончателен...
и просто не можеш да си го представиш.
И няма да броиш дните, месеците или годините,
а хилядолетията, които ще прекараш в затворено пространство.
Добре, печелите.
Щом се върна в града, ще се срещна с членовете на събранието.
Ще се срещнеш с тях още сега, Дрю. Оставката се приема.
Нещо повече, имам предложение да възстановим Уилям Париш на поста му...
на председател на борда на Париш Къмюникейшънс,
както и да отхвърлим сливането с Бонтъкю Интернешънъл.
- Какво ще кажете?
- Да.
- Да.
- Да.
- Да.
- Предложението се приема.
Благодаря ви. Това е чудесно.
Но е повече от това, което желаех. Аз просто исках да изясня нещата.
Вече го направи. Като че ли тези момчета те искат обратно, Бил. По-късно ще получиш и извиненията им.
Междувременно, забавлявай се на партито. Празнувай. Аз ще се погрижа за подробностите.
И, г-н Блек, може ли да ви благодарим?
Удоволствието беше мое. Това е мечтата на всеки агент като мен.
Аз ще бъда повишен в завеждащ отдел заради това.
Кой би повярвал?
Ти агент на Службата за вътрешен контрол ?
Смърт и данъци.
Реч! Реч!
Благодаря ви.
- Мислех си, че ще се измъкна тази вечер.
- Не!
Каква великолепна вечер.
Всяко лице, което виждам, е спомен.
Може би не всички са хубави.
Понякога сме имали своите възходи и падения.
Но всички сме заедно,
и вие сте мои за една нощ.
Ще наруша правилото и ще ви кажа желанието, което си намислих.
Да изживеете живот, така щастлив като моя,
в който можете да се събудите една сутрин и да си кажете,
"Не искам нищо повече."
65 години.
Не минаха ли те неусетно?
Здравей.
Каква нощ.
На мен ми е много тежко.
Ти беше прав за Джо.
Той--
Той заминава някъде.
Съжалявам.
Успокои ли се?
Да, но--
Но какво?
Искам да знаеш, че те обичам много,
че придаде смисъл на живота ми че нямах право да очаквам,
че никой не може да ме отнеме от теб.
- Татко--
- Не!
Обичам те много.
И искам да ми обещаеш нещо.
Не искам повече да се тревожиш за мен.
Ако нещо се случи, ще се оправя.
Всичко ще бъде наред.
Не съжалявам за нищо.
Искам и ти да се чувстваш така.
Обичам те, татко.
Затова всичко е наред.
Не съжаляваш за нищо?
Да, не съжалявам.
Това е приятно чувство, нали?
Да.
Всеки казва сбогом.
Аз все още съм тук.
Ще танцуваш ли с мен, Сюзън?
Да.
Ако нямаш нищо против да танцуваш със старец като мен.
О, татко, ти не си старец.
Ти никога няма да остарееш.
Мога ли да ви донеса нещо, господине ?
Не.
Имате ли фъстъчено масло?
Мисля, че не, господине.
Благодаря ви, все пак.
Няма защо.
Какво е това?
Фойерверките започнаха.
Хайде да отидем и да погледаме.
- Хайде?
- Ти си първа, скъпа.
Само трябва да си поема дъх.
Добре.
Добре.
Честит рожден ден, Бил.
Благодаря.
Сбогува ли се?
Не точно.
Предполагам си имаш причини.
Да.
Сега, когато имаме минутка,
би ли имал нещо против да изразя моята благодарност за това, което направи за Сюзън?
Не съм я чувал да говори така за друг мъж, както говореше за теб.
Това е всичко, което съм желаел за нея.
Но какво се случва с нея сега?
Не бих се тревожил за това, Бил.
Тези неща си имат начин да се оправят.
Би ли имал нещо против, ако изразя моята благодарност?
За теб,
за времето, което ми даде,
за личността, която си.
Не издишай цигарения дим върху мен. Ще провалиш аутопсията ми.
Трудно е да го пуснеш да си отиде?
Да, Бил.
Е, това е животът.
Какво мога да ти кажа?
Дали да се страхувам?
Не и мъж като теб.
Ти си тук.
Обещаваш.
Е, къде отиде?
Не знам.
Аз не--
Не знам, ти знаеш --
Всичко е толкова неясно и мъгливо, но--
Дали ще знаеш какво имам предвид, ако ти кажа, че не бих могъл да го проумея?
Но аз се върнах.
Това ли е?
E, не знам какво още да кажа. Изглежда доста забавно.
Мислиш ли ?
Изглеждаш прекрасно.
Когато изчезна зад ъгъла,
се съмнявах, че ще те видя някога отново.
Добре ли си?
- Магазинът за кафе.
- Да.
Попитах те дали казах нещо нередно, а ти ми каза, не, беше толкова точно, че те уплаши.
А тогава ти каза--
Прости ми, че казах това, но то е с мен от тогава.
Какво беше то?
Каза ми, че ме харесваш.
- Не.
- Не си?
Аз казах,... че те харесвам много.
Да.
Знаем толкова малко един за друг.
Но имаме време.
Да.
Иска ми се...
да познаваше баща ми.
Аз също.
И аз.
Какво ще правим сега?
Ще измислим.
Да.