Full Frontal (2002) Свали субтитрите
Келвин Къмингс, 36 г, актьор, Смята, че няма лош секс. Поканен от Гъс. Той е един от онези хора
за които чувствате, че познавате много добре.
Но когато се замислите...
всъщност не ги познавате, даже изобщо, разбирате, нали?
И знаете ли, очевидно...
вглеждате се в записите на всички филми, които е направил
Той е много успешен. Почти всеки актьор в града
желае да работи в някой от неговите филми.
Франческа Дейвис, 33 г, звезда. Няма представа колко пари има. Сторила съм няколко смислени неща в живота си.
Франческа Дейвис, 33 г, звезда. Няма представа колко пари има. И понякога... най-...
лошото е, че понякога...
това не ме притеснява.
Само казвам, това е отлично.
Исках да съм отлична и бях такава.
Точка.
Ли Брайт, 41 г, изпълнителка. Вярва, че държането и е съвсем нормално. Трябва да бъда някак си мнителна
заради онова, което върша...
затова не мисля, че е толкова лошо нещо
да бъдеш мнителен.
Смятам, че така трябва да живееш.
Да преценяваш нещата и...
хората да ги правят, заради теб, винаги...
това е животът, и това е доста лошо.
Карл Брайт, 42 г, сценарист. Страхува се, да не омръзне на жена си. Смятам, че няма толкова пари
колкото мога да получа...
няма сделка, която да не мога да сключа...
тя никога не е чувствала, че съм прекалено безучастен.
и мисля, че...
мнението и за мен на този етап
е формирано преди филма да е продаден.
Смятам, че това няма нищо общо с филма.
Артър Дийн, 40 г, актьор на повикване. Превърнат на стока от майка си. Стресиращо е. Чудовищно.
Зле е да нямаш чувства.
Затова поговорихме с Карл, объдихме го
и веднага се спряхме на
най-чудовищният образ
за който се сетихме в историята
самият Хитлер.
Линда Шарп, 36 г, масажистка. Най-дълга връзка: 3 месеца. Винаги се опитват да ме обвържат.
Ли и Карл, те...
никога не са ме представяли на някого
но винаги говорят, как трябва да се държа.
Но те сега се опитват да ме обвържат
с този продуцент, техния приятел - Гъс.
Е, ще видим. Не знам...
филмов продуцент да тръгне с мен, не знам.
Франческа Дейвис
Кевин Къмингс
Среща
Сценарий: Карл Брайт и Артър Дийн
Режисьор: Константин Алекзандър
Катрин?
- Никълъс?
Да.
Как си?
- Добре, ти как си?
Чудесно, благодаря. Благодаря за доверието.
Разбора се.
- Имаш ли нещо против да започнем?
Значи аз играя неговия партньор.
Равностоен партньор?
Не, аз съм неговият лакей
ако това искаш да чуеш.
Това ли искаш да напишеш?
Това ли искаш да напиша?
Не, можеш да пишеш "подчинен".
Така е добре.
Направил съм много ТВ предавания.
Той е доказана звезда. Голяма звезда.
Смятам, че това не прави мен по-малко талантлив.
Затова... не...нямам проблеми с това.
Ще направя скок към големия екран,
Очаквам да се справя.
Това няма ли смисъл?
Не мислиш ли, че повечето чернокожи актьори
очакват да направят същото?
Това не се случва често и с белите актьори.
Исусе...
- Не си ли разбрал положението?
Няколко филма,
15-20 милиона долара хонорари, корици на списания...
Добре, такава история ли искаш да напишеш?
Можем да отидем там.
Повярвай, имам достатъчно възгледи по въпроса.
Исусе,
Карл, стигнах до момента
в който не мога да продължа този брак.
Пиша, защото не мога да понеса още
емоционални сблъсъци по въпроса.
Вече нямам идеи и искам да направя промяна.
Когато се прибера довечера можем да обсъдим
въпроса как да се разделим
Моля те, не ми се обаждай. Съжалявам.
"Пета кражба за 2 седмици в порнографска книжарница."
Охо?
Казват, че е жена.
Божичко.
Да не си сънувала кошмари?
Не.
Аз пък сънувах.
Беше странен сън.
Сънувах, работата.
Всеки ден отивах на работа
и описвах документален филм за жената на някакъв.
Прибирах се у дома от работа и вечерях.
Лягах си и на сутринта се връщах на работа.
И нямаше резултат от нищо.
Е, какво имаме за днес?
Още кръвопролития.
Господи. Как издържаш?
Не забравяй да направиш сладките,
за Гъс довечера.
Добре.
Довиждане.
Никой който познавам няма
достатъчно дълга връзка
с някой който е срещнал по Интернет.
Но краткотрайните връзки са много вълнуващи.
Не знам какво ще направя, като я срещна.
Тя мисли, че съм на 22, но не съм.
Не съм художник, макар да обичам да рисувам.
Затова може да стане всичко.
Въображението може да те отведе навсякъде.
Мисля това за много вълнуващо.
Това е едно от местата, където мога да лъжа.
Щастлива съм да се срещам с мъже чрез компютъра.
В Интернет, в чатовете.
Хората са разочароващи
а тези не чак толкова...
Наистина се свързах с някого.
Той е художник.
Следващите 5 години искам да живея с него.
Казах му, че съм масажистка.
И не го излъгах.
Малко послъгах с годините си...
само малко - защото е толкова млад.
Затова просто махнах няколко годинки.
Тя каза: "Не, мили, отегчен си...
но защо това да се отнася за нас?
Беше такова нещо...
че веднага ми допадна.
О, съжалявам.
Сама ли ги преписваш?
Един колега.
Стажант ли?
- Ъхъ.
Мъж или жена?
Как мислиш?
Мъж.
Да, е, какъв е?
И не казвай, че няма да споделиш.
Мъж.
Искаш ли да знаеш, дали е почтен?
О, не знам, че е.
По дяволите.
Идвам.
Почакай.
Джанго, давай...
Хей, Франк!
Ще ти кажа, как е.
Работя в това списание.
То е страхотно. Много е добро.
Има високи стандарти, поне така мисля.
Мисля, че там се върши добра работа.
Но смятам, че човекът, който върти нещата
не е много умен.
В смисъл, това си е между нас
но наистина не мисля, че е умен.
Мисля, че няма инстинкти...
и че е... голям задник.
Ядът ми се загуби в движението.
Да, загубих раздразнението си.
Не бих го нарекла пътен гняв...
Но ми омръзна да шофирам
защото хората са...знаеш
карат коли, които са смешни...
не им подхождат.
Всъщност не харесвам работата си.
Мислих за това да правя нещо друго.
Обичам парите.
Даже и тях не обичам прекалено.
Бих могла да си сменя работата.
Ли е амбициозна, умна, красива...
и винаги е била такава...
винаги се е справяла добре.
Затова може би е напълно под контрол.
Кафе.
- Хер директор.
Как си?
- Как е, човече?
Да погребеш нещо за 10 дни не си струва.
И знам колко е трудно.
Не, не чуй...
Мисля, че знам накъде вървиш, човече.
Най-напред трябва да се извиня.
Зная, че съм като цяло несъществен
и това е моето действие, и че съм малко полудял.
Наистина се чувствам зле, заради онова, което казах
на твоя приятел. Знам, че е евреин
и прекалих с цялата тази работа за пещите.
Но повярвай...
част от избухването ми беше заради ония неща снощи
и наистина чувствам, че имам нов напредък.
Това е чудесно.
Но аз се почувствах толкова зле.
Знаеш ли какво?
Ти си нашият Хитлер. Не го забравяй.
Това означава много
- погледът на Карл и теб. Вие сте го писали.
Но да, смешно е, говорих с Том Сайзмор
и той казваше, че единственият начин да се научиш да играеш е да играеш.
Правилно, да.
- Знам, че си загрижен
защото не съм запомнил нищо
и съм бил навсякъде тук,
но повярвай, когато трябва... довечера...
мисля, че ще бъде нецензурно.
Ще се справииш.
Просто искам да се убедя, че си добре.
Добре съм.
- Добре.
Ще се видим.
- О, ъъ..
Не ползвам крем.
Разбира се.
- Благодаря, приятел.
Добре.
Е, ами не съм омъжена.
Мъжът с който се виждах...
Том, с който се виждах миналата година по това време...
каза, когато скъсахме, че се е бил
събрал отново с бившето си гадже...
но не знам истина ли е или не.
Чух, че не е...
но тогава той каза така.
Хей!
- Как си?
Добре съм, ами ти? Добре, добре.
Майтап.
Накъде си?
Хайде, приятен ден, ще се видим.
Харесвам Карл.
Да си бил някога на терапия?
Кой?
Не, даже не съм помислял.
Това е все едно
че те продават обратно пак на себе си.
Какво е това?
Не съм мислила за това.
Апетитът безспорно не е ценен.
Гладен съм.
О, не ми казвай, че си една от онези...
Не ядеш?
- О, не, ям.
Просто не обичам храната в самолета.
Защо? Това е първа класа.
Готвят лайна за онези отпред.
Какъв е проблема?
Ще почакам курабийките.
Колко покварен е бил баща ти?
... и мляко...
Убива ли хора?
Убива душите им.
Заплашва ли личността им?
Нещо такова.
Ами ти?
Той...
Не, добре...съжалявам.
Не.
- Добре.
Не, той не е.
Обожаваше ме. Обожаваше?
Леле.
Не мисля, че някой е обожавал мен.
Компанията може да ти плати за да правиш секс.
За да играеш в порно филм.
Но ако някой ти плати 5000 долара
за да правиш секс с него, това е незаконно.
Значи си в порното.
Защо си в порното? Поради две причини.
Или ти трябват пари, или си ексхибиционист.
Какво мислиш, че е ексхибиционизмът?
Порно.
Не, добре, хубав въпрос.
Мисля, че отива отвъд желанието за изява.
Не можеш да се преструваш, че правиш секс с някой
когато всъщност наистина го правиш.
Мисля, че е лесно...
когато те се наслаждават взаимно.
Или може би искат ти да се насладиш.
Защо искаш да мислиш за това толкова много?
Това е създадено да те подпали. Нищо повече.
Да, мога.
Съжалявам, мислех, че каза, че не те притеснява.
Карл, не мога да водя повече подобни разговори.
Не можеш?
Срещнах някого.
О?
- Вече не е уместно.
О, разбирам.
Не съжалявай, излъчваш респект
като си честна с мен и не е странно от твоя страна
да го продължаваме. Благодаря.
Само искам да знам, къде съм аз.
С други думи... като задник.
Добре ли си?
Да.
Просто мислех за остатъка от деня ми.
Джери иска да се срещнем.
Наистина?
- Да.
Никога не ме е харесвал.
И нищо не мога да направя.
Сигурна съм, че ще се справиш добре.
Знаете за скорошните уволнения, нали?
Да.
Правихме промени, сменяхме приоритетите...
насочвахме нещата и такива работи.
Пушач ли сте, Брайън?
Не ми пречи.
Пушач ли сте?
- Не, но пуша.
Хващали ли са ви да карате под въздействие?
Под въздействие на какво?
"ДУИ", познат ли ви е термина?
Да.
Така ли е?
- Да.
Не, искам да кажа...
За демократи ли гласувате или републиканци?
И за едните и за другите.
- Гласувам за най-добрата личност.
И как решавате това?
- Ами..
Разбирате на мига?
- Да.
Добре.
О, хайде котенце.
Знаеш, че говорихме.
Нищо не се е променило
откакто водихме този разговор.
Просто съм ангажиран с работата си
за да поддържам серриозна връзка сега.
Взимам си работа за вкъщи, подлудял съм.
Плувам в езерото.
А ти... заслужаваш по-доброто, повярвай.
Аз само ти причинявам болка.
Помниш ли как ти давах да въртиш ключовете ми?
Приятно, нали? Прегръщане, целувки...
Сега давай милс, напускай, хайде.
Ще ти се обадя.
Ако телефонът не звъни, аз съм.
О, човече.
Шибаният Гьобелс. Мисли, че това е играчка.
"Отивам на фризьор."
Какъв задник.
Не знам защо, просто го започнах.
Не искам те да ме познават.
Да ме знаят.
Давах името Ан, винаги...
защото изглеждаше че Ан е...
Едно...
Не е агресивно.
По-анонимно е.
По-невидимо. Ако ме познават като Ан...
не знаят кой е всъщност в стаята с тях.
И по някаква причина ми се струва добре.
"Никълъс, ще започна просто.
Обичам те.
Винаги съм те обичала
и винаги ще те обичам.
Откакто те срещнах.
любовта ми към теб е непреодолима.
Когато сме разделени мисля само за теб
и не мога да чакам докато
не сме отново в една стая заедно.
Дотогава."
Проспал съм доста.
Здрасти.
Хей, Майк?
- Да?
Мога ли да те питам нещо?
- Да.
Лично е.
- Давай.
Това истинска коса ли е?
Абсолютно.
Обмислям да си сложа още.
Не го прави.
Защо?
- Главата ще ти стане като на кукла.
Не ми пука, искам още коса.
Къса, свободна, желая я.
Страстно.
Виждам бездомници с огромни коси
и си мисля, "Как по дяволите?"
Като казва Кърк Дъглас
Какво казва Ли?
Не е съгласна.
Е, това е лъжа.
Нищо не казва и предполагам че е така.
Седим в една стая и живеем в една къща
но...
И?
- Какво?
Опитай да смениш "но"-тата с "и"-та и ще видиш какво ще стане.
Живеем в същата къща, и...
А така.
Да, бих казал.
Колко често?
Един път годишно, седмично, месечно.
Това е...
- Ще се върнем на това.
Боже.
Вярвате ли в Него?
Е, не като белобрад старец...
Въпросът е за "да" или "не", Дейвид.
Ами тогава, да.
Съжалявам, просто мислех...
Ще бъда пряма с вас, Дейвид.
Добре.
За три години не сте впечатлил
никой в тази агенция.
Ще бъдете уведомен официално по пощата.
Ще чакам.
- Добре.
Имате ли приятелка?
Какво?
- Обвързан ли си?
Да не би... какво правите?
Сложете стола до вратата.
Г-жце Брайт...
- Да?
Това шега ли е?
Това е тест за умения.
Харесвам те, Дейвид. Ще ти го кажа веднага.
Добре.
- Добре?
Да.
Балансирай на един крак.
Ти си се преработила, знаеш ли?
Добре.
Сега изброй всички държави в... Африка.
За една минута.
Има един човек, който срещнах в Интернет.
Охо, това ли правим сега?
Да. Той иска да се видим в Туксон...
през уикенда. Младок е.
В Туксон?
- Да.
Трябва да пробваш тези.
- Имат ли захар?
Не, нямат. Защо Туксон?
- Ами живее там.
Да не живее в пустинята?
Ще бъдем в хотел Холидей Ин.
Заинтригувана съм.
В Туксон?
- Тези са добри.
Знам. Подсладени са с плодов сок.
Мога да изям цялото дърво.
Купих си ново бельо.
Виждала ли си снимка?
- Не.
Тази работа с Холидей Ин, малко е тъжна.
Защо пък да е тъжна?
- Защо... Туксон?
И какво? Той знае добър...
- Добре.
Явно доста мислиш за това.
Планирам... и двамата го правим.
Нещо като сватба?
- Подобно.
Добре, мисля, че това беше добро, но наистина, наистина мисля...
че двамата не трябва да се виждате.
Почакай, почакай.
Тази цялата работа за вас...
Почакай, престани да им даваш напътствия.
Една секунда. Позволи ми да опитам.
Знаеш когато правехме
онази първа сцена, където се упражнявах
вие трябва да имате инструктори.
Знаеш ли, спри. Спри.
Познай около кой не се върти света?
Просто опитвах....
Може би искаш да дойдеш тук и да хвърлиш един поглед.
Подай ми сакото.
Можем ли да поговорим за секунда?
Отдавам се изцяло, по дяволите.
Зная, зная.
Отдавам се изцяло и наистина се притеснявам.
Защото миналата седмица ми каза,
че искаш да играя като Дани Кей, нали?
Тази сутрин идваш и казваш:
"Хей, защо не играеш като Алън Алда?"
Да не съм шибания Дани Алда?
Добре, аз мисля...
Нека ти кажа нещо, човече. Това е изкуство.
Зарязах гаджето си в деня когато почнахме репетициите.
Не си тук, човече.
Тук съм, тук съм.
Не, си, ясно?
Не и докато не се разберете с Карл за какво говорите.
Защото нека ти кажа нещо.
Питър Устинов е казал,
"по-трудно е да напишеш лош сценарий,
отколкото да направиш лошо изпълнение."
Знаеш ли какво?
Каква скапана идея - да ме гледаш да се гърча.
За какво говориш?
Катрин.
- За какво говориш?
Писмото.
- Какво писмо?
А, писмото...
Може ли?
- О, да.
Играеш лудо.
Хм...
О, е...
Направо необикновено.
Наистина?
Това е шега, нали?
Искам да кажа, супер.
Не мисля, че е шега, но...
Недей, не го прави.
Не знам какво да ти кажа.
Добре, ето сделката.
Не можеш да пишеш за това.
Не мога?
- Не, не можеш, не е честно.
Погледни ме.
Погледни ме.
- О....
Ела.
Всичко е наред.
Виждаш ли?
Няма повече да играя тази игра с теб.
Даже не мислех за теб. Виж...
Пропусна.
Е, Трейси, това истинското ти име ли е?
Да.
- Аха..
А какво е порно-името ти?
Аз съм...
Знаеш ли, че има такива имена?
Не.
- Добре.
Твоето порно-име е второто ти име
и името на улицата, където си израснала.
Добре.
Така, че моето е Андрю Хайленд.
Ужасно. Никак не е секси.
Значи ти си.. Трейси...
Нямам второ име.
О, можеш...
също да ползваш името на първия си домашен любимец.
Не ни позволяваха да имаме такива.
Бряг на слоновата кост, Сенегал. Сиера Леоне.
Добре.
Гана,Мали.
Да имаш напоследък тест за Спин?
Не, Да, Мароко, Мозамбик, Ангола.
Добре, майчице.
Камерун. Стой там.
Конго, Боже, добър си.
Габон, Ангола,
Давай на изток.
- Кения, Сомалия...
Исусе.
- Етиопия.
Впечатляващо.
Не мисля, че ти е позволено да правиш това.
Разбира се, че е.
Слизай оттам.
Току що се срещнахме във фоайето.
Имаш време. Знам, че ще обикнеш Гъс.
Не мога да отида на такова парти. Няма какво да облека.
Облечи зелената рокля. Изглеждаш страхотно с нея.
Много ми е тясна. Вече не ми става
и има леке....
Винаги имаш извинение.
Не е извинение, Ли. Това е причина.
Има разлика.
Виж, още ли сме заедно.
Защото имам подарък за рождения ти ден.
Той е утре.
Знаеш ли какво? Знам кога ти е рождения ден.
Няма да съм тук утре.
Хей, Линда...
Ало? Слушай, ако ме чуваш обади се.
Обади ми се.
Мамка му.
Да, мисля за него много.
Знаеш ли, трудно е. Открих го в мазето.
И после открих Ли...
навън, така мисля, или някъде из къщата.
Спомням си виковете...
и после тя се появи.
Нямаше никой в къщата
и тя побягна към съседите...
аз останах с него.
После съседите дойдоха и...
после майка ми.
Намериха майка ми и ...
Невероятно изненадващо е...
когато видиш някой, който познаваш
като баща си в това състояние.
Затова беше изненадващо
но мисля, че като върна нещата назад, той...
Той беше много нещастен...
през повечето време.
Приятелят ми Гъс казва, че хората
винаги се очароват от гангстерски истории,
защото ето какво
казват те: "Няма да живеем по
някакви неизказани правила,
които не помага дори да станеш чистач,
когато не внимаваш.
Нямаме никакво споразумение да не те изпреварим."
И тези хора за щастие са малцинство
иначе в света щеше да е пълен хаос.
Но обичаме да ги гледаме, защото...
това е като разходка в дивото
без реален риск да ти стане нещо.
Това е двуизмерно, знаеш ли?
И винаги е непреодолимо.
Понякога не можем да гледаме напред
но трябва.
Хей, Карл, как си, приятел?
- Радвам се да те видя.
Изглеждаш чудесно.
- Благодаря.
това за което се обади е невероятно
защото, трябваше да се видим.
Имам идея. Направо за корица.
Колко е часът?
Чувствам се отвратително.
Можем ли да говорим вече за това?
О, Никълъс,,,
Виж аз мисля...
и вероятно ще пиша много хубави неща за теб
но наистина досаждаш с оная работа с писмото.
Не, ти досаждаш.
Добре.
Мисля, че си струва да го обсъдим.
Добре Карл, ще го направим.
защото всеки път, когато дойдеш в офиса ми
всеки път, като искам да те видя
или ти дойдеш с идея
за корица или обикновена история
или каквото там искаш да правиш
винаги има валидност и е имало.
Важно е за мен да чуя идеите ти.
Благодаря.
Нека ти задам един въпрос.
Причината заради която ти се обадих днес всъщност...
Да, съжалявам...
Имам въпрос за теб...
и за мен е важно да чуя отговора ти.
Въпросът е
когато отидеш до хладилника си
отвориш вратичката, и видиш бутилка бира
взимаш ли тази бутилка и
сипваш ли я в чаша преди да я пиеш
или пиеш направо от бутилката?
Ами... пия от чаша.
А, виждаш ли?
Там е проблемът.
Искам това списание да пие от бутилката
С думи? Какво по дяволите, Алекс?
Добе с думи.
Това ми трябва.
Добре, добре.
Предполагам
Нов ден е, казват някои.
Герои от филмите. Това е американската мечта, Уесли.
Бъди разумен и ще спасиш света.
Да, ще го направим.
Покажи им парите, Куба.
Дай им смешници като Крис Рок или Тъкър.
Или по-спокойно, като Дензел.
Но почакай,
Не искам да се оплаквам, но докторът ми каза, че страдам
от любовен синдром.
Може би това е заговор. Но народа още се плаши
от сексуалността на черните.
Страх, който може да се избегне само като видят че се обичаме
не заради расата, а от сърце.
А не може ли братът да получи любов?
Сега това, Катрин
е въпрос за сценария,
написан от хора, които не са като мен
но които искат да ме видят да бягам, скачам и стрелям.
Но на които не им пука, като видят да целувам жена с моя цвят на кожата
но ще ме гръмнат ако целувам жена с обратния оттенък.
Ние сме хора също така
и обичаме любовта
и не може ли брат да получи любов?
Така седят нещата,
шоколадовите са водещи в Холивуд днес.
Здрасти.
- Оттук.
Благодаря.
- И аз.
С какво искаш да започнем?
Евиан или Пелегрино?
Благодаря.
- Моля.
Още ли излизаш в почивните дни с онзи от Интернет?
Ъхъ.. Не се отказвам.
Добре, ще ти трябват пари.
Искаш да се срещна с мъж.
Да, ще срещаш мъже. Там има достатъчно.
Не мога да дойда довечера, не мога.
В Интернет? Каква е тая среща?
Неочаквана.
С кои авиолинии летиш?
Югозападните.
Югозападните?
- Да.
Те са добри.
Югозапад, млад мъж,
ново бельо, Туксон.
Отсядала ли си в Холидей Ин?
Не, ами ти?
Мисля, че точно това ме притеснява.
Знаеш ли какво, Ли?
Ами ако това наистина те притеснява...
Той с какво се занимава?
- Творец е.
Актьор?
- Художник.
В Туксон?
Да. Казва, че пустинята го вдъхновява.
Сериозно, какво ти става сега?
Петък. Петък е добре. Петъците са добри, Ли.
Играта ти е като лудост.
И не ми пука, кой какво си мисли.
Разполагам с 3 часа да открия Ева Браун.
Добре. Знаеш ли какво?
Ето, номер едно -
всеки, който е набеден, че пие кръв
всъщност не пие кръв.
Номер две - всеки, който пие толкова кръв, колкото мен,
знае, че това няма ефект.
Номер три -
няма никаква научна връзка,
между пиенето на малко кръв на ден
и това да си невероятен актьор.
Номер четири - невъзможно е да докажеш номер три.
Масаите имат такава дума.
Знаеш ли, кои са те?
Да, Херцог направи документален филм за тях.
Племето на огъня, воините на Африка.
Те пият кръв.
Шибаният Джак Лалени пиеше кръв през петдесетте.
И жена му не го е целувала...
но това са глупости, човече.
Не ми пука какво правиш вън от театъра.
Не ми дреме. Ако ще да ядеш задника на умрял вълк.
Не ме интересува.
Just keep it to yourself, OK?
Пази си го.
Не разбирам.
Не разбирам какво не е наред.
Рождените дни са забавни.
Добре, това е мама
на рождения ми ден, представяща ме на хората.
"А това е Ли. Тя прелъсти тялото ми, нали скъпа?"
Няма да съм тук утре, затова приятно изкарване.
О, това е по-малко от миналогодишния ми подарък
за 40-годишнината ми.
Знаеш ли, Ли прекаляваш с тия 40-години.
Нямаш понятие какво е.
Ще стана на 40.
Какво ти подарих миналата година? Даже не си спомням.
Ами онова....
Не го ли хареса?
- Не.
Ами честно, предпочитах да имам
нещо като картичка или такова...
Добре, о, Боже.
Странно е да дадеш такъв подарък на сестра си
която е омъжена, на нейната 40-годишнина.
Знаеш ли, какво ми подари Гъс миналата година?
Първото издание на "Разумът на изкуството" от Бърнард Шоу.
Научи ли нещо от нея?
От кое?
- От подаръка.
Шегуваш ли се?
Не, сериозно, да или не?
Използвах го веднъж.
Добре. Ами какво стана?
Заседнах в стола.
Е,
Подаряването е изкуство.
Трябва да мислиш за човека.
Добре, съжалявам, мислех че щом аз го харесвам и ти ще го харесаш.
Така е, но трябва да подаряваш на хората
това, което мислиш, че ще искат.
Нещо лично.
Колко лично може да бъде това?
Но тогава ти и онзи, как му беше името?
Том.
- Том.
Сядате от другия край на масата...
и се взирате един в друг през цялото време.
Даже не си общувате.
О, Господи, Боже мой. Ли, прости ми, става ли?
Исусе!
Знаеш ли какво? Подаръкът... това е подарък.
Подаръкът си е подарък. Несъмнено.
Добре, сега зная.
Това означава нещо за теб.
Кое?
Цялата работа в която си се забъркала.
Той ми дава тази инжекция
и ставам невидима.
И мога да направя всичко, нали?
Защото съм невидима.
Какво да правя? Отивам при един колега, Карл...
и му се изповядвам...
докато държа нож опрян до врата му.
А това е странно, защото харесвам Карл.
Той е брилянтен
напълно неразбран от шефа си.
Не се учудвам, че е бил в сънищата ми,
защото мисля за него доста.
Забавно е, защото той е един от онези...
Искам да ти кажа
какво мисля за това.
Добре ще бъда тук и ще слушам.
Хей, Пити.
Здрасти човече, как е?
Пак същото. Започваме оттам.
Ще отнеме малко време.
Трябва да го направим така,
че да е вместо сградата,
затова ще малко по-отдалече.
Вероятно ще има проблем с фокуса,
затова ще видим как ще стане.
Добре.
Но все пак го направете точно,
но не се старайте много.
Кажи им, че идваме.
Ще го направя.
R-139, първи дубъл.
Действие!
Хайде!
Пазете се!
- По дяволите.
Изглежда закъсняхме.
Изглежда.
Връщаме се отначало.
Така си мислиш ти.
Ти нещо по-различно ли мислиш?
Да, различно като моя 30-сантиметров.
Леле!
- Хайде.
В един момент пия бира,
а в следващия съм без работа.
Как се случи това?
Каза, че съм бъркал
личните си капризи с изискванията.
Мамка му!
Нямате представа какво загубих.
Много повече от една работа, мога да загубя всичко.
Изненадващия ефект си е ефективен.
Да, между другото си уволнен.
Да, скъпи, между другото.
Не мислите, че съм велик.
Познай какво? Те не мислят, че съм велик в работата.
Може би не съм толкова велик.
Толкова е просто. Мога да го напиша.
Мога да напиша "Не съм толкова велик".
Може да го напиша
хиляди пъти на някоя черна дъска.
Мога да преподавам. Преди преподавах.
Обичам да преподавам.
R-139, дубъл 49!
Готово! Действие!
Пазете се!
Махнете се от пътя!
- Пазете се!
Пазете се!
- Махнете се от пътя!
Изглежда закъсняхме.
Изглежда.
Връщаме се отначало.
Така си мислиш ти.
Ти нещо по-различно ли мислиш?
Знам нещо по-различно.
Хайде.
Режи!
- Готово.
Много добре.
Да, много добре.
Проверете всичко.
Ще обядваме ли?
Добре.
Дейвид, трябвам ли ти още?
Не. Върви да обядваш.
Добра сцена.
- Благодаря, Брад.
Благодаря.
Би ли приел роля, ако знаеш,
че хората от черното общество няма да харесат?
Един тип, от квартала ми,
който живее точно срещу мен,
се облича като... да.
Облича се като вампир и така цял ден.
Не знам дали работи нещо, не знам какво изобщо прави,
но знам, че се облича като вампир,
по цял ден е като Дракула.
Искаш ли да тръгваме?
Ако видиш този човек на пазара
да си купува марули, облечен като Дракула,
ще си помислиш,
че е актьор, нали? Така и трябвало.
Би могъл да разбереш.
Отговорът на въпроса ти е,
ако ми трябват пари.
Дали се гордея с това?
Не, но ги взимам,
защото и черния трябва да яде.
Режи ли ще кажат?
- Не знам.
Какво става?
Някой може ли...
- Казаха ли режи?
Може ли някой да каже...
Днес от това ме сърби ужасно.
След обяда
ще го направим. Ще ми позволиш ли
да поработя още над това?
Как така? Беше добре, нали?
Оттам не чуваме нищо.
Не чувствам никакво сексуално привличане.
Добре, но помни,
че трябва да се запилееш някъде
заради второто писмо на летището.
Добре де, добре.
За да се получи добре,
трябва малко да ми помогнеш.
Преди се получаваше.
- Той обади ли се?
Да.
- При мен не се получава.
Ако останеш за обяда
може да го обсъдим и...
Не, трябва да свърша нещо. Някой друг път.
Добре.
Ще го оправим, не се тревожи.
Мисля, че се получи добре!
Не, това е филма. Това е единствения филм.
Що се отнася до него, това е единствения филм.
Може ли да задържите вратата?
Разбира се.
- Благодаря.
Извинете.
Филмът? Да, филмът.
С Арти го написахме.
Започнахме да работим заедно,
по-точно да пишем заедно, преди година.
Обменихме някои идеи.
Арти е много добър в правенето на пиеси
и си помислихме, че
от познанието ми на Холивуд
и способността му да пише,
би се получила добра комбинация
и така ни хрумна тази идея
за филма "Среща".
Това е почти като шпионски филм
за случайната среща
между този мъж, който Калвин играе...
Извинете.
И тази жена.
Мисля, че историята си я бива
и актьорите са добри,
но...
Имам нещо... нещо ми е странно.
Наистина съм щастлив заради този проект.
Имам... Има някои...
Всъщност Калвин. Да, Калвин.
Другите хора
са по-впечатлени от него, отколкото аз.
Не искам да кажа, че не се радвам, че е във филма,
това е страхотно и съм убеден, че е много добър,
просто не мога да разбера кое му е специалното на Калвин.
Представяте си ролята по определен начин
и понякога не се получава така.
Все пак жена ми смята, че е страхотен.
Умирам от глад.
Взех ти нещо.
- Направо съм изнемощяла.
Риба тон, без целина.
Без целина и без...
Лук.
- Точно така.
Виж сега,
сещаш ли се за онова, за което говорехме?
Ами... не мога...
Искам да кажа...
Хайде, хайде.
- Добре.
Не съм съгласен с този аспект от живота ти.
Не искам да говоря с тях.
Аз също не искам да говоря с тях.
Дори не искам да говоря с хората, с които излизам.
Не се срещам с никого.
Една среща не е излизане.
Ако някой те заведе на вечеря,
поне му дължиш едно обаждане според мен.
Вечеря! Точно там е проблема.
Трябваше да бъде обяд, защото е по-неангажиращ.
На мен и двете ми харесват.
На теб не ти се налага да се срещаш
с разни продуценти,
мъкнещи бутилчици с вода като пазарски чанти.
Това е направо отвратително.
Не мога да го ям. Рибата е толкова горчива.
Като хляба на учителката ми по алгебра.
Добре.
Наистина съм... Я ме погледни.
Ще припадна. Ама наистина ще припадна.
Всички знаем как припадаш, когато ти падне нивото на кръвната захар.
Добре, сега ще дойда.
Добре. Благодаря.
Няма за какво.
- И нещо за пиене.
Добре.
- Риба тон.
Не искам риба тон.
- Добре, няма.
Ти си ангелче, благодаря.
- Няма за какво.
И десертче!
Знам, че нещо не беше наред,
но не знаех какво.
Почувствах го сутринта.
Трябва да поговорим.
Лий...
- Недей.
Защо изобщо искаше това?
Какво? Чакай малко, ти дойде да говориш с мен.
Всичко започна заради теб.
Да не искаш да ми кажеш, че не съм била привлекателна?
Не.
Гъс ми каза да внимавам с теб.
И на мен ми каза да внимавам с теб.
Утре ставам на 41, Калвин,
възрастта, на която можеш да получиш инфаркт,
докато си спиш.
Ако мислиш, ч е няма да отида при Гъс, значи...
Добре, сега имам среща. Отиди да чукаш някоя друга!
Здравей.
- Здрасти.
Все още си тук?
- Да, бях горе.
Купувах нещо за приятеля си Гъс.
Да.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Днес наистина имах трагични случаи и съм малко...
Съжалявам.
- Емоционално съм развълнувана.
И какво му взе?
На кого?
- Какво взе на Гъс?
Нямаха такова.
Какво?
Добре ли си?
- Беше едно нещо.
Ами той...
Ами то... те нямаха... защото днес става на 40
и аз исках да му взема нещо... не знам...
Добре ли си?
- Да.
Трябва да тръгвам. Закъснявам, затова...
Сигурна ли си?
- Да.
Ще ти се обадя по-късно.
Добре.
Благодаря.
Трябва да го намерите.
Не знам дали той знае, че сте в офиса,
затова ми трябва името ви, за да ви прехвърля.
В момента Харви не е тук.
Той вижда убийство по телевизията
и слуша за това убийство, като целия пребледнява.
Цялото му лице става бяло
и той изхвърча от апартамента.
Ние го последваме.
Убийците тръгват по грешния път
по причини, по които никой не може да разбере.
Кажи на Тревърс, че няма да го направя. Няма да го направя.
Добре. Извинявай. Продължавай.
Брат ми Боб трябва да види това.
Да. Добре!
Добре.
Копелета!
Видя ли лицата им, докато ни гледаха?
Да.
Все едно лабрадори зяпаха Пикасо.
Да.
Ед, ние влязохме с китайски купички.
На тях им трябват халби бира.
- Да.
Аз сам го виждам.
Нали така?
Мамка му!
Добре, трябва да тръгвам.
Ще се видим по-късно.
- Чао.
Ед, продължавай да вярваш.
Добре беше.
Г-н Ливърейт?
- Здравей. Бил.
Влизай.
- Благодаря.
Ан?
- Да.
Масажистката ми е тук. Ще ти се обадя след час.
Там става ли?
- Разбира се.
Какво мислиш за светлината?
Малко светлина или по-светло?
Както на вас ви харесва.
Мисля си за малко по-тъмно.
Така?
- Става.
Трябва ли ти помощ?
- Не.
И преди си го правила, нали?
Бил Ливърейт, хубаво име.
Името, което означава нещо е добро, нали?
Не знам. Просто ги отбягвам.
Парите са женската енергия.
На мен ми се струва, че са мъжката. Не разбирам.
Пари - майка. От латински.
Просто си свързан с тях.
Звучи много просто.
Така е.
- Просто свързан с тях.
Схващаш, Ан.
Не бъди една от заблудените.
Ако имаш намерение, може да нагазиш по-навътре.
Това е като при заспалите.
Добре.
Сега може да се обърнете.
Мисля, че се поразмазах малко.
Отпуснете си ръката, за да ви е по-удобно.
Добре.
От Ел Ей ли си?
Не, всъщност от Маями. Вие?
Ню Йорк.
Мислиш ли, че съм привлекателна?
Какво?
Да.
И в какъв смисъл?
В човешки смисъл.
Ан.
- Бил.
Днес имам рожден ден, Ан.
Наистина ли?
- Да.
Честит рожден ден.
Каква е философията ти относно отпускане на напрежението?
Бил, знам накъде биеш,
но да знаеш, че не го правя.
Дори и за малко повече пари?
Не правя такъв вид масаж.
Предлагам отпускане на мускулите и токсините,
понякога и на емоциите, но...
Да, точно за това говоря.
Не го правя, затова...
- Ще отнеме само 30 секунди.
Ще свършиш за 30 секунди?
Искаш ли да видиш?
- Не мога да го направя.
Може да спреш след 30 секунди.
Ще ти дам 500 долара. Кога за последно
си печелила 500 долара за 30 секунди работа?
Ти се жесток.
- Не съм жесток, а практичен.
На теб ти трябват пари, на мен отпускане.
Това е лудост.
500 долара, Ан.
Не искам да вдигаш шум.
Тук е доста шумно.
- Можеш само да изстенеш тихо.
Не може да пъшкаш и да ревеш.
Не мога да пъшкам и рева, а само да изстена тихо?
Да!
Не, много е шумно.
Ще съм тих. Ан, ще съм тихичък.
Готова ли си?
Мамка му.
Готова ли си?
Ще ми подадеш ли онази найлонова торбичка?
Защо?
Просто така.
40 секунди по-късно
Господи.
Ето.
- Благодаря.
По дяволите!
Ан?
- Какво?
Съжалявам, мислех, че имам повече пари в мен.
Няма нищо, Бил.
- Видях банкомат в коридора.
Има лимит.
Има лимит.
На банкомата. Може да изтеглиш до 300 долара.
Би ли махнал това, моля те? Торбата.
Шегуваш ли се?
- Не, не се шегувам.
Чувствам се зле.
- И би трябвало.
Трябва да се чувстваш зле и да се срамуваш.
Почакай.
- Забрави.
Почакай за момент.
- Забрави.
Това е жалко.
Майка се равнявало пари. Не ми ги разправяй тези.
Всички обичат победителя.
Знаеш ли защо обичат победителя?
Защото мислят, че знае нещо.
Би трябвало да знае нещо, за да победи.
Ние му се възхищаваме.
Но победителят не научава нищо от победата.
Не, загубилият научава нещо за себе си.
Да загубиш те научава нещо за самия теб.
Значи губещия е победител.
Не знам какво искам да кажа,
просто си говоря принципно.
Извинете.
Приятна вечер, Дени.
- Може ли за момент?
Господинът от 205 остави това за теб.
Много мило.
Ан, благодаря за щастливия край. Бил.
Хубава картичка.
Джанго?
Джанго?
Сладурче?
Знам какво говорят.
Знам какво говорят за мен...
колегите ми
и семейството ми.
Аз не... Шибани филми.
Добре, няма ли да тръгвам!
Шибани филми!
Шибани високоплатени, с нещастно детство копелета.
Шибани филмови шибани копелета.
Няма ли да ни пуснете!
Мислите ли, че някой може да мине?
Може ли някой от нас да премине шибаната улица?
Шибано филмово ченге!
Хей, шибаното филмово ченге!
Може ли да премина?
Франческа Дейвис, майната й!
Какво? Обезводнен? Добре.
Да, разбирам. Благодаря.
Ало? Да, здравейте.
Направих го
и му дадох малко вода. Да.
Надявах се, че д-р Грийн ще дойде
и ще го погледне.
Да.
Разбирам.
Така ли?
Ами да, аз просто...
искам да се уверя, че няма да умре.
Ако ще можете, ще бъде прекрасно.
Да. Точно така.
Прекрасно.
Да, ще се видим тогава.
Какво? Адреса?
Моят адрес ли? Да.
Май ще ви трябва, нали?
Здравей.
Знам. Сега не мога да говоря.
Влизам в магазин. Може ли да ти се обадя по-късно?
Добре.
Така ли?
Това ще бъде... това е прекрасно.
Радвам се.
Срещнала си Гъс?
Къде? Това е мъж,
който може да промени живота ти.
Ще взема роклята.
Прекрасно!
Разбира се.
Преди бях... дебела.
С наднормено тегло и много ниска.
Не се промени през пубертета.
Изглеждах така... Не изглеждах така,
както би трябвало да изглеждам в гимназията.
Да, разбира се, бих променила социалния си статус.
Все още бих.
Вземете.
Тук са 500.
Много ви благодаря.
Да, благодаря ви.
Ти дойде. Мислех, че ще закъснееш.
Не.
Как си? Радвам се да те видя.
Отворено е, ако искате да...
Здравей, Ди.
- Радвам се да те видя.
Аз също. Благодаря, че дойде.
Добре.
Този не плати.
Платихте ли, господине?
Да, ако искате да...
Не, не, видях ви да влизате,
а идват толкова много хора. Извинете.
Ето тук. Тук на канапето.
Мили боже!
Какво друго имаше в сладките, освен шоколад?
Ами...
Хашиш?
- Да.
По дяволите.
Жена ми ги купи от Лондон.
Празнуваме рождения ден на един приятел...
И сте ги оставили така, че той да ги изяде?
Не. Когато излязох,
те бяха тук горе.
Не мислех, че може да скочи толкова високо,
защото крачетата са му много къси, като на...
Изял е всичките.
По-добре е от тревата, нали?
Не, не.
Не разбирате.
Не съм пушила от години.
По дяволите!
Когато бях на 20, този китарист
искаше да пиша текстовете, а той да свири
и всичките ни песни завършваха
с тези скапани рими.
Хедър. Той ще се оправи, нали?
Да, ще се оправи.
Тези ще ги изхвърляш ли?
Хареса ти,
а ми беше казал, че не харесваш много неща.
Хареса ти и не искам да ми разправяш,
че няма да правиш повече срещи,
защото точно това искам.
Говоря сериозно.
Виж, би ли могъл...
Сега е по-добре, много по-добре.
С Ед работихме върху това.
Обиколихме сцените.
И всичко това, за което ти спомена.
Съгласен съм с теб, що се отнася до това за мен.
Няма да го направя.
Дори и да се молят, няма да стане.
Представям си, че в дългосрочен план,
вероятно е добре
да се опитам да стана писател, вместо актьор.
Като Пинтър, той е бил актьор.
Започнал е като актьор.
Все още понякога играе.
Тази работа е само за кратко!
Добре. Недей.
Разбрах.
Добре, благодаря.
Ако престанеш да ми казваш, че в това с писмото има смисъл,
можеш да направиш каквото си поискаш. Става ли?
Да.
Познаваш ли я?
Коя?
- Жената на Карл.
Не.
Доста странно, защото подочух разни неща.
Да, разни такива неща.
Как си?
Фран, искам да те запозная с...
Франи, аз съм Люси Морган, Ел Ей Магазин.
Моля?
- Материала за Седона.
Мили боже, да!
Променила си прическата си?
Откъде познаваш Карл?
Ние...
- От някаква вечеря.
Да.
Извинете.
Здравей.
Горе ли е или тук?
Господи!
Май съм сгрешила.
- Не.
Прекалила съм с облеклото.
- Изглеждаш...
Не бях сигурна какво...
- На покрива е.
Къде е Карл?
Още не е дошъл. Аз просто...
Трябва да се качваме.
- Добре.
Добре ли си?
Да.
По-добре да не бях обличала това.
Не, изглеждаш страхотно.
Възхищавам се на представата ти
за този проект. Но действителността
е съвсем различно нещо.
Това са изискванията на пазара.
И не мисля, че тази роля е подходяща за теб,
затова дори не си го помисляй.
Кога излиза статията?
След месец-два.
Може да ми се обадиш,
ако не изкопчиш отговори от този приятел.
Благодаря.
Радвам се, че се запознахме.
Радвам се, че те видях.
Мелцин.
Името му подхожда. Никълас!
Много е хубава. Откъде взе тази рокля?
Сийвър.
- Къде?
На трета. Знаеш ли го?
Добър ли е?
- Да.
Обичам разпродажбите.
- Не е от разп...
Господи!
Трябва да пийна нещо.
Не, казвам, че има много хром.
Четох го в едно списание.
Искам само да кажа,
че не бих се къпала с бутилирана вода.
Вярвам на думите ви.
Франи Дейвис?
- Да.
Сам Озбърн.
Съжалявам.
- Херцогинята на Малфи?
Бърчърс?
- Да.
Аз отговарях за осветлението.
Господи! Да.
Сам Озбър...
- Озбърн.
Как си?
- Радвам се да те видим отново.
И аз теб. Странно.
Да.
- Това е...
Помниш ли когато каза:
"Чувствам се като сервитьорка в отпуска".
Господи.
Това беше най-милото нещо, което съм чул.
Не знам защо така съм го запомнил.
Аз не... Аз просто...
Тъкмо исках да отида до...
- Добре.
Господи, помниш това?
Да.
Да, помня го.
Имам странна памет.
Не искам да ти досаждам.
Знам, че трябва да се видиш с много хора.
Просто исках да ти кажа, че много се радвам за теб.
Благодаря.
Винаги съм си мислел, че в теб има нещо специално.
Направо е удивително как си постигнала нещо
от...
- От нищо!
Да.
Много ти благодаря.
Добре.
Наздраве, радвам се, че те видях.
- Благодаря. Наздраве.
Всъщност не мога да ти кажа наздраве, защото нямам питие.
Хей, Сам Озбърн.
Осветителя на Бърчърс!
Бърчърс.
Защо не дойдеш с мен?
Ами да.
- Добре.
Господи, Никълас.
- Господи!
Да те сложим на канапето.
Да не би току-що...
- Да, точно така.
Полека.
Съжалявам, Катрин.
Добре ли си?
Ето ви малко вода.
- Много ви благодаря.
Чувствам се малко замаян.
- Пийни малко вода.
Изпий я.
Сигурен ли си, че си добре?
Да.
- Слава богу.
Искам да те попитам нещо.
- Какво?
Искам да дойдеш с мен в Ню Йорк.
Никълас, не мога.
- Не, това е заради писмото.
Катрин, не мога да престана да мисля за това писмо.
Но това не беше...
Досега никой не ми е писал любовно писмо.
Никога.
- Но аз само...
Не, ела в Ню Йорк.
Има смисъл.
Напиши статията и после ще отидем.
Никълас, тези неща...
Момент на вдъхновение,
всички това искат.
Да ти дойде оригинална идея,
да се влюбиш.
Изисква се кураж,
за да се отдадеш на тези неща.
Особено когато имаш проблеми със самообладанието.
Наясно съм с това.
Знам какво ще кажат,
когато говорят за мен.
Ще говорят за мустака.
Хората са толкова низши.
Хората ще кажат: "Какво е това?
Не си ли знаел, че пръв Чаплин е имал такива? "
Да, знаех!
Става от името на първия ти домашен любимец
и първата улица, на която си живял,
или от презимето ти
и първата улица, на която си живял.
Е, кой вариант? За домашния любимец?
За домашния любимец.
- Добре.
Значи с домашния любимец.
Аз съм Дейзи Бюфейн.
Дейзи Бюфейн?
Джо Джо Планинска Гледка.
Аз ще съм Пийви Криволик.
Какво?
- Пийви Криволик.
Завои.
Барон фон Голямокур.
Какво? Така се казваше улицата ми.
Живеех на Голямокур авеню.
Малкото момченце, живеещо на улица Голямокур.
Господи, къде е Гъс?
Спаси ни от тази идиотщина.
Значи презимето ти...
най-напред...
и после...
името на улицата, на която си живяла.
Добре.
Лолита
Сладкосмучкова.
Очевидни е, че Гъс не е тук.
Затова си мислех,
за да убием времето, който пожелае,
защо да не стане и да разкаже някоя история с Гъс.
Нека аз започна.
Любимия ми момент с Гъс е,
когато той ми се обади в 1: 20 през нощта,
за да ме попита какво наистина мисля за него.
Ти какво каза?
Какво казах ли?
Казах: "Гъс, каквото и да мисля за теб,
ще мисля абсолютно същото и в 10: 00 сутринта".
И затворих.
Както и да е.
- Калвин.
Добре.
Да преминаваме по-нататък.
Ако някой иска да стане, моля.
Подиума е свободен.
Добре, и аз имам една.
Да, точно така.
Може да не знаете това,
но с Гъс ловувахме заедно.
Един път дебнехме елени
и Гъс клекна,
за да се облекчи в храстите.
Става по-смешно.
Благодаря ти.
Не мога да ти опиша колко много означава това за мен.
Наистина е така.
Особено що се отнася за някой като теб,
който пише, играе и свири на саксофон.
Обикновено се чувствам така,
все едно някой ме преследва.
Сега все едно аз съм преследвача.
Прекрасно.
Никой не ме преследва, а аз ще го хвана.
Може ли да вземеш този меч?
- Готово.
Странно, гледах онова интервю с Ал.
Пачино?
- Да.
И той говореше за разликата
между играта на сцената и в киното.
Каза, че да си на сцената,
все едно стоиш на височина от 300 метра.
Ако паднеш, свършено е с теб.
А да играеш в киното е все едно да стоиш на...
Земята.
- На земята.
Добре.
Да работя с хора като теб и Карл,
за които писането е всичко...
- Стига, моля те.
Къде е Карл, между другото?
Трябва да ходи на някакво парти.
Да, на онзи продуцент?
Гъс Деларио.
Не е зле. Карл има смокинг, нали?
Да.
Не е само по блуза с някакви картинки?
Освен да ти пожелая късмет и всичко добро.
Благодаря ти.
Казах ли ти за утре?
Да. Късмет.
Трябва да мине добре. Ан, така ли се казваше?
Да, хубаво име.
Надявам се, отдавна се оглеждам.
Да, знам, трудно е.
Искаш ли да пийнем по бира?
Не, трябва да репетирам, но благодаря.
Не трябва ли да направим нещо?
Май си права.
Вече минаха 45 минути, а Гъс го няма,
така че да хапваме. Хващайте вилиците.
Благодаря.
Какво правиш? По дяволите!
Ще си взема земното кълбо.
Това е Лий Брайд, жената на Карл,
нашият сценарист, написал прекрасен сценарий.
Здравейте.
- Здравей.
Благодаря ви.
Лий, Люси Морган, Ел Ей Магазин, работех с Карл.
Да, точно така. Как си? Радвам се да се запознаем.
Здравей, аз съм Лий.
Здравей.
Можеш ли да изброиш всички страни в Африка, Калвин?
Какво искаш от мен?
Не съм пияна.
- Хайде, да вървим.
Аз просто... Майната ти!
Да вървим.
- Той трябва да изтрезнее.
Добре. Извинете. Сядай.
Той трябва да изтрезнее.
Достатъчно, престани.
Стига си пила. Извинете.
Стига си пила, Карл идва насам.
Къде тръгна?
- Сега се връщам.
Не пий и не говори с никого.
С никого!
Соледад, направи ми услуга.
Прекрасна си.
- Благодаря.
На работа ли си?
- Не, не съм.
Днес си забравих нещо тук.
Може ли да ме пуснеш за малко?
Разбира се.
Благодаря.
Гъс?
Ехо?
Ехо?
Господи!
Господи!
Носех ленен костюм,
а грима се беше размазал по лицето ми.
На паркинга нямаше друга кола, освен моята.
Къде изчезна?
Защо?
Той какво?
Трябва да повикаме някого.
Ще кажем на рецепцията, че съм си забравила нещо,
ще се кача, ще почукам, а той няма да ми отвори.
Какво? Какво?
Почакай!
Какво да чакам?
Преди няколко часа си беше жив!
Мили боже!
- Гъс?
Не го докосвай!
- Студен е.
Мили боже!
- Господи!
Разбира се, че ще е студен!
Не знам дали може да пресметнете,
не знам дали може да квалифицирате
ефекта, който би имало върху 10-годишно момиченце.
Мисля, че Лий е като...
Някога виждали ли сте куче, блъснато от кола,
но продължаващо да върви?
Чули сте удара
и знаете, че нещо ужасно
се е случило на това куче,
но то продължава да върви
и явно не съзнава случилото се,
защото просто е отминало.
Но вие знаете, че нещо ужасно
се случва в кучето.
Защо мислиш, че го е направил?
Господи, не знам.
Това е някаква откачена секс глупост.
Не, не и Гъс.
Това е. Това, което става с Лий
е като при...
Тя е като куче, ударено от кола, но продължава да върви
и продължава още да върви. Но...
Сигурно е бил много тъжен.
Някои много важни връзки
вътре в нея са разрушени.
Господи!
С жена ми имахме неприятности
и аз казах, че може би следваме течението
и трябва да опитаме да направим нещо,
за да съживим нещата. Тя ме попита: "Какво например? "
Аз й отговорих, че може би трябва да го правим,
а тя беше напълно шокирана от това
и го прие за нещо отвратително,
и това продължи 4 месеца.
Тогава една нощ, съвсем изведнъж,
тя каза: "Да го направим! "
Нагласихме се, двамата бяхме готови
и тя стана и донесе
една малка играчка, за да я използва и нея.
Нима?
Ами не беше малка играчка, беше огромна.
По дяволите!
Никой няма толкова... сещаш се.
Само като видях това нещо
и разбрах, че няма да мога да...
Просто не можах.
Не можах.
И не го правихме.
Знаеш ли,
не можеш да поправиш такива моменти.
Не знам дали тя загуби уважение към мен
или аз загубих уважение към себе си, но нещо беше загубено.
Сега какво ще правиш?
Нямам представа.
В професионален план ще се върна към преподаването.
Винаги съм обичал да преподавам.
Наистина ли?
- Да.
Не съм научил много от живота, но обичам да преподавам.
Образованието е предимство.
Ами жена ти?
Ами...
надявам се, че това ще приключи.
Освен, че я обичам, аз я харесвам.
Много.
Но,
предполагам, че си мисли,
че всички и всичко е срещу нея.
По някакъв начин си мисля,
че заради това не е щастлива.
Това ли е жена ти?
Здравей.
Работя при д-р Грийн.
Това е Хедър, това е Лий.
Джанго беше болен.
- Джанго изяде сладките.
Да.
- Сега е добре.
Сега е добре.
- Сложихме го да си легне.
Ти добре ли си?
Намериха Гъс в хотелската му стая.
Той е мъртъв.
Трябва да тръгвам.
Добре. Благодаря ти. Благодаря ти за всичко.
Успокой се.
Той е мъртъв.
Успокой се, миличко.
Ако ме изоставиш, ще умра.
Ще умра. Моля те, недей.
Добре.
Просто искам този ден да свърши.
Успокой се.
Честит рожден ден.
- Благодаря.
Снощи сънува ли нещо вълнуващо?
Не. Както обикновено.
Сънувах черен.
Наистина не знам какво трябва да направиш,
когато си влюбен в някого.
Знам, че постоянно мислиш за него.
Искаш да си с него и да правите всичко заедно.
Мисля, че е невъзможно, това е само идеал,
да си мил постоянно с него
и никога да не се разочароваш от него или той от теб.
Знам, че е трудно. Това е като кратък сън.
Трябва да продължавате да се надявате,
че това няма да свърши.
Знаете ли, винаги
става по този начин,
както най-малко сте очаквали.
То просто става.
Хубаво е, че поне е някой,
когото познавам отдавна
и който ме е харесал
преди да стана... руса.
Наистина това е хубаво,
но си мисля, че съдбата е такава
и се явява един вид...
Не знам. Днес из въздуха се носят отрицателно йони,
които носят късмет и... Да.
Да.
Сам Озбърн.
Чудя се за мен и Люси.
Бих казал, че е добър слушател.
Също ме научава разни неща.
Произлиза от добро семейство, родителите й още са заедно,
има 3-4 братя и сестри
и са много сплотено семейство.
Точно обратното от мен.
Честно, не знам. Не знам какво има.
Трябва просто да се вслушам в сърцето си
и да разбера кое е правилно.
Сега съм с Люси
и мисля, че това е правилно.
Катрин.
Никълас.
Ти дойде.
Да.
Не бях сигурен.
Нито пък аз.
До този момент.
Чухте ли?
- Говорителя ли? Не.
Накъде ще пътувате?
- Тъксон.
И аз отивам в Тъксон.
Нима?
- Да.
Била ли сте там?
- Не.
Предполагам е хубаво.
Така съм чул. И аз не съм ходил.
Ще се видим в самолета.
- Добре.
От Русия ли сте?
- Не.
Трябваше да кажете: "Не съм я изрусила! "
Беше забавно.
- Благодаря.
Здравейте. Мястото заето ли е?
Не.
- Страхотно.
Надявам се, че ще има междинни кацания.
И аз се надявам.
Бях готова да отида.
Бях вече на летището
и в закусвалнята срещнах този мъж,
а в самолета той седна до мен
и ние просто си допаднахме.
Казва се Арти.
Кара ме да се смея, много е забавен и мил
и някак отворен.
Говорихме си през цялото време на полета.
Тя се смееше по начин,
който ме накара да се почувствам харесан.
Зарязах срещата с Ан,
но прекарах уикенда с нея.
А тя е прекрасна.
Беше невероятно. Изкарахме си невероятно.
Беше направо...
Беше като във филм.