Band Of Brothers - 06 - Bastogne (2001) Свали субтитрите
Когато тръгнахме към Бастон, не ни достигаше екипировка.
Нямахме достатъчно амуниции и топли дрехи.
Но имахме вяра....
...че нашите по-висши военни власти ще ни доставят всичко,от което имаме нужда.
Имаше един хребет до дърветата. Бяхме се окопали там.
Германците знаеха точно къде сме и здраво ни отупаха.
В Бастон бяхме останали с по един пълнител на човек за доста време.
Имаше мъгла. Не можеха да ни снабдят.
Когато се опитваха да ни пуснат амуниции...
...пропускаха целта и ги пускаха на германците.
Едно от момчетата беше ударено в ръката от шрапнел.Откъсна му ръката над лакътя.
Докато го изнасяха,той каза: "Свалете часовника от ръката ми".
И тогава дойде един лекар и наистина ми спаси живота.
Защото той ми сложи инжекция. Морфин.
Дори и сега,когато вечерта е много студена,когато си лягаме....
...първото нещо,което казвам,е: "Радвам се,че не съм в Бастон".
Част шеста: Бастон
Док,док,док.
Док,превръзка. Закарайте го обратно в полка.
-Както ви е известно,генерал Маколиф, командир на дивизията.
-Казвайте направо!
-Превземаме земя на едно място, губим на друго.
Сега се окопаваме в края на гората.
От време на време ни обстрелва артилерията. Нямаме лазарет.
Нямаме храна и зимни дрехи, и почти нямаме амуниции.
Границата ни е толкова тясна,че врага се разхожда в нашия команден център.
Просто не можем да охраняваме линията си.
-Добро утро,капитан Никсън. Имате ли нещо за генерал Маколиф?
-Генерале.Да,сър.
Генерале,снощи около 0300часа обиколих нашата граница.
Не можах да открия 501-ви по десния ни фланг.Пратих от моите хора, от втори взвод.
Но,сър,имаме много сериозни пропуски.
-Нямам достатъчно хора,сър. Много нарядко сме.
-Дръжте фронта,полковник. Запълнете дупките.
Мъглата няма да се вдигне скоро, така че,можете да забравите за въздушна подкрепа.
1-ви батальон започна да отстъпва от Фой,швабите са по петите им.
Танкове.Артилерия.Нямат никаква подкрепа. Големи лайна са се разхвърчали в тази посока.
Док?
-Мога ли да взема превръзки от Вашата аптечка,сър?
-Как си с материалите?
-Нямам плазма,имам няколко бинта, почти нямам морфин.
Опитах се да отида до 3-ти батальон за материали...
...но се изгубих.
-Щом не можеш да стигнеш до 3-ти...
...виж какво може да ти отдели Док Райан.
-Благодаря,капитане.
-Юджийн?Вземи всичко,което можеш. Ще ти е нужно.
-Спина.
-Док.
-Какво става?
-Окопаваме се.
Да,това е.
-Е,какво успя да вземеш?
-Взех това, и се сдобих с швабски бинт.
-Какво?Това ли е?
-Да,това е.Това е всичко,което имаме.
Знаеш ли,1-ви батальон се оттегля от Фой.Много жертви.
-Тогава ние защо още стоим тук?
-Имаме нужда от морфин.Това е всичко,което имам.
-Имаш ли излишна ножица?
-Не.Имам само една.
-Главен сержант Липтън?
-Сър.
-Какво е това?Двама лекари в една дупка?
-Да,сър.
-А какво ще ни се случи,ако ви ударят,а?
-Сър?
-Главен сержант,къде е моят окоп?
-Там е,сър.
Сигурно сте го пропуснал,а? Ще Ви заведа.
Тук сте много близо до фронта,сър.
-Мамка му!
-Сержант Гарниер,остана ли ти морфин от Холандия?
-Не.Хей,док,трябва да говоря с теб.
-Как ти е крака?
-Остави го крака.Все едно,че пикая игли!
-По-късно.
-Виждал ли си ги?
-Не.
Но са там. Можеш да бъдеш сигурен.
-Искаш ли една чашка,док?
-Гордън,трябва ми остра ножица.
Ножица?Ами,да видим. Ще трябва да проверя в стаята за шев.
Може и да е горе в кабинета, в чекмеджето на бюрото.
-Добре,ами някоя излишна спринцовка в аптечката?
-Скрийте си морфина,момчета...
-Мък,добре ли си?
-Добре съм.
-Маларки!Пенкала!
-Добре сме!
-Я погледни това! Направиха ми каската на сол!
-Хей,док,док.Морфин!
-Ето,вземи.
-Къде е Пенкала?
-Бог знае.
Лекар!
Док!
-Лекар!
-Момчета,уцелиха ли ви?
-Леко,док!Какво правиш?
-Хей,луд ли си?
Не гледай него!Гледай натам!
-Имате ли спринцовка?
-Какво?
-Лекар!
Тръгвай!
-Лекар!
-Док!
-Пенкала!
-Артерията е!
-Пенкала,пусни!
-Скапаната артерия е!
-Отпусни си пръстите,по дяволите!
-Отпусни си ръката! Не е артерията!
Не мърдам оттук,док!
-Не отивам никъде,не и при този огън!
-На лекар ли викаш?
-Не ми трябва никакъв лазарет.
-Е,имаш късмет,Пенкала.
Нямаме лазарет!
-Пенкала,трябва ми ножица,имаш ли?
-Защо са ми ножици?
-В теб ли е аптечката ти?
-Добре,това не ти трябва. Все още.Но на мен ми трябва.
-Кой е ударен?
-Пенкала.
-Ето.Искам да вземеш някого и да намерите 3-ти батальон.
Знаеш какво ни трябва-бинтове, плазма.Каквото можеш да изпросиш,изпроси го.
И ми намери скапани ножици. Не мога да намеря никъде.
-И хапни нещо топло,окей? Тръгвай.
-Каза ми,че е девствен.
-Кой?
-Резервата в моя окоп,Джулиан.
Боже,девствен.Просто хлапе.
-Единственият девствен,когото познавам, е Дева Мария.
-Хей,Бейб,къде,по дяволите,сме?
Насам.
-Не ми харесва.
-Къде,по дяволите,е 3-ти батальон?
-Мамка му!
-Хайде.
-Дай ръка.
Бързо,бързо!
-Хайде,Спина!Бързо!
-Бързам,бързам.
-Можем да ви отделим няколко бинта, но това е всичко.Никакъв морфин.
-Върнете се в Бастон за плазма.
-Бастон?Отне ни 1 час,за да намерим вас!
-Вашият хирург няма ли плазма?
-Нямаме хирург.
-Само аз и приятеля ми сме.
-Съжалявам,момчета,но не можем да ви помогнем.
-Прикрийте се!
-Разкарайте се оттук!Отстъпваме!
Да вървим.
-Хайде!Бързо!
-Трябваше да целна Хинкъл отзад!
-Хинкъл почти го уцели отзад!
Бог да те благослови!
-Хей,това мирише на под мишниците ми!
-Поне под мишниците ти е топло!
-Да не искаш и сос в яденето?
-Бъди честен.Какво има вътре?
-Нищо,което няма да ядеш,Маларки.
-Няма да изям Маларки.
-Хей,сигурно Хинкъл ще иска твоята дажба.
-Трябваше да го гръмна,когато имах шанс.
-Някой да е виждал лейтенант Дайк?
-Опитайте в щаба,сър.
-Опитайте в Париж.
-Опитайте при Хинкъл.
-Хинкъл,миличък,в къщи съм.
-Хей,Юджийн,лейтенант Дайк има пълна аптечка.Опитай с него.
-Той не използва неговата.
-Сигурно Хинкъл има спринцовка.
-Яжте си щрудела.
-Хинкъл Винкъл,яж мишницата,а?
Лейтенант Дайк.Лейтенант.
-Можете ли да ми отделите няколко спринцовки от аптечката си,сър?
-Какво,морфин?
-Да,сър.
-Ами ако мен ме ранят?
-Аз ще бъда там,сър.
-Спринцовките са тук,нали?
-Да.
-Ето.Не планирам да ме раняват.
-Благодаря,сър.
-Хей,Хефрон,добре ли си?
-Джийн,какви са тези глупости с Хефрон? Знаеш ми името.Използвай го.
-Едуард е,нали?
-Ама ти сериозно ли? Само скапаните монахини ме наричат Едуард.
-Хей,запазил ли си морфина си от Холандия?
-Не.Вече ме пита,не помниш ли?
-Не.Не си спомням.
-Гордън,трябвам ли ти?
-О,да,морфин.Контрабанда от 3-ти взвод.
-Още ли търсиш ножица?
-Да.
-Перконте.
-Док.
-Благодаря ти.
-О,по-добре да хвърли едно око на Джо Той Липсва му нещо.
Мерси.
-Добре ли сте,момчета?
-Те имат топла храна.Мирише ли ти?
-Той,липсва ли ти нещо?
-Дома.
Покани го на танц,док.
-Той,покажи ми крака си.
-Ти гледай напред,Макклънг.
-Къде са ти обувките?
-Във Вашингтон,в гъза на генерал Тейлър.
-По-добре се движа с голи крака.
-Какво стана?
-Свалих ги,за да си изсуша чорапите, и ги отнесоха.
-Ами,кой номер носиш?
-Девети,също като всички останали.
-Франк,ако продължаваш да си четкаш зъбите, немците ще те видят от един километър.
Точно така,пикльо. Продължавай да се хилиш.
-Хей,док.
-Док,нещата ми.
-Какво имаш тук,аптека ли?
-Не,това са само нещата ми.
Какво търсиш?
-Ножица.Благодаря,Перконте.
-Скапаната ми ножица.
-Сержант Гарниер.
-Хей,Марлен,ти ли си?
-Хей,док,ела тук.
-Събираме спринцовките.
-Али,Либгот,имате ли?
-Не.
-Нали не са за тебе,док?
-Имам предвид за лична употреба?
-Док,все още имам сърбежи. Направо умирам,когато пикая.
-Да,знам,съжалявам,но нямам пеницилин.
-Лейтенант,трябва да се раздвижиш малко.
-Не си чувствам краката.
-Точно затова трябва да се раздвижиш.
-Да си сваля ли обувките?
-Не само ги разхлаби малко и се движи.
-Сержант,знам,че е много неприятно,но не мога да ти помогна.Пий много вода.
-Вода?Пикаенето боли!
-Млъкнете.Млъквайте,по дяволите!
-Какво става тук,Бил?Кой,по дяволите,пее?
-Ще разбера,лейтенант.
-Накарай ги да спрат да пеят.
-Ще ги накарам,сър.
Господи,направи така,че да нямам нужда от утеха,така както аз утешавам...
...да бъда разбран,както аз проявявам разбиране... и да бъда обичан...
...и аз да обичaм с цялото си сърце.
С цялото си сърце.
-Лекар!
Лекар!Лекар!
-Перконте,извикай джип.
-Заемам се.
-Гледай,крака ми!
-До кoмандването на Леката,тук е Перконте.
-Трай малко.Трай малко.
-Сиск е ранен.Имам нужда от джип.
-Ама те се придвижват,по дяволите. Трябва ни сега!
-Ще се оправиш.Сиск.
-Окей,Сиск.Не е толкова зле.
-Не е толкова зле?
-Добре,една доза.
-Не,док,пести морфина. Аз ще се оправя.Пази го.
-Добре,да го махаме оттук.
-Къде е скапания джип?
-Не знам,но го чувам.
-Боже Господи!
-Оплеска ми панталоните с кръв,Скини.
-Много съжалявам,Франк.
-Вдигни го.
Мамка му,Скини.
Кажи на Спина,че съм отишъл за плазма.
Всички танкове и артилерия са отстъпили до тук.
Нямаме никаква подкрепа отвъд Бастон. Това е.
Швабите са пленили 326-ти Медицински.
Взели са лекари,санитари,всичко. Ние нямаме нищо.
Дават пиячка на момчетата за болката.
-Удари го минохвъргачка.Внимавайте с крака.
-Да.
Вкарайте го вътре.
-Мръднете се.
-Направете път.
-Мръднете,момчета.
-Не,не.Тук.Сложете го тук.
-Да,г-жо.
-Зле ли е?
-Не.Подбедрицата.Без морфин.
-Сестра,имате ли плазма,която аз...?
-Изчакайте.Моля ви.
-Защо не са евакуирани тези мъже?
-Не можем да се евакуираме.Пътя е отрязан.
Само дотук може да се стигне.
-В рая съм,док.
-Сестра.
-Насам.
-Трябва ми морфин.Трябват ми бинтове. Каквото имате.Ние нямаме нищо.
-Добре,мога да ви дам,но малко.
-Днес мога да ви дам това.
-Имате ли плазма?
-Малко.Хирург ли сте?
-Не.Ние нямаме хирург.
-Какво е това?
-От леглата.
-Какво?Чаршафи?
-Да,вместо бинтове.
-Казвам се Рене.
-Аз съм Джийн.Юджийн Роу.
-Откъде сте?
-Луизиана.
-Et toi, tu viens d'oщ?
-Бастон.
Можеш ли да ме закараш обратно?
Разбира се.
-Юджийн.
Шоколад.
За вас.
Амин.
-Амин.
Бийте се за Бога и Отечеството. Бог да ви благослови.
Това е. Няма за какво да се притесняваме.
Ако умрем сега ,поне ще сме пречистени. Нали така,Бейб?
Батальонът иска разузнавателен патрул.
Аз ще отида.Вземи това.И дай обувките на Джо Той.Кажи му,че са девети размер.
-Ще вървим,докато установим някакъв контакт.
-Пийкок ще води.
Задника не може да намери снежна топка в снежна буря.
-Такава е заповедта.
-Сержант?
-Джулиан? Нека аз да бъда най-отпред.
-Върни се в строя,редник.
-Това е.Да тръгваме.
-Тактическа колона,господа.
-Док,това е боен патрул.Защо не останеш и да се пазиш от неприятностите?
-Да,сержант.
-Да.
-Хайде,Хублър,Размърдай се.
Добре,тръгвай.
Хайде.
-Огън!
-Залегни,залегни!
Мамка му!
Бил!Кристенсън!Напред!
-Джони!
-Имаме ранен!
-Какво става?
-Хлапето е ранено!
-Трябва да направим нещо.
-Аз ще го взема,сержант.
-Прикриващ огън!
-Прикриващ огън!
-Един ранен!Леката рота.
-Прикриващ огън!
-Задръжте ги!
-До командването на Леката рота,имаме един ранен.
Стой там.Не мърдай. Спри да мърдаш или ще продължат да стрелят.
-Какво става,сър?
-Отстъпваме.Установихме контакт.
Трябва да стигна до щаба.
Не мърдай!Не мърдай,или ще продължат да стрелят!Спри да мърдаш!
Мамка му!Сержант,какво...?
Отстъпваме!Трябва да отстъпваме!
-Да се махаме оттук!
-Хайде!
-Тръгвайте!
-Хайде!
Хайде,остани с нас! Дръж се!
Остани с нас!Погледни ме! Дръж се!
-Хефрон,тръгвай!
-Не мърдай,ще се върнем!
-Ще те измъкнем оттук!Само се дръж!
-Хайде!Тръгвай!
-След мен,хайде!
-Хайде,да вървим!
-Къде,по дяволите,сме?
-Право напред!Право напред!
-Док!Док!
-Окей!
-Скрийте се зад камъните!
-До командването на Леката!Гръмотевица! Край!
-Имаме нужда от джип!
-Отваряйте си очите!
-Окей,уредих ти джип,док.
-Мартин!Мартин?
-Сър?
-Какво става?
-Раниха Джулиан.
-Той е жив.Трябва да отидем да го измъкнем!
-Не сме сигурни,че е жив.
-На патрул ли попаднахте или ударихте фронта им?
-Фронта им.
-Трябва да се върнем за Джулиан!
-Не,отстъпваме!
-Къде е Пийкок?
-Върна се в щаба.
-Хайде,Мартин,отстъпваме!
-Добре ли си,док?
-Махнете го оттам!
-Трябва да тръгваме,док.
-Хайде,ставайте и тръгвайте!
-Трябва да тръгваме!Хайде!
-Вдигнете го!
Док,сега!Да тръгваме!
Бързо!
-Хайде!
-Назад!Отстъпваме!
-Не можахме да се върнем за него,капитане. Бейб се опита.Не успяхме да се върнем за него.
Хей,Бул. Нека седна малко с вас,момчета.
Хефрон.
Той.
Какво правиш тук?
Благодаря за обувките,док. Добре съм.
-Още ли имаш проблеми с краката?
Покажи ми.Дай да видя.
Окопна болест на краката. Ако стане гангрена,може да ги загубиш.
Няма да се махна от фронта,док.
-Ами,тогава трябва да ги пазиш сухи. Масажирай ходилата си.
Сменяй си чорапите всеки ден, и суши мокрите около врата си.
-Опитвам се.
-Прави го!
-Работя по въпроса.
-Виждал ли си Хефрон?
-Не,защо?
-Не е в окопа си.
Мамка му!
Хванах ви.
Хефрон.
Едуард.
Изяж го.
Добре.
Така.
-Обещах му,че ако го убият,ще взема нещата му и ще ги занеса на майка му.
-Сега шибаните шваби ще го съблекат.
-Хей,успокой се,всичко е наред.
-Не е.Не е наред.
-Трябваше да се върна за него.
Хей,как им казвахте на тези лечители от Луизиана?
Traiteurs.
-Знаеш ли,баба ми беше лечителка.
-Баба ти?Без майтап?
Така беше.Слагаше ръцете си върху хората и ги лекуваше.
Лекуваше болести,рак, всичко.
-Баба ти е правила това? Поднасяш ме.
-Спомням си,че се молеше често.
-Да,предполагам,че й се е налагало.
Говореше не Господ за болката, която е поела.
Молеше го да я отнесе със себе си.
Това правеше.
-Все още не ми е ясно защо ме избраха за медик.Бог знае.
Щракваш с пръста и просто така,вече си медик.
Достатъчно вече си играх на доктор.
-Хей,ами ти?
Прикрийте се!
Прекратете стрелбата!Прекратете стрелбата, по дяволите!
Сержант,не разбирам. Това бяха наши самолети.
C-47.Носят провизии. Доставка е.Доставка е!Хайде!
Добре,ти помогни на доктора. Останалите,елате с мен.
-Лекар!
-Някой да ни помогне!
-Помощ!
-Направете път!
Този насам! Бързо!
Артерията,трябва да намерим артерията!
Ана!
Ана!
-Откъде е тя?
Черното момиче.
Конго.
-Как се е озовала тук?
-Също като мен.Дошла е да помага.
Какво?
-Ръцете ти.
-Ръцете ми?
-Ти си добра сестра.
-Не.Не искам никога повече да лекувам ранен човек.
По-скоро бих работила в месарница!
-Но докосването ти успокоява хората.
-Това е дар от Бога.
-Не ,не е дар.
Бог не би дал такава болезнена дарба.
Сестра!Сестра!
Имаме нужда от помощ!
-Шрапнел мина през корема му.
-Зле ли е?
-Окей,вкарайте този първи.
-Сега знаем как са се чувствали.
-Какво?Кои?
-Легионерите.Когато са наблюдавали хуните.Готи,Вестготи.
-Вестготи,Боже мой!
Варварите. Минали са точно оттук.
Точно през тези дървета.Помели са всичко, и са опожарили Рим.
-Доста път са минали.
Е,какво е да си в колеж,Бък?
-Можеш ли да учиш,докато мажоретките си играят с косата ти?
Мамка му,Бейб.Дори не мога да си спомня.
-Хей,това е док. Сержант.Хефрон.Лейтенант.
Завийте се.
Никога не се обръща към хората с прякорите им.
-Веднъж ме нарече Едуард.
-Така ли?
-Едуард?Това ли е името ти?
-Да.
-Странно,ти... Не ми изглеждаш като Едуард.
-Хей,док.Ще стане напечено,приятелю.
Не стреляйте,момчета. Не им позволявайте да ви накарат да се покажете.
-Бъдете готови,момчета.
-С какво ще нападаме тези чудовища?
Не стреляйте.Подготви се,Уолтър.
Стойте в дупките си,момчета.
3-ти взвод,готови!
-Смоуки е ранен!
-Лекар!
Хей,Джийн.Да вървим! Хайде,да тръгваме!
-Окей,тръгвай!
-Лекар!
-Док!
-Смоуки?
-Здрасти,Мо.
-Ще ти го пазя!
-Смоук!
-Не си чувствам краката,Джийн!
-В моя окоп!Донесете плазмата,веднага!
-Идват!
-Да,ще се оправя.Тръгвай!
-Картечниците,открийте огън!
Сержант Липтън!
Док,трябва да се махаме оттук!
-Хей,хайде!Остани с нас,Смоуки! Остани с нас!
Док,трябва да се махаме оттук!
Готов ли си?Добре,давай!
-Спри.Трябва да спрем!
-Добре!
-Дръж плазмата.
-Добре.
Хайде,Уолтър. Хайде,приятелю.
-Побързай,док.Трябва да се върна в боя.
-Окей,окей.
-Лип.
-Да,друже.
-Застанал си върху ръката ми.
-Съжалявам,приятелче.
-Ще ти уредя още едно "Пурпурно сърце" за това.
Хей,помогнете ни! Уредих ти транспорт,док.
Джоунс.
Дайте го тук.
-Окей,сложете го тук.
Къде му е табелката?Къде му е табелката? Какво му е?
-Парализиран е.
-Какво?
Парализиран е.Нищо не чувства.
В името на Отца и Сина, и Светия Дух.Амин.
Юджийн?
-Юджийн.
-Рене!
-Ти ..?
-Рене,имам нужда от помощ!
Добре ли си?
Заповядай,човече.
Една за док.
Организирали са си коледна вечеря с пуйка и пиене в щаба на дивизията.
Мамка му,ако не ми харесва повече гранясалия боб на Джо Домингез!
-Зравейте,Леката рота!
-Здравейте,сър.
Генерал Маколиф е изпратил писмо до цялата дивизия.Мисля,че твоите хора биха искали да го чуят.
-Това е ваше право,сър.
Мъже...
...Генерал Маколиф пожелава на всички нас "Весела Коледа".
"Какво му е веселото на всичко това", ще попитате.Ето това...
Успяхме да спрем всичко,което беше хвърлено срещу нас...
...от север,изток,юг и запад.
Преди два дни,германския командващ поиска от нас да се предадем...
...за да спаси обградените войски на САЩ от пълно унищожение.
Той получи следния отговор.
"До германския командващ:Глупости!"
Даряваме на страната си и на любимите си хора у дома,ценен коледен подарък...
...и имайки привилегията да участваме в този храбър боен подвиг...
...ние действително правим за себе си "Весела Коледа".
-Весела Коледа на всички вас и Бог да ви благослови!
-Глупости,сър!
-Глупости!
-Глупости!
Бил.
Снимка на моето момиче.
-Добре изглежда гаджето.
-Тя...
Тя скъса с мен.
-Да?
-Да.
-Да,тя...
Точно навреме за Коледа,а?
Точно навреме за Коледа.
Мамка му,за малко да забравя.
-"Лъки Страйк означава хубави цигари".
-Откъде ги взе,по дяволите?
Весела Коледа,момчета. Трябва да благодарите на добрия стар "Свети Лъз".
-Чудесно.
-Ето.
Ето и на теб,Пенк.
Толкова много се треса,че имам чувството, че танцувам.
Ето ти,приятелче. Заповядай.
-Франк,какво правиш?
-Коледа е,мой човек.
-Ей,Франк. Какво е това?
-Снежен конус с лимонов прах.
-Предай нататък.
Честита шибана Коледа.
Хари.
-Огънят не е добра идея.
-Само няколко минути.
-В долчинка сме.
-Долчинка?
-Като мястото,където живеят феите и гномовете?
-Заклевам се,че ми се стори,че мирише на огън.
Миришело ми е на огън. Луди ли сте?
-Не,ние сме в долчинка.
-Залегни!
-Изгасете огъня!
Лекар!
Трябва ми джип до щаба на 2-ри батальон.
-Стой мирен,Хари.
-Пийкок,изгаси го!
-Лекар!Роу!
Док!
Джийн!
-Хайде,док.
-Ранен ли е?
-Не знам.
-Бързо!
Трябва да вървим.
-Джийн,хайде,ставай.Капитана вика.
-Добре.
-Добре,стани.Не лягай.Хайде.
Хайде,размърдай се.Боже Господи!
-Ръката ми.Скапаната ми ръка!
Роу!
Роу.
-Стой мирно,Хари.
-Само драскотина е,Хари.
-Джипът е на път.Дръж се.
Кърпа.
-Имам морфин в джоба си.Дайте му го.
-Къде?
-В другото бедро.
-Добре.
Вдигнете главата му.
Вдигнете го.
Точно така,войника,вземи това.
-Юджийн,иди до града. Хапни нещо топло.
Излизайте,бързо!
Махнете се от пътя!
Излизайте,бързо!
-Стойте далече оттам! Луди ли сте?
Лекар!Докарай си задника тук!
Хайде!
Докладвай,всеки час,по радиостанцията...
...иначе няма да знам,къде,по дяволите,сте.
Всичко наред ли е?
Бейб?
-Да.
-Хей,как направи това?
Ти го направи.
Ще те оправя.
Хей,Джийн,нарече ме Бейб.
-Така ли?Кога?
Току-що.
Бейб.
Предполагам,че е така.
Бейб.
Хефрон,гледай скапаната линия.
На 26 декември 1944г.,3-та Армия на генерал Патън проби през немските редици,като по този начин успя да пусне провизии и да евакуира ранените.
Историята за "Битката за надмощие",както се разказва днес,е как Патън е успял да спаси обградената 101-ва Въздушно-десантна дивизия.
Никой от 101-ва никога не се съгласи,че дивизията е имала нужда от спасяване.
Превод и субтитри:3a chochosis DON TOMAZO
Превод и субтитри:3a chochosis DON TOMAZO