White Oleander (2002) Свали субтитрите
Причината е проста.
Не можех да разбера началото, без да съм стигнала до края.
Твърде много парчета липсваха от пъзела.
Толкова, че да не знаете колко.
Мога да продавам тези неща, хората искат да ги купуват.
Но първо бих ги подпалила. И тя би сторила същото.
Просто ще ги изгори.
БЯЛИЯТ ОЛЕАНДЪР
Не можех да си позволя това, но началото изискваше нещо по-така.
Но как да покажа, че нищо - нито вкусът, нито мирисът,
нито цветът на небето, не бяха тъй чисти,
както когато бях с нея.
Не знам как да опиша битуването с някого толкова опасен,
като последното време на сигурност.
Санта Ана навяваше горещ вятър от пустинята тази есен.
Само олеандрите процъфтяваха.
Може би вятърът бе причината за постъпката на майка ми.
И така да беше, аз не бих могла да знам.
Тогава живеех в нейната сянка.
Тя бе най-красивата жена, която бях виждала.
Всеки мисли така, когато е малък,
но тя бе най-красивата жена, която мнозина някога щяха да видят.
Той нахлу в живота ни без предупреждение.
В началото тя го игнорира, не беше нейният тип.
Смеехме се на него и настойчивостта му.
"Никога не оставяй мъж да пренощува", казваше тя.
"Никога не се извинявай, никога не обяснявай."
Тя наруши всичките си правила и това щеше да промени всичко.
Какво правиш тук?
Ела да седнеш до мен.
Няма по-идеално място да усетиш вятъра.
И оттук го усещам.
Не, не можеш.
Спокойно.
Трябва да поспиш.
Никога не спя.
Тук съм от часове и ми се породи страхотна идея
как да ползвам полароида си за новото изложение.
Днес няма да ходя на работа. Ще продължа, докато не приключа.
Нали ще дойдеш на родителската среща?
Господи, бях забравила.
Планирах да ходя на откриването на Грета.
Всички други родители ще дойдат.
Какво могат да ми кажат за теб, което вече да не знам?
Времето изтече. Оставете химикалките.
Предайте си работите. Благодаря.
Времето изтече, Астрид.
Майка ти ще идва ли довечера?
Не. Има други планове.
По-важни от родителската вечер?
Тя е художник. Не държи на неща като родителските вечери.
Не забравяйте, глави 17 и 18 за утре.
Приключих снимките. Какво ще кажеш?
Страхотни са.
- Не.
Ти не гледаш. Не можеш да си художник, ако не виждаш.
Защо мислиш, че са страхотни?
Не знам.
Самотни са.
Аз съм в центъра.
Това е наша тайна, не можеш да я споделяш.
Няма. Никога не разкривам тайните ни.
Пак се обажда Бари Колкър.
Кажи му, че съм загинала при катерене на Хималаите.
Още е извън града.
Нямаме яйца.
- Никога нямаме яйца.
Бари може да ни изведе на закуска.
Бари ли преспа тук?
- Да.
Извинете.
Сигурно още е извън града по онази задача.
Обадих се в списанието, върнал се е преди 3 дни.
Сигурно работи. Когато работи, не се обажда.
Не се обажда, когато получи нещо от другиго.
Не мисля, че трябва да правиш това. Ще се ядосаш.
Ще кажа, че сме минавали оттук.
Няма да повярва.
Не си моят тип.
Не си моят тип.
Какво стана?
- Има среща.
Правихме любов и после каза, че трябва да си тръгна,
защото има среща.
Арестувана сте. Тръгвайте.
- Как смеете?!
Какво?
- Ръцете отзад!
Арестувана сте за убийството на Бари Колкър.
Не могат да ме задържат. Не се тревожи, връщам се след час.
Ти сигурно си Астрид?
Аз съм г-ца Мартинес от Детските служби. Идвам да те взема.
Ако ти трябва време за багажа, ще ти дам 15 мин., но само толкова.
Никъде няма да ходя. Чакам майка ми да се прибере.
Майка ти няма да се прибере.
Поне за известно време.
Присъдата ви ще бъде произнесена.
Според законите на щата Калифорния
ви давам присъдата, определена от закона за предумишлено убийство:
На не по-малко от 35 г. до доживотна в строго охраняван затвор.
Здравей, Стар, как си!
- Добре съм. Ти как си?
Радвам се да те видя.
- И аз.
Сигурно умирате от глад след толкова път?
Дано ядете руло "Стефани", наготвила съм за цяла армия.
Как беше трафикът?
- В града бе тежък, но тук се оправи.
Астрид, ела.
Астрид Менденсън, това е Стар Томас.
Много ми е приятно, Астрид. Заповядай.
Нека ти помогна за багажа. Дълъг ли бе пътят?
Да.
Дано не си донесла много неща,
защото ще делиш една стая с дъщеря ми Керъли.
Това е домът ни, тук си правим компания.
Тук е кухнята.
Момчетата спят тук, в гостната, защото нямаме достатъчно спални.
Този с очилата е Дейви, а това е Оуен.
Момчета, това е Астрид. Поздравете я.
Керъли? Веднага ела!
Какво прави там?
Това е Керъли - дъщеря ми.
Направи й място.
А тук ще спиш ти. Тя всичко ще почисти, не се тревожи.
Проблемът й е в хормоните, не иска да бъде спасена.
А ти?
- Какво?
Приела ли си Исус Христос за свой личен Спасител?
Не знам.
- Ще ти помогнем да се пробудиш.
Тук спим ние с Рей, банята е ей тук.
Да се върнем насам.
Рей ще се прибере късно, защото тази вечер играе покер.
Той е добър човек, но не му говори за Христос.
Държи се надменно към него, нарича го прост дърводелец.
Ти сигурно си новото попълнение.
Аз съм Рей.
Всъщност... чичо Рей, но това е идея на Стар.
Не е моя.
Аз съм Астрид.
- Приятно ми е, Астрид.
Ще влизаш ли?
Защо?
Мисля си.
За какво?
За майка ми.
Стар ми разказа. Излежава присъда за убийството на приятеля си, нали?
Е... случва се.
Влез, когато си готова.
Тази кучка си мисли, че може да ме командва.
Каза, че съм наказана.
И тя е майка, ама не знае на кого.
Чуй само!
Спасена от Исус. Егати лицемерката!
Не трябва да го правят, въобще не са женени.
Преподобният Даниел само се мотае и бръщолеви за Исус,
а всъщност само зяпа задника й.
Не оставяй прозореца отворен.
И не ме гледай така.
Не си по-различна от мен.
Просто още не го знаеш.
Ще те убия!
Ще те удуша!
Мръсна кучка!
Грехът е вирус, така казва преподобният Томас.
Заразява цялата страна като епидемия. Знаеш ли, че има нелечими епидемии?
Имаме всички извинения в Писанието. Какво лошо ако смъркам кокаин?
Кой страда?
Какво лошо все да ми е гот? Кого го боли?
Боли ни нас, и Исус го боли, защото е грешно.
Как въобще го гълташ това?
"Този, който вярва в мен, макар и мъртъв, ще оживее."
Не го забравяй, госпожичке.
Пристигнахме.
Цяло чудо е, че не съм мъртва.
Отнеха ми и децата, и всичко.
Бях алкохоличка, наркоманка, стриптизьорка...
Млъкни, за бога! Хората те гледат.
Астрид, виж!
Виж това! Идеално ще стои на новите ти обувки.
Наистина си мислех така. Мислех си: "Кой го е грижа,
ако овеся циците си пред някого? Това си е моя работа."
Това на теб ще стои добре.
Астрид, тези обувки са грозни.
Змиите не хапят над глезена.
По-добре да те хапят змии, отколкото да се обличаш за тях.
Керъли, трябва да й купим сутиен.
Керъли получи първия си сутиен, когато бе на девет.
Така циците няма да ти виснат до коленете, като станеш на 30.
Пробвай я, ще ти отива.
Керъли, Рей ще хареса ли това?
Виж го само! Толкова е гот!
Бързо, Астрид, тук е.
- Казах ви, че ще го изпуснете.
Астрид? Имаш писмо.
От кого е?
- От майка ми.
Мислех, че не знае къде съм.
"Скъпа Астрид, получаваш ли писмата ми?
Изминаха 6 месеца. Защо не пишеш?
Остават минути, преди да угасят осветлението.
Чувам жените да пищят в килиите си.
И ти, и аз сме в затвор.
Наказани сме за нашата сила и независимост.
Не забравяй коя си.
Най-доброто от мен е добре скрито. И ти направи същото.
Помни всяка обида и всяка сълза.
Какво правиш?
Пиша писмо на майка си.
Пишеш ли на баща си?
Не знам кой е.
Никого не съм го виждала.
Тръгнал си е, като съм била на две.
- Майка ти разказвала ли ти е за него?
Не.
- Не проявяваш ли любопитство?
Мисля си какво би мислил за мен.
Сигурно още си мисли, че си на две. Аз така си спомням сина си.
Имаш син?
- Да.
Здравей, Рей.
- Здравей, Бети.
Значи ще ходиш на шоуто за Исус?
Ти няма ли да дойдеш?
- На библейско поучение? Не.
Смятам, че дори да има бог, не си струва да му се молим.
И майка ми би казала така.
Дори не ме водеше на коледния конкурс в училище.
Караше ме да моля друго дете да ме представя.
Здрасти, Рей.
- Ед, здравей!
Привет, преподобни.
Много ме харесва.
Защо със Стар не се ожените?
Защото вече съм женен.
Астрид, идвай. Започваме!
- Добре, идвам.
Къде е жена ти?
Кой знае.
Не съм ги виждал със сина ми от 5 години.
Кръщавам те в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.
Амин.
Вече вярваш ли в Бог?
Може би не е толкова лошо да вярваш в нещо.
По-добре е да знаеш.
Защо? Докъде те води познанието?
Можеш ли да различаваш доброто от лошото?
Тя не уби онзи мъж сама.
Аз знаех какво прави майка ми.
Можех да го спася, а не го направих.
Хайде!
Изтриване на всички файлове.
Сигурни ли сте? Изтрити.
Ще те убия!
Имаше ли нещо ценно на харддиска?
Може би колекция есета, нехаресани от издателите?
Мръсна кучка! Не можеш да ми причиниш това!
Не знаеш какво мога.
Астрид Менденсън.
Астрид? Последвай ме.
Не, не...
Не плачи.
Ние не сме такива, ние сме викингите, помниш ли?
Толкова си красива.
Затворът ми резонира.
Тук няма лицемерие. Или убиваш, или те убиват.
Всички го знаят.
Нараниха ли те?
Не толкова, колкото аз тях.
Няма вечно да съм тук, обещавам ти.
Един ден ще погледнеш през прозореца и ще ме видиш.
Косата ти мирише на сапун.
Искам да те запомня точно така - в тази тъжна розова рокля.
Стар ми я избра.
- Разбира се.
Какво е това?
Нищо. Кръстче.
Знам, че е кръстче.
Защо го носиш?
Подарък ми е от Стар.
Насилила те е да ходиш на църква?
- Те са много мили хора.
Наричат се Паство Божие. За да се присъединиш,
трябва да приемеш Христос за свой личен Спасител.
И трябва да се кръстиш. Наричат го "омиване в кръвта на агнеца",
но всъщност е само вода.
И ти прие ли Христос за свой личен Спасител?
Няма нищо лошо да си християнин.
- Да не си полудяла?
Как се е случило това?
Аз съм те отгледала, а не банда луднали по Библията боклуци!
Възпитах те да мислиш сама!
Не е вярно.
Ти ме възпита да мисля като теб.
Може би собственото мислене не е толкова хубаво.
Преподобният Даниел казва, че това е зло.
Зло?
Ако собственото мислене е зло, то всеки творец е лош.
Ти вярваш ли в това?
Сега, когато си "омита в кръвта на агнеца"?
Способността да мислиш е нещо лошо. Аз лоша ли съм?
Не.
Но да убиваш хора, които не те искат, е лошо.
В неделя се молим за избавлението ти.
- Майната ви!
Не искам да бъда избавена. За нищо не съжалявам!
Свижданията приключиха. Посетителите да се изтеглят от сектора.
Хубаво е, че се опитваш да определиш злото, Астрид.
Но то е подмолно.
Тъкмо мислиш, че знаеш какво е, и то си променя формата.
Да изучиш природата му ще ти е нужен един цял живот.
Няма да те губя.
Не и от тях.
Тези хора са врагове, Астрид.
Пиши ми.
- Времето ви изтече.
Пиши ми поне веднъж седмично!
- Обичам те, мамо.
Аз, единствена, мога да те запазя искрена.
Добре.
Не забравяй коя си, Астрид.
Ти си моя дъщеря и си съвършена, помни го!
На какво разстояние е?
- На около километър и половина, два.
Не трябва ли да събираме багажа и да бягаме?
Още не. Далече е.
Майка ми обичаше сезона на пожарите.
Караше ме да избирам какво ще взема при бягство.
Казваше, че ако съм умна, не бих взела нищо.
Майка ти явно е сурова жена. Не е като теб.
Аз каква съм?
Ти си... сладка.
Астрид, мила?
Астрид?
Ще дойдеш ли за малко?
Седни, не хапя.
Хубаво ти е тук, нали? Чувстваш се като у дома, удобно ти е.
Може би твърде удобно.
Може да не съм гений, но схващам игричките ти.
Повярвай ми, нужен е опит, за да го усетиш.
За какво?
- Все се мотаеш около него.
Подаваш му инструментите. "За какво е това, чичо Рей?"
"Да ти помогна ли, чичо Рей?"
- Аз нищо не правя.
Обаждам се на Детските служби, да знаеш. Свърши се твоята, госпожичке.
Не ме прекъсвай.
Той е мъж. Вижда каквото вижда и прави каквото може.
Имам хубава връзка с него. Рей е най-свестният ми мъж
и стигнах твърде далече, за да се провалям.
Аз никога не съм имала баща.
Недей.
Имам да мисля за своите си деца, а теб едва те познавам.
Нищо не ти дължа.
Исус би ми дал шанс.
Аз не съм Исус. Дори не се доближавам до него.
Той може да се разсърди.
Ако разбере, че ме гониш от ревност.
Ако се опитваш да го превърнеш в затворник, той ще те намрази.
Какво знаеш ти за мъжете?
Знам, че не обичат жените, които се опитват да ги притежават.
Харесвам те. Харесвам и децата. Никога не бих се издънила.
Кълнеш ли се, че не се интересуваш от него?
Кълна се в Бога.
Ето я! Видя ли я!
Не съм сигурна.
Видяхте ли нещо?
- Започва се.
Но скоро ще трябва да уловим целия метеорен дъжд.
Квадрантът е точно в нашата видимост.
Със Стар си имахте разправия, а?
Не.
Защо?
Заради нещо, което каза тя.
Сигурно е трудно да остаряваш.
И някое хубаво момиче да ти дойде в къщата.
Рей, скъпи, какво правиш отвън?
Нищо, мила, само пуша.
И гледам звездите.
И това са 40 долара на месец!
А ти харчиш 200 за една вечер!
И го правиш редовно!
- Миналата седмица спечелих.
Какво друго правиш с парите, Рей?
Не можеш да ме погледнеш.
Напротив, гледам те.
- Но не и когато зададох въпроса.
Бог знае колко харчиш и за колата.
- Да не говорим повече.
Не проваляй нещата.
Кои неща?
Тя пак пие.
Онзи ден те хванах как я гледаш.
Мислех, че всички сте на кино.
- Имах много домашни.
А ти защо не играеш покер?
Играта беше отменена.
Те скоро ли се прибират?
Не след дълго.
Има достатъчно храна, ако искаш.
- Благодаря.
Не е редно.
Всички ли си отидоха?
Всичко е моя работа!
- Не е!
Ще се подчиняваш на правилата тук!
- Излез!
Няма да изляза. Цяла нощ те чаках. Искам да знам с кого беше!
Не на мен тия! Стояла си будна, за да пиеш!
Стоях будна, за да те пипна, курво.
А не така!
Пробвай още веднъж и ще те влача навън, кучко!
Керъли, ако излезеш през тази врата, няма да се върнеш.
Че защо ми е?
И преди съм била на този хал с теб... мамче.
Съжалявам, Дейви, няма да я търпя отново.
Керъли!
Преди ти беше хубаво, но още не чукаше малката кучка.
Признай си го, мръснико. Чукаш я!
Заради нея ти плащат.
- Майната им!
Успокой се.
- Да бе!
Знаеш ли какво ще направя? Ще ида и ще й осребря чека.
Стар!
Не!
Пусни ме, по дяволите! Пусни ме!
Ще те пипна!
Не плачи. Ние не сме такива. Ние сме викингите, помниш ли?
Астрид, можеш ли да говориш?
Астрид, можеш ли да говориш? Астрид, кажи нещо.
Съвзема се.
Това момче те спаси, ако не бе позвънило, щеше да си мъртва.
Кой ти причини това, Астрид? Кой те простреля?
Не знам.
Къде е Рей, Дейви?
Няма го.
И двамата изчезнаха.
Съжалявам. Толкова съжалявам. Всичко провалих.
Няма значение, само бъди жива. Довиждане, Астрид.
Държим те, Астрид.
Стъпало.
Готово.
Предпочитаме да ти намерим постоянно място,
но толкова деца чакат.
От болницата казаха, че се нуждаеш от специални грижи,
които и ще получиш в дома. Имаме всякакви занимания за младежи.
Ще те довърша, кучко!
Само да си погледнала гаджето ми, жива няма да ходиш!
Следващия път, когато с приятелките ти ми налетите,
ще те заколя, както спиш.
Какво искаш?
Гледах рисунката ти.
Добра е.
Коя е тази?
Защо си накълцала косата си?
- Не е твоя работа.
Пак си красива.
- Външността не ме интересува.
Лесно ти е да го кажеш, след като никога не си била грозна.
Вижте! Ето я!
Вече е толкова грозна.
Ти не си грозен.
"Пишеш така, все едно се изненадваш да ме намериш красива дори и тук.
Нашата красота е нашата сила.
Не можем да им позволим да ни променят, да ни снижат.
Никога няма да им доставя това удоволствие.
И ти не бива да го правиш."
Нов...
Това ли ти е първият престой тук?
Досетих се. Толкова си недружелюбна.
По-лесно е без приятели.
- Може би.
Но на мен ми харесва, по-добре е от настойнически дом.
Там те унижават повече.
Какво е това?
Писмо.
От кого?
От майка ми.
Тя къде е?
В затвора за убийство.
А баща ти?
Не го познавам.
А ти?
Бяха наркомани. Тя умря като бях на шест,
а той изчезна няколко години по-късно.
Бях роден с пристрастност към хероин.
- Наистина ли? И как беше?
Не знам, бил съм в санаториум до 6-месечна възраст.
Какъв е случаят? Да не си обратна?
Какво?
Оставам с такова странно впечатление, като че не се интересуваш от мъже.
Прав си, така е.
Мислиш, че е смешно? Писна ми. Няма да ти го позволя втори път.
А ти млъкни...
Ами ако ни спрат?
- Претърсват влизащите.
Бързо!
Този е гений.
Започнах да копирам творбите му,
но не мога да го достигна.
Страхотен е.
Но ти си по-добър.
Не си добре.
Не е вярно. Той е страхотен рисувач, но ти си художник.
Каква е разликата?
Това е да питаш защо един виц е смешен. Той или е смешен, или не.
Или си художник, или не си.
А ти си.
Добро е.
Ето още една. Видя ли я?
- Да.
Сириус се вижда през цялата нощ. Тя е най-ярката звезда на Вега.
При все това не можеш да пропуснеш метеоритния дъжд.
Можеш дори да го проследиш до съзвездието Лира.
Откъде знаеш тези неща?
От едно момченце, което познавах.
Ей там ме гледаха в един дом.
Хубаво е да живееш на плажа.
Мислиш ли за баща си?
Не точно. Той е негодник.
Аз понякога мисля за своя.
И за това когато стана художник,
той да прочете за мен по вестниците и да пожелае да ме види.
Не съм обратна.
Знам.
Ще ти покажа какво ми нарисува той.
Ето тук.
Никак не са лоши за това, което са.
За това, което са ли?
Че какво са?
Картинки.
- Не е вярно.
Те са много повече. Той наистина има талант.
Не го прави повече, Астрид.
- Кое?
Не се привързвай към някой,
който проявява внимание към теб само защото си самотна.
Самотата е човешко състояние. Никой няма да изпълни пространството й.
Най-доброто, което можеш да направиш, е да опознаеш себе си,
да знаеш какво искаш... Не позволявай някой да ти се изпречи.
Ти не говориш за мен, а за себе си.
Понякога имам чувството, че дори не искаш да съм щастлива.
Защо да не искам да си щастлива?
Къде те изпращат?
Не знам.
Виж...
Магазинът за комикси ще приема пощата ми.
Където и да те изпратят, обаждай се там.
Защо трябва да ходим чак до Мексико, за да купим това?
Одобрено е по митническите тарифи.
Как се казва?
ДМСО.
За какво служи?
За много неща.
Тези хора ще ти харесат.
Тя е актриса, а той е към телевизията.
Имат ли деца?
- Не.
Искат да си осиновят.
Тя е невероятно малко момиче.
Много е умна, но има пропуски в училище.
Не е нужно да решавате веднага.
- Добре.
Просто поговорете с нея
и ако изпитвате някакво неудобство, просто ми кажете.
Ето те и теб.
Съжалявам, че и Марк не е тук, но снима предаване.
Това е.
Нарочно го оставих опростено,
за да можеш да разположиш собствените си вещи.
Акварелът ми хареса.
Знаеш какво е?
- Майка ми е художничка.
Да, вярно, че така ми казаха.
Искаш ли чай или нещо друго? Ако искаш Пепси, има. Купих.
Не знаех какво пиеш.
Имаме и сок. Мога да ти направя и пресен.
Обичаш ли?
- Само чай, благодаря.
Оглеждам се, оглеждам се.
Спирам... Оглеждам се.
И сега умирам.
Много си добра.
- Знаеш ли какво е кошмар? Това е.
Толкова време се подготвяш, цяла вечност...
замъкваш се на това прослушване, за да те погледнат за 2 секунди
и да ти кажат, че си твърде... етническа или твърде класическа,
твърде не-знам-каква-си.
Твърде етническа?
Тоест брюнетка.
Твърде класическа означава стара.
Твърде дребна... гърдите.
Защо го правиш тогава?
- Какво искаш да кажеш?
Да се откажа от шоу бизнеса?!
Давай!
Наздраве! За първото ти тичане.
Сякаш цял живот си го правила.
Добре ли се чувстваш?
- Да.
Добре се справи! Много добре!
Кой е най-хубавият ден от живота ти?
Днешният.
Какво ще правим по-късно?
- Не знам, ти какво искаш?
Да плуваме.
- Добре.
Господи! Върнал се е по-рано!
Марк!
Здравей.
Ти трябва да си Астрид.
Отне ни 3 часа да ги съберем.
Цял филм изщраках. Където се обърнеш, все пилета.
Вече си мислех, че той ще се върне да ги довърши.
Какво щеше да правиш тогава?
Щях грозно да закъсам.
Идеално. Сложи го тук.
Наздраве.
Наздраве, Астрид.
Имаме да наваксваме.
Клеър ми каза, че си голяма художничка.
Не съвсем.
- Чудесна е!
Ходихме при Триша Дей. Прие Астрид в курса си по акварел.
В музея?
- Да. Много хареса работите на Астрид.
Покажи му ги.
Много са красиви.
А никога не е учила, самоука е.
- Сериозно?
Добре ли е?
Знам, че си съвършена.
- Не съм.
Разбира се, че си. Ти си моя дъщеря.
- Ей?
Добре ли си?
- Да.
Бях се замислила.
Получаваш ли писмата ми?
- Да.
Не мога да съм сигурна.
- Получавам ги.
Тя защо няма деца?
Не може.
Вече се обличаш като нея.
Води ме на пазар.
Какъв е мъжът й?
Мил е.
Често го няма.
Значи повечето време си с Клеър?
Да.
Искам да ни срещнеш.
- Защо?
Защото ти не искаш.
Това на кого е било?
На моята пралеля по бащина линия. Била е фронтова сестра в Иб.
Много смела жена. Красиво е, нали?
А това чие е било?
- На майка ми.
Баща ми й го подари.
Родителите ми бяха напълно неразделни.
Не бяха като нас с Марк.
Мразя, като заминава за толкова дълго.
Защо не ходиш с него?
- Казва, че ще го бавя.
А аз си мисля, че си има любовница.
- Не би го направил.
Той те обича.
Знам.
Дори да е така, не бих узнала.
Прихваща те параноя.
И той казва така.
Мога да съм голям песимист.
Това ще ти свърши ли работа?
- Да, идеално е.
Вътре готови ли сте?
Заминаваш ли утре?
На сутринта.
Клеър умира да дойде с теб.
Трудно е да координираме графиците си.
Тя не работи, може да се съобрази с твоя.
А ти? Не трябва ли да е тук заради теб?
Да.
Как е тя напоследък? Докато ме няма.
Добре ли е?
Да, добре е. Защо питаш?
Просто така.
Подранила си.
Откога майка ми ти пише?
Отскоро.
Обменили сме по две-три писма.
Защо не ми каза?
- Защото тя ме помоли.
Мислеше, че няма да ти допадне.
Писмото й беше толкова силно.
Тя е толкова силна и... Господи, как са я подредили.
Искаме да се срещнем.
Чия беше идеята?
Моя.
Сигурно.
Много харесвам творбите ви.
- Какво сте виждали?
Астрид ми показа ваши колажи и по-раншни ваши работи.
Обожавам полароидната инсталация!
- Наистина?
Защо?
Не знам.
Защото е... чудесна.
Аз също имам такива представи.
Значи сме сродни души.
Сигурно ви е трудно да работите тук.
Така е, толкова време хабя да отхвърлям сексуални набези,
че едва имам време да мисля.
Това беше шега.
Понякога хуморът й трудно се улавя.
И така... актриса, значи? И толкова блестяща.
Кариерата ми е катастрофална. Такъв е процесът...
Твърде болезнен.
- Вие сте толкова деликатна.
При толкова откази, сигурно самочувствието ви страда.
Типична Риба. Затова с Астрид си пасваме.
Скорпион и Риби идеално се разбират.
Влече ви астрологията?
Това че знае зодията си не значи, че астрологията я влече.
И ние с Астрид се разбирахме.
Но тя е станала толкова потайна.
Астрид въобще не е потайна. Ние си говорим за всичко.
Много я обичаме. И тя отлично се справя.
Навакса в училище. Гласим я за отличничка.
Защо не сложите пирамида над бюрото й? Казват, че подобрявала паметта.
Паметта ми си е в ред.
Не съм го помисляла, но практикувам фенгшуей.
Не го споменахте в писмата си.
А съпругът ви? И него ли го влече фенгшуей?
Него го влекат снимките на път.
През повечето време го няма.
Но не е толкова лошо.
Сега, когато имам Астрид.
Сигурно ви е голяма утеха, след като не можете да имате деца.
Да, така е.
Остави ни да си поговорим насаме, миличка.
Има неща само за големите.
Не трябва ли да си тръгваме?
- Не, спокойно.
Имаме време.
Любовта те унижава. Омразата те утешава.
Какво й каза?
Тя има проблем с мъжа си.
Нали не си ти?
Знам, че си падаш по по-възрастни.
- Не съм аз.
Остави я на мира.
Толкова е забавно.
Лесно е, но забавно.
При сегашното ми положение, трябва да намирам забавление, където мога.
Как издържаш да живееш с бедната Клеър?
Знаеш ли, че има цял Орден на бедните "Клеър"?
Тя е природно мил човек.
Ти не знаеш какво ми беше.
Ако ме обичаш, ще ми помогнеш.
- Да ти помогна ли?
Предпочитам да те видя в най-лошият дом за деца,
отколкото да те оставя с тази жена.
Какво можеш да научиш от нея?
Как да страдаш артистично? Да научиш 27-те имена на сълзите?
Ще ти кажа само едно... дръж си багажа събран.
Чувствам се чужд в собствения си дом.
Сякаш вие живеете тук, а аз съм гост.
Може би ако даваш нещо от себе си.
- Защо не давам? Защо ме няма...
Защото работя!
Не е честно.
Давам ти всичко, което искаш.
- Не всичко!
Обеща, ако вземем друго дете, нещата да се променят.
Опитвам се, Марк. Знаеш, че се опитвам.
- Това не е достатъчно.
Виж се само! Ти се разпадаш. Пак сме там, откъдето започнахме.
Така е, и не се получава! Мисля, че трябва да я върнем.
Не можеш просто да я върнеш. Къде ще отиде?
Ще й намерят някое място.
- Не мога да повярвам. Ще я прогониш!
Така премахваш всичко. И мен оставяш тук без нищо!
Толкова лоша актриса си! Почти го бях забравил.
Добре.
Ще направя каквото искаш, ще я върна.
Само не се махай, не ме изоставяй.
Не съм като теб, Клеър, аз работя. Помниш ли?
И приятелката ти заминава с теб?
До гуша ми дойде, Клеър.
Наистина.
Астрид?
Астрид...
Астрид, моля те.
Клеър?
Будна ли си?
Съжалявам.
Добре ли си?
Да.
Запомни съвета ми, стой далече от... съсипани хора.
Можеш да ме върнеш.
Той няма да се върне, Астрид. Ще се разведе.
Знаеш ли, Клеър, може би това не е най-страшното.
Студено ми е.
Легни до мен.
Остани с мен.
Остани с мен, моля те.
Клеър?
Клеър...
Клеър, събуди се!
Клеър, моля те! Моля те!
Помощ! Господи!
Помощ!
Клеър, моля те!
Не!
Астрид?
Какво има?
Върнах се в дома. Не ти ли казаха?
Не.
Клеър е мъртва, това е.
Съжалявам.
- Не е вярно.
Ти я отрови, само че с думи.
- Казах й каквото вече знаеше.
Направи го от ревност.
- Разбира се, че от ревност.
Живея в килия с жена, която има речник от 25 думи.
Защо мислиш, че те взеха, Астрид?
За да си създадат идеално семейство? За целта хората си раждат деца,
а не взимат пубертети, възстановяващи се от огнестрелни рани.
Ти си била при самоубийца. И не й е било за първи път.
Просто за първи път стигна докрай.
Няма да идвам повече. Исках лично да ти го кажа.
Ще те оставя сама тук.
Знам, че ме мислиш за жестока.
Само се опитвам да те предпазя от онези хора.
Онези хора не са врагове, майко, ние сме такива.
Ние с теб.
Те не ни нараняват, ние нараняваме тях.
Още ли ще ме отбягваш?
В събота ставам на 18 и отивам в Ню Йорк.
Искам да дойдеш с мен.
Не мога.
Разбира се, че можеш. Просто ще тръгнеш.
Заради майка ти ли?
Хайде... ще си намеря работа,
ще си уредим жилище, ще бъде както си говорихме.
Не искам да ходя в Ню Йорк с теб.
Беше с нас 3 години, но истинските й родители я взеха.
Мислим, че с нас ще ти е хубаво.
В квартала ни има много деца на твоята възраст.
Извинявайте.
Не се притеснявайте. Тя...
Напоследък много накриво й тръгна.
Нека говоря с нея.
Какво има този път?
Твърде голяма съм за тях.
Семейството е чудесно.
Правят това от години. Имат хубава къща със стая за теб.
Ходят на църква. Училищата там са добри.
Не пушат.
Той сам си прави бирата.
Искам нея.
Още веднъж ме спъни, и те хвърлих!
Труженички, излюпвайте се.
Няма какво да губите, освен храната и превръзки "Клотекс" с крилца.
Господи, четвъртък е.
Ей, ти, мързелано, искаш ли цигара?
Отказах ги заради бебето, Рина.
Защо, да не си решила да го задържиш?
Ей, ти, мажоретката, искаш ли цигара?
Руски цигари, няма рак.
Дрехи.
Защо не я пробвате, вижте как ви стои.
Това е моя рокля. Всички са мои.
Ще ги продадем на добра цена. За какво са ти скъпи дрехи на теб?
Може би си мислиш, че ще ставаш звезда в "Мерлоус"?
Подарък са ми.
- Тъкмо ще сме само на печалба.
Затова обичам тази страна. Защото обича парите като мен.
Ти определи цената, прибирам ти 25%.
Не.
Мислиш да ги продаваш само за себе си на улицата?
Аз плащам за сергия, склад, гориво.
Те плащат на теб, ти - на мен. Пак ще си на печалба.
Човекът, който ти е дал тези неща, не го е грижа.
Миналото е зад гърба ти.
Сантиментите са глупост.
Умно е да изкарваш пари.
Нямаше цена. Какво ще кажете за 20 долара?
Това е рокля от "Маркс Джейкъбс". Носена е само веднъж.
50?
100.
Благодаря.
Как беше снощи?
- Гот.
Ти какво прави?
- Гледах телевизия.
Астрид?
Аз съм Хана. Това е Джули.
Бяхме у вас, но рускинята каза, че ще си тук.
Ходихме при майка ти.
Тя е в проекта ни за изследване на жени.
Какво иска?
Тя не ни изпраща, дойдохме на своя глава.
Тя... помоли ни да ти изпратим копие от интервюто.
Но после решихме да ти го донесем...
- Това ли е?
Да.
За какво говорихте?
- За какво ли не.
За изкуство, музика...
- Тя говори за теб.
Наистина?
И какво каза?
Че си... в настойнически дом.
Тя се чувства ужасно заради случилото се.
И вие какво, решихте да дойдете и да ме осиновите?
Не мислите, че тя го е убила, нали?
Но трябва да знаете нещо.
Тя го направи. Аз бях там.
Олеандърът е опасен. Не знам защо хората го отглеждат.
Отворете вратата!
Спокойно, Астрид. Не могат да ме задържат.
Не се тревожи, ще се върна до един час.
Коя е тази?
Не знам.
През цялото време я рисуваш.
Мисля, че името й беше Ани. Помня я, макар да не знам коя е.
Вижте, момичета.
От службата за бежанци.
Вие ли сте Рина Грушенко?
Грушенка.
Ако идвате за документите ми, не ги нося.
Обиколих цялото това бунище, за да ви намеря.
Ти сигурно си Астрид.
Аз съм Сюзън Вълерас - адвокатката на майка ти.
Цигара?
Така и не знам защо не ги отказах.
- Аз знам.
Всички затворници пушат, така можете да им предлагате.
Гордея се с теб, че не си напуснала училище.
Скоро ще се дипломираш, нали? Правиш ли планове за бъдещето?
Мислех да стана адвокат на престъпници.
Наистина?
Ще защитавам курви или клошари.
Майка ти каза, че ще си трудна.
Майките знаят най-добре.
Знам, че си преживяла ужасни неща. 3 настойнически къщи за 3 години.
Прострелване, самоубийството на настойничка,
с която разбрах, че сте били близки.
Попитахте ли клиентката си за намесата й в това?
Не можеш да я виниш за смъртта на жена, която е срещнала едва веднъж.
Но аз я виня, Сюзън.
Много цинично, Астрид.
Искате да излъжа за нея в съда, нали така?
Защо я мразиш, Астрид?
Защото мислиш, че е извършила убийство, или защото се чувстваш изоставена?
Говори с нея. Хората се променят.
Трябва да чуеш как говори за теб.
Тревожи се за теб.
Помоли да ме разбера имаш ли нужда от нещо.
Пари за колежа, кола?
Има пари за теб, само кажи какво искаш.
Ти си глупаво момиче.
Отказваш се от парите, за да накажеш майка си.
Собствена кола, художествена академия...
Всичко струва пари.
Ти нищо не знаеш, Рина, така че не се меси.
Въпреки това, имам план за теб.
- Какъв?
Момичетата си отиват.
Ивон, и тя е глупаво момиче.
Страда за бебето си.
Всеки път, като поглежда през прозореца, вижда бебешки личица.
И плаче, като че не беше подготвена.
Но ти... ти си по-особена.
Остани, ще те направя мой партньор.
Да остана тук ли?
Имаш ли по-добро място?
Тогава върви да видиш майка си.
Тя иска нещо от теб и ти искаш нещо от нея.
Иди и си го вземи.
Ето я.
Астрид, за бога.
Какво има, мамо? Не ти ли харесва стилът ми?
Ще ви оставя за малко сами.
Какъв е случаят?
Не сме ходили до Мексико да купуваме ДМСО?
Или той те е бил, а мен - изнасилил?
Колко ще е гадно, за да се измъкнеш?
- Не вярвам, че това е станало с теб.
Като изляза, ще ти се реванширам.
Кой казва, че ще излезеш?
Аз казах, че само ще говоря с теб, не съм казала, че ще го направя.
Тогава какво искаш?
Предлагам ти сделка.
Размяна.
Ти ми казваш истината, аз лъжа за теб в съда.
Истината за какво?
- За всичко, което си крила от мен.
И ако не го направя?
- Ще изгниеш тук.
Мразя този ти вид.
Сякаш си от някой булеварден мотел. Курва за 20 долара в нечия кола.
Защо уби Бари?
Ако ти кажа, ще свидетелстваш ли?
Да.
При самозащита. Той ме убиваше.
Клеър нищо не ти беше направила.
Защо тръгна срещу нея?
- Тя сама тръгна срещу себе си,
аз само й показах как да го направи.
Кой е моят баща?
Баща ти... Защо все за това питаш? Това е древна история.
Но моя древна история. Кой е той?
Казваше се Клаус Андърс.
С какво се занимаваше?
- Беше художник.
Как се срещнахте?
На едно парти, на Венис Бийч. Той раздаваше наркотиците.
Обичаше ли го?
Беше много отдавна, вече не съм същата.
Лъжкиня. Съвсем същата си.
Отговори на въпроса.
- Какво дете си.
Взела си пропагандата ми за истина.
- Тогава ме отрезви!
Обичаше ли го?
Имахме много сексуална връзка. След края нещата изглеждат други.
Боготворяла си го! Прочетох го в дневника ти!
"Боготворене" не е точната дума. Търсиш си герой.
Коя беше Ани?
Какво?
- Коя беше Ани, майко?
Беше съседка - гледаше деца, переше бельото.
Как изглеждаше?
Чернокоса, с къдрава буйна коса.
Тя ли се грижеше за мен?
Как е възможно да помниш това?
Само ще те нарани.
Представи си моя живот за момент,
колко неподготвена съм била да бъда майка на невръстно дете.
Преди имах време да мисля, а ти само искаше ли искаше...
Чувствах се като заложница.
Разбираш ли колко бях отчаяна?
Оставих те в нейната къща.
Беше един следобед, на път за плажа с приятели.
Едното доведе до другото.
Те имаха къща на плажа.
Беше прекрасно.
Не можеш да си представиш да подремнеш следобеда,
да правиш любов цял ден, без да мислиш какво прави Астрид,
къде е тя... "Мамо, мамо!" Оплиташе ме като паяк в мрежата си!
Идваше ми да те размажа на стената.
Колко време те е нямало?
Около година.
Гледала те е няколко месеца.
Господи.
- Не задаваш правилния въпрос.
Не питай защо заминах.
Попитай защо се върнах.
Трябвало е да ти отрежат тръбите.
- Уви, не.
Не разбираш ли, че за първи път постъпих правилно!
Когато се върнах, ти ме разпозна.
Седеше до вратата и погледна нагоре.
И протегна ръце към мен. Сякаш през цялото време ме бе чакала.
Винаги съм те чакала, майко, това е константа в живота ми.
Да те чакам!
Дали ще се върнеш?
Дали си забравила, че си ме вързала пред магазина
или си ме изоставила в автобуса!
Още ли ме чакаш?
- Не!
Престанах, когато Клеър ми показа какво е да бъдеш обичан.
Какво си мислела, че ще те забавлявам?!
Такива са бебетата, майко.
Да не си очаквала да разменяме мисли за Джоузеф Бродски?!
Мислех, че с Клаус ще живеем щастливо.
Адам и Ева в колиба на плажа. Трябва да съм била луда!
Била си влюбена.
- Да, бях!
Обичах го, после бяхме трима - всички тия простотии!
Тогава защо го заряза?
Защо го заряза?!
- Не аз, а той ме заряза.
Искаш да знаеш за баща ти?
Заряза ни, когато беше на 6 мес. заради друга жена
и вече не го видях, докато не дойде да те търси вече 8-годишна.
Дошъл е да ме види?
- Да, но беше малко късно, нали?
Защо да му позволявам след всичко, което ми причини?!
Защото не е ставало дума за теб!
Този път е било за мен и аз исках да го видя!
Цял живот искам да го видя! Решението е било мое, не твое!
Всичко си правила заради себе си и никога за мен!
Знаех, че ще убиеш Бари, но теб пак не те беше грижа.
Не ти пукаше какво ще ми причини това.
Ще кажа каквото иска Сюзън, но се махам от теб.
Не, няма да си отидеш от мен.
Аз те създадох, мое творение си.
Никъде няма да ходиш, докато аз не те пусна.
Тогава ме пусни.
Гледаш ме и не харесваш това, което виждаш.
Но това е цената, майко.
Цената да съм твоя собственост.
Ако изляза, ще върна нещата назад.
Ще го направя.
Кажи ми, че не искаш да свидетелствам.
Кажи, че не ме искаш такава.
Кажи ми, че ще пожертваш остатъка от живота си,
за да ме направиш такава, каквато бях.
Слушай, забрави. Сделката си е сделка.
Оставяме нещата така.
Извинете, сигурно само ще ви загубя времето,
но търся едно момче, което идваше тук.
Казва се Пол Траут.
Ти ли си Астрид?
- Да.
Той каза, че ще се появиш.
Благодаря.
Какво става?
- Не знам.
Извинете, почивка ли е?
- Не, заседателите излизат.
Не ви ли трябвам да свидетелствам?
Майка ти ми каза да те оставя на мира.
Какво стана?
Тя ме пусна.
2 год. след като с Пол дойдохме в Ню Йорк, получих писмо от майка си.
В него беше копие от списание "Лос Анджелис Таймс"
с майка ми на корицата.
Галерия в Санта Моника направи изложба на творбите й.
"Таймс" бяха отделили 7 страници за призрачните й затворнически колажи.
Тя гледа от корицата. Решетките на килията й са зад нея.
Красива, опасна... горда.
В "Таймс" пишеше, че адвокатката й готви обжалване след първия отказ.
Наричаха изложбата й триумфална.
Трудно ми е да си представя как затъмнява радостта си
с момент на тъга. Момент за това колко струваше този триумф.
Тези куфари са карта на тази страна.
Ужасна страна, която не бих посетила отново.
Но въпреки това, се улавям, че мисля за нея.
Копнея да усетя този вятър.
Това е таен копнеж.
Като песен, която не спирам да тананикам
за някого, когото обичаш, но никога няма да имаш.
Колкото и да ме е осакатила,
колкото и да ме е наскърбила,
аз знам, че майка ми ме обича.