Adaptation (2002) (movies temp/Adaptation CD2.sub) Свали субтитрите
- Исках защото всичко върви добре... и исках да ти го кажа.
- Това е добре. Нямам търпение да видя нещо. Остани защото съм тук със Сюзан и тя иска да се запознае с теб.
- Сюзан Орлийн е тук?
- Да, тука е. Голямо съвпадение. Сега говори по телефона.
Но седни, много иска да се срещне с теб.
- По-хубаво да си тръгна. Защото... И аз искам да я видя, но не искам...
Ако се запозная с нея, ще ми е трудно да пиша за нея. Ще се чувствам задължен. Е, добре... ще се чуем скоро.
Почти съм свършил. Кажи на Сюзан, някой друг път. Когато тя прецени.
Парализиран съм от страх. Не мога да се срещна със Сюзан.
Нищо не знам, освен собствения си ужас и самоотвращение.
Като, че ли съм пригоден да пиша само за себе си и моето...
- Започваме с Чарли Кофман. Дебел, стар, плешив, противен. Седи в холивудски ресторант с
Валари Томас. Една симпатична филмова продуцентка.
Кофман се старае да го наемат. Иска да я впечетли. Облян в пот.
- Дебел и плешив, Кофман се мотае из стаята си, говорейки в диктофона.
И казва: "Чарли Кофман. Дебел, плешив, противен, стар. Седнал в холивудски ресторант с..."
"Кофман мастурбира със снимката на Сюзан от корицата на книгата й."
- Какво искаш?
- Завърших сценария. Приключих.
Ще го покажеш ли на твоя агент? Нарича се "Тримата".
Благодаря ти. И за твоята идея. Малко я промених. Сега убиецът принуждава жертвите си
да си изядът парчетата. Като татуировката на Каролайн на една змия захапала опашката си.
- Ауроборос.
- Не знам какво е това.
- Змията. Нарича се Ауроборос.
- Не мисля, но е готино убиецът да има този метод.
Защото накрая, когато принуждава момичето/себе си да се яде, той се убива като се изяжда.
- Аз съм откачен. Аз съм Ауроборос.
- Не знам какво е това.
- Вписах се в сценария.
- Това е странно.
- Това е нарцистично и абсурдно. Противно е. Аз съм дебел и противен.
- Сигурно си имал причини. Творец си.
- Причината е, че ме е страх да говоря с писателката.
Защото съм нещастник. Защото си нямам идея как да пиша. Защото съм една издънка.
- Аз в сценария ли съм?
- Отивам в Ню Йорк. Ще се срещна с нея. Точно това трябва да направя.
- Не се ядосвай, но Боб ще има семинар в Ню Йорк. Ако си блокирал...
- Тя каза, че Ларош е готин герой.
- Разбира се, че съм готин герой. Кой ще ме играе във филма?
- Първо трябва да напиша книгата, а те да намерят някой да напише сценария.
- Трябва аз да играя себе си.
- Повечето хора копнеят толкова много за нещо вдъхновяващо, че биха рискували всичко за тази страст.
Но малко от тях наистина го рискуват. Опияняващо е да си около някой, който е изпълнен с живот.
- Спокойно, ще съм наблизо.
- Може ли да те попитам нещо лично?
- Не сме се загубили.
Идвал съм милиони пъти и когато се объркам, му тегля една, и бия напред.
Слънчев часовник! След малко ще разберем в коя посока се движи слънцето. Ние трябва да се движим на югоизток.
Ти колекционираш ли нещо?
- Не.
- Е... идеята е не само да събираш нещо, а да можеш да...
Другото, което харесвам на компютрите е, че не са като живите неща. Не могат да ме напуснат или умрат или...
- Джон, извинявай. Аз просто...
- Добре де! Майната му на слънчевия часовник.
Знам как да се измъкна оттук. Познавам блатото като дланта си.
Ти си като всички останали. Пиявици. Прилепвате се към мен, измуквате ме и накрая ме захвърляте.
Защо не си намерите собствени интереси! Глезена кучка.
- Животът е пълен с неща като Призрака. Прекрасно е да си ги представяш и е лесно да ги обикнеш,
но са малко нереални, краткотрайни и недостежими.
( 3 години по-късно ) "...но са малко нереални, краткотрайни и недостежими."
( "Ню Йоркър" )
- Ало?
- Здрасти, Марти е. Как върви? Срещна ли се с писателката? Как се казваше?
- Сюзан Орлийн. Да мина добре.
- Тогава имаш ли напредък, защото Валари не ме оставя на мира.
- Вдъхновението не е бърза процедура.
- Прав си. Обаждам ти се и за "Тримата". Жесток е!
- Не знам за какво говориш.
- Сценарият на Доналд! Готин трилър. Най-добрият сценарий, който съм чел тази година!
- Добре.
- Ще го продам за куп пари.
Два таланта в едно семейство! Може би, брат ти да помогне с орхидеите.
- Марти, не говори така.
- Само идея. Защото той е велик с "постройката".
- Трябва да тръгвам.
- Адиос амиго. Довършвай...
( Семинар на Роберт Мак Кий за Сюжет )
- Благодаря ви. Очакват ни три дълги дни. А след години ще сте на някое холивудско парти и ще бъдете благодарни,
че сте страдали за вашето изкуство, нищо, че съм един холивудски задник.
- Аз съм противен. Аз съм един нещастник.
- Какво е съществено при писането?
- Аз се провалих. Аз се предадох. Аз съм незначителен. Аз...
Какво по дяволите правя тук? Моята слабост, моят страх ме доведе до лесни отговори и принципи за бързо успяване.
Само защото изпаднах в паника. Но това е рискът, когато някой предприема нещо ново.
Трябва да се махна оттук. Ще започна наново и...
-...и Бог да е с вас, ако използвате глас зад-кадър.
Това е мързелово писане. Всеки идиот може да използва зад-кадров глас, за да обясни мислите на един герой.
Един час обедна почивка.
- Изобщо не е възможно един герой да не копнее за нещо! Разбра ли? Добре.
- Някой друг?
- А ако един писател се опитва да създаде сценарий, в който хората не се променят.
Които се борят и са в паника, но където няма решение. Като в истинският свят.
- Истинският свят ли?
- Да, сър.
- Истинският свят. Първо. Ако напишеш сценарий без конфликт или криза, ще приспиш зрителите си.
Второ. Нищо не се случва в истинския свят? Ти да не си откачил? Хора умират всеки ден.
Има войни и корупция. Всеки ден някъде в света, някой си дава живота, за да спаси друг! Всеки ден някой решава
да унищожи някой друг! Хората намират любов. Губят я. Дете гледа как пребиват майка му до смърт пред църквата!
Някой става бездомен. Някой забива нож в гърба на приятеля си, заради жена.
Ако не можеш да намериш тези неща в живота, тогава нищо не ЗНАЕШ за живота!
И защо ще си пропилея два ценни часа от живота си, за да гледам твоя филм?! Не ми е нужен! Изобщо не ми трябва!
- Добре, мерси.
- Г-н Мак Кий!
- Да.
- Аз съм онзи, на който се скарахте тази сутрин.
- Кой по-точно?
- Онзи, който смяташе, че нищо не се случва в света.
- А, да. Е, приятна вечер.
- Трябва да говоря с вас. Моля ви. Г-н Мак Кий, много съм боязлив и трудно се запознавам с хора.
Но това, което казахте тази сутрин ме потресе.Не се отнася само за моите избори като писател, а като човек.
Моля ви!
- Едно питие ще ми е от полза.
- "...но са малко нереални, краткотрайни и недостежими."
- Какво се случва след това?
- Нищо. Така свършва книгата. Исках всичко да е семпло. Без да променям героите и случилото се.
Исках да покажа цветята като Божи чудеса и как Орлийн никога не намира орхидеята.
- Разбирам, но това не е филм. Трябва да се върнеш и да вмъкнеш драма.
- Не мога да се върна. Имам страници с погрешни стартове и подходи. И крайният ми срок отдавна мина.
- Ще ти кажа една тайна. Най-важното в един филм е последното действие. Можеш да имаш проблеми и
недостатъци, но ако краят е интересен, ще имаш хит. Намери края. Но без измами. И никакви лъжливи секс сцени!
Твоите герои трябва да се променят. И промяната трябва да дойде от тях. Това направи и ще си добре.
- Обещавате ли?
- Да не си взимал курса преди?
- Не, брат ми Доналд. Близнаци сме. Той ме накара да дойда.
- Сценаристи близнаци! Джулиъс и Филип Епстийн, сценаристите на "Казабланка", са били близнаци.
- Споменахте го в класа.
- Най-важният написан сценарий.
- Резиденция на добрите пистаели.
- Доналд.
- Как е екскурзията. Сближили се с журналистката, а?
- Обаждам се да те поздравя за сценария.
- Не е ли велико? Марти казва, че може да го продаде за $1.5 милиона.
- Това е добре.
- Благодаря ти за помощта.
- Не съм ти помагал.
- Как? Нали живея в твоята къща и честността ти ми даваше кураж.
Невероятно пътешествие. Катлийн иска да участва във филма.
- Моля те, Доналд!
- Катлийн Кийнер е в къщата ми?
- Да, празнуваме. Много е готина. Трябва да се запознаеш с нея.
- Мислех си... че ще искаш...
да се помотаеш няколко дена с мен в Ню Йорк.
- Боже, разбира се.
- Мислех да показвам сценария на някои хора, ако и ти го погледнеш.
- Разбира се! Поласкан съм. Благодаря ти.
- Добре. Чао.
- Е какво би направил?
- Сценарият ми се подиграва, а?
- Извинявай, опитах се да...
- Не се сърдя. Смешно е.
- Тогава какво би променил?
- Ти и аз сме толкова различни таланти.
- Знам. Как великият Доналд би завършил сценария?
- Стига бе... "великият Доналд".
Имам чувството, че липсва нещо.
- Като например?
- В самолета направих проучване. "Понякога този тип приключения се оказват по-големи.
Като японските хартиени топки, които се превръщат на цветя, щом бъдат пуснати във вода.
И това цвете е толкова привлекателно ,че не можеш да повярваш, че е било хартиено оригами в чаша вода."
Това е противоречиво. Тя каза, че не и пука за цветята.
- Само метафора е.
- Да, но за какво? Какво е превъранало тази топка в цвете? Не е в книгата, Чарлс!
- Не знам. Ти само гадаеш.
- Може би. Но ти трябва да срещнеш и да опознаеш тази жена.
- Не мога. Наистина.
- Аз ще отида. Ще се преструвам на теб. Искам да го направя. Ще оправим филма ти, брато.
- Но трябва да си точно като мен. Не ми разваляй репутацията. Не може да се шегуваш и лигавиш.
- Аз не се лигавя.
- Знаеш какво искам да кажа. Не флиртувай. Не се смей, както се смееш.
- Няма да се смея. Хората ще смятат, че съм теб. Ще е моя чест.
- А сега започвам с трудните въпроси. Поддържате ли връзка с Ларош?
Питам, защото усетих някакво привличане към него. Ще коментирате ли?
- Моята връзка с него беше само като на репортер. В такива случаи се развива интимност.
По принцип, бях заинтригувана от всичко за него, но връзката свършва когато и книгата завършва.
-...лъжливо...
- Какво?
- Нищо. Последен въпрос.
Ако можете да вечеряте с някоя историческа личност, кого бихте избрали?
- Бих казала... Айнщайн... или Иисус.
- Много добре. Интересен отговор.
- Тя лъже.
- Какво? Какво стана?
- Нищо. Прекалено точно отговори на всичко.
- Може би, защото е истината. Да не си ме изложил?
- Хора, които дават точни отговори, са лъжци. И всички казват Иисус и Айнщайн. Подготвен отговор е.
- Какво за Иисус и Айнщайн?
- Имам една идея, Чарлс. Но ми трябва бинокъл.
- Какво за Иисус и Айнщайн?
- "Представи си аз и ти, как ще сме. Мисля си за теб, ден и нощ..."
Пей с мен! Хайде! "Мисля си, за една любов. Заедно щастливи!"
- Защо ти е нужен бинокъл?
- Хайде да си тръгваме.
- Тя затвори телефона. Разтроена е.
- Стига я гледа! Остави я намира.
- Плаче. До компютъра е.
- Това е безотговорно.
- "Юнайтед"... до Маями...11:55...утре сутринта. Мислех, че е приключила с Ларош.
- Родителите й живеят във Флорида.
- Това не беше родителско обаждане, приятелю.
- Не казвай "приятелю".
- Влиза мъж. Привлекателен.
- Сигурно е съпругът й.
- Странно се държи с него. Не мислиш ли?
От какво се крие?
Може би е лезбийка и не знае как да му каже. Какво смяташ?
- Провери ли порно сайта на Ларош?
- Не. Опитвам се да чета.
- Аз пък ще проверя сайта. Проучване. Не казвай на моята лейди.
- Имаш впредвид майка?
- Не. Не майка. Все пак мисля, че трябва да отидем в Маями.
- Забрави.
- Някои от тези мацки изглеждат добре. Знаеш ли какво? Ще ходим в Маями.
- Казах ти, че няма.
- Аз пък ти казвам "да, бейби". Ела виж.
- Това, което научих е, че промяната... не е избор. Нито за едно растение, нито за мен.
Просто ти се случва и след това си различен. Може би, единствената разлика между растението и мен е,
че след това аз излъгах за промяната. Излъгах в книгата. Излъгах мъжа си. Но нещо се случи, онзи ден в блатото.
- Ела виж! Казах ти, че ще намеря бижуто на Факахачи.
- Но то е цвете. Просто едно цвете.
- Ще го грабна, след като съм тук.
- Порно сайта ми ще е номер едно!
Има нещо, което не ти казах, но искам да знаеш за Призрака.
Мисля, че ще ти помогне.
От скоро работех при индианците. И една вечер се върнах да взема нещо от офиса.
Взимаха орхидеята като наркотик. Обичаха да се дрогират. Беше като церемония.
- Значи Матю... И той ли?
- О, да. Матю живееше само за това. Докато не ги свършиха.
- Защото един ден беше хипнотезиран в косата ми... и тъгата ми.
- Точно това му е въздействието. Мисля, че ще ти хареса Сюзи. Кара те, да се възхищаваш на всичко.
Знам как да го извлека. Сигурно съм единственият бял човек, който знае.
Искам да го направя, Сюзи.
- Приключих с орхидеите, Ларош.
- Ало?
- Здрасти, Джон е. Получили ми пакета?
- Джон. Джони!
- Хей, Джон?
- Да?
Сега вече съм щастлива.
- Радвам се.
- Много щастлива.
Джон, я направи така.
- Не! Продължавай.
Не, бе.
Опитвам се да направя телефонен сигнал и ти трябва да го задържиш, а аз ще се присъедния. Не мога сама.
- Добре, как искаш?
- Да, да, да.
- Давай.
- Точно така.
- Успях ме.
Ебаси. Невероятно е.
- Става ли ти самотно понякога, Джони?
- Като дете бях особен. Никой не ме харесваше.
Надявах се, че ако изтърпя достатъчно дълго, някой ще се появи и ще ме разбере.
Като майка ми.
Но някой друг. Тя ще ме разбере и нежно ще ми каже, " Да", и аз вече никога няма да съм сам.
- Искам да съм мравка. Те са толкова бляскави!
- Ти си по-сеяйна от всички мравки, скъпа.
- Това е най-милото нещо, което някой ми е казвал.
- Това е, защото те харесвам.
( Флорида, 3 години по-късно )
- Аз ще погледна от близо. Ти стой тук.
- Не, чакай!
Трявба да съм аз, нали? Нали е моята...
- Само така, брато.
- Какво ти стана?
- На теб ти стана.
- Влизай тук! Сядай и млъквай!
- Кой е тоя, Джон?
- Кой си бе, по дяволите?
- Аз просто... никой.
- Чакай, чакай. Това е онзи сценарист.
- Пича дето адаптира книгата ни?
- Да.
- Това е откачено. Приятно ми е.
Абе пич, кой ще ме играе във филма?
- Не знам това. Трябва да...
- Аз трябва да играя себе си.
- Защо? Проследил ли ме е?.
- Разбира се, че не. Трябва да тръгвам.
- Да, беше ми приятно, но нека ти дам телефона си.
- Чакай. Какво прави той тук? Защо ме е проследил? Какво знае?
- Не знам нищо за нищо.
- Със сигурност е видял оранжерията.
- О, боже!
Ще включиш ли това в сценария?
- Дори не знам за какво говорите.
- Лъже. Стой!
- Седни. Споко.
- Трябва да го убием.
- Какво?
- Не знам. Какво друго трябва да направим?
- Сюзи! Успокой се. Много си емоционална. И не знаеш какво ще...
- Не мога да го оставя да пише за мен. Всички хора да знаят за нас... за това.
- Защо? Срам те е от мен ли?
- Не. Как дори си го помисли?
Журналистка съм. Взимам наркотици.
- Сюзи, не можем да убием човек.
- Добре тогава. Аз ще го направя. Сама.
( Държавен Резерват - Факахачи )
- Изключи я и слизай.
- Бягай!
- Сюзън! Кой беше пък тоя?
- Не знам. Не видях.
- Ела да намерим фенера!
- Значи е бил мъж?
- Да. Дебел. Стори ми се познат.
- Това е глупаво. Трабва да се разделим.
- Луд ли си! Не мога сама тук!
- Ще ни открият.
- Не мисля.
- Не искам да умирам, Доналд. Пропилях си живота. Боже, пропилях всичко.
- Не си. И няма да умреш.
- Възхищавам ти се, Доналд. Цял живот съм парализиран от страх, от това какво мислят другите за мен.
А ти нищо не подозираш.
- Не е вярно.
- Не ме разбирай погрешно. Това е комплимент.
Един път в гимназията, те наблюдавах как си говориш със Сара Маршал.
- Бях толкова влюбен в нея.
- Знам. Ти флиртуваше с нея и тя беше мила с теб.
- Спомням си.
- Но когато ти си тръгна, тя започна да ти се подиграва пред приятелките си.
Сякаш се подиграваха на мен. А ти не подозираше нищо. Беше щастлив.
- Знаех. Чух ги.
- Тогава защо беше щастлив?
- Обичах я, Чарлс. Любовта... беше моя. Аз я допуснах.
Дори и Сара нямаше право да ми я отнеме.
Мога да обичам когото си искам.
- Но тя те смяташе за противен.
- Това е нейна работа.
"Ти си това, което обичаш, а не това, което те обича." Това го реших отдавна.
Какво ти е?
- Благодаря ти.
- За какво?
- Тихо! Слушай! Чувам ги. Чувам ги как дишат.
- Чарли! Чарли!
- Чарли!
- Момчета!
- Къде е ванът? Тръгнали са си?
- Не знам. Може би.
- Джон!
- Жестоко! Простреляха ме!
- Млъквай! Не се смей!
- Доналд! Ще си добре.
Само не заспивай. Не заспивай, Доналд. Погледни ме.
Продължавай да ме гледаш. Отвори си очите, Доналд. Моля те.
- "Представи си аз и ти, как ще сме. Мисля си за теб, ден и нощ заедно щастливи!
Нов...
Помощ!
- Джон!
- Спри!
Извинявай. Сега трябва да направя и това. Не съм убиец.
Но ти сам...
- О, боже. Не... не...
- Дебел тъпак! Той е мъртъв!
- Млъквай!
- Нещастник! Развали ми живота!
- Млъквай бе!
- Дебел...
- Майната ти, госпожо! Ти си само една стара, отчаяна, противна наркоманка!
- О, боже. Край. Всичко свърши. Сгреших във всичко.
Искам живота си обратно. Искам да е както преди. Искам да съм отново бебе. Да съм нова.
Искам да съм нова.
- Ало?
- Мамо...
- Чарлс? Чарлс, ти ли си?
- Добре ли си, Чарлс? Какво е станало?
Доналд казва, "Това е нейна работа. "Ти си това, което обичаш, а не това, което те обича."
Това го реших отдавна."
Кофман се разплаква. Опитва се да благодари на брат си, но не може да го изрази с думи.
- Как се oправяш?
- Добре.
Липсва ми.
- Как върви сценарият?
- Добре. Почти съм го завършил. Ще се радвам да започна нещо друго.
- Сигурна съм.
- А ти как си?
-...а през янауари с Дейвид отидохме в Прага.
- Звучи добре.
- Да. Има жесток куклен театър.
- Чувал съм. Трябва да го видя.
- Има една църква украсена с човешки черепи и кости. Хиляди!
Мислех си за теб, когато бяхме там.
- Чарли, не съм сама. Защо го правиш сега?
- Обичам те.
- Трябва да тръгвам. Имам да правя... неща. Ще пътувам този уикенд. Куп неща. Добре?
- Да.
- Знай, че и аз те обичам.
Трябва да се прибера в къщи. Знам как да завърша сценария. Завършва с Кофман в колата си,
след обяда с Амелия и си мисли, че знае как ще завърши сценарият. Не. Това е зад-кадров глас.
Мак Кий няма да го одобри. Как иначе да покажа мислите му? Не знам. Няма значение какво казва Мак Кий.
Чувствам, че трябва да е така. Интересно кой ще ме играе. Да не е прекалено дебел.
Харесва ми ония Жерард Депардио, но може ли да не е с акцент? Както и да е.
Свърши. И това е добре. Та така...
Кофман е в колата си, след срещата с Амелия и за първи път е изпълнен с надежда.
Това ми харесва. Добре е.
"Представи си аз и ти, как ще сме. Мисля си за теб, ден и нощ..."