Adaptation (2002) (movies temp/Adaptation CD1.sub) Свали субтитрите
Може би, ако бях по-щастлив... косата ми нямаше да пада.
Животът е кратък,.. изживей го пълноценно.
Днес е първия ден... на останалата част от живота ми.
Като износено клише съм.
Трябва да отида на лекар за кракът ми... нещо не ми е наред.
Ако престана да отлагам всичко... ще съм по-щастлив. Само си седя на дебелият гъз.
Ако не бях дебел, щях да съм по-щастлив.
Нямаше да нося широки ризи. Все едно ще измама някой... ТЛЪСТ ЗАДНИК!
Пак ще започна да тичам. По 8 километра на ден. Наистина този път.
Може би катерене. Трябва да си оправя живота.
Какво трябва да направя? Трябва да се влюбя.
...да си имам приятелка... ...да чета повече... ...да се подобрявам.
Да науча руски? Или да свиря на инструмент?
Ще науча китайски. Ще бъда сценаристът, който говори на китайски.
И свири на инструмент. Това ще е добре.
Трябва да се подстрижа късо и да спра да се лъжа, че имам буйна коса.
Трябва да съм самоуверен. Нали това привлича жените?
Не е нужно на мъжете да са привлекателни. Но това не е вярно.
В днешни времена има натиск върху мъжете както и над жените.
Защо трябва да се извинявам, че съществувам?
Може би проблемът ми е в биохимията. Липса на химичен баланс и объркани импулси.
Трябва да потърся лекарска помощ. Но нищо няма да промени факта, че съм грозен.
( Кино-павилиона на "Да Бъдеш Джон Малкович" - Лято 1998 )
Тихо бе! Нека се постараем днес да нямаме проблеми
и по-кратки паузи между дубълите.
Тези костюми са като парник. Искам всички да го знаят.
Не мърдайте освен, ако не е абсолютно нужно за кадъра.
Казвам го за всички тук, носещи сто-килограмови костюми.
Иначе аз си харесвам роклята.
- Благодаря ти Джон!
Хора! Следвайте този съвет.
( ТОМАС СМИТ - асистент режисьор )
- Готови за снимка!
( ЛАНС АКОРД - оператор )
- Обърнете масата.
( ЧАРЛИ КОФМАН - сценарист )
Ей ти! В кадър си! Моля те, махни се от павилиона.
Какво правя тука? Само бих път... Никой не ми знае и името.
40 години съм на тази планета и още нищо не проумявам.
Защо съм тук? Как се озовах тука?
Холивуд, Калифорния
Холивуд, Калифорния Преди 4 милиарда и 40 години
Кракът ме боли. Дали е рак? Имам бучка...
Изпотявам се,.. трябва да спра да се потя.
Дали вижда потта на челото ми? Погледна ме, смята че съм плешив. Мисли, че...
...че си чудесен.
Благодаря,.. радвам се...
Всички обожаваме сценария на "Малкович".
- Благодаря...
Толкова уникален глас си. Бих искала да намеря тунел към ТВОЯ мозък.
Вярвай ми, че не е готино.
Е, кажи ми нещо за нашият луд проект.
( "КРАДЕЦЪТ НА ОРХИДЕИ" По истински случай...)
Книгата е добра.
Ларош е готин герой, нали?
- Категорично. И Орлийн изобразява
орхидеите толкова увлекателно. И нейните размишления за Флорида,..
за бракониерството на орхидеи...Всичко по необикновения начин на "Ню Йоркър".
И искам да съм верен на този стил, да позволя на филма да съществува,..
а не да е...изкуствено наблъскан.
- Страхотно!
Но май не съм сигурна какво имаш предвид.
Ами...и аз не съм сигурен. Не искам да проваля сценария...
като го направя Холивудски... трилър за кражбата на орхидеи или...
ги заместя с мак и превърна филма в екшън за трафика на опиум.
- Разбира се.
Защо не може да има филм просто за цветя?
Ние си мислихме Сюзан и Ларош да се влюбят и...
Добре но...не искам да вписвам секс, оръжия...автомобилни каскади
или...герои които...извличат поуки, или...се развиват...сближават,..
или се преборват с препятствията и накрая успяват!
Та,..та книгата не е такава ...и животът не е такъв.
Просто не е така. И...
Сигурен съм.
( Списание "Ню Йоркър" Преди 3 години )
Джон Ларош е висок, слаб мъж... прегърбен, със светли очи...
Красив,..въпреки липсата на предните му зъби.
Отидох във Флорида да пиша статия за "Ню Йоркър",..
за арестуването на един бял мъж и трима индианци,
за крадене на орхидеи от резервата Факахачи.
( Държавно Шосе 29, Флорида 2 години по-рано )
"Естественият подбор работи за доброто на всяко същество."
( Аудио касета: Писанията на Чарлс Дарвин )
"Всички дарби ще се усъвършенсват..."
Полириза линдинай.
Призрак.
Отрежи я, Ръсъл!
( Държавен резерват - Факахачи )
Добро утро.
- Здрасти.
Може ли да попитам какво имате в тези чували?
Да, разбира се, че можете.
Добре тогава, питам.
- Ами...нека видим.
Има 5 вида бромилияд, 1 пеперомия, 9 вида орхидеи
Около 130 растения общо,.. които моите КОЛЕГИ изнесоха от блатото.
Значи знаете, че е незаконно да изнасяте растения или животни от държавна земя.
И не забравяйте, че тези са застрашени, сър. Всичките.
Точно. Точно това е проблемът. Това е държавен резерват.
Да сър. Така е. Споменах ли, че всичките ми колеги са индианци-Семиноли.
Запознат ли сте със съдебното решение за Джеймс Били?
Значи знаете, че индианският вожд Били е убил 1 пума от...
Колко? 40-те останали в света?!
- Да 40.
Щата не можа да го осъди, защото той е индианец и е негово право.
Колкото и да е противно на природозащитниците като теб и мен.
Да не споменавам три други неуспешни дела срещу индианци за крадене на палмови листа.
С които...мисля, че си правят покривите на колибите.
Нали правилно...за колибите?
- Той е прав. Точно за това ги ползваме...
Да.
- Точно.
Да?
- Да де, но не искам...
а...не мога още да ви пусна... ...само...изчакайте една минута.
- Добре.
Чарлс, ти ли си?
Обядва ли?
Изядох скаридите от хладилника. Твои ли бяха? Надявам се, че не.
Не знаех, та ги изядох. Май трябва да си надписваме храната.
Защо лежиш?
- Гърбът ми.
Чарлс ще се зарадваш. Имам план да се изнеса от къщата ти.
Ще е план, ако си търсиш работа.
- Отговорът е...
Ще стана сценарист...като теб!
Сигурно мислиш, че пак са глупости, но този път съм сериозен... ще отида на семинар.
Струва само $ 500!
Семинарите за сценаристи са безсмислени.
- Бих се съгласил, но този е различен.
Мак Кий е много уважаван от индустрията.
- Доналд, не казвай "индустрия".
Извинявай, забравих. Чарлс, този е велик. Отвсякъде идват да учат при него.
Ще ти върна парите...
- Нека ти кажа нещо.
Който твърди, че има разрешително, привлича само отчаяни типове...
Само да легна докато ми обясняваш. Извинявай.
Добре... продължавай. Чакай...давай.
Няма правила, Доналд. И който твърди, че има просто...
Не правила, а принципи. Мак Кий пише, че правилото е нещо задължително,
а с принципа се постига резултат.
Сценарият, който започвам е за цветя... Никой не е писал филм за цветя, т...тъй, че няма указания.
Ами "Цветя за Алгернон'?
- Не е за цветя...и не е филм.
Извинявай...не съм го гледал. Добре продължавай.
Слушай идеята ми е, че тези учители са опасни, ако пишеш нещо ново.
А това трябва да е целта на всеки писател. Писането е...
пътешествие към неизвестното. Не е сглобяване на макет.
Мак Кий е бивш учен на Фулбрайт, Чарлс. Ти такъв ли си?
Кажи нещо. Довлякох я тук, а сега мълча. Разсмей я, кажи нещо смешно...
Мразя партита Амелия, защо дойдохме?
- Защото сме млади и готини...
Май сме като стари нещастници...
- Боже Чарли! Говори само от твое име..
Добре. Ще оправим завинаги тази Чарли Кофман бъркотия.
- Добре.
Нека видя...от какво се нуждаеш? Какво... какво...
Радвам се, че пое сценария за орхидеите.
Мисля, че ще е добре да погледнеш извън себе си...да мислиш за природата...
Не мога да повярвам, че ми дадоха задачата. Особено след онзи обяд...
лудо се потих... бях объркан.
Просто си се притеснил, защото е била хубавичка.
- Откъде знаеш?
Познавам те от 8 месеца. Мисля, че знам от какво се потиш.
Е, какво друго? Трябва да смениш модата. Тези фланелени ризи не ти помагат.
Благодаря ти, че дойде с мен тази вечер Амелия.
За начало... Да започна с... Как да започна?
Гладен съм. Трябва ми кафе. Кафето ще ми помогне да мисля.
Първо да напиша нещо, след това да се наградя с кафе.
Кафе и кифла. Добре...трябва да основа темите.
Може би с банан и фъстъци. Това е хубава кифла.
Ловът на орхидеи е смъртоносна професия.
Ловецът на орхидеи Уилиам Арнолд се е удавил на експедиция.
Азмурс, изчезнал безследно в Азия.
Авгъстъс Маргъри надживял ревматизъм, възпаления и дизентерия.
Само за да бъде убит след като постигнал целта си.
Ларош обожаваше орхидеите, но вярвах, че обичаше опасностите колкото тях.
( Маями, Флорида 6 месеца по-късно )
Бил съм професионален градинар 12 години. Разсадникът ми бе унищожен от ураган.
Професионален лектор съм по култивиране. Публикуван съм в списания и в книги.
И имам широк опит с орхидеи и с безполовото развъждане на орхидеи в асептично земеделие.
Това е лабораторна работа... въобще не е като градинарството.
Сигурно съм най-умният човек, който познавам.
Благодаря ви.
- Няма защо.
Г-н Ларош! Казвам се Сюзан Орлийн. Писателка съм за "Ню Йоркър"...списанието.
Знам го. Като рекламата: "Ню Йоркър ли? Да, Ню Йоркър."
Да, точно така. Много искам да пиша за вашия случай.
Така ли? Ами напишете, че не ми пука какво ще решат тука.
Прав съм и ще отида чак до Върховния Съд. Съдията да си го начука.
Това наистина ли ще го напишете?
- Разбира се.
Започваме на Държавно Шосе 29. Разбит бял ван рязко завива към държавения резерват Факахачи.
Шофьорът е слаб мъж без предни зъби. Това е Джон Ларош.
Трябва ми почивка.
Много ми хареса концерта.
- И на мен. Но краят беше малко странен.
Не! Беше разгорещен. Солистът също беше жесток... перфектен. Подлуди ме.
Искам да съм като него.
- Но ти си!
- В никакъв случай не съм.
Обожавам да те слушам като свириш.
- Благоадря ти, Чарли.
Ето ни и нас.
Е...какво ще правиш сега?
- Ами, трябва да си лягам... имам много работа утре.
Е...лека нощ тогава.
Не ми се прибира, но...просто сценарият много ме затруднява.
Пиша само за Ларош, а това не е достатъчно. Искам да включа и цветя...
Не мога да го измисля и напоследък не съм спал...
Мислех, че трябва да се прибера и да се наспя, та да започна насвежо утре.
Иначе не ми се прибира.
Разбирам. Надявам се да успееш.
- Благодаря ти, че дойде с мен.
Беше интересно.
Следващият уикенд трябва да отида в Санта Барбара за изложба на орхидеи и си мислех да дойдеш.
Не...аз... не мисля, че ще успея. Не мога... заета съм... извинявай.
Добре...тогава... в такъв...лека нощ.
- Лека, Чарли.
Защо не влязох? Ебаси идиота съм... Трябва веднага да почукам на вратата и да я целуна.
Ще е романтично. Нещо което един ден ще разкажем на децата ни.
Ей сега ще го направя.
( Флорида 3 години по-рано )
Здравей.
- Здрасти.
Благодаря, че ме вземаш.
- Да знаеш, че ванът е бракма, но щом оцеля джакпота...
ще си купя жестока кола. А ти какво караш?
Ами...под наем е... Лумина.
Жестоко. Ще си купя и нея.
Айде...
От де се учат тея да карат?
Светът е полудял.
Бях впечатлена колко си постигнал с...
Виж сега...целта ми е да открия едно доходоносно разтение. И то е Призракът.
Защо Орхидеята Призрак? ( "...гадна миризма във вана..." )
Ами гадината е много рядка. И аз съм единственият в света, който знае как да я отглежда.
Планът беше индианците да я извадят от блатото.
Проверих всичко. Не пипам ли цветята, Флорида не може да пипне нас.
И ще прекратя бракониерството като я предлагам в магазините.
Аз съм герой. Растението е спасено. Ларош и природата печелят! ( "...мания за величие..." )
Записа ли последната част?
- Да, разбира се.
Орхидеите са най-сексапилните цветя. Името произлиза от латинското "Оркъс", което означава "тестис".
Хей, Чарлс. Подхвърлих сценария на майка.
- Не казвай "подхвърлих".
Извинявай. Тя каза, че е като "Мълчанието на Агнетата" събрано с "Психо".
Може да си сътрудничите. Чух, че майка е добра с "постройката" на сценарии.
Защо Амелия вече не наминава. Да не си се натискал?
Здравейте! Търся Джон Ларош.
Здравей. Здрасти. Пиша статия за Джон. Отбих се да го видя.
Джон не е тук.
Ти...си бил с него в блатото нали? Видях те в съдебната зала.
Да...Матю Осиола.
- Сюзан Орлийн, приятно ми е.
Тогава да поговоря с тебе. Опитвам се да...
Имаш много хубава коса.
Ами...благодаря ти...аз... сега си я мих...тази сутрин.
Използвах нов балсам.
Виждам тъгата ти. Тя е прекрасна.
Просто съм изморена... само това е...
Може би да поговорим за какво се е...
Няма да говоря с теб. Не е нищо лично.
Това е индианският начин.
Ангрекъм сископедали.
Красавица! Дарвин е писал за тази.
Чарлс Дарвин, пича с еволюцията. Ало?!
Виждаш ли тази нектарна жлеза? Хипотезата на Дарвин е била, че
съществува молец с 30 см хоботче за да го опрашава.
Всички са го сметнали за откачалка. Разбира се, откриват един с 30 см пробосъс.
Пробосъс означава нос.
- Знам какво означава.
Айде да не се разсейваме... това не е конкурс.
Важното е, че всяко цвете има характерно отношение с насекомото, което го опрашава.
За всяка орхидея съществува насекомо подобяващо на нея.
Така то се привлича към нея. Тя е неговия двойник...неговата половинка и иска само да се люби с нея.
След това излита и си намира друга половинка. Люби се и с нея. Така я опрашва.
Никой от двамата няма да разбере важността на тяхното любене.
Как да знаят, че заради техния танц светът съществува?
Само защото правят това, за което са предназначени... нещо великолепно се случва.
Така те ни показват как да живеем. Как единственият барометър е твоето сърце.
Как щом забележиш твоето цвете, нищо не може да ти попречи.
Наистина е голям образ. Без никакви предни зъби и не му пука.
Защо не ги оправи? Антисоциално е да принуждаваш всички да ги гледат.
Сигурно прави страхотни свирки.
Той е необичайно интересен.
- Звучи като златна мина.
Може и да бъде...не знам. Той е... Живее с баща си. Вманиячен е в мъртвата си майка.
А...и слънчевите му очила постоянно се клатушкат насам - натам.
- Идеално.
Кажи им за вана.
- Добре...вана...не мога да разкажа, защото ми се пишка.
Стига де. Какво за вана?
- Моля ви се...трябва.
Правили сте го във вана.
- Млъкни бе! Ти им кажи...не не... не им казвай.
Добре. Ами вана...
- Дейвид!
Тоя ван бил препълнен с боклуци...
- Стига.
...лопати, тор. Сюзан се надява, че е тор.
Ларош също понамирисвал. Тя каза, че сигурно защото е маняк, не му оставало време за хигиена.
Може би орхидеите използват цялата вода.
Исках да се нуждая от нещо толкова колкото хората искаха тези растения.
Но... това не е част от моята конституция.
Предполагам, че имам една своеволна страст.
Искам да знам какво е да се отдадеш напълно на нещо.
"Ако имаш късмет да видиш Орхидеята Призрак, всичко останало ще е незначително."
Макар и да е призрак, тя е способна да омагьоса хората да я преследват...
година след година и километър след километър.
Ако наистина съществува, исках да я видя.
Не защото обичах орхидеите, аз дори не ги харесвам толкова.
Исках да видя това нещо... към което хората бяха привлечени
по такъв силен и учудващ начин.
И колко костенурки събра?
- Загубих интерес веднага след това.
Спрях с костенурките щом се влюбих във фосилите. Изколекционирах ги всичките!
Бяха единственото смислено нещо на този шибан свят.
Изоставих ги за пресребряване на стари огледала.
С майка ми имахме най-голямата колекция на огледала на тази планета!
Може би си чела за нас в "Светът на Огледалото" Окт. '88. Имам копие някъде тука.
Искам да разбера как можеш да се откачиш от нещо, в което си вложил толкова много от душата си.
Не ти ли липсваха костенурките, "единственото, за което си живял"?
Ще ти разкажа нещо. Добре?
Влюбих се... дълбоко... в тропическите риби.
Имах 60 аквариума в къщи. Сам се гмурках да ги търся.
Анисотремус вирджиникус, Холакантъс силиарис, Чатедон капастратъс... Всякакви.
Един ден си казах, майната им на рибите.
Отричам се от риби. Заклевам се да не стъпвам в океана. Толкова "майната им".
Това беше преди 17 години. И оттогава малкото ми пръстче не е докосвало океана. А, аз го обожавам.
Но защо?
- Приключих с рибите.
Ако наистина обичаш нещо, не трябва ли нещо да остане?
За Ларош, краят е ясен и окончателен. Той просто продължава напред.
Понякога искам да съм способна на същото.
Добър ден. Какво ще желаете?
Лимонов пай, моля. Малко парче.
И кафе. С обезмаслено мляко.
Орхидеи! Обожавам орхидеите.
- Супер. Това е...
Ами, ще ви донеса пая.
Толкова се вълнувам. Винаги съм искала да видя изложба на орхидеи.
Смятам, че са много секси.
Нека проверим какво има отзад.
Какво?!
- Искаш ли да ми чуеш сценария?
Разкарай се бе, по дяволите.
Просто се опитвам да направя нещо.
Жестоко, благодаря ти. Добре...има един сериен убиец.
Не чакай. Един полицай го преследва. Той започва да се гаври с куката.
Изпраща му улики за следващата жертва, а тя е заложница в мазето му.
Та куката, се вманиачава коя може да е тя и се влюбва в нея.
Нищо, че не знае коя е. Тя е недостижима.
Не смяташ ли, че е банално.
- Да, но има изненада.
Оказва се, че убиецът е луд и старда от раздвоение на личността. Той е и момичето, и полицая.
Всичките те са той! Това не е ли яко?
Освен серийни убийци, най-голямото клише е раздвоена личност.
Плюс това казваш, че престъпникът и полицаят, са наистина две страни на един човек.
Има безбройни филми за това.
- Майка го нарече "психологически напрегнат".
Другото е, че не може да го напишеш. Помисли ли?
Как може някой да е заложник в мазе и едновременно да работи в полицейски участък?
Фотографски трик?
- Не те питам това.
Слушай внимателно. Питам те... В светът на филма, където съществува само един герой.
Нали? Как можеш... Какво точно ще...
Майка е права... много напрегнат. Като "Психо" събрано с "Облечен за Обийство".
Добре...обичам "Облечен за", но не и "сиеприза" накрая.
Не се произнася така.
- Извинявай...
Здрасти.
- Здравей! Искаш ли лимонов пай?
Да, добре ще е.
- Щом си редовен клиент ще е по-голямо парче.
Благодаря ти, много си мила.
- Ами такава съм.
Още четеш за орхидеите, нали?
- Да.
Мой познат има едно розово, което разте на клон ей така. Не мога да си спомня...
Това се нарича Епифай.
- Точно така! Ти наистина си знаеш работата.
Не много. Още се уча. Епифайите растат по дърветата, но не са парасити.
Прехранват се от въздуха и дъждат.
- Аз пък съм впечатлена.
В света има над 30,000 вида орхидеи.
- Това май е множко.
Да.
- Сега ще се върна с голямо парче лимонов пай, за моят спец на орхидеи.
Аз... също си мислех...
Тази събота ще ходя на една изложба за орхидеи и...
Извинявай...
- Ей сега ще донеса пая...
Съществуват над 30,000 вида орхидеи.
Една прилича като костенурка. Друга прилича на маймуна.
А друга като глава лук.
Една прилича като учителка.
Една като гимнастичка. Друга като ученичка от гимназия.
Друга като интелектуалка от Ню Йорк, с която можеш да решаваш кръстословици в леглото.
А друга като бивша Мис Красота. Една прилича на Амелия.
Една има танцуващи очи. А друга, очи съдържащи тъгата на света.
Та се ожених. И с моята жена, сега бивша жена...тая кучка... отворихме разсадник.
Хората постепенно почнаха да идват. Възхищаваха се на цветята и на мен.
Мисля, че някои прекарваха времето си с мен защото бяха самотни.
Знаеш ли защо обичам цветята?
Защото умеят да се приспособяват.
Адаптацията е неясен процес. Означава, че трябва да разгадаеш как да оцелееш в света.
Да, но е по-лесно за цветята. Те нямат памет.
Просто продължават на следващото нещо. Но за човек...
адаптацията е дори нещо срамно. Сякаш се предаваш.
( Кино-павилиона на: "Да Бъдеш Джон Малкович" )
( Главна актриса на филма: Катлийн Кийнер )
Как си брато?
- Доналд, не налитай на никой от екипа.
Кой? Гримьорката ли? Тя ме сваляше, не аз.
Само не ме излагай, трябва да работя с тези хора.
- Няма.
Исках да те питам, трябва ми готин начин да убивам хора.
Спокойно, за сценарият ми.
- Не пиша такива неща.
Моля те, ти си геният.
Добре тогава. Убиецът е професор по литература.
Реже малки парчета от телата на жертвите си, докато те умрат. Нарича себе си "Деконструктивиста".
Харесва ми.
- Аз се шегувах, Доналд.
Добре. Извинявай. Ха ха.
Може ли да го използвам.
Много е добре.
- Опитах се да го разделя в началото и към края.
Забелязах. Защо?
- Защото исках да има много напрежение.
По този начин, ако зрителят се загуби ще се ориентира.
- Много ми харесва.
Адски си красива.
- Радвам се да го чуя.
Брато, не е ли жестока?
- Ще се пребирам, Доналд.
Стига де! А...това е Амелия. Амелия!
Доналд! Чарли!
- От кога не сме те виждали! Как си?
И аз се радвам да те видя.
- Това е моята приятелка, Каролайн. Тя е кино-гримьорка.
Това е Дейвид, мой приятел.
- Приятно ми е. Амелия е говорила много за тебе.
Как си?
- Бъркотия, нали ме знаеш.
Наистина се радвам да те видя. Работата върви ли?
Пълен провал е. Не знам какво правя. Но това е мой проблем, не искам да ти досаждам.
И ти си имаш твои, нали? И двамата си имаме собствени неща. Аз тъкмо си тръгвах...
Идваш ли?
- Не, ще остана при Каролайн за малко...
Доналд, стига.
Чао Чарли.
Да пиша за цвете... да го драматизирам,
трябва да покажа историята му. А тя започва с началото на живота.
Как се е озовало тука? Какъв е неговият жизнен път?
Дарвин:
- Трябва да направя заключение по аналогия, че произхода на всички
органични същества на тази планета, е от някакъв първоначален вид, на който е даден живот.
Съществува пътя на еволюзията, на адаптацията.
Път, който всички изминаваме и който ни обиденява.
Дарвин пише, че всички произлизаме от първия едноклетъчен организъм.
Но ето ме мене и ето Ларош
и Орлийн и Орхидеята Призрак.
Затворници на телата си и на отрязък от времето.
Точно това трябва да направя! Трябва да обвържа цялата история.
Започни точно преди началото на живота. Всичко е...безжизнено.
И тогава живота...започва... с малките организми.
А...и това е преди секса... защото всичко е безполово.
От там...започват по-големи... и рибата която изпълзява на сушата.
След тов виждаме... динозаври. Те съществуват за дълго време... и един астероид идва...и БУМ!
примати...простите маймуни... малките стават... на новите... големите се превръщат на...човек!
След това виждаме цялата история на човешката цивилизация.
Ловуване, земеделие, война, любов, религия, болести, самота, технология...
и завършваме при "Ню Йоркър", където Сюзан Орлийн пише за цветя и...
БУМ! Филмът започва!
Това е жестоко. Никой не го е правил. Аз съм...
...Мак Кий е гений!
И е смешен. Всички се попикаваха от смях.
Но е и сериозен. Ще ти допадне. Настоява да си оригинален, като теб.
Но казва, че всички пишем в конкретен жанр и трябва да намерим оригиналност в него.
Оказва се, че не е измислян нов жанр от когато Фелини е създал лъжливия документален филм.
Моят жанър е трилъра. Твоят кой е?
Ти и аз делим същото ДНК. Има ли по-съмотно нещо от това?
Какво казваш брато?
Да?
- Здравей.
- Сюзи Кю! Какво правиш?
Имам нужда от още малко информция. И мисля, че... понякога казваш много разумни неща, Джон.
Най-умният пич който познавам, нали?
Та, какво се е случило с разсадникът ти?
Всичко вървеше доста добре... но понякога се случват лоши неща. "Пада тъмнината."
( Северен Маями, Преди 9 години )
Върви ли бизнеса с разсадника?
- Всичко е супер, чичо Джим. Тази година е като мечта.
Най-накрая си изплащаме дълговете.
- Амин мили. Толкова се гордея с теб и...
Някой...умря ли? Кой умря?
Убих майка си. И чичо си.
Така си загубих зъбите.
Жена ми беше в кома за около 3 седмици.
И се разведе с мен, щом се върна в съзнание.
Мисля, че ако почти умра, и аз ще си прекратя брака.
Защо? тел 089-706091
Защото ще мога. Защото ще имам разрешението.
Никой не може да те съди... ако почти умреш.
Аз пък прецених що за нещо е тя. Но, може би, някой съдеше и мен.
Защото един месец след това урагана Андрю се спусна като ангел на Бога и...
унищожи всичко което ми беше останало. Всичко.
Нов...
Сърцето ми не позволяваше да си направя нов разсадник.
И когато индианците търсиха специалист, за да си направят техен, аз се съгласих.
Но нямаше да е нещо стандартно. Щях да им дам нещо невероятно. Разбираш ли?
Разбирам, Джон.
( От списанието "Ню Йоркър" )
- "Щях да им дам нещо невероятно."
Написано е прекрасно. С толкова уникален глас.
- Много ви благодаря.
Големи фенове сме.
- Благодаря.
Ларош е толкова готин герой.
Да.
- Много е забавно и свежо. И някак си тъжно.
Питахме се, какво следва?
- Ами..."Рандом Хоуз" ме помоли да го развия в книга. Така че ще правя това.
Сюзан, искаме да откупим правата.
Искате да го направите на филм?
- Да.
Боже, Валари... това е...
- Как ти звучи?
Много вълнуващо. Просто...е смешно...в смисъл никога не съм писала сценарий.
Не се притеснявай. За това имаме сценаристи.
Телефонен секретар: " Хей, Супер-звезда! Марти е, супер-агент.
Само да ти припомня, че минаха 13 седмици и Валари иска да види сценария. Така че, ако ни го
пратиш до понеделник, ще е готино. Обади ми се, щом чуеш това. Адиос амиго."
( "Крадецът на Орхидеи" сценарий на Чарли Кофман адаптирано от книгата...)
Защо се смееш?
Ти си гений.
- Коя реплика?
- Ти си гений.
"Виждаме ловецът на орхидеи Авгъстъс Маргъри. Главата му е превързана с мръсен парцал.
Панталоните му са мазни и лекьосани от анално изтичане поради дизентерия.
Той пъшка с всяка стъпка през безкрайната джунгла."
Прецакан съм.
Започваме с Ларош... той е смешен...
Добре, той казва... "мутацията е готино нещо"...
Показваме цветя... Трябва да включим делото...
Виждаме Ларош... Той казва... Това е смешно...
Започваме с... Ларош в блатото...
Не знам как да я адаптирам. Трябва само мои неща да пиша. Не знам защо си помислих, че...
Виждаш ли я тази. Ебах я в гъза. Не, шегувам се.
Може би аз да съм от помощ.
Ами за цветя е.
Добре, но не е само за това, нали? Имаш онзи луд пич с цветята. Нали е смешен?
"Не е достатъчно, за да се запълни книгата."
"Затова Орлийн се отплесва с дълги пасажи..." дрън-дрън
"...няма сюжет..." Това е коментара на "Ню Йорк Таймс" Не мога да построя тези...
тези неразборни "Ню Йоркър" глупости.
- О мили боже...Е тая бих е ебал в гъза.
Книгата няма сюжет. Никакъв.
- Добре тогава, измисли някакъв.
Никой не умее да измисля луди сюжети като тебе. Ти си царят.
Не исках да правя това този път. Не е мой материал. Имам отговорност към Сюзан.
Исках да раста като писател и да напиша нещо лесно.
Да покажа на хората колко чудни са цветята.
- Те такива ли са?
Не знам. Мисля, че да.
Марти, трябва да ме измъкнеш от тази бъркотия.
Чарли, подлъгвал си ги с месеци. Ако не им дадеш нещо сега, ще е лошо за кариерата ти.
Сценарият ми върви по вода. В момента работя върху "Система на образи".
Заради моята тематика, избрах за мотив счупените огледала. Така ще покажа разделената личност на героят ми.
Боб Мак Кий казва, че така се увеличава сложността на естетичното чувство. Боб казва че...
Звучиш като че ли си в култ.
- Не, просто е добър метод за писане.
Направих ти копие на десетте заповеди на Мак Кий и ги закачих над работните ни места.
( "10 заповеди на Роберт Мак Кий" )
Не трябваше да го правиш.
Защото е много полезно.
Вписах и една песен. "Щастливи заедно" Мислех, че ще е добър начин да намаля напрежението.
Притеснявах се да включа песен в трилър, но Боб казва, че "Казабланка", най-важният написан сценарий,
е сторил точно това. Смесил жанровете.
Не съм спал цялата седмица, Доналд. Трябва да си лягам.
- Е, добре. Лека нощ.
Да?
- Здравей... Джон пак е Сюзан.
Хей, Сюзи Кю.
- Как е всичко?
Върха! Започнах по Интернет. Невероятно е. Занимавам се с порно.
Изумително е колко плащат тия нещастници за снимки на мацки.
Няма значение дали са дебели или грозни. Всякви.
Звучи добре.
- Не жестоко е.
Слушай, Джон. Не искам да те притеснявам повече, но още не съм видяла Призръка.
Да.
- И се надявах, че ти ще...
Добре, ще те заведа. Утре.
- Наистина? Много, много ти благодаря.
По дяволите.
"Има прекалено много идеи и хора. Прекалено много посоки за взимане.
Започнах да вярвам, че причината да обичаш нещо толкова страстно,
е защото така се омаловажава света до един по-управляем размер."
Толкова тъжно-приятни проницателности. Толкова истински.
Харесва ми да те гледам.
И на мен ми харесва да те гледам, Чарли.
Не знам какво да правя. Страх ме е, че ще те разочаровам.
Написала си прекрастна книга. Не мога да спя.
Косата ми пада. Аз съм дебел и противен.
- Не, не си.
Омаловажи всичко. И се съсредоточи върху едно нещо.
Намери това, за което си страстен. И пиши за него.
Виждаме Сюзан Орлийн... нежна... самотна... деликатна... красива...
Тя лежи будна до нейният спящ, безчуствен мъж.
Нейният глас зад кадър започва: "Предполагам, че имам една своеволна страст."
"Искам да знам какво е да се отдадеш напълно на нещо."
Ранобудни за разнообразие.
- Ти май си в добро настроение.
Доста. Имам нови идеи.
- Толкова сте умни. Тука е като мозъчна фабрика.
И аз имам някои идеи.
- Много добри...по неговия си начин.
Какво? Включих и гонидба.
Убиецът е на кон с момичето и полицаите ги презследват с мотори.
Като борба между мотори и коне. Като технология срещу коня.
Все още са един човек, нали?
- Рисковано, но си струва.
Звучи вълнуващо.
- Благодаря ти.
Казах ти че ще го хареса.
Ти си моята муза.
- Харесва ми да съм ти такава.
Поръчката за Кофман.
Голямо съвпадение да се срещнем тука.
- Съжелявам, че не ти се обадих. Не бях вкъщи, но исках...
Няма проблем...
- Исках защото всичко върви добре... и исках да ти го кажа.
- Това е добре. Нямам търпение да видя нещо.