Tuck Everlasting (2002) Свали субтитрите
Един час изглежда като цяла вечност.
За други, то никога не стига.
За семейство Тък, то не съществуваше.
Времето е като колело...
Върти се, върти се и никога не спира.
А гората е центъра, главината на колелото.
Всичко започна в първата седмица на лятото.
Странно, замряло време, когато случайностите на съдбата
се събират заедно,
когато хората правят неща,
които никога до сега не са правили.
В този летен ден, не много отдавна
колелото завъртя съдбите по мистириозен начин
То накара Мая Тък да потегли с караваната си
към село Трийгап
за да се види с двамата си синове, като всеки път на десет години.
Мамо!
Майлс!
Джеси!
Ооо...!
Липсваше ми.
Какво правиш тук?
Нямах търпение да те видя.
Липсваше ми, Джеси.
Чакай, имам нещо за теб.
О, погледни се само.
Имам нещо,
погледни тук,
Айфеловата кула.
Виж я само.
Взех я от Париж, Франция.
О, мамо ти никога не си виждала нищо
толкова високо през живота си.
-Здравейте.
Има още нещо, има още нещо.
Как си, стари приятелю?
Твоя любим шоколад.
О, това е като в рая!
О, Джеси!
Майлс...
Майлс.
Прегърни майка си.
Десет години
Приветлив си като бодлива тел.
Отново си тук.
Уинифред!
Уинифред!
Да, мамо?
Искам ново име.
Такова, което не е износено от толкова много казване.
Ела веднага вътре.
Станалa си ужасна!
О! Едва дишам.
"Трябва да страдаш за да си красива."
Така казват и французите.
Французите са луди.
За Уини Фостър едно нещо беше вярно:
Зноя на лятото изобщо не беше толкова задушен
колкото установените правила в живота й.
С всеки отминаващ ден
чувството се засилваше.
Тя се доближаваше до края на едно нещо
и към началото на нещо ново.
Промяната беше във въздуха.
Беше само въпрос на време кога.
Изчакай ме в колата.
Няма да се бавя и минута.
В колата, г-це Фостър.
Хвърли го към базата! Към базата!
Хайде, хвърли го към базата!
- Тръгвай! Бягай към мен!
Их!
Не, не, не, не.
Прекалено са големи за чаени сладки.
Никои няма да свършат работа.
Предпочитам петифури.
Що за смешна шапка е това?
Я погледни.
Не е ли това г-ца Мънибагс в модерната си кола?
Какво ти става?
Не искаш да си изцапаш краката ли?
Е, съжалявам, г-це Фостър.
Няма голяма нужда от такова поведение тук.
За вас мога да направя специални.
Уини Фостър?
Сигурно се шегуваш!
Иха!
Уини, бягай!
Бягай, Уини, бягай!
Хвърли я! Хвърли я!
Хвърляй към базата! Хайде!
Давй Уини, давай!
Уинифред!
И те кръстосали ръце
и както виждаш направили квадрат.
Ела, ела тук.
Искам да те науча. Ела.
О, прец целия път от Франция.
Какво ще кажеш за това?
Виж, виж това.
Искам да видя, тате! Искам да видя!
Погледни.
А! Той ме застреля!
Ох, мъртъв съм!
О, господи!
О, Господи!
Трябва да видиш това!
Майлс, погледни!
... да видим.
Добре, ела тук искам да ти покажа.
Искам да видиш.
Добре.
Хубаво е, че се върна, синко.
Радвам се да те видя.
И цялото семейство заедно.
Не свиквай с това.
Чувам, че ще започва война.
Ще се запиша доброволец.
Ще се бия с унгарците.
Бягай далеч оттук, като мен.
Мислиш, че това ще оправи нещата, така ли?
Не ти ли стигат убийствата за два живота?
Някой ни следва.
Знам.
Един човек ни следеше,
ние му се изплъзвахме няколко пъти, но....
той пак се появяваше.
Мисля, че той знае нещо.
Този човек...
Джеси...
- Прррр.
Следят ни.
Майлс, мисля че го изгубихме.
Недей да разваляш всичко.
Да, изгубихме го, Джес...
Но той постоянно се връща.
Беше въпрос на време преди някой да ни открие.
Светът се смалява.
Цялата гора почти изчезна.
Цялата, с изключение на тази малка горичка.
Видях следи от гуми по долното корито...
преди няколко седмици.
Ще има още.
Не искам никой да ходи до града.
За абсолютно нищо и толкова.
Тък?
Ако в гората видиш непознати да се приближават
знаеш какво да правиш.
Без изключения.
Времето ни тук почти изтече.
Чувствам го.
Нищо няма да хванеш така.
Знаеш ли как се ловят светулки?
Не ме е страх, никога не съм опитвал.
Предпочитам... по-голяма игра.
Въпреки че подозирам,
че стратегията е почти същата.
Стратегия?
Никой не трябва да оповестява присъствието си пред плячката.
Трябва да станеш част от сценария...
невидим...
почти да изчезнеш.
И да си търпелива
докато момента
не дойде...
Вземи заложник.
За теб?
Не, благодаря.
Съвсем права си.
Момиче на твоята възраст трябва да намира...
сдобиването с ухажьори по-интересно
от хващането на насекоми.
Много по-лесно, бих добавил.
От дълго време ли живееш тук?
От край време. Защо?
Търся... едни стари приятели
които живееха наблизо.
Реших, че можеш да ми помогнеш да ги открия.
Баща ми на практика построи Трийгап.
Той познава всички.
Може би той ще ти помогне.
Може би.
Беше ми много приятно, че си поговорихме.
Уинифред?
Уинифред, с кого говориш там?
Не знам.
Не ми каза името си.
Добър вечер, госпожо.
Моля, простете нахълтването ми.
Тази млада дама, ми каза че живеете тук от край време.
Може би познавате едно семейство
с името...
Едва ли познавам всички, нито бих искала.
И не желая да стоя навън и да обсъждам това
със... странници.
Моля да ме извините, тогава.
Приятна вечер, млада госпожице.
Госпожо.
Ето за това се притеснявам за теб Уинифред.
Нямаш усета, да не говориш с такива хора.
Доброто възпитание отваря вратата към обществото.
Майка ти и аз много мислихме за това.
Девическото училище Мидълхаус
в Пенсфорд се ползва с изключителна репутация.
Мидълхаус?
Но всички казват, че това е ужасно място.
Било като затвор.
Безмислици.
От там излизат момичета, превърнати в изискани млади дами
изкусни в етикета и маниерите,
които на теб много ти липсват.
Но аз не искам да съм едно от тези момичета.
Което е точно причината, поради която трябва да отидеш.
Не мога да позволя на необузданата ти натура
да съсипе възможностите ти за порядъчно бъдеще.
Уинфред... съжалявам...
но трябва да направим това, което е най-добре за теб.
Няма да стане!
Аз не съм като онези момичета.
Няма да отида!
Уинфред!
Няма да отида!
Уини Фостър трябваше да бъде изпратена на 500 мили за да бъде образована.
Но това, което родителите й не разбираха
беше, че тя само искаше да стъпи зад оградата...
така и направи.
Кое в тази тиха гори е тъй забранено?
Уини винаги усещаше тайната,
чакаща я някъде там.
Беше място толкова по-различно от всичко, което познаваше
толкова далеч от мъничкия й, отрязан свят.
Ах!
О....
Отколко време стоиш там?
Не от много.
Аз просто минавах оттук и аз...
Е, не би трябвало
да си в тази част на гората.
По-добре се обърни и се върни в къщи
Хайде, тръгвай си!
Прощавай, но тази гора е моя и...
ще ходя където и когато поискам.
Тази гора е твоя?
Да, така е.
Как се казваш?
Уинфред.
Уини... Фостър.
От Фостърови?
Ами така изглежда.
Това истина ли е?
Е... Уини Фостър, както казах по-рано
трябва да си ходиш в къщи.
Ами аз бях на път към къщи
преди да направиш грубото си предложение
и бих била щастлива да продължа по пътя си
ако само знаех по кой път да тръгна.
С други думи си се загубила?
Ще ти покажа пътя към дома.
Ще съм ти много задължена.
Но преди това бих искала да пийна.
Чакай...недей!
Не!
Какво?
Недей да пиеш от тази вода.
Ъ, тя отровена.
Видях те да пиеш от нея.
Да и сега се чувствам зле.
Не изглеждаш болен.
Умирам от жажда.
Казах ти, да я оставиш!
Пусни ме! Баща ми ще те арестува!
Е, ти няма да тръгнеш и да му разправяш, нали?
Ей! Върни се!
Не бягай!
Върни се!
За къде бързате толкова, госпожице?
Майлс, чакай!
- Не! Не!
- Нали знаеш какво каза Тък, Джеси.
- Без изключения.
-Помощ!
Не можеш да го направиш.
Спри! Пусни ме!
Не можем.
Майлс!
Г-жо Фостър!
Г-жо Фостър!
МисГ-жо Фостър!
Къде сте?
Пррррр.
Тук ще спрем.
- Не казвай нито дума, чуваш ли?
Майлс!
- Какво правиш
-Не!
Пусни бедното момиче.
Няма защо да се плашите млада госпожице.
Хванах я край извора с Джеси.
Тя е от Фостърови.
О, Господи.
Най-накрая се случи!
Искам да си ходя, моля ви.
Искам да се прибирам в къщи.
Тихо, тихо, дете. Моля те, не плачи.
Ние не сме лоши хора.
Ще те заведем в къщи колкото можем по-скоро.
Обещавам.
Майлс, иди да намериш баща си.
Той е оттатък езерото.
Той ще знае какво да прави с нея.
Кажи на Джеси, че ще се оправя с тази негова уста.
Чувал съм го това.
Наистина?
Това е моята малка музикална кутийка.
Намерих я в гората един ден.
Очакваща мен, предполагам.
Бях я изгубил много, много отдавна.
О!
С нея приспивах малките си момчета всяка нощ.
Даваше им такива сладки сънища.
Сигурна съм, че момчетата ми не искаха да ти причинят зло.
Тогава защо ме доведоха тук?
Защо съм тук?
Имаш пълното право да се тревожиш.
И доколкото знам твоето семейство трябва...
ужасно да се безпокои за теб.
Къде е детето?
Тя не е дете, Ангъс.
Тя знае ли?
Защо мислиш, че я доведох?
Да, но сега тя знае за нас благодарение на теб.
Шшшт! Шшшт!
Тя е Фостър тя само знае...
Какво да знае?
Г-жо Фостър, това е съпруга ми, Ангъс Тък
Ангъс, запознай се с г-жа Фостър.
Здравейте, г-жо Фостър.
Тя е най-важното събитие,
в тази къща от 80 години.
Гладна ли си?
Ами да започваме с вечерята.
Да.
Джеси, би ли подал чиния на майка си?
Ммм, къде е рибата?
Ами по някаква причина не кълвеше.
'Щото татко не може да лови риба?
Няма значение. Има достатъчно.
Аз ловя риба.
Ако няма риба, няма риба,
защото продължаваш да я плашиш.
Ммм, това изглежда добре.
Не е ли хубаво?
Всички да седим заедно и г-ца Фостър да е с нас.
Това е почти като парти.
Баща ми ще дойде да ме търси.
Баща ти... ще нареже цялата гора
както вървят нещата.
И ще стане много богат човек.
Е, хайде да не разваляме прекрасната вечеря
с много разговори.
Баща ми има много пари.
Той ще плати.
Всичко, което поискате.
Не искаме парите на баща ти, г-це Фостър.
Тогава ме пуснете да си ходя.
Ще го направим.
Ще те пуснем да си ходиш точно както ти обещах.
Направо.
Първо трябва да можем да й се доверим
преди да я пратим обратно при роднините й.
Да й се доверим? Не можем да й се доверим.
Или на които и да е други нормални хора.
Тя ще се обърне срещу нас на секундата.
Не, няма.
Ти си глупак.
Дори не осъзнаваш какво направи тук.
Той.
Това е той.
Робърт!
Очаквах да я намериш, Хенри.
Това ти е работата.
Вече направих описанието й.
Те ще я търсят
а на сутринта ще организираме претърсване.
Жена ми е сигурна, че този мъж с жълтия костюм
има нещо общо с изчезването на Уинфред.
И г-жа Фостър го твърди на основата на....?
Нейните инстинкти.
Хм.
Може би е по-добре да влезете, г-н Фостър.
Аз ли съм този, когото търсите?
Вярвам, че отговарям на описанието.
Жена ми каза, че те видяла да говориш с дъщеря ми.
Да, така е.
Тя е привлекателно момиче изпълнено с живот.
Може би прекалено много.
Изчезнала е, така ли?
Изглежда, че е избягала.
Така ли?
Не знам защо не съм изненадан.
Дъщеря ми не е избягала.
И не ме инересува какво ви изненадва господине.
Искам да знам дали знаете нещо
за нейното местонахождение.
Не, г-н Фостър.
Съжалявам, че ви разочаровам, но нищо не зная.
Аз също съм тук за да намеря някого.
Търся едно семейство
което би трябвало да живее наоколо.
Мислих, че шерифа тук
би могъл да ми помогне да ги намеря но каква ирония г-н Фостър,
дъщеря ви мислеше, че вие можете да ми помогнете.
Фамилията е Тък.
Загубени преди много време роднини.
А-аз не мога да ви помогна.
Нито пък аз.
Поне не сега.
Но бих искал
да претърся гората с вас г-н Фостър.
Имам талант да откривам хора.
Току виж ми провървяло.
Лека вечер, шерифе.
Открий какво й се е случило, Хенри.
Моля те.
Тя е единственото ни дете.
Ангъс направи тази люлка.
Донесе я чак от Шотландия.
Люляла е някои от Тъкс.
Заповядай.
Ще ти бъде прохладно от бриза на езерото през нощта.
Момчетата спят горе на тавана когато са си в къщи.
Така, че ще имаш своето уединение.
О, този корсет е толкова стегнат.
Да ти помогна ли да го свалиш?
Честно, не мога да разбера
защо жените се измъчват по този начин.
Това не е живот.
Имате ли дъщеря?
Внучка.
И внук.
Ана и Бо.
Майлс толкова ги обичаше.
Какво се е случило?
Починаха.
И майка им също.
Опасявам се, че добрата страна на Майлс си отиде с тях.
Трябва да се примириш с това, което е останало.
Съжалявам.
Е, това е положението г-це Фостър.
Мога ли да те наричам Уини?
Имате ли братя и сестри?
Не, само аз съм.
Майка ми...
Ето.
Те къде ходят?
Ходят на различни места, вършат различни неща.
Майлс може да тъче килими и е сръчен с ръцете.
Джеси изгелжда вече се е установил.
Разбира се, значи той е...
Още е млад.
Ами...
Надявам се да ти е удобно тук.
Приятно е да има още една жена тук.
Опитай се да поспиш сега.
Здравей?
Изгубил ли си се, приятелю?
Не съвсем, преподобни.
Търся едно семейство с фамилия Тък.
Познато ли ви е?
Тък. Тък?
Опасявам се, че не мога да ви помогна.
Няма никой от Тък в това гробище, доколкото знам.
Не, не бих и помислил.
Ха!
Или в някое друго.
Кажете ми, преподобни
вие, който се грижите за толкова много мъртви,
какво е най голямото желание на хората,
когато видят края на живота си?
Още време?
Предполагам.
Точно така.
Те биха дали почти всичко, което мога да си представя за още една година.
Представете си какво биха дали, за цяла вечност.
Господине, не разбирам съвсем добре какво....
Ще разберете.
Преподобни, готов ли сте да умрете точно сега, на момента?
Ако това е Божията воля.
А ако това е моето желание?
Какво ще кажете да живеете вечно?
Точно сега, на момента?
Без да е нужно да се изправяте срещу съмненията на смъртта?
Хммм?
Би ви харесало, нали?
Непобедим от болестите.
Без да се налага да страдате от разложението на старостта.
Завинаги млад.
Говорите богохулства, господине.
Съвсем свободно.
Лека вечер, преподобни.
Хей, Уини Фостър, спиш ли?
Вече не.
Добре.
Ей.
Слушай.
Искаш ли да видиш Айфеловата кула?
Какво?
Някой ден.
Не, сега.
Докато деня е още наш.
Доведете кучетата тук.
Да, господине.
Хайде момчета, да тръгваме.
Хенри, това е нощницата на Уинфред.
Дай я на кучкарите.
Започнете от северния край.
Да се разделим като стигнем до езерото.
Намерете я.
Знам, че ще я намерим.
Уинфред!
Г-жо Фостър!
Уини!
Уинифред Фостър!
Г-жо Фостър!
Уинифред!
Елате!
Намерих нещо!
Ето го.
Това Айфеловата кула ли е?
Онази в Париж е доста висока.
Моята е с две стъпки по-висока.
Ето.
Хайде.
Наистина ли си виждал итинската кула в Париж?
Да, виждал съм я.
Изкачих 1652 стъпала за да стигна до върха.
Много по-лесно беше от това.
Да.
Добре ли си?
Така мисля.
Справяш се страхотно.
Ето.
Ако аз бях ходила до Айфеловата кула,
бих си хванала асансьора.
Не и с мен.
Би си свалила обувките
и би се качвала по всяко едно стъпало.
На колко години си?
Наистина ли искаш да знаеш?
Да.
104
Сериозно!
Сериозен съм.
Нека просто да кажем 17.
Ето го моят Париж.
Гледката от Айфеловата кула не може да е по-хубава от тази.
Виждал съм много гледки и тази е сред най-добрите.
Хайде.
Уини Фостър губеше представа за времето.
Дали беше тук ден, седмица, месец?
На Уини й се струваше, че сем. Тък живеят по начин,
който останалия свят беше забравил.
Те никога не бързаха и вършеха нещата спокойно.
За пръв път
Уини се почувства свободна да изследва, да задава въпроси, да играе.
Аз ли?
Искам да видя целия свят.
Всяка една педя.
Хей, дори мога да открия нови континенти или нещо такова.
Имам предвид, че съм бил на много места,
но света е огромен!
Джеси Тък, к-какво правиш?
На какво ти прилича?
Ухааа!
Аааа, уха.
Хайде!
Не мога!
Защо?
Не те е страх от малко студена вода, нали?
Не.
От мен ли те е страх?
Не.
Ами какво тогава?
Не мога да плувам.
Будалкаш ме.
Искаше ми се да е така.
Значи те е страх, че ще се удваиш, така ли?
Че ще глътнеш прекалено много вода, ще потънеш на дъното и ще се удавиш?
Благодаря, че си толковка красноречив.
Ами да, като помисля сигурно ще потъна като камък
че ще се удавя е по-малката ми грижа.
Ами предполагам, че просто ще си се наслаждавам сам.
Хъм...
Хъм!
Ех, Джеси!
Ей, всико е наред.
Ела де, ела, ела.
Хванах те, хванах те.
Аз те хванах, отпусни се.
Отпусни се върху мен.
Добре ли си?
Да, предполагам.
Ихааа!
Направи го!
Наистина!
Чувствам се прекрасно.
Толкова лека.
Това е, защото те носим, виждаш ли?
Водата и аз.
И двамата те носим.
Харесва ли ти усещането?
Обожавам го.
Джеси, не ме пускай!
Спокойно, всичко е наред.
Няма да го направя, Уини Фостър.
Никога няма да те пусна.
Знаеш ли, не ми харесва да ми се присмива мошеник.
"Мошеник" е мръсна дума, господине.
Бих предпочел "сръчен с картите".
Търсите си белята, така ли господине?
Да сър, със сигурност.
Да излезем навън!
Хайде!
Може би следващият път...
Хайде!
Той не може да ме нарани!
Благодаря.
Много ви благодаря.
Езвинете, гражданино.
Чухте ли това?
Тък казват, че това е най-меланхоличната мелодия
в цялата природа.
Слушай.
Просто слушай.
Свирят за теб.
Иха! Дааа!
Иска ми се този момент никога да не свършва.
Никога?
Искаш ли да си с мен завинаги, Уини?
Да, искам.
Знаеш, че можем да видим света заедно.
Можем да правим всичко заедно.
Да имаме милиони моменти като този,
които никога, никога да не свършват.
Има нещо за нас, което не знаеш...
Онази част, която се заклех да не казвам.
Тайната?
Това, заради което не искаш никой да разбира за вас?
Знаех си.
Вие сте... вие обирате банки или измамници.
Ти си първият човек, който някога съм искал да знае истината.
Джеси Тък, ти си първият човек, който някога съм срещала
с който някога съм искал да...
да...
... да правя това.
Уини, слушай.
Спомняш ли си огромният дъб
в средата на гората, където се срещнахме?
Малкият бълбукащ извор, от който ме видя да пия?
Спомняш ли си, когато ти казах, че съм на 104 години?
Ами...
Това е самата истина.
Аз ще живея вечно.
Никога няма да се променя.
Същото е с Майлс и Тък и Мая.
Нещо ни се случи.
Доколкото знам, аз... ще остана на 17
до края на света.
Заради извора е, Уини.
Водата, нещо не е наред в нея.
Спира те точно там, където си.
Ако орпиеш от нея днес, ще си останеш такава, каквато си.
Не ти ли се искаше да ти каже
преди да го целунеш?
Каза ли ти,
че безсмъртието не е като от проповедите?
Хей, остави я намира, Майлс.
О, ами... нали искаш това да чуе, Джеси.
Тя е първият човек, на който искаш да кажеш истината.
Ти просто не искаш да имам това, което си изгубил.
Спрете!
И двамата.
и ми кажете истината.
Искам да знам.
Всички пихме...
...с изключение на котката, това е важно.
Водата беше на вкус...
като небе.
Носеше се над езика ти като облак.
Тък издълба едно "Т" в ствола за да отбележи къде сме били.
Придвижихме се на запад, търсейки място, където да се установим.
Да построим къща за Мая и Тък
и по-малка за Джеси и мен.
Това беше първият път, когато разбрахме, че става нещо
особено.
Джеси падна от 10 метра направо върху врата си.
И стана на крака още
преди Мая да успее да заплаче.
Не го заболя изобщо. Нямаше счупени кости... нищо.
Това не е всичко.
Дори частица не е.
Започнаха да се случват неща.
Едни ловци объркаха
коня на Мая със сърна
Работата е там, че куршумите не успяха да го убият.
Дори не оставиха следа.
После Тък го ухапа гърмяща змия
и знаеш ли какво?
И той не умря...
... но котката умря
от старост.
После Майлс се ожени.
Татко!
Бо.
Малката Ана.
Тък пръв разбра
че е заради извора.
Всички пихме от него, даже и коня.
Това трябва да е причината... че не се променяме
Умолявах я да се върне за мен
и открих извора и пих от него.
И децата също.
Това беше единствената ни надежда да останем заедно.
Тя вече беше решила.
Така ще си продам душата на дявола...
... и ме напусна.
И взе децата.
Всички се отдръпнаха след това.
Имаше приказки за вещерство, черна магия.
Записвах се във войните да се бия...
и видях много смели мъже да умират във Вера Круз
и в Гетисбърг
хиляди с бързината с която мигаш.
... Но не и аз.
Аз не можех да умра.
....като малката Ана.
Грипа ни я отне преди да навърши 15.
И Бо.
Той щеше да е почти на 80
ако беше още жив.
И моята мила...
...моята мила съпруга.
Тя почина в психиатрия
стара и самотна.
Но аз все още съм тук.
Аз още съм тук.
Уини Фостър, ти си единственият друг човек на този свят
който знае за нас.
Ще трябва да си поговорим.
Тате.
Хайде
Огледай се.
Това е живот изпълнен с изобилие.
Той е цветята и дърветата и жабите.
Той е... той целият е част от колелото.
Винаги се променя; винаги расте
като теб, Уини.
Животът ти никога не е един и същ.
Ти си била вече дете.
А сега си на път да се превърнеш в жена.
Един ден ще пораснеш
и ще направиш нещо важно.
Сигурно ще имаш деца, и един ден
ще изгаснеш...
като пламъка на свещта.
Ще направиш място за нов живот.
Това е сигурно.
Това е естественият ход на нещата.
А ето ни и нас.
Това, което ние от Тък имаме не е живот.
Ние просто... сме.
Ние сме като скалите, около потока.
Чуй ме.
Уини, вече знаеш една опасна тайна.
Ако хората разберат за извора
ще се изпотъпчат един друг
докато се доберат до водата.
Едно нещо научих за хората.
Много биха опитали всичко, всичко само да не умрат
и биха направили всичко да продължат живота си.
Искаш ли да останеш такава, каквато си завинаги?
Трябва да те накарам да разбереш.
Не искам да умирам, това лошо ли е?
Не.
За никой човек не е...
но това е част от колелото...
същото е като да се родиш.
Не можеш да живееш без да умреш.
Не се страхувай от смъртта, Уини.
А от неизживяния живот.
Чаят ви, сър.
Тя вече е с тях.
Дойдох направо тук,
като знаех колко много страдате.
Ние само искаме тя да се върне благополучно.
Разбира се.
Ужасно занимание е отвличането.
За щастие, бях свидетел.
Може би съм единственият човек,
който знае къде да я открие.
Каква игра играете, сър?
Моята игра?
Да не мислите, че ми се играе?
"Игра" не е точната дума.
Това, което имам предвид е проста, чиста търговия.
Виждате ли, аз много харесвам гората ви.
не заради дървесината повярвайте,
а заради природните й ценности.
К-какво искате?
Вие искате дъщеря си.
Аз искам гората ви.
И вие сте замесен, така ли?
Ако само сте докоснал дъщеря ми...!
Имам си грехове, г-н Фостър.
Но отвличането не е сред тях.
Онези, които са я отвлекли са груби хора.
Няма да споменавам какво биха направили.
Освен ако не направим както казвате.
Дай на човека каквото поиска.
Така да бъде.
Добре ще е да го направим чисто и легално, не мислите ли?
Вие сте интелигентен и разумен човек, г-н Фостър.
Рядко греша, в преценките си за някой.
Да Имаш шериф на твоя страна
да извърши някои арести.
Вашето мъчение е ужасно.
Ще стигна там преди вас.
Трябва да се движим бързо.
Те се приготвят да тръгват.
Що за ужасни хора са тези похитители?
Хенри: Има зло по света, г-це Фостър.
Няма достатъчно високи огради да го държат настрана.
Доведете хората си направо в дома ми.
Идвам с вас.
Не е честно, Тък.
Не, не е.
Но живота бил ли е честен някога?
Как ли ще те заведа в къщи
като не мога да накарам краката си да помръднат оттук?
Ако трябваше щях да умра утре,
само и само да прекарам още една нощ с теб.
Простете, че прекъсвам този нежен момент.
Здравей, Уинифред.
Всички се притесняват за теб.
Такова облекчение е да видя, че си добре.
Познаваш ли този човек?
Видях го веднъж.
Здравете, г-н Тък.
Нямате представа какво удоволствие е да ви видя.
Вие сте онзи, който е преследвал момчетата ми.
Очаквах ви.
Ето ме.
Кажете ми, облекчение ли е че най-накрая ви откриха?
Сигурно доста ви е струвало да се криете повече от век.
Кой сте вие?
И откъде знаете толкова много за нас?
За пръв път чух за семейството ви от баба си.
Тя познавала една жена в психиатрично заведение
която говорела несвързано за семейството ви.
Тя никога не остаряла и не умряла.
Тази жена, отговаряла на едно име.
И кое е било то?
Ана.
Луда стара жена.
Която постоянно говорела за някаква музикална кутийка.
Изглежда, че мелодията й успокоява децата ви.
Сигурен съм, че я знаете, г-жо Тък?
Нямате никакво право
да идвате в дома ни и да ни носите такава болка.
Но, добра майко,
нямам желание да ви наранявам.
Кажете ни, господине.
Какво искате?
Ами виждате ли, сем. Фостър ми дадоха тези горе
в замяна на което, ще върна младата Уинфред
обратно при тях.
Имам всички документи подписани и легални.
Това ми дава права над гората
и всичко в нея.
Не се безпокойте.
Ще ви позволя да останете тук на земята ми
ако сътрудничите.
Да сътрудничим?
Искам да ми покажете извора.
Не зная за какво говорите.
Не ме обиждайте, г-жо Тък.
Веднага ми стана ясно
че силата на водата се пропилява от
от хора без въобръжение като вас.
Възнамерявам да създам
фонтан на младостта, както простолюдието би го нарекло
за тези, които го заслужават,
на определена цена, разбира се.
Ще умрете от старост преди да ви заведа.
Така ли?
Тогава сигурно Уинифред ще ме заведе!
Не!
Джеси!
Да!
Браво!
Ела, Уинифред.
Жаден съм.
Покажи ми извора.
Може би ще ти позволя да отпиеш глътка.
След всичко това.
И после можем да прекараме вечността заедно.
Уини, Уини, ела тук.
Спокойно, спокойно, хванах те.
Татко.
Ето ги!
Уини Фостър!
Виждам я!
Хванах я!
Заобиколете отдясно!
Внимавайте с водата!
Тръгвайте!
Не позволявайте на никой да избяга!
Джеси, хайде.
Уини!
Затворете им пътя!
Това е баща ми.
Искам ги живи!
Внимавайте с момичето! Уини!
Да тръгваме!
Чакай.
Хванете ги.
Зад къщата, хора!
Той ще запали къщата!
Уини!
Добре си. Добре си.
Намерихме те. Вече си в безопасност.
В безопасност си.
Всичко е наред.
Уини.
Дий!
Часовникът удари.
Отвън вятъра замря.
Изглежда всико чакаше.
Просто искаме да разберем какво се случи.
Уини.... опитай, моля те.
Те не ме отвлякоха.
Аз бях с тях, защото така исках.
- Тя не знае
какво говори.
Семейство Тъкс бяха мили с мен.
Те са мои приятели.
Ако те не са те отвлекли, защо да му се невиди
онази жена удари мъжа по главата с пушка?
Мая Тък ме защитаваше.
Вече няма значение.
Онзи човек умря. Това вече е убийство.
Той не ми харесваше много,
но това няма да спаси бедната жена от обесване.
Госпожицата е свидетел.
Трябва да даде показания.
О, Боже.
Реших, че ще поискаш това.
За мен то не съществува.
Наистина съжалявам за всичко това.
Всичко хубаво.
Благодаря ти, Хенри.
Уини.
Джеси!
О, това си ти.
Страхувах се, че никога няма да те видя отново.
Имам нужда от твоята помощ.
Трябва да ни помогнеш.
Мая не може да отиде на бесилката.
Тя няма да умре.
Тя не може да умре.
И те ще разкрият нашата тайна.
Трябва да ги измъкнем.
Помощ!
Моля ви, помогнете!
Някой да ми помогне!
Моля ви, някой да ми помогне!
Моля ви! Помогнете!
Добре.
Помогнете ми, моля ви!
Добре!
Помощ!
М-моля!
Помогнете ми! Трябва да ги спрете!
Те ме преследват!
Г-це Ф... г-це Фостър кой ви преследва?
Хората, които ме отвлякоха!
Те ще ме отведат отново!
Родителите ми не можаха да ги спрат!
Те са отвън!
Трябва да ги спрете, моля ви!
Помощ!
Ще ме убият, ако ме намерят!
Моля ви, те ще ме убият моля ви!
Стой тук!
Аз ще се справя с това.
Бързо!
Помощ!
Излезте и посрещнете съдбата си!
Адът ще се надвеси над вас!
Стой на място!
Арестуван си!
Хайде, трябва да побързаме.
Момчетата са отвън.
Стой!
Ще стрелям!
Скъпа моя Уини.
Какво ли не бих дала да те предпазя.
Иска ми се да си с нас заради Джеси.
Заради всички нас.
Трябва да бързате махнете се оттук.
Уини...
Уини ела с мен.
Нищо не те задържа тук.
Можем да сме заедно завинаги.
Ако тя дойде с нас те ще ни преследват.
Никога няма да спрат да ни търсят.
Тък е прав.
Ако тръгна с вас
ще бъде твърде опасно за всички ви.
Не мога да тръгна без теб.
Трябва.
Върни се при извора.
Пий от него.
Когато е безопасно ще се върна за теб.
Наистина ли?
Трябва да ти покажа Айфеловата кула нали?
1652 стъпала до върха.
Уини,
докато пак не се съберем заедно
ставай със зората.
Добре.
Трябва да тръгваме преди да е станало твърде късно.
Уини Фостър,
ще те обичам до последния си час!
Отива си вече
но можете да поговорите няколко минути с нея.
Как си?
"...и на всемогъщия Бог
предаваме душата на нашата сестра
и отдаваме тялото й на земята.
Пръст при пръстта, прах при прахта, пепел при пепелта...
...Възкресение към вечен живот
чрез нашия Бог Исус Христос;
при чието славно възвръщане в Деня на стращния съд
Земята и морето ще върнат мъртвите;
и тленните тела на тези, които вярват в Него
ще се променят и ще станат пред Него;
пред могъщото дело с което Той
ще подчини всичко на себе си.
Мамо?
Чудих се
какво толкова ти харесва в тази гора?
Мамо, добре ли си?
И тя ще ми липсва...
О...
Всеки път, като те погледна изглеждаш различна.
Губя те, мамо.
Тук съм.
Прости ми, Уини.
Исках само да съм винаги с теб, моето малко момиченце.
Върни се при извора.
Когато е безопасно ще се върна за теб.
Ангъс: Това което ние от Тък имаме не може да се нарече живот.
Ние просто сме.
Ние сме като скалите, около потока.
Първите седмици на лятото отдавна свършиха.
Имаше едно чувство
че колелото се завърта отново...
...бавно но скоро щеше да се завърти по-бързо.
Уини и семейството й напуснаха Трийгап за да видят света.
Тя не бе сигурна какво ще донесе пътуването й.
Но това знаеше:
ще бъде нещо, което сама ще избере.
За някои, времето тече бавно.
Един час изглежда като цяла вечност.
За други, то никога не стига.
За Джеси Тък, времето не съществуваше.
Тък каза на Уини през онова лято, когато тя беше на 15:
Не се страхувай от смъртта, а от неизживяния живот.
Не е нужно да живееш вечно.
Трябва просто да живееш.
И тя живя.
Превод: Dreamkeeper