Casino (1995) (Casino - CD2.srt) Свали субтитрите
струваха си.
Парите продължаваха да се търкалят...
и куфарите продължаваха да идват и да заминават.
И нека ви кажа какво стоеше в основата на това ... парите.
Единственият проблем беше това, че след известно време...
шефовете забелязаха, че куфарът малко поолекна.
Чакай малко. Искаш да ми кажеш...
че парите, които прибираме, от тях крадат?
Някой краде от нас?
Ние вървим през тия проблеми, а някой ни краде?
А?
Както ви казах, това е част от работата. Навярно има утечка.
Искам да знам кой ни краде.
Дори Джон Нeш, който си беше мошеник,
знаеше, че може да направи много малко по въпроса.
Трябва да знаеш, че човекът, който ти помага да крадеш ...
даже ако добре се грижиш за него ...
той ще си краде по малко допълнително.
Помисли, не е ли така?
Постарай се да обясниш на този стар тъпоглав овен това.
Какъв е смисълът да се облажваме, при положение, че други се облажват от нас. Това заслужава обяснение.
А?
Те събират пари, защото работят за мен, така че дайте да им оставим малко в резерв.
Но шефовете не вярваха в запаси и резерви ...
затова слушайте какво направиха.
Те сложиха Арти Пискано, помощника на Кей Си....
да следи никой да се гепи от парите.
- Какво правиш там?
- Бях с курвата си.
- И какво прави с нея?
- Набих я.
Единственият проблем беше, че Пискано бе катастрофа.
Това момче можеше да прецака и чаша с кафе.
- Какво правиш?
- Там съм повече, отколкото тук.
И едва ли някой ще разбере до какво ще доведе това.
А ако разберат, ще трябва да направят сума новости.
- Трябва да се върнеш там и да поговориш с това момче.
- Още не са ми платили разходите по предишното пътуване.
- Какви разходи?
Дадох пари от собствения си джоб, а те не ми ги възстановиха.
Ти трябва да се върнеш.
От този ден ще започна да си водя записки.
Никакви записки, Арти. Какво ще правиш с тях, ще плащаш данъци ли?
До сега плащах всичко от мене.
Чий го крепя тука?
Ще отидеш в Лас Вегас за моя сметка.
О, по дяволите. И след всичко ...
Няма значение колко нововъденения си направил...
нищо не можеше да спре това, което стана по-късно.
- Не мога да повярвам, че го правиш.
- Сключихме сделка.
Оказа се, че Фил Грийн, г-н "Честност" ...
имал ортак, за когото никой нищо не знаеше.
И когато се появяваше, започваше да иска пари ...
- Защо го правиш това?
- Защото грешиш.
- Да, грешиш.
- Не, не греша.
Грийн се опита да й попречи.
- Обещавам ти, че няма да ти се размине.
И тя го призова в съда.
Съдът слуша претенциите на ищцата Ани Скот...
срещу "Танжирс Корпорейшън" и нейния президент Фил Грийн.
- Адвокатът по защитата на г-н Грийн.
- Адвокатът по обвинението на г-жа Скот.
- Адвокатът на обвиняемия, имате думата.
- Благодаря, г-н съдия..
Мисля, че той е бил честен, и тя е удовлетворена от решението му.
Имаме проблем.
Не мина добре. Грийн трябваше да покаже книгите...
трябваше да покаже как се финансира казиното.
А, това не е добре.
Тя си водеше добре процеса.
Но преди да започне да си брои парите ...
домашните момчета решиха да приключат делото без съд.
Така че изпратиха мен.
Може ли да коментирате убийството на Ана Скот?
- За какво говорите?
- Тя е намерена снощи простреляна в главата.
Това просто сътрудничество в сферата на имотите ли беше?
Нейният адвокат каза, че сте били съдружници.
Имахме дребни сделки с имоти преди доста години.
Не сме били съдружници.
Чували ли сте някога за убиец с пистолет 22-ри калибър?
Сега, вместо да се занимават с Ники ...
ченгетата се насочиха към Грийн ...
А той трябваше да бъде нашето чисто лице.
Трябваше да започна да давам интервюта, за да знаеха всички ...
че казиното върви напред и нагоре.
И така, колко често вие се подписвате вместо него?
Грийн е тук само два или три пъти в месеца...
той е зает с недвижимите си имоти.
Значи, в отсъствие на Грийн, вие се явявате тук управител?
С удоволствие изпълнявам задължението на председател на съвета на директорите.
В моята отговорност влиза контролът на ежедневните операции.
Ежедневните, значи, вие сте управителят?
Да, в такъв смисъл, може да се каже, че съм такъв ...
когато г-н Грийн отсъства.
Тъй да се каже.
Аха, а това четохте ли го?
За г-н Ротстийн.
Казано е: "Един букмейкър от Средния Запад, заедно с тайфата си ...
твърди, че е истинския шеф на струващото 100 млн.$ ...
казино "Танжирс"."
Наистина ли го каза?
Защо? Разбира се, че го каза. Ето тук е написано.
А този човек получи ли лиценз?
Не знам. Трябва да видим в архивите.
И без да се притеснявате, ще го направите ли?
И някак си по-внимателно, защото можем да изритаме този задник от града.
Благодаря.
Разследване на Комисията по хазарта ...
"Танжирс"... Сам Ротстийн ... длъжността ...
за хазартен лиценз се придвижва.
Ротстийн, управляващ казиното "Танжирс" и приятел от детинство ...
с криминалния елемент Ники Санторо ...
може да изгуби възможността за работа в казиното ...
- Ало?
- Трябва да се срещна с "Чистото лице". Какво ще кажеш за "Париж"?
- Не може.
- Трябва да си направиш резервация. Всичко е заето.
- Не, не.
Невъзможно е. Трябва да направиш резервация.
Много е трудно да попаднеш там.
Ще се възползвам от служебния вход. Ще се видим в 9:00.
Добре.
Борбата между официалните лица по хазарта на щата и шефа на казино "Танжирс"...
Сам "Ейс" Ротстийн се разгаряше.
Днес, при опита му да получи щатски лиценз...
на Сам Ротстийн му беше отказано с мотива, че има тесни връзки с криминалния свят.
Ще доведе ли приятелството му с криминалния авторитет Ники Санторо ...
до напускането му на работата като управител на казиното?
И може ли независимостта на игралните закони да бъде изложена на опасност от едно приятество от деца?
- Защо не го спреш това?
Хайде. Дай да слезем долу.
Ще си поговорим за нашите работи.
В 6:00: Ще лиши ли приятелството от детинство Сам Ротстийн от поста на управител на казино "Танжирс"?
Специален репортаж на KBBO.
- Тръгвай. Давай да слиз ...
Не трябва да го позволяваш, Ейс. Не се притеснявай.
Това е лов на вещици.
Ейс.
Искаш ли нещо за пиене?
- Чарли, да ти допълня?
- Да, чудесно.
Не. Ей, г-н Кларк. Опитвах се да ви открия.
- До вас се стига по-трудно от колкото до президента.
- Ами, бях зает.
Така ли? Все пак можеше да отговорите на моите телефонни обаждания.
Слушай, Ники, вече говорихме.
Аз ви обясних, че може да претърпите известни загуби. Нали?
Да.
Мисля, че си искам парите обратно.
Какво мислиш да правиш, да ме заставиш ли?
- Знаете ли, мисля, че сте си създали погрешно мнение за мене.
При цялото си уважение ...
ще ви обясня какво точно възнамерявам да направя.
Утре рано сутринта ще стана и ще се разходя до банката...
ще вляза вътре и ако не сте ми приготвили парите...
ще ви размажа главата пред очите на всички.
Все едно, въпрос на време е моето попадане в затвора...
надявам се, че ще излезете от летаргията.
И познай какво? Ще ти пръсна скапаната глава.
Щото съм шибан глупак. Не ми дреме за пандиза.
Това си е моя работа. Това ще направя.
Знаем какви ги вършите. Извозвате хората с парите им и ги отпращате.
- Не може така да ми говорите.
- Ах, ти, мазен ирландски изрод! Оправи ми парите!
- Оправи ми парите или аз ще ти оправя мозъка.
- Сам!
Няма нищо, Сам. Това е лично.
Ще съм там утре сутринта. Само се опитай, дебелак. Само се опитай.
Мислиш ли, че разбра?
Какви ги вършиш? За бога, той е честен. Ще отиде във ФБР.
Тоя изрод се крие от мене вече три седмици. А ти се опитваш да ми кажеш какво да правя.
Не се опитвам. Излизаш от релсите. Къде ти е главата?
Къде ми е главата ли? А къде са ти яйцата?
Искам да направят бизнеса по-голям. Знаеш за какво става въпрос.
Ако действаш така, мога ли да разчитам на тебе?
Много неща се промениха. Ако искаш да останеш с мене, ще ти се наложи да действаш по моему.
Слушай, Ник, разбери положението ми. Отговарям за хиляди хора.
Стотина милиона идват тук всяка година.
И всичко свършва, ако не успея да взема лиценз.
Ако закъсам, закъсват много хора.
Забрави скапания си лиценз. Аз вдигнах собствено знаме, няма да ти трябва лиценз.
Знаеш ли какво? Колкото повече говоря с тебе, Сами ...
толкова повече започва да ми се струва, че не искаш да имаш нищо общо с мен.
- Да, не искам да имам нищо общо с тебе.
- Добре, чудесно.
Не искам да съм въвлечен с това, което правиш, ясен ли съм?
Искам честен бизнес. Искам да получа лиценза.
Искам всичко да стане тихо. Това е!
Просто така спокойно? "Аз съм шефа"? Това спокойно ли е?
Това е измъкнато от контекста. Не мога да го контролирам това.
- Рони и Били ще ти кажат какво точно се е случило.
- Но да се прибираме вкъщи звучи лошо.
Изглежда лошо ли? Всеки път, когато те видя по телевизията, споменават мене. Е това е вече лошо.
- Какво, по дяволите, стана с тебе?
- Какво става с мене ли?
- Какво става с тебе? Губиш контрол.
- Аз ли губя контрол?
Я се виж, ходиш насам-натам като Джон Баримор.
Розов халат и цигаре? Аз ли съм загубил контрол?
Не искам да си спомням това, но ти се отнасяш без никакво уважение към хората, даже и към жена си.
Жена ми ли? Че тя какво общо има с това?
Тя беше разстроена от много неща, и особено от този инцидент с Лестър Даймънд.
На твойто рамо ли плака? Разказа ли й своята малка роля в тази ситуация?
Не, работата не е това.
- Работата е, че е разстроена, а ти имаш проблеми.
- Бих ти бил благодарен ...
ако стоиш настрана от личния ми живот.
Няма да ти хареса, ако аз се бъркам в твоя.
- Тя дойде при мен да поговорим.
Какво трябва да предприема? Да я зарежа ли?
- Стой далеч от нея. Това не е твоя работа.
- Не е моя работа ли?
Преди една седмица беше. Сега не е. Когато ти трябвам, значи ти трябвам.
Начинът, по който ме виждаш, е като поръчител.
Налага се да разбера какво си направил с него.
Този човек сега ще изтича в ФБР.
Главата ти е по-голяма, отколкото е казиното ти.
Знаех какво искаше. Ники искаше да ме наследи на поста.
Искаше да заеме мястото на Гаджи, да събира пари от всичко и от всекиго.
Освен това, той престана да иска разрешение от шефовете за всяко дребно действие.
Шеф на казино и жена са убити. Ченгетата разпитват Ники.
Дилър от Сироко. Пак разпитват Ники.
Куп лайна от гълъби открити в багажниците на колите им. Разпитват Ники.
Адвокат.
Разпитват Ники.
Когато започнаха да изчезват хора, дължащи пари...
името на Ники се появяваше във всеки вестник.
Ники беше разпитван за две дузини убийства, но винаги го пускаха.
Никога нямаше свидетели.
Ченгетата ме обвиняваха за всяка беля, която станеше.
Пази си гърба. Но там нямаше никого.
Ако някой тъпак се подхлъзнеше на бананова кора, те ме прибираха мене.
Хайде, бъди мила, а?
Шефовете не се държаха добре. Оплакваха се, че нещата не вървяха гладко.
В работа като моята, нещата не можеха да вървят гладко, съжалявам.
Аз общувах с деградирали животни.
Но шефовете, на тях какво им пукаше?
Седяха си на задниците и пиеха анасонова водка.
А аз съм копачът на дупки.
Тия скапани шефове си мислят, че всичко получавам на готово.
Франки, намерили са човешка глава в пустинята.
Знаеш ли за това?
- Да, чух. Да.
- Да.
Всички говорят. Много шум вдигнаха. Пише го във всички вестници.
Какво ще правиш?
Искам да кажа, че това не е добре. Кажи му да си решава проблемите малко по-внимателно.
Ще му кажа, Ремо.
Шибани шефове, само си пушат цигарите ...
ядат си скапаните трипове и суфлета, тлъстите му лакомници.
Ако искам да говоря насаме, налага се да ходя на автобусната спирка.
- Какво толкова, щом като продължавам да им пращам пари?
- Оплакват се.
Нека се оплакват. Аз съм самичък тук. Сам върша цялата работа.
- Ако на някого не му харесва - да го духа!
- Твоя работа.
Те какво - война ли искат? Аз съм готов.
Ще се погрижа за петима от тях. Всички останали ще си застанат на местата.
Пикабу, нещастници.
Ще се видим, отрепки.
Ники не само насочваше вниманието върху себе си, но и върху мен.
ФБР следеше всяка негова стъпка, но на него не му пукаше. Направо не му пукаше.
Ако те следяха мен, то и аз започнах да следя тях.
Похарчих няколко бона. Бая пари. Кой го интересува?
Намерих най-модерно оборудване срещу подслушване от там, от където го беше купило и ФБР.
Имах специални полицейски радиостанции, дешифратори като в ФБР, прибори за нощно виждане.
И поради това, тия нещастни кучи синове така и никога не можаха да ме хванат.
Аз си вършех работата, а това момче си играеше с живота.
Всяко ченге в щата го следеше, а той си играеше голф.
И то в най-неподходящото за мене време.
Приближаваше разглеждането на лиценза ми и не исках да оставям нещата на случайността.
Ако не можех да работа във Вегас, където тогава щях да ходя?
- Вие бяхте много откровени с нас. Вашите книги и документи.
Това трябва все нещо да значи, когато отидете пред комисията.
- Всичко, което искам, е честно разглеждане.
- Вашата откровенност гарантира това.
- Добре, да пристъпим ...
Искам да чуя нещо за Канзас сити.
Какво е това, по дяволите?
Къде ще кацнат тия, на игрището ли?
Тия са скапани агенти, Франки. Виж ги само.
Федералните толкова дълго бяха следили Ники, докато играеше голф...
че им свърши бензина.
Това, което не исках, стана точно преди заседанието на Комисията.
Сто долара за този, който уцели самолета.
Нещата не бяха чак толкова лоши, когато се появи Пискано, помощник на шефа от Канзас сити.
Държеше малък хранителен магазин в града, където носехме куфарите.
- Пак разправия с тия куфари. Знаеш ли какво значи това?
Пак трябва да се разхождам до Вегас, а това ще ми струва още 200 долара.
Той работеше със своя шурей ...
но основното, което правеше, беше да се жалва от пътуването до Вегас.
Трябва да направиш всичко законно, или ще те изпързалят.
Ще запиша всичко. Всеки скапан цент се бъде записан. Разписки ...
- Ей, оу, какв ... Какво ти става?
- Всичко е тук.
- От кога говориш така?
- Извинявай.
Нанси ми създава проблеми, ще му кажа, че ще му избода очите от тъпата му глава.
- `Айде пак.
- Казах "пържената глава".
- Стига толкова.
- Извинявай.
Какво стана след това ли? Няма да повярвате.
Кой би повярвал, че ФБР е подслушвало там всичко...
търсейки някаква информация за едно старо убийство ...
на едно момче, което беше умряло един господ знае къде и кога.
Как да го предупредиш за куфарите, за да получи това, което искаше?
Скапаният Нанс прибра два куфара от "Танжирс". А защо не три или четири?
Никой не го следеше в стаята за броене. Такъв беше законът.
Ние дори не можехме да влизаме там, за да следиме парите си. Можеш би да повярваш тая простотия?
Разбира се, там всички бяха негови хора. Те всички бяха едно, тия идиоти.
Всичко ще разбера. Ако е Грийн, ще го закопая това копеле.
Никога не съм му вярвал. Те му вярваха на този изрод. Но аз - никога.
- Ще пребият двама от тях с някоя лопата.
- Спокойно.
Мамо, извинявай. Те ме подхвърлят наляво и надясно.
- Мамо, извинявай. Разстроен съм.
- Знам, но това е прекалено.
Ти знаеш какво правят. Не мога повече да го понасям. Напред-назад.
- Спокойно, бе. Ще получиш инфаркт от това.
- Знам. Страшно съм разстроен.
И цялата проклетия беше, че те слушаха всичко това...
за Лас Вегас, за казиното и куфарите...
ето така.
-Всичко излиза от джоба ми. Аз трябва да плащам.
Можеше ли да си представите какво точно щеше да се случи?
- Захванал съм се с това, за да печеля пари, а не да губя.
Всички агенти на ФБР из цялата страна наостриха уши сега.
- Ако искаш да направиш нещо като хората, трябва сам да го свършиш.
Искам да кажа, че този Пискано основно съсипа целия свят.
Има добри и лоши периоди в живота.
Г-н председател, членове на комисията...
г-н Ротстийн ни почете днес с присъствието си.
Когато решаващият ден дойде, аз бях готов.
Бях толкова уверен в себе си, трябваше просто да присъствам.
Имаме някои документи, един от които е рапорт от бивш агент на ФБР...
които напълно опрощават г-н Ротстийн от предишните му прегрешения.
- Адвокате, преди да продължите ...
- Искам да отбележите това ...
Тази комисия е взела решение да откаже заявлението на г-н Ротстийн.
- Да откаже?
- Става въпрос за преразглеждане ли?
Г-н председател, подавам второ заявление.
Ще гласуваме ли за преразглеждане?
- Да.
- Да. Да.
Прието. Изслушването е отложено.
- Майтапите се.
- Отложено? Какво означава "отложено"?
Сенаторе, обещахте ми разглеждане. Дори не погледнахте рапортите на ФБР.
Когато ми бяхте на гости в хотел "Танжирс", не ми ли обещахте честно разглеждане?
- Никога не съм ви бил на гости.
- Никога не сте били? Никога не съм ви бил приятел?
Не съм се грижил за вас поне три пъти в месеца?
- Бих искал да отговоря положително.
Г-н Ротстийн е верен на себе си в това отношение. Той лъже.
Единственият път, когато бях в "Танжирс", бях с Барни Грийнстийн.
- Бях ли и аз на банкета? Кажете ми, бях ли?
- Вие бълнувате.
- Бях ли на банкета? Бях ли?
- Бълнувате.
- Вие бяхте ... във .. Вие бяхте в зданието.
- Бил съм в зданието?
Знаете, че бях на банкета и ми обещахте справедливо разглеждане. Не е ли така?
Не е така? Добре, поне кажете че бях на банкета. Това потвърдете.
- Поне това потвърдете!
- Да, бяхте.
Благодаря, че не ме нарече лъжец, кучи сине. Ти, кучи ...
Рутинното разглеждане на лиценз вчера се превърна в лудница ...
когато известният шеф на казино "Танжирс", Сам "Ейс" Ротстийн ...
- За кого работиш, Боб?
- обвини в корупция ръководството на Комисията по хазарта.
Обеща ми когато се облажваше в хотела ми.
Молеше ме за копия от бордерата, за да можеше да сложиш парите си на собствен влог.
Бурният изблик беше следствие от отказа на лиценз ...
- Глупости! Глупости!
- Ротстийн обвини няколко...
членове на комисията във вестибюла, където той продължи своята тирада...
докато адвокатите и приятелите му не го принудиха да напусне залата.
Вие си имате минало. И аз си имам минало. Моето минало не е по-лошо от вашето.
Но вие си въобразявате, че сте по-прави да ме съдите!
Отдавна подозиран в управление на "Танжирс" без лиценз...
на вчерашното заседание комисията трябваше да реши съдбата на Ротстийн ...
дали е достатъчно квалифирицан, за да заема този пост.
Шибани лицемери!
- Какво се гласи да прави тоя?
- Не знам.
Какво прави? Той знае, че всички, на които се присмива, са ни приятели.
Защо устрои такава бъркотия?
Може би щеше да се управлява просто с ново име на длъжността си. Какво ще правим?
Каквото и да прави, трябва да се държи по-тихо. Ще го скрием горе в офиса.
Ако ще да се води портиер. Не ми пука.
Но, моля, каквото и работа да върши, бъди сигурен, че ще е прави тихо.
Дами и господа ...
хотел "Танжирс" с гордост ви представя новото...
шоу на Сам Ротстийн, "Най-добрият от най-добрите".
Тази вечер, на живо от обновената "Спортна зала" ...
ви представяме премиерата на шоуто ...
с оркестъра на Саша Семьонов...
и танцьорките на Сам Ротстийн!
Г-н Ротстийн е професионален играч и най-добрият футболен съдия в Америка;
човекът, който ще ви въдеде в истинския Лас Вегас, както никой друг преди него.
А сега, дами и господа, новият директор по развлеченията на Хотел и Казино "Танжирс" ...
Г-н Сам Ротстийн.
Добре дошли на шоуто на Сам Ротстийн. Ние сме много щастливи да ви посрещнем тук тази вечер.
Младата дама от ляво е Труди, която е...
новата водеща танцьорка на приказното шоу от Париж.
- Нашият пръв гост тази вечер ...
е Франки Авалон.
- Дръж го под око.
- Имам голямо семейство.
- Колко деца имате?
- Горд съм да ви кажа, че имаме осем деца.
- Не, не. Моля ви, моля ви.
- Това е възхитително.
- Няма нищо особено. За мене беше удоволствие.
- Ейс, не прави това.
О, не, не. О, не.
О, боже.
Той жонглира!
Дайте да не приемаме Пат Уеб толкова сериозно.
Неотдавна го предизвиках на дебат в тази програма, но той ми отказа.
От какво се боиш, Пат? Може да не ми изпращате покани.
Може да ме питаш за всичко, което те интересува.
Какво прави тоя по телевизията?
Тук е цяла нощ, пищи, че ще подаде жалба във Върховния съд.
Той сигурно е откачил. Ще ходи до Вашингтон за това?
Той съвсем е мръднал.
Жалко е, че толкова често се среща лицемерие. Някои хора правят каквото си искат.
На други трябва да им излиза през носа. Но такъв е живота.
Анди, иди при него. Кажи му, че май е време да си ходи.
На първо място, това, което направиха, беше напълно антиконституционно.
Ние сме в списъка за разглеждане във Върховния съд на САЩ.
На тях не им пука за Върховния съд. Те искат да си ходиш.
Да си ходя? Анди, не говориш сериозно. Как така да си ходя? Не виждаш ли, че всичко е поставено на карта?
Старецът казва, че може би е по-добре да предадеш на приятеля ти.
Когато той каже "може би", това е анафема.
Не просто да си ходиш, а да бягаш.
Всеки път, когато споменат името ми, споменават и това на Ники.
Какво може да помогне?
Проблемите, които докара, са убийствата.
Полицаите го дебнат. Той ги вбеси. Никой не може един ход да направи.
- Ти какво предлагаш?
- Не знам. Той не ме слуша.
Може би трябва да изчезне за малко. Ще бъде ли това лошо?
- Никъде няма да изпратят Ники.
- А ако си даде почивка ...
това ще даде предимство на противниците му.
Аз бих забравил за предимството. Просто бих изчезнал.
Това не мога да го направя.
Съвсем скоро, след като Анди се прибра, Ники дочу за нашия разговор.
На другата сутрин рано ми се обадиха.
Чудесно. Знаеш ли, искам да се разходя малко по магазините. Искаш ли с мен?
Да заставиш Ники да се обади не беше лесна работа.
Дори паролите вече не работеха. Затова измислихме друг способ.
Ако телефонът се подслушваше, федералните можеха да слушат празнословия вместо престъпления.
При нормални обаждания след няколко минути те се отказваха.
Да, разтегнах си сухожилие на ръката.
- Да.
- Ще се видим в 3:00.
- При "Цезар"?
- 100 ярда по-надолу по пътя.
- Защо?
- Не ме питай. Просто бъди там.
- Сметаната на Сузи има точно същата опаковка.
Видях нещо.
Нещо много хитро.
Добре, той излезе. Мравката. В кафяво.
Този едрия. Мисля, че е Франки.
Ники излезе преди мене ...
защото не му беше лесно да се придвижва незабелязано.
Ники дори не можеше да пътува, без да сменя колите ...
поне шест пъти, преди да се отърве от опашките.
Заради самолетите трябваше да ползва подземни гаражи.
Всяка среща насред пустинята ме изнервяше.
Страшно място.
Знаех за дупките в пустинята, естествено.
И където и да погледнех, навсякъде можеше да има дупка.
Обикновено шансовете ми да се върна жив от среща...
с Ники бяха 99%.
Но този път, когато го чух да казва 200 ярда по-надолу по пътя...
си дадох 50%.
От какъв зор говориш зад гърба ми с хората за моята глава?
- Какви хора?
- Какви хора ли? Какво си мислеш, че нямаше да разбера ли?
Абе въобще си нямам представа за какво говориш.
Казал си, че ти създавам грижи? Трябва да слушам хората заради твойте свинщини?
Искаш да ме отпратиш? По-добре си събирай армия, приятел!
Нищо не съм предлагал. Казах на Анди Стоун, че нещо се горещиш и в това е проблемът.
- Искаш да ме пръждосаш от моя скапан град?
- Да.
Нека тая воня да се разсее, за да мога да управлявам казиното.
Ако нещо не върви казиното, всичко е на моя задник. Не на твоя, а на моя.
Не знам дали знаеш, но твоето скапано казино стана твое защото аз го направих така!
За това говоря. Не шибаните кънтри клуб и телевизионно шоу!
За какъв чеп излезе на екрана?
Всеки ден ми се обаждат от къщи. Те мислят, че си откачил!
Излизам по телевизията само, за да държа в ръце казиното. Това го знаеш.
Можеш спокойно да се занимаваш с продоволствените си работи, без да излизаш по телевизията!
Ти искаше да влезеш в телевизията.
Да, исках в телевизията. По този начин имам форум. Така мога да спечеля.
Те знаят, че не могат да се бъзикат с мен така, както биха правили, ако бях неизвестен. Това е.
Ти си правиш спектакъл.
Аз ли? Не бих попаднал в такава ситуация, ако не беше ти.
Всеки път, когато някой ме срещне, въпросът е: "Дали те познавам"?
- Разбира се, сега искаш да прехвърлиш проблемите около скапания си лиценз върху мене.
- Не, Ники.
Когато ме попита дали можеш да дойдеш...
какво ти казах? Помниш ли?
- Спри за малко.
- Помниш ли какво ти казах?
Попитах ли те? Когато те питах дали мога да дойда тук?
Прокарай си го през главата, шибан евреин!
Ти се намираш тук само заради мене! Само благодарение на мене!
Без мене ти специално ...
Всеки що-годе умен човек можеше да се докопа до скапания ти чифутски задник!
И къде ще ходиш тогава? За последно те предупреждавам.
И не смей да ме командваш! Ах, ти, отрепка такава!
--- Изплющи с камшика ---
--- отрежи миналото ---
- Добре, имаме си компания.
--- Настъпи здраво ---
--- Удари мама в гърба ---
--- Когато проблемите започнат, прогонвай ги ---
--- Преди свещеникът да започне да говори дълго ---
--- трябва да си ги прогонил ---
- Това виждаш ли го?
Тъп чифут. Израстнахме заедно, а той се държи сякаш не ме познава.
Знам, че се налага да се избягваме един друг, но това може да се уреди.
Майната му.
- За Абрахам Линкълн.
- Не се дразни.
- Приличам ли ти на раздразнен?
Защо да съм бесен?
Никаквец. Даже не се оглежда. Какъв му е проблемът?
- Скапаните чифути са се сраснали, нали?
- Весело си живеят.
- Ами и ние.
--- Удари добре с камшика ---
- Да?
- Сам, имаме проблем.
- Какъв е?
Малчуганът. Никой не му е казал, че тук никой не го чака.
Ние се обърнахме и си дадохме вид, че не го познаваме кой е.
Седи на 21-ва маса и навсякъде си вре носа.
Прави големи залози. Сега залага 10 000$.
- Сега стана съвсем нагъл.
- O, не.
- Иска да добави още 50 000.
- Дайте му 10.
Това е. Слизам долу.
- Той ви дава 10 000, както искате.
- Не, 50 000. Казах 50!
Иди и вземи. Не ме е еня откъде ще ги вземеш. Нещастници. Прибират, но не връщат.
--- Нямам дом, но имам телефон ---
Какво се хилиш, бе? Какво се хилиш?
Знаеш ли колко съм щур? Ще се ебаваш ли, а?
Помогни си сам с една десница през шибаната си уста.
Виж го ти това конте тук.
Шербърт ли те изпрати да ме обереш?
Шибаш всички по цяла нощ? Обираш хората, а?
А, така значи? Удари ме, де.
Вземи тоя поп и си го заври отзад.
Удари ме пак.
Вземи и тази и я заври отзад на сестра си. Удари ме пак.
Това е. Продължавайте да го наблюдавате. Ако имаше сърце, ти би започнал да крадеш, за да живееш.
Пак ме удари! За какъв дявол го гледаш него?
Ама че... Виж тези 20 шибани чипове. Удари ме пак.
Ще трябва да плащаш като бързо, както и събираш.
- Трябва да си ходиш.
- Кажи на този шибан евреин той да плати залога.
Тук съм да ти помогна. Ще ни погребеш и двамата.
- Просто ми дай парите. Дай ми скапаните пари.
- Ще ти дам 10.
След това ще си ходиш преди да се те прибрали ченгетата.
Десет - и това е.
Какво ми светиш, плешив еврейски чеп?
- Хайде, хайде. Изчезвай.
- Ще ми паднеш, нещастник чифутски!
Да изчезвам ли? Не съм получил всичко. Дай.
Сега всичко се промени. Говорим за развод.
Искахте издръжка на вас и детето, а сега и попечителство.
Искам да получа това, което получава всяка разведена жена.
Тя е трезва едва по два часа на ден.
Обикновено между 11 и 13 часа.
Ако й дам нейните пари и бижута, тя ще ги прахоса за една година.
И после къде ще бъде? Ще се върне при мен ...
- или ще намери някаква друга причина да се върне ...
- Сключихме сделка.
Помниш ли това?
Той каза, че ако нещата между нас не потръгнат, аз ще мога да си взема нещата и да го напусна.
Погледни ме в очите.
Погледни ме. Познаваш ме.
Виждаш ли там нещо, което да те кара да мислиш, че ще ти разреша...
в твоето състояние да вземеш детето ни?
А?
Знаеш, че няма да се случи.
И след всичко това ...
колкото и да се мъчех, колкото и да исках ...
нямаше да я получа.
Не можеш да я заставя да ме обича.
Винаги съм чувствал, че тя правеше това заради парите...
бидейки някакъв за първи път в живота й...
дом, дете.
Но това не стана. Не стана по този начин.
- Всичко наред ли е? Какво можем да направим?
Не след дълго ни се наложи да си починем един от друг. Разделени за известно време.
В това време помня как Джинджър взе Ейми в Бевърли Хилс.
Цяла седмица се отдаде на пазаруване.
- Да, г-н Ротстийн.
- Оператор, хотел "Бевърли" в Бевърли Хилс, моля.
- "Хотел Бевърли".
- Г-жа Ротстийн, моля.
Г-н и г-жа Ростийн вече излязоха.
Г-н и г-жа Ротстийн ли?
Ей, малкият Дейл Еванс.
- Да, те излязоха заедно.
- Благодаря.
Ало. Да.
Жена ми със своя стар приятел е в Лос Анжелос.
Някаква отрепка. Казва се Лестър Даймънд.
Дъщеря ми е с тях, мисля, че ще се опитат да я отвлекат.
- Може ли да изпратите някого?
- Ще се погрижа.
Намерихме телефона и адреса.
- Здрасти. Лестър ли е ?
- Ало.
Кой се обажда?
Сам Ротстийн е. Искам да говоря с Джинджър. Дай й телефона.
Не е тука, Сам.
Чуй ме много внимателно. Искам да говоря с Джинджър.
Искам си детето обратно. Искам да я качите незабавно на самолета.
- Знам, че е там. Не ме бъзикай.
- Сам, не бих те лъгал.
- Не трябва да го правя.
Разбра ли? Извикай я на телефона.
Сам, не знам къде е.
А ... слушай ... Може ли да ти позвъня по-късно?
- 702-472-1862.
- Мм-хмм. 1862.
- Добре, ще ти се обадя.
- Веднага.
- Веднага.
- Разбрах те.
Мухльо. Добре, спечелихме няколко минути.
Искаш ли да се върнеш при този идиот? А?
- Добре, ти имаш ли? Два милиона в този сейф?
Ей, чакай малко? Той има два милиона в сейф, прав ли съм?
Позволила си му да задържи бижутата си.
Ще вземем парите и това, за което така се точи, а? Нейно величество.
Ще заминем за Европа. Ще си боядисаш косата.
Не искам да ходя в Европа. Искам да гледам "Човекът-слон".
Ще отидем в Европа. Остави възрастните да говорят. Боядисай си косата.
Ще си направиш пластична операция, както говорихме.
Ти си майката. Колко мислиш, че той ще плати, за да си получи детето обратно?
- Не искам да ходя в Европа.
- Затваряй си устата. Знаеш ли от къде е взела това?
- Ти млъкни. Искаш да отида там ли?
Ще ти фрасна една. Нямам нужда от това!
Това винаги е било мечта, но сега ще отидем.
- Лестър, той се обади на тебе. Той се обади точно на тебе.
- Той беше на телефона.
- Просто говорих с него
- Така че той знае къде си.
Това означава, че той ще изпрати няколко души, ако не и още сега.
Това означава, че той стои до телефона, като тъпанар ...
чакайки да му се обадя.
- Той стои до телефона и чака да му се обадиш.
Какво ще правиш? Той вероятно има хора отвсякъде на къщата!
- Той е скапан нещастник! Това са глупости!
- Взимай чантата! Да вървим!
- О, каква простотия? Каква! Искаш да говорим сега ли?
- Добре, готови ли сте?
- Давай, давай! Сядай в колата!
- Бързо, бързо.
Успокой се. Никой никого не убива.
Мисля, че ще ме убие.
- Просто се успокой.
Обади ми се на този телефон точно след един час. Ще видя какво мога да направя.
Ще ти се обадя след един час...
- и ти ще бъдеш тук, нали?
- Ще бъда.
Слушай, не прави щуротии, нали? Добре ли си? Добре.
Чао.
- Спрете. Спрете и двамата.
- Тя започна.
- Тя започна всичко. Аз просто си стоя тука.
- Влизай в колата.
Не можех да караш. Дори и не си помисляй. Аз ще карам.
- Няма да тръгват с откачена жена.
- Ти ме правиш на луда!
Сядай на другото място! А аз ще изпратя детето в Боливия в куфар!
Можем ли ...
--- Можеш да вървиш по своя път ---
--- Да вървиш по своя път ---
--- Кажи ми защо ---
--- Всичко се преобърна наопаки ---
- Джинджър ми се обади.
- Да.
- Просто казах да ми се обади.
- Какво искаше тя?
Страх я беше да ти се обади.
- Тя е с оня духач. Ейми е при тях.
- Затова съм тука.
Тя иска да се върне, но я е страх, че ще я пребиеш от бой.
- Отвлекли са ми детето. Какво искаш?
- Знам това.
Защо не се върне при мен? Все пак сме семейство. Това не е бизнес.
Обади се вкъщи. Иначе гледаме на това с лоши очи. Разбираш ли какво ти говоря?
Назад и напред, това е едното и другото.
Между временно, тя би си заминала.
- Прав ли съм?
Какво да правя с тази жена?
- Подлудява ме.
- Мисля, че ако я ...
убедиш, че всичко ще бъде наред, тя ще се върне обратно.
Подлудява ме.
Когато се върне, помисли за това.
Изчакай, докато си вземеш детето. Тя иска да се върне.
Това е главното тук.
Искаш си детето, нали? А?
Ало.
Здрасти, аз съм. Тази, с която си искал да говориш, нали?
Слушай, няма да те питам къде си.
Моля те, просто качи Ейми на самолет, на първия самолет, който лети насам.
- Затова те моля.
- Не мисл ...
Искам да кажа, че тя не може да дойде сама.
Какво искаш да кажеш?
Това, което искам ...
Мислиш ли, че ако се върна ...
че можеш да ми простиш?
Право да ти кажа - не знам.
Разбирам те.
Знам, че те прекарах.
- Какво става с парите? Къде са?
- Искам да ти кажа ...
направих грешки и похарчих част от тях.
- Приблизително колко?
- Доста.
- Колко точно?
- Около 25.
- Около 25 000?
- Да.
- Останалото от двата милиона още ли е там?
- Да, остатъкът е там.
Добре, не е страшно. Това е добре.
Той взе своите 25.
Ще го преживея. Но повече от това няма да мога.
Добре.
Добре, добре. Къде си сега? Ще изпратя самолет за тебе.
Здрасти, Сам.
Какво направи по въпроса?
Какъв въпрос?
С парите.
Трябваха му някои дрехи.
25 000 за дрехи?
Искаше и часовник.
- 25 000 за дрехи и часовник?
- Мм-ммм.
Мм-ммм.
- Добър вечер, сеньора. Насам, моля.
- Джино..
Добрата част беше, че си върнах Ейми.
Прибрахме се вкъщи, отпратих прислужницата, сложихме детето да спи.
Успокоих се и отидохме на вечеря.
Опитвах се да бъда мил и спокоен ...
но все пак, 25 000 за три костюма?!
Не звучи много нормално.
Първо, той никога няма да облече такива костюми за по 1000$.
Да кажем, че си е купил такива, дето по принцип не може да си позволи.
Как можеш да облечеш 25 костюма за 3 дни?
--- Признавам си ---
- Как успяхте толкова бързо?
Не умея толкова бързо да сменям дрехите, май съм платил двойно повече.
- Купих му и часовник.
- Да.
Но дори да си му купила наистина хубав часовник, или поне такъв, какъвто той мисли, че е хубав ...
Той си няма представа какво е това хубав часовник.
- Да кажем, похарчила си пет, десет, дванадесет бона...
- Да.
максимум, което е невъзможно, за него де.
Плюс максимум още за три костюма по 1000$ единия. Какво остава?
- Около 10 000$?
- Защо ровиш, Сам?
- Просто искам да го изясня.
- Няма какво да се изяснява.
Аз съм вкъщи. Разбрахме се.
Ти ми каза преди: "Разбрахме се".
Мислиш, че появявайки се вкъщи...
след това, което ми причини с Ейми, си ми направила услуга?
И така, смятайки часовника, да кажем още 4 000$ ...
за разходи през уикенда...
трябва добре да сте си поживели.
Знам какво е направил. Със сигурност.
Знам, че този лайнар добре се е повеселил.
С моите пари.
Вероятно си искала да се почукаш с него, както си правила и по-рано.
Какво ме гледаш по този начин?!
Очите се напълниха със сълзи, а?
Ти си разстроена. Ти си добра актриса, знаеш ли това?
Много добра актриса.
Можеш да предизвикваш съжаление у хората.
Не съм глупак. Разбираш ли?
Винаги така си мислила, но не съм. Не съм наивник.
Този скапан сводник.
Провървя му, че не го убих миналия път.
Късмет е, че още е жив. Ако ми беше оставила Ейми ...
и беше избягала с него, щеше вече да е мъртъв.
И двамата. Мъртви.
--- Сънувам мечти за тебе, мила ---
Не, не е правилно. Не е честно.
Да.
Той не се прибира вкъщи нощем. Що за работи са тия?
Иск.. Слушай, просто не мога да го понеса.
Защо, по дяволите, трябва да го търпя? Това не сме се договаряли.
Той се държи така, сякаш само аз имам скапано минало.
Никога няма да го забрави.
Да, уморена съм. Разбира се, че съм уморена.
За какво мислиш, че се върнах тук?
Не, не съм. Искам да го убият.
Да, искам да го утрепят. Напълно ме разбра.
С мене ли си за това?
Искаш да се отървеш ли от мене? Ето ме.
Давай. Отърви се от мене.
- Ало.
- Да, искам!
Мразя те! Не мога повече да те понасям!
- Да, искам да те убия! Ненавиждам те!
- Ненавиждаш ли ме?
- Разболявам се от тебе!
- Искам да дойдеш веднага с мене!
- Ела веднага. Ела веднага.
- Махай се. Изчезвай оттука.
- Махай се оттука! Изчезвай!
Взимай си чантата и се махай!
Ще си отида, но си искам парите веднага!
- Ще си получиш парите. Не се безпокой.
- Договорката приключи.
- Без майтап!
- И ще си получа парите.
Трябват ми пари на момента! Не можеш така да се изхвърлиш на улицата!
Не си била искрена с мене от момента на първата ни среща!
Никога и не си ме обичала!
Трябва да имам очи и на гърба си, кучко такава!
Как можах да те обикна? Третираш ме като куче!
- По-ниско си и от куче!
- Майната ти.
На! На ти! Стигат ли ти?
Стигат ли ти за два дни? Взимай!
- Лакома кучка. Вземи скапаните пари.
- Ще отида в банката ...
- ще си взема и бижутата!
- Отваря в 9 ч. сутринта.
И не пращай хората си да не спрат. Сериозна съм!
Гарантирам ти, че няма да те спирам.
Няма да се отървеш от мене само с един куфар!
Ела утре и си вземи останалото. Изчезвай. Чудесно!
- Вземам и Ейми.
- Няма да я вземеш.
Ще я взема. Отивам да я събудя..
Ти си се надрусала. Ти си наркоманка. Изчезвай оттук.
- Не съм! Тя ми е дъщеря!
- Махай се оттук!
Изпрати писмо на адвоката ми, проклета да си!
Няма да се отървеш от мене! Ще ме тормозиш до последно!
Скапаняк!
Най-смешното беше, че след всичко това, аз не исках тя да си ходи.
Тя беше майка на детето ми. Обичах я.
И по-късно, осъзнах, че не исках да й давам парите ...
защото, ако го направех, знаех, че повече нямаше да я видя.
- Oо. Добре ли беше днес в училище?
- Добре.
Добре, ангелче.
От този момент, трябва да знам къде сте двете с Ейми по всяко време.
Ето ви пейджър.
Искам да го носиш винаги.
Много е лек.
Така че да мога винаги да се обадя.
Ясно ли е?
Какво се гласиш да правиш? Какво искаш да правиш?
Искаш всичко да продължава така? Не можеш да го направиш.
Слушай, така няма да върви, по някои точки трябва да решиш.
Не ми е в работата, но мисля, че трябва нещо да направиш.
Прав си. Знам го.
- Бях просто ...
- Какво? Какво?
- Нищо.
- Какво искаше да кажеш?
- Аз не ...
- Кажи ми каквото щеше да ми казваш.
- Така ли?
- Да.
Мислех, че знаеш някого, който да може ...
да ми помогне да си взема бижутата от банката.
Там има много пари.
Ще се погрижа за всеки, който ми помогне.
- Дай ми да помисля.
- Добре.
Чакай да видя. Трябва да е някой, на когото мога да се доверя, нали?
- Знаеш, че той никога няма да ми даде бижутата.
- Аха.
Той държи този ключ така здраво, сигурно си го е заврял отзад.
Права си. Такъв си е Сами.
Вероятно и наистина го държи там.
Какъв късметлия е. Можех да го заровя до сега.
Можех да замина за Европа и да взема детето.
- Тогава би ме проследил, и би ме убил.
- Не, той не би те убил.
- А аз щях да го направя.
- И би бил прав. Сериозно.
- Хайде де.
- Не трябва да му взимаш детето и да заминаваш.
- Няма.
По-точно, направих го, но след като ми каза какво точно да направя, аз се върнах.
- Да, направи го. Така е. Направи го. Това ми хареса.
- Точно както ми каза.
- Това ми харесва в тебе. Постъпи правилно.
- Направих каквото ми каза.
- Да, направи го.
- Защото винаги ми казваш само правилни неща.
Да.
--- А сега всичко свърши ---
Сега той сам се прекара, нали?
- Със сигурност.
- Всичко се стовари на неговата глава.
Изменил се е. Да, измени се.
- Той не е същия човек.
- Не, вече не е.
- Нещо се възгордя.
- Точно така.
Той ме мрази.
Ненавижда ме от цялата си душа.
Хайде, стига. Ти си жилава. Ще издържиш.
- Не плачи.
- Не съм толкова силна, колкото си мислиш.
Да, силна си.
Не съм. И той страшно много ме плаши.
- Никога да знам какво ще направи.
- Стига де.
- Не се плаши.
- Трябва ми помощ. Наистина.
Трябва ми малко помощ.
Трябва да ми помогнеш.
Трябва ми нов спонсор, Ники.
Наистина. Трябва ми нов спонсор.
- Това ли ти трябва?
- Да.
- Спонсор?
- Да.
Добре. Не се тревожи за това.
Никой няма да се бъзика с тебе повече.
- Аз ще се грижа за тебе.
- Грижи се за мене.
- Нали това искаше?
- Благодаря ти. Да.
- Да. Аха.
- Нали това искаше?
--- Да, ти написа това с твоята писалка, но не с твоето сърце ---
--- Третият крал е шут ---
--- Ти приключи писмото си с думите: "Моля, подпиши ми чека" ---
- Тази е жената на Ейс.
--- Защо си глупава ---
--- бедна, тъжна, безполезна глупачка ---
- Фантастично.
--- Ако мислиш, че парите могат да запълнят годините мои страдания ---
--- докато не прекъсне животът ми ---
- Това е чудесно за шефовете.
--- Отговарям на последното ти писмо, което казва, че трябва да се разделим ---
--- разкъсвам се на парчета, така както ти разкъсваш сърцето ми ---
--- Смея се когато ти ме целуваш и тръпна когато ме докосваш ---
--- Едиственият ми грях е, че толкова много те обичам ---
--- Спечели малко ---
--- Загуби малко ---
- Здрасти.
- Здрасти.
- Не отговори на пейджъра.
- Изхвърлих го.
Изхвърлила си го?
Опитах се с него. Знам, че така искаш, но това е ...
Карам си по пътя и тая щуротия започва само едно бип, бип, бип, бип!
Аз съм в ресторант, то пак. Пречи ми.
Писна ми вече. Къде е Ейми?
- Сложих я да спи.
- Oоо.
Взех ти цигарите.
Оскар иска да му се обадиш.
- С кого вечеря?
- С Дженифър.
- Къде ходихте?
- В "Ривиера".
Какво си поръчахте?
- Аз ядох салата.
- А Дженифър какво си поръча?
Същото.
Добре.
Искам да се обадиш на Дженифър...
и искам да й кажеш да ти каже какво сте си поръчвали за обяд.
Ще те слушам на другия телефон.
- Защо исках да го правя?
- Знаеш защо.
- Просто го направи.
- Добре.
Само да си взема чаша.
Линията е заета.
Няма никого.
- Ало.
- Ало, Дженифър. Тук е Сам.
Добре. Не съм вечеряла с Дженифър.
- Добре.
С кого беше?
Бях с познат.
Знам, че си била с познат. Кой беше?
Просто се надявам да не е бил този, за когото си мисля.
Надявам се да не е бил.
Знаех, че лъжеше.
Каквото беше направила, беше станало, а аз направих каквото трябваше ...
но, за бога, Ники беше най-лошото нещо, което е могла да направи.
А какво щеше да е, ако той не спреше?
Това щеше да ни убие и двамата.
Можех да скъсам с него.
Тя беше много сговорчива когато искаше.
И ето как се откачи тя от него.
Хей, Джинджър.
Не забравяй, ако си заподозряна ...
ако нещо те попита, отричай всичко.
Разбра ли? Не искам да го върнат вкъщи в сандък.
Това би било сериозен проблем.
Трябва да си внимателна. Той не е глупак.
Чуваш ли какво ти казвам?
Знам, няма нужда да ми казваш това.
Какво? Мислиш ли, че съм глупачка?
Мислиш ли, че си глупачка? Не.
Мисля, че си красавица. Но трябва да тръгвам.
В това време, Ники така прецакваше нещата по улиците...
че всеки път, кагато Марино се връщаше вкъщи, пратките ставаха все по-малки.
Стигна се дотам, че когато пристигаше ...
не знаеше дали ще го разцелуват или ще го убият.
Франки, искам да те питам нещо.
Нещо лично.
Но искам да ми кажеш истината.
Разбира се, Ремо.
Искам да ми кажеш истината, нали така.
Винаги съм ти казвал истината, Ремо.
Франки ... малчуганът...
той чука жената на Сам, нали?
Защото ако е така, значи имаме проблем.
Какво можех да кажа?
Знаех, че ако дам грешен отговор ...
Ники, Джинджър, Ейс, всички те могат да бъдат убити.
Защото има едно общо между тия старомодници.
Те не обичат някой да чука жените на другите.
Това е лошо за бизнеса.
Така че излъгах, макар че знаех, че да лъжа Гаджи ...
и можех да бъда убит.
- Не, не съм разбрал за такова нещо.
- Сигурен ли си?
Абсолютно.
Ремо, нещата там нещо много се прецакаха.
Знам. Затова те питам.
- Виждаш ли, главната ми грижа е Ники.
- Мм-мм.
Искам да знам дали прави той всичко, както трябва, дали е добре.
- Добре е. Чудесно.
- Моля те да наглеждаш Ники.
- Направи го заради мен.
- Няма проблеми.
Не бих искал да рискувам нищо заради нашите приятели. Разбираш ли?
- Разбирам.
- Добре.
Франки, ти си добро момче.
Благодаря ти, Ремо.
Сега вече Ники и неговата шайка съвсем се разпуснаха.
Вегас наистина пламна от него.
Поркане, кока, курви.
Направо се оля.
Не беше предишният Ники, нищо общо.
- Прекалено много пиеш.
- Шибай се.
Една нощ той удари някакъв три пъти ...
преди тоя да падне.
В старите дни, Ники можеше да го просне с един удар.
Добавете това към общото ...
Може би на Вегас му писна от всички нас.
Неговата тайфа го съпровождаше навсякъде.
Всички те бяха надрусани с кока през половината време.
Започнаха да правят глупости. Най-зле беше Блу.
- Хей, момчета, какво искате?
- Полиция! Стой в колата!
Той никога не знаеше да си държи устата затворена.
- Пусни оръжието!
- Майната ти!
Ченгетата го застреляха ...
- защото помислили, че държи не сандвич, а пистолет.
- Може и да се били прави, но кой знае?
- Боже господи!
Какъв ти пистолет? Държи сандвич в ръцете си.
- Какво искаш? Тъмно като в рог.
- Настина тъмно!
-Беше в станиол. Приличаше на пистолет!
- Абе малоумник такъв!
- Ще попълвам формуляри през следващите два месеца заради теб!
- Какво ще правим?
- Съжалявам!
- Бунак!
След това тайфата на Ники започна да излиза по нощите...
и започнаха да обстрелват къщите на полицаите.
Стигнаха до положение, че повече не можеха да говорят в "Златна треска" ...
защото федералните поставиха микрофон в стената.
Дори когато трябваше да говорят навън, трябваше да си прикриват устите ...
- По дяволите, пак се прикрива.
- защото федералните започнаха да четат по устните им.
Ники получи известие от един, който му дължеше пари.
Той ме попита отново за тебе и жената на Сам.
Върви, върви. Какво каза?
Попита ме отново за тебе и жената на Сам.
Така ли? Какво му каза?
Казах му, че не знам нищо.
Джигс и Тони Горилата казаха, че ако е имало нещо, ти си свършен.
Мислиш ли, че той ще се оплаква нещо зад гърба ми?
Не, ти би узнал за това.
- И какво ще го спре?
- Знам, знам.
Повече не му вярвам, но при тях нищо не е наред.
Да, но те продължават да питат за това.
Със сигурност. Нали печелят пари от него.
Имам странното чувство, че той е започнал нещо като война или подобно.
Все още не се сигурен, но знаеш ли какво искам да направя?
Кой е този? Кой е този?
Той е никой.
Знаеш ли какво искам да направя?
Кажи на двама от твоите да изкопаят дупка в пустинята и да ти покажат след това къде е тя.
- Анджело и Бъстър.
- Добре, но не съм сигурен още.
- Ще го направят.
- Когато съм готов, ще ти кажа.
- Ще ида да видя чифута и ще го накарам да изчезне.
- Добре.
Само да знам. Но ти трябва да си готов.
Знаеш за кое ти говоря?
Казах ли ти да правиш нещо?
Казах, че не се сигурен. Ще разбереш. Искам да го обмисля.
Къде са тия нещастници? Доминик не каза ли, че са в мотела?
Около или в банката. Не знам. Там някъде.
--- Хей, хей, хей, ето какво ти казвам ---
--- Не мога да получа ---
--- удовлетровение ---
--- Не мога да получа ---
--- Не мога да получа ---
--- Опитвам се, опитвам се, аз се опитвам, опитвам, опитвам ---
--- Не мога да получа --
--- Не мога да получа ---
--- Когато гледам телевизия ---
- Веднага се връщам.
--- И един човек идва да ми каже ---
- Руди.
Всички позвънявания за мене ги прехвърляй на г-н Шербърт. Веднага се връщам.
- Разбира се , г-н Ротстийн.
- Отивам до къщи за малко.
--- Същите цигари като моите ---
--- Не мога да получа Не, не, не ---
--- Ей, ей, ей ---
--- За това говоря ---
- Тръгва за дома си.
- О ... добре.
--- И аз правя това, и аз се опитвам това ---
--- И се опитвам да направя малко пари ---
--- Мила, мила, мила, мила, мила, мила ---
--- Мила, мила, мила, мила... ---
- Ехо?
- Ехо! Джинджър.
- Помощ, тате!
- Ейми!
- Ейми, отвори вратата!
- Не мога! Вързана съм.
- Тате!
- Какво се случи?
- Кой ти причини това?
- Мама.
Отивам да взема нож и да прережа тия въжета, сладурче.
- Не, моля те, моля те!
- Добре, тати се връща веднага.
- Кога се случи това, сладурче?
- Не знам.
По кое време го направи? Кога излезе тя?
Не знам.
- Ало?
- Сами.
- Да. Кое е там? Ник?
- Аз съм.
- Да. Добре ли си?
- Не, не съм добре.
- Как разбра, че съм тука?
- Просто исках да говоря с тебе.
Джинджър я няма. Тя е завързала Ейми и я е заключила в стаята й.
Трябва да я намеря. Не знам къде е.
Слушай, Джинджър е тук, в "Наклоненана кула" с мене.
Тя е там с тебе? Тя е там с тебе.
- Да, тя е тука.
- Идвам веднага.
Уф, добре.
- Идва.
- Чудесно.
Ейс, чуй, не прави сцени, нали?
- Просто искам да говоря с тая ирландска кучка.
- Не знаеше към кого да се обърне.
Не знаеше къде да се обърне. Опитва се да запази брака си.
- Ники, искам да говоря с тая скапана кучка.
- Ей.
Бъди мил. Успокой топката.
Бъди мил. Не се разбеснявай тук.
--- Ще изхвърля моята печал ---
- Здрасти, Сам. Сигурно не си на себе си?
Да завържеш детето ни и да заключиш скапаната врата? Да не си откачила?
Та това е нашето дете. Ти наред ли си?
Това беше само за малко, Сам. Детегледачката е нямаше.
Ще те наредя здраво за това. Ако още веднъж го направиш, ще те ...
- Просто исках да изляза за малко навън.
- Аз трябваше да ...
- Тя беше заспала. Веднага щях да се прибера ...
- Слушай.
- преди още да се е събудила.
- Слушай какво, мръсна курво. Слушай ме.
- Майната ти. Исках да се върна ...
- Дай да ти кажа нещо.
- преди тя да се е събудила.
- Чуй ме. Слушай внимателно.
Ако още веднъж я пипнеш, ако още веднъж направиш нещо такова ...
ще те убия, чисто и просто.
Чу ли ме? Чисто и просто.
- Защо просто не ме оставиш да си ходя, Сам?
- Ще те убия!
- Скапана курва.
- Ще подпиша всичко, което искаш.
Само искам ключа за бижутата си и да ме оставиш да си ходя.
- Искаш си бижутата ли?
- Искам да ме пуснеш.
И да те оставя да ме позориш ли, свиня такава?
Да ме позориш ли? Взимай се в ръце и бъди майка.
Качвай се в колата и веднага се прибирай вкъщи.
Ставай се и се качвай в ... Ста... Ставай, ставай!
- Ставай.
- Не бил правила това на твое място.
- Не бих правила ...
- Ставай!
- Не бих правила ...
- Ставай веднага ... Заплашваш ли ме?
Ще те убия още тука. Ставай и заминавай вкъщи.
- Тръгвам, тръгвам!
- Ти ...
- Сега разрешение от него ли ти трябва, за да се прибираш вкъщи?
- Е, и?
Кой ти изпи мозъка на паркинга, преди да дойдеш?
- А?
- Ти ме разболяваш, ти ...
- Курвата винаги си остава курва.
- O, майната ти!
- Майната ти, Сам Ротстийн! Майната ти!
--- Не мога да получа удовлетворение ---
--- Не мога да получа удовлетворение ---
- Да, Били Шербърт, моля.
- Кой е?
- Били, чуй, после ще ти обяснявам.
- Имаш ли оръжие вкъщи? Веднага го донеси.
- Добре.
- Спокойно. Ще го направя.
- Добре.
--- Не, не, не, не, не, удовлетворение ---
--- Не, не, не, не, не мога да получа удовлетворение ---
- Стой на място!
--- Не мога да получа удовлетворение ---
Къде е той? Проклятие, искам това чифутско копеле да умре!
Успокой се. Шшш. Скрий й колата отзад.
Няма причина да ми криеш колата! Той вече знае!
Какво му каза? Навярно той се е прибрал и е готвил пържола?
- Трябва да знам какво точно му каза. Кажи ми какво точно му каза.
- Аз ли? Нищо не съм казала.
Казах: "Не, не, не". Каквото той и да казваше, аз мълчах.
Казах ти, че това е много опасно.
Аз ти казах: "Джинджър, това е опасна ситуация. Бъди много внимателна."
Ако беше толкова опасна, тогава защо не го уби?
Няма да го убивам. Я `земи млъкни.
- Убий го и всичко ще приключи!
- Не мисли със задника си!
Познавам го от 35 години, и трябва да го очистя заради тебе ли?
Нещастник.
- Знаех го това.
- И какво ще стане с парите ми?
Как сега ще си взема проклетите пари?
Мислиш ли, че той ще ти даде скапаните пари? Да не си мръднала?
- Виж какво му причини на човека?
- Какво?
Ако само си беше държала затворена устата.
Каква е разликата! Въобще не трябваше да се набърквам ...
- Ах, ти, отрепка такава!
O! Майната ти. Майната ти. Излизай! Излизай, ма!
- Излизай, ма!
- Не! Не!
- Ела тука, успокой се!
Не трябваше въобще да се набърквам с тая идиотщина!
Ти ще я убиеш. По-спокойно.
- Разкарай я оттука. Разкарай я.
- Да вървим, да вървим.
Нямам нужда от теб. Сама ще си взема скапаните пари!
Добре.
- Отивам във ФБР! Не ме е страх вече!
- Добре. Бъди внимателна.
- Ти ме чука за последен път!
- Добре. Хубаво.
- Бъди внимателна. Хайде. Да се прибираме.
- Можеш ли да повярваш?
- Виж го ти тоя нещастник.
Прецаках се, Франки. Тоя път здраво се прецаках.
Не трябваше да се захващам с тая шантонерка.
Спокойно. Какво можеше да направиш?
Искам да кажа, че тя ти се навря в ръцете?
Здраво се осрах тука. Какво знаеш ти?
Здраво осиране.
Бях вече оставил дъщерята при съседи ...
и имах около милион в брой и бижута ...
които дадох на Шербърт да заключи в хотела.
Сложи ги в сейфа на хотела и веднага се върни тука.
- Тя е сама. Вземи пушката и иди в стаята на Ейми ...
Чакай ме там.
- Излез навън и говори с мене!
Ти ме игнорираш, нещастник такъв!
Това искам да кажа! Слез долу веднага!
След долу да говориш, проклет да си!
Майната ти! Проклет да си, ела тука!
Ще мина със скапаната ти кола през гостната!
Шибан страливец! Нещастник!
- Ела тук да говорим, мамка ти!
- Ще спреш ли?
- Ти си пияна. Ти си се надрусала.
- Не съм!
- Ще съжаляваш, ако не спреш.
- Не ме заплашвай!
Повече няма да ме заплашваш!
Отрепка! Боклук! Поболявам се от тебе!
Аз се чукам с Ники Санторо! Така е! Той ми е новия спонсор!
- Какво ще кажеш, шибаняк!
Какво ме гледате? Майната му!
Хей. Прибирайте се вътре! Това не е ваша работа!
Няма повече да се занимавам с твоите лайна!
Отивам в ФБР! Ще отида в полицията!
- Няма да те пазя повече, мамка ти!
- Г-жо Ротстийн ...Шшш...
- Не ме пуска вътре!
Г-н Ротстийн, съжалявам. Получихме оплакване за шумотевица.
- Опитвам се да си вляза в къщата. Той не ме пуска.
- Разбирам.
Няма да я пусна вътре. Съжалявам, Ранди, но няма да я пусна вътре.
- Няма да я пусна вътре при това поведение.
- Няма да му пусне ли?
- Кой знае какво ще направи вътре.
- Че какво ще направя?
Не съм се преобличала два дни!
- Просто искам да си взема някои неща! Голяма работа!
- Добре.
Какво ще кажете да я пуснем вътре, за да си вземе някои неща?
- Все пак половината къща е нейна.
- Страх ме е да я пускам вътре.
Не те е страх, нещастнико!
- Страх ме е, че ще потроши всичко.
- Пусни ме в къщата! Ей, ей, ей!
Нещастник, отрепка!
- Спокойно. Ей. Моля ви се!
Трябва да те е страх от това как се отнасяш с мене!
- Може би ще е по-лесно ...
- ако й разрешим да си вземе нещата ...
- ние ще сме тук за всеки случай.
- Ако се успокои, ще й разреша да влезе вътре ...
- Аз съм спокойна!
- Ако се успокои ...
ще я пусна вкъщи за пет минути ...
ако вие, господа, я съпроводите, в случай, че не иска след това да напусне.
- Може ли да вляза? Може ли?
- Това не е проблем.
- Джеф, ще влезеш ли с нея?
- Да, да. Чудесно! Майната ти!
Няма да повярвате колко важно е това за мене. Той е заключил всичките ми важни неща.
Всичките ми документи и неща, трябва да ги взема ... Затова не му позволявайте да идва.
Знам, че те са в бюрото му ... Мамка му.
Бъдете внимателен. Може да се появи всеки момент.
Гледате ли за него?
Готово.
Не я искам вътре повече от няколко минути.
Не, не повече от 2-3 минути. Имаме и друга работа, освен тази.
Ще я пришпоря.
- Другото наред ли е, освен това?
- Да. Добре е.
- Как е семейството ти?
- Не е лошо. Между другото, жена ми пак е бременна.
- О, това е хубаво. Поздравления.
- Благодаря.
Много сме щастливи от това.
Искам да взема само още едно нещо и тръгваме.
О, как ме вбесява това! Не се тревожи.
Щеше да е чудесно ...
ако вие, момчета, дойдете с мене ...
защото той ме заплашва!
Късмет. Благодаря ви.
Не мога да повярвам.
Искам да взема малко пари. Ще дойдете ли с мене?
- Чарли, трябва да я спреш. На всяка цена.
- Съжалявам, Сам.
- Какво мога да направя?
- Тя е скапана наркоманка. Не е на себе си!
Тя има ключ. Все още се води на двете ви имена.
- O!
- Нищо не мога да направя. Бих искал да ти помогна,
но не мога.
- По закон тя не може да го вземе.
Законно не може. Половината е мое.
- Ейс, чуй ме.
Нищо не мога да направя.
- Половината... идвам веднага.
По дяволите! Проклятие.
Ох, ще ми трябва чанта. Попитайте някого за голяма чанта.
- Донеси чанта, човече.
- Ето, ето.
- Госпожо, не мога да ги взема.
- Не, можеш, можеш. Беше толкова мил с мене.
- Да, просто дръж чантата отворена. Добре? И аз ще мога ...
O, господи, това е той. Трябва да го спрете.
Каза, че ще ме убие. Трябва да го спрете.
Г-н Рот... Г-н Рот... Г-н Ротстийн, един момент.
- Чакайте малко.
- Тя си тръгва!
- Нищо не можем да направим.
- Нищо не можем да направим
- Вижте, вижте, вижте.
Не можете да я спрете за превишена скорост, а? Вижте какво прави.
- Нищо не можем да направим. Тя имаше ключ.
- Води се титуляр.
- Давай да я настигнем на станция "Ситго".
- Добре. Да вървим.
- Арестуваме ви за ...
- За какво?
- Ние ви арестуваме за помощ и подстрекателство ...
- За какво???
- Арестуваме ви за помощ и подстрекателство ...
- Но аз просто си тръгвам.
След всичките заплахи и други глупости ...
стоварили се върху главата й, Джинджър не можа нищо да им каже.
- Но, между другото, на федералните тя вече не им и трябваше.
- Но това е мое.
Те бяха събрали всички парчета от мозайката.
- Но аз не съм направила нищо.
Всички започнаха да се сгромолясват, един след друг като домино.
- ФБР! Имаме разпореждане!
От Пискано, когото бяха подслушали...
та до Ники, Джинджър, мене и моя лиценз ...
- Направо рай. Направо го осрахме.
- Мамо.
- Да, някой чука на вратата.
ФРБ, имаме федерална заповед за обиск.
Та аз усетих студения повей и изчезнах.
Кой би искал да се бърка в тия лайна?
- Казвам се Марк Каспър. Специален агент от ФБР.
- Така ли?
- Може ли да се обадя по телефона?
- Ей, чакай малко.
Можете да се обадите, но не трябва така да ни говорите.
Всички вън от стаята. След сигнала.
Ники: Те заловиха почти всички. Агент: Това място е затворено!
- Вземи главния отчетен лист.
- Искам да задържите всички документи, без значение какви са.
Сложете всички кутии на масата.
А, да. Ето ги и тях. Ама се дреболии.
Грийн ли? Дори и не питайте.
- 30 000$ са ваши.
- Не, не са. Защото не ме интересуват.
Мене ме шантажираха. Желая да ви разкажа всичко, което искате да знаете.
- Няма какво да крия. Ники: Накрая за капак...
Не можех да повярвам. Намериха записките на Пискано за направените разходи.
- O, това е добре. Бинго.
- Все едно им даде фотокопие.
Имена на хора, адреси, дати, всичко.
- Вижте това. Толкова ви благодариме, г-н Пискано. Колко мило от ваша страна.
- Това са книги на майка ми.
- Вие сте арестуван.
Ники: Ама че гумена глава!
- Какво правите, момчета?
- Спокойно.
- Чакайте!
- Чакайте! Той е болен! O, господи!
- Отдръпнете се.
- Мисля, че е сърцето! O, господи! Диша ли?
- Бърза помощ!
Бедният Арти. Така се притесни, че получи инфаркт ...
и падна мъртъв точно пред очите на жена си.
- Успокойте се!
- Арти! Не, няма да се успокоя!
- Той ми е съпруг! Арти! Арти!
- Не можем да му помогнем ако ...
А в края на деня ...
те накрая дойдоха при мене със снимките.
- Защо да пазиш приятел, който така те предаде?
Но аз не исках да ги гледам.
Аз не исках да гледам тези, които ги доведоха тях.
Ваша чест, както можете да видите, моите клиенти са стари и немощни.
Всяко затваряне може да доведе до сериозни здравославни проблеми.
Когато шефовете бяха арестувани, някои бяха толкова стари ...
че имаха нужда от доктори дори в съда.
Предварителното следствие препоръчва гаранцията да не се променя.
- Обявявам прекъсване.
- Ники: Което изглеждаше, че те могат да получат...
по 25 години затвор за източване на казиното...
болни или не толкова, знаете, че хората щяха да ги подкастрят.
И така, в деня на призоваването, те направиха своята среща точно в задния двор на съда.
Когато се случи нещо такова, знаете как ще свършат нещата.
Винаги е по-добре без свидетели. И така какво ще правим с Анди?
Няма да проговори. Той е добро дете.
Мъжко момче, точно като своя старец.
Така го виждам аз.
Съгласен съм. Стабилен е. Той е Марино.
Така е. Винаги е бил така. Ремо, ти какво мислиш?
Вижте ... защо не дадем шанс?
Поне така аз чувствам.
Извикай Арти. Кажи му, не ме интересува какво...
- да бъде в офиса ми в четвъртък сутринта преди 11:00.
- Готово.
Страшно важно е. Ще имам разговор с него ...
Колкото и да го харесваха, той не беше един от нас.
Не беше италианец. Знаеха, че може да проговори.
Иначе Стоуни можеше още да е жив.
Първият, който трябваше да изчезне, беше Джон Нанс.
Той намери тихо, топло, усамотено местенце в Коста Рика.
- Мислеше, че никой няма да го намери там.
Но синът му беше пипнат за наркотици от федералните.
Разбира се, шефовете бяха уплашени, че той ще се появи от скривалището си...
за да спаси детето си и че ще ги издаде.
И така ...
Къде си тръгнал, отрепко?
Но както и да е, те всичките щяха да го последват.
- Всички да залегнат.
Майната ти.
Преди да разбереш ...
всеки, които знаеше нещо за това, беше премахнат.
O, не! Не! Не!
След като си тръгна, Джинджър не беше много полезна за никого.
Свърза се с някакви сводници, издънки, наркомани и рокери в Лос Анжелис.
Само за няколко месеца успя да потроши всичките пари и бижута.
След като намерили тялото й ...
наех частен лекар да направи повторна аутопсия.
Каза ми, че са й дали свръхдоза.
Накрая единственото, което й остана, бяха 3600$ в чисто нови монети.
Нямаше значение какво можеха да кажат федералните или вестниците по бомбения атентат срещу мен ...
беше си аматьорска работа, това мога да ви кажа.
Който и да беше, той бе поставил динамита под седалката ДО шофьора.
Но което той не знаеше, както и никой друг извън завода ...
беше, че този модел кола беше направен със специална метална плоча под шофьорската седалка.
Това беше единственото нещо, което ми спаси живота.
Бомбаджията не беше никога разкрит, но аз подозирах кой е драснал фитила.
- Здрасти, Ники. И насочих силите където трябва.
- Как си?
- Какво правиш?
Отидоха месеци, докато всичко се успокои.
Но, накрая, моите момчета излязоха под гаранция ...
и шефовете поискаха да изпратя брат си Доминик извън Вегас.
Все заради тия долари. Все тия шибани долари.
Все още беше много горещо за мен дори да съм близо до Вегас.
Така че организирах среща с момчетата далеч от патардията.
Не исках брат ми да се мотае наоколо. Тоест, което си право, си е право.
- Те не се размотаваха ...
Е..а си майката!
Какво по ...
Хайде, шибаняк!
- Яки момчета! Ти и скапания ти брат!
- Вие скапана измет! Стига!
- Франки!
- Стига! Виждаш ли? Внимавай!
- Франки! Франки! Лайно такова!
- Майната ти, скапаняко!
Скапан педал, нещастник!
Не, не, не, не!
На ти, скапаняко!
Франки, остави хлапето на мира. Още диша.
Още диша. Остави го. Франки!
Добре. Съблечи го.
Не така. Не така, по дяволите.
Ах, Доминик. О, Дом.
Доминик. Доминик.
Доминик.
Оо, Доминик.
Хайде, хайде.
- Да ги заровим ли?
- Да.
Свършено беше с тях.
На шефовете им беше омръзнало от Ники. Беше им писнало.
Колко можеха да отнесат? Наказаха ги за назидание на останалите.
- Заровиха ги докато още дишаха.
Господине, добре ли сте? Внимавайте!
- Г-не, добре ли сте?
- Да.
Те имаха други идеи за мене.
Имаме нужда от малко помощ!
- Вие сте късметлия, господине.
Градът нямаше вече да е същия.
След "Танжирс", големите корпорации поеха всичко.
Днес прилича на Дисниленд.
И докато децата играят на пирати...
майките и татковците пускаха парите за наем и режийни, че и парите за колеж на юношите ...
в процепите на автоматите.
В старото време крупиетата ти знаеха името, какво пиеш, какво играеш.
Днес е като проверка на летището.
И ако си поръчаш руум сървиз, ти си щастливец ако го получиш преди четвъртък.
Днес всичко отмина. Виждаш някоя акула с четири милиона в куфар ...
и някой 25-годишен сополанко да иска номера на социалната си осигуровка.
След като духът е изпуснат от бутилката ...
корпорациите практически разкъсаха всички стари казина.
И от къде дойдоха парите за повторното построяване на "Пирамидите"?
Наркотици.
Още ли не вярвате?
- Вероятен. Може би под въпрос.
Кажете ми, ако разберете.
Но накрая поне не се завърнах там, откъдето тръгнах.
Още можех да познавам победителите ...
и можех още да правя пари за всички хора от родния край.
А кой се бърка в печалившите неща?
Това беше.
Превод и редакция: BEST RIPPER