Casino (1995) (Casino - CD1.srt) Свали субтитрите
Няма друг начин.
Длъжен си да му дадеш ключовете от всичко, което имаш.
Иначе какъв е смисълът?
И, за известно време, аз мислех, че обичам именно така.
РОБЪРТ ДЕ НИРО
ШАРЪН СТОУН
ДЖО ПЕШИ
К А З И Н О
учавстват още: ДЖЕЙМС УУДС
ДОН РИКЪЛС
АЛЪН КИНГ
и др.
режисьор: МАРТИН СКОРСЕЗЕ
Преди да се захвана с казиното и да се издигна...
Ейс Ротстийн беше адът за залагащите, направо ви казвам.
Бях толкова добър, че когато се басирах, можех да променя залозите...
при всеки букмейкър в страната.
Сериозно ви казвам, така се бях усъвършествал в това...
че видях рая на земята.
Повериха ми управлението на едно от най-големите казина в Лас Вегас, "Танжирс"...
същите тия момчета, които можеха всъщност да разполагат с такива пари...
62 700 000$.
Не знаех всичките подробности.
Никой не знаеше всичките подробности, но трябваше да бъде идеално.
Искам да кажа, че той ме нае, мене, Ники Санторо, негов най-добър приятел, да му пазя задника...
и нае Джинджър, жената, която обичаше, в своето дело.
Но накрая ние всичко осрахме.
Това също трябваше да е точно.
Но се оказа, че това е бил последният път, когато улични момчета, като нас...
са получили нещо наистина дяволски струващо си.
В това време Вегас беше място, където милиони тъпанари...
долитаха на своите тенекии...
и оставяха след себе си около милиард долари.
Но нощем не можеше да видите пустинята, която обграждаше Лас Вегас.
Но именно в пустинята се решаваха голяма част от проблемите на града.
В пустинята има много дупки...
и много проблеми са погребани в тях.
Освен тогава, когато ти го правеше правилно.
Искам да кажа, че дупката трябваше вече да е изкопана...
преди да се появиш с товар в багажника.
Иначе трябваше да губиш половин час или 45 минути за копаене.
И кой знае дали някой нямаше да се появи през това време?!
Преди да разбереш какво ще става, е най-добре да изкопаеш още няколко допълнителни дупки.
Можеше и да си там през цялата шибана нощ.
10 години по-рано.
Кой можеше да се противопостави?
Навсякъде другаде из страна аз бях букмейкър, играч...
вечно оглеждащ се, гонен от ченгетата, денем и нощем.
Но тук, аз съм г-н Ротстийн.
Не само съм законен, но и управлявам казино.
И това е като да продаваш на хората мечти за жълти стотинки.
Аз наех една дружка, Били Шербърт, за мениджър, и се захванах за работа.
...мениджър на казиното. А това е Рони, който отговаря за залата с картите.
За такива като мен, Лас Вегас отмива всички предишни грехове.
Нещо като морална автомивка.
Правеше с нас това, което света Лурдес правеше с гърбавите и сакатите.
И заедно с нашето легализиране пред закона...
идваха пари, купища пари.
Иначе какво си мислиш, че правим ние тук, в средата на пустинята?
Всичко е заради тия пари.
Това е крайният резултат от тези ярки светлини...
и този разкош, и цялото това шампанско...
и всички тези безплатни стаи, и всички курви и поркане.
Всичко е направено само, за да приберем вашите пари.
Това е истината за Лас Вегас.
Ние сме единствените печаливши.
На играещите не се оставя нито един шанс.
И техните пачки отлитат от масите...
в нашите кутии, по асансьор...
в най-святата стая на казиното.
Мястото, където се събираха всичките пари...
светата светих, стаята за броене.
- Достъпът тук беше напълно ограничен.
- Провери 3 000.
Даже аз не можех да влизам вътре.
Но моята работа беше да я държа пълна с пари. Това беше сигурно.
Имаше толкова от тия шибани пари вътре...
че можеше да си построиш цяла къща от пачки по 100$.
А най-хубавата част беше там, горе...
а бордът на директорите въобще си нямаше представа какво ставаше на практика.
- Пет хиляди.
Искам да кажа, че за тях всичко изглеждаше наред.
Правилно? Грешно.
Провери 5 000.
- Момчетата вътре в броячната...
- Пет хиляди.
бяха поставени там да покриват щипането.
Те можеха да грешат в отчетите, можеха да губят цели пачки.
Можеха даже да взимат цели пачки от кутиите.
И всичко това беше заради човека, стоящ тука...
стоящ пред близо два милиона долара...
пощипващ пари от началниците, без никой да се усети...
нито охраната, нито който и да е.
- Провери 200.
Забележете как в броячната витае чувството, че никой нищо не забелязва.
Обаче някой винаги гледа в друга посока.
Ето, вижте тези момчета. Изглеждат заети, нали?
Те броят парите. Кой иска да ги безпокои?
Искам да кажа, че Бог им е забранил да правят грешки и да крадат.
Между другото, влизаш и излизаш.
Минавате покрай мутрата, която получава маса пари седмично...
само за да следи вратата.
Това е рутина. Обичайна работа: влез, излез, здравей, довиждане.
Това е всичко.
Просто още един тлъст шибаняк излиза от казиното с куфар.
А сега този куфар тръгва точно към едно място:
Право в Канзас сити, намиращ се толкова близо...
до Лас Вегас, че босовете на Средния Запад можеха да отидат...
без страх, че могат да бъдат арестувани.
Този куфар беше всичко...
което босовете искаха.
И те го искаха всеки месец.
- Хей, Джон, как пътува?
И този стар шибан мормон...
трябваше да лети с този куфар веднъж месечно, лесно и просто.
- Нещо ухае вкусно.
- Да, приготвили са ни нещо за хапване.
Щяха да идват босове от всички места:
Детройт, Кливлънд, Милуоки...
От целия Среден Запад.
И щяха да се срещнат в склада на този хранителен магазин в Канзас сити.
Искам да кажа, че никой даже не знаеше за това.
Едно от тия момчета накара майка си да приготви цялата храна.
- Виждал ли си някога този Джери Стериано?
- Джери Стериано?
Тези стари мазньовци може и да не приличат...
но, повярвайте ми...
това бяха момчетата, които управляваха Лас Вегас в сянка.
Мамо, този човек е отново тук.
Защото те контролираха Профсъюза на шофьорите на товарни автомобили.
И това беше мястото, където трябваше да се отиде, ако ви трябваха пари назаем за покупка на казино.
- Желаете ли скарида?
- Аз ще си взема.
Заповядайте, господа.
Никой не получаваше заем от Профсъюза, докато момчетата в тази стая...
не се убедяха, че ще получат своите малки куфарчета.
Такива момчета бяха рядкост тук, извън Детройт.
Или специално такива като Ремо Гаджи, старши по ранг.
Нещо си се закръглил?
- Несъмнено най-важния човек в тази стая.
- Около 9-10 кила.
- Това е около 700 000$.
- Уф, не е лошо.
Знам, че е малко рано за Лас Вегас...
но аз искам да поканя дамите и господата от игралния бизнес.
Откакто светът се заинтересова...
Анди Стоун, шефът на Пенсионния фонд на Профсъюза...
... стана законен шеф.
- Това беше благоприятно стечение на обстоятелствата.
- Влиятелен човек.
- Филип, ставай, ако обичаш.
Той дори играеше голф с президента.
От името на Пенсионния фонд на Профсъюза...
- за мене е удоволствие да ви представя...
- Но Анди също изпълняваше и заповеди.
И когато му казаха да даде заем от фонда на Филип Грийн...
този чек за 62 700 000$...
за нов "Танжирс"...
правеше каквото му се казваше.
Да, той беше идеалното подставено лице.
Какъв още можеше да е той, по дяволите? Той не знаеше прекалено много.
Той и не искаше да знае прекалено много...
особено това, че шефовете на Профсъюза са му дали парите.
Той искаше да вярва, че Профсъюзът...
му даде тия шибани пари само защото е умен.
Много добре знам каква конкуренция имаме в този град.
И откъде го изкопаха?
Че кой знае?
Всичко, което знам е, че Грийн е бил брокер на недвижими имоти в Аризона...
на когото едва са стигнали парите за бензин до тука...
да дойде и вземе тоя скапан чек.
Разбира се, той беше човек на шефовете...
Анди Стоун, който раздаваше заповедите.
А не управителят на скапания борд, Филип Грийн.
Разбирам. Разбирам.
Сега всичко, което им трябваше...
беше някой, на когото да поверят управлението на казиното.
И кой по-добре от Ейс? Искам кажа, че той беше в Лас Вегас от две години...
и вече отлично разбираше всичко.
Но, както е редът, Ейс му даде обяснение за управлението на казиното...
и се опита да отговори сам.
Аз не знам дали ще да се справя, дори и да искам.
Комисията по хазарта никога няма да ми даде лиценз.
Аз имам поне 2 дузини арести за нелегални залози.
Но не ти е нужен лиценз, за да работиш в казино.
Трябва да се представиш за някого.
В законите на щата е казано, че можеш да работиш в казино..
докато ти разглеждат заявлението.
Бавят ги по 10 години.
Какво става когато разчовъркат всичко?
Защо да искат да чоплят?
Ние влагаме стотици милиони в тази пустиня. Защо да ни се пречкат?
Никога няма да чоплят. Всичко, от което имаш нужда, е да смениш заглавието на работата си.
Например, от "Директор на казиното" на "Управител по продоволствието".
Те приемат заявлението ти и ти отиваш на дъното на купа с хартийки.
Знам момчета, работещи по 30-тина години и нямащи лиценз.
Това е смело изказване, Анди.
Ти знаеш, че ако го направя ще управлявам по-своему.
Това е.
Сериозно, без вмешателства.
Никой не се бърка в работещо казино.
Гарантирам го.
И така Ейс пристъпи към работа.
Той им трябваше, защото Ейс ядеше, спеше и дишаше в хазарта.
Те измислиха безобидно име на неговата длъжност...
"Директор по Връзки с обществеността на казино "Танжирс""
Но единственото, с което се занимаваше, беше казиното.
Той направи своя първи залог на 15-годишна възраст и винаги правеше пари.
Но той не залагаше като теб и мен.
Знаете ли, той правеше това заради веселбата, нещо такова.
Къде, по дяволите, си се научил така да раздаваш?
Той залагаше като истински неврохирург.
Поставяше жетоните правилно.
- Това е начинът да го правиш.
- Да, сър.
Той трябваше да знае всичко, това момче.
Той установи такъв ред вътре в колектива както никъде...
и това беше основата, в която той вложи всичките си пари.
Даже връщайки се вкъщи, преди години...
когато се измъкнахме за първи път...
той знаеше дали куотърбекът е надрусан с кока...
Заложих 20 за "Колубмия".
- дали неговата прятелка беше изтощена.
- 20 за "Колубмия".
Хвърчеше като вятър така, че можеше да отсъжда всички голове по игралното поле.
Той даже отчиташе разликата във височината на отскока...
която зависеше от използваното дърво...
на училищните баскетболни площадки.
Той работеше над това ден и нощ.
Нямаше нищо относно играта, което той да не знаеше и да залагаше на сляпо.
Ейс заложи на шест. Заложи на шест.
Сезон след сезон...
този никаквец беше единствения гарантирано печаливш, когото познавах.
Но той така серозно се отнасяше към това...
че аз не мислех, че той се харесва самия.
Но той си беше такъв.
Но връщайки се назад, босовете не се осланяха на това...
дали се е одобрявал или не.
За тях той беше източник на пари в брой.
Цялата им работа беше да позвънят и да вземат парите.
Особено на Ремо...
който беше скапан дегенерат, играч, който вечно губеше...
Cazzo! [ Италиански ругатни ]
Ама че скапани взятки.
- докато Ейс не започна да снася.
- Стига толкова!
Ейс правеше повече пари за тях за уикенда...
повече, от колкото аз можех да гепя за цял месец.
Каквото и да прибираше от улицата, Ейс казваше на Ремо.
Имам предвид улични боеве, елитни коне...
крадени зебри, ограничени курсове.
Той казваше на скапания Ремо всичко.
И, честно казано, не го обвинявах.
- Ей!
- Да ощастливяваш Ремо с пари...
беше най-добрата застраховка на света.
Кучи син!
Как предвиди "Оклахома" - "Мичиган"?
Никой никога не е успявал. Как се изхитри да го направиш?
Именно затова те и така добре плащаха.
Виждаш ли? Никога нищо не ми казвай.
Какво ще правим следващата седмица?
Е, още е ранично. Бих казал, че четвъртък ще бъде добър. Така ли е?
- Добре, ще се отбиеш ли през нас?
- Ще мина.
В 7:00. Добра работа, момчето ми. Продължавай! Нали, Ейс?
Ей, Ник. Ела тук.
- Сега излизам.
- Всичко хубаво.
Ники, виждаш ли този? Наглеждай го.
Той ни носи маса пари.
Той и ще продължава да ни носи маса пари, така че го наглеждай.
Не така, като твоите шибани приятели, които нямат акъл.
- Ясно?
- Добре.
- Ти ме разбра.
- Да. Искаш аз ли да го взема?
И сега, на първо място...
трябва да се убедя, че никой не се промъква към нашето съкровище.
Барман, два коктейла за дамите.
Да, ние създадохме добър тандем.
Аз правех пари, а Ники се грижеше за тяхното събиране.
Старецът ни обичаше, и защо не?
- Те всички правят пари за нас.
- Плащат ли?
- Как Ники събираше парите?
- Те плащаха всяка седмица, както и трябваше.
- Не питай.
- И къде са скапани пари? Не виждам никакви пари.
- Здрасти, Мелиса, Хайди.
- Здрасти, Сам.
Кой е този?
- Чупи се оттука, бе! Беше девет. Заложих на девет.
- Осем беше.
Ейс, кажи му резултата от мечешката игра.
- Осем.
- Ако той не знае, значи никой не знае.
- Казвам ти, осем беше.
- Че как тогава съм заложил на девет?
Щото си скапаняк.
- Извинявай.
- Какво?
- Това твое ли е? Твойта писалка?
- Да, моя е. Защо?
Не, хубава писалка. Просто не знаех чия е.
Мислех, че е твоя. Не искам да се загуби.
Благодаря. Защо да не си вземеш писалката...
и не си я завреш отзад, шибан скапаняк.
- Ами, аз просто ти предлагам...
- Този шибан задн...
Внимавай, Джо. Внимавай.
Какво е това? Чуваш ли едно момиченце, Франки?
Чуваш ли малко момиченце, Ейс? Това малко скапано момиченце ли е?
Какво се случи със храбрия юнак...
Каза на приятеля ми да си пъхне това отзад ли?
- Ники, успокой се. Ники, Ники.
Докато се опитвах да разбера защо тоя каза това...
което каза, Ники просто го удари.
Нямаше значение колко голям можеше да бъде човекът, Ники пак би го направил.
Ти биеш Ники с юмруци, той се връща с бейзболна бухалка.
Ти го удряш с нож, той ти отговаря с пистолет.
Ако го заплашваш с пистолет, тогава по-добре да го убиеш...
защото той ще се връща отново и отново...
докато един от двамата не умре.
Слушай, с мене като охрана Ейс...
той беше щастие за шефовете.
Искам да кажа, че аз го доведох в Лас Вегас.
Той беше машина за пари.
Страхотна придобивка за тези момчета.
Както направеше залог, така и печелеше двойно.
С Ейс казиното носеше толкова пари, както никога.
И шефовете не можеха да са по-щастливи.
--- Аз получих 700 $. ---
--- Не ме намесвай. ---
--- Но знаеш, че загубих. ---
--- Всички знаят, че загубих. ---
Във Вегас, трябваше да държа няколко колоритни каубои.
Те приличаха на добрите стари момчета, нали знаеш.
Без нас тези момчета щяха още да ринат кравешки фъшкии.
Охрана, трябва да следите за чистотата.
Ако ви трябва чистач, извикайте го, разбрахме ли се?
Повече няма да се повтаря това, Сам.
-Г-н Ротстийн.
- Г-н Ротстийн. Няма да се повтори, г-н Ротстийн.
Това е още един бял тъпак или какво? Какво ти става?
- Имаш нужда от него.
- Не можеш да се отървеш ли?
Той е фиркан. Той е братовчед на щатски съдия.
Не бих поверил на този безделник и парцал за под.
Но нямах избор. Трябваше да се грижа да тях.
Тези дървеняци управляваха щата.
Много ви благодаря, сенаторе.
- Те заобикаляха законите, бяха купили съдиите.
- Здрасти, Ейс. Ей, трябва ми стая.
- Дузина политици и щатски управници...
- Кедровата стая.
идваха тук всяка седмица.
- Помогнете на сенатора, дайте му каквото иска.
- Непременно.
Защо не го ощастливявате?
... президентския апартамент.
За политици, като нашия щатски сенатор, всичко беше позволено.
Тези юнаци спечелиха този разкош когато бяха избрани...
така че, защото да не се възползват от това.
А и струваха евтино. Можехме да си го позволим.
Това е акула, като K. K. Ичикава...
който залага по 30 000$ на бакара...
беше единствения, когото трябваше да следиш.
Той играе бързо и на едро и има в брой, и кредити...
за да ти изтръска дисагите.
Преди около година той ошушка банките в две казина на Каймановите острови.
Там долу, той ни смъква два милиона...
а горе получава безплатен сапун, шампоан и кърпи.
Още една дреболия за милионера, който обича безплатни стаи...
безплатни джакузита за два милиона наши пари.
Но ние го спряхме.
Аз накарах нашия пилот да имитира повреда в самолета.
Аз не знаех, че така ще стане. Ужасно съжалявам.
Нищо не разбирам. Тези механични дефекти, знаете, че се случват.
Да, но по-добре тук, отколкото там горе, разбирате какво искам да кажа.
А след това той изпусна и полетите до Япония.
Не можеше да повярва, че има споразумение: няма стаи.
Ние го върнахме и му предложихме цял етаж от стаи.
- Съжалявам, че изпуснахте самолета
- Радвам се, че сте разбрали.
О, не. Никакви игри.
И връщайки се, той игра малко.
Той заложи 1000$, вместо обичайните 30 000$...
... в банката с петкратна печалба.
Но аз знаех, че триковете с акули като Ичикава...
не можеха да продължават дълго.
Той не мислеше за това печелейки 10 000...
той се замисли над това, загубвайки 90 000.
И така, той вдигна залозите.
И така чрез своите залози той ни върна 1 милион.
В казиното главното правило е да ги караш да плащат...
да ги караш да се връщат.
Колкото повече играят, толкова повече губят.
В края на краищата ние получаваме всичко.
--- Проклятие. Опитвам се да го направя истина. ---
--- Приличащо на нея. ---
--- Уцелих. ---
Във Вегас всеки следи всекиго.
Шест. Добре, кой ще ми даде?
Откакто играчите се мъчат да надиграят казиното...
всички до един, това е добре.
дилърите следят играчите...
- Шест.
- Залог на шест. ...разносвачите следят за дилърите.
Администраторите следят разносвачите...
салонните управители следят администраторите...
Началниците на смени следят салонните управители...
мениджерът на казиното следи началниците на смени...
А аз следя мениджъра на казиното...
а нечие неспящо око следи всички нас.
Плюс това, ние имаше дузина юнаци там горе...
много от тях бивши крупиета, които знаеха всички дяволии.
--- Опитвам се да го направя реалност. Приличащо на нея. ---
Да!
- Много мило.
- Казвах ти, че днес ми върви.
Отлично. Отлично.
Да вървим. Това е за Джинджър. Хайде.
Дано спечеля сто за моите десет.
Сто за вашите десет. Благодаря ви.
Давай!
- O, извинявай.
- Заровете...
Много ви благодаря. Много ви благодаря.
- Благодаря ви, сър. Признателна съм.
- Ти си великолепна.
Мерси. Чао, Стив. Късмет, продължавай.
Тази стотачка е твоя, скъпа. Благодаря за отделеното време.
- Стига, бе.
- Какво има?
Какво имаш предвид? Аз направих маса пари за теб, искам си дяла.
Какви пари? Видяхте как крадеш от мене.
Какви пари? Виж тези чипове.
- Аз искам половината.
- Аз те следих цялата нощ.
- Искам си парите.
- Твоята чанта е пълна с чипове.
- Нищо не съм крала от тебе.
- Зарежи!
Зарежи? Да зарежа ли? Да! Да!
- Добре, ами сега?
- Хайде!
--- Плъзгайки се и измъквайки се. Променяйки се и скривайки се. ---
--- Отдавна ми казаха. ---
--- Казаха ми, мила, че си се родила. ---
--- Повече няма да съм глупак. ---
--- Моя мила. ---
--- Ти си единствена. ---
Каква походка.
Аз се влюбих на мига.
Но във Вегас, за момиче като Джинджър, любовта струва пари.
--- Нещо в нея се промени. ---
--- Не знам точно какво. ---
Ще си надупря носа.
--- Не е важно как се старая. ---
--- Не мога да го заставя да плаче. ---
Житейската цел на Джинджър бяха парите.
- Връщам се веднага.
- Чао, Джинджър.
- Благодаря за заинтересоваността.
Тя беше кралицата на казиното.
Тя довеждаше големите риби...
и им помагаше в пръскането на пари.
- Привет.
- Ей, Джинджър. Как я караш?
Чудесно, имам нещо за теб. Ще ме покриеш ли?
- Тебе също. Много ти благодаря.
- Помисли за себе си.
- Имам вълшебни таблетки за тебе, Анди.
- O-о, йе!
Кой не желаеше Джинджър? Тя беше най-добрата от всички, които познавах...
най-известната и най- уважаната измамница в града.
Умна измамница като нея можеше да държи човек бодър...
два или три дни преди да го изпрати вкъщи изтръскан...
при неговата женичка и банковите му експерти.
--- Ти така ме радваш. ---
--- По-добре послушай, момиче. ---
--- Ти ще минеш по улицата. ---
--- Чувствам любовта. ---
Някакви промени?
Oо, спечелих на няколко игри по обратния път.
Но това бяха глупости. Тя просто беше спечелила пари.
--- Това сърце от камък. ---
- Как си днес?
- Добре.
- А ти?
- А, нормално.
Джинджър имаше тайна.
- Вземи една.
- Благодаря.
- Тя знаеше как да се отнася с хората.
И това беше всичко нужно във Вегас.
- Шест хиляди и осемстотин.
- Мерси.
Град на рушветите.
- Спокойна нощ.
Благодаря подобно.
Тя се грижеше за дилърите...
- Хей, Мич.
... салонните управители, началниците на смени...
но, преди всичко, тя отделяше внимание на момчетата на паркинга...
момчетата, които можеха да ти намерят всичко и да се погрижат за всичко.
Джинджър се грижеше за тях...
защото те се грижеха за охраната...
... която пък се грижеше за ченгетата, които й позволяваха да действа.
- Днес ми трябва това.
- Няма проблем.
- Ти си кукличка.
Работата на паркинга беше просто извор на пари...
те трябваше да плащат на хотелския мениджър само и само да попаднат на това място.
Но едно нещо аз така и не можах да разбера...
това как държеше всичко това под контрол ...
с изключение на нейния стар приятел, Лестър Даймънд.
- Джин, знаеш, че с мен работят други хора, те си имат партньори.
Искам да разбереш, че разчитам на тебе...
в тая работа, нали?
Ти всичко ще върнеш, и ще го поставиш на първо място, нали?
- Добре де.
- Къде отиваш?
Къде си? Ти си тук. Къде си?
- Тук съм.
- Не, не си тук.
Къде си? Къде си?
Аз съм винаги тук с теб.
- Ти си моята жена.
- Знам.
Джинджър, която познавах, не би и погледнала такава отрепка.
- Късмет.
- Мерси.
Той беше безделник, картаджия...
мошеник, издънка.
- Преследваше зъболекарите за няколко кинта.
- Внимавай.
Вечно си имаше проблеми. Все се забъркваше в нещо.
Но по неясни причини тя не можеше да го зареже.
Мисля, че Джинджър просто го смяташе за неудачник.
Някой просто трябваше да се грижи за него.
Но за Ники не трябваше никой да се грижи.
Ако намерите вътре кинти, ще ги делнем с вас.
Искам да кажа, че той сам се грижеше превъзходно.
- Ето защо всяка значка...
- Аз така внимателно всичко сложих.
... се стараеше така да се докопа до него.
- Бих оценила малко уважение от вас.
- Виж ме, приятел, глася се да живея с нея.
- Мили боже.
--- Воларе ---
Даже след кратък отпуск, те го набараха на летището.
Значи, Франк Марино беше там да го посрещне, но и ченгената бяха там.
Този път те искаха да го заключат...
... за някаква кражба на диаманти в Антверп.
- Ще подържиш ли това?
Те бяха готови да го обвинят в каквото и да е, без значение къде се е случило.
- Разкарай си нещата. И обикновено бяха прави.
- Чакай, чакай. Ето.
- Защото на Ники му харесваше да бъде гангстер.
И да го утрепеха, кой би разбрал.
- Давай, така.
Виж това. Прекрасно!
Значи, това ме безпокоеше. Щото Ники трябваше да бъде изпратен във Вегас.
- Добре, няма повече.
- Има още.
Още два стърчат тука. Знам, че има още.
- Нали ти казвам, изпаднали са!
- Зарежи.
Не се спирай, може да имаш още в косата.
А това какво е? А, това какво е?
Няма повече. Благодаря, скъпа.
Не можех да чакам докато се добера до Вегас.
Но босовете не ме изпратиха там за развлечение.
Те ме изпратиха там, за да са сигурни, че никой няма да се бъзика с Ейс.
И никой не му се пречкаше.
- Здрасти.
- Здрасти, как върви?
Здрасти, Сами.
- Виж това място!
- Невероятно.
Добре дошли във Вегас.
- Добре, Сами.
- Има ли нещо, а?
Джинджър.
Дявол го взел! Какво ще предприемеш?
Скъпа, ела тук.
Това са Дженифър и Ник, най-добрите ми приятели.
- Здрасти, Дженифър.
- За мен е удоволствие.
Добре, Сами.
След обяда ние оставихме Дженифър и Джинджър сами...
а ние излязохме на разходка.
А след това, той ме утрепа с това.
Защо мислиш, че заминах?
Каква е причината? Имаш някакви проблеми ли?
- Не, разбира се, че не.
- Значи, ще ми позволиш?
Разбира се, имаш разрешението ми. Искам само да ти кажа ...
че не е шега, не е.
Трябва да се държиш тихо.
Това не ти е вкъщи. Никакви трепаници, не обичам такива като нас.
А този шериф е истински каубой.
Дори и ченгетата не се страхуват да погребват хора в пустинята.
Не ми дреме. Не искам повече да се връщам у дома.
Писна ми от тая свинщина там.
Погледни това място. Създадено е от пари.
И знаеш ли кое е най-хубавото? Никой няма да разбере какво правим.
Няма кой да ни види. Всички обратно вкъщи.
Ник, трябва да ти кажа. Два пъти ме заключваха просто така.
Искам да съм внимателен.
Не се безпокой, нищо няма да направя.
Не се безпокой, спокойно.
Няма да те въвличам в нищо.
Ейс виждаше Вегас от една страна...
- Ще извикаш ли това момче и ще му кажеш ли, че съм тук?
- Разбира се.
но аз го виждах другояче.
Аз го виждах недокоснат.
Имаше букмейкъри, сутеньори...
наркопласьори, които можех да раздрусам.
Че къде можеха да отидат?
Така че започнах да ги строявам.
И което беше най-хубавото, за първи път в живота си...
застанах на правилен път.
Да, той беше стъпил на правия път.
Не научно доказан, но иначе работещ.
Когато печелехме, той събираше;
когато губехме, той пращаше букмейкърите по дяволите.
Какво можеха да направят на силния Ники?
- Здрасти, как върви?
- Как си?
- Това за мен ли е?
- Това нещо?
О, Ники. Аз мислех, че заделяш нещо.
Не, не, просто събирам. Събирах.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно.
- Малко съм смутен.
- Ти си малко смутен?
Може би ако ти завра мутрата през този прозорец...
ще престанеш да се смущаващ.
- Дай ми шибаните пари.
- Прости, Ник.
Нямах предвид това.
Затова и ги приготвих. Ти мислеше, че аз заделям?
- Главата ми.
- Поумняваш.
А сега Николас Санторо ще излезе и ще ни разкаже за първият американски президент.
Джордж Вашингтон е роден...
Но за сега всичко беше мило и спокойно.
Двамата с Джинджър представихме Ники и Дженифър на целия град...
като обикновени Ози и Хариет.
Чудесно, танцуваш великолепно.
Ейс въведе моя син, малкия Ники, в Младшата лига.
Както се оказа, един от треньорите...
излезе ченге от отдела за разследване.
Но това не беше важно, важното бяха децата.
Той щеше да разбере, че тук нещата не бяха така, както у дома.
Това именно беше това, каквото му говорех...
но той си беше такъв.
А Ники, бидейки си Ники, стана известен.
Особено в казиното, където въобще не работеше...
хората го разбраха.
Ето за това ме изпратиха шефовете тук.
Те искаха да ги застраховам срещу посегателства от други групи.
Като тези две надути тикви, например.
Искаха да ни оскубят с 200 бона...
- Да, наистина, така е.
- Здрасти. Как си?
Как си? Какво правиш?
Тук съм.
- Ти си тук?
- Да, тук съм с тези.
Чакаме Кармайн.
Да, търсиме Кармайн.
Беше тук. Взе куфар и тръгна.
- Тръгна?
- Кармайн си тръгна?
Замина ли?
Няма го?
Излязъл е?
Мисля, че е излязъл на разходка по улицата...
или някъде другаде.
Добре, слушай, успех със заведението.
- A,благодаря, Еди.
- Да, много успехи.
- Да, и на вас успехи.
- Ей, те забравиха да подпишат хартиите.
Да, повече няма да им трябват.
Момчетата от другите групи си тръгваха с предупреждение.
Всички останали, внимавайте.
Като тези дървеняци...
които никога не бяха чували за Ники или босовете.
Щото тия овце само създават проблеми.
Даже когато ги хващаме, те отново пълзят обратно...
с бради, перуки и изкуствени носове.
Можеш да откриеш тези задници по стила на играта им.
Като този, той поставя лилавите чипове...
по 500 всеки път, има само един малък проблем...
той винаги познава.
Ако не беше толкова лаком, не би се набил в очи.
В в края на краищата, всички са лакоми.
--- Имам чувство за бъдещето ---
--- И то не е така хубаво, знам това ---
Видях че крупието е слабо, но не беше замесен.
Не си пазеше ръката.
И повдигаше картите твърде високо.
Стана ясно, че този юнак вижда картите на крупието...
и подава сигнал на своя приятел на масата.
И това беше всичко, което е нужно на измамниците.
Те гастролират от казино на казино, търсейки слаби крупиета...
като лъвоте, търсещи слаба антилопа.
Оператор, тук е г-н Р.
Изпратете Армстронг и Петкан до втора маса.
BJ 19, втора маса, брадата.
Оператор, трябва ми г-н Щастие. Бързо!
--- Честит рожден ден ---
--- Честит рожден ден ---
--- Честит рожден ден, скъпи Джеф ---
--- Честит рожден ден на теб ---
Прилоша му!
Извикайте лекар. Сърдечни проблеми.
Всичко е наред. Моля, освободете малко място.
Те никога не разбират какво ги е ударило.
А след това като разберат...
че това е бил удар от електрошокова палка...
те пожелават да е бил сърдечен пристъп.
Изхвърляйки този юнак и скапаните му приятели...
те ще забравят това място за години напред.
- Този има предавател.
- Ей, ей, какво правите?
Ето го. Това е.
- Собствено правораздаване.
- O, господи!
Не, не, не!
Исках всички да знаят...
че всичко тук се е променило.
Ние трябваше да дадем урок на тези издънки...
че купонът свърши.
Просто ми е любопитно. Видях как смота тия жетони...
с дясната си ръка.
- Можеш ли да го направиш с двете ръце?
- Не.
- Не можеш да го правиш?
- Не, сър.
Можеш ли да го направиш с лявата ръка?
Е, не съм опитвал никога.
- Сега имаш възможност.
- Добре.
Сега ще ти се наложи да се научиш да го правиш с лявата ръка.
- Това е 100, 110, мисля.
- Да, така е.
Добре.
Здрасти. Това са доста пари, за да ги броиш на видно.
Защо да не взема...
да те проверя в офиса?
На четири очи. И между другото...
донесете ни бутилка хубаво шампанско с лед.
- Разбира се.
- Наистина специално.
- Между впрочем, аз съм Били Шербърт, мениджъра на казиното.
- Привет.
- Веселиш ли се?
- Да.
По-добре да броиш парите на по-спокойно място.
Имам полет за Кливлънд. Мога ли да си получа печалбата?
Виж какво направиха с ръката ми.
Добре, предлагам ти следния избор:
Или взимаш парите си и получаваш чук по ръката или изчезваш без тях.
- Какво искаш?
- Искам да си ходя.
И не забравяй да разкажеш на приятелчетата си какво ще им се случи, ако се опитат.
- Извинявай, направих ужасна грешка.
- Адски си прав, направи ужасна грешка.
Щото ако се върнете обратно, ще ви потрошим всичките...
ще ви строшим главите, и повече няма да излезете оттук.
Виждаш ли този трион? Ползваме го. Разбра ли?
- Изчезвай.
- Благодаря.
Изхвърлете го на улицата и кажете на ченгетата, че го е ударила кола.
Ето така, всичко си заставаше на мястото.
Отървахме се от мошениците...
пътят вървеше нагоре, боговете бяха щастливи.
И аз реших да си подредя живота.
Като човек, обичащ сигурните неща...
Реших да помисля за оставащия ми живот.
Нямаше да станем по-млади.
- Не мислиш ли, че дойде времето?
Не се ли умори от цялата тая свинщина?
Какво, отиваш се да ми пречиш ли?
Предлагам ти нещо по-добро.
Искам да се оженя за теб.
Ще се омъжиш ли за мене?
Сериозно.
Искам да се устроя. Искам семейство.
Не си избрал подходящата, Сам.
Знам, че ще бъда добър баща, а ти ще бъдеш добра майка.
Не ме познаваш.
Ти ме познаваш от 2-3 месеца.
Аз съм на 43. Не искам да чакам.
Достатъчно добре те знам, за да разбера, че наистина те обичам.
И не се сещам за друга около мен.
И аз не искам повече да чакам.
Ти знаеш ли много щастливи двойки, Сам?
Защото аз не знам.
Да, знам го това.
Не си ми безразличен.
Но аз нямам такива чувства към теб.
Извинявай. Не съм влюбена в тебе.
- Добре, добре.
- Разбра ли?
Сам, съжалявам.
Не ...
Мога да го предизвикам.
Ако има взаимно уважение, може да се появи.
Аз съм реалист. Мога да го приема.
А какво е това любовта?
Взаимно уважение. Преданост.
Грижа на един за другиго.
И ако можем да създадем някаква основа...
основана на взаимно уважение...
ще разбера, че не съм ти съвсем безразличен...
ще мога да живея с това.
Ако не се получи, ако ...
тогава какво ще стане с мене?
Знам, че работата ми върви добре и ще върви още по-добре.
А ако се случи така...
че нещата между нас не тръгнат...
уверявам те, че ще бъдеш осигурена до края на живота си.
Ако имаме деца, особено ...
аз ще се погрижа да тебе по-добре, отколкото можеш да си представиш.
Какви ги говориш?
Прости ти казвам, че ще бъдеш осигурена ...
до края на дните си, това мога да ти го гарантирам.
Искаш ли да опитаме?
Когато се ожених за Джинджър, знаех всичките й работи.
Но не се интересувах. Аз съм Сам Ротстийн, си казах.
Мога да я променя към добро.
Това беше типично за Ейс.
Той покани най-влиятелните хора в града и знаеше, че ще дойдат.
Защото знаеше, че всички те искат по нещо от него.
С Ейс никой не общуваше просто така, дори Джинджър.
С нея той все едно покри залозите си.
Сдобиха се с бебе още преди да се оженят.
Той даже застави нас с Джени да наглеждаме Ейми за няколко дни...
докато бяха на меден месец.
Но не бях против, обичахме детето.
Чувстваш ли погледа ми?
Можеш ли да усетиш погледа ми в сърцето ти?
Чувстваш ли ме с душата си?
Усещаш ли ме в себе си?
В сърцето ти?
Не ме карай да идвам тука.
Отговори ми.
Обичам те.
Но, скъпа, нали знаеш, че и аз те обичам?
- Не, Лестър.
- Знаеш ли това?
Това е най-доброто, което мога да направя през живота си..
Именно. Всичко ще е наред.
Обещаваш?
Искам да си най-щастливата на света.
Наистина ли?
Да, наистина. Това е най-доброто, което мога да направя.
Без майтап.
Имаш отлична защита.
Сладурче, ти попадна във Вегас.
Хайде де. Всичко е наред.
Винаги ще те чакам.
Никъде няма да ходя.
Гледам те.
Гледам те все едно, че те виждам за първи път.
Чувствам как бие сърцето ми.
Виждам те 14-годишна.
Виждам първите секунди на нашата среща.
Виждам те като дългоного малко еленче...
с тъпа шина на зъбите.
- Добре де.
- Всеки път виждам тебе, именно тебе.
Ще си поговорим после.
Чао.
Добре ли си?
Да.
Защо плачеш?
Не плача.
Може би много пиеш.
Няма нищо, просто ...
Трябва да разбереш.
С Лестър съм от дете.
Просто исках да се сбогувам.
Просто ... Не ...
Мисля, че имах право да го направя.
Да?
Добре.
Но тази част от живота ти свърши.
- Наистина?
- Да.
Сега си с мен.
- Да.
- Нали?
Аха.
- Сигурна ли си?
- Да.
Да.
-Да вървим. Трябва да се връщане.
- Добре.
O!
Много хубаво.
Чудесно.
Това са нещата ми. O, боже.
Ти си ми докарал нещата!
Не мога ...
Пробвай, твое е.
Шегуваш се.
O, боже. Какво е това?
Чинчила.
O, толкова е меко.
Хубаво, нали?
Никой не се отнасял така с мене.
Oу!
O, боже!
Мислиш ли, че...
ще е прекалено ако сложа всичко това за един ден?
Прави каквото искаш.
Да спазвам ли обещанията си или да?
Прекрасно. Скъпоценностите също не са лоши.
Не трябва да ги държим вкъщи. По-добре да ги оставим в банка.
Хайде де. Може ли поне това да задържа вкъщи?
Слушай внимателно.
- Това, което ще ти кажа, е много важно.
- Добре.
Всички тия боклуци нищо не значат.
Парите не струват нищо без доверие.
Искам да ти доверя живота си.
В над 1 милион в брой и скъпоценности...
сложени в банка във Вегас, на името на Джинджър, тя беше сигурна и щастлива.
Тя обичаше тия глупости.
Но човек, с работа като моята, трябваше да хвърля пари наляво и надясно.
Корумпираните ченгета и изнудвачи не приемат чекове.
Имате ли нужда от помощ, г-н Колинс?
Така аз сложих 2 000 000$ в банка в Лос Анжелис ...
на името на г-н и г-жа Колинс.
Тези пари бяха за подкупи и откупи.
Ако ме опандизеха или ме отвлечаха....
когато пари ще ми трябват повече от всякога...
дадох на Джинджър единствения ключ, за да може да ме спаси.
--- Ще те заведа там ---
--- Моля се, моля се ---
--- Моля се за милост ---
--- Ще те заведа там ---
--- Милост, милост ---
--- Ще те заведа там ---
Това е карта с подпис.
Както подпише тези документи, тя ще бъде единствения човек...
имащ пълен достъп до сейфа, никой друг, дори и аз?
Точно така. Нали така искахте.
Сам, може ли да те попитам нещо?
Наистина трябва много да вярваш на жена си.
Да, наистина. Защо?
Хубаво е. Но е доста необичайно.
Да ти кажа честно, болшинството от клиентите ми не го правят.
--- Нека те заведа ---
--- Ще те заведа там ---
--- Там няма засмяни лица ---
--- Ще те заведа там ---
--- Никога няма да узнаеш щастието ---
С Джинджър и парите в банката се чувствах сигурен.
И за сигурност пак смених името на длъжността си...
и станах "Директор по продоволствието".
За да не ме гонят за лиценз.
Искам да кажа, че Вегас беше като сън за мен.
Проблемът беше, че Ники сънуваше свой собствен Вегас.
Събирах пари от улицата три пъти седмично.
- Не ни заставяй да те търсим.
- Късмет на дилърите.
Няма да ви се наложи да ме търсите.
Признателен съм. Благодаря, Ники.
Те бяха деградирали играчи, кокаинови отрепки.
За нула време половината от дилърите в "Танжирс" попадна в джоба ми.
След това започнах да изтръсквам големите играчи на покер.
Ейс: Това беше съвсем очевидно.
- Всичките постановки на Ники бяха доволно тъпи.
- Влизам с 500.
Даваха си знаци един на друг .
Какво ревеш с тия два хляба под мишница?
Ники си мислеше, че никой не го следи. Но грешеше.
Нямах нужда от неговите агенти в заведението си.
- Четири аса.
- Не мога да повярвам.
Ако не ми тръгнеше на лошо, значи въобще нямаше да тръгне.
Молех се на Бога дано Ники и неговата банда просто да изчезнат.
Какво трябваше да направя? Да се върна у дома и да започна война ли?
За Ники нямаше проблем. но аз не можех да го направя.
Внимавай. Навсякъде има шпиони.
Тогава съм щастливец. Или не може да ми върви?
Върви ти цяла седмица. Искат да те сгащят.
Ейс твърде много се занимаваше с проклетото казино ...
той забрави какво трябваше да правим на първо място.
Милион пъти исках да изкрещя в ухото му...
"ТОВА Е ЛАС ВЕГАС!"
Дошли сме да грабим ...
бре, тъпо копеле.``
Плюя на това, с кого може да е свързан.
Кажи му да разкара смръдливите си крака от масата.
За какво се мисли, за центъра на света ли?
Сър, бихте ли си свалили краката от масата?
Да, защо не. Имах кофти нощ.
Шибаният задник не пожела.
Извикай охраната.
- Как си?
- Добре, а ти?
Ще ми направиш ли услуга? Свали си краката от масата и си обуй обувките.
Майната ти!
Искам да го изкарате без обяснения ...
и му използвай главата да му отвориш вратата.
Сър, налага се да си ходите. Желаете ли да дойдете с нас?
Глупости. Никъде няма да ходя с вас.
- Изчезвай от тука.
- Майната ти!
Ти знаеш ли с кого се ебаваш?
Май забрави! Знаеш ли с кого се ебаваш?
Пусни ме!
- Давай!
- Твоите ще ме пречукат!
А след час ми позвъниха.
Ейс, какво става там? Ти знаеше ли, че този бе с мен?
Не, не знаех. Знаеш ли какво е направил?
Аз пристъпих към него вежливо, а той ме прати по дяволите.
- После ми каза да го духам.
- Какво?
- Изхвърлих тоя духльо навън.
- Ей, ела тука.
Ти си му казал да го духа? Да се шиба?
- Така ли направи? Да се шиба?
Ела тук. Ела тук.
Ще отидеш там. Ще се извиниш.
Радвай се, че си жив.
Ако още веднъж го направиш, ще ти смажа главата...
така че няма да можеш да си сложиш никъде каубойската шапка.
Скапан селяндур. Сами, чуй.
Тоя и понятие си нямаше, с кого е разговарял.
Той не знае, че сме близки приятели.
Той вече яко се извинява.
Но ако ми направиш услуга и го пуснеш ...
кълна се, че повече никога няма да говори така.
Ако го направи пак, край с него.
Не ми пука какво става, но вече няма да се появи тук.
Много съжалявам, наистина.
Добре ли, Ейс? Благодаря, приятел.
Свалили си обувките? Сложили си краката на масата?
Ти смрадливо конско лайно!
Ако продължаваш да се бъзикаш, ще те закопая в пустинята.
- Отивай и се извинявай!
- Ники, извинявай.
--- Ти си ми толкова скъпа Да, шери ---
Знаете ли, Ейс можеше и да е много чувствителен.
Особено когато стана известен в града.
Примерно когато нае Джонатан и Давид с техните тигри от "Палас" ...
построявайки за тях нова сцена и подарявайки им "Ролс - Ройс".
Право да ви кажа, той знаеше как да привлича тълпата.
Той знаеше всичките проклети хватки.
До домъкна цялото шоу "Фаталната жена" от Париж,
но забрави колко мързеливи могат да бъдат европейските танцьори зад граница.
Той трябваше да ги претегля веднъж седмично, за да се увери, че няма да се пръснат като балони.
Тя е все още 4 кг над нормата.
- Каква е причината за това?
- Г-н Ротстийн, сър.
Никога не ми викай "сър". Защо тежи 4 кила отгоре?
Опитвах се да създавам респект.
Г-н Ротстийн е достатъчно добър с вас.
Е, понякога се случва, че твърде много ги натискам ...
Искам само отговори от тебе. Искам конкретен отговор.
Мисля, че е изплашена. Ако не отслабне, мога да я уволня.
Точно така, ще я уволниш. Изпратете я обратно в Париж ...
- Това е наша политика ...
- Спрете всичко!
- Тази жена е институция.
- Това е проблема. Нея я мързи.
Хей, искам да дам шанс на това момче.
Искам да кажа, че прави очевидното.
Това е единствения град в страната, където букмейкърите са легални.
Така че защо да се възползвам от тази аванта, нали така?
Той събра букмейкърите от улицата...
и ги постави вътре в казиното.
До няколко години след това...
всяко казино започна да се стреми да му подражава.
Между моите нововъведения...
--- Виж как напъхват котка в пандиза ---
и увлечението на Ники в собствената си работа...
--- Параходите идват, изплискват ни и заминават ---
Скоро имах най-ефективния бизнес.
--- Луната грее върху моите приятели там долу ---
Бъди внимателен. Много си се набил в очи.
Защо? Някой се оплаква ли?
Дочух разговори на охраната.
Шерифът търси повод да те вкара в "Черната книга".
Тая "Черна книга" е пълна простотия.
В нея има само две имена от цялата страна...
и едното от тях е все още на Ал Капоне.
Ако обаче те вкарат ще си имаш големи разправии.
Няма да можеш да влизаш в казиното.
Опитвам се да те опазя, това е.
Просто ти казвам. Да не кажеш после, че не съм те предупредил.
Добре.
Г-жа Ротстийн, точно пред нас. Колко мило.
Благодаря ви.
За своята тежка работи и преданост...
за свежата кръв, която той вля в Лас Вегас...
Сам стана независим член...
на игралното общество.
Като глава на "Танжирс Гейминг Корпорейшън" ...
е удоволствие да поканя Сам Ротстийн ...
в лас-вегаския "Кънтри клуб".
А у дома биха ме опандизили за това, което правех тук.
Но тука, тука дори ме награждават.
С огромно удоволствие приемам този сертификат за признание...
тези пожертвования за развитието на Лас Вегас.
Поздравления, скъпа.
Сам се издигна високо както никой преди това.
Но най-голямото ми удоволствие беше за гледам как жена ми Джинджър общува с гостите.
Всички я обичаха. Как можеше да не я обичаш?
Тя е най-очарователната жена, която някога съм виждал.
Хората обичаха да са до нея.
Трябва да доведеш Ейми на рождения ден на Саша.
Бихме искали да ви видим там.
- Да, добре.
- Чудесно.
Караше всеки да се чувства добре.
-- Това е Стела пред мен ---
Поздравления, Сам.
Благодаря.
- Здравейте, г-жо Ротстийн. Как сте?
- Здрасти.
Тя беше една от най-зашеметяващите жени, които бях виждал.
Вие сте щастливец, г-н Ротстийн.
Благодаря. Благодаря за комплимента.
Той беше галеното дете на казиното.
Милото дете. Умного дете.
Ама че скапано дете! На другия ден го уволних.
Джинджър правеше впечатление на хората. Даже мисля, че ги въодушевяваше.
Искаш ли да видиш това? Aаа!
Тати ми подари тези бижута, защото много ме обича.
- Но колкото и да я обичаха ...
- O, приказно!
те не знаеха какво точно я движеше.
Виж това. Виж това. Тати ми подари ...
И с щастливата Джинджър до мен, аз можех да се концентрирам върху това, което знаех най-добре.
Свободните автомати ще са ей там.
Какво правят тук? Не можеш да ги забележиш.
- Добре, аз ще ...
- Как върви натрупването на големите джакпотове?
- Амии ...
- Тези са най-добрите автомати. Те поемат цялото натоварване.
- Не ме интересуват причините.
- Да, добре.
- Работата става отпред. Сложете ги отпред.
- Добре, ще го направя.
Слушай ме внимателно. Има три начина на действие тук:
правилен, неправилен и моя собствен.
- Разбра ли?
- Напълно разбрах. Веднага ще направя всичко.
- И благодаря.
- Не ми благодари. Просто го направи.
Ти си мениджъра на залата с автоматите. Можех и да не ти кажа.
Прав сте, г-н Ротстийн. Съжалявам.
Свършиха моите 18-часови работни дни.
Джинджър беше единствената, която се наслаждаваше на Вегас.
Елате с мен, моля. Ще ви предложа най-добрата маса.
Какво му каза на тоя скапан козел?
Казах му, че съм г-жа Ротстийн.
Можеше и да имаш нещо друго предвид.
Но, не след дълго...
преди да почна да се страхувам каквото трябваше да се случи, се случи.
Ники го гонеха от всяко казино в града.
И от тогава, не трябваше да ме виждат с него във Вегас и околията.
Какво означава това, мамка му?
"Той ще бъде изхвърлен от всяко казино в Лас Вегас.
И казиното ще бъде глобено не по-малко от 100 000$ ...
всеки път, когато се появи там."
- Вярваш ли на тая простотия?
- Да, вярвам. Изхвърлиха те.
"Заради лоша и ненадеждна репутация ..."
Шибаняци!
Може ли да се заобиколи някакси?
Не, няма начин.
Да го кажем иначе, НЕ ТРЯБВА ...
Ами ако искам да отида на ресторант, който по случайност се намира в казино ...
за да си взема един от любимите си сандвичи?
Забрави. Не можеш да стъпиш дори на паркинга.
Наистина е сериозно.
С други думи, аз съм прекаран?
Грубо казано - ДА.
Просто не му влизаше в главата какво е "Черната книга" и какво означаваше тя.
Да няма възможност за достъп до казино - това е едно на ръка...
но бидейки в тая книга, ти набиваш името си в главата на всяко ченге или агент на ФБР.
Записан си наравно с Ал Капоне. Но на Ники не му пукаше.
Ще измисля нещо. Няма да се отърват от мене.
Няма да се отърват от мене. Оставам тука.
Да го духат. Майната им.
И така, след като ме вкараха в тая свинщина...
започнах да се занимавам с неща, за които никой преди и не се замисляше.
За да се следи всичко, доведох малкия си брат Доминик, и още няколко юнаци ...
и започнах да изтръсквам големите играчи, шефовете на казина...
букмейкърите ... всички в града.
Получи се добър отбор, направо ви казвам.
При мен беше Сал Фуско, известен квартирен обирджия.
Джак Харди. Работеше в охранителна фирма, преди да го вкарат за 6 г.
И накрая - Бърни Блу. Този заобикаляше за мене всяка аларма.
Беше като в добрите стари времена.
Открих собствен бижутерски магазин, "Златна треска".
Понякога се опитвах да го обера, просто за майтап.
Но не ми харесваше как ме гледат хората при обира ...
затова им сменях физиономиите.
- Защо се бавите толкова?
- Тоя е отрепка!
- Получи се.
- Научете се да го отваряте и няма да ви се налага да го измъквате.
Някои от тия камъни имат много петна.
Кажи на Пепе, че ако ни подмени камъните, по-добре да хваща камила и да тръгва към Нигерия.
- Да?
- Те са в "Пентхаус".
- Сами ли са?
- Така казват.
- И сега ги няма?
- Да. Не се безпокой.
- Добре. Благодаря.
Той имаше информатори по целия град.
- Но ти трябва да побързаш.
- Добре де.
- Паркингджии.
- Те сега всичко проверяват.
Добре, ще му предам.
- Мениджърите на залите.
- Стая 1230 в "Сироко".
- 1230. Правилно.
- Секретарки.
- Новички монети.
- Новички? Добре.
И те получаваха част от пая.
Приближава кола.
Те бяха много внимателни.
Те винаги заобикаляха алармите, иначе ...
ако ли не, те пробиваха дупки в стената с боен чук.
Ники грабеше каквото можеше.
Никой не очакваше появата на човек като него.
За Ники Лас Вегас беше като Дивия Запад.
Току-що получих партида диаманти от Израел.
Че какво очакваха тия от мене?! Трябваше да преживявам, нали?
Тия диаманти имат пукнатини.
- Няма пукнатини.
- Аз работя това 25 години.
По-добре си почисти лупата, защото няма пукнатини.
От където и да намирахме стока...
обикновено я изпращахме в Палм Спрингс или Аризона, Лос Анжелис.
Имах две азиатски чернилки. Нали знаете, араби.
Какво се гласите тук, събрание ли си правите?
Знам му езика.
40 000$. За всичко.
20 000$. Това е последно.
Той случайно говори английски. Да си поговорим на турски. 25 000$.
На практика превърнах спалнята си в банково хранилище.
където държах всички тези неща.
Можех да ги оставя и в "Златна треска"...
ако тук се изтърсеха ченгета...
или ако бандата ми се правеше на интересна.
Имах единствения ключ. Майната й на Дженифър.
Тя обикновено заспиваше на дивана, гледайки телевизор.
Всичко беше мое. У дома не изпращах нищо от това.
Всъщност, и не можех, защото не бях задължен да го правя.
Босовете правеха толкова много пари с казиното...
че те не искаха никой, който да им създава проблеми.
Разделили с всичките момчета?
- Погрижих се за всичко.
- Да?
Така беше, тъй като нямаше в града организирани банди, преди да дойда.
Но колко пари можех да скрия в своя килер?
Трябва да разберете, и съм сигурен, че го разбирате...
че в предприятие като това...
трябва да сте готови за известни загуби.
Затова аз вложих част от парите в законни сделки с Чарли Кларк, банкера на Ейс.
Ще се опитате да ги увеличите, нали, г-н Кларк?
- Да.
- Давам ви 50 000$ в брой.
След това вложих друга част в законен бизнес, в моя ресторант.
- Това последно ли е?
- Да.
Взех по-малкия си брат, Доминик, да ми помага.
Нещастници.
- Дръжте, момчета.
- Добре.
- Много благодаря.
- Да. Наслаждавайте се. Приятно прекарване.
Да се задавиш, скапаняк.
- Здрасти, Дом.
- Как е?
Да, Ники обичаше ресторантите. Беше истински любител на ресторантите.
И след години, той винаги правеше пари от тях.
Във Вегас държеше "Наклонената кула". Беше много популярно място.
Посещаваха го политици, танцьорки, кинозвезди.
Това шоу във "Фламинго" ставаше все по-добро.
Между другото, Сами каза ако ви остане време, да му се обадите.
- Куриер ли те направи, а?
- Всичко ставам за него.
- Той е така с всички. Добър апетит.
- Благодаря.
Но трябва да ви кажа, че любимото нещо на Ники, бяха танцьорките, естествено.
За тях Ники беше като кинозвезда.
- Не ме ли забеляза?
- Ей, това е Шели.
- Здрасти, Шели. Как си?
- Здрасти.
- А това е Стейси.
- Стейси.
- Това е Ники. Искате да вечеряте?
- С удоволствие.
Да видим какво има в кухнята. Извинете за секунда.
Да вървим, ще ти покажа. Всеки ден ми доставят със самолет.
Карат ми хляб от дома. Карат ми риба от Калифорния.
Винаги мога да кажа, че имаме отлична кухня, че имаме от пиле мляко.
Това е тайната. Виж, това телешко е съвсем бяло.
А при всички други е розово. Давай нататък, скъпа.
Това розово месо можеш два дни да го начукваш.
Обаче няма да стане крехко. Разбираш ли?
Тук съм без пари. Изхвърлиха ме на улицата.
Две момчета, длъжен съм им. Затова им дадох пари.
- Ето какво направих.
- Да?
- Да.
- И се наричаш мъж?
Ти, лъжливо нищожество, тъп деградирал комарджия?
Ти знаеш ли какво си? Две малки деца в къщи.
Дадох ти пари да си платиш скапания наем...
да им купим храна и да ги сгрееш.
Жена ти се е обадила на Франки и му е казала, че нещо си улетял.
Не проигра ли парите?
- Не? Не си ли?
- Не съм ...
Не се бъзикай с мен, Ал! Не се ебавай с мен.
Искаш да ме излъжеш и на ме направиш на глупак? Проигра ли ги?
Кажи ми, че проигра парите...
Ще ти дам още, за да направиш всичко докрай!
Проигра ли ги, а?
Шибан дегенерат.
Деца в къщи.
Ето. Изчезвай от тука.
- Благодаря, Ник.
- Да, благодаря.
Само да те хвана още веднъж. Ще те оставя там, където те намерих.
Колко от тези ще изядеш?
- Две.
- Две?
Но около 6,30 ч. сутринта, когато свършеше работа ...
без значение къде и какво е правил...
той винаги се прибираше вкъщи да направи закуска на сина си, малкия Ники.
Знам, че ти хареса. Малко масло, а?
- Малко. Знаеш ли защо, а?
- Да.
- Защо?
- Щото ти пречи на сърцето.
Какво умно дете си. Добре, яж.
Веднъж на две седмици, изпращах Марино...
при шефовете с част от спечеленото.
Не достатъчно, но откъде можеха да знаят?
Те бяха на 1500 мили, а аз не знам някой, който да вижда толкова надалече.
Тяхната явка беше в гараж за камиони...
където Ремо и приятелите му събираха и брояха милионите.
- Ремо.
- Здрасти, Франки.
Ченгетата знаеха, но се правеха на разсеяни.
Ники изпраща най-топли поздрави.
Знаех как да държа шефовете щастливи.
Когато ми възложеха някаква дребна работа...
вършех я за "6".
Като например с Тони Догс, който се считаше за новата заплаха в града ...
нахлу в един от баровете на Ремо.
Тоя оръфляк уби двама от хората на Ремо ...
и една бедна сервитьорка, която просто си вършеше работата.
Просто го взех него за пример.
Франки, искам имената на всички хора, които движат с него.
И не ми пука какво ще правиш, за да ги намериш, ясно?
- Ще се погрижа за това, Ремо.
- И ги премахни.
За да съм честен с вас, аз се възхищавах от него.
Беше един от най-твърдите ирландци, които знаех.
- Този кучи син беше жилав.
За два дни и две нощи му изкарахме и майчиното мляко.
Дори му забихме нож да лед в топките.
- По-добре ми дай име, или ще му дам твоето, Франк.
- Много ти благодаря.
- Но той нищо не каза.
- Знам, че не ти се става предател.
Накрая трябваше да му сложа шибаната глава в менгеме.
Догс, Догс, чуваш ли ме, Догс?
Чуй ме, Антъни. Сложих ти главата в менгеме.
Ще ти размажа скапаната глава като грейпфрут, ако не ми дадеш име.
Не ме карай да го правя. Моля те, хайде!
Не ме карай да ставам лош. Хайде.
Майната ти!
Скапаняк. Ще повярваш ли? Две шибани денонощия.
Майната ти. Майната ми ли? Ах ти изрод!
Майната ми? На мен ли го казваш?
- Ах ти скапаняк! А?
- О, боже!
- Дай ми скапаното име!
Чарли М.
- Чарли М.?
- Чарли М.
Ти остана без око ...
само за да защитиш това лайно Чарли М.?
Ама че тъпо копеле!
Убий ме, изрод! Убий ме!
Скапаняк!
Франки, направи му тази услуга.
И тогава се разнесе слух...
че се е появил истински гангстер.
Ники беше новият бос на Лас Вегас.
Чарли М.
Четири завъртания, седмица, три джакпота по 15 000$.
Имаш ли представа колко ни струва това?
Милиони, а може би и повече.
Три скапани джакпота за 20 минути! Защо не ми каза?
Стана толкова бързо. Трима спечелиха. Нямах никаква възможност.
- Не позна ли веднага мошениците?
- Нямаше начин да го разбера.
Да-да, можеше. Спечелиха!
Това е казино. Хората печелят понякога.
Уорд, ти ме вбесяваш. Оскърбяваш ми ума.
Знаеш, че трябва някой да отвори автомата и да пренастрои скапаните му барабани.
Вероятността да се спечели на него е 1 : 1,5 млн..
А три пъти подред - това е едно на милиарди!
Какво ти става, бе?
Не се ли усети още на втория път?
Много сте доверчиви.
Слушай, скапан дръвник. Наблюдавахте от момента, когато попадна тук.
- Изчезвай оттука.
- Уволнявате ли ме?
Да, уволнявам те. Не, не те уволнявам ...
- Може и да съжалявате.
- Ще съжалявам, ако те оставя.
Така не се отнася с хората.
Ако не разбираш, ти си просто един шибан тъпак.
Ако не си знаел, то сега разбра.
Във всеки случай, излиташ. Изчезвай. Хайде. Да вървим.
Тоя ни създава проблеми от самото начало.
Не можеш да го уволниш. Неговият шурей е щатски съдия.
Е, и. Всеки сега с каубойски ботуши е или щатски съдия, или негов скапан родственик.
Това е неговия щат. Чичо му пък е върховен съдия.
Братовчед му пък управлява съдебната комисия.
Ти работиш с пари, ти си на върха.
Ти не си долу. Не виждаш какво става там.
Имам хиляди играчи. Имам 500 дилъра.
Те искат пладнешки да ме оберат 24 часа в денонощието.
Трябва да им напомня, че следя постоянно за това.
Няма дори едно нещо, което да не мога да засека.
- Погледни се. Виж това.
- А?
Само виж. Няма нищо.
Виж колко боровинки имаш в сладкиша си.
За какво говориш точно?
Ако не го направиш сам, няма кой да го свърши.
- Къде отиваш?
--- Колко дълго може това да продължи ---
От сега нататък искам да слагаш еднакво количество боровинки във всеки сладкиш.
Равно количество боровинки във всеки сладкиш.
Знаете ли колко време ще ми отнеме?
Не ме интересува това. Слагай еднакво количество във всеки.
Чакай малко. Какво момиче.
Олеле, виж. Искаш ли при мама?
Искаш ли при мама? Добре, миличка.
Трябва да поговоря с тебе. Трябват ми малко пари.
- Какво ти трябва?
- Да я взема?
Трябват ми доста. Повече от обикновеното.
Защо не изтеглиш от сметката си?
Бих го направила, Сам, но нали разбираш ...
Трябват ми повече, отколкото имам. Трябват ми 25 000$.
25 000$? За тебе?
- Да.
- За какво са ти толкова много?
Какво значение има? Просто ми трябват.
Трябва да те попитам. Това са доста пари.
Не искаш пакет с пуканки.
Не трябва да се вълнуваш.
Добре? Не трябва да се разправяме.
За мен е важно. Просто искам нещо да знам.
Кой се разправя? Просто ми кажи за какво са ти.
Защо не ми кажеш за какво са ти, а?
Знаеш ли какво? Искам да ми кажеш.
Жена ми идва и ме моли за 25 000$. Какво искаш, палто ли?
- Не.
- Ако искаш палто, имаш го.
Работата не е в парите. Защо ги искаш? Или вече не мога да питам?
Сам, била съм независима през целия си живот. Никога никой не ме е питал за нищо.
- А ти сега ме караш да те моля.
- За какво говориш?
Притесняваш ме. Защо ме караш да се чувствам така?
Ами молиш ме за 25 000$. Не те притеснявам.
Искам просто да ти вярвам.
Разбираш ли, това е въпрос на доверие.
Трябва да знам, че мога да се доверя на жена си.
Разбираш ли?
Мога ли да ти вярвам?
Мога ли да ти вярвам?
Мога ли да ти вярвам? Отговори ми! Мога ли да ти вярвам?
Да, можеш.
Добре. Тогава кажи ми за какво са ти тия пари.
--- Ще ти се наложи ---
--- Да дадеш малко
--- Да вземеш малко ---
--- И позволи на бедното сърце ---
--- да се разбие малко ---
Да, излиза от банката.
Добре, ще я проследя.
Какво е това?
Познавам този поглед. Какво означава този поглед?
Означава, че си донесла парите.
--- Ще ти се наложи ---
--- Да дадеш малко ---
--- Да, сега вървиш нагоре ---
--- Взимаш малко ---
Какво правиш, Лес? Ти си Лестър, нали?
Аз съм Сам.
Доколкото си спомням, не беше ли картаджийската акула...
мошеника в голфа, сводника в Бевърли Хилс?
Ако бъркам, поправи ме.
Щото не знам да си обирджия..
Но ако си, знаеш ли какво?
Ето, вземи и тия.
Давай, вземай ги. Щото вече взе нейните.
Тя ми е съпруга. Погледни ме.
Това го знаеше, нали? Знаеше, че ми е съпруга?
- Ей, гледай ме.
- Да, знаех го.
Знаеше го, да?
Но ако още веднъж дойдеш, само още веднъж...
да й вземеш парите, ела с пистолет.
Тогава ще имаш някакъв шанс.
Бъди мъж. А не шибан сводник.
А сега искаш ли да ми направиш услуга? Чупката.
Искам да остана насаме с жена си.. Ставай и изчезвай.
--- И ако искаш да си свободен ---
--- Вземи малко ---
--- Защо чувстваш, че ти е толкова хубаво... ---
толкова хубаво, както на никой друг.
- Шибан лайнар.
- Ама че лайнар.
--- Ама че история ---
- Е, мила, мисля, че е най-добре...
--- Това е славата на любовта ---
- да се разделим.
Помниш ли когато му се обади, за да се сбогуваш с него?
Не ти каза: "Не се омъжвай. Веднага идвам."
- Не ти го каза, нали?
- Не, не ми каза.
Не? А вместо това какво ти каза?
"За..и го. Вземи каквото има." Ела тука.
Ела тук. Искам да ти покажа нещо.
--- Това е историята ---
- Второто писмо дойде веднага, след като всичко започна.
- Не! Не! Не!
Не! Накарай ги да спрат!
- Не! Не!
Той не е виновен! Аз съм виновна!
Не!
Лестър: Ела го направи самичък, бе скапан духльо!
Той доведе момчета от хотела, за да го пребият.
Не искаше сам да го прави.
О, не, не искаше да си цапа ръцете.
И защо трябваше да го прави, а?
Кажи ми.
- Знам, че не е било много весело ...
- Стига бе.
Трябва да разбереш. Той не знаеше, дали този не те рекетира ...
Не, не. Казах му с него още преди да се оженим.
- Това не е изненада.
- О, казала си му? Това не го знаех.
Той просто ми е приятел и исках да му помогна. И какво?
Знаеш ли, когато ви видях първия път заедно...
не съм го виждам никога по-щастлив.
Знам, че е скапан луд евреин и всичко друго ...
но никога не съм го виждал така да се отнася с някого.
Мисля, че е луд по тебе. Тоест, наистина те обича.
Стига бе. Аз се реших на това с открита душа, знаеш го.
Знаех, че миналото може да изскочи.
Ти не мислиш защо съм се забъркала в тази работа...
ако не бях, щях да се уверя, че не ме следят.
- Да, да, разбирам.
- Така ли?
Исках да си купя бижута. Доста бижута.
Искаш да кажеш много и скъпи бижута? За колко?
Ти какво? Ще ги крадеш ли?
Не. Сериозен съм. Просто ми е чудно...
колко той би ти дал за такива неща.
Казах му, че става въпрос за 1 милион, а може би и повече.
Аха, ясно. И той какво ти каза?
1 милион долара в бижута.
Не ти ли говори това, че той е луд по тебе?
Не трябваше да се омъжвам за него. Той е зодия Близнаци.
Троен Близнак. Двуличен.
Близнаците са змии, знаеш го. Не можеш да вярваш на змия.
Наистина.
Разбирам те. Слушай, Джинджър.
Знаеш ли, може и да не е така ... Във всеки случай не мога да ти отговоря категорично.
- Може и да не искаш да чуеш това...
- Искам.
защото си малко разстроена и те разбирам.
Но мисля, че трябва да се постараеш да бъдеш по-различна. Не бързай. Оглеждай нещата.
Не може да го убие! Да? Не може да го убие. Не трябва да го убива.
Аз не спя с него.
Той ме кара да се обръщам настрани като се срещам с приятели. И защо е всичко това5?
Мисля, че всичко е защото страшно те обича, защото те ревнува и се безпокои за теб.
Дреме му какво аз правя.
Опитвам се да разбера какво, по дяволите, става.
- Като го видя, ще поприказвам с него.
- Добре.
- Нали?
- Да.
Благодаря. Благодаря ти, че ми обърна внимание.
Не му обръщай внимание. Иначе всичко ще тръгне на зле.
Ти си красива. Виждал съм много като теб, стигнали до ада от това.
Толкова си мил.
Хайде, стига. Не искам да те гледам нещастна.
--- Тези очи срещу мен ---
- Благодаря.
--- са самата истина ---
- Благодаря ти.
- Всичко е наред.
--- Няма какво повече да кажа ---
--- защото те обичам ---
--- да, обичам те ---
Г-н Ротстийн, дойде съдията Пат Уеб, за да се види с вас.
- Да изчака една минута.
- Добре. Минутка.
Г-н Уеб, какво мога да ви предложа?
О, не. Но, благодаря ти, малка госпожице.
Добре, пуснете го. И ми позвъни след 4 минути.
- Г-н Ротстийн, аз съм Пат Уеб.
- Как сте?
- За мен е удоволствие.
- Много съм слушал за вас.
О, благодаря ви, сър. Ей, нещата вървят.
Да, парите се въртят..
Аз съм благодарен, че сте отделили време да навестите бедния работник от сферата на услугите.
- Защо не поседнете, мм?
- О, благодаря ви, сър.
Дойдох тук по деликатен...
един вид личен въпрос.
Вижте, може би не знаете, но...
Дон Уорд е много уважаван човек в този град.
Има много приятели. Мила фамилия с отдавна заработени достатъчно много пари.
Сега приятелите гласуват. Фамилиите и парите гласуват.
Това е важно за вас и мене.
И ако се замислите какво може да доведе от това ...
простете ми, че говоря за това ...
може би не трябваше да го уволнявате.
Простете, той знаеше, че са ни излъгали...
с три автомата и не е направил нищо.
Значи, или е бил заедно с тези, или е толкова глупав, че не е разбирал какво става.
С други думи, аз не мога да държа при мен такива хора.
Преди да започнем да изливаме толкова мръсотия върху Дон...
по-добре е да сме сигурни, че можем да докажем обвиненията си.
Повярвайте ми, ако можех, то той щеше да е вече в ареста.
А,
А може би искате да попаднете в погледа на Комисията по хазарта...
която да провери вас и ваши приятели като Ники Санторо.
Мисля, че не трябва така да говорите с мене.
Това, което ми говорите, са заплахи и не си струва да ме принуждавате да устройвам проверки.
Аз и така се отклоних от пътя си, за да бъда полезен на това момче.
Той е слаб. Той е некомпетентен. Излага на опасност бизнеса ми.
Не мога да направя повече за него.
Това е точно така.
Старият Дон е безполезен като цици на глиган.
Но той е мой шурей ...
и просто искам да му направя лична услуга...
ако можете да помислите за неговото връщане на работа.
Не мога да го направя.
Оценявам факта, че е ваш шурей ...
и наистина искам да ви помогна и да ви услужа.
Знам кой сте, но не мога да го направя.
Добре, а ще се промени ли нещо...
ако го понижите?
Съжалявам Не мога нищо да направя.
Той е толкова некомпетентен, и най-вече, не може да му се има доверие.
Добре. Благодаря.
Е, ... в общи линии, това е. Съжалявам.
Г-н Ротстийн, вашите хора никога няма да разберат ...
постъпката ви.
Вие сте само наши гости.
Но действате като у дома си.
Нека ти кажа нещо, приятел. Тук не си си вкъщи.
Но ще те изпратим там, ако поиска кметът.
- Благодаря за отделеното време.
- Няма проблеми.
- Съжалявам.
Какво стана с хапчетата ми?
Не ти ли стига, че пиеш толкова много? Че и моите хапчета пиеш?
Не взимам хапчетата ти.
Слушай, взимам ги за язвата, по половин таблетка от тези.
И само когато имам нетърпима болка.
Имам запас за три месеца. Какво си направила с тях?
Не трябваше да го пребиваш така.
Какво?
Просто исках да му помогна.
Мислиш, че спя с него.
Да, а аз откъде да знам?
Не можеш да ме заставяш да не помагам на хората.
Какво? Какво?
Казах, че не може да ме накараш да ...
спра грижите си за хората.
Чуй... Джинджър...
Опитвам се да направя най- доброто тук, разбираш ли?
Ти си ми съпруга, за бога.
Хората в града те наблюдават.
Знаеш ли какво, Ейс? Не ми пука!
Махам се оттука. Махам се.
Ела при мен. Трябва да се вземеш в ръце.
- Добре. Добре.
- Ако не заради мене, то поне за Ейми.
Разбра ли? Твоето пиене ти освобождава спирачките.
Ще те пратя на лечение. Има много различни места.
- Нямам нужда.
- Да, имаш. Това е много дискретно.
Няма никакви имена в документите.
Това е всичко, от което имаш нужда.
- Не ти пука за мен.
- Не, не е така..
- Не, така е.
Как можа да го кажеш?
Ти си прекрасна жена. Самоунищожаваш се.
Не ти трябва тоя скапан пияница, живеещ на гърба ти.
По-добре от тебе знам кое е най-добро за теб..
Ти си тигрица. Ти си по-силна от мен.
Когато решаваш да правиш нещо, ти го правиш по-добре от всекиго.
Ще го направиш. Нали? Ще го направиш.
О, господи.
Добре, добре.
Ще се опитам.
Ще се опитам.
Не ми се ядосвай, нали?
Няма.