Cube 2 - Hypercube (2002) Свали субтитрите
Има ли някой?
Ехо?
Кари Матчет
Джеран Уин Дейвис
Неил Крон
Барбара Гордън
Матю Фъргюсън
Грейс Лин Кунг
Линдзи Конъл
Брус Грей Филип Акин и др.
'КУБЪТ 2'
'ХИПЕРКУБ'
Цифрите. Къде са проклетите цифри?
Тук трябва да има нещо.
По дяволите!
Мамка му!
Трябва да има цифри.
Как ще имам шанс без цифрите, шибани скапаняци?
Искам шанс!
Искам шанс като всички други!
Ехо? Чува ли ме някой? Ехо?
Мили Боже! Копелета!
Отче наш, който си на небесата, да се свети името ти,
да дойде царството ти, както на небето, така и на земята.
Дари ни с насъщния и прости ни прегрешенията...
не ни въвеждай в изкушения...
и избави ни от лукавия.
Защото твое е царството, и силата, и славата, амин.
Ехо!
Добре ли си?
Чуваш ли ме?
Ранен ли си?
Не мърдай! Не издавай звук! Казах да не мърдаш!
Сама ли си?
Мигни веднъж за "да", два пъти за "не".
Има ли някой друг в съседната стая?
Добре, добре, ще те пусна...
но мога да те сваля бързо като предния път, така че не викай, ясно?
Веднъж за "да", два пъти за "не".
Сама ли си?
Добре.
Какво по дяволите си мислиш че правиш?
В колко стаи си била?
- Какво е това място?
- Не знам, ти ми кажи. В колко стаи?
Не знам, 5 или 6. Ами ти?
Това ми е третата. Сигурна ли си, че не си видяла никого другиго?
- Не, а ти?
- Не.
- Коя си ти?
- А ти кой си?
Какви са тези звуци?
Това е застраховка. Не се плаши.
Спокойно.
Слизай веднага или ще я убия.
- Какъв Герой!
- Така въздействам върху мъжете.
Радвам се, че не си изгубила чувството си за хумор.
- Необходимо ли е?
- Спокойно.
- Не е ли същия тип?
- Да!
Хей, върни се!
- Чакай!
- Исусе Христе! Къде...?
Къде си мислиш, че отиваш?
Този тип се движи прекалено бързо. Изчезнал е.
Може би нещо го кара да се движи така. Може би трябва да се върнеш.
Това място е ужасно.
Моля ви, не ме наранявайте!
Не се страхувай.
Не се бой. Няма никого друг освен мен.
Аз съм Кейт. Ти как се казваш?
Саша.
Много хубаво име.
Не се страхувай, всичко ще бъде наред.
Разбираш ли ме?
Аз съм сляпа, не малоумна.
Хай-после! Вече бях започнал да си мисля, че съм единственият тук.
Надявах се да намеря и други. Обикалям из тези стаи от часове.
- Стой далеч от мен!
- Никой няма да те нарани.
Не, няма. Идвам с мир, млади дами. Аз съм Джери.
Това е Саша и е сляпа. Много е уплашена.
- Кофти е да си сляп на такова място.
- Знаеш ли какво е това място?
Не. Не знам дори как съм се озовал тук.
- Знаете ли защо сме тук?
- Не
- Джери Уайтхол.
- Кейт Филмор.
- Какво правиш?
- Маркирам стаите.
- Това четвъртата стая в която си ли е?
- Да.
- Каза, че обикаляш стаите от часове.
- Странно, нали?
Всяка стая има шест врати.
Не зависимо през кои врати мина се озовавах в едни и същи три стаи. До сега.
Значи стаите се движат.
- Не усещам никакво движение, а ти?
- Не. Много странно.
Около тази...
- О, не! Приближава се.
- Какво? Какво е то?
Не знам, нещо ни преследва и не мисля, че ни харесва.
- Не чувам никакви хора.
- Иска ни мъртви. Трябва да се махнем от тук веднага.
- Някакви предложения на къде да тръгнем?
- Ти избери, аз не знам.
- Моля ви, трябва да тръгваме!
- Насам.
Саша, тръгваме. Дръж се за мен.
- Измъкнете ме от тук!
- Да, спокойно.
Помогнете ми!
Има висящ човек!
- Няма да издържа още дълго!
- Идвам, идвам!
- Какво става?
- Побързай!
Дръж се!
Идвам, идвам!
Браво, добро момиче! Всичко ще бъде наред Саша, стой тук.
Ето те и теб. Намерила си си и приятелчета.
- Помогни да го свалим.
- Фантастично!
- Помогнете ми!
- Добре, направете ми малко място!
- Ще разхлабя колана.
- Добре, държа го.
- Ще го изпусна!
- Държиш ли го?
- Държа го!
- Побързайте!
Не е от най-леките!
- Бавно!
- Полека!
Оставете го тук. Внимавайте къде стъпвате.
Опрете го на стената.
- Мили Боже!
- Жив е.
- Диша.
- Добре.
Военен е.
Полковник Томас Х. Магуаяър. Министерство на отбраната.
Той е работил върху тази технология.
Ти пък какво знаеш?
От Пентагона се свързаха с мен преди две години.
Трябваше да направя код. Предполагам, че за това съм тук.
Знаеш или просто предполагаш?
- Смея да...
- Да видяхме колко си смел...
Благодаря. Много ми помагаш!
- Джери Уайтхол. Благодаря.
- Саймън Грейди.
Това е Кейт, Саша. Съжалявам, не разбрах името ти?
- Макс Райзли.
- Саша...
- Саша? Джери, би ли...?
- Да, разбира се.
Саша, добре ли си?
Този човек е доста зле пребит. Измъчвали са го.
Вижте ръцете му. Изгаряния от цигара.
Идва за нас.
Не се страхувай, няма да дам на никого да те нарани.
Надявам се да е толкова лесно, Кейт.
Тук няма нищо.
Какво мислиш?
Мисля, че е знаел нещо, което и другите са искали да знаят.
- Обикновено това води до мъчения.
- От къде знаеш, че са изгаряния от цигара?
Да не си експерт?
В интерес на истината малко лайно...
Идва, идва...
идва, идва...
Здравейте. Знаете ли къде са душовете? Май се изгубих отново.
Винаги се изгубвам в този фитнес. Не знам защо дъщеря ми толкова иска да идвам?
Внимателно, внимателно.
Благодаря миличък. О, Боже.
Но не можем да ти помогнем с душовете.
- Аз съм Джери.
- Ти не си малкия Джери Рийзбек, нали?
- Не.
- Слава Богу.
Носи ми вестниците и му дължа $10.
Това е Саймън. Кейт и Саша...
Макс.
- А вие сте?
- Аз съм г-жа Пийгли.
Как сте?
- Знаете ли защо сте тук?
- О, миличък, не ме бива във философията.
Някой от вас знае ли какво става тук?
Съжалявам.
Опитах се да определя конфигурацията на тези стаи. Мога само да кажа...
- Че няма никакъв смисъл.
- Точно така.
Стаите се движат наоколо много бързо.
Явно има някаква логика. Стаите се повтарят.
Вървим в една посока и все попадаме в същите стаи.
Приближава се!
Саша, знаеш ли какво е това?
Не, но го чувам. През цялото време, дори когато вие не.
И звучи...
...зловещо.
Може би сме в ада!
Нека получим истински отговори.
Опита се да се самоубие. Едва ли ще е в състояние.
- Добре, войнико, на крака!
- Внимателно, ранен е!
- Хайде, ставай!
- Престани, състоянието му е тежко!
- Чуй ме съкровище...
- Не съм ти съкровище, задник!
Този човек е бил измъчван, искаш ли да си следващата когато те дойдат?
Кои са "те"?
- Сега ще разберем.
- Престани! Спри!
Ако умре, няма да получиш никаква информация.
- Тук е!
- Какво беше това?
Хайде.
В съзнание е! Хайде войнико, кажи ми какво става тук?
На мен ли говориш?
- Да, как да се измъкнем от тук?
- Не знам. Ако разбереш кода...
излизаш от първия.
- Какъв първи?
- Остави го, объркан е.
- Но знае нещо.
Какъв код? Какъв първи? За какво говориш?
Добре ли си? Главата ли си удари?
Май да. Това е стена... движи се.
- Сигурен ли си?
- Виж, ето пак!
Това е... не знам!
По дяволите!
- Какво е това?
- Не знам,
и нямам намерение да остана за да видя. Хайде!
Хайде, Саша!
- Мили Боже!
- Какво по...
По-бързо!
Хайде полковник, ти знаеш за какво става въпрос.
- Защо го направи?
- Никъде няма да ходя!
Майната ти! Хайде, Кейт!
- Имаш ли ключ?
- Това ли имаш предвид?
Защо го направи?
- Наистина ли мислиш, че ще се измъкнете?
- Ще опитаме.
- О, Боже!
- Това ще боли.
Кейт, качвай се тук!
- Няма да тръгна без него!
- Той е мъртвец, хайде!
Няма време, хайде!
- Господи, трябва да има как!
- Кейт, качвай се!
Той е мъртвец!
Пусни ме!
Пусни ме!
Хайде, хайде!
- Какво се случи там?
- Не знам.
Здравей. Ти от къде дойде? Как се казваш?
Аз съм Кейт. Не помниш ли?
Аз съм г-жа Пийгли.
Полковникът беше единственият който знаеше нещо за това място.
Може би не. Аз съм проектирал панелите на вратите. Сензорите за допир.
- Какво?
- Беше договор за някаква независима фирма.
- Защо не ни го спомена по-рано?
- Не бях сигурен.
- Знаеш какво става и не ни казваш.
- Не беше незаконно...
- Какво е това място?
- Не знам.
Човекът, който проектира тоалетната в совалките не получава схемите за всичко останало.
- Трябва да си знаел какво строиш.
- Беше експериментално, прототип.
- На какво?
- Не съм сигурен.
- На какво?
- Не знам.
- Но се носеха слухове.
- Какви слухове? Какви слухове, Джери?
Квантова телепортация.
- Моля?
- Това са само слухове.
- Като в Стар Трек?
- Вече става абсурдно.
- Какво знаеш, Джери?
- Нищо
Лъжеш!
- Защо да лъжа?
- Защото и двамата с полковника сте работили за тях.
Те? Кои са "те"? Правителството? Мафията? Извънземните?
О, Боже! Това е тесеракт.
- Отново се отнесе.
- Не е ли красиво?
Кое е красиво, г-жо Пийгли?
Без майтап. Ако го погледнеш под правилния ъгъл...
- Как го нарекохте?
- Тесеракт, миличък.
Тесеракт.
- Това е Тесеракт.
- Как разбрахте че е тесер-акт?
Започна ли вече второто действие? Трябва да се връщаме по местата си.
- Извинете.
- Тя наред ли е?
Тесеракт. Ама разбира се!
- Джери, добре ли си?
- Не знам как не сме го видели по рано, било е пред очите ни през цялото време!
Може би ще обясниш и на останалите?
Разбира се. Тесеракт е друго наименование за... Хиперкуб.
- Какво?
- Хиперкуб, четири измерен куб.
- Четири измерения?
- Ето отговорът.
Стаите се повтарят, сливат се една в друга. Телепортация.
Всичко пасва идеално.
Ето, вижте.
Нека вземем първото измерение, дължина и да го нарисуваме.
Две измерения са дължина и височина, което образува идеален квадрат.
Ако прибавим още едно измерение,
получаваме куб, който има три измерения.
Дължина, ширина и височина.
- Това сме го учили в 8ми клас.
- Тихо!
Сега е интересно.
Ако вземе този куб и прибавим още едно измерение, получаваме...
- Тесеракт.
- Мислех, че времето е четвъртото измерение.
Да, така е по принцип. Но ако имаме специално четвърто измерение?
- Няма такова нещо!
- Защо не вземеш да млъкнеш!
Нека приемем, че сме в този... хиперкуб...
Това показва ли ни как да излезем?
Не. Хиперкубът не е истински. Той е теоретична конструкция.
Стана ми по-добре.
А имаш ли някаква теория как да се измъкнем от тази теоретична конструкция?
Не знам.
Не се тревожи, скъпа. Всичко е въпрос на време.
О, това изяснява нещата. Благодаря.
Добре, ето ви моята теория.
Ние всички участвуваме в някаква игра,
има видеокамери навсякъде.
Как не се досетих, че съществуват хора,
чиято единствена цел е използвайки ни, да привлекат още спонсори.
-Добре, Макс. Каква е целта на тази игра?
- Не знам. Да се измъкнем живи?
- Трябва да направим карта.
- Не мисля, че ще ни е от полза.
- Вижте това.
- Това го нямаше преди малко.
- Ти ли го написа?
- Не, оставих си крилата в къщи.
Аз маркирах вратите напред.
- Някой е бил тук преди нас.
- Трябва да е бил доста едър.
Защо му е на някой да пише по тавана?
- 60659 стаи. По дяволите!
- Това място трябва да е огромно.
Да, да! В хиперкубът може да има 60 милиона стаи.
- Вероятно е права.
- Много успокоително.
Какво по дяволите правиш?
Рейтингът на шоуто току що се удвои!
- Какво виждаш?
- Момиче!
Отивам.
- Добре ли си.
- Да, аз...
- Върни се!
- Какво стана?
- Помощ!
- Дай ръка!
- Помогнете ми!
- Добре ли си?
- Макс, върни се!
- Не, всичко е наред.
Смяна на гравитацията!
- Отиваме ли там?
- Може би тя знае нещо.
Ами нашите... безработни спътници?
Имам идея.
Ехо!
Хей, госпожице! Събудете се.
Кейт е на път. Мисля, че е време за план "Б".
Защо не опиташ дишане уста в уста.
Мислиш ли? О, много смешно!
- Какво става, къде съм?
- Въпрос за милион долара.
- Няма ли да млъкне?
- Остави я.
Трябва да стане!
Да, г-жо Пийгли, продължавайте да се смеете.
За първи път от 30 години се забавлявам така.
Някой да и затвори устата.
Не мога да повярвам, че се случва.
За Бога, това не е игра!
- Елате, момчета дръжте отще малко.
- Добре!
Вече сте долу!
Приземих се.
- Здравейте. Аз съм г-жа Пийгли.
- Кои сте вие, бе хора?
Аз съм Кейт а това е г-жа Пийгли.
Аз съм Джулия. А това е...
Твое ли е сакото?
- Не.
- Сигурен ли си?
Май снощи съм пийнала повече от колкото си мислех.
Няма нищо.
Как се озовах тук? Отвлечени ли сме?
Доста добър въпрос.
Някой помни ли, как се е озовал тук?
Помня, че си легнах да спя.
- Къде?
- В леглото ми.
- Къде живееш?
- В Линкълн, Небраска.
Щастливо женен, бял, инженер, обича филми на ужасите,
и шоколадов сладолед. Не обича да се катери.
Помня, че шофирах на път за вкъщи, прибирах се от болницата.
Беше късно, и бързах да се прибера.
Аз съм психотерапевт Саймън?
- Ню Хевън. Влязох за по чашка.
- Какво работиш?
Аз съм консултант по мениджмънта.
- Да бе, а аз съм Дядо Коледа!
- Ами ти, Макс?
Аз съм от Пола Алту. Проектирам компютърни игри.
Последното, което помня е че заспах на клавиатурата.
- Саша, а ти къде живееш?
- В Ню Мексико.
Пишех си домашното в кухнята, както винаги.
Никога нищо не ми се е случвало.
Последното, което аз помня,
е че бях извела кучето на разходка.
Джулия?
Бях на парти по случай една премиера в Санта Моника.
- Актриса ли си?
- Не, адвокат.
Нека кажем, че ако съм отвлечена, то е заради откуп.
Силикон Валей, Кънектикът, Небраска, Холивуд, Мейн.
Г-жо Пийгли, къде точно живеете?
На ъгъла на Ривърсайд и 94-та.
Бихте ли ме закарали в къщи? Май загубих дъщеря си.
- Благословена да е.
- Няма смисъл.
Вероятно са ни пренесли тук.
Сигурно е частна или военна собственост.
- Къде е това?
- Не знам.
- Твоите предположения са по-добри от моите.
- Могат да построят хиперкуб навсякъде.
Може да се намираме къде ли не.
- Какво по дяволите е това?
- Кое?
Отново този номер. 60659.
- Това не може да е същата стая.
- Не е същата стая, има и други цифри.
Не може да има толкова много стаи.
Може би не са номера на стаи. Може би на някой му е хрумнало нещо друго.
Определено не сме сами. Вижте това.
- Какво е това? Какво става?
- Джули, това твоят часовник ли е?
- Не.
- Моят е.
- Това е абсурдно.
- Кое, някои има същият часовник като теб?
- Някой си играе с нас.
- По дяволите!
Това е часовникът, който жена ми ми подари на 40 годишнината ми.
Това е часовникът, който току що намерихме.
Може би ти си играеш с нас, Джери. Ти си проектирал вратите, часовникът е твой...
- За Бога, г-жо Пийгли!
- Моля ви, недейте!
Мили Боже! Мисля, че още е жив.
- Да я свалим!
- Внимателно!
- Има ли някого там?
- Какво виждаш?
Тук има някой.
О. Господи, пак промяна на гравитацията.
- Какво става?
- Добре ли си?
Хей, приятел!
Господи! Внимателно!
- Жив ли е?
- Не мисля.
Да го преобърнем.
Мамка му!
Какво е това?
- На мен ми изглежда доста мъртъв.
- Дано все още да е жив.
От доста време е тук, г-жо Пийгли.
- Миличкият.
- Кой е написал тези цифри?
Трябва сам да ги е писал. Обърнати са наопаки.
Написал ги за да може да ги вижда.
О, Господи, това е горкият др. Росенсуейг.
- Познавате ли го?
- Сега никога няма да получи Нобелова награда.
- Кой е той?
- О, Боже! Фил Росенсуейг.
Миналата година бях на негова лекция по теоретична физика.
- На каква тема?
- Квантов Хаос.
Фил Росенсуейг. Чел съм книгата му.
- Господи!
- Божичко!
Той...?
Кейт, той...?
- Да, мъртъв е.
- Сигурна ли си?
- Някой да ми помогне.
- Тук съм Саша, държа те.
Някой разбира ли тези цифри? Какво е писал?
Може би се е опитал да пресметне пътят си навън.
Нямал е достатъчно време.
- От къде г-жа Пийгли го познава?
- Не знам.
- Хей, вижте. Още числа.
- Същият почерк.
Въпросът е дали го е пресметнал преди да умре?
Добре е, добре е. Нали си добре?
Писал е и тук, погледнете. Същият номер, 60659.
- И как това ще ни помогне да излезем?
- Трябва да значи нещо.
- Какво?
- Не знам, но по-добре да разберем.
Дали има...
Какво правиш? Това е отвратително.
- Намерих писалка.
- Дано имаме повече късмет от него.
Това не може да е истина! О, скъпа!
- Такава идиотка съм! Почакай, почакай...
- Скоро ще ме подлуди.
- Било е точно тук.
- Кое?
Айзон! Къде си? Такава идиотка съм!
- Каза "Айзон"?
- Айзон, къде си? Връщай се веднага тук!
Кого търсите г-жо Пийгли?
Виждали ли сте кучето ми? Той е един малък сладур.
Името на кучето е Айзон? Странно, мислех че Айзон са...
- Производители на оръжие.
- Да.
И вие знаете това, защото...
Четем вестници.
- Г-жо Пийгли.
- Горкото кученце.
Г-жо Пийгли сигурна ли сте, че не сте оставили кучето си у дома?
Не! Беше тук! Такава идиотка съм!
Къса ми сърцето.
Г-жо Пийгли, с какво си вадите хляба?
Нищо, аз съм пенсионерка. Знаех си, че не трябва да го пускам без каишка.
- Преди да се пенсионирате с какво сте се занимавали?
- С теоретична математика.
Къде сте работили?
В изследователският институт Скипи.
Май така го наричаха. Голяма сграда във Вашингтон.
Работила е в изследователският институт Скипи и кучето и се казва Айзон.
Г-жо Пийгли,
Възможно ли е да сте работила за изследователският институт Айзон а кучето ви да се казва Скипи?
От къде знаете къде работя?
Мили Боже!
- Работила е за производители на оръжие?
- И е приятелка на бъдещия нобелов лауреат.
Мисля, че не трябва да и се доверяваме!
Не съм луда, нито пък глуха.
Казах ти, че никой няма да ми повярва.
Г-жо Пийгли...
- Какви изследвания сте правили в Айзон?
- Генерале, няма да бъда част от тази лудост.
Аз не съм Генерал.
Не ме интересува какво е казал Алекс Тръск, невъзможно е. И най-вече нехуманно.
- Кой е Алекс...?
- Алекс Тръск ли каза?
- Мили Боже.
- Това става абсурдно.
- Кой е Алекс Тръск?
- Невероятен хакер. Той е легенда.
Само той би създал такъв извратен лабиринт.
Алекс Тръск не съществува.
Някой неща не бива да се създават. Те съществуват само с теоретична цел.
Никога няма да издържи. Не разбирате ли?
Ти си психиатърът. Можеш ли да ми кажеш какво става тук?
Предполагам, че мъртвецът е предизвикал у нея емоционален отзив.
Откъслечни спомени, посттравматичен стрес.
- Значи е свързана с всичко това?
- Скипи!
Май те чувам. Скипи!
- Г-жо Пийгли, недейте!
- Скипи!
- Г-жо Пийгли!
- Скипи!
Мили Боже!
Помогни ми, моля те!
Не и се доверявайте! Тя е виновна за всичко.
- О, Господи!
- Какво се случи току що?
Загубих главата си! Загубих шибаната си глава!
Пийгли отвори вратата...
Чакайте, имам идея.
- Имам идея!
- Нека позная, проектирал си и пода?
Дано да имаш добро обяснение, Джери.
Знам, че това което току що се случи е малко шокиращо,
но има обяснение, намираме се в многоизмерна квантова среда.
- Обясни, моля.
- Идеята на квантовата вселена
е че съществуват паралелни реалности, които са свързани.
От къде знаеш това? О, ти си проектирал вратите.
Четох го в книгата на Росенсуейг. Това е част от теорията му.
Ами ако този, който е създал това отвратително нещо
по някакъв начин е създал място, където паралелните реалности се пресичат?
Значи искаш да кажеш, че Саймън и г-жа Пийгли, които видяхме
са в паралелна реалност?
- Да, да, да!
Престани!
Реалноста ги уби.
- Я стига!
- Помисли, помисли.
Саймън, помниш ли когато намери часовникът?
И видяхме, че и някой друг е белязвал вратите?
Точно това си мислех, че ще е добре да оставяме следи в случай че се въртим в кръг.
Дрехи, бижута...
Мислех, дори да оставя часовникът си и бих го направил ако се налагаше.
Искаш да кажеш, че в алтернативна реалност сме попаднали в такова затруднение, че ти си решил да оставиш часовникът си?
Каква глупост! Трябва да има логично обяснение.
Какво е то, Макс? Мислиш, че всичко е зрителна измама?
- Защо не?
- Най-накрая, смислена идея.
- Това ли е смислена идея?
- Добре, тогава предлагам да отвориш вратата.
- Погледни.
- Моля?
Ако си толкова сигурен, че е оптична измама отвори вратата и погледни.
По-добре стой настрана защото може нещо...
Майната ти, Джери!
Спри!
Не я отваряй!
Ами ако Джери не е прав?
Мисля, че Джери говори пълни глупости и ни хвана на кукичката си.
- Саймън аз...
- Млъквай!
Съгласен съм с теб Макс, мисля че сме натъпкани с LSD
и сме в някоя тайна болница на ЦРУ в Зона 51, няма значение.
Но нека приемем, че Джери е прав.
Какво ще стане, ако онова нещо, което ме уби... Какво ще стане ако онова нещо дойде тук?
Какво ще стане тогава?
Вие сте луди.
- Какво правиш, човече?
- Не отваряй вратата.
- Защо си толкова уплашен?
- Току що видях как нещо ми отнася главата.
- Това как ти звучи?
- От къде взе този нож?
Мой е.
Колекционирам ножове.
- Имаше нож, когато го видях за първи път.
- Със сигурност имаше.
Имаш нож, започвам да се убеждавам, че ако някой е част от този експеримент, това си ти.
Знам! Знам! Сетих се! Сетих се! Защо не...
хапнем по един сладолед? Всички ще се почувстват по-добре.
Забавна сте г-жо Пийгли. Вие сте една забавна старица.
- Също така не сте наред с главата.
- Остави я, тя не разбира.
Вече призна, че е работила за Айзон, най-големия производител на оръжие в света.
Разпозна фигурите по стените и познаваше мъртвецът.
Може би другият "аз" беше прав.
Може би не трябва да и се доверяваме.
- Може би на теб не трябва да се доверяваме.
- Моля?
Може би на теб не трябва да се доверяваме.
Ще се направя че не съм го чул, защото си инвалид.
Време е да продължаваме.
След вас.
- Кейт, жадна съм.
- И аз, скъпа, и аз.
Изморих се. Не стигнахме ли вече?
Хайде г-жо Пийгли, още малко.
- Кой е Алекс Тръск?
- Сериозно ли не знаеш?
Той създаде вирус, който съсипа токийската стокова борса преди 2 години.
Той проникна в компютрите на "Въздушен Контрол"
и свали два правителствени самолета в пустинята Невада.
Говори се, че Алекс Тръск е първият генетично създаден суперчовек,
който броди сред нас!
- Това е лошо.
Не се тревожи, Алекс Тръск е конспирация.
- Не съществува.
- Продължавай да се залъгваш.
Млъквай и продължавай.
Вярваш ли на тези неща за паралелните вселени?
Вчера бих казала "не", но...
това място променя представите за реалност.
- Нека остане между нас засега.
- Добре.
Ето каква е работата: аз съм частен детектив
Работя по случай с изчезнали хора.
Каква ирония, да си на тяхно място.
Тук съм заради нея, Бети Янг.
Взели са всичко от джобовете ми, с изключение на ножа и това.
Или е съобщение или предупреждение.
Ето и интересното. Познай за кой е работила?
Айзон?
Кейт...
Кейт?!
- Кейт, трябва да се събудиш...
- Какво има?
Тук има нещо. Виждаш ли го?
Вероятно си сънувала.
Има нещо.
Какво по дяволите е това?
Кейт?
- Какво виждаш?
- Квадрат. Носи се във въздуха.
- Какво е това?
- Красиво е.
И това ли ви е познато г-жо Пийгли?
- Не точно.
- Какво става?
Станаха два.
- Размножава се.
- Може би е път навън.
Може би това е четириизмерният предмет, за който говорехте.
Това е път навън, как да го използваме?
Не ми харесва. Звучи зловещо.
Трептения! Математично е.
Това са перфектни квадратни трептения.
Дръпнете се. Г-жо Пийгли, не!
Махнете се от пътя му!
- Джери, ранен си!
- Добре съм.
- Да се махаме!
- Хайде, г-жо Пийгли, време е да си вървим!
Насам, безопасно е.
Хайде, не се бави.
Хайде, Макс!
О, Господи! Давайте, качвайте се!
- Помогни ми, Кейт!
- Саша!
- Джери!
- О, Боже!
Не го прави, просто влез!
- Какво правиш по дяволите?
- Искаш да свършиш като Джери ли?
- Саша!
- Кейт!
Проклета жена!
Мили Боже!
- Саша!
- Кейт, помогни ми!
- Помогни ми!
- Тук съм!
- Помогни ми!
- Седни на земята!
Помогни ми!
Добре, Саша...
Дръж си главата ниско и тръгни надясно.
Страх ме е.
Трябва да се движиш, иначе няма да мога да дойда. Движи се, хайде.
Давай! Давай!
- Залегни!
- По дяволите, Кейт, какво искаш да направя?
Продължавай, докато не стигнеш противоположният ъгъл.
Разбра ли? Саша?
Почти съм там.
Просто продължавай, главата ниско. Добре, идвам.
Тук съм, спокойно.
- Какво стана?
- Не знам.
Не знам, Саша.
- Спокойно, вече не може да ни стигне.
- Дано това да е краят.
- Ще трябва да тичаме.
- Не мога.
Можеш. Ще се държиш за мен! Ще тръгнем надясно.
Не, наляво. Разбра ли?
Ще броя до три. Дръж се за мен.
Едно, две, три!
Държа те... Саша, не!
Реагира на движение! Не мърдай!
Стой спокойно! Добре.
- О, Господи!
- Отиде ли си?
- Да.
- Благодаря ти.
Ще го направим заедно. Нека се махаме преди да се е върнало.
- Къде са ми очилата?
- Вече ги няма. Продължавай без тях.
Кейт?
- Какво?
- Подушвам го. Някой умрял ли е тук?
Да, Джери умря.
Беше толкова мил.
- Трябва да тръгваме. Просто се качи.
- Къде са другите?
Вече сме сами. Ще се справим.
Схванах логиката.
Всеки свързан с това
с този хиперкуб,
умира от мъчителна и болезнена смърт.
Не искам това да се случи и на вас, г-жо Пийгли.
Наистина. Така че ми кажете,
как да се измъкнем от тук.
- Саймън, достатъчно!
- Млъквай!
- Саймън!
- Млъквай!
Готова ли сте да говорите, г-жо Пийгли?
Целият съм в слух.
Не се нуждая от операция, докторе.
Аз съм напълно здрава. Питайте дъщеря ми.
Шегите ви наистина почват да ми омръзват. Ще ви дам още един, последен шанс.
Кажете ми каквото искам да знам, или ще ви убия.
Разбирате ли? Ще ви убия. Изборът е ваш.
Саймън, махни се от нея.
Имаш избор. Искаш ли да се махнеш от тук или не?
- Да, но...
- Без "но"!
Хей, може би...
По дяволите, по дяволите.
Май скоро ще загубя главата си.
- Да тръгваме!
- Ами г-жа Пийгли?
- Мамка му, ще умра тук!
- Не можем да я оставим.
- Какво да направя?
- Забравете я.
- Мразя това.
- Джули!
По-бързо!
Помогнете ми! Някой да ми помогне да я пренеса!
Пусни ме!
По-дяволите, дъртата се заклещи. Пусни ме!
О, Боже!
- Къде отивате?
Връщайте се тук!
Какво по дяволите беше това?
"60659".
Може да значи всичко.
Права си. Може би са някакви четириизмерни координати.
Нещо, не знам.
Може да е нечий рожден ден, или пощенски код или пък обикновен сериен номер.
Иска ми се да бях по умна.
Защо мислиш че си тук, Кейт?
Не знам. Може да съм била на неподходящото място в неподходящото време.
Трябва да има някакъв смисъл.
"60659"...
Може би обичат да гледат как се гърчим.
Единственият, който има ресурси и възможност да построи нещо такова.
Добре, Макс, твърдиш че Алекс Тръск е отговорен за това.
Това ще ни помогне ли да излезем? Не. Все още сме затворени тук.
И ако е нечия игра, не е честна. Мислиш ли...
Макс, трябва да вървим. Хайде!
Макс?
Джули, къде си!
Макс, какво ти е?
По дяволите! Променливо времева стая!
- Доста диво.
- Така е.
- Мили Боже!
- Махни си ръцете от мен!
- Здравей, Джери.
- Кой по дяволите си ти?
- Не ме ли позна?
- Къде съм, от къде знаеш името ми?
- Не ме ли познаваш?
- Не. Къде съм?
- Не помниш ли?
- Не.
Другите, сляпото момиче?
А онова нещо, което те накълца на кайма?
Нищо ми няма. Просто ме пусни да си ходя.
Нищо ти няма? Ти си объркан!
- От колко време си тук?
- Не знам, току що се събудих.
Току що си се събудил! Мили Боже!
Може би си бил прав преди. За другите реалности.
В това място се пресичат паралелните алтернативни реалности.
Да не си пил?
Вече не ми пука.
За какви алтернативни реалности говореше?
Може ли да те попитам нещо, Джери?
Да, само не ме наранявай.
Гладен ли си?
- Гладен ли си?
- Да, така мисля...
Защото аз съм гладен.
Умирам от глад.
О, Боже!
Какво има, Кейт?
Какво виждаш?
Какво става?
Не знам, Саша.
Мисля, че сме пресекли някоя друга реалност.
Алекс Тръск... защо толкова се боиш от него?
Защото е страшен. Той е компютърен гений.
Може да прави със този свят каквото си поиска.
Защо се панираш?
Защото всички, свързани с това нещо умират.
Макс, ти не си свързан.
Можеш ли да пазиш тайна?
Разбира се. Обичам тайните.
Миналата година проектирах компютърна игра наречена "Относителност".
Поръчаха ми я по интернет. Става дума за триизмерен екшън
в който участниците използуват различни времеви измерения.
Какво? Ти си проектирал всичко това?
Не, само променливото време. Само идеята.
Беше за игра. А сега се намираме в нея.
Значи е игра, Макс!
Имаш ли още някоя тайна, която желаеш да споделиш? Хората са мъртви!
Не съм отговорен за това. Беше игра.
Дори не можах да продам глупавото нещо. Замесена е в съдебно дело.
- Какво дело?
- Не знам. За...
О, да. Ти си адвокат.
Компания наречена "Сайбер Трил" ми я открадна.
- "Сайбер Трил"?
- Чувала ли си ги?
- Да.
- И ти ли обичаш компютърни игри?
Откажи се.
- Моля?
- Препоръчвам ти да се откажеш. Няма да спечелиш.
От къде знаеш?
Защото не се изправяш срещу "Сайбер Трил." Те са дъщерна фирма.
- На кой?
- Айзон.
От къде знаеш?
Защото аз ги представлявам.
Ехо? Има ли някого? Ехо?
Трябва да халюцинирам
Ехо, Има ли някой тук?
Ехо, нищо не чувам!
Най-после. Започнах да си мисля, че съм единственият тук.
Да ти помогна ли?
Имаш ли някаква идея какво става тук? Внимателно. Гледай къде стъпваш.
Не си единственият, Джери. Преди малко срещнах един точно като теб.
От къде знаеш името ми?
Защо просто не тръгнеш?
Сляпа съм, Кейт, инвалид. Ще се движиш по-бързо без мен.
- Саша, знам как се чувстваш...
- Не, не знаеш, и представа си нямаш.
- Знам, че изглежда безнадеждно.
- Безнадеждно е.
Не е! Ще намеря начин.
Ще намериш начин?
Повярвай ми, скъпа, щом аз не намерих едва ли ти ще намериш.
Какво каза?
- Съжалявам, Кейт, не го мислех...
- Не, не. Повтори го.
Защо мислиш, че ти ще можеш да намериш изход?
Бях отвлечена.
Разбрах, че ще затварят хора тук. Опитах да ги спра.
Подгониха ме и аз избягах на единственото място, където няма да посмеят да ме последват.
Тук.
Каква ирония, нали?
Коя си ти?
Макс беше прав, Джери сгреши. Съществувам.
О, Боже!
- Разбира се, Саша е галено от Александра
- Алекс Тръск.
Приятно ми е да се запознаем.
Това е най-лошият кошмар, който съм имала.
Иска ми се да се събудя!
Наистина ли мислиш, че всичко е само сън?
Определено. В истинският свят никога нямаше да те целуна
Така ли?
- Да, не си моя тип.
- И ти не си моя тип.
- Беки Янг?
- Да.
- Ребека Янг.
- Да.
Кой сте вие?
Кой съм? Саймън Грейди. Родителите ти ме наеха да те намеря.
Наистина ли? Слава на Бога!
И аз се радвам да те видя, Беки.
Обикалям тези стаи от часове.
Ехо? Има ли някого? Ехо?
Тези паралелни вселени са страхотни!
- Ти си построила това нещо?
- Обясних им как да го построят.
Повече от колкото трябваше. Дадох им истински хиперкуб.
- Как да се измъкнем?
- Това не е игра. Няма щастлив край.
Това място е извън контрол. Нестабилно е.
Нищо ли не значи този номер? 60659? Трябва да значи нещо. Навсякъде е.
Съжалявам, Кейт. Всичко свърши.
Не е свършило. Още не.
Ще опитам пак.
По дяволите!
Трябва да се махаме от тук, хайде.
- Остави ме.
- Не, идваш с мен.
Трябва да се махнем от тук. Давай, колкото бързо можеш!
Добро момиче!
Какво става?
О, Боже!
Трябва да се махнем от тук!
Това е лудост.
Чертежът на Джери.
Всичко е тук.
Всичко е тук.
Знаците на Джери.
Формулите на мъртвият Физик.
И проклетият полковник виси там, все едно никога не сме го спасявали.
Всичко се повтаря отново и отново.
Саша, трябва да имаш някаква идея какво значи това.
Реалностите са започнали да се събират в една.
Какво ще стане с нас, когато се съберат?
Всичко ще се пропука. Въпрос на време е.
Няма да стоим и да чакаме да се случи.
Мили Боже!
Кейт, нямаме много време!
Не!
- Не! Отказвам да умра тук!
- Иска ми се да имах твоят дух.
Здравей, скъпа. Липсвах ли ти? Всичко е наред.
- Здравей, Кейт.
- Пусни я! Кой си ти?
Аз съм,
добрия стар Саймън.
Помниш ли това?
Доста време чаках разплатата.
- Но това стана преди секунди.
- Не бъди толкова глупава, Кейт.
Времето тече различно в това място.
Добре! Само я пусни. Тя е просто дете.
Да, и скоро ще е мъртво дете, после идва твоят ред.
Просто я пусни и ще измислим нещо.
Ще заемеш ли мястото и?
Какво искаш?
Гладен съм.
Саймън, няма смисъл.
Всички сме мъртви така или иначе.
Добре.
Не!
Стига, Кейт!
Купонът тепърва започва.
О, Боже!
Какво става?
Ще ми липсваш, Кейт.
Разбира се. 60659.
Пресметнал е кога ще се пропука.
Здраве, Кейт, добре дошла отново.
Намери начин.
Да, сър. Не губих време.
Устройството?
Ще го занесем на Дарси и ще видим дали има нещо записано на него.
Сър? Да, сър. Фаза 2 приключи.
Разбирам.
Да, сър. Веднага.
Превод и субтитри: Blink182