Le Fabuleux Destin d'Amelie Poulain (2001) (Le Fabuleux Destin d Amelie Poulain CD2.sub) Свали субтитрите
Обаждам се заради обявата.
- Отговаряте ли на възрастта?
- Да.
- Бръсната ли сте?
- Моля?
Питам ви, защото косматите крака
плашат клиентите ни.
Как сте, г-жо Уаляс?
Ами като не очаквам нищо повече от живота...
- Не говорете така, животът е прекрасен.
- Наистина ли?
Добър ден, г-н Дюфаел.
Добър ден, Люсиен.
Ето това, което искахте, г-н Дюфаел.
Съмнявам се. Мразя артишок.
Не е така. Оставете ме да ви покажа.
Вземете!
Така ги предпочитам!
Гледайте!
Ти си магьосник!
На г-н Колиньон са!
Кой?
Г-н Колиньон? Люсиен!
Не помислих, г-н Дюфаел.
Упражнявай се, Люсиен, момчето ми!
- Ама...
- Упражнявай се!
Повтаряй след мен. Колиньон е боклук.
- Колиньон е боклук.
- Да, точно така!
Опитай пак. Колиньон...
- Колиньон, скапан гъз.
- Много добре!
Виждаш ли какво става като си поразмърдаш мозъка. Хайде, Колиньон...
Колиньон е кучешко лайно.
Много добре! Колиньон...
Колиньон, скапан гъз! Колиньон е кучешко лайно!
Колиньон, скапан гъз! Колиньон е кучешко лайно!
Люсиен, достатъчно за днес.
Много добре.
Г-н Дюфаел, намерих това под изтривалката ви.
Колиньон, скапан гъз!
При мен няма нищо.
При мен също нищо.
Ще ми позволите ли? Имате нещо тук.
Красива сте, Жоржет,
когато се изчервите.
Приличате на диво цвете.
Това е от алергията.
Добър ден на всички.
Днес времето е хубаво.
Пакет "Житан"...
Браво! Добре я свърши! Виж ме сега!
Право в целта! Прекрасен изстрел!
Тя Амели изпусна...
Знаете ли, че когато изкачвате Монблан
силиконът замръзва от студа...
Една чашка горещо вино с джинджифилови курабийки.
Благодаря.
Мисля, че бях малко груб с момичето с чашата вода.
Кажете ми, момчето, което тя срещна, ще го види ли отново?
Не.
Всъщност, те се интересуват от различни неща.
Знаете ли, възможностите са като в Тур дьо Франс,
чакате ги дълго, а когато дойдат, трябва да сте бързи.
Когато дойде подходящото време, трябва да преодолеете трудностите без колебание.
- Мога ли да ви помогна?
- Извинете.
- Намерих това на улицата...
- Господи!
Нино много ще се зарадва.
Почти отидох на църква, за да запаля свещичка за св.Антоан.
А Нино тук ли е?
Никога в сряда. Работи на панаира.
Добре. А дълго ли е събирал тази колекция?
Откакто е тук, вече има година. Аз му намерих тази работа.
Преди колекционираше отпечатъци.
Беше нощен пазач.
А по цял ден снимаше отпечатъците, оставени в незасъхнал цимент.
Той е странна птица.
Когато го срещнах беше
Дядо Коледа.
А после записваше смехове, ако му се стореха забавни.
Трябва да е било много трудно за приятелката му.
Никоя не се задържа!
Тежки са времената за мечтателите.
Какво стана с кафетата, Ева?
Трябва да вървя. Благодаря за албума.
Аз ще му го занеса на панаира.
Добре. Той е в "Тъмницата на Карпатите", питайте за Нино Кинкампоа.
Добро утро. Търся Нино. Той тук ли е?
Не, няма да излезе до 19 часа.
- Мога ли да го видя преди това?
- Има начин.
20 франка.
- Тръгвам. Ще се видим в сряда.
- Добре.
" Утре, 17:00, въртележката на Монтмартр,
до телефонната кабина.
Носи монета от 5 франка"
Би искал да знаеш повече, нали?
- Видя ли я?
- Разбира се.
Бяхме в джоба й!
Близо до гърдите й!
Красива ли е?
- Не е зле.
- Не е зле.
Не е зле.
Красива е.
- Хубава.
- Не, красива е.
Хубава.
- Какво иска от мен?
- Без пари е.
Надява се за награда.
Или също събира документни снимки.
Да, иска да ни замени за едноокия човек с очилата!
Разбира се, че не глупчо!
- Тя е влюбена.
- Аз дори не я познавам.
Напротив!
От кога?
От вечност. В сънищата ти!
Ало? Да. Сър!
Вие, с найлоновата торбичка, за вас е.
- Аз?
- Да.
Благодаря.
Ало?
Следвайте сините стрелки, г-н Кинкампоа.
Какво?
Господине, когато пръста сочи Рая, идиотът гледа пръста.
Хей!
Ало?
Знам, кой е мистериозния мъж от фото машината, г-н Кинкампоа.
Той е дух, г-н Кинкампоа. Никой не може да го види.
Може да се види само на фотографии.
Когато момиче се снима,
той стене: ууууууууууу,
докато гали нежно врата й.
Точно тогава апарата го хваща, г-н Кинкампоа!
Коя сте вие?
Страница 51.
"Искаш ли"
"да се"
"срещнем"
Чуй това.
"6-годишно момче избягало през нощта
с велосипеда си на три колела.
Било намерено на магистрала в Германия.
Просто искало да отиде там, където са звездите."
Животът е толкова хубав, не мислите ли?
Вирусът на любовта, досега не го беше хващала!
Никой не е застрахован.
- Е, аз не се оплаквам.
- Изглежда страхотно.
Как изглежда? Висока, ниска, блондинка, брюнетка?
Ами, да кажем среден ръст.
Не е дребосък, нито жираф. Нормална.
Красива по свой особен начин.
А дали е блондинка или брюнетка, не мога да кажа!
Трудно е да се каже. Определено не е червенокоса.
- Въпреки, че...
- Забрави.
От друга страна, тя попита нещо като дали си имал приятелка.
И?
Казах, че не си заинтересован. Добре направих, нали?
- Не си казала това, нали?
- Ти дори не я познаваш!
- Точно това е мистерията.
- Няма да я намериш тук.
- Малко голи праскови, моля.
- Тези са много по-хубави.
Господина тук е естет!
Вечерта си тръгва с остатъците от стоката,
помислих, че гледа прасе.
Но не. Господинът взема уроци по рисуване!
През деня продава праз лук, а вечерта рисува картофи!
Ти си истински зеленчук!
Един истински уличен суфльор,
готов да подсказва остра иронична реплика.
От такава помощ се нуждаят срамежливите хора.
Ти никога няма да си зеленчук,
защото дори и артишока има сърце.
Ти никога няма да си зеленчук, защото дори и артишока има сърце.
Памет 7...
"Скъпа Мадо,отсъствието ти е все по-болезнено за мен.
Аз съм в изгнание в сив свят. Не мога да спя, не мога да ям.
Направих най-голямата грешка, като приех този тренировъчен курс,
който ще ме държи далеч от съпругата ми за 5 седмици.
Мисля за теб през цялото време. Твой Адриен."
"Отказах се от парите за последната ми задача,
за да подкупя комисията и да се прибера по-бързо.
Улавям се, че мечтая за по-хубави дни.
Портокалови дни. Помниш ли, Мадлен, любов моя?
Твой Адриен, който винаги те е обичал много."
"Добри новини. Скоро ще мога да си позволя кола.
Така ще мога да се прибирам всеки ден.
Междувременно, се надявам, че ще дойдеш в петък вечер
и ще излезем някъде, само двамата."
Спешна психиатрична помощ, мога ли да ви помогна?
"Къде и кога?"
Един час по-късно на булевард Сен Мартен 11,
Амели влезе в един магазин за маскарадни костюми.
В същото време един мъж излезе от дома си на улица Лекурб.
26 минути по-късно, Амели пристигна до фото машината на изто9чната гара.
В същият момент, човекът с червените кецове
паркира пред задния вход.
Точно в този момент часът беше 11:40.
Точно в този момент,
Амели беше единствената, която имаше ключа към загадката
за мистериозния човек от фото машините.
Добър ден, г-жо Уаляс. Как сте днес?
Винаги съм по-добре, когато не вали.
- Вземете, за вас е.
- За мен ли?
"Г-жо Уаляс,
след скорошното откритие на пощенска чанта, която беше загубена
при изчезването на самолет над Монблан на 12-и октомври 1969,
пощата има удоволствието да ви достави писмо,
което е било адресирано до вас. Моля приемете
искрените ни съжаления за ненавременната доставка.
Жак Грожан, връзки с обществеността".
"Мадо, моя любов,
самотен съм, не мога да спя. През цялото време си мисля за теб.
Живея с чувството, че съм направил най-жестоката грешка в живота си.
Отказах се от парите и от тази жена,
ако всичко се оправи, скоро ще купя къща.
Ще ми се да вярвам, че ще настъпят по-добри дни,
когато ти ще ми простиш и ще се върнеш при мен.
Твой Адриен, който винаги те е обичал толкова много."
Ето, г-н Дюфаел, това е за вас.
Г-н Дюфаел,
знаете ли какво е получила сутринта портиерката?
Писмо.
От съпруга й. С 40 години закъснение.
Доста дълго време, нали, г-н Дюфаел?
Това е защото не обичам много натюрморта, г-н Дюфаел.
Между другото, обърни внимание на светлосенките.
Винаги са по-тъмни!
- Г-н Дюфаел?
- Да!
Във вестниците пише, че скоро ще има нова звезда.
Интересуваш ли се от звездите?
Гледах го при мама, ето защо.
Но не знам дали е истина.
Американците са.
Те ще взимат праха от умрели богати хора,
ще го слагат в сателити и ще ги изпращат в космоса.
И така този сателит ще грее вечно.
Ами лейди Ди? Мислите ли, че ще направят същото и с нея?
Лейди Ди!
Лазиш ми по нервите! Не мога да се съсредоточа!
Лейди Ди.
Реноар!
Приятен ден.
Камбоджа.
Не го разбирам.
Не разбирам!
Беше прекрасно! Не можеше да стане по-добре.
- Свърши ли работа?
- Върши я.
Ще го направя пак по всяко време! Злото вече е сторено.
Как така?
Вече всички ме наричат Снежанка!
бар "Двете... аз често...
бар "Двете мелници". Аз често съм там
след 16:00.
- Ева?
- Да?
Можеш ли да ме заместиш след 16:00, моля те?
О, нетърпелив си!
Какво става?
- Защо се мръщи?
- Мисли, че се смея много.
- Предпочита да се чумериш ли?
- С другите мъже, да.
Нино закъснява. За Амели има само две обяснения:
1. Не е намерил снимката.
2. Не е имал време да подреди парчетата,
защото трима бандити са го взели за заложник.
Подгонени от полицията,
те успели да избягат.
Но претърпели катастрофа.
Когато дошъл в съзнание, той не си спомнял нищо.
Шофьор на камион го взел на автостоп
и мислейки, че е беглец, го сложил в контейнер за Истанбул.
Там, попаднал на афганистански терористи,
които го взели с тях да крадат руски ракети.
Но камионът им се натъкнал на мина на границата с Таджикистан.
Той бил единственият оцелял. Планинци му помогнали
и той станал муджахидин.
Така Амели разбра, че не е трябвало да се вълнува толкова много
за човек, който прекарва целия си живот, ядейки борш
и носейки глупава чалма на главата си!
- Добър ден, какво ще желаете?
- Кафе, моля.
Едно кафе!
Ето кафето ви.
Благодаря.
Сега той разбра.
Ще махне лъжичката си
и ще взима захарта от масата с върха на пръстите си.
После ще се обърне
и след това, ще ме заговори.
Извинете!
Вие ли сте това?
Да, вие сте.
Нека почистя масата.
Още едно кафе?
Не, благодаря.
Значи е ето този, мъжът, който си вдига ръката?
Да.
Влюбена ли е в него?
Да.
Мисля, че е дошло времето тя да поеме истински риск.
Ами да, тя мисли за това. Обмисля стратегия...
Да, тя обича стратегии, нали?
Да.
Тя е малко страхлива.
Ето защо имам проблеми с очите й.
"Намесата на Реймон Дюфаел
е нетърпима!
Ако Амели предпочита да
живее в измислен свят
и живее цял живот като стеснителна, това е нейно право.
Защото
да си объркваш живота е твое ненакърнимо право".
Какво правите г-н Дюфаел?
Кажи ми Люсиен, момчето ми,
за доставките си,
все още ли имаш ключове от другите наематели?
Добро утро, сър. Една от вашите машини се е развалила.
Не, мисля, че нещо е заседнало.
Гар дьо Л'Ест, фоайето на Лост Степс.
- Купете 10, 1 безплатна.
- Не, благодаря.
Сам!
Саманта!
Саманта!
Можеш ли да ме заместиш...
"Можеш ли..."
"Можеш ли да ме заместиш този следобед?"
"Бъди във фоайето на Лост Степс,
Гар дьо Л'Ест, четвъртък, 17:00."
Само секунда, да приключа.
Мистериозния мъж от фото машината не беше дух,
нито някой обсебен от страх от стареенето, а механик.
Просто техник, който си върши работата. Това е всичко.
Извинете ме.
Гледа ме като куче. Това ме побърква.
16.05, публично представление за женската конспирация.
Изглеждаш напрегната Жоржет, напрегната.
Кураж, не е лесно.
Извинете.
- Това ваше ли е?
- Да, но аз съм тази, която...
Знам, че не сте вие. Къде мога да я намеря?
Тя е при баща си.
Притеснява ме. Бих желала да поговорим. Свършвам в 18:00.
- Може ли да минете?
- Разбира се.
Ще се видим по-късно.
Ето. 16.08. Капанът е поставен.
А русия, с жакета от камилска вълна?
- Той също ли е разсеян?
- Какво искаш да кажеш?
Той също се върна три пъти.
13.12...
"Камилската вълна". 14.50...
"Камилската вълна"
- 16.17... "Камилската вълна"
- Престани!
Червените ми петна се появяват отново. Вижте!
Мадам Сузан, отново започва! Той ще ме подлуди!
Не започвай отново!
Ако тя имаше чиста съвест, нямаше да е разстроена.
Отивам си вкъщи!
Психо! Това е върхът!
Жоржет!
Приключили, да ги задушаваш така?
Една жена има нужда да си поеме глътка въздух.
Да и после, тя отива другаде.
Понякога е за добре!
О, ти, писателския провал!
Да, писателски провал, провал...
Харесва ми думата "провал".
- Това е човешка съдба.
- Той става педантичен!
Провал след провал, правиш планове и нищо повече.
Животът е една безкрайна репетиция.
Да бе, той дори не го е измислил сам!
Знаеш ли, аз имам собствени идеи.
Хората винаги ми ги крадат. Малко като теб с жените.
Какво пък означава това?
Може би трябва да се откажеш.
Гледай си работата, ти...
-Да, какво?
-Престанете!
Какво става тук?
Жоржет искаше да се разходи и Жозеф вдигна шум.
Разходка, да бе!
Да, като Жина и онзи с найлоновата торбичка.
Видях целия процес.
Първо малката бележка в джоба.
В 16:08, онзи се връща днес и ето!
Излизат да се разходят.
Проблемът е, че ми харесваш.
Което означава?
Колкото повече харесвам един човек, толкова е по-малко нормален.
- Бих искала да знам повече.
- Питайте ме.
Какво не прави лястовичката?
- Лястовичка? Пролет.
- А дрехите?
- Човека.
- Когато котката я няма...
- Мишките танцуват.
- Който бърза...
- Далеч не стига.
- Казана дума...
- Хвърлен камък.
- Вълкът козината си мени...
- Но нравът не.
- Далече от очите...
- Далече от сърцето.
- Не е зле!
- Ще има ли още?
Мисля, че тези, които знаят поговорки, не могат да бъдат лоши.
А, хубавото момиче от петия етаж!
Трябва да ви разкажа нещо. Вярвате ли в чудеса?
Не днес.
Ще се изненадате.
Някакви планинари
открили на Монблан.
Здравей, Люсиен. Имаш ли мая?
- За г-ца Амели ли е?
- Да.
Тя готви, нали? Колиньон, отиди да донесеш.
Амели?
Амели?
Отидете в спалнята, г-це Пулен.
Амели, момичето ми,
Нямаш стъклени кости като мен, можеш да се противопоставиш на живота.
Ако пропуснеш тази възможност,
тогава, докато времето отлита,
сърцето ти ще стане,
толкова сухо и чупливо,
като костите ми.
Така че,
давай за бога!
Аз...
Ей!
Към международното летище.
Днес е 28 септември, 1997, точно 11:00 часа сутринта.
На панаира,
машината за захарни пръчки правеше захарни пръчки.
В същия момент, в градината Ла Вийет, Феликс Лербие открива,
че броя на възможните връзки в човешкия мозък,
е по-голям от броя на атомите във вселената. Междувременно,
на пътеката на Сакре-Кьор, бенедиктинките работеха върху бекхенда си.
Температурата е 24° C, влажността на въздуха е 70°,
атмосферното налягане е 990 хектопаскала.