Osobennosti Natsionalnoy Okhoty V Zimniy Period (2000) Свали субтитрите
...което беше наричано време на разцвет и опознаване на света,
...живееше в провинция Фун Дзян един човек.
Наричаха го Ху Джоу, и беше той велик ловец.
В своя занаят той се издигна до такива висоти, че нямаше друг като на него на света.
Постигна всичко тънкости и хистрости.
Всеки хищник или птица можеше да улови на гюме или в преследване.
Пет пъти участваше Ху Джоу в съревнования...
...на най-добрите ловци на Земята. И нито веднъж не загуби.
"ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИЯТ ЛОВ В ЗИМЕН ПЕРИОД"
Завоюва си уважение от всички именити ловци в Империята,
...при това без да загуби сромността си и лекотата в общуването.
Написа 8 трактата за изкуството на лова на зверове и птици.
Предаде знанията си на много хора, но никого не можа да нарече свой ученик.
Стана му скучно, и той реши да намери достоен на себе в ловкост и умения в други земи.
Но където и да ходи, , не успя да срещне някой,
...който да може да се сравнява с него по майсторлък и знания.
Докато не достигна края на земята, където всичко бе покрито със сняг,
...и зимата продължава почти година.
Жителите на тази ледена страна ловиха животни и риба с доста странни способи,
...които промениха представите на Ху Джоу за изкуството на лова.
Тръгна той през студената гора, и след дълго очакване...
...му се отдаде да примами в своята примка само една малка птичка.
Изведнъж се появиха хора със строги лица...
...и му поискаха лиценз за лов на птици и животни.
Интересно, само напразно то влезе в структурата на изтока.
По-добре би описал нашият, роден лов.
Да, ние нямаме поезия, само проза, при това вулгарна.
В днешно време няма какво да напишеш, даже малък разказ няма да излезе.
О, несёт кого-то нелёгкая!
Пристигнахме! Здравей, Кузмич!
- Здрасти!
- Здравейте!
- Приемай гости!
- Добър вечер!
А вие кой сте!?
Абе аз съм ...
Курцов Юрий Николаевич. Началник на ловно-рибарския съюз...
...Министерство на горите.
- Абе ... с проверката сме ...
- Така ли?
- Неофициална ли?
- Естествено, че неофициална.
Добре дошли!
- Ясно. Да приготвяме ли банята?
- Разбира се!
- Игор Валентинович Речников .
- Семьонов.
- Помощник на Юрий Николаевич.
- Много ми е приятно.
- Как сте? Добре ли сте?
- Да!
Хубаво!
Какво става, скучно ли ти е там? Замръзна, горкото!
Браво! Вкъщи, вкъщи!
Хубаво куче! Как се казва?
Фиюююю!
Фию?! Оригинално име!
Ама това не е име! Млад е още - не си е заслужил име.
И го викаш със свиркане!
Игор, добави пара!
- Кузмич, а ти него помниш ли го?
- Кой?
Ами това е този, проверяващия.
Неее, може ли всичките да ги запомниш! За един сезон толко много от тях минават.
По някой път имаш чувството, че живееш в града.
О, още някой е дошъл!
Струва ми се, 13-я кордон. Ех, какъв въздух, а!
- Ох, майчице!
- Кой е първи?
- Аз съм първи!
- Първият път не е страшно!
- Сега, сега, сега!
- Хайде, аз съм след теб!
Ето, Пятаков, учи се! Здравословен начин на живот!
Честита баня, пичове!
- Ние при вас. С проверката от Министерството.
- От кое?
- Добър вечер!
- Ние сме от Министерството.
Ние сме от Министерството на екологията и опазването на природните ресурси.
Аз съм - Маслюк, началник на сектора, това е моят помощник - Олег Пятаков.
- Вие горски ли сте?
- Не, не съм.
Аз съм началник на ЛРС към Министерство на горите.
- Нима не виждаш?
- Не виждам. Вие нудисти ли те?
Да, излизаме от банята! Искате ли да се присъедините към нас, колеги?
- Банята на Кузмич е чудесна!
- Някой друг път.
Извинете, аз не чух вашето име?!
Маслюк Олга Валериевна. Маслюк.
Много ми е приятно. Юрий Николаевич.
Извинете.
Олга Валериевна, аз мисля, че те не са нудисти.
Отдавна ги няма. Не са свикнали, да не измръзнат.
Даа! Такава смяна на начина на живот може да се отрази негативно на тяхното здраве.
О! Какво става с вас? Замръзнахте ли?
Втасахме сме я ние с тебе, Игор! Кузмич, махни всичко това!
- Не разбрах! Защо?
- Там при теб, Кузмич, еколози са дошли.
И какво от това? При мен на кордон много хора идват.
Те с нашето Министерство отдавна са врагове.
И кво ще правиме?
Всичко! Проверка по пълната програма. При тебе как е дивеча?
- Тича си там, на воля.
- Именно, тича.
Сигурно не хранени. Без човешка топлина, без грижи Съвсем диви.
- Е какво е станало?
- Казвам ти, еколози са дошли!
Главната при тях е женка. Много са ми говорили за нея.
Тя по-рано работеше в Министерство на водите.
Е господа, пропадна ни почивката!
Аха, а оная главната как е?
Такава нито ще я дигнеш, нито ще я онодиш.
А може ли, след пътя и банята да се отпуснеме?
Аз съм против, и вас не ви съветвам. Всички наши беди и страдания са от това.
Е как е тука при вас природата, горски?
Нормално, може да се каже - красива природа.
Даа, природата при нас е чудесна!
Кой ли не е идвал при нас: прокурори, генерали и всякакви други звания.
И всички, без изключения, остават в пълен възторг...
...от скромната и непретенциозна наша природа.
И губиме природа! Палят огъб, секат дървета.
- Да, да, да!
- По дивеча стрелят.
А после се учудват: няма дивеч.
А как ще заповядате да проверяваме угоеността на дивеча?
Той звяра, особено дивият, не се дава толко лесно в ръцете ти,
...за да можем да провериме колко сланина има, особено зимно време.
И ето с това тютюнопушене вие нарушавате крехкото равновесие в нашата природа.
Утре ще започнем подробно да оглеждаме вашите владения.
Е, заповядайте! Както кажете.
А сега да спим! Утре ще ставаме много рано.
- Къде са ви удобствата?
- Какви?
Ами те са на двора. Като излезете - веднага след бараката.
Е, аз какво ви казах?! Сега без разрешение не можеш и да кихнеш.
Е - екологията нарушаваш.
А ти, миличък, как е?
Страдам.
Не се вълнувай. Сега ще поправиме твоето здраве. И стреса ще свалиме.
Има ли с какво да замезя, да не мириша?
Е какво, наглец, получили, гад? Е сега търкаляй се тука!
О, Олга Валериевна!
Ах и, гадина! Идват тука всякакви! Щъкат нагло! В кенефа влизат при мен!
Олга Валериевна, какво се е случило? Всичко ли е наред с вас?
Какво става тука при вас, горски? Не можеш да влезнеш в кенефа!
Е при мен, разбира се няма особени удобства. Ама пък е екзотично!
Екзотично? Вие наричате това екзотично? Щъкат разни типове, надничат!
- Кой е това?
- Искам да знам какъв е тоя!
Охо! С какво сте го така?
С юмрук! С юмрук в наглата мутра! За да не се учи да влиза и да наднича!
- Кузьмич, как е той?
- Диша ли!
Той е общо спокоен, само е много любознателен!
Да. Не е легнал навреме в бърлогата, затова и щъка.
А при вас тука, по принцип, от Главната прокуратура са дошли! Той при тях толко водка е излочил!
Ето страда и от махмурлук!
Затова и при вас е влязъл. За състрадание, може би.
Кой е той?
Межок, около седем годишен.
Няма още шест. Аз от рождение го наблюдавам.
По развит е за годините си и коминикативен.
- Какво е това с вас?
- Олга Валериевна! Накъде?
Олга Валериевна, как сте?
Пил!
Е, Олга Валериевна! Как може, на работа!
- Какво му е?
- На кого?
- На мечока.
- Нищо му няма!
Ще се наспи и ще си върви.
Аз проверих. Не сте го осакатили. Само сте го пратили в дълбок нокаут.
Добре, че сам дойте, без жена и без деца.
Пиеш - живота си в безумие давиш.
- Вярно, вярно, Олга Валериевна!
- Така е.
Не се суети, Пятаков.
Който се налива, живота си разбива.
Така е, тя е права.
Е и кво, така ще седим на сухо ли?
Семьонов, сипвай!
А ти защо седиш настрани?
Не бива! Сутринта ще страдам.
Е не се безпокой за това.
Тука при мене е такъв въздух, природна чистота, ще се събудиш като младенец.
- Е защо ще седиш като наказан?
- На мен тогава в чинийката.
За конспирация.
Кузмич е абсолютно прав. И за главата не се притеснявай, няма да боли.
- Е как е?
- Благодаря, Олга Валериевна. Отлично!
- Добро утро!
- Добро утро!
- Достатъчно, стига толкова!
- Трябва да работиме.
Само минутка, Юрий Николаевич. Почакайте, ако обичате малко. Аз набързо.
Добро утро на всички!
Аз в Япония "каменната градина", в Киото, видях.
Честно да ви призная, нищо не разбрах.
Дали жега беше, дали още на обяд топло саке пихме. Заспах.
Юрий Николаевич, свободно е!
Юрий Николаевич, свободно е!
Юрий Николаевич?
Юрий Николаевич, какво им е?
А, глупости. С ум и медитация главобол не се лекува. Няма да стане!
Слушай Игоре, намери ни малко саламура. Най-добре от кисело зеле.
- От зеле?
- Аха, най-добре от зеле. Нашето!
В крак, в крак вървете! Тука е тресавище!
- Кузмич!
- А?
- Не можеш ли да ходиш по бавно?
- Мога!
- Внимателно, Олга Валериевна!
- Защо спря да вървиш?
Тресавище! Тука през пролетта на геолозите два трактора потънаха!
В крак, в крак трябва да се върви. По хълмчетата.
Трябва да бързаме. Страхувам се да не ни завари нощта.
Господи. Няма ли някой нещо за пиене?
- На.
- Аха.
Благодаря. Е какво, тръгваме ли? Защо да губиме време?!
Какво стоите? Хайде! Тръгвайте след мен!
- Кузмич! Голямо поле!
- Какво говориш! Три Монака ще се поберат!
- А какво расте тука?
- Трева, лишей, мъх! Това е блато!
А, солидно!
Е, съдейки по стъпките, има и дивеч. Кой е ходил тук?
Полска мишка е минала. А ей там - хоботник.
- Какво е това хоботник?
- Хоботник- това е дребен местен хищник.
Да запалиме ли огън да се стоплиме?
С огъня само унищожавамв природата.
Да, няма да е лошо да се стоплиме. Останало ли е още нещо за пиене?
Какво е това?
- Чай.
- Дай!
- Това не е чай.
- А какво?
- Коняк.
- Не може да бъде!
- Хайде да тръгваме, че скоро ще се стъмни
- Така е!
- Кузмич!
- А?
Почакай! На къде? На къде води тая пътека в краят на краищата?
- Е как, натам - на военен полигон.
- Така.
- А натам - на моят кордон.
- Така.
Много е близо! Остават 12 километра.
Иван Сусанин, ние можехме ли с коли да стигнем до тука?
Разбира се, че можехме! Ама нали сами искахте да видите моите владения.
Ето показах ви ги.
Два Люксембурга с опашка ще се поберат.
Според мен вече три минахме.
Не разбрах. А къде...?
Кузмич, ах, ти... Оригинал, голям оригинал!
Бих казах, изключителен оригинал.
- Не разбрах!
- Е какво има за разбиране?
За чий ни мота тука по това тресавище и в тоя сняг?
Изтърках си краката до ушите от ходене!
При вас тука всички ли са такива? Големи? Оригинали?
Не, аз не разбрах! Нали бяхме четирима! Къде е озни - малкия?
Пятаков.
Пятаков! Къде си?
Пятаков, при мен!
Олег!!!
- Няма още следи от него!
- Къде си?
Пятаков!!!
Олег!!!
Трябваше ли да се разправяме с тях, Юрий Николаевич!
- Пятаков!
- Тука има хищници?
Има. Ето два вълка минаха. Обаче още сутринта.
Пятаков!
- Струва ми се, че е негова следа.
- Олег!!!
- О, загинал е!
- Пятаков!!!
Мълчи, ти, мълчи!
- Е какви, там ли е той?
- Спи той.
Какво има там? Пятаков! Легнал да спи! Хърка! Е сега ще те извадя!
- Как е той, жив ли е?
- Жив е, диша!
Олег! Ставай!
Сега ще те извадя!
Пятаков, айде излизай! Винаги с тебе само неприятности!
- Според мен той там не е сам.
- Грижи.
- Излизай. Излизай веднага.
- А с кого е той?
Е как е той там, Олга Валериевна?
Там има мечка.
Юрий Николаевич.
- Олег. Пятаков.
- Олга Валериевна.
- Излизай леко.
- Олга Валериевна!
- Давай де, излизай! По-бързо!
- Някой ме държи за крака!
- Не ритай с крака! Не дразни звяра!
- Хайде, давай, давай!
- Кого?
- Горски!
- Не го дразни!
- Помогнете ми!
- Някой ме държи за крака.
- Олег!
Да, аз казвам, не бий мечката по муцуната!
- Мечка?!
- Недей да биеш с краката мечката по муцуната!
- Хайде, дърпайте, дърпайте!
- Юрий Николаевич! Не изоставайте!
- Накъде?
- Игор, сам не тичай!
Ще се загубите.
Олга Валериевна, тичайте след мене!
Какво се страхувате?
- Той е домашен.
- Не го дразнете!
- Бързо, Ольга Валерьевна!
- Пазете мечката!
Не обиждай животното!
Пазете природата, Кузьмич!
Стой! Ще замръзнеш!
Ето, и тая се загуби.
Добро кученце, хубаво, Фу! Фу! Фу!
Махай се!
Михалыч, според мен това не кордона на Кузьмич.
Коли, кучка някаква странна.
Е не, това кордона на Кузьмич.
Аз обиколих всичко наоколо - "каменната градина" си е там.
Даа, при нашият неопределен руски живот...
...всеки може да построи не само "каменната градина", а и всичко, което си измисли.
Имам предвид, необузданата фантазия при хората се е развихрила.
Особено далече от културните центрове.
В такава дупка и тишина всичко може да роди главата ти.
Моят професионален опит подсказва: Кузьмич има 4 човека на гости.
И един от тях е жена. Така че можем да тръгнем в строй, Михалыч.
Може, само че без жени.
О, дойде.
Привет, Кузьмич!
- Здрасти, Кузьмич!
- Баня, баня гответе!
- Ами?
- Има един при нас леко измръзнал.
А може, и четиримата. Ох, трябва със сняг да ги разтриеме!
Ух, едва се довлачих! Особено една - тежка!
Кой тежка? Ти какво? Отстреля ли нещо, а?
Не. Това са мои гости. Едва ги събрах из гората.
Хайде, давайте, давайте! Помагайте, помагайте!
Няма нужда да ги разстриваме със сняг - няма да помогне.
Защо - проверено средство.
Трябва им гореща вода. Имаш ли подходящ съд?
Иам. Японска вана, дървена. Казва се Фураке.
От Япония ми я донесоха като подарък.
Мисля, че всички ще се съберат. Ако са без комплекси. Щото една е жена.
Е, не е до комплекси!
Кузьмич, давай по-бързи, там още един мърда.
- Сега идвам!
- Стопли се. Може да изнасяме.
Къде е това? Аха!
Алло? Не, това не Пятаков. Той сега не може да говори.
Обадете се след един час. Може и да дойде на себе си. Аха! Доскоро!
Здрасти, Здрасти!
Какво правите? Вие какво?! Вие какво?! Какво си пускате ръцете?
Сега ще ти покажа! Мен с голи мъже да държите в каца?!
Това не е каца, а истинско японско фураке!
- Това е фураке.
- Донесоха ми го от Япония за подарък.
Не ме интересува откъде е тая каца, наглост!
- Истинско японско дърво.
- Да, щяхме да ги изнесеме!
Кой да знае?! Ох, извинете! Кой знаеше, че Вие по-рано ще дойдете на себе си?!
Той започна да мърда вече!
Знам аз, какво е започнало да им мърда! От това и дойдох на себе си!
- Мене? С голи мъже?
- Михалыч!
Остави!
Защо не влезнете на топло, може да настинете.
Ти кой си?
Аз съм Лев!
Олга Валериевна, Вие ми напомняте за една дама,
...която служеше в мойта дивизия, като инструктор по ръкопашен бой.
Значи...
Да, извинявай, аз после ще звънна.
На лов ли дойдохте?
Да, изпаднаха два свободни дена - решихме да починеме.
Да постреляте по невинни животни?
Да да, невинни! А кой от невинната мечка бяга цяла нощ из гората?
Това е друга работа! Ние пазим природата, а вие я насилвате за свое удоволствие!
- Да, да, да!
- Да, ние ловуваме! Това е спорт.
Е, съвсем не е задължително да се стреля по животни. Ние не правиме това.
-Да.
- За нас е важен процеса.
- Именно.
- Съединяване с природата.
Ето вие можете да се убедите в това сами. Утре ви каниме на глиган.
- На какво?
- На глиган.
Оттук минават мигриращи глигани.
Те, през моя кордон отиват в съседа .
Ние също!
А може ли и аз да отида да видя миграцията, Олга Валеревна?
Черный ворон,
...что ж ты вьешься...
...над моею головой?
- Михалич, да добавя ли студена?
- Аха!
Ты добычи не дождешься,
...чёрный ворон, я не твой.
Ты добычи не дождешься,
...чёрный ворон, я не твой.
Спри!
Пристигнахме! Оттука да отидеме по номерата!
Извинявай, после ще позвъня. Ние сега тамън стигнахме до пътеката на мигриращи глигани.
Добре, после ще обясня.
Колата скрийте в храстите. Не гаси двигателя той не се страхува от него.
- А други звуци не издавайте!
- Добре.
Така ли? Аз сега не мога да говоря. Аз точно стоя на номера.
Да аз сам незнам на кой. Като разбера ще се обадя Извинете, Олга Валеревна.
Льова, как сте там?
Тихо е засега.
- А Михалич къде е?
- Там.
- Къде?
- Тук съм, Кузмич!
Е как са нашите гости?
Не се притеснявай, аз ги оставих до пътя. Там е спокойно. Глиган не минава.
- Е, наслука!
- Аха!
Настинали, еколози.
Извинявайте, Олга Валеревна. Аз съм със слаби дробове.
По-малко трябва да се пие! И да не се катери по преспите при мечките!
Стана случайно. Сам не разбрах, как се случи.
Ей, тихо! Какво сте се развикали - глигана е вече наблизо.
- А къде?
- Още е далече.
Обаче има страшен слух. Да и с обонянието е добре.
Ето специално мазило - намажете се. За да не нервирате звера.
- Стъмнява се.
- Да.
Е как ще ги видиме на тъмно?
Как, как - очите им светят в червено.
Дрехите не трябва да се мажат, само откито тяло Той не се страхува от тази миризма.
Намажете се със специално мазило. Ще убиете човешкият дъх.
А колата напразно оставихте толкова близко.
Нищо, късно е вече. Може да го изплашиме, разбираш ли.
Какво е това мазило? Мирише на елха!
Бяла ела! Но основният и компонент са техните фекалии.
- На кои?
- На глиганите, естествено.
- Олга Валеревна, измръзнахте ли?
- Разбира се.
Елате в колата. От купето също се вижда пътя и е топло.
Чувствам, пусто е, няма звяр.
Само напразно се намазахме с лайна. Извинете, Юрий Николаевич.
На студа мазилото стяга лицето. Кожата сърби.
Органика някаква. Олга Валеревна, искате ли?
Пятаков, виж!
Виждаш ли, ей там? Червени точици?
Кузмич казва, че в тъмното техните очи стават червени.
Казвал.
Някак си странно гледа на нас, като че ли намига.
Втренчил се е. Видя ни. Какво ще правиме Олга Валеревна?
Някак си страноо е всичко това.
Ние, двама не глупави, нормални хора, седим тука,
...намазани с дявол знае какво, в колата. В очакване на някакаква гадина.
Глупости говориш, нали сме на лов.
Извинете, Юрий Николаевич.
Какво те подпалиха? Глигана е още далече!
Тръгнал е звяра! Кой стреля?
Кой подплаши звяра?
Нещо не е така.
Глиганите са идвали. Красиво!
Виж, вкупом до покрива.
Съдейки по външни признаци, край на бричката.
- По-внимателно!
- Внимавай!
- Кой е там?
- Ние!!!
Кои вие? Еколозите ли?
- Да!
- Аз и Пятаков!
- Цели ли сте?
- Цели, само не е удобно да лежиме!
Какво се случи?
Какво, какво! Глигана мигрира.
- Не му заставай на пътя, ще те смачка!
- Вадете ни по-бързо оттука!
- На мекица!
- Кузмич, страхувам се, до сутринта няма да я изровиме.
- Кой стреля?
- Кой?
Ние! Стреляхме по глигана!
По какъв глиган? Вие в колата всички стъкла изпотрошихте.
- Без малко да ни убиете!
- Извинете!
- Олга Валеревна, удобно ли ви е така?
- Да как да ги изчоплиме?
Хайде давайте, направете нещо!
- Да уж, угораздило.
- Хайде, извадете ни от тука!
Да аз, както Кузмич казваше, между очите стрелях. Те светеха в тъмното.
Какъв глуган, бе? Това бяхме ние - пушихме в колата! Пишман стрелец! Каква я свърши, а?
Да,бе, ние ви взехме за глиган.
- Очите светели.
- Ние пушихме!
Е, кой пуши като е на лов? Кой?
- Хайде по-бързо ни вадете!
- Ей, какво правите там?
Почивате си! Вадете ни оттук бързо!
Да, бе, а вие какво правите там?
Какво, какво - на миграция попаднахме.
Пишман ловци! Сега разбрах що за лов е вашият!
Вие там не се вълнувайте, пазете си силите!
Какво ще правим, Михалич?
- Давай, отдясно мини! Отдясно!
- Браво!
Давай! Напред!
Отиди там!
- Да ты не газуй, не газуй!
- Да я же ногами кручу!
Още, още, Михалич, още!
Още, още!
Задръж!
Спри!
- Льова, аз сега!
Побързайте, хладно е! Цялото ми тяло се вкочани!
Тринай'сти кордон. Кузмич. Милицията ми дай.
Сержант Семьонов!
Направете нещо! Бързо вдигайте!
- Страхотно!
- Като в консерва сме се сгъчкали!
Ето, добрахме се! Сега ще ви освободим!
По-бързо де, студено е! Цялото ми тяло изтръпна!
Задушаваме се от смрад! Отворете я тази кола!
Льова, по-внимателно с джипа! Тази кола ми е много скъпа!
Дали ще можем ли да я закърпим? Ти как мислиш, Льова?
Може, но само кабриолет да стане.
Господи, такъв ли ви е на вас лова, а?
Готово, Михалич, свързах се с Семьонов. Сега ще дойдат специалните спасатели.
Нагли, кални, вонящи твари! За глиганите говоря, господин генерал!
Трябва да се отстрелват! Негодници - с една дума!
Хайде да бъдем последователни, Олга Валеревна.
Те са умни животни. Трябва да ги пазим.
Вие даже нас в това ни убеждавахте.
Признавам си, че сгреших.
Стоп!
- Здрасти!
- Здраве желаем, Алексей Михайлович!
- Здрасти, Семьонов!
- Ето, най-добрият специалист, спасител.
На кой му трябва помощ? Да побързаме, че от сватба ме вдигате.
Ето, затиснати са, разбираш ли.
Е какво, тук ли са затиснатите?
- По-тихо!
- Внимавайте, не сме глухи!
О, има признаци на живот!
- Колко са вътре?
- Двама.
Ще ги извадим. Миналата година 7 души извадих от един запорожец.
Цигани. От някакъв празник се връщали и се търкулнали в дерето.
Не можете да си представите как беше колата... Не по-голяма от бъчва.
- Къде са им главите?
- На кои?
На тези в колата.
Ленин ги намери.
- Кой?
- Ленин.
- Какъв Ленин?
- На нашия спасител фамилията е Ленин.
Той затова не обича да се представя. Заради фамилията си.
И се ожени, за да я смени.
В банята ги отнесахме. Те там, като 2 залепили се пелмена, лежат.
Семенов, капни ни, така замръзнахме, че не си усещаме краката.
- Ами!..
- Капвай. Капвай.
Е, за нас! За спасителите!
Кузмич, какво ти става?
Олга Валеревна, как се чувствате? Искате ли нещо?
Искам! Налейте ми водка!
- А на мен?
- И на вас също.
Добре си седим.
Утре за елени отиваме.
Ще ни правите ли компания?
А лиценз за елени имате ли?
- Тихо бе!
- Естествено, че не.
- А вас това спира ли ви?
- Нас нищо не може да ни спре.
На мен един майстор специален рог ми подари. "Зовът на самката".
Самецът към неговия зов, като луд тича.
Кузмич! Доколкото разбрах в Кавказ си служил! А ти? Ти откъде си научил всичко това?
Много хубаво пеят! Поддържат настроението!
Сега ставам.
- Володя! Ти си на сватба!
- Тръгвам. Не се вълнувай. Ще ги спасим.
- Кого?
- Всички!
Ето.
Е, по-добре ли е?
Още?
- Добро утро!
- Добро утро!
Ало? Сега сум зает! После ще ти звънна!
Кога тръгваме за елени?
Е какво, започваме ли?
Може, самците тръгнаха ли?
Хайде, дай на мен. Аз като малък съм свирил на тръба.
Тихо. Отговаря.
Самец. Има дебел глас.
Сякаш реве. Очевидно, има желание. Давай.
Работи дудукът. Тук!
Отдалечи се самецът. Какво иска?! Дай още веднъж.
А може, това да не е зов на самка, а напротив - вик на самец?
И ние викаме самците на бой, а те се страхъват и се отдалечават.
От нас няма да се отдалечат! Дай още веднъж!
Там!
Там! Напред!
Ти не наблягай на чая. Той бързо ще изтегли вчерашното от теб.
- А чаят на Кузмич е страхотен!
- Вярно е!
Истински китайски цветен чай.
Който, между другото, се прави от най-нежните цветов на връхчетата на храстите за чай.
Той винаги е бил ценен в Русия.
- Добро утро.
- Кой я изпи?
- Поседнете.
- Какво се е случило, Олга Валеревна?
- При масата.
- До леглото ми имаше чаша.
Добро утро!
- Кой я изпи?
-Аз.
- Олга Валеревна, искате ли чай?
- Е и какво?
В чашата ми бяха контактните лещи.
Трябва ли ви помощ?
Не се разстройвайте. В стомахът му бързо ще се разтворят. Нищо особено.
Поседнете.
- Почакай, почакай.
Елен. Съвсем наблизо. Как нагло ни отвръща, а!
Мисля, че ни зове на битка. Крив ти е рогът!
Много си ми е прав даже, щом като животното му отговаря.
Сега ще го подредим. Давай!
Той е там. Напред!
Вие какво тръбите? Моите не сте ли ги срещали?
- В кални оранжеви куртки!
- Не, не сме ги виждали!
4 часа откакто отидоха в магазина, няма ги и това е!
- Голям самец.
- А аз така се развълнувах!
Нещо ми омръзна да ловувам.
Черный ворон,
...что ж ты вьешься...
...над моею головой?
- Пятаков!
- Идвай!
- Вкъщи! Да спим!
- Идвам!
- Пятаков, бързо идвай!
- Идвам, Олга Валеревна!
- Тя винаги ли така се държи с тебе?
- Как?
О, моят капитан беше звяр. Все нещо крещеше, искаше.
Аз него при Кузьмич на лов го докарах, и край.
- Какво край, поправи ли се?
- Махна се.
В съседния район работи егерът. Говорят, че е станал нормален.
Нет, моята не е такава. Нея така лесно не можеш да я обработиш.
- Пятаков, вкъщи!
- Идвам!
Е, аз набързо. Тя като си легне и идвам.
Добре ще седим. Тичам, Олга Валеревна!
Наистина, всичките ни беди от тях тръгват.
Ето тук не сте прави.
Е, за истинските жени, а те, уверявам ви, при нас, и на целият свят са много!
Е, за жените!
Цяла година и даже повече живя Ху Джоу сред жителите на снежната страна.
Но въобщв не можа да постигне смисълът и умението им в ловенето на птици и зверове.
Разбра той за най-почитания ловец...
...и отиде при него с желание да усвои майсторството,
...да постгне всички тънкости и особености на ловът на местните жители.
Искам да Ви стана ученик.
"Колко време е нужно да посветя на занятията,
...за да достигна Вашето ниво?" - попита Ху Джоу майсторът ловец.
Като минимум седем години, не повече от осем.
Толкова дълго? Няма ло по-кратък път?
Има, но ти ще се запознаеш само с външната страна на учението, без неговата същност.
Ако медитираш в двора ден и нощ в позата "вишни на заснежен камък",
...може да ти стигнат 6 години.
Сама по себе си медитацията няма да те направи майстор,
...но може да ти върне спокойствието на духа и тялото, които са така необходими на ловеца.
Да.
Пятаков, къде си?
Пятаков! Олег!
Ей, Пятаков! Ставай, ти бързо настиваш.
- Какво, за лов ли е време?
- Никакъв лов!
Достатъчно ни дойде вашият лов. Всичко, каквото искаш, без лов.
Тук!
Тук дълбочината е добра. Даже шаран може да хванем. Или нещо подобно.
Кузмич! А какво е това на дървото?
- Къде?
- Глухар.
О, а до него още един. А там още. А ние пушките не взехме!
Аз казвах: поне една пушка трябва винаги да имаме с нас.
Да така или иначе няма да ги уцелиш!
Они нарочно на върха седят, за да не можеш да ги стигнеш.
Ако толкова прелетиш?
Прелетиш?!
Семенов!
Нещо ми омръзна да пробивам. Ела с мен, а.
Льова! Ето още намерих!
Охо! Става.
Лёва! Ты напълно ли си уверен? Малко е рисковано!
Този способ на ловуване още не е влезнал в учебниците!
А могат, и в аналите на го впишат.
- За паметта.
- Давай.
За историята!
Почакай, не така! Давай!
Семьонов, а аз от малък мечтаех да покоря воздушна стихия. Свърши се!
Е, с бога напред!
Давай!
Не сме можели да ги стгнвм?! Как пък не! От Славйчо още никой не е избягал!
За всяка хитрост има естествно противодействие!
Как си, Льова?
О, добре се издига!
Още отпусни!
Още? Отпускам!
Казвм ти, отпускай, но внимателно!
Льова, добре ли си?
Льова, как си?
Родени сме да направим приказка може би... Семьонов!
- Ти отмерваш ли?
- Какво?
Колко метра отмери?
30 метра, разбра ли? 30 метра ли отчете?
Льова, по-силно говори! Не те чувам!
Казвам: 30 метра, не повече!
- ?
- Какво? Не разбирам!
- Семьонов!
- Какво?
Ти мене пов... Повече!
Повече да те пусна? Разбрах!
Какво, повече да те пусна? Не чувам!
- Повече ме вдигни!!!
- Льова, изпускам те!
Идиот! Аз тебе ще те изпусна!
Казвам ти: по-ниско ме спусни, идиот! Моля те!
- Ей, помагайте! Господи, какво е това?
- Високо? Льова, как е там? Красиво?
- Помогайте!
- Льова!
Какво искаш?! Отпусни!
Льова! Льова! За дървото се хвани!
Чуваш ли?
Пятаков, при тебе кълве ли, Олег?
- А?
- Кълве ли?
Не знам, Олга Валеревна.
Като че ли не.
О, а къде е чашата?
О, какво е това? Нещо се хвана! Не дърпай, запъна!
Кузмич, помагай!
Това е пъстърва. Е какво, голяма риба. Провървя му.
А как да я изтегля, Кузмич?
О, не минава!
Олег, ела ти, не дърпай! Сега ще подсека ямата.
Аха! Ольга Валерьевна, вижтете - голяма се хвана!
- Повече хващай по краят! Голяма се хвана!
- Сега.
Льова!
Льова! Стреляй по балона - ще те пусне! Чуваш ли?
Льова! Ако е малко, то пукни вторият!
Льова, я дай аз от долу ще стрелям!
Тоже мне, волошировский стрелок хренов!
Боже мой. Господи! Как ми се вие свят.
- Льова, не се бой!
- Семенов...
Не по теб, по балона.
Страшно е някак си! Лови!
Тогава стреляй сам!
Не стреляй!!! Патроните останаха на кордона! Помогни! Лошо ми е!
Льова, аз сега ще изтичм на кордона за патрони! Потърпи! Чуваш ли?
Потърпи!
Идиот! Как ще донесе тук тези патрони? Господи.
А как да ти ги дам?
Вие, моля ви, внимателно! Да не ударите рибата ми.
А тя не се ли съпротивлява? Болна ли е, какво ли?
Не, голяма е!
Може да е просто любопитна?
Интересно, кога такова внимание са ти обръщали толкова хора.
- Така!
- Давай, внимателно!
- За хрилете, за хрилете го хвани нежно!
- Ей, къде?
- Покрий го!
- Покрий, покрий го!
- Хора... Хора...
- Какво?
Казах, за хрилете трябва да се хване иначе ще избяга.
- А къде ми е голямата риба?
- Там, там.
Избяга! Усетих, че под ръката ми се подви! Гад!
Как е дебнал, изведнъж в дълбокото се юрна. Почти ме повлече.
Аз ви се чудя. Какво правихте там?
Видя ли, много ли риби има.
Е, много ли са?
Е, за спасение!
Оставете ми и на мен малко. Да си оправя нервите.
Юрий Николаевич...
Игорь, хайде, дай канчето!
Залепна.
Ами кой от метал на студа пие? Като малките деца!
Внимание, не реви! Трябва с дъх или със слюнка да го отлепим.
Какво ме гледате? Аз със своите подчинени не мога да се целувам.
Риба такава. Щом отговаря, ще го целуне.
Юрий Николаевич!
Аз съм женен! Не мога да изневеря още повече с мъж.
Ами тогава... Олга Валеревна!
Аз? За нищо на света!
А може ли със спирт да пробваме?
Ами, разбираш ли, аз от вълнение каквото остана изпих.
Как?
- Сам не зная, как.
- Какво ще правим тогава?
Пятаков! Остави ме, Пятаков!
Олга Валеревна, не се вълнувайте, ще ви освободим!
С дъх трябваше да отлепин канчето, а Вие, уважаема, устните си пъхнахте!
- Естественно, че ще замръзне.
- Я дишах на нея...
Да отидем при мен в кордона, в банята, елате, така няма да стане.
Не се дърпайте, Олга Валеревна.
- Какво става тук, сватба?
- Боли.
- Каква сватба? Подигравате ли се?
- Тогава жалко!
- Семенов, а къде е Льова?
- А Льова излетя. На креслото.
"Земя-3", говори борд 57. Забелязан е непознат летящ обект.
Уточнете, каква е целта, борд 57.
303!
Човек в кресло. Лети на балони.
505!
Повторете характеристиките на целта, борд 57.
Човек лети в кресло. Маха с ръце. Приветствува.
Вашите указания, "Земя-3".
Ей! Свалете ме!
- Още малко, Олга Валеревна.
- Ох, боли.
Готово! Ето, Олга Валеревна, свободна сте.
За какво ми трябваше да ходя на риба с вас. Дай огледалце.
Това са ви мъжките забавления. Малко ми е подпухнала устната, нали?
Нормално е, Олга Валеревна. Почти не се вижда.
В гроба ще ме вкарате с вашия риболов.
Но защо така, Олга Валеревна? Ето ние се събираме на лов за бобри.
Тук до Кузмич на рекичката, стадо бобри живее.
Искате ли да видите? Препоръчвам. Много интересно.
Ние също ще дойдем. Желаете ли да се присъедините?
Добре, уговорихме се.
Михалич, търсят те по телефона, граничарите.
Нещо е станало при тях нищо не разбрах.
- Кой е?
- Сега идва.
Да? Генерал Иволгин слуша.
Да, познавам Льов Соловейчик.
Той днес излетя от кордона. Така е на кресло.
Да върнат креслото.
- Какво?
- Креслото да върнат!
Опит за минаване на границата? Глупости!
Така. Извикайте го на телефона!
Защо не може да говори?
- Защо не може да говори?
- Ти защо на можеш да говориш?
- Гласът ми изчезна.
- Гласът му, казва, изчезнал.
Гласът му е изчезнал, казва. Само шепне. Не може да говори.
- Значи, да се сгрее и нахрани.
- Да, да се сгрее и нахрани.
- Да, добре, господин генерал.
- Да се сгрее...
Да свалили са го в четвърти квадрант. Летял в страни от границата. С оръжие.
- Спасен! Мога да говоря! Михалич!
- Седи!
Михалич, обясни им! Михалич, обясни!
Михалич, обясни им, че аз не бягам от родината!
На мен тук ми е интересно, в родината! Какво съм зад хълма забравил?
- Какво, Кузмич?
- Няма, тук животни няма.
Да тръгваме.
Опита се да проникне Ху Джоу в таинството майсторския лов на ледената страна.
И изглеждало, че той е постигнал загадъчния и трудопонятен свят на местните жители,
...когато станало събитие, което коренно - не, кардинално изменило всичко.
Тръгнал той веднъж с ловци за червеното животно,
...което се почитало в ледената страна като най-големия трофей.
Три денонощия ловили те звяра, провирайки се през горските дебри,
...газейки в дълбокия сняг, но не могли да го стигнат.
Огорчил си Ху Джоу, че не им се отдало да хванат ловкият и хитър звяр.
Но повече се удивил той на поведението на ловците. Те се смяли и веселили.
Били изморени и премръзнали докато го гонили хитрият звяр.
И той разбрал, че е важна не самата плячка, а единението на хората и любовта...
Пак някой е дошъл.
- Здрасти!
- Здравейте!
Добър ден.
- На място! А вие от къде сте?
- От Министерството на горите.
Идвам да ви проверя. Много хубаво куче. Как се казва?
- Фиууу.
- Оригинално.
Към краят на шестата година се оказало, че Ху Джоу,
...който проникнал в същността на ловното изкуство,
въпреки, че нямал плячка, той разбрал главното.
Разказал той за това си откритие на учителя.
Който се замислил, разглеждайки ученика, а после казал:
"А сега ти предстои да постигнеш това, коетп е още по-висше...
...и което е основата на нашата школа".
Какво трябва да направя за това?
"Малко ли медитирах в двора?" - малко изгубил самообладание Ху Джоу.
"Ти изтощи своята душа искайки скритият смисъл" - усмихнал се учителя.
Опитвайки се да се избавиш от него и отвори в себе си любов ко всички, които ти обкръжават.
Може би, си искал това, което е постоянно в тебе,
...и е нужно само да го почувстваш.