Le Fabuleux Destin d'Amelie Poulain (2001) (Le Fabuleux Destin d Amelie Poulain CD1.sub) Свали субтитрите
една синя муха от вида Калифориди,
която може да направи 14 670 замаха с крилете си за минута,
кацна на улица Сен Венсан в Монмартр.
Точно в същата секунда, на терасата в един ресторант,
вятърът повдигаше покривката на една маса,
карайки чашите да танцуват, което никой не забелязваше.
В същото време, на петият етаж на улица Трюден 28,
Южен Колер изтриваше от бележника си името на най-добрият си приятел,
Емил Мажино, след като се беше върнал от погребението му.
Пак в същото време, сперматозоид,
съдържащ X-хромозом, принадлежащ на г-н Рафаел Пулен,
достигаше яйцеклетката на г-жа Пулен,
с моминско име Амандин Фуе.
9 месеца по-късно се роди момиче:
Амели Пулен.
Бащата на Амели, бивш военен лекар,
работеше в балнеосанаториума Енгиен ле Бен.
Рафаел Пулен не обича
да пикае близо до някой.
Не обича
да вижда хора, които се присмиват на сандалите му,
банските да полепват по тялото му, когато излиза от водата
Рафаел Пулен обича
да къса големи парчета тапет от стените,
да нарежда обувките си и да ги лъска прилежно,
да изпразва кутията си за инструменти,
да я почиства старателно,
и най-накрая да прибира всичко внимателно.
Майката на Амели, Амандин Фуе,
беше начална учителка от Гиньон,
тя винаги е била неуравновесена и нервна.
Тя не обича пръстите й да се сбръчкват от топлата вода.
Не обича, когато някой, когото тя не харесва,
да я докосва по ръката,
сутрин да има отпечатъци от чаршафи по бузите си.
Амандин Пулен обича костюмите на фигуристите по телевизията,
да лъска пода с пантофи,
да изпразва чантата си,
да я почиства старателно
и накрая, да прибира всичко внимателно.
Амели е 6-годишна.
Като всяко малко дете, тя би искала баща й да я прегръща от време на време.
Но единственият контакт, който имат е по време на месечния преглед.
Развълнувано от тази интимност, малкото момиченце
не можеше да спре силното биене на сърцето си.
В резултат на това,
баща й смяташе, че тя има от сърдечни проблеми.
Заради тази несъществуваща болест, тя не ходи на училище.
Майка й се изживяваше като неин частен учител.
"Пилето... често...
снася... в... полога".
"Пилето..."
Много добре.
- снася често.
- Не!
Без общуване с други деца,
и гледана като писано яйце от родителите си,
единственото убежище на Амели е светът, който си създава.
В този свят, плочите се правят по същия начин като палачинките,
а жената на съседа, която месеци наред беше в кома,
току що реши да си отспи всичкия сън веднъж завинаги.
По този начин ще остана будна ден и нощ до края на живота си.
Единственият приятел на Амели се нарича "Кашалот".
Но атмосферата в дома я превърна в невротична риба, склонна на самоубийство.
Тези самоубийствените опити увеличиха стреса на майка й.
Беше взето решение.
Достатъчно!
За да утеши Амели,
майка й й даде фотоапарат Кодак на старо.
Момиченце, какво направи?
Един съсед я накара да повярва, че фотоапарата причинява катастрофи.
Тъй като беше правила снимки цял следобед,
Амели беше много разтревожена вечерта.
Тя седна пред телевизора с чувство за вина за
един пожар,
2 дерайлирали влака и катастрофа на Бойнг 747.
По-късно, осъзнала, че съседът се е пошегувал с нея,
Амели реши да си отмъсти.
Но, какво по...
Тъпа щайга!
И тогава, един ден, се случи трагедията.
Както всяка година, майка й я заведе в Нотр Дам да запали свещичка,
за да може господ да й прати братче.
Божественият отговор дойде три минути по-късно.
Но не беше новородено това, което падна от небето,
а туристка от Квебек, решила да сложи край на живота си.
Амандин Пулен, родена Фуе, умря на място.
След смъртта на майка си,
Амели остана сама с баща си.
А той се затвори в себе си дори повече.
Започна да строи миниатюрен мавзолей
за праха на обичаната си съпруга.
Минаха дни, месеци, после години...
Външният свят изглеждаше толкова тъжен,
че Амели предпочиташе да мечтае за живота, който искаше.
5 години по-късно, Амели е сервитьорка в един бар в Монмартр,
"Двете мелници".
Днес, 29 август,
за 48 часа, съдбата на Амели Пулен, щеше да се промени.
Но точно сега тя не знае нищо.
За нея, обичайният живот протича сред колегите й и редовните посетители.
Това е Сузан, шефката.
Тя накуцва малко, но никога не е разливала дори и капка от чашата.
Когато е била млада, тя е била танцьорка на кон. Тя обича:
спортисти, които плачат от разочарование.
Не обича, когато човек е унижаван пред детето си.
На цигарите е Жоржет, хипохондричката.
Когато няма мигрена, страда от ишиас.
Не обича да чува:
"вие сте напълно здрава".
Това е Жина, колежка на Амели, баба й е била лечителка.
Тя обича да си пука пръстите.
Тук я виждате да носи питие на Иполито, неуспял писател.
Той обича да гледа, когато бикоборците са промушени.
Типът, който гледа лошо е Жозеф, ревнивият бивш приятел на Жина.
Той я шпионира за да види дали го е заменила.
Единственото нещо, което обича
е да пука балончетата на найлоновите опаковки.
И накрая, Филомен, стюардесата.
Амели се грижи за котката й, когато я няма. Тя обича
звукът от паницата с вода на пода. Колкото до котката,
тя обича да слуша детски истории.
Не, благодаря, госпожо. Никога не работя в неделя.
Амели често отива да види баща си през уикенда, с влак.
- Защо не се наслаждаваш на пенсионирането си и...
- Какво да правя?
Пътувай, никога не си напускал Ениен.
Когато бяхме млади, аз и майка ти,
искахме да пътуваме, но никога не можахме.
- Заради сърцето ти.
- Да, знам.
А сега, сега...
Понякога Амели ходи на кино.
Обичам да се оглеждам в тъмното за да видя лицата на хората.
Както и да забелязвам малките детайли, които друг не вижда.
Но не обичам, когато шофьорите не гледат пътя.
Амели няма приятел.
Опита се, но не се оказа каквото беше очаквала.
От друга страна, се наслаждава на всякакви малки удоволствия.
Да слага ръка в чувал с леща,
да чупи кората на крем карамел
с ръба на лъжица.
Както и да прави жабки на канала Сен Мартен.
Това е Кристалният човек.
Заради болест, костите му се чупят като кристал.
Всичките му мебели са опаковани с вълнени платове.
Здрависване е достатъчно да счупи костите на пръстите му,
така че, той никога не излиза навън.
Времето не е променило нищо. Амели все още се прикрива зад самотата
и си задава идиотски въпроси за света или за този град.
Например, колко двойки стигат до оргазъм в момента?
Петнадесет.
И накрая нощта на 30 август 1997.
Ето какво ще промени живота на Амели Пулен напълно.
Добър вечер.
Принцесата на Уелс, Лейди Ди, почина този следобед при катастрофа.
Тя е била с приятеля си...
Само първия човек, влязъл в гробницата на Тутанкамон..
може да разбере как се почувства Амели,
когато откри съкровището, което е било скрито от около 14-годишно момче.
На 31 Август, в 4:00 сутринта,
На Амели внезапно й хрумна блестяща идея.
Да открие притежателя на тази кутия
и да му върне съкровището.
Ако той се развълнува, това е, тя ще започне да се меси в живота на другите.
Ако не, тогава твърде зле.
О, младата госпожица от 5-ят етаж. Не ви виждаме често.
Извинете ме, през 50-те да е живяло малко момченце в моя апартамент?
Влезте за едно питие.
- Не, благодаря.
- Влезте. Затворете вратата.
Деца... Познавам толкова много!
В началото са сладки, а после започват да мятат снежни топки.
- Знам.
- От кога сте тук?
От 64-та.
Хората сигурно са ви казали.
Не.
Седнете.
Съпругът ми работеше в Кокинел Застраховки.
Хората говореха, че е спял със секретарката си.
Те със сигурност са отсядали във всички хотели в Батиньол.
И то не в малките,
защото кучката определено си е разтваряла краката
не в какви да е, а в сатенени чаршафи!
Съпругът ми започнал да бърка в касата на фирмата.
Отначало само мъничко, после 50 милиона наведнъж.
И после изчезнаха! Отлетяха, двамата.
Пийте!
Значи, на 20 януари 1970,
някой позвъни на вратата ми.
"Госпожо, съпругът ви е мъртъв, автомобилна катастрофа в Южна Америка".
Животът ми изведнъж спря.
Черният лъв умря от мъка.
Бедното животинче!
Виждате ли с каква любов в очите
продължава да гледа господаря си.
Ще ви прочета писмата му.
Не мърдайте.
Имате 5 минутки, нали? Те са от казармата.
"Мадо, скъпа моя..." Казвам се Мадлен.
"Не мога да спя. Не мога да ям.
"Осъзнах, че съм оставил единствената причина да живея в Париж.
Ще я видя отново в петък,
когато ще видя моята възлюбена невестулчица на гарата,
в нейната синя рокля на райета.
(онази, която намираш за прекалено неприлична)
"С любов". Това е.
Някога получавали ли сте такива писма?
Не. Не съм ничия малка невестулчица.
Казвам се Мадлен Уаляс.
Казват: "Плаче като една Мадлен", сещате се?
А Уаляс...
Фонтаните Уаляс.
Виждате ли, писано ми е да плача!
А по вашият въпрос.
Питайте бакалина.
Колиньон винаги е живял тук.
Добро утро, Амели-мели!
Както обикновено, една смокиня и три лешника?
Хората, които са живеели в моя апартамент през 50-те,
- помните ли ги?
- Труден въпрос!
През 50-те съм бил на 2. Също като този идиот днес.
Идиотът е Люсиен. Той не е гений,
но Амели го харесва.
Той държеше цикориите все едно бяха много ценни,
защото обичаше добре свършената работа.
Хайде, виж го!
Все едно взима птиче, паднало от гнездо!
Добре, че не искаш грозде,
щеше да го получиш в понеделник!
Хайде, размърдай се, малоумник!
Дамата има и друга работа!
Добре.
Отиди и се срещни с майка ми.
Помни като слон.
Майка-лон!
Благодаря.
Бредото.
Извинете?
Това е името, което търсите. Но не се брои ако го кажа аз,
аз съм изкуфял.
Не го слушайте, той е изкуфял.
- Вижте олеандъра ми!
- Защо, какво?
Преди зарзаватчийницата, той е перфорирал билети.
Какво лошо има в това?
През нощта става
и перфорира олеандъра ми!
Предпочитах люляк, но това е живота!
Всеки има свой начин да се успокоява!
Аз правя жабки!
- Жабки!
- Значи така!
Аз съм много организирана. Записвам си всичко.
Какво си записваш?
Синът ти е почти на 50,
а аз все още му водя сметките!
Когато беше на 15, ти му приготвяше четката за зъби! Това е резултата!
Значи, Камю, втория отдясно...
Не, не е този!
Не, стълбището Б, това беше Бросар...
Това е, открих го!
Бредото, петия отдясно.
- Бяха от Па дьо Кале.
- Бредото...
Само това мога кажа!
Този младеж, който се рови във фото машината,
се нарича Нино Кинкампоа.
Ако като малка Амели нямаше достъп до компания от други деца,
то малкият Нино предпочиташе да няма такава.
Често, в един и същи момент, на 9 км един от друг,
той си мечтаеше за сестра, а тя за брат,
с които да можеха да си играят през цялото време.
Здравей, татко.
Намерил си си нов приятел?
Не, имам го от години.
Но тъй като майка ти го мразеше,
аз го прибрах в бараката. Нека да го помирим с другите.
Ето! Не е лошо, нали?
Кажи ми, татко.
Ако намериш нещо ценно от детството си, някакво съкровище за теб,
как ще се почувстваш? Щастлив, тъжен, носталгично настроен?
Нямах си джудже, когато бях малък.
Беше подарък за пенсионирането ми.
Не, нещата, които държиш скрити, все едно са много ценни.
Трябва да го лакирам преди есента.
Ще направя чай. Искаш ли?
Не мърдайте. Спокойно.
Готово? По-добре ли е?
Ей, затворете вратата! Става студено.
Е, не е като в Сибир.
Ти не си алергична към въглеродния окис!
Толкова кашлях снощи, че белодробната ми мембрана почти се скъса!
- Да, разбира се!
- Какво е менюто днес?
Огретен.
Видяхте ли, ще ви свалят на колене.
- Значи са добри?
- Зависи откъде падаш.
- Добре е, ако не са ученички.
- Така е!
- 12:15, избухва в смях, силно напомнящ оргазъм,
за да достави удоволствие на доминиращия мъжкар.
- Продължава да ме нервира.
- Да, така е.
Защо още настоява?
Има и други заведения в квартала!
Довиждане. Мадам Сузан!
Да?
В огретена има ли сос бешамел?
Разбира се, защо?
Бешамелът не ми понася.
Като на вас конското месо.
Това няма нищо общо с храносмилането, навява ми лоши мисли.
По-добре да ям човешко месо.
Не обичам кожа!
Мадам Сузан?
Може ли да си тръгна малко по-рано днес?
Как се казва той?
Доминик Бредото.
Здравейте!
Вие ли сте Доминик Бредото?
Да. Аз съм.
- За какво се отнася?
- Ами... за една молба.
Молба?
Да... молба... за...
За канонизирането на лейди Ди.
Не, не. Благодаря!
- Да?
- Търся Доминик Бредото.
Отнася се за статистическо изследване за Европейския съюз.
Качете се. Третият етаж.
Здравей, котенце.
Ърл Грей? Бергамо? Жасмин?
Мога ли да ти предложа нещо?
Не. Имам работа.
Да, да! Идвам!
Добър ден, госпожо. Търся Доминик Бредото.
Бедното момиченце! За малко го изпуснахте.
Ето го, слиза.
Бретодо.
А не Бредото.
Имате нужда от чаша горещо вино с канела. Елате!
Живея тук от 5 години, а това е първият път, когато се срещаме.
Никога не излизам из Париж.
Не искам да се срещам с когото и да било.
А и навън има само вагабонти!
Но влезте. Тук. Елате.
Знаете ли, наричат ме Кристалният човек?
Но името ми е Реймон Дюфаел.
Амели Пулен, сервитьорка съм...
в "Двете мелници", знам. И се връщате с празни ръце
от лова ви за Бретодо.
Защото не е "до", а е "то".
- Като "тото".
- Благодаря.
Наистина ми харесва тази картина.
Казва се "Обядът на гребеца".
От Реноар.
Рисувам по една всяка година, станаха вече 20.
Най-труден е погледът.
Понякога си сменят нарочно местата,
когато не ги гледам.
- Изглеждат щастливи.
- По-добре да са!
Тази година имаха заешко,
а за децата, вафли с конфитюр.
Я да видим къде съм сложил
тази малка бележка?
Виждам, че гледате камерата ми до прозореца.
Подарък е от снаха ми.
А, оставил съм я тук. Вече няма нужда да
сверявам часовника си.
След всичките тези години,
единствено не мога точно да си представя
момичето с чашата. Тя е в средата,
а също и отвън.
Може би просто е по-различна от другите.
И с какво?
Не знам.
Като малка може би не си е играла често с другите деца.
Може би дори никога.
Ето, вземете.
Доминик Бретодо. Улица Муфетар 27.
За вас е.
Тази сутрин, като всяка сутрин във вторник,
Доминик Бретодо излезе, за да си купи пиле.
Обикновено го печеше във фурната с картофи.
След като отрязваше бутчетата, бялото месо и крилцата,
той почистваше с пръсти кокалите,
като започваше с рибицата.
Не, Бретодо нямаше да
купува пиле днес. Нямаше да стигне по-далеч
от тази телефонна кабина. Ето там...
На момента Бретодо си припомни всичко.
Победата на Федерико Бахамонтес в Тур дьо Франс през 1959.
Комбинезонът на леля Жозет.
И най-вече този трагичен ден,
когато спечели всички топчета на съучениците си.
Бретодо!
Бретодо!
Щипката, Бретодо! Позната ли ти е щипката?
Един коняк, моля.
Не мога да повярвам какво ми се случи току що.
Трябва да е моят ангел хранител. Не може да е друго.
Телефонната кабина ме зовеше,
звънеше и звънеше...
А, мен пък ме зове микровълновата печка!
Може ли още един коняк?
Животът е странен.
Когато си хлапе, времето се влачи бавно. Тогава, един ден,
вече си на 50.
А детството, това което остава от него
се събира в малка, ръждясала кутийка.
Все още нямате деца...
нали госпожице?
Аз имам дъщеря. Трябва да е на вашите години.
Минаха години, откакто не си говорим.
Чух, че имала дете, малко момченце.
Казва се Лука.
Трябва да ги видя,
преди и аз да свърша в кутия.
Не мислите ли така?
Изведнъж Амели се почувства в пълна хармония със самата себе си.
Всичко е прекрасно в такъв момент: мекотата на светлината,
лекият аромат на парфюм във въздуха, миролюбивите звуци на града.
За нея животът изглеждаше толкова лесен и кристално ясен, че бе
завладяна от желанието да помага на цялото човечество.
Ще ви помогна, хванете ме. Слизаме и готово!
Ето я вдовицата на барабаниста от брас секцията.
Я, конят си е загубил едното ухо!
Смееше се съпругът на цветарката.
На витрината на магазина има захарни пръчки!
Усещате ли аромата?
Продавачът на пъпеши предлага на клиентите си да опитат.
Ето тук правят прекрасен сладолед!
Минаваме пред месарницата.
Шунката струва 79!
Сега сме пред магазина за сирене,
12 и 90 за Пикодон д'Ардеш! Пред месарницата
едно бебе гледа едно куче, а то гледа пилетата.
Ето сега минаваме пред будката за вестници до станцията на метрото.
Ще ви оставя тук, довиждане.
"Тя не беше способна да започне връзка с други...
Като дете, тя винаги е била сама".
Вечерта на един светъл ден през Юли,
докато летовниците се забавляват на плажа
в безгрижността на слънчевите дни и докато в Париж,
разхождащите се, изтощени от жегата наблюдават следите на пушека
от фойерверките,
Амели Пулен, позната като "кръстницата на отхвърлените",
или "мадона на ненужните" отстъпи пред изтощението.
По улиците на Париж, сломени от мъка,
милиони скърбящи хора се събират за погребалното шествие,
за да покажат мълчаливо
тяхната голяма мъка, че са завинаги сираци.
Каква странна съдба на тази млада жена,
лишила се от себе си
и все пак толкова чувствителна към очарованието на дребните неща от живота.
Като Дон Кихот тя е предопределена да поеме
тежестта на всички човешки мъки.
Неравностойна битка, която поглъща живота й.
На 23, Амели Пулен
оставя живота си да се вплете във водовъртежа на вселенската болка.
И тогава тя почувства съжаление, че остави баща си да умре,
без някога да е била способна да даде на този задушаващ се човек,
глътката въздух, която е била способна да дава
на толкова много други.
Господине!
Господине!
Почакайте!
Почакайте!
Страници, пълни с неуспешни снимки,
които собствениците им са изхвърлили
и които са събрани отново и наредени от някакъв ексцентрик.
Като семеен албум!
Едни Галоаз Блонд.
Толкова е задимено. Къде са?
- Не мога да видя нищо.
- По-наляво.
- Още малко. Готово.
- Тук ли? Благодаря.
Къде са ми монетите от 1 франк?
Няма значение.
- Да?
- Един Мореск.
Един Кир, един Мореск и две ментови напитки.
Това гукане предбрачно ли е или следсъвокуплително?
А твоята проклета глупост, вродена ли е?
- Предбрачно.
- Не се тревожи.
Накрая ще намериш подходящия.
Те всички мечтаят за спане на мъжко рамо.
Не бих имала нищо против, но мъжете хъркат.
Имам чувствително ухо!
Бях опериран, отървах се от това.
Колко романтично!
Ясно е, че никога не си познала истинската любов.
Ако не я бях познал, никога нямаше да ми скъсят десния крак.
Не беше ли от кон?
Да, именно.
Бях влюбена в акробат на трапец.
Трябваше да знам, че те те зарязват в последния момент!
Той ме заряза докато влизах на арената.
Толкова бях разстроена, че и коня в резултат на това.
За нещастие, бях под него!
Да. Мореск.
Любовта от пръв поглед, тя не съществува.
Не казвам, че не съществува. След 30 години зад бара
мога дори да ви дам и рецепта!
Вземете двама редовни посетители, накарайте ги да вярват, че се харесват,
оставете малко да покъкри,
действа всеки път.
Извинете!
Извинете!
- Не!
- Аз ще отида.
Не мислиш ли, че направи достатъчно злини?
Жина е достатъчно голяма за да се защитава.
Нямах предвид Жина, а Жоржет.
Жоржет?
Отвори си очите! Тя толкова се надява,
а ти гледаш само Жина!
Бедната! Виж какво прави
за да ти привлече вниманието.
Ти си сляп!
Тръгвам. Имам среща. Чао!
- Чао.
- Чао.
Не знам какъв ще новия,
но няма да е по-лош от онзи идиот с касетофончето.
Жозеф не е наистина идиот.
Тежко му е. Това е всичко.
Минаха два месеца от както се разделиха,
а той все още идва всеки ден. Обича да страда!
Не ми казвай, че не си забелязала нищо?
Какво имаш предвид?
- Той винаги сяда тук, нали?
- Ами да.
Седни.
Седни, Жоржет.
- Какво виждаш оттук?
- Щанда ми.
- И нищо ли не липсва?
- Ами не.
Помисли малко.
Ами не. Наистина не разбирам!
Ще те оставя да мислиш за това. Лека нощ.
Добро утро.
"80-годишен швейцарец получи писмо 30 години по-късно.
Писмото е открито от планинари на Монблан,
в чанта на Принцесата на Малабар,
самолет, който се е разбил в края на 60-те".
Колко жалко! Толкова млада и красива принцеса.
Значи ако е стара и грозна няма да е толкова лошо?
Ами, да... Вижте Майка Тереза.
А той? Все още ли е след Жина?
Не, след друга.
Кажете ми, някой който познавам ли е?
Да. Тази история за планинарите е интересна.
Някой от Двете Мелници? Не вие!
Не!
Не е мадам Сузан...
Не!
Да!
- Виж, ето го отново.
- Да... Колко странно.
- И тук.
- Пак той.
Гара Лион.
И тук, отново.
5 март, Аустерлиц.
Все още същото изражение.
Нали? Толкова естествено.
Общо 12 пъти.
Броих ги. Странно е, нали?
Защо би обикалял целия град за да се фотографира
и после да изхвърля снимките?
Особено след като са в идеално състояние!
Прилича на ритуал.
Може да е обзет
от страха, че остарява и по този начин да се отпуска.
Той е мъртъв!
Мъртъв?
Страхува се да не бъде забравен.
Използва апаратите за да напомня на живите за лицето си.
Все едно, че разпраща с факс изображението си оттук нататък.
Мъртъв човек, който се страхува да не бъде забравен.
Тези не трябва да се тревожат за това!
Те умряха преди много време,
но никога няма да бъдат забравени.
Знаеш ли, това момиче с чашата,
може би си мисли за някого.
Някой на картината?
Не.
По-скоро млад мъж, който е видяла другаде.
Тя чувства, че са еднакви, двамата.
Тя предпочита да си представя връзка с някой, който го няма,
отколкото да създава връзки с
тези, които са там?
Не.
Може би прави всичко, което може за да подреди живота на другите.
Освен нейния?
Нейния живот,
кой ще се погрижи за това?
Междувременно,
по-добре да се отдадеш на другите, отколкото на градинско джудже.
Шофьор, а 2,8 г алкохол в кръвта му!
Аз не съм единственият, който наема безотговорни идиоти.
Г-н Колиньон.
- Ключовете ви...
- Само момент!
Никакво бързане!
Вижте Люсиен.
Няма шанс по време на работа да се разбърза, нали?
Не бива, г-н Колиньон.
Вината не е негова.
Права сте.
Не е негова, вината е на Лейди Ди!
Знаете ли какво открих тази сутрин?
Каталога на трите швейцарки, отворен на нощната страницата.
Залепил снимката на Лейди Ди на телата на моделите.
Този път какво, връзка аспержи
или досиетата на съседите?
Нищо.
"КЛЮЧ ЗА МИНУТА"
Благодаря. Изглежда мигрените изчезнаха.
Да, но не съм спала цяла нощ заради ишиаса ми.
Изглеждате добре!
Наистина ли?
Жена без любов е като цвете без слънце. Умира.
Времето е много странно днес!
Нещо лошо ли казах?
Не. Всеки ми прави прогноза на времето.
Говори се за времето за да се забрави, че то тече.
Не, за да се избегнат безмислените разговори.
Може да се пишат безсмислици, но не и да се публикуват.
- Все още нищо?
- 30-ти отказ.
- Ами братовчед ви, критика?
- Вие как мислите?
Те са като кактус,
- живеят за да бодат.
- А романа ви?
Любовна история ли е?
Не, за човек, който си води дневник.
Но вместо да пише нещата както стават,
преди това пише най-лошото, което може да се случи.
В резултат на това се депресира и не прави нищо.
Това е история за човек, който не прави нищо.
Вижте какво, мадам Сузан,
ще ви подпиша ръкописа.
Да, а вие забравете за сметката му.
Ще приема шедьовъра му като първо качество.
- Ето.
- Благодаря.
Благодаря, мадам Сузан.
Колко време ти трябваше?
Видя ли колко е часа? Господи, този
не са го правили до край!
"Без теб, чувствата на настоящето
"Без теб, чувствата на настоящето
ще бъдат само опаковка
- на чувства на миналото.
- Извинете?
Без теб, чувствата на настоящето ще бъдат само опаковка
на чувствата на миналото.
Билет, моля.
А...
- Твоята работа?
- Вече попита.
Да, да.
- В момента добре ли си?
- Доста добре.
Нещо се променя.
И имах два инфаркта, трябваше да направя аборт,
защото бях с удар.
Като изключим това, всичко е наред.
Толкова по-добре.
- Толкова по-добре...
- Имали нещо?
Не, не нищо.
Градинското ти джудже го няма?
Обратно в бараката ли е?
Москва. И нищо.
Никакво обяснение.
Може да е искал да попътува.
Не разбирам.
Не разбирам.
"Изгубена чанта, съдържаща
фотоалбум. Моля обадете се: 0148872257"
Обикновено момиче би се възползвало от шанса да му се обади веднага.
Тя би се срещнала с него и би разбрала дали си струва или не.
Това се нарича да се изправиш пред реалността. Но точно това
е което Амели не иска.
Тя не се ли
влюбва?
А за вас, дами?
Малко праз лук и два кръгли артишока.
Къде е шефа ти?
Спи в карфиола.
Какво?
Спи в карфиола.
Добре.
Мога ли да ви помогна?
Един билет, моля.
Заповядайте.
Това ми е за първи път, не знам как става.
Слушайте,
ще направим един заедно.
Трябва да търкате тук
от ляво на дясно.
Ето. Ами, нищо. Вие?
Не, също нищо.
Никакъв късмет в игрите...
Да! Така казват!
Добре! Трябва да се връщам.
Да. Тръгвайте.