Waterworld (1995) Свали субтитрите
Полярните ледени шапки се разтопиха,
покривайки Земята с вода.
Тези, които оцеляха се адаптираха...
към новия свят.
В О Д Е Н С В Я Т
-Няма да те нападам.
Няма да го правя.
Просто беше много дълго там, долу.
- Корпусът е разнебитен.
Дупките са толкова големи, че може да дишаш през тях.
- Лош късмет, англичанино.
Но, търговците на роби произвеждат добра смола.
Ще ти струва шепи с пръст, или тази вятърна свирка.
- Какво правиш тук?
- Просто чакам.
- Махни си ръката от платното.
Махни я!
Виждал съм лодката ти и преди. Но не съм виждал теб.
- Придобих я законно.
Предишният собственик беше умрял на кормилото, когато я намерих.
Само преди няколко часа търгувах.
Просто доказвам намеренията си.
- Е, ще ти бъда длъжник.
- Не, благодаря.
- Имам всякакви продоволствия. Тъкмо идвам от един атол.
Осем дни на изток, ако те интересува.
- Когато двама скитници се срещнат трябва да разменят нещо.
- Знам закона.
Но ще ти дам това безплатно.
- Нищо не е безплатно във Водния свят.
- Да.
Пушачи.
Достатъчно вятър, за да се измъкна.
Зарежи торбата.
Не си струва. Няма да успееш със свалени платна.
Какво мога да кажа?
- Джо, той заминава.
- Какво по дяволите...?
- Не съм виждал такова нещо.
Да тръгваме! Давай! Карай!
По-бързо!
Хайде! Ще я стигне!
- Вдигни го!
- Плаващ! Точно пред портите.
- Какъв език?
- Английски.
Закъсня, скитнико Имаме достатъчно търговци.
- Пръст.
- Отворете портите!
- Кости за семе.
Жили за лозя.
Тези сухожилия за дървета. Тази кръв за саламура.
Възрастна бе тя.
Тази жена ни напусна, рециклирана и съхранена...
в присъствието на Този, който ни води.
- Какво е това?
- Познаваш ли ме?
- Знам какво си.
- Добре. Тогава да знаеш, че ако търсиш неприятности
ще получиш повече, отколкото можеш да понесеш.
Имаш два часа.
- Трябва ми само един.
- Той идва насам.
- За мен.
- Всеки ще получи по едно...
ако всичко си е на мястото, като се върна.
- Чиста пръст.
3,2 килограма.
Как се сдоби с толкова много?
- Друг атол, на 30 хоризонта източно оттук.
- Те откъде са я взели?
- Не казаха.
- Чували сме за това място...
че всички били убити.
- Затова и не казаха.
- Пушачи?
- Може да са Пушачи, може да са Робовладелци.
Докъде стигнахме? Търгуваме или не?
- Ще я смятаме по цени, като за сладка вода.
Равнява се на 62 записки.
- Искам два пъти повече.
- Искам само една глътка сладка вода!
- Не, докато не ми кажеш.
- Тя има мастило по гърба. Видях я.
Казват, ако разчетеш знаците по детето,
те ще те заведат до Сухата земя.
- Сухата земя е мит.
- Някои още вярват.
Казват, че Пушачите са и хвърлили око.
- Ами тогава, по-добре да си я задържим за нас.
- Мога ли да ти помогна?
- Да.
Къде е магазинът?
- Тук.
- Нямаш много.
- Ти ли си човекът с пръстта?
- Скол.
- Още един.
- Направи ги два.
Толкова богат човек, ще купи едно за другаря си. Сигурен съм.
- Един.
- Интересен чифт обувки.
Продаваш ли ги?
- Не.
- Срамота.
- Енола, какво правиш?
Не може.
- Трябва ми друго парче. Искам да рисувам още.
- Ще ти донеса. Стой отзад.
- С всички тези записки можеш да си поръчаш баня.
Къпал ли си се някога в сладка вода?
- Защо ми говориш?
- Приятелско отношение.
- Това доматено дръвче ли е?
- Да.
Имаш остро зрение.
- Виждал съм го на картинка.
- Колко искаш?
- Половината.
- Ще взема и тези.
- Кое?
Изкупи всичко.
- Тези на рафтовете.
- Е, какво видя за тези 15 месеца там?
- Като например?
- Край на всичката тази вода.
- Питаш грешния човек.
Тази, която погребаха днес?
- Да?
- Тя намери единствения край.
- Имам предложение за теб, Моряко.
- Няма да оставам.
- Не те молим за това. Трябва ни само семето ти.
- Можем да ползваме наше за осеменяване,
но прекаленото използване на еднакво води до...нежелани резултати.
- Когато тя забременее ще си тръгнеш...
с всички припаси, които ти трябват.
- Вие нямате нищо. Умирате.
- Няма мъж, да не иска жена след толкова време навън.
- Той крие нещо.
- Може да е шпионин на Пушачите.
- Когато старейшините кажат, можеш да си тръгнеш,
но не по-рано.
- Хриле!
Мутация!
- Той е мутант!
Ръката ми!
- Хвърлете мрежите!
- С какво право...
- Плащате ми да пазя мира.
Това не е.
- Той уби един от нашите.
- Защитаваше се.
- Трябва да бъде унищожен.
- Убийте го!
- Може би,
но не тук и не така.
- Какво е това?
- Проклятие.
Вързано е. Не мога да го махна.
- Отвори портата.
- Карта ли е?
Щеше да ми кажеш, ако знаеше, нали Енола?
- Какво рисуваш?
- Не знам.
- Хелън, виж разточителното въображение на детето.
- Кога ще се си заминем?
- Нямам идея, къде да отидем.
Не съм разбрал татуировката на гърба и.
Аз съм глупак. Отговорът е тук.
Точно пред мен.
- Може би той знае.
- О, разбирам. Те са ципести.
Един, два...десет пръста. Прекрасно.
Казаха ми, че имаш хриле.
Закърнели ли са, или са функциониращи?
Името ми е Грегор. Дойдох да ти платя...
О, Боже.
Съжалявам. Не се смея на теб.
Развълнуван съм. Хрилете ти функционират.
Воден човек. Можеш да дишаш във водата.
Колко дълбоко можеш да стигнеш?
- Виж, тук съм...
защото искам да науча повече за теб.
Не обичаш много хората?
Не те обвинявам. Но ми кажи:
Всички от твоя вид ли са с толкова лош характер?
- Нямам си "вид".
- Рибешки глупости.
Щях да се изненадам, ако нямаше други,а ако не бях
сигурно щеше да има.
Както и да е. Тук съм защото трябва да те питам нещо.
Откъде идва твоята пръст?
От Сухата земя ли?
Знаеш ли, какво е това?
Древните. Направили са нещо ужасно, нали?
За да дойде тази вода. Преди стотици години.
- Ако ти кажа ще отвориш ли ключалката?
- Нямам ключ.
- Там долу има котвен клин.
- Какво?
- Добър като всеки ключ.
- Котвен клин?
- Няма да нараня никой. Просто ще си тръгна.
- Сега се връщам.
- Грегор!
Какво правиш тук?
Махай се!
- Не съм смелчага.
Ако знаеш нещо за Сухата земя, моля те кажи ми!
Не позволявай да умира с теб.
Не, не, спри!
- Грегор! Махни се!
- След значително обсъждане на доказателствата,
решението ни е, че този мутант
всъщност представлява заплаха.
Затова в интерес на публичната сигурност,
е присъдено да бъде рециклиран
по обичайният начин.
Действайте.
- Съжалявам.
- Кости за семе.
Жили за лозя.
Сухожилията му за дървета. Кръвта му за саламура.
Той бе странен за живота.
Тоз мутант сега ни напуска
рециклиран и погребан,
в присъствието на Този, който ни води.
- Пушачи! Към залеза!
- Към позициите!
- О, Господи!
- Убивай!
- Там!
- Тук зад стените сме на сигурно.
- Така ли?
- Пуснете ме!
Пуснете ме, ще се бия!
- Дай ми ключа за града сега.
- Давай, давай!
- Разбий ги!
- Почисти ги!
Проклятие! Още муниции!
- Разбийте вратата!
- Господи!
- Превзехме го за нула време.
- Пали!
- Вижте!
- Пазете се!
- О, не!
- Пълнете!
- Хелън, ела бързо!
- Хелън!
Не трябва да тръгваш още!
Адска машино!
- Грегор, почакай!
- Хелън, опитах. Беше случайност и не мога да го спра, побързай!
- Можеш, тичай нагоре по стълбите, бързо!
- Чакай! Ще ти хвърля въже!
- Хвърляй сега! Почакай!
- Хвърляй въжето. Не!
- Чакай!
- Грегор, не ни оставяй!
- О, не!
- Съжалявам, стана случайно!
Хелън, Енола, съжалявам!
- Застреляйте го!
- Ако те извадя ни взимаш с теб.
- Разбира се.
- Енола, залегни.
Тук, залегни.
Побързай!
- Отвори портата.
- Бягай!
- Побързай!
- Камикадзета. Хайде!
- Това се вика дупка.
- Намерете я! Вземете момичето!
Там!
- Хванете този! Убийте го!
- Енола!
- Бавите се! Бягай от другата страна.
- Хайде!
- Хвани се! Дръж се.
- Заседнах! Няма да успея!
Пусни я!
Просто я пусни!
- Завърти колелото!
- Така, бутай!
- Правя го! Побързай! Сега дърпай!
- Бутни! Бутай яко!
Добре, сега дърпай това!
- Енола, скачай.
Погледни ме! Скачай, сега!
- О, извинете! Да съм казвал, че някой може да напуска преди да е свършила битката?
Казвал ли съм?
- Не, не!
- Ами направете нещо. Мразя платната.
- Хей, можеш ли да управляваш?
- Мога ли да ти се доверя?
- Някой да ми каже, защо тази лодка още стреля?
Как се казва тоя чичка?
- Чък.
- Хей, Чък! Завърта го срещу нас.
- Може би не се обажда на Чък. Кажи му Чарлз!
- Спри го!
- Чарлз!
- Сбогом братчеди.
- Тя е някъде тук. Търсете!
- Спрете!
- Какво имаш?
- Няколко развълнувани. Не могат да кажат много.
- Ако забележите артериалния тип кръв, която се стича от дупката в главата ми,
ще приемете, че имаме наистина скапан ден.
Затова ето какво: Искам да разбера за татуираното момиче.
Първият който ми каже, ще живее.
- Видях я...беше....с голяма татуировка.
- Печелиш, дай отначало.
- Видях момиче, не съм сигурен...
но мисля, че беше на лодката с трите корпуса.
- Лодката, дето ми струва хиляди галони с движеща течност?
- Да, тази на мутанта.
- Мутант?
- Да. Има хриле.
Като на риба.
Не е истински човек.
Случайност на еволюцията.
- О, съжалявам, случайност на...
- Еволюцията.
- Знам!
- Не! Ти каза, че няма да ме убиваш!
- Казал ли съм?
Някой да е чул?
- Да, да, каза....
Каза го.
- О, сигурно.
Може и да съм.
- Качваме се на скутерите,
пълним тая летяща лодка и я пращаме да търси.
Трябва да държим под око...
този ихтио-изрод.
- Бил си там, нали?
Сухата земя?
Знаеш къде е.
- Да, зная.
- Там ли отиваме?
- Ти и аз да.
Ще трябва да изхвърлим детето.
- Моля?
- Лодката ми е пробита.
Поема вода.
Ще съм щастлив ако успея да добия поне половината вода от това.
- Знаеш ли, казах, че няма да пия.
- Цели 12 дни?
Не, по-добре единия да умре сега...
отколкото двете да умрете бавно.
- Почакай...
Спасихме живота ти. Извадихме те.
- Не, извадихте ме за да избягате. Квит сме.
- Тя може да готви. Може да лови риба.
- И аз.
- Вземи огърлицата ми.
- Имам по-хубави долу.
- Не, виж!
След това, което изтърпя на атола
мога да те разбера, защо.
Но тя е дете.
Има ли нещо друго тогава?
Енола, отивай долу.
Енола.
Да, сам го каза.
Бил си там много дълго.
- Преди няколко часа бях потенциална пръст за теб.
- Ние не сме такива.
- Всички сте.
Знаеш ли какво мисля?
Защо ли да не ви хвърля двете още сега?
Нямаш нищо, което да искам.
- Ще не отведеш на Сухата земя.
- Убиването е трудно нещо.
Аз не го започнах.
- И двете!
- Колко дълго мислиш да го държиш?
- Колкото трябва.
- Добре.
- Не!
- Изкарай ме оттук!
Къде си по дяволите? Не пипай детето ми.
Ела!
- Не мърдай!
Изглежда наистина добре.
Така...
Готово.
Може да има малък проблем с перспективата.
- По-добре да не ми разваля играта.
Е?
- Добре е, харесва ми.
- По-добре е от истинското.
- Много по-добре.
- Какво ще кажеш Тоби? Истината!
- Изглежда гадно.
- Затова обичам децата. Няма измама.
Наистина прилича на лайно.
И го усещам като студено лайно.
- Дяконе?
Съжалявам. Малък проблем в шахтата.
Може би трябва да дойдеш.
- Да се повозим.
Шахтата. Не ни досаждай с живописни пътища.
Карай!
- Хей, вози по-добре.
- Махай се!
Разкарайте се от пътя.
- Добре, добре.
Вие момчета сте велики. Благословени да са всички братовчеди.
Свършихте работа. Растежа е прогрес.
- Някой! Хей, вие горе!
Отворете!
- Да.
- Ваше дяконство.
Здравейте. Добро утро...или нощ,
според случая.
- Какво има? Зает човек съм.
- Мисля, че трябва да знаеш.
Намаляхме до около...
четири фута и девет инча от черната течност.
Благодаря, сър.
- Колко галона ще има след пречистване?
- Може би за три зареждания.
- Ще ги изгорим за два месеца.
- Някой да ми каже, какво става тук?
- Отесняхме.
- Добре, най-важното е татуираното момиче.
Няма да пестим гориво, за да я търсим.
Няма да я хабим за друго. Спрете всички тия трактори...
и всичко друго, до тогава.
Разбрахте ли?
Сухата земя е майчината жилка.
За малко.
Прекрасно.
- Здрасти. Мърдай.
- Енола, ела тук!
Хайде!
Енола, ела тук.
- Хей!
Какво правиш? Украсявам ти лодката. Грозна е.
- Откъде взе това? Отдолу.
- Това си е мое. Няма да пипаш нищо мое.
- Нарисувах го за теб.
- Няма да рисуваш нищо, разбираш ли?
Това е моя лодка. Искам си я така, както ми харесва.
Заемате място и ме бавите.
- Тя е само малко момиче, знаеш ли?
Не ти знае правилата.
- Искате ли да останете?
Научи я.
- Енола, какво ти казах?
- Не си толкова непоправим, знаеш ли?
Колко хора си убил?
Десет, двайсет?
- Много говориш.
- Говоря, защото ти изобщо не говориш.
Колко точно?
- Включително малки момичета ли?
- Не се страхувам от теб.
Казах на Хелън, че няма да си толкова грозен, ако се подстрижеш.
- Всъщност говориш непрекъснато.
Като си наблизо, все едно има буря.
- Хей, какво правиш?
- Хелън!
- Копеле! Тя не може да плува!
- Помощ, Хелън!
Хелън, помощ!
- Дръж се!
Погледни ме!
Моля те, върни се!
Моля, те!
Дръж се. Добре, почти...
ето.
Благодаря. Кълна се, ако
отново я докоснеш...
Кучи сине! Погледни ме!
Ще си легнеш и няма да се събудиш повече.
- Млъквай.
- Какво?
Пушачи?
- Да.
- Можем ли да им избягаме?
- Не и със свалени платна.
Какво си мислиш?
- Добра работа.
Ето ги.
- Не цели детето.
- Страхливец!
- Мамка му!
- Не!
Отрежи го!
- Хайде, хайде!
Добре де.
- Наистина съжалявам.
Съжалявам, но ти не ми остави избор.
О, знам...
Но ти избяга.
- Аз...какво?
Какво правиш... Не, моля те, не!
- Не докосвай повече нищо на лодката ми.
- Тя каза, че съжалява!
Това означава, че трябва да кажеш нещо.
- Каза ли нещо?
- Детето... дали е с него?
- Аха.. Струва ми се, че ако тръгнем сега
ще успеем да го засечем точно тук.
Ако не си промени курса.
- Малко вероятно.
Лукав е, тоя рибешки демон.
Ако знае, че го следим,
ще очаква ние да помислим, че ще си смени курса,
и точно затова, ще продължи по същия.
По-важният въпрос е, накъде се движи?
И знае ли, колко е ценен товарът му.
Той се е насочил насам, и ние ще го сгащим тук.
- Скитник?
- Аха...
- Ще спрем ли?
- Виж флага!
- Флагът му е вдигнат.
Мислех, че спирате един за друг.
Ами...може да има някаква храна!
- Малко са тези, които спазват някакви правила вече.
- Добре, давай бързо. Каква ти е работата?
- Търговия.
- Имаш ли някаква смола?
- Смола? Тоя е полудял. Луд е. Нямам никаква смола.
- Бил си в открити води дълго време, нали?
- Сигурно се шегуваш, човече. Смола. Нямаш достатъчно.
- Ами храна?
- Може ли да повториш?
- Имаш ли храна?
- А, храна.
Това ще е добре, нали?
Никога не съм се наяждал.
Кой от вас е готвача?
Защото обикновено се влюбвам в сервитьорки.
- Както казваш, нямам много.
- Да видим...какво..
Да започнем с онази миниатюрна овощна градина, ето там.
- Застани там.
Можем да поговорим.
- Съгласен.
Хубава пръчка, нали?
Харесва ми, хубава е.
Имаш си малък харем тук, а?
Какво искаш за жените?
- Не се продаваме.
- Не се......няма нещо, което да не се продава.
Двойка ли са, или предпочиташ да ги продаваш отделно?
- Не.
Бизнесът ни приключва, ако нямаш смола.
- Вече ти казах, нямам.
Нямам, нямам...
Не съм виждал дори от доста отдавна....почакай, чакай.
Имам нещо, което ще промени мнението ти.
Нещо, което не можеш да пропуснеш.
Взех го от един пленнически лагер.
Пазено цял живот от един клан.
Хартия.
Това е хартия. Виждал ли си? Погледни я.
Помириши я.
Запазил съм си я за специална размяна.
- Да не си го направил.
- Май говоря с грешния човек.
Чия е тази лодка? Твоя, или нейна?
- Не, негова си е. Но той не ни притежава.
- Половин час.
- Някъде си е загубил акъла.
Имам две страници тук. Мога да имам дузина момичета за това.
- Половин час.
Съгласен или не?
- Недей!
- Млъквай.
- Добре/
45 минути с малката тук.
Смятам, че съм ясен.
- Не!
- Правилно. Хайде, хайде...
- Не! На моята лодка.
- Добре де добре....добре...
- Хелън.
- Сядай.
- Енола, прави каквото ти казва.
- Ще бъде малко за мен.
Предполагам даже много малко.
Имам само половин час....половин..час...
Страхотно, страхотно...
Толкова си красива. Някой казвал ли ти е?
Дай ми това. Какво правиш? Това е само игра.
Само си играем.
- Търговията свърши.
Промених си мнението.
- Ама...не може така.
Сделката си е сделка?
- Просто го направих.
- Тя е моя...не, не...притежавам я, но..
- Качвай се.
- Добре...добре..
Но не отивай надалеч. Ще ми отнеме минутка.
Мразя тази лодка!
Копеле!
Не си ли малко скъперник, за човек, който има всичко?
А-а...копеле!
Къде ми е лодката?
Къде е лодката?
Качете ме на лодката.
О, лодката.
Лодката.
- Какво по д...не!
- Няма да хванеш нищо с това. Безполезно е.
- Съжалявам, прав си за пръчката,
прав си но трябва да ядем.
Знам, че ме чуваш!
Можем да си наловим риба. Покажи ни как.
Трябва да знаеш. Даже и ти трябва да ядеш!
- Стойте там.
- Какво...
- Доволна ли си сега?
- Не обичаш да пея, нали?
Хелън казва, че не обичаш, защото ти не можеш.
- Да си опитвала да слушаш?
- Какво?
- Звукът на света.
- Не чувам нищо. Защото си много шумна
и обикаляш непрекъснато наоколо.
Опитай да седиш мирно.
Очна ябълка?
- Искам да имам такива крака.
Тогава сигурно ще мога да плувам.
- Енола.
Съжалявам.
- Не съм срещал човек, който да не може да плува.
- Аз не мога.
Хората казват, че съм странна.
- Може би са прави.
- Може би са прави и за теб.
- Енола иска да ти даде това.
И това.
Няма да ги взима пак.
Не си приличате много.
- Не съм и майка, ако питаш за това.
- Държиш се като такава.
Какви са тия знаци по гърба и?
- Просто чудати работи.
- Като тия, дето рисува ли?
- Рисува, каквото вижда.
Тя е като огледало.
Хората на атола мислят че е...
- Особена?
- Ами...да.
Просто мисля, че е специална.
- Не и го подарявам, това е просто...
- Заем.
- Да. Не и го давам.
- Сухата земя красива ли е?
- Ще видиш.
- Енола?
Какво правиш?
Чудовищата ще я убият!
- Не, сега спят.
Ръцете около врата ми.
Остави водата да направлява ръцете и краката ти.
Гмуркаме се. Задръж дъха си.
- Какво е това?
- Какво е?
- Търговски пост.
- Ти каза, че днес ще стигнем до Сухата земя.
- Днес, утре. Какво значение има?
Трябва ми смола.
Нуждаем се от ремонт.
Ще търгувате ли?
- Какво е това?
- Порту-гръцки. Езикът им.
Поне така мисля.
- Ето го и моето момиче.
Здрасти, скъпа. Сега ела тук.
- Какво става?
- Пушачи.
- Какво по дяволите?
Забеляза ни. Сигнализирай!
Сигнализирай!
- Енола!
- Към десния борд! Сега!
Бързо в стола!
- Внимавайте, той видя мрежата.
- Отиди на руля.
Хвани централния борд.
- Централния?
- Какво е това? Не знам какво да правя!
- Закъсня. Насам!
- Не!
Дай това пушкало. Ако трябва да направиш нещо,
направи си го сам.
Добре.
- Раних го.
- Хайде да натоварим...
всичкото гориво на една лодка и да подгоним изрода.
- Не можеш да го хванеш с 10 лодки а искаш да пратим една?
Моля се, да се шегуваш.
Доведи ми следотърсачите.
- Той е ранен.
- Не е каквото си мислиш. Не гонят нея.
- Видях, каквото видях.
- Какво?
- Без повече лъжи.
Какви са рисунките по гърба и?
- Хората казват, че е пътя до Сухата земя.
- Сухата земя е мит!
- Не, ти сам каза, че знаеш къде е.
Каза.
- Глупава си, ако вярваш в нещо, което не си виждала преди.
- Виждала съм и съм докосвала. Пръстта е по-богата и тъмна от твоята.
Беше в коша, в който открихме Енола.
- Тя не съществува!
- Как можеш да си толкова сигурен?
- Защото съм плавал повече отколкото всеки е мечтал и никога не съм я виждал.
- Но, нещата на лодката ти!
- Какво за тях?
- Никой не е виждал подобни!
Какво са тия гилзи?
Ами отразяващото стъкло?
А музикалната кутия?
Ако не са от Сухата земя, откъде са?
- Искаш ли да видиш Сухата земя?
Наистина ли искаш?
Ще те заведа там.
Влизай.
- Ами Енола? Има въздух само за един.
Скачай във водата.
- Всичко ще е наред.
- Не пипай нищо.
Добре ли си?
- Не знаех.
През цялото това време.
Не знаех.
- Никой не знае.
- Можем ли да избягаме?
- Бих казал, че има два начина за това.
Няма как и няма начин.
- Трябваше да ми купиш онова питие. Хайде!
Насам.
- Първо да се представим.
Аз съм Дяконът.
Ако не си спомняш това лице, сигурно е защото не винаги съм изглеждал така.
Предполагам, че тя е наблизо.
Можем да разглобим тази лодка, но предпочитам да ми кажете къде е.
Първият, който каже ще живее.
А втория...ами няма да има такъв.
Обичам тази част.
Избирайте, Едно или две. Живот или смърт.
Знаеш ли,
бих застрелял спермата на дявола,
но ти знаеш нещо?
Не мисля, че ще ми кажеш, нали?
Много лошо.
Хайде, какво ще кажеш?
Тя не е от твоите.
Ти даже нямаш свои.
- И да му кажеш, ще ни убие.
- Да не прекаляваме.
Ако не ми кажеш,
кълна се в Посейдон, ще запаля лодката ти.
Напомни ми. Какво става, когато и двамата не говорят?
- Никога не е ставало.
- Никога....
Добре!
Ако не ни кажат къде е, да ги убием и двамата!
- Не!
- Не!
- Толкова наивно! Доведете я.
- Взимай и ще получиш.!
- Не, оставете я!
- Дневната проповед свърши!
Просто трябва да разчетем тази карта. Обърнете я.
Говори ли ти нещо?
- Не.
- Добре, ще разберем като се върнем. хайде, момчета.
Внимателно с нея!
- Ами тия?
- Оправяй ги наведнъж.
Запали лодката.
Трябва да се гмурнем!
- Не мога да дишам, като теб!
- Ще дишам и за двама ни.
- Хелън, помощ!
- Лодката ми.
- Енола.
- Какво е това? Махнете тия вериги от нея.
Какво, да не сме варвари?
Леле Боже, човече!
Хайде, махай се ти, голямо противно животно!
Е, дум, дум...
Искаш ли да дойдеш и да седнеш в скута ми?
Не?
Ами цигара?
Ако си загубил майка си, няма нищо по-хубаво от една цигара.
Никога не е късно да започнеш.
Има нещо, което искам да знам.
Обичаш да рисуваш, нали?
Тези са твои...
ако ми помогнеш за едно нещо.
Ами...тази татуировка на гърба ти...
Казаха ми, че всъщност е карта?
- Това е пътя към Сухата земя.
- Стигнахме донякъде.
Можеш ли да ме научиш, как да я разчета?
Лоша работа.
Ами да си чувала приятелите ти да говорят за нея?
Например майка ти, или оная рибка? Казвали ли са нещо?
- Не трябваше да се закачаш с него. Няма да му хареса.
- Момиче, не ми пука, какво му харесва. Той ми отне окото.
И ако го видя пак, ще му отрежа главата и ще му изям мозъка!
Мислиш ли, че ще му хареса?
- Не можеш да го убиеш. Той е дори по-подъл и от теб.
- Но не е тук.
И няма да дойде.
И никой няма да те спаси.
- Ще дойде за мен.
- Тогава по-добре ми кажи, каквото искам да знам, или той ще
види какво е останало от тебе в един проклет буркан.
- Ще умрем тук, нали?
Нали?
След атола...
когато ти се предложих,
защо не ме пожела?
- Защото ти не ме искаше наистина.
Не съвсем.
- Дълго ли съм спала?
Сънувах.
Забавно.
Винаги съм смятала, че Сухата земя се движи.
Че се носи с вятъра. Затова е толкова трудно да се открие.
- Защо си вярвала в нея толкова?
- Защото не сме създадени за морето.
Имаме ръце и крака.
Трябва да ходим.
Липсва ми звукът от нея.
А на теб?
- Хелън!
Не, не...Хелън, тук, горе!
- Грегор!
Умно сте направили, да запалите лодката.
Без дим, нямаше да ви открия.
Кой е този с теб?
Водният човек. Наистина ли си ти?
Ще ви хвърля въже. Хванете го и се качете.
Хелън, къде е Енола?
- Пушачите я отведоха. Щяха да ме хванат и мен, ако не бе той.
- Благодаря ти, приятелю. Много човешко от твоя страна.
Взимайте нещата си, бързо.
Там долу, виждате ли?
Има няколко оцелели от нас. Ще започнем отначало.
Не може да ни молиш да отидем да я вземем!
- Тя е причината за бедите ни.
Нямат причина да я убият. Искат да намерят Сухата земя, като нас.
- Разбира се.
- Ако моряците са съгласни, защо да не сме и ние?
Ако той иска да отиде, нека!
- Не ви искаме тук! Вие, или момичето!
- Хелън, хартията, която донесе морякът...
на същият език е, като татуировката. Това са числа.
- Грегор, луд си като нея!
- Не можем да останем тук!
- Губим ценно време. Ще дойдат още Пушачи. Трябва да се махаме, сега!
- Приятели, не разбирате ли, че детето ни трябва, ако искаме да намерим Сухата земя?
- Няма да отида.
- Никой няма.
Виждаме пушека им на хоризонта!
- Знаеш ли вече какво е?
- Числата? Мисля, че да.
Изглежда, че е древна форма на географска позиция: ширина, дължина.
Макар, че нямат смисъл. Числата изглежда са объркани.
- Той е наопаки.
- Светът?
Полюсите са се преобърнали?
Картографирал съм градовете, които са отдолу.
Светът не е създаден така. Просто е потопен.
- Това е клевета!
- Не, истина е.
Видях ги с очите си. Там има земя, точно под кила ни.
Само че, не е вече суха.
- Някоя е.
Енола е била там, знам го. Видях какво рисуваше.
- Затова той върви след нея. За да намери Сухата земя.
- Не ми пука за Сухата земя.
- Това е смешно. Ще гониш Пушачите?
Той дори не знае, откъде точно идват.
- Казвам да го пуснем.
- Ще сме по-добре без него!
- Ако е жива, ще ви я върна.
- Забрави мутанта, Хелън! Ако той я върне, те ще ни избият!
- Не мога да остана, трябва да му помогнем. Не съм го молила да го прави сам.
- Не се притеснявай, скъпа. Няма нужда.
- Разбра ли татуировката?
- Щеше да е по-лесно, ако е плоска и голяма.
Трябва да е плоска.
- Какво имаш предвид?
- Ами да я изрежем от гърба и. Ще я разпънем и окачим.
- Ще имаме по-добър поглед.
- Заведете я долу, докато не викна.
Свети Джо, близо сме.
След векове срам.
- Стават свадливи.
- Да не би да не знам?
Представи ме, братовчеде.
- Хей, ето го.
- Дяконе!
- Изправете се, братя и сестри!
Отворете очите и сърцата си...
за вашият скромен благодетел,
духовният ви водач и вечен диктатор,
Дяконът на "Диз".
- Мое е...мое!
- Деца. Деца на водача.
Граждани на милостивия кораб. Моля да ме чуете.
Имах видение.
- Да бе, омръзна ни от тях!
Ами земята, която ни обеща?
- Малко вяра.
Имах толкова велико видение...
че като го зърнах се разплаках.
И в тази величествена творба на въображението...
видях...
..знаете какво...
Видях...земята.
- Жребецо, ти ли си?
Просто го докарай бавно. Нямам цял ден.
- Жребецо!
Докарай го бавно.
Казах бавно!
- Не трябваше да го правиш. Ще си докараш белята.
- Ха, правилно.
Не се страхуваш. Твоят изрод ще дойде да те спаси.
- Не е изрод и може да се справи с теб по всяко време.
Убил е много хора и няма милост към нищо.
Даже убива малки момичета.
- Не го ли правим всички?
- Мамка му!
Това е Жребеца.
- Намерете го!- Хайде!
- Хайде.
- Ставаш нервен, а?
- Няма такова нещо.
- И ако има река, ще я заприщим.
И ако има дърво, ще го изкореним.
Защото говоря за прогрес.
Да, сър. Говоря за напредък.
Ще изсмучем и вкусим...
сладкия аромат на Сухата земя.
- Лицето ти е почервеняло.
Хелън казва, че всеки с такова лице
или е изгорял от слънцето, или е пил прекалено.
- Добре тогава. Ще ти изгоря лицето.
- Почти навреме.
- К'во става?
- Тъкмо си говорехме за нашия приятел.
Как му е името?
- Той няма име.
Затова смъртта не може да го намери.
Няма дом или народ, за който да се притеснява.
Не се страхува от нищо, най-малко от хора.
Бърз и силен е като ураган.
Може да чува на хиляди мили и да вижда под водата.
Може да се скрие в сянката на обедното слънце.
Може да е точно зад теб и дори няма да разбереш, защото си вече мъртъв!
- Почини си малко.
- Ще дойде за мен. Ще дойде.
- Надявам се.
- Помни какво си казал.
- Погледни ни.
Виж ни днес.
Сухата земя не е само наша цел,
но и наша съдба!
- Намерете го!
- Как да намеря
това божествено място?
И Той ми каза:
"Дете ще те води."
Дете.
Съзрете!
- Време е.
- Инструмента на нашето спасение!
Нашият водач в пустошта.
Нашият фар в мрака.
- Обърни я обратно, Норд.
Тя ми показа пътя!
И преди свещения момент да дойде,
нека да пожертваме една за стария свети Джо.
И да накараме тая черупка с лайна да се разбърза.
- Да.
- Дърпай!
- Дърпай!
- Дърпай!
- Е, накъде сме тръгнали?
- Нямам никаква представа.
Не се притеснявай.
Ще гребат месец, преди да разберат, че съм си го измислил.
- Но ако...ами...
- О, искаш подробности. Няма да казвам на тия диваци...
че не сме разбрали картата още.
Обещах им резултат и ще им го дам, дори ако трябва да го изрежа от проклетия и гръб.
Кой е това?
Може би някой от излишните гребци?
Защо не гребеш?
- Той е.
- Той е.
Вие момчета сте го загазили.
- Проклет да съм Това е рибката-джентълмен.
Тоя е като лайно, дето не иска да потъне.
- Искам момичето.
- Мислех, че си глупав, приятел.
Но не те прецених.
Ти си една капризна пречка.
- Искам момичето. Това е всичко.
- Кое на тая скапана Земя те кара да мислиш, че ще я вземеш?
- Знаеш ли, какво е това?
Пускам го и изгаряш.
- Всички изгаряме.
- Не, почакай....
Да не прибързваме.
Мислиш ли, че тя си струва това?
Никога не спира да говори. Не млъква.
- Забелязал съм.
- Ами какво тогава?
Картата?
- Тя ми е приятел.
- Мили Боже. Една сълза се стече по бузата ми.
Ще умреш, заради приятел?
- Ако се стигне дотам.
- Блъфира.
- Ще го убия.
- Не блъфира. Никога.
- Млъквай!
Не мисля, че ще я хвърлиш, приятел.
- Защо не?
- Защото не си луд.
Не!
- О, благодаря ти Боже.
- Пазете се!
- Хванете го!
- Да се махаме по дяволите!
- Не стойте така! Убийте някой!
- Това ли беше твоето голямо видение?
- Винаги съм искал да покарам това чудовище.
- Ето го!
Той е, там!
- Не, пусни ме.
Пусни ме!
Пусни ме!
- Пилот!
Пилот!
- Пусни ме!
- Пусни ме!
- Трябваше да си стоиш под водата.
- Да знаеш как се кара самолет? Щастлива си, че аз мога.
Престани вече! Дръж се прилично!
- Отива надолу.
Виж, потъва.
- Грегор, приближи ни до него.
- Побързай Грегор!
- Не се бой.
- Хайде!
Енола! Тук, горе!
Хвани се!
- Хванаха ли се вече?
Какво е това?
- Не зная!
Не!
- Хванах те! Ще ти изкарам малките дробчета!
- Дърпай! Още малко.
- Не!
Не, Енола!
- Свети Джо.
- Хелън!
- Енола, не!
- Хей!
- Бързо, какво да направим?
- Вържи това.
- Побързай!
- Вържи го!
- Готово!
- Изтеглете го.
- Разбира се. Северът е юг.
И обратно.
- Аз плувах.
- Видях.
- Приятели.
Вижте.
Ако се ориентирам по слънцето и обърна координатите на гърба на Енола,
тогава Сухата земя е нататък!
- Сладка е!
Всичката!
- Не!
- Намерих нещо!
Може би трябва да ги погребем.
Мисля, че така са правели.
- Сигурно са знаели, че умират.
- Аз съм у дома.
- Къде е морякът?
- Навън.
- Почакай, искам да ти покажа.
За пръв път няма какво да кажеш?
Енола, трябва да си вървя.
- Но ти се върна за мен.
- Харесвам те.
- Защо си отиваш?
- Не принадлежа тук. Аз съм оттам.
- Оттук си.
- Много е странно тук. Нищо не се движи правилно.
- Хелън казва, че е само "земна болест".
Всички я чувстваме. Ще отмине скоро.
- Нещо повече от това е.