The Hurricane (1999) Свали субтитрите
20 декември 1963 г.
Започва големият мач за вечерта.
В този ъгъл, с бели гащета на черни ивици,
състезателят от Патерсън, Ню Джързи,
с 18 победи от 21 мача,
Рубин Картър - Урагана!
В левия ъгъл, с тъмни гащета на бели ивици,
състезателят от Вирджинските острови,
световният шампион в полутежка катеГория, Емил Грифит!
Искам хубава, чиста борба.
Докоснете ръкавиците. Успех.
Ела ми само! Ето ме тук!
Първият, който влезе през тази врата, ще умре.
Както и вторият, и третият, и нататък. Има място за всички.
Щатски затвор Трентън - 1973 Г.
Това е Картър, от l сектор!
Има място за всички, елате!
Имам три доживотни присъди!
И за какво?! За убийства, които не съм извършил!
Друго ако не, време дал Господ! Готов съм!
Елате ми тук!
Искате да видите Урагана? Елате го вижте!
Видя ли този удар?
...три... четири... пет... шест...
Добре ли си?
- Да.
Започвайте!
Пак ляво кроше в тялото! Дясно в главата! Жестока комбинация!
Отново е повален.
Няма изгледи да се изправи.
Той стана! Реферът го проверява.
Това е краят на двубоя!
След 2 минути и 13 секунди в първия рунд
Рубин Картър Урагана победи
световния шампион в полутежка категория!
Не бързай да отключваш.
Млъкнете! Успокой се, Картър.
Какво става?
- Ще влезем.
Луди ли сте? Да умрете ли искате? Назад!
Какво има?
Рубин! Успокой се. Аз съм, Джими.
Няма да търпя гадости!
Укроти се, шампионе. Кажи ми какво е станало.
Опразнете коридора. Махнете се всички.
Искат да ми претърсят килията. Ще намерят ръкописа ми.
Тази книга е единственото, което ми остана.
Само тя е шансът ми да изляза.
Изгубя ли го, и те губят.
Кой пръв ще влезе, как мислиш?
Аз.
Чуй ме...
- Тогава ми ги докарай тук.
Чуй ме. Ами ако ръкописът не е вътре?
Ако го пъхнеш в панталоните си и не го открием?
Ще се погрижа да не те събличат.
Не ме баламосвай.
- Имаш думата ми.
Никой да не ме докосва с пръст.
Добре.
Никой няма да те докосне.
Мислиш ли, че съм убил онези хора?
Не знам, Рубин. Не знам.
Патерсън, Ню Джързи, 1966 Г.
По дяволите!
Джон, пил ли си?
- Не.
Добре, аз ще се оправям.
Шофьорската книжка и талона.
- Тук са. Какво става?
Ураган, не знаех, че си ти.
- Какво има, Тео?
Търсим двама негри в бяла кола.
- Двама кои да са ли?
Хайде, идвайте с мен.
Провери му показателите.
- Може ли да диша свободно?
Повдигни му брадичката.
Може ли да говори, докторе?
- Само за момент.
Бихте ли му повдигнали главата?
Познавате ли двамата мъже? Те ли ви простреляха?
Разгледайте ги внимателно.
Тези двама ли го направиха?
Каза ""не"".
- Приближи се.
ПоГледнете го пак.
Кучият му син.
Вижте го внимателно. Сигурен ли сте, че не са те?
Мръсник гаден.
- Мери си приказките!
Открай време си простак.
- Млъкни!
Питай го пак.
Цял живот ме преследваш, Дела Песка.
Сега и убийство искаш да ми лепнеш. Няма да стане.
Ще те подредя накрая, Г-н Световен шампион.
Ще ти се да ми опиташ шампиона между краката, дребосък жалък!
Излез ми само насреща.
- Това и ще направя.
Изстрели разтърсиха бара през нощта.
Пати Валънтайн отвори Горната врата.
Барманът в локва кръв лежеше. ""Боже, убиха ги!"" Пати пищеше.
Така започна историята на Урагана.
Навред известна тя в страната стана.
Несправедливо беше обвинен,
когато за слава бе предопределен.
Убийците на свобода си ходят, посръбват си мартини,
а Урагана затворен е в килията си от години.
Нечуван ад е да лежиш невинен в затвора,
но нищо не е свършено, докато не отмият от името му те позора.
Претендент за титлата Nо1 се превръща в затворник Nо45472.
Върнете му погубената младост и от победата заслужената радост.
Талантът му бе един на милион и щеше да е световен шампион.
Рубин Картър ""Урагана"" ""16-ият рунд""
Студено е.
Торонто, Канада 7 Години по-късно
За нас е като лято.
- Предпочитам бруклинското лято.
Всички те ще си купуват книги?
- Да.
Не се редят за филм или мач?
Не е ли страховито?
- Страхотно, не страховито.
Приемам поправката.
И то стари книги.
- Това им е хубавото на книгите.
Като ги прочетеш, Ги предаваш на друг -
като факел или като топката във футбола.
Струва 25 цента.
25 цента? Едва ли е много интересна.
Какво си купи, Лезра?
Това.
- Каква е тая книга?
Не знам. За някакъв боксьор. Но е цели 337 страници.
Много думи са нужни да разкажеш човешки живот.
Трябва да е поне на 150 години, щом му трябват толкова думи.
Понякога не ние избираме книгите за прочит, а те нас.
Обучавахме Лезра вкъщи 8 месеца, тъй че му се полага диплом.
Не съм омъжена. Г-н Суинтън е мъж, с когото живея.
Не. Сам Чейтън е друГият мъж, с когото живея.
Не, едва ли разбирате. Ние сме делови партньори.
Вие сте от Министерство на образованието,
но ще попречите на образованието на Лезра,
защото не намирате документите му от гимназията?
Точно това правя, Г-н Броудън.
Не, не ви карам да правите изключение,
а да си вършите работата.
Въведение в политическите науки. Изкуството на мекото убеждение.
Имам нужда да запаля.
Как беше разпродажбата?
- Чудесна.
Взе ли ""Другата Америка""?
- Не можах да я намеря, но...
Робъртсън Дейвис, Р. Д. Лейнг... Точно днес не ме ядосвай.
Разпродажба е, не библиотека.
- Все едно.
Виж, Лиса, взех си тази - ""16-ият рунд"" за 25 цента.
Първата ти книга, а?
Рубин Картър ""Урагана"".
Урагана е професионален прякор, който получих по-късно в живота.
Картър е робското име, дадено на предците ми,
които са работили на памучните плантации в Алабама и Джорджия.
Най-доброто в детството ми бе, че оцелях.
Патерсън бе град, затънал в бедност и престъпност.
За да оживееш, трябва сам да се пазиш. Бързо го усвоих.
Доник, да поплуваме!
Здравейте, момчета.
Искате ли да видите нещо?
Хубав е, нали?
Харесва ли ти?
Как се казваш?
- Доник.
Доник е красиво име.
Искаш ли да бъдеш мил с мен?
Господине! Не го закачайте!
Не бих посегнал на приятеля ти.
Нали така? Не се страхувай...
Доник.
Хубав си. На колко години си?
- На десет.
Казах да не го закачате!
Бягайте!
Да се махаме оттук!
По дяволите, черно копеленце!
Моля ви, господине, пуснете ме!
- Млъкни!
Пуснете ме!
Нищо не съм направил! Нищо!
Влизай тук.
- Не бях аз!
Нищо не съм направил.
Седни, момче.
Какво имаме тук?
Престъпление на малолетен.
Той е само на 11 години, сержант.
Той е чернилка с нож.
Не ме интересува на колко Години е.
Аз ще се погрижа за него.
Знаем какво е станало при водопада миналата седмица.
Тъй че говори, кучи сине.
Ще рецитираш като отвързан, след като те подредя.
Ралф.
Аз съм сержант Дела Песка.
Ще ми кажеш ли какво стана?
Искаше да вземеш часовника на човека,
той се съпротивляваше и ти го намушка?
Отгатнах ли?
Нищо не съм направил.
Ще ти кажа нещо, пиленце.
Оня, който си наръгал, е важен човек тук.
И ти ще си изпатиш.
Лично аз ще имам грижата.
Ти, Рубин Картър, си заплаха за обществото.
Не бъдеш ли спрян, ще станеш опасен човек.
Ако беше по-голям, щях да те пратя в затвора.
Нареждам да бъдеш отведен в изправителния дом в Джеймсбърг
и да останеш там до навършване на 21 Години.
Джеймсбърг бе място, за което винаги си спомням с ужас.
Прекарах там следващите 8 години
и се учех как да се бия и да осакатявам, за да оцелея.
Не разбирам. Аз съм бащата на момчето.
Аз си се грижа за него. Вас какво ви засяга той?
Г-н Мартин, опознахме Лезра през тези седмици.
Не съм работил с дете, което има повече способности и желание.
Каза, че иска да иде в колеж и това е възможно.
Знам, че е умен.
Няма съмнение, но той не може да чете, г-жо Мартин.
Вярваме, че ще го научим.
До 2 години можем да го подГотвим за колеж.
В училището нищо не правят.
- Чакай. Аз съм бащата.
Но там не му дават...
- Те говорят с мен.
Г-н Мартин, имаме много място. Ще обучаваме Лезра, щом желае.
Ако не искате, ваша воля. Но вас никой няма да измести.
Това ли искаш, момчето ми?
- Искам да ида в колеж.
Ако това е нужно - да.
Не ми изглежда редно.
Защо трябва да заминеш?
- Не искаш ли да замина?
Нужен си ми тук да ме подкрепяш.
Остави момчето, Елстън. Отива в Торонто.
Има да върши работа. Иска да постъпи в колеж.
След 8 години в Джеймсбърг избягах.
Бях гневен, огорчен от живота.
Сякаш се носех в облаците, без да виждам около себе си.
В ума ми имаше само една дума, една мисъл.
Свобода.
Попаднах в армията, в десантните части
и целият ми живот се промени.
Разбрах, че опознаването на себе си и своите
е пътят към освобождение на чернокожите.
Всичко можех да постиГна. Преодолях заекването си.
Върнах се в Патерсън европейски шампион в полутежка катеГория.
Една кока-кола, моля.
Джуди, кой е тоя хубав войник?
Местен е, казва се Рубин Картър.
Нека са две.
Идва насам.
- Само спокойно.
Я кажи...
- Какво да ти кажа?
Това е моето място.
Аз съм от Джорджия. Дали после не бихме могли...
Казах, че си на моето място.
Не виждам да е надписано с името ти.
Защото си кьорчо и съвсем ще окьоравееш, като те сбия.
Моля ви, по-спокойно.
- Укроти се.
Пусни го да го видим.
Танцува ми се. Ще танцуваш ли с мен?
Хей, на теб говоря.
Да се биеш ли искаш или да танцуваш? Искаш да танцуваш.
Братлето е набрало много злоба.
Добре танцуваш.
Благодаря ти.
Тези ръце не са създадени само за удари.
Името й беше Мей Телма.
По-красива жена не бях виждал.
Имаш ли си момиче?
Не, нямам си.
Приятно ми беше с теб тая вечер.
Мей Телма, ти ли си?
- Да, мамо. Сега идвам.
Ще ми се обадиш ли утре?
Още тази вечер.
- Не тази вечер.
Ще ти се обадя утре.
- До утре.
Това баща ти ли е?
- Не, той спи.
Ти ли си Рубин Картър?
- Да.
Идваш с нас.
- За какво?
Чу какво каза човекът.
Мислеше, че няма да те намерим?
Не си доизлежал присъдата си.
От този момент нататък реших да овладея живота си.
Да превърна тялото си и ума си в оръжие.
Щях да съм учен воин. Боксирах се и ходех на училище.
Започнах да чета Дю Боа, Ричард Райт.
Прибирайте се, първи сектор!
Отказах се от безсмислените удоволствия,
за които другите затворници жадуваха -
порно-списания, педерастия, циГари, филми. Мразех Ги.
Мразех всички. Не говорех на английски,
а на езика на омразата, чиито глаголи бяха юмруците.
Целта ми бе да превърна тялото си в оръжие,
което да ме освободи
или да убие ония, които искаха да ме държат в затвора.
На 21 септември 1961 г. бях освободен
и се заклех във всичко свято вече да не се връщам в затвора.
Половината си живот бях прекарал зад решетки.
Ставай, Лезра. Време е за закуска.
Добре, ставам.
Спа ли изобщо? Лампата ти свети цяла нощ.
Не мога да спра да чета. Тази книга описва моя живот.
Трябва ли да пушиш на закуска?
Помните ли как се срещнахме в Бруклин?
Защо ме отведохте у дома си?
Срещнахте се с нашите, доведохте ме тук.
Направихте всичко това за мен.
Защо?
Защо направихте всичко това?
Защото си умничък и забавен.
И си дребосък.
Решихме, че ще ти е от полза да поживееш с високи бели хора.
Защото съм черен ли? Смятахте, че няма да се справя сам?
Защото Рубин всичко е постигнал сам.
Лес, не сме те съжалявали. Видяхме, че имаш способности.
А като повечето от нас и ти имаше нужда от подкрепа.
Сигурно и на Урагана Картър някой е помогнал.
Никой не се справя съвсем сам.
Виж, ученето друг не може да Го свърши вместо теб.
Това, което правиш сега, го постигаш сам.
Аз ще се обадя.
Мислех си нещо.
Какво?
Не мога ли да си окача нещо като боксова круша?
Имаш ли конкретна причина?
- Не. Просто ми се удря нещо.
Готово, нагласих я.
Малко е ниско.
Като излязох от затвора, бях просто бойна машина.
Можех единствено да се боксирам.
Вкусил бях собствената си кръв. И ми хареса.
Купър срещу Рубин Картър Урагана
С вас е коментаторът от боксовата зала.
Днешният мач среща Рубин Картър Урагана
от Патерсън, Ню Джързи с Джоуи Купър, без загуба досега.
Шампионът Купър е безпомощен срещу претендента Рубин Картър!
Нещата в този мач приеха изненадващ обрат.
Джоуи Купър е в беда. Рубин Картър го обсипва с удари.
Каква катастрофа за Купър! Картър не го жали.
Той падна!
Реферът му брои и той няма да стане, аз ви Го казвам.
Край!
Невероятно! Рубин Картър идва като ураган
и побеждава непобедения Джоуи Купър още в първия рунд!
Небивал обрат! Виждали ли сте нещо такова?
Тълпата лудее тук, в Ридинг, Пенсилвания.
Рубин Картър е безспорен победител.
Патерсън посреща Рубин Картър, Боксьор на годината
Г-жо Картър, какво е да си женен за тъй опасен боец?
Малко е страшно, но се справям.
Тоя черен копелдак се мисли за голяма работа.
Боксьор на годината, друг път! Долен престъпник.
Какво са очаквали? Естествено, ще избухне бунт.
Щом понечим да защитим квартала си, тичат да ни арестуват.
Щом толкова се вълнуваш, защо не си там, а пиеш тук?
Пия сода, а съм тук, защото ти ме повика.
Но ти си прав. Може би мястото ми е там.
Да взема да грабна оръжието и да застрелям 5-6 ченГета,
дето толкова мразят черните. Как мислиш, ще се справя ли?
Ед?
Ти искаш ли да дойдеш?
Този коментар е неофициален.
Той го знае. Знаеш, нали?
- Разбира се, шампионе.
Не ще и дума.
Опитай това, шампионе! ДруГия път ще те запалим!
Не се изправяй!
Какво беше това?
- Наведи се! Стой долу!
Добре ли си?
Хайде, успокой се.
Ти знаеш защо го правят.
- Знам.
Казах го неофициално.
- При теб няма неофициално!
Да не го обсъждаме.
- Защо говориш пред тях?
Мей, какво искаш от мен?
- Защо говориш тези неща?
Знам какво вършат.
- Ще ни убият заради теб!
Да не искаш да се правя на умрял?
Всичко е от твоята гордост.
Права си, от гордост е.
- Дай ми детето.
Шампионат в полутежка катеГория Филаделфия - 14 декември 1964 Г.
Съдиите още не са взели решение.
Много съм видял, но не разбирам защо съдиите се бавят 35 минути,
та да съобщят това, което публиката вече знае.
Джоуи Джиардело е на път да загуби титлата
от Рубин Картър Урагана.
Дами и господа... Решението е единодушно.
Победител и все още световен шампион
е Джоуи Джиардело!
Ти открадна титлата!
Лъжа и измама!
- Що за решение?
Вероятно тия съдии са Гледали друг мач.
В онзи, който ние гледахме, УраГана спечели титлата.
Как си, Ураган?
Здравей, шампионе.
Някой викал ли е такси?
Някой да е викал такси?
Аз, освен ако Рубин не ме закара.
Ако те закарам, няма да е у дома.
През центъра ли ще минете?
- Да. Искаш да те кача ли?
Ще възразите ли?
- Не.
Ти карай.
- Да ви карам колата?
Приятелите ми няма да повярват, че съм се возил с УраГана!
О, по дяволите!
Джон, пил ли си?
- Не.
Добре. Аз ще се оправям.
Шофьорската книжка и талона.
Всичко е наред. Поемам ги.
Елате с мен.
Бело.
Брадли.
Това ли са хората?
Не.
Да вървим.
Какво правехте навън тъй късно?
- Искахме да се разходим.
Търсехме си цигари.
И двамата сте я закъсали.
Нарушили сте правилата на предсрочното освобождаване.
За влизането с взлом да не говорим.
После ще обсъдим предсрочното ви освобождаване.
Лично аз не виждам доказателства за влизане с взлом.
Разбирате ли ме?
Да, разбрах.
Интересува ме този случай.
Само вие двамата можете да ми помогнете. Ясно?
Да, ясно.
Има ли вариант, в който можете да кажете
и при който да сте сигурни,
ама съвсем сигурни,
че човекът, коГото сте видели,
е бил Рубин Картър?
Да, Рубин Картър беше.
Разкажи какво стана. Пихте ли двамата?
Не, отидох за цигари.
Чух изстрели и видях двама чернокожи да изскачат от бара.
И един от тях беше...?
Единият беше Рубин Картър. Точно той, боксьорът.
Всички да станат.
Съдът започва заседанието си. Председателства съдия Ларнър.
Седнете.
Обвиняемите да станат.
Рубин Картър,
макар да твърдите, че не сте виновен,
получихте справедлив процес със съдебни заседатели.
Стигнахте ли до решение?
Да, Ваша милост.
Намираме обвиняемите Рубин Картър и Джон Артис
виновни по всички обвинения.
Не е честно! Той е невинен!
Тишина в залата!
Тишина. Приставът да въведе ред.
Рубин Картър, Джон Артис.
За убийството на Джеймс Оливър сте осъдени на доживотен затвор.
По второто обвинение за убийството на Фред Нойакс
сте осъдени на доживотен затвор.
По третото обвинение за убийството на Хейзъл Танис
сте осъдени на доживотен затвор.
Сложи дрехите, обувките си, пръстена и часовника
и всички останали вещи в тази торба.
Ще ти бъде дадена униформа с номер, пришит на нея,
по който ще бъдеш идентифициран.
Лицето ти ще бъде гладко обръснато.
Не мога да го направя.
Какво каза?
- Не мога да го направя.
Имате юридически права над тялото ми.
Но аз съм невинен.
Не аз, а срещу мен извършиха престъпление.
Няма да нося дрехи на виновен човек.
Ще отида където ме пратите,
но нека едно да е ясно.
Ако някой се опита да ме докосне...
Тук правилата определяме ние. Ясно ли е?
Разбра ли ме?
Разбра ли, питам?
Ако си разбрал, съблечи се и сложи униформата.
Не мога.
Заведи Го в карцера.
Дай му време да разсъди как ще се държи тук.
Деветдесет дни.
Боби, имаме още един за теб.
Хубаво костюмче имаш.
Три. Две. Едно.
Изгасиха лампите.
Видя ли? ""Макар да вървя през долината на сянката на смъртта,
не се боя от злото."" Съмнение.
Сянката е съмнение.
Няма да ме съсипете.
Гасете.
За какво говорите?
Не може да ме унищожите, защото не вие сте ме създали.
Ти провали всичко за всички.
Кой го каза?
Тук няма високоговорители. Кой беше?
Ти ни постави в това положение.
Гадняр.
Провали живота на всички.
Какво очакваш да направим сега?
Страх ме е.
Страх ме е.
Млъкни. Замълчи, кльощаво глупаче!
Смяташ, че е страшно татко ти да те напляска?
Не ме карай да ти скоча.
Не, ти замълчи, дявол те взел!
- Ти на коГо говориш?
Тук аз командвам парада.
Аз командвам.
Затваряй си устата!
Нека само...
Какво ще правим сега?
Не знам. Аз...
Никой не може да ме пипне. Никоя жива душа.
Два пъти ме докосваш.
- Замълчи.
Чувствам омразата.
Усещам я. Рубин, нима просто ти се иска да нараниш някого?
Ще ми се да убия някого. Но няма кого да убия тук.
Освен теб, момче.
Какво ще кажеш, Рубин?
Махни се от мен.
Хайде, Картър. Излежа си срока.
Боже господи!
Плачеш за душ.
Ужасно вониш, Г-н Картър. Вземи душ.
Ще получиш прилична килия с легло и храна.
На каква цена мога да взема душ?
Не те разбирам.
Какво ще облека, след като взема този тъй приятен душ?
Каквото обличат всички. Такива са правилата.
Направо ме върнете в карцера.
Може да умреш там.
Мога да умра и тук.
А ако ти донеса пижама от лазарета?
Технически това не е нарушение.
Пижамата на райета ли е?
- Не е на райета.
А номер има ли?
- Няма.
Какъв цвят е?
Бяла.
Добре. С това мога да се примиря.
Благодаря, г-н Картър.
Няма защо, г-н Уилямс.
Душът е на твое разположение.
Дойде ми като просветление,
че свободата ми е в това, да не изпитвам желание и потребност
за нещата, от които ме лишаваха.
Щом наказанието бе да съм заключен в килия,
ако откажех да я напускам, отнемах им това оръжие.
Нямаше да работя в цеховете им и да им ям храната.
Започнах да уча. Направих дисекция на моя случай,
като започнах от ареста, минах през процеса
и стигнах чак до ужасната присъда.
7 години по-късно
В процеса ми се допуснаха Грешки и расови предразсъдъци.
Защото съм невинен!
Много си прав, че минаха 7 Години.
Измъкни ме оттук. Искам нов процес.
Дръж се, Рубин
Пуснете Рубин у дома
Това показва, че все още има надежда Америка да се промени.
Вярвам в реда и законността
и в правото на всеки на повторен процес.
Оправдаха Никсън! А нашите братя са невинни!
Има само един невинен Ураган
Не се отказват. Пак ще устроят демонстрация.
Мохамед Али, Елън Бърстин, Боб Дилан... Всички.
Това е много хубаво, Мей. Всички.
Слушай, Мей... Изгубихме два съдебни процеса.
Отхвърлиха молбата ми до апелативния съд.
Съжалявам. Край. Всичко е свършено.
Тук ще си умра, Мей, тъй че...
Мили, още има шанс. Трябва да се надяваме.
Няма на какво да се надяваме.
Искам да се разведеш с мен, разбра ли ме?
Не искам повече да идваш тук.
Сега ти ме чуй. Пред нас има още възможности.
Няма да тежа като камък на врата ти.
Ти не ми тежиш!
- Но ти ми тежиш.
Не мога да изтърпя годините, които ме чакат тук,
ако моГат да те отнемат от мен, когато си поискат.
Разбираш ли ме?
Рубин, няма да те оставя.
Аз съм мъртъв.
Просто ме погреби. Моля те.
Рубин, това засяга и двама ни. Трябва да се държим.
Пазач.
Трябва да се държим!
Трябва да се държим!
Ще вкарам времето в собствени измерения.
Когато затворът е буден, аз ще спя. Щом заспят, аз ще се будя.
Няма да живея нито в тяхната килия,
нито в собственото си сърце.
Само в съзнанието си. И в духа си.
Веднъж протегнах ръка за помощ. Дойде и повехна...
като суха трева, отвяна в прахта и изчезнала без следа.
СеГа не чакам нищо. Не ми е нужно нищо.
Нито утрешен ден. Нито свобода. Нито справедливост.
Накрая и затворът ще изчезне.
И няма да го има вече Рубин...
Няма да го има Картър.
Само Урагана...
...а след него...
... нищо повече.
Какво ще правим?
За кое?
- За Урагана.
Не можем да направим нищо.
Но той е невинен. В затвора е от 15-16 Години. Не е правилно.
Така пише в неговата книга.
Два пъти е признат за виновен.
- И все от бели.
Не всички бели са расисти.
- Не всички черни са убийци.
Искам да му напиша писмо
и да му кажа колко много значи книгата му за мен.
Драги...
...Господин...
...УраГан.
Не, това е глупаво.
Какво е това?
10 американски долара.
Ще му трябват пари за марки, ако искаш да ти отговори.
Да ми отговори. Страхотна идея.
Благодаря ти, Лиса.
Няма проблем.
Драги господин...
...Рубин Картър.
Прочетох книгата ви.
МноГо се натъжих от това, което ви се е случило.
Знайте, че книгата ви значи мноГо за мен.
Пристигна! Той ни отговори! ОтГовори ни!
Ура-ура! Той ни отговори!
Ще издържите ли напрежението?
- Отваряй го най-сетне.
Дали да Го направя?
""ДраГи Лезра,
моля да ме извиниш за закъснелия отГовор.
Но онзи, който се оплаква от липса на възможности,
забравя, че понякоГа малки врати се отварят към Големи стаи.
Твоята досетливост Граничи с пророчество.
Тъкмо марки, хартия и пликове бяха нужни,
за да се осъществи този контакт.
Чувствата, Грижата и топлотата ти
буквално бликнаха от листа, докато четях писмото ти.
Сякаш бе чул моите мисли
и реши да споделиш своите с мен в миГ, коГато можех да те чуя.
Затова ти блаГодаря отново.
Твой приятел и събрат навеки
Рубин Картър УраГана""
Ето че получи отГовор.
ДраГи Рубин,
мислех си за своя живот, сравнен с твоя.
Аз съм от Бушуик в Бруклин.
Родителите ми са алкохолици, а брат ми е в затвора.
Бях трети по успех в класа, а не можех дори да чета.
Преди Година не бих моГъл да ти напиша това писмо.
Докато работех през лятото, срещнах канадските си приятели.
Те предложиха да ме обучават и ме взеха оттам.
ПонякоГа чувствам вина, че оставих семейството си.
СеГа, коГато опознах теб, знам, че нямам основание.
Не бива да съм гузен за чувствата си,
ако моГа да постиГна постиГнатото от теб.
Бих искал да те посетя, ако не възразяваш.
Дясна ръка с длан надолу. Движете се.
ПротеГнете дясната ръка. Не спирайте, движете се.
Слушайте всички!
Посетителите за Джоунс, Тейлър, Харис, Рамос, Сайкс, Картър,
Тючи да се строят тук.
Не казахте името на сина ми. Ерик ХеминГс - 65660.
Няма посещение за ХеминГс днес. В изолация е.
Отваряй, Мак.
ПротеГни си ръцете. Покажи дланите. Обърни се.
Покажи си стъпалата. Да ти видя задника.
Следващият.
Отвори устата.
Изплези езика.
ПротеГни си ръцете.
Покажи дланите. Обърни се.
Покажи си стъпалата.
Да видя задника.
Отвън са Готови!
Тръгвайте в колона по един.
Г-н Картър?
Вие ли сте Рубин Картър?
Простете. Мислех, че сте по-едър.
От теб съм по-едър.
Само не казвай на никого.
Добре.
Седни.
Ама че място, а!
Никакво място не е това.
Не е за човешки същества. НикоГа не свиквай с подобно място.
Ти си мъжко момче.
Голям кураж се иска да дойдеш чак тук сам.
Впечатлен съм.
Боях се, че няма да ме искате.
- И аз се боях.
Вие сте Рубин Картър. От какво може да се боите?
От отворени врати. От светлината навън.
От теб.
- От мен?
Г-н Картър, не разбирам...
- Наричай ме Руб, не г-н Картър.
Добре. Руб...
Разправи ми за хората, с които живееш.
Канадците. Нося техни снимки.
Ето Го Сам. Този е Тери. А това е Лиса. Страхотни са.
Срещнах Ги в Бруклинската аГенция по еколоГия.
Взеха ме с тях.
Така стана. ОттоГава животът ми се промени.
Просто взеха едно черно момче и Го отведоха в Канада?
Не, попитаха нашите.
Ясно. И какви са те? Секта? Хипита? Комуна?
Не, реставрират къщи и Ги продават.
Обикновени хора са.
Обикновени хора. Работят, ядат и живеят заедно.
Ами да, така са си решили.
- Какво казват вашите?
Татко е доволен. Радва се за мен.
Виждаш ли често близките си?
Да, но понякоГа ми е трудно.
Да, трудно е.
Ти им даваш надежда.
Дано.
- Така е, обнадеждаваш Ги.
Защото си се изтръГнал, Лезра.
Важно е да се изтръГваме от места, които ни сковават.
Научил си се да четеш и пишеш.
Писането е маГия.
Усещаш ли Го понякоГа?
Струва ми се, че да.
КоГато аз започнах да пиша,
открих, че не просто разказвам история.
Писането е оръжие. По-силно от най-здравия юмрук.
Щом пиша, се издиГам над стените на този затвор.
МоГа да обхвана с поГлед целия щат Ню Джързи.
Виждам Нелсън Мандела в килията да пише книГата си.
Виждам Хюи Нютън. Виждам Достоевски.
Виктор ЮГо, Емил Зола. И всички те казват:
""Руб, как я караш там?"" Отвръщам: ""Здрасти, приятели.""
Това е маГия, Лезра.
Това не Го преподават в Канада. Ще ми препоръчаш ли книГи?
Да, моГа да Го направя.
Но не всичко можеш да научиш от друГи хора.
Трябва да търсиш сам.
Узнай кое е истина за теб, за Лезра Мартин.
Не бях срещал човек като теб.
Мислиш ли, че съм убил тези хора, синко?
Знам, че не си.
- Откъде знаеш?
Просто знам.
Радвам се, че се срещнахме, Лезра.
И аз се радвам.
Посещението приключи.
Излизайте всички.
Хайде, тръгвайте.
Искате ли снимка със сина си, Г-н Картър?
Както каже синът ми.
- Да, добре.
Стига снимки. Тръгвайте.
Пробуждането на интелекта
Знаеш ли, Лезра, който има заслугата за това,
което си сеГа, държи мноГо на теб.
За мен бе чудо отново да видя такава светлина у някой човек.
Като пристиГна, сякаш денят бе дошъл без изГрев.
Бе мрачно и сиво.
И внезапно, без предупреждение
слънчеви лъчи проникнаха през сивотата и осветиха всичко.
Целия свят ли си обиколил, Мобуту?
- Навсякъде съм бил.
Родителите ти от Африка ли са?
Роден съм в КонГо, в най-черната чернилка.
Майка ми е от пигмеите. Висока е 1 .25.
Баща ми е Грамаден ватуси. Доста над 2 метра е.
Трябва да я гушка като дете, за да я целуне.
Мила картинка.
Какво мислиш за белите?
Малко прекаляват с фасоните.
Но пък веднъж пътувах с един скитник на име...
Алабама.
Бял, а пък мноГо свестен човек.
Три пъти ми спаси живота.
Три пъти?
Три пъти.
Три пъти спасен живот...
Всичко, което изгубих...
...ценното в живота, ми Го отнеха бели хора.
Разбирам те. Само че не всички са лоши.
Но виж, да танцуват не умеят.
Оттук ще влезем.
Насам.
Не поглеждайте, наблюдават ни.
Ето Го там.
Здравей, Руб, ето ни. Как си?
Сам.
- Приятно ми е, Рубин.
Добре, добре. Професор...
Това е Тери.
Приятно ми е.
- МноГо съм чувал за вас.
Лиса.
Не сте каквато очаквах.
Лезра казва, че сте корава жена.
Това хубаво ли е?
- Не знам.
Не знам.
Елате. Седнете.
Всички сме заедно. Ще се пръсна от щастие.
Рубин, как върви обжалването?
Върховният съд определи ли дата?
Да поГоворим за Лезра.
Той също би искал да знае как са нещата ви.
Така са, както са.
Свиквам с мисълта, че ще си излежа присъдата.
Как успявате?
Как успявам ли?
Не си позволявам да искам и да се нуждая от нищо.
Свободен съм тук, защото не искам нищо от нещата навън.
Но не сте свободен да искате. Да рискувате с човешки контакт.
Затворът не допуска човечност.
Контактът тук е да те намушкат или да те изнасилят вкупом.
Но вие Го извисявате в случая с Лезра.
Заради теб искам да съм адвокат и да докажа, че си невинен.
Но не е нужно да чакаме, защото те ще помоГнат.
Вярваме, че сте невинен.
Невинен съм от 1 6 Години. И от толкова съм тук.
Невинността е твърде надценявана стока.
Не знаем какво сте преживели...
Наистина, защото вие не сте минали през това.
Какво знаете за живота в затвора?
Как може да знаете какво е да си на мое място?
Стана прекалено.
- Да, прекалено е.
Чуйте, най-добре да си вървим.
Оставихме пакет за теб.
Посетителите ти оставиха това.
Трябваше да бъде отворено за проверка.
Хубаво е да имаш приятели.
""Специален подарък за УраГана.""
Не им се доверявай, Рубин.
Не им вярвай.
Нима ще вярваш на Група бели доброжелатели?
Повече, отколкото вярваш на мен, на нас?
Да, стиГа толкова омраза.
Пробвай го.
Не им се доверявай, Рубин. Ще те предадат.
Виж дали ти е по мярка.
Време е.
- За какво?
Време е да си вървиш.
Не ми обръщай гръб!
Дами и Господа...
В този ъГъл -
състезателят от Патерсън, Ню Джързи
с бели Гащета на черни ивици - Рубин Картър УраГана!
Сам, ще се снимаш ли с нас?
- Да.
ДраГи Рубин, каква красота и топлота има в писмото ти.
Имахме прочувствено изживяване в твое присъствие.
Ти превръщаш в истина онова, което отдавна Говорим -
не може да потискаш хора, които не отстъпват пред потисничество.
Работим у дома, тъй че сме тук, ако поискаш да се обадиш.
Искаме да чуем Гласа ти.
Умееш да убеждаваш.
БлаГодаря ви за всичко, което ми изпратихте.
Но вие ми оказвате лошо влияние.
Твърде мноГо започвам да харесвам подаръците ви.
Карате ме да се отпускам.
Приемам обаждане за моя сметка.
Здрасти, Руб, какво ново?
Лезра, Гласът ти става все по-мъжествен.
Не се занасяй.
Къде са друГите?
Нали Ги знаеш канадците. Не Ги свърта,
ако не събират листа с Гребла или не правят кленов сироп.
Случило ли се е нещо?
Имам... известие от съда, Лезра.
Обжалването ми е отхвърлено.
Почакай да кажа на другите.
- Трябва да затварям.
Не, почакай, Руб!
Какво става?
Обжалването му е отхвърлено.
ДраГи Лезра, Тери, Сам...
...Лиса.
Това е в мноГо отношения най-тъжното писмо, което съм писал.
Оценявам вашите усилия и доброта, но аз съм затворник.
Номерът ми е 45472...
""Номерът ми е 45472 и ключът към моето оцеляване
е способността ми да си понасям присъдата.
Тук човечността не оцелява. Само стомана би издържала.
Това ще е последното ми писмо до вас.
Моля ви, не ми пишете и не ме посещавайте.
Разберете ме и не ме размеквайте с обичта си.
Рубин Картър УраГана""
Отвори, Кен.
Една Година по-късно
Има писмо за теб от Канада.
Ще ти Го пъхна оттук.
Прави Го каквото искаш.
ДруГи Руб,
помоли ни да не ти пишем,
тъй че не ти пиша, а само ти изпращам две неща.
Едното е моя снимка с новата ми приятелка Полин.
ДруГото е нещо, което по право принадлежи на теб -
Гимназиалната ми диплома.
Твой приятел и събрат навеки Лезра Мартин
Да, приемам разГовор за моя сметка.
Рубин?... Здравей.
Рубин, не те чувам.
Каза, че не може да излежи присъдата.
Обаждане за ваша сметка от Рубин Картър.
Говори от първия телефон.
Рубин?
- Лезра?
Не, Тери е. Тук съм с Лиса, Сам и Лезра.
Как сте всички?
- ПоГледни през прозореца.
Виждаш ли светлината?
Оная миГаща светлина? Виждаш ли я?
Да.
Виждаш ли Лезра?
Да, виждам ви. Защо всички сте тук?
Вижда ли ни?
- Да, вижда ви.
Преместихме се тук.
Защо?
Заемаме се изцяло с това, докато не излезеш. Лиса иска да те чуе.
Здравей, Руб.
Ето, че вече си имаш пехотинци.
Заедно ще се борим. Няма отказване.
Прекрасни сте.
Ще те върнем у дома.
Добре.
Добре.
Рубин поиска да ви дадем копия от всичко
и да отГоворим на въпросите ви.
Представляваме Го над 1 0 Години. Има доста материал.
Цели стаи, пълни с книжа.
Не искаме да ви изместим.
Дойдохме, за да помогнем с каквото можем.
На всичко сме Готови.
Поздравявам ви, че сте тъй отдадени на каузата на Рубин.
Ние самите не сме искали и цент, нито очакваме нещо. Нали?
Не.
- Исках да се уверя.
През тия Години имаше мноГо хора -
прекрасни, добронамерени,
прочути...
- И прословути.
Боксьори, певци, писатели, актьори, журналисти и прочие.
МноГо храбри хора отдадоха време и рискуваха репутацията си.
Хора като вас.
Но хората идват и си отиват.
Никой не издържа много.
Никой не извървя целия път, защото е дълъГ и тежък.
Защото е мноГо бавен...
...и е съсипващ. Може да ти разбие сърцето.
Моите почитания, Г-н Фридман, но ние се преместихме тук.
И ще останем, докато Рубин не бъде свободен.
Точно така.
Най-после се срещнахме с адвокатите ти.
Как Го приеха?
- Държаха се доста добре.
Пренесохме в апартамента към 1 0 тона книжа.
Посред бял ден?
Чуйте. Това не ви е Канада.
Тук вътре моГа да ви защитя,
но съм безсилен да сторя нещо навън.
Ще изляза оттук, ако бъдат разобличени важни клечки.
А те няма да Го допуснат. Разбирате ли?
Ще бъдем предпазливи.
Да се върнем на онази нощ.
Трима полицаи твърдят, че стрелбата е станала в 2:45.
Кога излезе от ""Найт Спот""?
- В 2:30.
Някой да е викал такси?
Колко ти дължа, Ед?
- Парите ти не вървят тук.
Викал ли е някой такси?
Аз, освен ако Рубин не ме закара.
Ако те отведа, няма да е у дома. Изчезвай, малката.
Защо толкова се забави тъкмо в четвъртък?
Има ли значение вечерта?
- ТоГава има намаление за дами.
Жена ти не възразяваше ли?
Затворен съм за убийство, не за прелюбодейство.
Таксиметровият шофьор видя ли, че излизаш?
Не, той тръгна преди мен.
Ще ми се Джон Артис да беше срещнал момиче онази вечер.
Да не присъстваше там.
Той не заслужаваше това.
Излизай, Артис. Приключи.
Получи същата присъда като мен.
Ако бе излъГал, че съм убил тези хора, щяха да Го пуснат.
Кошмарът му щеше да свърши.
Повечето хора не биха издържали този ад.
Джон Артис издържа. Той е моят герой.
Значи според полицията е било 2:45,
коГато е започнала стрелбата в Лафайет.
Така твърдят те.
Двама въоръжени са влезли в бара и започнали да стрелят.
Според Уилям Маринс влезли и взели да стрелят.
Пръв е паднал Оливър.
После Нойакс.
После Маринс, който е видял лицата им.
Накрая застреляли Хейзъл Танис и си излезли.
Какво е правил Бело?
Пазел е на улицата, докато се е извършвал обир.
Кой друг е видял нещо?
Пати Валънтайн видяла колата им.
Както и човек, живеещ отсреща - Ейвъри Кокършам.
Има го в полицейския доклад.
- Да.
Защо не е свидетелствал?
Съдията отхвърли полицейския доклад.
Кокършам е напуснал Града. Не можаха да Го открият.
Видях двама цветнокожи. Влязоха и започнаха да стрелят.
Викай полиция.
Според полицията убийствата са на расистка основа.
Барът не сервира на цветнокожи
и откаченият неГър Рубин Картър си отмъщава на бялата раса.
Веществено доказателство 1 1 -F от 1 966 Г.
Докъде си?
- Протоколи от делото от 1 966 Г.
Валънтайн твърди първо,
че стоповете са подобни на тези на колата на убийците.
А после, през 1 976 Г. твърди:
""Без съмнение колата на Картър е същата като онази.""
Това поражда въпроси.
Във втория процес след 1 0 Години тя променя показанията си.
Рисунката й прилича на папийонка.
- Да, имам я тук.
""Стоповете светнаха като пеперудка и колата им потеГли.""
Като пеперудка.
Трябва да разберем как е изГлеждала колата на Рубин.
Търсим додж ""Полара"" модел 66-та.
Има стопове като папийонка, както ги описва Пати Валънтайн.
Готови ли сте?
Виждате ли, не хвърлят светлина до края.
Това е додж ""Монако"", не ви трябва.
Няма мощност. Ще ви дам тази изГодно.
""Монако""?
Алфред Бело Лъжец
Артис - Контакт с човек, представящ алиби
Прокурорът възразява срещу нов процес
Брадли Лъжец
Г-н Картър?
Поръчаха ми да ви взема.
Кой ти поръча?
Началникът иска да ви види.
За какво?
- Не знам.
Отвори, Ал.
Г-н Картър.
Трудно се управлява затвор.
Но аз се справям. Справям се добре.
И ме викате в 3 през нощта да ми кажете това?
Чувам разни неща. Всичко чувам.
Какво сте чули?
- Чувам, че нещо се мъти.
Не искам бъркотия, която няма да моГа да оправя.
Това има ли нещо общо с моя случай?
Случват се неприятности. Само те предупреждавам.
Вдигне ли ти някой мерника, няма да моГа да попреча.
Разбра ли ме?
- И какво предлаГате да направя?
Остани си жив.
И за приятелите ти се отнася.
Пазач.
Кой е?
- Търсим Ейвъри Кокършам.
Тук ли живее семейство Кокършам?
Аз съм г-жа Кокършам. Какво има?
Вие сте черна.
Вие сте бял.
Опекох ги сутринта. Вие вземете бялата.
В квартала имаше много цветнокожи.
В бара също.
С Ейвъри бяхме редовни посетители.
- Нима сервираха на черни?
Имахме открита сметка там.
- Дотук с расовия мотив.
Ейвъри видя добре онези хора.
Не беше Рубин Картър. Каза го неведнъж на полицията.
Дори подписа показания пред оня, набития детектив.
Приличаше на булдоГ с очила.
Дела Песка.
- Същият.
Може ли да Говорим с мъжа ви?
Ейвъри почина.
Почина точно преди процеса.
Съжалявам.
Расистки мотив
Уилям Маринс - жертва
Пат Валънтайн - ключов свидетел
Вие къде се намирате?
Това да не ви е Торонто?
- Моля?
Що за нахалство да си врете носовете тук?
Ще те питам нещо, канадецо.
Какво знаете вие за това място?
Нищо не знаете. Нека ви светна.
Не сте наясно какво вършите.
Създавате си враГове, за които и не подозирате.
Знаем за вас.
Нищо не знаете за мен.
Нищо не знаете за това място.
Не сте добре дошли тук.
Не ви искаме тук. Върнете се, откъдето сте.
Лезра трябва да си продължи ученето. Ще Го върнем обратно.
Разбирам. Може би е най-разумно.
Ами ти?
Ще отнеме повече време, отколкото смятахме.
Добре ли си?
Да.
Питах се, Лиса, дали бих могъл да направя за някоГо
каквото ти, Сам, Тери и Лезра правите за мен. ОтГоворът е не.
Тъй че, ако решите да се приберете у дома...
...ще ви разбера.
- Разбери следното.
Без теб няма да си тръГнем.
Ще открием нещо.
Аз вече открих нещо.
Човек на име Барбиери.
Частен детектив. Обвинението Го нае за втория процес.
Той не се ли оттегли от случая?
- Напусна.
Предал е снимки, списък с улики, но никакви бележки.
Някой говори ли с него?
- Майрън го откри.
Какво каза?
- Нищо. Бил уплашен.
От коГо?
- От хората, за които е работел.
Г-жа Барбиери?
- Госпожица.
Тук ли е г-н Барбиери?
- Няма такъв.
Търсим Доминик Барбиери.
Това беше баща ми. Почина преди години.
Трябва да орГанизирате дворна разпродажба.
Този случай притесняваше татко. Не говореше за неГо.
Каза, че трябва да живее в този Град.
Къде може да са бележките му?
Ако има такива, в някоя от тези кутии са.
Какъв педант. Запазил е бележките по всичките си случаи.
Почакайте.
Вижте това. ПоГледнете.
Водил си е дневник.
Кой би помислил, че ще го напише в дневник? Но го е направил.
Имало е обаждане до нощната телефонистка Джийн Уол
в 2:28, в което се съобщава за стрелбата.
В 2:28?
- Точно така.
Тя звъни да предаде на полицаите. Те вече знаят.
В този момент вече са пратили патрулна кола в ""Лафайет"".
Боже мой.
Според Барбиери времето на обаждането
е променено от 2:28 на 2:45.
По дяволите.
С Джон Артис сме били в ""Найт Спот"" по време на убийствата.
СтиГа да докажем часа на обаждането.
Ще го докажем.
Можем да го докажем.
Г-жо Уол?
Аз съм Сам Чейтън. Говорихме по телефона за Рубин Картър.
Не съм съгласна да разГоваряме.
Казали сте на частния детектив Барбиери,
че обаждането за убийствата в ""Лафайет"" е дошло в 2:28.
Не знам какво съм казала. Беше отдавна.
На картона е отбелязано 2:45. Не вие сте подписали картона.
Подписан е от Ленор Харкинсън.
- Тя ми беше началничка.
Не е ли редно вие да го подпишете?
Щом така пише на картона, така е.
Не помня нищо. Ако ме принудят да свидетелствам, това ще кажа.
Г-жо Уол?
БлаГодарим ви.
Копие от данните на телефонната компания за обаждането.
Вписано е, както твърди Барбиери.
2:45.
Подписът е на Ленор Харкинсън, шефката на Джийн Уол.
Говори ли ти нещо?
Не й се е наложило да подправя картона.
Той сам го е подписал.
Кой?
Почеркът му е на всеки доклад,
с който съм пращан в затвора от 11 -годишна възраст насам.
На Дела Песка е.
Това е неговият почерк.
По дяволите! Какво става?
- Не знам.
Дръжте се!
Лес, добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
Добре ли си?
Добре ли сте?
Имате ли нужда от помощ?
Трябва да представим нови доказателства на първия съдия.
Ако ги отхвърли, ще обжалваме.
Не, чуй ме. Тези хора няма да го допуснат.
Те изградиха кариери от делото ми.
- За какво говориш?
За адвокати, прокурори, съдии, които се издигнаха на мой гръб!
Кой знае какви врагове имаме.
Трябва да изнесем делото от Ню Джързи във федерален съд.
Ако идем във федерален съд с доказателства,
които не са представени в щатски съд, ще ни отхвърлят.
Такъв е законът.
- ТоГава да надскочим закона.
Да разчитаме на хуманността. Сам Го каза.
Ако отнесем доказателствата при федерален съдия,
трябва да Ги преГледа, преди да отхвърли делото.
Щом ги проучи, ще види истината.
А види ли истината, не може да ми обърне гръб!
А ако грешиш и ти обърне гръб? Тогава какво?
Ще пропилееш доказателствата, събрани с такъв труд!
И вече не можеш да ги споменеш в съд.
Всичко ще е заличено, сякаш никоГа не е било.
Тези доказателства моГат да те освободят до няколко Години...
Аз нямам няколко години, Майрън!
Лион, помоГни ми.
- Рубин е прав.
Време е да се преместим.
- Къде да се преместим?
Щатският съд е предубеден. Трябва ни федерален съд.
Не може да рискуваш...
- Чуй ме!
Аз съм на 50 Години.
30 години съм зад решетките!
Рискувах живота на мнозина прекрасни хора.
Или ще изляза оттук...
Измъкни ме оттук.
8 ноември 1 985 Г.
Успех, Рубин.
За теб е. Да ти дава сила.
Довиждане. Стискам палци.
- Успех, г-н Картър.
Рубин Картър, затворник 45472.
Довиждане.
- Всичко добро, Джими.
Ваша милост, явяваме се пред вас
в 19-та си Година на съдебни дела.
Рубин Картър бе лишен досеГа от честно разкриване на фактите,
което му се полаГа по конституция.
В продължение на 19 Години истината бе укривана
не само от Рубин Картър, но и от самото правосъдие.
Ваша милост, обвинението настоятелно възразява.
Защитата представя нови факти и заобикаля щатския съд.
По закон сте длъжен да пратите петицията на място - в боклука.
Ваша милост, изслушайте ни, преди да отсъдите.
Г-н Белдок, надявам се разбирате последиците от действията си.
Изкачвате се по хлъзГав наклон.
Разбираме, Ваша милост.
Продължавайте.
През 1976 г. Главният следовател по случая -
Доминик Барбиери - се оттеГля, защото е открил истината.
Че обвинението е изГрадено на фалшификации и лъжи.
Тези лъжи показват не вината на Рубин Картър,
а корупция в полицията и прокуратурата.
СеГа стената от лъжи е срината,
и ние се уповаваме на БоГ, че съдът няма да отвърне очи.
Съдът е троГнат от вашето...
...красноречие и страст.
Но обвинението има право.
Петицията съдържа нови факти,
които не са представени в щатския съд на Ню Джързи.
Няма правни аргументи, с които да ме убедите да дам ход.
Имате две възможности.
Мога да върна делото в щатския съд
и да представите фактите там.
Или ако настоявате да продължим,
губите завинаГи доказателствата.
Разбирате ли дилемата, Г-н Белдок?
Може ли да Го обсъдя с клиента си?
Това е най-умното, което казахте този ден.
Рубин, съдията ни каза ясно, че ще отсъди против нас.
Това е последният ни шанс.
Умолявам те...
- Да продължим.
Ваша милост...
Клиентът ми желае да продължим.
Отправяте ли официално искане за това
с пълно съзнание за важността на тази стъпка?
Отправяме официално искане.
Продължете.
Но, Ваша милост...
Обвинението не е подГотвено да се отзове по делото.
Защо?
Предположихме, че съдът ще отхвърли петицията.
Грешно сте предположили.
Продължавайте.
Ваша милост, делото бе опорочено от самото начало.
Никакви доказателства, никакви свидетели освен доказани лъжци.
Създаде се атмосфера на расово напрежение,
разпалвана от полицията и обвинението,
които знаеха истината, но я изопачиха и скриха,
за да бъде осъден невинен човек.
Какво повече можеше да направи щатът Ню Джързи?
Осигури му не един, а два процеса със съдебни заседатели.
Нищо не се е променило оттоГава.
Г-н Картър си остава заплаха за обществото.
Почти целият му живот е минал в затвора.
Насилието е в природата му.
Наш дълг, Ваша милост,
е да защитим обществото от подобен човек.
Благодаря ви.
Чух аргументите на страните. Ще ги взема предвид.
Защитата желае ли да добави нещо, преди да отсъдя?
Какво правиш?
- Искам да кажа нещо.
Трябва да го кажа.
Ваша милост, клиентът ми иска да се обърне към съда.
Имате разрешение.
- Благодаря, Ваша милост.
Аз бях професионален боксьор.
Работата ми бе да впрегна цялата си омраза и сръчност,
за да унищожа човека насреща. И аз Го правех.
Но Рубин Картър Урагана не е убиец.
Прекарах 20 Години в затвора като обществено опасен тип.
Бях третиран не като човешко същество.
Преброяваха ме 15 пъти на ден.
Лежах в правосъдна институция, но за мен нямаше правосъдие.
Затова ви моля да разгледате доказателствата.
Не се отвръщайте от истината и от съвестта си.
Не пренебрегвайте закона.
Прегърнете висшия принцип, в чиято услуГа е създаден законът.
Правосъдие - само за това моля, Ваша милост.
Правосъдие.
Съдът се оттеГля временно.
БлаГодаря.
Хубаво е.
ДълъГ път изминахме, малък братко.
Руб, ако нищо не стане, ще те измъкна със сила.
Наистина ли?
- Честно. Ще те измъкна.
Коя беше първата книГа, която купи?
Твоята.
Мислиш ли, че е било случайност?
Не.
- И аз не мисля.
Лезра е съкратено от Лазар. ""Възкръсналият от мъртвите"".
Рубин.
Битие, Глава 29, стих 32: ""Виж, син...""
Свържи двете и се получава:
""Виж, син, възкръснал от мъртвите.""
Това не е случайно.
Омразата ме прати в затвора.
Обичта ще ме спаси оттам.
Ако не го направи обичта, аз лично ще те измъкна.
Ти вече Го направи, Лезра.
Всички станете.
Започва заседанието на Федералния съд на Ню Джързи.
Председателства съдия Сарокин.
Седнете.
Съдът не взе с лека ръка решението си.
От една страна Рубин Картър предаде документ,
подсказващ расови предразсъдъци, изопачаване на показания
и укриване на доказателства.
От друга страна Г-н Картър е съден два пъти
от два различни съдебни състава,
чието решение е подкрепено от Върховния щатски съд.
Ще отсъди срещу нас. Рубин ще загуби.
Обширната документация обаче показва,
че присъдата на Картър е продиктувана
повече от расизъм, отколкото от логика
и укриване, а не разкриване.
Да оставим в сила присъди,
основани изключително на расови предразсъдъци,
означава да нарушим конституцията
и то ще е тъй гнусно престъпление
като онова, за което са осъдени обвиняемите.
Затова разпореждам
Рубин Картър да бъде освободен от затвора от днес.
Заседанието на съда се закрива.
Рубин, ти успя! Свободен си! Можеш ли да Го понесеш?
Успя, Руб. Успя, приятелю.
Току-що Рубин Картър е бил освободен.
Раздаването на правосъдие укрепва устоите на Божия закон
Г-н Картър?
Вече сте свободен. Ще продължите ли да сте Урагана?
Винаги ще си бъда Урагана.
Урагана е красиво име.
Това е невероятно! Публиката лудее от възторГ!
Всички искаха той да победи и Урагана беше на ниво.
Щатът Ню Джързи обжалва пред Върховния съд на САЩ
с искане Рубин Картър да бъде върнат в затвора.
На 11 януари 1988 Г. Върховният съд отхвърли искането
и потвърди решението на съдия Сарокин.
Истинските убийци никога не бяха открити и преследвани.
Тери, Сам и Лиса се върнаха в Канада.
Рубин замина с тях и се установи в Торонто.
Той е изпълнителен директор
на Асоциацията за защита на несправедливо осъдените.
Мей Телма още живее в Патерсън.
Тя и Рубин си останаха приятели.
Джон Артис е освободен и живее във Вирджиния,
където работи в детска педагогическа стая.
Лезра завърши право с отличие.
Сега практикува във Ванкувър.
През 1994 Г. на Рубин Картър Урагана
бе присъдена световната титла в полутежка категория
от Световния боксов съвет -
чест, която не е оказвана на друг боксьор извън ринГа.