Just Visiting (2001) Свали субтитрите

Just Visiting (2001)
Това е една история за миналото
и бъдещето.
Ще стигнем до бъдещето, но първо - миналото.
Ето го графът на Уоруик.
По намръщеното му лице разбираме,
че не е тръгнал да върши добрини.
Подчини се!
Омагьосан...
Искаш ли да живееш, дърта вещице?
Извършила си тежки престъпления
срещу Господ и краля си, нали?
- Имайте милост, господарю.
- Тишина.
Французинът Тибо, конт на Малфет
ще се ожени за лейди Розалинд, дъщерята на нашия крал.
Аз желая тази жена.
Аз единствен съм достоен да се оженя за нея.
И за замъка й, земите й, богатата й зестра.
Не си толкова глупава, колкото противна, дърта вещице.
Утре вечер,
кралят ще отпразнува пристигането на конта.
Искам конта мъртъв преди края на празненството.
Едно малко съкровище
очаква чародейката, която изпълни желанието ми.
Не толкова бързо.
Откъде да съм сигурен, че магията ти ще подейства?
Това достатъчно доказателство ли е?
Достатъчно!
Вземи ги, вещице!
Достатъчно ли беше доказателството, господарю?
Утре вечер ела в замъка на краля
и осъществи плана ми.
Ако се провалиш... ще бъдеш изгорена.
Разбира се, нашия герой не знаеше за това.
Пътуваше, защитен от своята свита,
за, както си мислеше, сватбата си.
Ето го - контът на Малфет.
Той, също така е и херцог, и барон, и лорд.
Благородник, тормозен от няколко дребни неща,
които създават неудобство на един рицар:
постоянното присъствие на сестрите му,
на майка му и баща му
и това, което всички рицари трябва да изтърпят
прислужник-идиот, Андре,
от чиято миризма хората припадаха.
Значимо постижение,
сред население, което никога не се къпе.
Долу, селяндур!
Херцогът или Тибо,
както не беше разрешено на поданиците му да го наричат,
беше щастлив.
Най-после беше дошъл
дългоочаквания ден на сватбата.
Какво имаме тук?
Още един негодник с кралска кръв?
Сигурно е онзи френски херцог,
дошъл да се ожени за кралската щерка.
Внимавайте в гората!
Има дракони, които ще вечерят
с костите ви!
Андре обичал и предпазвал господаря си.
Господарю, господарю!
Гората... обитавана е от зли същества!
Тибо отговорил.
Благодаря, господарю.
С всяка стъпка
наближавал замъка на своята любима.
Надявал, че ще бъде скоро с нея,
защото редки били пътешествията, в които Тибо
не се налагало да спира и да спасява някого.
И сега не беше по-различно.
Подобно на своите праотци,
той живееше според древните семейни правила.
Жена в беда!
Единствените, които познаваше.
Внимавайте, господарю.
Куражът беше повече от негово задължение.
Куражът беше негово верую.
Андре! Помогни на господаря си!
На теб говоря! Върви, глупав селяндур!
Господарю, зад вас!
Естествено...
Куражът е наше верую!
Той беше непобедим.
Освен когато не беше непобедим...
срещу магьосничество.
Защото това щеше да бъде последната му победа...
в това хилядолетие.
Добър ден, сър.
До мен достигнаха слухове,
че утре се жените, милорд.
Чух тези слухове.
Също така чух,
че булката е най-красивата в цяла Англия.
Но не е вярно.
- Не е ли?
- Не.
Не съм ли най-красивата булка
в цяла Англия?
Не, почакай.
Най-красивата булка
в целия свят.
Носи ги заради мен, Тибо.
Носи ги до сърцето си.
Нека винаги бъдеш предан.
Лейди Розалинд.
Дано не се опозориш
преди сватбата.
Трябва да се преоблека за празненството.
Господарю, булката ви е като сладко пиленце.
Мълчи, безочлив селяко.
Покажи уважение към бъдещата си господарка.
Да, господарю.
Благодаря, милорд.
Точно така, ваше Величество.
Когато нашата лейди отпие от виното си,
очите й ще се изпълнят с дяволски видения.
Контът ще й се види като отвратителен звяр.
Тогава моята магия ще я накара да го убие.
Скъпи приятели и благородни гости.
Тибо, конт на Малфет и Папинкор,
искам да обявя, че този замък е сватбен дар.
За вас!
Ваше Величество, ще дам всичко от себе си,
за да служа на красивата си лейди
и за честта на вашето кралство.
Пийни от чашата ми и ще узнаеш мислите ми.
А ти ще узнаеш моите.
Милорд?
Тибо!
Милорд!
Какво има, Тибо?
Това не е нормално поведение...
Какво ти има, сине?
Луд ли си? Пиян?
Конт Тибо, така не може да се държите
в английския кралски двор!
Зверове от Ада!
Това е майка ми!
Тибо, това е майка ми!
Демон!
О, не!
Не, какво направих?
Не бях аз. Това е магия!
Андре, намери ми магьосник!
Франция трябва да плати за това коварство.
Намери ми магьосник!
Имайте милост към бедния осъден.
Тук сме за последната му изповед.
Милорд, трябва да побързаме.
Що за магьосник е това?
Англичанин, милорд. Но е много добър.
Вашият подъл граф Уоруик ми направи това.
Да, той беше.
И на мен би го направил, ако знаеше, че съм тук.
Моля ви, господарю. Нека ви спаси.
Можеш ли да върнеш моята лейди?
Мога да съживя тялото й,
но не мисля, че на милорд
ще му хареса как ще изглежда тя... или мирише.
Но има друг начин.
Времето е като планина.
Опасано с тунели.
Мога да отворя един от тези тунели
и да ви върна в момента преди убийството.
Ако волята ви е достатъчно силна.
Не мислите ли, че този свещеник се бави?
Побързай, отче.
Отключи вратата! Веднага!
Изпийте тази отвара, милорд
и ще се спуснете по Планината на времето.
Мирише ужасно.
Не трябва да го пиете.
Ами ако се превърнете в жаба или в козел?
Прав си.
Отпий пръв, негоднико.
Ако умреш, ще отмъстя за твоята смърт.
Какво правите там?
Отворете вратата!
Отворете вратата!
Има вкус на свинско лайно.
А той със сигурност го знае.
Пер Хорус е пер Ра.
Е пер Салем...
инвиктус...
Дукаре!
Забравих яйцето от яребица.
Това е катастрофа.
Изгубих ги из коридорите на времето.
Отворете вратата! Отворете тази врата!
Яко!
Това е страхотно.
Това е доста яко. Вижте ги!
Ш-ш-т.
Виждате ли селянина, който спи на пода?
В тези времена хората са мислили,
че селяните не заслужават повече от това
и са считали, че са собственост на господарите си.
Шеф на този селянин е рицарят.
Виждате ли колко са красиви рицарските одежди?
Г-це Родет, този е топъл и току-що изхърка!
Тами, това е невъзможно,
защото са манекени,
а манекените не хъркат.
Е, този го направи.
Невъзможно е, защото не са истински.
Те са като... кукли.
По дяволите!
Какво правите в покоите ми?
Покоите ви, милорд,
са разполовени.
Това не е замъкът!
Какво?
Вижте това, господарю!
Сатанинско е!
Това е Ада, а ние сме осъдени души.
Ела, ще открием господаря на този пъкъл
и ще молим за неговата милост.
Чакайте ме, господарю!
Д-р Брейди, елате бързо.
Двама с мечове и доспехи...
Милър, винаги преувеличаваш.
Сега се успокой.
Няма абсолютно никаква нужда да...
Полицията идва.
Селяко, моля те.
Покажи ми как да изляза от този замък!
Да!
Насам.
- Смърдят!
- Приятен ден.
- Довиждане. Късмет.
- Чакайте!
Селянино! Чакай! Спри!
Какво е това? Портите на Ада!
Вижте огнените му очи!
Дракон! Червен дракон!
Атака!
Какво правите, по дяволите?
Ето ти, чудовище!
Убихме го!
Да. Вече не диша.
Господ ни наказва за практикуването на черна магия.
Да се помолим за опрощение.
Отче наш, който си на небето, прости ни греховете.
Толкова, толкова, толкова... съжаляваме.
Д-р Брейди?
А, Джулия. Това е Джулия Малфет,
която оглавява отдела за средновековно изкуство.
Тя дари прочутата експозиция на замъка от 12-и век.
Джулия проектира експозицията, където намерихме двамата мъже.
Тези неща са резултат от претърсването.
В големият бяха златните монети,
меча, щита и този пръстен.
У дребния беше осоленото свинско,
наденицата, кинжала...
кътник.
И тази кутия, която вероятно е задигнал.
Но не от нас.
Повечето крадци вземат ценни неща.
Обикновено не ги носят.
Това е готическо ковчеже,
каквито са правили в Кентърбъри
в края на 12-и век.
Има смарагди и рубини.
Защо двамата са спали тук.
Могли са да си наемат апартамент в Риц.
Казвате, че сте иззели тези неща от тях?
Точно така.
Освен наденицата.
Този пръстен е невероятен.
Семейният ми герб.
Сержант, може ли да видя тези крадци?
Господарю, гладен съм.
Стомахът ми ръмжи като звяр.
Може ли да мислиш за храна след такава трагедия?
Да.
Какво ли не бих дал да видя още веднъж безценната си...
Господарю! Вижте, жива е!
Розалинд. Благородната ми Розалинд.
Булката ми. Очарователното ми цвете.
Господарке! Господарке моя!
Какво правите?
Това е чудо. Чудо.
Познавам ли ви?
Не ме ли позна, милейди?
Аз съм контът на Малфет и Папинкор,
херцогът на Анжу.
Аз съм благоверният ти Тибо.
Ти си кой?
А аз съм Андре льо Пате, слуга на конта.
Моля ви, простете ми за това, което ви причиних,
скъпа моя Розалинд.
Името ми не е Розалинд. Джулия е.
Не, ти си моята Розалинд.
Кичурът коса, който ми даде в деня на нашата сватба.
Нося го до сърцето си.
Моля те, любов моя, увери се сама.
Видя ли?
С цвят на жито в летен ден.
Цветът на светлина от свещ.
Твоят собствен.
Престанете!
- Достатъчно!
- Розалинд!
Ще бъдете в безопасност отвън!
Не ме изоставяй! Не се страхувай!
Не искаш да го видиш.
Куражът е наше верую!
Куражът е наше верую!
Чакайте, спрете! Познавам този мъж!
"Куражът е наше верую".
Това е семейният ни девиз.
Този мъж е мой братовчед.
Ето тук. Виждате ли, мислех, че е мъртъв.
Изчезнал е, когато буря е обърнала
яхтата му по време на Адмиралската купа.
Никога не открили тялото му
и го обявили за мъртъв.
Беше ми много далечен братовчед от Франция,
но като последна жива Малфет, наследих богатството му.
Ако e ваш братовчед,
какво искате да направя с него?
Господарю,
Защо лейди Розалинд се нарича Джулия
и позволява да ни бият и оковават?
Селянино...
това не е нашето време.
Магьосникът не ни е пратил в миналото.
Пратил ни е в следващото хилядолетие.
Ние сме напред трийсет поколения Малфет.
Джулия не е моята любима.
Тя е моя потомка.
Потомка?
Амбър, Джулия е.
Може ли да ми дадеш Хънтър? Важно е.
На телефона е отново твоят заек.
Здравей, зайче. Какво има?
Току-що в музея се появи Тибо Малфет.
Тибо Малфет?
Това е невъзможно. Не трябваше ли да е...
- Знам.
- Сигурна ли си, че е той?
Изглежда точно като на снимките си.
Хънтър, той цитира семейния ни девиз.
Той научи ли, че разпродаваме цялото му богатство?
Малко трудно е да се каже какво знае.
Той е малко странен.
Хънтър, това е ужасно.
Тоест, прекрасно е, че е жив,
но е ужасно, че започнахме да разпродаваме богатството му.
Господи, чувствам се ужасно.
Английският съд го обяви за мъртъв.
Ние сме в законните си права.
Откъде да знаем, че е все още жив?
Споменал ли е нещо за пари?
Пари?
Как може да мислиш за пари в такъв момент?
Не, притеснявам се за теб.
Ти не понасяш изненадите много добре. Къде е сега братовчедът ти?
Той и приятелят му са долу при охраната.
Защо да не ги поканим довечера вкъщи?
Той е роднина все пак. Искаме да сме гостоприемни.
Ти си прекрасен.
Ще те взема след пет минути.
Обичам те. Чао, зайче.
Чао, мечо.
Господи, Тибо Малфет е все още жив.
Това е катастрофа.
Цупиш се.
Мразя, когато я наричаш зайче.
Ти, скъпа, си много по-секси от зайче.
Господи, погледни се. Ти си тигрица.
Лейди Джулия, станала е ужасна грешка.
Толкова съжалявам, мислех, че сте мъртъв.
Мъртъв? Не, магьосникът беше глупак, но не и убиец.
Изпратил ни е на погрешно място.
Моля?
Паднахме от Планината на времето.
Трябва да се върна в моето време, за да предотвратя
голяма трагедия за нашето семейство.
Моля ви за вашата помощ.
Ще направя каквото мога.
Ужасно!
Не трябва да излизаме!
Какво правите?
Какво правите? Трябва да чакаме отвън.
Хънтър не може да паркира тук. Трябва да го изчакаме.
Господи.
Глупав страхливец.
Трябва да...
Те се загубени.
Трябва да отида и да ги върна обратно.
Това Англия ли е?
- Не...
- Месо!
Това е Чикаго.
Месо, месо, месо!
Това са Съединените Щати.
Месо!
Последното, което помня, беше Съсекс, Англия,
покоите на замъка си.
Оттогава не помните нищо?
Не.
Мислите ли, че страдате
от загуба на паметта заради катастрофата?
Да, след като изпих отварата, не помня нищо.
- Лук?
- Всичкия!
Добре. Май обичате хот дог.
Обичам да ям всякакви кучета.
Какво правите?
Остави кренвиршите!
Не, не! Спри.
Моля те, спри.
Съжалявам, наистина много съжалявам.
Той е французин.
Да, личи си.
Здравей, скъпи.
Положението е по-лошо, отколкото си мислех.
За какво говориш?
Бонжур.
По дяволите.
Хънтър, това е Тибо Малфет.
Тибо, това е годеникът ми Хънтър.
Приятно ми е.
- Благородник ли сте?
- Не, съжалявам.
Но със сигурност вие сте.
А това е Андре, асистентът на Тибо.
Здравей, голям нос.
Тичай след каляската, селянино.
Да, господарю!
Не може да бяга след колата.
Не може да се качи. Не е благородник.
Да, но трябва да се качи в колата.
- Той е много бърз.
- Ще тръгнем по магистралата.
- Можеш да бягаш с 110 км/ч, нали?
- Имам добри обувки.
Не, трябва да се качите в колата, моля ви.
- Бърз съм.
- Сигурна съм.
С удоволствие бих ви гледала някой път.
- Подчини се.
- Да, господарю.
Искаш ли малко кучешко?
Прекалено бързо е.
Добре ли сте, г-н Пате?
О, прекалено бързо е!
Скъпи, може ли да намалиш мъничко?
Карам с 35 км/ч.
Да, знам. Може ли да опиташ с 30?
Какво ти става?
Не можеш ли да караш?
Карай.
Какво?
Всичко ще е наред.
О, господи.
Влез и отвори вратата.
Да влезем вътре.
Здравей, миличък. Здравей, Чърчил.
Ела тук. Дай на мама лапа.
Браво, момчето ми.
Хайде.
Шапката ми харесва.
Анжелик! Трябваш ми!
Ела тук, селянино.
- Идвай веднага.
- Добре, идвам.
Побързай.
Как го направи?
Нощ.
Ден.
Нощ. Ден!
Това изобретение го нямам в замъка си.
Нямате достатъчно електрическа мощност?
Имам мощта да осъждам на смърт
всеки разбойник по земите ми.
Наистина ли?
Хънтър ще ви завиди.
Ще ви дам нещо за пиене
и ще направя на Хънтър неговия енергийно-успокояващия бълвоч.
Бих ви предложила,
но изглежда никой не го харесва, освен него.
Андре, моля те, би ли спрял?
Започвам да се чувствам като в дискотека.
Моя скъпа лейди,
казахте, че бихте ми помогнали.
Да. Какво ви трябва?
Трябва да намеря магьосник.
Съжалявам, господарю. Съжалявам!
Идиот!
Извини се на дамата!
Съжалявам, господарю. Моля за милост.
Простете му, милейди.
Всичко е наред. Подът и без това трябваше да се чисти.
Значи говорехте за нещо като,
как да го нарека, магьосник?
Трябва да се върна обратно в тунелите на времето.
Разбира се.
Трябва да разбера какво се е случило с вас.
Яхтата ви се е разбила по време на буря.
Не, трябва да ме слушате внимателно.
Аз съм от времето на Тибо VI
и се пренесох в бъдещето.
Добре, тунели на времето, магьосници, Тибо VI.
Добре ли си?
Да, милейди.
Прекрасно цвете, виждам, че не ми вярваш.
Жалко, но моля те... опитай.
Да, разбира се, ще опитам.
Тя е зелена.
Никога не съм харесвала вкуса на това.
О, господи! Какво се е случило?
Нищо.
Ям това вкусно месо
със зеленчуци и чудесен сос.
Утре ще дрискам по-лесно.
От неразположението е.
Добре, сигурно искате да си измиете ръцете
и разни други неща.
Защо не дойдете с мен?
Добре, заповядайте.
Ще взема това.
Джулия, може ли да поговорим за момент, моля те?
Не пестете сапуна.
Какво е това, господарю? Трон ли е?
Възможно е.
Те са луди!
Минали са през ужасно изпитание.
Имат амнезия.
Амнезия? Те са откачени!
Абсолютни малоумници.
Те са ку-ку.
Чиста вода.
Дългият пешкир ухае добре.
Тибо ми е братовчед, Хънтър. Част от семейството.
Така ли? Не съм много сигурен.
Не ми прави впечатление да е особено благороден.
Джули, слез долу! Спешен случай.
- Много хубав фонтан.
- Да.
Френските ти роднини се къпят в тоалетната.
О, господи.
Четки за зъби.
Ще ги оставя тук.
Веднага се връщам.
Ще си взема душ,
а после ще оправя кухнята.
Побързай. Резервациите за вечеря са за 20:00 часа.
Къде ще ходим?
Латур.
Не е ли малко официално за гостите ни?
Първо ми казваш, че братовчед ти е благородник,
после ми се ядосваш, когато предполагам,
че може би не е.
Сега се разстройваш, че съм избрал най-добрия ресторант в града.
Не мога да ти угодя по никакъв начин.
Прав си. Латур е страхотен.
Благодаря ти, мечо.
- Ще бъда в банята.
- Добре.
Много добър аромат.
Това не е вино, невеж селяко.
Това е масло за баня.
Много хубав парфюм.
Колко много каймак.
Къпи се, прислужнико.
Не, господарю. Къпал съм се на Коледа.
- Къпи се!
- Не, не!
Страх ме е! Не искам да настина и да умра!
Тихо, селянино!
Имате ли друга бутилка от това масло за Андре?
Осъзнавате ли, че къпането ви
е струвало над 2 хиляди долара?
Американски долара.
Това много ли е?
Да, много е.
Тогава ще ви се отплатя с един от моите лебеди.
Добре, честно е.
Родословното ми дърво. Толкова много потомци.
- Ало?
- Г-н Касиди, моля.
Да, един момент. Хънтър?
Да, зайче?
Скъпи, от офиса ти. Ще се обадиш ли?
- Ще се обадя от горе.
- Добре.
Ало? Ало?
Ало.
Ало?
Ало.
Кой е?
Аз съм Андре льо Пате. Имам големи топки
и задника ми бълва огън.
О, сигурно боли.
- Ало.
- Ало?
Казах ти да не ми се обаждаш тук.
Забравих.
- Ало! Влез!
- Има ли някой при теб?
Господи!
Затвори телефона или ще извикам полиция!
Мисля, че затвори.
Беше малкият малоумен асистент на Тибо.
Опасно е.
Ще ти се обадя след като Джулия си легне.
Лейди Джулия.
Ти си повече от роза.
Ти си единственото цвете на любовта.
Стига, това е смешно.
Стара е... бях я захвърлила.
Не я бях обличала от години,
но предполагам трябва да се науча да приемем комплименти.
Благодаря.
Почти успя.
Благодаря.
Много по-добре.
Целуваме братовчедки.
О-ла-ла.
Никога не бях виждала
някой да изяжда пържола на две хапки.
Благодаря, господарю!
Бъдете благословен!
Мога да ви уверя...
Благодаря!
Искаш ли още сос от трюфели?
Извинете, но джентълменът
не може да яде на пода.
Той не е джентълмен. Той ми е слуга
и не е достоен за нашата компания.
Благодаря.
Наистина съжалявам, сър. Андре, би ли...
Не, не милейди, невъзможно е.
Моля те.
Тибо, моля те, ще му позволиш ли да седне на масата?
Заради мен?
Ще ви доставя това удоволствие, прекрасна.
Подчини се, глупав боклук.
Благодаря.
А ти се притесняваше, че няма да им е добре.
Всъщност, подът не беше толкова лошо място за него.
По-лесно щеше да се пои.
Сирене! Много хубаво сирене!
Андре, какво правиш?
Какво правиш? Андре, недей!
- Андре, не.
- Не, лошо е!
Сядай! Яж това!
Хънтър, би ли...
Не, това е за десерт.
Моля ви, сър.
Съжалявам, много съжалявам.
Прибавете го към сметката? Благодаря.
Ще ядеш това след вечеря.
Не, всичко е наред. Ужасно съжалявам.
Прибавете го към сметката. Благодаря.
Добре.
Да не би да имам нещо на лицето си?
Напомняш ми на кралската дъщеря.
Благодаря.
Като заговорихме за благородното потекло на Джулия,
разбирате защо й беше даден контрол върху богатството?
Джулия е Малфет. Всичко, което имам е и нейно.
Значи нямате нищо против, ако тя запази контрола?
- Не.
- Чудесно.
Сигурен съм, че ще останете доволен от нашите планове.
Те ще ни направят...
имам предвид вас и Джулия, много богати.
Аз и сега съм заможен. Притежавам стотици коне,
десет сандъка с хартия, 400 чувала с вълна
и 50 варела с испански маслини.
И мен притежавате, господарю.
Да, но ти нямаш стойност.
Истина е.
Извинен си.
Не оставяй нищо на дявола!
- Чу ли това?
- Да, скъпи.
Не са в добро здравословно състояние.
Опитай се да не им обръщаш внимание, ако можеш.
- Господарю.
- Какво?
Искам да... пиш-пиш.
- А, искаш да пикаеш?
- Да.
Отвън!
Отвън? Но, господарю,
може да бъда изяден от вълците.
Намери факла, идиот.
Намери факла.
Андре има толкова прости нужди. Мисля, че това е страхотно.
Да ви помогна, сър?
Прекрасно.
Водата извира сама!
Това е вълшебен фонтан.
Вижте това!
Мирише като в гора.
Цялата гора е в това малко колелце.
Помиришете го!
Не, благодаря.
Не искате да го помиришете?
Наслаждавайте се сам.
Замъкът е развалина.
Така че й помагам да разпредели богатството
в по-лесни за управление и доходоносни дейности.
Продаваме произведенията на изкуството и ценностите
чрез търгове.
Грижа се за нея. Гледам на това като мое призвание.
А земите?
Реших, че трябва също да ги разпродадем.
Не трябва ти да решаваш.
Само лейди Джулия може да каже какво да се направи.
Говоря от нейно и от мое име.
Невъзможно е да говориш от името на Малфет.
Какви са желанията ви, милейди?
Ами, всъщност...
Бих искала да помисля...
повече върху това.
Джулия?
Дамата каза!
Пилешка салата, веднага!
Искам сладкиша. Хайде.
Не се бави цяла нощ.
Тлъсто пиле.
Какво си мислите, че правите?
Здравей, Андре.
Опасявам се, че трябва да прибавя към сметката ви
и пиле а ла чадър.
Помириши гората.
Да, ментов е.
От синия фонтан.
Чудесно.
Скъпи, искаш ли ментов бонбон?
- Да.
- Добре.
- Тибо?
- Господарю.
Вкусни са. Дай ми още един.
Да, много ментови.
Добър вечер, мили господине.
Търся Тибо от Малфет,
херцогът на Анжу. Великият рицар.
На Андре не му трябва легло.
Ще бъде щастлив и на малко слама.
- Да.
- Свърши ни сламата.
Леглото ми е меко.
Време е за "Семейство Фьод".
Бедните хорица! Хванати са в капан!
Имай милост, господи. Какво ще правим, господарю?
Ще ги освободим.
Чък, Марлин, Норма, Тери и Линда.
Да започваме "Семейство Фьод"!
Зайче? Наистина ли мислиш, че имат амнезия?
Не знам.
Идваме!
Значи признаваш, че са умопобъркани?
Не казах това.
Стига!
Къде отидоха, милорд?
Бяха вътре. Не можахме да ги спасим.
Това е трагедия.
Всъщност, никога не сме ползвали стаята.
Жалко.
Трябва веднага да намеря магьосник.
Може ли първо да пийна кафе?
Здравей.
Мили боже!
Казах ти да не оставяш това
на средата на алеята! Какво се опитваш да направиш?
Щеше да ми счупиш врата!
Съжалявам. Не исках.
Изобщо занимаваш ли се с градинарство
или само пееш фалшиво?
Изчисти!
Хей, шишко!
Как смееш да докосваш една дама?
Кой си ти, по дяволите?
Андре и пикая на теб.
Махай се оттук
или ще извикам ченгетата.
Извини се на дамата.
Дама? Наричаш я...
Дама. Точно така.
Съжалявам.
Целуни й краката.
- Какво?
- Целуни й краката!
О, господи!
Вместо магьосник,
мисля, че трябва да ти намерим добър доктор.
Магьосниците са най-добрите доктори.
Какво става?
Какво правиш?
Обади се на 911!
Какво става тук?
Беше много груб към дамата.
Виж, глупако. Герб.
Той е благородник.
Не знаех.
Глупав селяндур.
- Какви са тези?
- Гости.
Притежаваш ли тази жена?
Работи за мен.
Тогава ще обеся за краката прислужника си заради вас.
Не, моля ви, милорд.
Не за краката! Предпочитам палците.
Бързам за среща.
Стани, идиот.
Давам ви го за деня.
Може да го биете, ако желаете.
Благодаря, но току-що се срещнахме.
Благодаря, милостиви господарю.
Благодаря, милорд!
Да вървим. Трябва да намерим магьосник.
Магьосник?
- Французин ли си?
- Да.
- Харесва ли ти тук?
- Много е странно.
Мирише лошо, храната е малко,
но дамите са прекрасни.
Ще ми се и шефът ми да мисли така.
Шеф. Какво е шеф?
Този, за който работя. Дебелия.
Мога да получавам кокалите, докато яде.
Това е отвратително.
Толкова е противно.
Трябва да измислиш начин да се махнеш от него.
Той ми е господар. Не искам да ме обесят.
Обесят!
Няма да те обесят!
Това е абсолютно незаконно.
Добре!
Плаща ли добре?
Веднъж на месец ми позволява
да ловя фазани по земите му.
Значи не получаваш пари?
Имам съкровище.
Как го наричаше?
"Ел".
Чакай, чакай.
Преди да слезем при тълпата,
ще ти дам това. Това е телефонният ми номер.
Искам да го носиш, в случай, че се загубиш.
Няма да се загубя.
Можеш да се загубиш, ако нямаш цел,
а аз имам цел, да намеря...
Магьосник. Ясно.
Дори не знам откъде да започнем.
Никога не съм срещала магьосник.
Дори не мисля, че все още има магьосници.
Чантата ми! Чакай, Тибо!
Чакай, не!
- Вземи чантата!
- Не! Не!
Той е крадец. Трябва да му отсека ръката.
Не, не!
Моля ви, просто я вземете.
Добре, всичко е наред.
Обесете го на площада.
Тишина, дърта жено!
Не помагаш.
Вещице! Дърта вещице, почакай!
Съжалявам, мислех, че сте стара магьосница.
И по-лошо са ме наричали.
Тибо, защо не дойдеш да й обясниш...
О, не.
Случайно да познавате магьосник?
Може ли да ми кажете къде да намеря магьосник?
Магьосник.
Добре.
Селяни, кой от вас може да ме упъти към магьосник?
Ще има награда.
Сър Ланселот търси магьосник.
Не сме ли всички магьосници?
Не съм Ланселот.
Аз съм Тибо, контът на Малфет,
херцогът на Анжу, баронът на Орлеан,
владетел на Либурн.
Така ли? Аз съм Сид от Сисеро,
херцог на хазарта, барон на билярда,
владетел на господ-знае-какво
и те предизвиквам на дуел.
Заеми позиция!
Не ме карай да те убивам.
Казах, заеми позиция. Гледаш ли, скъпа?
Би трябвало да те убия за твоето нахалство,
но съм много жаден,
така че, вместо това, ще утоля жаждата си,
и твоята, и твоята.
Пийте!
Хей,
няма да повярваш.
Нито дума. Познай чия експозиция
е имала посетител миналата нощ?
Летяха искри...
и странни шумове.
После имаше пуф.
Пуф.
И зелена светкавица, и той стоеше там.
Кой?
- Пича, приличащ на магьосник.
- Магьосник.
Виж.
Прогори леглото там, където се появи.
Много шокиращо.
Чакай малко.
Това го нямаше преди.
Казва, че е братовчед на Джулия.
Мисля, че лъже.
Искам отговор до 24 часа.
Видя ли, тигърче?
Татко ще се погрижи за тази работа.
Ще бъдеш ли отново мила с мен?
Ало?
Хънтър, няма да повярваш.
Зайче, слушам те.
Загубих Тибо, защото той търсеше магьосник.
А после просто полудя...
Никой не може да загуби човек,
облечен като средновековен рицар в Чикаго.
Аз го направих.
Изчакай за момент.
Ало?
Някой там познава ли
контът на у-би-ду, баронът на тинтири-минтири...
Да, аз.
Чудесно, благодаря.
Добре, намерих го. Трябва да затварям.
- Толкова съм облекчен.
- Обичам те, чао.
Значи се е върнал?
Да. Надявах се, че се е спънал в наметалото си
и се е удавил в Чикаго Ривър.
Тибо!
Тибо!
Всички!
Това е моята пра-пра-пра-пра...
пра-пра внучка.
Всъщност пра-пра-пра-пра-пра дядо и аз трябва да вървим.
Не!
Първо трябва да пеете!
Не, не мисля...
Да, трябва първо да пееш.
Уи, уи, уи,
Трябва да тръгваме, сега, сега, сега.
Защо?
Да, трябва да изтъкнете една добра причина.
Намерих магьосник.
Ами доведете го!
Не, трябва да вървим.
Знаех си!
Сега трябва да ви напусна.
Не, не.
До скоро, Ланселот.
Не съм Ланселот.
Аз съм Тибо, конт на Малфет.
Разбира се, това е онзи загубен английски магьосник.
Последвал ме е през времето.
Страхотно. Вероятно
е забъркал някакво око в нова отвара,
помахал е с ръка над нея няколко пъти,
казал е няколко думи на латински и воала!
Тибо?
Започвам да ти вярвам.
Започвам да вярвам на всичко,
а това е голям напредък за момиче от 21 век.
Искам да го оцениш.
Какво ще кажеш?
Там е.
О, господи.
Добре. Сега пък какво?
Коварен стар глупак!
Какво става?
Мислех, че причини смъртта й.
Това не е моята Розалинд.
Аз съм Джулия Малфет. Здравейте.
О, Малфет!
Тя е потомка!
Не всичко е загубено, милорд.
Кога ще е готова магията ти
да ме върне в истинското ми време?
Преди залез слънце.
Тогава, нека отидем и вземем моя верен слуга.
Никога не е имало такъв мирис.
Проклети английски магьосници.
Не могат да направят нищо както трябва.
Тръгваме
- Харесва ми каруцата ти.
- Благодаря.
Това червилото ми.
О, не, Андре. Толкова е противно.
Бързо. Изплюй го през прозореца.
Един рубин.
Трябва да стигне.
25 хиляди.
Какъв е този ужасен шум?
Бихме желали да понапазаруваме.
О, големи лебеди!
О, много малки каруци!
Като колички Мачбокс.
Хей!
Кажи зеле.
Много ми харесват тези кръгли кейкчета.
Наричаме ги понички.
Андре, вече може да имаш колкото си искаш понички.
Да.
Можеш да имаш всичко това.
Можеш да си купиш огромна къща.
И да имаш плувен басейн.
Можеш да имаш всичко, Андре.
Мога да имам, само каквото ми позволи господаря.
Не е вярно!
Тук е демокрация. Това е Америка.
Ти си свободен човек.
Благодаря.
Да живееш в това време е също хубаво.
Ще бъдеш добре тук.
Аз ще се погрижа да е така.
Имаш лъвско сърце, Джулия.
Като жените от твоя род.
Имаш кураж.
Лъвско? Не.
Не, не мисля.
На заек може би, но не.
Ела навън.
Ще се научиш да се защитаваш.
Какво правиш?
Гледай ме.
Хвани го ето така.
Мощта е в ръката ти.
- Много впечатляващо.
- Вземи го.
Мощта е в ръката ми.
Ръката ми!
Не мога да го направя. Много е тежък.
Опитай отново.
Всичко това започва да ми омръзва.
Да дебна и да лъжа през цялото време.
Хей...
Дръж се за мен, скъпа. Почти успяхме.
Заведи ме да потанцуваме.
Хей, внимавай!
Съжалявам.
Виж какво направи. Да вървим, Каели
Хайде.
Съжалявам. Много съжалявам.
Съжалявам, госпожо.
Не ми помагайте. Шефът ми ще ме убие.
Ти си свободна жена.
Тази вечер... танцуваме!
О, Хънтър!
- Анжелик.
- Къде е Джулия?
Хънтър, поразкърши се!
Кои сте вие?
Коя е тя?
- Сестра ми.
- Не съм!
Много е изморена, трябва да се прибира вкъщи!
Господарю Хънтър!
Тази вечер беше страхотна.
Най-страхотната нощ на света.
Караш ме да се чувствам като дама.
Но ти си. Прекрасна дама.
А ти си прекрасен мъж.
Наистина ли?
Ако се подстрижеш сносно
и ако се научиш да не лапаш
всичко, което видиш,
мисля, че ще бъдеш невероятен мъж.
Благодаря ви, милейди.
Андре...
какво ще кажеш да напуснем скапаните си работи
и да пътуваме по света?
- Да напусна?
- Можем да бъдем толкова щастливи.
Тази вечер кажи на шефа си, че напускаш.
Добре.
- Бъди свободен.
- Свободен!
Защото съм свободен човек!
Имаш това право, скъпи!
Господарю, разтревожен сте.
Какво има?
Магьосникът... избухна.
Да, не беше красива гледка.
Магьосникът е избухнал?
Не знам за вас хора,
но аз ви казвам лека нощ.
Преди това,
Андре има нещо да каже на Тибо.
Какво има, селянино?
Говори.
Нищо, явно съм сгрешила.
Тибо стоеше край реката.
Най-тъжното и най-красивото нещо, което съм виждала.
Явно...
този Тибо наистина е специален.
Да, така е.
Затова реших да му върна цялото богатство.
Какво?
Скъпи, знаеше ли, че жените от моя род
са безстрашни?
Още ли не са свалили трупа?
Чух някой да казва, че частите на дядката
са забити в земята.
Най-добре да се събера.
Хайде, мъничките ми.
Така е по-добре.
Може ли да вляза?
Какво откри?
Отпечатъците не съвпадат.
Който и да е приятелят ти, той не е този Тибо Малфет,
който е умрял при инцидента преди три години.
Знаех си.
Ето как ще го предадем на ченгетата.
Добре.
- Здравей.
- О, госп...
Не бъди така потресена.
Това е магия.
Аз само направих малка маг...
Добър ден, милорд.
Извинявам се...
Проклет магьосник. Насам.
Номерът при пениса от шопар
е да го накълцаш много фино.
Внимавай.
Ако попадне на теб,
ще ти порасне козина.
Селянино!
Селяко!
Приготви ни багажа.
Скоро ще се върнем в скъпите си домове.
Господарю, баща ми е пияница.
Майка ми е гърбава.
Брат ми е джудже, сестра ми е курва.
Нямам скъп дом.
Не искам да се връщам с вас.
Не искам повече да бягам зад коня ви.
Искам да ям кръгли кейкчета и понички.
Искам да имам желязна каруца.
И бляскави модни дрехи
направо от Европа на много ниски цени.
И искам...
и... и искам...
и искам да остана тук с лейди Анжелик.
Започва се.
И искам да съм свободен!
Искам да съм готин и о'кей!
Ти си моя собственост.
Ще се върнеш с мен жив или мъртъв.
Избирай бързо.
Тибо,
Той иска само това, което всички искаме.
Той ми принадлежи.
Аз определям съдбата му.
Не, господарю.
Искам да кажа, няма начин.
Моля те, това е най-благородното, което можеш да направиш.
Благодаря , Тибо.
Много здраве на семейството ти!
Лейди Джулия,
ако ми позволите,
сестрата на господаря Хънтър си забрави това снощи
в къщата на трубадура.
Сестра? Той...
Хънтър няма сестра.
Благодаря, Андре.
Анжелик!
Идвам!
Хей, ти кой си?
Стой тук. Ще го убия вместо теб.
Не, ще се справя сама.
Какво правиш тук?
Какво е това?
Английски магьосник от 12-и век.
Може ли да поговорим в другата стая, моля?
Нищо не пипай.
Какво е това?
Ти накърни честта на дамата.
Приготви се да умреш.
Чу ли това? Той ме заплаши!
Ти си свидетел.
Видя ли? Той е жесток престъпник.
Слава богу, че повиках полиция.
Повикал си полиция?
Джулия, този човек е измамник.
Иска само парите ти.
Не, Хънтър, ти искаш парите ми.
Всичко свърши.
Какво?
Не можеш да изкараш и един ден без мен.
Хайде.
Ти си малкото ми зайче.
Зайче?
Да ти приличам на зайче?
Не.
А на теб да ти приличам на зайче?
Не.
Знаеш ли, Хънтър? Не приличам на зайче.
Не се държа като зайче.
Не мисля като зайче.
Ако ме обичаше,
нямаше да ме караш да се чувствам като зайче.
Аз съм силна, умна
и нямам нужда да се грижиш за мен.
Така ли?
Куражът е мое верую.
Луда ли си?
Не.
Махни го.
Прав си, трябва.
Стой вън!
Милорд, напомня ли ви за някой?
До всички части, внимавайте за
тежко въоръжен и опасен мъж,
отвлякъл жена.
Бъдете изключително внимателни.
Насам, господа.
Не се страхувайте да използвате оръжие.
Да проверим кухнята.
Такси. Музеят на изкуството.
Бързо или ще ти отрежа главата.
Измъкват се!
Началник...
Тръгвам след тях!
Откъде сте?
Дамата е оттук.
Магьосникът и аз сме от 12-и век.
Не ги изпускай, О'Мейли.
Идваме! Ти стой тук.
Ако ни хванат, ще свидетелствам в полицията,
че си заложник.
Добре, това е приказка. Дръжте се.
Не може ли да се върнем оттук?
Трябва да сме в същата стая, откъдето дойдохме.
Добре се справи, О'Мейли.
По дяволите.
Блокада на "Стейт" и "Мичиган".
Измъква се!
Никога не съм се возила така на "Ел".
Големият с металната шапка и блондинката?
Вече отпрашиха.
Въздушна част 2.
Заподозрените се насочват на юг по "Мичиган".
Заподозрените влизат в музея.
Вижте, рицарят е в дома си.
Добре дошъл, рицарю.
Кажете здравей на рицаря.
Здравей, рицарю.
Изчакайте за момент.
Съжалявам, но изложбата е затворена за днес,
така че трябва да си тръгнете.
Благодаря.
Какво ще правя без теб?
Ти си моят рицар в бляскави доспехи.
Скоро ще намериш чудесен мъж, за когото да се омъжиш.
Ще живеете дълго време.
Виждам го.
Толкова си очарователна.
Гордея се с теб.
И...
когато децата ти са достатъчно големи, за да разберат,
искам да им разкажеш за един стар предшественик,
защото аз съм част от теб и един ден,
ще бъда част от твоите деца.
Заповядай.
Подарък от твоята пра-пра-пра-пра-прабаба.
Чакай.
Ето.
Ще й дадеш ли това от мен?
Да.
Обещавам, че ще е единственото момиче
с нещо такова.
Благодаря.
Благодаря.
Ваша Светлост...
Какво правят?
Вероятно пият витамини.
Пер Хорус
Инвиктус Дукаре!
Къде е онзи с доспехите?
Отиде си.
- Къде?
- Вкъщи.
Един момент!
Моля.
Скъпи графе на Уоруик,
по случай този щастлив повод,
искам да изгладим нашите противоречия.
Моля, пийнете от нашето вино.
Ще приемеш това предложение, Уоруик.
Заповядвам ти.
Чакай!
Какво му става на Уоруик?
Не му хареса виното.
Ако предпочиташе бяло, трябваше да каже.
Мина време, откакто те видях,
скъпа моя.
Кога сме били разделени, милорд?
Когато бях с лейди Джулия.
Лейди Джулия.
Тя ми заръча да ви дам този
сватбен подарък.
Заповядайте.
Странно парченце, нали?
Изпреварило е времето си.
Това ти казвам.
Буквално ме изхвърли от къщата
и изчезна с идиотите.
Животни.
Отровили са ми шейка!
Чакай малко.
Оставили са бележка.
Стар френски пергамент.
Какво пише?
Не знам, Амбър. Не говоря френски.
Пер Хорус е пер Ра
инвиктус дукаре.
Господи, Хънтър?
Добре ли си?
Хънтър?
Хънтър, кажи нещо!
Хънтър!
Махнете се от мен!
Кои сте вие? Не ме докосвайте!
Аз съм личен приятел
на началника на полицията.
Аз съм началника на полицията!
От теб ще стане добър слуга на конта.
Всички ние във фирмата
сме доволни, че запазвате богатството непокътнато.
Нямам търпение да опозная мястото.
Ще обиколим навсякъде.
Дори мога да ви покажа тъмницата.
Освен ако не се страхувате.
Тя не се страхува.
Куражът е нейно верую.
Откъде знаете семейният девиз?
Знам много за вашето семейство.
Г-це Малфет, това е Франсоа льо Комбие.
Той е адвокатът, който защитава френските интереси
на богатството.
Знае историята на замъка по-добре и от мен.
Франсоа, може би искате днес вие
да бъдете гид на г-ца Малфет?
С най-голямо удоволствие.
Мадмоазел.
Мерси.
"Нека твърдят, че косата ти е дълга
Мен не ме интересува
С теб не може да ми се случи нищо лошо"
Имам една малка тревога.
Каква?
Кой ще ме пази от дявола?
Имаш мен, нали?
Да, имам те, скъпа.
Имаш ме, скъпи.
Да, имам те, скъпа!
Имам те, скъпи
Имам те, скъпи
Имам те, скъпи
Имам те, скъпи