Autumn In New York (2000) (Autumn in New York cd1.sub) Свали субтитрите
РИЧАРД ГИЪР
и уИНОНА РАЙДЪР
във филма ЕСЕН В НЮ ЙОРК
участват още: АНТЪНИ ЛАПАЛИЯ
ИЛЕЙН СТРИЧ
ВЕРА ФАРМИГА
ШЕРИ СТРИНГФИЙЛД и др.
Музика: ГАБРИЕЛ ЙАРЕ
Извинете. Добре ли сте?
Зле съм с ориентацията. От Ню Йорк ли сте? - Да.
Не видях, че си тук.
- Засрами се!
Беше поне в 6-я месец.
Точно затова пофлиртувах с нея.
- Значи беше от състрадание, а?
Към това се стремя.
- Ами другата жена?
Беше сляпа. Като любовта.
Сценарий: АЛИСЪН БЪРНЕТ
Да си вземем лодка.
- Не.
Режисьор: ДЖОАН ЧЕН
Не мога. Скъсвам с теб.
- Ами направи го в лодката.
Не става.
Какво има?
Господи! Ти май говориш сериозно.
Вината не е твоя.
- Нима?
Не мога да ти предложа нищо повече от това,
което се случва сега.
Докато не се изчерпи. А то неминуемо ще стане.
Можех и да не ти кажа, но нямаше да е честно.
Не разбирам. Заедно сме само от няколко седмици!
Чувствата се променят. Та ти дори не ме познаваш.
Може и така да е. Но познавам себе си.
Съжалявам.
Не виждам чилийския костур.
- Няма ли го там?
Ще го пречукам онова копеле! Факир! Ти ли махна рибата ми?
На теб говоря. Ти ли я махна?
Да не би да е тази? Прилича ми на пъстърва.
Ами нали Глакман се има за голям разбирач.
Шефе, бесен съм.
- Съчувствам ти.
Нето? Има ли буйабес?
- На огъня е от 20мин.
Тази тенджера е празна. Тенджерата е без буйабес.
Факир! Какво ти казах?
- Той не е виновен.
Къде е рибената чорба?
- Опитай я.
Има джинджифил. Три или четири?
- Четири.
Чудесна е. Поздравления!
Извинете, търся уил.
Заповядайте.
Какво стана с Лин?
- Тя е вече изпечен кейк.
Затопли фурната, защото те чака купичка прясно тесто.
Разбран човек съм, нали? Отнасям се добре с персонала си.
Но някои от тях минават границата и обсъждат личния ми живот.
Горките жени! Ако знаеха какво ги чака, нямаше да стъпят тук.
Май те предупредих.
- Трагичен случай си ти...
Момчета, имам лоша новина. Изхвърлям ви навън,
за да могат и другите да се хранят.
Добрата новина е, че пиенето е от мен. Томи!
Дадено.
А вас, дами, какво да ви правя? Вие ме подлудявате.
Да ви настаня в градината?
- В градината?
Преди барманът да е зарязал жена си.
4- Така или иначе ще се развеждам.
Имай мярка, Томи.
Ерико...Здравей.
Много ли си зает?
- Тази вечер е пълна лудница.
Ще ме изчакаш ли 2 минути? Връщам се след малко.
Става напечено, Били.
- Така ли ще продължава?
Заповядайте. Шампанското идва след секунда.
Честит Рожден ден, скъпа Шарлот!
Всичко точно ли е? Ще дойда по-късно.
Най-после. Съжалявам.
- Това уил Кийн ли е?
Въобще не си се променил. Как го постигна? Спря времето?
Съжалявам, но...
- Хайде, глупчо такъв.
Аз съм - Долорес Талридж.
Доли? Не мога да повярвам!
- Внимавай с коктейла.
Мили Боже!
- Да, знам.
Времето ми е разказало играта, нали?
- Я стига. Изглеждаш великолепно.
уил, спести ми тия клишета.
Скъла, добре ли си? Изглеждаш някак позеленяла.
Добре съм. Това е той.
- И на колко години е?
На кой му пука? Нали е богат. Можеш да се пробваш.
Искам да се запознаете с мой стар приятел.
Той просто е неустоим. Това е уил Кийн.
И притежава това скъпо заведение.
- Скъпо ли?
Къде другаде салата от цвекло е под 35 долара?
Костурът е страхотен. Аз съм Шанън.
- Благодаря ти, Шанън.
Саймън. Радвам се да се запознаем.
- Аз също.
Чий рожден ден е?
Рожденичка е внучката ми - Шарлот.
Дъщерята на Кейти?
- Точно така.
Има нейните очи, нали? И таланта й.
Това дете направи от нищо всички тези откачени шапки.
Страхотни са.
- След това се зае с моите.
Ексцентрична е, а?
- Божествена е.
Нали не ме поднасяш?
Някога да съм те лъгала?
- Не. Наистина е прекрасна.
Можете ли да говорите?
Благодаря.
- Щом сте дъщеря на Кейти, значи...
Е на 22 и още не е целувана.
- Не ми се вярва.
Честит рожден ден, Шарлот.
- Благодаря.
Радвам се, че пак се видяхме, Доли.
- И аз, уил.
Радвам се, че се запознахме.
- Довиждане.
Сърчице мое, не се пръскай! Това е твое, нали?
Готин е, ама е малко стар за Шарлот.
- Фантастичен е.
Откъде го познаваш?
-От Нюпорт.
Стар приятел на майка ти.
Благодаря, Мелиса. Лека нощ.
Щом поднасяш скъпо шампанско на непълнолетна,
знам точно какво ще се случи.
- На 22 е. Познавам баба й.
Обещай да не я каниш на среща.
- Баба й? И с пръст няма да я пипна.
На такива като теб от много секс им се размеква мозъка.
При нас не е така.
- Да. Аз съм кротък.
Извинявай, но аз се размеквам поне 3 пъти седмично.
Има късмет, че аз съм женен.
- Иначе нямаше да го поглеждат.
Ще й се обадиш, нали?
- Абе на вас какво ви става?
Аз й се усмихвам, а тя се изчервява. Защо да го правя?
Престани. умираш да си на негово място.
Е, добре, мръснико. Готова съм.
- Аз ли?!
Защо не започнем с ''Добро утро''?
- О, Боже! Съжалявам. Кой се обажда?
Познай.
Ти?
- Май съм аз. Кой мислеше, че е?
Приятелят ми, Саймън.
Винаги ми се обажда сутрин след някоя свалка.
Искаш ли да говориш с баба ми?
- Не. Търся теб.
Така ли?
- Реших, че можеш да ми помогнеш.
Канен съм на благотворителна вечеря.
Нали знаеш, костюми, вратовръзки...
Бих искал да направиш една шапка... за мен.
По-точно за приятелката ми. Аз нося шапка само на мачове.
Добре.
Проблемът е, че не й знам размера.
А не искам да я питам, защото е изненада.
За жената, с която беше снощи, ли?
- Не.
Защото тя имаше неестествено малка глава.
Това обяснява краткия ни разговор.
Винаги мога да сложа ластик.
Чудесно.
Все пак е рисковано да се ушие така.
- Ти можеш. Сигурен съм.
Куражлиите печелят.
Ще ми дадеш ли някакъв ориентир?
- Като например?
Някакъв образ. Нещо като, тази шапка е...
Като извивката на женска талия.
Става.
- Кога ще я имам?
Да кажем... след 2 седмици.
- Супер!
Имаш време до четвъртък, 4ч.
Добре.
- И още нещо...
ужасно често казваш ''уау''.
- Знам.
Вече си голяма. Кога ще престанеш?
- Скоро.
Ще се видим в четвъртък.
- Добре. Чао.
Как я караш, Майки?
- Не мога да се оплача.
Май си подранил, а?
- В тоя порой е опасно.
Търся уил Кийн.
- Има посетител. Доскоро.
Довечера ще ходи на изискано парти.
На 24-тия етаж. Ще ви извикам асансьора.
Това не беше пармезан от ''Фроуман'', а по-скоро пеперино от ''Скарсдейл''.
Има разлика! Цената е различна. Не искам да слушам повече. Чао.
Закъсня.
- Знам. Извинявай.
Не можах да хвана такси и...
- Да, да, добре.
Има ли смисъл да си млада и красива,
ако не караш мъжете да те чакат?
Всъщност, малко съм разочарован.
Очаквах поне още половин час напрежение.
Мога да се върна и пак да дойда.
Вече няма смисъл.
Е, какво ми носиш?
Сложи я.
- Вир вода съм.
Няма нищо. Хайде де, сложи я.
Представи си как стои на приятелката ти.
Това ли е извивката на талията?
Ти как мислиш?
- Да.
Колко жалко.
- Защо?
Отказа се.
Кой?
- Приятелката ми.
Обади се и каза, че е настинала.
Звучеше ми по-скоро като хълцане.
- Значи няма да ходиш?
Сам? Не...
Освен ако...
Какво?
А, не, не...
- Чакай малко. Какво щеше да кажеш?
Не знам. Наистина не знам.
На теб не ти се ходи, нали?
Да бе, да. Забрави. Както и да е.
Аз просто...
Сега пък ти се разхълца!
- Бих тръгнала с теб на минутата.
Ти си чудесен!
- Наистина ли?
Сигурно аз въздействам така.
- Сигурно.
Мислиш ли, че съм твърде стар за теб?
- Не. Аз колекционирам антики.
Трогнат съм.
С удоволствие бих дошла, но изглеждам ужасно.
Не мисля така.
Ще те изсушим, ще те понапудрим и ще станеш като нова.
Искаш ли да видиш роклята?
- И рокля ли има?
Любопитен съм защо избра моя ресторант за рождения си ден?
Трябваше да избера нещо. Четох една статия за теб.
А, онова списание!
- Да.
Чувствам се толкова неловко.
- Недей. На мен ми хареса.
Ти не танцуваш. Ти се носиш като по вода.
Това е от баща ми. Като малка танцувах върху пръстите му.
Мама също танцуваше великолепно. Но ти сигурно знаеш това.
Танцувал съм с нея няколко пъти.
А сега танцуваш с мен. Не ти ли е странно?
Тя беше необикновена жена.
Родителите ми бяха чудесни. Имах късмет.
Да опитаме ли?
Искаш ли нещо за пиене?
- Шампанско.
Сядай, сега ще ти донеса.
Добре ли си?
- Да.
Налагаше се да дойда. Работя в музея. Какво е вашето оправдание?
Нещо като... среща.
- С уил Кийн, нали?
Да. Познавате ли го?
- Само от това, което съм чувала.
Казвам се Лиза Байлоу.
- Аз съм Шарлот. Приятно ми е.
И с какви впечатления сте?
Един от големите спонсори си тръгва. Трябва да вървя.
Приятно прекарване.
- И на вас.
Заповядай.
- Благодаря.
Коя беше тази?
- Лиза някоя-си.
Да пием за...
- Нас!
Някои хора лесно биват категоризирани.
И бързо започваш да ги опознаваш.
И ако е жена - е поредната връзка...
Поглъща те онова смразяващо чувство,
че знаеш от самото начало какво ще се получи.
Харесвам те, защото си абсолютно несравнима,
а това те прави напълно непредсказуема.
О, Боже! Сигурно ти е олекнало...
Моля?
Най-накрая да изречеш тези думи на жена и те напълно да й прилягат.
Защото, по една случайност, аз съм всичко онова, което каза.
И не само това. учителят ми по йога ме нарича ''уникат''.
Много мъдро. Сигурна ли си, че не те сваля?
Жена е! А теб би те определила като ''типичен''.
Така ли?
- Да! Така!
Мога да ти го докажа. Искаш ли?
- Добре. Пробвай.
Ела тук.
Сериозно ти говоря.
По-близо.
По-близо.
Достатъчно близо ли съм?
Да. Оставям другото на гравитацията.
Може и да съм ''типичен''.
Трябва да тръгваме.
усещам дъжда.
Кога ли съм се научила да го правя?
Какво ще правим, уил?
Как да изживеем този миг?
Изглеждаш толкова гузен.
- Мисля.
Гладна ли си?
- Да.
Не са ли ти казвали, че е невъзпитано да зяпаш момиче,
което яде като прасе?
Това не е редно.
Ти си...
Млада.
- Да.
А аз съм...
- Стар.
По-възрастен.
- Много по-възрастен.
Добре де, много по-възрастен. Виж сега...
Можех и да изчакам, но наистина те харесвам.
И искам да сме наясно отначало, за да няма недоразумения.
Искам да кажа, че...
Не мога да ти предложа нищо повече от това, което се случва сега.
Нищо повече. Само това.
Докато не се изчерпи.
Имам предвид, че... нямаме бъдеще.
Знам.
Аз съм болна.
Какво искаш да кажеш?
- Сърцето ми е болно.
Никой не е предполагал, че ще издържи толкова.
Можех и да изчакам да ти го кажа, но наистина те харесвам.
И искам да сме наясно отначалото...
Така че по-късно да няма недоразумения.
Тя е идеалната жена. Млада, красива и обречена.
Не е смешно, Джон.
- Знам, че не е. Тъжно е.
Толкова е млада.
- Не. Имах предвид, че ти си тъжен.
Не трябва да продължаваш.
Защо?
- Защото не е редно.
Аз не мисля така.
- Не мислиш така, защото те е омаяла.
Както и да го погледна, е лишено от всякакъв смисъл.
Е, добре. Слагам край.
Не знам какво да ти кажа.
- Кажи ми как да постъпя!
Не знам. Така тя може да е щастлива, а ти да не си отчаян.
Едно е важно: бъди добър с нея.
Как така ''отчаян''?
- Бъди добър с нея.
Я виж ти!
Сега ще слезе. Горе е. Разкрасява се, така да се каже.
Той е тук!
- Идвам!
Влизай.
За теб са, Доли.
- Много ти благодаря.
Прелестни са.
Направо прелестни!
Едно коктейлче?
- Да, може.
Скоч?
- Чист, ако обичаш.
Така те искам.
Ще прощаваш за безпорядъка. Прислужницата ми умря преди 14г.
Невъзможно ми бе да я заменя.
Какво да ти кажа, уил. Времето е истински крадец.
Един ден си богат,
на другия си щастлив, ако можеш да си купиш храна.
Странна работа.
За повечето от нас младостта минава за минута-две...
Но не и за Кейти. Тя ще си остане млада.
А също и този, за когото се омъжи.
Понякога се утешавам с тази мисъл.
Благодаря.
Кой би помислил, че това й е било отредено?
Съжалявам. Трябваше да се обадя след катастрофата.
А същевременно... времето обича някои хора.
Като теб например. Ти си си същият.
Моля те...
- Красив както винаги.
Верен на старите си номера.
Виж, Доли...
- Остави я намира!
Тя е болна. уил, тя е сериозно болна.
Здравей!
За какво си говорите?
- Нищо особено.
За това колко приличаш на майка ти.
- Да, така е.
Тръгваме ли?
Да. Чао, Доли.
Не й обръщай внимание.
- Приятно прекарване!
Гледай нещата откъм хубавата им страна.
Ако не бях болна, нямаше да сме заедно сега.
Ние въобще не сме един за друг.
Знам. Мога да съм ти баща.
Предпочитам чичо.
Мислиш ли, че трябва да се разделим?
Боиш се да не се появят чувства?
И на двама ситуацията ни е ясна и така е много по-добре.
След година-две аз ще съм само един тъжен разказ,
с който ще разчувстваш мадамите.
Това е абсурдно определение. Не знам. Не мога да го приема.
Това е горчивата истина.
''О, свят, аз теб не мога да обгърна!
Ветровете ти да уловя, облаците сиви да докосна!
Ще завали. Искаш ли да пием кафе и да отидем до уест Сайд?
Ще изоставиш вселената и мен заради едно кафе?
Недей, уил. Нека не правим безсмислени неща.
Добре.
Не можем да говорим за болестта ти?
Нямам нищо против. Да говорим за теб.
Хайде де! 49 годишен...
- 48!
Добре, 48. Хайде, разказвай. Отпусни се. Сподели.
Гледаш ме по начин, който не съм заслужил.
Заслужи го тогава!
Моля те.
Какво искаш да направя? Твой съм. Кажи.
Какво правиш?
- Взимам го.
Това е часовникът ми.
- Знам.
Кога ще си го получа?
- Когато забравиш, че е у мен.
Слагаме още малко...
Какво?
- Майка ти правеше така.
Наистина ли?
- Да. Така се запознахме.
Бях сервитьор в Бийч Клуб. Когато минавах с таблата,
тя грабваше по нещичко.
Какво друго е правела?
- В какъв смисъл?
Ами не знам. Незначителни неща.
Ядеше сладоледа с вилица.
- Сериозно? - Да.
Пишеше страхотни писма, но правеше правописни грешки.
Беше демократка и невероятен сноб. Не мога да ти опиша.
Постоянно си тананикаше.
Стивън Стилс й беше любимият певец.
- Кой?
Няма значение. Какво друго?
С оглед на времената тогава, беше далеч от наркотиците.
Май пробва само веднъж.
Един спасител й даде хашиш. А тя повърна върху него.
И се смя по същия начин.
Обожаваше поезията.
Тя беше изключителна.
Да вдигнем тост.
- За добре дошла на Шарлот.
Добре дошла.
- Наздраве. Благодаря ви.
Приятелите ти харесват мен повече от теб.
Напълно възможно е.
И моите харесват повече мен.
- За какво намекваш?
Че водя в любовната надпревара.
- Какво?! Любовта не е надпревара.
Нашата любов е.
- Нашата любов?
Да. Отдали сме й се, нали? Защо не?
Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
Така и нямах никаква среща.
Наистина ли? Знаеш ли, и аз така си помислих.
И съм правела шапката за себе си?
- Да.
И ти беше купил роклята за мен?
- Да.
И направи всичко това, за да ме впечатлиш?
Да.
Първо, имаш страхотен вкус, защото роклята беше невероятна.
И второ, не беше нужно да лъжеш.
Ако искаше да ме съблазниш, трябваше да ме поканиш.
Не съм те съблазнявал. Поканих те.
Не знам защо, но жените обичат да бъдат лъгани.
Не бих понесла да ме лъжат.
Ето я нея, която разбива сърцето ми.
Дори той ме харесва повече.
- уволнен си.
Хайде, просто...
- Не! Боли!
Не мога да повярвам!...
Дишай, дишай.
Как се чувстваш?
Не може да се каже с точност.
Невробластомата е тумор на меките тъкани, но не е рак.
Често срещано при децата. Рядко при възрастните.
При Шарлот туморът е в гръдната кухина.
Нараства бързо и е резистентен на всякаква терапия.
А алтернативна терапия? Източна медицина?
С песнопения няма да изчезне.
Нейният случай е уникален.
Накрая ще лекуваме само болката й.
Единственият вариант може да се окаже операция. Но е рисковано.
Шарлот е подписала декларация,
забраняваща всякакъв вид героична интервенция.
Добре.
Имате ли представа... колко й остава?
Година, в най-добрия случай.
Истинска чаровница, а?
Как си с камбоджанските парични единици?
Добре ли сте?
- Да, благодаря ви.
Музей на местното американско население, Ню Йорк, Лиза Тайлър.
Здравей.
- Невероятна е.
Сигурно е носела точно такава.
- Коя?
''Надеждата е като с пера, кацнала в душата''.
Това от уди Алън ли е?
Емили Дикинсън! Най-великата поетеса!
Такъв си невежа!
Всеки е добър в дадена област. Защо не ме питаш нещо за храна?
И какво толкова има в тая храна?
Храната е единственото прекрасно нещо,
което е истински питателно.
Това цитат ли е?
Мои думи са.
Извинете?
- Да?
Жената, която току-що мина оттук...
Да?
- Не е Лиза, нали?
Тя е.
- Лиза Тайлър? -Да.
Бихте ли...
Не. Благодаря.
Здравейте. Заповядайте.
- Изглеждаш страхотно.
Къде са момичетата? Ще се кача да ги поздравя.
Ама и ти си едно куче!
В кухнята има за хапване.
Искате ли да дадете бонбони на децата отвън?
Едно-две-три, давай!
Рики, не се смей, да не намериш сопол във водата.
Сопол ли? Къде го този сопол?
- Да ти дам ли кокал или нещо друго?
Не отхапвайте от нищо освен от ябълка.
Познай кой е.
Жената-Чудо.
- Не.
Не пипайте там.
- Намерих я!
Ето ти жокер. Аз бях най-хубавото нещо, което ти се е случвало.
Значи е Лин Масхейл.
- Ти наистина си гаден!
Къде са децата?
- Горе в стаята си.
Само още една.
- Може ли?
Добре, но ще ми обещаете, че ще си сложите пижамите.
Коя си избирате? Знам, за пеперудите.
''Две пеперуди излезли по обед...
и затанцували над поточе...
после литнали към небето,
където кацнали на един лъч.
Починали си и поели към синьото море.
Но така и не намерили пристанище...''
Преди скачахме за ябълка... Вътре може и монета да е имало,
ама ние скачахме за ябълката! А те грабват монетата и бягат.
Отиват да си купят трева.
- Сигурно.
Къде е моето малко кученце?
- Мисля, че е горе.
А, ето те и теб!
- Здравей.
Бяхме на тавана да видим как...
- Децата спят.
Джон страхотно се е обзавел. Лин, запознай се с Шарлот.
Радвам се да се запознаем.
- Аз също.