Stealing Harvard (2002) Свали субтитрите
Хората все говорят за предопределеност За съдба.
Не вярвах в това. Някои неща са извън нашия контрол.
Ето например моите родители. Те починаха когато бях на 18.
Нищо не можех да направя за това.
Но беше ли това съдба?
Тогава би следвало всичко да е предопределено.
Това с кого ще прекараш живота си.
Какво ще работиш.
Дали всичко, което се случва се опакова и доставя от по-висша сила?
Не мислех така, но трябва да има някакво обяснение.
Защото животът ми беше съвсем различен допреди две седмици.
- Ходих до банката днес.
- Така ли?
- Да си проверявал колко имаме напоследък?
- Не.
- Я чакай. Направихме ли го? Успяхме ли?
- Направихме го!
Имаме точно $30,006.
Можем да се оженим!
Да.
Знам, че ти смяташе, че е глупаво да изчакваме докато имаме парите
за да се оженим, но сега можем да направим вноска за къща
да започнем да мислим за семейство...
- Илейн беше невероятна.
Толкова съм щастлива.
Не тук.
- Можеш да ме целуваш вкъщи.
- Въпреки, че имаше странен навик.
Винаги плачеше докато се любехме.
И то много силно, от което не можех да се концентрирам.
Добре ли си?
- Чао, скъпа.
- Чао.
Тя имаше бизнес за кошници с подаръци, който беше на път да започне да носи печалба.
А аз бях заместник управител в Хоумспитал,
магазин, в който се продаваха медицински стоки за дома.
Знам, че това са “големи” пари, г-не, но и това е голям стол.
- Джон? В кабинета ми.
- Извинете ме.
Ако имаше някакъв проблем с работата ми то това беше,че работех за бащата на Илейн, г-н Уорнър.
Като че ли винаги имаше някакво напрежение между нас.
Джони! Влизай. Сядай.
Малкото ми момиченце ми каза голямата новина.
- Много се радвам, Джон. Наистина се радвам.
- Да, г-не!
Не се радваше. Той ме мразеше.
Мисля, че дори беше дресирал кучето си, Рекс да ме мрази.
- Ти си свястно момче. Това не се среща често в наши дни.
Доволен съм, че удържа на думата, която ми даде
и не спа с дъщеря ми.
-Спал ли си с нея, Джон?
- Не, г-не.
- Добре, добре. Виж сега.
Ще ти дам няколко секунди имунитет.
Ако си спал с нея, кажи ми сега, признай си и ще го забравим.
Спал ли си с дъщеря ми?
Г-н Уорнър, никога не съм спал с Илейн.
Чудесно! По дяволите, това е страхотно!
Защото ако беше спал с нея, щях да ти набия топките в главата
и да ги оставя да ти дрънчат в черепа като зарчета в чаша. Приятен ден.
За да съм напълно честен, от него ме побиваха тръпки.
Имаше малко странни отношения с дъщеря си.
Но като изключим това и работата ми
животът ми си беше доста добър.
- Здравей.
- Здравей. Джон, погледни тази кошница с бисквити.
- Мислиш ли, че изглежда претрупана?
- Не, изглежда страхотно.
- Наистина ли?
- Да.
Наистина изглежда добре. Гордея се с тази кошница.
- И би трябвало. Добра работа.
- Благодаря ти.
- Трябва да тръгваме към сестра ми.
- О, да.
Аз няма да дойда.
Илейн не харесваше сетра ми - Пати.
Може би защото Пати беше свободолюбива.
Казвам "свободолюбива", защото ми е неудобно да наричам собствената си сестра
сексуално-неподбиращ боклук.
- Здравей, Пати!
- Къде е Илейн?
Има главоболие.
Горката. Сигурно от това, че се държи като кучка през цялото време
Знаеш ли, тя наистина те харесва.
Да бе,а пък на мен ми расте пишка,нали?
Илейн искаше да ти донеса тази кошница.
Боже мой! Фантастично!
Защото тази беше започнала да се прокъсва.
- Благодаря.
- Надявам се не си чистила специално заради мен.
Ей!Тука беше истинска лудница, ясно?
И двете котки избягаха. И двете. Две котки.
- И какво ли ги е подтикнало?
- Самоуважението?
- Здравей,чичо Джон!
- Здравей!
Норийн е моята племеница. Не сме сигурни кой е баща й,
така че гледам да прекарвам колкото се може повече време с нея.
- Честит празник Вси Светии!
- Здравей! Ти какво си?
Статуята на Свободата!
Може да се каже, че съм най-близкото нещо до баща което тя има.
- Успех!
- Благодаря ти, чичо Джон.
Хайде де! Тези трупове няма сами да се преместят.
И се гордея да кажа, че излезе страхотно хлапе.
Честно, работливо..
И въпреки всичко, което се случваше около нея -остана нормална.
- Здравей.
- Защо гледаме това?
Празнуваме. Норийн има новини.
- Моля те, кажи ми, че не си бременна.
- Чичо Джон!
А ето! Помниш ли това?
Здравей. Извинявай, че закъснях. Имаше задръстване. Започна ли вече състезанието по правопис?
За нея вече свърши.
Сбърка още на първата дума. Гадост. Ще се оплача!
Норийн съжалявам.
- Коя дума не можа да напише?
- Бреза.
- Бреза?
- Да.
Б-р-е-з-а.
Чудесно. Къде беше ти преди пет минути?
- Аз съм глупава.
- Не, не си. Ти си умна.
- Да.
- Ще се справиш чудесно в училище.
После ще отидеш в колеж, ще си страхотна.
Е, чичо Джон, беше наполовина прав.
Не знам дали съм страхотна, но познай кой е влязъл в Харвард?
- Не мога да повярвам!
- Какво?
- Приета съм в Харвард!
- Шегуваш се!
За това ли е това? Това е невероятно!
- Знам!
- Моят малък гений!
Видя ли ? Какво ти казах?
Работиш здраво, следваш мечтите си И нещата неминуемо стават.
Прав си.
- Бас държа,че съжаляваш за обещанието.
- Какво обещание?
О, чакай! Идва любимата ми част.
Никога няма да ме приемат в университет.
Ще те приемат. Гарантирам ти.
Толкова много вярвам в теб,че знаеш ли какво ще направя?
- Какво?
- Аз ще го плащам.
Ако те приемат, аз ще плащам.
И това е обещание от чичо ти Джон.
Веднага се връщам.
Идиот! Идиот! Идиот! Идиот!
Знаеш ли, Норийн, в наши дни, много хора се отлагат с една година.
Мислила ли си за това?
Да попътуваш? Да разгледаш Азия? Там живеят много хора. Сигурно си има причина.
- Да не би да не искаш да отида в Харвард?
- Какво? Нее!
Просто мисля, че си струва човек да попътува и то само с $100 в джоба.
Ами, че аз дори ще ти дам $100.
Ако е за парите, не се притеснявай.
Спестила съм си почти за цялата сума, от всичко, което някога съм спечелила.
Освен това ще получавам стипендия, така че имам почти за всичко
с изключение на една малка сумичка.
- Чудесно!
- Колко не ти достигат?
- $29,879.
Това ли е малката сумичка?
Ами да. Скъпичко е.
А намерих едната.
И парите ни трябват до 15-ти.
Да. Ето го, г-н Бисквитка.
Трябва да свършвам. Да, тъкмо влиза.
Не знаех как да го направя, но трябваше да кажа на Илейн, че нашият "фонд за къща”
току ще се беше превърнал във "фонд за колежа на Норийн".
Как беше у Пати?
Много хубаво.
- Норийн е страхотно дете.
- Да.
Толкова много потенциал.
- Ако има нужните шансове...
- Намерих страхотна къща днес.
Какво мислиш?
Страхотна е. Сладка къщичка на невероятна уличка с дървета
а има и дървени гардероби. Страшно ми харесва.
Ако отидеш да я видиш и на теб също ти хареса, тогава можем да...
Не мислиш ли, че прибързваме?
Джон, знам, че изглежда страшничко да похарчим всички тези пари за къща,
но нали за това ги спестявахме.
Майка ми и баща ми се караха защото нямаха пари, но това няма да се случи с нас
защото ние имаме $30,000
за нашата къща. Нашият дом. Нашето бъдеще.
И никой не може да ни отнеме това.
Ето за това става дума.
Значи Норийн беше приета в колеж, а Илейн беше намерила къщата-мечта.
И тези две прекрасни неща се бореха за едни и същи пари.
Не 30 долара, а 30 хиляди долара.
Трябваше да опитам да ги взема назаем.
- Здравей, скъпи.
- Обадих се на леля ми Джейн:
- Не!
- Чичо ми Дейв:
- Не!
- И на баба ми:
За кого ме мислиш? За проклетия Албърт Тръмп?
Беше последната ми надежда. Човек, чийто идеи понякога бяха толкова тъпи,че
чак изглеждаха гениални Трябваше да отида при Даф.
Хей, човече, как си?
Джон. Минаха почти два месеца. Къде се покри така.
- Бях зает.
- И аз бях зает
покрай фирмата ми за озеленяване "Ландскейп Ескейп"
Но не съм покрил.
- О, не мога да ти се сърдя дълго, мой човек.
- Даф! Ох, опари ме.
Джон! Джон! Джон!
- Бреза?
- Да.
- Да не е брезент?
- Не, само бреза.
Че кой не може да напише бреза, Даф?
Даф? Не мислиш ли, че отнемаш твърде много от горната част?
Знам какво правя.
Трябва да го окастря, за да може светлината да достига до най-долните листа.
Ами това въже?
Това въже служи за ориентир, Джон. Само за ориентир.
- Не знам какво ще правя.
- Знаеш ли какъв ти е проблема?
Не разбираш, че обещанието си е обещание. Дал си обещание на племеницата си.
Не, не съм.
Казах го просто ей така.
- Колко париш имаш?
- 30,000 долара.
Но те са за да купя къща на Илейн.
Така. Виж сега, аз съм ти приятел. Мисля, че мога да говоря направо.
Харесвам Илейн. Много я харесвам, Джон. Обаче тя си е кучка!
Мръсна, тъпа кучка!
- Даф! Стига де.
Има много други неща, които могат да се направят с тези пари, вместо да купуваш къща ма Илейн.
- Kато например?
- Като например
да ги сложиш в торба и да ги хвърлиш от някоя скала.
И това е само първото, което ми хрумва.
Обаче знам как можеш да намериш парите.
- Как?
Взимаш $1000, отиваш на хиподрума
и залагаш на някой кон, който печели 30 към 1.
- Какво ти става?
Джон и преди се е случвало. Кевин Дарнел, помниш ли го?
Заложи, спечели, И си купи кола втора ръка.
Вярно, катастрофира и умря, но беше спечелил парите. Може да бъде направено.
Надявах се на нещо по-теоретично издържано.
Познаваш ли някакви престъпници?
Защото, нали знаеш, престъпниците имат много пари.
Какво ще кажеш за Дейвид Лоуч?
Дейвид Лоуч от гимназията? Тоя тип е психопат.
Знаеш ли какъв ти е проблема? Ти изобщо не възприемаш.
- Даф, неприятно ми е да те моля, но
- Джон, аз не съм богат, знаеш.
Може и да изглеждам така заради скъпите ми инструменти и хубавия ми камион.
Но аз съм като Бил Гейтс. Той може и да е най-богатия човек на света, но реално няма пари.
Всичко е в акции. Не съм ликвиден, Джон
- Не ми текат пари.
- Какво означава това?
Означава, че нямам пари да ти дам, човече.
Даф не можеше да ми даде пари, но можеше да ми даде съвет.
Знаеш ли какъв ти е проблема? Не поемаш отговорността насериозно.
Може би е трябвало да помислиш преди да тръгнеш да ставаш чичо.
Правя каквото мога, Даф. Знам, че е преживяла много и все пак остана нормална.
И не са и помагали много хора.
- Да.
- Но занеш ли какво?
Аз ще й помогна. Ако аз не успея да й помогна
твърде възможно е тя да загуби вяра, или мотивация или каквото там я кара да успява.
Ще намеря тези пари, Даф. Дори да трябва да отида при Дейвид Лоуч.
Няма да ти се наложи да ходиш при Дейвид Лоуч.
Имам друга идея.
Ще вземеш бирата?
Здравейте деца. “Доставки на бира Даф”. Време е за парти.
- По $20 едната.
- Мислех, че е по $15.
Така пишеше на брошурата.
Но с малки буквички пише: "цената подлежи на промяна." Прочети я внимателно.
Доволен ли си? Боклук такъв! Дай ми парите.
Не изкарвам кой знае колко. Приличам ли ти на богаташ? Едва излизам на печалба. Разкарай се!
Тъпанар! Отрепка Прочети дребния шрифт.
Това е най-безотговорното нещо, което съм те виждал да правиш.
Извършвам обществено необходима услуга, Джон.
По един или друг начин, те щяха да се напият.
Дали щяха да пият вода за зъби или да дишат лепило
но те искаха бира Това са добри, честни деца.
Разнасят вестници, връщат бутилки цяла седмица
Залсужават да се отпуснат и да се напият. Това си е част от американската мечта.
Твоята американска мечта току що ти показа среден пръст.
То си е тяхно право.
за Бога, Даф!
Ето ти гащите, Уолтър. Здравей Джон.
- Здравейте, г-жо Дафи.
- Как са родителите ти, Джон?
Мъртви. Все още.
О, забравих. Извинявай. Вземам лекарства и от тях ставам малко завеяна.
- Мамо!
- Поздрави на родителите ти, Джон.
Трябва да я извиниш.
Преживява синдром на празното гнездо откакто се изнесох.
Изнесла си се? Че ти живееш на 10 метра от къщата.
Да. И страшно се наслаждавам на свободата си.
Така мога да държа тези красоти светнати докогато си искам.
Страхотно.
Джон,
Имам един клиент.
Живее в Пемброук Хилс
Врашкан е с мангизи. Миналата седмица, тъкмо си привършвах работата
и реших да направя една последна обиколка на имота. Нали разбираш, подробностите са важни.
Проверката е важна за мен. Реших да проверя целия интериор.
Въпреки, че съм по външното озеленяване, занимавам се и с интериорен дизайн.
Обаче бях гладен, и реших да си стопля малко сирене.
К'во да направя - не мога без сирене.
Обаче, чувам нещо на втория етаж
И си помислих, "Трябва да проверя какво става. "
Тъй че отидох да поразгледам и гледам тази картина на стената
и нещо не беше наред с нея.
Побудтнах я аз, и тя се размърда.
И зад тази картина се оказва сейф.
Но чух някой да идва, така че внимателно се изнизах.
Но, най-хубавото, Джон е, че сейфът
дори не беше заключен.
- Не.
Свиеш ли по този път, от там нататък е все нанадолнище.
Всичките ти морални задръжки излитат през прозореца. Няма начин!
Виж сега. Морално ли е да оставиш,някакъв дебел мазник да се въргаля гол
в купища пари когато те могат да се използват за нещо добро
Като например да изпратят Норийн в колеж?
- Не можем да направим това.
- Тоя тип никога не си е вкъщи в неделя вечер.
Отиваме там в неделя, промъкваме се през прозореца,
който аз случайно оставих отворен днес,
И взимаме парите.
- На него няма ли да му липсват?
- Да си чувал за застраховане?
Да си чувал за застраховане, Джон? Викат му застраховане.
Няма да му липсват. Той нищо не губи.
Застрахователите плащат. А те заслужават да плащат.
Гадове.
Гадове.
Къде тръгна?
- Защо си тук?
- Аз живея тук.
- Нали щеше да ходиш на кино с баща ти.
- Не,това беше снощи.
- Трябваше да ходим да огледаме къщата тази вечер.
- Не мога. Трябва да излизам.
Защо си целия в черно? Банка ли ще обираш?
Не скъпа. Аз съм Джони Паралията. Нали знаеш.
Но ще погледна къщата на връщане, става ли?
След като свърша с банката.
Приятно прекарване.
- Готов ли си?
- Да, хайде.
По дяволите.
- Давай, давай, давай.
- Под оградата.
- Чакай.
Давай, давай.
Какво правиш? А то било отворено.
Джон , виждаш ли тези овяхнали храсти? Аз съм ги садил.
- Ето онзи прозорец там.
- Кой ще влезе първи?
- А, аз няма да влизам.
- Какво?
Някой трябва да пази, ако онзи се върне.
- Нали каза, че няма да е тук цялата вечер?
- Няма да е тук.
- Тогава защо трябва някой да пази.
- Не трябва. Айде влизай.
- Ти влизай.
- На мен не ми трябват парите. Защо да рискувам?
- За какъв риск говориш?
- Няма риск.
Хайде влизай!
- По дяволите, Джон
- Ало?
Джон!
Успех, приятел.
Виж ти! Какво имаме тук?
- Моля ви не стреляйте.
- Няма да те застрелям.
- Полиция ли ще извикате?
- Не.
А какво ще правите?
Жена ми почина преди няколко години, и ми е...
много ми е приятно да си имам компания
- И сега какво?
- Сега ще се гушкаме.
Ще се гушкаме?
Помниш ли като бяхме отишли в Нова Скотия онази пролет
и ядохме онези чудни рибни деликатеси в онова ресторантче на кея?
- Да.
- Нали бяха вкусни?
Да.
Мисля, че никога не сме яли толкова вкусни рибки.
- А пътя до там с лодката?
- Да.
Ние отидохме с кола.
Оу, да.
Хубави времена бяха! Обръщаме се.
Зоологическата градина..
Така. А сега фото сесията.
О, Боже.
Няма смисъл да разказваш на някого за това.
Аз съм уважаван член на общността. Никой няма да ти повярва.
Бонбонче?
Аз не съм обратен.
Просто тя толкова много ми липсва
а не можах да поскърбя както трябва, за да мога да забравя и да продължа.
- Разбираш ли?
- Да.
Ако пак те хвана тук, ще те убия!
Край.Това беше. Трябваше да кажа на Илейн, че Норийн имаше нужда от нашите пари.
И независимо колко неприятен можеше да се окаже този разговор
не беше нищо пред фетиша на който бях подложен току що.
Здравей.
Здравей.
Ще си взема душ.
Чакай. Не мислиш ли, че първо трябва да ми разкажеш какво стана в къщата?
Какво?
Нали каза, че ще минеш да погледнеш къщата.
А, тази къща. Да, погледнах я.
- Беше чудесна. Чудесна е.
- О, Боже.
Толкова се радвам, че ти е харесала.
Защото аз направих нещо лошо.
Дори не мога да повярвам, че го направих, но направих предложение.
- Какво искаш да кажеш?
- Знам. Изглежда импулсивно,
но толкова много ми харесва тази къща, а и ти си я харесал, така че...
- Ами 30-те хиляди долара?
- Заминаха!
Всичките. Като капаро. А утре ще ни кажат дали приемат предложената цена.
Не е ли страхотно? Всичко се развива точно както го бяхме планирали.
Не се ли вълнуваш?
- Да.
- Не изглеждаш развълнуван.
Аз съм в щастлив шок.
Даф! Ти ме заряза там.
Каза, че онзи не си е вкъщи в неделните вечери.
Опитах се да те предупредя, но ти вече беше вътре. Какво стана?
Нищо. Абсолютно нищо не стана. Съвсем нищо.
Щом нищо не е станало, защо си толкова ядосан?
Илейн е направила предложение за къщата. Ако приемат, задържат парите.
"Извинявай, Норийн, Дано ти харесва да работиш в супермаркет."
Г-н Уорнър иска да те види в кабинета си.
Благодаря, Лорета.
Обаждам се във връзка с имота на улица Хайдън.
Бих искал да направя предложение.
Аа, вече имате предложение, така ли?
Е, може би ще мога да ви заинтересувам с моето.
Джон, влизай.
Е, Джони...
Какво правихте с малкото ми момиченце снощи?
- Мотахме се, гледахме телевизия.
- Така ли?
Странно. Аз бях на гости на един приятел близо до Пембрук Хайтс снощи
към... 9:30, 9:45, и ми се стори, че те видях
да излизаш от нечия къща, с бясна скорост.
Видях те, Джон. И Рекс те видя.
- Не.
- Не ли, Джон?
Странно. Онзи много приличаше на теб, и познай какво още?
Влезе в една кола, която изглеждаше досущ като твоята.
Интересно.
Знам, че ти не би ме излъгал. Така че предполагам, че очите са ме излъгали.
Май ще трябва по-внимателно да следя какво става, нали?
- Няма да ти се налага да следиш...
- Какво да следя?
Какво не трябва да следя? Хайде, кажи го.
- Аз трябва да...
- Кажи го!
Признай!
Наистина трябва да се връщам на работа.
Е, ние знаем.
Ние знаем, нали, Рекс?
Добре. Виждам какво става тук. Ти си въобразяваш, че си г-н "Недвижима собственост".
Чудесно. Нека те питам нещо- имаш ли деца?
Добре. О, три значи? Още по-добре.
Защото ще искам да имам публика като дойда там изкарам те на улицата
и те смеля от бой!
- Правех предложение за къщата ти.
- Страхотно. И как мина?
Ами обмисля го.
Получихме къщата!
Толкова се бях притеснила като чух, че имат и друго предложение но то явно е пропаднало.
Сигурно е съдба! Толкова съм щастлива!
Да спрем?
Защо винаги правиш така?
Тъкмо се настроим и ти вземеш та развалиш всичко.
Мисля, че имаш проблеми с интимността, Джон. Наистина.
Какво е това?
Джон! Джон, ела тук!
Това Даф ли е?
Да, май, че да.
- Не можа ли да звъннеш на звънеца като човек?
- Не исках да събудя Илейн.
И затова форсираше двигателя посред нощ?
Е, добре, май някой не иска $30,000.
- От къде?
- Поисках от чичо ми.
Сериозно ли говориш? Даф, не знам какво да кажа.
Не се притеснявай. Скачай вътре. Трябва да се срещнем с него след 15 минути.
- Оо!
- Какво прави той тук?
- Добър вечер г-жо.
- Що не изгасиш тая бракма?
Искаш ли ти да я изгасиш,а? }Що не вземеш ти да ми я изгасиш !
Даф, моля те. Просто изчакай малко така, става ли?
Той какво прави тук? Мислех, че не се виждаш вече с него. {49340}{49452}- Даф много е пораснал.
- Все още е задник.
- "Задочник" ли?
- Казах задник.
- Стори ми се,че каза задочник.
- Казах задник.
Аз пък чух задочник
Налетях на Даф и когато той разбра за новата къща
толкова се зарадва, че предложи да ни направи безплатно озеленяване.
- За какво...?
- Не ме чакай.
- Може да се наложи да вземем проби от почвата...
- Проби от почвата...?
- Ти...
- Да проверим корените...
- Да проверим корените.
- Недей...
- Поливането
- Какво...?
Ще събудите всички.
Често ли идваш тук, Джак?
Не мисля, че ти влиза в работата.
- Извинявай.
- Ето за какво става дума.
Джакпота на държавната лотария е стигнал до $86 милиона тази седмица.
Не мисля, че да участвам в лотарията ще ми свърши работа.
Млъкни преди да съм показал на тази обувка аналното ти отвърстие.
Тоя не ми харесва. Имам лощо предчуствие.
Той просто иска да знае за какво става въпрос, чичо Джак.
Не тук.
Чичо ми е собственик на един от най-големите магазини за алкохол в щата.
Той е преуспял човек.
Това е така защото видях възможност и се възползвах от нея.
Въпросната възможност са алкохолиците.
И след всичките тези години работа да свърша като сводник за щата.
- Лотарията.
- Лотарията.
Държа един от най-големите пунктове за залагане в щата.
Само утре ще приемем залози за над $70,000.
И знаете ли какво получавам аз от това? Стотинки! Жива обида.
Кажи му за плана.
Не тук.
Имам толкова пари от залаганията, че не мога да ги побера в касата.
Събирам ги в кашони под гишето за билети.
Представяш ли си колко лесно би било да се откраднат тези пари?
- Ама това няма ли да е лошо?
- Щеше да е лошо, пишльо
ако не знаех кой ме обира и нямахме предварителна уговорка.
Напълно сигурно е. Ние нападаме мястото, грабваме парите и сме готови.
- И вие ще сте там?
- Не, аз ще бъда в Рино
така че никой да не подуши нещо гнило.
Хлапето на гишето тежи 20 кила.
Направо ще се напишка като види какъв голям пистолет имаш.
- Пистолет, ли? Не. Не, в никакъв случай.
- Няма да използваме истински пистолети, Джон.
- Няма да са истински.
- Обирате пункта, носите ми парите,
а аз ви давам $30,000 за услугата.
Участваш или не?
- Може ли да си помисля?
- Докато аз си помисля как да
ти отрежа пакета с тъп нож за хартия.
- Къде го намери тоя?
- К’ви ги вършиш, бе човек?
Извинете.
Това 100% памук ли е? Искам нещо, което ще диша.
- Хубаво.
- Ще ходим на ски.
Никой от тези пистолети не изглежда истински. Тоя е зелен, а тоя се превръща в роботче
Нямат ли някои, които да приличат на истински?
- Може би трябва да използваме прашки.
- Прашката не е истинско оръжие.
- Тя е играчка.
- Не е истинско оръжие, така ли Джон?
Защо не вземеш да ми дефинираш думата "оръжие",
докато това бебче се забива в главата ти с 200 км в час.
- Здравейте.
- Здравей.
- Мога ли да ви помогна?
- Би било чудесно. Търсим пистолет,
който да прилича на истински. Метален, по възможност с пълнител.
Не продаваме истински оръжия, г-не.
Политиката на магазина ни е, да не подтиква децата към насилие.
А спрейове продавате ли?
- Мога ли да ви помогна, момчета?
- не, не. Добре сме си.
Виж, Джон
Г-н Печен е тук.
Готови ли сте?
Не?
А сега, копелета?
Искате ли парче от това?
А какво ще кажете за цяла порция от това, тъпи копелета такива?
Какво?
Изглеждате добре, момчета. На танци ли отивате?
Мамо!
Махни се оттук!
- Нервен ли си?
- Май да.
- Носиш ли си пистолета?
- Да, но боята май е още мокра.
- Но иначе изглежда добре.
- Мерси.
- Давай да го направим.
- Да.
- Джон, почакай.
- Какво?
- Трябва да си измислим някакви имена.
- Защо?
В случай, че вътре трябва да си говорим.
Аз искам да съм Кайл. Познавах един дето се казваше Кайл. Беше на 13, а
две момичета забременяха от него. Две момичета!
- Да, Кайл. Ти как искаш да се казваш?
- Стийв.
- Стийв.
- Да.
- Добре, Стийв.
- Добре, Кайл.
Чакай.
- Какво?
- Чакай,искам да се разменим. Aз искам да съм Стийв.
- Аз съм Стийв. Ти си Карл.
- Кайл!
- Все ми е тая. Искам просто да влезем и да приключим с това. Кайл!
Извинете.
Добре, американски говеда такива!
Ако някой не направи някоя глупост, всички ще се приберете при вечерята си.
- Вдигни си ръцете, сладурче.
- Хайде, горе.
- Дай ни парите от залаганията.
- От долу са.
- Аз ще ги взема.
Ако се опита да се прави на герой, гръмни го, Кайл
- Разбрах те, Кайл.
- Аз съм Стийв. Стийв.
- Той е Кайл!
- Дай ни парите!
- И си дръж ръцете горе, момченце!
- Ето.
О, да, елате при Стийв.
Така, легнете на пода и бройте до 300.
И без да прескачате, да броите по десетици или някакви други номера.
- Едно, две....
- Я, виж този пистолет. Много по-хубав е.
Не сега. Давай да тръгваме!
Не мисля така, нещастници! Стойте на място!
А сте мръднали, а съм ви пукнал като пъпки.
А сега оставете кутията долу.
Сега хвърлете пистолетите.
Пусни го.
- Опитвам се. Боята е залепнала.
- По дяволите, пускай, Джон.
Стийв! Името ми е Стийв!
Пусни го!
Давай, давай, давай.
- Едва не умряхме.
- До сега не бяха стреляли по мен.
Е, имаше един друг случай преди, обаче разбрах чак по-късно така че той не се брои.
Казах ти, че е лоша идея. Казах ти!
- Знаеш ли какъв ти е проблема?
- Слизай от колата.
Не можеш да кажеш едно "благодаря" когато някой се опитва да ти помогне.
Да ми помогне да ме застрелят?
Предавам се. Провалих Норийн,и не ми пука. Искам само да се върна към живота си.
Мислех си за една измама с разнасяне на пици.
Ти никога не си бил Стийв.
Ей, момче. Значи единият е бил към 1,80 м. А другият?
Също толкова, само че по-едър.
- И каза, че името му е...?
- Джон или Кайл.
или Стийв.
- А името на другия?
- Кайл или Джон или Стийв.
- Имаш ли разрешително за оръжието?
- Да, г-не.
- Колко пъти стреля?
- Само веднъж. Стрелях към прозореца.
И не аз прострелях табелата. Те го направиха на излизане.
Те простреляха табелата, не аз.
След което са се върнали и са откраднали касетите от камерата за наблюдение.
Бяха полудели. Бяха полудели.
Сещаш ли се за нещо друго което би искал да ми кажеп, синко?
Не знам дали това ще ви е от полза,
но запомних първите 4 цифри от номера на колата.
Не. Не смятам, че това ще ми е от полза.
Ти какъв си бе, пълен малоумник? Кажи ми номера.
Да, направо не мога да повярвам, че съм приета!
- Пати?
- Кой е?
- Джон.
- чакай!
- Как е?
- Здравей.
Звънецът отказа тази сутрин и не можаха да го поправят.
- Не е ли малко късно да идва техника?
- Май не ми харесва тонът ти, момко.
Ако имаш нещо за казване защо просто не го кажеш?
Здрасти.
Добре, знам, че винаги си ме мислел за твърде разюздана,
но какво да ти кажа? Аз съм с независим дух.
И слабост към местните техници.
Защо си толкова лош с мен? Защо не ме оставиш на мира?
Е, извинявай, Пати! Но точно в момента ми е малко напечено.
Изобщо не мога да дойда на себе си.
Джон,
Помниш ли погребението на мама и татко?
- И онзи костюм, който носеше тогава?
- Да, кафявият.
Не можеше да си вържеш вратовръзката и ме помоли аз да го направя, но и аз не можах.
- Нямаше значение. Нали попа я завърза.
- Напротив, има значение, Джон.
Защото аз съм по-голямата ти сестра, бях единствената ти останалa роднина, a не можах дори да завържа проклетата ти вратовръзка.
Знам, че не съм най-добрата сестра на света,
но, Джон,
това, което правиш за Норийн,
е толкова щедро и толкова хубаво.
Хубаво е да знам, след толкова дълго време,
че имам по-малък брат, който може би ме обича...по някакъв начин.
Знаеш, че те обичам.
Ти си моето семейство.
Чичо Джон! Каква изненада!
Това е чичо ми. Ако не беше той, това нямаше да е възможно.
Дайте колата напред. Още малко. Още малко.
Рики, залюлей се към клона. Залюлей се..
Представи си, че си малка маймунка, само че с резачка, и подкастряш дървото.
Ти си маймунка, която подкастря.
Добре. Да, не,... Kъм клона. Кастри, Рики, кастри.
Залюлей се, залюлей се към клона. Към клона, Рики!
Е, приятел. Тя как прие новината? Разрева ли се?
Разтрепера ли се? Не се ли затресе?
Не съм й казал, Даф, и няма даго направя. Норийн ще отиде в Харвард.
Защото аз ще отида при Лоуч.
- Сигурен ли си?
- Да.
И ти ще дойдеш с мен. Сега.
Това си беше Божие дело.
Да, разбирам, че е било погребение. Май малко сгафих.
Да, разбирам, че кошница за много, много весел рожден ден
може да е изглеждало малко грубо и цинично, но беше неволна грешка.
Знаете ли, никак не е лесно да се ръководи малък бизнес от къщи
Особено от тази къща!
Съжалявам, че е мъртъв, но и при мен нещата не са много розови.
Мога ли да ви сложа на изчакване?
- Ало?
- Татко?
Може ли да дойда при теб?
- Какво искате?
- Лоуч тук ли е?
Вдигнете високо и свалете. Пръсти в шпиц. Приберете корема.
Здравейте момчета. Ние сме стари приятели на Дейв.
Ходихме на училище с него.
Да, на училище. Нали сте чували за училище.
Това е онова място, което сигурно сте посещавали няколко дни когато сте били малки.
Шегувам се. Опитвам се просто да разчупя леда.
Защо чувам някой да говори?
Здрасти, Дейв.
Джон Пламър. Помниш ли ме? Наричаше ме "задник"?
- Наричам всички задници.
- Да, но аз бях първия.
- Тогава бяхме 5-ма или 6-ма.
- Честито, задник.
Давай по същество.
Ще имам нужда от партньор за една "тежка" работа.
Колко тежка?
Ами, да кажем просто, че е твърде тежка за да я “вдигне” сам човек.
Добре, говори.
Не тук.
Значи, за да сме наясно в момента съм друсан. Ангелски прах.
Така, че стойте кротко, момчета. Стойте кротко и и никой няма да пострада.
Можах да подуша крака ти. Направо можах да помириша крака ти.
Държи се много странно напоследък. Излиза сам три вечери подред.
Първата вечер со дойде и влезе направо в банята да си вземе душ.
- Това не е добре.
- Има любовница, нали?
Виж сега, скъпа, нека не прибързваме със заключенията. Но - да!
Скапаното ти гадже си има любовница.
И може би ние имаме конкретна информация за това.
Кажи ми. Кажи ми.
Не, не искам да те разтройвам преди да е абсолютно сигурно,
че има защо да се разтройваш. Остави ме да подуша наоколо
и после ще отвърнем бързо и безмилостно.
Какво стана ? Даде ли ти парите?
Каза, че ще ми ги даде утре, Даф. Беше страшно лесно.
Не знам как точно ще се развие това, скъпа.
- Нещата може да загрубеят.
- Не искам да пострадаш.
Котенце, дадох шанс на Виси 18 месеца да ме наранява а си тръгнах, смеейки се в лицето им.
- Не се тревожи за мен.
- Идвам с теб.
Аа, не. Това не те засяга.
Как да не ме засяга? Става дума за моя живот.
Да, и много добре се справяш, нама що. Чуй ме сега, тоя тип е абсолютен пън.
Не искам повече да си губиш времето с него. А и кой мислиш ще се грижи за теб?
Мога и сама да се грижа за себе си. Веднъж бизнесът ми с кошниците за подаръци да започне да печели...
Да връзваш панделчици на някви педалски подаръчета и бисквитки не е работа.
Става за хоби, но никога няма да може да плаща сметките.
При теб всичко опира до парите.
Понякога си мисля, че се интересуваш повече от парите отколкото от мен.
Писенце, сладурче, душичке...
Не искам да се разтройваш заради това.
Да.
Ехо? Има ли някой вкъщи?
Ехо?
Я, виж ти. Какво имаме тук?
Каква кола имахме когато се оженихме?
- Мисля, че беше Ел Дорадо.
- Да.
Наистина беше Ел Дорадо, нали? Обръщаме се.
Не съм обратен, нали разбираш. Просто жена ми много ми липсва.
- Аз загубих жена си преди три години.
- Тогава много добре разбираш какво преживявам
Е, не чак до много добре, но имам някаква представа.
Можеш да се облечеш.
Дали може да остана насаме? Чуствам се странно да се обличам пред други мъже.
Какво по дяволите?
Г-н Пламър, разследвам обир в магазин за алкохол,
станал съвсем наскоро на Четвърта улица.
- Не знам вашата кола съвпада точно с номера на колата
използвана при обира.
- Не е възможно.
- Колата ми беше с мен през цялата вечер.
- А вие къде беше?
С... мой приятел.
- Пихме по няколко бири.
- Къде?
Ами не си спомням точно, защото нали разбираш, бях малко пиян.
- Карал си пиян?
- Моля?
Бил си с колата и си бил пиян, следователно си карал пиян.
Не си спомням такова нещо.
- Как каза, че се казва приятелят ти?
- Уолтър Дафи. Даф.
И този Дафи ще потвърди, че си бил с него по времето когато е извършен обира?
Да, ще потвърди. Съвсем. Да.
- Малко трепериш май, Пламър.
- Да.
- За пиячка. Кофти навик е.
- О, абсолютно.
Казал си му, че си бил с мен. Дал си му името ми?
Да не искаш да лъжа ченге?
- Да! Да, искам!
- Къде по дяволите е Лоуч?
- Ще дойде.
Каза да паркираме на това място в 3:00 и да чакаме докато се появи.
Ами, вече е и 10. Няма да се появи.
Ще се появи. Този план, за разлика от твойте планове, ще успее.
И знаеш ли защо?
Защото проявих творческо въображение и
видях как успява, в главата си.
Всички ръцете горе! Парите в чантата!
Всички на пода! Слагай парите в чантата!
Ще те гръмна в задника!
Няма да дойде.
- Ще дойде.
- Хайде да тръгваме.
- Да вървим! Пали колата, задник.
- Казах ти, че ще дойде.
- Карай! Пали! Пали!
- Ограбили са банка!Ограбили са банка, Джон.
- Чакай, къде са ми парите?
- Карай или умри.
За Бога, Джон, карай! Опрели са пистолет в главата ти.
Никъде не отивам докато не си получа моите $30,000.
- Изкарайте тия от колата!
- Искам си парите!
- Мъртъв си!
- Махай се!
- О, толкова си мъртъв! Мъртъв!
- Искам си парите!
Мъртви сме. Карай! Карай! Толкова сме мъртви! Толкова сме мъртви!
Върни се, задник такъв! Задник!
Ударих Дейвид Лоуч в главата. Ударих го! Беше страхотно, Даф.
Супер! Страхотен план между другото. Сигурно аз не можах да си го представя в главата си
защото имах пистолет насочен към нея.
- До скоро.
- Къде отиваш?
Не знам, но няма да се навъртам около колата за бягството.
- А аз просто да си зарежа колата тука, така ли?
- Знаеш ли какъв ти е проблема, Джон?
- Че не знаеш кога да се откажеш.
- Мислиш, че това ми е проблема, ли Даф?
Не това ми е проблема. Искаш ли да знаеш какъв ми е проблема?
Ти. Ти си. Ти си проблемът!
Ти! Ти! Ти!
Това е двустранно огледало, Даф.
Навърших 40 години миналата седмица.
И знаете ли какво направих?
Направих си ректоскопия при др.Спенсър. И знаете ли какво ми каза той?
"Детектив Чарлз, имате един от най-чистите ректуми, които някога съм виждал." И знаете ли защо?
През по-спокойните часове тук използвам четка за зъби,
която държа в бюрото си, за да достигна до труднодостъпните места.
За едно наистина добро изчеткване.
- Мислите се за много умни, нали?
- Не.
Като накарахте касетите от камерата за наблюдение да изчезнат,
като просто се отървахте от тях.
- Какви касети?
- Ще ми направиш ли една лична услуга, синко?
- Разбира се.
Никога не си играй с мен, става ли?
Вие двамата идиоти изкарахте голям късмет. Нямам достатъчно доказателства за да ви задържа тук.
Но помнете ми думата, господа. Вие пропадате.
Или сами ще си паднете или аз сам ще ви бутна.
Но така или иначе, паднете ли
ще си останете долу.
Ще останете долу.
А сега ставайте и се разкарайте!
Ставайте и се разкарайте! Ставайте и се разкарайте! Ставайте и се разкарайте!
Ставайте и се махайте! Ставайте и се махайте! Не ми пипай вратата!
Здравей.
Илейн, знам, че се чудиш къде съм бил
и знам, че напоследък бях разсеян и се държах странно, но ти обещавам, че
всичко ще се оправи. Обичам те и...
- Аз ще ги вдигна.
- Лъжливо копеле такова!
- Какво съм направил?
- През цялото време се преструваше, че си свестен
а сега разбирам, че си един болен, извратен перверзник!
Какво? От къде взе това?
От татко. Ти си извратен!
Ти си откачен травестит!
- И ме излъга!
- Да,излъгах те, но нека ти кажа защо.
Норийн беше приета в Харвард и й трябваха $30,000.
А аз бях обещал да платя за обучението и се опитах да открадна парите
от един тип, но както виждаш, се оказах в перука и в рокля, и се гушках с него.
- Гушкали сте се?
- Да!
После отидох в магазин за алкохол с пистолет и замалко не ме застреляха.
А днес следобед бях на косъм да карам колата за бягството след банков обир.
И ударих Дейвид Лоуч в лицето с онзи заключващ лост, който ми беше подарила за Коледа.
- Лудият Дейвид Лоуч от училище?
- А и баща ти..
- Какво си му направил?
- Нищо. И там е проблема.
Вечно ме следи и ме заплашва. А като се прибера
той е тук за да те изведе на срещи.
- Каква срещи?
Като те разхожда с готината си кола. И ти се прибираш миришейки цялата на английска кожа на тапицерията му,
а аз сънувам откачени сънища свързани с Англия.
Защо не дойде при мен от началото?
Защо най-трудно е било да кажеш на мен истината?
От всички неща, който направих през последните няколко дни
единственото, което не можех да направя, бе да те разочаровам.
Харесваш ли кошниците ми?
Да.
- И не мислиш, че са просто едно хоби?
- Не, страхотни са!
О,Джон.
Знам от къде можем да намерим 30,000 долара.
- От къде?
- От баща ми.
Няма да вземем пари назаем от баща ти.
- Знам. Просто ще ги вземем, не назаем.
- Ще ги "вземем" като да ги откраднем?
Веднъж когато беше пиян ми каза, че държи близо $50,000 в брой в службата.
- В Хоумспитал?
- Да. Просто си стоят там.
И ни чакат.
Ще бъде лесно.
- И забавно.
- Не знам, Илейн.
- Да крадем от баща ти...?
- Какво? Той има застраховка.
- Всъщност ще откраднем от застрахователите.
- Гадове.
Да.
Разкажи ми пак как си ударил Дейвид Лоуч в лицето.
Ами, нека просто кажем, че му разказах играта.
- Ти не плачеш.
- Че защо да плача?
Не е могла да напише бреза?
Чакай..
Трябва да ти призная нещо.
Какво?
Не съм ходил да видя къщата.
- Не е ли сладка?
- Да.
Обожавам я.
Страшно харесвам тази кухня.
Илейн каза, че ни трябва и трети
И имаше само едно място, където можехме да отидем.
Трябваше да отидем при Даф.
- Какво е това?
- Сирене Грюер. Хубаво е.
Наистина ли? Хубаво ли е?
Меко и вкусно, и същевременно леко пиканто?
Втасвало две години и kръстено на района Грюер в Швейцария?
Много добре знам къде е Грюер,Илейн. Дори съм бил в Грюер.
Грюер е във Франция.
- Все едно. Илейн.
- Е, ще ни помогнеш ли?
Мамо! Личен разговор!
- Удари главата ми в колата.
- Бях изнервен. Извинявай, Даф.
- Трябва да нося лепенка сега.
- Ще ни помогнеш ли или не?
Не мога да ти се сърдя дълго, човече.
Илейн , ние с теб трябва даси обещаем, че повече няма да се обиждаме.
- Аз никога не съм те обиждала.
- Лъжлива кучка!
- А ти си торба с лайна.
- Ти си.
- Ти си такъв нещастник!
- Грозница!
Добре, супер! Значи всички участваме.
- Всички готови ли са?
- Ти, Антон?
- Да.
- Гризелда, ти?
Готова съм, Стийв.
- Стан.
- Нали ти харесваше да си Стийв.
Видя какво стана със Стийв. Майната му на Стийв. Мразя Стийв.
Да го направим.
Хайде. Хайде.
Давайте, давайте.
Даф, какво е това?
Знаеш ли изобщо какво правиш?
Ще ми се да мисля, че отговорът е очевиден.
Насам.
Чистачи.
Тръгват си.
Приготвили сме ви малка изненада, нали, Рекс?
Даф, това да не би да е смешен пластелин?
Един вид, да.
Момчета, отворено е.
- Той май наистина те харесва.
- Рекс!
Моето малко момиченце с тия двама пънове.
Точно така.
Той каза, че тук държи пари.
Да проверим в неговия офис. Разбийнякой прозорец, да прилича на влизане с взлом.
Да разбия прозорец? Аз съм малко зает тука.
Май му хареса моето “сиренето Грюер”.
Не ги намерам. И тук няма дори една моя снимка.
- Бас ловя, че са този.
- Какво?
В Човека-Орган.
Време за снак. Бягай да хванеш ръката.
Тук са. Супер, хайде да тръгваме.
- Стой!.
- Какво има?
Ти. Командваш, поемаш контрол.
Много си секси точно сега. Искам да го направим точно тук.
- Какво?
- Върху бюрото на баща ми.
Хайде, ние сме.
Джо. Хоумспитал.
Детектив Чарлз. Подкрепление. Веднага!
Не! Разкарай се! Разкарай се!
Задник! Мислеше си, че можеш да ме зарежеш там просто така?
Лоуч?
Да ме халосащ и после да ме оставиш да ме хванат?
Дейвид, виж,з нам, че нещо не се доразбрахме в банката,
но аз имам $50,000 тук, а на мен ми трябват само $30,000.
Виж ти, виж ти. И това ако не е големият, лош Дейвид Лоуч. Хубав нос.
Илейн, защо не се върнеш там отзад? Аз ще се оправя с това
Хареса ли ти като те понатупаха?
За втора порция ли си дошъл?
Татко!
- Благодаря ви, г-н Уорнър.
- Не ми благодари, мислех, че си ти.
А сега, ела тука и застани където стоеше той.
E, лайно такова,
ще ми обясниш ли какво става тука?
- Ами, г-н Уорнър,
Затваряй си плювалника и дай да те видим Хайде, момче.
За да бъдем честни, аз съм по-млад и съм в по-добра форма от вас.
- Не искам да чувам и гък от теб
- Добре, престанете.
Е, г-н Уорнър, ще трябва да го чуете от мен. А има много.
Нали се сещате, че ви казах,че никога не съм спал с дъщеря ви?
Е, не бях напълно честен.
Направихме го още същия ден, в който се запознахме. А оттогава насам
се чукаме като подивели зайци.
- Така че свиквайте!
- О, ще свикна.
В момента, в който ти свикнеш да ходиш носейки топките си
в торбичка.
Джон чакай! Спри!
- Даф, влизай!
- Спри! Спри!Спри!
Добре, давай, давай, давай! Карай, Джон! Куче - спри!
Даф, къде беше?
- Пуснете оръжието. Оставете го на земята!
- Ама те крадат...
- Крадат от моя Човек.
- Успокойте се.
- От моя човек.
- Гражданино, успокойте се.
И шяха да правят секс на бюрото ми.
Чуй ме. От тези няма да те заболи изобщо.
- Карай!
- Опитвам се! Карам!
- Трябва да се отървем от кучето.
- Майната му на кучето.
Не! Спри, кучето!
О, Боже!
Татко!
- Добре съм.
- Съжалявам, но ти беше лош с мен.
Добре съм. Добре съм, наистина.
Добре, че сте тук, полицай.
Защотот тук беше извършено престъпление.
Пуснете кучето.
Номер четири.
"О, да. Елате при Стийв."
Сега номер три.
"О, да. Елате при Стийв."
Това е той. Онзи в средата и другия до него.
Те ограбина магазина за алкохол, простреляха табелата, откраднаха порно списанията
и млякото с какао. О, да, те са човече.
По-добре ми разкажи всичко. Държим и приятелчето ти, гаджето ти.
Ясно ти е, че единият от тях ще си признае.
Не мисля. Илейн няма да проговори.
Тя ми е годеница. Имаме здрава връзка.
Добре. А г-н Дафи?
Няма начин. Дафи е най-старият ми приятел.
- Не знам защо сте нарочили мен?
Той го направи. Той го планира. Той го измисли.
Просто ми дайте химикал. Ще ви се подпиша на празен лист хартия, а вие си го попълнете както искате.
Това никак не е хубаво. Влизане с взлом.
Жестокост към животни. Опит за прегазване на човек.
Това е лошо. Това е много, много лошо.
Така, виж сега, със сигурност ще отидеш в затвора.
Най-добре да пледираш за невменяемост. Какво ще кажеш?
Всички да станат. Съдът започва да заседава.
Председателства Уважаемият Емет Кук. Седнете.
Добро утро на всички. Да започваме?
Помниш ли ме?
Имам снимката.
Аз... Такова, не мисля... Не виждам причина…
Та... свалям обвиненията.
- Справедливост!
- Спечелих дело!
- Какво правиш тук?
- Трябваше да проговоря, Джон.
Погледни ме. Не мога да отида в затвора.
Няма да изкарам и един ден там. Ще си ме предават като пакетче чипс.
Съжалявам, мой човек.
Наистина.
Това са $ 1,000, Даф. Какво да ги правя?
- Знаеш ли какъв ти е проблема?
- Kакъв?
Ти си прекалено добър приятел.
Джон?
Хората все говорят за предопределеност. Аз не вярвах в тези неща.
Все ми се щеше да вярвам, че ние сами сме господари на съдбата си.
А моята съдба се решаваше от кон с името Милейди.
И залозите за него бяха, ако щете вярвайте, 30 към 1. {114655}{114727}Бях опитал много начини за да намеря парите,
а си бях докарал само удари, стрелба и арест.
- И те тръгват!
- Та ето ме сега
залагайки всички надежди на Норийн за обучение, на едно четириного, което
нямаше шанс да победи ако ще да беше изстреляно от топ до финала.
И на втора позиция е номер 5, Милейди.
Приближавайки отзад, аутсайдерът с номер 5, Милейди.
Но по някаква причина, този ден
моят кон бягаше като за последно.
На последната отсечка, номер 4, Танц в мрака, изостава.
Надпреварата е между тези два коня.
Това съдба ли беше? Не знам. Но знам това:
Ако се появиш, дадеш най-доброто от себе си и от време на време се погушкашс някой съдия...
не е нужно да варваш в съдбата.
- И Милейди изпреварва на косъм!
- Защото съдбата ще повярва в теб.
Нещата се уредиха. Илейн и аз се оженихме.
Норийн не можа да присъства на сватбата. Беше в колежа.
Така че Пати беше шаферката.
И там, на стълбите на нашата красива нова къща
заобиколени от нашите специални приятели,
се чуствахме така, все едно най-накрая, изживявахме мечтата си.
Единственото, което не знаех, беше от къде Даф беше намерил онези $1,000.
Я виж ти. Какво имаме тук?
Ох.
Чакай да го изключа.
Знам точно за какво говориш.