Quills (2000) Свали субтитрите
ще ти разкажа, една покварена историйка.
Изкопана от аналите,
досадно истинска, но гарантирано стимулираща.
но така със сигурност ще разпали чувствата и похотта ти.
Историята на г-ца Ренар - пленителната млада аристократка,
чийто сексуални вкусове
се разпростираха по цялата гама между чаровното и пагубното.
Кой не е мечтал да удовлетвори всеки порив на сластта?
Да задоволи и най-низкия си глад?
Поради благородния си произход,
г-ца Ренар имаше възможност да направи всичко това.
Да сее болка и удоволствие с ненаситна страст.
Докато един ден...
Г-ца Ренар се озова в ръцете на един мъж,
по-извратен и перверзен даже от самата нея.
Изкуството му да доставя болка и сласт...
беше ненадминато.
Колко лесно, скъпи читателю,
човек може да се превърне от хищник в плячка.
Нетрайното удоволствие да му бъде отнето
и предоставено на друг.
Безкрайна е тази последователност...
Чаршафите, моля!
Чаршафите ви...
Лудницата Шарентан. Години по-късно
Добро утро.
Чаршафите, моля!
Аз съм.
Внимавай! Мастилото не е изсъхнало.
Побързай!
ИСТОРИЯТА НА МАРКИЗ ДЬО САД
- Ти ли си, Мади?
Да, майко. Нося мръсните чаршафи.
Ще отида да простра избелените.
Няма ли да ни помогнеш?
Бушон!
Не забравяй обноските!
Ето... Последната глава.
Г-н Масе иска още един ръкопис.
Харчат се като топъл хляб
- Ще му предам.
Ще донеса процента от печалбите.
- Ще чакам.
Може би тогава ще ми кажеш как се казваш.
Чисто е.
Последният роман на маркиз Дьо Сад.
Право от печатницата.
"Джъстин" от маркиз Дьо Сад...
"Ще ви разкажа за девицата, наречена Джъстин -
най-красивото момиче, влизало в манастир.
Тялото й бе така стегнато и налято,
че бе истински грях да бъде посветено на Господ.
Една сутрин епископът сложи ръка на бедрото й.
"Мили Боже!" - извика тя.
"Дойдох да призная греховете си, а не да натрупам нови."
Но старият свещеник я сложи на коленете си
и заметна расото й високо над бедрата,
като разголи розовата плът на задните й части.
Там между куполите на свежото й дупе,
цъфтеше ярка розова пъпка
и молеше да бъде откъсната.
Джъстин се съпротивляваше,
но този безчестен човек взе светата нафора,
тялото на Исус Христос,
и я постави върху трептящото отверстие на момичето."
Да продължавам ли, Ваше величество?
"Като извади мъжествеността си изпод расото,
епископът промърмори молитва на латински
и с един мощен тласък
я вкара в момичето."
Похотливият сюжет на романа и цветистият му стил сочат,
че автор е маркиз Дьо Сад.
Той пише в лудницата.
Достатъчно! Конфискувайте всички копия!
Ще ги изгорим на публична клада.
А авторът да бъде разстрелян.
Ако мога да отбележа, сир,
всички помним какво стана с Робеспиер, Марат и Дантон.
Нали не искате историята да ви запомни като деспот?
Аз съм историята!
Разбира се, Ваше величество.
Но ако излекувате маркиза...
Ако успеете там,
където многобройни лекари са се провалили безславно...
Никой не би обвинил Наполеон,
че е вразумил един безумец.
Предлагам да назначим експерт,
който да помогне на лудницата
и на нейния известен пациент.
Познавам идеалния кандидат -
д-р Ройе-Колар.
Той е известен учен и високо морален човек
с железен характер
и още по-желязна воля.
Колегите ми наричат методите ми
старомодни и варварски.
Но в "Хотел Дьо" ние държим на агресивното лечение.
Аз не търся слава, г-н Делбоне. Имам по-достойна мисия.
Аз се грижа за тези, на които Господ е обърнал гръб.
Работя върху тях със същата сила и строгост,
с която бих дресирал зло куче.
Това може да не е красиво,
но е съвършено милостиво.
Още няколко месеца бани и той ще е напълно здрав.
Императорът се надява,
че ще приложите своите знания
в лудницата "Шарентан".
Настоящият управител се ползва с голяма популярност.
Той е идеалист. А на нас ни трябва политик.
Знаете ли как наричам идеализма?
Големият лукс на младостта.
Не бива просто да преписваш думите.
Трябва да знаеш какво означават.
Свети Августин казва, че ангелите и дяволите живеят между нас.
Понякога те съжителстват в душата на един човек.
Тогава как да разберем
кой е добър и кой - лош?
Не можем.
Можем само да се борим със собствените си изкушения.
Довечера ще се упражняваш в четене, нали?
"Учителят запретна
полата на Коломб над кръста й.
"Нека бъда твой учител в изкуството на любовта." - каза той.
След това свали гащите й
чак до колената.
В трапчинката между краката й -
розова като лале
и тръпнеща като змиорка..."
Не бива да четем тези ужасни разкази.
Никой не те кара да слушаш.
"Той погледна венериния й хълм -
обетованата наслада, намигащото Божие око."
Била си в килията му, нали?
Един-два пъти.
Чух, че има точило и длето, с които си точи зъбите.
Той е писател, а не луд.
Тогава защо е тук?
- За убийство.
Не е вярно!
Книгите му са толкова извратени,
че един мъж убил жена си, след като ги прочел.
А две жени направили спонтанен аборт.
Щом го охулвате, не заслужавате да слушате разказите му.
Тя си пада по него!
Тя си пада по един друг мъж. Нали, Мадлен?
Нямат право да изпращат човек, който да ви диша във врата.
Няма да работя за никой друг.
Не се притеснявай, Валкур.
Това е само една административна мярка.
Не яж боята, Паскал.
По-приятно е да рисуваш пожари, вместо да ги палиш, нали?
Да.
Чисти чаршафи.
Чисти чаршафи...
Защо не ми дойдеш нагости?
Не сега!
- Знам, че имаш ключ.
Пъхни го в дупката ми.
Маркизе?
Къде изчезнахте?
Маркизе...
Изплаших ли те?
Вие?! Глупости! Аз съм два пъти по-бърза от вас.
Няма ли да попитате за книгата си?
Какво стана с нея?
Купуват я като пощурели.
А после я горят на клади.
Винаги има такава опасност, когато стилът ти е огнен.
Ако можех с тези монети да ти платя и за нещо друго!
Искам още нещо от вас.
Ти вече открадна сърцето ми.
Както и друг жизненоважен орган на юг от екватора ми.
Издателят иска спешно още един ръкопис.
Вече имам сюжет.
Вдъхновен от това, което ме заобикаля.
Нещастната история на девицата перачка.
Любимка на всички обитатели на крилото на опасно луди.
Има ли насилие?
- Със сигурност.
И ужасно много еротика?
- Дяволски много!
Но си има цена!
Целувка за всяка страница.
Може ли да са въздушни?
Цената е не по-малко твърда от всичко останало у мен.
Говорите така, както пишете.
Какво сме днес, Клеант?
Червенушка или славей?
Тук има само един вид птици, абате.
- Не ми казвай!
Кукувици.
Извинявай, чувал съм го и преди.
Написали сте дебела книга.
Развръзката е на друга цена.
Трябва да седнеш в скута ми.
Изисквате много от читателите си.
И цената на края е различна.
Каква?
- Девствената ти ципа.
А после ще я зашиеш отново
и ще се връщаш при мен, за да мога пак да те дефлорирам.
Това, което е възможно в романите,
е невъзможно в живота.
Само глупците не знаят това.
Госпожице Льоклер?
Идвате тъкмо навреме.
Този стар пръч се самозабрави.
Реши, че съм героиня от роман.
Мадлен...
- Да, абате?
Вместо да посещаваш маркиза,
по-добре идвай на изповед.
Чаша вино, абате?
Не е ли малко рано?
Разговорът е като някои части от анатомията ни -
винаги има нужда от овлажнител.
Това е рядка реколта от едно малко село до Бордо.
Вместо да мачкат гроздето с крака, те го слагат върху корема на булката
и младоженецът изкарва соковете му, прибирайки кораба си в дока.
Превъзходен букет с малко игрива нотка.
До дъно!
Виното е от нашата изба. Познах го по вкуса.
Ако бях казал, че е христова кръв,
щяхте да ми повярвате.
Тук се отнасяме добре с вас, нали?
Спите на пухено легло, а не на сламеник.
Донесохте собственото си бюро.
Имате достатъчно пера...
Да, така е. Глезите ме.
В замяна на това искаме само да спазвате правилата.
Не можете да посрещате гости.
Вие сте ми на гости.
Но аз не съм млад и невинен. Не можете да ме развратите.
Не бъдете така сигурен!
Вземете перото, маркизе.
Излейте извратените си мисли върху хартия,
за да не ви тормозят в живота.
Обещавам ви да пиша страница след страница.
Пристигнахме, докторе.
Добър ден, докторе. Очаквахме ви.
Много добре!
Д-р Ройс-Колар, добре дошли в "Шарентан".
Идването ми тук не бива да ви смущава, приятелю.
Просто ще наблюдавам работата ви.
Чиста формалност.
Вие сте човек на науката, а аз - на вярата.
И двамата ще сме полезни тук.
Ще ми трябва кабинет в сградата.
Защо императорът изведнъж
се заинтересува от моята...
От нашата работа?
Един от вашите пациенти е привлякъл вниманието му.
Разбрах, че прави онова, което пише в романите си.
Не и тук!
-Направил е някои грешки на младини.
Грешки? Моля ви! Четох анамнезата му.
На 16 е изнасилил момиче от прислугата с разпятие.
След 6 месеца в тъмницата е нарязал проститутка с бръснач.
Залял раните й с горещ восък.
Надявам се да прецените добре сегашното му състояние.
Не мога повече! Защо точно аз?!
Още веднъж, господа!
"Аз скромен обущар съм,
но най-искрено моля:
Обувката ти приеми, стани съпруга моя!"
Не я правете по-лоша! Кажи репликите си с чувство.
Не заслужава дори да си избършеш задника с нея.
Знам, че пиесата е отвратителна. Цирей върху лицето на литературата.
Като истински актьор.
- Аз не съм актьор, а язваджия.
Прелъсти я, глупако!
Поставените от него пиеси имат огромен успех.
И висока терапевтична стойност.
Приемането на чужди образи
е симптом, а не лечение.
"Хомо перверзио" е вид, който процъфтява в затвора.
Това е д-р Ройс-Колар. Той...
Ще ви бъда съветник тук.
Добре дошли в скромната ни лудница.
Чувствайте се като у дома си.
Защо той е при вас, а не в затвора?
Жена му има връзки.
- Жена му?!
По-добре луд съпруг, отколкото съпруг престъпник.
И не е правил опит за бягство?
Той е доста известен. Ще го заловим веднага.
А и тук има всичко, което желае.
Богата библиотека,
уроци по музика, физически упражнения...
И какъв е ефектът от лечението ви?
Вече не крещи и не плюе,
не тормози надзирателите и пациентите.
И пише?
Да.
Писането е като пургатив за токсините в мозъка му.
И му разрешавате да печата?
Книгите му? За четене?
Разбира се, че не! Те не подлежат на публикуване.
Цяла Франция е потресена от тази книга, а вие не сте чували за нея.
Спрете тези книги или императорът ще затвори "Шарентан".
Ще я затвори?! Но маркизът е само един от 200-та пациенти тук.
Опитайте с моя специален стол.
Или пък с пиявици.
Или пък бой с пръчки.
За да подхраня страха у него,
а не добродетелите?
Нека разреша проблема сам.
"Шарентан" е моят живот...
- Аз не съм безсърдечен.
Но тази книга е обида за всички почтени хора.
Обещавате ли, че няма да има друга?
Имате думата ми.
Какво има, абате?
- Маркизът ни е злепоставил.
Пред самия Наполеон!
- Какво е сторил?
Издал е един от ръкописите си.
Наистина ли?
Доверявам ти се прекалено сляпо, Мадлен.
Това е голямо
и тежко разочарование.
Да.
Хартията е евтина, шрифтът дребен...
Някой пазач ли подкупихте?
Нали казахте, че с писане ще излекувам лудостта си?
Но не можете да публикувате!
И то зад гърба ми!
Цялата ли я прочетохте или само мръсните сценки?
Прочетох достатъчно.
И?
Това не е никакъв роман,
а енциклопедия на перверзиите.
Няма никаква литературна стойност.
Образите са изкуствени, диалогът е плитък.
Думи като "чеп" се повтарят непрекъснато.
За съжаление сте прав.
Гледната точка е на кон с капаци.
Само най-лошото у човека.
Пиша за единствената истина,
валидна за цялото човечество -
Ние ядем, серем, ебем, убиваме и умираме.
Но също така се влюбваме.
Строим градове, пишем симфонии...
Защо не пишете затова?
Това не е морален трактат.
Но нали дългът на изкуството е да ни отличава от зверовете?
Мислех, че това е ваша работа, а не моя.
Още един такъв номер
и ще ви отнема всички привилегии.
Виновен е онзи доктор, нали?
Дошъл е да узурпира мястото ви.
Не само вие сте в опасност.
Заплашиха, че ще ни затворят.
Това са глупости!
Бъдещето ни зависи от перото ви.
Значи наистина е по-силно от меч.
Поставете се на мое място.
Ако затворят "Шарентан", пациентите няма къде да отидат.
Майната им! Нека измрат на улицата, както е отредила природата.
Включително и вие?
Ако смятате, че някога съм бил благосклонен към вас...
Ако съм ви пускал на разходка
или съм ви дал мека възглавница...
Ако съм пил вино с вас или съм се смял на шегите ви...
Значи сте ми задължен,
заради самия вас и заради "Шарентан".
Имате душа на поет.
Защо не започнете да пишете?
Имам ли думата ви?
- Направо ме потресохте!
Положих огромно старание
да насоча усилията си към почтено занимание.
А за награда вие се съмнявате в мен?
Нима не вярвате в собствените си методи на лечение?
Я виж ти!
Тук явно и стените имат уши.
Нали?
Е?
Поговорих разумно с него.
Тук разчитаме на разума.
И?
- Обеща да спазва реда.
Маркизът е повече от пациент. Той е мой приятел.
Имате странни приятели.
Но ако всичко е наред,
смятам да посетя един мой приятел.
Докторе?
- Дойдох за булката си.
Не ви очаквахме толкова скоро.
Симон все още е твърде млада.
Вече работя в "Шарентан"
и имам нужда от съпруга.
Симон...
Нали помниш д-р Ройс-Колар?
Не бих забравила годеника си.
Той дошъл да те вземе.
Днес? Сега?
Съжалявам, госпожице,
но нямах време да ви пиша.
Бъди благодарна, дете!
Бедните сирачета рядко се омъжват.
Остават стари моми или още по-лошо - монахини!
Благодари на Бога,
че съдбата ти е спестила подобна участ.
Сбогом, Симон.
Бог да те благослови!
Кочияш!
Императорът иска да чувствате добре.
Замъкът е подарък от него.
Ремонтът остава за ваша сметка.
Г-н Пруи е най обещаващият придворен архитект.
Той е на ваше разположение.
Мястото е празно от Революцията.
Има потенциал.
Симон?
Тук ли ще живея?
Замъкът беше на дук Дьо Бланжи - отявлен монархист.
Якобинците не му простиха.
Жена му се опита да избяга.
Хванаха я тук - на стълбището.
Намушкаха я с байонети.
Всичко в името "Божие", нали докторе?
Аз не тъгувам за миналото, а гледам в бъдещето.
Г-н Пруи...
Ще ни трябва нов мрамор, нали?
За всичко ще питате жена ми.
Ако иска венецианско стъкло,
холандско кадифе, италиански мозайки... Не жалете парите.
Но искам стаята й да се заключва отвън
и да има решетки на прозорците.
Решетки?!
В манастира Симон е била далеч от светските изкушения.
Смятам нещата да останат така.
Тя е рядка птичка.
И аз ще я държа в клетка!
Сестрите
едва ли са ти обяснили
какво представлява бракът.
За задълженията на съпругата
към съпруга!
Истински скандал!
Този доктор се преструва на почтен господин.
Но е прекалено стар за нея.
Тя едва завърши училище.
- Отнесе я, без да каже и дума.
И това не е всичко.
- Кажи ми!
Малкото същество е само на 16.
Дори по-млада. Истинско дете!
Монахините ни разказаха и още.
Слушай...
Щяла да става монахиня...
Разкажи ми още!
Взел я от манастира със статуя на Дева Мария и разпятие на врата.
Разкажи ми още.
Спокойно може да й е дядо.
Лицемер!
Идеален сюжет за фарс, нали?
Абат Де Колмие!
Билетите за представленията ви се намират все по-трудно...
В комедията миналата седмица игра един много чаровен младеж.
Нямах представа, че е имбецил.
Всеки човек има талант.
Това не е ли новият лекар?
Казват, че бил изтъкнат експерт.
Трябва да му признаем едно - има прекрасна дъщеря.
Стига толкова глупости!
Ние можем много повече!
Запомнете, господа! Във вашите деликатни умове
и забележителни тела
има изкуство, което чака да се роди!
Нека да покажем на доктора нещо, което да запомни за цял живот.
Мадам Боживал и г-ца Кларил.
А пред тях е съпругата на маркиза.
Наистина ли?
Извинете, но е време да започваме.
Ти! Северен вятър!
Дами и господа,
има промяна в програмата.
Няма да ви представим "Щастливият обущар".
Тази вечер ще видите
премиерата на една нова пиеса
в чест на нашия скъп д-р Ройе-Колар
и красивата му съпруга.
Комедията се казва...
"Любовни престъпления!"
Написана от най-известния пациент в "Шарентан"
- маркиз Дьо Сад!
Статуята!
Къде отиваме, о сестро свята?
Виж как снегът затрупал е земята!
Не се бави, Южен, път няма друг.
Аз те водя при бъдещият ти съпруг.
Там ще стоплиш снагата си млада
и ще научиш какво е наслада.
Най-сетне моята булка дойде!
Побързай! Влез вътре, мило дете.
Тук те очакват прекрасни неща -
марципан и сладкиш с разбити яйца.
Съпруг като тоз е цяла мечта.
Щастлива съм, че ще му стана жена.
Благодаря, сестро, че ценния товар
доведе при мен в замъка стар.
Едва ли знае тя какво я чака -
любовните престъпления на брака!
Побързай, дете! Всички дрехи свали.
Моят скиптър стоманен ти посрещни.
Недейте, моля ви! Какъв кошмар!
Не сте човек, а просто звяр.
Подчини се веднага!
Вдигай бързо крака!
- Тръгвай си веднага!
Току-що започна.
- Прави каквото ти казвам!
Да аз съм прасе,
но ти имаш трюфели там долу.
С усещане ново сблъсквам се аз. Странна смес от срам и екстаз.
Езикът ти гъвкав е като змия. Също като този на светата сестра.
Вече си тръгвате? Явно сюжетът ви е познат до болка
Значи такава е тази свята сестра?
Тя прави и още по-лоши неща.
И млади и стари - тя не подбира.
Познава се с всички от манастира.
Имам към теб послание лично. Нека опитаме странично!
Не съпруг, а цяла беда! Отвсякъде ме облада.
Ще ръгам аз и пушек ще се вдига! Ще спра, когато кажеш "Стига!".
Гответе се за следващата сцена.
... задна прашка!
Вече ще трябва да опитам с уста. На всякъде другаде ме заболя.
Съпруга добра ти ми бъди!
Смело напред и после... глътни!
Стига!
Заведете го в лечебницата! Мади?
Нарани ли те?
- Очите ми се насълзиха от дъха му.
Мадлен!
Нима искате да съсипете всички ни?
Стига глупости!
Чудя се чия ли е вината? На автора или на музата?
Това е само литература.
Няма нищо общо с действителността.
Как не ви е срам
да използвате тези кретени за финансова изгода!
Това не е вярно.
Хората идват да гледат изроди!
"Шарентан" е болница, а не цирк.
Затварям театъра ви!
Колкото до вашия драматург...
Ще направя всичко по силите си!
Направете и повече, защото иначе ще уведомя властите,
че лудите управляват лудницата.
Надявам се, че сте доволен.
Той затвори театъра ни.
Не може да постъпва така с мен!
Как може да сте такъв егоист?!
Ние му показахме огледало,
а той не хареса това, което видя.
Какво правите с перата ми?
- Вие не удържахте на обещанието си.
Нали не съм публикувал нищо!
Може би някога ще ви ги върна.
Не!
Главата ми е пълна с демони.
Трябва да ги изливам върху хартия.
Защо не прочетете нещо?
Да пишеш повече, отколкото да четеш.
Колко аматьорско!
Ето...
Започнете с Библията.
Тя поне е написана със стил.
Вашият чудовищен Бог!
Той провеси сина си като парче телешко!
Как ли би постъпил с мен?
Защо ми причинявате това?
Престанете!
Ще умра от самота
без компанията на героите си.
Без курвите и педерастите?
По-добре да не са за вас.
Имам предложение.
- Винаги имате.
Имам пълна власт над Мадлен.
Мога да я накарам да ви посети някоя нощ.
Не знам кого обиждате повече - нея или мен!
Ще ви отвори райските двери...
Напрегнат сте, липсва ви чукане.
Лека нощ, маркизе.
Тогава чукайте мен! Проклет да сте, абате!
Не виждате ли състоянието ми?
Не виждате ли колко е сериозно?
Аз пиша несъзнателно, както дишам.
То е моята постоянна ерекция!
Направих всичко, което ми поръча.
Отидох при дърворезбар.
Той се смя и ме нарече "курва".
Но ми взе парите.
Не знам кое ти доставя повече удоволствие -
тези предмети
или унижението, което изпитвам докато ги поръчвам.
И още нещо важно -
донесох ти анасонови капки.
И шоколадови бонбони.
Наистина ли, мадам?
Пълни са с крем, нали?
Знаеш, че няма да ги докосна,
ако не са изпълнени...
Препълнени с крем!
Носиш ли още нещо за езика ми?
Недей, Донатиен!
Носиш ли ми някакъв друг сладкиш?
Засрами се...
Мамка ти, жено! Бонбони!
Мислиш, че ще дъвча жалките ти трюфели
когато имам изгаряща нужда
от пера за писане!
И мастилница!
Прости ми, моля те...
Аз бях изнасилен!
По-жестоко от всяка моя героиня.
- Как можех да знам, скъпи?
Писмо ли трябваше да ти напиша?
С какво, моя тъпа съпруго?
Моля те, Донатиен!
Не продължавай да пишеш чудовищните си творби.
Дошла си да ме поучаваш?!
- Постави лудостта си на сцена.
Изпратиха те тук, нали?
Не прави доктора свой враг.
Ще издълбая името си на гърба му и ще напълня раните със сол!
Ти си в безопасност. Тук те пазят дебелите стени.
Моят затвор няма стени, но е много по-жесток.
Където и да отида хората ме сочат.
В операта ме освиркват.
Свещеникът не слуша изповедите ми.
Каза, че съм обречена.
Защо да страдам за твоите грехове?
Такава е съдбата на мъченика.
От теб искам само
да ми върнеш анонимността.
Опита ли да ме освободиш? Не!
Подаде ли молба до съда? Не!
Поиска ли аудиенция при императора?
- Той отказва да ме приеме.
Удобно е мъжът ти да е под ключ.
Няма нужда да си мълчиш,
да вдигаш фуста и да използваш устата си за мое удоволствие.
Ти не си ми съпруга! Ти си поредният тъмничар!
Разкарай тази крава оттук!
Намери й място в западното крило. Затвори я при истериците!
Нека разбере какво е усещането!
Горгона! Свиня!
За жена със скромен произход, съпругата ви има отличен вкус.
Предложих й гранит за фоайето, а тя пожела перуански мрамор.
Той струва цяло състояние!
Дайте й каквото пожелае.
Бих искал да го направя,,
но със този скромен бюджет...
Аз съм архитект, а не магьосник.
Трябва да видя доктора веднага!
Въпросът е на живот и смърт.
Не приемам никого без уговорка.
Отчаянието ме накара да забравя етикета.
Нямам време за капризите на лудите.
Но вие работите в лудница.
Всеки момент от времето ви е посветен на лудите.
Бъдете кратка.
Вие сте нов в "Шарентан"
и все още не познавате необичайния случай на съпруга ми.
Моите уважения, мадам,
но цяла Франция знае за съпруга ви.
Ще ни оставите ли насаме?
Разбира се.
Господа...
Мадам!
Предполагам, че молите за милост от името на съпруга си.
Така ли мислите?
Най-искрено се надявам,
че той ще остане там завинаги.
И че, когато най-накрая угасне зад вашите дебели стени,
ще оставите тялото му на плъховете.
Явно съм сгрешил.
Ако не можете да го излекувате,
поне ви моля да обуздаете звяра, който вилнее в душата му.
Това не е много лесно, мадам.
Нали разбирате колко скъпо излиза
лечението на мъжа ви в "Шарентан"?
Плащам таксата му всеки месец, въпреки, че не знам защо.
Това покрива разноските му,
но не остават пари за лечение.
Опиати за успокояване.
Вериги, с които да го наказваме.
Ако можете да осигурите средства...
Аз не съм богата.
Но получавате пари от книгите му.
Това са мръсни пари, докторе.
Каква чудесна идея!
Мръсните пари, плод на неговото падение,
ще помогнат да бъде спасен.
Каква перверзия!
Чест с етикет за цената й!
Представете си
всички приятели, които отново ще ви целуват ръка.
"Радвам се да ви видя отново, маркизо!"
"Вече се върнахте от пътешествието в бездната на безчестието."
Не си играйте с мен, докторе.
Сега е моментът да изберете какъв ще е епитафът ви -
благородната маркиза,
жената, която спаси "Шарентан".
Или съпругата на сатаната!
Вашата щедрост ще ускори
лечението на съпруга ви.
Вземаме перуанския мрамор.
Задължена съм ви.
- И аз на вас.
Може ли да споделя с вас най-жестокия му грях?
Преди много време
в безгрижните години на младостта
той ме накара да го обикна.
Скъпа моя Мадлен! Донеси ми перо и мастило.
Не смея!
Докторът ви наблюдава по-зорко от всякога.
Д-р Монталиве беше, меко казано, дребничък.
Отпусната пишката му бе като стафидка.
Възбудена - цели 10 сантиметра.
Той опитваше да впечатли жените с другите си достойнства -
с хубаво вино и огромна къща, в противовес на мъжествеността му.
Гредите за покрива пристигат от Прованс.
другата седмица пристига стенописец от Париж,
за да изрисува тавана на балната зала.
Това не те ли радва?
- Много.
Бих предпочел да пия бренди в салона.
Там можем да седнем един до друг пред огъня.
Предпочитам да си чета.
Предпочиташ книгата пред компанията на съпруга си?
Нищо чудно! Аз съм от плът и кръв.
Не мога да се сравнявам с напечатана страница.
Приятна вечер. Наслаждавай се на самотата си.
Чаршафите...
Сега или никога!
Щом не можеш да я прочетеш на майка си,
значи не бива да я четеш.
Това не е за теб, мамо.
Хайде, скъпа! Почети ми!
Сексуалните апетити на г-н Булоа могат да бъдат описани
само като "пост мортем".
Най-голямото завоевание
на този гробищен Дон Жуан
бе дама 60 години по-възрастна от него, покойница от 12 години."
Ужасно!
Истински ужас!
Продължавай де!
"Той я люби с такава страст,
че костите й се разпаднаха,
Но й направи най-големия комплимент, на който бе способен."
Да?
"Копаенето си заслужаваше!"
Веднъж попита за името ми.
Казвам се Мадлен.
Име на сладкиш.
Ти нямаш ли си име?
Ела да пояздим някой ден и може да ти го кажа.
Майка ти може и да е сляпа, но ти виждаш много добре.
Майка ми ослепя от лугата.
Чаршафите й костваха зрението.
Това ще й коства и повече!
- Опитайте с добро...
От какво са се оцветили така?
Аз съм перачка, а не детектив.
Може би казаните са ръждясали.
Или пък лугата е гранясала.
Или може би...
Може би това са чаршафите на нашия приятел маркиза.
Имаме над 200 легла. Може да са на всеки.
Такава фина тъкан? И то с неговия монограм?
Тя лъже, и то безочливо!
Махаме всичко, абате.
Остана още малко.
- Всичко, което става за писане!
Играете по свирката на доктора?
Нима искате да умра от студ?
Вземете му килима!
Този килим струва повече,
отколкото ще изкарате в живота си!
И стола!
- Добре! Вземете всичко.
Вземете и това,
но внимавайте!
Не знаете къде съм го пъхал.
Не забравяйте и Дева Мария -
малката еврейска курва.
развратната девица-майка. Цяла религия от един оксиморон!
Вземете му виното.
От днес ще пие само вода.
Вода?!
- И месото ще е обезкостено.
Вие продължихте да пишете.
Аз не създавам света, само го описвам.
Описвате само ужасите му. И то за собствено удоволствие.
Пиша за това, което виждам.
Всички сме наредени на опашка пред кървавия нож на гилотината.
Реките от кръв продължават
да текат в краката ни, абате.
Аз съм бил в ада, младежо.
А ти само си чел за него.
Наистина съжалявам, маркизе.
Обетът за въздържание
позволява ли да й го сложиш в устата?
Жалък червей!
Творецът разцъфтява в неблагоприятни условия.
Любопитно ти е, нали?
Ще ти доставя удоволствие.
Не знаеш какво изпускаш, скъпа.
Търся една книга. Сигурно сте я чували.
Останала ми е само една.
Със собствените си ръце я измъкнах от кладата.
Моля ви, побързайте! Съпругът ми ще заключи вратата.
Малка сладурана като теб
не бива да чете такива мръсотии.
Аз съм израсла в манастир.
Познавам света само от книгите.
Млади девици, освободете се
от тиранията на добродетелта.
Опитайте удоволствията на плътта.
Силата на мъжа се крие в неговия юмрук,
а силата на жената лежи
в кадифената гънка между краката й.
Вече е късно, Симон, скъпа.
Остави тези стихотворения.
Закуската.
Мадлен, умолявам те...
Какво са ви сторили?
Мъченията им са така жестоки,
че дори аз не намирам думи, да ги опиша.
Ако имаш и капка жал в сърцето,
ще забравиш предпазливостта
и ще отключиш вратата ми.
Господи!
Не смея.
- Имам изненада за теб.
Отвори я!
Най-новата ми книга!
Започва от левия ми ръкав
и продължава по гърба ми.
Най-дългото изречение минава
по дължината на жезъла ми.
Естествено, краят е разположен
точно на дясната ми обувка.
С рога?
Да.
Гола в чиния?
- Да.
100 палави езика?
Да.
Вие сте гений!
- Да.
Бягай!
Не искам да пострадаш заради моите провинения.
Забъркаш ли се с дявола, ще платиш дяволска цена.
Господи!
Спрете го!
Вижте какво ви донесох!
Две глави - по една на всяка буза.
Моята книга!
Върнете този звяр в клетката му!
Държите да прочетете панталона ми?
Кажете какво ме чака! 50 камшика? Нощ в карцера?
Няма да си цапам ръцете с него.
Това е първото правило в политиката, нали?
Осъждаш, но не екзекутираш.
Имате късмет, че ви наказвам аз.
Докторът щеше да ви одере жив.
Докторът е мой тип човек.
Какво да направя с вас?
Какво ограничение да ви наложа?
Съблечете се!
И бричовете.
Ти започна тази игра
и ще я довършиш.
Или не ти стига смелост?
Знаех си!
Много мощен афродизиак,
нали, сладурчето ми?
Да имаш власт над друг човек.
Перуката ви.
Повече няма да разпространявате скверните си писания.
Вече няма да пишете
дори опозореното си име!
Нима убежденията ти
няма да издържат един сблъсък с моите?
Толкова ли е слаб твоя Господ? Много жалко!
Не се ласкайте, маркизе.
Вие не сте Антихристът.
Вие сте просто един бунтар, който по случайност е грамотен.
Видях я с очите си.
Пъхна ключа и му отключи.
Спрете!
Оставете я да виси!
Мади...
Щом сте толкова жаден за кръв,
тогава пролейте моята!
Започвай!
Веднага!
Не е нужно.
Ако ще ставате мъченик,
Станете такъв заради Господ.
А не заради една перачка. А сега се облечете.
Ако знаех какво ще четеш.
Никога нямаше да те науча.
Не говорете така!
Четенето е моето спасение.
Но защо неговата порнография?
Не е много лесно да слугуваш на луди.
Видяла съм толкова много,
че не е лесно да ме заинтригуваш.
Представям си, че съм в романа.
Играя всяка от ролите.
Всяка блудница и убийца...
- Мади!
Ако не съм лоша в романите,
едва ли бих могла да бъда толкова добра в живота.
Това място не за дете като теб.
Ще те отпратя оттук.
Можем да облечем стените в китайска коприна
или с флорентинска дамаска.
Обичате ли литературата?
- Моля?
Харесвам мъжете, които обичат...
... книгите.
Госпожо, как може?!
Наистина ли прочетохте това?
Знам го наизуст.
В живота на младата дама
идва момент, в който книгите
отстъпват място на личния опит.
Но за това, господине,
е необходим учител
Станало ли е нещо?
Абате... Умолявам ви, не ме отпращайте!
Знам, че мислите за мен,
но сърцето ми ще остане тук.
При маркиза?
Вие сте поне два пъти по-сляп от майка ми.
Виж, Мадлен...
За някои чувства не бива дори да се говори на глас.
Защо?
Защото...
Защото ни подтикват към действие.
Действие,
което не бива...
Не!
Какво направих...
Върни се в стаята си.
Сега ще ме намразиш, нали?
Аз те обичам, Мадлен.
Обичам всички Божи чеда.
Прости ми!
Мадлен!
Мади...
Не ме отпращаш заради маркиза.
Отпращаш ме заради себе си.
Направи ми една последна услуга. Изслушай ме.
Не се доближавай, абате! Бог ни гледа.
Мади...
Уважаеми д-р Ройе-Колар,
замъкът ви е завършен.
Ще намерите всичко на мястото му -
драпериите, английските звънци,
дори дръжките от слонова кост.
Липсва само една подробност...
Съпругата ви.
Напиши му, че не съм глупачка.
A затворът си е затвор,
дори когато е тапициран с китайска коприна.
Когато четете това,
ние ще сме на път за Англия или за още по-далечно място.
Напиши му, че ако ни открие,
ти ще прережеш вените си, а аз ще забия нож в сърцето си.
по-скоро би умряла, отколкото да предадеш любовта ни?
Не. Но ти му го напиши.
Напиши го по-бързо
и ще ме обладаеш отново на безценните му ленени чаршафи.
А после ще те обладая
на мечата кожа в кабинета му.
И накрая като прощален жест,
ще оставим знака на любовта си на перуанския мрамор.
Симон!
Симон...
Спрете!
Умолявам ви, спрете!
Ще пиша морални историйки.
Детски стихчета!
Възбуждаш се, когато мъчиш хората, нали?
Виждам издутината.
Не разбирате ли, самовлюбени копелета?!
Само ме дразните
и затвърждавате принципните ми убеждения.
Не си ли виждала
гол мъж досега?
Абатът ме отпраща оттук.
Да.
Разбира се.
Маркизе...
Подарете ми една последна история.
И как да я напиша?
С прах върху въздуха?
Прошепнете ми я сега.
Това е прекалено опасно.
Може и да не се видим повече.
Оставете ми нещо за спомен!
Сега не е времето, тук не е мястото.
Победиха ни.
Не вярвах, че ще ви пречупят.
Бих разказал хиляди истории.
Разкажете ми една!
Може и да успея.
Тази вечер отиди в склада.
Вземи си перо и мастило.
Ще ти разкажа такава история
че ангелите ще се разплачат,
а светците ще останат без дъх.
Готови ли сте?
- Вие ли сте, маркизе?
Кой друг може да е?! Свърза ли се с другите?
Аз вече не съм човек.
Превърнах се във врабче.
Така ли?
Аз пък се превърнах в котка!
Ако не направиш това, което ти кажа,
ще схрускам крехките ти кокали!
Разбра ли ме?
На вашите услуги!
Скъпи мой читателю,
чуй най-покварената история,
разказвана някога от човек.
Предай нататък!
Дофан. Скъпи мой читателю,
чуй най-покварената история,
разказвана някога.
Скъпи мой читателю,
чуй една покварена история.
Бушон!
Скъпи мой читателю, чуй най-покварената история,
която ще ти разкажа.
Чуй ме!
Какво каза, Бушон?
Чуй моята история. Тя е покварена.
Историята на проститутката Фаншон,
която природата бе дарила
с великолепие между краката
и най-изваяния задник,
създаван от Божията ръка.
Фаншон бе проститутка
с великолепие
между краката и...
Най-изваяния задник!
И най-изваяния задник.
Великата ми проза е осквернена от съзнанията на луди.
Може пък и да я подобрят.
За курвата, наречена Фаншон...
За курвата, наречена Фаншон.
Първият клиент на Фаншон бе един хирург.
Той прокара пръсти по голата й кожа...
Галейки голата й кожа.
Голата й кожа...
Това го чух!
"Какво да подготвя? - попита Фаншон.
Устата си, задника
или сочната си стрида?
Какво да подготвя?
Задника или сочната си стрида?
Ни едно от трите каза хирургът, точейки скалпела си.
Коя дупка?
Устата, задника или сочната...
Сочната стрида!
Ще направя нови отверстия там, където никога не ги е имало.
Не! - извика хирургът...
... нови отверстия там, където никога не ги е имало.
Фаншон нададе такъв крясък,
че хирургът се почувства длъжен да изтръгне езика й.
Нададе такъв крясък...
Крясъкът бе така силен...
Толкова силен крясък...
Че той се почувства длъжен....
За да запечата раната, той взе ръжена от огнището.
... да й изтръгне езика.
Взе ръжена от огъня.
- От огъня!
Той взе ръжена от огъня.
От огъня...
Той взе ръжена от огъня.
Дофан?
Какво става по-нататък?
- Бушон, думите?
Предай ми думите.
- Огън.
Дофан!
Какво става по-нататък?
Огън!
- Какво става?
Предайте ми думите!
Пожар!
Отворете вратите! Изведете пациентите!
Дайте вода!
Донесете вода!
Бушон?
Не забравяй обноските, Бушон!
Мадлен!
Мадлен...
Мади...
Тя повика дявола и той дойде при нас!
Тя е виновна!
Не!
Трябва да спасим "Шарентан"! На41правете верига!
Трябва да спрем огъня!
Пазачите!
Добре ли си?
Побързай!
Къде си, Мади?
"Той се почувства длъжен да изтръгне езика й..."
Бушон, почакай!
Съжалявам, абате! Не можах да се спра.
Господи!
Мадлен?
Не се страхувай!
Подготвили сме ти една изненада.
Добро момче...
Добро момче!
Чакайте!
Повече няма да правя така.
Обещавам!
Вината не е на Бушон.
Той е просто неуспешен експеримент на природата.
Без дисциплина, без съвест, без морал.
Нашият дълг е да бъдем
неговите морал и съвест.
Не е ли така?
Както кажете, докторе.
Той само е повтарял това, което е чул в разказа на маркиза.
И слугинята му е била под ръка.
Дали не бихте могли да ми припомните името й?
Не ме карайте да го казвам!
Името й, абате!
Мадлен!
Кажете ми, абате,
когато се изправите пред Господ,
как ще му обясните смъртта на Мадлен?
Убиец!
Думите ти...
Бушон го направи заради тях!
Глупости!
Ами ако някой се бе опитал да ходи по водата и се удавеше?
Щеше ли да обвиниш Библията за това?
Едно невинно дете е мъртво!
Малко автори виждат
реален резултат от творчеството си.
Аз съм един от благословените.
Не е тайна, че я обичаше.
Исках само да я чукам!
И чука ли я?
- Не е твоя работа!
Защо не я изнасили?
Да не си импотентен?
- Как не!
Значи явно си я обичал.
Чуках я безброй пъти.
И всеки път тя ме молеше за още.
Прегледахме тялото й.
Била е девствена.
Погребете я подходящо.
В църковния двор,
за моя сметка.
Не слагайте
красивото й тяло
в същата черна земя,
в която ще лежи и дяволът, затворен на това прокълнато място.
Ужасната ти тайна е разкрита.
Все пак ти си човек.
Ще го упоим с опиум.
Каква наказателна операция ще е,
ако не усеща болка?
Абат Де Колмие...
Тук съм.
Нима мислите, че така ще млъкна?
Добро момче.
Я виж ти!
Вие надминахте очакванията ми.
И своите. Но не съм първият, който пролива кръв в Божието име.
Нито пък последният.
Ще спите ли спокойно тази нощ?
Не...
Честно казано,
не знам, дали някога отново ще заспя.
Не ме отпращайте, абате!
Абате...
Елате бързо!
Изписал е целите стени
със собствените си мръсотии.
Използвал ги е вместо боя.
- Мили Боже!
Каква смрад!
Освободи устата му.
Ще му дам последно причастие. Дай ми кинжала си!
Остави ни!
Не успях да спася душата приживе
но ще я спася в смъртта.
Отче наш, който Си на небето
докажи безкрайната Си милост
и отвори вратите Си за този мъж,
който е Твое дете като всички.
У всеки от нас
се крият
толкова красота
и толкова грехове.
У всеки от нас.
Просто му!
Прости на всички ни!
Целуни кръста.
Маркизе!
Не!
Добре дошли в "Шарентан", абате.
Нашето заведение се превърна за посмешище за цяла Франция.
Но има и нещо добро.
В момента аз съм едноличен ръководител на болницата.
Задължавам всеки един от пациентите да заработва издръжката си.
Печатницата на "Шарентан".
Тук печатаме книги за претенциозните колекционери.
Пациентите с мании набират текстовете.
Тези с депресии подшиват и подготвят мастилото.
Забележително, докторе!
Пациентите са толкова смирени.
Да, те са спокойни.
Това спокойствие е резултат от ежедневния тежък труд.
Невероятно!
Вие публикувате романите на маркиз Дьо Сад!
След внезапната му кончина
интересът към тях се повиши.
Използвам печалбите, за да върна отминалата слава на "Шарентан".
Докторе...
Имате среща с хер Бекер.
Иска да отпечата романа в Швеция
с кожена подвързия.
Благодаря ти, Шарлот.
Погледни страница 205 Отбелязал съм ти един пасаж.
Хайде, товарете книгите!
Давай!
До следващата седмица.
Разбира се, не навсякъде цари такава идеална хармония.
Дано имате силен характер.
Няколко години се грижих само за прокажени, докторе.
Имаме няколко нелечими пациенти,
склонни към насилие и перверзии.
Значи
ти си моят наследник?
Чуй ме, абате!
Чуй ме добре!
Аз погледнах в очите на злото
и успях да оцелея.
Моля те, заради самия теб, позволи ми да го опиша!
Често бълнува и говори несвързано.
Ако у теб има поне малко милост,
донеси ми хартия, мастило и перо.
В никакъв случай! Пациентът е опасен за себе си и околните.
Добре ли сте?
Не виждате ли, абате?
Видяхте ли?
За някои хора няма спасение.
Почакайте!
Дайте ми перо, моля ви!
Проклет да си, абате! Перо!
Използвай го добре,
дължиш й го!
Скъпи мой читателю,
оставям те с историята на абат Де Колмие.
Човекът, който откри свободата на най-невероятното място -
на дъното на мастилницата
и на върха на перото.
Но внимавай, скъпи читателю!
Сюжетът е пропит с кръв.
Героите са покварени,
а темите - леко неморални.
Но за да оценим добродетелта,
трябва да опознаем порока.
Само тогава истински можем да познаем човека.
Затова
аз те предизвиквам:
Отгърни страницата!