The Patriot (2000) (The Patriot CD2.sub) Свали субтитрите
Мъртви - 22.
Ранени - 18, липсват - 20.
Аз бях дотук.
Няма да е последният.
Повярвай ми. Скоро ще дойдат сънародниците ми.
-Френската армия...
-Майната им.
Френската армия да върви по дяволите.
Нямаме нужда от нея.
Имаме си Бенджамин Мартин. Знаем какво прави той с французите.
Татко...
Винаги те черпят заради битката при форт Уилдърнес.
Непознатите знаят за теб повече от мен.
Кажи ми какво стана там.
Майка ти ме попита същото, когато ти се роди.
Бях пиян и глупав, и и отговорих.
Французите и чероките бяха завзели Блу Ридж.
Английските заселници се бяха скрили във форт Чарлс.
Когато стигнахме там, французите бяха минали
преди повече от седмица.
Но това, което намерихме...
Продължавай.
Бяха убили заселниците, мъжете.
А жените
и някои от децата ги бяха...
Погребахме ги всичките. Това, което беше останало от тях.
Настигнахме французите при форт Уилдърнес.
Убихме ги бавно.
Рязахме ги на парчета.
Парче по парче.
Още виждам лицата им.
Още чувам виковете им.
Само двама оставихме живи.
Натоварихме главите
и ги пратихме с двамата живи във форт Амберсон.
Очите, езиците и пръстите
сложихме в кошници.
Изпратихме ги на чероките в Ашело.
Скоро след това чероките развалиха съюза с французите.
Така се оправдавахме.
Ние станахме...
герои.
И всички те черпят.
И ден не минава, без да искам прошка от Бога за деянията си.
Томас ми беше брат, както и твои син.
Може и да не вярваш, но аз също искам да отмъстя за него.
Но не с цената на каузата ни.
Ще дойде време за отмъщение.
Не се отклонявай от пътя.
Майка ти ми казваше така, когато се напивах или ядосвах.
А на мен го казваше, когато тормозех Томас.
Липсва ми.
Англичаните са пленили 18 от нашите във форт Каролина.
Ще ги бесят един по един, докато някои не ни предаде.
Отче,
ще ми напишеш ли едно писмо?
-До жената и сина ми.
-Разбира се.
Но нека първо се помолим.
Ваше височество,
към портата приближава ездач.
Цивилен с бяло знаме.
Зает съм.
Води и две кучета.
Немски догове.
Мили Боже,
помогни ни в този тежък час.
За това се молим в името на Отца, Сина и...
Светия Дух.
Чакайте тук.
Генерал лорд Корнуолъс ще ви приеме след малко.
Юпитер, Марс. Елате.
Тук.
Смелите ми момчета. Добре са ви хранили.
Благодаря ви за това.
Не знам името ви.
Полковник съм от Континенталната армия. Засега това е достатъчно.
Както желаете.
Седнете, моля.
Благодаря.
Преговорите са по ваша инициатива. Ще започнете ли?
Да, освен ако вие не започнете, като засегнат.
Аз наистина съм засегнат.
Много добре, сър. Тогава започвайте.
Във ваше владение се намират някои мои вещи, включително дрехи,
мебели и други лични неща, които нямат военен характер.
Бих искал да ми ги върнете.
Разбира се. Ще ви ги върна при първа възможност.
Благодаря.
Сега да обсъдим факта, че воиниците ви имат заповед
да убиват първо офицерите ни.
Знаете, че в цивилизованата война, офицерите на фронта
не трябва да бъдат третирани с повишена доза враждебност.
Според вас, какво означава повишена доза враждебност?
Представете си хаосът, които ще настане,
когато армиите останат без командири.
Трябва да има джентълмени, които да водят
и, когато е необходимо, да ограничават воиниците си.
Да ги ограничават да не нападат цивилни. Жени, деца и подобни.
Това е друг въпрос.
Не. Аз мисля, че са свързани.
И докато вашите войници продължават да нападат цивилни,
аз ще стрелям по офицерите при всяка битка.
А войниците ми са точни стрелци.
Много добре.
-Сега да обсъдим...
-Размяната на пленници.
Сър?
Вие имате 18 от моите. Искам да ги освободите.
При мен има 18 престъпници осъдени на смърт,
военнопленници нямам.
Ако това е вашето становище, то 18 ваши офицери ще умрат.
19, ако обесите и мен.
Мои офицери?
Сър...
Отгоре на билото, отляво, където почва гората.
Имена и чинове?
Отказаха да кажат имената си. Има 9 лейтенанти, 5 капитани, 3 майори
и един дебел полковник, които ме нарече...
...арогантен тип.
Това не е поведение на джентълмен.
Ако поведението на вашите офицери е критерии за джентълменство,
ще приема думите ви за комплимент.
Освободете хората ми.
-Уредете размяната.
-Слушам.
Благодаря, сър.
Освободи пленниците!
-Какво става, генерале?
-Размяна на военнопленници.
Той е пленил 18 наши офицери.
Кой е той? Познавам го.
Командирът на опълчението им.
Вашият дух.
Приберете сабята, полковник!
Той влезе с бяло знаме за преговори.
Това е лудост.
Ако го нападнете, ще ни изложите.
Но, сър, той уби много офицери през последните 2 месеца.
Тук не е проявил агресия и не можем да го пипнем с пръст.
Значи така?
Ей, ти!
Ти си онзи дух, така ли? Помня те кой беше!
Онази ферма! Глупавото момче!
Той умря ли?
Нали знаеш,
гадна работа е да си изпълняваш дълга.
Но понякога
е истинско удоволствие.
Преди да свърши тази война, аз ще те убия.
Защо да чакаме?
Скоро...
Хайде!
Все пак мисля, че трябва да нападнем на север.
Един от пленените офицери.
Моята репутация страда от вашата некомпетентност!
Този човек ме обиди!
Впечатляващо за един фермер с вила, не мислите ли?
Искам да намериш този човек.
Искам да го заловиш.
Хората са му верни до гроб.
Те го закрилят. Закрилят и семейството му.
Закрилят и семействата на хората му.
Мога да го заловя.
Но за тази цел трябва да прибягна до тактика, която е...
Каква дума използва Негово височество?
"Зверска", мисля.
Продължавай.
Готов съм да направя каквото трябва.
Ще поема отговорността за деиствията си,
без да ви замесвам
и по този начин името ви ще остане чисто.
Но,
ако го направя,
знаете, че не мога да се върна в Англия с чест и достойнство.
Какво ще се случи с мен?
Когато войната свърши тук, в колониите
новата аристокрация
ще бъдат земевладелците.
Разкажете ми за Охайо.
Дайте път.
Свободно.
Уилкинс, какво ще ми кажеш за собственика на една плантация
на брега на река Санти близо до Блек Суомп?
Бенджамин Мартин.
Той е онзи дух.
Какво знаеш за него?
Знам всичко. Мога да ви кажа и номера на ботушите му.
Има ли семейство? Къде крие децата си?
Сестрата на жена му има плантация.
Не е далеч.
Лельо Шарлот! Ставай, някой идва!
Събери децата.
Маргарет, бързо.
-Да вървим.
-Момчета, елате.
Върви.
Не се разпръсвайте.
Насам.
След мен.
Ще се скрием в кухнята.
Маргарет, бързо! Слез долу!
Самюел, слизай долу!
Под прозореца.
Няма никой в къщата.
Не може да са далеч.
Претърсете наоколо, бързо.
Запалете къщата.
Давай.
Това е главният роб.
Къде се крият?
Търсете! Тук трябва да са!
-Гейбриъл.
-Къде е татко?
Палете къщата!
На конете!
Хайде! Няма страшно.
Сюзан, ела.
Шарлот!
Няма да спрат да ни търсят.
Там, където ви водя, ще сте в безопасност.
Татко каза, че е страхотно скривалище.
Как е той?
Не знам. Аз съм му син.
Къде е татко?
Говори от месеци.
От месеци...
Защо си отиде?
Не искаше тези лоши хора да ви намерят и ги отведе оттук.
Скоро ще дойде да ви види.
Не ме интересува. Мразя го.
Сюзан, не го мразиш.
Мразя го и не искам да се връща.
Децата.
Абигейл!
Жива си!
Проговорила е. Сюзан говори?
Казва цели изречения.
Все едно през цялото време е можела да говори.
Защо ли не бях там?
Какво каза тя?
Тя каза,
че те обича и че й липсваш,
но разбира защо не можеш да си с нея.
Господи, така ли каза?
Невероятно, нали?
Тавингтън има списък на хората ни. Пали домовете
и избива семействата им!
Къде?
Къщите покрай реката Санти.
Джон, сега не е време за мъст.
Сега е време за траур.
Погрижете се за семействата си.
Давам ви една седмица отпуск.
Който не се върне, няма да бъде считан за страхливец.
Татко!
Тате!
Огромни са. С какво сте ги хранили?
Те са от добър род. По бащина линия.
Сюзан?
Виждам я. Ето там. Погледни, татко.
Хванах я! Хванах я!
Хвана я.
Хванах я!
-Внимавай.
-Хванах я.
-Всичката риба е тук.
-Хайде да я хванем.
Какво те промени?
Мислиш ли, че съм се променил?
Сигурен съм.
Ами много просто.
От майка ти е.
Една жена може напълно да промени мъжа.
Имаше дни,
когато маика ти буквално ми спираше дъха.
Чувството ми е познато.
Веднъж ми каза,
че когато имам свое семеиство, ще те разбера.
Беше прав.
Искаш да ми кажеш нещо.
-Ябълка?
-Благодаря.
Поздравления.
Ан Патриша Хауард,
ще вземеш ли този мъж за свой съпруг?
Да го обичаш и уважаваш,
докато смъртта ви раздели?
Да.
Гейбриъл Едуард Мартин, взимаш ли тази жена за своя съпруга
да живеете заедно в свещен брачен съюз,
да я обичаш и уважаваш, докато смъртта ви раздели?
Да.
С властта, дадена ми от общата ни вяра
в Господа,
обявявам брака ви за сключен.
Съжалявам, че не ти казахме по-рано.
Няма нищо.
Имам нещо за теб.
Принадлежеше на майката на Гейбриъл.
Много е красиво.
Нека аз.
Това е Полярната звезда.
Единствената звезда в небето, която не се мести.
Постоянна и неизменна.
Пътеводна звезда.
За мен е чест.
Може ли?
-Ако се налага.
-Налага се.
Мога ли да поседна?
Живеем в свободна страна.
Или поне ще живеем.
Аз не съм сестра ми.
Знам.
Сигурен ли си?
Да.
Ами добре тогава.
Е?
Какво?
Ще се видим в Пемброук.
Дано е по-скоро.
Разчитам на теб да...
-Знам.
-Какво?
Молитвите и да се грижа за всички.
Много добре казано.
Довиждане.
Довиждане.
Довиждане, Сюзан.
Довиждане?
Само една дума искам.
Добре...
Тате!
Тате, не си отивай! Ще кажа каквото поискаш.
Моля те, тате.
Ще кажа каквото поискаш.
Кажи ми какво да кажа. Ще кажа каквото поискаш.
Обещавам, тате. Моля те, не си отивай.
Обещавам ти.
Ще се върна.
Ще се върна. Вярваш ми, нали?
Наистина ме направи щастлив.
Само ние тримата ли сме?
Джон Раскин мина по-рано.
Поогледа се и си тръгна.
С него щяхме да сме четирима.
Четирима е друго нещо.
Още два месеца ми остават, докато направя дванаисет.
Полковник!
Отче...
Вярвай на французина.
Да, вярвай му.
Къде другаде бих могъл да убивам англичани?
Може да заколя някой ранен, когато не гледате.
Всички да се съберат в църквата.
Г-н Уилкинс?
Полковник Тавингтън иска да се обърне към цялото село.
Вие помагате на Бенджамин Мартин и бунтовниците му.
Искам да знам къде е той.
И така,
които ми каже
ще му бъде простена измяната.
Добре.
-Дадох ви шанс.
-Чакайте!
-Този ги снабдява.
-Тихо!
-При Блек Суомп са.
-Лъжец!
В тресавището до старата испанска мисия.
Този ли?
-Да, сър.
-Блек Суомп, казваш?
До испанската мисия.
Много благодаря.
Залостете вратите.
Каза, че ще ми бъде простено!
Да, наистина!
Но това е в Божиите ръце.
Бъдете силни.
Ще запалим града.
Града ли?
Запали църквата.
Но това е безчестно.
Нали каза, че бунтовниците са предатели
и заслужават смърт?
Запали църквата, капитане.
Дай факела.
Честта е в победата, не в начина, по които е постигната.
Това ще бъде забравено.
Бордън.
Ан!
Г-жа Хауард?
Къде са всички?
Няма ги.
Гейбриъл го няма.
На оръжие!
Татко...
Не говори.
Татко...
-Съжалявам.
-Мълчи.
Ще се погрижа за теб. Всичко ще се оправи.
Съжалявам за Томас.
Сине, вината не беше твоя.
Моя беше.
Дръж се! Ще се оправиш.
Не си отивай, Гейбриъл.
Боже, помогни ми.
Къде е той?
Ще ти помогна да го погребеш.
Ще го погреба сам.
Жена ми в Александрия е бременна.
Първото ми дете.
Ще се бия за него.
Бенджамин, нищо не може да замени синовете ти.
Но ако дойдеш с нас, саможертвата им няма да е напразна.
Защо?
Защо хората си мислят, че могат да оправдаят смъртта?
Това арогантност ли е или...
Открай време се страхувам,
че за греховете ми ще бъде потърсена отплата.
И цената ще е твърде висока.
Бенджамин, имаме шанс.
Грийн и Дан Морган идват от Вирджиния.
Ако спечелим тази битка, може да спечелим и воината.
Върви тогава.
Извоювай победата.
-Аз не съм ти необходим.
-Грешиш, Бенджамин.
Необходим си на хората си,
както и на всички останали.
Победите ти
и загубите ти
вълнуват повече хора, отколкото предполагаш.
Остани с нас.
Не се отклонявай от пътя.
Моят път свърши.
Вие тръгвате с нас.
Стегнете багажа.
Жан.
Утрешната битка може да промени хода на воината.
Генерал Грийн, каква е нашата задача?
Господа, Корнуолъс ни е притиснал.
Неговите хора са повече,
а половината от нас са опълченци.
Не може да се разчита на тях.
Извинете, сър.
Подценявате опълчението.
Всички го подценявате.
Виждали сме как бягат опълченците.
При Кипс Бей, при Пристън.
Англичаните са го видели също.
От дневника на Корнуолъс личи, че не уважава опълчението.
Какво предлагаш, Бен?
Да използваме точно това.
Знам, че всички сте пожертвали много досега.
Но искам да ви помоля нещо.
Нека утре изстреляме 2 изстрела, преди да се огънем.
Много неща могат да се случат, докато стреляш два пъти.
Особено срещу редовната англииска воиска.
Наистина. Затова не ви моля за три изстрела.
Ако умра, поне да съм добре облечен.
Огън!
-Батальон!
-Рота, стой!
Хари,
ще дадеш ли това на децата ми?
Благодаря.
Октомври сме вече.
Знам.
Минаха повече от 12 месеца.
Ти си свободен човек.
Аз съм тук по своя воля.
Чест е за мен, че си с нас.
Истинска чест.
На рамо!
Ходом...
... марш!
На колко години бяха дъщерите ти?
Вайълет беше на 12, а Полин на 10.
Имаха зелени очи.
Сигурен съм, че са били красиви.
Да... Бяха.
-Батальон!
-Рота!
Напред!
Огън!
Не знам сънувам ли,
но ми се струва, че виждам опълченци в центъра.
Батальон, стой!
Напред!
Готови!
Батальон!
Стой!
Прицели се!
Огън!
Огън!
Не отстъпвайте!
-Готови за атака!
-Нямаме такава заповед.
Атака!
Атака!
Тавингтън...
Проклет да е!
Готови.
Прицели се!
Огън!
Прицели се!
Огън!
Отстъпваме!
Атака на щик! Ще видим кой ще обере славата днес.
Напред!
Поздравления, милорд.
Пехотата напред.
Но вие спечелихте битката.
Този път ще сломя и духа им.
Пратете батальона зад хълма да ги смаже.
Днес е краят.
Спрете атаката!
Огън!
Спрете!
Огън!
Прицели се!
Огън!
Атака!
На нож!
Стой!
Не отстъпвайте!
Огън!
Напред!
Отстъпваме!
Полковник!
Линията ни се разпада!
Отстъпи!
Чакай!
Никакво отстъпление!
Стойте!
Не отстъпвайте!
Напред!
Артилерия, концентрирайте огъня в центъра.
Ако прегрупираме надясно, ще ги ударим във фланг.
Сънувате, генерале.
Значи ще ме убиеш, преди войната да свърши, а?
Изглежда ти не си
по-добър от мен.
Прав си.
Синовете ми бяха по-добри.
Свири отстъпление.
Свири...
отстъпление.
Скъпа Шарлот,
войната се обърна.
Генерал Корнуолъс побягна с воиската си на север.
Продължихме битките с англичаните и в последвалите месеци
Корнуолъс се укрепи в Иорктаун, Вирджиния.
ИОРКТАУН, 1781
Вашингтон пристигна от север
и обгради Корнуолъс, който не можеше да отстъпи към морето.
По вода той бе притиснат от нашите дългоочаквани приятели,
които пристигнаха наи-накрая.
Да живее Франция!
Да живее свободата!
Ваше височество, умолявам ви.
Издайте заповед за капитулация.
Как стигнахме до тук? Армия от бунтовници!
Селяни!
Всичко ще се промени.
Всичко вече се промени.
Макар че се предаде,
Корнуолъс се скри от срам
и нареди на подчинените си да предадат сабята му.
Сега, когато войната свърши и опълчението се разпуска,
си мисля за това, което загубихме,
и за това, което спечелихме.
Моля се и се надявам на едно - саможертвата на толкова много хора
да събуди духа на новата ни нация.
Кажи на децата, особено на Сюзан, че ще си спазя обещанието
и ще се завърна съвсем скоро.
Къде ще отидеш?
Удома. Започвам от начало.
Жена ти очакваше дете, нали?
Тя роди син преди три седмици.
Как го кръстихте?
Гейбриъл.
Благодаря ти, Хари.
Гейбриъл е хубаво име за фермер.
Така е...
Жан.
Бен.
Гейбриъл каза, че ако победим,
ще построим един нов свят.
Решихме да започнем точно тук,
с новия ти дом.
Звучи добре.
Благодаря ви.