The Patriot (2000) (The Patriot CD1.sub) Свали субтитрите
че за греховете ми ще бъде потърсена отплата.
И цената ще е твърде висока.
ПАТРИОТЪТ
Самюел! Пощальонът!
Буквата "R".
Добре.
Ами тази?
-Благодаря.
-Няма защо.
Татко! Татко!
6 килограма. Идеално. Отлично.
Татко, пощальонът!
Засадихте ли южната нива?
Повече от половината.
Почивките за плуване объркват целия ден, нали?
Казах ти.
Томас.
Чакай татко.
Извинявай.
Южна Каролина 1776
В памет на Елизабет Пътнам Мартин
Ето я. Полярната звезда.
Видя ли?
Започваш от първите 2 звезди на Голямата мечка.
И броиш нагоре.
Пет пръста по дължина
и е точно там.
Винаги гледа надолу към нас.
И ни пази.
Бързо в леглото.
Лека нощ.
Хубаво е като знаеш, че мама е там.
Лека нощ.
Какво имаше в пощата?
Питър Купин се е записал в Континенталната армия.
Той е на 17. Една година по-малък от мен.
Събранието е свикано, трябва да отида в Чарлстаун.
-Отиваме в Чарлстаун?
-Да.
Тръгваме сутринта.
Лельо Шарлот!
Маргарет, Уилям, боже.
Липсвахте ми.
Огромни са. С какво ги храниш?
Те са от добър род. По майчина линия, разбира се.
Благодаря. Влезте. Имам нещо за вас.
-Подаръци? За нас?
-Движи се бавно.
Хвърляйте по едно око на малките бандити.
Извинявай.
Това е за теб, Сюзан. Принадлежеше на майка ти.
Още ли не говори?
Не.
Радвам се да те видя.
Ето го Гейбриъл.
Обесете крал Джордж!
-Обесете ги!
-Всичките ги обесете!
Казвам се Питър Хауард.
Загубих си слуха и левия крак
воюваики за короната във Френско-индианската война.
И как ме възнагради крал Джордж?
Отряза ми другия крак с данъците.
Г-ца Хауард, нали?
Знаеш коя съм, Гейбриъл Мартин.
Последния път, когато се видяхме, бях на 11 и ти ми сложи мастило в чая.
Това е бил някой от по-малките ми братя. Или Самюел или Нейтън.
Ти беше, зъбите ми бяха черни цял месец.
...и изпратим такова послание на краля, че да не го забрави!
Първа точка...
И последна, ако искаме война.
Тишина, тишина!
Г-н Симс, нямате думата.
Към нас ще се обърне полковник Бъруел от Континенталната армия.
Полковник Бъруел.
Знаете защо съм тук.
Не съм оратор.
Няма да се опитвам да ви убедя в достоинствата на каузата.
Аз съм войник.
Ние сме във война.
Във Филаделфия се пише декларация за независимостта.
8 от 13-те колонии са събрали пари
за подкрепа на Континенталната армия.
Искам Южна Каролина да е деветата.
Масачусетс и Вирджиния са във воина,
но Южна Каролина не е!
Така е.
Това не е война за независимостта на една колония или две,
а за независимостта на цяла нация.
За коя нация става въпрос?
За Американската нация!
Такава нация няма и да се говори за нея е измяна.
Ние всички сме част от Американската нация.
Нашите права са застрашени
от тиранин, който е на 3,000 мили от тук.
Кажете ми, ако обичате, г-н Хауард
Капитан Мартин,
смятах те за патриот.
Ако под "патриот" разбираш човек, съсипан от данъците.
В такъв случай, съм патриот.
Трябва ли американските колонии да се управляват самостоятелно?
Мисля, че могат и трябва.
Но ако ме питате дали искам да воювам с Англия,
тогава отговорът ми е твърдо не.
Това го казва същият капитан Мартин, проявил пословична ярост
по време на битката при Уилдърнес?
Тогава бях млад и буен.
Мъдростта е другото лице на страха.
Г-н Мидълтон, аз се бих с капитан Мартин
под командването на Вашингтон по време на Френско-индийската война.
Няма човек в тази зала,
или където и да е по света, на когото да имам повече вяра.
Войната има алтернативи.
Ще отидем направо при краля.
-Ще пледираме.
-Опитахме.
Ще опитваме отново и отново, ако така можем да избегнем войната.
Бях при Бънкър Хил.
Британците атакуваха 3 пъти.
Убихме 700 в упор, но те все пак победиха.
Такава е тяхната упоритост.
Ако нашите принципи диктуват независимост,
то тогава воина ще има.
Дотук я докарахме.
Така е.
Аз имам седем деца.
Жена ми почина.
Кой ще се грижи за тях, ако отида на война?
Войните не се водят само от бездетни мъже.
Правилно.
Но запомнете едно.
Тази война няма да се води на границата
или на някое отдалечено бойно поле,
а при нас.
Около нашите домове.
Децата ни ще гледат със собствените си очи.
И невинните ще умират наравно с воиниците.
Аз няма да се бия.
И тъй като няма да се бия, няма да гласувам
и да пращам други да се бият вместо мен.
А принципите ви?
Аз съм баща. Не мога да си позволя лукса да имам принципи.
Трябва да гласуваме за воината.
28 на 12! Война!
Ще се запишеш без мое разрешение?
Да.
Татко, смятах, че си човек с принципи.
Когато имаш собствено семейство, ще разбереш.
Когато имам собствено семейство, няма да се крия зад него.
Буен е като баща си, когато беше на неговите години.
За съжаление.
Ще го назнача да служи при мен.
Ще го направя писар, тиловак или нещо подобно.
Успех.
Скъпи Томас, Макар и много месеци да отминаха,
ми се струва, че едва вчера бяхме заедно в Чарлзтаун.
С прискърбие научих, че са го превзели англичаните
под командването на генерал Корнуолъс.
Получих писмо от леля Шарлот,
тя пише, че е затворила дома си в Чарлстаун след погрома
и се е преместила в плантацията си при река Санти.
Тук, на север, войната доведе до поражения и лишения.
Загубите ни са трагични.
Моят добър приятел, Питър Купин, загина в Елизабеттаун.
Смъртта му бе голям удар за мен.
Ще тръгнем на юг с генерал Гейтс
да се бием с червените мундири на Корнуолъс.
Благодаря ви, сър.
Спокойно, Ред.
Завиждам на младостта ти
и на разстоянието, което те дели от това, което става тук.
Но съм щастлив да се сражавам за свободата.
Макар и да се страхувам от смъртта,
всеки ден, се моля за това, ако е необходимо,
да дам живота си за делото ни.
Моли се за мен.
Но най вече, моли се за каузата.
Твоят любящ брат, Гейбриъл."
Какво правиш?
Обърни се.
Още не, Томас.
Кога?
На седемнайсет.
Това са 2 години. Вече минаха 2.
-Войната може да свърши до тогава.
-Дай Боже.
Добре. На седемнайсет.
Добре.
Прибери ги, моля те.
Татко?
Какво се е случило при Форт Уилдърнес?
Прибери ги.
3-килограмови гюлета.
Много на брой.
Далеч ли са?
Доста. Вероятно се отдалечават.
Прибери ги в къщата.
-Могат да дойдат насам.
-Да повтарям ли?
Никой да не се отдалечава от къщата.
Ще трябва да се бием.
Ами татко?
Вероятно ще убият мъжете
и кои знае какво ще се случи с жените.
Нейтън!
Бавно се обърни.
Татко.
Абигейл!
Вода и превръзки, бързо.
Беше ли на бойното поле?
Видя ли англичаните?
Още не.
Абигейл, изведи децата.
Деца, елате горе.
Гейтс ни поведе право срещу тях.
Линията ни се разкъса и драгуните ни направиха на нищо.
Дадоха ми комюникетата.
Като си тръгвах видях как вирджинците се предадоха.
Драгуните се спуснаха с конете върху тях.
Убиха ги до един.
Над 200 човека.
Трябва да стигна до Хилсбъро.
Не можеш да яздиш така.
Не мога да остана тук! Опасно е...
Огън!
Огън!
Благодарим, че сте се погрижили за войниците на Негово величество.
Изпратете ранените в лазарета в Уинсбъро.
Слушам, сър.
Изгорете къщата и хамбарите.
Да се знае, че ако укриваш враг, ще си загубиш дома.
Кралска заповед...
всички роби на американските колонии, които се сражават за короната,
ще получат свободата си, когато победим.
Не сме роби. Само работим тук. Свободни хора сме.
В такъв случай ще имате честта и привилегията
да се биете за Кралската армия.
Бунтовнически комюникета, сър.
Кой го донесе?
Кой го донесе?!
Аз, сър.
Бях ранен. Тези хора се погрижиха за мен.
Те нямат нищо общо с комюникетата.
Заведи го в Кемдън и го обесете като шпионин.
Оставете трупа на показ.
Той е куриер.
Избийте добитъка. Вземете конете за драгуните.
Полковник, това е униформен куриер, който носи официални документи.
Не може да го обвините в шпионаж.
Няма да го обвиняваме, а ще го обесим.
-Полковник...
-Татко!
Разбирам. Той ви е син.
Да го бяхте научил на лоялност.
Умолявам ви да премислите. По законите на войната...
Сър, искате ли урок по законите на войната?
Може би децата ти искат.
Урок няма да е необходим.
Сър.
Какво ще правим с ранените?
Убийте ги.
Татко...
Татко, направи нещо!
Мълчи!
Гейбриъл, бягай!
Чакай!
Не!
Глупаво момче.
Капитане.
Ела, дете.
Няма да оставя децата!
Милост!
Готови!
За стрелба!
Огън!
Стойте тук.
Нейтън, Самюел.
Маргарет.
Скрийте се в полето с Уилям и Сюзан.
Ако не се върнем до залез, заведи ги при леля Шарлот.
Ясно ли е?
Момчета.
Мястото е добро.
Момчета, слушайте ме.
Аз ще стрелям пръв.
Целете се първо в офицерите.
Различавате ли ги?
Да, татко.
-Да, татко.
-Добре.
Самюел, след първия ти изстрел, зареждаш за Нейтън.
Ако...
... нещо се случи с мен, хвърляите оръжието.
После бягайте колкото можете по-бързо.
Вземи брат ти и сестрите ти
и отидете при леля Шарлот. Ясно?
Какво ви учих за стрелбата?
Малка цел - малко отклонение.
Малка цел - малко отклонение.
Момчета...
Самюел,
запазете спокоиствие.
Боже, направи ме бърз и точен.
Малка цел - малко отклонение.
Малка цел - малко отклонение.
Малка цел - малко отклонение.
-Отгоре вдясно!
-От ляво!
Зад нас!
От дясно!
Надясно!
Кръгом!
От дясно назад!
Надясно!
Огън!
-Зареди!
-Зареди!
Зад теб!
Пазете назад!
Това е редникът, когото донесоха чероките.
Редник?
Редник!
Полковник Тавингтън от драгуните.
Какво се случи? Кой направи това?
Той.
Беше лудница.
Не мога да ви кажа точно.
Спокойно. Успокой се.
20 войници на Негово величество са мъртви.
Искам да знам как е станало.
-Той каза, че...
-Вие бяхте ли там?
Оставете го да говори.
Кажи ми как стана. Колко бяха?
Опълченци ли бяха или редовна войска?
Не си спомням точно.
Май че един.
Един човек. Наистина?
Беше около нас.
Навсякъде.
Помежду ни.
Беше почти невидим. Появяваше се и изчезваше.
Изчезваше...
Звучи ми като някакъв дух.
Да, беше дух.
Беше като призрак.
Достатъчно.
Бордън? Вземи един патрул.
Залови призрака, преди да са се е разчуло.
-Кой е това?
-Капитан Уилкинс.
От местните е. Може да имаме полза от него.
Още един от колониите.
Капитан Уилкинс, на кого сте верен вие?
На краля и отечеството, сър.
Защо да се доверя на човек, който предава съседите си?
Тези мои съседи, които са срещу Англия
заслужават да умрат като предатели.
Ще видим.
Г-н Мартин!
Г-ца Шарлот!
В безопасност сте. Опитайте се да поспите.
Лека нощ.
Лека нощ.
Татко?
Да.
Аз ги убих.
Направи така, както ти казах.
Както бе необходимо. Няма нищо лошо.
Радвам се, че ги убих.
Радвам се.
Почини си.
Не си направил нищо срамно.
Нищо не съм направил.
Точно от това се срамувам.
Генерал Гейтс е при Хилсбъро.
Ще се присъединя към него.
Не, мястото ти е тук.
Връщам се. Аз съм войник, това е мой дълг.
Дългът ти е към семейството.
Не ми обръщай гръб, момче!
Ще ви намеря, когато всичко свърши.
Не, забранявам ти!
-Не съм дете!
-За мен си дете!
Сбогом, татко.
Томас е мъртъв.
Колко още трябва да загинат, за да ме чуеш?
Губя семейството си.
Кога ще се завърнеш, татко?
Не знам.
Утре?
Няма да е утре.
Моли се.
Ще се моля.
Грижи се за твоите братя и сестри, както и за леля ти Шарлот.
Разчитам на теб.
Както и на теб, Самюел.
Добре.
Сюзан,
сбогом.
Благодаря.
Стой!
Готови!
За стрелба!
Огън!
Няма да се върна.
Напълно те разбирам.
Гейтс е глупак.
Твърде много години е изкарал в англииската армия.
Лице в лице с англичаните на полето. Това е чиста лудост.
Стой!
Готови!
По места!
Огън!
Тази битка приключи, преди да е започнала.
Отстъпление!
Отстъпление!
Селяните за нищо не ги бива.
Това почти отнема вкуса на победата.
Почти.
Дръж го здраво.
-Къде е командирът?
-В палатката.
Загубена кауза.
Бенджамин Мартин.
Не съм настроен за лекции.
Къде е генерал Гейтс сега?
Последно е видян да язди на североизток,
а щабът му напразно се опитвал да го настигне.
Кой е командващ?
Аз.
Поне така мисля.
Какви са заповедите ми?
На път сме да загубим войната, Бенджамин.
На север Вашингтон още се съвзема от Мористън.
Бяга и се крие от 12 000 англичани.
На юг Корнуолъс ни разби.
Плени 5000 от нашите, като превзе Чарлстаун.
И унищожи единствената войска между него и Ню Иорк.
Няма кой да го спре. Ще тръгне на север и ще довърши Вашингтон.
Освен ако не задържим Корнуолъс на юг, докато пристигнат французите.
Обещаха флота и 10 000 войници.
Кога?
Най-рано след 6 месеца.
И ти вярваш на французите?
Абсолютно.
Бенджамин Мартин. Майор Жан Вилньов.
Седми френски пехотен полк. Той обучава опълчението.
Героят от Форт Уилдърнес. Славата ти те предхожда.
Очакваш да задържиш Корнуолъс само с опълченци?
Не аз. Ти ще го спреш.
Това не са войници, а фермери.
За тях ще е по-добре да пуснат англичаните да преминат.
За тях ще е по-добре, но за каузата няма да е.
Колко души има Корнуолъс?
8,000 пехотинци.
И 600 души кавалерия.
Повишавам те в чин полковник.
Може ли да поставите сина ми под мое ръководство?
Сър, не, аз...
Това вече е решено.
Благодаря.
Полковник, аз съм войник от две години.
Бил съм разузнавач, кавалерист и стрелец.
-Така ли?
-Мястото ми е в редовната армия.
Къде си се научил да яздиш?
Баща ми ме е учил.
А не те ли научи на скромност?
Опита се, но не стана.
Показал ти е всички пътеки оттук до Чарлстаун
и затова си му нужен.
Ще уведомим всички. Започвате от южния бряг...
По-добре е да се разделим.
Много добре. Вземи Харисвил, Пемброук, Уейкфилд.
Аз ще тръгна на север. Среща при мисията Блек Суомп.
Ефрейтор...
Внимавай.
Да, сър.
Деца имаш ли?
Французи!
Граничи с планината,
насам стига до окена
и продължава по брега на река Охайо.
Това са 100 000 акра.
Огромна площ е това.
Това си е цяла държава.
Негово величество е твърде щедър.
Твоята служба заслужава такава награда.
Да, Негово величество награждава така
тези, които воюват за него.
Надявам се и моят скромен принос да бъде възнаграден някой ден.
Не очаквай твърде много.
Негово величество, както и историята, съди не само по изхода от воината,
но и по начина, по които е водена.
Ние служим на короната и трябва да се държим подобаващо.
Войниците, които се предават, ще бъдат военнопленници.
Тези зверски деяния трябва да престанат!
Не е ли достатъчно, че не съм загубил нито една битка?
Ти си мой подчинен
и всяко твое деиствие се отразява върху мен!
Мислех, че джентълмен от почтено семеиство като твоето
би трябвало да знае това.
Покойният ми баща пропиля почтеността на семеиството
Аз напредвам, защото побеждавам.
Ти напредваш само благодарение на доброто ми отношение.
С местните сме един народ.
Когато свърши войната, ще продължим търговията с тях.
Разбрано, полковник?
Напълно, милорд.
Отче, с твое позволение, искам да направя едно съобщение.
Младежо, това е Божият дом.
Разбирам, отче. Прости ми.
Свиква се опълчението на Южна Каролина.
Дойдох да записвам доброволци.
Сине,
ние сме тук, за да се помолим
за душите на обесените отвън.
Да. Молете се за тях.
Но почетете паметта им, като доидете с нас.
И да докараме още страдания на града?
Щом крал Джордж обеси тях, той може да обеси всеки.
Дан Скот,
само преди седмица, ти говореше за независимост.
Г-н Хардуик, колко пъти те слушах
да говориш за свобода на масата на баща ми?
Половината мъже в тази църква, включително и вие, отче
и вие, Ваше височество,
са патриоти като мен.
И сега, когато има нужда от вас, ще останете само с думите си?
Такива мъже ли сте?
Моля ви да действате според убежденията си,
за които толкова много говорите
и в които толкова гръмко се кълнете.
Кой е с нас?
Г-н Хауард.
Сър,
Може ли да пиша на Ан?
-Може ли да пиша на Ан?
-Да.
Имаш позволението му
да ми пишеш.
Искаш да й пишеш!
Добре.
Благодаря, сър.
Отче?
Пастирът трябва да се грижи за стадото.
И понякога да гони вълците.
Дали това е мястото за набиране на опълченци?
Бог да пази крал Джордж!
Мисля, че сме точно където трябва.
-Награда има ли?
-Този път няма, Ролинс.
Но можеш да вземеш мускета на всеки англичанин, когото убиеш.
Обесиха брат ми в Акуърт.
Те всички заслужават да умрат.
-Запиши се.
-С всичките ми болести
няма да изкарам и една битка. Не, сър.
Но ще ви дам негъра си. Той ще се бие вместо мен.
Окам! Ела тук.
Не е много умен, но е як като бик.
Можеш ли да пишеш?
Не мога, сър.
-Постави знака си тук.
-Защо?
Нали вече го записах?
Ако си съгласен, сложи знака си.
Така е добре.
Ще убивам Червените мундири.
Сигурен съм.
На колко си години?
Още е малък. Но и неговото време ще дойде.
Джон Билингс. Надявах се да се появиш.
Говори се, че 20 английски войници са убити
са убити от някакъв призрак, или нещо подобно.
Носел томахавка на чероките.
Не си ли малко голям да вярваш в призраци?
Колко събра?
Дванайсет.
Добре.
Тези хора не са от типа, които ни е нужен.
Напротив. Точно такива са.
Точно такава война са водели преди.
Ами аз? Аз подходящ ли съм?
В никакъв случай.
Ти си от тези, които носят лоша слава.
Необходими са ми точност и прецизност.
Готови!
Прицели се!
Огън!
-НАГРАДА: ПРИЗРАКЪТ
-Мила Ана,
воиската ни расте.
Докато се бием, нови ще се присъединяват.
Жадувам да те видя и да говоря с теб.
Надявам се, че пътят ни ще мине близо до дома ти.
Дотогава оставам неизменно и пламенно твои.
Гейбриъл.
Предаваме се!
Не! За Бога, спрете!
В името на Бога, ние...
Те щяха да се предадат!
Може би.
Няма да разберем.
Това е убийство!
Отче, те са англичани. Заслужават си го.
-Ние не сме такива.
-Какво разбираш от война?
Знам, че справедливостта е...
Върви си в църквата!
Тишина!
Прав е.
Ще вземаме в плен ранените и всеки, които се предаде.
Те стреляха по кораба, с който плаваха жена ми и дъщерите ми.
Гледах от 200 метра как ги изгориха живи.
-Съжалявам, заповедта остава в сила.
-Майната му на съчувствието ти!
Кой си ти, че да заповядваш?
Знам какво сте направили с моите хора при форт Уилдърнес.
Ние сме опълчение, а не редовна воиска.
Всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае.
Но, докато сте тук,
ще се подчинявате на заповедите ми или ще ви разстрелям.
-Проклети псета!
-Застреляйте ги!
Не стреляй.
Не пускат никого.
-Ром, мадейра...
-Нищо чудно, че го пазят.
Офицерски униформи.
Това дали е ценно?
Това е личната кореспонденция на лорд Корнуолъс.
Това е дневникът му.
Да изпием виното, да изядем кучетата и да заредим мускетите с хартия.
Да изядем кучетата?
Кучешкото го бива.
За Бога.
Нося ви картите, сър.
Остави ги там. Благодаря.
Този мускет е за теб.
Не ми се струва правилно да се дава оръжие на робите.
Вярата ти в свободата е по-бледа и от кожата ти.
Не ги слушай.
Ако спечелим войната, много неща ще се променят.
Какво например?
В момента Новият свят е същият като стария.
Но ние имаме шанс да построим един нов свят.
Свят, в който всички хора са равни пред Бога.
Равни.
Звучи добре.
Току-що надниках в главата на един гении.
Корнуолъс знае повече за войната, отколкото ние някога ще научим.
Това е добра новина.
Победите му при Камдън и Чарлстаун са били направо съвършени.
И той го знае.
Това може би е слабото му място.
Сър?
Гордостта.
Гордостта е слабост.
Аз лично предпочитам глупостта.
И гордостта му ще свърши работа.
Мундирът ви е готов, милорд.
Стесних го отзад
и му сложих по-широки еполети.
-Скапан конски чул.
-Не знам, милорд.
Изглежда ми много добре.
-Много е хубав.
-Добре. Значи е хубав конски чул.
Полковник Тавингтън, защо вече 6 седмици
ходя по балове в Южна Каролина,
след като отдавна би трябвало да съм в Северна Каролина?
Откраднаха личните ми вещи,
включително и мемоарите ми, които съм писал с толкова труд.
Освен това мостовете до Чарлстаун са изгорени.
Щом не можете да ги опазите от опълченците,
какво ще правите срещу редовната войска и французите?
Те не се бият като редовните. Не можем да ги намерим.
Полковник, те са опълченци.
Селяни, въоръжени с вили!
Не е точно така, милорд.
Онзи, когото наричаме дух, ги е обучил чудесно.
Пак този дух.
Ти го създаде, полковник.
Твоите зверства го сътвориха.
Без тях него нямаше да го има,
а аз щях да съм вече в Северна Каролина!
В своя защита...
Достатъчно!
Какъв войник си, щом една приказка може да те сломи.
Дай ми чула.
Корабът с доставките изглежда е пристигнал.
Да, милорд.
Тогава защо съм още с тази дрипа?
Новият ви гардероб е на борда на кораба,
но полковник Тавингтън разпореди да свалим първо оръжието и мунициите.
Разтоварват ги в момента.
Изглеждаш добре в червено.
Тоя парцал смърди.
Доскоро го носеше мъртвец.
И кучетата ли ти взеха?
Да.
Бяха чудесни животни. Подарък от Негово величество.
Сигурно са ги убили.
Нямат ли милост?
Фойерверки. Великолепно!
Г-н Хауард.
Дойдох да видя Ан.
Дойдох да видя Ан!
Разбира се, че вече си голям.
Татко, престани, чу го.
Ами...
Вижте се.
Вече свършвам.
Няма от какво да се безпокоиш.
Да, знам.
Чувалът е една чудесна традиция. Нямам нищо против.
Не мърдай.
Чай?
Да, благодаря.
Готово.
Хайде, скъпи.
Много е хубав.
Радвам се, че ти харесва.
Питър.
Не се тревожи. Шия по-добре от мама.
Надявам се.
Не стой така пред стената.
Прочети ни какво пише.
Не мога да чета.
Аз мога.
"Извънредно съобщение.
По заповед на генерал Вашингтон и Конгреса
всеки роб, който служи една година
в Континенталната армия
ще бъде освободен
и ще получи по 5 шилинга за всеки прослужен месец."
Чухте ли?
Първо ще ги освободят, а после и ще им платят.
Само още 6 месеца.
За какво ти е свободата?
Това е за теб.
Грижи се за майка си.
Нали знаеш, Питър,
не мога да ти платя за това.
Бенджамин, плати ми когато и колкото можеш.
Задължен съм ти.
Гейбриъл ми напомня на теб.
Не. Той прилича на майка си.
Ефрейтор!
Не бързай... Кучета.
Сър.
Пътят е затворен.
Товарът ви сега принадлежи на Континенталната армия.
На оръжие!
В две редици!
Не е нужно хората да умират. Оставете каруците и бягайте.
Това е кралски път.
Съветвам ви да се отстраните.
Напред!
Огън!
Отстъпи!
Спасявайте се!
Отстъпи!
Засада! Засада!