The Banger Sisters (2002) Свали субтитрите
Хайде, стига. На никого не му пука за историята на това място.
Не, заради приказките ти е, Сузет.
Какво ми е на приказките?
Вярно, че казвам някои мърсотии.
Какво правиш? Не ми казвай, че си седиш и пиеш.
Забранено ти е, Сузет!
Пия ром с кола, още отпреди ти да се родиш, така че се разкарай!
Виж тоалетната!
Джим Морисън дори прекара една нощ тук с мен.
Джим Морисън е призрак, както и ти.
Стига бе, човек, не може да не работя тук.
По-добре ме застреляй!
Тъкмо ми оправиха колата, трябва да плащам наем, дължа много пари.
Хайде!
Сериозно.
Аз съм забавна, хората ме обичат.
Аз съм живецът тук, не можеш да ме загубиш. Аз съм Сузет.
Е, Сузет, да видим дали клуба ще оцелее без теб.
По дяволите!
Какво правиш?
1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8, 9, 10.
Вини.
Вини!
Какво му има на това нещо?
Колонката си е наред.
Трябва да платите в брой.
Стига, нямам в брой!
А пък не работи с карти. Нямате ли от онези неща за карти... за теглене?
Отвратително!
Отвратително!
И няма извинение за това!
Как може да се съвокуплявате на ръката ми!
Два полета и точно на моята ръка. Ужасен автобус!
Извинете. Здравейте.
Чудех се дали можете да ми помогнете.
В затруднено положение съм и ако получа по долар от всеки би ми помогнало.
Обикновено не го правя.
Добре, колкото можете да си позволите, 50 цента, 25 цента.
Колата ми е отвън, нямам бензин, а се опитвам да стигна до Финикс.
Финикс?
Ще ви напълня резервоара, ако ме закарате.
Първият полет беше добре, но вторият.
При него издивяха, правиха секс върху кожата ми.
Не знам как бих го преживяла!
Ще измия микробите. Когато стигнем Финикс ще се изкъпя.
Но какво може да се каже за хората!
Правим същите неща, както и мухите.
Мъжката се покачва върху женската и започват действието. Отвратително е.
Защо отиваш във Финикс?
Не е позволено да казвам.
Разбирам.
А позволено ли е да казваш името си?
Хари Плъмър.
Да не си писател, Хари Плъмър?
Това между краката ти да не е стара пишеща машина?
Да, писател съм, но не искам да говорим защо отивам във Финикс.
Добре, отказвам се.
Ти защо отиваш във Финикс?
Да се видя с приятелка.
Тя е женена за богаташ, адвокат. Ще я помоля да ми даде пари на заем.
Това е много лоша идея.
Защо?
Ако я молиш за пари ще се ядоса.
Беше ми най-добрата приятелка!
Да не сте били заедно в гимназията?
Не се опитвай да ме ядосаш!
И грешиш много.
Прекъснахме училище, бяхме съквартирантки.
Дори бяхме известни, ако искаш да знаеш.
С какво?
Навъртахме се около рок-групи.
Отидохме в Ел Ей, имахме шанс, вдигахме шум около тях.
- Шум?
- Да.
Както тези мухи са правили на ръката ти. Ето така.
- Чувал ли си за Франк Запа?
- Да, майката на нововъведенията.
Много добре, Хари. Той ни даде името.
Бенгър Систърс.
- Но не сте били сестри?
- Не.
Това е добре, нямаше да е хубаво, ако бяхте истински сестри.
- Нещо не ти е удобно, Хари?
- Добре съм.
- Само ми е горещо.
- Да, приличаш на ескимос.
И престани да ми душиш колата!
Ще ти покажа, че няма за какво да се притесняваш. Както и да е.
Просто си стой там и се вози.
Толкова си красива!
Мисля, че искаш да ме направиш някоя друга, такава каквато не съм.
Скъпа, ще ми бъдеш много благодарна, ако се вслушваш в мен.
- Просто си искам нормалната коса.
- Това не е обикновена нощ.
- Упорстваш.
- Не упорствам, аз...
Упорстваш. Не ме слушаш и се правиш нещастна.
Назад или накъдрена?
Не, не накъдрена! Умолявам те, не!
Добре, тогава назад.
И да има малки френски къдрици.
Не разбирам защо винаги така става.
За да могат хората да се възхитят на косата ти, скъпа.
На 50 съм.
Дано това да е добре, защото ми спря музиката!
На 50 съм и сам си правя подарък за рождения ден.
Ще ти кажа какво означава това, но обещай да не ме съдиш.
Трябва да го кажеш на някого, нали Хари?
Израснал съм във Финикс.
Отидох в Ел Ей, за да стана сценарист.
На 30 години достигнах апогея си, започна залез, а на 50 се връщам във Финикс.
Никога досега не съм стрелял с пистолет.
Има само един куршум.
Един куршум за точно определен човек.
И този определен човек ще бъде там?
Баща ми.
Отивам във Финикс, за да убия баща си.
Как ти дойде наум?
Във филмите ли го видя, Хари?
Не съм толкова луд.
Да, но ти си този, който се ужасява от буболечките.
Не от всички, само от мухите.
Така ли? Ти си бил страшен, Хари.
Прибери се, изкъпи се и застреляй баща си.
Тихо! Прозорците са отворени!
Ти не би убил и муха, Хари.
Аз съм човек, който е много съсредоточен, когато си е набелязал цел.
Не си съсредоточен, а разсеян.
Аз ли съм разсеян? Ами ти?
Аз определено съм разсеяна, нормално е...
Свърши ти бензина, косата ти е рошава, имаш татуировки.
- Казах, че съм разсеяна.
- Абсолютно разсеяна си! Направо хаос.
Пушиш, сигурно правиш безразборен секс. Прав ли съм?
Също не нося и бельо! А сега се махай от мръсната ми кола!
Не мога да отворя проклетата врата!
Адиос, убиецо.
- Беше толкова красива!
- Беше ли?
Г-н Хари Плъмър е отседнал тук. Искам номера на стаята му.
Как се казвате?
Сузет.
Да, от рецепцията, г-н Плъмър. Някаква Сузет иска номера на...
Какви са тези глупости! Хари?
Да, трябва да поговорим.
Защото просто имам нужда.
Защото просто...
Кажи ми къде си? Кой е номера на стаята ти?
Добре.
Благодаря.
Моментът не е подходящ! Нахлуваш в личното ми пространство!
Сътворих своя среда, Сузет!
Не ми пука, Хари!
Добре. Каква е тази работа?
Това да не е култ към някого?
Ще повикам охраната!
Хей, какво... прави Джордж Харисън тук?
Не го пипай! Не пипай нищо!
Ужасно е как очите ти оглеждат навсякъде!
Трябва ти чукане, Хари.
Моля те, махни се от стаята ми!
Трябва ти чукане, на мен също ми трябва чукане.
Ще пийна ром с кола, ще си взема душ, после знаеш какво... Я виж!
Не искам секс.
Аз ще ти покажа как.
Не! Ти вече оскверни заобикалящия ме свят.
Аз просто си стоя тук.
Не, ти чувстваш стаята повече своя, отколкото аз.
Слушай, Сузет, аз имам много внимателно очертан начин на живот.
Това е третата стая, която сменям, откакто съм тук.
Първата беше много близо до асансьора.
Втората гледаше към квартала, в който съм израснал.
Ако не правя нещата по определен начин, особено когато пътувам,
получавам физически смущения. Например запек.
Определено имах нужда да го знам.
Открих, че има неща, които не трябва да правя и секса е едно от тях.
- Не правиш секс!
- Точно така.
И откога, Хари?
Десет години.
Десет години! Лъжеш ме.
Открих начин живота ми да потръгне.
Но той не върви.
Мислиш, че върви, защото подреждаш разни работи, палиш свещи и ходиш патешката!
Хари.
- Представи си, че се самозадоволяваш.
- Не!
Хайде.
Хари, много съм добра в задоволяването с ръка.
Не! Моля те, дръпни се от мен!
Не обичам да действам импулсивно. Предпочитам първо да помисля.
А ти си много... много...
Много какво?
Импулсивна.
Добре.
Както искаш.
Но трябва да спя при теб.
Къде да спиш?
В заобикалящия те свят.
Ами приятелката ти Вини?
Остави я нея.
Може би ти трябва помощ за подреждането на заобикалящия те свят.
Ало? Отново е Хари Плъмър от 419.
Има ли начин да се преместя в друга стая?
Никакъв ли?
Няма ли начин тази олелия да престане!
Какво?
Не чуваш ли? Направо е ужасно.
Как може да спиш при това!
Съвсем се разстроих.
Принцесата и граховото зърно.
Хей, вие!
Хората се опитват да спят.
Хана?
На какво е?
На нищо. Пихме само шампанско.
Не ме лъжи.
На ЛСД е.
Дишай.
Хари, пази се!
Някой да ми донесе мокра кърпа!
- Ще се оправи ли?
- Да, донесете кърпата!
Хайде, дишай!
Кога го взе?
Може би преди два часа.
Два часа? Здраво е закъсала. Трябва да си вървите!
Какво? Да я оставим тук? Дори не ви познаваме.
Аз съм приятелка на майка й.
Да бе! На майката на Хана?
Шегувате ли се?
Лавиния Кингсли, красавецо.
Сега изчезвайте!
Хайде, махайте се оттук!
Майка й е Вини?
Да.
Спокойно. Просто дишай.
Добре, точно така. Всичко е наред.
Мили боже! Изкарай всичко! Изкарай всичко!
Изкарай всичко, мила, хайде!
Имало още! Хари, вече никога не трябва да дрискаш!
Точно така. Добро момиче.
- Ето.
- Благодаря.
Всичко е наред, мила.
Аз ще се погрижа за теб.
Сега ще се почувстваш по-добре.
Хайде, да вървим.
Хайде де!
Сега насам, към детското крило.
Къде?
- Детското крило.
- Детско крило!
Почакай!
- Кучето! Вземи кучето!
- Баркли.
- Ако говориш с майка ми...
- То си е между вас двете.
Хайде, Баркли, влизай.
Извинете!
Извинете, мога ли да ви помогна?
Здрасти, Вин.
Сузет?
Да.
Господи, това наистина ли си ти?
Да.
Е, гърдите не са мои, изкуствени са, но...
ето ме, това съм аз.
Какво правиш тук?
Доведох Хана вкъщи.
- Дъщеря ми?
- Да.
Добре е. Легна си.
Не, не е!
Каза, че ще спи у Каръл Бишоп.
Не, легна си. Погледни.
Защо ти си я довела вкъщи?
Защото имаха купон в хотела, в който бях отседнала,
трябваше й някой да я докара и... аз го направих.
Няма никакъв смисъл.
Погледни ме! Ами Джулс... приятелят й?
Не знам, това са си техни младежки работи.
Вини, изнервяш ме, направо се побърквам.
Не се ли радваш да ме видиш?
Сузет, какво искаш този път?
Кой е казал, че искам нещо?
Идваш просто така във Финикс, 16 години по-късно?
- 20.
- Добре, 20.
Искаш пари?
Защо мислиш така?
Попитах те.
Да искам пари? Това е толкова ужасно!
Идването ми във Финикс няма нищо общо с теб.
Истината ли ми казваш?
Не.
По дяволите! Вини, почакай. Уволниха ме.
Какво си казала на дъщеря ми?
Изброих й по име всички мъже, с които си спала.
Това не е забавно, Сузет.
Тя дори не знаеше коя съм, Вини.
Разбира се, че не знае.
Съпругът и децата ми не знаят за този период, през който бяхме... приятелки.
Хората, с които бях свързана, включително и ти,
вече... не са част от моята настояща действителност.
Майната й на настоящата ти действителност! Я се виж!
Басейни, градини, стига, Вини!
Престани с това Вини! Никой не ме нарича така! Казвам се Лавиния!
Вини.
Добре, ще ти дам 5 хиляди долара, за да изчезнеш от живота ми.
Не съм дошла да прося милост.
- Милостиня.
- Както и да е.
Ти си вкисната кучка!
Вкисната кучка.
Не съм вкисната.
Доведох дъщеря ти, защото й трябваше превоз!
Просто трябваше някой да я докара.
Сузет, не съм необразована.
Момичето е все още тийнейджърка, в престижна гимназия е, вчера беше бала й.
Не се тревожи, не съм й казала нищо.
Ла-ла-лавиния.
Долу!
Хана?
Събуди се, искам да поговоря с теб.
Джинджър! Това не те засяга, излез и затвори вратата!
- Мамо, спи ми се.
- След това ще имаш време да спиш.
Ще те питам нещо и искам да ми кажеш истината.
Снощи на бала взима ли наркотици?
- За какво говориш?
- Взима ли наркотици?
Кажи ми честно!
Само веднъж.
После пих червено и бяло вино и ми се догади. Не помня нищо след това.
И това ли е всичко?
Това беше достатъчно.
Аз съм гостенка на Хари Плъмър. Дайте ми ключа за 419.
Г-н Плъмър си смени стаята.
Сега е в стая 1007.
Благодаря.
Хари?
Здравей.
Изчистиха повърнатото, но трябваше да се преместя.
Разбира се, че е трябвало.
Толкова съм гладна!
Трябва да хапна нещо. Хари, искаш ли?
Трябва да си вземеш нещо хранително, Сузет.
Ще ти поръчам закуска.
Не, няма да оставам. Ще се преоблека и си тръгвам.
Напълних ти ваната.
Напълнил си ваната?
Та ти дори не искаше да съм тук?
Понеже беше доста горещо.
Не съм в същото настроение като вчера.
Разбира се, просто имаше тежка нощ.
Кога ще застреляш баща си?
Не днес, защото е неделя.
Хари?
Какво?
Влез.
Гола ли си?
Просто влез, искам да поговорим.
Какво има?
Седни.
Знаеш ли, бях като любопитно малко момиченце.
Трябваше да видиш това място, Хари.
Дори имат детско крило.
Видях Вин, разхожда се като принцеса сред басейни и градини.
Просто не знам, не съм й казала нищо, но тя просто знаеше, Хари.
Господи, тя живее в страната на мечтите!
Тя ме гледаше все едно съм някаква вуду-заклинателка,
беше уплашена до смърт, все едно ще я изпепеля.
Предложи ми пари да изчезна, Хари.
Не ги взех.
Не бих ги докоснала, колкото й да бяха.
Значи имаш достойнство.
Да, достойнство, но съм без никакви пари.
- Глътнах пяна.
- Искаш ли вода?
Не, остави, Хари. Всъщност може малко вода.
Кой звъни тук, по дяволите?
Не знам. От рецепцията например.
Вдигни телефона, Хари!
Ало?
Да.
Да.
Не. Разбира се, качете се, стая 1007.
Кой беше?
- Лавиния.
- Какво?
Каза, че иска да те види.
Господи!
След всичко, което ти казах, мислиш ли, че искам да я видя?
Следвам инстинкта си, Сузет.
Не следваш инстинкта си, а манипулираш хората!
Мразя те, Хари!
Господи!
- Лавиния Кингсли.
- Хари Плъмър.
Сузет се бърше, подсушава се, тъкмо излезе от банята.
Не искам да прекъсвам... нещо.
Не. Моля влезте, г-жо Кингсли.
Благодаря ви, г-н Плъмър.
Аз само за малко, няма да се...
Ако идваш да ми се извиниш, че се отнесе с мен като с боклук
и ако ми носиш цветята да ме умилостивиш, много се лъжеш.
Ще запаля да се успокоя, Хари.
Имаш право да си ядосана и искам да ти се извиня. Затова съм тук.
Искам да те поканя на обяд утре следобед.
И какво ще се случи на обяда, Лавиния?
Ще ти обясня защо не съм тази, която бях преди години, как съм се променила за по-добро.
В каква посока пое живота ми след всичко.
Как се възродих точно тук, във Финикс, като митичната птица, която се възражда от пепелта.
Искам да използвам възможността, за да ти се представя.
Хората се променят, Сузет. Не казвам, че е лесно, но...
Не мога да бъда тази, която бях, защото тази, която бях, не бях аз.
Вини, престани! Пак се правиш на задник и се чувствам странно.
- Знам какво имате предвид.
- Много ви благодаря.
Достатъчно, Хари!
Вини, не се срамувам от миналото си.
Поне не се спотайвам и не се преструвам, че никога не се е случвало.
- Съпругът ми е адвокат...
- Какво, искаш да ме съди ли?
Би ли ме оставила да довърша?
И се надява на кариера в политиката.
Първата дама ще бъде едната от Бенгър Систърс!
Не съм такава!
Аз съм майка и съм много добра майка!
Хана ми каза какво се е случило на бала.
Каза ми, че е пила червено и бяло вино и в комбинация с тревата й е прилошало.
Прилошало! Направо беше в несвяст, г-жо Кингсли. Нали, Сузет?
Не е така, Хари. Казала е всичко на майка си.
Е... в колко часа е обяда?
Моля?
Нали ще ходим на обяд? Ти го каза.
Да, но останах с впечатление, че не искаш да дойдеш.
Знаеш ли, там откъдето идвам, Лавиния,
което е адската дупка западен Холивуд,
хората говорят за себе си по цял ден.
Не се интересуват от другите. Е, кое е новото при теб?
Нова си в компанията?
Сузет, не съм егоистка. Може да съм много неща, но точно такава не съм.
Тогава защо все още говориш за себе си?
Между другото, откъде разбра в коя стая съм?
Ами описах те на човека от рецепцията.
Описах те на човека от рецепцията.
Трябва да пийна и да свърша някои работи, но първо искам да полегна.
Хари?
Какво ти е направил баща ти, че да го мразиш толкова?
По някакъв начин ме е проклел.
Защо го е направил?
Имахме семеен бизнес. Продавахме мебели. Мразех това.
Аз исках да съм писател. Той мразеше това.
"Махай се!" ми каза той.
Ще разваляш всичко, до което се докоснеш.
Един ден ще се обърнеш назад и след теб няма да е останало нищо.
И въпреки всичко си заминал. Това ми харесва.
И си отишъл в Холивуд?
Да.
Беше страхотно. Всички искаха по парченце от мен.
Тогава никой просто така не скачаше в леглото.
Аз бях привилегирован.
А в петък вечер бях при Джо Алън.
Господи! Прекрасно беше.
Значи си имал успех?
Салоните бяха пълни до последната седалка.
Имаше ли си приятелка?
Да.
Какво стана?
Всичко се разби на парченца, както той каза.
Стига, прекалено много обвиняваш стария човек.
Каза, че продава мебели.
Все още ли се занимава с това?
Не.
Той е...
Той е на едно място, наречено "Хълмовете на Хоризонта".
Това е старчески дом.
Хайде.
Можеш да правиш, каквото поискаш, но не си посмял да помислиш.
Какво мислиш, Хари?
- Ужасен съм.
- Млъкни!
Добре.
Добро утро, г-жо Плъмър.
Две неща те спасяват. Първо: в добро настроение съм. Второ: сладък си.
А, Сузет!
Дойдох да се извиня лично. Напълно забравих, че днес е шофьорския изпит на Джинджър.
- Джинджър?
- 16-годишната ми дъщеря.
Много е важно. Трябва да отложа обяда. Това е за теб.
Опитваш се да се измъкнеш!
Не! Това е един от важните моменти, на които трябва да присъствам.
Тогава ще дойда с теб.
Мамо, какво правиш?
Нищо.
Коя е тази?
Сузет, моя приятелка.
Твоя приятелка?
Добре, отиди в колата. Идвам след малко.
Не може да постъпиш така! Каза днес и аз съм се облякла.
Добре. Само да се погрижа за цветята.
Извинете.
Занесете това в стая 1007 и...
Не ги поливайте, нямат нужда от вода, затова не ги поливайте!
Хайде! Да тръгваме.
Не ги поливайте!
Добре.
Сигурно ще забележиш, но има нещо, което трябва да знаеш.
Понякога Джинджър издава лек звук с гърлото,
вероятно не е нищо особено и е само въпрос на време...
Добре.
Исках да кажа да не му обръщаш внимание.
Искам татуировка. Ти каза, че може.
Стой в тази лента.
Този защо ми свети?
Скъпа, не трябва да пречим на хората зад нас.
Сещам се за някой, който ми пречи.
Добре, съсредоточи се върху карането!
Карам по-добре от Дженифър. Нея я скъсали, защото...
Не говори, а карай! Така стават катастрофите!
- Заради говорене? Не мисля.
- Стой си в лентата!
За коя лента говориш. Не разбирам какъв е проблема!
Изобщо гледаш ли къде караш?
Винаги Джинджър е била по-различна от Хана,
защото Хана е по-рационална,
докато Джинджър е по-артистична.
Разбира се това ми харесва и я насърчавам, но понякога трябва да я предпазвам.
Кръстила си я на Джинджър Бейкър, нали?
Не! Когато бях бременна, славата на Джинджър беше отминала.
А, така ли?
Да. Господи, колко стана часа!
Надявам се, че ще успее. Толкова ще е добре за самочувствието й.
Сещаш ли се за Хари? Той нямаше никакво.
Вече трябва да има, защото снощи правихме секс.
Беше му за пръв път от десет години.
Хареса ми. Все едно довършвах нещо започнато.
Когато свършваше, все едно беше на електрическия стол.
Мислех, че двамата имате връзка.
Не, просто така се случи.
Не беше лошо. Малко странно.
Малко странно.
Мразя го това място!
Разбирам те. Представяш ли си да работиш тук.
Какъв цвят само. От този цвят ме побиват тръпки.
Мразя го!
Когато каза това, гледаше право в костюма ми.
- Не съм.
- Направи го.
- Не съм.
- Да, направи го.
Бих убила, за да имам...
Да, разбира се, че го каза. Почти същия цвят като... стените е.
Стига! Знаеш, че не е така.
Но е така.
Аз съм в същия цвят като Държавната автомобилна инспекция, а ти...
изглеждаш като цвете.
Защо се заяждаш?
Не, правя ти комплимент.
Мъжете тук те оглеждат, а това е хубаво, нали?
Що за глупост!
Начинът, по който се обличаш показва, че искаш да привличаш вниманието.
- Не виждам разлика.
- Стига, моля те.
Винаги си била по-предизвикателна.
Циците ми ли те притесняват?
Стига, машината ме притеснява, защото не работи.
Мисля, че си ядосана, защото преди ти имаше по-голям балкон.
- Стига, моля те...
- Истина е.
Преди твоите цици бяха забележителни, бяха известни.
Затова аз... си уголемих моите... малко.
Не се ли чувстваш зле?
Не се чувствам зле! Защо да се чувствам зле?
Защото са много големи.
Не че има значение, но са прекалено големи.
Да, от едната крайност на другата.
- Мамо, скъсаха ме!
- Какво сгреши?
Нищо, карах много добре, но той реши да ме тормози.
Пише, че си минала на червено.
И какво? Да ме скъсат само за това!
Ами...
А всички други си взеха този глупав изпит!
Обещах на Дженифър да я взема с колата.
Добре, аз ще...
Ще я закарам вкъщи.
Тя се държа отвратително с теб!
Разстроена е! Ще те закарам до хотела.
Почакай, не е станало нищо особено...
Какво мога да направя, сама виждаш...
Баркли, пази се! Някой е пуснал Баркли!
Джин, прибери Баркли!
Не мога, мамо, много е бърз.
Хей, прибери кучето!
Хайде, Баркли, тъпо куче.
Хана, оставила си вратата отворена и кучето е излязло.
Хана, спри музиката!
Хана!
Престанете! Веднага престанете!
На това ли ви учат в училище? Излизай от басейна!
Това си е моя работа.
Така ли?
Не ме интересува на колко години си, Хана,
но все още живееш в къщата ми, караш колата, която сме ти купили, плащаме за образованието ти,
така че ще спазваш правилата ни. Разбра ли? Излизай оттам!
Облечи се и спри музиката!
- Ти си следващата!
- Какво съм направила?
Просто стоиш там като пуснала корени!
Но нали каза, че приличам на цвете!
Мамо! Настъпих охлюв!
В градината няма охлюви, Джин.
Така си мислиш ти.
Джулс! Не знаех, че си такъв, младежо!
Това е нещо нормално, както и яденето, г-жо Кингсли.
Хана, от всички хора на света!
Може би само са се гмуркали голи.
Не, правеха го.
В басейна, в който плува цялото семейство?
- Да.
- Господи!
А пък може просто да са се натискали.
Не, чукаха се.
Господи! Тя учи в престижна гимназия,
а това момче, Джулс, има награда за служба в полза на обществото.
Той е малка невестулка.
Защо го каза?
Не мога да ти кажа. То се вижда, подушвам го.
Чудя се нищо ли да не правя или да се обадя на родителите му и да им кажа?
И питаш мен?
Защо хабиш така лимоните?
Лимоните премахват всяка миризма, Сузет.
Господи! Толкова ли си вбесена?
Да.
Завършват училище, взели са си по бира, съблекли са се на басейна и се забавляват.
Все още са деца!
Нека ти покажа нещо.
Това ще ти опресни паметта.
Погледни.
Това деца ли са?
Господи!
Помниш ли, когато седяхме на Сънсет Булевард и чакахме изгрева?
Докато ченгетата не ни прибраха.
- Изгреви, залези...
- Карай по същество!
Ами това беше твоя идея и помниш ли защо го направихме?
- Не.
- Точно така.
Просто правехме разни неща без причина, Вин.
Господи, това е Реймънд! Съпругът ми.
Какво ще ме правиш? Ще ме скриеш в килера?
Не, той знае за теб. Просто съм малко притеснена.
- Колко притеснена.
- Казах, че сме били заедно в колежа.
- Аз в колеж?
- Да.
Не мога да лъжа, Вини.
Остави на мен, аз ще се оправя.
- Здравей скъпа.
- Здравей.
Съжалявам.
Това е Сузет.
- Сузет?
- Бяхме съквартирантки в Лос Анжелис.
Сузет! Разбира се, Сузет. Здравей.
Значи си учила в UCLA?
Да, минавала съм и през него.
Е, остани за вечеря, Сузет.
Лавиния няма да има нищо против. Остани за вечеря.
- Разбира се.
- Добре.
Страхотно.
Страхотно!
- Време е за вечеря?
- Да.
Наистина ли е приятелка на мама?
Не знам.
Не ми пука.
Махни се от стаята ми!
И как все ядеш, а си толкова кльощава?
Какъв ти е проблема?
Мама ме хвана в басейна с Джулс.
Е и?
Не плувахме.
- Собствената ти майка!
- Млъквай!
Беше ужасно.
Тя стоеше там, а аз бях в басейна. Беше много неловко.
Това е най лошото нещо, което ми се е случвало.
Провалих се на шофьорския изпит.
На теб ти е позволено да грешиш, на мен не е. Дори не знам какво е усещането.
Погледни! Аз съм на всяка страница на този годишен албум.
А утре излитам от училище и се очаква да кажа нещо мъдро,
свързано със завършването, бъдещето и новите възможности. Какви лъжи само!
Иска ми се да се махна някъде далече!
- Защо не го направиш?
- Да бе.
Всичките учители в училище, татко, мама...
особено мама...
Представяш ли си реакцията им?
Поне няма да са отегчени.
Успехът идва след провал, ако не си загубил ентусиазъм.
Уинстън Чърчил.
Ами ако изпитващия го е направил нарочно?
Червеното означава да спреш, Джинджър.
Нова тема.
Хана, докъде стигна с речта?
Мисля да напиша нещо нетрадиционно.
Това винаги е добра идея.
Когато всички имат такава идея няма да бъде нетрадиционно.
Ще се справиш. Изглеждаш добре, имаш тен по лицето.
Днес да не си се пекла?
Да, Хана.
Джинджър, успокой се, докато ядеш.
Да, Джинджър.
Сузет?
Познавала си жена ми преди мен... доста преди мен.
Променила ли се е през тези години?
Не е ли същия човек?
Какво общо сте имали?
Какво общо сме имали, Вин?
Понякога ходехме на концерти.
- Какви концерти?
- Рок.
За теб трябваше да са много твърди, бейб.
Бейб?
Имахме много големи изисквания.
При харесването на групите?
Мама и рок групи!
Стояща и стискаща чантичката си.
С перфектна коса.
Хайде да тръгваме, ще закъснеем!
Трудно ми е да си го представя, Лавиния.
- Вини. Вин.
- Да, бейб.
Тя танцуваше. Това правеше, танцуваше.
Майка ни?
Мама наистина е ужасна танцьорка.
Като си сваляше връхната дреха беше направо страхотна.
И не ти пукаше какво ще си помислят хората, нали, бейб?
Лавиния?
Лавиния?
Някой знае ли какво символизира татуировката на Сузет?
Не казвай нищо, Сузет. Това е гущер с корона на главата. Някой сеща ли се?
Аз нямам никаква представа.
Джим Морисън.
"Аз съм кралят-гущер".
Също се наричаше г-н Моджо Рисън.
Това са буквите от името му, но разбъркани.
Това беше в Мексико.
Стояхме цяла нощ, след като бяхме изкачвали Пирамидата на слънцето.
Мамо, ти си била странна!
Била си съвсем различен човек.
Била си малко странна, Лавиния.
Нямаш представа колко странна мога да бъда.
Какво беше това, по дяволите?
Пилешки пастет.
- Сузет?
- Здравей.
Аз съм при нея, Хари. Трябва да видиш какво става.
Много е странно и наистина е объркано, не знам дали трябва да сме заедно.
Напредваш от вчера. Тогава тя дори не искаше да те види. Страхотно!
Не знам. Какво правиш, звучиш въодушевено.
Пиша като обезумял.
И какво пишеш?
Не знам, всичко. Думите и образите просто напират да излязат от мен.
Чувствам се вдъхновен!
Вдъхновен?
Ти просто изля напрежението, Хари, това е всичко.
Много повече от това е, Сузет, това е...
Това е...
Мисля, че ти си моята муза.
Хари, почакай. Аз съм само скитница сред пустинята.
Да, точно така. Ако не те бях срещнал в пустинята, щях да съсипя живота си.
Накъде биеш?
Една дума, едно действие, можеше да запрати живота ми в погрешна посока, но срещнах теб.
Самозаблуждаваш се.
Че може би чувствам нещо към теб?
Не, може да чувстваш, каквото си искаш, но не прави пиеса в три действия от това.
Кога се прибираш вкъщи?
- Вкъщи!
- Искам да кажа тук, в хотела.
Хари, слушай сега.
Пиши каквото искаш, излей душата си, защото всичко е там.
Сега продължавай. Ще се видим скоро.
Мама има ли таен живот?
Искам да ви кажа, че няма да ви навреди, ако се държите малко по-мило с нея.
Откъде тя знаеше толкова за Ван Морисън?
Джим Морисън, а не Ван Морисън!
Добре, Джим Морисън. Говореше така, все едно го е познавала.
- Заемете се с чиниите!
- Те не са наша работа.
- На кого тогава?
- Не знам.
Има хора, които ви бършат задниците, а дори не знаете имената им.
Хана, чу ли?
Чиниите. Ти ги мий, ти ги бърши, това е гъбата и не използвайте машината.
- Защо?
- Защото сте разглезени деца!
Не сме.
Погледнете всички глупости наоколо! Какво е това?
Хамак за банани.
А така, хамак за бананите ви.
Не всеки има такъв.
Не ни трябва да ни поучаваш. Та ти дори не ни познаваш.
С теб трябва сериозно да си поговорим, млада госпожице.
Искаме да знаем за майка си.
Тя беше фурия.
Тя беше желязно момиче.
Какво означава това? Какво е правила? Пушила ли е трева, напивала ли се е?
Правила ли е секс? Някога правила ли е нещо нередно?
Къде е баща ви?
На едно място, където аз никога повече няма да отида.
Какво правиш?
Искам да се махна...
... да махна часовника...
но всичко, което имам е бежово!
Хайде, Вини, да вървим, защо се бавиш толкова?
Хари, ще ми помогнеш ли?
Вин, какво правиш там?
Сузет, изглеждаш толкова...
Толкова си предизвикателна.
Благодаря.
Много ли ще закъснееш?
Определено.
Готова или не, влизам.
Господи!
Косата ти.
Да.
Е?
Направо страхотно!
- Наистина ли?
- Да.
Хари, ела тук и кажи какво мислиш.
Направо човек да не повярва!
Добре, готова ли си?
Да тръгваме!
Вземи си чантата.
Чао.
Бъди послушен.
- Кажи лека нощ, Хари.
- Лека нощ, Хари.
- Господи!
- Какво?
Бях забравила колко е шумно и мръсно, и потно...
Вини! Хайде!
Добре, дай ми секунда, за да свикна!
Времето изтече, да вървим. Хайде!
- Искаш ли нещо за пиене?
- Да, едно кафе.
- Добре, съвсем мъничко.
- Имаш го.
Съжалявам, вината е изцяло моя. Сузет, блъскам се във всички...
Извинете. Много съжалявам. Сузет?
Да, насам, скъпа.
Хайде, намерих места.
Много бързо се справяш.
Сега си на моя територия, скъпа.
Добре, а сега какво ще правим?
Каквото поискаш.
Каквото поискаш!
Какво ще кажеш да обсъдим задника му?
Дебел е.
Не ти ли прилича малко на Род Стюарт?
Той ли прилича или задника му прилича на задника на Род Стюарт?
Не толкова силно, ще те чуе.
И какво?
Извинете. Искате ли да танцуваме?
Много мило, но не, омъжена съм, вкъщи имам деца, куче, златни рибки.
Много мило, че ме попитахте. Благодаря ви.
Не беше ли много мило?
Добре. Време е.
- За какво?
- Да потанцуваме.
Не мисля така. Освен това не мога.
- Вини, моля те!
- Не.
- Хайде, моля те!
- Не мога.
Добре, изпий го!
Добре.
Хей, Род, пази това, докато потанцуваме.
- Не мога.
- Хайде.
Това е лудост.
Хайде, скъпа, отпусни се.
Погледни, скъпа.
Всички тези звезди.
На колко можеш да кажеш имената, Вин?
На николко.
- Ходила ли си в Европа, Вини?
- Да.
- Ходила ли си в Париж?
- Да.
Ходи ли на голямото гробище, където е Джими?
Да.
Как изглежда?
Тъжно.
- Затвори вратата.
- Добре.
Внимавай. Сега ще ти покажа неща, които не съм виждала от 20 години.
- Какво?
- Ще видиш, сядай.
- Запали свещта.
- Добре.
Никой не знае, че държа тези неща.
Какво е това? Любопитна съм.
Готова ли си?
Това е колекцията от рок-пишки.
Господи! Каза, че си дала колекцията на сестра си.
- Не съм.
- Каза.
Казах, че съм я изхвърлила.
Все си ме излъгала.
Добре, излъгах.
Затвори си очите, защото имената са написани на гърба.
И първата рок-пишка е...
Роджър...
Уотърс.
- Джими Пейдж.
- Дай ми я! Шегуваш ли се?
А тази е... Тери Вейниян.
Тази си е твоя, дръж си я.
Виж тази. Какво?
Кийт! Това е Кийт! Много жестоко го майтапех.
- Господи!
- Почакай, почакай.
- Не, не може да го направиш!
- Сега ще видим.
Стига скъпа, ще бъде...
Толкова е стара. Колко е стара?
Със сигурност е по-млада от мен.
На кого е?
- На кого е?
- Виж.
Виж го този надървения.
- Господи!
- Казах ти.
Беше толкова груб!
Стив... Стив...
Някой да му каже да престане!
Беше толкова яко...
- Това си е мое.
- Ето, твое си е.
Господи, това някакъв странен нос ли е?
Просто си е странен.
- Кийт.
- Господи!
Нека ти помогна.
Господи, горим в къщата!
- Лавиния!
- Всичко е наред, скъпи.
- Господи!
- Здравей, Реймънд.
Какво е това, Лавиния?
Какви са тези неща?
Какво мислиш, че са?
Какво си... какво си облякла?
Какво си направила с косата си?
Харесва ли ти така?
- Лавиния, какво...
- Добре, Реймънд, виж.
Нали знаеш как някои хора колекционират бейзболни снимки.
- Със Сузет...
- Какво? И вие ли?
Съжалявам.
Не, Реймънд.
Много съжалявам. Не.
Не, ние бяхме... групарки.
Били сте групарки?
Ти си била?
Да.
И това са снимки на...
- ...музиканти.
- Музиканти?
- И няколко актьора.
- Да.
Какво имаш предвид под групарка?
Ние... Съжалявам.
Татко?
Мамо, къде сте?
По дяволите!
Здравей, скъпа.
Джинджър е.
Взе колата ми.
Толкова е тъпо! Само се ударих леко в една кола,
а те ме докараха в болница и ме облякоха в това глупаво нещо!
Мамо, какво се е случило с косата ти?
Всичко е наред. Седни.
Не съм пострадала, само където еърбега ме удари в лицето.
Карала си без книжка!
Вкарай ме тогава в затвора.
Все още не си загазила.
Карах из цял Финикс, татко.
Това беше единствената кола, в която се блъснах.
- Дори вината не беше моя.
- Как така не е била твоя?
Хана ми даде ключовете.
Каза, че ще направиш няколко кръгчета.
Беше толкова отегчително. Само кръгчета.
Позволила си сестра ти да кара колата ти!
Как може да си толкова безотговорна!
Аз ли. Ти и Сузет може да напишете цяла книга за безотговорността!
Аз просто си стоя тук.
И какво правиш? Защо трябваше да идваш и да ни се бъркаш?
Всичко беше наред, преди да дойдеш.
- Не беше наред.
- Тя го направи по-лошо.
Сузет!
- Лавиния!
- Мамо!
Такава си лицемерка, побесня, че правих секс с приятеля си в басейна!
Мое задължение е да те предпазвам.
Но не мисля, че трябва да ми дишаш във врата.
Тук ми писна, задушавам се! Нямам търпение да се махна от теб!
Това е болница, за бога!
Остави я да говори. Ще ми каже колко лоша майка съм!
Това е обществено място!
Защо се тревожиш? Да не загубиш поддръжници?
Тревожа се за теб, Вини!
Не знам какво ти става!
Какво правеше в сутерена, разпръснала пениси навсякъде по пода?
Пениси!
Нямам представа коя си!
Не, нямаш, прав си.
Защото съм прекалено заета да подрязвам храстите,
да ви водя на футбол, да ви прибирам боклуците, да извеждам кучето и...
Това вече не съм аз.
Може ли вече да се прибираме?
Много съм изморен.
Днес е дипломирането ми.
Да, мамо, а аз съм ужасно гладна.
Не сте чули и дума от това, което казах, нали?
Какво стана току-що?
Ало?
Хари, идвам да си взема нещата, колата и си заминавам.
Връщам се в Ел Ей.
- Но...
- Няма нищо.
Ти си просто един човек, когото качих. Просто те качих.
Не говори и не ми се изпречвай на пътя!
Хана и Джинджър наистина не знаят...
Не е заради тях, просто не принадлежа на това място.
А и не знам къде ми е мястото.
Аз просто дойдох тук, за да...
Не знам защо дойдох.
Не знам какво търся.
Аз само развалям нещата.
Наистина ги развалям ужасно.
Не.
А вие се скарахте и това беше заради мен.
Не, аз не издържах.
Така правят хората, когато се обичат.
Викат си един на друг, карат се.
Бих дала всичко, за да имам семейство, с което да се карам.
Да имаш котка не е това, за което говоря.
Скъпа, аз съм твоето семейство, карай се с мен.
О, Вин!
Слабостта ми към славата ме докара дотук.
Купчина рок-музиканти ми сваляха бикините и си заминаваха.
Не се интересуваха от мен.
О, Вин!
Аз дори не можех да говоря за това, докато ти не дойде.
А сега се смея, танцувах, погледни ме.
Ти го направи, скъпа.
Харесвам борбения ти дух. Няма друг като теб.
Обичам те.
Аз също те обичам.
1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8, 9, 10.
Вътре имаше един тип, който ме изплаши.
Лицето му беше посиняло, не дишаше и помислих, че е умрял.
Дори и той гледаше циците ми.
Може да си го довършила.
Искам да се поразходя.
Добре. Къде искаш да отидем?
Взехте ли си мляко?
Добро утро.
- Пази тишина!
- Добре.
Къде е той?
Нещо не е наред.
Това не е добре.
Защо? Денят е прекрасен.
Не, нещо не е наред. Чувствам го.
Вин, пишещата машина е на дъното на басейна.
Какво?
Пистолета! Сигурно е взел пистолета!
Хари има пистолет?
Да, с един куршум, предназначен за един човек.
- За кого?
- За баща му.
И ще застреля баща си?
Да. Ядосан му е за неволите си.
- Обадих му се...
- Сузет, слушай!
Спомни си къде е баща му.
- Той е в старчески дом.
- Добре.
Казваше се нещо си... нещо си там...
Добре, съсредоточи се!
Нещо... нещо на хоризонта.
- "Хълмовете на хоризонта"?
- Да, точно така. Знаеш ли къде е?
- Да.
- Да тръгваме тогава.
Но това не е старчески дом!
- Какво ще правим?
- Да внимаваме за пистолета.
Господи! Какво да правя? Как да оправя нещата?
Не прави нищо. Просто бъди спокойна и мисли рационално.
Ти ме излъга, Хари!
А ти ми каза да не ти се изпречвам на пътя. Помниш ли?
Добре, влизай в колата!
Това си е между мен и него.
Но той вече е мъртъв!
Не е. Той е тук.
- Какво?
- Тук.
Защо все още го обвиняваш?
Не знаеш какъв беше баща ми!
- Когато бях на 4...
- Зарежи това!
Когато бях дете, никога не беше до мен.
Всяка вечер си лягах без той да ме завие. Знаеш ли каква травма е това?
Много жалко, че не ме познаваш от по-рано! Щях да ти кажа какво е лош баща!
Мразеше ме. Критикуваше всяко мое действие...
По дяволите.
Ти ме прегази!
Все някой трябваше. Чу ли се какви ги говориш?
Не. Прегазвачка!
Хари, караше само с 5 км/ч!
Какъв ти е проблема? Не мога да те разбера!
- Ти си напълно откачена!
- Истина е.
- Взех го.
- Дай ми го!
Какво ще правиш?
Ще ти помогна, Хари.
Господи!
Това беше единственият ти куршум.
Отиди да му простиш, Хари.
Той е тук. Ще можете да говорите.
Татко?
Татко?
Татко?
Хайде, Сузет, побързай!
Побързай! Церемонията започва.
Здравей.
Ела.
Хайде! Сузет, ела и ти.
Хайде, ела.
Обуй си обувките.
Един момент.
Успя ли? Добре, сега другата.
Мразя да съм престорена, повече от всичко на света.
Не е за вярване какво ви казват хората,
трябва да влезеш в колеж, да решиш какво да правиш, трябва да печелиш пари и ние ставаме...
чувствам се като опитно зайче, когато родители и учители,
планират всичко вместо теб и то с големи очаквания.
Ами ако това не е подходящо за теб?
Губиш собствената си същност.
Това вече не е истинско.
Бъдещето е пред нас,
а аз имам само бегла представа какво ни чака там.
Понякога се плаша до смърт.
Понякога съм много развълнувана.
Пожелавам на всички от моя випуск,
на всички, каквото и да правят, да го правят истински.
Дори и да грешат.
Дори и да се провалят.
Предпочитам да греша в това, което аз съм решила да правя,
отколкото да сполучвам в това, което някой друг ми е казал да направя.
Предпочитам да се карам със семейството си, отколкото...
да се преструвам, че всичко е наред.
Към завършващите випуск 2002.
На добър час!
Влезте в света и бъдете истински!
Бъдете истински!
Скъпа, беше страхотна!
Добре, отиваме вкъщи. Следвай ни с колата.
Не, трябва да вървя.
Да, имам работа за вършене.
Но, трябва да ти върна дрехите.
Задръж ги, това ще е извинение да те видя отново.
Не ти трябва извинение.
Ти си фурия.
- Мамо! Мили боже!
- Какво?
- Влюбена съм!
- И в кого?
Ето го там. Ей сега.
Това е.
Музиканти.
- Сузет?
- Да.
Искаш ли да знаеш за какво пиша?
Да. Разкажи.
Става въпрос за живота, за трудностите...
И се разказва за една жена, която...
Тя е...
Хари, прескочи до края.
Какво става?
Не знам. Не съм стигнал до там.
Тя доставя удоволствие с ръка.
И е страхотна в това.