Hollywood Ending (2002) (HollyWood Ending CD2.sub) Свали субтитрите
- Как са те?
- Как беше днес?
- Забравете, сър. Не съм студент по киноизкуство и следователно съм слаб познавач.
Уча бизнес и като инвестиция не бих инвестирал...
Казва, че не разбира, какво искате да направите, сър.
Смята, че е странно.
- Как бяха изпълненията?
- Не мога да преценя, сър. Но вие можете да чувате, нали?
Или вашият слух и преценка също са се загубили?
- Слухът ми е добре. Но правят ли прекалено много гримаси или...
Сцените без диалог? Как се държат?
- Разбирам действията, но само защото прочетох сценария.
Сър, трябва да призная....внимателно, стълби...
Имам сериозно усещане за несвързаност.
- Несвързаност?
- Страхотно.
Точно това търся, несвързаност.
- Е, как бяха?
- Щастлив съм. Бяха страхотни!
- Кой по-точно бе най-добър в сцената с грабежа?
- Последният.
- Първият.
- Първата част от...последния...
е по-добра от последната част от първия...
но средното ниво преобладава...
- Надушвам магия тук.
- Как върви?
- Всичко изглежда добре.
Той прекарва доста време съвещавайки се с оператора, чрез преводача.
а това отнема време, но аз контролирам всичко.
Газ до дупка.
- Добре, подкрепяй го, става ли?
- Да, добре ще го намеря.
- Хей, Карол.
Изпрати цветя на Халей Джо Озмънт с картичка.
Знаеш: "Поздрави за доживотната награда за признателност"
Ели е. Иска да говорите.
- Ало?
- Здрасти. Чувам, че върви много добре?
- О, да, доколкото виждам.
- Добре, чуй. Ще дойда следващата седмица...
да хвърля един поглед на ежедневниците.
- Не, не бих го направил!
- Стоях настрана половината филм.
До известна степен...
- Ами...никой не гледа ежедневниците ми, освен мен и оператора.
Това ни е уговорката.
- Но ти винаги си искал мнението ми за тях?
- Тези дни отминаха, мила. Тогава бях типичен нюйоркчанин.
- Никой, който има билкар не може да гледа ежедневниците ми.
- Докато филмът стигна до половината
тръгна слух, че Шарън Бейтс, главната героиня...
си е паднала по Вал Уаксман.
Той изглежда се въздържа от лични контакти с който и да е...
но днес тя настоя той да я посети в гримьорната.
- Извинете. Ще се видим после да го обсъдим.
- Да, не се отдалечавай.
- Ще се върна.
- Разбирам, че искате да поговорим.
- Мога ли да бъда пряма?
- Разбира се.
- Имам сериозен проблем при работата си с теб.
- Проблем да работиш с мен?
- Е, чувствам нещо...
неизказано...
става между нас
- Нещо неизказано става между нас? Като например?
- Може би е само във въображението ми, но...
начинът по който ме гледаш... все едно правиш любов с мен само с очите си.
- С очите ми?
- Виж, аз съм прям човек.
Когато усетя чувства към някого, не се дърпам назад.
- Ами..аз мислех....че ще обсъждаме ролята.
Че имаме проблем с нея...нещо такова.
- Притеснявам ли те?
- Не. Имах тежък ден.
Много трудни решения...и...
малко съм изтощен, но...съм добре.
- Ела тука.
- Само че...
- Ела. Защо не седнеш на дивана с мен?
- На дивана?
- Само за минутка.
- Н-н-а дивана?
- Да, на дивана.
- Просто искам пълното ти внимание.
- Дивана е добър.
- О, не ми трябва възглавница, добре съм си.
- Ако се доверявам на режисьора, да ме упътва...
се доверявам и на това, да прави любов с мен.
- Нека да ти кажа...
Голям привърженик съм на това, но не докато работя...
защото не обичам да смесвам бизнеса с удоволствията.
Защото съм....отдаден творец...
като девствен монах, усещам най-добрия начин да направя филма...
като се въздържам, докато снимаме...
защото...заради преклонението ми пред киното.
Киното е ревнива любовница...
и аз съм толкова....знаеш..аз
Това съм аз. Но можем да го обсъдим...
Да почакаме докато свършат снимките...
- Какво правиш?
- Аз? О, когато....
почувствам емоционално вълнение
когато някой е под пара, галя стените.
- Разбирам напълно.
- Малко е лудо...
- Съжалявам, не исках да ви разстройвам.
- Не съм разстроен.
- Случва се...
- Аз само...ако играя...
ако играя с прекрасен режисьор, като теб...
няма нищо, което не бих направила сексуално за него.
- Трябва да си на първа страница в списанието Д.Г.А.
защото няма да спреш да работиш тогава.
Може ли да отвориш вратата?
Това тежко дишане изпоти очилата ми и аз...
Близо ли съм?
Ще си поговорим отново за това. Благодаря.
Ал?
- Този път е различно.
- Какво имаш предвид?
- Сега е баща ми.
- Джони! Баща ти!
- Не можеш да убиеш баща си!
- Искат го мъртъв! Какво да направя?
- Но той ти е баща!
- Ще си свърша работата.
Дръж се настрана.
Ще си го получи, като всеки друг.
- Страхотно!
Точно на място.
Не. Ако сложиш камерата там, посоката е грешна.
Публиката ще мисли, че гледа в стената а не в любовника си?
- Познавам географията на екрана!
- Чан, прав ли съм? Там ли е мястото и?
- Никога не разбира, какво се опитвате да постигнете, сър.
- Повярвайте аз си знам. Оставете камерата там.
- Той е гений.
- Да.
- Неговият стил.
Начинът на снимане е толкова...
нестандартен.
- Нима?
- Труден ли е за съвместен живот?
- Понякога.
- Като втора жена...
възприемате ли се като трофей?
- Андреа, не мисля, че това е клюка.
- О, не. Просто съм любопитна, как сте се запознали.
- На "Златния Глобус"
- О...
- Бях там с покана и мислех, че ще е забавно...
тогава, когато той го спечели, благодари на уролога си.
- Следващият път се опитай да ме предупредиш преди да падна.
- Опитах да ви кажа, но журналистката беше там.
- Хей, добре ли си?
- Няма нищо. Само счупена глава.
- Искаш ли да хапнеш?
- Не мога. Имам среща с Ал. Много важна бизнес среща.
- Казах ти, че искам да останеш замалко свободен...
за да можем да обсъдим нещата...
- Не ми е лесно.
Имам много срещи и важни дела.
- Ами да пийнем по едно по-късно?
- Не мога...може би след снимките.
Не знам...трудно ми е.
- Мога ли...извинете, може ли да остана насаме с него?
- Благодаря ви много.
Отбягваш ме, откакто дойдох.
- Защо?
- Как така те отбягвам? Даже ти дадох да видиш записките.
Видя някои от тях. Дори не ги коментира.
- Ами...аз не съм режисьор.
Лично аз малко...трудно ги осмислям.
Но предполагам, че когато се свържат...
- Ще станат страхотни. Те са доб...харесвам ги.
- Е тогава защо ме избягваш?
- Не те избягвам, за Бога!
- Зает съм....имам много неща в главата.
- Заради пръстена ли е?
- Пръстена?
- Не казвай, че не си го видял.
Знам какво мислиш по темата за Хал и мен.
- Не, не.
Пръстенът ти е красив.
Харесва ми формата му...
и мисля, че вероятно е доста скъп, познавайки Хал...
- Не го нося.
- Зная, че не го носиш.
- Защото... Зная, че не го носиш...
- Мислех, че има обяснение за странното ти държане.
- То си е наред. Всеки ми коментира държането.
Спомни си, когато се оженихме и нямахме време да купим пръстен...
и трябваше да взема онова нещо от магазин за стоки втора ръка...
Купих онзи пръстен дето пръскаше вода, от ония майтапчийските.
- Само зная, че нашият брак се превърна в Божи майтап.
- Да, но ти остана в него достатъчно дълго.
- Хей, инерцията води две трети от браковете в Америка.
- Да, но останалата част се обича.
- Мисля, че трябва да спрем да се заяждаме...
поне докато отминат снимките и пост-продукцията.
- Няма за какво да говорим. Чакам Ал а той винаги закъснява.
Постоянно закъснява.
- Обядът!
- Той е тук. Ал!
- Толкова е забавен. Напрегнат е.
- Какъв му е проблемът?
- Уволнява ме.
- Теб? З-з-защо?
- казва, че не може да работи с мен повече. Иска да си намери друг.
- Не разбирам. Какъв е проблемът?
- Мисли, че пропускам нещо в превода...
и работата му върви нелогично.
- Добре, кажи му, че резултатите ми харесват.
- Сър, ако бъда честен, те не са съвсем ясни.
- Просто му кажи, каквото ти казвам.
- Иска да се махам. Иначе няма да работи.
- С цялото си уважение към г-н Чан, ние тук закъсняваме.
Студиото плаща около 150 000$ на ден за снимки.
Обясни му го, учтиво.
- Чакайте. Имам велика идея.
Защо не уволним оператора, но да запазим преводача?
- Не, не, почакай Вал.
- Ед е прав. Така да бъде.
- Не мога да уволня преводача?
- Че защо?
- Защото не мога!
- О, Чинг!
- Чао.
- Чао, слушай. Кой ще вземем да те смени?
Нямате понятие, кой ще е новия преводач,
или колко време ще отнеме намирането на нов.
- Напротив, мислих...какво ще кажеш за уредника на банкетите?
- О, не! Няма причина да бъде на сцената непрекъснато.
И казахте, че искате някой, който
да не бъде изхвърлен от бизнеса, ако го хванат.
- Казах "ако".
- Наистина няма кой.
Аз бях перфектен за това.
- Ели ще бъде наоколо до края на...
И тя май подозира нещо.
Почакай.
Трябваш ми замалко насаме.
- Ал, слушай. Ако става въпрос за сцената...
дори Галакси да направи изключение...
актьорите няма да го позволят...
- Не....
Ела, седни...
- Защо?
- Ами...трябва ми помощта ти.
- Добре. Какво мога да направя?
- Знаеш, че това е краят за Вал, ако не се справи тук, нали?
- Ще се справи. Може да го направи със затворени очи.
- Да, така е.
Но ако по някаква причина го изхвърлят...
ще загуби всяка надежда за кариерата си.
- Ал, успокой мислите си...
- Да.
- Гледах дневниците..
а те не бяха, каквото очаквах. Сигурна съм, че има поглед...
Не се притеснявай.
- Виж, ами ако се появи проблем...
малък проблем, заради който му трябва малка поддръжка...
зад сцените, само за последните седмици...
- Разбира се...
- Добре.
- Започнах да мисля, че Вал е охладнял.
Какво точно става?
- Мога ли да съм честен?
- Да.
- Не, имам предвид...наистина.
Напълно?
- Какво има, Ал?
- Нищо с което да не можем да се справим.
Той само е...сляп.
- Хайде малко по-сериозно?
Вече изоставаме от срока. Това е лудост.
Оператора се шашна, аз губя чувството си за хумор...
защото нещата са ненормални...
- Той е сляп.
Не може да вижда, изобщо.
Но не се страхувай. Не е тумор.
Не е болест на оптичния нерв.
Не е завинаги. Това е....
- Какво е?
- Психологическо разстройство.
- Психосоматично. Понякога се случва.
- О, боже...
- Хората се парализират, или губят слово...
- О, това не се случва...
- Той е на сцената сега и се преструва...
но ще му трябва някой да му помага до края на филма.
- До края на филма?
- Да.
- От колко време е така?
- От първия ден.
- Познаваш ли китайския преводач?
Той е тайният му агент досега.
Но го уволняват и трябва да намерим някой, на който може да разчита...
който ще стои близо до него, без да изглежда подозрителен.
- Почакай. Казваш ми, че това, което е режисирал досега...
е било на сляпо?
- Тихо...
Никой не знае.
Той не желае да разруши кариерата си...
чрез още една статия за неговите проблеми.
Никой не знае, заради мен и преводача.
- И никой не трябва да разбира.
- Съвсем сериозно. Никой!
Никой от екипа...
нито дори актьорите.
Нито някой от Галакси.
- Да. Знаех си, че ще разбереш проблема.
Господи, не може ли 19 Юни да изгние в ада за цяла вечност!
- Това деня в който се омъжи за Вал ли се?
- Не, деня в който се е родил.
- Не се разстройвай. Недей.
- Не се учудвам, че ме избягваше и се държеше странно.
- Не искаше никой да знае.
- Самоунищожително...
психосоматично сляп?
Този хипохондричен невротик!
И го казвам с цялото си уважение.
- Ти се застъпи за него за да получи тази работа.
- Никой не трябва да разбере.
- Да, зная това.
Това, което трябва да направиш е да бъдеш неговите очи в следващите седмици.
"Любезни, ти си пораснал и нямаш повече невротични симптоми."
- Знаеш ли, трябва да си изследвам мозъка.
- Ели, мислех че имам мозъчен тумор.
Съчувствай ми за бога.
- Не можеш да получиш тумор и да искаш. Не си достатъчно развит.
- Какво искаш да направя? Ако филмът пропадне отивам на дъното.
- Ако Хал разбере...
- Няма. В добри отношения сме.
- Какво точно ти стана за да ослепееш?
Кога ще се оправиш?
Говорил ли си с аналитика си?
- Какво каза той?
- Няма си идея.
- Не. Долу.
- Просто не знае.
- Е, направо супер! Това е просто....
- Какво ще правиш? Ще го редактираш на сляпо ли?
Ще добавиш музиката на сляпо? Ще отидеш на премиерата така?
Поне няма да можеш да четеш критиките.
- Ели, ами ако не се оправя? Ако си остана сляп?
- Не знам. Аз ще си бъда в Калифорния, в басейна.
Ти вероятно ще учиш Брайловата азбука...
ще си вземеш куче да те води в метрото.
- Няма ли да ме сложиш да си легна?
- Да си легнеш?
- Не мога да го направя сам.
Ал винаги ме води до леглото.
- О, Господи, Вал. Този проект води ли до катастрофа?
- Спокойно. Мога да се справя.
За Бога! Бетовен е писал симфониите си, докато е бил напълно глух!
- Сравняваш се с Бетовен?
- Сега не дискутираме на музикални теми.
- Просто не разбирам, как ще го направиш...
и няма да мислиш за никой друг.
Там е работата. Все пак това е мой филм.
И всеки дава всичко от себе си.
- Я стига! Всеки си взима яка сума долари.
Ти ще се омъжиш за милиардер...
а аз съм онзи, който отива в кенефа ако се провали.
- Смешно е. Но не мисля, че Хал ще смята така.
- Хал няма да разбере, докато не му кажеш.
Докато си бъбрите в завивките.
Ама вие сигурно не го правите.
Той сигурно прави секс с тебе, докато говори по телефона.
- Добре, знаеш ли какво? Прав си - ще се видим утре.
- Хей, Ели, не си отивай! Ели за бога! Сложи ме в кревата.
Ал винаги го прави.
- Е той си е твой агент. Няма пречки да го прави.
- Ели, хайде де.
Държиш се майчински към мен.
- Винаги си бил вдетинен. Нуждаеш се от това.
- Освен в леглото. Тогава беше страхотен.
- Аз бях селско момиче а ти на върха на всичко.
- Тогава как дойдох от върха, чак до дъното?
- Как ще се оправя от тази каша?
- Това не е първия път, който сме в беда.
Имали сме крайно трудни моменти.
- Не, не като този.
- Да, мога да ти ги припомня.
- Споделяхме трудностите си...
без въпроси.
- Като загубата на колата ти на хазарт?
- Абсолютно. Това беше катастрофа.
Тогава ти казах. Никога не вярвай на човек с неподвижен нос.
Но ти не ме чу. Беше унизително за нас.
- Спомняш ли си как стояхме цяла нощ в Париж, слушайки джаз?
И накрая се озовахме в затвора?
- Не мога да си спомня, как успя да ни докараш до затвора.
- Доколкото си спомням ти вдигна скандал в магазина.
- Защото ти искаше шоколадови кроасани...
а аз си забравих портфейла в хотела.
Беше толкова капризна.
Това беше заради богатия ти речник...
никога не се прави на близък с полицай.
- Забавното е, че моята неосъществена мечта
беше ти и аз да живеем в Париж заедно.
- Аз бях съгласна...
а ти си изпусна нервите.
- Струва ми се преди толкова много време...
Невероятно как се променят нещата, нали?
- Да, така е. А онези дни отминаха.
Ще се видим утре. Агентът ти ще бъде тук сутринта.
да те заведе до банята.
- Филмът е в последните си 2 седмици.
Бившата жена на Вал Уаксман, която беше изчезнала, в началото...
сега е доста сериозно на линия.
Забелязвам, че Вал разчита много на нея.
Те разговарят постоянно.
Обядват заедно, всеки ден. И предполагам, обсъждат работата.
Тя е единствената освен оператора и новия преводач
на който Вал разрешава да види дневниците.
- Как бяха?
- Наистина добре.
- Супер!
- Не, всичко върви добре.
Дневниците са добре...
и изглежда, че сме съвсем в срок.
- Трябва да призная, че имах съмнения, но ти ми доказа обратното.
Може би той е най-добрият.
- Точно така!
- Между другото ще дойда за последните дни. Имам малко работа.
Искам да направя официално парти и ще ви удостоя с вечеря...
и вероятно Вал и аз ще трябва да си поговорим за пост-продукцията, редактирането...
и да довършим филма заедно...
за да разсеем всички слухове, че не се понасяме.
Да, точно така. Добре. Пази се.
Нямам търпение да те видя.
- Искам да ти разкажа кошмара си.
Сънувах, че Хал...
разкрива всичко...
Че някак си просто знае,
че аз съм сляп....
и съм бил така отначало...
И че съм режисирал сляп филма...
с помощта на преводача и на теб.
И в съня говорех на психиатъра...
и го питах колко ще продължи това, а той каза безкрайно.
Хал ми се разяри...
и също на теб, че ми помагаш.
Бях просто ужасен.
Крещях и....Господи...
Изобщо не можах да поспя...
и не знам колко продължи.
Тревогата е ужасна.
- Добре.
- Благодаря, че ме върна. Ал трябва да дойде всеки момент.
- Сигурен ли си, че ще се справиш?
- Да, добре съм.
Днес имахме няколко интимни разговора.
- Трябва да ти кажа, че съм много загрижена Хал да не разбере.
- Казах ти за моя кошмар.
- Не, не си.
- Казах ти преди малко. Помниш ли?
- Не, не си. Какво сънува?
- Казах ти до най-малкия детайл.
- Не си! Нищо не си казвал. Какво се....
- Ами миришеше на тебе.
- Миришеше на мен? За какво говориш?
- Разказах ти кошмара си.
- Нали?
- Не, не си!
- Не? Не зная...?
- Не си ми казвал. За какво говориш?
- Преди малко разказах кошмара си подробно.
- О Боже!
- Разказах го.
- Не! Журналистката. Андреа Форд...
използваме еднакъв парфюм.
- Какво казваш? Че съм и разказал?
- Разказа ли и?
- Ами...не зная.
- Ако си и казал това е.. Толкова сме..
- О, Господи.
- Лори.
- Ели!
- Вал, това е...Лори.
- Здравей Вал.
- Лори?
Знам, че е Лори.
- Какк-кво.... Прибираш се неочаквано.
Една седмица по-рано.
- Отегчих се.
Но съм почти готова да снимам моята част. Вълнувам се.
- Да, но това е т-т-олкова неочаквано.
- Не се обадих, понеже бях много заета.
Боже, как ме тормозиха. Но погледни ме.
Не изглеждам ли супер? Виж, виж, наистина е твърд.
Можеш да го удариш.
- Вал, помогни ми с багажа.
- Багажа?
- Не изглежда ли добре?
- Да, този.
- Не, Вал, хайде де.
Няма да позволиш на продуцента да ми мъкне куфарите.
- Забравих че изобщо съществува.
- Не можеш да останеш тук, Лори.
Не можеш защото Ели и аз се събрахме отново.
- Какво?
- Какво?
- Да. Размислихме за това...
и усетихме, че сме направили грешка.
- Вал...
- Не, не... Не мога да я лъжа, Ели.
Не е честно.
Не може да се присъедини към нас. Трима сме много.
- Нямам думи.
- Съжалявам.
Сърцето е непредвидимо нещо.
Не е като черния дроб, или далака, или друго...
- Още ли съм във филма?
- Да, категорично.
- Категорично.
- Със сигурност.
- Добре, добре.....няма нищо.
Нямам проблем с личното отхвърляне.
Добре, че запазих другия апартамент.
- Опитай да разбереш...аз...
- Не...няма проблем. Напълно разбирам.
- Нали съм още във филма?
- Да.
- Там си. Разбира се, че си във филма.
- Помогни ми с това. Вземи.
- Във филма си.
- Вал, хайде де.
Кандилото ми е вътре. Внимавай.
- Бяхме в апартамента ми...
и в спалнята, заедно...
отдадохме се на спомените си.
Беше страхотно и толкова много исках да я целуна.
но не я виждах.
- Защо си мислиш, че можеш да я целуваш? Тя е обвързана.
- Трябва да...
приключа с тая слепота...
защото това е гадно, не само за работата ми.
Искам да водя нормален живот.
- Разкажи ми за филма.
- Няма какво да ти разказвам.
Той е римейк на филм от 40-те години.
за баща и син, които не се разбират...
и момчето израства като гангстер...
а някакви хора го наемат да убие баща си.
- Ти имаш син, нали?
- Да, от предишен брак.
- Много интересно. Никога не си му обръщал внимание.
- Е, ами ние не си говорим.
- Защо не?
- Защото той има...оранжева коса...
носи обици на носа, на зърната и устните...
и той, той....бие яко на барабани...
- Това ли е причината?
- Не, но направи концерт и изяде жив плъх на сцената..
и има татуировки по цялото тяло...
даже веднъж си говорихме за музика...
и той ме заплаши, че ще ме бутне по стълбите.
- Какво стана?
- Направи го. Бутна ме по стълбите надолу.
- А какъв беше ти като баща към него?
- Бях добър. Много добър с него. Обичах го.
- Водех го на спортни състезания, на балет и опера.
Поощрявах приятелите му и му позволявах да си свири музиката...
стоях зад него.
- И? Един ден разговаряхме...
и той ме изтласка надолу по стълбите.
- Къде беше майка му?
- Тя се омъжи за милионер в Бразилия.
Много добра жена.
- Живееш с графика за този филм всеки ден...
но ако го сравниш със онази случка, как се чувстваш?
- Ами....ядосан...
защото...съм ядосан.
Мислех, че като порасне...
ще бъде приятелски настроен...
и ще бъдем семейство...
а той...част от него.
- Сигурно ти липсва Никога не сме си говорили.
- Затворил си очите си за станалото.
- Хей, чуй. Може ли да не се отплесваме?
Тук съм да обсъдим психологичната ми загуба на зрение.
Между другото Хал Йегер се връща за седмица и не искам да ме хване.
- Не, той ще остане в този апартамент, както обикновено.
- Ще иска да си направите мъжки разговор...
което означава, че ще бъдеш сам за половин час.
- Ами ако е повече?
- Никога не е.
- Концентрацията му стига за толкова.
- Съжалявам за това.
Той е зает човек. Няма никога да изляза на магистралата.
- Спокойно. Ще те посрещна на вратата...
Ал ще те доведе до входната врата.
а аз оттам, дотук.
Да започнем...
Ела право насам. Едно, две, три, четири...
Така първия стол ти е отдясно. Хал е тук.
- Пропуснах. Аз къде да бъда?
- Недей отсега...дръж се.
Ако Хал е тук, идваш направо, още две крачки...
и така ще си отдясно на първия стол.
Не, бюрото ти е отляво на първия стол...четири крачки
- И тогава...
- Четири крачки до бюрото или наляво...
Мисля да започнеш от първия стол.
- Не мога да го намеря.
- Не, чакай. Това е бюрото.
- Къде съм сега?
- Това е бюрото. Бюрото.
- То е на една, две, три крачки...
- Къде трябва да бъде?
- Наляво от първия стол.
- Хал ще седи на него
- Обърках се.
- Това е на три... две, три, четири, пет..
- Две крачки наляво от първия стол...
надясно от канапето или надясно от бюрото?
- Наляво...дясно от първия стол.
- Наляво от бюрото.
- Значи да запомня, че има стол отсам?
- Да, ще има втори стол.
- Тук има стол.
- Едно, две, три.
- Уцелих ли го?
Ако стоя с лице към първия стол....
има осем крачки наляво от второто канапе или осем крачки....
- Да.
Осем крачки до бюрото...
- Ако ти дадат 50 години, ще чакам.
Ако ти дадат две доживотни...
ще чакам.
- Стоп!
- Какво мислиш?
- Знаех, че го можеш. Беше страхотно.
- Хареса ли, какво направих с цигарата?
- С цигарата?
- Имаше нещо, наистина.
- Поне за мен...
- Да, и аз така мисля.
Това с цигарата беше супер.
- О, добре.
- Репетирах го цяла нощ.
- О, беше добре.
- Личи си.
- Още ми е трудно да повярвам...
че вие двамата сте се събрали отново.
- Бихме искали да не се разгласява.
- Не бъди глупава.
- Това си е наша работа...
- Тя знае тайната ни...какво толкова.
- Ще кажем на целия свят.
Май трябва да го направим отново.
Защото следващият път ще бъде....
- Господи, като две кучета в жегата...
- Трябва да отидем на срещата.
- Не, не!
Тъкмо започвах.
- Беше супер!
- Благодаря.
- Две крачки след часовника са до първото канапе.
- Правилно.
- Не, почакай. Две крачки... Три крачки са до първи....
Защото бюрото е под часовника.
Две крачки след първия часовник...
- Тука, тука...
- О, Боже, това....
- Ще го направиш, не бой се.
- Кураж.
- Хайде.
- Ще чакам в коридора.
- Хал.
- Здрасти.
Ели, ще ни извиниш ли? Искам да си побъбрим с Вал по мъжки.
- Да разбира се.
- Ще отида да се обадя по телефона.
Ще се видим после, момчета.
- Ели казва, че нещата вървят гладко.
Казах, че нещата вървели добре?
- Да, аз...
- Две, три, четири.
- Вървят ли?
- Да, да. Не, нещата са добре.
- Добре, добре. Сядай.
Не, не там. Тук.
- Къде?
- Тук.
- На...на...канапето?
Канапето до....
- Господи, добре ли си?
- Да...
- Господи.
- Добре ли си?
- Препънах се.
- Приближих се много.
- Така е добре.
- Имах бурен ден на сцената.
- Добре, слушай. Да пийнем а?
- Ще се оправиш.
Имам страхотно ирландско уиски тук. Подарък ми е.
Не, не искам да пия.
- Не, ще ти кажа какво.
Това ще ти помогне да се отпуснеш след тежкия ден.
Настоявам.
- Ще се оправя.
- Ето.
- Исусе! Преработил си се.
Доволен ли си от дневните?
- Доволен...какво да кажа..
Всичко досега е супер.
- Чудесно. И категорично не искаш да ги виждам?
Бях толкова смутен, когато...
- Само мислех, че може да искаш външно мнение.
Някой външен може да е много обективен.
- Ели ги разглежда и мисля, че ги хареса.
- Да, разбирам.
Непрекъснато гледам кофти дневници.
- Ние сме далеч от нередности.
Филма в никакъв случай не е пострадал.
Не съм от тези режисьори.
- Вал?
- Когато филмът е готов, чак тогава оправям нещата...Да!
- Изглеждаш подлудял.
- Аз ли? Не.
- Наистина имах труден ден, но приключи добре.
- Добре де. Прав си. Уговорката си е уговорка.
Обещах, че няма да се меся, знам че това те нервира
и Ели ми изясни начина ти на работа.
Много хора мислят, че ние шефовете нямаме чувства...
Но искам да те уверя, че искаме да направим добър филм...
толкова много, колкото и ти.
Работата е там, че ние сме ангажирани с реалността на пазара.
Може ли да спреш да си въртиш главата така? Влудяващо е.
- О...не, съжалявам.
- Благодаря.
- Просто се чувствам малко....добре съм.
- Добре, щом си доволен...
- Доволен съм и съм сигурен, че и ти ще бъдеш.
- Искам да ти покажа, какво сме измислили за афиша.
- Афишът?
- Да, ела тук.
- Да дойда? Аз?
- Да...идвам.
- Бюрото.
- Хайде...
- Наистина си се преработил.
- Нервен съм
- Впечатлен съм. Работил си здраво.
Какво правиш? Да не си си докарал нервно разстройство?
- Аз..аз...
- Да, имам малък артрит, който ме почуква.
- Така. Харесваш ли ги?
- Кое?
- Афишите.
- Да, да. Страхотни са.
- Кой от всички?
- Всичките....до един.
- На мен най-ми харесва вторият.
- О, наистина е страхотен.
Контрастна графика.
- Да, знаех си, че ще ти хареса.
Ако ми ги покажеш, няма да кажа на никой.
- Да в-в-идиш, кое?
- Дневниците.
- Проблемът е, както казах преди...
Обърквам се, когато някой...
- Не,прав си.
Сделката си е сделка.
- Скоро, като завършим снимките...
да ги обработим и тогава....
- И това ли ми е забранено?
- Не, просто искам да ти представя, най-доброто.
- Все пак това е филм за 60 милиона...
и не съм свикнал да не знам нищо, като сега.
-Между нас казано, това е подаръка за Ели.
Много хора смятат, че ние не можем да работим заедно.
Лични конфликти, разни истории...
Но аз мисля, че ако сме наистина зрели...Да!
- Ще си тръгна сам.
- Не се притеснявай....аз...
- Здрасти. Яхтата свободна ли е?
Защото искам да изкарам медения си месец с нея.
Но искам точно тази яхта.
Защото е единствената
която мисля, че е достатъчно романтична за медения ми месец.
Добре. Хубаво.
- Добре ли си?
- Да.
- Аз....
- Хайде ще те изпратя.
Знам, имал си тежък ден...
- Стоп!
- Има още, г-н Йегер...
но тези няколко часа са добър избор.
- Добре Уоли. Благодаря. Слушай...ъ..ъ..
това ще е наша тайна?
- Да сър.
- Дами и господа, Националното дружество
за видео разпространение с удоволствие ви представя...
мъжът на годината във филмовата индустрия...
несравнимият, Хал Йегер.
- Време е да направим повече пари в киносалоните, отколкото от продажби.
Голямата подкрепа за разпространението на филма в киносалоните...
е само прелюдия за създаването на голям хит...
достатъчен за вашите добри печалби.
- Май те заобичаха.
Помислих си, че ще те понесат на рамене...
и ще те разнасят из залата.
- Казах само истината.
- Здрасти.
- Пиян си.
- О, само малко.
- Малко?
- Добре де, много.
- Несъмнено.
- Не е лесно да издържиш на три часа ласкателства.
- Честно, не знам как се справяш.
- Не трябва да им отнемаш възможността...
да демонстрират признателността си.
- Не се учудвам, че и двамата трябва да пием толкова на тези мероприятия.
- Ако не си бях пийнал, нямаше да мога да го понеса.
- Да понесеш кое?
- Резултатите.
- Кои?
- На Вал.
За филма.
- Аз съм спокойна.
Не можеш да съдиш за филма по дневниците.
Още е пълно с парчета и боклуци.
Трябва да изчакаш докато се редактира.
- Ами...бях много разочарован.
- Гледал си го?
- Да си остане между нас?
- Как?
- До известна степен се разочаровах.
- Не мога да повярвам, че си...
- Той ти вярваше.
- Скъпа, нямаше да управлявам студио...
ако се кланях на импулсивните изисквания..
на всеки режисьор, който мисли, че е Орсън Уелс.
- Но ти му даде дума, че няма да го правиш.
- Скъпа, ако той няма ясна визия, как да го оправи...
тогава сме в много нестабилна ситуация.
- Не съм съгласна.
- Знаеш ли?
- Мисля, че дневниците са...
- Какво?
Безсмислени са.
Ъглите, изпълненията, отразяването.
Няма отразяване.
- Вярвам на инстинкта му.
- Това трябва да бъде хубав, среднокласен комерсиален филм. Нищо повече.
- И не трябваше да му се бъркаш...
докато не е готов да ти го покаже.
- Съгласих се на изискванията му за да те зарадвам.
Можеше да дойде да се моли за работата...
и нямаше да я получи.
- Работата е, че ти каза...
нещо в лицето му и после се отметна
и направи друго зад гърба му.
- Звучи направо престъпно. Аз съм отговорен за доста пари.
- Знам.
- Трябва да управлявам студио.
- Зная, да, добре.
Ако си разочарован, тогава трябва да си и от мен.
- Какво означава това?
Защото видях част от материала.
И бях слисана.
Но знаеш ли?
Може би трябва да ти кажа.
Не знам...
Половината беше още в камерата....
Слушай...той е истински талант.
Защо смяташ, че ние сме прави?
- Нека се надяваме, че има идея за редакцията...
Не трябва да разбере, че съм го виждал.
- Не искам да се бъркам.
Но ти трябваше да ме предупредиш.
Никога не съм се съмнявал за лоялността ти.
- Извинявай.
Съжалявам, пиян съм...хайде
- Да си лягаме.
- Добре.
- Стоп!
Вал, проверка?
- Проверка.
- Благодаря на всички.
- Ще се видим довечера на партито.
Свършихте страхотна работа.
Моля ползвайте таксита, или определените шофьори.
- Зная, че си щастлив, че напускаш Ню Йорк.
- Какво ти липсва най-много от Лос Анджелис?
- Най много?
Поддържащата група.
Помагат ми емоционално.
Член съм на поддържащата група на филмовите изпълнители...
които не могат да си позволят собствени G5-ици.
- Виждали ли сте Вал?
- Не мисля, че е тук.
- Супер. Режисьор, който не идва на собственото си парти.
- Обаждах се у тях. Нямаше го и се притеснявам.
- Здрасти! Ели! Насам!
Трябва да те запозная с тях. Извинете.
Здрасти, това е Сандор
- Как сте?
- Къде е Вал?
- О, не дойде.
Боже мой. Всички са толкова изискани.
- Харесва ми.
- Водя баща ти.
- Бъзикаш ли се?
- Тони?
- Внимавай. Не се удряй.
- Тони?
- Ще изчакам навън.
- Тони?
- Какво ти става? Сляп ли си?
- Аз ли? Да.
- Психосоматично.
- Как разбра?
- Никога не ти е ставало нещо наистина.
- Тук.
Ще те заведа до кушетката. Продължавай.
Добре, обърни се.
Готово. Сядай.
- Не ме питай, защо съм дошъл.
- Няма.
- Не си ли любопитен? След последните няколко години?
- Какво, ще се отречеш официално от мен ли?
- Не. Дойдох поради обратната причина.
Искам д-д-а станем приятели.
- Никога не съм ти се сърдил.
- О, Бож.. Как може да го казваш.
Бутна ме надолу по стълбите.
- Бях прекалил. Тогава се друсах с наркотици.
Взимах ЛСД и мескалин.
- Откъде се научи да ги взимаш?
- От тебе. Взимаше всякакви транквиланти и хапчета за настроение.
- Има голяма разлика между това и разбиването на аптеки.
за да си купиш хашиш.
- Това отмина. Беше тъпо.
- Какво стана с нас?
Защо се отдалечихме?
Правехме всичко заедно...
бяхме....знаеш...играехме си.
Водех те на риба.
- Аз не исках да ходя.
- Не съм те водил насила.
Ти искаше.
Искаше да свириш на цигулка и ти купих.
- Това ме доведе до барабаните.
- Как цигулката те накара да се влюбиш в барабаните?
Никога няма да разбера.
- Това е музика.
- Електронна банда, където си късаш ризата...
и ядеш живи плъхове не е музика.
- Продадохме този концерт.
- Не го наричай концерт.
Хайфиц в Карнеги Хол е концерт.
Но твоят китарист не е.
- Дойде да ми намираш кусури ли?
Дойдох да...
ти дам маслинено клонче.
- Маслинено клонче?
Това да не ти е Израелския парламент? Аз съм ти син.
- Знам, че си. Това и казвам.
Искам да се....съберем отново.
Да...ходим на риба.
- Мразя да ходя на риба.
- Не го казвам буквално.
Разбираш ли...
Казвам, че те обичам, въпреки оранжевата ти коса...
и обиците на носа, на зърната и татуировките.
Не е чудно, че ослепях.
- Ще помогна ли, ако наследя част от моралните ти ценности?
- Какво им е на ценностите ми? Не разбирам.
Бях мил с майка ти.
Не съм откраднал нищо.
Не съм ял гризачи...
Как е майка ти между другото?
- Добре е. Те са в Рио.
Тя няма проблеми с мен.
- Разбира се, че няма, защото си тук
а тя се премести на екватора.
- Искам да бъдем близки.
Оценявам, това, което правиш. Ти трябва да оцениш постиженията ми.
Направих някои глупости. Извинявам се.
Да не правим от мухата слон.
Няма да ходим на риба но имаме общи неща.
И двамата опитваме да направим нещо оригинално...
ти с филмите а аз с жив плъх.
- О, Тони. Тони.
- Между другото си смених името. Вече не е Тони.
- Не е ли? Какво е?
- Отрепката X.
- О, прекрасно е.
По-добро е от Тони Уаксман.
Обичам те, Отрепко.
- Събитията тръгнаха бързо, след като филма бе монтиран.
Ели остана в Ню Йорк и помогна на Вал да се престори, че редактира.
Прекараха доста време заедно.
И тогава един ден...
- Мога да виждам!
Ели, Ели, Ели!
- Мога да виждам.
- Какво?
Виждам!
Виждам!
Виждам.
Всичко изглежда толкова красиво.
Градът е невероятен.
Виждам!
- Вал, наистина ли?
- Да!
- Сигурен ли си?
- Толкова си красива!
- Изглеждаш страхотно!
- Хайде де.
- Кълна се. Като друга личност си.
- Искаш да кажеш, че преди не съм била ли?
- Винаги си била хубава.
- Но сега си красива!
- Хайде стига.
- Виждам!
- Не мога да повярвам.
Виждам. Толкова си красива.
Изумен съм.
- Ами така става, като ослепееш замалко.
- Аз..аз.
- О, Вал..
- Хайде!
- Обади се на д-р Кеворкян.
- Вал...
- Това е най-лошото...
Това прилича на работа на слепец.
- Стига. Плашиш ме.
Хал иска да прави премиера след 2 седмици...
за да види реакцията на публиката...
- Тя ще се гмурне в прожекцията...
а после ще грабне брошурата и ще я метне в океана.
- Ето останалите анкети, които попълни публиката.
- На практика са единодушни.
"Несвързано глупав, загуба на лента."
"Ще го препоръчате ли на приятел?"
"Само ако бях другар с Хитлер"
- Всички са ужасни.
- "Само го спрете. Спрете го вече!"
"Как ще го подобрите?" "Арсон"
"Кой казахте е най-добрият момент?"
- Това е публиката
- Не са критици. Критиките ще са добри и публиката ще се съгласи.
"Как ще определите този жанр?" "Ранноамерикански боклук."
- Съкрушена съм от приемането на филма.
Някои от критиките са унищожителни.
- Надявам се, че Вал е добре.
- Не искам да говорим за това.
- Добре.
- Имам предварително копие от статията на Андреа Форд.
За снимките по филма.
Даже още не ги е виждала.
Иска да мнението ми.
Опитах се да я отклоня.
- Андреа Форд е клюкарка от евтин таблоид.
Не мислех, че е добра идея...
да и разрешим да се мотае наоколо.
- Казва, че Вал Уаксман е режисирал филма сляп.
Че през цялото време е бил жертва на психосоматична слепота.
- Ще сгреша ли ако го отрека?
- Хмм...
Заснел е целия филм, без да го види?
- Все пак си имаш филма.
- Тя пише, че си знаела за това и си му помогнала да го скрие.
- Само през последните няколко седмици.
- Разбрах след като лодката бе отплавала.
- И не ми каза?
- Знаех, че ще се вбесиш и че Вал не може да си позволи да загуби работата си.
И предвид обстоятелствата...аз...
- Интересуваш се повече от него, отколкото от Галакси, нали?
- Искрено вярвах, че ще се справи.
- И са ви видели страстно да се целувате на няколко места...
около сцената.
- Преструвахме се.
- Казахме на гаджето му, че сме се събрали...
за да не остане при него...
защото щеше да разбере, че е сляп.
- Влюби ли се в бившия си съпруг?
- Не.
- Можеш да ми кажеш истината, защото няма голямо значение сега.
- Мисля, че не съм преставала да го обичам.
- Разбираш, че когато тази история се разчуе, никой повече няма да го наеме.
- Няма да е нужно.
Смятам, че отзивите вече свършиха тази работа.
- Не бих си загубил и 30 секунди да слушам критиците.
Те са представители на най-ниското ниво на култура.
- Не, този път са прави. Филмът е несвързан.
Изпълненията са навсякъде.
и камерата не е на фокус.
- За моята работа говореха още по-лошо.
- И изядох още един плъх.
- Надявам се Ели да е добре.
- Винаги съм я харесвал.
Не прочетох ли, че се жени за онзи типичен неандерталец, Йегер?
- Говорим за слепотата.
Тя беше под носа ми толкова време и аз не я оцених.
- Слепотата като метафора.
Чудесно.
- Познай.
- Какво?
- Филмът. Твоят филм.
Французите са го гледали в Париж...
и казват, че е най-добрият американски филм за последните 50 години!
- Шегуваш се.
- Не. Приветстван си като истински творец.
Велик гений. А Франция дава тона на цяла Европа.
Нали? Вече имам оферти за теб да снимаш филм в Париж.
Любовна история в Париж, Франция.
Където говорят...френски.
- Те...
- Това е като Ню Йорк.
Това е най-добрата новина. Невероятно!
- Харесва ми.
- Защото тук съм некадърник...
но там...гений.
- Гений.
- Благодаря на Бога, че съществуват французите.
Това е мечтата на живота ми. Да живея в Париж.
Не мога да ти кажа, колко се вълнувам.
Не мога да повярвам.
- Сигурен ли си?
Това е голяма крачка.
- Абсолю...
Знаеш ли...толкова си красива.
Всеки съпруг трябва да бъде замалко сляп.
Аз...
Не си ми забравила лекарствата, нали?
Превод: truebgsub@yahoo.com