Monty Python And The Holy Grail (1975) Свали субтитрите

Monty Python And The Holy Grail (1975)
{c:$FFFF99}
МОНТИ ПАЙТЪН И СВЕТИЯ ГРААЛ
Написан и изигран от:
Участват:
Участват още:
И още които участват:
(датските надписи) Тази година не сме ходили в Швеция.
Имат прекрасни езера
и много добра телефонна система
и много интересни космати животинки
като например големите лосове.
Веднъж един лос ухапа сестра ми
Наистина. Тъкмо си пишеше инициалите отгоре му с заострена четка за зъби, подарък от Свенге - зъболекар от Осло а също и звезда от много шведки филми: "Страстта на зъболекаря от Осло", "Страстно натъпкване" и "Огромните зъби на Йорст Нордфинк".
Извиняваме се за неуредицата. Отговорните са уволнени.
Извиняваме се за неуредицата. Отговорните са уволнени. (датски субтитри) Лосовете хапят кофи.
Отново се извиняваме. Отговорните за уволнението на току-що уволнените, са уволнени
Целият екип за субтитрите е уволнен и е нает нов екип. Стилът на новите е коренно различен, струват скъпо и са правени в последната минута.
Англия 932 г. след н.е.
Кой е там!
Стой!
Кой е?
Артур, син на Утър Пендрагън от замъка Камелот.
Крал на Британците! Победител над Саксонците!
Владетел на цяла Англия!
- Кой е другия.
- Аз.
А, това е верния ми слуга Патси.
Обикаляхме нашир и длъж земята...
търсейки рицари, които да дойдат с мен в Камелот.
Искам да говоря с твоя господар.
- Качен на коня ли?
- Да.
Ама ти използваш кокосови орехи.
- Как?
- Удряш ги един в друг.
Е, и? Яздим откакто падна снега по нашите земи.
През кралството на Мерсия...
- Откъде взе кокосовите орехи?
- Намерих ги.
В Мерсия? Те са тропически.
- Какво искаш да кажеш?
- Ние сме в умерения пояс.
Ами както лястовицата лети на юг...
или пък домашната лястовица или дъждосвиреца, те ходят на юг...
но са си наши птици.
Да не искаш да ми кажеш, че кокосовите орехи мигрират?
Не. но могат да бъдат пренесени.
Какво? От лястовица?
Може да го сграбчи за кората.
Няма значение за къде го хваща.
Става дума за съотношение на теглата.
Не може сто-грамова птица да носи половин-килограмов кокосов орех.
Какво значение има?
Кажи на господаря си, че Артур от Камелот е тук.
За да си запази скороста във въздуха...
лястовицата трябва да маха с криле 43 пъти в секунда.
Я стига!
- Прав ли съм?
- Какво ме интересува.
Може да е донесен от африканска лястовица.
Но не и от европейска.
- За това ми е думата.
- Съгласен съм.
Ще ппиташ ли господаря си дали иска да дойде с мен?
От друга страна, обаче, африканските лястовици не мигрират.
Така, че не биха могли да го донесат.
Чакай малко! Ами ако две лястовици са го донесли!
Не могат да застаант една зад друга.
Елементарно. Използвали са кошница.
-И е била закрепена за гръбните пера?
-Защо не?
Изнасяите си мъртвите!
Изнасяите си мъртвите!
Девет пенса.
- Ето ви един.
- Девет пенса.
- Аз не съм умрял!
- Какво?
- Нищо. Ето ти девет пенса.
- Аз не съм умял!
- Казва че не е умрял.
- Ами, мъртъв е.
- Не съм.
- Не е ли?
- Скоро ще е. Болен е.
- Оправям се.
След малко ще си умрял.
Такъв не мога да го взема. Против правилата е.
- Не искам в количката!
- Не бъди такова бебе.
- Не мога да го взема.
- Добре съм.
- Направи ми услуга.
- Не мога.
Не можеш ли да се помоташ наоколо? Той няма да се бави.
Трябва да отида до Робинсън. Те имат девет днес.
- Кога ще идваш пак?
- В четвъртък.
- Ще отида да се поразходя.
- Кого будалкаш бе.
- Не може ли да се разберем нещо?
- Чувствам се щастлив!
- Много ти благодаря.
- За нищо. Ще се видим в четвъртък.
- Кой е този?
- Не знам. Сигурно е крал.
- Крал?
- Не изглежда на такъв.
- Стара жено!
- Господин!
Господине. Извинете. Кои рицари живеят в този замък?
- Аз съм на 37.
- Какво?
На 37 години съм. Не съм стар.
- Не мога да ти кажа просто "мъж".
- Можеше да кажеш "Денис."
- Откъде да знам че се казваш Денис.
- Ами не сте ме питали.
Нали ти се извиних, но отзад приличаше на...
Какво ви дава основание да ме смятате автоматично за по-низш.
- Аз съм краля.
- А, краля. Хубаво.
И как станахте крал? На чужд гръб, нали?
И се придържате към някаква остаряла империалистична догма...
поддържаща икономическите и социалните различия в общество.
- Ако ще има прогрес...
- Виж каква хубава кал има тук.
- Как сте?
- Добре, а вие?
Аз съм Артур, крал на британците. Чий е този замък?
- Крал на кого?
- На британците.
-Кои са британците?
-Ние всички, а аз съм ви крал.
Не знаех че имаме крал. Мислех, че сме автономно стопанство.
В заблуда сте. Живеете в диктатура.
Самоподдържаща се аристокрация при която работническата класа...
Пак се започна с класите.
Ами там е цялата работа.
Добри хора. Много бързам. Кой живее в този замък?
Никой.
- А кой ви е господар?
- Нямаме господар.
Какво?
Ние сме анархо-синдикална комуна.
Всяка седмица един от нас е в ролята на главен секретар.
Но всички решения на секретаря трябва да се одобрят...
на двуседмичното заседание...
от обикновено мнозинство ако засягат вътрешни дела.
- Абсолютно мнозинство, обаче...
- Млък!
- Заповядвам да престанеш!
- Заповед? Тоя за какъв се мисли?
- Аз съм ви крал.
- Аз не съм гласувала за теб.
- За крал не се гласува.
- Как си станал крал тогава?
Дамата от езерото...
с ръце облечени в нежен златотъкан брокат...
държеше нагоре Екскалибур изваден от водните дълбини...
Той носеше в себе си Светото Озарение...
че аз, Артур, съм избран да имам Екскалибур.
Затова съм ви крал.
Някаква жена в езеро, раздаваща мечове...
не е основа за право на управление.
Изпълнителната власт се дава чрез мандати, определени от масите...
Не от някаква нелепа водна церемония.
Тишина!
Не можеш да упражняваш изпълнителна власт, само защото...
някаква къпеща се курва ти е подхвърлила меч.
Замълчи!
Ако и аз тръгна да разправям че съм император...
защото някаква мокра пичка ми е дала меч, веднага ще ме изритат.
Ще млъкнеш ли?
Сега се вижда и насилието присъщо на системата.
Млък!
Елате да видите насилието в системата. Помощ! Репресират ме!
- Мамка ти, селянин!
- Чухте ли това?
Видяхте ли как ме репресират?
Ти се биеш със силата на много мъже, Сър Рицар.
Аз съм Артур, крал на Британците.
търся най-смелите рицари по нашите земи...
за да се присъединят към мен и да дойдат в Камелот.
Ти се оказа достоен. Ще се присъединиш ли?
Отегчаваш ме. Тъй да е. Хайде Патси.
- Никой няма да премине.
- Какво?
Никой няма да премине.
Не искам да се караме, но аз трябва да мина.
Тогава ще умреш.
Заповядвам ти, в качеството си на крал, да отстъпиш!
За никой не отстъпвам.
Тъй да е!
- Сега отстъпи, достоен противнико.
- Ха, това е драскотина.
- Драскотина? Без ръка си.
- Не съм.
- Ами това долу какво е?
- И по зле съм бил.
- Лъжец!
- Хайде, фусто такава!
Победата е моя.
Благодарим на теб, Господи, и на твоята милост...
- Хайде.
- Какво?
Битка!
Наистина си смел, но аз победих.
Достраша ли те, а?
Тъпо копеле, не виждаш ли, че нямаш ръце.
- Имам.
- Виж!
Леко порязване.
- А стига бе!
- Страхливец!
Тогава започвам и с краката!
- Добре!
- Сега ще видиш!
- Какво ще видя?
- Ела насам.
- Какво? Ще кървиш отгоре ми ли?
- Аз съм непобедим!
Ти си куку.
Черният Рицар винаги побеждава!
На ти! Хайде де.
Е добре, реми сме.
Хайде Патси.
А-ха. Бягате значи?
Копелета! Върнете се да посрещнете съдбата си!
Ще ви отхапя краката!
Вещица! Вещица!
Намерихме си вещица!
Намерихме си вещица! Вещица!
Открихме една вещица. Може ли да я изгорим?
- Откъде знаете че е вещица?
- Прилича на такава.
Доведете я по-близо.
Аз не съм вещица! Не съм!
Но си облечена така.
- Те ме облякоха така.
- Не, не сме.
И това не е истинския ми нос. Фалшив е.
- Е?
- Носа ние го сложихме.
- Само носа?
- И шапката. Но тя е вещица!
- Вие ли я облякохте така?
- Не, не!
Да. Мъничко.
Има си и брадавица.
И защо мислите че е вещица?
Превърна ме в тъпак!
Тъпак?
По добре се чувствам.
Както и да е, изгорете я!
Тишина!
Има начини как да докажем дали е вещица.
- Има ли? Какви са? Кажете ни.
- Ще боли ли?
Кажете ми, какво се прави с вещиците?
Горят се!
А освен тях какво друго изгаря?
- Още вещици!
- Дърво!
Е, и защо горят вещиците?
- Защото са от дърво?
- Добре!
- Как да разберем дали е дървена?
- Да построим мост от нея.
Мостове се строят и от камъни.
А, да.
Потъва ли дървото?
- Не, плува.
- Хвърлете я в езерото!
И друго какво плува във водата?
- Хляб.
- Ябълки.
- Много малки камъчета.
- Бира! Мазнина.
- Череши. Кал.
- Църкви.
- Олово.
- Патица!
Правилно.
Така че, логично е
ако тя тежи колкото патица...
да е направена от дърво.
Следователно...
...е вещица!
- Патица! Патица!
- Ето ви една.
Да отидем на голямата везна.
Изгорете вещицата!
Махнете подпорите!
Вещица!
Честно си беше.
Кой си ти, толкова мъдър в науката?
Аз съм Артур, крал на британците.
Мой господарю!
Добри ми рицарю, ще се присъединиш ли към мен?
Ще дойдеш ли на Кръглата маса?
За мен е чест господарю!
- Как се казваш?
- Бедивиър, господарю.
Тогава те посвещавам в рицарство сър Бедивиър...
Рицар от Кръглата маса.
Мъдрият Бедивиър пърфи се присъетини към крал Артур.
Но и труги сфетилища щяха да го последфат скоро.
"Сър Ланселот Смели.
Сър Галахад Целомъдрени.
И Сър Робин - не-толкова-смели колкото Сър Ланселот...
който пошти се би с Дракона от Ангор,
бе на крашка от бифката с Пилето от Бристъл...
и се подмокри в бифката при Бадън Хил.
И подходящо нарешения за слушая, Сър Не-пояфяващ-се-фъф-филма.
Заедно фе се събраха и фехнифе дела и имена...
бяха разказфани оф поколение на поколение!
Рицарифе от Кръглафа Маса.
Така, господарю, ни става ясно че земята е с форма на банан.
Тази нова теория е удивителна.
Обясни ми пак как овчия пикочен мехур може да се използва при земетресения.
- Разбира се, сър.
- Вижте, господарю!
- Камелот!
- Камелот!
Това е само макет.
Рицари, приветствам ви с добре дошли в новия ни дом.
Да вървим към Камелот!
Ние сме рицари на Кръглата Маса Танцуваме когато можем
Правим и диалози, и пеем по ритъма на безупречен степ.
Хапваме си добре в Камелот шунка, мармалад - хапване до гроб.
Ние сме рицари на Кръглата Маса Нашето шоу е удивително.
Но често наште рими не можем да наместим.
Маниаци сме на тема опера И пеем с гърлен глас
Да воюваме сме ний способни
И сме тъй неуморими.
В почивките тъчем жилетки и Кларк Гейбъл имитираме успешно.
Напрегнато е в Камелот
И доста лъсках бастуна!
Като се замисля, да не ходим там.
- Тъпо е.
- Да.
Артур!
Крал на Британците!
Стига сте пълзяли. Много мразя да ми коленичат.
- Прости ми.
- И стига сте се извинявали!
Винаги когато говоря с някой, той все "Извинявай", "Прости ми"...
и "Не съм достоен".
- Сега пък какво правиш?
- Отвръщам си очите.
Стига! Това само в псалмите го пише. Толкова са депресиращи.
- Я се стягайте!
- Да господарю!
Артуре, Крал на Британците...
ще ви натоваря със задача която ще ви превърне...
в пример за подръжание в тези тъмни времена.
Добре замислено.
Разбира се, че е добре !
Артуре, гледай, това е Светия Граал.
Виж го хубаво...
защото задачата ти е да го откриеш.
Това ти е целта.
В търсене на Светия Граал.
Благословия от Господ!
Хвала на Бога!
Похода за Светия Граал
Стой!
Хей!
Ехо!
Кой е?
Аз съм крал Артур, а това са Рицарите от Кръглата маса.
Чий е този замък?
На моя господар, Ги Дьо Ломбард.
Върви и му кажи...
че сме тръгнали по божията воля на свещен поход.
Ако ни даде подслон и храна през нощта...
може да се присъедини към нас в това приключение.
Ще го попитам но мисля, че няма да е навит.
Той вече си има.
- Какво?
- Каза, че вече си имат.
Сигурен ли си че има?
Да. Много е хубав.
Кзах му, че вече си имаме.
Може ли да се качим и да го видим?
Не може! Вие сте англичани.
Че вие какви сте?
Французи! Защо мислиш че имам такъв отвратителен акцент, тъпако?
- И какво правите в Англия?
- Я си гледай работата!
Ако не ни покажете Граала, ще превземем замъка.
Въобще не ни стряскате, Английски прасета!
Ходи си свари задника, олигофренски сине!
Всичките ми сополи върху тебе, измислен крал такъв!
Ти и твоите тъпи английски...
"ритзари."
- Ама че е странен.
- Виж, добри човече...
Стига си плямпал...
празноглав, мизерен лайноядец!
Да ти пърдя в лицето.
Майка ти е хамстер...
а, баща ти мирише на оцет!
Може ли да говорим с някой друг?
Не. Махайте се, или продължавам с бъзиците.
Давам ти последен шанс. Бях достатъчно търпелив.
Ако не ми се подчиниш, тогава ще...
Исусе Христе!
Добре!
Атака!
А това е за майка ти!
Отстъпвай!
Мръсни свине. Ще им видя сметката.
Сър, имам план.
- Какво става?
- Подарък.
Побързайте.
Ами сега?
Ланселот, Галахад и аз...
изчакваме нощта, и изкачаме от заека...
и изненадваме французите.
Направо го хващаме, по бели гащи.
Кой искача?
Ланселот, Галахад и аз...
изкачаме от заека и...
Я виж дали са го вкарали тоя дървен борсук.
Назад!
- Учебен филм. Осми дубъл.
- Действие.
Поражението при замъка изглежда напълно бе обезсъчило крал Артур.
Тежките обиди от френска страна напълно го бяха изненадали.
Артур напълно бе убеден, че е нужна нова стратегия...
за успешния край на битката.
След съвет с най-приближените си рицари...
той реши да се разделят и да търсят Граала поотделно.
И ето какво направиха.
Франк!
"Разказа за Сър Робин. "
И тъй, всеки тръгна по различен път.
Сър Робин тръгна на север през тъмната гора на Юинг...
придружен от верните си сподвижници.
Смело яздеше напред чак от Камелот.
Не го плашеше смъртта О, смели Сър Робин
И не го беше страх от ужасни нападения.
Смели, смели, смели Сър Робин
Не се страхуваше да бъде замесен в бъркотия той
Или очите му да избодат и лактите му да начупят
Или капачките му да строшат и тялото да изгорят
И крайниците му да нарежат Смелия Сър Робин
С размазана глава, изтръгнато сърце без черен дроб, без карантии
Изнасилен във носа, със изпържен гъз А пенисът му...
Хайде стига с песните, момчета.
Май ни чака мръсна работа.
Анархо-синдикализма е начин за запазване на свободата.
Забрави за свободата, Денис! И да не изпуснеш калта.
Стой! Кои сте вие?
Той е смелия Сър Робин Сър Робин, който...
Млък! Всъщност, никой.
- Просто си минавам.
- Какво искаш?
Да се бия и...
Млък!
Нищо не искам.
Просто да мина, добри ми Сър Рицарю.
Не ме е страх.
Всъщност аз съм Рицар на кръглата маса.
- Рицар на кръглата маса?
- Да.
- Тогава трябва да те убия.
- Да го убия?
- Не смятам.
- Какво смятам да направя?
- Да го убия.
- Да сме любезни с него.
Тишина! Ти също!
Извади меча. Искам да го накълцам!
- Себе си накълцай!
- Направи ни услуга.
- Реже дърва през цялото време.
- Късметлия си че не си до него.
- Какво искаш да кежеш?
- Че хъркаш.
Аз не хъркам. Както и да е, ти имаш лош дъх.
- Защото не ми миеш зъбите.
- Стига караници. Да пием чай.
Добре. Първо да го убием, а после да пием чай с бисквитки.
- Без бисквитки.
- Добре, без бисквитки.
- Няма значение, да го убиваме.
- Добре.
- Избягал е.
- Аха. Яко дим!
Смелия Сър Робин избяга
Смело избяга назад
Не съм!
Щом опасността надуши смело опашка подви и отпраши.
- Смелия Сър Робин избяга
- Не съм!
С финес се извърна и си плю на петите.
- Никога!
- Смело би отбой
- Само лъжи!
- Най-смел сред смелите, Сър Робин
Никога!
"Разказа за Сър Галахад. "
Отворете вратата!
В името на Крал Артур, отваряйте!
Привет.
Добре дошъл, уважаеми Сър Рицар.
Заповядайте в замъка Антракс. (антракс - синя пъпка)
Замъка Антракс?
Е, не е кой знае какво име.
Но ние сме мили, и ще задоволим всяка ваша нужда.
Вие ли сте пазачите на Светия Граал?
- На какво?
- На Граала. Тук ли е?
Вие сте уморен, и трябва да починете за малко.
- Джуджанке. Отвратитке.
- Кажи, Торбаланке?
Пригответе легло за нашия гост.
Благодаря ви много.
По-бързо, слугини.
Леглата тука са меки и топли и много, много големи.
Как се казаваш, благородни рицарю?
Сър Галахад Целомъдрени.
Аз съм просто Торбаланка.
- Ела.
- Не, моля ви!
За бога, покажете ми Граала.
Много си измъчен. Бълнуваш.
Видях го. Тук е.
Не е учтиво да откажеш нашето гостоприемство.
Опасявам се, че живота ни тук...
е тих и скучен в сравнение с твоя.
Тук сме осем млади блондинки и брюнетки...
между 16 и 19 и половина...
зарязани в тоя замък и няма кой да ни пази.
Живота е много скучен.
Къпане, обличане, събличане...
бельо кето възбужда.
Не всеки ден идва красив рицар.
Елате, елате. Легнете си тук.
- Но Вие сте ранен!
- Нищо ми няма.
Ще извикам лекарите веднага.
Моля Ви, лежете.
Какъв е проблема?
Това ли са лекарите?
Изкараха съкратените курсове.
Хайде. Опитайте се да си починете.
Д-р. Прасунке, д-р Касапке, оправете го.
- Отпусни се.
- Необходимо ли е това?
Трябва да те прегледаме.
- Тук нищо ми няма.
- Ние сме лекари.
Не може така!
- Заклел съм се в целомъдрие.
- Я лягай.
Не ме измъчвайте. Аз видях Граала.
- Тук няма Граал.
- Видях го!
- Аз видях...
- Здравей.
Аз съм Крокодилка, Сестра-близначка на Торбаланка.
- Извинете ме.
- Къде тръгна?
Да намеря Граала. Видях, че е в замъка!
О, не!
- Лоша Торбаланка!
- За какво става дума?
Лоша, непослушна Торбаланка!
Сигурно е запалила фара, който е с формата на граал.
- Не й е за първи път.
- Не е ли истински Граала?
Лоша, непослушна Торбаланка!
Много е палава, затова ще я накажем.
Тук в Антракс, наказваме за запалване на фара с формата на граал.
Трябва да я вържеш за леглото и да я напляскаш.
Напляскай я!
Напляскай я добре, а после прави с нея каквото ти се иска.
- След това напляскай мен.
- И мен.
Всички ни напляскай.
След напляскването, идва оралния секс.
Е, мога да поостана.
- Сър Галахад!
Бързо! В голяма опасност се!
- Не, не е!
- Замълчи, мръсна изкусителко!
- Права е.
- Ще те прикриваме.
Ама всичко е наред!
- Мога сам да се боря със съдбата си.
- Оставете го да се побори с нас.
- Елате, Сър Галахад.
- Мога да се оправя.
Оставете го да ни оправи.
Чакайте. Аз мога да ги оправя. Само 150 са.
Да! Лесно ще ни оправи! Няма да се съпротивляваме.
Мамка му!
- Бяхте в голяма опасност.
- Не мисля така.
- Беше много опасно.
- Нека да се върна и да довърша.
- Твъде е страшно.
- Мой дълг е да я пробвам тая опасност.
- Трябва да намерим Светия Граал.
- Искам опасности, бе.
- Не е здравословно.
- Ти да не си педал, бе.
Не съм.
"Сър Ланселот спаси Сър Галахад от сигурно изкушение. "
Но Граала беше далеч.
Междувременно, Крал Артур и Сър Бедивиър...
на разтояние не повече от полета на една лястовица, откриха нещо.
Става дума за ненатоварена лястовица, разбира се.
Или на разтояние, колкото полета две натоварени лястовици.
Или четири ако носят и кокосов орех. А ако лястовоците вървяха...
Давай по същество!
Както и да е, в сцена 24, много яка сцена с добра актьорска игра...
в която Артур открива много важна следа...
без да има лястовици, макар че според мен...
Този магьосник за който говориш, у него ли е Граала?
Къде живее? Казвай, старче.
В пещера е.
Там не е стъпвал човешки крак.
Там ли е Граала?
Има много опасности преди пещерата.
Клисурата на Вечния страх...
Никой не е минавал през нея.
Ама къде е Граала?
Търсете Моста на смъртта!
Той ли води към Граала?
Кои сте вие?
- Ние сме рицарите които казват "Ни."
- О, не рицарите които казват "Ни."
- Точно.
- И какви сте?
Пазители на свещените думи:
"Ни," "Пенг," и "Ний-уом"!
Който приближи - умира.
рицарите които казват "Ни" искат жертва.
Ние сме просто пътници. Търсим магьосника който живее след гората.
Ще продължим с "Ни"-тата...
ако не бъде нашата воля.
- Какво искате?
- Искаме...
градинка!
Какво?
Престанете, моля ви! Ще ви намерим градинка.
Без градинка да не се връщате...
иначе няма да минете живи през гората.
Справедливи сте. Ще се върнем с градинка.
- И да е хубавa.
- Разбира се.
- Да не е скъпa.
- Добре.
Сега, вървете!
Престанете. Стига.
Хайде, чупка! Марш!
Хайде.
Ти също!
Шибано време.
"Разказа за Сър Ланселоф. "
Един ден, момко, всичко това ще е твое.
- Завесите ли?
- Не завесите, момче.
Всичко което виждаш, чак до долината.
- Това ще е твоето кралство.
- Но, Майко...
Баща съм ти.
Но, Татко, не го искам.
Слушай, изградил съм това кралство от нищото.
В началото имаше само блато.
Рицарите ми ме мислеха за смахнат за да строя замък върху блато...
но го построих само за да им доакажа.
Е, после потъна и си построих втори.
И той потъна. Построих трети.
Той изгоря, срути се, и след това потъна в блатото!
Но четвъртия се държи!
Това ти е наследството.
Най стабилния замък по тези места.
- Не искам нищо. По-скоро...
- По-скоро какво?
По скоро бих пял!
Стига! Няма да пееш в мое присъствие.
След 20 минути ще се ожениш за момиче...
чийто баща притежава най-големите парцели в Британия.
Но аз не искам земя.
- Слушай, Алис...
- Херберт.
Живеем в шибаното блато. Имаме нужда от която и да е земя!
Ама аз не я харесвам.
Не я харесваш ли? Какво й е?
Хубава е, богата е...
има огромни...
парцели земя.
Така е...
но аз искам годеницата ми да притежава...
нещо точно определено.
О, стига!
Ти ще се ожениш за принцеса Лъки,
тъй че свиквай с това.
Старжа!
Искам принца да не напуска стаята преди да се върна и да го взема.
Да не напуска стаята, дори и с вас ли?
Не, не. Доката аз не го изведа.
Докато не го изведете, няма да влизаме в стаята.
Не, бе. Стойте в стаята и гледайте той да не излиза.
- И вие ще дойдете да го вземете.
- Точно така.
Значи да не правим нищо друго, само той да не влиза в стаята.
- Не, не! Да не напуска стаята.
- Не напуска стаята. Да.
Ясно?
- Да, кажи?
- Ако...
Елементарно е.
Стойте тук и гледайте той да не напуска стаята.
Разбра ли?
А, да бе. А с нас може ли да излиза?
Не. Просто го дръжте тук, и гледайте...
Да, да! Ще го пазим да не излиза, явно.
Но ако се наложи да излезе и ние сме с него...
- Просто да стои тук...
- Докато вие или който и да е...
- Не който и да е, докато аз...
- Само вие...
- ...се върна.
- ...се върнете.
- Ясно?
- Ще стоим тук докато не се върнете.
И той да не напуска стаята.
Какво?
Да не излиза от стаята.
- Принца ли?
- Да не го пускайте да...
Да, разбира се. Мислех, че става дума за него.
Тъпо изглежда да го пазя аз, след като и той е пазач.
- Ясно ли ви е?
- Да ,ясно. Няма проблеми.
Добре.
- Къде тръгнахте бе?
- Идваме с вас.
Не, не. Стойте тук и го пазете да не избяга.
Аха, ясно.
Млъквай и се обличай!
И никакво пеене!
Я си налей малко вода.
- Много добре, Конкорд.
- Много сте любезен сър.
И още един път.
Хоп! Добре.
А сега, големия!
Хайде, Конкорд.
Съобщение за вас сър.
Конкорд, кажи нещо!
"За този който намери бележката:
Баща ми ме ме държи в плен...
и иска да се бракосъчетавам против волята ми.
Моля, моля, моля спасете ме.
Аз съм в кулата на Блатния Замък."
Най-накрая! Повик! Зов за помощ!
Може да е знак за Светия Граал.
Смели Конкорде, смъртта ти няма да е напразна.
Не съм съвсем умрял.
Е, тогава няма да си смъртно ранен, за нищо.
Мисля че ще прескоча трапа, сър.
Ясно.
-Мога да дойда с вас.
-Не, не, стой тук.
Ще пратя помощ веднага щом свърша с дръзкото и героично спасяване...
по начин който е...
- Проблем с епитетите ли, сър?
- Да, бе.
- Добре съм сър.
- Сбогом Конкорд.
Аз тогава да стоя тук, така ли?
Да.
- Добро утро.
- Добро да е.
Не можете да влизате тук...
О, пред вас е веният ви слуга, Сър Ланселот от Камелот.
Дойдох тук... О, прощавайте.
- Получил си бележката ми!
- Е, получих някаква бележка.
- Дошъл си да ме спасиш.
- Ами...
Знаех, че някой ще дойде.
Знаех, че там, навън има някой, който...
Сига! Стига!
- Ти кой си?
- Синът ви, татко!
- Не ти бе.
- Аз съм Сър Ланселот.
- Дойде да ме спаси, татко.
- Да не правим прибързани заключения.
Ти ли уби всички пазачи?
Да. Извинявайте.
- Струват ми по 50 лири!
- Мога да обясня.
Не се палши от него. Вече имам въже.
И уби осем от гостите!
-Ами мислех, че синът ви е дама.
-Това го разбирам.
По-бързо, Сър Ланселот.
- Бащата на булката също е убит.
- Без да искам.
- Наръгал си го в главата!
- О, боже. Добре ли е сега?
Дори си ритнал булката. Това ще ми струва скъпо.
Нека обясня. Яздех на север от Камелот и получих бележката...
Камелот? Идваш от Камелот?
Хайде.
- Рицар на Крал Артур съм.
- Мног хубав замък е Камелот.
- Много хубава помия е тук.
- Наистина?
Хайде. Готов съм.
- Искаш ли да пийнем?
- Много мило от ваша страна.
Аз съм готов!
Искам да кажа, свестен.
Но когато съм на тая вълна, направо се забраявям.
Не се притеснявам.
Това е главната зала. Преправихме я на голяма спалня.
- Ето го!
- Мамка му.
Стойте!
- Стига.
- Извинявайте.
Видяхте ли? Пак се отнесох. Много съжалявам.
Той уби кума!
Чакайте.
Това е Сър Ланселот от Камелот.
Много смел и влиятелен рицар...
който е специален гост днес.
- Здравейте.
- Той уби леля ми!
Моля ви!
Това трябва да е весело събитие.
Да не спорим кой кого е убил.
Тук сме за да станем свидетели как двама млади...
ще минат под венчилото и ще встъпят в свещен брак.
За беда, единият, сина ми, Херберт...
току що пропадна в небитието.
Но това го приемам не като загуба на син, а по-скоро...
като сдобиване с дъщеря.
- След като баща й умря трагично...
- Не е съвсем умрял.
След фаталното раняване на нейния баща...
Той се оправя.
И тъй, откакто баща й...
чието състояние изглеждаше, че се подобрява...
внезапно почувства ледената ръка на смъртта...
О, мъртъв е.
Искам дъщеря му да гледа на мен като на свой собствен баща...
не само духовно но и от законна гледна точка.
И съм сигурен, че сливането... съюза...
между принцесата...
и страхопочитаемия Сър Ланселот от Камелот...
Вижте! Умрелия принц!
- Той е жив.
- Чувствам се по-добре.
Ама ти падна от кулата бе изрод!
- Бях спасен в последната минута.
- Как?
Добре, ще ви кажа.
Стига си пял!
Спри!
Щеше да падне Щеше да падне
Този път по бързия начин.
Този епитет не ми пасва. Трябва да избягам по-...
Драматично?
Раматично.
Какво прекрасно бягство!
Помогнете ми де!
Ей, старо.
В този град къде може да се купи градинка?
- Кой ви изпраща?
- Рицарите, които казват "Ни".
Няма храсталаци тука.
Ако не ни кажеш от къде можем да купим...
аз и приятеля ми...
ще ти кажем "Ни".
По-лошо няма на къде.
Добре, ако не искаш да ни помагаш
Никога!
- Ну!
- Не така, бе. Казва се "Ни".
- Ну.
- Не! Ни! Така е правилно.
- Ни.
- Точно така.
Да не би да казвате "Ни" на старата жена?
Ммм, да.
O, какви времена настанаха, минаващи хулигани...
да тормозят старици с "Ни".
Проклятие тегне над тази земя. Нищо свято не остана.
Дори и тези, които аранжират градинки...
са под постоянен икономически стрес в този етап на историята.
- Градинки ли каза?
- Да.
Търгувам с градинки. Градинар съм.
Казвам се Роджър Градинаря.
Аранжирам и продавам градинки.
Рицари на Ни, донесохме ви градинка.
Хубава е градинката. Много ми харесва лавровото дърво.
Има само един проблем.
Какъв?
Ние вече не сме рицарите, които казват "Ни".
Сега сме рицарите, които казват "Ики, ики, ики, пакан, зум-пинг"
Ще ви дадем ново изпитание.
И какво е то, рицари... които доскоро казваха "Ни"?
Ами първо намерете друга градинка.
О, не пак градинка!
След като я донесете сложете я до тази градинка...
само че по-високо, за да се получи многоетажност и пътечка по средата.
Пътечка!
След градинката...
ще трябва да отсечете най-могъщото дърво в гората...
с херинга!
- Няма да правим такива неща.
- Моля ви!
Да режем дърво с херинга? Как е възможно?
- Не казвай тази дума.
- Коя дума?
Не мога да ти кажа. Това е думата, която не можем да понасяме.
Как да не я казвам, като не знам нищо за нея?
- Пак я каза!
- Кое? "е"?
Не "е".
Трудно се говори без "е".
Господарю, това е сър Робин.
Избягвайки надалеч, подскачайки смело,
стахливо, ядосано, в посока към къщи.
Дори смело предава се той...
- Как се радвам да ви видя.
- И той каза думата.
Изглежда продължавате да търсите Светия Граал.
Избягвайки надалеч, подскачайки смело,
- Чувсвам как все още съм далеч.
- Той пак каза думата.
Търсих го...
тук в гората.
Ами как да го намерим, като...
- Престанете с тази дума!
- Ох, как ми писна!
- Пак я каза.
- Как така.
Как я казах само! Как я казах само! O, как я казах!
Това са три пъти "как".
И така Артур, сър Бедивиър и сър Робин...
започнаха да търсят магьосника...
за който говори стария човек в сцена 24.
Отвъд горафа срещнаха сър Ланселот и Галахад...
и фсички много се радфаха.
В мразовитата земя Надор...
фрябфаше да изядат оръженостците на сър Робин...
и фсички много се радфаха.
Мина година.
- След зимата дойде пролетта.
- Хубаво.
След пролетта дойде лятото.
После след лятото пак зима.
Зимата излапа пролетта и лятото и направо дойде есента.
И един ден...
Рицари...
напред.
Кой си ти, дето можеш да палиш огън без огниво и прахан?
Аз съм магьосник.
Как ти викат?
Някои ме наричат...
Тим.
Привет, магьоснико Тим!
Привет, крал Артуре.
- Знаеш ми името?
- Знам го!
Ти търсиш Светия Граал.
Това е нашата задача. Ти виждаш скритото, о Тим.
Доста добре.
Да, търсим Светия Граал.
Нашата задача е да го намерим.
Да, всъщност да.
Точно него търсим.
- Да. Търсим го от известно време.
- От векове.
Тъй че, много хубаво...
ще бъде...
ако ни помогнеш.
Можеш ли да ни кажеш...
Добре. Няма да ви губя повече времето.
...ако знаеш, къде можем да намерим...
Какво?
- Граала ли?
- Ами, да.
- Да.
- Да.
Да!
- О, благодаря.
- Прекрасно.
Ти си зает човек и...
Да, мога да ви помогна да намерите Светия Граал.
На север от тук има пещера...
пещерата Каербаног...
където върху мистичните руни, на живите скали...
заветните думи на Олфин Бедуър от Ригид...
разказват за мястото на Светия Граал.
Къде да търсим тази пещера, о Тим?
Следвайте ме!
Но само ако сте мъже на честта!
Защото пещерата се пази от същество, което е...
толкова нечисто и жестоко...
че никой не се е върнал жив!
Костите на 50 мъже...
са разпръснати в леговището му!
Така че, смели рицари...
ако се съмнявате в силите си...
не приближавайте, защото смъртта ви очаква всички...
грозна и зъбата.
Много ексцентрично представление.
- Конете се плашат, сир.
- Да ги оставим и да отидем пеш.
Слизай!
Ето я пещерата Каербаног.
Прикривайте ме.
- С какво?
- Прикривайте ме, пък ще видим с какво.
Каъсно е!
Какво?
Ето го!
- Къде?
- Там!
Зад заека ли?
Не бе, заека.
Абе тъп пендел!
- Какво?
- Всички ни изработи!
Заека не е обикновен.
Това е най-ужасния гризач, който сте виждали.
Мамка му! Така се изплаших, че си подмокрих бронята.
Заека има злонамерени изблици. Убиец е.
- Ходи се шибай бе!
- Става само за чеверме.
Крастав шотландски циганин!
- Предупреждавам ви.
- Какво, ще ми ухапе задника ли?
Има огромни и остри...
И скача...
- Вижте костите!
- Борс, върви и го накълцай.
Тъп, малък мизернико, ставаш веднага на яхния.
Гледайте!
Господи!
- Казах ви.
- Пак се опиках.
Предупреждавах ви, но не, вие знаете всичко, нали?
Това е безобидно, малко зайче, нали?
Винаги става едно и също. Казвам им, че...
Стига!
Добре тогава. Атака!
Назад! Назад!
Колко загубихме?
- Гауейн.
- Ектор.
- И Борс. Общо петима.
- Трима, сър.
Трима. По-добре да не атакуваме фронтално. Заека е фурия.
А ще го объркаме ли ако побегнем още малко назад?
Млъквай. Върви и си подмени доспехите.
Да го подразним. Може да се обърка и да направи грешка.
И как да стане това?
Ами...
Имаме ли лъкове?
- Имаме Светата Граната.
- Да. Светата Граната от Антиох.
Тя е една от свещените реликви на Брат Мейнард. Братко Мейнард
Донеси Светата Граната.
- И как... Как работи?
- Не знам, господарю.
Вижте в "Писанието на въоражените сили."
Въоражение, глава втора, от 9-ти до 21-ви стих.
"И Св. Атила вдигна високо ръчната граната и каза...
О, господи, благослови тази граната...
и с твоята мощ, да ракъсам враговете на малки парченца".
И Господ злобно се ухили...
и хората пируваха с агнета, ленивци, шарани...
и с аншоа, и орангутани, и с овесени ядки, прилепи..."
Прескочи малко, братко.
"И господ каза...
"Първо дръпни светото пръстенче...
и след това брой до три...
ни повече, ни по-малко.
До три трябва да преброиш...
и недей да броиш повече.
До четири не брой, и до две също не спирай...
а продължи до три.
Пет е добре.
След като стигнеш до три, това е третата цифра...
тогава бавно ти твоята Света Граната от Антиох...
срещу свойте врагове...
които са били непослушни, захвърли".
- Амин.
- Амин.
Ясно.
Едно, две, пет.
- Три, сър!
- Три де!
Гледайте!
- Какво пише?
- На какъв език е?
- Братко Мейнард, ти си нашият учен.
- Това е арамейски.
Ами да. Йосиф от Ариматея.
- Разбира се.
- Какво пише?
Пише, "Тук са написани...
последните думи на Йосиф от Ариматея.
Храбрите и непокварените по дух...
ще намерят Светия Граал...
в замъка "A-a-a-a".
Какво?
"Замъка "A-a-a-a".
Какво е това?
Сигурно е умрял, пишейки го.
- Я стига!
- Ами така е написано.
Ако е умирал, едва ли е мислел да напише "A-a-a-a". Щеше да го извика.
Така пише и тук.
- Сигурно го е диктувал.
- Тихо. Друго не пише ли?
Не. Само...
"A-a-a-a".
Дали е имал предвид Камарг?
- Къде е това?
- Във франция, мисля.
Няма ли в Корнуол "Св. A-a-a-a"?
- Има, но е "Св. Ив".
- А, да.
Не, не. Трябва да е гърлено.
Не, не. "О-о-о" е когато е изненадан.
- Нещо като "aaaх" ли?
- Да, точно така.
О, господи!
Митичния черен звяр от...
Същия е! Бегом!
Бягайте!
Изгуби ни.
Докато шерния зфяр фи преследфаше...
бягстфото изглешдаше нефъсмошно...
когато слушайно анимафора полуши сърдешен утар.
Толкофа беше с анимиранифе сфрахофии.
Фърсенефо на Сфетия Граал мошеше да профълши.
Ето го! Моста на Смъртта.
Супер.
Вижте! Стареца от 24-та сцена.
-Какво прави тук?
-Той е пазителя на моста.
Задава пет въпроса...
- Три въпроса.
- Да, три.
- И който отговори на петте...
- Три въпроса.
Три въпроса. Може да премине.
Ами ако сбъркаш?
Тогава те запраща в Клисурата на Вечния Страх.
Аз не мърдам.
- Кой ще се престраши?
- Сър Робин.
- Да?
- Смели Сър Робин, отиди ти.
Хрумна ми нещо по-добро. Защо да не отиде Ланселот?
Да, нека аз. Ще го смачкам с една ръка.
-Ще ми на по десния фланг...
-Не, почакай.
- Просто отговори на петте...
- Трите въпроса.
...да на трите, възможно най-добре.
Ние ще гледаме и ще се молим.
Ясно.
Успех, смели Сър Ланселот. И бог да е с теб.
Стой!
Който да мине иска, на три, да отговори, въпроси трябва...
на другата страна преди да отиде.
Питай, пазачо. Не ме е страх.
Как се казваш?
Името ми е Сър Ланселот от Камелот.
- Каква ти е задачата?
- Да намеря Светия Граал.
- Кой ти е любимия цвят?
- Синьо.
Добре. Минавай.
Много ти благодаря.
Ама това е лесно!
Спри!
Който да мине иска, на три, да отговори, въпроси трябва...
на другата страна преди да отиде.
Питай. Не ме е страх.
- Как се казваш?
- Сър Робин от Камелот.
- Каква е твоята задача?
- Да намеря Светия Граал.
Коя е столицата на Асирия?
Че откъде да знам!
Спри!
- Как се казваш?
- Сър Галахад от Камелот.
- Каква е твоята задача?
- Да намеря Светия Граал.
Кой е любимия ти цвят?
Синьо. Не, жъл...
Спри! Как се казваш?
Артур, крал на британците.
- Каква е твоята задача?
- Да намеря Светия Граал.
Каква е въздушната скорост на ненатоварена лястовица?
На каква, Африканска или Европайска?
Че откъде да знам.
Откъде знаеш толков много за лястовиците?
Е, тези няща трябва да се знаят ако искаш да си крал.
Ланселот?
Артур
Замъка A-a-a-a.
Нашето търсене е към своя край.
Слава на господ!
Всемогъщи боже, благодарим ти...
че ни докара цели до Светия...
Господи!
Здравейте, смахнати английски "ритзари"
и Мосю Артур Кралски, тъп като гъска.
Ние, французите пак ви надхитрихме.
Как смееш да скверниш това място с присъствието си!
Заповядвам ти в името на рицарите от Камелот...
да отвориш вратите на този свещен замък...
до който бог ни доведе!
Както казват англичаните, Още веднъж...
да ви се издухам в лицето, синове на кепенци.
Мислите си, че можете да надхитрите французите...
с куцото си, замаяно поведение!
Да го навра в лицето на леля ти...
изрод, събиран с лъжицата от пода!
В името на бога...
пусни ни да влезем в светия замък!
Не става, тъпи английски чикиджии.
Ще си изстискам всичките пъпки срещу вас и пак няма да ви пусна.
Тъпи гъзоблизци!
Ако не отвориш, ще превземем замъка.
В името на бога и славата на нашия...
Добре! Чашата преля!
Да! Тръгвайте си и не идвайте повече...
или ще ви обсипем със стрели и ще си направим кастанети от ташаците ви.
Хайде. Не им обръщай внимание.
Да ви няма, кретеноидни селяндури!
Ако си мислите, че този път сме ви бъзикали здраво...
да знаете, че нищо не сте видели...
тъпи английски "ритзари"!
- Ще нападнем вкупом!
- Да, господарю.
Готови за атака!
Французи!
Днес много доблестни английски рицари ще бъдат отмъстени!
За божието име, борбата ни няма да спре...
докато не измрете до един...
и Светия Граал...
не бъде върнат на избраните от бога!
Атака!
Да, те са. Сигурна съм.
Не изпускайте никого.
Да, това са те.
Хайде, по-живо.
Хайде. Качвайте го в колата.
Одеало за този.
Хайде назад. Хайде.
Този го сложете тук. Това е хладно оръжие, нали?
Назад.
Достатъчно, синко. Вдигай си такъмите.
Госфоти!
Превод: dCL mailto:dcl@abv.bg