The Musketeer (2001) Свали субтитрите
Англичаните и испанците подготвяли война... война, която Франция не може да спечели.
Луи XIII е бил слаб човек, лесно манипулиран, особено от главата на католическата църква, кардинал Ришельо.
Ришельо изградил своя собствена армия от кардинали за да увеличи мощта си.
Единствената пречка пред него била царските храбри и верни... мускетари.
Добре.
Твърде рано заемаш защитна поза.
Оставяш много пространство. Един мускетар никога не би направил това.
Един мускетар не се дуелира след работата в обора.
Не, но пият по цяла нощ. Така, че е еднакво.
Време е за ядене. Не му пълни главата с такива глупости.
Дартанян иска да служи на краля, като най-смел сред мускетари.
Това не пречи да си пийвам.
- Няма ли да изчакаме Планшет?
- Аз бих изчакал,
- но глада ми не.
- Идват конници.
Седнете, ако искате. Няма много, но ще си го поделим по равно.
Не ме ли позна, Гастон?
Не, откакто вече не носиш царските белези.
Ти ли си сина?
Знаеш ли, че баща ти беше доста добър с меча едно време.
- Най-добрия в Европа.
- Втори.
- Никога не е бил втори.
- Той не е нищо повече от един инвалид.
Напуснете.
Не и без данъците. Платил съм си данъците към краля.
Това не е от никаква полза на Църквата.
Данъци за краля, данъци за Църквата,
данъци за шерифа, данъци за кмета.
Цяло чудо е, че още има какво да ядем.
Да не мислиш, че съм заровил някакво злато тук?
Такова нахалство... от един крадец.
- Баща ми не е крадец.
- Дартанян! Моля те.
Слушай майка ти и ме слушай и мен.
Човек, който не си плаща данъците не е нищо повече от крадец.
- Баща ми е бил мускетар.
- Знам.
Планшет. Не е тук.
- Казаха ми друго.
- Излъгали са те.
Не само крадец, но и лъжец.
Съжалявам, малки ми Дартанян.
Планшет ще се погрижи за теб.
Не се надявам да заменя родителите ти. Никой не може.
Въпреки това, искам да ти помогна да станеш мъж.
Пътя никак не е лесен.
Аз ще бъда твоя водач.
Искам да ме научиш да бъда мускетар,
както си научил баща ми.
Ще намеря този мъж и ще го убия.
Чуй ме, Дартанян. Внимателно ме слушай.
Не съм учил баща ти как да убива. Научих го как да живее.
Не разбирам. Това е защото си още малък.
Баща ти е в теб.
Виждам го в очите ти.
Ти ще станеш мускетар.
Велик мускетар. Разбери, че...
няма да стане бързо, и ще стане само, ако ме слушаш.
ако ме научиш, ще те слушам.
За мен би било чест.
DiVX Team представя
МУСКЕТАРЪТ
14 години по-късно
Дартанян, тук няма да намериш нищо друго освен лоша храна и неприятна компания.
Искам просто една закуска, не нов дом.
Имаш ли пари? Да.
- Кой те покани?
- Сам дойдох.
Мръдни се. Привличаш мухите.
Простете на приятеля ми. Непознатите хора го изнервят.
Напоследък се навъртат много, крадци и убийци--
Ще внимавам.
Разкарай се!
- На къде сте тръгнал?
- Париж.
- По каква работа?
- Лична.
Спри!
Свали меча си или той е мъртъв.
Всеки момент той ще умре, ако не хвърлиш меча си!
Защо трябва да ми пука за някакъв си старец?
Струва ми се, че ти пука.
- Защо дойде тук?
- Исках да гледам.
- Ще го убия!
- Преди това ще си мъртъв.
Много ми се иска да видя как ще свърши всичко това,
но ме чака дълъг път.
Имате интересен стил. От къде го придобихте?
Оттук оттам.
Вероятно там. Определено не тук.
Когато погребвате Дарси, не бих си правил труда за кръст.
Той не беше човек погълнат от религията.
Ако оцелееш, не опитвай тези геороизми в Париж.
Няма да оцелееш дори 1 ден.
Когато излезеш отвън, би ли пратил 6-ма от хората ми?
- Шестима?
- Ами, би било достатъчно, не мислиш ли?
Той няма хора отвън! Блъфира.
Пусни го веднага. Не значи много за мен.
Но е приятел на хората отвън. А те няма да са така милостиви.
Виждам, че пак завързваш запознанства.
Защо не направи нищо? Той беше аматьор.
Това беше твой тест, не мой.
Защо спираме?
Аз съм емисаря на царя на Испания.
Имам документ от Луи гарантиращ ми безопасното преминаване на Франция.
Нали каза, че тук винаги има поне 50, 60, които чакат да бъдат записани...
и, че това което отличава тази вила от останалите...
са хората пред нея чакащи да се нарекат мускетари.
- Нещата се променят.
- О, благодаря ти.
Ехо? Сеньор Ревил?
- Гарда ти е твърде ниско.
- Нищо му няма на гарда ми.
Търся сеньор Ревил.
Той не приема посетители.
Мен ще ме приеме.
Надявам се, че ще простиш на Арамис. Днес му е кофти ден.
- Просто ми е писнало от някакви заблудени хора.
- Имаш кураж колкото виното за закуска.
- Какво да му предадем на Ревил?
- Предайте му това.
Името ще е достатъчно.
Баща ми беше мускетар. Ревил му е дал този меч.
Аз съм Портос. А това е Арамис.
- И ние сме мускетари.
- Вие двамата? Мускетари?
- Такова гостоприемство.
- Съжалявам. Просто нямах идея--
- Сега не е най-добрия момент да си мускетар.
- Или син на мускетар.
На 12 Април, в покрайнините на Лион,
испанският пратеник и хората му са били избити.
Били са намерени меча и дрехите на мускетар.
Но кой би предположил, че мускетарите са способни?
Кардинал Ришельо. Или поне така твърди.
От тогава мускетарите са разпуснати.
Заместени от личната армия на Ришельо.
А Ревил, като наш лидер, беше, ъм... задържан докато нещата не се изяснят.
Задържан къде? В кардиналския затвор.
Трябва да го измъкнем оттам. Звучи невъзможно.
Ами краля? Нали това са неговите мускетари.
Със сигурност ще иска да помогнем на Ревил.
- Той не би се намесвал в работите на Кардиналa--
- Много приказваш.
Разкривам невероятните тайни.
Може би още една тайна ще ми кажеш. Името на мястото където да отседна.
Разбира се.
Гарда ти е много ниско.
Прости ми, отче, защото съгреших.
Цяла вечност мина от последната ми изповед.
Убивах, крадях, изнасилвах.
И бях...
-... суров.
- Не се подигравай с Църквата.
- Нали ти ме изпрати.
- Стигна твърде далеч.
Исках да изплашиш испанците. И да засрамиш краля.
Исках да се получи обтягане на политическите отношения, не война.
Ами испанците бяха много изплашени. Трябваше да има видиш израженията точно преди да умрат.
И съм сигурен, че Луи се чувства доста притеснен.
Трябва да се справиш с Бъкингам. Те са все още там независимо от испанците.
Ако краля сключи мир с англичаните, ще се издигне в очите на хората.
Да видим как точно да се изразя?
Без да убиваш никой,
направи краля за смях в очите на Бъкингам.
Ами, ако наистина ми се налага да убия някой?
Щом трябва, значи трябва.
Три пистоли седмично, една седмица предплата-- О.
Пише, че нямаш пари и че си мъж на честта...
Това е племенницата ми, Франческа. Прекрасна е.
Не и ако трябва да живееш с нея.
Мисли си, че е специална, защото майка й е шила дрехи за царицата.
Понякога си забравя мястото.
Съжалявам, Франческа. Смешно ми е. Покажи стаята на г-на.
Аз имам малко работа.
Винаги ли е такъв?
- Не. До сега не беше се извинявал.
- Защо стоиш при него?
Той е цялото ми семейство. Няма къде другаде да ида.
Няма ли да дойдеш да си видиш стаята?
Стаята. Да. Разбира се.
- Добре ли си?
- Тази стълба се помести.
- Стълбите правят така. Имаш ли си име?
- Име?
Да, разбира се. Дартанян.
- Сигурен ли си?
- Не и ако не ти харесва.
Не е било винаги така. Едно време бяхме пълни с бъдещи мускетари.
- Какво се случи?
- Избиваха ги.
Това е най-добрата стая.
Най-добрата стая?
Всъщност е единствената стая.
Прекрасна си. Съжалявам. Просто ми се изплъзна.
- Притесних те.
- Не.
- Всеки мъж ли ти го казва?
- Да.
Ще искаш ли още нещо?
- Да не би тавана да се помести?
- Трябва някъде да си оставя коня и каретата.
Отзад може. Сигурна съм, че ще успееш да го намериш, ако до тогава не се убиеш.
Не се притеснявай. Те са по-зле от мен.
Коридорите са тук, а килиите са тук долу.
Да не би да си бил затвора, че го познаваш така добре?
Не за първи път мускетар има нужда от помощ.
Нещо учудва ли те? Тази карета, да речем.
И тези жалки коне. Да не говорим изобщо за дрехите ви.
Виждаш ли, тук всички се груби.
Париж е най-грубата столица в света.
- Размърдай тоя боклук.
- Не и преди да се извините на конете ми.
На конете ти?
Те са много чувствителни и вие наранихте техните чувства.
Радвай се, че само това направихме. А сега се разкарай.
Ами вие май наистина не разбирате.
Не мога да си тръгна преди да се извините на конете ми.
Знаеш ли кои сме ние?
- Не. А вие знаете ли кой съм аз?
- Не. Това е добре.
Сигурен съм, че дълбоко в сърцата си искаха да се извинят.
За малко си помислиш, че до утре ще ги убеждаваш.
- Ти!
- Аз?
Стражата на Кардинала. Знаех си, че ни шпионира--
Ако бях от стражата на Кардинала, щяхте да сте мъртви.
- Ти също.
- Вероятно.
Със сигурност.
Като стоим така, ще привлечем вниманието върху нас.
Какво предлагаш? Да ми се доверите.
Непознат? Облечен като стража на Кардинала?
Не ти се иска да го направиш, нали?
Какво правиш тук? Освобождавам Тревил.
Как? Ще замениш барел с вино за него?
Стражите те превъзхождат числено 15 към 1. Или 15 към 3.
Ние сме пияници, не глупаци.
Защо да рискуваме живота си? Ти не си като нас.
От това което видях съм по-голям мускетар от вас двамата.
- Да?
- Вино от Кардиналa.
Кардинала? Да.
Остави го.
- Кой беше?
- Някой носеше вино от Кардинла.
Дар от Кардиналa?
Не го отваряй!
Искахме да видим колко си добър.
И? Доста си добър.
Ще трябва да си по-добър.
Ревил? Тук! Насам!
Ключовете.
Кой ключ? Познай.
В твои интерес е да ми кажеш. Ако не уцеля верния,
Сеньор Тревил ще ти пререже гърлото.
Не бих понесъл вината.
- Черния.
- Мъдър избор.
- Планшет. Стари приятелю.
- Много си стар за това.
- Не, ние сме много стари за това.
Щом си с Планшет,
-... значи трябва да си--
- Дартанян, сър.
- На вашите услуги.
- Дартанян.
Отново вкъщи.
Принуден да се крие. Да не би да е по-добре от затвора?
Поне храната ще е по-добра. Дартанян,
Струва ми се, че се присъедини към нас в доста неподходящ момент.
- Аз го доведох.
- Тогава, стари приятелю,
си го довел, когато не сме в най-добрата си форма.
Не, доведох го, когато беше най-нужен.
О, да. Виждам как пристигането на Дартанян ще сложи край на всичките ни проблеми.
Поне можем да пием за добре свършената работа тази вечер.
А ако дойдат пак да те задържат?
Тогава ще трябва да отида да се видя лично с краля...
а не да гния в кардиналaския затвор.
За добре свършената работа.
Ние имаме свой собствен тост. Дартанян, извади си меча.
Всички за един, и един за всички.
Портос, кой е този хубавец?
Много е крехък за теб, Жозефин.
Никога не им е късно. Нали така, Арамис?
- Може би по-късно.
- И двамата ли я познавате?
Да. Тя познава повечето от хората в тази стая.
И повечето от мъжете в Париж.
- Биете ли се помежду си?
- Един мъж все трябва да се бие с някой.
Тишина!
Тишина, ако обичате! Моля ви, замълчете!
Благодаря ви. Искам да ви представя някой.
Момчета, моля ви!
Ще ви представя сеньор Дартанян!
Баща му е бил мускетар,
и Дартанян желае да се присъедини към нас.
Може ли да си държи питието? Не знае ли, че не съществуваме?
Ще работим за Кардиналa.
Виждаш ли колко добре приемат това, че не са на стандартна служба вече?
Всички са заети с това, ъм, да са свободни.
По принцип трябваше да се готвим да пазим англичаните.
- Англичаните?
- Бъкингам.
Пристига утре вечер. Ще бъде царски посрещнат, нахранен, напоен...
и тогава, заедно с Ришельо и нашия крал,
ще решат дали трябва да има война или мир с Англия.
Освен ако нещо не се случи на банкета което да притесни Бъкингам.
Въпреки всичко, ние като мускетари нямаме друг избор освен да седим и да гледаме.
Сигурността на лорд Бъкингам е с Кардиналa.
Трябва да се целите в очите.
Кой ще успее?
Какво ще кажете за бъдещия мускетар?
Иди и спечели вечерята ни. Не съм много добър с ножа.
- Скромността е толкова скучна.
- Всички сме те виждали да се биеш.
- Но в момента не се бия.
- Хайде.
Вземи.
Следващия път го слушай. Ти не си мускетар.
Ти си пастир. Иди да пиеш с пастирите.
Не обръщай внимание на Атос. Завижда на годините ти.
Да не са ти запушени ушите? Тръгвай!
Да. Просто се опитва да те притесни. Доста по-добър е с меча.
- Моля те разбери, ако не се бия--
- Аха. По-добър с меча.
Да. всички виждаме колко по-добър е с меча.
Парализира се.
Нямам желание да се бия с мускетар.
Сигурен съм, че нямаш.
Няма да се бия с пиян мускетар...
затова не ставам за компания на пияници?
Атос...
-... те тестваше.
- Тествал ме е?
Да. Преценяваше те. Изпитваше те.
Това не е разходка в парка, Дартанян.
Мускетарите не са на служба и са пияни. Кардинала е преценил всичко...
така, че никой да не защитава краля, кралицата и Бъкингам...
на банкета утре вечер.
Нещо ще се случи. Знам го. Трябва да намеря начин да се промъкна в двореца.
Краля трябва да бъде предпазен. Не мога да се справя сам.
Помоли мускетарите.
- Не ми изглеждат много дружелюбни.
- Лоялни са.
Помоли ги.
- Не е това, което си мислиш.
- Дори не можеш да си представиш какво си мисля.
Аз- аз-аз бих искал да обясня.
Държиш се все едно до сега не си виждал гола жена.
Не чак толкова... гола.
Или пък толкова, ъм, красива.
- Виждал си грозни голи жени?
- Не това имах в предвид.
- Ставаш ли?
- Вече можеш да се обърнеш.
- Гърба ми. Там са, има ли по гърба ми?
- Малко.
- Не си много смел.
- Смел съм, когато има нужда.
А ти не изпитваш нужда да си смел, когато са замесени насекоми?
Там горе бях по следите на един плъх.
Подземен плъх.
Ако кажа на кралицата, ще се върнеш да чистиш подземията!
- Как така--
- Как така кралицата слуша някой като мен?
Майка ми се е върнала от Испания с кралицата.
Била й е шивачка. Може би и повече. Вероятно и приятелка.
И откакто съм малко момиченце, откакто майка ми почина,
кралицата винаги е била добра с мен.
Тя е добра дори в много тежки времена.
Но не винаги ще е така, нали, Дартанян?
Не и тези на които държи.
Нямаш право да--
- Разбира се. Млъквай!
Чистил си дворцовите подземия? Сигурно е било много забавно.
- Мога да ти помогна да станеш чирак ако искаш.
- Разкажи ми за тях.
Къде водят. Как се влиза.
Всичко. Върви сам си разбери.
Дай насам факлата. Стори ми се, че чух нещо.
Не ми се иска да виждам нищо, което живее тук долу.
Говори се, че в подземията живее крокодил.
На младия Луис са му подарили крокодил бебе от Египет.
Кралицата го изпуснала в подземието, и е живял там.
Вярно ли е това, Банасю?
Работниците изчезваха постепенно. Всичко което намирахме бяха кости.
Радвам се, че с Дартанян водите групата.
Аз също. Крокодилите нападат в гръб.
Почакайте!
Банасю, чакай!
Къде изчезна?
Ако Банасю е отишъл натам,
ние трябва да тръгнем насам.
Лутаме се в едно подземие. Това ли го считаш за мъжки тест?
Със сигурност му липсва достойнство.
Побързайте!
Хенри!
Хенри!
Хенри!
Още хляб. Трябва ни още хляб. Ще донесеш ли още, ако обичаш?
- Теб или мен помоли? Нали аз бях пекаря.
- Мен.
Ти имаш кръв на престилката. Нали не мислиш, че е дошла от някои кроасан?
А, да, прав си.
О, Боже.
Благодаря, благодаря.
Г-не. Вино, ако обичате.
Добър меч. Благодаря, мадмоасел.
- Къс или дълъг е меча ви?
- Достатъчно дълъг.
- А полиран ли го поддържате?
- Когато има време.
А сам ли го правите или с чужда помощ?
Сам. Не бих си поверил меча на някой друг.
Правиш хляба като някой месар. Бързо! Бързо!
Исках аз да съм месаря.
Сега какво? Добави сол.
Хей, ти! Побързай с тези двете.
Какво да ползвам за патиците? По-малкия.
Хайде отлитайте!
Ще ми благодарите после.
- Това вино е много ободряващо.
- Гледай да не се ободриш твърде много.
Започна.
Спрете! Спрете! Спрете!
Наредих ви да спрете!
Къде са стражите ви? Както респекта и силата ви, бяха премазани.
- Ние ще ви отведем оттук.
- Кои сте вие?
Вашите мускетари.
- Значи трябва да бъдете арестувани!
- Не може ли това да изчака докато се измъкнем оттук?
Аз ще остана. Някой трябва да се изправи срещу тази лудост.
Няма да сляза там долу.
Ваше Височество, да не би да предпочитате да се върнете там?
Здравейте.
- Много добре владееш меча за селянин.
- А пък ти добре се биеш за келнер.
Чувала съм, че тук има крокодили.
Ако имаш такива неприятности, по-добре да напуснеш Париж.
Защо? Ще продължиш ли да ме стряскаш?
Исках да те предупредя. Има шестима стражи на Кардинала в стаята ти.
Как са се побрали шестима?
Защо ми каза?
- Може би, защото ми каза, че съм красива.
- Наистина си.
- Нали мъжете непрекъснато ти го казват.
- Все още ми е приятно да го чувам.
Елате. Насам. Хайде.
Кардинала настоява да те види.
Тогава може да дойде тук при мен да подишаме малко чист въздух.
Хайде. Бързо. Бързо.
- Хванахме го!
- Ето го!
Ако беше ме помолил учтиво, с удоволствие щях да дойда Кардиналa.
За него, това е учтиво.
Предупредила си Дартанян. Искаш да ни избият ли?
Да, предупредих го.
Ще навлечеш гнева на Кардиналa върху нас. Това ли искаш?
И още по-лошо. Това- това нощно същество.
Нито твоята нито тази на кралицата или която и да е друга сила на земята ще те спаси от този ад!
Няма нужда да е така. С теб можем да се разбираме доста по-добре.
Предпочитам да се пробвам с Кардиналa.
О, така е по-добре. Харесва ми--
- Помни... ние сме семейство.
- За съжаление е така...
и само това те държи жив.
Стани!
- Мила ми племеннице, може ли да кажа нещо?
- Не. Просто слушай.
Ако ме докоснеш отново,
или ме заплашиш или ме удариш,
ще ти отрежа топките и ще ги дам на прасетата.
Разбра ли ме?
Да- Да. Много ясно. Добре го обясни.
Изчезвай!
Искал сте да ме видите?
Ваш скромен слуга, Дартанян.
Чувал съм за теб, сеньор Дартанян,
и нищо от това което съм чул не потвърждава, че си скромен.
Сеньор Рокфорт няма да се присъедини към нас.
Кой си ти, Дартанян?
От къде си?
Какво искаш?
Дори искам да знам философските и политическите ти убеждения.
Нямам такива. Няма да е зле да придобиеш скоро, ако мислиш да оцеляваш в Париж.
Затова ли си искал да ме видиш, да ме посъветваш?
В цяла Франция избухват пожари. Вчера, например.
Сигурен съм, че ще се радваш да разбереш, че укротих селяните без повече инциденти.
- А как се справи с тези, които не бяха селяни?
- Объркваш ме.
Тези с които аз се бих бяха добре тренирани и се биеха като войни.
Дори войните може да са бедни.
Знаеш ли защо Франция стигна до тук?
Краля, бедния, е слаб.
А кралицата се опитва да го манипулира.
Испанците англичаните са опортюнисти. Протестантите не са единни.
Аристократите са уплашени, а селяните са нетърпеливи.
Аз си мислех, че просто им е студено и са гладни.
Ако беше така, щяхме просто да им дадем топла супа и всичко щеше да е наред.
Разбери ме. Ще има промяна във властта,
и с нея, промяна на имуществото.
Тези които не се присъединят към мен ще са срещу мен.
Ще бъдат пометени заедно с краля. Това включва приятелите ти, мускетарите.
- Ще им кажа.
- Разчитам на това.
- Как така ти имат доверие?
- Помогнах им да освободят Ревил.
Такава искреност.
Такава наивност.
Предполагам, че не сте знаел, че Ревил е в затвора.
Искам да кажа, защо би било важно да се затваря един старец...
когато това би означавало, че ви е страх от него?
И разбира се, защо да давате на мускетарите мъченик?
Разбира се.
За човек, който няма политическа позиция,
мислиш точно като политик.
Скромните хора ме изнервят.
Това е някой, който би понесъл да гледа.
Или елиминира.
Мисля, че е от най-опасните.
Млад е и си има кауза.
Ще ми се подчини или няма да се подчинява на никой.
Мисля, че сега е момента да го убиеш, преди да е причинил още неприятности.
Още не си се очистил от кръвта...
-... и си лаком за още.
- Наречи го слабост.
Искам го жив за момента.
След снощи, се е издигнал в очите на краля.
Когато настъпи момента и краля е безпомощен, ще ти го оставя.
- Кога? Скоро ли ще е?
- Да.
Добре.
На Кардинала не му е достатъчно прекратяването на длъжността на мускетарите,
а сега трябва и да ги арестува; Аз няма да чакам това да стане.
- Не е нужно.
- Нито мъдро.
Това, което не е мъдро е да стоя и да се крия тук,
и да позволя на Кардинал Ришельо да ми казва какво да правя.
Няма да стоя повече тук.
Тогава Ришельо ще те тикне в затвора.
Арамис, изобщо не мисля да се крия.
Ако искат да ме тикнат в затвора,
ако искат да ме обесят,
така да бъде.
Повече няма да се крия.
Ваше Височество, Бъкингам замина за Англия...
след фиаското на банкета.
Положението с англичаните става все по...
крайно.
Ще ни извиниш ли.
Проблемите на короната са и мои проблеми.
- Не бихме искали да те притесняваме.
- Уверявам те...
ако нещо може да задържи мира, то не притеснително.
Мисля, че все още има шанс--
Ролята на кралицата не е да мисли.
- Но ако мога да обясня--
- Кралицата желае да отиде в спалнята си.
Не бих искал да обсъждам държанието на кралицата,
но тя е станала по-властна.
Прави ви несправедлив.
- Аз ще се справя с нея.
- Сигурен съм, че е така.
Ваше Височество.
Повечето от мускетарите са в килиите отзад.
Сутринта стражата се сменя.
Един час преди това, са най-уязвими.
Ще ни очакват. Разчитат на това.
Това го прави забавно.
Франческа!
- Нуждая се от помощта ти.
- Да, Разбира се. Само кажи.
Да започнем с това да махнеш пистолета насочен към главата ми.
Съжалявам.
- Моля те, ела с мен.
- Къде?
Ще придружим кралицата. Отива до Бъкингам, последна молба да прекрати военните действия.
Няма ли кралските стражи да я придружат?
Не, краля не знае. Ришельо не знае.
Никой не трябва да узнае. Нито сега, нито по-късно.
- Мога ли да имам думата ти за това.
- Можеш.
Нали ще изчакаш един момент.
Няма време за това.
Нали няма време за това.
Да не се опитваш да се хвалиш?
Аз ще изчакам отвън.
Не отричай, мамиш.
Каква е картата, която криеш в ръкава си?
Асо спатия.
Добро утро, Дартанян.
Вече можеш да си затвориш устата.
Нейно височество реши, че ще е най-добре да пътува като обикновен гражданин--
така облечена, и в такава компания.
Какво щастие, че сме така обикновени.
Това което правите е най-важното нещо за Франция.
Само ние четиримата ще знаем.
Дартанян!
Търсехме те. Трябва ни помощта ти.
Отиваме да спасим мускетарите.
Аз... не мога да дойда.
Не можеш?
Има нещо, което трябва да свърша.
Ами, ъм-- Не се притеснявай, върши си работата.
Ние ще те изчакаме.
Кое е толкова важно, че не можеш да помогнеш на мускетарите?
Както вие толкова често ми напомняте, аз не съм мускетар.
Чакайте ме тук. Отивам за храна. Не слизайте от каручката.
Два хляба и една бучка сирене, ако обичате.
- Да, г-не.
- Тази до нея, ако обичате.
- Върнете се в каретата.
- И една бутилка хубаво вино.
Аз ще ги донеса. Върнете се в каретата, ако обичате.
Аз ви познавам, нали?
- Много се съмнявам.
- Ти си хасен.
Не мисля, че ми харесва тона ти.
Само такъв имам за хора, които продават верността си.
Обиди ме!
Това са глупости. Няма смисъл.
- Бихте ли атакувал човек без нищо?
- Разбира се.
- Това ми хареса.
- Предполагам, че кралицата...
участва от време на време в някакви кръчмарски сбивания.
Хесианеца ме притеснява.
Те са наемници в служба на някой изправен срещу короната.
В случай, че спрем... в друга таверна.
- Залегнете и се дръжте здраво!
- Какво става?
Хайде!
- Каквото и да стане, не трябва да спираш.
Най-добре ще е да тръгвате. Тя може и да спи до есента.
Никога не съм спала цял сезон.
Докато хората си мислят, че спиш...
чуваш най-интересните неща за себе си.
Това е Франческа Банасю, стара приятелка.
- А това е Дартанян, нов приятел.
О, Дартанян.
Предполагам, че ще хапнете...
и после тръгвате?
Нямам намерение да те напускам.
Не трябва да привличам внимание върху себе си.
И... ако нещата се окажат...
по-сложни, ще е по-добре да не знаете какво се случва тук.
Ще бъда глуха и сляпа, но ще остана.
Франческа, искам да се върнеш в Париж.
- Много зле, много зле.
- Кое е зле?
Водещия кон е загубил една подкова. Не можем да я подменим, докато не му спадне подутината.
Може да минат часове.
- Дни. Седмици.
- Как можем да тръгнем?
Ей сега се връщам.
Видях мускетарска туника в стаята ти.
На баща ми е. Родителите ми загинаха, когато бях дете.
- Бяха убити.
- Съжалявам.
Аз бях там и гледах. Не можах да го спра.
- Бил си още момче.
- Трябваше да направя повече.
Значи затова е всичко.
В началото, да. Само за това си мислех.
Планшет ме отгледа. Той ме научи на всичко.
Каза ми, че ако наистина искам да съм като баща ми,
ми трябва по възвишена цел от омразата.
- Сега като баща си ли си?
- Много въпроси задаваш.
- Как иначе да се науча? Като баща си ли си?
- Все още се опитвам.
- Не ме гледай така.
- Как?
- Тези очи.
- Те са единствените които имам.
Не е честно.
Това е Сълзата на Брион.
Излята от Св. Бриджит, защото не успяла да награби всички бедни.
Когато се ронели сълзи от очите й, едно плодово дърво израствало.
И давало храна на бедните.
Благодаря ти.
Когато ме погледнеш така,
не знам какво да кажа. Понякога е най-добре да не казваш нищо.
Не ти ли се иска да го повториш?
Това не е след това, това е помежду.
Недей.
Не мисля, че сме се запознавали. Кой си ти?
- Твоя убиец, ако я нараниш.
- Всъщност, аз те познавам.
Дартанян. Името ми е познато.
Може би ще ми разкажеш за себе си, преди да умреш.
Но, преди това--
Къде е кралицата?
Къде е кралицата?
- Не. Не му казвай!
- Доста неразумен съвет.
- Не я наранявай.
- Изпитвам нужда да нараня някой.
Къде е кралицата?
Колко трогателно.
Сълзата на Брион.
Красиво място е, Брион.
Предполагам, че кралицата има стари познати там.
Благодаря ви за съдействието. Вземете я.
Стреляйте, момчета.
Хайде, момиче. Идваш с нас.
Фебре ме остави тук, случаи, че сме живи. Само едно? Обиден съм.
Недей.
За кого правиш това? За собствено удоволствие.
А сега напиши писмото.
Ришельо? Не, не би стигнал толкова далеч.
Той вярва, че риториката завладява страни.
- Хаоса завладява страни.
- Ти ли уби испанския конвой?
Да. А сега напиши писмото.
Водиш страната към война.
Сега е време да напишеш писмото.
Трябва ли това да значи, че...
-... няма да напишеш писмото?
- Предпочитам да умра пред това да ти помогна.
Ами, няма да си първата.
Нямаш... деца.
Не.
Но обичаш децата. Разбира се, че ги обичаш.
Всеки ги обича.
Освен мен.
Много е красива, нали?
- Защо правиш това?
- Ти каза... че обичаш деца.
Обичаш ли ги достатъчно, за да й спасиш живота?
- Няма ли милост в сърцето ти?
- Няма милост.
Нямам сърце.
Занеси това на Гренил. Дай го лично на Бъкингам...
веднага щом пристигне, и му дай и това:
Кралицата бе достатъчно щедра, за да дари пръстена си.
- Сеньор.
- Останалите, отидете при другите в ДеШамп.
- Какво стана?
- Върна се.
И уби ли го? Изглежда, че той не те е убил.
- Така, че какво друго може да е станало?
- Избяга, сър.
Кой е Дартанян?
Чие гърло трябва сега да прережа?
Може би на някое малко дете?
Сетих се.
Малко момче и монахиня.
Пригответе замъка ДеШамп.
Имам работа в Париж.
Скоро ще съм с теб.
Няма я.
- Кралицата?
- И Франческа.
- Кой е това?
- Един мъж в черно.
Безмилостен е.
Къде ги отведе?
Сеньор! Сеньор!
- Приятел ли сте на кралицата?
- Да.
- Вие ли я доведохте?
- Да.
- Знам къде е.
- Къде?
- Замъка ДеШамп.
- С една млада жена?
И нея я взе.
Сигурна ли си, че е ДеШамп.
Накара кралицата да напише писмо до Лорд Бъкингам...
... където пише, че тя си е променила решението.
Иска да се срещнат в ДеШамп.
После изпрати свои хора да посрещнат Лорд Бъкингам.
Кралицата не искаше да го пише,
но той каза, че ще ми пререже гърлото.
Щеше да го направи. Имаш късмет.
- Но той има армия. Какво ще правиш?
- И аз ще си събера армия.
- И ще го намеря.
- Когато успееш,
дай му това.
Добре.
Хайде. Хайде, момчето ми.
Само още малко и ще можеш да почиваш, колкото си искаш.
Хайде.
Почти стигнахме.
Точно отпред е. Виждаш ли го?
Хайде, Стрега.
Още малко.
Давай. Не, почини си, Стрега.
Ще се върна.
Не те чух да чукаш.
- Кажи ми за Дартанян.
- Той би почукал.
Кажи ми от къде идва.
- Кажи ми за родителите му.
- Защо?
Името му ми е познато.
- Попитай си го ти.
- Не, аз те питам теб.
Махни се оттук. Изчезни!
Кажи ми за Дартанян.
- Ти си луд.
- Още една причина да се страхуваш от мен.
Кажи ми това, което искам да знам.
Или ще станеш на пепел...
с всичките ти книги и карти.
Т- той е от Гаскония.
Баща му е бил мускетар.
Родителите му били убити пред него, докато е бил малък.
Какво те интересува теб?
О, Божичко. Ти си бил.
- Ти си убил семейството му.
- Той иска отмъщение.
Иска да бъде мускетар.
И като ме атакува, ще се провали и в двете.
- Или ще успее и в двете.
- Не, аз ще го убия.
Но преди това, ще убия тази, която му е най-скъпа.
Фебре!
- Той отиде твърде далеч.
- Кой?
Тук съм за да ви съобщя, че ще изпълня желанието ви. Ще убия кралицата.
И Бъкингам.
Ще умрат в ръцете си: жертви на кралската ревност.
- Ти си луд!
- За втори път тази вечер е наричат луд.
Започва да ме обижда.
След този последен удар, Франция ще изригне, краля ще бъде свален от трона,
и Франция ще се обърне към вас...
за духовна и политическа подкрепа.
Кралицата е в замъка ДеШамп с 200 от хората ми.
- Бъкингам ще пристигне тази вечер.
- Не съм нареждал подобно нещо.
Ами, това е извън заповедите.
Тук се пише историята.
Значи вече започна да определяш историята. Наистина си полудял.
Трети път! Сигурно е вярно.
Не можеш да постъпиш така, Фебре!
И какво ще направите... Ваше Височество?
Ще ме пратите в ада?
Със сигурност съм се запътил натам.
Както е и сигурно...
че ще довършим този разговор там.
Той е ваше създание-- вие го направихте и вече не можете да го контролирате.
Мислиш ли, че от това има нужда? От контрол?
Аз ще го спра!
- Извади си меча!
- Щом настояваш.
Жалко, че дойде чак до тук само за това.
Лорд Бъкингам? От кралицата.
Защо няма печат.
О, казано ми беше, да ви предам този пръстен.
Обяснено е в писмото.
Отиваме към ДеШамп.
- Ще ме застреляш ли?
- Къде е Ревил?
Изнесохме това, което беше останало от него преди минути.
- Какво е станало тук?
- Хората казаха, че са видели мъж.
- В черно. Да напуска вилата.
- Фебре?
Такива действия му прилягат точно на него.
Ревил те е чакал теб, Дартанян.
Когато този пожар е започнал, те е чакал!
- Значи аз съм го убил.
- Беше притеснен за теб.
Притеснен, че стражата те е прибрала.
Притеснен за това, което беше по-важно, че не можа да ни помогнеш.
Въобще интересува ли те как влезнахме? Има ли някакво значение за теб...
че трима загинаха?
Успяхме да освободим останалите-- без теб, Дартанян.
Помнехме, "Всички за един, и един за всички. "
Не ми обръщай гръб, Дартанян!
Защото ще те предизвикам!
Не ме предизвиквай, Арамис, за да не те убия.
Дартанян!
Знам кой направи това.
Фебре. Твоя подчинен.
Това не е моя заповед. Той е полудял.
Винаги си е бил луд. Но когато ти стана слуга, се превъздигна.
Ще подпали цяла Франция и после ще се надигне от пепелта.
Извън контрол е. Ще убие кралицата,
и Лорд Бъкингам--
Но това, което мрази най-много си ти.
Има ужасен белег, сляп е с едното око и казва, че ти си виновен за това.
Аз ще го спра.
Аз ще се моля.
Ще се моля за твоя успех.
Ще убия чудовището ти, но не за теб!
Дойдох да потърся помощ.
Това ли е отговора ти?
Упражнявах се.
Не те искаме тук.
Страхувате ли се от Фебре?
Стигнахме до тук. Мускетарите да се страхуват от един мъж.
- Не се страхуваме от никой.
- Това не е наша битка.
- Той ще убие кралицата.
Ако не е наша битка, то тогава чия е?
Ние сме кралските мускетари, не на кралицата.
- Объркал си се на кой си предан.
- Знам на кой да съм предан.
Забравили сте какво ви е направило мускетари.
Нима? И къде отиде предаността ти, когато ние имахме нужда от помощ?
Трябваше да придружа кралицата.
- Бях се заклел да пазя тайна.
- Да придружиш кралицата? Или камериерката?
Мразете ме колкото си искате, но действайте!
- Защитете страната си.
- Страна която ни прави за смях.
Тогава го направете като мускетари. Направете го за да се преродите.
Може би това, което търсиш тук съществува само във въображението на едно малко дете.
"Всички за един, и един за всички. "
Фитили за свещи. Десет от тях.
Потопени в армагнак. Както си ме учил.
Не съм те учил да ползваш толкова добър армагнак.
- Къде отиваме?
- Вероятно да загинем.
- Ще доведеш ли Стрега?
- Стрега?
Той е на южния път, на 2 км.
- Какво правиш?
- Оседлавам си кон.
Нито седлото, нито коня са твои.
- Вземам ги на заем.
- Крадеш ги, искаш да кажеш.
Но нали си мускетар!
Можеш просто да си крадеш разни неща!
Виното сигурно е било силно, Банасю, за да ти даде толкова много кураж.
Няма да искаш това, което остане от Франческа, когато Фебре приключи с нея.
Не се доближавай, или ще--
От къде знаеш, че Фебре е хванал Франческа?
- Чух така да говорят. Аз--
- Никой не говори. Защото никой не знае.
- Грешиш!
- Не, ти ме слушай.
Когато Франческа беше в стаята ми ти си подслушвал и после си казал на Фебре!
- Не, аз-аз--
- Ти предаде собствената си кръв и плът.
Ако не се върна с Франческа,
ще се върна за теб.
Струва ми се, че ще съжаляваш, че сме се срещали.
Нямаше да е зле, ако можеше да летиш.
- Дали наистина полудявам?
- Нека ти отговоря аз.
- Познаваме се отдавна.
- Да не би да си си променил решението?
Не, дойдох да променя твоето.
Хабиш си времето.
Не можеш да направиш това.
Прав си. Нямам шанс.
Предполагам, че на фона на плана...
загубата на животите ни няма да е голяма загуба.
Какъв е този план?
- Ще дойда с теб.
- Както и ние.
Ще ги изненадаме.
Да. Те очакват армия.
Ами по-добре да не ги разочароваме.
Само гледай, Стрега.
Направи достатъчно.
Сега е наш ред.
Изпусна това.
Започна.
- Всички за един...
- и един за всички!
Хайде!
Трябва да взривим вратата!
Хайде!
Трябват ми хора тук!
Бутайте назад. Назад!
Завъртете я!
А сега напред.
Бутайте! Бутайте!
Бутайте!
Продължавайте.
Напред.
Хайде! Бутайте.
Бутайте! Не спирайте!
Хайде!
Спрете!
Знаех си, че пак ще взриви нещо.
- Къде е кралицата?
- Не знам.
Тогава умри тук.
Франческа! Ела тук.
Сега ставай.
Не.
Исках те тук за това.
Ще отнема само минутка.
Не! Франческа!
Не съм умряла. Сега, няма ли да отидеш да го убиеш?
Време да потанцуваме.
Това е от един млад приятел.
Мислиш ли, че имат някаква стойност?
- Не ми се вярва.
Франция ви е много задължена.
Аз ви дължа живота си, Сеньор Дартанян.
Англия ви дължи много за това, че предотвратихте една ужасна война.
Не мисля, че осъзнавате колко много направихте за Франция.
Мога само да съм радостен за това, че съм бил от някаква помощ.
Прости ми, отче, защото ще съгреша.
Някоя нощ, ще дойда за теб.
И сама мога.
Монтаж и редакция: DiVX Team