Hollywood Ending (2002) (HollyWood Ending CD1.sub) Свали субтитрите
Ти знаеш кой ще е идеален да режисира това...
трябва да го кажа, защото идеята да работя с него не ме стимулира...
- освен... моят бивш съпруг.
- Вал?
Вал е перфектен. Идеален е за дадения материал.
Тя е права. Типично негова история.
Виж, аз обичам Вал, но с цялото си уважение...
- той е бълнуващ, некомпетентен психар.
- Той не е некадърник.
- Трябва да го заключат и да изхвърлят ключа. Моля те не го разбирай погрешно.
- Забрави! Ще хвърлим на вятъра 20 милиона и може да нямаме дори филм.
Така е. Аз правих филм с него, когато бях във Файърстоун.
- Той даже не завърши филма.
- Аз бях там, във Файърстоун.
- Получи нервна криза.
- Беше стресиран - тъкмо бяхме скъсали.
Уволниха го от филм тук, в Галакси, преди да свърша.
Казаха, че изискванията му са скандални.
- Той е перфекционист.
- Светлината трябва да е перфектна, също и Слънцето.
Той настоя да сменят главната актриса.
Искаше да повтарят снимките всеки ден. Уволни оператора.
Накрая дойде с херпес на члена.
Спряха филма и намериха друг режисьор да го довърши.
- Няма нужда да ми го казваш. Бях омъжена за него тогава.
Беше преди 10 години Хал.
Най-добрите му филми бяха преди 10 години. Тогава се превърна в истински творец.
Виж, аз съм последния човек, който ще защити тази лудост,
защото ме побърква.
Но Вал е загрижен за филмите и е роден за този материал.
Ели, какво обсъждаме?
- Херпеси, главоболия, защо да отваряме буркана с червеи?
- Но той е улегнал!
- Казвам ви! Кой може по-добре да режисира това?
- Улиците на Ню Йорк са му в костите.
- Нека да ти кажа това: Рут.
- Да, Рут!- Няма начин! Боже!
- Какво му е? Той е супер! Можем да го наемем и с него ще е сигурно.
Можем да му стъпим на врата. Мартин Рут.
Така е. Вал не е работил от години. Можем да направим добра сделка.
- Всичко, което трябва да направиш е да го наблюдаваш като ястреб.
Ще загубим много повече с Вал.
Съгласен съм с Ели. Смятам, че той е идеалният режисьор за този проект.
- Но няма да го използваме. Кой иска неприятности?
Още повече, какво те кара да мислиш, че той ще иска да работи с нас?
Казах, че не е в нервно положение.
- Не мога да стоя тук!
Какво по дяволите правя в Канада?
Лори, тук има лосове.
Лосове! Те хищници ли са?
Боже мой! Как може да изпитваш носталгия?
Дойде вчера, а утре се прибираш.
Вал, Вал, Вал. Можем да тръгваме - чакаме само теб.
Да се е обаждал агентът ми? Нещо за онзи ТВ-филм?
Преждевременният аборт, смесването на гените?
Мисля, че ТВ-филмът отиде при Питър Богданович.
О, т-т-това е чудесно. Т-т-това е направо страхотно.
Знаеш ли аз о-о-обичам Питър. Той е прекрасно момче.
Бог да го благослови...о-о-х...
- Вал!
Вал, клиентът желае по-добро представяне на спрейовете.
Момент. Лори, това е унизително.
Снимам реклама за дезодорант! Имам два Оскар-а!
Ама тук не ти трябват Оскари а рога!
- Това е забавен сценарий за две хлапета в студентско братство,
които изобретяват машина за превръщане на жени отново в девойки.
Много хитро. Какво има?
Когато ме помоли да дойда тук заради теб ми обеща...
че няма да бъда просто една от онези блестящи жени, които се натъкват на нещо...
и трябва ходят 500 пъти на срещи за да ги разработват без да успеят.
Скъпа, "Градът, който никога не спи" е свободен...
той е твой проект от самото начало.
- Да, разбира се.
Докато не предложа режисьор. И тогава, макар да признаваш, че е идеален
ме изключваш.
- Не съм те изключил, скъпа.
Знам, че е рискован избор, но е вдъхновен.
Смятам, че опитваш да му помогнеш, понеже се чувстваш виновна.
- Виновна? Че защо? Защото се влюбих в теб?
Един Бог знае, колко години вложих в този брак.
- Точно така! Нищо лошо не си направила.
- Знам! Носех името му, защото...
защото той може да ти направи най-добрия филм от този сценарий.
Никой не може да го отрече.
- Вероятно е толкова сърдит, че даже няма да ти проговори
И е предразположен да провали филма само за да се разправи с мен.
- Не, грешиш. Казвам ти - той ще бъде благодарен.
Нуждае се от завръщане и...
- Ели, това е много, много скъп филм.
Има сериозен касов потенциал.
- Той може да го направи.
- Не съжаляваш, че го напусна, нали?
- Някой ден ще разбереш, че майтапите не са достатъчни.
Мога да се справя с него, Хал.
Просто се уморих да го правя непрекъснато.
И тогава...знаеш - срещнах теб.
- Какво правиш вкъщи?
- Напуснах.
- Не! Вал! Не отново!
Напуснал си за нищо отново? Не е за нищо.
- Какво?
- Напуснах заради нещо повече.
- Какво?
- Уволниха ме. Това е достатъчно много за да напусна.
О, Вал, направо страхотно!
Хванах последния самолет от Торонто.
Виждала ли си някога Канада? Сега знам, защо там няма престъпност.
Трябва да призная...
не изглеждаш много щастлива, че ме виждаш.
Обвиняваш ли ме? Какво ще правиш сега?
Ще седиш в апартамента и ще говориш за добрите стари времена.
- Трябва да получа филм.
Някой трябва да ми даде шанс. Това е абсурдно.
Когато си замръзнал си оставаш такъв.
За щастие моят мениджър скри достатъчно пари, преди да отиде в затвора...
така че мога да издържа около 3 седмици.
- Обади се агента ти.
- Хей знаеш ли, ако дойдеш с мен може да е различно.
В спалния чувал е по-уютно за двама, не за един.
- А кой ще ме замести в пиесата?
- За бога! Това е овехтяла Бродуейска пиеса.
Ти си в последните сцени. Дубльора ти може да те замести.
- Шегуваш ли се? Дубльорът? И това ще бъде единствената вечер,
когато Стивън Спилбърг ще дойде да гледа, или Харви Уайнстийн.
- Повярвай, няма да дойдат.
- Те са в пости.
- Мога да съм толкова добра в този Шекспиров филм.
Какво...о-о-о.. Какво е това?
- Това са кожи. Търгувах с кожи при траперите, между снимките
така че пътешествието да не е пълна загуба.
- Агентът ти изпрати този сценарий.
- Сценарий?
Защо не ми каза за него?
"Градът който никога не спи."
Кога пристигна това?
Е, какво мислиш?
Ами...смятам, че има потенциал.
Притежава усещане за Манхатън.
Те искат да го режисираш.
Ами...нямам нищо против.
Знаеш ли...това е материал, който мога наистина да направя добре.
Това е...ами...мога да накарам този сценарий да пее.
Това е Ню Йорк, нощни клубове, звездно небе...
Искате ли вода? Много се вълнувам.
- Да моля.
- Кой ме иска?
- Ами...хм, ще трябва още да се пазарим,
но...хм...Галакси го прави.
- Хал Йегер?
- Да, точно така.
- Той ми открадна жената!
- Ели е тази, която се застъпи за теб.
- Зарежи... няма да работя с Хал Йегер и Ели.
Шегуваш се. Той е филистимец, а тя - колаборационистка.
- Това е религиозен конфликт!
- Успокой се!
Това е всичко, което търсиш.
Направо съм поразен, че те дори се сещат за мен!
Те не мислят за теб, ами тя.
Тя убеди Йегер да долети в Ню Йорк и да се срещне с теб.
- Ама той ми открадна жената!
- Няма значение и нищо лично - това е бизнес.
- Можеш ли да повярваш, че ще ме изостави заради Хал Йегер?
Умът ми още не го побира...г-н Лекомислен...
Цената на прическата му може да изхрани петчленно семейство.
- Спокойно. Почервеняваш. Ще се успокоиш ли?
- И ми казваш, че тя...той не ме иска? Тя е...
Нахалство. Той е като лъскав лицемер!
Вероятно е седнал на гребена си...
и се пробва на грешното място.
- Моля те Вал. Не прецаквай работата! Това е златна възможност.
- Забрави. По-добре да правя реклами на памперси.
- Така ли? Защото това бъдеще те чака, ако това се провали.
- Разбира се, че няма. Това е страхотен сценарий.
Аз....аз
- Сам прецени...
първокласен филм за 60 милиона долара.
Заплащане, което ти трябва и ако успееш се връщаш на върха.
Никога отново няма да ти падне подарък, като този.
Само се срещни с Йегер.
- И Ели?
- Да и Ели.
- Казвам ти. Ще изкараш половин милион.
- Някакви си въшливи половин милион ли предлагат?
Искат да купят гарантирано присъствие на Оскари-те за половин милион?
- Няма предложение все още!
- Отказвам!
- Още няма какво да отказваш.
- Ами...така и така ще откажа...
- По-добре се срещни с него и бъди учтив, иначе се махам.
- Най-накрая имам предложение достойно за дарбата ми и виж какво става.
- Още няма оферта. Толкова съм уморена от всичко това...
Хвалбите за това, колко си бил велик преди 10 години.
Всичко се променя и ти не можеш да работиш.
- Разбираш ли, част от мен го желае.
- Ами другата част?
- Също. Там е проблемът.
- Трябва ти само един удар.
- Знам.
- И искам роля във филма.
- Филмът още не е мой!
Той иска да се видим и първо да ме прецени.
- И не каквато и да е. Нещо, където да покажа какво мога.
Лори, не мога да набутам гаджето си във филма.
Не съм ти само гадже, аз съм добра.
Спомняш ли си колко пъти ти казвах да взимаш уроци по актьорско майсторство?
- Те са ми в кръвта.
- Курсовете ще ме съсипят.
- Исусе, Ели се чувства виновна задето ми го начука...
и това е нейния начин да си изчисти съвестта.
- Супер! Какво е значението как е станало?
- Цялата тази работа е странна, Лори.
За Бога, това е жена за която бях женен 10 години.
Обичахме се. Държах и главата над тоалетната, като повръщаше.
- От секса с теб ли? Не...от ядене на суши.
Държах я в прегръдките си, когато се страхуваше да лети.
И...целувах я на върха на Айфеловата кула.
Плувахме на лунна светлина в Монтаук.
И сега неочаквано трябва да се срещам с нея?
Не знам, чувствата ми са объркани.
Този тип трябва наистина да покаже, че се е променил.
- Той няма възможност да задоволява прищевките си.
- Защото свърши преди години. Не е пипнал нищо от години.
Направо боклук ти казвам, и то не като критика.
Въпросът е дали искам това да бъде неговото завръщане с моите пари?
- Той не е "бил". Той е много добър режисьор
намиращ се в труден период.
- Сам си го докара.
Той сам си е най-лошия враг.
Погледни от страната на пресата.
"Вал Уаксман се завръща с филм на Галакси Пикчърс."
- Какво ни интересува пресата, ако тоя ни съсипе филма?
Няма да го съсипе.
Дяволски си права, защото ще го уволня.
Няма да търпя своенравните лудории на някакъв "диспотичен" гений.
- Деспотичен. Дес-по-ти-чен.
- Добре де.
- Правиш момчешка история, нали?
Той може да направи този филм по-добре от всеки, който мога да се сетя.
- Ще видим.
- Толкова си нервен. И аз се изнервям.
- Не. Само съм напрегнат.
- Нервен си!
- Напрегнат! Когато съм нервен си гриза ноктите.
Когато съм напрегнат правя така с яката си.
- Просто играй...успокой се и се справи.
- Добре съм.
Но това е типа, дето ми открадна жената.
Преди години не бих се навил да правя филм за него
а сега...изневиделица се срещам с него.
Това е лудост. Бих убил някой за тази работа,
но хората, които искам да убия са същите, които ми я предлагат.
Направо безумие.
- Какво е това?
- Спомняш ли си, че в колата взех синьо хапче? - Да.
- То беше за смекча гнева си. Съдържа наркотик.
Затова взех друго след него, да неутрализирам наркотика.
Така че това ме доведе до състоянието в което искам да бъда на срещата.
- Страхотно!
- А другото хапче дето взех, ме държи сух, дори и навън да вали.
- Ели.
- Здравей Ал.
- Толкова ми е приятно да те видя.
- Здравей, Вал.
- Здравей Вал.
- Ал, как си?
- Приятно ми е.
- Ед.
Много ми е приятно, че сте тук. Още ли им спират тока?
Четох, че имало ужасни прекъсвания в Калифорния.
- Може ли малко кафе?
- Чудесно.
- Електричество. Спирали са го.
Заповядайте, влезте.
- Откога носиш костюми?
- Имате ли мляко?
- Никога не си носила костюми.
- Да, да, да....сметана.
Е, Вал, изглеждаш много добре.
- Добре съм. Имах спазми в гърба...
скъсаха ме от плесници, и...коленете ми...
Знаеш ли, оплешивявам и най-странното...в лявото си ухо...
- Какво мислиш за сценария?
- Сценарият?
Ами...филмът по тази книга беше глупава печалбарска история...
- Той пита за сценария.
- Но пренаписването бе добро.
- Благодарение на работата на Ели.
- Да, добре е. Мисля, че от това ще стане
як и твърд Ню Йоркски филм за големия град.
- Не можеш да направиш пари само в големите градове.
- Ами къде мислите, че ще се прожектира?
Няма да се показва на фермерите, или в супермаркетите в Билокси.
- О, съвсем не съм съгласен. Ако филмът е сглобен добре...
ще има универсално представяне.
- Къде мислиш, че са демографите?
- Д-д-емографите?
Имаш предвид, защо страната неочаквано оглупява?
- Предполагам, че заради заведенията за бързо хранене.
- Възрастовата група на филма. Къде го виждаш?
- Годините? Ще се показва на....ами...хм...
пълнолетни и тийнейджъри, по-млади хора...
и...деца, юноши, младежи...така мисля.
- Прохождащи, вероятно... Новородени
- Нашето проучване показва, че филмът ще е приет еднакво сред двата пола.
- Да, съгласен съм...
- Но сценарият има някои дупки...
- Вал...
- Като например?
- Ами вземете например кулминацията...
Мисля, че тя идва...идва твърде рано.
А трябва да бъде след съдебната сцена.
- Не го ли споменах?
Подтикващото събитие трябва да дойда по-късно.
- Героят на Бени. Усещам, че трябва да снимаме Бени
с ръчна камера а не закрепена.
Но трябва да бъде нервна ...разбирате ли...
Да се чувства неспокойна, както нейната душевност.
- Не знам дали ще ми хареса.
- Може да бъде със закрепена камера. Дори ти го каза.
- Нека честно да ви кажа, как си го представям.
Ами ако заснемем целия филм в черно-бяло?
- Защо?
- Защото Ню Йорк е черно-бял град.
Той е пропит с черно и бяло.
- Забрави.
- Художническо.
- Някой има ли аспирин?
- Ето, опитай тези. Моят билкар ми ги даде.
- Мога да направя филма. Зная го, чувствам го...
виждам всичко, като партитура на Кол Портър...
- Добре де.
Да го обсъдим.
Ще поговорим с други режисьори и ще ти се обадим.
- Може би с Ървин Берлин...ще свържете...
- Смятам, че трябва да го обсъдим.
- Ако някога е имало нещо за Вал Уаксман, то е сега.
- Ще ви информираме!
- Някой да има Ксанакс?
- Зантак. И аз имам язва.
- Не Зантак, Ксанакс.
- То е за съвсем различен проблем.
- Може ли да поговорим?
- Слушай, Вал...извинявай... Радвам се, че се видяхме отново.
- Имаш си билкар?
- О, да. Гениален.
- В Бевърли Хилс е гений, но ако беше в Ню Йорк, щяха да го смятат за посредствен.
Използваме съвсем различна класифицираща система.
- Когато бяхме деца тук имаше по 10 чужди филма на седмица.
Италиански, френски...
-О, италиански филми!. Обожавам ги!
- Вал Уаксман. Някакви съобщения?
Сигурни ли сте?
Добре.
- Виждали ли сте котката ми? Добро изпълнение.
- Има ли нещо.
- Не, нищо?
- Тъкмо си говорехме за Алфред Хичкок.
Труфо казва, че "Прочутият" е най-добрият му филм.
- Съгласен съм. Шедьовър.
- Но какво говориш? Мразиш този филм! Краят му те вбесява!
- Да, защото е шедьовър. Всеки път, като го гледам...
когато Кари Грант носи Ингрид Бергман надолу по стълбището...
винаги си мисля, че германците ще го хванат.
- Аз също!
- Без значение колко пъти го гледам си представям все това.
- Хичкок е майстор, но е комерсиален.
- Да, точно така е.
- Ти каза че се харесва.
- И двамата го казахте.
Той е знаел, какво прави
- Според методите за правене на филми...
трябва първо да помислите за публиката...
иначе си ги правите за вас като артистична мастурбация.
- Точно така. Вие сте нарцис
- Значи съм класически нарцис.
Споделял ли съм мнението си за мастурбацията някога с вас?
За мен най-хубавия момент от нея е след това, сгушването.
- Те се смеят, но аз не се шегувам.
- Кренвиршче?
- Успя! Режисираш филма! Току-що ми се обадиха.
- Не мога да повярвам! Нямам думи...
- Уредих ти 500 000, плюс 10% от печалбата след 1-вия месец прожекции.
Слушай...те се връщат в Лос Анджелис довечера.
Можеш ли да пийнеш по едно с Ели за 10 минути?
- Защо?
- Защото и дължиш благодарности.
Тя се постави в трудно положение за теб. Мисля, че иска да е сигурна, че сте на едно мнение.
Помисли за Хал Йегер. Бързо назначава и бързо уволнява.
Нуждаеш се от нея за преодоляване на спънките.
- Добре, добре...ще се видим в....
Бар Бемелманс в 21:00.
Мога да отделя 10 минути. Казвам ти главата ми плува..
10% след първия месец...
наистина си акула, Ал!
- Честито!
- Благодаря.
Може ли една бира?
- Откакто работим вече заедно си мисля да седнем и да поговорим.
- Нямам против.
- Както знаеш Хал беше скептичен отначало...
но накрая...той е бизнесмен, истински професионалист.
- Нека ти успокоя мислите. Няма нужда да се притесняваш.
Нещата вървят плавно.
Това е...това са големи снимки за мен и напълно разбирам...
много хора мислят, че аз съм, че...мога да бъда труден човек.
Но...мога да бъда много добър професионалист...
както очевидно Хал Йегер е много добър...
и също ти, както е очевидно.
Както знаеш бизнесът си е бизнес....не трябва да...
Не разбирам, как можа да ме оставиш заради този евтин бърборко!
- Сковава ми се съзнанието. Просто не разбирам.
И си кръшкала с него зад гърба ми 3 месеца!
- Не бяха 3 месеца.
- Да! Бяха! Не казвай, че не са.
- Кръшкала си зад гърба ми и не само там, но и под носа ми.
Два пъти на ден? При него и при мен!
- Преувеличаваш.
- Не преувеличавам. Бъбреше по телефона непрекъснато с него.
Хвърляхте си погледи. Забелязах това. И ненадейно сте разменили и малко течности.
Не мога да повярвам. Даже не съм го видял.
- Ти беше обсебен от себе си. Бе отдаден на целта да станеш най-великия американски творец.
- Не ми казвай това. Всичко между нас бе наред, докато не започнах да губя почитателите си.
Тогава ти ме заряза и се премести в Бевърли Хилс с басейна.
Ти мразеше Калифорния. И двамата я мразехме.
Мразеше обикалянето с кола на различни места.
А аз мразех да се мотаем.
- Какво да направя? Бракът ни не вървеше.
Какво искаш? Докъде стигат браковете? В крайна сметка всички стигат дотам.
Така е с всички.
Това е нелепо.
- Не той си беше в беда през цялото време.
Виждаш само онова, което не искаш да виждаш.
- Как така е бил в беда?
- Не си...контактувахме.
- Правехме секс.
- Да, правехме, но не говорехме.
- Сексът е по-добър от разговора Питай всички в този бар.
- Бъбренето е това от което страдаше и затова правеше секс.
- Ти изолираше всичко. Не можеш да разделяш нещата така.
- Добрият брак се състои от много отделни но сплотени неща.
- Да, и едно от тях е изневярата?
- Никога!
- Абсолютно! За Бога, имам сметката от хотел "Плаца".
Секс и охлюви с тази пържола от Бевърли Хилс.
- Ти беше толкова зает да се правиш на американски майстор
това правеше - преструваше се.
Смяташе за важно да си безкомпромисен и темпераментен...
и труден... Господи, труден!
Да жадуваш и страдаш имаше всички симптоми, но не и болестта.
Ти смяташе, че съм градивен и оригинален.
- И още мисля така...но като режисьор.
Стана градивен като...хипохондрик, така беше.
- Хей, всички тези нападки наистина ли бяха?
- О, да.
- Да. Черната чума, Вал?
Алергия от кислород, Ръжда.
- Само дърветата хващат тази паразитна зараза. Брястовете.
- Мога ли да ги сумирам? Измами ме, излъга ме, изрита ме.
Нали сме тук да говорим за бизнес?
- Да.
- Да го обсъдим ли?
- Нека се придържаме към професионално ниво.
- Да.
Мисля, че трябва да преработим малко сценария...
защото мисля, че хората на средна възраст няма да го харесат.
Можем да направим образа на Кели Суейн да завършва колеж.
- Да се дипломира като адвокат?
- Да точно така.
Мисля, че в Галакси ще го харесат. Даже можем да викнем някой като Тери Тейлър.
- Чудесно!
- Или може да намерим талантливо дете.
Ти си като спазъм! Не мога да си подбера мислите.
Да ме зарежеш за тип, който е моя пълна противоположност.
С неговата хижа в Аспен и колекцията от първокачествени коли/
Ако се размотавам с Мерцедес от 39-та година, хората ще помислят, че съм Химлер!
- Хал е много умен и е страхотен в сделките.
- Знам. Доверяват му се най-добрите.
- Направил е някои от най-доходните американски филми.
Тогава ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш за него.
Той е бялата осева линия на шосето.
- Ти също флиртуваше. Имаше една италианка-модел.
Не! Ти беше единствената с която е било сериозно...боже.
Докато не стана неразговорлива, неотговаряща и ме изрита.
Ще бъде приятен филм за правене...
и имам доста идеи за обсъждане.
- Добре. Уверявам те, че веднъж студиото да се съгласи с теб...
ще имаш пълна поддръжка и...
- Много благодаря...искам...смятам ...искам оператор чужденец.
- Не е проблем.
- Защото има съдържание в начина им на работа...
което никога няма при американските.
Притежават подвижност. Спомням си прибирам се и вдигам телефона...
и ти си там на другата слушалка с оня тип!
Чувам как жена ми си гука с любовника, и му казва, че и липсва
- Още не ми беше любовник.
- Глупости! Беше! Какви ги разправяш?
И даже го познах - Хал Йегер от Галакси Пикчърс.
И си мислех "Защо жена ми си говори така с Хал Йегер?"
"Сигурно ми подготвят парти с изненади?"
- Подготвяха ли?
- Не! Имаше връзка с Хал Йегер.
Слушай по-внимателно. Исусе! Не мога да повярвам...
- Тръгвам си.
- Почакай. Къде отиваш? Обсъждаме филма.
- Не, съжалявам, аз...
- Ами...
- Връщам се и няма да ти досаждам...
и ще гледам никой да не пречи на градивността ти.
- Ами Дениз Даниелс като изнудвач?
- Може би...ако ти харесва.
Мисля, че ще е страхотна. Или Сара Бедлоу.
Ще бъде много забавна. Тя...вдигам аз телефона а тя говори...
Ще поръчам сандвич с говеждо... ...а тя говори с любовника си по телефона...
- Виж, връщам се от Л.А. след 2 седмици...
- Ще бъде забавен филм.
- Ще бъде страхотен. Всички сме развълнувани
- Ще го очаквам с нетърпение.
Ами Хал Йегер...той ще се пречка. Пробвай го.
...вдигам си аз телефона а тя...
- Хал, започнахме добре.
- Разкажи ми, скъпа?
- Вал иска да използва чужд оператор, който смятам да му осигурим.
Има реална концепция, за това, какво иска да постигне.
Избрал е Коу Чан, китайски оператор...
създал зашеметяващи снимки предимно с Червената армия.
- Казва, че не харесва хотела. Предпочита "Шери".
- Хал, слушай. Вал иска да работи с Елио Себастиан, като арт-директор.
Той казва, че Елио добре познава улиците на Ню Йорк.
- Всяко място навън, което е в сценария чака да бъде открито.
- Страхотно! Спестяваме пари.
- С изключение на две:
Таймс Скуеър и Харлем. Трябва да ги построим тука.
- Не можем да построим Таймс Скуеър и Харлем! С цялото си уважение...
- Иска да построим Емпайър Стейт Билдинг??? Не.
- Само няколко етажа.
- Изключено. Не, скъпа.
Няма да стане. Просто му откажи. Няма да стане.
- Добре, ще се заема.
- Добре, супер.
- Чуй, липсваш ми. Как е времето там?
- Страхотно. Типично Ню Йоркско.. Много сиво и облачно.
- Така е...
- Днес е първият ден в който има малко слънце.
- Тук е готино. Слънчево и безоблачно всеки ден.
Трябва да тръгвам. Трябва да махам рак на кожата.
- Съвършено!
- Гледката е идеална!
- Не, не...мразя я. Ние...трябва да я построим.
- Да построим Сентръл Парк?
- Да, да си спомним какво казах...
за смесицата от истински места и декори...
- Не искам да бъда пазител на пари...
но ако тръгнете да строите всичко... ще го кажа метафорично...
ще стане само през трупа ми...метафорично.
- Добре, ако не целия, поне басейна.
- Басейна?
- Да, например в студиото...
взимаме цистерна, пълним я вода...
и после...дървета наоколо...
Ню Йорк, като симфония в зелено.
- Мразя зеленото - никога не го използвам.
- Без зелено.
- Кажи това на майката природа.
Дърветата са зелени.
- Можем да го направим през зимата...на сняг.
- Става. Бял фон за да изпъква...
Какво, какво?
Какво казва?
- Казва, без бяло. Не може да снима бял фон.
- Себастиан, в какво ме забърка?
- Знаеш ли? Аз предпочитам зелено и червено.
- Всичко, което казвам е, че ще бъде прибързано да го уволните.
- Никога не съм го искал. От първия ден.
- Моля напълно да ме извиниш. Мога ли да те помоля да размислиш?
Да дойдеш до едно крайно решение и да го кажеш?
- Изправи се, няма нужда да лягаш върху микрофона.
- Виж, той е вече навън.
- Искам да се махне, преди филмът да е станал финансов кошмар.
- Хал, може би ако поговорим с него...
- Казах още отначало да използваме Харолд Папас.
- Папас е бездарен! С него е сигурно, но няма вдъхновение. Не мога да работя с него.
- Тогава ти се разкарвай.
- Казах, че не мога да работя с него, а не, че няма.
- Вал, не искам да ти слагам хомот, но колко номинации има Папас
в сравнение с този лунатик от Гринуич?
- Със сигурност е похарчил повече пари за да вземе тези номинации...
отколкото ще изхарчи той с резервоара.
- Не чух.
- Нищо, нищо.
- Дадох му китаеца.
Стоя далеч от филма. Сега само казвам, че ще се чувствам по-добре с Папас.
- Мъдра реч.
- Има ли нещо да ми кажете
за ролята на Бени, преди да почна да чета сценария?
- Той е конте от Бродуей, комарджия.
- Като Скай Мастерсън?
- Точно така.
- Извинете, може да изглежда ясно, но той е тип букмейкър
упорит, но мек с жена си... та кое му е странното?
- Използвай инстинкта си. Ще е достатъчно.
- Хайде.
- "Джери, някакви типове бяха вкъщи и те търсиха. Изглежда им дължиш пари."
- "Надявам се не си им казала нищо, Хелън?"
"Мога да загазя!"
- Сериозно, много сериозно."
- Благодаря.
- Здрасти.
- Ще те чакам.
Ако ти дадат 30 години, ще те чакам.
Ако ти дадат 50, ще те чакам.
Ако имаш два последователни живота...
ще те чакам.
- Смятам, че последното момиче беше интересно.
- Наистина?
- Прочете го по-добре от всички.
- Знам, но Клер трябва да е изискана.
- Не мислиш ли, че и се падна лека част?
- Лека?
- За да съм честна мисля, че излъчваше глупост.
- Глупост?
- Имам предвид че звучеше компетентно...
но боже мой, нейното лице...
е долнокачествено и глупаво.
- Смятам да я използвам. Интересна е.
- Ти си режисьорът.
- Ролята не е голяма, Ели.
- Но е характерна. Клер трябва да е от хайлайфа за Бога.
- Мисля да я използвам. Перфектна е за ролята.
- Добре, решението е твое. Аз само предлагам.
- Можеш да ги вземеш или не.
- Две за Йегер, моля.
- Почистват масата ви г-н Йегер.
- Благодаря.
- Толкова ми е приятно, че дойде. Наистина.
- Бях тук по бизнес и търсех извинение да те видя.
- Не исках да си мислиш, че ти се натискам.
- Знам, знам...
Проверяваш ме. Всичко върви добре, уверявам те.
- Ами Вал?
- Вал си е Вал. Изглежда разбираемо отстъпчив.
Повечето от идеите му са добри.
- Надявам се.
- Насам.
- Благодаря.
- И няма лични чувства, които да го карат да се чувства неловко? - Не, не...
Мисля, че е приел нещата и продължава напред.
- Добре. Между другото...
Андреа Форд ще отразява създаването на филма за "Ескуайър".
- Без майта...Хей, Вал!
- Тъкмо за теб говорехме.
- Хей, Вал. Ели ми каза колко добре върви всичко.
- Как си? Радвам се да те видя. Всичко наред ли е?
- Какво правиш тук?
- Какво искаш да кажеш?
- Идваме да вечеряме тук.
- Хал пристигна със самолет преди малко.
- Това е най-добрият начин за летене.
- Какво правиш в този ресторант, в този момент?
- Какво искаш да кажеш? Идваме да хапнем... Добре ли си?
Не те свърта на едно място ли?
- Какво правиш? Добре ли си?
- Да, не...добре съм.
Мислех си че трябва да отидете на масата си, защото тук е претъпкано.
- Готова съм.
- Това е жената, която беше на прослушването.
- Това е забавно.
- Здравейте мис.
- Няма ли да ни представиш?
- Това е Лори Фокс, нали?
- Да, разбира се.
- Така и мислех.
- Да. Вал е такава фурия. Стига си се бъзикал.
Аз само...не исках да ви тревожа,
само защото съм от голямо значение за режисьора Още мога да играя.
- Здрасти.
- Хал?
- Хей, Морт! Как си? Мислех, че си в Аспен.
- Бих искал.
- Познаваш ли Ели, годеницата ми?
- Здравейте, как сте?
- Здрасти. Аз съм Лори Фокс.
- Приятно ми е.
- Г-г-оденица?
- Честито.
- Кога е датата?
- На връх Нова година.
- Боже, колко романтично! Великолепно!
- Поздравления за новия филм.
- Познаваш Вал Уаксман.
- Разбира се. Да.
- Съдихме го...
- Годеница???
...за провалянето на цял филм.
- Това ме кара да се чувствам сигурен.
- Ще се видим утре, Вал.
- Побързай! Ще си изпусна полета!
- Това не е подходящото време да си тръгнеш. Много съм уязвим.
- Ако ще участвам, трябва да съм във форма.
- Този курорт е единственият начин да вляза в норма.
- Но ти не си с наднормено тегло?
- О Боже, аз съм кон!
- Ще ме снимат по бельо.
- Ами ако ни потрябваш?
Графикът за снимки е 10 седмици. Моята сцена е накрая.
- Ами ако аз имам нужда от теб? Сега съм в кофти период.
- Ще се оправиш.
- Голямо момче си.
- Знаеш, че ме е страх да спя сам.
Продължавам да мисля как хората късат, лежа през нощта...
мислейки за смъртта, за тъмнина, за бездна.
- О, не забравяй да ми поливаш кактуса.
- Обаждай се всеки ден.
- Не мога. Нямат телефони в ранчото.
Искат да обезкуражат тайните начини за ядене.
- О, о, Божичко!
Брей! Добре, тръгвам!
- Да ви видим ушите, профил.
Другият профил, моля. Готово.
Благодаря.
- Вярно ли е, че операторът ви говори само китайски?
- Да, той е мандаринец. Трудно е да се намери кантониец днес...
Наоколо вече ги няма.
- Хал Йегер се слави, като темпераментен бързак...
сменящ хората бързо.
Това не ви ли притеснява?
- Не, понеже уговорката е...
да ме оставят на мира по време на снимките.
Имам пълна свобода.
- Как се работи в близост до бившата ви жена?
- Е, не е толкова близко. Тя само наминава.
- Все пак трябва да има някаква мъка?
Още повече след като ще се омъжи за Хал Йегер, мъжът заради който ви остави и...
който сега ви е шеф?
- Коя сте вие?
- О, аз съм Андреа Форд. Ще правя историята за
създаването на филма за "Ескуайър".
- О, нима?
- Да, да. Не ви ли казаха?
- Ще наблюдавам през цялото време.
- Защото по принцип не обичам журналисти да се мотаят наоколо...
и да наблюдават когато работя.
- Обърнете се към отдел "Преса".
Но не се притеснявайте. Няма да се пречкам.
Обещавам. Аз съм гигантски фен.
- Да?!
- О, гигантски.
Влюбена съм във всичките ви филми.
- И ще се въртите наоколо за да пишете статия?
- Да. Защото всъщност винаги съм мислела за вас, като за уникален американски творец.
- Добре. Сигурен съм, че няма да пречите.
Има достатъчно стаи тук и можете....
- Вал! Съжалявам. Мога ли да го открадна за минута?
- Тъкмо щяхме...
- Има по-важна работа...
Ще ви го върна. Съжалявам. Една минутка.
Трябва да внимаваш. Тя е убиец!
- Тя е убиец?
- Не смятах, че е добра идея тя да е тук,
но тогава отдел "Преса" каза на Хал, че тя ще пише за "Ескуайър" и...
- Как така е убиец?
- Тя ме обича!
- О, чудесно.
Щом казваш. Но може и да хапе.
- Наистина?
- Чух че е сладка и добричка...
и като ти влезе под кожата...хрус!
- Говорела на Шон Мадиган колко обича филмите му и какъв голям фен била...
колко е велик...уникален американски творец...
- Наистина?
- А после в биографията го изтърбушила.
- Ако ти се връзваш на такива ласкателства...
- Аз мога да го понеса.
- Ти не можеш да понесеш Шърли Темпъл.
- Я ме остави на мира.
- Знаеш ли, не мога да си обясня...
няма проблем да имаш връзка с Хал, но...
на всеки е простено да има един психарски епизод в живота, но...
да се омъжиш за него е...
- Честно казано не бих говорила на твое място.
- Какво означава това?
- Не знам.
Колко дълго живееш с тази вятърничава кукла?
- Знаеш, че не обичам да спя сам. Няма да тръгна да се женя за нея.
И тази...кукла обаче има научна степен.
- В какво? История на гимнастиката?
- Ще ме оставиш ли на мира с тия забележки?
Имам да правя филм. Мисля за работата си.
- Добре. Искам да си починеш този уикенд.
И не се излежавай наоколо, притеснявайки се за всичко, което може да тръгне зле.
- Няма страшно.
- Контролирам всичко, скъпа.
- Филмът е вече в банката.
- Аманда, скъпа, кой е?
- Не зная. Чичо Ал, за теб е.
- Извинете, съжалявам.
- Мъж или жена?
- Ало?
- Ал трябва да дойдеш веднага!
- Защо? Какво има? Аз съм в Седър при сестра си!
- Ал ела тук. Въпросът е на живот и смърт.
- Отворено е. Влизай!
- Какво има?
Какво става? Какво правя тук?
- Ал, ще опитам да ти обясня.
Прибрах се и започнах да правя забележки по сценария...
защото снимаме във Вторник и исках... тогава започнах да се нервирам.
Седнах и започнах да правя упражненията си за дишане....
за да остана спокоен...
Получи се. Започнах да се отпускам и задрямвам.
После заспах замалко, събудих се и...
сега не виждам нищо.
- Какво?
- Сляп съм, сляп, Ал!
- Какво?
- Аз съм сляп! Не виждам!
- За какво говориш?
- За какво говоря?
- За онези на улицата с черните очилца и акордеони...
- За какво говориш бе? Уморил ли си се...
- Ал...
оглеждаш се наоколо и виждаш, или не. Аз не виждам.
- Как можеш да ослепееш?
- Откъде по дяволите да зная?
- Уплашен съм.
- Какво яде?
- Какво значение има?
- Не можеш да си загубиш зрението от чиния тофу.
- Никога не съм чувал за такова нещо.
- Аз пък съм.
- Спомняш ли си Харви Гейтс?
Загуби си зрението внезапно.
- От какво?
- Грейпфрут.
- Грейпфрут?!
Да, имаше тумор с размер на грейпфрут в мозъка.
- И ослепя?
- Да, ослепя...
а няколко месеца по-късно умря...
което е по-лошо от слепотата, защото възможностите ти намаляват.
- Спокойно. Ти нямаш тумор в мозъка.
- Ал, с цялото си уважение...
но трябва да чуя това от някого, който е бил в по-висше
медицинско училище от агенция Уилиям Морис.
- Ще викна д-р Мейсън.
- Още му се доверяваш, нали?
- Не. Мейсън умря от бачкане.
- Ходя при Коч.
- Аз също. Да не си паднал някъде?
Падна ли? Удари ли си главата?
- Не съм си удрял главата. Нищо. Ал имам тумор в мозъка. Само това е!
Краят е близо. Виждам преградата.
- Нали каза, че не виждаш?
- Това е израз!
Не твърдя, че виждам точно стена.
- Това е във вътрешното ми око.
- Спомням си, че Ели и аз те водихме в болница...
Настоя да те заведем, защото бе убеден,
че имаш конска болест.
- О Боже, Ели!
- Ал, ако умра, кажи на Ели, че съжалявам за всички неща, които и наговорих.
Казах и ужасни неща. Наричах я с всякакви имена.
- Може би защото никога не съм спирал да я обичам.
- Ти не умираш.
- Добре, ако не умра, кажи и че е скитница и че живее с тип,
за който най-доброто, което мога да каже е, че и се обажда.
- Д-р Коч. Ал се обажда.
- Съжалявам, че ви безпокоя у дома през почивката, но седя тук с Вал Уаксман...
- Добре, седнете тук.
- Какво става?
- Оптичният ви нерв е добре.
- Прегледът на очите също. Не виждам нищо.
- Прекрасно!
- Не виждате нищо? И аз! Там е проблемът!
- Всеки тумор, достатъчно голям за да попречи на зрението щеше да се види.
- Бих желал и аз да съм в толкова добро здраве.
- Ето какво... Физически сте здрав.
Но както някой който има хистерична парализа...
пациент, който не може да ходи но иначе е добре...
или такъв, който губи гласа си...
от понасянето на ужасен шок в резултат на стресова травма...
Да бъдеш режисьор, натрупвайки вътрешни конфликти...
е довело до проявата на вашето състояние.
- Вие сте психосоматично сляп.
- Как да се справя с това?
- С лечение.
С разбиране на корените на вашия конфликт.
Винаги има шанс слепотата да изчезне.
- Колко бързо?
- Обикновено върви бавно...
- Завръщането ми отиде на кино....
- Не прошепвай дума на никой.
- Трябва да им кажа, Ал. Страх ме е да кажа на Ели.
- Луд ли си?
- Ще те уволнят.
- Да ме уволнят?
- Очевидно не мога да режисирам филма.
- За какво говориш? Не можеш да провалиш снимките.
- Ти за какво говориш! Аз съм сляп!
- Никой не знае.
- Какво означава това? Какво предлагаш?
- Ако откажеш проекта заради психо-стрес,
който те е довел до загуба на зрение никога няма да работиш отново.
- Ще изгорят членската ти карта.
- Може да го отложат.
- О, да, защото си сляп?
Вал, режисирай филма и го направи хит...
или ще те оставя с две думи: бездомен клошар.
- Не мога...как..
- Ще ти кажа.
- Ще изкараш някак си, докато зрението ти се завърне.
- Ал, не мога да режисирам - сляп съм!
- Виждал ли си някой от филмите навън?
- Първите 5 минути са ми интересни...
- Може би да, може би не.
- Ако ли да, не си по-лош от тях, отколкото ако признаеш
защото тогава си свършил с бизнеса завинаги.
- Сигурно се майтапиш. Ако направя една крачка на сцената ще си строша гръбнака.
- Не, не...ще дойда с теб.
- Няма да ти позволят.
-Актьорите се дразнят, когато агенти се мотаят там.
Това е против правилника на Галакси.
- Един път да застанеш на сцената ще се успокоиш и аз дори няма да ти трябвам
- Няма начин да го направя. Трябва да се доверя на някой.
- Не, никога, дори без намеци Няма да мине номера.
- Ще режисираш хитов филм.
Понякога Бог действа непонятно.
- Като сега...
- Бележки относно създаването на "Градът, който никога не спи".
- Атмосферата на първата сутрин е възходяща. Много трепетни очаквания.
Хората местят прожекторите.
Актьорите и актрисите са готови с костюмите и грима.
Вал Уаксман не е първи на площадката.
- Всъщност вече закъснява.
- Няма да се получи.
- Вече става. Стой стабилно.
- Ще се фрасна в нещо. Не, няма.
Ще те водя. Не ми се доверяваш а трябва.
- Изглеждам смешно.
- Изглеждаш перфектно, казвам ти.
- Добро утро! Желаете ли нещо...кафе?
- Кафе. Искаш ли кафе?
- Да.
- Не, не, благодаря!
- Актьорите са тук, ако сте готови да скицирате сцената.
- Ски-ски-цирам?
- Да, можем...
- Вал, харесват ли ти промените в декора?
- О, декора! Прекрасен е!
- Какво мислиш за фона? Доволен ли си?
- Синьо, кафяво и жълто... но не е ли малко тъмно?
- Извинете, кой сте вие?
- Ал Хак, неговият агент.
- Ал, може ли да поговорим?
- Да, сега се връщам, не се притеснявай.
- Не, че не си добре дошъл тук...знаеш, че те харесвам.
- Да, да
- Но знаеш ли, това е затворена сцена.
- Той се нуждае от мен. Харесва му да бъда с него.
- Да, но човек с твоя статус, агент...
плаши хората...
- О...
- Добре изглеждаш. Свърши ли?
- Още малко.
- Малко? Защото...кой ти направи това?
- Фред, Фред. Но се замислям.
О, той е невероятен. Имаш най-добрите клиенти. Колко струва?
- Смятам, че изглежда малко по-светло.
Предпочитате ли да го сменим с един тон по-тъмно?
- Е, ами това е възможност...
- Какво мислите? Какво бихте направили?
- Не зная...може би ще направя всичко да се връзва със завесите.
Това е друга възможност.
- Брилянтно. Това бих направил. Да го вържа със завесите.
- Извинете шефе. Кой часовник искате да сложим?
- Ух...този.
- Този? Кой?
- Съжалявам....кой? Да. да!
- Механичния или електрическия?
- Да, механичния...механ...
- Харесвам механични.
- Вал? Извинете господа.
Може ли за момент...
- Извинете.
- Ал, не се получава.
- Не се бой. Ще стане.
- Но си прав. Това са закрити снимки и трябва да вървя.
- Мини на план "Б".
- Какъв е план "Б"? Нямаме такъв.
- Ще намерим някой...
в който вярваш за да ти помага.
Някой на който да разчиташ.
- Да кажа истината на някой ли?
- Да. Някой, който да е около теб.
Някой, който не изглежда случаен. Може би сценаристката?
- Не мога ще загази ако го хванат...
никога няма да може да работи тук.
Отговорността е моя, Ал. Към Ели и дори към Хал.
- Имаш отговорности и към себе си.
- Твоя морал е на агент. Не мога като теб.
- Не ми минавай с тия сега. В криза сме!
Почакай. Ами китайчето?
- Преводача?
- Да, той.
Той е студент в университета в Ню Йорк, нали?
Не му пука ако го хванат. Няма да има наказания.
- Винаги е около мен...той е естествен...
- Да, видя ли?
- Вал, актьорите и аз сме готови.
- Спокойно, ще те заведа, спокойно.
- Водя те, спокойно, всичко ще е добре.
- Ако се държа странно ще ме усетят.
- Имаш репутацията на побъркан.
Сега е моментът да си благоразположен. Внимавай, стъпало, стъпало.
Много добре. Хей, дайте стола на г-н Уаксман!
Режисьорът си иска стола. Къде е?
Благодаря. Ето, сядай. Виж, щастливия ти стол.
- О, чудесно.
- Сядай и се отпусни.
- Чудесно. Успех!
- Не мога да работя докато ме гледат външни хора.
- Никой няма да те гледа.
- Между другото, кой харесвате - този или този?
- Онзи.
- Този? Защото този е повече като...
- Да, този.
Защото този е стандартния, но този е по-театрален.
- Да, може да го ползвате, но аз предпочитам онзи.
- Кой точно?
- Първият или вторият?
- Този.
- Бих искала да се появя от стълбите.
Стойте. Кой командва? Какво става?
- Как искате да я целуна?
- Какво става тук?
- Как точно да я целуна?
- По устата.
- Какво по устата?
- Той не я е виждал от 6 години.
- Всъщност обсъждаме начина по който да я сграбчи.
- О, добре, използвай двете устни.
- Извинете. Може ли да поговорим?
- С мен?
- Да само минутка.
- Трябвам им.
- Всъщност режисьорът...
ме помоли да поговорим.
- Г-н Уаксман?
- Имате възможност да изкарате допълнително.
Изглеждате отговорен млад човек, нали?
- Мръднете наляво.
- Карате ме да правя 2 неща едновременно. Не мога да работя, ако не знаете какво искате.
- Трябва да пресечете наляво.
- Чакайте, аз? Моето наляво?
Ако тръгна наляво ще се ударя право в него.
- Няма нужда да ме удряш.
Сигурно ще го чукна поне.
- Къде е преводача?
- Извинете ме. Той трябва да е на сцената.
- Сър, имам важно съобщение за вас.
- Важно съобщение?
- Тук съм да помогна. Знам за вашата тайна.
Недей!
Стоп!
Много добре. Беше страхотно! Нали?
- Не видях драматизма в него но...
изглежда малко по-добре от хаоса преди малко.
Така е обнадеждаващо.
- О, благодаря. Не обичате безпорядъка, нали?
Хайде...още веднъж?
- За всеки случай още един?
- Добре сър, достигаме коридора сега.
Ще ходим бавно. Няма никой тук.
Практически никой.
- Добре.
- Внимателно.
- Опитвам да бъда непринуден, но е страшно трудно.
- О, зная това.
- О, извинете шефе! Добре ли сте?
- Да, не, добре съм. Вината е моя. Прощавам ви.
- Сър, той замина и не е тук. Говорите на въздуха.
- Защо не ме предупреди?
- Мислех, че го виждате. Това е странно за мен.
- Мислеше, че го виждам? Как...
- Преди няколко лета помагах на глухия си чичо.
- Ходиш много бързо.
- Добре, по-бавно. Много е странно.
Помагах на глухия си чичо преди няколко лета...
но не ми се налагаше да се крия като сега.
- О, Исусе, супер.
- Вал, с кой ще излезеш утре? С този, или големия?
- Ами...хм..
- О, красиви са! Джобни часовници!
- Благодаря.
- Ще взема големия.
- Вал, какво ще кажеш за първия ден?
- Ами първи ден, като първи ден.
Беше като разтърсване, прочистване на разногласията.
- Бих искала да поговорим за минутка, ако не си много зает?
- Аз...
- Сър...
казахте, че искате да ми покажете онова...късче нефрит?
- Нефрит?
- Ако имате работа...
ще го направим друг път.
- Да, имам, аз...
- Добре, благодаря.
- Съжалявам сър. Това успях да измисля да ви освободя.
Разбрахте, че няма никакъв нефрит.
- Да, разбрах. Няма.
- Хей, наред ли е всичко?
- Дотолкова, доколкото не ни разкриха.
- Перфектно. Сега те завеждам в черупката ти.
- Чуй, същото се отнася и за утре, Чоу.
- Не се притеснявайте. Ще тренирам за непредвидени ситуации.
- Много добре. Беше ми приятно.
- Да наблюдавам режисирането на Вал Уаксман
който явно няма идея какво прави.
Чудя се ако е един от онези гении на киното....
които преуспяват от хаоса, като Фелини.
Той винаги изглежда объркан.
Не поглежда никого в очите...
и сигурно жонглира с милиони неща в съзнанието си наведнъж.
Лесно е да се разбере защо неговата репутация е на ексцентрик.
Забелязвам също с изминаващите седмици,
неговият интерес към фотографията.