Vampires Los Muertos (2002) Свали субтитрите
Малко забавления, г-не?
Скъпа, ти си изпята песен.
По-леко!
50 долара и сам твоя.
Ако искаш повече, ще ти струва повече.
И не съм изпята песен.
Искам само писъци.
Ако натисна спусъка,
ще боли адски много.
Какво мислиш?
Сега, касапино,
защо не се отдръпнеш, много бавно.
Господи.
Благодаря, г-не. Спасихте ми живота.
-Какво мога да направя за вас?
-Усмивка, сестро.
ВАМПИРИ: МЪРТВИТЕ
-Дерек?
-Здрасти.
Някакъв иска да плати за една работа.
Иска да плати за нещо, в което никой не вярва?
-Сигурно е католик.
-Може би.
Няколко от тези се появили преди години.
-Къде е работата?
-Северно Мексико.
Броят им се увеличавал.
Клиентът иска да ги премахнеш, за да не отидат в Сан Диего или Туксон.
Кой е клиентът?
Няма значение, Дерек.
Католици, индуси,
-нали плащат, кой го е грижа?
-Защо ние вършим мръсната работа?
-Големите момчета са мъртви.
-Предполагам, че са им отрязали главите.
-Работя сам.
-Трябва ти партньор.
Те не искат каубои, искат ловци. Имам един за теб.
Там има свещеник оцелял от това клане.
Трябва да работите заедно с него.
-Кой си ти?
-Защо не попитате тях?
Те знаят какъв ми е пулса, кръвната група...
-Трябва да сме сигурни, че си...
-Човек?
Казвам се Дерек Блис. Търся отец Адам Гиту.
Не трябва да се страхувате от мен. Той се крие тук. Ще пазя тайна.
Къде да го намеря?
Кога?
-Миналият месец.
-Как?
-Сега това не е важно.
-Важно е.
Ти си ловец? Значи знаеш как е.
-И ти си ловец?
-Влечеше ме, когато бях млад,
но вече не.
Трябва да останеш вечерта. Няма никой в околността.
В такъв случай мога ли да помогна с нещо.
Може да споделиш с нас.
Видя ли нещо!
Халюцинация. Просто...
-Беше много реално за секунда?
-Да.
Един от тях се опитва да се свърже с теб.
Трябва да се противопоставиш на силата или тя ще те унищожи.
Този е мъртъв.
Този е полудял.
Тези двамата стават.
За другите никога не съм чувал.
Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?
Съжалявам. Ако се върнеш, ще ви благословя.
Благодаря ти, отче.
Лестър Помани?
Ехо?
Броди, слушай.
Свещеникът, при когото ме изпрати е мъртъв.
Първите двама от списъка, мъртви.
Тези имена ги взех от списък, който никой не е виждал.
-Нали ти казах какво стана?
-Опитай с още един.
Ще се обадя тук там да ти потърся новобранец. Само още един.
Търся Оги Тилтън.
Знам кой го направи!
Избягаха в църквата.
-Кой ще дойде да ми помогне?
-Хей, приятел успокой се.
Знам някои работи за онези там в църквата.
Какви?
Може би е по-добре за изчакаме да изгрее слънцето.
Изчакай ме тука.
Хей, може би трябва само да поговорим с тях.
-Как се казваш?
-Санчо.
Санчо, твоите приятели бяха тук да свършат една секретна работа.
Аз просто ще я довърша.
-Кой си ти?
-Самотният рейнджър.
-Тогава идвам с тебе.
-Там е опасно.
-Има повече от един.
-Тогава имаш нужда от помощ.
Добре, слушай.
Пази ми гърба и стой до мен, и прави това което ти кажа.
Каквото и да се случи, не се паникьосвай, не бягай. Разбра ли?
Да.
20 долара.
Мама има нужда от пари.
Твоят приятел е бил сигурно първата им плячка.
Не знаят какво ги очаква.
Не им позволявай да те ухапят или одраскат?
Дърпай!
-Един по-малко, остават двама.
-Боже Господи.
Знаеш ли тези стари филми за Дракула, Винаги сам си мислил...
Хлапе сложи я в торбата. Занеси я на светло!
От това ли преживяваш?
-Предполагам че да.
-Добри пари ли изкарваш?
Не е зле. Ако го правиш всеки ден, направо полудяваш.
Мама има нужда от пари.
-На колко години си?
-18.
-Не наемам хора които ме лъжат.
-Добре де на 16 сам.
-Ела след няколко години.
-Хайде...
Свърши прекрасна работа.
Ценя помощта ти. Ето.
-Цениш помощта ми, да бе.
-Хей!
Броуди, ами ако вампирите...
-се вселят в мен?
-Стига!
Ами ако?
Това ще е краят, нали?
Може да седнеш, където поискаш.
Търся Джеси Брукс.
-Хей! Красавецо.
-Да?
Ей сега идвам.
-Кафе?
-С удоволствие.
Голям знак. Голям товар.
-По работа или си местен?
-По работа.
Временно или постоянно?
Временно или постоянно?
-Постоянно, предполагам.
-Легално или незаконно?
-Да ти кажа честно, не знам.
-Добре.
-Живот или смърт? Аз съм Зои.
-Аз съм Дерек.
-Вече ти казах, за постоянно е.
-Добре.
Дерек,
истинска смърт...
или за неумрели?
Ще ме извиниш ли за минута?
Мамка му.
Студено тяло.
По-дяволите, умна е.
Джеси!
-Ще ме застреляш ли?
-Кажи ми причина да не го правя?
-Защо си излязла на светлина?
-Мислиш че аз съм направила това?
Избягах точно като тебе.
Защо стоиш на дневна светлина?
Това изисква дълго обяснение.
Може ли да отидем другаде, на сянка и да има кола.
-Ето ти сянка. Влизай!
-Мили боже!
Ти си истински боклук.
Заплашваш хора с пистолет? Може да нараниш някого.
-Ето ти колата.
-Топла е!
-Ухапана ли си.
-Не е както си мислиш. Беше по време на секс.
-Мислех, че е малко побъркан.
-Ухапа ли те?
-До кръв. Изплаших се.
-Не ти вярвам.
Когато ме ухапа, отидох направо в Мексико Сити.
От клиника за СПИН ми направиха изследвания, но не откриха нищо.
Изписа ми експериментално лекарство и то подейства.
Вземам го всеки ден и инфекцията спира.
-Откога?
-Почти година.
Имам симптомите.
Искам сурово месо.
Призлява ми от силна слънчева светлина.
-Понякога виждам неща.
-Какви неща?
Образи, като в сън, само че съм будна
и все едно са истински.
Видях те при някакъв тип с бръснач.
После те видях в църквата.
Не се изненадах, когато влезе в заведението.
-И винаги ли аз бях там?
-Не.
Онази нощ видях манастир.
Свещениците бяха в раса.
Господи.
Довлекли са ги и са ги нахвърляли като дървета.
-Цяла нощ са пирували.
-Ами приятеля ти?
Унищожиха ни.
Вижте.
Вижте какво направиха.
-Тя дойде с още няколко.
-Тя? Водачката е жена?
Вие знаете, че не жива.
Бях за провизии. Връщах се преди залез,
но по пътя ми свърши бензина. Видях да идват хора.
Почувствах нещо нередно и се скрих.
Тогава мина тя.
Имах късмет.
Тя не ме обезпокои, защото беше взела това, което търси.
В историята на църквата има някои дълбоки тайни.
Една е древен боен кръст. Черният кръст на Берзиер.
Вампирите вярват, че той им дава сила да издържат на дневна светлина.
Обратно заклинание. Мечтата на всеки вампир.
Няма никакви тайни от вас.
Знаете ги много добре, нали?
Има още нещо.
Отец Адам донесе кръста тук като по-сигурно.
Било е, преди тя да дойде. На нея й е трябвал.
Трябвала й е кръвта на ловци. Сега има и двете.
-Какви ловец?
-Аз набирах ловци на вампири.
Вампирът ги е пипнал преди мен. Бяха добри ловци.
Както в заведението с Джеси Брукс.
Така е станало, нали? Аз й ги показвам и й давам
-кандидати за партито.
-Не се винете.
-Някой трябва да я хване.
-Ще ви покажа нещо.
Адам знаеше, че ще има и друг лов.
Работеше по това в свободното си време.
Вече е готово.
-Ловец ли си?
-Ловил съм.
-Знам, че не е същото...
-Това е самоубийство.
Вампирът не напада, докато ти си там. Страхува ли се от теб?
В ресторанта нападна, когато ти излезе.
-Разколебана е, когато си наоколо.
-Не е така.
-Помисли.
-Да помисля? Аз и ти сме!
Ако момичето спре лекарствата си,
ще се нахвърли моментално върху нас.
Първо, не съм момиче, а жена.
Нямам намерение да ставам вампир.
Боря се за нормалното си състояние с лекарствата и има достатъчно.
Когато намерят лекарство, отново ще стана нормална.
Ако ви трябва помощта ми, може да ме помолите учтиво и с уважение.
Дали може да стреля с арбалет.
Може да я попиташ учтиво и с уважение.
Сега се връщам.
- Какво правиш тук?
- Следя те.
- Как?
- С мотора ми.
- Сега си мислиш, че съм избягал.
- Какво е това по дяволите?
''Разрешавам на сина ми, Санчо, да участва във вашият лов''?
Прочети останалото.
''Има добри оценки. Завърши училище преди три седмици.
Завърши по всички предмети. ''
Хайде де.
Зои, отче Родриго, запознайте се със Санчо, безстрашният убиец на вампири.
- Ето го и него. Блаженият екип.
- Дерек, слушай...
Ти слушай. Започвам да търся хора и всички те загиват.
След това вампирите идват тук и очистват всички. И трябва да тръгна след тях ли?
С какво? Току що завършил ученик?
Момиче, не, жена, която може да се обърне срещу мен всеки момент?
Свещеник, който е преследвал вампири, може би веднъж в живота си?
А аз, един кучи син, който му се кара сърф.
Така няма да се получи нищо.
Понякога ти е нужно, по-малко отколкото предполагаш.
Малко муниции, малко кураж.
Парче хляб и една риба.
Когато всичко е казано и сторено, няма друг шанс, нали?
- Получих колета, какво има вътре?
- Добри неща. Голяма сума пари...
и документи, според които си археолог.
Защо археолог?
За мексиканското правителство, лова на вампири не е официална работа.
- Какво им става на тези хора?
- Намерил съм ти помощ.
Един човек на име Рей от Мемфис. Негър е, здрав е като бик.
Ще дойде тази вечер с автобуса от Туксон.
Добре ли ме чуваш?
Високо и ясно.
- Какво търсим?
- Голям, висок негър.
Няма го нашият човек.
Почакайте. Виждам вампир.
Вие сте на 5 секунди от мен, ако ми потрябвате, така че бъдете в готовност.
Хей, човече, имаш ли огънче?
Реших, че си пушач.
Случайно да си от Мемфис?
Не си дошъл на правилното място в града за това, което ти трябва.
Мисли ли можеш да четеш? Какво знаеш за мен.
Не се обиждай, но познавам новаците, когато ги видя.
- Ти си отскоро така, нали?
- Да ми продадеш нещо ли се опитваш?
Сетих се как жаждата напира. По-лоша е от наркотиците.
По-лоша от пушенето.
На една и съща страна сме!
Човек направо полудява, когато всички се паникьосват. Аз също полудявах.
Всичката тази...
топла кръв.
Кълна се, че можеш да го усетиш.
- Да.
- Усмихват ти се, говорят ти.
Но след това чуваш само пулс.
Как постепенно намалява.
И познай какво, умнико?
Аз чувам твоя.
Добър изстрел.
Да. Имах предчувствие за тоя кучи син през целият път.
- Значи ти си от Мемфис.
- Рей Колинс.
- Дерек Блис.
- Радвам се да се запознаем.
Как се справяш с вампирите?
Смит и Уесън, 12-ти калибър. Тайната е в патроните.
Ръчно прибавена дървесина. И добавена стомана.
Като на лов за елени. Добре им се отразява.
Дървото влиза в тях и си остава там.
Разбира се отново трябва да направиш стандартната процедура.
Какво прави той?
Броди каза, че си много добър.
Носиш ли достатъчно от тези патрони?
О, да.
Какво правите, момчета? Те добре ли са?
Мисля, че е време да се махаме.
- Много вампири ли има в Мемфис?
- Според мен навсякъде има много.
- Шефе, трябва да спрем!
- На Зои й стана лошо!
Тя е.
- Какво виждаш?
- Виждам--
Готвача от кафенето.
Има светец с кръв.
Церемонията.
И кръста.
Готвача е мъртъв...
светеца също.
А вампира, тя може ли е жива?
- А дневната светлина?
- Не.
Светлината все още я наранява.
Какво? Това е добре, нали?
- Надявах се светлината да я убие.
- Поне ритуала не се е получил.
- Има ли още нещо, което трябва да знам?
- Сега сме ден. Нещо против?
- Хей, ако ще пазиш тайни...
- Нещата който пазя за себе си,
могат единствено да ни помогнат.
Съсредоточи се, Зои.
Добре. Тук.
Мисля, че са тук.
Серена.
Там има стара захарна фабрика, построена върху някакви руини.
Адам ми каза за мястото. Каза, че мястото е идеално за колония.
- Колко често?
- Веднъж дневно по две хапчета.
Още едно нощем, ако не мога да спя.
Имаш ли достатъчно?
- Колкото за няколко месеца.
- И след това?
Обратно към Мексико Сити.
Беше толкова силно.
Не като другите пъти.
Сякаш ме дебнеше.
Виж, трябва да те попитам...
- тя ухапа ли те?
- Опита се.
В кафето ме облиза, но нещо я спря.
Може да е било лекарството.
- Дотук ли сме?
- Освен, ако на някой му се кара през нощта.
- Нека спрем тук.
- Гладен съм.
Ще бъда кратък и ясен. Искам всички да сте тук преди да се е стъмнило.
Извинявай, но не мога да спя тук.
- Ще свикнеш.
- Бил съм във флота.
Дори на кораба имахме повече място, отколкото тук.
Ставам притеснителен на тесни места.
Може да се събудя през нощта и да застрелям някой.
Сигурен съм, че не искаш да срещнеш вампир през нощта.
С цялото ми уважение, но не си работил с г-ца Пиги.
Готова е поне за един, два, че и три изстрела.
Когато тя говори, дори най-студените трябва да я слушат.
Без изключения.
Повярвай ми, братле, тези патрони не лъжат.
Добре, отиди където искаш. Но утре сутрин ще караш първа смяна.
Дадено, шефе.
Какъв е проблема, скъпа?
Какво ти има?
Ела да си поговориш с Рей.
Някой направил ли ти е нещо?
Няма да те нараня. Хайде.
Седни.
Хубава си.
Успокой се, скъпа.
Определено си много хубава.
Не карай ръцете ти да правят нещо, което тялото не иска.
По-леко.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Ще стигнем утре сутрин.
- Ако Зои греши ни чака дълъг път.
- Не греши. Чувстваш ли го?
- Чувствам само безпокойство.
- Шефе.
Какво ще кажеш да заредим и да изпием по нещо студено?
Това е нещо ново за мен.
Щях да мина стотина пъти и нямаше да разбера.
Добре, Мемфис, колкото може по-дълбоко.
Добре, един по-малко.
Не са тук, за да се хранят. Просто се забавляват.
Но мисля, че става нещо друго.
Сплашване? Може би е искала да спрем тук.
Зои.
Къде е тя?
- Нищо.
- Кучи син!
Имаме спукана гума. Сигурно съм настъпил нещо.
Кажи нещо за това място?
Няма много.
Бедна фермерска общност.
В миналото е било различно, бил е процъфтяващ град.
Древната култура е била велика, но брутална.
Там е.
- Тя е там. Всички са там.
- Да вървим.
Не, още не.
Да отидем до селото и да видим какво ще намерим.
Къде са всички?
Гледат.
Северняците са дошли да убият дяволите на нощта.
Видях го в съня си.
Истина ли е?
Дойдохме да опитаме.
Днес е денят на мъртвите.
Моментът е подходящ. Карло!
Хубаво момиче, гладно, бездомно,
беше прибрано от семейство извън града.
Семейството стана странно.
Блясъкът напусна очите им.
Изчезнаха.
Скоро и останалите.
Говореше се, че отишли при руините и живеели под земята.
Хората ги виждали нощем да пият от кръвта на тези, които не били заразени.
Преди този град процъфтяваше.
Сега хората се крият под леглата си, когато дяволите излизат по улиците.
Преди два дни изчезна и свещеника ни.
Снощи църквата беше опожарена.
Полицията никога не е идвала често насам.
Сега не идва изобщо.
Трябва да намеря лекар.
Страхувам се, че и доктора изчезна.
Има ли кабинет?
Тук.
- Болкоуспокоителни, антибиотици...
- Трябва да намерим нещо.
Работи.
Колко време ще трябва да й доставят хапчетата?
Три, четири, пет дни. Седмица, може и повече.
Ако тръгнем веднага, ще стигнем за ден и половина.
Два дни натам, два насам, почти седмица.
Градчето няма седмица. Всяка нощ губят хора.
Следобед има автобус за Мексико сити.
Ще го взема.
Мога да дойда с теб.
Остани тук. Направи това, за което си дошъл.
Автобусът ще дойде скоро.
Дерек, разписанието на автобусите в Мексико прилича на гадаене.
Знаеш ли?
Дерек казва, че кръстовете вече не действали на вампирите.
Може би хората с кръстовете вече не вярват.
Трябва да хапнеш нещо.
- Наранил си се.
- Добре съм. Стана докато сменях гумата.
- Зои?
- Съжалявам.
Трябва да отида на сянка.
Как може? Посред бял ден е!
- Лекарството на Зои.
- Как го е взела?
- Няма значение! Къде отиде?
- В бърлогата.
Вампирът иска лекарството. Няма да нарани Зои.
- Докато не й каже откъде е.
- Няма!
- Зои може да е мъртва.
- Или по-лошо.
Не ме интересува! Аз ще й помогна!
Добре, хлапе. Но не се надявай много.
- Добре, да вървим.
- Отче?
Има една малка подробност.
Зои не си е загубила лекарството.
Тя много внимава за това.
Някой е бъркал в чантата й и го е откраднал.
Знам, че не съм аз. Остава някой от вас.
Какво ще кажеш, отче?
Да си забравил да ми кажеш нещо за клането в манастира?
Може би греша нещо.
Може би вампирът е ухапал теб.
Или пък е било за пари.
Ти какво ще кажеш? Бутнала ти е нещо допълнително?
Виж, аз съм си нормален човек.
Дойдох да избивам вампири и да ми плащат.
Който се опитва да ме обвини, си търси смъртта.
Какво ще кажеш, хлапе?
Или пък е подкупила теб? Няма от какво да се срамуваш.
Тя е много силна. Може да се случи на всеки.
- Кажи, хлапе. Признай си!.
- Кучи син!
Кажи ми истината. Признай!
- Майната ти.
- Кажи ми.
- Майната ти!
- Кажи ми!
- Откъде разбра?
- Имах видение.
- Ами ако не е било вярно?
- По-добре аз да съм сгрешил, отколкото вие.
Съжалявам, хлапе.
Можеше да е всеки от нас.
Май прецаках работата, шефе.
Направи каквото трябва. Няма да ти се сърдя.
Тя знае, че си тук. Всъщност, тя го нагласи.
Нагласила?
- Тя ли е клиента?
- Да.
Планът е прост. Да намери кръста
и да използва теб и нас останалите.
Тя е умна.
Шефе,
все едно не си живял, докато вампир не ти направи свирка.
Лекарството действа, но за кратко.
Тук има милиони места, където може да се крият.
По-леко, не знаем с колко си имаме работа.
Внимавай!
Пазете се!
Толкова е тихо.
Мамчето иска да види дали няма да се откажем.
- Или пък лекарството е спряло да действа.
- Тази теория ми харесва.
Хей!
- Помощ!
- Зои?
- Няма повече въже.
- Стой и го пази. Ти ела с мен.
- Не трябва да се разделяме.
- Изостани, дръж всички под око.
Дерек!
Дерек, кажи нещо!
Не е добра идея да се разделяме.
Дистанционното не работи.
Санчо!
Спри!
Мога да ти дам това, което търсиш.
Не лекарство, което трябва да взимаш всеки ден, а нещо истинско.
Ритуалът.
Мислиш ли, че всеки свещеник може да го направи?
Аз знам как трябва да се направи.
А също съм и ловец.
Две на цената на едно.
- Отче, не.
- Така е най-добре.
Защо си добър към мен?
Не ме е грижа за теб или за мен, а само за приятелите ми.
Не може да разбереш нещо.
Ако цената за това да ти помогна е да спася тях,
нека бъде така тогава.
Решавай, вампир такъв, не ме интересува.
Мога да скоча долу и да те оставя такава.
Спри.
Познаваш добрата сделка, като я видиш.
Пусни го. Само аз и ти.
Не. Върви, всичко е наред.
Така искам.
Трябва да има друг начин.
На сутринта няма да я познаем.
Самоконтролът й я е задържал толкова дълго.
Съжалявам.
- Какво прави?
- Казва да не го правиш.
- Играеш си с огъня.
- Не говори, а помогни.
Как да помогна? Какво казва, по дяволите?
- Да се погрижиш за донорите.
- Донорите?
Старият ти камион още ли се продава?
Ако дадеш парите на момчето.
Мисля, че момчето е станало мъж.
Много бързо.
Покажи му пътя към къщи.
Моля те!
Ти се върна.
На половина. Почти както бях, когато се срещнахме.
Така ли?
Искам да се върнеш в Мексико Сити.
Не, Дерек. Имаш нужда от мен.
Ако Родриго успее, ще проникна на церемонията.
- Ще я пипна.
- Тя чува сърцето ти.
Ако и аз се заразя? Това ще забави сърцето ми и ще я заблуди.
- Дори не си го помисляй.
- Искам да гледам ритуала отблизо.
Лупе.
Имаш още един пациент.
Но този път, ще правим обратното.
Можеш да го почувстваш, нали?
Невероятно е.
Защо мислиш, че хората взимат наркотици?
Не знаех, че ще е толкова хубаво.
Искаш ли и аз да го направя?
Не, приятелю.
Ако стане неизбежно, ще трябва да ни убиеш.
Да, сеньор?
Лупе, ако не се върнем, бягай.
Махни се далеч оттук.
Абуело, трябва да тръгваме.
В името на Отца,
Сина и Светия дух.
Занеси кабела, колкото се може по-надалеч.
Вслушай се
в земните ни желания.
Нашите дела ще бъдат оценявани свише.
Където с ангели и дяволи
ние ще се срещнем.
Още нещо.
Нямаш късмет, вампире.
Събра всички елементи, освен един.
Забрави свещеник.
Може да ме убиеш, но това няма да ти помогне.
Аз съм работник.
Работех в манастира, поддържах колите и подрязвах тревата.
Видях какво направи с братството. Изби всичките ми приятели.
Взех едно от расата им, облякох го
и се заклех да те намеря.
Ако това е истина, не успя да ме нараниш.
Ако е лъжа,
не можа да си помогнеш.
- Да вървим.
- Аз отивам, вие вървете.
Бъди готов.
Хайде, всичко е наред.
Хайде.
Чуваш ли ме?
Не искам да те нараня.
Просто искам да те видя.
Просто искам да поговорим.
Санчо!
Зои!
За бога, Зои!
Ако някой иска да се махне, времето е подходящо.
Добре.
И... отче...
Трябва ли да знам още нещо?
- Казах ти, че тайните ми ще помогнат.
- Така е, братко.
Това не трябва да се опира никъде. Зои, може ли да се качиш отгоре?
Ще видя какво мога да направя.
Вампире.
Знам, че можеш да ме чуеш, защото аз те чувам.
Мога да те подуша.
Единствения избор, който ти остава е,
да избереш как да умреш.
Бавно и болезнено...
или бързо и лесно.
Ти реши.
Това е капан!
Санчо, подпри се на нещо твърдо.
Внимавайте, тя ще дойде за нас.
- Трябва да се махнем оттук.
- Как?
Да се разделим, тя не може да бъде на две места.
- Не разчитай на това.
- Сега!
Хайде!
Зои, моля те!
Дерек!
Благодаря.
- Колко време мислиш ни остава?
- Опитайте да стигнете възможно най-бързо.
Сигурен ли си, че няма да дойдеш?
Да, тук имат нужда от мен.
Значи имаш план, амиго?
Да, да поразчистя тук.
Да направя специален скелет... за гроба му.
Оправяй се.
Върни се скоро.
Може да половуваме пак заедно.
Ти си прекалено добър. По-добре да си намеря някой друг.
Връщай се вкъщи.
Бих могъл да пазя тайната ти.
Няма да можеш.
Трудно е да пазиш тайна от вампир.
- Къде е?
- Кое?
Знаеш кое, кръстът. Ти се върна за него.
Това е тайна, която не мога да споделя с теб.
Може би когато пак се срещнем.
- Ако лекарството не подейства...
- Ако не подейства, ще се промениш.
Ще се опиташ да оцелееш и всичко ще бъде различно.
Ще се моля за добро лекарство.
Пази се.
Да, благодаря за колата.
Слънцето мъчи ли те?
Може да спрем и да изчакаме да се скрие.
Не, нека стигнем колкото се може по-далеч.