Vis A Vis - El Oasis - 01x06 (2020) Свали субтитрите

Vis A Vis - El Oasis - 01x06 (2020)
Къде са диамантите?
- Тя твърди, че ги е погълнала.
Вече не се нуждаеш от лекар.
Нуждаеш се от свещеник.
Вярно ли е това, което говорят за теб? Че харесваш момчета?
Трябва да убия Сулема.
- Но тя умира.
Колко ми остава?
- Месеци.
Махайте се!
- Добре дошли в Оазис!
Когато си на 15 години, ти си атомна централа, готова да избухне.
Животът струи от всяка твоя пора.
Когато си на 15 години, не можеш да си тъжен или депресиран,
нито да признаеш, че си девствен.
Когато си на 15 години, животът ти се върти около WhatsApp
и двукратното щракане без отговор.
Когато си на 15 години, целият живот е пред теб. Е, поне така си мислиш.
Защото най-високият индекс на самоубийствата е при 15-годишните.
Но... Кой някога не е бил на 15 години?
Превод: sugarv4 отбор МЪРЗЕЛИВЦИТЕ
ВИЗАВИ - ОАЗИС сезон 1, епизод 6
Къде, по дяволите, сме?
- В мозъка на Сандовал.
Това е като праисторически Инстаграм.
Защо ни доведе тук, Суле?
Заложила си ни капан.
- Не.
Стигнахме до чистилището, където пречистваме греховете си.
Ти знаеше ли?
Няма значение, Гоя. Със Сулема изяснихме различията си.
И ви доведохме тук, за да ви кажем, че няма да има тайни.
Ще бъдем един екип, всичко ще е наред
и ще дойде да ни вземе хеликоптер.
Екип, който не си поделя диамантите.
Гоя!
- Какво?
Е, това ми се струва най-доброто моминско парти в историята.
Мършава?
- Мършава? Мършавата е мъртва.
Чакаха я пред вратата на болницата.
А ти кой си?
- Съпругът й.
Мексиканците са по петите ви.
Може би вече са при вас.
Дължах ви го. Мършавата също щеше да иска да ви предупредя.
Късмет.
С кого говори?
Мамка му...
Много добре.
Не ти пука, нали?
След като умираш, защо да не покажеш задника си на света, нали?
Какво, по дяволите, правиш там? Махай се.
Защо се криеше?
Защо позволи на майката Сандовал да се опита да ме довърши?
Не знам, струваше ми се най-подходящата смърт.
Майната ти.
Не.
Искаше нещо да се обърка.
Защото си загубила способността си.
Пази се, Сулема.
Добре...
Добре.
Нека всички да дойдат.
Какво става, Лукас? Как си, човече? По дяволите, усмихни се!
Виж се колко си хубав днес.
Лукас!
Лукас! Не, толкова си хубав.
Лукас, не може само да смучеш чепове, нали знаеш?
Добре ли си?
- Какво има, да не ти харесва?
Да ми харесва? Да ми харесва?
Не съм обратен.
Какво ти става?
Какво ми става ли?
Като бях на тяхната възраст, и с мен се държаха така.
Прецакаха ми шибания живот.
Г-н съдия, станах престъпник, защото в девети клас ме биеха.
Не, не ме биеха.
Какво ти правеха?
Веднъж седмично събираха всички сухи пасти, понички,
вафли, всякакви шибани глупости,
и правеха залози за колко време мога да изям всичко.
Наричаха ме Лакомата.
Супер! Била си най-хитрата, ядяла си безплатно в междучасията.
Три пъти влизах в болница.
Единия път получих инфаркт.
Тази мръсна дебелана за малко да пукне на 15 години.
Знаеш ли какво бих направила на твое място, Лукас?
Щях да се самоубия!
Поставихме заглушителите.
Вече нямат комуникация с външния свят.
Добре.
- Напълно изолирани са.
Мисля, че знам как безопасно да изведа Кати.
Сестра ми все още е там и смятам, че мога...
Сестра ти е мъртва, Диего.
Тя все още не го знае, защото диша, говори и тялото й се движи,
на сестра ти е мъртва.
Къде беше по време на сватбата, Диегито?
Не беше на банкета, нито в къщата или в кухнята.
Наистина ли вярваше, че можеш да избягаш с дъщеря ми?
Да ме направиш на глупак пред приятелите ми?
Дори наркоманка като сестра ти щеше да измисли по-сложен план.
Кати ме обича.
И дори свиня като теб не може да промени това.
Същите сте като родителите си.
Глупави и пламенни.
Биеха се с голи гърди като децата от квартала.
Затова си ги убил, нали?
За да се докажеш?
Диегито...
Подай ми солта.
А сега един виц. Затворник се връща в килията и казва:
"Идвам от съдебната зала и наистина съм бесен."
Съкилийникът му го пита: "Но защо?"
А той отговаря: "Защото ме изкараха 35-годишен, а аз съм само на 30!"
Ей, не е толкова лошо.
Какво става, Мака?
Нищо.
- Свободна си да кажеш каквото искаш.
Няма да го разбереш.
- Какво няма да разбера?
Не си била в затвора и не разбираш нищо.
Какво по-точно?
Онзи ден
гледах документален филм за астронавти, пътували до Луната.
Тези хора са богове.
Стъпили са на Луната. Постигнали са всичко.
Всичко. Имали са пари, семейство,
дори шибан медал за заслуги.
А всички са свършили зле.
Алкохол, развод, самоубийство...
Защо?
Защото са стъпили на шибаната луна.
Точно така. Защото са стъпили на шибаната луна.
От космоса са могли да видят, че земята
е незначителна точка в средата на нищото
и са разбрали,
че и те са много незначителни.
Почувствали са се така.
Сега...
Можеш да се преструваш, че нищо не се е случило,
че всичко си е все същото.
Но никога...
Никога няма да бъде както преди.
Затворът те кара да се чувстваш така.
Кара те да се чувстваш като най-незначителното лайно на света.
И вече никога няма да бъдем същите.
Тази терапия е боклук.
Какво ще правят приятелките ти с мен?
- Нищо.
Говорих съм с тях и няма да ти направят нищо.
Ще дойде да ги вземе хеликоптер.
А двете с теб ще си тръгнем оттук.
Бягай.
Избягай веднага. Не чакай хеликоптера. Баща ми ще те намери.
Но баща ти не знае, че съм замесена в това.
Моника, баща ми не е глупав.
Всичките му хора ме търсят и ще ме намерят.
А когато това се случи, ще те убият.
Бягай... Няма да понеса да те убият. Бягай.
Съжалявам.
- Аз също.
Бягай. Бягай!
Съжалявам, мамо.
Какво правиш тук? Защо ме спаси?
Не знам.
Но тази сутрин толкова ми писна от всичко, че знаеш ли какво?
Идваше ми да се хвърля там с теб.
И аз щях да те спася.
Наистина ли?
Да. Благодаря.
Може ли да дойда с теб?
Сърдита ли си ми?
Ами ти тръгна с блондинката.
Но аз съм свикнала.
А сега с теб сме сами.
Знаеш ли защо дойдохме тук?
Защото сте крадли.
И убийци.
Ще трябва да те убия.
Но за теб ще направя изключение.
Имаме нужда от мъж.
Искаш ли да се присъединиш към бандата?
Аз? Да, разбира се.
Ще се наложи да използваш пистолет. И да шофираш.
Да шофираш коли с бясна скорост.
- Да.
Да се катериш, да плуваш в океана. Да не спираш да се движиш.
Да.
- Не мисля, че ще можеш.
Искам. Искам, искам,
искам, искам,
искам, искам...
Добре, но трябва да те тестваме.
Да, само така можеш да влезеш в бандата.
Добре. Какво да направя?
Трябва да вземеш велосипеда си и да излезеш от хотела.
Огледай пътищата наоколо и ми кажи, ако видиш нещо странно.
Нещо странно като глигани? Нощем излизат да търсят храна.
Нещо подобно. Оглеждай се за въоръжени мъже.
Може да ни следят.
- А ако ги намеря, какво да правя?
Преброй ги колко са, какво оръжие носят, какво правят.
Всичко, което можеш да запомниш.
Какво написаха върху теб онези идиоти?
Не знам. Баща ми все ми повтаря, че трябва да стана мъж.
Той не ме разбира, а аз съм страхливец.
Е, аз не мисля същото.
Ти си много смел.
Защо са се захванали с теб?
- Защото се говори, че съм гей.
И какво му е лошото на това?
Не знам. Предполагам, че всички имаме два живота.
Аз съм Лукас, готиният тип в Инстаграм,
и Лукас, меката китка в реалния живот.
А защо да не можеш да бъдеш едновременно гей и готин?
Докато гледат така на мен,
ще ми се смеят.
Знаеш ли какво ще ти кажа? Когато те се смеят, ти се смей двойно.
Ще публикуваме снимка с тези цветни панталони. Страхотни са.
Наистина ли?
- Да. Хайде! Размърдай се!
Ще си взема мобилния.
- Сигурна ли си?
Да, хайде! Да видим.
Точно така!
Оле, оле! Я виж колко си хубав!
Още една, хайде! Колко хубаво!
Здравейте.
Какво правите?
Притеснявам ли ви?
Не. Лукас падна в басейна и му дадох дрехи да се преоблече.
Паднал си в басейна? Добре ли си?
- Да, да.
Искаш ли да се обадим на някого?
- Не е необходимо. Благодаря.
Виви, трябва да се върна при другите.
Благодаря ти за всичко.
- Няма защо.
Ще се видим утре на басейна. Да направим няколко дължини.
До скоро!
- Довиждане.
Хайде тази вечер да отидем на ресторант.
На японски. Любимият ти!
Виви! Какво ще кажеш?
Японска храна, любимата ти!
Не, Виви, не слагай това.
Днес трябва да си много хубава.
Купих ти рокля. Искаш ли да я видиш?
Погледни.
Виж дали ти харесва. Мисля, че ще ти хареса.
Готина е, нали? Харесва ли ти?
Виви!
Хайде, пробвай я.
Виви?
Миличка, облечи роклята, за да я пробваш.
Хайде.
Ще чакам тук. За да видя как ти стои.
Хайде.
Някога карала ли си автобус?
Не. Но няма голяма разлика между автобус и кемпер.
Със Сулема сте живели в кемпер?
Да, почти две години.
Мислех, че двете се мразите.
Много е трудно за обяснение.
Много е сложно.
А ти какво ще правиш?
Мисля да отида на плажа в Кадис. Ще композирам песни.
Не искам да записвам дискове,
нито да ги качвам в Спотифай, не харесвам тези глупости.
Просто искам да пея и хората да ме слушат, докато минават.
Но първо трябва да вляза в рехабилитационна клиника.
Много добре.
Наистина звучи много добре.
Виждаш ли?
Прекрасна си.
Нека ти направя снимка.
Знаеш, че не обичам да ме снимат.
Как може да не направя снимка на толкова хубава жена?
Хайде, Виви.
Погледни към камерата.
Погледни към телефона.
Не искам снимки.
- Ще ги покажем на мама.
Виви, хайде, усмихни се, дъще, много си хубава.
Хайде, миличка!
- Не ме снимай.
Сладурче...
Хайде, усмихни се.
Не искам снимки.
- Виви! Какво ти става?
Погледни ме...
- Не искам да ме снимаш!
Но защо?
Защото се възбуждаш от мен.
Но какво говориш?
В училище постоянно ни повтарят
да внимаваме с момчетата,
със социалните мрежи, с наркотиците.
Но никога не са ни учили да внимаваме с бащите си.
Те трябва да са добри
и да не ни карат да се чувстваме мръсни.
Защо ми причиняваш това?
Защо?
Съжалявам.
Защо?
Защото в училище тормозех хората като теб и като това момче.
Защото се уплаших, като го видях как страда.
Защо го правеше?
Защото ми се струваше смешно, защото ми беше скучно...
Не знам.
Обичам те, Лакома.
Знаеш ли какво ми се иска?
Какво?
Да счупя главите на всички.
Ами направи го.
Направи го.
Почакай!
Направи го както трябва.
Трябва ми пистолет.
Ами купи си.
Искам да убия баща си.
Искам да го убия.
На колко години си?
- На 15.
15 години. Добре.
Значи си непълнолетна.
Ако го убиеш, ще те пратят за няколко години в поправителен дом.
Някога убивала ли си?
- Не.
Ясно. Дори убийството да е неизбежно,
не е нещо, с което да се гордееш.
А освен това е много трудно.
Защото сега си въодушевена. Но в момента на убийството
ще се парализираш.
Затова хайде в леглото.
Изчезвай!
По дяволите!
Какво?
Не искам да оставам сама с него.
Не искам. Моля те.
Моля те, помогни ми.
А майка ти?
Тя не иска да ме чуе.
Пълнителят е зареден.
Сваляш предпазителя. И натискаш спусъка.
Това е всичко, което трябва да направиш.
Хайде, хвани го.
По-здраво. Изпъни ръката.
Хващаш го здраво.
Целиш се
в стомаха или в главата
и бум, бум,
докато не го изпразниш.
Не го гледай в очите. Иначе няма да забравиш погледа му.
Погрижи се майка ти да те види.
После ми го върни.
Време е за купон.
Какво смяташ да правиш?
Аз ли?
Какво ще правим?
Имаме две възможности.
Да ни направят на решето
или да излезем и да говориш с него.
Няма да говоря с тази свиня.
Няма да му направя удоволствието да му се моля.
Довери ми се.
Мака... В някой друг живот с теб щяхме да бъдем страхотни приятелки.
Щяхме да правим много щури неща.
Но сега ще постъпя по моя начин.
Не.
Моника. Моника!
Изглежда, че не иска да излезе.
Целият ми живот е едно бягство.
Още от раждането. Предпочитам да бягам, без да поглеждам назад.
Знаеш ли какво е това?
Бях на 12 години, когато ми дадоха десет такива с половин литър вода.
Качиха ме на полет до Мадрид.
Бях много малък.
Но знаех, че тези вътре може да се спукат.
Направих доставката и спечелих първите си песос.
Запазих едно.
Да не забравям неприятното усещане за топчето, плъзгащо се от ректума ми.
Гаденето, страхът.
Ще я изгориш жива, кучи сине.
Копеле!
Тя е страхливка.
Накрая ще слезе от автобуса.
Ще коленичи пред мен и ще ме моли за прошка.
Тя е твоя доведена дъщеря, гледал си я как расте.
Какво чудовище си ти?
Най-лошото.
В следващия епизод