Wonder Boys (2000) Свали субтитрите
МОМЧЕТА-ЧУДО
ТОБИ МАГУАЙЪР
ФРАНСИС МАКДОРМАНД
КЕЙТИ ХОЛМС
РИП ТОРН
РОБЪРТ ДАУНИ ДЖУНИЪР
Музика КРИСТОФЪР ЯНГ
Оператор ДАНТЕ СПИНОТИ
Сценарист СТИВ КЛОУВС
Режисьор КЪРТИС ХЕНСЪМ
''Момичето седеше напълно неподвижно в изповедалнята.
Обувките на баща й скърцаха като тебешир, докато излизаше от храма.
Постепенно звукът заглъхна и се изгуби.
Тя усещаше свещеника...''
В този петъчен следобед миналия февруари
четях пред групата си студенти по литература
разказа наДжими Лиър -
мои студенти затворник в лагера на мрачното си съзнание.
''Тя прехапа устната си и затвори очи...
Мълчеше.''
Разказите наДжеймс бяха слънчеви като характера му.
Аз бях объркан.
Може би защото жена ми ме бе напуснала същата сутрин.
Коментари?
Идруги жени ме бяха напускали.
Колегите наДжеймс оценяваха крехката чувствителностна твореца
и предлагаха мнението си деликатно.
Господи! Всички католици сте ненормални!
Достатъчно!
Очаквам да чуя някое по-конструктивно мнение.
Какво ще кажеш, Хауърд?
- Отврат!
От разказите му ми идва да се самоубия.
Съмнявам се, че това е възможно наи-конструктивното мнение.
Да, Хана?
- Явно не разбираме най-важното.
Хана Грийн - талантлива студентка, която живеепе под наемунас.
Тя беше проницателна, мила
и вманиачена на тема червени каубойски ботуши.
Той ни уважава достатъчно, за да ни забрави. Това е смело.
Добре казано, Хана. Смятам да приключим с това.
Не забравяйте за конкурса.
Който ще вози някой от гостите на партито тази вечер,
нека не забравя, че то започва в 1 7:30 ч.
Благодаря ти. Той добре ли е?
Мисля, че да. А ти?
Аз ли? Да, защо?
Просто питам.
Ще загасите ли лампата?
Бях сам в колата си. Усещането беше приятно.
Прочиствах мозъка си.
Днес се откриваше конкурса -
ежегоднауниверситетска тридневка за настоящи и бъдещи писатели.
Редакторътми Тери Крабтрий пристигаше за събитието.
Той редактира последния мироман 'Дъщерята на подпалвача''
и успехътму направи идвама ни популярни.
Оттогава минаха 7години, а аз още пипех следващия сироман.
На него изобщо не му пукаше за конкурса.
Той идваше да провери какво става с прословутия ми роман.
Трябваше да го излъжа нещо.
Трип!
- Крабтрий, как си, приятелю?
Радвам се да те видя.
- Дай да ти помогна.
Запознай се с г-ца Антония...
- Словяк.
Приятно ми е.
Поканих я на купона довечера.
- С повече хора е по-весело.
Тери ми разказа за вас в самолета. Беше толкова интересно!
Обясних какво правим ти като писател и аз като редактор.
Аз лея кървава пот, а тои ми поправя правописа.
Така каза и той.
Познаваме се много добре. Вече от 7 години.
Знаеш ли колко пъти съм се молил момиче като нея
да седне до мен в самолета?
- Тя е травестит.
Ти си дрогиран.
- Да, но тя си е травестит.
Как върви книгата?
- Отлично! Готова е.
Довършвам някои детайли.
Супер! Надявах се да й хвърля един поглед, докато съм тук.
В момента пиша развръзката.
Нали бяха само детайли?
Да, детайли са, но трябва да ги изчистя.
Не искам да те притискам. Но и мен ме притискат.
Нали ме разбираш?
Би ли ми казал каква е тази чудесия?
Това е туба.
Нали не си купил тази кола?
Джери Нейтън ми я даде. Дължеше ми пари.
Той дължи пари на всички. Включително и на мен.
С какъв парфюм си? ''Кристал'' ли е?
Да. Как разбра?
- Познах.
Откриването на конкурса
Откриването на конкурса
винаги се отпразнуваше с купон в дома на Сара и Уолтър Гаскъл.
Тя беше ректор науниверситета и горъководеше.
Съпругът й, доктор Гаскъл беше декан на факултета по английски
и на практика ръководеше мен.
Каква прекрасна оранжерия!
Хобито на г-жа Гаскъл.
- Мислех, че ти си нейното хоби.
Млъквай, Крабс! Жена ми ме напусна днес.
Следващата ти жена ще е по-млада и по-хубава. Винаги са такива.
Привет на всички! Радвам се да те видя, Тери.
Изглеждате чудесно, г-жо ректор!
Съжалявам!
Как успяват да ходят с такива неудобни обувки?!
Въпрос на навик.
Мисля, че не се познаваме.
- Антония Словяк.
Поу!
Престани, Поу!
Да не би това да е кучето на Уолтър?
Кого лае в момента?
- Пак лае мен. Поу е сляп.
Престани веднага, Поу!
Трябва да поговорим, ректоре.
- И аз имам да ви казвам нещо.
Ще занесете ли палтата в горната гостна?
С удоволствие, стига да знаех къде е.
Ще ви я покажа. Тери...
Ще се оправим и сами. Поу ще ни бъде домакин.
Това е ново, нали?
- Уолтър го получи днес.
Ти говори пръв.
Тази сутрин...
- Бременна съм.
Сигурна съм.
Е, това е...
Това е голяма изненада.
Уолтър знае ли, че...
За Уолтър това би било доста голяма изненада.
Емили си тръгна днес.
Тя си е тръгвала и преди.
Да, тръгваше си, но не ме е напускала.
Значи...
Трябва да се разведем,
да се оженим и да отгледаме бебето, нали?
Проста работа.
Да, проста работа...
Това ''Кристал'' ли е?
Господи! С травестита използваме един и същ парфюм.
Тя е травестит, нали?
Дори да не е, до утре Тери ще я направи.
Попита ли те вече за книгата?
Да.
- И?
Ще му кажеш ли?
Не... Може би... Не знам какво да направя.
Аз също.
... но рекордът на Димаджио за точки в поредни мачове
е наи-великото спортно постижение и едва ли ще бъде подобрен.
Ела тук, момчето ми!
- Горкото куче!
Може да е сляп, но се оправя.
Аз не пия. По принцип.
Но денят се очертаваше като крайно шибан.
Озовах се в неприятна близост до съпруга на Сара
идо кучето му Поу.
Запознахте се с приятелката ми?
- Истинска чаровница!
Въпреки че бе завършил "Харвард",
д-р Гаскъл не подозираше за връзката ми със Сара.
Димаджио символизира
съпруга като спортен шампион.
Поу ме разкри още в самото начало.
... всяка жена мечтае да бъде Мерилин Монро.
Напълно съм съгласна с вас.
Да, много от романите ми бяха доста успешни.
Кю... Той беше богати известен.
Кю пишеше по един роман на всеки 18 месеца. Мразех го!
... но най-добрият ми роман се провали.
Направо съм раздвоен.
Попитай го дали е раздвоен за новата си къща в Хемптънс.
Грейди!
- Професоре...
За твоя информация, Кю,
Хана има вече 2 публикации в ''Парис ривю''.
Защо не ми каза, че и ти пишеш?
Не ме попитахте.
Какво ще кажеш за екранизацията?
- Беше прекалено литературна.
Аз съм Дъглас Тридли от ''Амхърст''.
''Дъщерята на подпалвача'' е в програмата ми от 3 години.
Значи затова правят допечатки.
Мина доста време от ''Дъщерята на подпалвача''.
Ето те и теб! Търся бутилка ''Лафит Ротшилд'' от 1 975 г. за Кю.
Все пак той ще говори пред 500 души след час.
Кю трябва да е доволен.
- Така и аз ще съм доволен.
Джеймс?
Не е истински. Беше на майка ми.
Спечелила го в Балтимор. Там учила в католическо училище.
Изглежда истински.
Стреляше с хартиени капси,
но вече не ги произвеждат.
Нося го за късмет. Другите носят заешки крачета.
А ти носиш пистолет.
Не, благодаря. Обичам да контролирам емоциите си.
Виждам, че сте учуден. Не съм поканен на партито.
Но онази вечер ходихме с Хана на кино
и тя ме попита дали ще доида... Така че дойдох.
С Хана гаджета ли сте?
Не! Защо решихте така?
- Спокойно, Джеймс!
Аз не съм й баща.
И двамата харесваме стари филми.
Какво гледахте?
- ''Синът на гнева''.
С Тайрон Пауър и Франсис Фармър.
Франсис Фармър е полудяла.
Джийн Тиърни също. И тя играеше във филма.
Явно е добър филм.
- Не беше лош.
Вие не сте като другите учители.
И ти не си като другите ученици.
Виж, Джеймс... Днес на упражнението...
Съжалявам, че изпуснах дискусията от контрол.
Разказът никак не им хареса. Оплюха го повече от предишните.
Но това няма значение. Написах го само за един час.
Сериозно? Забележително!
Не мога да спя.
Измислям разказите си, докато се въртя в леглото.
Студено ли ти е, Джеймс?
- Малко.
Защо не влезем вътре?
Вътре е по-студено.
- Сигурно си прав.
Видях оранжерията.
Исках да я разгледам. Прилича ми на Рая.
На Рая?
- Гледах един филм.
Част от него се развиваше в рая. Всички бяха облечени в бяло.
И живееха в кристални къщи като тази.
Трябва да тръгвам.
Довиждане, професор Трип.
- Джеймс...
Не си отивай!
Искам да ти покажа нещо.
Ще изпусна автобуса.
Няма да съжаляваш, повярвай ми.
Нека ви помогна...
Благодаря ти, скъпа.
Хайде!
Ей, вие двамата!
Ще дойдеш ли с мен, Джеймс?
- Не. - Той идва с мен.
Ти вземи Крабтрий и приятелката му.
Добре.
- Къде са те?
Ето ни!
Здравей!
Джеймс, това е редакторът ми - Тери Крабтрий.
Джеймс ще знае за Джордж Сандърс.
- Джордж Сандърс?
Г-н Крабтрий не може да си спомни как се е самоубил Джордж Сандърс.
С хапчета, през април 1 972 г. в един хотел в Коста Брава.
Много убедително.
Джеймс знае всичко за самоубийствата в киното.
Много са.
- Кажи най-големите.
Пиер Анджели - 1 971 г. С хапчета.
Доналд ''Ред'' Бари - застрелял се през 1 980 г.
Чарлз Бойър - 1 978 г. Също хапчета.
Чарлз Бътърсуърт - 1 946 г. С кола.
Обявяват го за нещастен случай, но той е бил развалина.
Дороти Дандридж - хапчета, 1 965 г.
Албърт Декър - 1 968 г. Обесил се е.
Написал прощално писмо на корема си.
Алън Лад - хапчета, 1 964 г. Карол Ландис - хапчета.
Джордж Рийвс - телевизионният Супермен. Застрелял се е.
Джийн Сибърг - хапчета, 1 979 г.
Евърет Слоун - яки хапчета.
Маргарет Съливан - хапчета. Люп Велез - много хапчета.
Гиг Янг - застрелял себе си и жена си през 1 978 г.
Не съм ги чувала.
- Бяха по азбучен ред.
Така работи мозъкът ми.
- Защо не дойдеш с нас после?
С Трип ще ходим в един готин бар.
- Прибирам се. - Глупости!
На твоята възраст никой не се прибира.
Целият факултет ще е там. Приеми го като упражнение.
Истинско ли е?
Истинско е.
Носила го е в деня на сватбата си.
Така казват.
Пипни го.
- Сериозно?
Сериозно.
Била е дребна.
Повечето хора не го знаят.
Раменете й са били крехки.
Съвършени.
Тогава го е носила за пръв и последен път.
В онзи ден.
Сигурно е била много щастлива.
Д-р Гаскъл сигурно е дал куп пари.
- Сигурно.
Уолтър никога не казва на Сара колко пари дава за тези неща.
Вие с ректора сте много близки приятели, нали?
Доста.
Приятели сме и със съпруга й.
Сигурно е така, щом знаете комбинацията на сейфа
и тои няма нищо против да влизате в спалнята им.
Да...
Карай внимателно. Не бързай, може и да е хлъзгаво.
Да се махаме.
Джеймс...
Добре ли си, Джеймс?
Съжалявам, професор Трип.
Може би...
Когато видях това яке, което е било нейно...
Изглежда толкова самотно,
закачено така в гардероба.
А може би просто тази вечер съм малко тъжен.
Аз също съм малко тъжен днес.
Тъжен сте, защото жена ви си е отишла?
Хана спомена нещо по въпроса.
Много е сложно, Джеймс.
Трябва да си тръгваме.
Спокойно! Ти си добро куче, Поу! Добро куче...
Спокойно...
Добро куче!
Господи!
Мамка му, Джеймс!
Ти уби кучето на д-р Гаскъл!
Трябваше да го убия!
Можеше просто да го издърпаш!
Кучето полудя, професор Трип! Нападна ви!
Нападна ви!
- Не се побърквай, Джеймс!
Имате ли огледало?
Ще проверим дали диша.
Кучето е мъртво, Джеймс.
Мога да разбера кога едно куче е мъртво.
И какво ще правим сега?
Първо ще ми дадеш безобидния си капсов пистолет.
Хайде!
Професор Трип, какво ще правим...
... с това?
Опитвам се да реша как ще кажа
на ректора, че съм убил кучето.
- Вие ли?
Когато семейното куче е убито,
не е полезно да се признава, че го е убил един от студентите.
А полезно ли е да го е убил един от професорите?
Аз съм на трудов договор.
Почакай.
Още е топло.
С краката напред.
Огромен багажник!
Събира идеално една туба, едно мъртво куче и огромен сак.
Точно това каза и човекът, които ми я продаде.
Чия е тубата?
- На г-ца Словяк.
Може ли да попитам нещо за нея?
- Да, мъж е.
Значи приятелят ти е гей?
През по-голямата част от времето. Но понякога не е.
Какво има тук?
Прилича на...
Нашият стар приятел г-н ''Кодеин''.
Това ще излекува глезена ми. Искаш ли?
Не, благодаря. Справям се и без дрога.
И затова се разхождаш из двора на ректора с капсов пистолет.
Много си добре. Стабилен си като шибана скала!
Съжалявам, Джеймс. Не исках да го кажа.
Хайде да опитаме отново.
С огромно удоволствие ви представям писателят Куентин Моруд,
С огромно удоволствие ви представям писателят Куентин Моруд,
познат на приятелите си като Кю.
Аз...
... съм писател.
Писателят знае, че всеки има своята история.
Барманите, таксиметровите шофьори...
Всеки има идея, от която би излязла великолепна книга.
Всеки от вас също има идея. Но как от идеята става книга?
Къде е мостът, който води от брега на вдъхновението
към далечния бряг на истинското постижение?
Вярата!
Вярата, че вашата история си заслужава да бъде описана.
Вярата, че имате силите да я разкажете.
И вярата, че конструкцията, която сте изградили,
няма да се сгромоляса под вас.
Вярата, че когато стигнете до другия бряг,
там ще ви чака някои, които се интересува...
Връщам се след малко.
Грейди...
Пак получи пристъп, нали?
Онова...
Свърши ли?
- Почти.
Ще седнеш ли?
Какво ти е?
Нищо, изкълчих го...
Трябва да ти кажа нещо, Сара.
Нещо неприятно.
Тогава стани. Вече съм стара да се търкалям по пода.
Подай ми ръка.
Тази вечер...
- Знам какво ще ми кажеш.
Не смятам, че знаеш, Сара.
Естествено, ти обичаш Емили.
Тя е млада, красива, съпруга ти е и трябва да останеш с нея.
Няма начин, тя ме напусна.
Тя ще се върне.
Точно затова...
Ще махна бебето.
Няма да го родиш?
Няма начин...
Мислиш ли, че има начин?
Не мисля.
Но знам какво означава за теб...
- Не знаеш!
Майната ти! Не знаеш какво означава и има начин!
Вече приключват. Трябва да вървим.
Какъв е този пистолет?
Сувенир от Балтимор.
- Тежък е.
Мирише на барут.
- Капси.
Застреля ме.
Обичам те, Грейди.
Вратите бяха много шумни.
Наложи се да го изнесат навън.
Добре ли е?
- Да, пише авторски текст.
Носеха го към тоалетната, но щяха ли да стигнат навреме?
Тери Крабтрий и Джеймс Лиър.
Поредната ти грешка.
Чакай тук!
Имам нужда от превоз.
- Аз съм насреща.
Има обяснение.
Не можеше ли просто да го замери с обувка?
Антония, чуй ме...
- Тони. Вече съм си вкъщи.
Тони...
Съжалявам, че нищо не излезе между вас с Тери.
Приятелят ти...
Той е колекционер на странни създания.
За него това е навик.
В момента е емоционално нестабилен.
Защото кариерата му се проваля?
- Той ли ти каза?
Не е имал успешна книга от 5 години.
Всички в Ню Йорк го смятат за неудачник.
Но каза, че е сигурен в твоята нова книга,
и че тя ще го задържи на работа.
Че не си от онези писатели,
които пишат един бестселър и след това блокират завинаги.
Можеш да спреш тук.
Трябва да тръгвам. Отивам да спася Джеймс Лиър.
Мисля, че трябва да се прибереш у вас, Грейди.
Самият ти имаш нужда от спасяване.
Здрасти, Грейди!
- Как си?
Двоен ''Дикел'' с много лед. Ще седна там.
Двоен ''Дикел''.
Това само бира ли е?
- Предимно.
Разбрах, че вие двамата сте преровили личната ми аптека.
Къде са останалите? Сара и Уолтър не дойдоха.
Явно искат да се изтегнат на дивана с Поу.
Припаднал е!
- Написал е книга.
Знам, започна я през есента.
И я е довършил през зимната ваканция.
Добър ли е?
- Все още не.
Все пак ще я прочета.
Стига, Крабс! Той ми е студент, за Бога!
А и не съм сигурен, че е...
Сигурен съм, че е. В него виждам себе си.
Сигурно, но той е много по-сложен като личност.
А и тази вечер почти извърши нещо много глупаво.
Точно сега няма нужда и от сексуално объркване.
Точно това ще го оправи.
- Двоен ''Дикел'' с много лед.
Ула...
Благодаря, Ула.
Наздраве.
Господи, видя ли го?
Започни ти пръв.
Президент на клуба ''Прическа а ла Джеймс Браун''.
Боксьор - категория ''муха''.
Не, жокей е. Казва се Къртис Хардепъл.
Не е Къртис.
- Върнън Хардепъл.
Паднал е на състезание и конят го е стъпкал.
Пристрастен към обезболяващи.
- Пикае клекнал.
Живее с майка си.
- И има по-малък брат...
Който се казва Клодел.
Майка му обвинява Върнън за смъртта на Клодел!
Защото...
Защото...
Клодел е бил убит, когато гангстерът Фреди Носа
стрелял по любимия му кон.
Клодел спрял куршума с гърди.
Въпросният Върнън
е бил съучастник на гангстера.
Много добре!
- През цялото време ни е слушал.
Хайде, професоре! Ела да танцуваме!
Хайде!
В момента препрочитам ''Дъщерята на подпалвача''.
Прекрасна е, Грейди.
Естествена!
Изреченията ти сякаш са съществували винаги
и са чакали в Литературния рай ти да ги призовеш.
Благодаря.
- И посвещението ти ми харесва.
Но не съм толкова невинна, за колкото ме смяташ.
Дано това не е истина.
Имаме нужда от повече невинни между нас.
Това момче има нужда от една голяма ''Кока-Кола''.
Ще ви помогна.
- Ще се справим.
Ще се видим в колата.
- Ясно.
Дай ми ключа от багажника. Трябва да си взема нещата.
Няма да можеш, багажникът заяжда.
Добре...
Професор Трип!
Закарай Джеймс у тях и не тръгваи, преди да се оправи.
Добре, но къде да го закарам?
Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее Джеймс?
Знам само, че живее в апартамент.
Това е много странно.
- Джеймс е странен.
Леля му живее в ''Сюикли Хайтс''. Веднъж го карах до там.
Леля му дори не живееше там, а само работеше.
Раницата ми...
- Какво казва?
Иска си раницата. Онова зелено нещо, което винаги носи.
Сигурно я е оставил вътре.
Мамка му! В аудиторията.
Раницата ми!
Добре, закарай го у нас.
- Къде да го сложа?
В такова състояние е, че дори да го сложиш в гаража,
едва ли ще възрази.
Ако искаш да поговориш с някого, аз ще те чакам.
Трип, багажника! По-бързо!
Ще ти донеса багажа.
Тази кола твоя ли е?
Това е ''Форд Галакси'' от 1 966 г. Твоя ли е?
Да, това е моята кола.
- Глупости! Моя е, копеле!
Страхувам се, че грешиш.
- Глупости!
Кой е този?
- Разкарай се, Върнън!
Какво гледаш?
- Теб гледам, приятел!
Карай! Ще развалим купона!
Няма ли да тръгваме?
- Какво ти става?
И питаш!
- Хлапето беше в кома, Крабс!
Кой го докара дотам?
- Опитвах се да го успокоя!
Справи се като истински психолог.
- Грейди, спри!
Спри колата!
Какво иска тоя?
- Назад!
Излез от колата!
Заобиколи го!
Ще те спра!
- Няма да стане!
Върни се!
Какво става?
- Улицата е еднопосочна.
Карай!
Внимавай, пак е тук!
Сега какво?
- И на него ли му пишеш книга?
Защо не го прегазиш?
Това пък какво беше?
Скочи върху капака ми.
Чакайте ме тук.
- Че къде ще отидем?
Момент!
Професор Трип!
Сигурно сте тук заради раницата.
Аз съм Сам Тракслър.
Видях, че вътре има ръкопис, и когато се появихте...
'Любовен парад ' Малкото копеленце наистина беше написало книга.
Добра ли е?
- Не знам... Може би.
Това беше! Някъде в нощта
единредактор отМанхатън обикаляше улиците на Питсбърг
с известен писател в колата
и мъртво куче в багажника.
Професор Трип, онова за Ерол Флин наистина ли е вярно?
Че си слагал люта чушка на оная работа,
за да го направи...
За да направи изживяването по-силно за мадамата?
Откъде мога да знам, Тракслър?!
Четете биографията му, нали?
Истина е. Слагал си е там долу наи-различни неща.
Олио, оцет... Агнешко печено.
Гадно!
Когато се питах какво е открила Сара в мен,
а аз се питахдоста често,
винаги си припомнях факта, че тя обичада чете.
Четеше всичко и постоянно.
Беше пристрастена към писаното слово.
За мое щастие, аз произвеждах любимия й наркотик.
Това съпругата ви ли е?
Не, жена ми замина.
Какво точно правим тук, професор Трип?
Прибираме се по заобиколен маршрут.
Довиждане, професор Трип.
- Благодаря, че ме докара.
Реших, че точно в момента трябвада забравя за всичко.
Емили, Сара, откраднатото яке, мъртвото куче...
Трябваше да довърша книгата си. Започнахда пиша малка книга.
Някъде около 250-300 страници.
Но постепенно бе станала малко по-голяма.
А краятвсе се отдалечаваше.
Но книгата си имаше край. Бях сигурен.
Почти го виждах.
Джеймс...
Просто паднах от стола.
Аз те сложих на пода.
Благодаря ти.
- Помислих, че ще си глътнеш езика.
Тя явно много ти липсва.
А, това ли...
Просто пиша, облечен с него. Не е на Емили.
Сигурно зад него се крие история.
Така е, но историята не е много интересна.
Всичко това с този шрифт ли е?
Боя се, че да.
Пишеш доста голяма книга.
Хана се кълнеше, че работиш, но...
Но?
- Нищо.
Просто от ''Дъщерята на подпалвача'' мина доста време
и някои от нашата група смятат, че ти си...
Изчерпан?
- Блокирал.
Аз не вярвам, че писателите могат да блокират.
Няма майтап!
Да вдигна ли телефона?
- Ако обичаш.
Очилата...
- Благодаря.
Не си каза името.
- Кой?
Онзи на телефона.
- А какво искаше?
Искаше да знае дали живееш тук
и дали караш кафяв ''Форд Галакси'' от 1 966 г.
Ти каза ли му?
- Да.
Господи, Джеймс!
Помислих си...
Добро утро, момчета!
Добро утро, Джеймс.
Джими, Джими... Отивам да взема един душ.
Как се озовах тук снощи, професор Трип?
Никой не знае къде живееш. Хана те настани на канапето.
Преди това направих ли нещо?
Направих ли нещо нередно?
Застреля кучето на декана на факултета по английски
и открадна бисера на колекцията му.
По дяволите!
Скрий се веднага.
Добро утро.
Професор Трип?
- Да.
Снощи сте били в дома на Сара и Уолтър Гаскъл.
За какво става въпрос?
Някой е обрал д-р Гаскъл. И кучето му е изчезнало.
Снощи на партито видяхте ли някой подозрителен?
Не бих казал, че имаше някой особено подозрителен.
Искам да ви попитам и за един ваш студент - Джеймс Лиър.
Случайно да знаете как мога да се свържа с него?
Мисля, че имам номера му в кабинета си в университета.
Няма проблем, ще го намерим. Довиждане!
Ето те и теб! Нали снощи щяхме да говорим?
Имах...
- Професор Трип?
Чух какво каза.
- Кога е закуската, Трип?
Какво ще правим сега?
- Само момент... Ало?
Слава богу, че си там! Няма да повярваш какво стана.
Би ли изчакала, скъпа?
Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Къде отиваме?
Днес трябва да свърша някои неща.
Да се видя с жена си.
- Онази, дето те напусна?
Точно тя.
Мамка му!
- Тече ти кръв!
Сериозно ли говориш?!
Къде живееш, Джеймс?
Дори Хана Грийн
няма представа къде се намира апартамента ти.
Изритаха ме оттам.
Всъщност, не ме изритаха. Помолиха ме да си тръгна.
Зад това сигурно се крие история.
Така е, но историята не е много интересна.
Къде живееш сега?
На автогарата.
Не е чак толкова зле.
Познавам чистача и си държа нещата в един развален сейф.
Господи, Джеймс! Откога живееш там?
От 2 седмици.
Затова и нося пистолета - за самозащита.
Трябваше да кажеш на някого.
- На кого?
Не знам... На мен.
Историята наДжеймс беше идеална за фабула на слаброман.
При други обстоятелства
щяхда мупокажа границата междуразказ идеиствителност.
Но аз си имахдруги проблеми.
Домътна Гаскъл изглеждаше пуст,
което беше логично вразгара на конкурса.
Какво...
- Внимавай! Сокът е киселинен.
Умирам от жажда. Не знам какво ми става.
Имаш махмурлук, Джеймс. Какво мислиш, че ти става?
Връщам се веднага.
Знаех, че ще се наложи да поговоря откровено със Сара.
Но засегареших просто да направя един малъкжест.
Чувство за вина?
Как можа да ми затвориш, гъз такъв?!
Ужасно съжалявам, Сара.
Имах много проблеми.
- Уолтър е съсипан.
Някой е откраднал якето на Мерилин.
И Поу го няма.
- Чух.
Чу ли? Откъде?
Един 1 2-годишен полицай ми съобщи.
- Ти призна ли си?
Отпечатъците ти са из цялата спалня.
- Сериозно? Установиха ли го?
Шегувам се!
Виж, за снощи...
Има нещо, за което трябва да поговорим.
Искам да съм с теб.
Господи, Грейди! Това беше толкова прочувствено.
Наистина искам, Сара.
Сигурна съм, че го искаш, но това не е достатъчно.
Знам за какво говориш.
- Не, не знаеш.
Все още не съм взела решение.
За бебето?
- За него... И за теб.
Няма да ти дам карта, Грейди.
Налага се да се справиш с навигацията сам.
Защо колата ти е там? Кой е този?
Джеймс Лиър.
Какво прави тук?
Помагам му да се справи с част от проблемите си.
Извадил е късмет!
Май го прие доста добре.
Не намерих подходящия момент да и кажа.
Ще се повозим ли, Джеймс?
- Да.
Това ''хумболд'' ли е?
Може би.
- Лекарят го предписва на баща ми.
Глаукома?
- Рак на дебелото черво.
Господи, Джеймс...
Положението е скандално. Нашите живеят в малък град.
Къде?
- В Карвел.
Къде е Карвел?
- До Скрантън.
Не съм го чувал.
Пълна дупка. Три мотела и фабрика за манекени.
Баща ми работи там 35 години.
Баща ти е работил във фабрика за манекени?
Там се запознал с мама.
Тя пържела картофи в стола на фабриката.
Преди това била танцьорка.
- Какво е танцувала?
Каквото си поръча клиента.
Не каза ли, че майка ти е учила в католическо училище?
Падението не познава граници.
Нали обичаше да контролираш емоциите си?
Може би съм чакал да доиде подходящия момент.
Дойдох в родния дом на бившата си съпруга,
зада изясня нещата. Да кажа нещо подходящо на раздяла.
Да накарам Емили да се почувства по-добре.
Или може би аз да се почувствам по-добре.
Честно казано, не бях сигурен защо съм тук.
Някой е седнал на капака ти.
Как позна?
- Дупката е с очертанията на задник.
Искаш ли? Невероятни са! Невероятни!
Ако допушиш този джойнт, ще изядеш и кутията.
Може да е отишла другаде.
- Не, дошла е тук.
Ще я почакаме.
Междувременно искам от теб да се промъкнеш вътре.
Спокойно! Емили влиза оттам още от 1 5-годишна.
Ти не си много по-едър от нея.
Не се притеснявам. Просто се сетих какво има в колата.
В багажника...
Да, вярно...
Нека се опитаме да не мислим за това.
Благодаря ти.
Тук е много приятно.
Да, знам.
Чудесно е да се събудиш в такава къща на Коледа.
Връщам се след малко. Разполагай се.
Отивам да звънна по телефона.
Няма такова нещо като положително влияние, г-н Грей.
Всяко влияние е неморално. Целта на живота е развитието.
Ние сме на тази земя, за да разберем себе си напълно.
Човек трябва да живее пълноценно.
Да даде форма на всяко чувство и реалност на всяка мечта.
Седях между нещата й
и си мислех, че всъщност аз изобщо не познавам Емили.
С нея бяхме семейство,
но аз се чувствах у дома, само извън дома ни,
когато бях със Сара.
Ректорът, моля.
Можеш да се отървеш от изкушението само като му се отдадеш.
Устоиш ли, душата страда по това, което сама си е забранила.
Благодаря.
Сара, обажда се Грейди.
- Къде си?
В Киншип. Трябва да поговорим за нещо много важно.
Ти си в Киншип?
- Да, но не се обаждам за това.
Ти си при Емили.
- Тук няма никого. Аз просто...
Спасяваш брака си?
Сара, не съм дошъл тук,
за да се събера с Емили.
Това няма значение.
Ти сам трябва да решиш как искаш да живееш.
Ти не разбираш.
Сигурно, но и аз имам да ти казвам нещо.
Чуй ме внимателно, Грейди!
- Добре.
Не мога да те чакам.
Няма да те чакам, защото чакането може да продължи вечно.
Смятам да взема това решение сама.
Сбогом, Грейди.
Да се завръщаш...
Сигурно е ужасно да си бивша знаменитост.
Не говори така! Плашиш ме.
Ще работим и ще спечелим пари.
- Ще бъде забавно.
Здравейте.
Инфектирана е. Ще я почистя, но трябва да я види лекар.
Какво ще кажеш за един горещ шоколад с курабийки?
Благодаря ви.
- За нищо.
Това момче е твой студент, нали?
Той е добро момче. Просто е малко объркан.
Под твоя надзор ще се оправи.
Къде е Емили, Ханк?
Не знам дали мога да ти кажа, Грейди.
Няма да я тормозя.
Искам да й кажа, че съжалявам. Не се опитвам да я върна.
Нещата между нас не вървят от доста време.
Емили има усещането, че не си бил до нея.
Това нейно усещане не е от вчера, Грейди.
В момента тя е във Филаделфия на гости на Линда Ашби.
За Бога! Те са състудентки от ''Уелсли''.
Линда ви гостува цяла седмица.
- Тази Линда!
Напоследък не спя много.
Редакторът ми е в града. Опитвам се да довърша книгата.
Книгата...
Дано е наистина добра.
Прекарвам си чудесно, професор Трип.
Радвам се за теб, Джеймс.
Ако обичаш, остави тревата ми на мира.
Тя не е за аматьори.
Сърдиш ми се, нали?
Сърдиш ми се, защото убих кучето на гаджето ти.
Кучето беше на съпруга й.
И кой ти е казал, че тя ми е гадже?
Добре де... Ще ми се да не беше убивал кучето на гаджето ми.
С Поу може и да не бяхме като родни братя,
но тои не заслужаваше да бъде застрелян така безславно.
Обикаляш наоколо като някакъв призрак.
Сигурно за това всички в университета ме мразят.
Твоите състуденти те мразят,
защото си 10 пъти по-добър писател, отколкото те някога ще бъдат.
Разказите ми са тъпи.
Ти сам го каза снощи на приятеля си Крабтрий.
Не бях искрен. А и няма значение какво мисля аз.
Нито пък какво мислят другите. Повечето хора не мислят.
А ако понякога мислят, то не мислят за литература.
Книгите нямат значение.
За никого!
Не и днес.
''Дъщерята на подпалвача'' има значение.
Тя имаше значение за мен.
Тя е причината да се запиша в този университет, при теб.
Тя е една от причините да искам да стана писател.
В такъв случай, Джеймс, аз наи-искрено
и дълбоко съжалявам.
Къде отиваме?
- Ще те нахраня добре,
ще изпием по чаша кафе и после ще те закарам у дома.
Закарай ме сега.
- Какво?
Не съм гладен.
- Трябва да се храниш, Джеймс.
Ще си купя нещо от автомата.
- За какво говориш?
В автомата на автогарата има доста прилични сандвичи.
Най-добре ме закарай още сега, защото Карл ще ми заеме мястото.
Карл?
Няма значение.
- Намери маса, Джеймс.
Няма да позволя наи-талантливият ми студент
да се храни с някакви престояли сандвичи.
Няма да позволя той да спи на пеика на автогарата.
Влизай вътре! Аз идвам след малко.
К-А-Р-В-Е-Л.
Да, сигурен съм. Близо до Скрантън.
Няма такъв град?
Госпожо...
Точно в момента гледам един жител на Карвел, Пенсилвания.
Той ще се радва да чуе,
че хората от телефонната компания не подозират за родния му град!
Да не мислите, че в момента си измислям...
Съжалявам, грешката е моя.
Искаш ли?
- Не, благодаря.
Точно затова получаваш онези пристъпи.
''Пристъпи''?
Да не сме в пиеса на Тенеси Уилямс? Това не са пристъпи.
А какво са?
- Не знам.
Неразположения.
Просто се безпокоя за теб.
Безпокой се за себе си.
Къде отиваш?
Никъде. Продължавай да ядеш, връщам се след малко.
Добър вечер.
- Професор Трип? - Грейди.
Аз съм Фред Лиър. Това е съпругата ми Аманда.
Явно съм провалил вечерта ви.
- Отиваме на частно празненство,
но ни беше на път и успяхме да минем оттук.
Смятам, че ще е добре за Джеймс да прекара уикенда с родителите си.
Да, разбираме ви напълно.
Така...
Ще отида да го доведа.
Моля ви да ми простите прямия въпрос, Аманда,
но се чудя дали сте завършили католическо училище?
Моля?
Няма да отида с тях.
- В момента имам проблеми, Джеймс.
Аз също имам проблеми.
Знам, но трябва да завърша книгата си.
Аз дори няма да ти говоря.
И да не ти харесва, но те са ти родители.
Те не са ми родители.
- Какво?
Това са баба ми и дядо ми. Родителите ми са мъртви.
Това определено е баща ти, Джеймс. Приличате си като 2 капки вода.
За това си има причина.
Глупости!
- Затова баба ми ме мрази.
Затова спя в мазето.
Сред плъхове и каси ''Амонтилядо''.
Крият ме като изрод.
- Ти си изрод, Джеймс. Като мен.
Ти нямаш представа какво е!
Прав си, нямам представа. Но не мога да те съжалявам,
по простата причина, че не знам кои си.
Отговори ми на един въпрос: През последните 36 часа
каза ли ми поне едно нещо, което да не е лъжа?
Просто исках да поживея малко при теб.
Аз съм преподавател, Джеймс. Не съм мотел.
Благодаря ви, професор Трип.
Господи, Крабтрий!
Може ли?
Знам, че не биваше да я взимам, но я видях и не можах да устоя.
Няма проблем. Не мога да повярвам, че не съм я прибрал.
Крабтрий дали я е видял?
- Не знам, не ми се вярва.
Да я приберем.
- Трип!
Мамка му!
- Недей!
Не отивай, чакам те цяла нощ.
Поласкан съм, скъпа, но сега не е подходящият момент.
Да не прекъснах важно съвещание? Не си много добър домакин, Трип.
Ти ме заместваш успешно, Крабс.
- Просто импровизирам.
Къде беше, по дяволите?
- Разходих се с Джеймс Лиър.
Той уби кучето на ректора, нали?
- Какво?!
Полицаите мислеха, че е избягало, но д-р Гаскъл намери кървави петна.
Тери веднага разбра, че Джеймс не може да не е замесен.
Някой друг стигна ли до тези брилянтни заключения?
Въпрос на време.
- Ти не познаваш Джеймс!
Че кой го познава?
- Аз вече го познавам.
Прекарах известно време с него и прочетох някои от работите му.
Прочел си книгата му?
- Да.
Добра ли е?
- Изключително добра! Тя е...
Истинска е.
- Знаех си! Къде е той?
Изпратих го с родителите му.
- Какво?! С родителите му?!
Защо го направи?
При дадените обстоятелства така бе най-добре за него.
А може би така бе най-добре за мен.
Не успях да му помогна.
Да не повярваш!
Хана, къде закара Джеймс онзи път? Когато отиваше при леля си?
Да...
- Казах ти, в ''Сюикли хайтс''.
Какъв е адресът?
- Не знам, оставих го на ъгъла.
Обади се в университета.
- Секретариатът едва ли работи.
Но можеш да звъннеш на ректора.
- Може би...
Господи, Трип! Пак успя да объркаш всичко, а?
Това ли е?
- Не си го помисляй!
Не и без твое разрешение. Доста голяма книжка.
''Бакстър драйв'' 262. Има ги в указателя.
Аз ще карам.
- Аз ще карам.
''Любовен парад''. Хлапето има талант, усещам го с костите си.
Само с костите си?
И преди съм имал подобно усещане. Помниш ли?
Беше доста отдавна, но...
Как върви работата, Крабс?
Доста зле. Толкова зле, че те...
Гледат ме, сякаш вече не работя там.
Очевидно не отговарям на новите изисквания на фирмата.
Какво изискват?
Ами... Компетентност.
Тук е.
Нямаше никаква причина да се промъквам в къщата
народителите наДжеймс Лиър.
В главата ми беше само Сара. Но бяхме решили да спасимДжеймс.
Нямах представа откакво го спасявахме, защото бях сигурен,
че всичко, което тои ми надрънка, беше пълна измислица.
Има поне 30 прозореца. Как ще разберем къде е?
Казах ти, че го държат окован в мазето.
А може би нямаше значение.
Някои хора наистина имат нужда да бъдатспасени.
Роджърс и Харт?
- Да.
Това е Джеймс Лиър.
Какво правите тук?
Измъкваме те, Джими. Обличай се.
Страхотно местенце си спретнал! Кога се нанася капитан Немо?
И имаш наглостта да се подиграваш на халата ми!
Свещниците са от прабаба ми.
Не ми говори за семейството си! Ще те оставя тук!
Трябва да знаеш, че чух всичко за родителите ти.
Вярвам ти и затова сме тук. А сега се облечи.
Ще сложа същите дрехи.
- Прави каквото знаеш.
Толкова е скромен.
- И чувствителен.
Защо не оставиш хлапето на мира?
Тези книги са крадени от библиотеката.
Явно г-н Лиър го очакват сериозни библиотечни глоби.
Устата му не спира да мели.
Бих искал поне веднъж да съм сигурен, че казва истината.
Слушай!
''Вратата се отвори. Той се дотътри в стаята
като стар професионален боксьор - куцащ и съсипан.''
Дали пък не пише за някого, когото и двамата познаваме?
''Чак по-късно, в горчивата тъмнина на спускащия се мрак...''
Момчето има нужда от редактор.
''... този велик човек промълви:
Това няма значение. Нищо няма значение...
Момчето се шокира. Накрая то разбра,
че наи-тежките рани на неговия герои не се виждат с просто око.
Сърцето му...''
Какво за сърцето му?
''Сърцето му, което някога вдъхновяваше всички около него,
не можеше да вдъхнови и себе си. То биеше само по навик.
Биеше само,
защото все още можеше.''
Готов съм.
Добре ли си, професоре?
- Нищо му няма, Джеймс.
Да вървим, баба ти ще слезе.
- Може да възникне проблем.
Тя идва да ме проверява през половин час.
Ако не съм тук, може да извика полицията.
Ще сложим възглавници под одеялото и ще си помисли, че спиш.
Като в онзи филм, в който използваха 2 огромни парчета шунка.
Имам по-добра идея.
Лека нощ, принце мой.
Да се качим горе. Тук атмосферата е лоша.
Гостите май са се поразвихрили, след като излязохме.
Лека нощ.
Домътна Сара и Уолтър Гаскъл. В момента идвамата...
Ало?
- Уолтър?
Грейди?! Имаш ли представа колко е часът?!
Да. 20:1 5 ч.
Може би часовникът ми е спрял.
3.30 ч. сутринта е.
- Въпросът не търпи отлагане.
Какво има, Грейди?
- Влюбен съм в жена ти.
Моля?
Влюбен съм в Сара.
Пиешли в момента, професоре?
- Не.
Очаквамда те видя в кабинета си още в понеделник сутринта.
Опитах се да ти звънна,
но явно нещо не е наред... с телефона ти.
Един от студентите ни е изчезнал.
Родителите му открили мъртво куче в леглото му.
Вината е моя. Опитах се да ти кажа...
Точно в момента съм ти доста ядосана.
Но и Уолтър е ядосан. Вече се обади в полицията.
Те мислят, че Джеймс Лиър е отговорен за всичко това.
Нямаш представа къде може да е Джеймс Лиър, нали?
Вътре е.
А якето на Мерилин?
То е в колата ми...
Откраднали са ми колата!
- Я стига!
Снощи я паркирах точно тук.
- Сигурен ли си?
Разбира се!
А ето го и полицая-пубертет!
Аз ще се оправя с него. Ти доведи Джеймс.
Буден ли е?
На верандата има полицай. Този път няма да си отиде.
Същият ли е?
- Да.
Не се обиждай, професоре, но изглеждаш доста смачкан.
Прав е. Изглеждаш направо ужасно.
Ректорът...
Всичко е наред.
- Да.
Стабилно като шибана скала.
- Хайде, Джеймс...
Твоята книга...
Никак не е лоша.
Благодаря.
- За нищо.
Ще я публикувам! С подходящата намеса
от опитен редактор ще стане фантастична.
Чудесно.
А след като полицай Пубер е тук, очакваме и следващ шедьовър.
Отдавна никой не е писал наистина добър роман в затвора.
Спокойно! Ще измислим нещо.
- Аз съм спокоен.
И ти си спокоен, нали, професор Трип?
Малко се безпокоя, Джеймс.
Недей! Изобщо не ми пука дали ще ме изключат.
Сигурно го заслужавам.
Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
Професор Трип...
- Да, Джеймс?
Дори да ме вкарат в затвора,
ти ще останеш най-добрият учител, които някога съм имал.
Това ли имаме предвид,
когато им обещаваме либерално образование?
Уолтър няма да го обвини, нали?
- Скоро ще разберем.
След 2 часа има среща с полицията и родителите на Джеймс.
Тази сутрин беше доста изнервен.
Случайно снощи да си звънял у нас?
Напълно е възможно.
Случайно да помниш какво му каза?
Възможно е да съм му казал, че съм влюбен в теб.
Той ти е казал.
- Каза ми.
А ти какво му отговори?
- Че това не е в твой стил.
Какво ще правим сега?
Ще намерим якето.
И как ще го намерим?
- Мисля, че знам къде е.
Да помолим Хана за нейната кола.
Ключовете са на бюрото.
До книгата ти.
Не я дочетох. Заспах.
- Толкова ли е увлекателна?
Не е това. Просто...
- Просто?
Какво?
Ти винаги си ни учил, че писателят трябва да взима решения.
Книгата ти е прекрасна.
Направо е великолепна, но...
Но на места
е прекалено подробна.
Описваш целия произход на всеки един от конете,
състоянието на зъбите им и какво ли още не.
Може и да греша, но на моменти ми се струва,
че всъщност не взимаш никакви решения.
Никакви!
Мислех си дали няма да е по-добре,
ако не пишеше винаги
под влияние на наркотици.
Благодаря ти за съвета.
Може да се шокираш,
но аз не съм първият писател, които дръпва по малко трева.
Може и да се изненадаш, но една от книгите ми,
която написах ''под влияние'' спечели наградата ''Пен''.
Която също приех ''под влияние на наркотици''.
Дай да ти помогна.
Не го докосвай!
- Добре, аз ще карам.
Нека видя дали съм разбрал.
Джери Нейтън ти дължи пари и вместо тях ти дава кола.
Но колата не е била съвсем негова.
- А чия е била?
На Върнън Хардепъл.
- Дето седна на капака?
Някои от изказванията му ми го подсказаха.
Кои например?
- Например: ''Колата е моя, копеле!''
Намираме Върнън и намираме колата.
- И после намираме якето.
Господи! Как се досети, Трип?
Не знам.
Просто предчувствие.
- Или гений!
Хубаво е, че имам талант поне за едно нещо.
Внимавай.
Не гаси мотора.
Аз те познавам!
Двоен ''Дикел'' с много лед.
Ула...
Никога не забравям поръчки.
А аз никога не забравям Ула.
А мен помниш ли ме?
Върнън!
- Бягай, зайче! Има пистолет!
Кой има пистолет?
- Ти! Хвърли го!
Спокойно, Върнън!
- Защо те нарича ''Върнън''?
Защото е ненормален!
Сигурно вика на всички ''Върнън''. Хвърли пистолета!
Господи... Това е играчка.
Глупости! Познавам истинските пистолети от километри!
Не те лъжа.
- Господи! - Дай пистолета!
Ненормален ли си? Не виждаш ли в какво положение е гаджето ми?
Излез!
Добре ли си, зайче?
Бягай, Трип!
- Този пък кой е?
Недей, Върнън! Не стреляй!
Не стреляй!
- Скачай в колата, Трип.
Луд човек!
Мили боже!
Връщам си думите назад.
Застреляй го.
Ти, естествено, имаш копие.
Имам по-ранна версия на първата глава.
Ще се оправиш. И Карлайл е губил ръкописите си.
Губил ги е Маколи.
Какво е направил Хемингуей, когато ръкописите му изчезнали?
Не е могъл да ги възстанови.
Знам, че в момента не можеш да приемеш загубата,
но донякъде е вярно, че това е за добро.
Намекваш, че това е знак?
Донякъде.
- Знаците са по-изтънчени.
Нека изясним нещо:
Това, което издуха вятърът, беше единственото копие?
Страхувам се, че да.
А ти се опитваш да кажеш, че това е някакъв знак?
Да не си мръднал?!
- Недей!
Искам само да кажа, че понякога подсъзнателно
човек изпада в ситуация или сам създава ситуация,
чрез която да може да реши някой наболял проблем.
Така се решават проблеми.
- Знаеш ли какъв е проблемът?
Проблемът е в това, че са ти дали книжка.
Не беше ли ти опрял пистолет в челото му?
Той ми крадеше колата.
- Отговори ми с ''да'' или ''не''.
Добре! Стига толкова!
Станалото - станало! Да не говорим повече за това.
За какво се разказваше?
В книгата ти?
За какво се разказваше?
Не знам.
Понякога е доста трудно да определиш жанрово книгата...
Но се разказваше нещо, нали?
Ако не знаеш за какво се разказва, защо изобщо си я писал?
Не можех да спра.
Може ли да те попитам нещо, Върнън?
Момче или момиче?
Стига да прилича на нея,
изобщо не ми пука.
Нали ме разбираш?
Благодаря ти, Върнън.
- Няма проблем.
И още нещо! Престани да ми викаш ''Върнън''!
Якето, Трип!
Какво?
- Якето ни трябва.
Да, вярно.
Ула, това яке...
- Да?
Принадлежало е на Мерилин Монро.
Сериозно?
Тя е имала крехки рамене като теб. Малко хора знаят това.
Благодаря.
Твойта книга е била много шантава. Хайде, миличка!
Би ли ми обяснил какво направи?!
- Осъзнах се.
Честито!
Джеймс ще се надява, че и Уолтър Гаскъл се е осъзнал.
Уолтър няма да изпрати Джеймс в затвора.
В момента той е в кабинета си. Говори с родителите и с полицията.
Опитват се да намерят решение.
Най-малкото ще го изключат.
- Няма значение.
Много мъдро, професоре!
Радвам се, че ти възпитаваш децата на Америка.
Никой не може да възпита писателя. Казваш му това, което знаеш.
Учиш ги да откриват гласа си. Когато го открият, да го пазят,
защото само чрез него ще стигнат там, накъдето са тръгнали.
Разбира се много помага да знаеш накъде си тръгнал.
Помагам на студентите да открият своя глас.
И имам Сара.
Тези две неща направиха последните години поносими.
Джеймс вече няма нужда от мен. Той има теб.
Мен?
И какво да направя?
- Не знам, Крабс.
Винаги си бил много добър в импровизациите.
Трип...
Съжалявам.
Ще импровизирам...
Лично аз бях приключил с импровизациите.
Знаех какво трябвада направя - да открия Сара.
Знаех какво трябвада направя - да открия Сара.
Да яубедя, че вече съм избрал.
Че съм избрал още в момента, в които се запознахме.
А сега...
Тези, които са били с нас и на миналите издания на конкурса,
знаят, че ние имаме традиция.
Говоря за Пътя на сливите.
За местните писатели, които са успели да продадат
своите ръкописи на гостуващи издатели.
Тази седмица Сюзан Лаури от Северен Брадък
е намерила издател за детската си книжка -
''Най-самотната скарида''. Стани, Сюзан!
Много ми е приятно да обявя следващия автор,
защото тои е студент в нашия университет.
Нашият Джеймс Лиър, който завършва англииска литература,
е намерил издател за първия си роман.
Заглавието на романа е
''Парад на любовта''.
''Любовен парад''.
Ставай!
Според мен това момче е типичният извънземен.
Поклон, Джеймс!
Момче-чудо!
На последно място, но не и по важност...
Тери Крабтрий от ''Бартизан'' реши да публикува моята книга.
Критическо изследване на брака между Джо Димаджио
и Мерилин Монро и неговата функция като митологема.
Работното й заглавие е
''Последната американска сватба''.
Благодаря на всички и довиждане до следващата година.
Прегледах отново ''Дъщерята на подпалвача''.
Описанието на кипариса ме остави без дъх.
Благодаря ти.
Сара!
Ей, Тракслър...
Здрасти, професор Трип.
Друсаш ли се, Сам?
Само когато работя.
Мамка му!
Наистина ли?
Внимавайте, професор Трип!
Не паднах. Нито тогава, нито по-късно.
След като реката погълна моя безкраен епос,
След като реката погълна моя безкраен епос,
нямах повече "пристъпи"
Джеймс Лиър не бе изключен, нито отиде в затвора.
Крабтрий успяда го измъкне. Но той напусна и отиде в Ню Йорк,
за да подготвя романа си за публикуване.
Хана Грийн ще започне работа като младши редактор.
А Крабтрий... Е, Крабтрий си е Крабтрий.
Колкото до мен, аз загубих всичко.
Съпругата, книгата, работата.
Всичко, за което мислех, че е важно за мен.
Но най-накрая разбрах къде искам да отида.
Изнам кой ще ми помогне да стигна до там.
Subtitles: Lemmy