White Sands (1992) Свали субтитрите
Жена ти ли ти купи тая шапка?
Какво й е?
От нея ми се допикава.
Да застанем в кръг и да се облекчим, а?
-Здрасти.
-Здрасти.
Летяхме над клисурата и Каз видя тъмна точка.
Зрението ми е 20/15.
Пилотът съобщи по радиостанцията.
Той е индианец.
Аз съм Харолд Клайнмън.
Какво правите по тия места?
Ние сме любители-археолози.
Оставихме жените в Санта Фе. Търсехме древното Анастази...
Не "Анастази", а "Анасази".
Тук рядко намирате трупове, а?
Така си е.
-Какво мислиш, Бърт?
-Ами, мъртъв е.
Защо ще бие толкова път, за да се самоубие?
Ако е трябвало да носи нова шапка от жена си...
Ще разберем след аутопсията.
Здрасти.
Защо си довел туристи тук?
Исках да ги държа настрана от древното бойно поле.
-Рей Долзал.
-Делмар Блекуотър.
-Стой настрана от колата!
-Извинявай.
-Навахо?
-Апачи мескалеро.
Кръвожадните червенокожи копелета грабят от тая страна на Рио Брасос.
Бях си заплюл скалпа му.
Да прибираме трупа. Започва да мирише.
Ако искате още писалки, само ми се обадете,
правим ги с надпис по ваш избор.
Мамка му!
Нали няма да ги отбележиш
като доказателство?
-Какво спря колелото, Бен?
-Не знам.
Гравитацията ли?
Истински ли са?
-Да.
-Доста са.
Трябва да има хиляда долара, а?
Какво гледаш?
Кажи на мама, че скоро ще се прибера.
-Имам още малко работа.
-До скоро, тате.
Добре.
Обажда се шериф Рей Долзал от Торънс -
439-277.
Искам сведения за "Тандърбърд" модел 1990 г.
с регистрационен номер 26 СНС
39 N1J 121-2292.
Търсете ме на телефон 412-5607.
Ще ви бъда благодарен, ако побързате.
Ако федералните го идентифицират, може и да си го приберат.
И няма да се наложи да го отварям.
Куфарчето можеше да е с 20 хилядарки по-малко.
Никой не знае как сме го намерили.
Дали се е прострелял?
Едва ли ще те наградят, задето си толкова съвестен, Рей.
Дали е самоубийство?
Влакънца от килимче.
Ела да видиш.
-Било е грозно килимче.
-Ама много грозно.
Мотел "Лонгхорн Ранч".
Лонгхорн Ранч МОТЕЛ
Плати си за първата нощувка.
Имаше тлъста пачка.
Като я видях, направо оглупях.
Реших, че е стабилен.
Сега съм вътре с 63 долара.
Как се сетихте, че килимчето е мое?
Видяхте ли го да излиза?
Не съм го зървал, откак си плати.
Гледам да не си пъхам носа.
Този г-н Спенсър обаждал ли се е на някого?
Не и от телефона в стаята.
Само за 4 долара можете да звъните от стаята колкото пъти искате,
-но той не пожела да ги плати.
-Имаше ли кола?
Каза, че има. Не съм я виждал.
Обикновено стаите се почистват всеки ден,
но той си закачи табелката "Не ме безпокойте."
Видяхте табелката.
Щом иска спокойствие, няма проблем.
Вие ли боядисахте стаите, г-н Питърсън?
Не, един обратен от Албъркърки.
Аз съм далтонист.
-Тук май е имало пожар.
-Какво?
-Не пипайте нищо!
-Няма.
Мили боже, какво е ставало тук?
Боже.
Прилича на следи от зъби, нали?
Като че ли...
-От зъби ли?
-Поне така мисля.
Да ти имам развинтената фантазия.
Такъв си го натресохме с тоя труп.
Всички ни ще подлуди.
Отиде ми съботата пред телевизора.
Имал е проблеми. Скрил се е в хотел с $500 000.
Бил е уплашен, писал е на каквото намери...
Изгорил е дрехите си и е глътнал парченцето хартия.
Ако това се е случило сутринта, а той е умрял по пладне,
може би хартията още не е смляна.
Чревни газове. Смърди на глиганска пръдня.
Имаме две имена - "Гудман"
и дата върху хартия от сандвич...
Сигурно е среща.
"Норийн". Коя ли е тази Норийн?
По-кротко. Не се отказваш лесно.
Ще ми бъдеш длъжник. Няма да го забравя.
Репичка. Сега ли им е сезонът?
Стига, Бърт!
Ето и едно морковче...
Леблебия.
Това трябва да е маруля.
Ял е само салата.
Последната постъпка на един отчаян човек.
Норийн сигурно е била с него.
Може да е изяла един голям бургер с картофки,
Може Гудман да си е поръчал ябълков пай.
Започва да ми се изяснява.
Ще го наречем "Големия обяд."
Чакай, чакай!
Мамка му! Прилича на хартия.
От онези, в които увиват хамбургерите.
Разлага се цели 200 години. Написано е нещо.
-Какво?
-Едва се вижда.
Цифри?
-Да, цифри са.
-Мама му стара.
Това, че има 7 цифри, не значи, че е телефонен номер.
Номерът, който сте избрали, е изключен.
Може би номерът е в Юта.
Не е имал разговори извън щата.
А ако е използвал фонокарта, или е прехвърлил разговора?
Номерът...
-Какъв е кодът на Тексас?
-Кой от петте?
Ще звъниш до всичките 50 щата? От моя телефон?
А може би това е 6, а не 0.
Луд човек.
-Ало?
-Кой ви е номерът?
803-1424. А вие кой сте?
Г-н Спенсър.
-Един момент.
-Кой е на телефона?
-Кой е?
-Спенсър?
-Да. Кой е?
-Гудман. Къде се изгуби?
Щеше да се обадиш.
Имах неприятности.
-Закъсня с 4 дни!
-Знам. Вече всичко е наред.
Имах лични проблеми.
Решихме, че си се отказал.
-Защо да го правя?
-Не се прави на голям умник!
Може и да забравим за сделката.
Съжалявам, че се забавих.
В Таос има мотел "Качина Лодж." Бъди там утре в 8 ч. вечерта.
-На твое име ще има запазена стая.
-В 8 вечерта... Чудесно.
И донеси парите!
Разбира се.
Е?
Чакай! Колелото ми!
-Взе ли си пистолета?
-Да.
Ще се върна утре.
-Довиждане.
-Довиждане, скъпа.
-Пази се.
-Обещавам.
Довиждане!
Довиждане, Рей.
Не съм мислил, че...
Подай му бе.
-Какво има?
-Добър ден, сър.
Търсим шериф Рей...?
-Долзал.
-Рей Долзал. Знаете ли къде е?
Случило ли се е нещо?
Тук рядко намирате трупове, а?
Защо да се самоубива?
Самоубийство ли е?
Дали г-н Спенсър е звънял? Коя ли е тази Норийн?
Спенсър, къде се изгуби?
Закъсня с 4 дни.
ПАРКИНГ за ГОСТИ
Това вашата стая ли е?
Да.
Тъкмо почистих.
Добре.
Г-н Спенсър?
-Да?
-Извинете, че ви безпокоя.
На леглото!
Не мърдай!
Не мърдай!
Добре дошъл в Таос.
Дано не са белязани.
Иначе какво?
Я чакай малко!
Какво става? Какво правите?
По дяволите?!
Кротувай.
Студени ли са ми ръцете?
Можехме да вземем парите
и да те хвърлим на койотите.
Имаш късмет, че не сме престъпници.
Вдругиден да си в Санта Фе
в 18:00 ч. в бар "Ла Фонда".
Не идвай по-рано, но и не закъснявай.
И си купи нови дрехи.
-Ало.
-Здравей, скъпа.
-Къде си?
-Още съм в Таос.
-Ще остана и тази нощ.
-Всичко наред ли е?
Наред е.
Няма да успея да се прибера утре.
Може би във вторник. Ще се върна възможно най-скоро.
Здравей, Рей. Аз съм Грег Мийкър.
Добре дошъл в новата сграда на ФБР.
Сядай.
Обичаш ли снимки?
Аз направо ги обожавам.
Застинали моменти от времето. Напълно реални.
Но ако не знаеш какво е станало преди или след запечатания миг,
-значи не знаеш нищо.
-Къде ми е шапката?
Арти О`Браян. Или Спенсър.
-Той е мъртъв.
-Видя ли?
Няма начин да го разбереш от снимката.
Това са Гудман и червенокосата.
Гормън Ленъкс. Познаваш ли го?
-Не.
-Аз също.
Тази най ми харесва.
Парите бяха на ФБР, Рей.
Дал си половин милион долара на един непознат?
Какво си правил?
Опитвах се да идентифицирам един труп.
-С парите на ФБР?
-С каквото имах под ръка.
Добре.
Ще го приема от ченге. Ясна работа.
Нали сме колеги?
Какво знаеш за Арти О'Брайън... тоест Спенсър?
Арти беше "муле".
От време на време пренасяше пари на ФБР
и други подобни неща.
Но този път нещо се обърка.
-После се появи ти...
-И прецака всичко.
Не аз му пръснах мозъка.
Разбира се, че не.
Нека помислим как ще върнеш парите.
Какви ги говориш?
Пред правителството ти носиш отговорност за тях
от момента, в който реши да се правиш на благотворител.
Говори с твоя шеф да ти отпусне сумата за джобни.
А ако отида в Санта Фе
и кажа на Ленъкс, че сделката се отменя?
Мога да ви върна парите.
Това не е работа за аматьор.
Искате ли си парите или не?
Искаш да разбереш кой уби Арти?
Откажи се. Беше самоубийство.
Чакай малко.
Той има право, Грег.
Това е единствената ни възможност.
Помисли само -
мацките са го взели за Спенсър. Нямаме какво да губим.
-Съгласни ли сте?
-Добре. Иди в Санта Фе.
Трябва да се обадя на жена си. Сигурно се тревожи.
-Не може, Рей.
-Защо?
Ти си под прикритие.
Стандартна процедура.
Отсега нататък ще играеш по нашите правила.
-Спенсър имаше ли малко име?
-Да, наричаше се Боб.
Арти си викаше Боб.
-Боб?
-Да.
Аз мога да бъда Боб.
Ла Фонда
Какво казаха?
Кажи ми.
Хубави са, но излагат картини само на професионалисти.
Гормън Ленъкс?
Аз съм Боб Спенсър.
Здрасти, Боб. Откъде намери тая шапка?
-Нова е.
-Явно.
-Бихте ли ни извинили?
-Чакай.
-Боб, запознай се с...?
-Роз.
-Роз Кинкейд.
-Приятно ми е.
Боб е от Лос Анджелис.
Има колекция от произведения на западното американско изкуство.
-Нали, Боби?
-Да, да.
Излъгах те, Роз. Аз съм търговец на картини.
Боб ми е клиент. Ще го разведа из
местните галерии. Ще му препоръчам покупки.
Но искам да види твойте.
Ще го посъветвам да купи една.
-Ако се договорим за добра цена.
-Не, аз...
Художничка ли сте?
Ти ще кажеш.
-Продавате ли ги?
-Смешно е.
Да.
Какво правиш?!
Ами ако те види?
Това са нейните мечти. Не можеш да ги изхвърлиш!
Хайде, трябва да вървим.
Казах ти да не караш по улицата.
Добре.
Вдигни колелото и влизай вътре.
-Здрасти.
-Здрасти.
-Моли Долзал?
-Да?
Аз съм специален агент Флин, а това е агент Демо.
ФБР, "Вътрешни разследвания".
Трябва да говорим със съпруга ви.
Един от съседите ни каза, че работите тук.
Имаш ли пистолет?
Трябва да поговоря с господата.
Прибери се вкъщи и ме чакай.
Извинете, че ви безпокоим тук.
-Разследваме престъпления във ФБР.
-Мога ли да ви помогна?
500 000 долара изчезнаха от хранилище на ФБР.
Парите са улика по един случай. Подозираме, че мъжът ви е замесен.
-Наистина ли сте от ФБР?
-Да.
Знаем, че главният заподозрян в кражбата е имал съучастник,
и че съпругът ви е открил трупа на заподозрения и парите.
Сега шериф Долзал е изчезнал, а не можем да открием съучастника.
Рей се опитва да разбере кой е убитият.
-Ако се обади...
-Ще му предам, че сте идвали.
Само това ли?
Ето визитката ми. Нормално е да го прикривате,
но преценете сама - половин милион долара.
Това е твърде голямо изкушение.
Приготвят рибата в същата глина,
от която индианците са правели съдовете си преди 1000 години.
-Тревожиш се за парите, нали?
-Точно за тях исках да поговорим.
Те са на сигурно място. При моите.
Дали да не премислим нещата?
Извинявай, че момичетата са били малко груби.
Живеем във века на незабележимите подслушвателни устройства.
Нормално е да ни гони параноя.
Според мен доверието е в основата на всичко.
Ти ми повери твоя половин милион.
Доверие за доверие.
Лейн каза, че ще донесеш парите и ти наистина го направи.
Повечето хора не ми вярват.
Искал си да ме изпиташ?
Какво ти каза Лейн за мен?
Нищо.
А какво ти каза за мен?
Нищо.
Имаме само доверие. Повече не ни и трябва.
Не си те представях такъв.
В смисъл?
От думите на Лейн реших, че си някой изтупан отворко.
Умник с тежкарска походка
и мохерно пуловерче...
Но ти видях шапката и си казах:
"Мамка му! Забърках се с каубой!"
Щом не ти вдъхвам доверие, да развалим сделката.
-Ти ми връщаш парите...
-Напрегнат ли ти се струвам?
Отказах пушенето преди седмица.
Човек убивам за една цигара.
Нищо не правя както трябва. Нека се успокоим.
Да отпуснем.
Вложили сме по 500 хилядарки.
-Сега сме партньори и няма мърдане.
-Точно така.
Чакаме ли някого?
Да. Лейн.
-Лейн?
-Притесни се,
когато ти изчезна и не се обади. Реши, че си се изнизал.
Ето я и нея.
Здравей, скъпа.
-Отдавна ли чакате?
-Исках да изпотя Боби.
Къде изчезна?
Нали знаеш...
Можеше поне да се обадиш.
Да.
Ами...
Да седнем.
Когато Гормън ми каза, че най-накрая си се появил,
реших лично да се убедя.
Боях се, че нещо се е объркало.
-Явно съм грешала.
-Имах да уредя това-онова.
Гормън, дължиш ми комисионна.
Първо да приключим сделката.
Трябва да потвърдя превоза.
Не й позволявай да те притисне. Тя винаги постига своето.
И така...
Боб.
Кой си ти, всъщност?
Боб Спенсър.
-А другият е бил лъжлив?
-Очевидно.
Къде е сега онзи Боб Спенсър?
Мъртъв е.
Мъртъв?
Бихте могли да ме издадете,
но съм сигурен, че искате
сделката да стане, за да си вземете комисионната.
Така ли е?
Ало?
-Ти ли го уби?
-Има ли значение?
-Ти ли го направи?
-Не.
Всичко е уредено.
Лейн, ще ни повозиш ли?
-Аз също бих могъл.
-Аз ще карам.
Боби, защо да караш, като може да се возиш?
Това е едно от моите правила.
Обичаш ли хеликоптери, Боби?
Хеликоптери?
Ти седни отпред.
Това е Боб Спенсър.
Сложи си колана, Боб.
Г-н Ленъкс.
Подполковник Бедрозиън, Гормън Ленъкс.
-Партньорът ми Боб Спенсър.
-Здрасти, Боб.
Да влезем вътре. Тук е твърде шумно.
Идвал ли си в Белите пясъци?
Не.
Това всъщност не е пясък, а гипс.
Някакво праисторическо езеро.
За спомен, но не казвайте откъде ги имате.
Да се изнася пясък е незаконно.
За спомен от Белите пясъци.
Бих искал да проверя съдържанието на куфарчето.
Шумът на парите сбъдва мечтите.
Моля.
Господа, време е за бизнес.
Това са М-16.
Съвсем новички.
Пистолети.
"Барета" 9 мм с патрони бум-бум.
Пластични експлозиви.
Противопехотни мини.
Гранати.
А това е базука АТ-4 "Вайпър".
Тази красавица може да унищожи танк от 280 м.
Пробива броня с дебелина 30 см.
Ракетата се изстрелва със скорост 295 м/сек.
Армията я харесва, защото е лека, сигурна и лесна за използване.
Оръжейното списание я определи като най-добрата.
-Ще ви свърши работа.
-Впечатлен съм.
Армейски излишък? Остатъци от "Пустинна буря"?
Не, Боб. Това е последна мода.
-Работим с Военното министерство.
-Ще получите $500 000 сега
-и $500 000 при доставката.
-Няма да стане.
Цените малко се промениха.
-Какво?
-Искаме да платите $400 000 отгоре.
Това са пълни глупости.
Щом не ви устройва, няма сделка.
Хубаво, майната й!
Заслужавате да ви предам на властите.
Може да намажа и награда.
-Върнете ни парите.
-Невъзможно.
Имахме значителни разходи. Депозитът не се възстановява.
Става дума за $500 000!
Нещастни селяндури!
Защо не си седнете на тлъстите пенсии в Лас Крусес?
Търговци на крадено оръжие от най-висок ранг.
Повдига ми се от такива като вас!
Губим си времето.
-Майната им!
-Чакайте!
Това е глупост!
Променихте правилата. Как очаквахте да реагираме?
400 000 долара не са джобни пари.
Беше неизбежно и непредвидимо.
Искате да приемем на доверие, че цената се е повишила,
а дори не ни давате възможност да ви повярваме.
Прехвърляте ни всичките си разходи.
Ето какво ще направим.
Ще поемем $150 000 от сумата.
Това означава, че при доставката ще ни дължите $750 000.
Браво, Боби. А сега би ли ми обяснил
откъде ще намерим още $250 000?
Това е твоя грижа. Нали си печен?
Ти си човекът с парите.
Ако имах парите, ти нямаше да ми трябваш, нали?
Г-н Спенсър не е в стаята си. Ще оставите ли съобщение?
В неговата стая ли звъните?
-Боб Спенсър.
-Да, г-жо.
Кажете ми номера на стаята му.
-Не мога. Ще оставите ли съобщение?
-Не.
-Лека нощ.
-Лека нощ.
Ще го изчакам в стаята му.
-Невъзможно.
-Аз не съм коя да е!
С Боб Спенсър
сме много близки.
-Трябва да ме разберете...
-Не мога да ви помогна.
Някакви съобщения за Ленъкс от стая 306?
Не, сър.
Г-н Спенсър,
една жена искаше да ви изчака в стаята ви.
Надявам се, че си привърженик на безопасния секс.
До утре.
Каза, че името й е Норийн,
-Как изглеждаше?
-Току-що сте се разминали.
-Червенокоса, около 25-годишна...
-Благодаря.
-Не те бива за тая работа.
-Просто ти пазим задника.
Аз съм от ФБР. Работя за Мийкър.
Не ме предупреди за Лейн! Не ми каза за Норийн!
Сигурно те е сбъркала с някой друг Боб Спенсър.
Вече знаеш каква е сделката.
Половината работа е свършена.
-Лейн е готино парче, а?
-Как така само половината?
Използвате ме за примамка, за да пипнете Ленъкс.
Не съм те лъгал. Просто не съм казал всичко.
Ако решиш да се откажеш, няма проблеми.
Ще докладвам, че не можеш да възстановиш парите.
Няма да се откажа! В кърпа ни е вързан.
Но без повече лъжи!
Добре.
Истината е,
че от 5 години се опитвам да арестувам Ленъкс
Отне ми 18 месеца да внедря Арти и изведнъж всичко рухна.
-Арти е бил агент на ФБР?
-Един от най-добрите.
Дали Лейн го е убила?
Той се самоуби. Концентрирай се.
-Трябват ми още $250 000.
-Моля?
Снабдителят качи мизата.
Очакваш да ти ги дам, след като загуби половин милион?
Случаят е твой, нали?
Вече поех достатъчно рискове.
Ако не осигуря парите, Ленъкс ще почне да ме подозира.
А на мен от ФБР ще ми се изсмеят в лицето.
Откъде да намеря парите?!
Г-ца Бодийн е много добра в набавянето на средства.
Много е добра.
Ще получи комисионна, задето ме свърза с Ленъкс.
Колко? Пет хилядарки? Ако набави $250 000 за сделката,
ще вземе около $100 000.
Сигурен съм, че ще се съгласи.
Тя обича да живее опасно,
да съблазнява мистериозни типове като Арти.
И като теб.
Не е задължително да преспиваш с нея.
Просто гледай да я убедиш.
-За каква сума става дума?
-$250 000.
С Боб вече рискувахме един милион.
Щяхме и сами да се справим,
-но снабдителят качи цената.
-И ето ви при мен.
Трябват ни още $250 000 и Боб...
Какво?
Боб реши, че този път може би ще искаш да участваш в сделката
срещу по-солидна сума.
Не участвам в подобни сделки.
Но ще ни свържеш с подходящ човек
-срещу комисионна, нали?
-Май коментираш моралът ми?
Извинявай, но умиротворителните войски на правителството
колят хората, на които помагаш.
Хуманитарните помощи едва ли ще променят нещо.
Откога те е грижа за невинните хора?
Искам да кажа,
че освен помощи
е нужна и човещина.
Още малко и сам ще си повярва.
От кого купувате?
Ако ти кажа, може да отидеш
при него и да ни отрежеш.
Ако си от хората, които участват в такива сделки, разбира се.
Ще ти дадем 10 от сделката.
Твоят дял ще е $125 000.
Ще получиш необходимите гаранции, за да застраховаш себе си
и своите приятели от стария хитрец Гормън Ленъкс.
Моите приятели...
-10 от цялата сделка?
-Точно.
На каква цена купувате оръжието?
1 250 000 долара.
После ще го продадете на вашите борци за свобода за 3 милиона.
Искам 10 от продажбата.
$300 000. Така е честно, нали?
Едва ли те е грижа дали е честно, но много мило, че попита.
Обичам да бъда откровена с бизнес-партньорите си. А ти?
Аз вярвам в парите, г-це Бодийн.
Щом ги имате, ще бъда вашият най-добър приятел.
С бизнеса дотук, Лейн.
Време е за чукане.
Ще организирам парти.
Един от вас трябва да ми помогне да убедя приятелите си.
Бих останал тази нощ, но...
Налага се да отида в Ел Пасо и да уредя превоза.
Сигурен съм, че Боб ще остане
и ще се погрижи за всичко.
Боб?
-Боб, ключовете.
-Да.
-Не, благодаря.
-Благодаря.
И така, кой уби Боб Спенсър?
Не съм казвал, че е убит, а само, че е мъртъв.
Тогава, как е умрял?
Самоубийство.
Не е задължително да бъдеш откровен с мен,
въпреки че интимността го изисква,
а ние сме близки, нали?
От момента, в който те приех като Спенсър,
сме дори прекалено близки.
Виж какво...
За теб това може да е игра,
но ако Гормън разбере, че не си Спенсър...
Би било по-добре да знам кой си всъщност.
Приеми, че съм като Боб или дори съм самият той.
-Това устройва и трима ни.
-Май ми се подиграваш.
Няма такова нещо.
При други обстоятелства
бих могъл да бъда грижовен съпруг и баща.
Същият човек, но с друг живот.
Кой от двамата ме привлече?
Не знам.
И трябва да ти се доверя?
Да.
Поне един от двама ни трябва да бъде откровен. Е, аз съм.
Казваме истината, нали?
Тогава ми кажи
какво има между теб и Ленъкс?
Това е стара история. И е без значение.
Повярвай ми.
Кафе?
Да, благодаря.
Благодаря.
Лейн, бих искал...
Бих искал отношенията ни
-да си останат делови.
-Засега или завинаги?
Не се забърквай с мен.
След като приключим сделката,
аз ще изчезна.
Не бях срещала мъж като теб.
Ти си честен...
Дори когато лъжеш.
-Г-це Бодийн, на телефона.
-Кажи им да се обадят по-късно.
Как си?
-Здравей, Лейн. Страхотно парти.
-Благодаря.
Занеси го отпред.
-Идвате ли?
-Разбира се.
Здравей.
Радвам се да те видя.
Худаво.
Искам да ви покажа нещо.
Едно писмо.
От него ще получите представа пред какво сме изправени.
Ето химикалка.
Обичаш ли конете?
Не особено. Този изглежда добър.
И наистина е такъв.
С него ще участвам в родеото.
Не си от жените, които ходят на родео.
Не ме познаваш.
Подръж го.
Хубав е.
Има ли антикварна стойност?
Не знам. Гормън ми го даде. Може и да е менте.
Как така ти познаваш Спенсър, а Ленъкс - не?
Спенсър сам дойде при мен.
Беше долнопробен мошеник. Каза, че има много пари.
Уредих му среща с Гормън, за да ме остави на мира.
Бяха си лика-прилика.
И взе комисионнна за това?
Виж как живея.
Такъв стандарт не се поддържа с комисионни.
Не, но с тези $300 000 от сделката
могат да се купят много персийски килими.
С Ленъкс си играете играта,
повличате със себе си някой като Спенсър.
Може би сте го мамили.
Вероятно лъжете и мен.
Натрупвате пари, а после се биете в гърдите,
че ви интересуват само благородни каузи.
Всички пари от сделките давам на хора в нужда.
-300 000 ще направят много добрини.
-Колко благородно!
-Не е нужно да ти се оправдавам.
-Не е,
но между теб и Ленъкс разликата е много малка.
Понякога и това стига.
Искаше да знаеш за мен и Гормън.
Ще ти кажа.
Бях наивно 20-годишно момиче,
а Гормън бе най-сексапилният мъж, когото бях срещала.
Беше умен, опасен...
Ужасно ме възбуждаше.
Имах пари, попечител... Но бях отегчена до смърт.
Един ден се прибра,
опря ми пистолета и натисна спусъка,
за да види изражението ми, като разбера, че не е зареден.
Защо си още с него?
Гормън е като вирус.
Заразиш ли се, то е завинаги.
Сега и ти си заразен...
Но вече не си отегчен, нали?
Няма смисъл да продължавате.
Случаят е приключен.
Арти открадна парите от ФБР и сега е мъртъв.
Според теб какво е станало?
Арти беше преуморен.
Нуждаеше се от психиатър.
В един момент е изгубил контрол и е откраднал парите.
Разбрал е, че сте по петите му, уплашил се е и се е самоубил.
Много ни помогна.
Благодаря.
-Благодаря.
-Няма защо.
-Жив и здрав.
-Ще се видим.
Заеми се с отвличането.
-Ще се наложи да идем до Денвър.
-Ами шериф Рей?
-Не се тревожи за него.
-Добре.
Химнът! Родеото започва.
Ето го и първия ездач.
Внимавай, Джес Франк!
Дано не е пострадал сериозно.
Смелостта му е достойна за уважение.
А сега, да аплодираме нашите клоуни и бикоборци.
Хубава работа вършат тук, в Ню Мексико...
Трудно бих паднала от седлото.
Ще ида да запазя места.
Ще получа ли целувка за късмет?
Благодаря.
-Среща при пикапа.
-Да.
Получихме целувка, Блейд.
Ездачите на бикове бяха страхотни.
Ако сте се забавлявали, нека ги аплодираме.
От бикове
отиваме до бурета.
Добре дощли на дамите.
Всички сътезатели с бурета.
Извинете ме.
Всичко е уредено за четвъртък.
Тя е печелила състезания в цяла Америка.
Това е краят на първата обиколка.
И след последната обиколка
те летят към финала.
Ето го и следващия участник...
Търси се г-н Боб Спенсър.
Боб, ако ни чуваш,
-търсят те на изхода.
-Връщам се веднага.
Да поздравим следващия участник...
Това е Сали Принц...
Ето я...
Здравей.
-Аз съм Боб Спенсър.
-А, да. Госпожице!
-Момичето искаше да говори с вас.
-Благодаря.
Здравей.
Не търся вас.
-Ти ли си Норийн?
-Да се разкараш...
Ти си търсила Боб Спенсър в хотел "Ла Фонда".
-Почакай!
-Внимавай.
Искам само да поговорим. Изслушай ме.
-Мога да помогна.
-Не си ли от ФБР?
Не съм.
-Не си ФБР?
-Не съм!
Тук не е безопасно.
Колата ми е на паркинга - бял "Фолксваген".
-Следят ме.
-Кои?
Федералните. Искат си парите.
Знаят къде са.
Казаха ми, че ако намеря Боб, ще ме оставят на мира.
Боб обича да гледа родео...
-Боб е мъртъв.
-Боже мой.
Сигурна ли си, че бяха от ФБР?
Знаех си, че нищо няма да излезе. Казах му да върне парите.
За какво говориш?
Преди 10 дни приятелят му дойде
и каза, че има план как да разкарат ФБР.
Да останем заедно и да задържим парите.
Как се казваше?
Идеята не беше на Боби. Той не искаше парите,
а само да бъдем заедно.
-Името на приятеля му!
-Не го знам!
Тук някъде имах снимка на нас тримата.
Сигурно е останала в колата.
Чакай, Рей!
ФБР, "Вътрешни разследвания".
Само ще ви зададем няколко въпроса.
Да се повозим.
Леко.
-Дай ми ключовете!
-На таблото са.
Какво има? Къде е Боб?
Чакай поне да отвържа коня!
Труден си за откриване. Претърсихме целия щат.
Не очаквахме да се появиш като Боб Спенсър.
Може би ти си съучастникът на Арти.
Преди 4 месеца значителна сума
изчезна от едно хранилище на ФБР.
-Да ти звучи познато?
-Не знам за какво говорите.
Не е нужно да отговаряш.
Много въпроси нямат отговор.
Караме те в полицията.
Няма да ти трябва адвокат, освен ако не криеш нещо.
Какво прави тоя?
Пусни го да ни изпревари.
Какви ги върши?
Внимавай!
Момчета, да не сте пияни?
Какво се е случило?
-Къде е Гормън?
-Не знам.
Изхвърча с пикапа, без да каже нито дума.
Искам да разбера какво става.
Ти дори не знаеш кой съм.
Казвам се Рей Долзал и съм ченге.
Опитвах се да разбера кой е убил Боб Спенсър.
Съжалявам.
Докарай колата!
Докарай колата!
Върна се.
Рей?
Добре ли си?
Кой уби онова момиче?
-Трябва да кажем на някого.
-Мога да те предпазя.
Не ме предпазвай.
Ти ме интересуваш. Нито Ленъкс, нито ФБР.
Интересуваш ме само ти.
Желая те.
Аз съм женен, Лейн.
Ще се върнеш ли при жена си?
Трябват ли ти пари?
Ще ти дам.
Ще платиш на федералните, за да те оставят на мира.
Ще ти дам парите.
Боже!
Да, да...
Да!
Божичко, да!
Наведи се.
Да, благодаря!
Боже...
Не си го и помисляй!
И онези двамата на родеото ли бяха от ФБР?
Бюрото е голямо. Човек никога не знае.
-Може ли поне да се облека?
-Ти си убил Норийн и Спенсър!
Хайде, застреляй ме!
Предумишлено убийство на агент
ще ти реши ли проблема?
Първата ми грижа беше планирането на операцията.
-Излез навън, Лейн.
-Добре съм.
Изчакай ме в колата.
Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
-Изчука ли я вече?
-Парите са били крадени.
Вашингтон нямаше да ме финансира затова ги взех назаем.
Арти превъртя заради разследването.
Затова го уби и остави парите, за да му прехвърлиш вината?
-Не, само му казах истината.
-Твоята истина.
Ще си обуя панталоните.
Боже.
Рей...
Това много ще ти хареса.
Когато най-накрая открих Арти,
той се беше скрил в мотел "Лонгхорн Ранч"
и чакаше Лейн да го свърже с Ленъкс.
Планът ми се обърка. Просветли му се.
Той реши, че съм дошъл да го спасявам.
Заведох го в онази пустош и му казах истината.
Жена му Керън знае,
че той чука Норийн и Лейн.
-Не ти вярвам!
-Попитай я!
Попитай Лейн кой я е чукал преди теб!
Казах на Арти, че животът му е безсмислен.
Че и двамата сме загазили
и няма измъкване.
След това
му дадох пистолета и му казах: "Ти си пръв, приятелю."
И той се застреля.
-Върнах се в града.
-Арестувам те за убийство.
Мислиш, че ще ти повярват? Я да огледаме картинката.
Провинциално ченге, което е откраднало пари от ФБР,
разправя врели-некипели за уважаван федерален агент
с перфектно досие.
Нямаш нищо срещу мен.
Арти е мъртъв. Норийн те посочи като съучастник
и също е мъртва.
Имаш само една снимка, каубой.
Това е нищо.
Просто поредната снимка.
Ако ти помогна да пипнеш Ленъкс?
Ще бъдеш герой и ще се върнеш при жена си.
Ще кажа, че Арти е откраднал парите и ние с теб сме разнищили случая.
Нямаш друг избор.
Трябва да знам какво си решил.
Ще бъда тук и ще те чакам.
Лейн?
Защо си тук?
-Виждал ли си Лейн?
-Не. Добре ли си?
Ела да ти покажа нещо.
Представяш ли си? Забавляваха се през работно време.
Ето за какво отиват парите на данъкоплатците.
Доброто винаги побеждава.
Да видим колко знаят. Качвай се.
Най-важното ми правило е:
"Не позволявай да те изнудват."
Сега е твой ред.
-Разочароваш ме.
-Аз работя за ФБР.
Не е вярно. Знам кой си.
Обадих се тук-там.
Знам всичко за Мийкър и малката му измама.
Аз съм от ЦРУ.
Мийкър нищо не знае! И с пръст не може да ме пипне!
Официално, аз дори не съществувам.
Не мога.
Облагата е моята награда.
Най-безкористният начин да служиш на Бог и Родина.
Не!
Какво ти става? Аз ги доведох.
Само те могат да свържат Арти и парите с теб.
-Никой няма да знае.
-Аз ще знам.
Така ли?
Сега сме партньори. Аз действам, ти плащаш.
Ще влезем в историята.
Няма значение на чия страна си. Важното е да има заблуда.
И да си създаваш врагове, когато нямаш такива.
Целият скапан свят рухва.
Да живеят мира и свободата!
Демокрация навсякъде.
Как ще поддържаме военната индустрия без врагове,
ако няма някой гладко избръснат шибаняк
със сипаничаво лице, който да ни диша във врата?
Да заплашва живота ни?
Работата ми е да
накарам другата страна да продължи битката.
Без значение коя, стига в момента официално да не я поддържаме.
Но това теб не те засяга.
По-важното е, че осигури парите.
Помогна ми, когато имах нужда.
Да вървим. Имаме уредена среща за утре.
Не.
Разкарай се! Ти си откачен!
Никъде няма да ходя с теб!
Къде са парите на Лейн? Трябват ми.
Къде е тя?!
Тук нямаш никакъв шанс. Аз държа всички козове.
Ще разменим Лейн за парите.
Тя каза, че са в теб. До утре.
Зарови ги, ако искаш.
Лейн?
Лейн!
Идвал ли си в Белите пясъци? Това не е пясък, а гипс.
О, не! Не отново!
Сега ще се повозим.
Чувал съм, че ако я махнеш бързо, е по-безболезнено.
Мамка му! Мръсно копеле!
След 5 секунди ще осъзнаеш,
че можеш да се измъкнеш, само ако ми помогнеш да пипна Ленъкс!
Познай, Грег. Ленъкс е агент на ЦРУ.
Глупости!
Кой ти каза?
Голяма работа. И да е забъркан с Арти,
това няма да те спаси. Започваш да губиш контрол.
Също като Арти.
А и двамата знаем как свърши той.
Колкото по-далече стигаш, толкова по-трудно е да се върнеш.
Слушаш ли ме, Рей?
Снощи се обадих на ФБР във Вашингтон.
Казах, че съм съучастник на Арти и ще ги чакам тук с парите.
Нещо не схващам.
Ленъкс уби двамата федерални, които ме мислеха за съучастник.
Сега всеки би могъл да бъде този съучастник, нали?
Всеки.
-Дори ти.
-Чакай!
-Не го прави!
-Казах да пратят само един човек.
Първата ми грижа беше планирането на операцията.
Нищо няма да излезе, откачено копеле!
Имаш избор, Грег.
Би могъл да обясниш всичко на приятелите си от ФБР.
Може и да ти повярват - нали си уважаван федерален агент
с перфектно досие.
Или би могъл да го убиеш и да избягаш с парите.
Ти обичаш да имаш избор.
Радвам се, че ме разбра.
Къде е Лейн? Имахме уговорка.
На края на пътя. При входа.
-Нямаш ми доверие, а?
-Къде са парите?
Там вътре.
-Защо са чак там?
-За да имам шанс да избягам.
Как може да си такъв циник?
Нали беше отказал цигарите?
Явно нямам достатъчно воля.
Сигурен ли си, че парите са в куфарчето?
Мислех, че взаимното доверие е в основата на всичко.
Натъжаваш ме.
Някой ден може пак да се видим.
Тая работа не е за мен.
Това са шашмите на бюрокрацията.
И те, и аз действаме по план и всичко върви гладко.
Така работи ЦРУ.
Добре са го измислили. Свежда корупцията до минимум.
Ще тръгна, докато си вътре.
Знам.
Рей!
Рей!
Никак не е смешно!
Кой още е отвън?
Чух изстрели. Мъртъв е, нали?
Да.
Е, всичко свърши.
Можеш да върнеш парите на дарителите
или да намериш кауза, в която наистина вярваш.
Мислех, че съм я открила.
-Влюбен ли си в жена си?
-Да.
А в мен?
Бих могъл да бъда.
-Това твое ли е?
-Нова шапка.
-Моли ми я подари за рождения ден.
-Моли...
Да видим.
Отива ти.
Пази се.
Намерихме парите в багажника на колата.
-Половин милион долара.
-Открихме и стъпки към дюните.
Не!