When Harry Met Sally (1989) Свали субтитрите
BeTTeR movies
BeTTeR movies представя
един филм на Роб Райнер
Били Кристъл
Мег Раян
КОГАТО ХАРИ СРЕЩНА САЛИ...
участват още Кари Фишер
Бруно Кърби
асоцииран продуцент Нора Ефрон
Адаптирана музика и аранжименти Марк Шайман
Специални музикални изпълнения и аранжименти Хари Коник младши
Костюми Глория Грешам
Копродуценти Джефри Скот Стийв Николайдес
Разпределение Джейн Дженкинс Джанет Хиршенсон
Редактор Робърт Лейтън
Художник на продукцията Джейн Муски
Оператор Бари Зоненфелд
Продуценти Роб Райнер Андрю Шайнман
Сценарий Нора Ефрон
Режисьор Роб Райнер
Седях си с моя приятел Артър Къркланд в един ресторант.
Кафетерията Хорн & Хагарт.
И когато през вратата влезе това прекрасно момиче аз се обърнах към Артър
и казах: "Артър, виждаш ли това момиче? Ще се оженя за нея."
Две седмици по - късно вече бяхме женени.
И сега след повече от 50 години,
ние все още сме женени.
~ Очевидно е
ЧИКАГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 1977
~ любовта ни е тук за да остане.
- Обичам те. - Обичам те.
~ Не за година.
~ А за винаги.
~ О, радиото и телефона...
~ И филмите, които познаваме
~ са може би само изтляващи прищевки...
Здрасти, Сали. Сали, това е Хари Бърнс.
- Хари, това е Сали Олбрайт.
- Приятно ми е.
- Искаш ли да караш първи?
- Ти вече си зад волана. Започни ти.
Багажникът е отворен.
- Обади ми се!
- Ще ти се обадя веднага щом пристигна.
- Обади ми се отнякъде по пътя.
- Ще ти се обадя дори преди да тръгна.
- Обичам те.
- Обичам те.
Съжалявам.
- Вече ми липсваш. Вече ми липсваш.
- Липсваш ми.
- Чао.
- Чао.
~ С времето скалите могат да се заоблят.
~ Гибралтар може да потъне.
~ Те са направени просто от глина.
~ Но
~ любовта ни е тук завинаги.
Изчислих, че ни предстои 18 часово пътуване, което прави шест смени по три часа.
Или, ако предпочиташ бихме могли да се сменяме на определени разстояния.
Има...Има карта на сенника,
на която съм отбелязала местата където бихме могли да се сменяме.
Грозде?
Не. Не обичам да ям между яденетата.
Ще сваля прозореца.
Защо не ми разкажеш историята на живота си.
- Историята на живота ми?
- Ами имаме да убием 18 часа до Ню Йорк.
Историята на живота ми няма да стигне дори да излезем от Чикаго. Още нищо не ми се е случило.
- Затова отивам в Ню Йорк.
- И нещо ще се случи?
- Да.
- Например какво?
Например ще посещавам курсове по журналистика.
За да можеш да пишеш за нещата, които се случват на другите хора.
- Това е само една гледна точка.
- Представи си, че нищо не се случи.
Представи си, че никога никого няма да срещнеш, че никога няма да станеш нещо,
накрая умреш и никой няма да забележи отсъствието ти цели две седмици докато миризмата не те издаде.
- Аманда спомена, че имаш тъмна страна.
- Това я привлича в мен.
- Тъмната ти страна?
- Разбира се. Защо, ти нямаш ли тъмна страна?
Знам, ти сигурно обграждаш своето "аз" с малки сърчица.
Имам толкова тъмна страна, колкото всеки друг.
О, така ли? Когато си купувам книга, винаги първо чета последната страница.
Така, ако умра преди да я дочета ще знам как свършва.
Това, скъпа моя, е тъмна страна.
Което не означава обезателно, че си задълбочен. Всъщност, да, в основата си съм жизнерадостна личност.
- И аз.
- Не виждам нищо лошо в това.
Не, ти си твърде заета да бъдеш щастлива. Някога мислила ли си за смъртта?
- Да.
- Да бе, сигурно. Мимолетна мисъл
прекосила съзнанието ти. А аз мисля за това с дни.
И това прави ли те по-добър човек?
Виж, когато се случи най-лошото, аз ще съм подготвен, а ти - не.
И междувременно ще си прецакаш живота в очакване на най-лошото.
- Грешиш
- Не греша. Той иска тя да си тръгне.
- Затова я качва на самолета.
- Тя не иска да остане!
Разбира се, че иска да остане! Ти кого би предпочела? Богарт или другия?
Аз не бих искала да прекарам живота си в Казабланка, омъжена за собственик на бар.
Може да ти звучи снобско, но е така.
- Ти би предпочела брак без любов...
- И да бъда първата дама на Чехословакия...
...пред това да бъдеш с мъжа, с когото си имала най-страхотния секс в живота си,
само защото притежава бар и това е всичко, с което се занимава?
Да.
И така би постъпила всяка здравомислеща жена. Жените са практични,
дори и Ингрид Бергман и затова тя се качва на самолета в края на филма.
Разбирам.
- Какво? Какво?
- Нищо.
- Какво?
- Забрави.
- За какво да забравя?
- Нищо важно.
Не, само ми кажи.
Очевидно досега не си имала страхотен секс.
- Две, моля.
- Ето тук.
- Разбира се, че съм имала.
- Не, не си.
Така се случи, че имах много, ама много страхотен секс.
С кого?
- Какво?
- С кого си имала този страхотен секс?
Няма да ти кажа това!
Добре. Не ми казвай.
- С Шел Гордън.
- С Шел. Шелдън?
Не. Не си имала страхотен секс с Шел Гордън.
- Имах.
- Не, не си.
Такъв като Шелдън би могъл да ти оправи данъците,
но чукането не е силната му страна. Представи си:
"Направи го, Шелдън." "Ти си животно, Шелдън." "Язди ме, големи Шелдън."
- Не се получава.
- Здравейте.
- Какво да бъде?
- За мен номер три.
Салата на готвача с олио и оцет, но отделно. И ябълков пай а ла мод.
Шефската и ябълков а ла мод.
Но бих искала пая затоплен, а сладоледа отделно.
Ягодов, ако имате. Ако не, тогава бит крем, но само ако е истински.
А ако е от консерва - тогава нищо.
- Дори пай?
- Не, само пая, но да не е затоплен.
- Какво?
- Нищо. Нищо.
- Как скъсахте с Шелдън?
- Откъде знаеш че сме скъсали?
Ако не беше нямаше да си с мен. Щеше да си с Шел, вълшебния ездач.
Първо, не съм с теб.
И второ - не е твоя работа защо скъсахме.
Права си, права си. Не искам да знам.
Ами, защото той беше много ревнив, а аз имах онези бикини с дните от седмицата.
Съжалявам, нищо не разбирам, ще трябва да поясниш.
- Бикини с дните от седмицата?
- Да.
Дните от седмицата бяха написани на тях и аз си мислех, че са забавни.
После един ден Шелдън ми казва: "Никога не обуваш "Неделя."
Той винаги е подозрителен.. Къде съм забутала "Неделя"?
Казах му, но той не ми повярва.
- Кое?
- Не произвеждат "Неделя".
- Защо?
- Заради Бог.
ОК, така 15% от моята сметка е 90.
$6,90.
Да оставим седем.
Какво?
Да нямам нещо на лицето си?
Ти си много привлекателна личност.
Благодаря.
Аманда никога не ми е казвала колко си привлекателна.
Може би тя не смята, че съм.
Не мисля, че това е въпрос на мнение. Емпирично, ти си привлекателна.
Аманда ми е приятелка.
Е, и?
И ти ходиш с нея.
- Е, и?
И ме сваляш!
Не те свалям.
Какво?
Не може ли един мъж да каже на една жена, че е привлекателна без това да означава, че я сваля?
Добре, добре.
- Нека кажем, само за да поддържаме разговора, че това беше свалка.
Какво искаш да направя? Да си взема думите назад? Добре, взимам си думите назад.
Не можеш да си ги вземеш обратно.
Защо да не мога?
- Защото вече си ги казал.
И какво да направим тогава? Да извикаме ченгетата ли?
Просто остави.
- ОК?
- Страхотно. "Остави" Това е мой тип поведение.
Така казвам и аз винаги: "Остави".
Искаш ли да прекараме нощта в мотел?
- Виждаш ли? Не го оставих.
- Хари.
Ами не си удържах на думата.
- Хари!
- Какво?
- Ние ще бъдем просто приятели, нали?
Страхотно! Приятели! Така е най-добре.
Ти, разбира се, си даваш сметка, че ние никога не можем да бъдем приятели.
- Защо?
- Това, което казвам
и това не е свалка нито пряка, нито заобиколна
е, че мъжът и жената не могат да бъдат приятели, защото сексът винаги стои между тях.
Това не е вярно. Аз имам много приятели мъже, при които за секс изобщо не може да става дума.
- Не, нямаш.
- Имам!
- Не, нямаш.
- Имам!
Само си мислиш, че имаш.
Тоест правя секс с тях без да знам това?
Не, те искат да правят секс с теб.
- Не, не искат.
- Искат!
- Не, не искат.
- Искат!
Ти откъде знаеш?
Никой мъж не може да бъде приятел с жена, която намира за привлекателна.
Той винаги иска да прави секс с нея.
Искаш да кажеш, че един мъж може да бъде приятел само с жена, която намира за грозна?
Ами, и нея би опънал с удоволствие.
А ако жената не иска да прави секс с теб?
Няма значение. Сексът е вече помежду ви и приятелството е прецакано.
- Предполагам, че няма да бъдем приятели в такъв случай.
- Предполагам, че няма.
Много лошо.
Ти беше единствения човек, когото познавах в Ню Йорк.
- Благодаря за пътуването.
- Да, беше интересно.
- Беше ми приятно да се запознаем.
- Да.
- Е, успешен живот.
- И на теб.
- Ние се влюбихме в гимназията.
- Да, бяхме гимназиални гаджета.
Но след това неговите родители се преместиха.
- Но аз никога не я забравих.
- Той никога не ме забрави.
Не, лицето й се беше запечатало в съзнанието ми.
И 34 години по-късно, когато си вървях по Бродуей
я видях да излиза от магазина на Тофенетис.
Двамата се погледнахме,
и изглеждаше сякаш не бе минал и един ден.
Тя беше точно толкова красива колкото когато беше на 16.
Той не беше мръднал.
Изглеждаше съвсем същия.
ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Джо! Помислих си, че си ти. Помислих си, че си ти.
- Хари Бърнс.
- Хари. Как си?
- Добре. Ти как си?
- Чудесно. Много съм добре.
Просто минавах и си помислих, че може да си ти.
И ето че наистина си ти.
- Още ли си в кантората на "DA"?
- Не, минах от другата страна. А ти?
Регистрирах една малка фирма. Занимаваме се с политически консултации. Да, страхотно.
Хари, това е Сали Олбрайт. Хари Бърнс.
Хари и аз, ние... Ние живяхме в една и съща сграда.
Е, вижте, аз трябва да хвана самолета. Беше хубаво, че те видях, Джо. Чао.
Слава богу, че не ме позна. Пътувах с него от колежа до Ню Йорк преди пет години
и това беше най-дългата нощ в живота ми.
- Какво се случи?
- Опита се да ме свали. Когато му отказах,
защото ходеше с приятелката ми....
О, Боже, не мога да се сетя името й.
Не се забърквай с мен, Джо. Аз съм на 26 и не мога да се сетя името на момичето,
с което бяхме толкова добри приятелки, че не поисках да се забърквам с гаджето й.
- И какво се случи? Кога?
- Ами когато се опита да те свали, а ти си отказала...
Казах, че бихме могли да бъдем приятели.
Тази част си я спомням. Той каза, че мъжете и жените не могат да бъдат приятели.
Мислиш ли, че това е вярно?
Не.
Имаш ли някоя жена приятел? Само приятел?
Не.
Но ще си намеря някоя, ако това е толкова важно за теб.
Аманда Рийз!
Това беше името й. Слава богу.
Ще ми липсваш. Обичам те.
- Така ли?
- Да.
- Обичам те.
- Какво искате за пиене?
- Нищо, благодаря.
- Имате ли Блъди Мери?
- Да.
Не, чакайте. Ето какво искам. Обикновен доматен сок в три четвърти от чашата,
след това добавете няколко капки Блъди Мери- само няколко капки и лимон отделно.
Чикагския университет, нали?
- Да.
- Така добре ли изглеждахте и в университета?
- Не.
- А някога с вас да сме....?
Не. Не.
Пътувахме заедно от Чикаго до Ню Йорк след завършването.
- Бихте ли искали да седнете един до друг?
- Страхотно, благодаря.
Ти беше добра приятелка на....
Аманда. Не мога да повярвам, че си забравил името й.
Как ще съм го забравил? Помня го. Аманда Райс.
- Рийз.
- Рийз, това казах и аз. Какво стана с нея?
- Нямам идея.
- Нямаш идея?!
Вие бяхте приятелки. С теб не го направихме, защото бяхте такива добри приятелки.
- Ти ходеше с нея!
- Струваше ли си?
Жертвата заради приятелка, с която отдавна не поддържаш връзка?
Хари, може би няма да повярваш,
но аз никога не съм приемала факта, че не спах с теб за жертва.
Добре, добре.
- Ти искаше да станеш гимнастичка.
- Журналистка.
- Това казвам, де. И? - Аз съм журналистка. Работя за новините.
Страхотно. И ходиш с Джо.
О, това е страхотно. Страхотно.
И сте заедно, от колко, от три седмици?
- От месец. Откъде знаеш?
- Когато изпращаш някого на летището,
си в началото на връзката. Затова аз никога не правя това в началото.
- Защо?
- Защото когато нещата се задълбочат
и вече не я изпращам на летището не искам да ми казват:
"Защо вече не ме изпращаш до летището?"
Това е удивително. Ти изглеждаш нормално, но в действителност си Ангел на Смъртта.
Ще се омъжиш ли за него?
Ние се познаваме от месец и никой от нас не иска да се жени точно сега.
Аз ще се женя.
Ти?
Ти?
- Да.
- За кого?
- Хелън Хилсън. Адвокат. Създава си име.
Ти ще се жениш.
- Да.
Какво смешно има?
Ами просто....Просто това е твърде оптимистично за теб, Хари.
Ще се изненадаш какво може да направи с теб едно изпепеляващо влюбване.
Ами, това е прекрасно Хубаво е да те виждам така прегърнал живота.
Да, и освен това стигаш до един момент, в който се уморяваш от всичко това.
- Кое "всичко това"? Всичко това наречено "ергенски живот".
Срещаш някого, обядваш с нея, решаваш да я поканиш на вечеря.
Отивате да потанцувате въобще правиш всичко което мъжете правят,
отивате у тях, правите секс, и когато свършите знаеш ли какво си мислиш?
"Колко време трябва да остана да лежа до нея и да я прегръщам преди да си тръгна?"
"30 секунди достатъчни ли са?"
Това ли мислиш? Наистина ли?
Разбира се. Всички мъже мислят това.
Колко дълго ти искаш да те прегръщат след това? Цяла нощ, нали?
Това е проблемът. Някъде между 30 секунди и цяла нощ е твоят проблем.
- Аз нямам проблем.
- Имаш.
Ще останеш ли до утре?
- Да.
Искаш ли да вечеряме заедно? Като приятели.
Ти не вярваш, че жените и мъжете могат да бъдат приятели.
- Кога съм казал такова нещо?
- По пътя за Ню Йорк.
- Не, не, не, никога не съм казвал такова нещо.
Да, така е. Не могат да бъдат приятели.
Освен ако и двамата нямат връзка с друг. Тогава могат. Допълвам предното правило.
Ако двама души имат връзки напрежението от възможното увлечение отпада.
И това не е вярно. Човекът, с когото си не може да разбере
защо трябва да се сприятеляваш с някого,
като че ли нещо липсва на вашата връзка.
И когато кажеш "Не, нищо не липсва.", човекът, с когото си
те обвинява, че си привлечен от този, с когото си само приятел,
което вероятно е истина. Да си го признаем.
Така че се връщаме към правилото преди добавката:
мъжете и жените не могат да бъдат приятели. Докъде ни води това?
Хари!
- Какво?
- Довиждане.
Добре.
Аз ще спра да вървя. Мини напред.
Оженихме се преди 40 години.
Бяхме женени 3 години, след това се разведохме. И аз се ожених за Марджъри.
- Но първо живя с Барбара.
- Точно така, с Барбара.
Но не се ожених за Барбара, а за Марджъри.
- И после се разведе.
- Точно така. После се ожених за Кейти.
И пак развод.
Няколко години по-късно, на погребението на Еди Колитио пак я срещнах.
Бях с някакво момиче, което дори не помня.
- Робърта.
- Точно така. Робърта.
Но не можех да откъсна очите си от теб.
Помня, че отидох при нея и казах...
- Какво казах?
- Каза: "Какво ще правиш след това?"
Точно така. Така че разкарах Робърта, отидохме на кафе, и след месец бяхме женени.
35 години след деня на първата ни сватба.
- Пребърках му джобовете.
- Мари, защо?
ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
- И знаеш ли какво открих?
- Не, какво?
Току-що бяха купили маса за столовата. Жена му току-що беше похарчила $ 1 600 за маса.
- Къде?
- Въпросът не е къде, Алис.
Въпросът е, че той никога няма да я напусне.
И какво ново има в това? Ти знаеш това от две години.
Права си. Знам, че си права.
Не можеш ли да намериш някой неженен? Преди да се омъжа аз познавах доста неженени мъже.
Все трябва да има някой. Сали намери такъв.
Сали хвана последния, който струваше.
- С Джо се разделихме.
- Кога?
- Кога?
- В понеделник.
- И ти чака три дена?
- И Джо е свободен?
За Бога, Мaри, нямаш ли чувства? Тя очевидно е разстроена.
Не съм толкова разстроена. От известно време нещата не вървяха.
Но вие бяхте двойка.
Ти имаше с кого да излизаш Имаше срещи по празниците!
Казах си:"Ти заслужаваш повече. Ти си на 31..."
- И времето лети. Не, не лети докато не станеш на 36.
Господи, ти си в толкова добра форма.
Е, трябваха ми няколко дни да свикна с това и сега съм ОК.
Добре. Значи си готова.
- Стига, Мари.
- А как иначе смяташ, че това става?
Имам перфектния мъж. Аз не го намирам за привлекателен, но ти би могла.
Тя няма проблем с брадички.
Мари, още не съм готова.
- Но ти току-що каза, че си го преодоляла.
Преодоляла съм го, но съм в период на траур.
- Кой е той?
- Алекс Андерсън.
Среща ме с него преди шест години.
Съжалявам. Боже.
Добре, чакай. Ето.
- Кен Дарман.
- Той е женен от повече от година.
Наистина ли?
Женен.
- Чакай. Чакай, имам един.
- Виж,
няма смисъл да излизам с някого. Може и да го харесам, ако го срещна в подходящото време,
но точно сега всеки би бил просто преходна връзка.
Добре, но не чакай много дълго. Помниш ли какво се случи с Дейвид Уорсоу?
Жена му го напусна и всички казваха "Дай му малко време. Не прибързвай."
Шест месеца по-късно той беше мъртъв.
Искаш да кажеш, че трябва да се омъжа спешно в случай, че той ще умира?
Поне ще можеш да казваш, че си била омъжена.
Казвам, че истинският е там някъде сега и ако ти не го хванеш, някой друг ще го хване,
и ще прекараш живота си с мисълта, че някой друг е женен за твоя съпруг.
- Това кога се случи?
- В петък. Хелън се връща от работа
и казва:"Не знам дали повече искам да съм женена."
Като нещо обикновено. Нищо лично, просто нещо над което е размишлявала.
Аз съм спокоен, казвам: "Защо не си оставим малко време и да помислим над това.Не бързай!"
- Да, точно така.
- На следващия ден тя казва, че е помислила.
И че иска съдебен развод. Искала да опита.
Но можем да се срещаме - като че това би омекотило удара.
Аз се ожених за да спра да се срещам, така че това не е голямо успокоение,
след като последното нещо,което искаш е да определяш срещи на жена си, която би трябвало да те обича.
Което й казвам и изведнъж се сещам, че може и да не ме обича.
Тогава я питам: "Не ме ли обичаш вече?"
Знаеш ли какво ми отговори тя? "Не знам дали някога въобще съм те обичала."
Това е жестоко. От такъв удар човек не се съвзема лесно.
- Благодаря ти, Джес.
- Не, аз съм писател. Познавам диалога.
Това е особено жестоко.
После тя казва, че някой си в нейния офис заминава за Южна Америка
и тя може да наеме неговия апартамент. Аз не мога да повярвам. И тогава се звъни на вратата.
"Мога да наема неговия апартамент." - думите още висят във въздуха като балон...
- Като в комикс.
- Да.
И аз отварям вратата и виждам хамалите за багажа. И ставам подозрителен.
Казвам:"Хелън, кога извика тези хора?" А тя мълчи.
Тогава питам хамалите. "Кога ви нае тази жена?"
А те трима едри мъжаги. Единият с фанелка с надпис:"Не се ебавай с г-н Нула."
Пак питам:"Хелън, кога уговори преместването?" А тя казва:"Преди седмица."
Казвам:"Ти знаеш за това от седмица и не ми каза?"
А тя:"Не искам да ти развалям рождения ден."
- Значи г-н Нула е знаел за развода ти седмица преди теб?
- Знаел е.
- Не мога да повярвам!
- Не съм ти казал най-лошото.
- Че какво по-лощо от това, че г-н Нула е знаел?
Всичко е лъжа.
Тя е влюбена в друг мъж. Някакъв високопоставен данъчен служител.
Тя се е пренесла при него. Как разбра?
Проследих я. Стоях отвън пред сградата.
- Това е унизително.
- На мен ли го казваш.
И, знаеш ли, аз знаех. Знаех, че въпреки, че сме щастливи, това е илюзия.
И че един ден тя ще ме разкара.
Браковете не се разтрогват заради изневяра. Това е симптом за нещо друго.
- Така ли? Е, този симптом чука жена ми!
Така се случи, че видях последната му разписка от "Американ Експрес".
Какво искаш да кажеш с "така се случи"?
Ами тя беше в портфейла му докато се бръснеше.
А ако беше излязал и те беше видял?
Изпускаш смисъла. Казвам ти какво открих.
Току-що беше похарчил $ 120 за нова нощница за жена си.
- Не мисля, че някога ще я напусне.
- Никой не мисли че ще я напусне.
Права си, права си. Знам, че си права.
Някакъв те наблюдава от раздел "Лично израстване".
Познавам го. Ще ти хареса. Женен е.
- Кой е той?
- Хари Бърнс. Той е политически консултант.
Сладък е.
- Мислиш ли?
- Как разбра, че е женен.
Последния път като го видях щеше да се жени.
- Кога беше това? Преди шест години.
Значи може вече да не е женен.
Освен това е противен.
Това е като във филма "Дамата изчезва" когато тя казва: "Ти си най-противния мъж"...
- "Най-съблазнителния".
- ...и после се влюбват до полуда.
Освен това той не ме помни.
- Сали Олбрайт.
- Здрасти, Хари.
- Помислих си, че си ти.
Аз съм. Това е Мари.
Беше Мари.
- Как си? Добре.
- Как е Джо?
- Добре.
Чувам, че е добре.
- Не си вече с Джо?
- Съвсем наскоро скъсахме.
Съжалявам. Това е много лошо.
Да. Нали знаеш.
Да.
Та така...
- А ти?
- Аз съм добре.
Как е брачния живот?
Не много добре. Развеждам се.
Съжалявам. Наистина съжалявам.
Да, ами, какво да правиш?
Какво се случи с вас?
Когато започнахме да се срещаме с Джо и двамата искахме едно и също.
Не искахме да се женим, защото всеки за който знаехме, че се е оженил
разбиваше връзката си. На практика те повече не правеха секс.
Това е истината. Една от тайните, които никой не ти казва.
Като си говоря с приятелките ми, които имат деца...всъщност една приятелка с деца - Алис,
тя се оплаква за това как тя и Гари не го правят вече.
Дори не се оплаква Просто констатира.
Казва, че и двамата будуват по цяла нощ, и двамата се изтощават,
децата отнемат всеки сексуален импулс у тях.
Джо и аз си казвахме:"Ние сме толкова щастливи. Имаме прекрасна връзка."
"Можем да правим секс на пода на кухнята и да не се безпокоим за децата.
"Можем да литнем до Рим, ей така, ако ни щукне."
После, един ден взех момиченцето на Алис за един следобяд -
бях й обещала да я заведа на цирк. Бяхме в таксито и играехме на "Виждам.."
"Виждам пощенска кутия", "Виждам улична лампа."
И тя погледна през прозореца и видя мъж и жена
с две малки дечица, и мъжът носеше едното детенце на раменете си.
И тогава тя каза:"Виждам семейство."
И аз започнах да плача. Просто започнах да плача.
Прибрах се и казах: "Истината, Джо,
е че никога не ни щукна да литнем до Рим."
А пода на кухнята....?
Нито веднъж. Той е много студен, и твърд - мексиканска керамика.
Както и да е,
говорихме за това дълго. Казах "Ето това искам", а той: "Аз не го искам."
Тогава казах:"Е, предполагам, че това е краят." И той си тръгна.
И истината е, че...се почувствах наистина добре.
Преодолях го. Наистина го преодолях.
Толкоз. Това беше всичко, което можех да дам.
И колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че постъпих правилно.
Ти звучиш наистина добре.
Да.
- Поне взех апартамента.
- И на мен всички това ми казват.
Но като помислиш, кое му е трудното да намериш апартамент? Трябва просто да прочетеш некролозите.
Разбираш кой е умрял, отиваш в сградата и говориш с портиера.
Щеше да е по-лесно ако комбинираха некролозите с обявите за недвижима собственост.
Щеше да изглежда така: "Почина г-н Клайн, оставяйки неутешима жена, две деца
и просторен апартамент с три спални и камина.
Първия път когато се срещнахме, не те харесах много.
- Че и аз не те харесах.
- Ами, хареса ме.
Беше толкова надута тогава. Сега си много по-мила.
Знаеш ли, мразя тези забележки. Звучат като комплимент, но всъщност са си обида.
Добре, още си костелив орех.
Не исках да спя с теб и ти прие това като мой недостатък,
вместо да помислиш върху възможността причината да е в теб.
Какъв е крайният срок, в който се приемат извинения?
- Десет години.
- Ей, замалко да го изпусна.
Би ли искал някой път да вечеряш с мен?
Ама ние сега сприятеляваме ли се?
Ами...
Да.
Страхотно. Жена приятелка.
Ти може би си единствената привлекателна жена, с която не съм искал да спя.
Това е прекрасно, Хари.
- Ние сме родени в една и съща болница,...
- През 1921.
- ...със седем дни разлика.
- В същата болница.
- Израстнахме през две преки.
- Живеехме в евтини квартири.
- В долния източен край.
- На Деланси стрийт.
- Семейството ми се премести в Бронкс когато бях на десет.
- Живееше на Фордъм роуд.
- Нейното се премести, когато тя беше на 11.
- Живеех на 183-та улица.
Шест години тя работеше на 15-тия етаж като меицинска сестра.
- За един известен невролог...
- Аз практикувах на 14-тия етаж.
- ...д-р Пермелман.
- И никога не се срещнахме.
- Не се срещнахме.
- Можете ли да си предствите?
- И знаете ли къде се срещнахме? В един асансьор.
- Бях на гости на семейството си. В хотел "Амбасадор".
Той беше до третия етаж, а аз до 12 -тия.
Качих се девет етажа по-нагоре, само за да си говоря с нея.
Девет етажа.
- Ало. Спиш ли?
-Не, гледам "Казабланка".
- На кой канал?
- Единайсети.- Благодаря. Хванах го.
И казваш, че ще си по-щастлива с Виктор Ласло, отколкото с Хъмфри Богарт?
- Кога съм казала това?
- Когато пътувахме за Ню Йорк.
- Никога не съм казвала подобно нещо. Не бих могла.
- Добре, нека бъде твоето.
- Спеше ли?
- Защо?
Защото аз не мога да спя. Наистина ми липсва Хелън.
Знаеш ли, вчера гледах предаването "Остави на бобъра" на испански.
"Buenos dias, Senior Cleaver. Dуnde eston Wallace y Theodore?"
Не съм добре.
Снощи си легнах в 7:30. Не ми се беше случвало от трети клас.
Това му е хубавото на депресията - почиваш си.
- Аз не съм в депресия.
- Добре.
Още ли спиш на същата страна на леглото?
До едно време да, но сега спя на цялото.
Ей, страхотно. Аз се чувствам отвратително, дори само единия ми крак да прескочи там.
Липсва ми.
- На мен той не ми липсва. Наистина.
- Дори мъничко?
Знаеш ли кое ми липсва?
Идеята за него.
Може би и на мен ми липсва идеята за Хелън.
Не, липсва ми цялата Хелън.
Последната сцена.
Сбогом, Рик. Бог да те благослови.
Ингрид Бергман. Евтино гадже.
- Евтино гадже?
- Има два вида жени.
- Скъпо гадже и евтино гадже.
- И Ингрид Бергман е евтино гадже?
Определено - ЕГ.
- А аз какво съм?
- Най-лошият вид.
Ти си скъпо гадже, обаче се мислиш за евтино.
- Не разбирам.
- Не разбираш?
"Келнер, салата моля, но не с обичайната застройка."
"Бих искала застройващ оцет, но отделно."
"След това сьомга със сос, в който да има горчица, но искам соса отделно.
- "Отделно" е много важно за теб.
- Просто искам да е по моя начин.
- Знам. Скъпо гадже.
....10 000 франка ще покрият разходите ни.
Нашите разходи?
Луис, мисля, че това е началото на едно красиво приятелство.
Най-добрия финал на филм, правен някога.
Определено ми има нещо. Вероятно тумор на 24 часа.
- Нямаш тумор.
- Ти откъде знаеш?
- Ако пък толкова се притесняваш иди на лекар.
- Не, той ще ми каже, че ми няма нищо.
- Ще можеш ли да поспиш?
- И да не мога, всичко ще е наред.
- Какво ще правиш?
- Ще стана от леглото и ще стена.
Може би трябва да започна да се упражнявам отсега.
Лека нощ, Хари.
Лека нощ.
Пак имах този сън - че правя любов и олимпийски съдии ме гледат.
Минах задължителната програма, така че това със сигурност са финалите.
Получих 9,8 от канадския съдия, кръгла десятка от американския,
и майко мила, бях отвратен, когато един източногермански съдия ми даде 5,6.
Заради него не спечелих.
Като цяло, този сън го имам от 12 годишна.
- Какво още се случва?
- Не, толква е....неудобно.
- Не ми казвай.
- Добре, ами този мъж...
- Как изглежда?
- Не знам. Няма лице.
Мъж без лице. Добре. И после?
Разкъсва ми дрехите.
- И после?
- Това е.
Това ли? Мъж без лице ти разкъсва дрехите.
И това е сексуалната фантазия, която имаш от 12 годишна възраст. Все същата?
Е понякога варира малко.
- В коя част?
- В дрехите, с които съм облечена.
- Какво?
- Нищо.
Реших, че днес до края на деня
ще говорим така.
- Така ли?
- Не. Повтаряй след мен.
- Пипер.
- Пипер.
- Пипер.
- Пипер.
- Пипер.
- Пипер.
- Пипер.
- Пипер.
Келнер има твърде много пипер в моя паприкаш.
Келнер има твърде много пипер в моя паприкаш.
Но ще съм горд да споделя вашия орехов пай.
О, не.
- Но ще съм горд.
- Но ще съм горд.
- Да споделя.
- Да споделя.
- Вашия орехов пай.
- Вашия орехов пай.
- Орехов пай.
- Орехов пай.
- Орехов пай.
- Орехов пай.
- Би ли дошла на кино с мен довечера?
- Би ли...
Не повтаряй. Моля, отговори. Би ли дошла на кино с мен довечера?
Бих искала, Хари, но не мога.
Защо? Да нямаш любовна среща?
- Ами да. Да.
- Наистина ли?
Да, щях да ти разкажа, но не знам, почувствах се странно.
- Защо?
- Защото толкова време прекарваме заедно.
Аз мисля, че е страхотно, че имаш среща.
- Наистина ли?
- Да.
- С това ли ще си облечена?
- Да.
Ами, не знам. Защо?
Мисля, че трябва по-често да носиш поли. Наистина много ти отиват.
- Така ли?
- Да.
Знаеш ли, мисля, че йероглифа, отговарящ на "Сфинкс" е много смешен.
- Хари и ти би трябвало да излизаш.
- Още не съм готов.
А трябва.
- Няма да е добре за никого.
Време е.
Това беше най-неловката нощ в живота ми.
Не, виж, това трябва да е на обратно.
Първата среща винаги е най-трудната, Хари.
Че нали имаше само една среща.
Откъде знаеш, че няма да стане по-лошо?
- Какво по-лошо от
това, че след вечеря той откъсна косъм от косата ми и започна да си чисти зъбите с него.
Че това е среща мечта в сравнение с моята.
Започна добре. Тя е много мила.
И си говорим в този етиопски ресторант, в който тя искаше да отидем.
Пусках шеги от рода: "Не знаех, че имат храна в Етиопия."
"Бързо ще свършим. Ще поръчам две празни чинии и толкоз."
Да! А тя нищо, дори усмивка.
Сменям темата и я питам къде е учила.
Тя казва в Мичиган Стейт. И това ми напомня на Хелън.
И внезапно съм по насред страхова атака -
сърцето ми бие до пръсване и започвам да се потя като прасе.
- Хелън е учила в Мичиган Стейт?
- Не, в Северозападното.
Но и двете са големи начални училища.
Толкова се разстроих, че трябваше да напусна ресторанта.
Хари, мисля, че ще трябва да мине много време.
Може да минат месеци, преди срещите с други хора да започнат да ни харесват.
Да.
И още по-дълго преди да си легнем с някой друг.
О, аз си легнах с нея.
- Ти спа с нея?
- Разбира се.
- Не разбирам тази връзка.
- Какво искаш да кажеш?
- Добре ли се чувстваш с нея?
- Да.
- Намираш ли я за привлекателна?
- Да.
- И не спиш с нея?
- Не.
Ти се страхуваш да бъдеш щастлив.
Защо не оставиш това на мен? Това за мен е много важно.
Никога не съм имал връзка с жена, която да не включва секс. Израствам.
- Свършихте ли?
- Натрупах точки. Бях тук пръв.
- Не е вярно.
- Вярно е.
- Не е вярно.
- Вярно е.
- Голям гъз.
- Малко дупе.
- Докъде бях стигнал?
- Че израстваш.
Да.
Това е много освобождаващо. Мога да споделя с нея всичко.
Нима искаш да кажеш, че на нея казваш неща, които не би споделил с мен?
Не, просто получавам различна переспектива. Женската гледна точка.
Тя ми говори за мъжете, с които излиза, а аз за жените с които излизам.
- Ти й говориш за други жени?
- Да.
Например за онази, която чуках преди 2 дни и беше страхотно.
Заведох я на едно нечовешко място. Тя направо мяукаше.
- Ти си накарал жена да мяука?.
- Да, и мога да и разкажа тези неща.
И най-страхотното е, че не се налага да лъжа, защото не искам да я вкарам в леглото.
- Мога да си бъда просто аз.
- Накарал си жена да мяука?
Какво правиш с тези жени? Просто ставаш и си тръгваш?
- Естествено.
- Обясни ми го. Какво казваш?
Ами казвам, че утре рано имам среща или игра на скуош.
- Ти не играеш скуош.
- Че те не знаят това. Те току-що са ме срещнали.
- Това е отвратително.
- Знам, чувствам се ужасно.
Толкова съм щастлива, че не се забърках с теб.
Щях да бъда просто една от жените, от чието легло щеше да си тръгнеш в 3 часа,
през нощта, защото трябва да си чистиш камината. Каквато нямаш.
- Не че щях да знам това.
- Защо така се впрягаш? Това няма нищо общо с теб.
- Разбира се, че има!Ти си оскърбление за всички жени, а аз съм жена.
Ей, не чух някоя от тях да се оплаква.
Естествено. Ти изчезваш твърде бързо.
- Аз мисля, че на тях им е приятно.
- Откъде знаеш?
Какво искаш да кажеш с това откъде знам? Знам!
- Защото те....
- Да, защото те....
- Откъде знаеш, че те наистина....
- Да не искаш да кажеш, че имитират оргазъм?
- Възможно е.
- О, я стига!
Защо? Повечето жени в един или друг момент са имитирали оргазъм.
- Не са имитирали с мен.
- Как може да си сигурен?
Сигурен съм.
О, да... Прав си.
Забравих. Ти си мъж.
- Това какво трябва да означава?
- Нищо.
Всички мъже са сигурни, че на тях никога не им се е случвало, а повечето
жени са го правили, така че ти си направи сметката.
И мислиш, че няма да схвана разликата?
- Не.
- Я се разкарай.
Добре ли си?
О, Боже.
О, Боже.
О, Боже.
О, да, точно там.
О, Боже.
Да! Да! Да!
Да! Да!
Да!
О, да! Да! Да!
Да! Да! Да!
Да! Да! Да!
О, Боже.
За мен същото, което тя е поръчала.
~ Звънчетата на шейната звънят.
~ Чуваш ли?
~ И по пъртината снегът блести.
~ Красива гледка
~ Ние сме щастливи тази вечер.
~ Бродейки през зимната страна на чудесата.
~ Няма ги прелетните птички
~ Тук сега е друга птичка.
~ Тя пее любовна песен докато вървим
~ Бродейки през зимната страна на чудесата.
~ На поляната можем да направим снежен човек.
~ и да си представим, че това е отец Браун.
~ той ще каже "женени ли сте?"
~ ние ще кажем "Не, човече."
~ "Ами бихте могли да свършите тази работа, докато сте в града."
~ По-късно ще заговорничим,
~ докато мечтаем около огъня
~ и безстрашно ще погледнем плановете, които направихме
~ Бродейки през зимната страна на чудесата.
~ Ако ме попитат
~ бих могъл да напиша книга
~ за начина по който стъпваш и шепнеш....
- Харесвам те без брада. Виждам лицето ти.
- Това е моето лице!
Опа. Завъртам те!
- Искам да ти благодаря за това, че ме изведе тази вечер.
- Не ставай глупава.
Ако следващата Нова година никой от нас не е с някой друг, имаш среща.
Готово.
Виждаш ли? Сега можем да танцуваме буза до буза.
~ ...трябва само да им кажа
~ че много те обичам
~ и светът ще открие
~ в края на моята книга
~ как двама души от приятели
~ да се превърнат в любими.
Хей! Десет секунди до Нова година!
- Десет,.... Искаш ли малко чист въздух?
- Да.
- ...седем, шест, пет, четири.
три, две, една!
Честита Нова Година!
- Честита Нова Година!
- Честита Нова Година!
Той беше главен възпитател в момчешкия лагер, а аз главен възпитател в момичешкия.
Една вечер имаше забава, и той пресече залата.
Мислех си, че идва да говори с приятелката ми Максин,
защото мъжете винаги пресичаха стаята да говорят с Максин.
Но той дойде да говори с мен, и каза
"Аз съм Бен Смол от рода Смол от Кони Айлънд."
И в този момент аз знаех. По начина, по който знаеш за една диня дали е добра.
Ти си изпратила цветя до себе си?
Похарчих $60 за голям букет и написах картичка,
която планирах да остявя така, че Артър да я види.
Какво пишеше на нея?
"Моля те, кажи "Да". С любов, Джонатан."
- И получи ли се?
- Той изобщо не дойде.
Забравил за някаква благотворителна проява, на която жена му била председател. Той никога няма да я напусне!
- Разбира се, че няма.
- Права си. Знам, че си права.
- Къде е това място?
- Някъде след една пряка.
Не мога да повярвам, че правя това.
Хари е един от най-добрите ми приятели и ти също си една от най-добрите ми приятелки.
И ако вие двамата се съберете, ние бихме могли пак да бъдем приятели, вместо да се забравим,
както става, когато ходиш с някой, който не познава приятелите ти.
С теб не се забравихме откакто започнах да излизам с Артър.
Ако Артър някога напусне жена си и се срещне с мен
съм сигурна, че с теб ще се раздалечим.
Той никога няма да я напусне.
Разбира се, че няма.
Права си, знам, че си права.
- Не знам.
- Хайде де, това е само една вечеря.
Най-после стигнах до положение, в което се чувствам комфортно насаме със себе си и с работата си.
- Ако тя е толкова страхотна, защо ти не се срещаш с нея?
- Казах ти. Ние сме просто приятели.
- Значи не е красива?
- Не, красива е.
- Нали каза, че е прекрасна личност.
- Тя e прекрасна личност.
Какво?
Когато някой не е привлекателен обикновено го описват като прекрасна личност.
Ако питаш как изглежда и аз кажа "Тя е прекрасна личност."
то тя е грозна.
Но щом съм казал, че е прекрасна личност тя може да е и двете.
Красива прекрасна личност или грозна прекрасна личност.
- Е и каква е?
- Привлекателна.
Но не е красива, нали?
Когато чета Джими Бреслин, той все едно е поръчал събуждане на
целия Ню Йорк.
- Какво имате пред вид под "събуждане"?
Той казва, че има хора в този град на благоденствието, които....
Виждал ли съм някой от вашите витрини?
Преди няколко седмици правих една със заложници.
- За незрящите?
- Да.
Мислех, че това са късните 80.
Това е интересно.
Нека кажем, че не съм голям фен на Джими Бреслин.
Е, той е причината да стана писател, но това не е толкова важно.
Хари, ти и Мари и двамата сте от Ню Джърси.
- Така ли?
- Откъде?
- Южен ориндж.
- Хадънфийлд.
- Е, какво ще поръчаме?
- Аз ще започна с печен карфиол.
Да, Сали е велика по поръчките. Тя не само избира най-доброто,
но го поръчва по начин, по който дори и шефа не подозира колко добре би било.
- Ресторантите добиха прекалено важна роля.
- Съгласна съм.
"За хората през 80-те ресторантите са това, което през 60-те бяха театрите."
Четох това в едно списание.
Аз съм го писал.
- Стига бе!
- Не, сериозно. Аз го писах.
Никога не съм цитирала нещо от списание. Това е страхотно.
Не мислите ли,че е страхотно? И вие сте го писал?
Писах също "Зависимостта през 80-те."
- Не може да бъде!
- Наистина!
- Къде съм чела това?
- В Ню Йорк магазин.
Сали пише за Ню Йорк магазин.
Знаете ли, тази статия имаше голямо въздействие върху мен. Не разбирам много от писане...
Чрез нея аз съм ви казал нещо и това ме удовлетворява.
Искам да кажа, че трябва да се възхищаваме на хора, които умеят така да се изразяват.
Никой преди не ме е цитирал.
О, отдавна търся червени велурени обувки.
Какво мислиш за Джес?
- Ами...
- Мислиш ли, че бих могла да изляза с него?
- Не знам...
- Защото се чувствам наистина комфортно с него.
- Искаш да излезеш с Джес.
- Ако всичко е наред с теб.
Разбира се, разбира се. Безпокоях се за Хари.
Той е много чувствителен, преживява тежък момент и не бих искала да го отблъснеш.
В никакъв случай. Всичко разбирам.
Ако ти не смяташ да се обаждаш на Мари, ще имаш ли нещо против аз да го направя?
- Не, не.
- Добре. Добре.
Но тази вечер не бива. Искам да кажа Сали е много уязвима точно сега.
Можеш да се обадиш на Мари, но изчакай седмица поне. Не прави нищо сега.
Добре. Няма проблем. Дори не съм си помислял за тази вечер.
Ами, не ми се разхожда повече. Мисля да си взема такси.
- Аз ще дойда с теб.
- Страхотно! Такси!
Един човек дойде при мен и каза: "Намерих момиче за теб."
"Тя живее в съседното село
и е готова за женитба."
Ние не трябваше да се виждаме преди сватбата,
но аз исках да се убедя.
Така че се промъкнах до нейното село, скрих се зад едно дърво,
и я гледах докато переше дрехите.
Реших, че ако не я харесам, няма да се оженя за нея.
Но като я видях, много я харесах.
Така че казах "Добре" на човека.
И ние се оженихме.
Женени сме от 55 години.
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
- Трябва да взема това.
- Хари, ние сме тук заради Джес и Мари.
- Все ще намерим нещо. Тук има страхотни неща.
- Трябваше да отидем в цветарницата.
- Ето. Идеално за тях.
- Какво е това?
Каска с вентилатор.
- За какво служи в живота?
- Не знам.
Погледни. Освен това прави страхотни пържени картофи.
Добре. Прибирай кучетата. Търсенето свърши.
Сали, това е най-великото.
Сали, моля те, яви се при мен.
Погледни. Това е най-великото. Ще ти хареса.
Това е пееща машина. Ти пееш вокала, а тя бек-вокала.
- Това е от Оклахома.
- "Каляска с пискюл."
Да, идеално.
~ Пилета, патици и гъски по-добре да бягат,
~ когато те изведа с моята каляска
~ когато те изведа с моята каляска с пискюл отгоре
Сега ти!
~ Гледай тоз пискюл и виж как се вее
~ Когато пришпорвам тези високо стъпващи жребци
~ Дим излиза през отворените ноздри
~ и очите им ще изскочат.
~ Колелата са жълти, тапицерията - кафява.
~ Капрата е от чиста кожа
~ и бляскащи пердета за....
Какво?
Заради гласът ми е, нали? Мразиш гласа ми.
- Знам, ужасен е. Джо го мразеше...
- Хелън.
Хелън?
Идва срещу мен.
- Как си Хари?
- Добре. Добре съм.
Това е Айра Стоун. Хари Бърнс.
Хари.
Съжалявам. Това е Сали Олбрайт. Хелън Хилсън...
и Айра.
Сали.
- Приятно ми е.
- Здравейте.
Ами...
- Ще се видим.
- Да. Чао.
Приятно ми беше, Айра.
Добре ли си?
Да, нищо ми няма.
Тя изглеждаше странно, нали? Наистина изглеждаше странно.
- Никога не съм я виждала преди.
- Повярвай ми. Краката й тежаха.
- Сигурно и се събира вода.
- Хари!
Повярвай ми, тя задържа всичко в себе си.
Сигурен ли си, че си добре?
Добре съм. Виж това се случва в такъв момент.
В осеммилионен град, непременно да срещна бившата си жена. Така се случи.
И сега съм добре.
Харесва ми. Създава уют.
Добре, добре. Нека Хари и Сали отсъдят.
Как мислиш?
- Готино е.
- Случаят е приключен.
Разбира се, че ще го хареса - той е мъж.
Сали?
Какво толкова му е ужасното?
Толкова е ужасно, че няма начин да се обясни какво му е ужасното.
Скъпа, аз не оспорвам твоите неща.
Ако имахме твоя стая, там можеше да сложиш твоите неща, като бар-столовете...
Скъпа, чакай, чакай. Скъпа, чакай. Значи не ми харесваш бар-столовете?
Хари, моля те, някой трябва да застане на моя страна.
Аз съм на твоя страна. Само ми се иска да имаш добър вкус.
Аз имам добър вкус.!
Всеки мисли, че има добър вкус, но не всички могат да имат добър вкус.
Знаете ли, забавно е. И ние с Хелън започнахме така -
събирахме неща, избирахме заедно всичко. И знаете ли какво се случи?
Шест години по-късно се оказваш пеещ "Каляска с пискюл" пред някакъв си Айра.
- Точно сега ли трябва да говорим за това?
- Да. Сега е идеално за мен,
защото искам приятелите ми да се почерпят мъдрост от моя опит.
Точно сега всичко е идеално - всички са щастливи и влюбени и това е прекрасно.
Но рано или късно ще си крещите един на друг за тази чиния.
Тази чиния за $8 ще струва $1000 в съда при "това е мое, това - твое."
- Хари!
- Моля те!
Джес, Мари, направете ми услуга за ваше добро.
Надпишете си имената на книгите още сега, преди да забравите коя на кого е,
защото един ден, ще преминете през 15 съдебни заседания заради тази маса.
Тази глупава, кичозна, купена от битака маса.
- Мислех, че ти харесва.
- Опитвах се да бъда любезен.
Току-що се сблъска с Хелън.
Искам да знаеш,
че никога няма да пожелая тази маса.
Знам, знам, не трябваше да го правя.
Хари, трябва да намериш начин да не изразяваш всяко чувство, което изпитваш,
в момента, в който го изпитваш.
- Така ли?
- Да.
Има си време и място за това.
Ами следващия път, когато ще изнасяш лекция за социално поведение, ми кажи да се запиша.
Хей! Не изливай гнева си върху мен!
Аз пък мисля, че е задължително да изливам гнева си върху теб!
Особено когато ме поучава г-жа Състрадание!
- Това пък какво значи?
- Нищо не те засяга!
- Никога не си разстроена от нищо!
- Не ставай смешен!
Какво?
Нито веднъж не те видях разстроена от раздялата ти с Джо. Как е възможно?
- Не изпитваш ли чувство на загуба?
- Няма да слушам тези лайна.
- Ако си преодоляла Джо, защо не се виждаш с хора?
- Виждам се!
Виждаш се! Спала ли си поне с един след Джо?
Какво общо, по дяволите, има това?
Ще докажа, че съм преодоляла Джо, когато се чукам с някого?
Ти би трябвало да се преместиш обратно в Ню Джърси, защото не остана жена в Ню Йорк, с която да не си спал.
Но не забелязвам това да е превърнало Хелън в блед спомен за теб.
А аз ще правя любов, тогава когато чувствам, че това е любов.
А не като теб - като че ли отмъщаваш за нещо.
Свърши ли?
Да.
Мога ли да кажа нещо?
Да.
Съжалявам. Съжалявам.
Да не чувам дума!
Това е маймуна, маймуна. Маймунско поведение..
- Маймуна е.. Ходеща маймуна.
- Това е бебе.
Планетата на маймуните!
- Тя каза бебе. Опитай с планетата на глупаците.
- Не прилича на бебе.
- Голяма уста. Мик Джагър като бебе.
- Бебе маймуна!
- Спри с тия маймуни!
- Бебешко дишане.
- Устата на Бебето на Розмари?
- "Ела си в къщи, бейби Бил?"
- Целуни бебето.
- "Меланхоличната бебешка уста!"
- Бебе риба...Бебе рибешка уста!
- 15 секунди.
- Голяма уста.
- Бум на раждаемоста!
- Бебе...
Нарисувай нещо, на което прилича!
- Плачещо бебе. Целуни бебето.
- Плюещо бебе...Бебе - екзорсист!
- "Да, сър, това е моята любима".
- "Не, сър, нямах пред вид може би..."
- Дотук. Времето изтече.
- Бебешка реч.
Бебешка реч? Какво е това? Това не е поговорка.
Затова пък "Бебе рибешка уста" е изразът на нацията. Чувам ги как говорят.
Краен резултат. Нашият отбор 110.
Вашият - 60.
- Ох. Убедително! Убедителна победа.
- Патетично.
- Мога да рисувам.
- Това е бебе, а това е говор.
Ти си прекрасна.
- Кой иска кафе?
- Аз искам и те обичам.
- Имаш ли чай? - Силен.
- Ще ти помогна. Декаф?
- Да.
- Три.
- Да, моля.
- Къде е тоалетната?
- През тази врата, в края на коридора.
- Въобще не ми прилича на бебе.
- Коя част?- Никоя.
- Щеше да ми показваш корицата на новата ти книга.
- Да, в моята бърлога.
Джулиан, обслужи се. Налей си още вино или каквото искаш.
Харесва ми "бърлога".
Емили е малко млада за Хари, не мислиш ли?
Да, млада е, но виж какво е направила.
Какво? Нали прави десерти.
- Този Джулиан не ти ли се струва малко превзет?
- Добро момче е. Трябва да поговориш с него.
Твърде е висок за да говоря с него.
Прави 3 500 броя шоколадов мус на седмица.
Емили е "Леля Емили"?
Заведе ни на бейзбол миналата седмица. Беше страхотно.
- Ходили сте на бейзбол заедно?
- Да, но го решихме в последния момент.
Но Сали мрази бейзбол.
Хари не обича сладкиши.
Джулиан е страхотен.
Знам. Той е пораснал.
- Емили е много готина.
- Да. Но когато я попитах къде е била,
когато застреляха Кенеди, тя каза:"Тед Кенеди е бил застрелян?"
- Ало? Сам ли си?
Да, тъкмо довършвах една книга.
- Можеш ли да дойдеш?- Какво има?
- Той ще се жени.
- Кой?
Джо!
Идвам.
- Здрасти.
- Добре ли си?
Влизай.
- Извинявай, че ти се обадих така късно.
- Всичко е наред.
- Имам нужда от кърпички!
- ОК.
ОК. ОК.
Току-що ми се обади, "Исках да те чуя как си".
"Добре. А ти?" "Добре"
Секретарката му била в отпуска, всичко се затрупало от хартии.
Имал голямо дело в Нюарк, дъра, дъра.
Аз седя със слушалката и си мисля "Преодоляла съм го, наистина съм го преодоляла,
не мога да повярвам, че някога това ме е интересувало."
И тогава той казва:"Имам новини."
Работила в кантората му. Сътрудничка. Името й било Кимбърли.
Току-що я срещнал!
Трябвало да бъде временна връзка. а не "Единствената и истинската"!
А през цялото време аз казвах, че не искам той да се жени.
Но истината е,
че той не искаше да се ожени за мен.
Той не ме обичаше.
Ако можеше да го върнеш сега, щеше ли да го направиш?
Не!
Но защо не поиска да се ожени за мен?
- Какво ми има?- Нищо.
- Трудна съм за издържане.
- Ти си предизвикателство.
- Прекалено съм придирчива.
- Но в добрия смисъл.
Не, не, не. Аз го отблъснах.
И ще навърша 40!
Кога?
- Един ден.
- След осем години.
- Но ме очаква! Седят и ме чакат да дойда.
И не е същото като при мъжете. На Чарли Чаплин му се родиха деца когато беше на 73.
Да, но той беше твърде стар за да ги вдигне.
Ела тук. Ела тук.
Всичко ще бъде наред.
Ще бъде, ще видиш.
Давай. И без това не ми е любимият пуловер.
Ще бъде наред.
ОК?
ОК.
- Ще направя чай.
- Хари, може ли да ме прегръщаш още малко?
О, разбира се.
ОК?
Добре ли ти е?
Разбира се.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Не, добре съм.
Ще стана за малко вода, така че не е проблем.
Добре, вода.
Всичките ти видеокасети са подредени по азбучен ред на тези картички.
Благодаря.
- Искаш ли да гледаш нещо?
- Не, освен ако ти не искаш.
Не, така ми е добре.
Искаш ли да спим?
- ОК.
Къде отиваш?
Трябва да вървя.
Да си отида в къщи, да се преоблека и да отида на работа. Както и ти.
Но след работа бих искал да излезем на вечеря, ако си свободна. Свободна ли си?
- Да.
- Добре. Ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
- Добре.
- Твоят!
- Ало.
- Съжалявам, че ти се обаждам толкова рано.
- Добре ли си?
Не познавам никой, който да звъни толкова рано.
Никой не може да звъни толкова рано.
- Ужасно е.
- Трябва да говоря с теб.
- Какво се е случило?
- Хари се отби.
- Бях при Сали.
- Бях разстроена, че Джо ще се жени.
- Така се стекоха нещата.
- Преди да се усетя и вече се целувахме. Тогава...
-...направихме го.
Направили са го!
- Това е страхотно.
- Ние се молихме да се случи.
- Трябваше да го направите по-рано.
- Нали ви казахме, че трябва да го направите.
- Вие сте родени един за друг.
- Така с един куршум убихте два заека.
- Минус по минус дава плюс.
- Как беше?
- По време на...беше добре,...
- Добре...
- ...после се почувствах като в капан.
- ...после зле.
- Съжалявам.
- Най-лошото.
- Трябваше да си тръгна.
- Той просто изчезна.
- Чувствам се толкова зле.
- Толкова съм объркана.
Не те обвинявам. Това е ужасно.
- Мисля, че се разболявам.
- Настивам.
Виж, трябваше да се получи, но не е станало.
Никога не трябва да спиш с друг, когато последното ти гадже се жени.
- Кой говори там?
- Това Джес ли е?
- Джейн Фонда на видеото.
- А, Браян Гумбал.
Искаш ли да дойдеш за закуска?
- Не, не сега.
- Не, чувствам се ужасно.
- Добре.
- Искам да кажа, твърде рано е.
- Но ми се обади по-късно.
- Ще ти звънна по-късно.
- Добре. Чао.
- Чао.
- Чао.
- Чао.
- Боже!
- Знам.
Кажи ми, че никога вече няма да бъда там отвън.
Никога вече няма да бъдеш там отвън.
Ще кажа, че направихме грешка.
Сали, това беше грешка.
Надявам се, че ще го кажа първа.
Надявам се, че тя ще го каже преди мен.
- Това беше грешка.
- Толкова се радвам, че и ти мислиш така.
Не казвам, че снощи не беше страхотно.
- Беше!
- Да, беше!
- Просто изобщо не трябваше да го правим.
- Абсолютно съм съгласен.
- Камък ми падба от сърцето!
- Страхотно.
Да.
Две мешани зелени салати.
Толкова е приятно, когато можеш да седиш с някого и да не трябва да говориш.
Обичайното е, когато спиш с някого,
тя ти разказва своите истории, после ти й разказваш своите истории.
А при мен и Сали е обратното- ние вече сме си ги разказали.
И когато накрая си легнахме заедно, не знаехме какво да правим оттук нататък.
Така е, Хари.
Не знам.
Може би стигаш до един момент във връзката, когато е твърде късно за секс. Не мислиш ли?
Хари ще доведе ли някого на сватбата?
Не мисля.
- Той среща ли се с някой?
- Срещаше се с тази антроположка, но...
- Как изглежда?
- Слаба, хубавка, с големи цици.
Твоят фундаментален кошмар.
Какво мислиш?
Мари...
Кажи ми истината.
Просто е красива.
Събрали сме се днес тук за да празнуваме сватбата на Мари и Джес.
И да осветим техния обет за брачен живот.
Този обет ще обедини техните съдби в една.
Виното, което ще споделят, ще съедини всичките им надежди.
И чрез пръстените, които ще носят,
те ще бъдат вече съпруг и съпруга.
Никога не съм я виждала толкова щастлива. Тя е друг човек.
О, да, наистина. Страхотно, но какво ще правим с теб?
- С мен?
- Скъпа, искаш ли да танцуваме?
- О, да! Да, искам.
- Извини ни.
- Здрасти.
- Здравей.
- Хубава церемония.
- Прекрасна.
Да знаеш, празниците са жестоко нещо. Всяка година едва оживявам от Деня на Благодарността до Нова Година.
С множество самоубийства.
- Желаете ли грахова шушулка със скариди?
- Благодаря.
- Как я караш?
- Добре.
- Срещаш ли се с някой?
- Хари.
- Какво?
- Не искам да говоря за това.
- Защо?
- Не искам да говоря за това.
Защо не оставим това зад нас? Завинаги ли ще тегне това бреме над нас?
Завинаги? То просто се случи!- Случи се преди три седмици.
Нали знаеш, че човешката година се равнява на седем кучешки.
Да!
В този сценарий някой от нас трябва да се явява куче ли?
- Да!
- Кой е кучето?
- Ти.
- Аз? Аз съм куче?
Аз съм куче! Аз...
Не съм съгласна. Ако някой от нас трябва да е куче, то това си ти. Ти се държиш така, сякаш случилото се няма значение.
Не, не казвам, че няма значение, а питам защо трябва да означава всичко?
Защото означава! И ти знаеш това по-добре от всеки, защото след всичко, което се случи ти просто си тръгна.
- Не съм си тръгнал.
- Не си тръгна, ами спринтира.
- Нали се съгласихме, че е грешка.
- Най-голямата грешка в живота ми!
- Какво искаш от мен?
- Нищо не искам от теб.
Добре! Но нека уточним едно нещо. Аз не дойдох при теб с намерението да правя любов с теб.
Но ти ме погледна с тези големи разплакани очи: "Не си отивай, Хари. Прегърни ме, Хари."
- Какво можех да направя?
- Искаш да кажеш, че си го направил от съжаление?
- Не, аз...
- Да ти го начукам!
Мога ли да ви помоля за вашето внимание?
Бих искал да предложа да вдигнем тост за Хари и Сали.
За Хари и Сали.
Ако аз или Мари ги бяхме харесали малко повече,
нямаше да бъдем днес тук.
~ Честита малка Коледа на теб,
~ бъди и ти честит.
~ Отсега нататък грижите ни ще бъдат извън взора ни.
~ Честита малка Коледа на теб,
~ нека тя е весела
~ Отсега нататък грижите ни ще бъдат на мили далеч от тук.
Здравей, аз съм. Сега са коледните празници,
и исках да ти напомня, че това е сезонът на великодушието и прошката.
И, въпреки, че не много известно, това също е сезонът на подмазвачеството.
Така, че ако решиш да ми се обадиш,
ще бъда повече от щастлив да ти се подмажа по Коледному.
Обади ми се.
Здравейте, не съм в къщи. Ще ви се обадя веднаха, когато мога.
Ако си там, моля те вдигни. Наистина искам да говоря с теб.
Фактът, че не ми отговаряш ме кара да мисля, че а) Не си в къщи,
б) В къщи си, но не искаш да говориш с мен, или
в) В къщи си, отчаяно искаш да говориш с мен, но си затисната от нещо тежко.
Ако е а) или в), моля те ми се обади.
Очевидно тя не иска да говори с мен. Какво да направя? Да си строша главата ли?
Ако иска да ми се обади, ще се обади. Не мога повече да се правя на глупак.
~ Ако се чувстваш тъжна и самотна,
~ мога в помощ да ти бъда,
~ кажи на този, който харесва само теб,
~ бих могъл да бъда топъл и нежен,
~ Обади ми се,
~ може и да е късно, просто се обади,
~ не се страхувай, обади се на moi
~ обади се и аз ще дойда.
Обади ми се.
- Здравей, Хари.
- Ало, здрасти, здрасти.
Не знаех, че..... Че си там.
- Какво правиш?
- Тъкмо излизам.
Къде отиваш?
- Какво искаш, Хари?
Аз, ...обадих се да ти кажа, че съжалявам.
Добре.
- Трябва да вървя.
- Почакай секунда. Чакай...почакай секунда.
Какво ще правиш на Нова Година? Ще ходиш ли на купона на Тайлър? Защото аз съм свободен.
Ако и ти си свободна, нали все си казвахме, че бихме могли да бъдем заедно на Нова Година и...
Не мога повече така. Не съм твоята утешителна награда.
Сбогом.
Ето ни отново на 16-тото издание на "Новогодишната рок вечер"
предавана пряко....
Че какво му е лошото на това? Имаш си Дик Кларк - традиция.
Имаш Маломарс, най-великия готвач на всички времена.
И си на път да спечелиш първата титла за Кникс от 1973.
Не знам защо се оставих да ме въвлечете в това.
Така е много по-добре. Свеж въздух, улиците са само мои.
На кого му е нужно да бъде на голям, шумен купон, и да се преструва, че му е гот.
Плюс това, това е идеалното време да се поразгледат витрините.
Това е готино.
И мъжът казва: "Виж картата."
- Отивам си.
- Никога няма да хванеш такси.
О, Боже!
Даваш си сметка, че никога не можем да бъдем прители.
- Защо?
- Това, което казвам
е, че мъжът и жената не могат да бъдат приятели защото сексът винаги стои между тях.
Това не е вярно!
Никой мъж не може да бъде приятел с жена, която намира за привлекателна.
- Той винаги иска да прави секс с нея.
- А ако тя не иска?
Няма значение. Сексът е винаги между тях
и приятелството е прецакано.
- Предполагам, че няма да бъдем приятели в такъв случай.
- Предполагам, че няма.
Много лошо.
Ти беше единствения човек, когото познавам в Ню Йорк.
~ Трябва да си ти.
~ Трябва да си ти.
~ Обкалях доста
~ И накрая намерих,
~ този, който
~ може да ме направи искрен
~ или тъжен...
- Тръгвам си.
- Почти полунощ е!
- Мисълта, че няма кого да целуна....
- Аз ще те целуна.
Ей, такси! Такси!
Такси!
По дяволите.
- Хайде де, остани. Моля те.
- Благодаря, Джес, просто...Трябва да вървя.
- Изчакай две минути.
- Ще ви се обадя утре.
~ ...ти ме вълнуваш
~ и с всичките ти недостатъци
~ продължавам да те обичам
~ трябва да си ти....
Мислих много, и истината е, че те обичам.
- Какво?
- Обичам те.
- Как очакваш да отговоря на това?
- Защо не опиташ с "И аз те обичам"?
- Опитвам с "Тръгвам си".
- Това, което казах нищо ли не означава за теб?
Съжалявам, Хари. Знам, че е Нова Година, знам, че се чувстваш самотен,
но не можеш просто да се появиш, да кажеш, че ме обичаш и да очакваш, че това ще оправи всичко?
- Просто не става така.
- Добре, а как тогава?
- Не знам, но не така.
- Да опитаме тогава така:
Обичам факта, че настиваш, когато навън е 30 градуса.
Обичам факта, че поръчването на сандвич при теб трае час и половина.
Обичам тази вертикална бръчица, която се появява, когато ме гледаш като че съм луд.
Обичам това, че след като цял ден съм бил с теб усещам парфюма по дрехите си.
Обичам и това, че ти си последния човек с който искам да си говоря, преди да заспя вечер.
И това не е защото се чувствам самотен или защото е Нова Година.
Дойдох, защото, когато разбереш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого,
искаш този остатък да започне веднага.
Виждаш ли?
Ето това си ти, Хари.
Казваш неща, които не ми дават възможност да те мразя!
А аз те мразя, Хари.
Наистина те мразя.
Мразя те.
Какво означава тази песен? Цял живот се питам.
"Трябва ли да бъдат забравени старите приятели?"- Да забравим старите приятели ли?
Или ако ги забравим, да си спомняме за тях от време на време?
Което не е възможно, защото вече сме ги забравили!
Може би значи да помним, че сме ги забравили, или нещо такова.
Както и да е, за старите приятели е.
Първия път като се срещнахме се намразихме.
Не, ти не ме мразеше, аз те мразех. Втория път като се срещнахме, ти дори не ме помнеше.
Не е вярно, помнех те.
Третия път се сприятелихме.
- Бяхме приятели за дълго време.
- А после не бяхме.
И после се влюбихме.
- Три месеца по-късно се оженихме.
- Трябваха ни само три месеца.
Дванайсет години и три месеца.
- Имахме наистина прекрасна сватба.
- Наистина беше красива сватба.
- Имахме грамадна кокосова торта. Огромна кокосова торта на етажи.
С много гъст шоколадов сос отстрани.
Да. Защото не всички го обичат върху тортата, понеже я прави прогизнала.
А и кокосът се просмуква много, така че е важно шоколадът да е отстрани.
Превод и субтитри BeTTeR