Van Wilder (2002) (Van Wilder - CD2.SRT) Свали субтитрите
- Външна тилна издатина.
Задна седалищна линия.
Гръбен израстък. Гуен.
Последното беше ли вярно?
- Да.
- Грешно! Гръбният израстък съществува само при морските бозайници.
Знаех си, че не слушаш.
Какво ти има?
- Нищо, добре съм.
Да се махнем и да пием бира.
- Луда ли си? Знаеш, за семестъра ми.
Уча от 11:00, 9 часа сън.
Протеинов шейк сутринта. Много умно.
И правилно.
Което ни дава 2 часа и 53 мин. за учене.
Затова мила, съсредоточи се.
- Имам потвърждения от Афро-Американския Клуб...
организацията на гейовете и лесбийките, MECCA, HEPA, PETA.
Това съюзническо парти има изкусен план.
Ще утрои печалбите. Надявам се, че е достатъчно.
Ван, трябва да ме слушаш.
Само на едно парти от постигането на целта сме.
- Ами ако тя е права?
Ако отбягвам завършването, защото съм уплашен?
- Я се чуй, умнико.
Никога не си се съмнявал в себе си.
Това момиче ти обзе мислите. Не е на добре.
Изобщо.
- Хей, ти!
Премести банера по-високо.
- Ти ще се справиш с това. Аз отивам...
да се обадя за партито.
- Здрасти Ван,
- Здрасти Дона.
- Какво правиш тук?
- Трябва да поговорим.
Мислих за това, което каза и...
Ами...
погледни това.
Да, драсканици.
Отидох в час днес. И даже стоях през цялото време.
- Доволна съм, че си ходил.
- Бях и в няколко чужди. Без да искам.
И стоях.
- Страхотно, наистина.
Но не го прави заради мен.
Прави го заради теб.
- Може би го правя, заради двама ни.
- Не трябва дори да говоря така с теб.
- А аз не трябва да съм в женската съблекалня!
Но понякога, трябва да позволиш сърцето да те води
дори ако знаеш, че има места, където не трябва да бъдеш.
- Колко често сърцето те води към женската съблекалня?
- Това е първият път.
- Защо ли ми е трудно да повярвам?
- Не казвам, че не съм бил никога тук.
Просто различна част от анатомията ми ме води насам.
- О, Господи.
- Не мога да повярвам. Гуен и Ван в женската съблекалня.
Не можах да повярвам. Нека да ти кажа нещо.
- Съжалявам другари. Фурната не работи.
- Тук съм да те подкрепя.
- Нека позная.
Идваш да се сближаваме?
- Тогава и майка ти може да дойде.
Ще бъде ергенско парти.
Последна развратна нощ с другарите
преди да се усмиря с годеницата си, Гуен.
- О, да не мислеше, че ще се интересува от шибаняк, като теб?
Това трябва да е достатъчно, като за начало.
- Ало?
- Гуен?
- Кейси. Ползвам компютъра и.
Тя там ли е? Искам да говоря с нея.
- Тя е на вечерята с Ричард, готвейки се за годежа. Да и предам нещо?
- Не. Добре.
- Чао, мерси че дойдохте.
- Линдзи и Робин са страхотна двойка, нали?
- Да, щастлива съм за тях.
- Ще бъдат и добро семейство. Знаеш ли защо?
- Защото се обичат?
- Защото си подхождат.
Като пациент, открил донор на сърце със същата кръвна група
и еднакви хромозомни аномалии.
Перфектно съвпадение, свързани завинаги.
- Но това значи, че единия трябва да умре.
- Гуени, просто казвам, че си съвпадат.
Като мен и теб.
Щастливка.
Гуендолин Елизабет Пиърсън...
чест е за мен, ако ти и аз, хирургически и духовно...
присадим живота си един към друг.
- Ричард, не зная какво да кажа.
- Просто кажи да, защото имам още по-невероятни новини.
Обадиха ми се от Северозападния. Искат интервю с мен.
Ще пратят някой новак за устни и писмени изпити.
И тогава съм вътре!
- Леле...Северозападният.
- Страхотно. Толкова се радвам за теб, Ричард.
- Бъди щастлива за двама ни.
- Планът за живота на Ричард и Гуен.
Баща ти иска да отидем във Форест Гроув, като годежен подарък.
- Родителите ми знаят?
- Да, разказах им всичко.
- Къде отиваш?
- Не съм сигурна и затова...
не ми пука.
- Хей, Ван мога ли да заема...
Боже, какво се е случило?
- Удари ме голям камион.
- Добре ли си?
- Целият съм любов
загубен съм без теб
знам, че беше права
да вярваш толкова дълго.
Опияняваща песен.
- Как се казва?
"Гуен ме използва за статията си и после се омъжи за задник..
и избяга от сърцето ми с голям, метафоричен камион."
Изпълнена от "Въздушна доставка".
- Кои са пък тези?
- Колко си голяма, Сали?
- Достатъчно, за да ревнувам от Гуен.
- Можеш да го направиш.
- Ти сигурно си Гуен, шофьорката на камиона.
- Хей, извинявай... Гуен!
Почакай. Какво правиш тук?
- Какво правя тук ли? Какво правеше ти там?
- Разбит съм и съм сигурен, че това е моята стая, нали?
- Какво беше това момиче? Първокурсничка?
- Подготвя се за втори.
- Беше голяма грешка, Ван. Отивам си.
- Защо си тук? Дойде да ме наемеш за ергенското си парти?
Защото годеникът ти развали твоето?
- Годеникът ми? За какво говориш?
- И кога ще се "свържете"?
Защото наистина искам да съм свободен в този ден.
- Не е твоя работа. И знаеш ли какво?
Не си за мен.
- Като че ли сърбежът на задника ти става голямо дращене.
- Първо моята кучка отхвърля предложението ми а после тича в ръцете на оня загубеняк.
И сега дори не знам, къде е тая кучка.
- Ван планира голямо духане довечера. Може би кучката ти ще бъде там.
- Не я наричай така, ташак мръсен!
- Хей, момчета
Аз съм съветник на Лидерите на Нощна Америка
Автобусът няма да тръгне скоро и ако мога да направя нещо за вас...
Каквото и да е?
- Добре, слушайте. Ще спрем замалко.
- Подплънки на циците!
- Мерси, човече. Забавлявай се.
Сестричке, забавлявай се. Размърдай хората.
Как е човече? К'во става?
Не искам да те притеснявам...Минг но ти не си азиатец.
- Абе ти не си ли чувал за Тайгър Уудс?
- По-добре се махай, преди да съм ти прекарал главата през желязната врата.
- К'во става? Забавлявайте се.
- Какво има, брато?
- Нищо, не ми се купонясва.
- Това е номер едно.
- Хей Ван, исках да дойда да ти дам маслиново клонче.
- Паспорта моля.
- Снимката ми е ужасна, но...
- Е, ще преценя...
Охоо...няма му нищо.
Ти ли седеше зад мен преди два семестъра?
Спомням си.
- Тази конкурентна история започна да става детинска.
Мисля да оставим всичко и да бъдем приятели.
Това иска и Гуен.
- Нямаш никакво понятие, какво иска Гуен.
Поздрави на мушкатото ти от мен.
- Добре деца.
Това е нашия чичо Йегер.
Точно така, пийте.
- Има вкус на лайна. Няма ли малко скоч?
- Трябва да тръгвам, чао.
- Обади се.
- Господа.
- Полицай.
- Имаме сигнал, че малолетни пият алкохол тук.
- Хъч?
- Няма такова нещо, цяла нощ съм на вратата.
- Това ми стига. Забавлявайте се момчета.
- Добре, трапер.
- Обичам те, човече.
- Не, човече.
Аз те обичам.
- Тези циркови джуджета не могат да пиянстват.
- Не бой се, Ван! Ще те извадим.
Това е Х.У.Й.!
- По дяволите Гуен, вдигни го.
Знаеш, че съм на интервю другата седмица.
Нуждая се от теб, за да ми помогнеш
да се разтоваря от натиска.
Помогни ми да "релаксирам".
За да бъдем ясни, говоря за курса.
Знам, че си се забавлявала с Уайлдър.
Няма страшно. Само трябва да го забравиш.
Надявам се, че вземаш "защитни" мерки.
И не искам бъдещите ни деца да носят позора...
за това, че майка им се е забавлявала за една нощ в колежа.
Защо не отидеш да "освободиш" натиска си?
И за да сме ясни ти казвам: Начукай си го!
- Здрасти немирнико. Мога ли да направя нещо за теб?
- О, Боже.
Такъв отбор сме.
Снощи аз бях като Бони а ти като Клайд. А сега това.
- Може ли да млъкнеш? Опитвам да ти доставя удоволствие.
- Съжалявам Ричард. Продължавай да ме наслаждаваш.
Между другото това е страхотна стая.
- Между другото, млъкни!
- Ето, готова съм с всичко.
- Историята за Уайлдър не е.
- Прочети го преди да критикуваш.
- Днес са го изхвърлили. Това има ли го вътре?
Защото трябва да го има.
- Ван тук ли е?
- Не иска да те вижда.
- Извинявай?
- Виж...
защо просто не го оставиш на мира.
- Разбивачка на семейства.
- О, благодаря!
Дръпнете се!
- Не се опаковай! Можеш да обжалваш
- има го в училищния правилник.
"Всеки студент може да обжалва решението на
съвета, до 48 часа, след като е освободен."
- Искаш ли ми ваната или да я дам на Милти?
- Може адвокатския клуб да ни помогне.
Грабна ги след онзи купон.
- Благодаря ти. Оценявам го, но не съм заинтересован.
- Не ме слушаш...
- Всичко свърши, Таж!
- Шибай се, Ван Уайлдър!
Чу ме....казах....
начукай си го....ти
ти...ти....
путкогъз шибаняк!
Ти...минетчия такъв!
- Не ме ласкай, Таж.
Кажи ми какво чувстваш. Седем години.
Седем години не съм постигнал нищо.
Няма причина да стоя още тук!
- Да, да...имаш тонове приятели...
които за една рупия ще направят всичко за теб и това нищо ли не значи?
На кой му пука за Болнавия и за щедростта с която помагаше?
И всичко за атлетите ни.. Това дребни неща ли са?
И ако е имало обещания за
изпотения зад ушите хлапак от Индия, чиято мечта
е да завре лицето си в красиво женско парче Лотос?
Показа ми живот, за който мога само да мечтая
като се върна у дома, мастурбирайки в бащината колиба.
И най-важното. Ти съзря потенциал...
в мен.
Ако не си видял потенциала в теб, значи си слепец.
- Отивам си.
- Отиди си, но почтено.
Търсеше начина да бъдеш велик.
Той е пред вратата ти.
- Трябва да поговорим.
- Доведете ми адвокатския клуб.
- Смешно е, абсурдно е!
Нелепо е! Бога ми, необмислено е!
- Това означава ли, че ще помогнеш?
- О, да.
- Оставете Ван!
- Оставете Ван!
- В заседание сме. Г-н Уайлдър.
Нарушил сте член 2, секция Б от правилника на Кулидж...
предлагайки алкохол на малолетни...
което е причина за незабавното ви отстраняване.
Пожелал сте да обжалвате.
Залата е ваша.
- Дами и господа...
както знаете...
Студент съм тук от 7 години..и...
- Оставете Ван! Оставете Ван!
- Ред! Седнете моля.
Продължете, г-н Уайлдър.
- Добре съм.
- Научих много тук в Кулидж.
Може да видите от оценките...
че когато съм бил в клас...
съм получил образцови оценки.
Срещнах обаче...един специален човек
и осъзнах, че това, което правя...
е да се крия.
След училище следва истинския живот а аз не съм готов за него.
Не зная точно защо.
Знам, че не искам да бъда като баща си...
чийто живот е само работа.
Сега го разбирам.
И съм готов да продължа.
- Ами това е. Успех, загубеняко. Кой иска да обядва?
- Тишина, г-н Баг.
- Какво общо има това...
с вината, която заслужава изключване?
- Г-н Уайлдър...
- Не съм съгласен с обвинението.
Отговорен съм за партито и това, което стана е по моя вина...
Но съм тук за да помоля съда
и да предложа алтернативно наказание.
Нека завърша.
Ако внимателно разгледате резултатите ми...
ще видите, че съм само на 18 точки от завършване.
Пледирам да ме възстановите
да проверите последните ми класове, да отида на финалните изпити
и да напусна Кулидж с диплома.
Боже, кървях....
в пурпурно и синьо почти едно десетилетие.
Това училище ми даде толкова много. Нека да му се отплатя...
като завърша.
Кои курсове трябва да мине Уайлдър за да се дипломира?
- Биология, Английска литература, висша математика, Икономика...
социология и политически науки.
- Уха.
- Това е тежък товар.
- Ван може да го понесе.
- Ако го изключим може да има нещо като държавен преврат.
- Наруши правилника. Трябва да си плати последствията.
- Нека гласуваме.
Петима сме, мнозинството печели.
- Гласувам за възстановяване.
- Г-н Баг?
- Изключване.
- Мис Хавър?
- Възстановяване...
отново и отново.
- Добре, мисис Сией?
- Изключване.
- Професор МакДугъл?
Чаках много време да дойде този ден.
С други думи...
Позициите на Ван Уайлдър тук вече ги няма.
Да видим, какво ще направи хлапакът.
- Вътре е! Вътре!
- Джени.
- Виж...
Исках да обясня нещата за Ричард.
Неизречената ни връзка разцъфна снощи в един хубав...
симбиотичен...акт.
- Какъв акт? Пропуснахме шоуто покрай Уайлдър.
И го направихме.
Бяха най-добрите десет секунди.
Завинаги.
- Да, тези интервюта са нещо формално...
но мисля, че трябва да се опознаем.
Знаех, усещах, че ще дойдеш.
- Здравей, Ричард.
- Зная, че трябва да пооправим връзката си.
Но сега се готвя за най-големия момент в живота ни.
Първо имам писмен изпит а после интервю.
С всички доктори.
- Затова и дойдох, да ти помогна да не трепериш.
- Страхотно, Гуени.
- Ще се видим долу.
- Побързай. Интервюто е след половин час на другия край на градчето.
Съжалявам за това.
Северозападен, аз съм лайно.
- Наистина ще бъдеш.
- Гуени, благодаря.
- Успех мили. Заслужаваш си го.
- Наистина.
- Цитозин.
- Просто една мрежа, човече.
Запомни, преди финала се подготви.
- Благодаря, че дойде. Свърши добра работа.
- Ричард! Тъкмо за теб говорех.
Изненада! Аз съм в комисията за устния изпит.
- Ела насам, искам да видиш бъдещите ти колеги.
- Трябва да отида.
- Не, ела, сега е моментът.
-Вижте, това е Ричард.
Свършил е теста за 20 минути. Момчето е като динамо.
Ричард, запознай се с д-р Стърн.
Д-р Файн.
- Приятно ми е да се запознаем. Слушала съм за вас.
- Д-р Браун. Това е само формалност.
Само искаме да ви опознаем.
- И д-р Шмелник.
- Ричард, има ли нещо, което искаш да ни кажеш?
- Изглеждаш така, сякаш искаш да покажеш нещо?
- О, Господи!
- Гнусно.
- О-о-о, гори!
Кървя!
- Мили Боже, това е отвратително.
- Искам да ми кажете, какво Робърт Бърнс е искал да изрази с това?
- Ще ми трябва поне още една книжка.
- Какво?
- В предишни новини...
имахме добавка за Уайлдър.
Суровият ден бе успех за Ван.
Пет дни в училище с икономически финал при проф. МакДугъл.
- Ван, събуди се!
Финалният изпит е след 7 минути.
- Добре де.
- Това е моментът на истината.
Щастлив съм, че сте ни събрали в графика си тази сутрин.
- Не бих го пропуснал за нищо на света, сър.
- Добре.
- Предайте нататък. Благодаря.
Достигаме до уречения час.
И времето ви изтече, г-н Уайлдър. Свалете писалката.
- Благодаря.
- Четири години...
се подготвям за истинския свят.
Както другите, за мен той е всичко, което става след завършването.
Но съм грешала. Срещнах Ван Уайлдър, който ме научи на това.
Всички сте били несъмнено на някое от партитата на Ван.
Вероятно е докоснал живота ви по някакъв начин, дори да знаете или не.
Гледали сте го да пляска шкембета в басейна...
но той събра $5000 за да помогне на плувците следващия сезон.
Както знаете, Ван почти бе изключен.
Това, което не знаете е, че беше прецакан...
от жалък, самовлюбен, тип...
който е добре познат на репортера и има сериозен проблем...
с преждевременната еякулация.
И в отговор на тази гавра...
Ван положи за 6 дни повече усилия, отколкото през целия семестър.
Спечелил или загубил, трябва да му благодарим, че ни напомни на какво сме способни.
Точно това прави той...
развеселява скуката.
- Ван, побързай. Чака ни нощ с веселби и клатене.
- Чули ли сте Гуен?
- Не, още не се е обаждала.
- Добре, ще сляза след минутка.
- Добре, ще се видим.
- Исусе, тука е като в изолатор.
Декорирано в ранен шибан стил.
Реших да дойда лично
и да ти дам резултатите на ръка.
И както и очаквах...
ти успя.
91 процента!
- Какво?
- Гордея се с теб, Уайлдър.
Чаках толкова години, за да осъзнаеш потенциала си.
- Затова ли имахме търкания?
Аз мислех, защото се бъзиках с дъщеря, когато беше първи курс.
- Какво? Ебавал си се с дъщеря ми?
- Какво?
- Хей, знам те аз.
Благодаря много.
- Ти си най-добрия, Ван.
- Нямаше да мога без теб. Оценявам го.
- Искам да го допълниш с лед. Колкото може повече.
- Извинете, съжалявам.
- Казвам се Ориса Пунджаб Низамабад.
Току що се прехвърлих тук от Баглапур.
- Извинете, бихте ли ми казали...
къде мога да намеря най-лудия, шибан пич?
- Да, до басейна, дядка.
Ама аз те познавам бе...
- Честито, Ван. Знаех си...
- Татко! Не мога да повярвам, че си тук.
- Аз пък, че си завършил.
Приятелите ти ми
изпратиха това.
Гордея се с теб Ван. Завършил или не.
- Благодаря. И съжалявам, че загубих...
толкова време и пилях парите ти.
- Изглежда, че е най-добрата инвестиция, която съм правил.
Добре се справи. Да го направим на островитянин.
- Виж новата ми приятелка.
- Изглеждаш толкова...
- Надявах се, да го кажеш.
- Мога ли... Само докато се прегръщаме.
Толкова много искам да ти кажа... за статията...
Беше ме страх, че може да не дойдеш.
- Е, опитвах се да реша какви гащи да обуя.
- И кои избра?
- Никакви.
- Ще бъде ергенско парти.
Последна ергенска вечер с приятели.
Даже не можеш...
искам да кажа това момиче е..
- Чудех се...
- Ще го направя.
- Събирам си лайната. Една секунда.
Не мога да го направя!
- Майка ми казваше да не го правя никога.
- Искам да сдъвча...
И тогава, не знам как....
Деца, ето какво ще сторят с вас лигавите курви.
Превод: truebgsub@yahoo.com