Uncle Buck (1989) Свали субтитрите
Те ядат на чинии.
Престани с твоите тъпотии, Мейзи.
Ще те обадя. Ти каза "тъпотии".
- Нищо и няма на думата "тъпотии".
- Тъй ли? Аз мислех, че е лоша дума.
- Объркала си се с думата "идиотщини".
- Да.
Моля ти се!
Един шестокласник ме гони с колелото си и аз бягах.
Когато се изтощих и паднах, той ме срита с обувка.
- Благодарете на родителите си за това.
- Защо?
Тяхна беше гениалната идея да се преместим тук.
Те не изкарваха достатъчно пари в Индианаполис.
Няма значение, че ние бяхме напълно щастливи там.
Така че, на тях им благодари, че се отнасят идиотски с теб.
- Този път вече ще те обадя.
- Затваряй си устата.
- На чантата ти не и е мястото на пода.
- Вечно мърмориш.
- Ноктите ти се забиват в рамото ми!
- Вдигни я!
Ти трябва да ни отвориш вратата.
А не да си правиш каквото си поискаш с нас.
Аз съм американец. Аз имам права.
Мейзи, аз правя ли каквото си поискам с теб?
Не, обаче два пъти каза "идиотщини". Ама само веднъж наистина.
Имам си друга работа, не мога само теб да те наглеждам, пикла такава.
Каква друга работа, да се мотаеш с приятелите си дето ги нямаш?
Защо не млъкнеш?
Защо не ме накараш?
Когато уважаемата ни родителка не е тук, аз отговарям за вас.
- Омръзна ми така да и казваш.
- Какво от това?
Тъпачка такава.
- Защо ни са момчета? Толкова са шумни.
- Млъкни.
- Ти млъкни!
- Момчетата са ни необходими...
за да пораснат, да се оженят и да се превърнат в сенки.
Пусни кучето на вън.
Пърси!
"Китайска Кухня"
Такава великолепна вечеря, майко. Как намираш време само?
Майлс.
Мейзи, остави това.
- Спечелихте ли на хокей вчера?
- Хокея свърши преди две седмици.
Значи не искаш стик за хокей за рождения си ден.
Знаете ли какво?
Когато татко замине за Ню Йорк, аз ще взема една седмица отпуск.
За да можеш да търсиш да назначиш нови икономки?
- До гуша ми дойде от глупостите ви.
- Наистина?
На всички леко ни писна от сцените ви.
- Това е много добра идея.
- Мерси.
- Как е пая?
- Не е лош.
Ще дойдеш ли на работа утре сутринта?
Няма начин да го избегна.
Това нещо не те радва много.
Щом като искаш да знаеш...
нямам особено желание приятелката ми да ми е началник.
Ето, казах ти го.
Бък, аз те обичам.
Не мога да престана. Искам да се оженим и да си съдадем семейство.
Нямам много време.
Искам да чуя тупуркането на малки крачета преди да умра.
Ще ти купя една мишка и лист ламарина.
- Ей, я по-весело.
- Недей да ме дразниш.
Не те дразня. Аз познавам себе си.
Знам какво обичам.
Обичам приятелите си, свободата си.
Обичам да знам, че мога да отида да играя голф, когато си поискам.
На никого нищо лошо не правя. Не виждам какъв е проблемът.
Това е най-добрата рецепта за самота, която някога съм чувала.
- Защо се караме?
- Ние говорим.
След като съм казал, че ще бъда на работа утре сутринта, значи ще бъда.
Окей.
Трябва да кажа каквото ми тежи на сърцето.
Знам, че ти додявам, но ме остави да си кажа.
Опитвам се да преодолея подобни неща, от преди.
Значи ще дойдеш? Кълнеш се? Утре заран? Обещаваш?
Шанис, честна дума.
Ако можех да намеря достоверен предлог, щях да го използвам.
Ало.
- Божичко!
- Какво?
Секунда. Леля ти се обажда.
Какво има?
Баща ти е получил инфаркт.
Кой ще гледа децата?
Марси. Тя живее отсреща.
Точно нея изобщо не бих помолил за услуга.
Ами семейство Невил?
Би ли им се обадил?
Искам да тръгнем възможно най-скоро.
Толкова съм безпомощна тук.
Сега недей с угризенията затова, че се преместихме тук.
Това няма нищо общо със случилото се.
Извинявай.
Хрумна ми нещо.
Какво ще кажеш за Бък? Сигурен съм, че той с удоволствие ще помогне.
Сега не е подходящ момент да обсъждаме брат ти.
- Не го искам тук.
- Само предлагам.
Той няма деца. Не е женен. Дори не работи!
Малко странен си пада. Но пък е отговорен, а и е роднина.
Бък не е човек, с когото спокойно бих оставила децата си.
Вулгарните хора, с които дружи.
Тази жена, която продава гуми.
Конните надбягвания. Хазарта. Изобщо виждаш ли го в този дом?
Окей.
Обади се на с-во Невил.
Ние заминаваме ли за Индианаполис?
Татко и аз заминаваме.
А ние не заминаваме?
Не, не е добра идея.
Мерси.
Аз много обичах баща си.
Тогава защо се премести далеч от него?
И моето семейство да се премести далеч от мен, и аз ще получа инфаркт.
Разбирам.
- Нас кой ще ни гледа?
- Г-н и г-жа Невил.
- Това да не е някаква шега?
- Не харесваш с-во Невил?
- Кучето им си души чатала.
- Недей да говориш така.
Г-н Невил се разкрещя на Майкъл защото кучето им душеше чатала на Майкъл.
- Недей да употребяваш тази дума.
- Не знам друга.
Можем да поговорим с г-н Невил за кучето.
Съжалявам, скъпа. Те са във Флорида.
Лягай си.
Трябва да ставаш за училище.
- Кой е във Флорида?
- Обратно в леглото.
- Каква е другата дума вместо "чатал"?
- Лягай си.
Дукян.
Какво ще правим?
Не мисля, че имаме голям избор.
Можем ли да му имаме доверие?
Да?
Бък, обажда се Боб.
Боб? Кой Боб?
Брат ти.
Боби! Чакай за минута.
Току-що използвах коледния ти подарък.
Пляскалото.
Ей, как си, бе малкия?
Да не си нещо пиян?
Знаеш ли какво?
Трябва да се съберем. Не съм бил у вас откакто се нанесохте.
И много се извинявам за храстите. Изобщо нямах представа...
че така ще пламнат.
Ти беше прав. Изобщо не трябваше да слагаме грила толкова близо до тях.
Бащата на Синди е получил инфаркт нощес.
Искаме да отидем в Индианаполис възможно най-бързо.
Имаме проблем с децата обаче.
Не можем да намерим някой да ги гледа. Ако ти не си зает--
Синди има ли нещо против? Синди не възразява?
О, да.
Няма проблем. Ще бъде чест за мен.
Все още живея в едностайния. Трябва да наема по-голям апартамент.
Те обаче могат да си донесат спалните чували. Чудесно ще си изкараме.
Ще си направим палатки. Донеси играчки и фъстъчено масло.
- Страхотно ще си изкараме.
- Аз мислех ти да дойдеш тук.
Децата ходят на училище.
Какви ги приказвам? Разбира се.
Тази вечер или утре сутринта?
Тази вечер ще е най-добре ако може.
Няма проблем. Не се безпокой.
Ще взема някои неща и тръгвам.
Благодаря ти. Доскоро.
Той може да дойде. Спеше и аз го събудих.
По това време, това е добър знак. Готови сме.
Окей, това, това и това.
Чанта, чанта, чанта.
Тази ще свърши работа.
Ало.
Шанис, скъпа?
Имам лоши новини.
Чакай да се досетя.
Няма да дойдеш на работа утре сутринта.
Ама нека--
Не, ама... Ти не--
Чакай само-- Дай ми--
Дай ми...
Ти не... Дай ми...
Дочуване.
Боже, не съм виждал тези деца от много отдавна.
Тия трябва да е на девет години.
Девет, а може и на десет. Беже, боже.
И двете, малките. Казваха се--
Лари и--
Лари и--
Бетси.
Бетси.
Дженифър.
Лари и Дженифър. Симпатични деца.
Скъпа, той е на 40 г. Той ще се ориентира.
Защо не привършиш със събирането на багажа. Аз ще следя за Бък.
Какво по дяволите?
Къде сте?
Боб?
Не е смешно. Хайде. Събуди се!
- Съвсем замръзнах тук.
- О, по дяволите!
Започвам да се ядосвам, Боб.
Бък?
Тук!
Знаеш ли колко големи бели къщи има на тази улица?
Какво?
- По-тихо.
- Какво?
- Къде да оставя колата си?
- За бога!
Извинявайте, г-н Хатфийлд.
2 ч. през нощта е!
Как си? Извинявай, че закъснях.
- Не. Благодаря ти, че дойде.
- Какво стана с мустаците ти?
- Наложи се да ги обръсна.
- Как е Синди?
- Не е добре.
- А баща и?
- Не мога да ти кажа.
- Тези медицински термини. Инфаркт?
Аз спрях цигарите. Страхотно, нали?
Преминах на пури. Имам си пет годишен план.
Спрях цигарите, преминавам на пури, а след това на лула...
след това на тютюн за дъвчене, след това на никотинова дъвка.
Добре.
Пари.
- Ще ти оставя непопълнени чекове.
- Не, имам много пари.
Не, моля те.
Имам ги парите. Настоявам.
Нали така? Хайде, моля те.
Ще ти върна парите, когато се върнем.
Няма да има проблем да осребря...
чек не на мое име, издаден от банка в друг щат, нали?
Толкова съм зает на последък, че нямам време да отида до банката.
- Не мисля, че ще има проблем.
- Нека да ти оставя чековете.
- Само ако не те затруднява.
- Така ще е най-лесно.
Предполагам. Имате ли инструмент за отпушване на канали?
Да не забравя. За утре сутринта.
Моята канализация не я бива. Вашата е добра, разбира се.
Предполагам. Не се тревожи за това.
Всичко ще бъде на ред. Напоследък нещо съм запечен.
Направо ме пощурява. Ям много сирене, неизвестно защо.
Все ми се яде сирене. Мислиш ли, че може да е алергия?
Да.
Не знам, все сирене ми се яде. Като голяма мишка.
- Не знам.
- Какво да правиш.
Да видим. О, рождения ден на Майлс.
До тогава ще се върнем.
Добре тогава. Това е всичко.
Вероятно няма да ги използвам. Но за всеки случай.
- Да.
- Чудесно. Окей.
Знам, че нещо забравям. Какво още?
Окей? Това е наред. Дай ръка.
Само за няколко дни. Обещавам да ти се обадя утре.
- Имаш ли всички телефонни номера?
- Да.
- Ние тръгваме. Благодаря ти, Бък.
- Всичко хубаво.
- Много ти благодарим.
- Благодаря. Благодаря ти.
- Поздрави баща си. Карайте внимателно.
- Ще се справиш.
Положително.
Нечуплива.
По дяволите.
Часът е 7 и 2 минути.
Вие слушате програма "Не трябва да ходя на работа днес"...
спонсорирана от Автомобилни Гуми "Коболовски".
За най-добрите гуми, обърнете се към Шанис Коболовски.
Тия!
Помниш ли ме?
Чичо Бък.
Прословутия чичо Бък.
Обичаш кафе, а?
- Гладна ли си?
- Не.
Разбира се, че си. Всеки обича закуска. Човек трябва добре да закуси.
Да започне деня добре.
- А къде са другите?
- Кои други?
Другите деца.
Те си имат имена. Майлс и Мейзи.
Майлс и Мейзи станаха ли вече?
Събудих ги, благодаря.
Заповядай.
Да не би да си глух. Казах ти, че не съм гладна.
Това е един от специалитетите ми.
Предпочитам да гладувам.
Майка ти знае ли, че пиеш кафе?
Правя го за да те впечатля.
Благодаря ти.
Има ли причина, поради която ми създаваш проблеми?
Нима ти създавам проблеми?
Ами не знам.
- Как си?
- Ти кой си?
Аз съм чичо ти Бък.
- Аз имам ли чичо?
- За нещастие.
Леле!
Той готви боклука.
Къде е сестра ти--
Тя се казва Мейзи, за втори път вече.
Извинявам се.
Ти сигурно си гладен.
Специално за теб.
Божичко! Той сложи лук в яйцата.
Ще ида да видя какво прави Мейзи.
Като си върна ще ти дам овесени ядки.
- Може ли да те питам нещо?
- Какво?
Тя винаги ли е толкова приятна?
Не, тя обикновено е в лошо настроение сутрин.
Искаш да ти се сплъсти косата ли? Престани.
- Искам мама да ме среши.
- Мама я няма.
- Тука е.
- Не, не е.
- Тя и татко заминаха за Индианаполис.
- Не са заминали.
- Добре, не са заминали.
- Заминали са?
Да. И аз ще те гледам.
Ама ти не можеш да караш.
- Къде живееш?
- В града.
- Имаш ли собствена къща?
- Апартамент. Под наем.
- Какво работиш?
- Много неща.
- Къде ти е офиса?
- Нямам такъв. Не ми трябва.
- Къде е жена ти?
- Нямам жена. Това е дълга история.
- Имаш ли деца?
- Нямам. Това е още по-дълга история.
-Ти си брат на баща ми?
-Какъв ти е рекорда за зададени въпроси?
- Тридесет и осем.
- Аз съм брат на баща ти.
Имаш повече коса от баща ми.
- Много мило, че забеляза.
- Аз съм дете. Това ми е работата.
Това е моята кола.
Обувката ли си завръзваш?
- В кокло часа да те взема?
- Не се тревожи. Все някой ще ме докара.
Не, аз си имам нареждания. В колко часа?
Нима наистина си толкова тъп? Казах, ще намеря кой да ме докара.
Винаги намирам.
Аз ще се обадя в училището, ще разбера в колко часа и ще те чакам.
Моля. Обади се. Аз няма да бъда тук.
Ако те няма тук днес, тогава утре...
ще те докарам на училище по пижама и лично ще те отведа до класната стая.
- Как звучи 4 ч.?
- Не проумявам как така си ми роднина.
Престани да се държиш толкова надуто и ще се разбираме идеално.
Теб някой някога да те е унижавал така?
Не.
- Вие мислите ли, че тя ме мрази?
- И още как.
- Заради шапката ми ли?
- Не.
Много хора не харесват тази шапка. Вида и ги дразни.
Ще ви разкажа една история за това на път за училище.
Да. Слушай, Бък.
От осем години ти правиш планове и разваляш планове.
Какви ги приказваш?
Нима не говорихме за това снощи?
За какво говорихме? Аз в ролята на баща!
Радвам се, че можеш да го направиш за брат си. Защото за мен не можеш.
Как да го направя за теб? Ние нямаме деца.
Какви ги говориш?
Бък, аз знам, че ти смяташ, че работата е безсмислена...
и че по някакъв начин аз се опитвам да те манипулирам и контролирам...
и да ти съсипвам живота.
Трябва да наема човек на това място. Важно е за компанията и за мен.
Освен ако ти не ми кажеш нещо друго, ще предложа работата на другиго.
Дай ми една седмица да си помисля. Не знам колко дълго ще остана тук.
Ако през тази седмица...
намериш подходящ човек за мястото...
наеми го на непълен работен ден или нещо такова.
По този начин аз ще имам време да реша и ще видим в какво положение сме.
Окей, сега трябва да вървя.
Чао, мила.
Още осем. Хайде.
Темпо. Да раздвижим кръвообръщението.
По-бързо.
Нима мирът не е прекрасен?
Михаил Горбачов, най-невероятния зъл император в плен...
запленява Манхатън...
смайва ООН, обявявайки едностранно съкращение на Съветската армия...
усмихва се и маха с някогашния войн на студената война, Р. Рейган--
А борсата преживя най-силната си седмица от юли насам.
Виждаш ли, Карл Маркс.
Какво ще кажете да си разменим обедите?
Запуши си ушите. Не питай.
Знаеш ли как трябва да е съсипан двигателя за да гърми така?
Обади ми се.
Чувал ли си някога за центровка?
А ти някога чувал ли си за ритуално убийство?
Не разбирам.
Още веднъж и лижи лицето пред всички и ще разбереш.
- Ти луд ли си?
- Мога да бъда.
- Можеше да му отнесеш главата.
- Той щеше ли да забележи обаче?
Дай да се разберем.
Този хъшлак е хищник, а ти си плячката му.
- Тъй ли?
- Бас държа.
- Ти пък откъде знаеш?
- Когато аз бях на неговите години...
аз бях хищника, който се навърташе около момичетата като теб.
Хубава, държи се предизвикателно.
Препоръчвам ти да не се месиш в личния ми живот.
Ами родителите ти не се ли месят в личния ти живот?
Те не са в течение на личния ми живот.
- Те познават ли Туидъл Динк.
- Той се казва Бъг (насекомо).
- Това името ли му е или фамилията?
- Името.
Ами как му е фамилията, Спрей?
Ти точно недей много да говориш, Бък.
Не. Не.
НЕ. Не ме гледай така.
Недей.
Не е честно.
Нямаш ли си любима кукла или нещо подобно?
Защо не вземем куклата и не я облечем в пижамата на татко ти?
Брат ти! Какво брат ти?
Ами кучето? Ти знаеш какви ги върши кучето.
Не може. Не може и толкова.
Това е нов закон. Точка.
Окончателно е.
Ти не искаш да спиш при мен.
Някой може ли да вдигне телефона, моля ви се?
Аз ли всичко трябва да правя тук?
- Здрасти.
- Здравей, миличко. Как си?
Добре. Изкарвам си прехраната. Чичо Бък ме е впрегнал на работа.
Той казва, че упоритата работа ще ме направи мъж.
Поне се уча на занаят.
Това е добре. Дядо се чувства по-добре.
Изпраща ти големи прегръдки и целувки.
Кажи му да се държи.
- Можеш ли да повикаш чичо Бък?
- Дадено бе, пиленце.
Мамо?
- Здравей.
- Следващия път, когато заминете...
защо не наемете някой убиец да наглежда къщата?
Този човек е просто някаква шега.
Защо ти не си гледаш твоята работа и не го оставиш той да си гледа неговата?
Докато той упорито съсипва живота ми?
Друг недостатък е, че много ми текат лигите.
Може да се събудиш и да си помислиш, че си в блато.
- Мама е на телефона.
- Добре. Веднага идвам.
Той си излезе и остави Майлс и Мейзи сами.
Освен това пие.
- Изми ли си зъбите?
- Да. Пипни ми четката.
Един мой приятел работи в съдебната лаборатория в полицията.
Аз мога да му дам четката ти да и направи тест и да установи...
дали наистина сте си измили зъбите или само сте я намокрили на чешмата.
Ако това е вярно, май наистина ще трябва да започнем да си мием зъбите.
Как си?
- Добре съм? Как вървят нещата ?
- Добре. Добре.
- Сигурен ли си?
- Тук всичко е наред.
- Всичко е наред.
- Децата са окей?
Децата са страхотни! Идеално си изкарваме заедно.
Как е баща ти?
Добре е. Подобрява се. Благодаря.
Добра новина. Окуражаваща.
Имам добро чувство за това. Той ще се оправи.
Имам няколко въпроса към теб.
Имаш интересен комплект чинии във всекидневната.
- Стари ли са?
- Да.
Стари са значи.
Къде човек би могъл да намери нещо подобно?
В някой антиквариат в центъра?
В Англия.
Колко пъти на ден се храни такова куче?
Ти как мислиш, колко пъти на ден яде то?
Четири-пет.
Той яде веднъж на ден.
Само веднъж.
Какво обича за пиене? Вода?
Да, той пие вода. Аз бих му сложила вода в паница.
Аз не спускам капаците на тоалетните.
Да.
Синята вода от тоалетната не му действа добре?
Това може би обяснява нещо.
Нищо.
Просто странен цвят когато ходи на вън, на тревата.
Бък...
Искам да знаеш, че се чувствам спокойна като зная, че ти си там.
Много ти благодаря.
Окей, чао.
Боб?
Синди?
Отвори се.
Ало?
Почвам да се ядосвам. Добре.
Приготви се. На ти.
Хайде бе. Нима трябва да ти говоря мръсотии?
Отвори се за тате.
Хайде.
Полека - лека.
Хайде, ето. На ти.
Не искаш да взема лоста, нали? Хайде!
Отвори!
Хайде!
Ще ти го набутам, хич не ме интересува дали ти харесва или не.
Хайде!
Хайде бе, копеле, отваряй.
- Стой!
- Коя сте вие?
- Синди!
- Тя е в Индианаполис.
- Какво прави тя в Индианаполис?
- Баща и получи инфаркт.
Кой сте вие и откъде знаете, че баща и получил инфаркт?
Аз съм девер и.
Да? А на кого говорехте мръсотии?
На пералнята.
Не зная как да боравя с нея, затова я ритах и псувах...
което не е чак толкова необикновено.
А вие си помислихте--
- Извинявайте.
- Моля.
Ама че смешно.
Аз живея отсреща.
- Казвам се Марси.
- Бък Ръсъл.
Марси Далгрен-Фрост.
По баща съм Далгрен. А по мъж Фрост.
Сега съм отново необвързана, но не съм си дала труда да премахна името Фрост.
- Правят ми комплименти на тирето.
- Не се съмнявам.
Дойдох да поканя Синди на обед...
но тъй като нея я няма, вие имате ли някакви планове?
Имам много работа тук.
Някой друг път?
Тук съм само за няколко дни.
Синди каза, че ще се върнат след няколко дни?
Тя не уточни конкретно. Но аз предполагам.
Когато моят баща получи инфаркт, не си бях у дома три седмици.
Нищо чудно, че Синди не ме повика.
За такова неудобство човек се обръща само към роднина.
Чакаш за секс?
Млъкни!
Тия?
Защо не махнеш този грим? Отиваме само на боулинг.
Аз няма да дойда на боулинг.
Страхотен спорт е, и е невъзможно човек да забременее, когато играе на боулинг...
ако разбираш какво искам да ти кажа.
Отвратителен си. Ще умра преди да отида където и да е с теб.
- Ще си изкараме чудесно.
- Там дават обувки под наем.
И гъбички под наем.
Видяхме вече кой има по-силна воля. Аз имам надмощие.
Отново ще загубиш.
Ще видим.
Би ли искала да прекараш следващите няколко нощи чудейки се...
дали твоя луд, безработен неудачник чичо...
няма да ти обръсне главата както си спиш.
Ще те видя в колата.
Ела.
Заповядай. Това е топка за боулинг.
Как си? Не съм те виждал тук преди.
Аз всички познавам. За това ми казват "Приятеля".
Да ти купя ли една бира? Ти сигурно си студентка.
Вероятно си мажоретка.
Изглеждаш стегната.
Бутни я. Точно така.
Харесваш ли всъдеходи?
Аз имам съвсем нов Бронко, отвън на паркинга. Червен.
Искаш ли да те повозя?
Ако целта на играта беше да доближим топката до кеглите...
без да ги събаряме...
ти щеше да бъдеш световен шампион.
- Наистина?
- Наистина.
Боли ме гърлото. Не мога да говоря.
Аз мога да те излекувам.
Ти играеш ли?
Няма да уцелиш седейки там, нали така? Махай се!
Марш!
Абе, лайно, къде се губиш?
Сядай. Запознай се с племенницата ми.
Тия, това е Рожд. Рожд, Тия.
Как сте? Е. Роджър Козуел.
Хайде, няма да те ухапе.
Окей. Ти трябва да казваш на някого къде си.
Аз търсих трупа ти в багажници на коли.
Извинявай. Бях в предградията, да гледам децата на брат си за няколко дни.
Много са сладки.
Арт Линклетър беше прав. Децата наистина ги говорят едни...
Шанис тук ли е?
Тази вечер съм соло.
Искам да и се накарам за дето не се омъжи за тебе.
Ако се омъжи за теб, негодник такъв, аз ще мога да те намирам.
Трябва да обсъждам бизнес с теб. Не мога да те намеря.
Тогава защо не отидем в офиса ми?
Извинете ни. Ела, дърдорко.
- Приятно ми беше.
- Ще го помня навеки.
Симпатично дете.
- Джими Бийн се обади.
- Тъй ли?
Щял да идва за Зимния Милион в Бърлингтън Парк в петък.
Казва, че е в кърпа вързано, лесни пари. Задължен ни е.
Каза да отидем един час преди да почнат да приемат залозите...
и щял да ни подшушне.
Помисли си, Бък. Един такъв удар и изкарваш за цяла година.
Може би пък и да мога .
Ще те видя петък вечер.
Мерси, Рожд.
Внимавай с пиенето, ей.
Внимателно, пръстите.
Какво е това Шанис?
Това е човек, който понякога се навърта около Бък.
Приятелката ти?
Приятел. И, да, тя е момиче.
Ти трябва ли да се жениш за нея?
Говорили сме, но нищо сериозно.
Може би ако се ожениш ще престанеш да бъдеш такъв идиот.
- Пура?
- Не, мерси.
- Кажи си ако ти се допуши.
- Ще кажа.
Аз хубаво ще я навлажня за теб.
По това се различават мъжете от момчетата.
Полека. Полека.
Готово. Да. Хванах ти цаката.
Честит Рожден Ден!
Надявам се, че сте гладни.
Трябва да видите препечения хляб. Не можах да го вкарам през вратата.
Едно съобщение. Клоунът ще позакъснее.
- Какъв клоун?
- Майката на Майлс е наела клоун.
Не обичате клоуни?
Обичахме ги, преди пет години. Сега толкова са ми скучни...
че направо ми се повръща от тях.
Жилетката, цветето. Да вървят по дяволите. Заслужават си го.
Аз съм Лапа, клоунът. Дай си лапата.
Това много ще се хареса на децата.
Аз не направих заявката. Зълва ми я е направила.
Нея я няма. Аз съм чичото.
- Бък Ръсъл ми е името.
- Извинявайте, че закъснях.
Бях на купон на една младоженка, цяла нощ.
Слушат ли ви се шеги за вибратори?
Аз всичките ги знам.
Ти да не си гаврътнал няколко тази сутрин?
Аз мисля, че си си пийнал, нали така?
Ти да не би да си Света Кабрини? Изобщо не пиеш?
Не, но не бих пил ако щях да забавлявам деца.
Не ми трябва да ти слушам опяванията. Ти знаеш ли кой съм аз?
В сферата на местните домашни забавления на живо, аз съм бог!
Влизай си в мишката и марш оттук!
Чакай да ти кажа аз на тебе, нищожество...
ти лъжец, говно такова.
Хайде да идем в колата.
Защо?
Как защо?
Не сега.
Ама всичко е наред.
Не е наред.
Кое не е наред?
Още не ми е време.
Изобщо някога ще ти дойде ли времето?
Не разбрах къде отиваме.
25 пъти ти казах вече. Отиваме да вземем Тия.
- Тя е на вечеря у една мажоретка.
- Така тя казва.
Откога мажоретките живеят в гората?
Ще те откарам у вас.
Не искам да си ходя у нас.
Готова съм.
Сигурна ли си?
Имай ми доверие.
По дяволите.
Я, виж ти.
Ама, че мажоретки имате вие в днешно време.
Ти какво правиш тук?
Ние отиваме за сладолед. Помислих си, че може да искаш да дойдеш с нас.
Казах, че ще съм си у дома в 1 0 ч. Още няма и 9.
Кой ти говори за това? Помислих, че може да искаш да дойдеш с нас за сладолед.
Може би и Насекомото ти ще дойде с нас. Да оставим настрана бойната томахавка.
- Ти знаеш ли какво е томахавка, Бъг?
- Не е ли брадва?
Нещо такова, да.
Имам една в колата, ако искаш да я погледнеш.
- Не искам.
- Няма проблем.
Обичам да си я нося. Човек не знае кога ще му потрябва.
Може да възникне ситуация.
Например, някой е пил...
и се готви да откара някой близък у дома.
В такива случаи искам да знам, че е у мен.
Не за да убивам с нея. Само да осакатявам.
Да му поодялкам рамото.
Лакътя. Да отрежа малко месо...
от капачката на коляното.
На теб капачките и на двете ти колена ли са на място?
Аз обичам да е остра. Така, че да мога да се бръсна с нея.
Известен съм с това, че съм обрязвал мушичка.
Ти не си мушичка, нали Бъг?
Момент.
Бъг (насекомо). Мушичка.
Има ли някакво подобие?
Я, мисля, че има.
Ти разбираш ли какво говоря?
Не мисля, че разбираш. Ей сега ще се върна.
Извинявай.
Мисля, че е най-добре да си вървиш.
Не искам да се нахвърли с брадвата върху мен.
Само приказва.
Ето го!
Ела, де. Искам да ти я покажа.
Може би по-късно.
Той ще си ходи след няколко дни. Успокой се.
Ще си върна аз на него.
Това е доста глупаво през грипния сезон.
Той и пуска език, бас държа.
Само да погледна.
Следващият.
Пусни ме да мина пред теб. Ще я подготвя за теб.
Ще имаш повече време да се успокоиш. Става ли?
Добро утро.
Казвам се Анита Хоргарт.
Бък Меланома, брадавицата на Моли Ръсъл.
Не нейната брадавица. Аз съм брадавицата.
Тя ми е тумора, израстъка, пъпката.
Аз съм "Чичо Брадавица".
Просто стария Бък "Брадавицата" Ръсъл, тъй ме наричат.
Или Меланомата. И тъй ми казват.
"Меланомата" пристига.
Извин--Чичото, на Мейзи Ръсъл чичото. Аз съм чичо и.
Майка и си уговори тази среща с вас.
Аз съм зам. директорката тук...
както вие сигурно сте забелязал от надписа на вратата.
- На тази врата?
- На външната врата!
А, на външната врата. Защото на тази врата нищо не пише.
Достатъчно по този въпрос.
Извинявайте.
Аз имам 3 1 .3 години педагогически стаж...
и през всичките тези години съм виждала много развалени яйца.
Казвам "яйца" защото на първоначално ниво...
не работим с напълно развити индивиди.
Когато наблюдавам племенницата ви, виждам развалено яйце.
Тя е хаймана, разсеяна е...
наивница и кречетало.
И, откровено казано...
не мисля, че тя се отнася сериозно...
към каквото и да било от ученическата си кариера.
Но тя е едва на шест години.
Това не е извинение! Всеки ден го слушам и не го приемам.
Аз не бих искал да познавам 6 годишно дете, което не е разсеяно и наивно.
И положително не искам да познавам дете...
отнасящо се сериозно към кариерата си.
Аз нямам висше образование и дори нямам работа.
Някой може ли да ни разкаже особена история, която му се е случила?
Чичо ми ми топлеше чорапите в микровълновата фурна...
а кучето повръща около час на дивана.
Честно? Защо чичо ти ти топлеше чорапите?
Той не може да накара проклетата пералня да заработи.
Богохулка!
Аз мога да разпозная едно добро дете като го видя.
Защото всички те са добри деца...
докато изсъхнали, затъпели дъртачки като теб...
не им смачкат самочувствието и не ги убедят, че за нищо не ги бива.
Само да съм чул, че си се озъбила на племенницата ми или на друго дете...
ще дойда да си поприказваме.
Ето ти 25 цента. Иди в центъра...
и накарай някой плъх да ти изгризе това от лицето.
Приятен ден, госпожо.
Следващият.
Само така!
Здравей, Шанис. Тери се обажда.
Уолт Бърн--
Говори по същество. Казва се Бърнстайн.
Забравихда ти дам номера. Не се сърди.
Надявам се, че поне някой знае какво става там.
Шанис? Бък.
Мразя тези секретари.
Обаждам се просто да ти кажа, че ми липсваш.
Зная, че ти сигурно няма да ми повярваш но е така.
Не, не съм пил.
Много мислих за теб...
и това, за което си говорихме през последните седмици.
Мисля за теб през цялото време...
и за тези две трапчинки на дупето ти.
Трапчинките.
Как им казвахме?
Дясната беше Линдън, а лявата Джонсън.
Не, това бяха гърдите ти.
Не, гърдите ти бяха Мини и Мики. Помня го отДисни Уърлд.
А Феликс наричахме твоята--
Проклети деца!
Окей, идвай тук, влизай вътре.
Какви ги вършиш тук, защо вдигаш шум?
Влизай вътре където ти е мястото. Хайде!
- Кой пусна котката навън?
- Ние нямаме котка.
Хайде. Вън.
Хайде, къш! Къш!
Отворете.
Ало?
Здравейте. Бък Ръсъл може ли да се обади? Обажда се негова приятелка.
Шанис Коболовски.
Съжалявам, Шанис. Няма го в момента.
- Може ли да ми кажете кога ще се върне?
- Излезе с Марси.
Жената, която живее отсреща.
Обикновено доста късно се прибират.
Да му предам нещо?
Не, нищо.
Нищо.
Горещо!
- Има ли тук един голям, секси мъж?
- О, за бога.
О, божичко! Какво правиш?
Пера. Ти какво мислиш, че правя?
Пералнята все още не работи и аз реших да изпозлвам микровълновата фурна.
Да ги облъча. Добре ги загрява.
Убива микробите и миризмата, която те причиняват.
Ти нямаш представа какво правиш.
Толкова ти е скучно. Имаш нужда от надзор.
Моля?
- Хайде.
- Ама не искам да танцувам.
Не искам. Не танцувам. Това е просто смешно.
Няма да си тръгна, ако ти не танцуваш.
Окей. Един танц. И толкова.
Аз наистина трябва да подремна и--
Един танц. И толкова.
Какво е това?
Моля ти се. Кучето ни гледа. Какво правиш?
Това мръсни танци ли са?
Тук май трябваше да хвана момичето за врата и да я подметна.
Помниш ли?
Подмятане. Подмятане.
Тече ли ми кръв?
Недей! Гърба ми!
Ало!
Не се майтапя.
Много е забавно, нали? Ами, да.
Направих си аеробиката за днес. Сърцето ми бие като заек.
Здравей, Шанис.
Изненада!
- Това е--
- Марси.
Да, Марси. И тя живее отсреща.
- Тя дойде да--
- Млъкни, Бък.
Добра идея.
С нея ли излезе снощи?
Какво? Аз не съм излизал снощи.
Честа дума! Истина ти казвам.
- Ти, кучи син такъв!
- Не говори така.
Не си отивай. Шанис!
Ела.
Ела, милата ми.
Чакай!
Чакай! Нека да ти обясня.
Шанис, предупреждавам те. Разваляш настилката.
Моля ти се!
Обичам те!
На нея пък какво и става?
Най-добре си иди у дома. Окей, Марси?
Вземи си плочите. Веселбата приключи.
Значи, да си ида у дома и да чакам раздавача.
Лека нощ, чичо Бък.
Лека нощ, миличка.
- Чичо Бък?
- Да?
- Имаш ли свободна минутка?
- Имам много минутки.
Сега, след като дядо е добре, искам утре вечер да изляза.
След като аз си тръгна, прави каквото щеш. До тогава, не те пускам.
- Няма начин да се очовечиш, а?
- С други думи, да махна с ръка? Не.
- Искам да кажа да станеш добър.
- Искаш да кажеш сляп.
На кого се подмазваш? На родителите ми?
Откакто се преместихме, колко пъти са те канили тук?
Нито веднъж, докато не се оказаха натясно.
Когато родителите ти са тук, тогава нека други да те използват.
Така ли?
Нещо не си на кеф днес?
Боли, когато някой ти съсипва живота, нали?
Последен шанс.
Заповядай.
Малко за теб и малко за мен.
Боже.
Хората ми казваха, "Бък късметлия си ти.
Шапка на тояга".
И така си и беше.
Казваха:"Кой като тебе.
Нямаш деца, жена.
Нямаш бюро, офис.
Нямаш началник да те притеснява."
Те бяха прави. Всичко ми беше наред.
Само дето сега, Пърс...
вече никой не ми казва това.
Боже, боже.
Обаче...
утре всичко ще е на ред.
Винаги е така.
Защото утре отиваме на хиподрума...
спечелваме малко пари, доста пари.
Много пари ще спечелим утре, детенце.
Искаш ли солети с бирата?
Ч. Б. отиде да те вземе от училище.
Кажи на Ч. Б. когато се прибере, че загуби.
Какво загуби?
Само това му кажи. Той си знае. Ще ви видя в неделя.
- Кой ден е днес?
- Петък.
- Знаеш какво значи това?
- Страхотна веселба.
Точно така.
Ч. Б. си е у дома.
Тия? Тия!
Да сте виждали Тия?
Измете се.
А пък обеща да ви гледа тази вечер.
Обеща ми! Такива са и на нея обещанията.
В тази къща някой изобщо знае ли как се спазва обещание?
Знам, че вие знаете.
Тази вечер трябва да отида на едно важно място.
Така си изкарвам прехраната.
Много е важно за мен. Цялата ми година зависи от тази вечер.
Това може и нищо да не е за баща ви, обаче на мен то ми е прехраната.
Нямам избор. Не ме интересува какво ще кажат родителите ви.
- Тази вечер ще ви взема с мен.
- Къде?
На хиподрума.
Хайде. Трябва ли да отидете до тоалетната?
- Сигурни ли сте?
- Да.
Много ще е забавно. Красиви коне, интересни хора.
- И ще спечелим куп пари?
- Понякога.
Това не е главната причина поради която хората ходят там. Те ходят...
заради красивите коне...
и колоритните жокеи, и--
Бъг взе Тия?
Тя каза, че ще ходи на купон.
Каза, че ще се върне в неделя. Трябва да е с преспиване.
Качвайте се отзад. Закопчайте си коланите.
Аз да я пусна на купон цял уикенд. Би трябвало да знае, че няма да стане.
Така или иначе, тя никого не слуша.
Проклети деца.
Да? Автогуми Коболовски.
Здравей. Аз съм.
Изобщо ли не разбираш от намеци?
Не става въпрос за мен. Възникна проблем у дома.
Имам нужда някой да гледа децата.
Не, аз ще ти кажа от какво имаш нужда.
Твоят мошеник е тук и ти имаш нужда да отидеш на хиподрума.
Случайно видях Рожд. той всичко ми каза.
Идиотът му с идиот, имаше очите да ми поиска пари на заем.
Какво, не можеш да вземеш децата с теб, когато мамиш на конните съзтезания?
В нищо ли не вярвате там, в предградията?
Насмалко да ги взема. Качих ги в колата.
Нима не можем да оставим настрана личните си проблеми?
Тия офейка. Аз трябваше да я взема след училище.
- Нея я нямаше там.
- Тя избяга?
Предполагам. Не знам.
Тя е на 1 5 години. Сърдита е.
Объркана е. И трябва да я намеря.
Можеш ли да ми помогнеш?
В голяма безизходица съм.
Добре. Ще ти помогна заради децата.
Но що се отнася до мен и теб...
край.
Както кажеш.
- Ще дойда.
- Благодаря ти.
Знам, че не е кой знае какво, но съжалявам.
Колата ви гори.
Не. Само малко масло.
Тук някъде имало купон.
На Тотоуа Лейн е.
Племенницата ми е там.
- Нашият син е там.
- Деца!
Не мисля, че трябва да влизате там с тази шапка. Направо ще ви съсипят.
Тъй ли? Благодаря, че ми казахте.
Трябваше да дойда да ви гледам.
Здрасти. Казвам се Шанис Коболовски. Приятелка съм на чичо Бък.
Може ли да вида шофьорската ви книжка?
Да.
Разбира се. Добра идея.
Чакай. Извадих я.
Ето. Виж.
- Моля извадете я.
- Да я извадя?
Добре ли си?
Какво има?
Дайте път. Как сте?
Забавляваме ли се?
Виждали ли сте едно момче на име Бъг?
Аз съм чичото на Тия Ръсъл. Познавате ли Тия?
Не? Тя е нова. Аз съм чичо и.
Не сте виждали Бъг тук някъде, а?
Симпатично момче.
Ей, върни ми я!
Как сте? Да сте виждали Бъг тук някъде?
Ей, готина музика.
Кой е това, Грас Рутс? Шегувам се. Разбирам аз от музика.
Мола те, недей.
Какво по дяволите е това? Ей, парти!
Дайте да се забавляваме! Виждали ли сте Бъг тук някъде?
Виждали ли сте Бъг? Бива си го.
Само така.
Браво.
Как сте? Извинявайте.
Тесничко, а?
Не искам.
Отпусни се.
Здравей, млади човече. Аз съм чичото на Тия Ръсъл, Бък Ръсъл.
Да си виждал Насекомото тук някъде? Не? Търся го.
Вие сте чичото на Тия Ръсъл? Наистина?
Ей, дай ми я!
Вземи моята шапка, негоднико!
- Мерси.
- Няма защо, татенце.
Да сте виждали тук някъде едно момче, Бъг, а? Всички го знаят. Няма грешка.
Хайде пуснете ме да мина, а? Майка ти знае ли, че така правиш?
Заето.
- Искам да си ида.
- Не, не искаш.
Само някой да е отворил вратата, ще го оправя аз него!
Чухте ли?
Прав беше.
Всичко дето каза, че ще стане, стана.
Не ми се говори за това. Искам само да те отведа у дома.
Това да не е някакъв трик?
Не.
Ти знаеш ли какво стана?
Да.
Ти ще кажеш ли на нашите всичко каквото стана?
Не.
Благодаря.
Цяла седмица те тормозя за това как живееш живота си.
Разбрах, че май мен е трябвало някой да ме тормози.
Аз сигурно съм последният човек на света, на когото ти би помогнала...
обаче наистина ми трябва съвета ти по отношение на Шанис.
На нея...
аз и губя времето вече от осем години.
Може би ти ще можеш да проумееш какъв ми е проблемът.
Аз заслужих доверието и възхищението ти, в края на краищата.
Не мога да разбера защо това не става и със Шанис.
Знаеш ли, има...
един неудачник в рода...
който много те обича.
Извинявай.
Недей.
Няма за какво да се извиняваш.
Радвам се, че имах възможността отново да те опозная.
Ти да не направи нещо на Бъг?
Леле!
Какво си направил?
Лайно такова! Аз можех да се задуша!
Знаеш ли какво искам от теб?
Направи услуга и на двама ни. Искам да се извиниш на дамата.
Извинявай.
Окей, идиот такъв?
Съжалявам.
Не знам дали сам ти казвал, но аз съм зъболекар-любител.
О, да, така е.
Съжалявам.
Изкарай го.
Да? Не беше искрено. Я още веднъж.
- Много съжалявам.
- Ама разбира се.
- Наистина.
- Чакай да ти помогна. Готово.
Аз не нарочно.
Готово.
Съжалявам.
- Да си ходим ли?
- Да.
Да? Върни се и ще те оправя аз тебе.
Лайно такова! Направо си загинал.
По дяволите.
Ще те дам под съд аз тебе!
Ела ме хвани, а? Хайде де!
Хайде де. Ще ви дам под съд, тебе и родата ти!
Окей, приятелче, време е за урок по голф.
Баща ми е адвокат! Направо си загинал!
Сега малко с дървения стик.
Какво? Какво? Какво правиш, бе човек?
Ти си мъртъв. Свърши. Ще те осъдя и всичко ще ти взема!
Нищо няма да ти оставя, ела ме хвани, де!
Дебел тъпак такъв!
Дадено, г-не.
Кучи син такъв! Боли!
Ей! Не съжалявам, чуваш ли?
За нищо не съжалявам!
Ама какво намираш в него?
Изобщо не мога да разбера.
Не ми отговаряй. Не е необходимо.
Благодаря, че си призна. Много ти благодаря.
Но моите проблеми с Бък са по-сериозни...
отколкото едно недоразумение със съседката.
Нима не мислиш, че той те обича?
Дори и да ме обича, никога не би го казал.
Ами ако го каже?
Тогава бих се усъмнила, че му трябват нови гуми.
Сериозно.
Сериозно, много е мило от твоя страна да си поговорим за това.
Но ти не виждаш цялостната страна на нещата.
Бък е мил човек, който завинаги иска да си остане момче.
А на моята възраст така не се създава трайна връзка.
Аз мисля, че той ще стане чудесен съпруг и баща.
- Така ли мислиш?
- О, да.
Брат ми и сестра ми го обожават.
Тази седмица тук много го промени.
Много се е променил.
Отговорен е, грижовен...
любящ...
и пълен с ентусиазъм.
- Енергичен.
- И е енергичен и добър.
Добър и--
и скромен...
и честен и откровен.
Чувство за хумор.
А има и страхотно чувство за хумор.
Той ли те накара да говориш така?
Не!
Аз сама разбрах от собстве- ните си наблюдения.
- Такъв си е той.
- Наистина?
- Наистина?
- О, да.
Изобщо не звучи като него.
Гледай.
Здрасти, мила.
Готово ли е кафето?
Малко сам жаден.
Между другото, казах ти, че те обичам...
но то не беше заради гумите, мила.
Беше заради амортисьорите.
Нали са много сладки?
Това е много умно. Много ще ми липсват.
Красиви деца. Ами с теб какво стана?
Рецесивен ген, подминава всеки девет поколения.
Този път се падна на мен. Трагедия.
Не е толкова лошо, нали?
Кое?
Домът, семейството, децата.
О, да. Страхотно беше. Страхотно.
Ти и аз отдавна трябваше да го направим.
Пристигнаха.
Какво правим тук?
Майка ти...
и сестра ти трябва...
да си поприказват.
Така, че ние ще им пазим тишина.
Защо не си закопчаем устата...
да дръпнем ципа, ето така...
и ключалката.
Аз съвсем не мога да говоря. Хвърлям ключа.
Всичко ще бъде съвсем различно. Обещавам.
Обичам те.
По дяволите.
- Чао.
- Чао, чичо Бък.
Ама моля ви се, пуснете ме да изляза през вратата.
- Тръгвам си!
- Тежко е.
Чао, Шанис.
Отново ти благодаря, Бък.
Следващия път, когато идваш в града, може да пием по кафе.
Наистина много добре си изкарахме. Зная, че не е за вярване.
Къщата е малко разхвърляна. Поста- рахме се. Но не сме много по чистотата.
- Какво?
- В къщи си отиваме. Не умираме.
Казвам ти довиждане. Имаш ли нещо против?Много си любезен.
Кажете на съседите, че се извиняваме за скапаната кола от пред.
- Ще получи служебна кола в понеделник.
- Не ща!
- Тази ще изкара още 1 00,000 мили.
- Жалко, че ти няма да изкараш.
Много смешно, Шанис. Виждате ли какво ми е на главата. И не карай бързо.
Няма пак да ти оправям актовете.
Subtitles by SAMO