Unbreakable (2000) Свали субтитрите
Цената на всяка рисунка варира от 1 до 140 000 долара.
172 000 комикса се продават в Щатите всеки ден.
Над 62 780 000 всяка година. Средностатистическия колекционер
притежава около 3 321 комикса и ще прекара
1 година от живота си четейки ги.
Филаделфийски Универсален Магазин 1961
Това е г-н Матюс. Той е лекар.
- Добре ли сте?
- Линейката е на път.
Благодаря ви.
Измислихте ли име вече?
Елайджа.
Той трябва ли да плаче така?
Може ли?
Може ли да си го взема?
Какво се е случило по време на раждането?
Нищо. Беше много бързо.
Бебето просто искаше да си излезе.
И нямаше проблеми.
Изпуснали ли сте го?
Моля?
Изпускали ли сте това бебе?
Боже Господи, не.
Съобщете на линейката, че има сериозна ситуация.
Добре. Моли.
Никога не съм виждал това.
Оказва се, че бебето ви е получило няколко фрактури...
докато е било във матката ви.
Ръцете и краката му са счупени.
Това е станция Изток 177.
Следваща спирка, Филаделфия.
Сам ли сте?
- Да.
- Да.
Някой е забравил това списание.
Искате ли да го разгледате?
Може ли да разгледам това?
Благодаря.
- Харесвате ли спорта?
- Моята област.
Представлявам спортисти. Агент съм.
Случайно да търсите мъже за синхронно плуване?
- Мисля да се захвана с това.
- Така ли?
Страх ме е от водата.
Мислите ли, че това ще е проблем?
Представлявате ли някой във Филаделфия?
Имам среща с един футболист от университета Темпъл.
Защитник.
Това хлапе е 1,90, 100 кг.
Изминава 50 м. за 4,3 секунди. Ще бъде добър.
Харесвате ли футбол?
Не много.
- Аз съм Дейвид Дън.
- Кели.
- Здравей.
- Здравейте, приятно ми е да се запознаем.
Приятно. - Приятно ми е да се запознаем.
Колко дълго ще сте във Филаделфия?
- Аз съм омъжена.
- Супер.
- Съжелявам.
- Какви ги говорите?
Аз...
Мисля, че не ме разбрахте какво, аз просто...
- казвах...
- Знам.
Мисля да си намеря друго място.
Аз просто...
Това е което той не е разбрал. Изглежда прекалено стилен.
Аз също съм стилен.Ами аз? Не изглеждам ли стилен?
Но се страхувам, че си го забравил!
- И това! И...
- Къде си бил, Банана?
Сега те хванах, невестулко.
Някои коли са запалени, и отломките са навсякъде.
Не сме много сигурни на този етап...
как спасителния екип въобще ще стигне до там.
Ако сега се включвате, влак номер177...
е делайлирал малко преди Филаделфия.
Предаваме на живо от Въздушна камера 4.
Да, това е... Оказва се, че това е спасителна линейка...
и има още след нея. Виждам ги на прохода.
Не знам колко близо ще успеят да стигнат, Дейвид.
Това са бараки за дърва....,дървета.
Ще бъде много трудна спасителна операция.
Опитай се да хванеш от това.
Здравейте. Аз съм д-р Дъблин.
Вие сте във спешното отделение на Филаделфийската болница.
Претърпяли сте сериозен инцидент.
Погледнете ме.
Как се чувствате?
- Добре.
- Добре.
Ще ви задам няколко въпроса.
Имали ли сте сърдечни проблеми или с астма в миналото?
- Не.
- Бъбречни кризи?
- Не.
- Алергии?
Не.
Къде седяхте във влака?
- До прозореца.
- Във вагона?
Да.
- Къде са другите пътници?
- Семейството ви с вас ли беше?
Не.
Ставали ли сте от мястото си?
Сигурен ли сте, че сте бил във вагона?
Да.
Защо ме гледате така?
Влакът ви е излезнал от релсите.
Някаква неизправност.
Намерили са само двама живи до момента...
вас и този човек.
Черепът му е разбит и по-голямата част от лявата му страна я няма.
И да отговоря на въпроса ви, има две причини...
за да ви гледам така.
Едната е защото след няколко минути...
вие ще бъдете официялно единствения оцелял от тази катастрофа.
И втората...
е защото нямате нищо счупено.
Нямате нито една драскотина.
Дейвид?
Какво стана в Ню Йорк?
Не мисля, че получих работата.
Все още мисля да...
Все още мърдам.
Само...
Само - само не сега.
Лека нощ.
Лека нощ.
Сара Еластън...
социален работник от обществения център на Брау и....
Молим се за душата ти.
Кевин Елиът, бизнесмен...
баща на шест.
Молим се за душата ти.
Глен Стивънс...
изследовател в областа на левкемията...
във университета Дрексъл.
Молим се за душата ти.
Дженифър Пениман...
Третокласна учителка в осн. уч. Елинсън.
Молим се за душата ти.
- Да?
- Ноел там ли е госпожо?
Не г-не няма го.
Четох за вас във вестника.
- Моля?
- И аз съм катастрофирала няколко пъти.
Един кон едва не ме тласна към смъртта.
- Уау.
- Приспаха го.
Това е тъжна история.
Ще може ли... Бихте ли попитали Ноел нещо заради мен?
Продължете.
Бихте ли го помолили да повери колко болнични съм вземал...
откакто работя тук?
- Това ли да му предам?
- Да, госпожо.
Благодаря ви.
Хей, Ноел.
Какво, да не си си ударил главата във влака?
Събирай си мозъка да се връщаш на работа?
- Какво?
- Четиресет долара.
- Какви четиресет?
- Получаваш 40 повишение.
Това е.
Проверих. Прав си. Не си вземал болнични.
Пет години без болничен. Схващам. Искаш повишение.
Добър начин да ми го кажеш.
- Джозеф добре ли е?
- Да.
- Той спи.
- Ох.
Исках да те питам нещо.
Ще прозвучи малко страно, но...
само си помисли за секунда, става ли?
Добре.
Кога за последен път бях болен?
Помниш ли?
Ами..., Аз-з не знам.
Минало е доста време.
Не съм боледувал тази година, аз знам това.
Добре.
Помниш ли да съм бил болен?
Ами...
не и точен ден.
И за какво е това?
Одри, пониш ли да съм бил болен?
През 3-те год. от който сме тук?
В стария апартамент?
Преди Джозеф да се роди? Дори преди да се оженим?
Аз-з не помня.
Не мислиш ли,че това е малко странно...
да не помниш една настинка или треска или болка в гърлото?
Какво мислиш, че означава?
Ами...
Мисля, че означава, че съм много уморена за да си спомня.
Стига толкова седене тук. Мнго продължи.
Няма да излизам там повече. Няма повече да ме нараняват.
- За последен път ти казвам.
- Не можеш да наравиш нищо за това.
Можеш да паднеш между този стол и този телевизор.
Ако това е което Бог е намислил за теб, това ще се случи.
Не можеш да се скриеш от него, като седиш в стаята.
В училеще ми казват г-н Стъкло защото се чупя като стъкло.
Сега ти реши...
да се страхуваш...
и никога да не се обърнеш.
През целият си живот, винаги ще се страхуваш.
- Имам подарък за теб.
- Защо?
Забрави защо.
Искаш ли го или не?
е, иди го вземи тогава.
Къде е?
На пейката...
отсреща през улицата.
Някой ще го вземе.
Тогава по-добре побързай.
Купила съм ти цяла купчина.
Ще има по един от тези...
всеки път когато излезеш тук.
Казват, че този има изненадващ край.
Това е от личната библютека на Фриц Кампион.
Това е от преди въпроса за заставането на челно място през 188....
Класическо изобразяване на доброто срещу злото.
Забележете квадратната челюст на Слеър, привична на повечето герои.
и слабият непорпорционален размер на главата и тялото на Джагуаро.
Това също е обичайно, но за злодеите.
Това което се забелязва при тази твоба е...
това което я прави много, много специялна...
е реалистичното изобразяване на фигурите й.
Когато образите стигнали до списанието...
те са били преувеличени...
както става винаги.
Това е гроздобер.
Е...
увийте я.
Вие взехте едно наистина мъдро решение.
е, хлапето ми ще полудее.
Бихте ли повторили?
Синът ми Джеб-- подарък за него е.
- На колко години е Джеб?
- На четири.
Не.
Не, не, не, не, не.
Трябва да си вървите.Веднага.
Какво - Какво казах?
Видяхте ли строителни блокчета тук?
Видяхте ли тънка пластмасова табелка закачена за ризата ми...
със името ми на нея?
Видяхте ли малко Азиятче с празна физиономия да седи отвън...
във механичен хеликоптер който се движи като пуснеш монети в него?
Не?Това ще видите в магазин за играчки...
а вие се мислите че сте във такъв магазин защото...
вие сте тук за да пазарувате за дете което се казва Джеб.
Сега, един от нас е направил голямата грешка...
да изгуби ценното време на другият човек.
Това е галерия на изкуството, приятелю...
а това е произведение на изкуството.
Само с уговорена среща.
- Получих картичка от магазина.
- Поздравления.
Имате поща. Изложението е след две седмици.
Тази беше под чистачката на колата ми.
Колко сте сигурен че не сте се разболявал никога?
Седемдесет и пет процента.
Е, това не е никак сигурно, нали?
Това е дупка номер едно.
Ще бъда изключително скептичен за всичко това.
За всичко кое?
Предполагам, че никога не сте бил нараняван. Ще сгреша ли в това си предположение?
Татко е бил нараняван.
Право ли е детето?
Да, сър. В колежа, претърпях автомобилна катастрофа.
- Сериозна ли беше?
- Не е могъл да играе футбол повече.
Това е дупка номер две.
И то голяма.
Г-н Прайс може ли да поговорим за бележката която сте оставили на колата ми?
Изучил съм подробно и обстойно комиксите.
Прекарал съм една трета от живота си в болнично легло...
без никакво друго занимание освен четенето.
Вярвам, че комиксите са последната ни връзка...
към древния начин за предаване на историята.
Египтяните рисували по стени.
Страни из целия свят все още предават знанието си чрез рисунки.
Вярвам, че комиксите са част от историята...
която някой някъде е почувствал или изживял.
Тогава, разбира се, тези преживявания и тази история...
били сдъвкани от комерсиалната машина, били популяризирани...
били наименовани, анимирани с продажна цел.
Този град е видял делът си от бедствия.
Видях последиците от самолетната катастрофа.
Гледах отломките от горящия хотел.
Гледах новините в очакване да чуя много специфична комбинация от думи,...
но те не идваха.
И после един ден видях новинарската история за инцидент с влак...
и ги чух.
"Има един оцелял...
и той е чудотворно ненаранен."
Аз имам нещо което се казва Остегенезис Имперфекта.
Това е генетичен хаос.
Не произвеждам нужните протеини добре...
и това прави костите ми много кухи.
Много лесно се чупят.
Имал съм 54 счупвания през живота си...
и имам рядък вариянт на това заболяване, тип едно.
Има тип две, тип три, тип четири.
Тип четири не продължава много дълго.
И ето така ми влезе в главата.
Ако има някой като мен на този свят...
и аз съм на единия край на спектъра...
не може ли да има някой...
противоположния на мен на другия край?
Някой който не се разболява, който не може да бъде наранен като всички останали?
И вероятно той дори не го знае.
Човек, за когото се пишат тези истории.
Човек сложен тук за да пази нас, останалите.
Да ни пази.
- Мислите, че баща ми е...
- В момента нищо не мисля.
Но е възможност...
такава с много дупки.
Джозеф, не смей да пийнеш пак от тази вода.
- Върви я изхвърли.
- Но тате...
Направи го сега ако обичаш.
Виждам такива като теб през цялото време като съм на работа.
Намирате някой от когото можете да се възползвате...
разказвате му фантастична история...
и някъде там казвате:
"Трябва ми само номера на кредитната ви карта...
малко заплащане."
Тази сутрин беше първата от която мога да си спомня...
че не си отворих очите с чувството...
тъга.
Мислех, че човека написал бележката има някакви отговори за мен.
Сега си тръгвам.
Успех с изложбата.
Та каква работа си имаш, Дейвид?
Каза, че виждаш хора като мен в работата си.
- С какво точно се занимавате?
-Работя на стадиона на Университета.
Охранител.
Здравей.
Взех решение.
Добре.
Просто искам да те питам нещо, може ли?
И можеш да бъдеш напълно честен.
Подготвена съм за всеки отговор, и...и той нямя да ми повлияе.
Бил ли си с някоя?
Искам да кажа откакто имаме проблеми.
Отговорът ти няма да ми повлияе.
Просто трябва да знам, разбираш ли?
Искам да кажа, че няма да ми повлияе и в двата случая.
Не.
Съжелявам, Дейвид. Съжелявам.
Както и да...
моето решение ...
искам да започнем отначало.
И искам да бъде както отначало.
И това означава много защото ти оцеля във влака.
Това е като втори шанс.
И ако ти поискаш някой път да излезем...
аз ще бъда съгласна.
Добре.
- Дън.
- Тичай към Дън.
Да, Дженкинс е.При нас има един на врата 17-C с фалшив билет.
Казва, че те познава. Не иска да ми каже името си.
Как изглежда?
Защо мислиш, че от всички професии на света...
ти се избрал да пазиш?
- Вие сте много странен човек.
- Можехте да бъдете данъчен инспектор.
Да имате ваш гимнастически салон. Да отворите верига ресторанти.
Можехте да направите едно от 10 000 неща.
Но в крайна сметка, избирате да пазите хората.
Вие сте взели това решение, и го намирам за...
много, много интересно.
Сега всичко което ми трябва е номера на кредитната ви карта.
Последното беше шега.
- Вие сте голям фен на спорта, нали?
- Това започва да ме интригува.
Става тежко десет минути преди началото.
Програмите тук. Програми.
Програми.
Програми. Програмите тук.
- Рич, защо не проверим?
- Да.
-Дай ми една минута.
- Проблем ли има?
Съжелявам. Ще се наложи да ви претърся.
- Нищо лично.
- Високият мъж с камуфлажното яке.
Някои хора носят оръжие тук, и пият прекалено много.
Ако отбора не се справя добре, лоши неща могат да се случат.
Правим проверки на хората за да обезкуражим носенето на оръжие.
Ако той носи, ще излезе от опашката.
Да, минавайте насам.
Добре. Трябва да седнете в жълтата секция.
Това е на второто ниво, но поне няма да ви наплюят.
- Добре.
- Как разбрахте, че този в който се блъснахте...
носи оръжие?
Не знам.
Може би заради камуфлажното яке което носеше.
Тези хора обичат да носят ловни ножове и други неща на шоуто.
Помислихте, че има нож?
- Да, помислих, че носи нещо.
- Но не нож.
Видях сребърен пистолет със черна дръжка...
затъкнат в панталона му.
Нали знаете, като по телевизията.
Имате добри инстинкти за такива неща?
- Например?
- Да знаете когато хората са направили нещо лошо?
- Да.
- Опитвали ли сте да се усъвършенствате?
- Не знам какво ме питате.
- Вашето умение.
Вижте, трябва да съм на терена по време на играта.
- Вече можете да седнете ето...
- Образите от комикси...
често имат тайни умения...
невидимост, рентгеново зрение, неща от този тип.
Добре.
- Не ми се играе тази игра повече.
- Това е преувеличение на истината.
Може да се основава на нещо просто-като инстинкта.
- Но той може и да не носи нищо.
- Но може и да носи...
сребърен пистолет със черна дръжка затъкнат в панталоните му.
- Дън.
- Трябва да вървя.
Да, знам. Ей сега слизам.
- Един последен въпрос.
- Какво?
Автомобилната катастрофа която сте преживели.
Имаше ли още някой със вас?
Да. Жена ми, Одри.
Тя беше във колата с мен.
Приятен живот, Елайджа.
И следващия път си купувай билети от оторизираните за тази цел места.
- Дън.
- Идвам.
...при разследването на влак 177...
провеждано от Източни Влакови Пътища ООД.
Градския съвет реши да прокара планове...
изискващи по-висок стандарт за инспекция и подръжка...
на всички релсови превозни средства във Филаделфия...
и всички околни маршрути.
Изчакайте малко!
Искам само да ви питам нещо.
Татко! Ей, татко!
Тате!
Джозеф знаеш и колко ще се ядоса майка ти ако разбере,че играеш футбол?
Ти ще кажеш ли?
Искаш ли да играеш за нас? Имаме големец като теб.
Ще играете от противоположни отбори. Той е братовчед на Потър.
Започнал е да играе в университета Темпъл.
Ще се пробва във резервите.
Казва, че може да пробяга 50 метра за 4,3 секунди.
Да, чух.
Ти можеш да го биеш татко.
- Хайде да го бием.
- Ще се прибирам.
Само една игра. Казах им че си велик.
- Защо си направил това?
-Само една.
Прибирам се. Имам някои неща за вършене.
- Какви неща?
- Ще потренирам.
- Ще ти помогна.
- Не, аз...аз нямам нужда--
Не мога да играя момчета! Ще тренирам с татко!
Върви. Започваме! Готови?
Хът! Справяш се добре. Ето там! Хващай!
Трябва да бягам
Да спирам да се крия
И съм ограничен
Да продължавам да чета
И имам още един сребърен долар
Колко сложи?
Сложил си прекалено много. това са 120 кг.
Колко можеш да вдигаш?
Това е най-тежкото което съм вдигал.
Можеше да бъде опасно, Джозеф.
Защо не се качиш горе и да ме оставиш да довърша?
Ще ги сваля. Ще ти помогна.
Мислиш ли че можеш да биеш Брус Лий?
Не.
Искам да кажа ако знаеше карате.
Не.
Ами ако му беше забранено да рита, а ти си му много ядосан?
Не, Джозеф.
Колко свали?
Излъгах.
Сложил си още?
Колко е това?
130 кг.
Да сложим още.
Добре.
Защо не се отдръпнеш малко за безопасност, а?
Още?
Никога не прави нещо такова. Нали знаеш това?
Какво правиш когато нещо лошо става?
Викам Мама.
Правилно.
Колко сложи този път?
Всички.
Какво друго можем да използваме?
Колко е това?
Колко е това, тате?
Около 200 кг.
Фрактура на пета кост на дясната ръка...
както и множество фрактури на пето шесто, седмо и осмо ребро.
Най лошото нараняване, обаче е на десния крак...
спирална фрактура.
Имаше 14 счупвания.
Просто беше разбит.
Казват ми Г-н Стъкло.
- Кой?
- Децата.
Добре ли сте г-н Прайс?
Да продължа ли?
Шини са поставени по дължината на крака.
Ще се наложи да ползвате инвалидна количка за около два месеца.
После патерици за 12-14 месеца.
Болничния престой ще е от пет до осем дни...
последван от 9-12 месечна физическа терапия.
Предписани са ви болкоуспокояващи...
рецепта за Морфинови капки, Перкоцет, Дарвоцет.
Човекът за 10ч. е тук.
Болницата го е изписала тази сутрин.
Благодаря.
Елиджа, нали?
Ще предотвратим съществено атрофиране на здравия ви крак с това...
ще работи за движението ви.
От колко време сте омъжена?
- Дванайсет години.
-Как се събрахте?
Малко съм нервен, че съм тук.
И задавам много въпроси когато съм нервен.
Злополука с кола.
О! Сега ще трябва да ми разкажете повече.
Съпругът ми беше спортист в колежа...
заедно претърпяхме катастрофата.
Колата ни се подхлъзна на пътя и двамата бяхме ранени той не можа да играе футбол повече.
И ако това не се беше случило, сигурно нямаше да сме заедно.
- Защо така?
- Мисля, че трябва да говорим за рехабилитацията ви.
Не е нужно да ми отговаряте ако не искате.
Разкажете ми повече за тази машина.
Предотвратява атрофирането като--
Не можех да прекарам живота си с някой който играе футбол.
Просто е.
Не, че мразя играта. Уважавам количеството умения които включва.
И..И като всички други, боготворях начина по който той играеше.
Но футбола по много начини, противоречи на това което правя.
Колкото повече нараняваш опонента толкова повече те награждават.
Знаете, че има много насилие, а аз не искам насилие в живота си.
Това не е нещо което много хора биха разбрали, но--
Както и да е, съдбата се намеси с този инцидент...
и извади футбола от уравнението.
И всички заживели щастливо.
Нещо такова.
Коя част от тялото на Дейвид е била повредена?
Кой е казал, че съпругът ми се казва Дейвид?
Дами и господа...
В първата половина...
Бойнг 737 се разбива при излитането...
172 починали, нама оцелели.
Огън в хотел в центъра... 211 загинали, няма оцелели.
Влак делайлира на 7 1/2 мили извън града...
131 загинали...
един оцелял.
Той е бил непокътнат.
Говорих със съпруга ви за оцеляването му.
Предложих по-скоро невероятно обяснение.
От тогава започнах да вярвам в тази възможност...
колкото и невероятна...
сега е повече от вярна.
И какво беше това предположение?
Това са посредствени времена г-жо Дън.
Хората губят надежда. Трудно е за повечето да повярват...
че има необичайни неща както във тях така и във другите.
Надявам се, че вие ще повярвате.
Извинете г-не?
Бихте ли дошли насам за малко?
Имаме проблеми с хората които продават наркотици тук на стадиона.
Ще имате ли нещо против да проверя джобовете ви?
Вдигнете ръце, ако обичате.
Хайде, вдигнете ги.
Сега идвам, човече.
Сега мога ли да ги пусна?
Мога ли да си вървя?
Да.
Дано ги хванете.
- Ей, Дън.
- Да.
Сега идвам от офиса. Хлапето ти се е наранило.
- Къде е той?
- На някяква репетиция в училище.
Иска ти да отидеш там.
Това ли е баща ти?
Обзалагам се че моя баща може да бие твоят.
Не той настоя да повикаме вас...
въпреки, че имахме малки проблеми да ви издирим.
Искам да кажа, че вие не сте в списъка ни.
Одри се занимава с тези неща.
О. Какви неща?
Свързани с Джозеф.
Да го намажа ли с миризлива помада или какво?
Не, не, по-скоро е емоционална болката му.
Не, ъъ... Не е сериозно, физически.
Нищо като когато те изпратих до болницата.
Кога беше това?
Моят офис беше от другата страна на сградата по онова време.
Не ме помните нали?
- Не, госпожо.
- Бях с червена коса.
Е, вие бяхте малко по-малък от Джозеф когато се случи.
Знаете ли че променихме правилата за ръководене...
на басейна заради вас?
Децата все още говорят за това...
Като, че ли е история с призраци.
"Знаеш ли че едно дете почти се е удавило в басейна?
Лежал е на дъното цели пет минути.
И когато го извадили, то било мъртво."
Разрешаваме им да я разказват. Кара ги да се пазят.
Все още ли имате страх от водата?
Бяха Потър и още един.
Бъзикаха се с едно китайско момиче в съблекалните.
Н-Не можеш да позволиш лоши неща да се случват на добри хора, нали?
Това е твойто мото нали? Това е мотото на героите.
Опитах да ги накарам да спрат...
но те продължаваха да ме бутат, и не ми позволиха да се изправя.
Помислих си, тъй като си ми баща...
Мислех, че може би съм като теб.
Но аз не съм като теб.
Като мен си.
И двамата можем да се нараним.
- Аз съм обикновен човек.
- Не, не си.
Защо повтаряш това?
Елайджа Прайс ме посети в центъра днес.
Господи.
Той не е направил нищо. Той само...
ми каза теорията си.
Тъжно е когато пациентите стават такива.
Губят връзка с реалноста.
Джозеф, какво по дяволите правиш?
Ох, Боже.
Ти не вярваш. Ще ти покажа. Не можеш да бъдеш ранен.
Оръжието не е заредено. Той не знае къде държа патроните.
Във трофея за годишнината.
Джозеф, заредил ли си оръжието?
- Нищо няма да ти стане.
- Елайджа греши.
- Той кога е виждал Елайджа?
- Беше с мен когато го видях.
Никой не му вярва.
Джозеф, чуй ме.
Понякога когато хората се разболеят за по-дълго, като Елайджа...
Мозъците им също се разболяват започват да си мислят неща които не са верни.
Той ми каза какво мисли за баща ти Това не е истина.
Ще ти покажа.
Помниш ли историята за... за момчето което почти се удавило в басейна?
Това съм аз за когото говорят. Аз почти умрях. Това бях аз.
- Лъжеш.- Не лъжа, разбираш ли? Просто не го помнех.
Джозеф, знаеш че баща ти беше ранен в колежа.
Знаеш това. Знаеш всичко за това.
Не го прави. Той ще умре Джозеф.
- Само веднъж ще го прострелям.
-Джозеф слушай май...
Не се страхувай.
Джозеф...
ако дръпнеш спусъка, аз ще си тръгна.
Разбираш ли? Ще отида в Ню Йорк.
П-п-прав си. Ако дръпнеш спусъка...
куршума ще рикошира от мен, и няма да ми има нищо.
Но след това ще се кача горе и ще си събера багажа...
И ще замина за Ню Йорк.
- Защо?
- Защото си мислех, че точно започваме да сме истински приятели.
А приятелите се вслушват един в друг. Те не..
И-И те не се стрелят, ъ,ъ, нали, Одри?
Н-няма стрелящи се приятели Джозеф.
Джозеф!
Ще си имаш големи неприятности!
Сега, аз съм ти баща, и ти казвам...
да оставиш проклетия пистолет, веднага!
Едно, две...
Проследих човека с камофлажното яке.
Той имаше сребърен пистолет със черна дръжка отзад на панталона си.
Наистина ли пострада при катастрофата в колежа?
Защото вярвам, че си се престорил. Вярвам че си поел възможноста...
да приключиш футболната си кариера, без много въпроси.
И си мисля, че си го направил, преди всичко заради жена.
Мисля, че има смисъл.
Футбола е какво, само 10 години?
Но любовта? Хм. Тя е вечна.
И тази тъга сутрин, за която спомена?
Мисля, че знам какво е това.
Може би не правиш това, което би трябвало да правиш.
Повечето пистолети имат черна или сребърна дръжка.
Имах шанс50 на50 да позная цвета.
- Аз видях друго.
- Спри.
Стига си се бъркал в живота ми, Елайджа.
Синът ми почти ме застреля снощи, защото искаше да докаже, че си прав.
Не съм казвал, че не можеш да бъдеш убит.
- Не съм казвал това.
- Жена ми беше права.
Имаше три големи злополучия, и ти си единствения който не е пострадал.
Бил съм болен.
Когато бях дете прекарах седмица в болницата, заради пневмония.
Почти се удавих. Две слабички хлапета...
играеха около басейна и ме давеха и аз глътнах малко вода.
Те не го знаеха, и това почти ме уби.
Героите не се убиват ей така.
Но нормалните хора-да, нали?
Няма нужда да те виждам повече.
Моля те, стой далеч от семейството ми.
Тя каза, че мога да разказвам истории които ще те разплачат
Ами ти
Хей, пич, преди 20 мин.... Време е да затварям.
Трябва да тръгвам.
И тя въздъхна, ахх Аз казах че искам да бъда певец
По-добре да не онанираш на Японския комикс, иначе кълна се...
Да вървим, да седим. Да говорим за политика
Толкова върви със бира И докато сме на това, мила
Защо не ми каза, че един от най-големите ти страхове
Аз казах, че си хабя пениса за една курва с болести
Ох, виж, човече, не знаех че си във--
Аз казах, че си хабя пениса за една курва с болести
-Просто си избери нещо, става ли?
- Извинете ме
Сестричката е тук.
- Да го отложим ли?
- Добре съм.
Можем да го направим друг път.
Не лъжи.
Добре съм. Просто се обърках.
Какво ще кажеш да идем да пийнем по нещо?
Добре, виж, човече Аз пр-Аз просто ще те изтъркалям навън.
Става ли? Ще си мислиш тези неща отвън на тротоара.
Трябва да намеря малко кураж в себе си, разбираш нали?
Уморен съм,Уморен съм
Уморен съм,Уморен съм Уморен съм
- Разказах приказката за момичето
- По дяволите!
Тя е малко по-голяма от мен
Силни крака, здраво лице, глас като мляко..
Гърди като гроздове..
Не мога да избягам от нея..
Тя ме издига...
- Пич.
-Дори да нямаш никой...
Човече, не ми пука дали си в инвалидна количка. Ако го направиш пак...
Търся 5-0.
И докато се занимаваш с него мила...
Стига де.
Не искаш да заспиваш докато запалиш огньовете ми...
Това беше, бисквитке. Сега ще си седиш на спокойствие в затвора.
Уморен съм,Уморен съм Уморен съм
Уморен съм,Уморен съм
Уморен съм,Уморен съм
-Уморен съм ,Уморен съм
- Колко струва този?
Уморен съм
- Ръжда?
- Да.
Като цвят, не като ръжда.
Нали знаеш-боя с цвят на ръжда или дърво.
- Не знаех това.
- Мм-хмм.
Моята още е кафява.
Добре мой ред е.
Любима песен?
"Soft and Wet"от Артиста познат още като Принс.
Моля?
Нали трябва да сме честни.
"Soft And Wet."
Това е много интересно.
Добре, мой ред.
Кога беше първия път...
когато ти мина през главата, че може и да не успеем?
Играта не е такава.
Това е първа среща. Няма още правила.
- Не знам точно.
- Помисли внимателно.
Какво ще кажеш за тази игра?
Край. Спечелих.
Виж, може би не беше определен момент.
- Може би беше известно време...
- Една нощ сънувах кошмар...
И аз не те събудих за да ми кажеш, че всичко е наред.
Мисля, че това беше първия път.
Това брои ли се?
Брои се.
Съзнателно ли ни държиш с Джозеф на разстояние?
Да.
Защо?
Не знам.
Просто не се чувствам добре, Одри.
Нещо е...
Просто не е наред.
Избягваш ли ни, Дейвид?
Възмущаваш ли се от живота си?
Искам да кажа, имаше много други неща, които можеше да правиш след колежа.
Това беше твоят избор.
Знаеш, че каквото и да ни струваше, щяхме да бъдем заедно...
Никога не бих пожелала катастрофата.
Това което можеше да правиш физически...
беше подарък.
Никога не съм си пожелалава да изчезне.
Знаеш това, нали?
Имахте две обаждания след като Джозеф си легна. Едното се включи...
докато аз говорех на другата линия, но не съм говорила много.
Имаше спешен случай при сестра ми. Опитала е сама да..свърши нещо и сега изглежда като, че ли си е завряла главата...
Кой се намеси?
Ами, някой от Ню Йорк...
а, за охранителна работа.
Искат да ви назначат. Не знаех, че ще се местите в Ню Йорк.
Благодаря, че ми казваш.
Нямяше да се местим всички.
Ох.
Оставих секретаря да поеме другото обаждане.
Супер.
Хайде да сме честни. Ние сме в началото...
и не очаквам ти или аз да променим...
начина си на живот...
заради една среща.
И ако ти заминеш за Ню Йорк, можем да се потрудим.
Просто ще сме принудени да позабавим темпото.
И в крайна сметка, мисля, че това определено е по-добре.
Искам да кажа, че това е опит втори, Дейвид. Не очаквах ние...
да се отнесем.
Но предполагам че"поздравления" е нещото, което трябва да се каже.
Дейвид, Елайджа е .
Толкова беше очевидно.
Имаше един въпрос който ми припомни...
Комикса Век 117.
Това е където групата, Коалицията на Злото...
се опитва да открие слабостите на всеки супер герой...
защото те всички имат по една, точно като теб.
Твоите кости не се чупят. Моите-да. Това е ясно.
Твоите клетки реагират на бактериите и вирусите по-различно от моите.
Ти не се разболяваш. Аз-да. Това също е ясно.
Но по някаква причина, и ти, и аз реагираме по един и същ начин на водата.
Гълтаме я прекалено бързо. Душим се.
Попадне ли в дробовете- умираме.
Колкото и невероятно да ти се струва, ние сме свързани, ти и аз.
Лежим на една и съща крива, просто сме на противоположните крайща.
Смисълът на това е, че вече знаем нещо което не знаехме.
Ти имаш слабост...вода.
Това е твоята прокоба.
Чуваш ли ме Дейвид?
Одри?
Хванах те. Хайде.
Одри. Одри.
Хей!
Ще се оправиш.
Какво... Какво стана?
Мислех, че съм... Мислех че съм мъртва.
Аз също.
Тя добре ли е?
Мисля, че крака й е счупен.
На теб има ли ти нещо?
Хей, има ли ти нещо?
Здравей.
Не съм нараняван при автомобилната катастрофа.
Дейвид.
Никога нищо не ми е имало, Елайджа.
Какво трябва да правя?
Отиди там, където има хора.
Няма да търсиш много дълго.
Нормално е да те е страх, Дейвид...
Защото тази роля няма да е като в комиксите.
Истинския живот не се събира в малките кутийки нарисувани за него.
Ето точко с първи удар. Това е...вторият.
Да. Това е вторият.
Връщай се в Африка!
Хей, как се казваш?
Мисля, че си пила много.
Може ли да вляза?
Кой сте вие?
Харесвам къщата ти.
Може ли да вляза?
Какво значи това?
Не не можете да влезете.
Сигурен ли си?
Какво...Какво пра..
Всичко е наред.
Наред е. Наред е.
Сънувах кошмар.
Свърши.
Не знам.
Не мога да повярвам, че ще си помислиш това.
Просто те питам.
Правя препечени филии.
Мислех си за Елайджа Прайс.
Ако пак се появи мисля че трябва да извикаме полиция?
Става ли?
Да.
Беше прав.
Това е една от първите рисунки на Джоан Дейвис.
Виждате ли очите на злодея?
Те са по-големи от тези на останалите персонажи.
Представляват леко изкривената перспектива на това как те виждат света--
Малко по-различно.
Не изглежда уплашен.
Mm- хмм. И аз това казах на сина си.
Но той казва, че винаги има два типа.
Има войник злодей който се бори срещу героя със ръцете си...
а има и най-голям злодей... брилянтен и зъл алхимик...
който се бори със ума си.
Вие ли сте майката на Елайджа?
Аз съм. Помагам му със разпродажбата.
Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Дейвид Дън.
Говорил ми е за вас.
Казва, че сте се сприятелили.
Така е.
Мисля че се справя добре днес.
Много се гордея с него.
Премина много през живота си--
няколко пречки мислех че са го пречупили.
Mm-hmm. Бяха много лоши...
но той успя.
Да така е.
Той е нещо като чудо.
Да такъв е.
- Ще му кажа че сте тук.
- Благодаря ви.
Ще измеслим нещо. Винаги успяваме да измислим нещо.
Започна се.
Кажи ми нещо Дейвид.
Когато се събуди тази сутрин, беше ли още там?
Tъгата?
Не.
Мисля че това е момента да си стиснем ръце.
- Виж!
- Виждаш ли го?
Работя в тази сграда от 25 години.
Знам всичките й тайни.
Тайни?
Като ако имаше пожар на етаж едно, две или три...
всички в този хотел щяха живи да изгорят.
Не е разрешено пътници да влизат там.
Знаеш ли кое е най страшното?
Да не знаеш мястото си в този свят...
да не знаеш защо си тук.
Tова е...
Tова е ужастно чувство.
Какво си направил?
Почти се бях отказал.
Tолкова много пъти се питах.
Yбил си всички тези хора.
Но намерих теб.
Толкова много жертви...
само за да те намеря.
Господи Боже!
Сега като знаем кой си...
Аз знам кой съм аз.
Аз не съм грешка.
Вече всичко има смисъл.
В комикса как можеш да кажеш кой ще бъде злодеят?
Той е точната противоположност на героя.
И в повечето случаи те са приятели, като теб и мен.
Трябваше да го знам отдавна Знаеш ли защо,Дейвид?
Заради децата.
Дейвид Дън насочи властите към Специално Издание,
където бяха открити доказателства за три терористични акта.
Те ми казваха Господин Стъкло.
Елайджа Прайс сега е в психиатрична клиника за криминално проявени.