Trainspotting (1996) Свали субтитрите
Избираш живот. Избираш работа. Избираш кариера. Избираш семейство.
Избираш тъпата телевизия. Избираш миялни машини, коли...
компакт диск плейъри и електрически отварячки за консерви.
Въоръжени са! Бягай!
Избираш доброто здраве...
холестерола и здравната осигуровка.
Избираш неизменните интереси, ипотеката, възнаграждението.
Избираш домът си, избираш приятелите си.
Избираш какво да носиш през свободното си време и багажа за мача.
Избираш 1:3-та от наетият апартамент.
Избираш D.I.Y. и се чудиш кой по дяволите си в неделя сутринта.
Избираш да седиш на дивана гледайки умно и малко вцепенено, тези смислово-разбиващи игри...
слагайки буца храна в устата си.
- Джими гол!
Избираш гадното разстояние до края на всичко това.
Стоейки в мизерния си дом не чувстваш нищо повече от объркване -
на егоестичното, преебано изчадие, в което си се превърнал.
Избери бъдещето си. Избери живота.
[Here comes Johnny Yeah, yeah.]
- Защо искам да правя нещо като това ли?
[He's gonna do another striptease]
- Защото аз избрах - да не избирам живота. Аз избрах нещо друго.
Причините? Няма такива.
Кой се нуждае от причини когато взимаш хероин?
[Yeah, a song called love]
[Well, dance like you're hypnotized chickens]
"Goldfinger's" e по-добра от "Dr. No."
И двете са по-добри от "Diamonds Are Forever."
- Разбира се...
-..."Thunderball" имаше страхотен успех.
... хората мислят, че всичко е заради мизерията и отчаянието.
И смъртта, и всички тези лайна, които никога няма да бъдат забравени.
Разкарай се! Ревниво кореле.
Но защо забравят, че това е удоволствието от него?
- Те всички са мъртви нали, приятелю?
Убоде ме!
В противен случаи нямаше да го правим.
- Искаш ли да го направя?
- Да.
Дрогата ти е като мръсен сняг.
След всичко това, ние не сме толкова тъпи. Или поне не чак толкова.
посрещни най-хубавият оргазъм в живота ти...
умножаваш го по хиляда, и все още е някъде наблизо.
Това е повече от инжекция.
Това е по-добро от всеки скапан кур на света.
Когато сте вътре се притеснявате само за: резултата.
А когато излезете, сте почти задължен да се тревожите за всички други видове лайна.
Нямате пари, няма как да си купите пиене. Имате пари, пиете твърде много.
Нямате приятелка, няма начин да ебете. Намирате си прятелка, прекалил сте с тревата.
Тревожите се за сметки, за храна...
за някакъв футболен отбор, който няма една шибана победа.
За човешките взаймоотношения и всички неща, които наистина нямат смисъл...
когато си искрен и честен боклук.
Казвал съм го, по онова време, имаше мускули.
С присъствието на някой като Купър или Ланкастър...
но съчетано с постоянност и остроумие...
- За да го направи едно страхотно олово
и по-точно, с цялото ми уважение, към Гари Грант.
Ах!!!
[Hey, man, from where you`ve got these iliusion]
Единствената пречка, или поне най-голямата пречка...
е,че трябва да понасяш всички, които ти казват -
Няма да тровя тялото си с тези лайна.
Всички тези скапани химикали.
Просто няма.
Сам се прецакваш, човече...
отравяйки тялото си с тези боклуци.
Всеки шанс, които сме ти дали си го преебал.
Пълнейки тялото си с тази мръсотия.
От време на време, дори пусках в обръщение вълшебните думички.
Никога повече, Суани. Излизам от играта.
- Сериозно?
- Да, никога повече.
- Приключвам с тези лайна.
- Добре ще ти се отрази това, човече.
Ще го направя точно сега. Ще го хвана ще го изтръгна и ще го махна.
- Сигурен съм, че си чувал за това и преди - метода на Смахнатия.
Аха, найстина работи поне за него, нали?
Е, той винаги е бил добър лъжец най-вече в моралните лъжи.
- А и знае много за Шон Конъри.
- Това май не го каза на място.
- Нуждаеш ли се от една последна доза?
- Не.
- За дългата нощ, в която ще спиш на главата си?
Наричах ме го Превъзходната Майка...
Заради навиците му.
Разбира се имах още един опит. След това идваше работата.
Махах се от боклука. Сцена първа: приготовление.
За нея, ви трябва една стая, от която няма да излизате.
Истинска музика. Доматена супа, десет консерви.
Супа от гъби, осем консерви, за употреба - студени.
Голяма доза ванилов сладолед.
Магнезий, една бутилка мляко.
Парацетамол, освежител за уста, витамини.
Минерална вода, порнография,
един дюшек. Една кофа за урина....
една за повръщане, една за голямата нужда.
Един телевизор, една бутилка Валиум, открадната от майка ми...
която, смята че в нейното общество това е приемлив начин да се друсаш.
Сега съм готов. Нуждая се само от една последна доза, за да успокоя болката...
докато ме хване Валиума.
Мики? А, да, Марк Рентън е.
Абе, чудех се можещ ли, да ми помогнеш да се изчистя?
Това беше характерно за Мики Форестър.
Какви по дяволите са тези?
При нормално развитие на нещата...
нямаше какво да правя с тях, но това не беше нормалното развитие на нещата.
Опиумни свещички. Идеални за начинанието ти.
Отпускат те, бавно и постепенно.
- Специално чукане за вашите нужди.
- Аз искам само една доза.
Това е всичко, което имам човече. Или го взимаш или го оставяш.
- Чувстваш ли се по-добре, кажи де?
- О, да.
За да подействат трябва да си ги завра добре отзад.
Хероина те запушва.
Хероина от последната ми доза, която беше и каприз изчезваше...
а свещичките продължаваха да се топят.
Нямаше още дълго да съм запушен.
Мечтаех си за голямо уединено удобство.
Блестящи златни кранчета, девствен невинен мрамор, седалище гравирано с инициялите ми.
За една цистерна пълна с Шанел номер 5 и лакей...
който да ми подава парчета мека като коприна тоалетна хартия.
Но предвид обстоятелствата, трябваше да се примиря с това.
По дяволите.
Сега вече, съм готов.
Знаех, че гадната страна на излизането ми от тази мръсотия е...
е това че пак ще се събера със старите си приятели...
чуствах се като пълен новобранец.
Беше ужасно.
Те толкова ми напомняха за мен самият, че едва поглеждах към тях.
Да вземем Смахнатия за пример. Отказа се от дрогата по едно и също време с мен.
Не защото го искаше. Направи го, за да ме дразни.
Само, за да ми покаже колко лесно може да го направи.
От това паднах духом.
И когато всичко, което исках беше- да лежа там и да се самосъжелявам...
той настоя още веднъж да ми разкаже обеденяващата си теория за живота.
Определено е феноменален във всяка област на живота.
Какво имаш предвид?
Ами, от една страна го имаш и тогава го губиш.
И е изчезнало завинаги. Всичко от живота.
Например Джордж Бест имал го е, и го е загубил.
Или Дейвид Бауй или Лу Рийд.
Лу Рийд. Някои от соло изпълненията му са добри.
Не, не е толкова лош, но не е толкова добър колкото двамата, нали?
В сърцето си ти знаеш, че въпреки доброто му звучене...
всъщност той е просто лайно.
Е, кой друг?
- Чарли Никола, Дейвид Нивен, Малкъм Макларън, Елвис Пресли -
- Добре, добре, добре.
Добре какво се опитваш да направиш?
Всичко, което се опитвам да направя Марк...
е да ти помогна да разбереш, че "Името На Розата" е само едно блаженство...
в противен случай падаш долу.
Ами "Недостижимите"?
- Не го ценя много.
- Въпреки Академичната награда?
Заеби ги тия. Това беше глас на съчувствие.
Значи, всички остаряваме. Не можем повече да ги разбиваме?
- Да.
- Това ли е теорията ти?
Да.
Хубаво е илюстрирана.
Дай ми пушката.
Дай ми пушката.
Виждаш ли зверчето?
Виждаш ли го?
Напълно яснo.
- С този дето е тук няма да има съществени проблеми.
- По дяволите! Да изчезваме.
- За вегетарянците, Рентън, ти си един гаден зъл стрелец.
Не! Махай се!
- Без хероин...
се опитвам да водя добър и задоволителен живот като всеки гражданин.
- Успех, Спъд.
- Наздраве, каубои.
И запомни, ако те си мислят, че дори не се опитваш, значи ще има проблем, ясно?
Първото загатване за това, и те ще бъдат на мнение Т.К.Д.Н.С.О. т.е. "Това копеле дори не се опитва"
Тогава с теб е свършено, ако стане така...
- Точно така.
- Тогава опитай отново, но по-силно.
- Трябва да вземеш шибаната работа.
- Точно.
- Кошмар.
- Голямо затруднение, Спъд. Голямо затруднение.
Ский ся, вида ли интервюращите ставам срамежлив. Нервирам се.
Не мога да отговоря на никой от въпросите им, все едно съм футболист...
откачам дойде ли голямото събитие, човече.
- Опитай накои от тези, Спъд.
- Това приятелю, е просто билета ти за малкото докосване до скоростта.
Не отидох до Крейгнютън. Просто оставих Колежа Роял Единбърг, за да си намеря работа.
Прекалено много дискраминация има в този град, човече.
Има само две училища, нали? Целите сме в това вътре, заедно.
По-скоро исках да отделя главната идея от детайлите.
Като хората, които държат на детайлите.
Като например в кое училище да ида? До кой клас ще ме изтърпят?
Може би до шести. Може би до никой. Това не е толкова важно.
Какво е важното- това аз ли съм, да?
- Господин Мърфи, искате да кажете, че държите на молбата си?
- Не. Всъщност - да.
Искам само да вкарам кракът си през вратата.
Показвайки инициатива или нещо такова.
Но вие сте насочен към нас от Бюрото по труда.
Няма нужда да "вкарвате кракът си" както се изразихте.
Добре, супер. Както кажете. Съжалявам. Вие сте контето, шефа.
Аз съм просто тук - като, добре, очевидно, аз съм тук, но -
Г-н Мърфи, какво точно ви превлича в свободната индустрия?
С една дума, удоволствието.
Като, удоволствие в свободното време на другите хора.
Виждате ли себе си като човек със слабости?
О, да, защото, всъщност аз съм като част от някой перфекционалист!
Да. Аз съм. Виждате ли, смятам, че или ще бъда най-добрия или нищо.
Както и да извъртат нещата, неможе да не се стряскам.
Хей, човеко, имам добро предчувствие за това интервю днес!
Струва ми се, че става много добре, нали?
Благодарим ви, Господин Мърфи.
- Да ви кажа.
- Удоволствието беше мое, човече.
Спъд се справи добре. Гордеех се с него.
- Благодаря. Оох, съжалявам.
- Той прецака доброто впечетление. Трябваше само да се здрависате Спъд!
Картина от действителността. Поредната шибана седмица тук...
играейки билярд с Томи в бара...
Междо другото играх като Пол-шибания-Нюман ...
за да дам шанса на живота на това момче ето тук.
И така идва ред и на последния удър, вкарам ли топката ще се реши целият турнир.
Облечен съм в черно, а той седи в края и разглежда целият шибан бар.
Тогава копелето дойде.
Очевидно тъпака беше самовлюбен. Започна да ме зяпа.
Гледаше ме, ама точно в очите все едно казва, "Ела насам".
Познавате ме. Не съм от ония копелета дето вървят и си търсят неприятности...
но в края на деня аз съм копелето, което се обединява с билярдната щека...
а онзи може да поеме дебелият и край в задника си всеки път когато поиска.
Погледнах го в очите, малко небрежно.
Какво може да направи копелето? Или тъй нареченото копеле.
Остави пиенето си, обърна се и набързо изчезна.
А след всичко това, е, играта беше моя.
И това беше всичко. Тоба беше историята на Бегби...
или, поне, това беше версията му.
Няколко дни по-късно, научих истината от Томи.
Винаги можеш да разбереш истината от Томи. Това беше една от слабостите му.
Той никога не лъжеше, никога не се беше друсал, и никои не мамеше.
Беше неделя сутринта. Бяхме в бара и играехме. До тук всичко е истина.
Но Бегби играеше като абсолютен загубеняк.
Такъв махмурлук го мъчеше, че едва държеше щеката, но както и да е.
Дадох най-доброто от себе си, за да незагубим това май ти е ясно.
Опитвах се да го разсмея, но изобщо не се получаваше.
Всеки път като докосвах топката, вкарвах по някаква невероятна случайност...
Всеки път когато Бегби се доближеше до масата, той се прецакваше.
Ох, мамка му.
Значи е бил крив.
Но, накрая, нагласих нещата така че...
всичко, което трябваше да направи беше да улучи дупката ...
и да спечелим играта, за да се почувстваме поне малко горди...
и може би, да не ми срита главата.
Значи, той е на масата.
- Прекрасен удър.
- В това време всичко се прецака.
- По дяволите!
Той остави играта, и тръгна към новака на бара...
- обвинявайки го за това, че го е гледал.
Можеш ли да повярваш? Горкото малко копеленце дори не го беше поглеждал.
- Разкарай се!
- Щеше да го наръга, казвам ти.
Помислих, че ще направи това и с мен.
Бегър е пълна откачалка, човече.
Но той е... приятел.
Знаеш. И какво можех да направя?
Може ли да взема това?
Всъщност, може ли някои да направи нещо изобщо?
Просто стойш отзад и гледаш като се опитваш да не се замесваш.
Бегби не взимаше напротици. Хората му бяха достатъчни.
- Неговата чуствителност. Тя го караше да откача.
- Хей!
Никой да не мърда!
- Това Ласи стана стъклена...
и никой от вас няма да си тръгне докато не разберем, кое копеле го направи!
- Кой по дяволите си ти?
- Ох, Лизи, ти си толкова добра с мен.
- Томи, ела тук.
И както си стоях и гледах...
интимната и много лична касета...
открадната само преди часове от един от най-добрите ми приятели...
разбрах, че нещо много важно липсваше в живота ми.
[Leave no track]
[Don't look back]
[Only desire Temptation]
[We're climbing higher and higher Temptation]
[Adorable creature Temptation]
[You've got acceptable features Temptation]
[Trouble is coming Temptation]
[It's just the high cost of loving Temptation]
[You can take it or leave it Temptation]
Можеш ли да повярваш?!
- Прочетох го в Космополитан.
- Интересна теория е.
Всъщност, е кошмар.
Напълно се отчаях, но като го гледах как страда ми стана много готино.
Трябва да опитате с Томи.
Какво? Да отричам пред себе си единственото удоволствие, което мога да получа от него?
- Казах ли ти за рожденият ми ден?
- Не, какво стана?
Забрави. Гадното копеле.
[Leave no trace]
[Find your place]
[All I desire Temptation]
[We're climbing higher and higher Temptation]
[You can take it or leave it Temptation]
Можеш ли да си представиш?
- За какво си говорите вие двамата?
- Футбол.
- А вие за какво си говорите?
- Пазаруване.
Положението ставаше сериозно.
Малкият Рентън се обади...
бързината, с която се развиваше в сексуалната свера...
беше като на всички други, които се вписваха към графата "пропуснати".
[I can't break away Keep us from temptation]
[Keep us from temptation]
Хероина лишаваше малкият Рентън от мисията му...
- но той се завърна за отмъщение.
- Lead us not into temptation
И докато спомените за тези импотентни дни избледняваха от паметта ми...
жестоката отчаяност мъчеше извратения ми мозък.
Мъжките ми способности бяха пречупени от алкохола и амфитамините...
които се присмиваха на собствените ми незадоволени желания.
Точка, точка, точка.
[You think that you're right now Temptation]
[You've got to face up to fact now Temptation]
[Ooh, give me a breakdown Temptation]
[Because it's time for a showdown Temptation]
[Temptation, Temptation Temptation]
[Oh, oh-oh-oh]
[Make me tonight]
[Tonight]
И така, Марк Рентън се влюби.
Извинете, извинете. Неискам да ви досаждам, но бях много впечетлен...
от стила и маниерите, с които се справихте в тази ситуация.
Помислих си... това момиче е специално.
Благодаря.
- Как се казваш?
- Даян.
- Къде отиваш, Даян?
- Отивам в къщи.
- Къде е това?
- Там където живея.
- Страхотно.
- Какво?
Ще те изпратя, ако искаш, но не обещавам нищо.
Сигурен ли си, че това ще проработи и този път?
Или, чакай да позная не си го опитвал преди.
Всъщност ти досега не си говорил с момиче. Права ли съм?
Истината е, че ти си тихо, срамежливо момченце...
но, ако съм готова да ти дам шанс
ще мога да опозная същността ти:
остроумен, смел, страстен, обичлив, лоялен -
Такси!
Малко откачен, малко лош.
Но, хей не е ли това, което момичетата обичат?
А?
Е... какво стана, момчето ми? Езикът ли си глътна?
- Оставих нещо -
- Влизаш или не?
- Разбираш ли?
Очаквах да бъдеш добър и внимателен любовник.
великодушен, но твърд.
- Какво?
- Провал в твоята част...
за да останеш верен на това благоразумно очакване
ще се наложи едно бързо обновяване на сексуалната ситуация.
Нали?
- Даян.
- Шшшшт.
- Какво?
Млъкни!
Събуди се, Спъд.
- Събуди се.
- Секс.
Нередовен секс.
- Томи, нека да пуснем касетата.
- Сега?
Искам да я гледам докато се търкаляме.
Е, поне да видя какво пропускам.
Не много.
А това е капитана Гемил...
взимайки я отвън.
Май иска да го направи сам. Докъде ли ще стигне?
Той продължава, и отбелязва!!!
- О, какъв невероятен гол!
- Гемил показва най-доброто от себе си.
Това беше един проницателен гол.
Не съм се радвал толкова...
от гола на Арчие Гемил отбелязан срещу Холандия през 1978.
- Рентън...
- изчезни оттука.
- Какво?
Вън!
- Хайде бе.
- Без възражения.
Можеш да спиш на канапето в хола или да си отидеш у вас. Ти решаваш.
И не вдигай шум!
Господи.
Какво искаш да кажещ с това, че е изчезнала? Къде е, Томи?
Трябва да е някъде тук.
Може да съм я върнал без да искам.
"Върнал"? Къде? Във видеотеката ли, Томи?
В тъпата видеотека?
И всеки идиот в Единбърг ще може да се друса на касетата ни?
Ох, Господи, Томи, чуствам се ужасно!
- Здрасти.
- Здрасти.
А?
Ела и седни.
- Искаш ли кафе?
- Аха.
- Ти трябва да си Марк.
- Да, аз съм.
- И си приятел на Даян?
- Приател или повече от приятел?
Нещо средно.
Ти ли си тъпкача й?
"Тъпкач"?
- Ще го запомня.
Добро утро.
- Добро утро, Спъд.
- Добро утро, Гейл. Г-жо Хюстън.
- Г-н Хюстън.
- Добро утро, Спъд.
Седни да закусваш.
Междо другото съжалявам за снощи.
Няма проблем. Спането на канапето беше супер.
Бях малко пиинал. Стана и един малък инцидент.
Не се претиснявай, синко. Случват се и такива неща.
Ще сложа чаршафите в пералнята.
- Не, не, аз ще ги изпера.
- Няма нужда.
- Не, не ми е проблем.
- За мен също не е проблем.
- Предпочитам аз да се погрижа за тях.
- Не ми е проблем честно казано.
- Наистина, не!
- Спъд, това са мойте чаршафи.
- Неразбирам, защо "Не".
- Защото е противозаконно, затова "Не".
- Кое, да се държим за ръчичките?
- Не, не да се държим за ръцете.
Тогава може да го правиш. Снощи ти харесваше да правиш повече неща от това.
Да, беше незаконно. Знаеш ли какво правят на хората като мен в затвора?
С огромно удоволствие им режат топките, а след това ги пускат в тоалетната.
Успокой се де. Няма да идеш в затвора.
О, добре много е лесно да се каже Даян.
- Може ли пак да те видя?
- Разбира се, че не!
Ако не се видим пак ще кажа на полицията.
Значи ще се видим наоколо.
- Сега какво?
- Ще се разходим.
- Какво?
- Разходка.
- Къде?
- Там.
Сериозно?
Добре, какво чакаш?
Хей, Томи...
това не е нормално, човече.
Да си навън това е чудесно!
Свежия въздух!
Виж, Томи, знаем, че малко трудно преживяваш раздялата с Лизи...
но няма нужда да си го изкарваш на нас.
Не си ли горд за това, че си Ирландец?
Гадно е да си Ирландец!
Ние сме най-малките от най-малките!
Изметта на шибаната Земя!
Най-нещастните, мизерниците, необходимият боклук...
който се появявя в тази цивилизация!
Някои хора мразят английският. Аз не! Те са просто идиоти!
От друга страна, ние сме колонизирани идиоти!
Дори не можем да си намерим свястна култура, която да ни колонизира.
Управляват ни някви тъпи задници!
Противно е само да си вътре, Томи!
И всичкия свеж въздух няма да направи и една промяна!
Съжалявам, човече. Съжалявам.
Не, аз съжалявам. Оценявам това, Томи -
тук сега, Спъд, Смахнатия и аз...
се образоваме здравословно... Демократичното решение беше...
да се върнем към хероина колкото е възможно по-бързо.
Отне ни към 12 часа.
Изглежда лесно, но не е.
Изглеждаше като доза, като лесен избор.
Но да живееш така през цялото време си е направо работа.
Урсула Андрес, момичето на Бонд.
Това казваха всички.
Точно олецитворяваща превъзходството му над нас.
Красива, екзотична, и много секси.
Все пак тя не е за всеки, който е далеч от него.
Глупости. Искам да кажа, погледни я бе.
Ако си легне е едно копеле от Единбърг, все едно си е легнала с всеки от нас.
- Добре направено.
- Аха, знаех, че ще направи това.
[Nightclubbing [We're nightclubbing]
- Лизи си отиде, Марк. Отиде си и ме отеба напълно.
Заради касетата...
и заради Поп бизнеса и всичките други лайна.
Без да и мигне окото ми каза къде да ида.
Казах й, казах, "Виж, има ли начин да се съберем отново?"
Няма начин. Никакъв.
Хонор Блакман...
a.k.a. Pussy Galore, нали?
Колко отвратителен израз.
Имам предвид че няма да я докосна.
Искам да опитам, Марк.
Ти винаги си разправял колко е готино
По-добро и от секса.
Хайде, човече. Вече съм голям.
Мога да си намеря навън.
Имам пари.
Лично. Т.е., на това се разчита, нали?
Лично. Искам да кажа това е което подържа прятелството ни през годините.
Като хероина.
Мислия че хероина има страшна личност.
[Nightclubbing [We're nightclubbing]
[We're walking through town]
[Nightclubbing [We're nightclubbing]
Суани ни каза да уважаваме и да се прекланяме пред Националната Здравна служба...
тя беше основният източник за много от нашата дрогата.
Крадяхме дрога. Крадяхме рецепти или ги копувахме...
продавахме ги, разменяхме ги, поправяхме ги, копирахме ги...
или ги сменяхме с някоя жертва...
алкохолици, пенсионери, HIV позитивни, епилиптици или отчаяни домакини.
Взимахме морфин, диаморфин, циклозин, кодеин, темазепам...
нитрезепам, фенобарбитон, и натрий...
декстропропиксин, метадон, налбуфин, петидин, пентазоцин...
бупренофин, дексторорамид.
Улиците са пълни с дрога, която може да имате...
за нещастие, ние я взехме всичката.
Мамка му, и Витамин Ц щяхме да си бием, ако го направеха незаконно.
Извинете, може ли да използвам банята? Благодаря ви.
Ти си луд!
Хей, Рентън...
без това.
Но добрите времена не са вечни.
- Не! Господи, не!
Мислех, че Алисън е крещяла цял ден...
просто не го бях забелязал.
Знам само, че тя е крещяла от дни насам.
Бяха минали дни преди да чуя някой да проговори.
- Помогнете ми!
Все пак някой е трябвало да каже нещо през цялото това време.
Наистина е трябвало.
- Алисън. Алисън!
- Помогнете ми, моля ви!
- Хей, успокой се!
- Всичко ще се оправи.
- Нищо не е по-лошо от истината.
Всъщност нищо нямаше да се оправи.
Даже напратив, щеше да стане по-лошо.
Лошо. Искам да кажа, че нещата бяха по-лоши от колкото изглеждаха.
- Не! Господи! Не! Не!
- Не! Господи! Не! Не!
- По дяволите!
Не беше мое дете. Тя не беше мое дете.
Бебето не беше мое.
На Спъд, на Суани, на Смахнатия? Незнам.
Може би Алисън знаеше, а може би не.
Искаше ми се да кажа нещо.
Нещо мило, нещо човешко.
- Кажи нещо, Марк.
По дяволите, кажи нещо.
- Отивам да сготвя.
- Сготви, Рентън. Найстина се нуждая от една доза.
И тя го направи.
Можех да разбера това. За да забравим болката.
Направих дозите, и тя взе една.
Но след мен. Без да каже нещо.
Е, поне разбрахме, кой е бащата.
Не беше само бебето, което умря този ден.
Нещо вътре в Смахнатия изчезна и никога нямаше да се върне.
Май нямаше теория, с която да обясни ситуация като тази, аз също нямах.
Можехме да се противопоставим на нещата само, ако продължавахме да ги прецакваме.
Мизерия върху мизерията.
Слагаш го в лъжицата и се разтбаря като биле.
Разнася се миризмата, потича по вените ти, и ти продължаваш да го правиш отново и отново.
Продължаваш да се издигаш, излизаш, буйстваш, крадеш, и да прецакваш хората.
Продължаваш така до деня в който всичко ще тръгне наопаки.
Защото няма значение в какво състояние си...
или колко си откраднал, никога нямаш достатъчно.
Няма значение колко често излизаш ограбваш хората или ги прецакваш...
винаги изпитваш нужда да станеш и да го направиш отново.
- Полицаи!
Рано или късно, започваш да се занимаваш само с това.
Защото крадец от магазини си е пак крадец, което си е престъпление...
и, въпреки нещтото, в което вярваш няма победител в престъпността.
Хероинът обеснява действията ти, но не ги оправдава.
- Г-н. Мърфи, вие сте обичаен крадец...
лишен от разкаяние и огризение на съвестта...
осъждам ви на шест месеца затвор като единственото ми претиснение е....
че няма да мине много време до следващата ни среща.
Г-н Рентън, разбрах, че вие ще се запишете в програмата...
чрез, която ще се откажете от хероина.
Преустановяването на присъдата ви....
е главно заради присъединяването ви към програмата.
Но, ако застанете още един път виновни пред мен няма да се поколебая...
и ще ви осъдя.
- Благодаря Ви, Ваша чест.
С помощта на Господ, аз ще победя това ужасно бедствие.
- Какво каза?
- Е, Бегби има си фраза.
Беше просто очевидно, че този педераст искаше да прецака някое копеле.
- Е, надявам се, че сте научили урока си синко.
- Ох, сине. Помислих си, че ще те изгубя.
Ти ни носиш само непрятности, но аз все още те обичам.
Най-добре е да се изчистиш, слънчо. Разкарай тези лайна завинаги.
Послушай Франсис, Марк. Той ти казва истината, дете.
По дяволите прав съм. Погледни себе си не беше по-добре предните два дена.
Има по-добри неща от иглата, Рентън. Избери живота.
Помня когато беше мъничко бебе.
Ох, на мама малкото бебенце обичаше мазнина, мазнина.
Детето на мама обичаше мазен хляб.
- Съжалявам, Госпожо Мърфи.
Не беше чесно, прецакаха Спъд, а мен не.
Е, не беше наша вината!
Момчето ви се прецака защотo беше луда глава!
- Ако вината не е ваша, тогава незнам чия е!
- Аз бях копелето което се умори да го измъква.
- Тогава ще си вземеш пиене, а?
- Аха.
Искаше ми се да ида вместо Спъд.
Тук бях обграден от семейството ми и от тъй наречените ми прятели...
и никога не се бях чувствал толкова самотен.
Никога през живота ми.
Когато ме върнаха в затвора, ме пратиха в програмата им.
Спонсориран от държавата гаден навик.
Три болнави сладки дози метадоне за един ден за моето разбиване.
Но никога не стигаше.
А, в този момент, е близо до достатъчното.
Взех и трите сутринта...
и сега имам 18 часа да отида за следващата ми доза...
а потта по гърбът ми беше като пласт слана.
Трябваше да посетя Великолепната Майка, за една доза.
Една проклета доза...
за да ми помогне в този дълъг и тежък ден.
Какво е менюто тази вечер, господине?
- Вашето любимо.
- Чудесно.
- Обичайната маса, ли господине?
- Да, благодаря ви.
- Може ли господинът да се погрижи предварително сметката?
- Не, донесете ми я на масата.
- О, за съжаление трябва да ви уведомя, господине, че кредитът ви беше изчерпан отдавна.
Тогава, в този случай-
-А, твърдо парично обръщение. Това е много добре. Не мога да бъда по-учтив...
когато правим сделка от този вид, не можем нали, господине?
Ще се погрижи ли господинът за началото? Чесново хлебче, може би?
Не, благодаря ви. Нека да преминем направо към инжекцията...
- от най-добрите, ако обичате.
- Както пожелаете, господине. Както пожелаете.
[Just a perfect day]
[Drink sangria in the park]
[And then later]
Може би господинът ще пожелае да му извикам такси?
[Just a perfect day]
[Feed animals in the zoo]
[Then later, a movie too]
[And then home]
[Oh, it's such a perfect day]
[I'm glad I spent it with you]
[Oh, such a perfect day]
[You just keep me hanging on]
[You just keep me hanging on]
[Just a perfect day]
[Problems are left alone]
[Weekenders on our own]
[It's such fun]
[Just a perfect day]
[You made me forget myself]
[I thought I was someone else Someone good]
[Oh, it's such a perfect day]
[I'm glad I spent it with you]
[Oh, such a perfect day]
[You just keep me hanging on]
[You just keep me hanging on]
Отвори очи! Хаиде, събуди се!
[You're going to reap just what you sow]
[You're going to reap just what you sow]
[You're going to reap]
[Just what you sow]
[You're going to reap]
[Just what you sow]
Все още не чувствам гадорята, но е тук, сигурен съм.
Аз съм в затвор за наркомани.
Твърде болен съм за да спя, прекалено уморен за да съм буден.
Но ужасята е на път.
Пот, студ, гадене, болка и копнеж.
На път е.
Имаш сини очи. Оо, имаш зелени очи.
Оо, имаш зелени очи.
И никога не съм виждала някой като теб.
Преди.
Не, никога преди не съм срещала някой като теб.
Ще ти помогнем, синко.
Ще си стойш при нас докато не се оправиш.
- Ще го победим заедно.
- Може би аз -
- Може би трябва да се върна в клиниката.
- Не.
Никакви клиники. Никакъв метадон.
Това ти действа по-лошо. Сам го каза.
Не ни лъжи, синко. Твойте собствени майка...
- и баща.
- Може да ни донесеш малко желе.
Не! Вие ще по-лоши когато сте с хероина.
- За нищо на света!
- В момента се изчистваш.
Оставаш тук където можем да те наглеждаме.
Оценявам това, което се опитваш да направиш, настина, но се нуждая от една доза.
Просто ми донесете още една, моля ви.
- Искам още една проклета доза!
- По дяволите!
Кучка! Кучка!
Е, това е просташки смях нали?
Ужасната пот излизаща от тялото ти.
Защото, ако се върна и е все още там...
По дяволите, ще я изритам.
- Ок?
Господи.
Въпрос номер едно:
Вирусът на имунната недостатъчност при хората е?
- Ретровирус.
- Ретровирус е правилнят отговор!
Това е игра на лица, Г-н Рентън.
Т.е. не казвам, че аз бях безупречен. Далеч съм от това.
Но идва времето когато трябва да се върнеш към всички тези глупости...
и да кажеш "Не".
- Просто да кажеш "Не".
- Господи, тя е мъртва!
Не!
- Въпрос номер две:
H.I.V. вреди на един рецептор на множеството на лимбоцитите?
Кой рецептор е това?
- CD-4.
- CD-4 е правилнят отговор!
По-добро от секса, Рентън.
По-добро от секса.
Последната доза.
По дяволите аз съм възрастен. Мога да разбирам себе си.
Добре, разбирам, всичко е наред.
Томи.
- Не.
Спри го. Спри го.
Той виновен ли е или не е?
- Той е наш син.
Не!
Спри! Не!
Ох, не! Не, не мен!
- Спри!
- Марк.
- Марк.
Марк.
Има нещо, което трябва да направиш.
Ох.
Come alive, 35.
Box of tricks, 66.
Марк. Марк, спечели къща!
- Къща! Къща!
За бога, Марк.
Както и да е, изглежда, че аз съм най-големият щастливец на света.
Пристрастен за няколко години точно в центъра на епидемята...
заобграден от живи мъртъвци.
Но не и аз. Аз съм чист. Официално.
Един път да изчезне болката, и започва най-голямата воина:
депресия, скука.
Чувстваш се толкова малък искаш да превъзхождаш себе си.
Томи!
Томи!
Томи, Марк е, човече.
Добре ли си, прятел?
- Излизаш ли, Томи?
- Не.
Напълно следваш играта?
- Не.
Бла, не колкото мен.
Взе ли теста?
Аха.
Чист ли си?
Аха.
Това е добре.
Съжалявам, Томи.
- Имаш ли в теб?
- Не, чист съм човече.
Е... спонсорирай ме тогава.
Чакам сметката за наема.
- Благодаря, Марк.
Не се претиснявай.
Не се претиснявай. Не за всичко. Както и да е поне не за мен.
- Все още, е лесно да си философ...
когато някое други копеле е в лайната.
- Какво искаш?
- Чист ли си?
- Да.
- Това обещание ли е?
Да, обещание е, реалистично.
Успокой се. Само питам.
- Бъркотия ли намирисвам?
- Не.
- Нямам нищо против дори, ако е така.
- Е, не е.
- Да, но така мирише.
- Прекалено млада си.
Прекалено млада съм за какво?
Ти няма да станеш по-млад, Марк.
Светът се променя. Музиката се променя. Дори дрогата се променя.
Неможеш да стойш тук цял ден мечтаейки си за хероин...
- и Ziggy Pop.
- Казва се Iggy Pop.
Както и да е. Имам превдид, че момчетата са мъртви все пак.
Iggy Pop не е мъртъв. Имаше турне миналата година. Томи отиде да го гледа.
Въпросът е, че трябва да намериш нещо друго.
Тя беше права. Трябваше да намеря нещо ново.
И имаше само едно нещо за това.
[So find the feelin']
[So find the feelin']
[So find the feelin']
[Bom Digi Digi Digi Bom Digi Bom]
Агенция "Lifestyle Letting" .
Да, това е прекрасна градска Викториянска къща.
Идеално разположена на тиха уличка на близо има магазини и транспорт.
О, тази е с две спални и кухня.
Напълно механична, в чудесен декоративен стил.
Просторна е.
Струва само J320 на седмица.
Настаних се на едно не лошо местенце и се пазих от себе си.
Разбира се, понякога, се сещах и за момчетата, но не ми липсваха особено много.
В крайна сметка, това беше раздвижен град, където всеки глупак можеше да прави пари от хаоса, и изобилието.
Ще ви кажа какво имам.
Имам една прекрасна градска Викториянска къща.
Аз напълно се наслаждавам на всички тези думи:
печалба, загуба, разлика...
взимане, даване под наем, пускане, преотстъпване...
покоряване, измамване, негодничество, отломка.
В кой са ключовете за Telegraph Road?
Там нямаше такова нещо като компания, а дори и да имаше...
Нямаше какво да правя с нея.
За първи път в живота ми като възръстен, бях почти доволен.
"Скъпи Марк, Радвам се, че си си намерил работа и къде да живееш.
За момента училището е добре.
Не съм бременна, но мерси че попита.
Прятелят ти, Смахнатия, ме попита миналата седмица искам ли да работя за него...
но аз му казах къде да иде.
Срещнах и Спъд, праща ти поздрави. Или поне аз така го разбрах.
От векове никой не е виждал Томи.
И, накрая, Франсис Бегби беше даван много по телевизята тази седмица...
защото е търсен от полицията във връзка...
за въоръжен обир на бижутерски магазин в Corstorphine.
Пази се. С любов твоя, Даян."
Франсис Бегби.
Ох, не.
Въоръжен грабеж? Какво, с имитации ?
- Как по дяволите може да бъде въоръжен грабеж с тези имитации?
Еба си позора. Домашни вещи. Погледни.
Предполагаше се че ще бъдат от сребро. Това си е чист боклук.
Тази млада двойка са инвестирали всичките си надежни в този боклук и това е всичко.
- Това е позор, Франко.
- По дяволите много е прав.
Хей, Рентън.
Бегби за нула време се настани при мен.
По дяволите намери цигари..
[We didn't have nowhere to live]
[Aye. We didn't have nowhere to go]
['Til someone said I know this place I've been before]
[It was on the 15th floor]
[It had a bar across the door]
[It took an hour to cross it off and get inside]
[It smelled as if someone had died]
[The living room was full of flies]
[The kitchen sink was]
- Бегс?
[Ooh, it's a mess all right]
- Бегс!
[Yes, it's my house]
Момчето беше луд. Наистина.
Той също ми е и прятел. Какво можех да направя?
[I was living in the sky]
[I never thought I'd live so high]
[Just like heaven if it didn't look like hell]
[The lift is always full of piss]
[The fifth floor landing smells of fish]
[Not just on Friday Every single other day]
- Хей, обади се на пича за конните залагания и му кажи да запази линия за нас.
- Неможеш ли сам да го направиш?
- Говоря ти сериозно.
Аз бягам от закона, и дори не мога да се разходя по улицата.
Ти иди.
Ето.
Doncaster. 4-40.
Пет фута до победата. Bad Boy.
По дяволите купи и бира.
Хаиде, Bad Boy.
Хаиде, синко. Хаиде, синко. Хаиде! Хаиде!
Yeah!
Yeah!
Bad Boy!
Беше 16 към 1.
И с печалбата, излязохме да отпразнуваме.
Даян беше права. Светът се променя.
Музиката се променя. Дрогата се променя.
Дори мъжете и жените се променят.
След хиляда години, няма да има момчета и момичета, а кръстоска между двете.
- На мен ми звучи чудесно..
За съжаление никой не го беше казал на Бегби.
Мамка му! Мамка му!
Ако ме питаш, ти си хетеросексуален по дефаулт не по решение.
Въпроса е само кой си представяте.
Става въпрос за естетика.
По дяволите!
Но само се опитай да кажеш това на Бегби.
Виж, аз не съм глупак и това е.
Представи си го, може да бъде прекрасно.
Слушай ме сега, малък боклук.
Ако опиташ пак това, ще те нарежа.
Ясно?
Последния път когато го видях...
Смахнатия беше преоткрил себе си като сводник и нападател...
и реших, каза той, да смеся работата с удоволствието.
Установяваики контакти, както той постоянно ми казваше...
за прекрасната голяма сделка която един ден ще го направи богат.
Хубав чипс.
Не мога да повярвам че го направи.
Цената беше добра. Рентън, нуждаех се от пари.
Да, но беше моя телевизор!
Господи, ако знаех че ще мрънкаш толкова...
Нямаше да се претеснявам.
Беше под наем между другото.
Ще ядеш ли това?
Имаш ли паспорт?
Защо?
Срещнах това момче.
Има хотел, публичен дом.
Има много контакти.
Не е ли печелившо да пробутваш Английски паспорти на чужденците?
Ще вземеш добри пари.
И защо ще искам да продам паспорта си?
Беше само идея.
Трябваше да ги разкарам.
Смахнатия не направи ударът с дрогата, и не стана богат.
Вместо това, той и Бегби висяха около вещите ми чудейки се какво да откраднат.
Реших да им предложа един от най-желаните Лондонски аксесоари.
- Но, разбира се, те не плащаха наем.
Така че когато шефа намери двамата отчаяни духачи там...
за тях щеше да стане страшно, но на тях май не им пукаше.
Да, голямо помещение.
Всичко струва, 320 лири на седмица.
- И това беше всичко.
Но тогава имаше още една причина да се върнем:
Томи.
Томи знаеше че носи вируса, но не предполагаше, че ще го издуха.
Какво беше, пневмония или язва?
Не, токсопласмосис.
Това е като удар.
Как стана?
Той искаше отново да види Лизи.
А тя не го пускаше дори близо до къщата.
И така той и купи подарък. Той и купи това котенце.
- Но Лизи му каза къда да си го завре.
- Ясно.
"Не искам котето." каза тя. "Взимай си го, по дяволите."
И така Томи се влюби в това котенце.
- Може да си представиш какво се случи.
- За тези от нас които се събираме днес...
Томас МакКензи играеше различни роли в живота на всеки от нас.
- Томас беше син, брат и прятел.
- Изостави всичко...
разхождащо се и акащо из целия апартамент...
- Томи е лежал във всичко това.
Той не е знаел че може да хване токсопласмосис от котешките акита.
Любящ мъж който обичаше живота.
- Проницателен музикант -
- Нито аз. Какво е това?
- По дяволите - ужасия.
- Това е като цирей в мозъка ти.
- Пълен ад.
- И какво става тогава?
Започнаха тези главоболия...
- и той започна да се тъпче повече, знаеш как е, заради болката.
- Да.
И тогава получи удър. Един проклет удър, просто ей така.
Взеха го от болницата и го закараха в тях умря три седмици по-късно.
Можеше да стой там с векове ако съседите...
не подушили нещо и викнали полицията да разбие вратата.
- Томи лежеше по лице затънал в мръсотия.
Той си отиде от нас, но ние ще запомням много неща от него.
- На котенцето нищо му нямаше.
- Сега можели всички да станете за поклонението?
Do you think I would leave you crying
When there's room on my horse for two
Climb up here, Tommy Don't be dying
I can go just as fast with two
When we grow up we'll both be soldiers
And our horses will not be toys
And I wonder if we'll remember
When we were two little boys
- Томи.
- Томи.
Каза ли му вече?
- Върви.
- Какво?
Това е прятелчето на Суани.
- Познаваш момчето. Мики Форестър.
- Аха.
Е... той ще донесе малко стока.
- Много стока.
- Колко?
Около 2 килограма.
Той ми каза.
Миналата седмица както си пиел в един бар близо до пристанището...
срещнал двама руски продавачи.
Те пренасяли стоката. За да я продадат там.
И като се събудил на другата сутрин...
много се изнервил, като се е усетил какво е направил.
Значи той иска да се отърве от нея?
- И?
- И той ме срещна.
Предложих му да му изчистя ръцете на една много добра цена...
с намерението да я продам на едни хора от Лондон.
Тъкмо се бяхме върнали за погребението на Томи...
- и ти ми говориш за нарко-сделка?
Да.
Каква беше твоята цена?
- Четири хилядарки.
- Но ти нямаш толкова.
- Имаш 2,000 по-малко.
- Е, това е трудното.
Виж, Марк, всяко копеле знае, че ти си спестил в Лондон.
- Съжалявам, момчета. Нямам две хиледарки.
Аха, ебаваш ли се?.
Виждал съм твоите банкови сметки.
- По дяволите.
- две хиляди...
или хиляда триста и три лири.
Два килограма. Колко е това, десет години?
Мики Форестър. Руски продавачи. В какво по дяволите се забърквате?
А? Спъд, ти вече си бил в затвора.
Каква е сделката? Толкова много ли ти хареса, че искаш да се върнеш?
Просто искам парите, Марк.
Ако всеки си държи устата затворена никой няма да отиде в затвора.
На никой не казах това което ми минаваше през ума...
за нещата, които можеха да се случат в Лондон.
Имаше много възможности, но не исках да говоря за никоя от тях.
най-добре да си държах идеите за мен.
Това, което никой не ми каза беше че след като сме взели стоката...
някое щастливо копеле трябва да я пробва.
Бегби не вярваше на Спъд.
Смахнатия тези дни беше много предпазлив.
Така че си навих ръкава, прободах вената си...
и направих това, което трябваше.
Добра е.
Ох, наистина е добра мамка му.
Хей, тази доза беше супер.
Обещах си още една преди да стигнем в Лондон.
Само една. Заради добрите стари времена.
Само за да ядосам Бегби.
Това беше неговия кошмар.
Да си престъпник заедно с тримата най-безполезни и най-неблагонадеждни негодници в този град.
Знаех че тези мисли му се въртят в главата.
Един проблем в Лондон, и той щеше да ни продаде някъде.
Щеше да го направи, по един или друг начин.
Ако го хванат с торба пълна с дрога...
с онази простотия за въоръжения грабеж, щеше да лежи от 15 до 20 години.
Бегби беше силен, но не толкова че да изкара следващите 20 години в затвора.
За мен това беше последната доза.
Но след тази щях да съм чист.
Това е последната доза на последната доза.
Какво пък трябва да е това?
- Донесе ли картите?
- Какво?
Картите. Последното нещо което ти казах беше да вземеш картите.
Ами, не ги взех.
- По дяволите ще бъде много тъпо без карти.
- Съжалявам.
- Прекалено късно обаче.
- Защо ти не ги донесе?
Защото ти казах досадно копеле ти да ги вземеш.
Господи.
Това са прятелите ти, нали?
Това са момчетата за които ти казах.
- О'кей.
- Е, той тук ли е?
- Да, тук е.
Не са ви проследили нали?
- Не ни проследиха.
- О'кей.
- Добре.
- Здравеите.
Поглеждаики към нас той знаеше какви сме:
малки пиклювци със случаина голяма сделка.
- Извинете ме, господа.
Е...
Колко искате за това?
Двайсет хиляди.
Е, не мисля, че струва повече от 15.
Това беше удър за него. Той не се нуждаеше от преговаряне.
Искам да кажа какво стяхме да правим ако той не я купеше?
Да я продаваме на улицата? По дяволите.
Добре, 19.
Ужасно съжалявам. Не мога да дам 19.
Мамка му, добре 16.
О'кей.
"Мамка му, 16" Това е.
Това, господа, са пачки от по 2,000 лири.
Това са две.
Това са четири.
Разбрахме се за 16,000.
- Сега имате шест.
Той имаше много повече в куфара, но и това беше по-добре от нищо.
И още две правят осем.
Благодаря ви много, господа.
- Искам само да кажа, че беше удоволствие да се работи с вас.
- По дяволите сигурно е било.
О'кей?
Да!
- По дяволите
и само за момент, се почувствах наистина добре.
Защото всички бяхме вътре, като приятели. Все едно значи нещо.
- Момент като този може да те развълнува дълбоко.
Но не толкова. Не колкото 16,000 лири.
Е, Спъд какво ще правиш ти? Някои важни иинвестиции на хоризонта?
- Ще си купя малък остров с много слънце?
- За четири хиляди?
Една палмичка, малко скали даже с канализация.
Незнам, човече. Мисля да взема нещо на мама.
Нещо с голяма скорост.
- Тогава си намери момиче, гледай си я, грижи се за нея.
- И я разкарай.
Не, човече! Истинска любов. Истинска любов.
Ех, но наистина се нуждая от страстен секс...
- С Евреиската принцеса!
- Ти ненормално копеле!
- Или Вселенската!
- Ако ще ги прахосваш за птички...
по-добре да ми ги дадеш на мен.
- Отивам за нашите питиета.
- Моя ред мина.
- Аз взех последните.
- Твой ред е, Франко.
О'кей. Пак същото?
Да. Аз съм вън за да ида да пикая.
И като се върна парите да са тук, нали?
Да не се затичате към вратата, щом ми видите гърба?
Ще бъда точно зад теб.
Никога няма да ни хванеш, слабохарактерно копеле.
Междо другото, ще се видим като се върна.
Ще бъда по средата на улицата с парите.
- Ще те убия.
- Аха, мисля че можеш, Франко.
Мисля че можеш.
Навит ли си?
какво?
Е?
Сериозно?
Незнам. Незнам. Какво мислиш?
Виждам, че още сте тук.
- Да. Е, няма да избягаме от прятелите си, нали?
- Защо не? Знам че аз щях.
Къде е Франко?
За пиене!
Съжалявам, приятел. Ще ти купя още едно.
Съсипа ми костюма, идиот такъв!
Виж, съжалявам. Не исках да го направя.
Извинението ти няма да ме изсуши тъпак такъв!
Успокой се, Франко. Човекът каза че съжалява.
Не е достатъчно за дебелото копеле.
Майната ти. Като неможеш да държиш една чаша не трябва да ходиш по барове. Разкарай се!
Ох, не!
Не, Франко, не го прави човече.
- За една пиячка!
- Браво, Франко!
- разкарай го.
- Наряза ме, човече!
- Беше на пътя ми!
Някой друг да иска да го последва? Ти?
Ти?
Хей, Рентън момчето ми...
донеси ми една цигара.
- Мисля че е най-добре да си ходим, Франко!
- Трябва да ида до болницата.
В никаква болница няма да ходиш оставаш тук!
Донеси ми цигара!
И чантата.
Сега ще оправдая себе си за това по много начини.
Не беше голяма сделка, а малко предателство.
Или ще се разбираме един друг. Знаете какво искам да кажа.
Който има нещо против - ще го разкарам
Мойте така - наречени приятели.
Но Бегби - за него дори лайно не бих дал.
А Смахнатия... и той би го направил на мен ако се беше сетил първи.
Спъд - е, добре, ужасно съжалявам за Спъд. Той никого не е наранил.
Копеле!
Копеле!
- Отворете. Отворете веднага!
Копеле! Копеле!
Защо го направих ли?
Мога да ви дам милион отговори, и всичките да са грешни.
Истината е, че аз съм лош човек.
Но искам да се променя. И ще се променя.
Това е последното от лошите неща което правя.
Сега съм чист, и се местя.
Ще започна отново и ще избера живота.
Ще го уважавам вече.
Ще бъда точно като вас..
Работа, семеиство, тъпата голяма телевизия...
миялна машина, кола, компакт диск и електрическа отварачка ...
добро здраве, малко холестерол, здравна осигуровка...
ипотека, дом, дрехи, багаж...
една-трета от апартамента, D.I.Y., забавни предавания, храна, деца...
разходки в парка, от девет до пет, добре е за голфа...
миенето на колата, избор на пуловер, Коледа със семейството...
пенсия, ужасът от данъците, чистене на тръбите...
и така, гледайки напред, до деня на смъртта ти.
Bulgarian subtitles by Screamer and Screamerka