The City Of Lost Children (1995) Свали субтитрите
Кой открадна детската му мечта?
Лудия гении Кранк с коварния си план.
До къде ли ще стигне с проклетите си дела?
Дали приказката ще приключи трагично...
или с щастлив край?
ГРАДЪТ НА ИЗГУБЕНИТЕ ДЕЦА
Приближете, дами и господа!
Елате насам! По-близо.
Не се страхувайте.
Вижте най-силният мъж на света.
Вижте тези вериги, направени от стоманата...
използвана да повдигне--
Да, приятели--
Истинската светлина е невидима.
Влезте в коридора на сенките,...
който ще ви отведе в света на избраните.
Забравете за зрението си.
Знам, че сред вас има скептично настроени...
които се страхуват да споделят с нас богатството на нощта.
Бъдете смели.
Извадете очите си и се присъединете към нас.
Помогнете ни да направим света по-добър.
Трошача Боунс отново ще опита да огъне стоманата...
използвайки само ръцете си.
Дами и господа, моля ви за пълна тишина...
по време на номера.
Трябва да ви помоля, за вашата собствена безопасност...
да не го гледате в очите...
защото силата на концентрацията му е толкова силна...
че може да предизвика у вас церебрална парализа...
сред по-слабите от вас.
Готов ли сте, г-н Уан? И сега, внимание!
Малък крадец!
Крадеш от сираци. Ще те науча аз теб!
Пусни!
Какво става? Какъв е проблема?
Бедния човек, не е добре.
Не мърдай! Ако мръднеш си мъртъв!
Донре!
Убийте го!
- Кой е това?
- Той е силния мъж на панаира.
Не го познавам.
Какво искаш?
Те хванаха малкото ви братче.
Явно не е дошъл сам.
Я виж ти, дечица.
Явно се справяш наистина добре.
Благодаря, че ни изчакахте.
Благодаря.
Имайте в предвид, че слуха ми е толкова остър...
че мога да чувам мислите ви.
Идете да си купите сладки.
Не прекалявай.
Хайде. Размърдай си задника.
Давай. Тук.
Движение!
Вземете инструментите и да изчезваме.
Движение!
Ах, тези проклети циклопи.
Не се притеснявай. Знаем къде да ги намерим.
- Ами той?
- Какво за него?
Ти ни помогна да се измъкнем. Вземи. Сега сме квит.
Хей, момиченце. Циклопи. Знаеш ли къде можем да намерим циклопи?
Да не си се загубил случайно?
Изчезвай!
Честит рожден ден, скъпи ми чичо.
Желаем ти всичко най хубаво.
Надяваме се тази торта да ти донесе много щастие.
Късмет и успехи.
Изчакай докато духне свещите!
В добро и лошо, винаги ще бъдем заедно.
Честит рожден ден, чичо Ървин.
Торта за мен?
Наистина сте много мили.
Готови ли сте, деца?
Ти не. Ти си настинал.
Раз, два.
За какво е целия този шум?
Но, скъпи, днес Ървин има рожден ден.
Рожден ден?
Но, разбира се. Как съм могъл да забравя?
Хайде да празнуваме.
Нека всички да се забавляваме.
Хайде всички да викаме! Крещете!
Кранк, върни се. Снощи се замислих за нещо.
Ако тези деца сънуват само кошмари...
вината сигурно е в теб.
Защо не потърсиш причината за мъката си...
в молекулярното изследване на сълзите си?
Но кой би могъл да ме разплаче?
Ами, шефе...
ние бихме могли да те разплачем от смях.
Аз съм гном, голям съм кат' бидон.
Принципен човек съм, и съм пълен с боб.
Момичетата в Испания, пеят моите припеви.
Толкова ме боли, че ще полудея.
Не трябва да се ядосваш.
Братята ти се стараят максимално.
Братята ми?
Може ли аз да опитам?
Давай.
Имало едно време един учен, толкова надарен...
че можел да създава живи същества.
- Наистина забележителен мъж.
- О, приказка.
Вече усещам как сълзите ми напират в очите ми.
Тъй като нямал нито жена, нито деца...
решил да си ги направи в лабораторията си.
Започнал с жена си, като я превъплатил...
в най-прекрасната принцеса на света.
За съжаление, някоя лоша генетична фея омагьосала учения...
толкова много, че принцесата била висока метър и двайсе.
После клонирал 6 деца по свой образ и подобие.
Верни, трудолюбиви, били толкова еднакви...
че никой не можел да ги различи.
Но съдбата отново му изиграла лош номер, давайки на всички тях проблеми със съня.
С желанието си да си говори с някой, той израснал в една консерва...
бедният обладан от мигрена мозък.
И тогава, най-накрая, създал своето творение...
по умен от най-умния мъж на Земята.
Но за съжаление, учения направил голяма грешка.
Въпреки забележителното си творение, учения също имал дефекти.
Той никога не сънувал.
Не можете да си представите колко бързо остарял...
защото бил нещастен.
Шефе.
Ето!
Гутатор, бързо!
Гутатор!
Тогава учения полудял до такава степен...
че повярвал, че една сълза би могла да го спаси.
И след като извършил множество порочни дела...
умрял в жестока смърт...
и никога не разбрал що е това сън.
Изчезвайте!
Всички, вън!
Чао, чичо. Честит рожден ден. До довечера.
Тишина...
смотаняко!
Какво очакваш да правим с това?
Не струва и пукната пара.
Но поне е хубаво, нали?
Не си играй с нас.
Онзи крадец няма вечно да стои зад теб и да те защитава.
Добре, разкарай се.
- Това ли е всичко?
- Опасявам се, че да.
Ако продължаваш да нахалстваш--
Ще съжаляваш.
Знаеш, че сираците са в изобилие, Миет.
Слушай внимателно, Тадпол.
Не искаш да те хвърлим в дупката, нали?
- Там е много студено.
- И непрогледен мрак.
И е пълно с паяци.
Така, че ни дай всичко.
Добро момче.
Видя ли? Важно е желанието.
А сега и другата пачка.
Квартала е спокоен и изолиран. Но бъдете внимателни.
Никога не може да сте спокойни.
Ще вървите натам с всички неща.
Когато пристигнете ще видите 3 врати.
Едната е заключена отвътре.
.Тя е тази, която трябва да отворите.
Зад която е това, което ни интересува.
Ето я наградата.
Същия е, като този в който се крие плячката.
Проблема със сейфа е, че са нужни 2 часа за да бъде разбит.
Два часа? Ще ни хванат.
Нямаме избор, освен, ако не познавате някой достатъчно голям за да носи 250кг.
Някой влезе.
- Идиот такъв!
- Той е тук в момента.
Да не ти плащам, за да спиш? Кой е този?
- Не ме питайте мен.
- Аз знам кой е.
Силният мъж от панаира, този който късаше веригите.
Мислиш ли същото, което и аз?
Браво, г-н Уан.
Уан не обича полицейски свирки. Уан не е крадец.
Крадец? Че кой е крадец? Ние не крадем, просто вземаме на заем.
Какво каза той?
Каза, че можеш да го върнеш обратно. Просто няма да е толкова тежък.
- Истинската светлина.
- Светлинен брат.
Откажете се от дарбата на зрението си и навлезте в коридора на сенките...
света на слепите.
Този тип е луд. Октопода ще ни убие.
Кажи й, че отивам да го върна обратно. Няма да се бавя.
Уан! Къде си мислиш, че отиваш?
Циклопски камион. Донре, малкия ми брат.
Какво относно камиона?
Циклопски камион.
Отвлече Донре.
Малкото ми братче.
Знаеш ли какво? Няма да намериш циклопски камион прост така.
Когато стигнеш, някой вече ще е изял Донре.
Вълкът ще го изял.
Почини си. Няма смисъл да продължаваш.
Знам къде отива камиона.
Миет и Уан - заедно?
И после какво?
Колко е голям брат ти?
Малък, много малък.
Намерих го...
една нощ...
в една кофа за боклук да плаче.
Приближих се.
И видях--
Ясно, мога да се досетя за останалото.
Точно както си го представях.
Да вървим. Трябва да се измъкнем оттук.
Глупак!
Идиот! Кретен!
Приключи ли? Очилата ми се счупиха!
Ще ми потрошиш полилея!
Успокои ли се сега?
Уан намери Донре.
Чао.
Хайде тръгвай, твърдоглавецо.
- Къде отидоха тези деца?
- Не знам.
Големия е виновен. Миит се промени откакто дойде.
У него ли са всички бижута? Само това го интересува?
Големи идеи ли имаше? Бедни ми малки Тадпол.
И ти ли, както останалите, не си се влюбвал? Заминавай в леглото!
- Гадни деца.
- Всички са еднакви.
Наистина не можем да разчитаме на тях.
- Отглеждаме гарвани, ще ни извадят--
- Очите.
- Най-добрите искаха да отидат.
- НЕ за първи път се случва.
Всеки път се повтаря едно и също.
- Помниш ли малкия Лукас преди 6 години?
- И Маркъс преди него.
Да, Маркъс. Почти бях забравила за него.
- Като се замисля--
- За всичко, което сме направили за тях.
Ами ако е имало злополука?
Знае ли човек.
Изведнъж морските охлюви започнаха да танцуват...
т
после свалиха черупките си и започнаха да ги ползват, като мегафони...
за да обявят концерта.
Охлюви, охлюви. Черупки, черупки.
И тогава, в този момент...
свалиха черупките си...
и започнаха да ги ползват, като мегафони за да обявят концерта.
Охлювите? Охлювите са си свалили черупките?
Продължавай.
Продължавай и включи и цветове.
Добре.
После рибата-чук ксилофона с костите от котешката риба.
Моржа свири на арфата с...
тирантите на кашалота.
Морето е синьо като небето...
а небето е синьо, като южните морета.
И не знам дали плувам в небето или...
или летя на дъното на морето.
Но се кълна, че ме побиват тръпки.
Тръпки? Тръпки навсякъде.
А иглута? О, да, разкажи ми за иглутата.
Иглута, които се превръщат в гъби.
О, ти ли си, момчето ми. Очаквах те.
Не толкова силна. Шефа може да те чуе.
Шефа ли? Няма, спокойно.
Остави момчета в саркофага и ела насам.
Но преди това--
Обеща ми--
Какво те мъчи, синко?
Историята, че помежду ни има един истински...
различен от другите.
Вярно ли е това?
Разбира се, че е вярно. Другите не са нищо друго освен евтини копия...
докато оригинала е уникален.
- Уникален?
- Да.
И знаеш ли кой е той?
Наистина ли искаш да знаеш? Свържи се с детето.
- С детето?
- Да.
Да се свържа с детето? Не мога.
Забранено е.
Именно.
Другите не биха посмели, но ти, ти можеш...
защото ти си оригинала.
Аз?
Аз съм оригинала?
Но не е ли самотно да си единствен?
Всички пингвини, стоножки, всички ръкопляскаха.
Дори и да се изкатерите на върха на дърветата...
е невъзможно да хванете захарния памук.
Затова всички се изкачват на върха на планината...
с изключение на жирафите, които си стоят на едно място...
и си дъвчат облаците.
Спи.
Спи, малки ми приятелю.
Аз съм сънчо...
и не можеш да ми устоиш.
Клепачите ти натежават.
Спи...
И тогава Снежанка изчезнала...
и се превърнала в прашец.
В двора...
пуйките тревожно се блъскали...
една в друга.
По-добре да ги изяде човек?
И после, когато детето повикало помощ...
пилетата били безмилостни.
Ето.
Сега ще се приближи много бавно.
- Кой, шефа?
- Не, детето.
То е истинска фабрика за кошмари.
- Какво беше това? Нещо гръмна!
- Идеално.
Внимавай. Някой може да те чуе.
Много тежи, като за оригинално.
Сега, хвърли посланието, като бутилка в морето.
- Да.
- Продължавай!
Дали някой ще го намери, за да ми помогне.
Аз...
Гейбриъл Мар...
дошъл на този свят с отворени очи...
но аз видях един свят...
свят на кучета.
Хиляди кучета!
И така, създателят...
ме прати тук долу на Земята...
за да намеря силата...
която хората са завзели.
Братя мой...
вие, които сте с мен в битката...
разберете, че заедно трябва да се борим...
човешки същества...
от собствените си земи.
Един...
феноменален свят.
Мисля, че се бяхме уговорили за 6-ма.
Знаеш, че става все по-трудно.
Хората стават подозрителни. Налепили са плакати.
При всички положения, тези изглеждат доста свежички.
Нито едно от тях не е на повече от 5.
Нека минат няколко часа...
и ще се разберем някак.
Само третото око...
ще ви позволи да навлезете...
във феноменалния свят.
Но внимавайте...
защото този мизерен свят на изкушения и перверзия...
е също и свят на желанията.
Опитай се, братко Ейнджъл Джоузеф...
да го откриеш...
без да губиш...
вярната посока.
Бъди силен.
Братя мой...
съвършенството...
на великата ни раса...
ще царува отново...
на Земята !
От сега нататък...
вярното ни трето око...
ще стане безполезно...
защото феноменалният свят...
ще изчезне.
Това е Донре.
Виждам!
Какво е това?
Това, братко Ейнджъл Джоузеф...
е жена.
- Жена.
- Имаш ли някакъв проблем?
Какво е това?
Това е обречен мъж.
Хванете ги!
Върни се, когато тези идиоти приключат.
Претърсете я!
Какво?
Убийте я!
Чиста е.
Тогава утре вечер на Пиер №24.
100,000.
Няма да им вземем дори половината.
Още една малка информация.
Момиченце в червена рокля...
с един грамаден тип.
Намерихме ги у тях.
Но то имаше още толкова много в--
Какво ще правят с тях?
Среднощна закуска за рибите, тази вечер, Пиер №24.
Среднощна закуска за рибите.
- Ървин?
- Такава мигрена.
Ти знаеш всичко за чувствата.
Няма ли да се опиташ да ми помогнеш?
Няма ли да ми обясниш защо всички деца непрекъсната сънуват кошмари?
Защото ти си бил техния кошмар.
Можеш да тормозиш всички деца на света...
но има едно нещо, което никога няма да имаш.
- Кое е то?
- Душа.
Ти да не си мислиш, че имаш?
Ти нямаш дори тяло.
Ти, който ни създаде, ни направи чудовища.
Не, Кранк, грешиш. Ти си единственото чудовище тук.
Тишина! Той е виновникът.
Затова твърдя, че съм невинен. Невинен съм!
Все пак...
мерси за помощта.
По-бързо! И внимавайте да не счупите някоя играчка.
Браво. Внимавай да не се порежеш.
Сигурна ли си, че така трябва?
Разбира се. Всички деца го обожават.
Вдигни си ръката.
Защо се притесняваш, Кранк?
Ако си искрен, няма какво да губиш.
Как си, Марчело?
Какво искате?
Нужен си ни, Марчело, и твоите зловещи лъжи.
Все още ли ги умееш?
Не, моля ви, не отново.
Вече си платих достатъчно.
- Добро местенце--
- Си имаш, Марчело.
Радвам се, че не се променило много.
Знаеш ли, никога не ми е харесвала тази синя клетка.
Винаги си бил толкова мил с нас, Марчело.
- Длъжни сме--
- Да се грижим за теб--
Днес.
- Едно малко момиченце в червена рокля--
- С един грамаден човек.
Искаме него.
А какво да правя с нея?
Среднощна закуска за акулите.
Хайде, бълхичката ми.
Ето така.
Браво.
Среднощна закуска за акулите.
Няма ли да млъкнете, идиоти такива?
- Не бях аз.
- Не ме интересува.
Разберете се помежду си.
Как се осмеляваш да удряш оригинала.
Ти, оригинала? Виждал ли си се наскоро в огледалото?
Миет...
Уан ще умре?
Родена си в канавката. И ще умреш на пристанището.
Миет е много малка.
Но не толкова, колкото всичко това.
5000 на хлапето.
10 000 на изрода.
Има камъчета в пая.
Има малки камъчета в--
- Чу ли нещо?
- Само птиците.
- Тук има нещо.
- Нищо не виждам.
- Кой е онзи тип там?
- Какви са тези работи сега?
Брутус.
- Нищо не виждам.
- Не ти ли харесва музиката?
Какво правиш?
Не виждам.
Не искам да умирам.
Скачай! Хайде! Скачай!
Спаси Миет!
Бързо! Скачай!
Намерена, западната чат на Пиер, нощта на Св. Джон.
О, чудо!
Тя се събуди.
Плюй!
По добре ли се чувстваш? Погледни ме.
Добре ли си?
Извади голям късмет, че бях наоколо.
Не съм ли те виждала някъде?
Съмнявам се.
Никой не ме е виждал.
Винаги съм под водата.
Защо?
Защото горе е опасно.
- Той иска да ме убие.
- Кой?
Не си спомням нищо.
Някои хора губят чувствата си.
А аз, аз си загубих паметта.
Радвам се, че си тук.
Имам повече от достатъчно неща и за двама ни.
Виж.
Виждаш ли, аз съм търсач на съкровища.
Историята на целия град е тук.
Захвърлена в морето и забравена завинаги.
- Разбирам.
- Подредил съм всички неща по места и дати.
Това е пристанищния сейф.
О, да. Вчера го намерих.
А това е Вито деветте пръста.
Всички мислеха, че е избягал с парите.
Грешат. Какво правиш?
Аз ги откраднах. Взимам си това, което е мое.
Не се връщай там горе.
Опасно е!
Ти си още дете. Остани с мен.
Благодаря за всичко, но трябва да тръгвам.
Не оттам.
- Децата.
- Какво за тях? Какво знаеш?
Той ги отвлича. Дяволът ги отвлича...
в кораба си.
Води ги в ада.
- Какъв ад?
- Татуираният мъж, той знае къде.
Картата.
Картата на мястото е татуирана на тялото му.
Вината е моя.
Този човек е напълно луд.
Божичко, това е малкото братче.
Миет.
Погрижи се за него. Напълно отчаян е.
Разбира се.
Какъв е проблема, красавецо?
Няма причина да си тъжен.
- Моля?
- Момичето--
Да. Да удави се. Нямаше да я спася.
- Трябва да си двойно по-щастлив.
- Защо подсмърчаш?
Аз подсмърчам? Е и? Настинах.
- Да си готов след половин час.
- Половин час?
Циклопски камион отвлече малкото братче.
Отвлече Донре.
Много смешно. Какво правите тук?
Ами, не беше много умно от твоя страна да изчезнеш.
Съжалявам, но на нас с Уан ни се случиха невероятни неща.
Да бе?
Циклопите крадат децата.
И ако искаш да знаеш изглежда, че това не притеснява г-н Уан.
Той взима момиченца.
- Кой казва така?
- Пипо го е видял.
- Тази вечер.
- В бара.
Виждам, че вече се чувстваш доста по-добре.
Държиш на ликьор. Силен мъж като теб.
Това тяло, здраво, като скала.
Може ли да те докосна?
О, уау!
Хубави са, нали?
Не искам да се хваля, още не са ме предавали.
Малкото ми ангелче.
Малко ангелче. Живота е толкова гаден.
По-добре ли се чувстваш?
Студен ли съм?
Шегуваш ли се? Като радиатор си.
Радиатор.
Трябва да се засрамиш!
Разбира се, че съм Миет! Да не си очаквал Дядо Коледа?
Когато се съвземеш малко, пак ще говорим.
О, няма проблем. Ще ви оставя насаме.
Ще се видим по-късно, г-н Уан.
Знам, къде е брат ти.
Та ти си напълно разбит.
Наистина си ти.
- Но как успя да--
- Няма да ми повярваш.
Разкажи ми.
- Не, трябва да го взема с мен.
- Много е тежък.
Виж го само в какво състояние е? Няма да можеш сама да го носиш.
- Може би ти ще ми помогнеш.
- Аз?
Да, но този път наистина.
Срам ме е.
Знаеш, че не съм го направил за пари.
Не съм те предал.
Защо се бави?
Бързо, бягай! Давай, тичай!
Те си мислят, че си се удавила. Остави ги така да си мислят.
Трябва да направим нещо.
Спусни го!
Внимателно!
Чудесно!
- Добре свършена работа.
- Хванахме го, като една голяма риба.
Какъв е проблема? Какво ти е направил?
- Какво ти е направил?
- Безотговорна си.
- Сигурно си влюбена.
- За много забавен ли се мислиш?
Той е възрастен, и ти го знаеш.
Може да е голям, но не е възрастен.
Може би е по-малък от те.
- И от теб, и от теб.
- От мен не е.
Добре, разбрахме намека.
- Чао.
- Чао, Миет.
По-добре да тръгваш. Скоро ще се стъмни.
Уан?
Спиш ли?
Какъв си бил преди?
Моряк.
Ловец на китове.
Една нощ...
чух как един кит пее.
След 8 опита...
не успях да уцеля кита...
и си загубих работата.
Какво е да имаш малък брат?
Поддържа те...
жив.
Поне не може да се оплаче, че няма кой да се тревожи за него.
Донре-- малък брат.
Миет-- малка сестра.
Какво правиш?
Радиатор.
Добре ли си, Миет?
Кошмар ли сънува?
Отново видях онази жена.
Сещаш ли се, детегледачката.
Имаше големи топки на входа...
с бодли.
Мини?
Татуирания мъж знае къде са.
Картата на мястото е татуирана на тялото му..
Ти си бил моряк, нали. Трябва да знаеш за татуировките.
Голям здрав мъж. Малко глупав.
Сега започвам да си спомням-- с червена коса.
- И маймунски ръце.
- Трябваше да ни го доведеш.
Нищо не си ни донесъл.
- Нищичко!
- Но той щеше да ме очисти, кълна се!
Млъквай!
- Светулките. Не ги наранявайте.
- Бихме ли направили това?
Напротив. Убий го.
Тези кучки. Вечно се заяждат с мен.
Шефе?
- Момчето ти е изяло вечерята.
- Няма значение.
Бил си гладен, няма съмнение, ангелче. Ела по-близо.
Без грубости, Мишинка. Все пак, този младеж ни е гост.
Безмилостната самота.
И никой-- никой не е пощаден.
Дори и великите умове. Което показва...
колко много оценявам...
изненадващото ти посещение.
Добре че нямам уши да слушам тези глупости.
Мишинка, струва ми се, че вече става късно за Ървин.
Много се е изморил.
Съжалявам, чичо Ървин.
Кажи ми...
вярваш ли в влиянието на...
пълнолунието?
А към върколака?
Явно те интересува само яденето.
Изобщо не те е страх от мен.
Ние сме направени един за друг.
Ти си детето от което имам нужда.
Мишинка, кажи на всички.
Ето. Тук правят татуировки.
51-вият при който идваме.
Хей, Кро-Мангон, поспри малко! Изтощих се.
На всяка твоя крачка, аз правя 3.
Кажи ми...
след като намериш брат си какво ще правиш?
Не знам.
Ще започна работа.
Къща.
И един ден...
ще се оженя, може би.
Какъв ще бъде живота ти?
Още е рано да мисля за това.
Трябва да намерим нови обувки.
''Миет до живот''
Сигурен ли си, че не помниш?
Той е бил моряк, работел на минните полета. Вие сте му направили татуировката.
Той с удоволствие ще ви отговори на въпроса.
Какво по дяволите е това, мамо?
Не може да е подводница. Минава покрай мините.
Това е месията. Месията идва да не спаси.
Ако беше той, щеше да ходи по повърхността на водата.
Две ръце са по-силни от една.
Здравей, Миет.
О, не!
Само не казвайте, че сте ни забравили. Дни и нощи не сте се обадили.
- Започнахме да се притесняваме.
- Недейте.
Никога няма да се върнем. Нали, Уан?
Никога не сте били по-прави.
По-добре ни дай тези бижута, по-бързо.
Добра работа. Много добре.
А сега ще си поиграем на една играчка.
Честна игра. Става, нали?
Ще я убие.
Няма ли да млъкнете? Млъкнете казах!
Млъквайте?
Стана инцидент!
Двете деца се измъкнаха, Зи.
Но не е приключило, нали?
Те се крият.
- И защо се крият?
- Защото не искат да си играят.
Значи затова се крият.
О, ти си, малката ми бълхичка.
Кажи ми къде си била.
Колко ужасно.
Какво прави октопода?
Драска.
Давай. Внимателно.
- Много смърдиш, кучко!
- Ти си кучка!
Умри!
Пусни ме! Така боли!
Умри, луда вещица!
- Същата си като мен.
- Не е така!
Не аз съм като теб, ами ти си като мен!
Стара чанта такава! Ще те убия!
Първо аз ще те убия!
- Ще ти откъсна носа!
- Умри!
Ако умра, и ти ще умреш!
Да не си мислиш, че ще живееш вечно. Мислиш си, че си по-добра.
Ах ти, стара тъпа кучка!
Днес няма мигрена.
Трябваш ми в отлично състояние.
Много грижовен си станал.
Малкото детенце ли е виновно за това?
Идеален образец за безгрижие.
Тази вечер е последният ми шанс.
Какво има?
Нещото вече е тук, мамо.
При нас.
Какво ще правим сега?
Само без паника!
Мъже ли сте вие? Да или не?
Не.
Стига с глупостите! Огледайте и докладвайте!
Експлозивите!
Изчезнали са.
Дойде оттам. Трябва да има някакъв проход.
Много е тясно.
Заслужава си да опитаме. Отивам.
Започваме наистина да се привързваме един към друг.
Съсредоточи се върху гласа ми, Кранк.
Заспиваш.
Пренасяш се в пространството.
Все по-дълбоко.
Хайде заедно, ще отворим вратата.
Моля те не ме наранявай.
Недей.
Чао, тиквичке.
- Ти, професоре.
- Няма вече професор, Марта.
Ужасна грешка. Трябва да бъде поправена.
Аз те познавам.
Малкото ми раче.
Попаднала си на кофти място, нали?
Бягай.
Бягай преди да е станало късно.
- Боли ли?
- Да. Алергичен съм към стомана.
Няма проблем. Той ще заличи всичко, ще видиш.
Той ми обясни. После ще се почувстваш по-добре.
Да. Той наистина знае.
- Той е оригинала.
- Какво правиш?
- Намерих го.
- Кого?
Ето го.
- Оригинала.
- Оригинала?
- Голям шок, нали?
- Оригинала.
Това е оригинала.
Но аз съм оригинала. Аз съм!
- Не, аз съм.
33% натриев нитрат, 20% глицерин карбонат и S02.
Много странно. Напомняш ми за някой. Всички вие.
Е, хайде.
- На работа.
- Хей! Ами децата?
- Забрави ли?
- Разбира се! Малките дечица.
Нали за тях дойдох. Дори им донесох това.
И това.
Нали ще им ги дадеш?
Хайде! Да вървим!
Моля те, помогни ми! На къде е пътя?
Г-це?
Г-це?
Изхода е натам.
Вземи ключа. Ето.
Само не го наранявайте.
Иди да спасиш децата.
Ето те и теб най-накрая. Толкова дълго те чаках.
Има ли някой?
Само аз съм. В аквариума.
Приближи се. Не се страхувай.
Вие ли говорите, г-не?
Да. Помниш ли съня?
Това беше мое съобщение.
Не ме правете на луда, г-не.
Ставай, мъниче. Трябва да тръгваме.
- Събуди се.
- О, не! Ще го убиеш!
Под хипноза е.
Има само един начин.
Иди да го намериш--
в хватката на злото.
В съня.
Гледайте, мога без ръце!
Не мога да повярвам.
Какво правя тук?
Не се тревожи. Всичко ще бъде наред.
Щом казваш така, г-не.
Аз дори не познавам дребосъка.
Но аз те познавам.
А дребосъка можеше да е и твой брат.
Не се плаши. Просто се отпусни.
А сега затвори очи, слушай гласа ми...
и заспи.
Бъди смела, момичето ми.
Коя си ти? Защо си в съня ми?
- Защо и той е в съня?
- Защото не го е страх от мен.
Нека заема мястото му.
Ти какво ще спечелиш от това?
Брат.
Ако заема мястото му, може някога пак да видя по-големия му брат.
Искаш да ме излъжеш нещо, нали?
Не рискуваш кой знае колко.
Така да бъде.
Много добро пиленце си.
По някой път е по-добре да се приземиш в боклука, нали?
По-добре се махай оттук.
Скоро всичко ще избухне!
Имах странен сън.
Бях много, много стара.
А ти беше мъртъв.
Празното пространството е като вечността!
О, не, чичо!
Гребете по-бързо, момчета! Следва ни!
Какво искаш да кажеш, че ни следва? Развържете лодката, идиоти.
Върнете се!
Аз съм! Вашият създател!
Аз ви създадох! Аз ви дадох живот!
Ървин! Чуваш ли ме?
Заповядвам ви да се върнете!
превод: -=Fenix=-