Town And Country (1996) Свали субтитрите
ФИЛМ НА ПИТЪР ЧЕЛСЪМ
УОРЪН БИЙТИ
ДАЯН КИЙТЪН
АНДИ МАКДАУЕЛ
ГАРИ ШЕНДЛИНГ
ДЖЕНА ЕЛФМАН
НАСТАСЯ КИНСКИ
И ГОЛДИ ХОУН
ВЪВ ФИЛМА
ГРАД И ПРИРОДА
Мисля, че трябва да знаете, че това не е жена ми...
и наистина не се интересувам от класическа музика.
Просто направих голяма грешка.
Предполагам, това е грешка, която всеки женен мъж може да направи...
след двадесет и пет години, но повярвайте ми...
мога да Ви обещая, че това никога няма да се повтори.
ПАРИЖ ТРИ ДНИ ПО-КЪСНО
... един селяндур съсипа цяла бъчва...
... беше лоша година за лозята...
Изглежда страхотно.
Толкова е красиво
Ако ми позволите, искам да вдигна тост, моля.
За нашите приятели, за нашите добри приятели.
За най-добрите ни приятели.
Най-добрите приятели - за най-добрите ни приятели.
Портър, Ели, това е в чест...
на двадесет и пет години семеен живот.
- Идеален семеен живот.
- Идеален семеен живот.
И в очакване на още двадесет и пет, като тях.
О, много мило. Обичам те.
Добре, издухай ги приятелю!
Добре, давай. Духай, духай, духай, духай!!
- О, Господи.
- Торта със свещички.
Виж му носа.
Ей, бонжур. Добре дошли, г-н Стодард
Мога ли да Ви помогна за тези неща?
- О, радвам се, че съм си у дома.
- Радвам се да Ви видя отново.
Внеси ги тук.
- Здравейте!
- Здрасти, добре дошли!
Здравей, Йоланда.
Здрасти, тате.
Здрасти!
Как сте? Как прекарахте?
- Беше страхотно.
Чудесно.
Искате ли да ни помогнете за багажа?
Да, ще се погрижа за това. Говоря по телефона с Холи.
Ще дойде на вечеря днес.
Коя е Холи?
Моя приятелка, тате. Наистина ще ти хареса.
- Добре.
- Холи.
- Какво стана с Миранда?
- Какво им става с всички тях?
Минали са 18, възрастни са, сбръчкани и изостанали.
- Хей.
- Здрасти!
Здравей, мамо. Как беше времето?
Като хубаво време. Липсваше ни.
Почакай да видиш, какво имам за теб.
Има човек в кухнята.
- Това е Омар.
- Това е Омар, Портър.
- Нали помниш Омар, тате?
- О, да. Омар. Омар.
- Омар! Ела да кажеш здрасти.
- Здравей, Омар.
Нали знаеш, че е срамежлив.
Дори не мисли за това. Не се тревожи.
Нека те попитам.
Има някои хора, които имат дъщери...
нали знаеш, които пък имат гаджета...
които говорят.
Той говори. Чувала съм го да говори.
Просто не говори на език...
който знаеш.
- Това е всичко.
- Това е турски.
Турски? Не мисля така.
Повече прилича на арабски или фарси.
Във всеки случай, много е сладък.
Окей. Сладък е добре. На кой му пука? Върнахме се в къщи.
Обичам те.
- Не мога да повярвам.
- Кой беше това?
Не знам. Не знам.
Не знам, скъпи.
Йоланда, може ли малко да ми долееш?
- Благодаря.
- Грасиас.
- Новият приятел на Йоланда...
- Алехандро.
- Кога се нанесе Алехандро?
- На следващия ден, като заминахте.
Той е добро момче, тате.
А защо Алехандро не носи риза?
Ами, за какво му е - живее в джунглата и т.н.
Живее в джунглата? Просто съм любопитен.
Защо трябва да живее в джунглата?
Защото там живее групата му.
Групата му? Не разбирам.
- Да не е ботаник или нещо такова?
- Не, политическата му група, мамо.
- "El compaсeros de Ia muerte".
- ''Придружителите на смъртта''?
Колко колоритно.
Планират да свалят правителството си...
и да установят демократичен режим...
и подялба на посевите.
И няма по-добро място за начало от Пето авеню.
Сентръл парк винаги е имал нужда от такава програма.
Това наистина е много смешно.
Татко, виждал ли си копчето на Холи?
- Копчето на Холи?
- Покажи му, Холи.
- Не е ли велико?
- Я да видя.
Не те ли е страх, може да го глътнеш?
Да. Всъщност ми се случи два пъти, но си го взех обратно.
Как... как го...
Нали знаете, денят беше дълъг.
Аз привърших.
Аз също. Скъпи, само да...
Не, не ,не. Омар има нещо, което иска да ви каже.
Наистина ли? Това е чудесно.
Гозпозо, Гозбодине...
Стоб...
- Стодард.
- Стодт?
- Стодард.
- Скъпи.
- Стобт-ард.
- Стодард.
Допре. До-прее...
достли ф късти.
Допре достли ф късти. Късти.
Ха. Късти, късти... Добре дошли у дома.
Много мило от твоя страна.
Много добре. Много добре.
Много добре казано. Благодаря ви. Благодаря ви.
В съответствие с...
За какво говори?
Оформлението на Музея на Архитектурата...
не трябва ли да бъде архитектурен израз?
Искаш да се изразиш. Това нещо е вход.
Красиво е.
- Абсолютно.
- Идеално е.
Какво приготвя мисис Хадли за обяд?
Ромороли.
Ромороли? Какво е ромороли?
Нещо индонезийско.
Малки парченца месо и риба...
нанизани заедно на шиш.
О, добре, добре...
Мразя малки парченца месо и риба на шиш.
Скъпичък, това не е за теб.
Това е японците от конференцията по дизайн. Помниш ли?
Какво пък търсят те тук?
Искат да видят моите разработки, и да се срещнат с всички.
O, Господи!
Махай се! Махни се от нея.
Добре ли сте? O, Боже мой!
Не се тревожете. Ето тук.
O, Господи, съжалявам. O, Господи. Ето тук.
Добре ли сте? Хайде. Защо не влезете вътре.
Хайде, момиче. Ела тук. Хайде.
Износени дървени плочки...
Двойно окачени прозорци...
Здравейте! Здрасти!
Добре дошли. Здравейте.
С нетърпение очаквам да ви представя синът ми и дъщеря ми.
Това са Алис и Том.
Благодаря.
Във всеки случай, сигурна съм, че всички сте огладнели.
Мисля, че вашият майстор току що падна от покрива.
Какво направи? О, Боже мой. O! O, не, не.
O, не, добре е. Това е Портър.
Просто...
нейният портиер падна от покрива.
Портър е... - Портър е моят съпруг.
Господа, всичко е наред. Всичко е наред. Той е добре.
Благодаря ви. Не се тревожете.
Искам да си вземете от този прекрасен кейк.
Ало?
Какво?
Къде?
Майтапиш се.
Не се майтапиш.
Извинете. Да сте виждали някъде г-н Стодард?
Кой?
Портър!
Хей, какво става?
Много съм ти ядосана, Портър Стодард.
Ти си най-старият ми приятел.
Как си могъл да позволиш това да ми се случи!
- Кое?
- Кое!?
- За какво говориш?
- Как можа да не ми кажеш?
Знаеш всеки ход, който Грифин прави.
- Коя е тя?
- Коя е тя?
Да, коя е тя?
Не е безумие. Видях ги.
Чаках. Проследих ги.
- Той какво каза?
- Той какво каза!?
Какво ти каза той на теб?
Никога вече няма да говоря с този човек.
НИКОГА!
Вероятно си го видяла с някой клиент.
O, я си играй голфа. Играй си голфа.
Клиент, за Бога.
Вие ще сте следващият, Господине.
Карлос, аз... Съжалявам, Карлос.
Ели, мисля, че имаме проблем.
Кой от всички?
Социален проблем Не, не, не, не.
Искам да кажа кой от тези.
Мона е заловила Грифин.
Портър, мислиш ли, че можеш да ми помогнеш...
за секундичка.
Трябва да изпратя седем образеца.
Сега, ако си един от този комитет по награждаване...
кой от тези би те впечатлил най-много, а?
Чули изобщо какво ти казах?
- Мона е заловила Грифин.
- Да, Мона е заловила Грифин.
Да, чух те мили.
Той какво е направил? Я почакай...
O, не искаш да кажеш, че той...
- Да.
- Не вярвам.
- Не. Трябва да повярваш.
- Не е възможно да е направил това.
- Направил го е.
- С кого?
Някаква червенокоса. Тя ги е видяла.
Какво ги е видяла да правят?
Да правят какво? От къде да знам?
Какво правят хората когато те...
Моля, моля махни се от там!
Мили, сигурна съм, че това е някаква грешка.
Тя каза, че ще се разведе с него.
Не, няма. Какво мислиш?
Каре или шарка?
Но казвам ти, на този пръст...
свадбеният пръстен не е... О...
Знаеш ли, каквато и да е тази голяма тайна...
най-добре да оставим Лайми да страда.
Имаш ли връзка?
Не.
- Да, имам.
- Лошо. Лошо.
Трябва да знам откъде ти знаеш за това...
защото не искам Мона да разбере за това.
Мона ми каза.
Проследила те е днес следобед.
- Проследила те е.
- Тя какво каза?
Каза, че те видяла с някаква червенокоса...
в някакъв долнопробен мотел карай магистралата.
Ти застана ли зад мен? Само това питам.
Разбира се, че застанах зад теб...
но нямах голямо основание...
да го направя, нали?
Какво става?
Какво, по дяволите ти става?
Защо тя не ми е казала нищо за това?
Тя нищо не ми е казала за това.
Може би не иска.
Добре ли си?
Добре ли си?
Върви.
Добре ли си?
Аз... само...
Мисля, че ти казах да ме оставиш сам.
Не ме гледай!
- Мона, аз...
- Не ми говори!
А може ли да си мисля за теб?
Не.
О, точно тук. О, точно тук.
О, Холи. О, Господи.
Dios mio, papi!
Седни.
Хешушатууна.
Хеш...
Хешушатууна
Не, не, не. Това е...
Аз..., аз никога не ям хешу... ша... тууна през нощта.
- ''Ори... Ори...''
- Оризови ядки.
- Оризови ядки.
- Да.
Снакс, ядки, пук.
Снакс, ядки, пук. Точно. Да.
Hijole!
Алехандро, седни.
- Gracias.
- De nada.
- Quieres algo?
- Не, не. Благодаря.
Загрява.
Загрява.
Muy bueno.
Дава ти...
Исусе Христе.
- Хола!
- Присъединявай се.
Ах, г-н Стодард.
Един приятел Ви чака на горния етаж.
О, добре.
- Спокойна? Аз съм спокойна.
- Това е добре.
И взех решение, спокойно и безстрастно...
да обеся Грифин за топките.
Мона!
Моля Ви, моля Ви опитайте шоколадовия мус.
- Това е поема.
- Много благодаря.
- Обадила се е на адвокат.
- Кой адвокат?
- Сътлър.
- Сътлър?
Дейвид "Акулата" Сътлър?
Още не съм прочел цялото меню.
- Кой й го е препоръчал?
- Ти.
Не знам как можа самичък да си натресеш това.
Аз само..., аз не... не мога да го схвана.
Хайде де. Да не искаш да ми кажеш...
че през последните 25 години дори не си...
- Не.
- Един...
Дори един път?
Не.
- Майтапиш се.
- Не.
- Нито един?
- Не.
- Никога?
- Не.
Я стига.
Не. Не правя голяма работа от това.
Не си ли мислил за това?
Аз съм нормален човек. Ясно?
Ами...
Няколко пъти. Мислих за това.
Мисля за това много, много, много пъти.
Много пъти, но, нали знаеш...
сигурно си мислиш, че съм някакъв...
Дървеняк.
Щях да кажа моралист.
Ясно? Но ставаш на определена възраст...
Стават важни неща, които не са били такива преди това.
Вече не сме хлапета.
Това което е важно е последователност...
Стабилност...
Не знам как можа самичък да се поставиш в тази ситуация.
Занеш ли, че понякога си много осъдителен.
- Накъде си?
- Ти накъде си?
- Към центъра.
- Към центъра.
Да. Добре.
Ще се видим по-късно.
Добре.
Ох!
Нека бъдем реалисти все пак.
Здравей миличко. Толкова си... Аз съм реалистична по природа.
Доколкото си спомням, самата ти имаше...
нещо преди няколко години. Не много...
- Искам да кажа, аз не... Какво?
- Говоря за Ханс.
Ханс?
Аз... не познавам някой на име Ханс.
О, искаш да кажеш Фриц.
Да, точно така. Фриц.
Да, но знаеш ли какво, знаеш ли какво?
Фриц беше преди 11 години, Грифин и аз имахме споразумение...
той беше от Европа, и не говореше английски...
така, че не се брои.
- Не се брои значи?
- Не.
О, съжалявам, не знаех това.
Може ли да кажа нещо?
Не мислиш ли за състрадание или дори за прошка?
Ами предателството? Унижението?
Виж, знам как се чувстваш.
Не знаеш. Представи си, че беше Портър.
О, това е абсурдно.
Портър никога не би направил нещо такова.
Да, разбира се, че не. Това не е в неговият стил.
Той е като камък.
Била ли си омъжена?
Аз съм омъжена.
Прилича на теб.
- Наистина?
- Да.
Да. Той наистина е зрял.
Наистина.
Това, което обичам най-много...
зрелостта, надеждността...
Къде е той?
Ето го там.
На 200 години е.
Трябва да е изтощен.
Чадъра ли си забравихте, г-н Портър?
Да, да, така е.
Имаш ли идея колко е часът?
- 11:10.
- Благодаря, благодаря ти.
И часовника си ли забравихте, г-н Портър?
Да, Барни. Благодаря.
Как се справяш?
Какво?
С Грифин - как върви?
Добре. Просто добре.
Той ще направи това, което е най-добро.
За кого?
За всички: Мона, за него самия...
Не. Моля те не прави това. Гледах го.
- Ти спеше.
- Не, не съм.
Очите ти бяха затворени.
Гледах го през клепачите си.
- Много си странна.
- Да, нали?
Да.
Но странното е добро, нали?
Понякога, да.
Това е за което говореха по телевизията.
За новото строителство.
Че е по-добре когато има комбинация от ново...
не, не ново, исках да кажа необичайно.
Необичайно и познато. Необичайно и познато.
- Да.
- Филип Джонсън.
Ново строителство, като старите отношения.
Това е много добро. Много добро.
Къде отиваш?
В кухнята. Да си взема нещо сладко.
Скъпи, има "чело" в хладилника.
Какво каза?
Казах, "Има желе в хладилника".
Като за начало, смятам, че е мое задължение да ви помоля...
да отделите малко време...
да проверите истинските си чувства един към друг...
и да вземете под внимание важността на тази стъпка...
която се каните да направите.
Мисля, че това е добра идея.
А ти?
- Добре, аз съм готова.
- Отлично.
Да караме нататък.
Добре. Сега...
тук има пълен списък на цялата ви собственост...
недвижимо имущество, ценни книжа, къщата в Ийст Хемптън...
къщата край Мисисипи, произведения на изкуството и т.н.
Всичко това е на Ваше име.
Кой Ви посъветва за това?
Вие.
Правилно. С изключение на едно нещо.
Хижа в Сън Вели.
Всъщност е близо до Сън Вели.
Не е близо до Сън Вели, Грифин.
Тя е в Сън Вели.
Какво решавате за нея?
Може да я задържи.
Благодаря ти.
"Ден и нощ..."
"и нощ и ден..."
"ти ще виждаш много от мен..."
- Какво мислиш?
- Мисля, че жените знаят.
Жените знаят?
Знаех, че това ще се случи.
Знаех го.
Искаш ли да бъдеш честен за цялото това нещо?
Да го изкараш навън?
Знаех, когато дойдохме тук за първи път.
Знаех, че беше приключило.
Спомняш ли си, когато Грифин дори не поглеждаше към Мона?
Сякаш Мона беше някой в Кливланд.
Беше като някой напълно хипнотизиран от...
Кое е толкова смешно?
Да. Не. Знам. Права си.
Гледаше тази глупава, малка гардеробиерка.
- Да. гардеробиерката...
- Беше неудобно.
Но, знаеш ли, нека бъдем честни към човека.
Скъпи, наистина ми е мъчно за Мона.
Мъчно ми е за нея. Тя е най-старата ми приятелка...
Но се чувствам зле защото...
Всъщност, тя изгуби Портър.
И мисля, че ти трябва да и помогнеш.
Мисля, че трябва да и помогнеш с тази къща край Мисисипи.
- Разбира се. Искаш да го направя ли?
- Би ли го направил за мен?
Разбира се. Разбира се.
Знаеш ли какви късметлии сме?
Известно ми е.
Идва ми да се ритна отзад за това, че не го забелязах.
Хайде, де. Никой не се усети.
Добре ли си?
Не, не. Недей да говориш Не говори.
Леко се задъхах, това е всичко.
- Погледни ме.
- Какво?
Виж какво прави с мен.
Аз съм развалина.
Защо се палиш толкова? Хайде успокой се.
Ти си удивителна жена.
Имаш един нов шанс пред себе си.
Наистина ли?
Разбира се.
Не бих те излъгал.
Наистина?
Наистина.
Хайде.
Знаеш ли, ще започна този втори шанс...
с пиш-пиш.
Здравейте. Казвам се Портър Стодард.
- Юджини.
- Аз съм...
- Аз съм...
- Архитект.
Да, архи...
Откъде знаете, че съм архитект?
Обичам да чукам архитекти.
Това вашият начин да ме развеселите ли е?
- Да.
- Приятно ми бе да се запознаем...
която и да сте.
- Пристигнахме. Това е.
- Великолепно. Великолепно.
Знаех, че ще ти хареса.
Само погледни тази къща.
Каква е цялата тази растителност наоколо?
О. Извинете, как се нарича това?
Кудзу.
Кудзу. Това е кудзу, Портър.
Кудзу. Ясно.
Ще живея тук...
- През цялото време?
- С моите хора.
Кога го реши?
Точно сега си мисля за това. Ти какво мислиш?
Ами, мисля, че е малко изолирано...
да ти кажа право.
В Ню Йорк съм като в капан...
и...
искам да се махна.
Да се махнеш.
Това е моят дом.
Тези чувства... Портър, струва си да се запазят.
Да, малко боя, водопровод...
знаеш ли, изтъркахме подовете.
Да. Ела. Искам да ти покажа нещо.
Това място изглежда добре. Аз мисля, че е страхотно.
Ако не излизаш навън, как ще се срещаш с хора?
Удивително е. Толкова съм щастлива.
Защо не му се усмихнеш?
Да се усмихна?
Да се усмихнеш.
- Какво?
- Всичко това ме дразни.
Същи като, нали знаеш...
Това е нормално. Нормално е.
Хайде. Дай му още една усмивка.
О, Господи.
Дай му нещо. Дай му...
Ето, видя ли. Като карането на колело е.
Веднъж като се научиш, не забравяш.
Отивам до тоалетната.
Това е добра идея. Добре.
Извинете. Познаваме ли се?
О, не. Не мисля.
Един танц? Искате ли да танцувате? Хайде.
Да. Добре.
Не, не мога да спра теча от прозореца.
Не мога да спра... ох.
Ох, скъпи, ти си... ох, ти си ... голям, силен...
сигурен, устойчив-като-канара, прекрасен приятел.
Горещо е.
Извинявам се за климатичната инсталация.
Каква климатична инсталация?
Именно.
Аз... аз... Лека нощ.
Добре ли си?
Мисля, че имаме семейство прилепи.
Да. Чудесно.
Мисля, че има някаква буболечка...
във водата ми.
Виж какво намерих.
Какво е това?
Виж.
Това... това са... това е...
Това е на 4-ти Юли.
Аз съм на 17. Мисля, че тук съм на 17.
- А ти си на колко?
- На 12.
Мисля, че все още си на 12.
Това е стария камион на баща ти.
Знаеш ли, той никога...
Ела тук, Пучи.
Хей, добре дошли г-н Стодард.
- Как си?
- Добре.
Знаеш ли дали г-жа Стодард е горе?
Тя е на кино с децата и арменеца.
- Какъв арменец?
- Приятелят на дъщеря Ви.
Мислиш, че е арменец?
Ооо, една дама дойде и остави това за Вас.
А, часовника ми. Великолепно. Благодаря. Благодаря. Благодаря. Благодаря.
- Беше красиво момиче.
- Красива ли беше?
- Беше от вида "руса мръсница".
- Да. Руса мръсница.
- Красива и руса мръсница.
- Красива и руса мръсница.
Ами... нали знаеш, дадох й го за поправка.
Часовникът ми не работеше и тя ми го поправи.
С това се занимава. Експерт е по часовниците.
Също и будилници. Голям експерт.
Хей. Хей, хей, момчета.
Ехо? Имали някой в къщи?
Хей, върнал си се.
- Това изглежда добре.
- Да.
Боже, колко съм гладна.
Не, скъпи, не. нека го направя вместо теб.
По-добра съм с ножа от теб.
Хайде. Сядай. Така е добре.
Била си на кино с хлапетата?
Да. Но сега искам да чуя за Мона
- Какво става?
- Добре е. Тя е добре
Какво гледа?
Ами, Том и Холи гледаха онзи филм...
пълен с всички онези мръсни шеги...
които трябваше да повтарят за мен...
повечето от тях не можах да разбера.
Знаеш ли какво е "мазолно вкарване"?
"Мазолно вкарване"?
Нека си изям сандвича.
Все пак се тревожа за Мона.
Защо?
Мислиш ли, че погрознява?
Погрознява?
Да, като професионалист, какво е твоето мнение?
Какво трябва да означава това?
Искам да кажа, като мъж. Какво е твоето мнение?
Никога не съм се замислял.
Ще ти кажа какво мисля.
Мисля, че е много сексуална.
Изненадана съм, че никога не си го забелязал.
Искам да кажа, винаги сте били приятели.
Като я видя, ще я попитам.
Какъв филм гледа?
Ти щеше много да го намразиш.
Беше женски филм, ясно?
Беше за онази малка сладка жена...
омъжена за онзи сладък малък мъж...
и след това тя откри, че той има връзка с друга...
със секретарката си..
само,че той не знаеше, че тя знае...
и после го загуби...
и го бутна през прозореца.
Значи тя е убийца.
Този сандвич е много вкусен. Той не умря.
Само напълно се изпотроши.
Искам да кажа, не можеше да ходи, да говори...
и след това тя го взе в къщи...
след серия болезнени операции...
и го върна към живота...
и след това го уби.
бутна го през същия прозорец.
Във всеки случай, може ли да кажеш на Мона...
че наистина искам да поговорим за цялата тази бъркотия?
Много е хубав. Би трябвало да опиташ един.
Нека да седнем и да поприказваме.
Мисля... мисля...
Мисля, че трябва да седнем за малко.
Ако седнем и просто поговорим?
Мисля, че трябва да поговорим за това.
Нека да караме, все едно нищо не се е случило.
Направихме...
На чисто.
Отворено е.
- Имали някой тук?
- Не.
Мисля...
Мисля, че трябва да поговорим за това.
Да. Дори не го споменавай. Тук съм.
- Наистина?
- Да.
Просто караме, все едно нищо не се е случило.
- Аха. Нищо не е станало.
- Никога не се е случвало. Чудесно.
Хората правят грешки.
Правилно. Направихме грешка.
Нека да...
- ... започнем на чисто.
-Да започнем на чисто.
О, Господи. Това е Ели.
Ставай. Ставай.
Отивай в банята.
Мона!
О, да. Здравей. Здравей.
Мона, Портър има връзка с друга.
- Не!
- Да.
Как откри това?
Някой ми се обади.
- Приятел.
- Приятел?
Що за приятел е това?
Има връзка с музикантка.
О, музикантка.
- Да.
- О.
- Челистка.
- Невъзможно.
- Нека ти донеса чаша кафе.
- Не знам какво ще правя.
Това просто не е за вярване.
Знаеш ли нещо? Връща ми се...
защото бях толкова самодоволна от брака си.
Съжалявам, Мона. Изобщо не разбирах...
през какво преминавате вие с Грифин...
но сега това се случва на мен.
Не бъди много строга към себе си.
- Добро утро.
- Ти какво правиш тук?
Идвам само да си взема нещата.
Не може просто да влизаш така.
- От какво имаш нужда?
- От спортните си сака.
Така ли? Ами трябваше да ми се обадиш един час преди това.
Значи сега трябва да минавам през адвокати за да си взема спортните сака?
Да. В противен случай ще издействам ограничителна заповед за теб!
- За спортните ми сака?
- Аха.
И специалните ми закачалки?
Здравей, Ели.
Почакай малко! Чакай! Чакай! Слез тук долу.
Нека само да ти кажа нещо. Не е подходящото време.
За мен е подходящо.
Колко пъти трябва да ме виждат да карам камион?
Изчакай за минута. От какво се нуждаеш?
От спортните ми сака и специалните ми закачалки.
Добре. Не мърдай от тук.
Не се качвай горе.
Какво ново, Ели?
Ами, нали знаеш...
на никой не му е лесно.
Къде си се дянал?
Това не съм аз.
Как можах да направя това?
- Той качва ли се?
- Чукаш ли челистка?
Нека ти кажа нещо.
По-добре да имаш добра история, като се прибереш в къщи.
Ето ти спортните сака и сбогом.
Да си виждала обувките ми за голф там горе?
Не. Ти си ги взе.
Не, не съм. Мисля, че са там горе.
Не, не са там горе. Не са тук.
Ще ги взема, без друго трябва да ида до банята.
Наистина не знам какво ще правя.
Да бъдеш безусловно верен в брака...
искам да кажа, никога не е толкова просто...
когато някой направи нещо на другия...
без другият да е съучастник по някакъв начин...
права ли съм?
Не мога да повярвам, какво видях току що.
Как можа?
Как можа да използваш самобръсначката ми?
Това е косъм от крака ти. Говорили сме за това.
Космите ти са навсякъде.
Ти си ненормален.
Слушай.
- Знаеш ли какво трябва да направиш?
- Не.
- Трябва да му се противопоставиш
- Той е в града, Мона.
- Да вървим.
- Ще дойдеш ли с мен?
Аха. Да вървим.
Добре. Ще си взема ключовете.
Ще вземем твоята кола. Аха. Добре.
Благодаря ти. Ти си толкова добра приятелка.
Много ти благодаря.
Значи, ти мислиш, че мога да поставя брак ни...
в такава опасност?
Мислиш, че бих поставил брака ни...
в такава опасност?
Не. Значи ти...
значи, ти мислиш, че мога да поставя брак ни...
в такава опасност?
Сериозно ли мислиш, че бих поставил брак ни...
в такава опасност?
Значи мислиш...
Всъщност мислиш, че мога да поставя брак ни...
в такава опасност?
Не може...
Просто помисли за това.
Просто искам да го скрия.
Имате късмет. Ето го.
Как си? Как си?
- Само добри новини.
- Какво правиш тук?
Портиерът каза, че си на път.
Говорила си с портиера?
Чаках, но имах само няколко минути...
защото трябва да се връщам.
Добре. Добре, сладурче, ще ти извикам такси.
Барни, би ли хванал едно такси...
за младата дама?
Би ли подържал това, моля?
Имам толкова добри новини.
Алекс, чуй ме.
Не можеш да закъсняваш за репетиции, защото репетициите са свещени.
Новини, новини има всеки ден.
Такси! Чуй ме!
Това е много, много изумително.
Много съм щастлива от тогава. Имам изследванията.
Нали знаеш, от лекаря.
Какво... какво искаш... какво...
да не ми казваш, че...
Да не ми казваш, че си бременна?
Да, да, да, да!
- Добре, добре.
- Не е ли забележително?
- Така е. Забележително.
- Кажи ми, че се радваш за мен.
И се гордееш? Гордееш ли се?
- Искам да се гордееш.
- Горд, да, горд.
Защото знаеш ли какво?
През целия си живот, съм искала всичко, всичко...
и сега го имам - животът ми, музиката ми, бебето ми.
Таксито ти.
Аха, добре.
Добре. Добре.
Ще говорим за това по-късно, нали?
Надявам се. Бъди щастлив, Портър.
Ти също Барни. Бъди щастлив.
Сладурана, а?
Здравейте.
Какво става?
- Всичко наред ли е?
- Искам да ти задам един въпрос.
- Добре.
- Преди да отговориш...
искам да си помислиш какво е брака.
Искам да кажа, че за мен брака е доверие.
Това е всичко...
и вярвам, че един честен брак може да устои на всичко...
но, нечестен брак - за мен изобщо не е брак
Така ли?
Имаш ли връзка с друга?
- Разбира се.
- Портър.
Питаш ме дали връзка с друга?
Ти сериозно ли? Тя сериозно ли?
Веселячка!
- Аз по-добре да тръгвам.
- Не, не.
- Не, не. Почакай за минутка.
- Не, Мона. Остани.
Остани! Остани!
Добре, Портър. Може просто да забрави за това.
- Предполагам , че не е толкова важно.
- Не е толкова важно?
Извинете. Ако някой казва нещо за мен...
бих искал да знам какво е.
Ами, една моя приятелка казва, че те е видяла...
с млада жена.
Челистка.
И ти всъщност си мислиш, че бих поставил брака ни...
в такава опасност?
Ами, не знам, Портър Аз просто...
- Изплаших се.
- Изплаши се?
Не мислиш ли, че би било добра идея...
да се огледаш и да провериш дали тази личност е или не е...
все още твоя приятелка?
Защото ако се нуждаеш...
винаги има начин да откриеш сумати специални обвинители...
които да ти разкажат всяка история, която търсиш...
но мисля, че може би е добра идея...
да се вгледаш е себе си...
и защо имаш нужда да вярваш...
в нещо което би те накарало да да предприемеш...
жалък, малък риболовен излет, като този.
Това е,... това е... ама, не. Предполагам, че ти... Не.
Имаш куража, имаш смелостта...
имаш безсърдечието...
без сянка съмнение...
без малка искрица съмнение...
да мислиш, че бих могъл да поставя брака ни...
в такава опасност?
Браво бе, Ели!
Хубава работа!
25 години! Мислех си по-добри неща за теб, Ели...
страхотно! Страхотно! Добре! Чудесно!
25 години!
Казва се Алекс. Тя не свири на чело.
Ти, кучи сине!
Аха. Всичко е наред. Знаех си.
Знаех си. Знаех това.
Точно по такава би си паднал -
някаква мизерстваща музикантка, за която да се грижиш...
с голяма резонираща кутия межди краката.
По дяволите, Портър.
Знаеш ли, бяхме заедно...
толкова много години, че, бях забравила...
какво безгръбначно си всъщност.
Един честен брак може да устои на всичко. Току що го каза...
Става дума за теб и за големият ти, глупав пенис.
Ще се видим по-късно.
И така, какво ще кажеш? Не искаш да се занимаваш с това?
Огледай се, Портър. погледни този живот...
и когато проумееш, колко труд е ми е струвало...
да те направя напълно преуспелия човек, който си...
вместо подлия, побъркан по жени простак...
който генетично си предопределен да бъдеш...
тогава може би ще можеш да разбереш...
доколкото е според възможностите ти да разбереш...
колко дълбоко съм наранена.
Права си.
Страхувам се, че това вече е малко извън мярката.
Ще те оставя да се оправяш с това сам.
Мисля си, че за спешни случаи, нали знаеш...
като опасни за живота болести и други такива...
мисля, че аз съм човека, когото би искал в екипа си...
но, челиската?
Ще ме извиниш, ако не се присъединя към теб за вечеря.
Задник.
Хей.
Изглеждаш ужасно.
Благодаря.
Между другото, говори ли с Ели по телефона?
Не мога.
Тя заплашва да издейства ограничителна заповед.
Аха. Телефонния секретар на Мона отговаря...
''Здравейте, тук е Мона. Оставете съобщение.
Ще ви се обадя, освен ако не съм била омъжена за Вас."
- Ами, смешно е.
- Аха, смешно.
И умно.
Умно и секси, не мислиш ли?
Секси?
Грифин, не мисля, че хора, които са истински приятели...
трябва да имат тайни едни от други.
Абсолютно правилно.
Не можах да го предвидя. Просто не можах.
Не го забелязах.
Просто не можах. Не можах.
Не. Разбира се.
Как би могъл?
И знаеш ли защо?
Защото това е нещо, което криеш и след това отричаш.
Наздраве.
Ами, искам да кажа, че никой не го е планирал.
Разбира се, че не.
То е предопределено. Генетично е.
- Наистина ли го вярваш?
- Искам да кажа, че се случи на мен.
Би могло да се случи на всеки от нас.
Предполагам, зависи от това, какво изпитваш към Ели.
- Тя е... искам да кажа...
- Какво чувствам за Ели?
Като теб и която и да е била червенокосата...
това... сигурен съм, че това е което търсиш...
нещо, което е било извън обичайното...
- Нещо което да е...
- Различно.
Различно, да.
Ели е жена, Мона е жена...
и те са много сложни за разбиране.
Те са... много сложни
Мислим, че знаем всичко за...
Чакай малко, чакай малко...
чакай малко. За Бога...
това което казваш е толкова интересно.
- Ти казваш това...
- Аха.
Не, не, но...
Не казвам, че случая е непременно такъв, защото...
Но биха могли?
Това не те ли шокира?
Честно, малко ме възбужда.
- Възбужда те?
- Аха.
Наистина?
Някога виждал ли си ги да се целуват?
Ами, те се целуват през цялото време.
Наистина ли? С език?
Грифин, за какво говорим?
За какво? Не знам?
Мислех тъкмо да ти кажа...
- ... това, че аз...
- Какво?
Щях да ти кажа, че...
ще отида до Сън Вели.
- О, на хижата, а?
- Ахам.
Ами, това е хитро. Да избягаш от всичко...
и да започнеш отначало.
Искаш ли да дойдеш?
Защо бих го направил?
За да се махнеш, да започнеш на чисто.
- Хитро.
- Аха.
- Какво ще правим там?
- Какво значение има?
Спиш в офиса.
Тя говори за ограничителна заповед.
Портър, чуй ме, колкото повече остаряват хората...
повече заприличват на себе си...
и да приемеш това може да бъде много разтоварващо.
Сън Вели, толкова е вдъхновяващо.
този свеж въздух и студени пролетни порои...
и тези странни дребни животни...
и всичко това е там.
Какво ще кажеш?
Ами, била е направена за Ърнест Хемингуей, нали?
Може би Сън Вели би могло да бъде идеалното решение.
Хемингуей, нашият велик писател...
се е завърнал в Айдахо...
при небето, снега и звездите...
и се е слял с природата.
Ловил е риба, ловувал е, писал е...
... застрелял се е. Ами, добре.
- Чудничко.
- Какво мислиш?
Хубава дървесина. Хубава дървесина. Кой я е построил?
Всъщност, бобрите са я построили.
Някога от тук е минавала река.
Наистина ли? А телефона?
Къде е телефона?
Тук няма телефон. Казах ти...
ще бъдем само ти, аз и вълците.
Това място е пречистващо.
Къде ще спим?
Тук. Има само един матрак.
- Нали не хъркаш?
- Не. Само денем.
През нощта имам склонност да плача.
Виж, защо да не легна на кушетката?
Защото иначе, все едно, че сме женени.
Аха, мисля, че ще бъдем много щастливи заедно.
Или пък няма.
Да. Няма.
Тук е...
смразяващо.
Добре съм.
Имате ли червеи?
- За скорпионова риба?
- Аха.
Няма да стане с жива стръв.
Умрели червеи.
Какво ще правиш за Деня на Вси Светии?
Къде ще ловите?
- На реката.
- Точно така.
Някога мислили ли сте да си вземете спининг?
Може би за Деня на Вси Светии, а?
- Колко дълбока е реката?
- Не много.
И така, какво ще искате - бръмбари, мравки или ларви?
Ларви?
Аха. Нали знаете, буболечка в стадий на ларва.
Плава на повърхността, излюпва се, суши си крилцата...
каца на храсти, цопва във водата...
снася яйцата си и след това умира.
- Господи.
- Къде е мъжкият?
Далече.
Не е ли това позната история?
Ах, ти тиква такава.
Тук е Ели Стодард.
Няма ме или спя.
Оставете съобщение.
Ели, аз съм. Вдигни, а?
Би ли вдигнала, моля? Имам нужда да поговоря с теб.
Алис, дори не си го помисляй. Ясно?
Трябва да говоря с теб. Моля те.
Съжалявам...
Първо се прави така.
Задръж. Хванах я.
Ехо!
Ехо! Тук горе!
Здрасти. Помниш ли ме - от самолета за Мисисипи?
О, да. Да, разбира се.
Казвам се Юджини.
Юджини Клейбърн.
Портър. Портър Стодард.
Да, знам. Портър Стодард.
Това е приятелят ми Грифин.
Защо не дойдеш да ме видиш? Аз съм в ловната хижа.
О, не слизам много в града.
Наистина трябва да те видя.
Трябва да ти кажа нещо много важно.
За какво? Какво има...
Гледай, гледай.
Добре ли си?
Ох, натъртих се на един камък.
Здравей.
- Здрасти.
- Как си?
Сядайте. Сядайте.
- Помниш ли Грифин?
- О, харесвам името Грифин.
Имах прекрасен приятел на име Грифин.
По-прекрасен от мен?
Умря много млад.
В Борнео. Сега щяхме да сме женени.
- Съжалявам.
- Много жалко.
Местно племе го намерило...
Да се носи с лодката си полужив.
И го завели в техните "уагас".
"Уагас"?
Така наричат колибите си.
Ясно.
Погрижили се за него...
излекували раните му и всичко останало и...
Когато станал по-добре...
те го сготвили и го изяли.
Да не искаш да кажеш че наистина...
Имате ли нещо против да не говорим за това?
Страшно разстройващо е.
Къде отиваш?
- Къде тръгна?
- Отивам в моята "уага".
Можеш и сам да се справиш с това.
Удивително е, колко много се е променило това място.
Когато родителите ми построили къщата си...
имало само фермери и скиори безделници.
Родителите ти имат къща тук?
Баща ми още обича да кара ски.
Печелил е златен медал в биатлона.
- Биатлона?
- Каране на ски и стрелба.
Уау. Каране на ски и стрелба. Кога е било това?
- На Олимпиада?
- Няма да ти кажа.
1952. Осло.
Той... Качва се тук за да бъде с Ърнест.
Беше му предан.
- Ърнест Хемингуей?
- Да.
Тук ли са сега?
Бих се радвал да се запознаем.
- С родителите ми?
- Аха.
Родителите ти са много традиционни.
Много ще те харесат.
Копченце!
Тати.
Какъв е този шум? Майко?
Татко, това е Портър Стодард.
Изглеждате малко отпуснат. Да не сте извън форма?
Всеки ден правя по 100 клякания.
- Здравейте.
- Кой е жребеца?
Майко, това е Портър Стодард
И така, какво Ви води горе в планината?
На почивка.
Почивка.
Килиманджаро е покрита със сняг планина...
висока 6 000 метра.
Казват, че е най-високата планина в Африка.
Масаите наричат западния връх...
Негаджи негай - къщата на Бог.
Близо до върха лежи изсъхналия и замръзнал скелет...
на леопард.
Никой не може да обясни, какво е търсел леопарда...
на такава височина.
Хемингуей.
Разбрах, че сте били близки с Хемингуей.
Близки?
това да не е нещо хомо?
Извади си пръста от канелката, Перигрийн.
Къде ми е питието?
Къде е чашата?
Просто я разбъркай с твоя голям шавлив чеп.
Не са ли чудесни?
Юджини ми каза...
че сте спечелили златен медал по биатлон.
Беше през 1952. Норвегия.
Валеше силно...
Дай му шибаното питие, дърт некадърник такъв.
Майко, моля те.
Хенри, духач такъв...
може ли да получа малко лед, моля?
Не и обръщайте внимание.
Няма. Благодаря.
Майко, мисля, че наистина имаш проблем.
Много си права, наистина имам проблем.
Вече не иска да ми го вкарва.
Да, спаружения му морков е в основата на всичките ми проблеми.
Лекарите ми също го казват.
Наздраве.
Всеки един шибаняк от тях.
Шибан... връщам се горе.
С тези преспи...
няма слизане от планината тази вечер.
Лека нощ, Стодард.
Ще спите в стаята на копченцето...
а, Копченцето ще спи в моята бърлога.
- Лека нощ, скъпа.
- Лека нощ, тате.
Гъдел ме е.
- Здравей.
- Здрасти.
- О, не.
- Какво?
Не може да са тук долу. Ще се ядосат.
Кой?
Томас и Стъфи.
Ревльо си има Пухчо.
Другия Мечо си има Възглавничка и Отпуснатко
А, Рокет си има Твърдоглавка.
Твърдоглавка?
Аха.
Мислиш ли, че това е добра идея?
Мисля, че баща ти беше пределно ясен...
да не, нали знаеш...
- Ти си Отпуснат.
- Не, аз само...
Ще бъдеш Отпуснатко. Аз ще съм Пухчо.
О, добре.
Аз съм Отпуснатко?
Здравейте г-н Клейбърн. Тъкмо си играем.
Аз съм.. аз съм Отпуснатко. Знаете ли тази игра?
Да, познавам добре Отпуснатко...
и приятелите му.
Стодард, не съм моралист, но нека го кажа по този начин:
Копченцето е принцеса.
И това те прави принца.
А принца трябва да се пребори с дракона...
за да получи принцесата.
Аз съм този дракон.
А, ти Копченце...
си моя Ревльо.
О, тате.
Стодард...
Лека нощ, тате.
А, добре.
Толкова ми се спи.
Не искаш ли да играеш?
Ами, малко ми се спи.
Нека само да се гушнем.
- Добре.
- Добре.
Само защото си направил лош избор...
не означава да седим тук цяла нощ.
Искам да кажа, че морето е пълно с риба.
Учудващо е какво казва рибата.
''Хей, тук на плажа е пълно с мацета."
Хей, виж кой е тук.
Честит рожден ден.
Честит рожден ден.
Честит рожден ден, г-н Президент.
Честит рожден ден.
Помните ли ме?
От железарския магазин.
Попитахте какво ще правя в Деня на Вси Светии.
Ето това правя.
Отивам на купон с вас, момчета.
- Фантастично.
- Не можем да го направим.
- Защо не?
- Да. Защо не?
Защото сме в един вид уединение.
Я, кой чете Солженицин?
Това е фантастично.
Не са ли велики руснаците?
Достоевски, Гогол, Тургенев.
Всичката тази мрачност, самота и отчаяние.
Да не сте гейове, момчета?
Не мисля.
Двойка момчета тук сами...
посред нищото четат книги за мъже...
натъпкани заедно в затвора.
Сгушени заедно за да се топлят и за компания.
Ами, нали знаеш, няма причина да...
не може да отидем на партито...
за около час, а?
За какво говориш?
Къде отиваш?
Да взема костюми ви.
Какво мислиш за Пушкин, а?
Хей, отиваш като Пушкин.
Това е глупаво, Том!
Защо баща ти би дошъл на това забравено от Бога място?
Може би е искал да се махне от нервираща жена.
Може би е това.
Къде отиваш?
Да видя дали някой тук би могъл да ни помогне, ясно?
Шампанско и череши.
Ще ми вземеш още една маргарита?
Благодаря.
Хей, искам още една маргарита.
Потен съм.
- Какво си?
- Потен съм.
Би трябвало да си потен.
Горещо е, и ти си полярна мечка...
и се намираме в континенталните Съединени Щати.
Слушай, искам да си поговоря с този паяк до вратата.
- Какъв паяк?
- Онзи с шестте крака.
Би ли задържал Мерилин заета...
само за няколко минути?
Не.
За Краля? За Краля?
Би могъл да го направиш...
Имам нужда от маргарита. Потен съм.
Тя е била единствената, която е изпитвала симпатия към него...
Защото е бил оглушал от камбаните.
Какво?
бил е оглушал от камбаните, нали знаеш.
И Есмералда е била единствената, която го е съжалявала...
и изпитвала състрадание към него защото е бил глух.
- Какво?
- Бил е глух!
Здравей. Знаеш ли...
Ще ти кажа, аз съм по краката...
И тези двата ще ме побъркат.
Целият екип. Фантастичен е.
Да. Да. Твоят също.
Благодаря.
Ти Елвис ли си или какво?
Ще трябва да се измъкна за малко от тук, става ли?
Съжалявам. Не съм в много...
- Аз все още...
- Елвис. Това е Елвис.
О. Елвис.
Знаеш ли какво? Не си права.
Просто не си права. Това е.
Прекалено обобщаваш.
Мъжете не са еднакви.
Всичко, което казвам от опит...
Какъв опит!
Ти си на 19, за Бога.
Нямаш никакъв опит.
Научен факт е...
че връзката между кръвоснабдяването...
на мозъка и кръвоснабдяването...
на пениса е една и съща.
Хей, знаеш ли какво? Просто млъкни.
Какво, по дяволите е това?
Тук някъде трябва да има дупка.
Има някакви хора.
Каква изненада.
Татко?
Не мога да сваля това нещо.
Това е Обърн. Моя приятелка.
Това е Холи, а това е Том.
- Синът ми Том.
- O.
Да вървим.
Къде отиваш Том?
Добре, добре. Ако има нещо което да знам...
то е, че нищо повече няма значение...
освен да се върна и да оправя цялата тази бъркотия.
Да накарам Ели да ме изслуша независимо дали иска или не.
Да й покажа колко ме е грижа.
Просто да я взема в прегръдките си...
и да кажа: "Ели, аз съм твоят съпруг
а, не полярна мечка. Не съм полярна мечка.''
Стой тук.
Бих искала да не е толкова разстроен.
Ами, разстроен е. Този мъж те заряза...
по среднощ, без една дума.
Захвърли те, като използвана кърпичка.
О, майко, но ако мен това не ме безпокои...
Да те зареже, като курва за два долара.
О, Боже.
Е, уби ли го, о велики ловецо на бели задници?
Ако има нещо положително в цялото това пътуване...
то е че наистина започнах да харесвам тази хижа.
- Как се чувстваш?
- О, Господи. Срещнах Дидие.
Дидие, а? Слушай, слушай.
Нещата са много ясни вече. Много са ясни.
Аз съм напълно обвързан с жена си и брака си...
и винаги ще бъда, но...
не искам да си мислиш...
че съм някой, който...
няма да поеме пълна отговорност.
Знаеш ли какво разбирам под отговорност?
Пълна отговорност?
А? За бебето искам да кажа.
Бебе? Бебе?
Ще имаш бебе?
О, Господи.
Разбира се, че трябва да поемаш отговорност на твоята възраст.
А жена ти?
Трябва да тръпне в очакване на бебето.
Такси!
Нямаше ли вече две големи деца?
Слушай, няма от какво да се боиш, Портър.
Няма от какво да се страхуваш.
Звучи, сякаш имаш идеалната връзка.
Искам да кажа, Дидие и аз също...
и не е лесно, защото аз...
съм толкова непредсказуема и Дидие е като самотник.
Но когато разбра, че ще става татко...
това промени всичко между нас, разбираш ли?
Слушай, помниш ли, когато се срещнахме за първи път?
Аха.
- Нямах представа.
- Нямаше представа? За какво?
Че съм бременна. Нямах представа.
Наистина ли?
- Аха. Пожелай ми късмет.
- Късмет, късмет.
- Късмет, Портър.
- Късмет.
Може ли да говоря с Том?
- Стодард го няма.
- Ха, ха! Няма го.
Така ли?
Ако разбирате, какво искам да кажа.
Институт Дизайн.
- Институт какво?
- Институт Дизайн.
Добре. Gracias.
Hasta luego.
Том, почакай. По дяволите.
Сега, ако ме извините, вие сте на маса номер 11.
Вашето награждаване ще е предпоследното.
Предпоследното? O, Господи.
Мили Боже. Добре. Пригответе се за поклон.
Здравейте.
Портър, някога замислял ли си се за това...
колко малко знаем един за друг?
Добре, добре...
Съжалявам.
Благодаря ви много.
Бих искал да кажа няколко думи...
за сервиза за хранене, приборите и т.н.
Мамо.
Какво?
Нямаше ли да е хубаво, ако и татко беше тук?
Съжалявам, Алис.
Точно сега не искам да говоря за това.
Знам, но чуй ме...
О, Боже мой.
О, оля го.
Аз ще се погрижа за това. Ще се оправя.
- Съжалявам.
- О, Алис.
Разля малко вино върху нея...
Слушай, трябва да ти кажа за червенокосата.
- Не, не трябва.
- Да, трябва.
- Трябва.
- Защо?
Защото сме най-добрите приятели. А, те правят така.
Споделят известни важни неща.
Не сега, ясно?
Изглежда ужасно.
Знаеш ли какво ще направя?
Ще водя хубав, обикновен...
тих, съзерцателен ергенски живот.
Просто ще се потопя в работа. Извинете.
Имаш късмет, че можеш да се потопиш в работата си.
Винаги съм ти завиждала, Ели.
Така ли? Наистина?
Ами, да, ти си...
Остави ме да ти кажа нещо.
Ето истината.
Винаги съм ревнувала от теб.
- Какво?
- Да, да.
- Ти ме разби. Защо?
Защото мисля, че Портър винаги е изпитвал нещо към теб.
Така ли мислиш? Наистина?
Ели,...
- Здравейте.
- Здравейте.
О, толкова е тъжно.
Този хубав костюм. Трябва Ви бяло вино.
- Бяло вино?
- Изкарва червеното.
О. какво казваше? Просто...
Какво искаш да кажеш? За какво говорех?
О, да, за това, че той изпитва нещо...
Това червило е с много хубав цвят.
Нарича се "Вечерна роза".
Искате ли да го пробвате?
О, не, не. Благодаря.
Всъщност е за късмет.
Винаги си го слагам, когато свиря.
Какво свирите?
О, Равел, Стравински, Бах, Хайдн...
Не, имах предвид на какъв инструмент?
Ели.
Това е хубава сграда.
Обожавам архитектурата, а вие?
Годеникът ми е архитект.
Архитект?
Заминаваме за Европа тази вечер.
О, толкова е романтично. Много добре.
Трябва да използвате лак за коса.
- Лак за коса?
- Обещавам Ви.
Веднъж изчистих цяло канапе с лак за коса.
Да опитаме. Благодаря ви.
Знаете ли, имам приятел, който е архитект.
Може би годеникът Ви го познава.
Как се казва?
Хей, извинете ме. Това нещо нали още не е свършило?
Не, не, не, но мисля, че пропуснахте вечерята.
Всичко е наред. Ядох в самолета.
Откъде се сдобихте с това жълто петно?
Жълто.
Всъщност, дори не съм поканена.
Промъкнах се един вид.
Защо?
О, това е дълга история.
Мамо.
О, добре. Добре.
Идваме. Идваме.
Бай-бай.
имам да ти казвам нещо.
Давай.
Ами, трудно е.
Просто го кажи. Просто го кажи.
"О загоряло прерийно момче..."
"преди да дойдеш в лагера, трябваше да донесеш подарък."
"Ти дойде мълчалив и без нищо."
За какво говориш?
''Ние само се погледнахме и виж!"
"ти ми даде повече от всичко на света."
Какво?
''О загоряло прерийно момче"
Уитман.
Карайте, моля.
Здрасти.
- Ти какво правиш тук?
- Ами, дойдох да те видя.
Защо?
Портър, искам да кажа на Мона нещо наистина важно.
Какво?
Това, че съм...
- Какво?
- Това, че съм...
Какво, какво, какво, какво,?
- Това, че съм...
- Ще платиш ли на човека?
Чакай. Портър.
Портър, само за секунда.
Моля те, аз...
И измина целия път до дук само за да...
Аха, чувствах, че ти го дължа.
Той също така каза, че тя е единствената жена...
Която някога е обичал...
и мисли за нея през цялото време...
и за теб и сестра ти.
И, че без теб животът му е безсмислен.
Не можеш ли да разбереш?
Сякаш се освобождавам от голяма тежест...
И сега мога да продължа напред...
нали знаеш, гол и безсрамен.
Е, не гол, но...
но определено без да се срамувам.
И нищо от това, Портър, което се случи...
нямаше да се случи, ако не бях влезнал в онова малко кафене в Трибека.
Всичко, което исках, беше кафе с мляко, а получих Уолтър!
Пожелай ми късмет.
Ели, майсторът ти.
О, не. По дяв... О, това е...
Съжалявам. Не е тук мястото...
Досаден си...
поставяш в неудобство семейството ми...
приятелите ми...
и себе си.
Бихте ли понижили тона, моля.
Извинете, сър. Казах, че съжалявам.
Проблем ли имаме?
Просто понижи тона, ясно?
Добре, ако някой ще говори по-тихо...
миля, че Вие ще сте един от тях.
Охрана!
Няма какво да обясняваш.
О, имам.
Добре, добре.
Мона, аз съм гей!
Аз съм горд, гей и човешко същество.
Браво.
"Гей" ли каза?
Лека нощ джентълмени. Сбогом.
Къде тръгна?
Портър, къде отиваш?
Какво... Портър, какво ще правиш?
Това е лоша идея.
Следващия награден ни показа, че изкуството на фабричния дизайн...
не само е живо...
но и в разцвета си. Елинор Стодард.
О, благодаря ви.
О, Боже.
О, Роберта. Благодаря ти много.
Аз... тук.
О, здрасти.
Познаваш ли я?
Не, не.
Тази челистка?
- Да, да.
- О, човече.
Тя е челистката, нали?
Какво?
Портър, чуй ме, аз...
Трябва да говоря с теб и за нещо друго...
Здравей.
- Здравей.
- Здравей.
Хм... Здрасти отново. Здравей.
Здравей.
Знаеш ли какво? Бих искал само да ти кажа...
че имаш наистина великолепен син...
и великолепен съпруг.
Нищо не е станало, нали знаеш.
Просто бяхме в снега и аз бях върху него...
малко близо до лицето му и изглеждаше, че...
като, че, ами, той ще ти го обясни.
Иди да поспиш, а?
С всяка жена тук ли си преспал, Портър?
Очевидно не.
Всички назад.
Назад.
Аах! Ох, Господи!
Отказа гостоприемството ми...
Обиди обичната ми дъщеря...
Хвърли оръжието! Хвърли оръжието!
Сър, може ли да обясните кой е този мъж?
Може ли да обясните нещо от всичко това?
Сър?
Добре, може ли да насочим вниманието си...
към последната страница от списъка за собственост.
Има ли нещо, което липсва?
- Да, Уили и Чарли.
- Ооо, децата ви.
Не, не, не. Кучетата ни.
Да, разбира се. Кучетата.
И аз ще взема кучетата.
Мисля, че ще са по-добре при мен.
- Защо казваш това?
- По-щастливи са с мен.
Ти си тази, която казва, че ме обожават.
Те се плашат от теб.
Само се преструват, че те обожават.
Виждате ли, те са високоинтелигентни кучета...
Нека да се разберем за кучетата...
Те обичат да са сред природата...
където са обучени. Аз направих това.
Ти направи това. Природата.
Не мисля, че решихме, кой ще вземе къщата.
Аз ще я взема.
Аз проектирах къщата - отне ми две години.
Построих всички тези стаи за децата...
със собствените си ръце. Ти ли направи това?
Аз я обзаведох - отне 7 години.
Дадох живот на две деца от собствените си слабини.
Ти ли направи това?
Нека позная - ще живея в апартамента.
Така ли?
Да съм казала такова нещо? Не ми се вярва да съм го казала.
Здравей.
Здрасти.
Не исках да те изплаша.
О, не, не си ме изплашила.
Сепна ме. Просто не съм очаквал...
- Да ме видиш?
- Да те видя.
Никога?
Не, разбира се, че не. Не никога.
Искам да кажа, знаех, че ще се сблъскам с теб някой ден.
Наздраве.
Господи, някога мислил ли си да почистиш тези неща?
Постоянно.
Това пристигна с хирургическа маска.
Не се прави на весел.
Това, което дойдох да ти кажа е много сериозно.
Изглеждаш великолепно между другото.
И не изричай повече ласкателства.
Добре. Ще се постарая.
Има ли друго, което да се опитвам да избягна?
Ще ти кажа, като стигнем до това.
Как е Ели? Виждала ли си я?
- Говорих с нея.
- Как е тя?
- Страхотно.
- Добре.
Как е Портър?
Великолепно.
Едно брезово кану.
Аз ще взема кануто.
Кануто върви с къщата.
Ти мразиш кануто.
Не го мразя. Мразя гребането.
Страдаш от морска болест.
Харесва ми да страдам от морска болест от време на време.
И освен това, децата харесват...
Децата? Почакай. Чакай малко.
За какво говориш?
Не сме говорили още за децата.
Значи сега говорим за тях.
Не бихме ли могли да говорим за децата по-късно?
Това е съвсем различно решение.
Децата са точка 65.
Считам, че са достатъчно големи за да решават сами за себе си.
Добре, мисля, че дъщеря ми ще реши...
че иска да бъде с баща си.
О, значи сега искаш да разделиш децата?
Да, добре, добре.
Ако това е справедливо е добре.
Значи справедливо? Сега какво?
Искаш едно от децата, едно от кучетата...
и половината от кануто.
Добре. половината кану ще е чудесно.
Не мисля така Портър, и не мисля...
че това ще издържи пред никой съд в страната.
Моля, да не говорим за съдилища.
Мона, не си длъжна да ми казваш.
Просто ме остави да се изкажа.
Моля те, Грифин.
Не преебавай всичко. Казвам ти...
има някои неща, които е по-добре да останат неизказани.
Не е необходимо да знаем всичко.
Грифин, можеш ли да ме погледнеш в очите...
И да ми кажеш, че има някои неща, ...
които е по-добре да останат неизказани?
Да не си си изгубил ума?
След като си живял 20 години с лъжа...
когато истината щеше да свърши по-добра работа?
И знаейки, това, което знам сега, най-малкото бих имала...
шанс за живот с някой...
който не би ме карал да се чувствам неуспяла.
Пропилях всичките тези години, за да купувам бельо за...
за кого мислиш, че си купувах бельо, Грифин, за теб ли?
Някое от тях.
Ами...
Не се чувствах добре с червеното.
Добре, аз... Това беше шега.
Моля те. Скъпи, моля те, недей...
Мона, Мона, чуй ме.
Знам, знам.
- Знаеш?
- Да.
И всичко е наред.
- Наистина ли?
- Да.
О, скъпи, всичко ли знаеш?
Да.
О...
О, не е ли хубаво?
Нека обобщим.
Фотографиите на Картик, столовете на Старк.
А за билетите за Метрополитен?
Ами, аз ще ги взема. Искам да кажа, някога използвал ли си ги?
Добре, остава още едно нещо.
Първо издание на "Нежна е нощта" на Фицджедалд.
Някога чел ли си я?
Четох ти я на глас. Имаше пневмония.
Плака накрая.
Извинете ме.
Жените са си такива.
Много е сантиментално.
Аз също плаках.
Самият аз предпочитам "Гетсби".
Някога чели ли сте я на жена си?
Не. Всъщност тя не харесва как звучи гласът ми.
Нещо смешно ли казах?
Не, не сте. Казахте нещо тъжно.
Ами, мисля че се справихме много добре.
- А ти Елинор?
- Аха.
Много, много добре.
Защото, ако мислите, че с теб не са се отнесли справедливо...
в този процес...
- Не, беше много справедливо...
Все пак Портър, Ако ти не беше...
Искам да кажа...
всичко това нямаше да се случи, ако ти...
Извинявай, Какво?
Ами, ако той не беше направил...
всичките тези неща... ако той... знаеш Ели...
ако той нямаше... нямаше връзка с...
О, я стига! Прав е! Прав е!
Ясно е. Виж.
Бях безмозъчен слабак.
Точно така.
Виж какво направих. Само погледни.
Причиних болка на всички които обичам:
на децата ми, невинните ми деца...
на приятелите ми, на всички които познавам.
На кучетата ми! Причиних болка на кучетата ми.
И очевидно трябва да съм бил склонен...
да пожертвам всичко...
което означава нещо за мен в живота ми.
Портър, нека не излизаме извън темата, нали?
Значи не си идеалната личност, която си мислил че си.
Нямам идея, какво съм мислил, че съм.
Единственото нещо, което знам...
е, че не съм този който бях, когато се срещнахме.
Не съм хлапе. Нали знаеш?
И сега знам, че безсмислени флиртове...
ще ме карат да се чувствам като някой...
защото единственото, което съм чувствал...
когато опитвах беше самота.
Просто самота.
И знам, че ще направя всичко за да те върна при мен...
но те загубих. Знам това.
Ще трябва да живея с това.
Но ти си същата като някога.
Също толкова красива, също толкова умна...
и също толкова честна...
каквато беше в дена в който се влюбих в теб.
И аз съм глупак.
И си го знам.
И така, остана ли нещо друго?
Останаха много неща.
Какво очакваш, а?
Я стига. Идеален ли е брака ти?
Бил ли си някога глупак?
Трябва да продължиш да опитваш, нали?
Трябва да продължиш да опитваш и да се надяваш.
Да продължиш да се надяваш...
Здравей, Портър.
Винаги остава нещо...
ако двама души са се обичали истински.
И...
аз никога не съм обичал друга.
Кой знае? Може би някой ден ще ме остави да се върна.
Или може дори да ме остави да се кача при нея.
Но за сега...
нека просто да се надяваме, че ще ме остави да сляза от този покрив.
Субтитри Spyder_© ©2001