Total Recall (1990) (Total Recall - CD2.sub) Свали субтитрите
- Търся Мелина.
Тя е заета.
Но Мери е свободна.
Е, не безплатна, скъпи,
но е на разположение.
Благодаря. Ще изчакам Мелина.
Земен боклук.
Работата е там, че Мел е доста придирчива.
Работи само с редовни клиенти.
Ще ме хареса.
Мел!
Здравей, Хаузър.
Все още във форма, както виждам.
- С какво го храниш тоя?
- С блондинки.
Мисля, че още е гладен.
Трябва да си доста смел за да се появяваш тук, Хаузър.
Кой го казва.
Хей, Тони, остави големия на мира.
Отпусни се. Така ще живееш по-дълго.
Хайде.
- Мила, ще се погрижиш ли за Тони?
- Няма проблем.
Ако имаш нужда от помощ с този, ми свирни.
Ти, кучи сине.
Ти си жив? Мислех, че Кохейгън те е мъчил до смърт.
Е, предполагам, че не е.
И не можа да ми пратиш съобщение? Ти не се ли разтревожи какво се е случило с мен?
Хаузър, благодаря на Бога, че си жив.
Мелин... Мелина. Мелина.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
- Не те помня.
- За какво говориш?
Не те помня.
Не помня да сме били заедно. Не помня дори какъв съм бил.
Амнезия ли имаш? Как попадна тук?
- Хаузър ми остави бележка.
- Ти си Хаузър.
Вече не.
Сега съм Куейд. Дъглас Куейд.
- Хаузър, загубил си си ума.
- Не, Кохейгън го открадна.
Той е открил, че Хаузър го предава, и го превърнал в нещо друго - в мен.
Това е твърде откачено.
Той ме изхвърли на Земята със съпруга и жалка работа...
Съпруга ли каза? Да не си женен по дяволите?
- Тя всъщност не ми беше жена.
- О, нима?
Колко съм глупава. Тя е била съпруга на Хаузър?
- Забрави съпругата.
- Нека просто да забравим всичко.
- Писна ми от тъпите ти лъжи.
- Защо да те лъжа?
Защото още работиш за Кохейгън.
Не ставай смешна.
Ти никога не си ме обичал, Хаузър.
Просто ме използва, за да проникнеш вътре.
Къде да проникна?
По-добре си върви.
-Мелина, Хаузър ме прати да свърша нещо.
-Не ме интересува.
Той каза, че тук има достатъчно за да съсипе Кохейгън.
- Махай се!
- Трябва да ми помогнеш да си спомня!
- Казах махай се!
- Мелина, моля те!
Опитват се да ме убият.
Нима?
Добре, тръгвам си.
Бебче, караш ме да си мечтая да имам три ръце.
Мисля, че се справяш добре и с две.
Извини ме, сладурче. Ще довършим по-късно.
Хей, ама ти никак не се забави.
Нека да те питам нещо. Някога чукал ли си мутантка?
- Закарай ме до хотела.
- Познавам едни сиамски близначки.
Човече, ти не знаеш идваш ли или си отиваш.
Този следобед в 16:30., аз подписах заповед, обявяваща военно положение
Този следобед в 16:30., аз подписах заповед, обявяваща военно положение
във феддералната колония Марс.
Няма да толерирам никакви нови заплахи за износа ни на руда.
Г-н Куато и неговите терористи трябва да разберат,
че техните самоубийствени актове ще докарат само мизерия и страдания на хората...
Г-н Куейд?
Какво?
Трябва да говоря с вас за г-н Хаузър.
- Кой сте вие?
- Д-р Едгемар от Рикол.
- Как ме открихте?
- Трудно е за обяснение.
Бихте ли отворил вратата? Не съм въоръжен.
Не се тревожете, сам съм. Може ли да вляза?
- Какво искате?
- Трудно ще повярвате това.
- Слушам ви.
- Вие всъщност не сте тук сега.
- Докторе, без малко да ви повярвам.
- Сериозно е.
Вие не сте тук, нито пък аз.
Това е невероятно.
- Къде сме?
- В Рикол.
Вие сте завързан за стола за имплантации
а аз ви наблюдавам от конзолата на психосондата.
О, разбрах. Аз сънувам.
И всичко това е само час от екскурзията, която ми продаде вашата компания.
Не съвсем.
Вие навлязохте в свободни илюзии, базирани на нашите спомени,
но вие излязохте извън техните граници.
Ако това е моя илюзия, вас кой ви е канил?
Аз бях имплантиран допълнително като предпазна мярка.
Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но вие развихте шизоидна емболия.
Не можем да ви изведем от фантазиите ви
и аз бях изпратен за да се опитам да ви помогна.
Колко ти плаща Кохейгън за това?
Помислете. Съня ви започна в средата на процедурата по имплантиране.
Всичко след това... гонитбите, пътуването до Марс,
апартамента в Хилтън... са елементи от вашето Его пътешествие в Рикол.
Вие платихте за да сте таен агент.
Глупости. Това е съвпадение.
А момичето?
Брюнетка, атлетична, дива и развратна?
Точно както я поръчахте. Това съвпадение ли е?
Тя е истинска. Сънувах я преди дори да отида в Рикол.
Г-н Куейд.
Чувате ли се? Тя е истинска, защото сте я сънували?
- Точно така.
- Може би това ще ви убеди.
Бихте ли отворил вратата?
- Ти я отвори.
- Няма нужда от грубости.
Ще я отворя.
Мили?
Влезте, г-жо Куейд.
- Предполагам, че и ти не си тук.
- Тук съм,
в Рикол.
Обичам те.
Да. Затова се опита да ме убиеш.
Не. Никога не бих те наранила.
Искам да се върнеш при мен.
- Глупости.
- Кое е глупост, г-н Куейд?
Това, че имате параноя причинена от остра неврологична травма?
Или това, че наистина сте неуязвим таен агент на Марс,
който е жертва на междупланетен заговор, опитващ се да го убеди
че е прост строителен работник?
Спри да се наказваш, Дъг.
Ти си един добър човек. Имаш красива жена, която те обича.
Целия живот е пред теб.
Но трябва да поискаш да се върнеш в реалността.
Да предположим, че искам. Какво тогава?
- Глътни това.
- Какво е това?
Символ на желанието ти да се върнеш в реалността.
Ти ще заспиш в съня си.
Добре, да предположим, че казваш истината и всичко това е сън.
Тогава може да те застрелям и това ще е без значение.
- Дъг, недей.
- За мен няма да има разлика.
Но последиците за теб ще са катастрофални. В твоя сън аз ще умра.
Няма да има кой да те извади от съня ти, и ти ще останеш завинаги в него.
Дъг, нека д-р Едгемар да ти помогне.
Реалността ще се срути.
В един момент ще бъдеш на страната на бунтовниците, а след това
ще бъдеш един от касапите на Кохейгън.
Ще имаш дори фантазии за извънземни цивилизации, като поръча
но накрая, на Земята ще трябва да ти отворим черепа!
Така че, направи си услуга, Дъг, и свали този пистолет!
Добре. Сега вземи хапчето и го сложи в устата си.
Глътни го!
Хайде, мили.
Сега вече загази. Сега вече загази!
Това е за дето ме накара да дойда до Марс.
Знаеш, колко много мразя тази шибана планета!
Оковете го.
- Хванах го.
- Свали го долу по служебния асансьор.
Да тръгваме.
Да ти го начукам!
Дъг.
Мили,
ти няма да ме нараниш, нали, скъпи?
Скъпи, бъди разумен.
В крайна сметка, ние сме женени.
Считай тоза за развод.
Това жена ти ли беше?
Ама че кучка.
Хей, направете път!
Мислех, че не ме харесваш.
Ако Кохейгън иска да те убие, може би казваш истината.
- Взех го.
- Значи си дошла да ми се извиниш.
Куато иска да те види.
Хайде.
- Сега какво?
- Скачай!
Не! Недей! Ще счупиш шибания щит!
Какво правиш по дяволите? Щита ще се счупи!
Махай се!
Такси!
Мелина! Мелина!
- Накъде?
- "Последно убежище".
Абе вие май се движите в кръг.
Исусе!
Ела! Ти карай!
В беда ли сте?
Давай! Давай!
- Какво ми причинихте?
- Млъкни и карай!
Хей, имам пет деца да храня!
Мамка му!
Няма спирачки!
Идиот!
Какво правиш?
Боже! Зад мен са!
Дай ми това!
Махайте се от пътя!
Тони!
Направете път! Хайде!
Хайде! Хайде!
Благодаря, Тони.
Искаш ли малко забавления?
Къде са те?
За какво говорите? Не зная.
Може би ти знаеш.
Убийте ги всички!
Тумбелина!
Рихтър!
- Обаждане от Кохейгън!
- Рихтър слуша.
- В ръцете ни са, сър.
- Спрете стрелбата и се изтеглете.
Но Куейд е при тях. Те го защитават.
Чудесно. Напуснете веднага сектор Г.
Не мисли.
- Направи го!
- Да, сър.
Изтегляме се.
Изтегляйте се всички!
Бързо!
- Кохейгън затваря района!
- Бързо, Бени!
Първите заселници са копали тук.
Те са работили до смърт, но Кохейгън е прибрал парите.
Построил е евтини щитове и е гледал как са се раждали само изроди.
Видях ги.
И ако искаш да дишаш, трябва да купуваш въздух от него.
Може би ти ще промениш всичко това.
Хей, може би дядо ми е някъде тук.
С какво мога да помогна?
Куато ще те накара да си спомниш нещата, които си знаел като си бил Хаузър.
- Например?
- Всички неща.
- Може би ще си спомниш, че ме обичаше.
- Не ми трябва Куато за това.
Откога?
Стой!
Хайде, Мелина.
Куато чака.
Не намерих дядо, но...
О, по дяволите.
- Кой е този?
- Той ни помогна да се измъкнем.
Хей, не се тревожете за мен. На ваша страна съм.
Мутант си, а?
Добре, да вървим.
- Опитахте ли да отворите вратата ?
- Чакайте тук. А ти ме последвай.
Няма да помогне.
- Кохейгън изпусна въздуха то тунелите.
- Тогава копайте до секция M.
Не можем. Свършва ни въздуха.
Трябва ни помощ.
Дръжте се. Мелина току що пристигна с Куейд.
Надявам се той да си струва.
И аз.
- Радвам се, че успя.
- Не изглеждаш щастлив.
Кохейгън е затворил Венисвил. Спрял им е въздуха.
Сигурно знаеш нещо много важно, Куейд.
Той те иска.
Ако не те предадем, всички в този сектор ще са мъртви до сутринта.
Значи нямаме избор.
Не можем да го предадем.
Това ще реши Куато. Ела с мен, Куейд.
Седни.
- Къде е Куато?
- Идва насам.
Чувал ли сте слуховете за Пирамидалната мина?
Да.
Кохейгън е открил нещо странно там и много се е уплашил.
Какво? Извънземни?
- Ти ми кажи.
- Не знам.
Знаеш. Затова те доведохме тук.
Голямата тайна на Кохейгън е заровена в тази черна дупка
наречена мозък.
И Куато ще я изрови.
- Ти си Куато, нали?
- Не.
Куато е мутант, така че не се изненадвай от вида му.
Какво искате, г-н Куейд?
Същото като вас - да си спомня.
Но защо?
- За да бъда пак себе си.
- Ти си това, което правиш.
Човек се определя от своите действия,
не от паметта си.
Моля, вземете ръцете ми.
Сега отворете ума си за мен.
Моля ви.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Трябва да го взривим преди бунтовниците да са го включили.
Спред мен да го включим и да видим какво ще стане.
- Не ставай идиот.
- Не можем да рискуваме.
Верижната реакция може да обхване целия терибиум на планетата.
Товя значи разтапяне, разтапяне в планетарен мащаб.
Не мислиш ли, че този който е построил това нещо е помислил за това?
Кой знае за какво са мислили? Те не са били хора.
Може би е капан. Може би те са искали разтопяване.
Ние дори не знаем дали този боклук ще проработи.
На колко е? Един милион? Половин милион?
- Около половин милион.
- На половин милион години.
Да се подсигурим, че Куато...
Събуди се! Събуди се! хайде, събуди се!
Намериха ни! Мамка му! Да вървим!
Събуди се! Пусни го! Хайде!
Откриха ни!
- Всички навън!
- Мелина!
Бързо! Навън!
Излизайте!
Всички навън! Излизайте!
Към въздушния шлюз! След мен!
Бени, хайде!
- Бени!
- Идвам!
Сложете тези костюми! Излизаме навън!
Бени, бързо.
Поздравления, Куейд.
Заведе ни право при него.
Как можа? Ти си мутант.
Имам четири деца да храня.
Какво стана с петото?
Мамка му, човече. Хвана ме.
Дори не съм женен.
Сега си вдигнете шибаните ръце!
Куейд.
Куейд.
Забрави го, човече. Свършено е с него.
Пусни реактора.
Освободи Марс.
Г-н Кохейгън иска да говори с вас.
Значи това е великия човек.
Нищо чудно, че се криеше от нас.
Е, момчето ми.
Ти си герой.
Майната ти.
Не бъди скромен. Куато е мъртъв.
Съпротивата се разпадна, и ти си ключа към всичко това.
Лъже.
Двулично копеле.
Не го вини, ангелче. Той е невинен.
Разбираш ли, Куейд, никой от моите хора не успя да се добере до Куато.
Шибаните мутанти винаги успяваха да ни надушат.
Така че Хаузър и аз седнахме и измислихме теб - перфектния троянски кон.
Знаеш, че това е лъжа. Хаузер се е обърнал против теб.
Така искахме да мислиш ти.
На практика Хаузър доброволно стана Дъг Куейд.
Това беше единствения начин да измамим екстрасенсите.
Нещо не се връзва.
Този идиот се опитваше да ме убие след като ходих в Рикол.
Никой не би убил своя агент под прикритие.
Той не знаеше за това. Ти го уплаши, когато отиде в Рикол.
- Защо тогава още съм жив?
- Помогнахме ти доста.
- Например Бери.
- Удоволствието е мое, човече.
Човека с куфара, маската, парите.
Съобщението от Хаузър, всичко това беше измислено от нас.
Съжалявам. Твърде е перфектно.
Друг път перфектно!
Ти започна да си спомяш преди предвиденото.
Рихтър полудя, прецаквайки това, което ни отне цяла година планиране.
Честно казано, учуден съм, че успяхме.
Е, Кохейгън.
Трябва да ти призная нещо. Това беше най-невероятната глупост, която съм чувал.
Е, не те карам да приемаш думите ми.
-Някой, на който вярваш иска да говори с теб.
-Кой е този път?
Майка ми?
Здрасти, Куейд.
Ако ти слушаш това, значи Куато е мъртъв
и ти си ни завел при него.
Знаех си, че няма да ме провалиш.
Извинявай за кашата, в която те забърках, но
нали за това са приятелите?
Иска ми се да ти пожелая щастие и дълъг живот, приятел.
За съжаление, това е невъзможно.
Взел си моето тяло и сега си го искам обратно.
Съжалявам, че толкова кратко беше в него, но аз бях първи.
Е, сбогом амиго.
И благодаря, че си се пазил да не те убият.
Хей, може би ще се видим в сънищата ни.
Кой знае.
Копелета!
Пуснете ме!
- Готов ли си?
- На автоматичен е.
- Проверка.
- Готови сме, сър.
Успокой се, Куейд.
- Ще ти хареса да си Хаузър.
- Той е шибан задник.
Не е вярно. Той е един от най-добрите ми приятели.
Освен това той има голяма къща и Мерцедес.
А и ти харесваш Мелина, нали? Ще я чукаш всяка вечер.
Точно така. Тя ще е гаджето на Хаузър.
Ще му откъсна топките.
О не, принцесо.
Ще те поправим.
Ти ще бъдеш тиха, кротка,
и раболепна, както трябва да е всяка жена.
Г-н Кохейгън, на телефона.
Да? Какво има?
Сър, нивото на кислорода е почти нулево в сектор Г.
Какво да правя?
- Не прави нищо.
- Но след час те ще са мъртви, сър.
Майната им.
Това ще е добър урок за останалите.
Хайде Кохейгън, получи каквото искаше. Дай въздух на тези хора.
Приятелю, след пет минути няма да ти пука за тях.
Започвай, докторе.
Извинете, докторе.
- Той ще си спомня ли сегашния момент?
- Не.
Наистина ли?
Куейд, довечера вкъщи ще има парти.
Защо не наминете с Мелина. Напомни им, докторе.
- Разбира се.
- Ще се видим на партито.
Стой мирно. Ако се бориш ще те боли повече.
Ако не стоите мирно, ще останете с повредени мозъци.
Хей, недей!
Мелина, дръж се!
Добре ли си? Още ли си ти?
Не съм сигурна, скъпи. Ти как мислиш?
Да се махаме от тук.
Трябва да вземете решение, сър.
Убийте го.
Време беше.
- Къде отиваш?
- Към реактора.
- Какъв реактор?
- Този в мините. Хайде!
Хората умират, Куйед! Спри! Трябва да им пуснем въздуха!
Реактора прави въздух. Това е тайната на Кохейгън. Да вървим.
Откъде се взе този реактор?
- Извънземните са го построили.
- Извънземните?
- Сигурен ли си?
- Почти стигнахме.
Какво по дяволите...
Куейд!
Хей, Куейд, помниш ли ме?
Бени! Името ми е Бени!
О, това е супер!
Ще те пробия, смотаняко!
Ще те направя на кайма!
Идвам!
Идвам при теб, скъпа!
Какво по дяволите е това?
Проклет марсиански боклук!
Хай, Куейд, ще те смажа!
Бени, тук!
Къде си, мамка му?
Да ти го начукам!
Куейд, ела тук!
Какво е това?
Тук има отвор.
Знаех си.
Това цялото е един огромен реактор, направен от терибиум.
Кохейгън знае, че прави въздух. Копелето не иска да го включи.
Разбира се, че не.
Ако Марс има атмосфера, той ще изгуби контрола.
Виждаш ли там долу?
Това е глетчер.
Цялото ядро на Марс е от лед.
Реактора го разтапя и той отделя кислород.
Хайде.
- Ще бъде ли достатъчен за дишане?
- Разбира се.
Достатъчен за цялата планета.
Ако го включим навреме.
Хайде. Бързо!
Задръж.
Сега!
Кучи син.
Давай!
Той има холограма!
Мислите, че това е истинския Куейд? Прави сте.
Идваш с мен!
Ще се видим на партито, Рихтър.
Не го докосвай!
Махни се! Назад!
От какво те е страх?
- Включи го.
- Невъзможно!
Започне ли реакцията, тя ще се разпространи по терибиума на цялата планета.
Марс просто ще се разтопи.
Затова извънземните не са го включили.
И очакваш да ти повярвам?
На кой му пука дали ми вярваш? След 30 секунди ще си мъртъв.
После ще взривя всичко тук и ще се прибера навреме за пуканките.
Не исках да свършва така.
Исках Хаузер да се върне. Но не.
Ти искаше да бъдеш Куейд!
- Аз съм Куейд.
- Ти си нищо!
Ти си никой! Ти си един глупав сън.
Е, всички сънища си имат край.
Мелина, дръж се!
Не го прави!
Всички ще умрем!
Всички ще умрат!
Куейд!
Не мога да повярвам. Като сън е.
Какво има?
Просто ми хрумна нещо ужасно. Ами ако това наистина е сън?
Тогава бързо ме целуни преди да си се събудил.
Субтитри от Eretic