Tomb Raider (2001) (Tomb Raider - CD2.srt) Свали субтитрите
- Разбрано.
Не мърдай!
- Дай ми го.
- Ще ме застреляш ли, Алекс?
Знаете ли откъде мога да телефонирам извън страната.
Телефонът ми е мокър.
- Лейди Крофт, как сте?
- Жива и здрава.
- И ритаща, надявам се.
- Да, а вие?
Превъзходно. Естествено, загубих. Половината от триъгълника е у вас.
Вие пък, имате часовника на баща ми.
Чуйте, скъпа моя, един без друг ние сме абсолютно безпомощни.
Трябва да преосмислим нещата.
Имаме общ бизнес. Така че трябва да си направим бизнес среща.
Тоест ще се радвате на нова възможност да ме убиете.
О, това е прекалено.
Но може би... ще видим.
Елате във Венеция, виа Долороса.
Прекрасно. Чао.
По-силно.
Ето идва. Скрийте се. Внимавайте! Някаква машина е.
- Ало?
- Брайс, аз съм.
- Ало?
- Брайс, аз съм, Лара.
Намерих храма. Право в ръцете на Пауъл.
- Взе ли часовника?
- Не, но взех едната половина.
О, прекрасно, страхотно.
Изглежда сега съм една стъпка пред г-н Пауъл.
- Няма ли да иска да те убие?
- Не, глупчо.
Прблемът му е, че му трябва половината от триъгълника.
Дотогава, аз съм му най-добрата приятелка.
А другата половина?
Последното изравняване е след 66 ч. и 53 мин.
Все още нямаме представа къде е скрита другата половина.
Той ще ми каже къде е.
- Така ли?
- Довери ми се. Събирай си багажа.
За къде? Ало? Лара?
Ами чао, тогава.
Пийни.
Почини си.
Няма почивка за грешниците.
- Взе ли това, за което дойде?
- Да.
Твърде лошо. Лошо за света.
- Светът е в безопасност сега.
- Малко по-сигурен, навярно.
Защото ти ще продължиш.
Баща ти каза, че ти никога няма да се предадеш.
Баща ми? Познавали сте баща ми?
Пий сега. Довърши си чая.
Горчив е, но е добър за теб.
Виждаш ли?
Добър вечер.
Ти си от Илюминатите?
Моля?! Няма такова нещо.
Това са приказки за лека нощ.
- Илюминати.
- Хората на светлината.
Донесохте ли ми триъгълника?
Не, разбира се. Скрила сте го някъде.
Е, ти си задръж частта, която имаш..
пък аз ще задържа часовника на баща ти и ще бъдем партньори.
Кой седи тук?
Можем да бъдем партньори и да получим всичко.
- Триъгълникът на светлината.
- Добре, но кой седи тук?
Това е невероятна мечта. Огромна сила.
- Може да поправи толкова злини.
- Не мисля, че ти седиш тук, нали?
Аз седя тук... Отдясно на Бога.
Всъщност сега седя точно, където седеше баща ти.
Лъжеш.
Не, той ми беше наставник.
Беше голяма чест за мен.
Не ти вярвам.
Баща ми не е бил сред Илюминатите. Щеше да ми каже.
Той имаше много тайни.
- Не и от мен.
- Особено от теб.
- Аз знам какво искаш, Лара.
- О, съмнявам се.
Нов живот с баща си.
Още един шанс.
Аз ще мога да ти го дам.
Триъгълникът дава на притежателя си божията сила...
да променя времето, да връща миналото.
Помогни ми и аз ще ти дам това, което искаш.
Да върнеш баща си.
Как да съм сигурна, че след като ти дам моята половина,
ти няма да се опиташ да ме убиеш.
Ще се успокоиш ли,
ако... те убия сега?
Ще размислиш ли?
ПРЕДАТЕЛ
Здравей, Алекс.
Мислиш,че съм алчен, безскрупулен продажник, готов на всичко за пари
- Точно така.
- Е, за парите може би е вярно.
Така ли, Алекс?
Ако ми попречиш, може и да ме загубиш като приятелка.
Винаги ми е било приятно.
Хайде сега студен душ.
- Имаме голям проблем.
- Вземи това, ако обичаш.
Те си мислят, че вече имаме половината на лейди Крофт.
Да, те си мислят, че е в кутията, която носиш в момента.
А то там ли е?
Защо не се тревожиш за нещо друго, а? Разбира се, че не е.
Не разбирам. Какъв шанс имаме без нейната половина.
- Никакъв. Не се напрягай.
- Но...
Каква приятна изненада.
Благодаря.
Май е време отново да спасяваме вселената, нали?
Абсолютно.
Нужно ли е и тя да присъства?
С един томб райдър е добре, с двама още по-добре.
Пак ми изтръпна задникът, цялата лява буза.
Наистина ли? Забележително.
- Колко още?
- Няколко часа.
Последният час ще пътуваме на земята.
Хеликоптерите не могат да летят близо до древния град.
Това е мъртва зона.
Ще вземем всички кучета, ''да''?
Много американски мангизи, ''да''? За всичките кучета.
- До леденото езеро ли отиваш?
- Да.
- До кратера?
- Да, до кратера.
Не отивай. Рискуваш всичко, само за да го видиш отново.
Да видя кого?
Баща си.
Добре дошъл в мъртвата зона.
Това не е страна, а кубче лед.
Хайде!
Добре. Да вървим.
По дяволите!
Това е буря на времето. Тук времето е спряло.
Трябва да намерим окото. Ей, вие! Побързайте!
Нямаме време! Бързо!
Започна се.
Залагам 50 долара, че половината е в Слънцето.
За Бога, побързайте! Затъмнението ще свърши след няколко минути.
Алекс, дай ми часовника, аз знам какво да правя.
Взе ли половината?
Сега ще съединим тези две части. Миналото и настоящето.
И най после ние, Илюминатите,
ще управляваме времето и ще изпълним свещенното обещание.
- Скоро целият свят...
- Стига с тези празни приказки.
Хайде!
Не точно това, което сте очаквал, г-н Пауъл.
О, Лара, имам добро предчувствие за това.
Все пак ти си дъщеря на гений.
Нека проверя теорията си.
Остави го. Ще спре да пуска мехурчета.
Покажи ми как да съединя триъгълника
и ще можем да променим съдбата му.
Ако ми осигуриш силата на Бога, ще го пощадя.
Това е само кратко пътуване във времето.
Но аз съм абсолютно сигурен, че вече имаш отговора на проблема.
Освен това не забравяй и за смърта на баща ти.
Аз мога да променя това.
Дано да си готов за това.
- Свали си лазерния мерник.
- Направи го.
Виж свят събран в една песъчинка.
О, Боже!
Татко?
Истина ли е това?
Това е пресичане на моето минало с твоето настояще.
Защо не ми каза за Илюминатите?
Ти беше само дете.
Можеше да го напишеш в дневника си, нито веднъж не го споменаваш.
Възнамерявах да ти кажа всичко,
но в жестокостта на собствените ми битки,
ти казвах само това, което щеше да те вдъхнови и предпази.
Толкова те обичам.
- Липсваше ми.
- И ти на мен.
Знам защо дойде тук, защо взе силата на светлината.
- Но това не бива да става.
- Защо?
Защо да не можем да използваме силата поне веднъж?
- Защо не можеш да останеш?
- Не можем да променим времето.
Но времето беше откраднато от нас... и не е честно.
Наистина не е честно.
Но ти самата открадна времето и сега трябва да го върнеш.
Трябва да унищожиш триъгълника.
- Чувствам се толкова самотна.
- Никога няма да си самотна.
Вечно ще бъда с теб, както винаги съм бил.
Изнасяй се!
Чакай! Баща ти се моли за живота си,
когато го хванахме в предателство.
Плачеше като бебе.
Предай се.
Никога.
Изглеждаше изключително загрижен, да не взема това.
Лара, не. Мястото се срутва.
- Това е лудост.
- Изведи ги оттук.
Само побързай.
Ето те и теб. Сигурна и уверена.
Без пистолети.
О, Боже мой!
Тихо.
Какво?