To Kill A Mockingbird (1962) Свали субтитрите
Мейкъм беше стар и уморен град...
още през 1932 г., когато го видях за пръв път.
Някак си тогава беше по-горещо.
Колосаните якички на мъжете се размекваха до 9 часа сутринта.
Дамите се къпеха преди обяд, след следобедната си дрямка в 3 часа...
и до вечерта бяха като размекнати чаени кексчета...
с глазура от пот и пудра.
Денонощието има 24 часа, но тук изглеждаше по-дълго.
Нямаше защо да се бърза, тъй като няма- ше къде да отидеш и какво да купиш...
нито пари, с които да се купи...
въпреки че на Окръга Мейкъм наскоро му беше казано...
че няма от какво да се страхува освен от самия страх.
Него лято аз бях шест годишна.
- Добро утро, г-н Кънинхъм.
- Добрутро, госпожице.
Татко се облича. Искате ли да го извикам?
- Не г-це. Не искам да ви притеснявам.
- Защо, не е притеснение, г-н Кънинхъм.
Той ще се радва да Ви види! Атикъс!
Г-н Кънинхъм е тук.
- Добро утро, Уолтър.
- Добрутро, г-н Финч.
Аз изобщо не исках да Ви притеснявам.
Донесох Ви тези тука орехи като част от моето наследство.
Ами, благодаря ти. Зеленото зеле, което ни донесе миналата седмица беше вкусно.
- Ами, довиждане.
- Довиждане.
Скаут, мисля че може би...
следващия път като дойде г-н Кънинхъм е по-добре да не ме викаш.
- Мислех, че би искал да му благодариш.
- Искам.
Струва ми се, че се притеснява като му благодарят.
Защо ти носи всички тези неща?
Плаща ми за някои правни услуги, които му направих.
- Защо ти плаща по този начин?
- Това е единствения начин по който може.
Той няма пари.
- Беден ли е?
- Да.
- Ние бедни ли сме?
- Бедни сме, наистина.
Толкова бедни колкото Кънинхъмови?
Не, не толкова. Кънинхъмови са селяни, фермери.
Депресията ги удари най-лошо.
- Скаут, извикай брат си.
- Атикъс. Джем е на дървото.
Казва, че няма да слезе от там докато не се съгласиш...
да играеш футбол за отбора на Методистите.
Джем.
Сине, защо не слезеш от там сега и не си изядеш закуската?
Калпурния е направила хубава закуска. Горещи хлебчета.
Не сър! Няма да сляза докато не се съгласиш да играеш футбол за Методистите.
Ох, синко, не мога. Обясних ти, че съм твърде стар за това.
В края на краищата, аз съм единствения баща, който имаш.
Не искаш да изляза на терена и да ми счупят главата, нали?
Няма да сляза!
Както искаш.
Добро утро.
- Добрутро, г-це Моди.
- Какво става там?
Голям зор. Джем не ще да слезе от дървото...
докато Атикъс не се съгласи да играе футбол за Методистите.
А Атикъс казва, че е твърде стар.
Всеки път като искам да направи нещо е твърде стар!
- Той е твърде стар за всичко!
- Може да прави доста неща той.
Бъдете добри деца. Слушайте Кал.
- Добро утро, Моди.
- Добро утро, Атикъс.
Не ми разрешава да имам пушка...
и играе с мен само футбол с докосване - никога с борба.
Той може да състави такова завещание, че никога да нямаш проблеми.
Я благодарете на Бога и престанете да се оплаквате. И двамата.
Благодарете на Бога, че е с всичкия си да се държи както подобава на възрастта му.
- Джем, той е доста стар.
- Аз не мога да му помогна.
Здрасти.
- Ти си здрасти.
- Аз съм Чарлз Бейкър Харис. Мога да чета.
Ако имате нещо дето трябва да се прочете, аз мога да ви го прочета.
Колко си годишен? Четири и половина?
- Почти седем.
- Нищо чудно тогава.
Скаут си чете по рождение...
а ще тръгне на училище чак другия месец.
Изглеждаш много дребен за да си почти на седем.
Дребен съм, ама съм голям.
Викат ми Дил. От Меридиън, Мисисипи съм...
и ще ви бъда комшия за две седмици при леля ми Стефани.
Майка ми работи при един фотограф в Меридиън.
Тя включи снимката ми в конкурса "Красиво дете"...
и спечели пет долара заради мен.
Тя ми даде парите и с тях ходих 20 пъти на кино.
Нашата майка почина, но си имаме татко. Къде е твоят татко?
Нямам баща.
- Умрял ли е?
- Не.
Ако не е умрял, значи имаш баща. Нали?
Стига Скаут.
Какво направих?
- Дил, това е Калпурния.
- Приятно ми е да се запознаем, Дил.
Приятно ми е.
Моят татко притежава Л & Н железницата.
Той ще ми даде да карам локомотива чак до Ню Орлийнс.
Така ли?
Той каза, че мога да поканя когото искам--
Ето го най-гадният човек, който някога е съществувал.
Защо да е най-гадният човек?
Ами, първо...
той има момче на име Буу...
което държи вързано с вериги към леглото в ей онази къща.
Ела.
Виждаш ли? Той живее ей там.
Буу излиза само през нощта, когато спиш и е тъмно като в рог.
Като се събудиш нощем можеш да го чуеш.
Веднъж го чух да драска по мрежата на нашата врата...
но беше изчезнал, докато Атикъс стигне до вратата.
Интересно какво прави там вътре.
- Интересно как изглежда.
- Ами...
съдейки по стъпките му трябва да е два метра висок.
Яде сурови катерици и колкото котки може да улови.
Има дълъг, назъбен белег, който разсича цялото му лице.
Зъбите му са жълти и разядени, а очите му са изцъклени...
и лигите му текат почти непрекъснато.
Не ти вярвам.
- Дил, какво правиш тук?
- О, господи, лельо Стефани!
- Така ме стресна!
- Не искам да играеш там.
Там живее някакъв смахнат и е опасен.
Видя ли?
Тъкмо се опитвах да го предупредя за Буу, но той не ми вярва.
Ти по-добре му повярвай, г-н Дил Харис.
Кажи му как Буу се опита да убие баща си.
Стоях си на двора един ден, когато майка му изскочи крещейки...
"Ще ни изтрепе всичките!"
Оказа се, че Буу си режел хартия за албума си...
и когато баща му се приближил, той се пресегнал с ножицата...
наръгал го в крака, изкарал я обратно и продължил да си реже хартията.
Искаха да го пратят в лудница, но баща му каза...
"Никой Радли няма да ходи в лудница."
Тогава го затвориха в мазата на съда...
докато едва не умря от влагата и баща му си го взе обратно в къщи.
Ето го и до ден днешен седи там с неговата ножица.
Само господ знае какво прави или какво мисли.
Шест, седем, осем...
девет, десет!
Хайде Скаут! 5 часа е!
- Къде отиваш?
- Време е да посрещна Атикъс.
- Защо викаш на баща си Атикъс?
- Щото Джем му вика така.
- Той защо му вика така?
- Не знам.
Той просто взе да му вика така откакто започна да говори.
Чакай. Спри. Г-ца Дюбоз е на верандата си.
Слушай, каквото и да ти каже, не й отговаряй.
Има Конфедеративен пистолет в скута под шала си...
и ще те убие само докато те погледне.
Хайде.
- Здрасти, г-це Дюбоз.
- Не ми викай "Здрасти", грознице такава!
Кажи, "Добър ден, г-це Дюбоз."
Ела тук когато ти говоря!
Казах, ела тук!
- Слушай ме, когато ти говоря!
- Атикъс, това е Дил.
- Как си, Дил?
- Баща ти не те ли учи на уважение?
Ела тук веднага, Джийн Луиз Финч!
Добър ден, г-це Дюбоз.
Господи, изглеждате като на снимка днес.
Той не каза като снимка на какво.
Боже господи, какви са хубави цветята Ви.
Виждали ли сте нещо по-красиво?
Г-це Дюбоз, градините на Белинграт нямат нищо, което може да се сравни...
с Вашите цветя.
Е, не мисля, че са толкова хубави колкото миналогодишните.
Той гледа да я заинтригува с нещо хубаво, за да не е толкова зла.
Мисля, че Вашият двор ще бъде витрината на този град.
Е, драго ми беше да Ви видя, г-це Дюбоз.
"Аз имах две котки, които пренесох на брега...
с първия си сал.
Имах и куче."
Мислиш ли, че Буу Радли понякога наистина идва...
и наднича през прозореца ми нощем?
Джем казва, че идва. Днес следобед, когато бяхме край тяхната къща--
Скаут, казах ви и на двамата с Джем да оставите тези бедни хора на мира.
Искам да стоите настрана от тяхната къща и да престанете да ги тормозите.
- Добре сър.
- Стига толкова четене за тази вечер.
- Става късно.
- Колко е часа?
- 8.30 ч.
- Може ли да ти видя часовника?
"На Атикъс, моят любим съпруг."
Джем казва, че този часовник един ден ще бъде негов.
- Така е.
- Защо?
Ами, по традиция момчето наследява часовника на баща си.
А на мен какво ще ми дадеш?
Ами...
Не знам да имам нещо друго ценно, което да ми принадлежи.
Но има една перлена огърлица.
Има пръстен, който принадлежеше на майка ти.
Аз съм ги скрил...
и те ще бъдат твои.
- Лека нощ, Скаут.
- Лека нощ.
- Лека нощ, Джем.
- Лека нощ.
Да?
- На колко години бях, когато мама умря?
- На две.
- Ти на колко беше?
- На шест.
На колкото съм сега аз?
Красива ли беше мама?
Добра ли беше мама?
- Ти обичаше ли я?
- Да.
- Аз обичах ли я?
- Да.
Липсва ли ти?
- Добър вечер, Атикъс.
- Добър вечер, г-н съдия.
Доста топло, нали?
Да, наистина.
- Как е г-жа Тейлър?
- Добре е. Добре, благодаря.
Атикъс, ти знаеш за Том Робинсън.
Да сър.
Голямото жури ще го обвини утре.
Мислех си да те назнача да вземеш неговото дело.
Знам, че си много зает напоследък с твоята практика.
А и децата ти имат нужда да им отделяш време.
Да, сър.
Ще взема делото.
Утре ще изпратя едно момче да те извика за заседанието му.
- Добре, ще се видим утре, Атикъс.
- Да, сър.
- И, благодаря ти.
- Да, сър.
Хей, Джем...
Обзалагам се на един "Сив Призрак" срещу два "Том Суифта"...
че няма да посмееш да отидеш по-далеч от портата на Буу Радли.
- Страх те е, нали?
- Не ме е страх.
Аз минавам край къщата на Буу Радли почти всеки ден.
- Винаги на бегом.
- Ти млъкни, Скаут.
- Хайде Дил!
- Аз първа!
- Остави Дил да е първи.
- Не, аз!
Остави я да е първа.
Добре. Влизай.
- Побързай!
- Добре.
- Готова ли си?
- А-ха. Пускай я.
Бягай от там! Скаут давай!
Стига си лежала там! Стани!
Давай!
Спасявай се! Давай, Дил!
Кой е страхливец, а? Кажи им за това...
там в окръга Меридиън, г-н Дил Харис.
Ще ви кажа какво да направим.
Хайде да отидем до Съда и да видим килията, в която са държали Буу.
Леля ми казва, че е пълна с прилепи и той едва не умрял от мухъла.
Хайде! Там сигурно има вериги и инструменти за мъчение.
Хайде!
- Джем Финч?
- Да, сър.
Ако търсиш баща си, той е вътре в съдебната зала.
- Благодаря, сър, но аз не тър--
- Благодаря, г-н Таунсенд, сър.
Какво прави баща ти в Съда?
Той е адвокат и има дело.
Голямото жури обвинява негов клиент днес.
Снощи чух нещо за това, когато съдията Тейлър беше у нас.
- Хайде да отидем да гледаме!
- Не, Дил!
Това няма да му хареса.
Чакай малко!
- Това ли е съдебната зала?
- Да.
Не виждам нищо.
Вдигнете ме, за да видя какво става.
Добре. Направи столче.
Нищо не става.
Съдията изглежда заспал.
Виждам баща ви и един цветнокож мъж.
Цветнокожият--
Цветнокожият ми се струва, че плаче.
- Видях го с моята Мейела.
- Интересно какво е направил, че плаче?
К'во става?
Има много мъже, които седят заедно от едната страна...
а един мъж непрекъснато сочи към чернокожия и крещи.
- Отвеждат чернокожия някъде.
- Къде е Атикъс?
Не виждам и баща ви вече.
- Къде ли по дяволите--
- Скаут, Джем.
Какво за Бога правите тук?
Здравей, Атикъс.
Какво правите тук?
Дойдохме да видим къде е бил затворен Буу Радли.
Искахме да видим прилепите.
Искам да се приберете в къщи веднага.
- Да, сър.
- Хайде, тичайте.
Ще се видим в къщи за вечеря.
Хей, здрасти Капитане.
- Г-н Юъл.
- Капитане, аз--
Съжалявам, че те избраха за защитник на негъра дето изнасили моята Мейела.
Не знам защо не го очистих аз самият вместо да ходя при шерифа.
Щях да ви спестя на теб, шерифа и данъкоплатците много проблеми.
- Извинете, г-н Юъл. Много съм зает.
- Ей, Капитане...
някой ми каза току що...
че смятат, че ти вярваш на версията на Том Робинсън, а не на нашата.
Знаеш ли к'во им казах?
Казах, "Бъркаш човече. Страшно бъркаш!
Г-н Финч няма да повярва на него, а на нас."
-Те бъркат, нали?
-Назначен съм да защитавам Том Робинсън.
Сега, след като е обвиняем, точно това смятам да правя.
- Ти му вярваш на него--
- Много се извинявам.
Що за човек си ти бе?
И ти имаш деца.
Мисля, че трябва да си стоим тук в двора на г-ца Стефани.
Ти може и да не идваш, Ейнджъл Мей.
Какво ще правиш?
Ще надникна през някой прозорец в къщата на Радли...
да се опитаме да видим Буу Радли!
Хайде.
- Моля ви се. Страх ме е.
- Върви си в къщи щом те е страх!
Честно казано, все повече се държиш като момиче.
- Хайде.
- Изчакайте ме. Идвам.
Ще минем отзад...
и ще пропълзим под телената ограда откъм задния двор на Радли.
Не мисля, че могат да ни видят от там.
Хайде.
Хайде.
Давай.
Задръж я да мина.
Не издавайте нито звук.
Наплюнчете я.
Добре.
Наплюнчете я още.
Добре.
Хайде.
Давай. Бързо!
Бързо!
Бързо! Давай!
Тихо!
- Какво ще правиш с панталоните?
- Не знам.
Хайде, прибирай се.
По-добре да се прибирам.
Идвам, лельо Стефани!
Сбогом. Ще се видим другото лято.
Сбогом!
Идвам!
- Отивам за панталоните си.
- Моля те Джем. Прибирай се в къщи.
Не мога да се прибера без панталоните си.
- Тогава ще извикам Атикъс.
- Не, няма да го викаш.
Слушай сега. Атикъс никога не ме е бил откакто се помня...
и смятам да бъде все така.
- Тогава идвам с теб.
- Няма да идваш! Стой тук и не мърдай.
Ще се върна преди да си преброила до десет.
Едно, две...
три, четири--
Прибирайте се.
Пет...
шест, седем, осем...
девет, десет...
1 1 , 1 2...
13, 14--
Какво беше това? Какво става?
Какво стана?
Какво става? Какво има?
Какво има?
Някой ще ми каже ли какво става?
Г-н Радли стреля по крадец в неговата зелева градина.
Крадец? О, Моди!
Който и да е бил скоро няма да се върне.
Г-н Радли сигурно му е изкарал акъла.
Е, лека нощ.
Изплаших се до смърт.
Хайде прибирайте се. Данданията свърши. Време е за сън.
Добро утро.
- Добро утро, Моди.
- Добро утро, Калпурния.
Дойдох да видя дали Джийн Луиз е готова за първия си учебен ден.
- Здравей Джем. Готов ли си?
- Да, г-жо.
Какво ще правиш сама, когато вече и двете деца са на училище?
Не знам, и това си е самата истина.
Тъкмо си мислех за това.
Чуваш ли ме? Хайде побързай!
Хей, вижте. Вижте я Скаут!
Хайде ела тук.
Изяж си закуската.
Мисля, че роклята много ти отива, скъпа.
Престани да си дърпаш роклята.
Искаш да я измачкаш преди да си стигнала до училище ли?
Все още не разбирам защо трябва да нося тази глупава стара рокля.
- Ще свикнеш.
- Готов съм!
Има още половин час до започване на училище.
Седни на масата и изчакай сестра си.
- Побързай!
- Бързам.
Хайде! Първият ти ден е. Искаш да закъснееш ли?
- Готова съм.
- Хайде да тръгваме!
Чао!
Проклет да си, Уолтър Кънинхъм!
Престани!
Какво си мислиш, че правиш?
Заради него си навлякох беля!
Опитах се да обясня на тази тъпа учителка...
защо той няма пари за обяд, а тя ми се скара!
Престани!
Баща ти е г-н Уолтър Кънинхъм от Олд Съръм ли?
Ела да вечеряш с нас в къщи. Ще е удоволствие да си с нас.
Татко е приятел на твоя баща.
Скаут е откачена. Тя няма да се бие повече с теб.
Надявам се, че вечерята ти харесва.
Да, сър. Не си спомням откога не съм ял печено говеждо.
Напоследък ядем катерици и зайци.
Двамата с татко ходим на лов през свободното си време.
Имаш си собствена пушка?
- От кога си имаш пушка?
- От близо година.
- Може ли да ми дадете сиропа, моля?
- Разбира се синко.
Би ли донесла каничката със сиропа, моля?
Да, сър.
Колко годишен беше, когато получи първата си пушка?
Тринадесет или четиринадесет.
Спомням си, когато татко ми даде тази пушка.
Каза ми, че никога не трябва да я насочвам към нещо в къщи...
и че би искал да стрелям по консервени кутии в задния двор.
Но каза също, че скоро изкушението да бия птички ще е твърде голямо...
и че мога да убивам колкото си искам сойки...
ако мога да ги уцеля.
Но да запомня, че е грях да убиеш присмехулник.
Защо?
Предполагам, защото присмехулниците не правят нищо друго...
освен да пеят за наше удоволствие.
Не кълват градините на хората. Не свиват гнезда в кошовете за царевица.
Те не правят нищо друго, освен да ни пеят до издъхване.
Как беше в училище?
Добре.
Благодаря, Кал. Това е за Уолтър.
Какво по дяволите правиш --
Но Атикъс, той изля всичкия сироп в яденето си...
и продължава да го разлива.
- Какво?
- Ела тук. Искам да ти кажа нещо.
Това момче ти е на гости...
и ако ще да изяде и покривката трябва да го оставиш, чуваш ли?
А, ако не можеш да се държиш и да ядеш прилично...
можеш да седнеш тук и да ядеш в кухнята.
Какво за Бога ти става?
- Хайде, хайде.
- Няма да ходя повече.
Няма да ходя на училище повече.
Хайде Скаут. Това е просто първи ден.
Не ме интересува. Нищо не беше наред.
Учителката ми се ядоса до смърт...
и каза, че си ме учил да чета неправилно...
и да спреш.
А след това се изложи като се опита да даде пари на Уолтър Кънинхъм...
когато всички знаят, че Кънинхъмови не вземат нищо от никого.
Последният глупак можеше да й каже това.
Може би е просто нервна.
Все пак, това е първият й ден като учителка, а е и нова в града.
Чакай малко сега.
Ако научиш този прост трик...
ще се спогаждаш много по-добре с всякакви хора.
Никога не можеш истински да разбереш един човек...
докато не погледнеш нещата от неговата гледна точка.
Сър?
Докато не влезеш в неговата кожа и не се поразходиш с нея.
Но ако продължавам да ходя на училище няма да можем повече да четем заедно.
Знаеш ли какво е компромис?
Да изкривиш закона?
Не, това е споразумение, постигнато чрез взаимно съгласие.
Сега, ето как ще стане.
Ти се съгласяваш, че трябва да ходиш на училище...
ние ще продължим да четем по същия начин всяка вечер...
както винаги сме го правили.
Договаряме ли се?
Изглежда, че нямаше...
някого или нещо, което Атикъс да не може да обясни.
Въпреки, че не беше талант, който би възхитил приятелите ни...
Джем и аз трябваше да признаем, че той беше много добър в това.
Това беше единственото, в което беше добър...
мислехме си ние.
Виждаш ли? Ето го.
Влезте вътре.
Хайде. Влизайте.
Г-н Финч? Тук е Кал.
Кълна се в Бога, има бясно куче малко по-надолу по улицата.
Идва насам.
Ето го.
Бясно е кучето, г-н Финч.
Стой вътре, сине. Кал, дръж го вътре.
На мушка е, Хек.
- Застреляй го, г-н Финч.
- Не, г-н Тейт.
- Той не може да стреля!
- Не губи време, Хек.
За Бога, трябва до го убием веднага.
Виж го чак къде е. Не мога да стрелям толкова добре и ти го знаеш.
- Не съм стрелял от години.
- Ще се почувствам много добре...
ако стреляш сега.
Не се приближавайте до това куче. Толкова е опасно мъртво, колкото и живо.
Да, сър.
Да, синко.
- Нищо.
- Какво става, момче?
Не можеш ли да говориш? Не знаеш ли, че татко ти е най-добрият стрелец в окръга?
Стига, Хек. Хайде да се връщаме в града.
- Пак повтарям. Не доближавайте кучето.
- Да, сър.
Ще изпратя Зийбо веднага да го прибере.
Може ли да дойдем с теб?
- Може ли? Моля те?
- А? Може ли?
Не. Трябва да отида извън града по работа, а вие само ще се уморите.
Не, аз няма! Аз няма да се уморя.
Добре, обещайте, че ще стоите в колата, докато говоря с Хелън Робинсън.
И няма да ме врънкате да си тръгваме, ако се уморите.
Добре. Качвайте се.
- Коя е Хелън Робинсън?
- Жената на мъжа, когото защитавам.
- Добър вечер, Дейвид.
- Добър вечер.
- Добър вечер, Хелън.
- Добър вечер, г-н Финч.
Дойдох да ти кажа за посещението ми при Том.
- Да, сър.
- И да те уведомя...
че издействах отлагане на делото.
Би ли казал на татко да излезе и да дойде тук, моля те?
Ти, негролюбецо.
Не се бой от него, сине. Той само блъфира.
Негролюбец!
Има много грозни неща в този свят, сине.
Бих искал да мога да те предпазя от всички тях.
Това е невъзможно.
Ако изчакаш да сложа Скаут в леглото ще те закарам до вкъщи.
Да, сър.
Имаш ли нещо против да останеш при Скаут докато закарам Кал до тях?
- Не, сър.
- Лека нощ, Джем.
Лека нощ, Кал.
Атикъс се беше зарекъл, че няма да ми прости...
ако разбере, че отново съм се била с някого.
Аз бях вече твърде голяма и едра за такива детинщини.
И колкото по-бързо се научех да се въздържам...
толкова по-добре щеше да бъде за всички.
Скоро забравих това.
Сесил Джейкъбс ме накара да забравя.
Какво има?
Атикъс, ти защитаваш ли чернилки?
- Не казвай "чернилки".
- Аз не го казах.
Сесил Джейкъбс го каза. Затова трябваше да се бия с него.
Скаут, не искам да се биеш.
- Трябваше. Той--
- Не ме интересуват причините.
- Забранявам ти да се биеш.
- Да, сър.
Както и да е. Аз просто съм адвокат- защитник на един негър. Том Робинсън.
Има някои неща...
които не си достатъчно голяма да разбереш още.
Доста се говори из града...
за това, че не трябва да правя много за защитата на този човек.
Ако не трябва да го защитаваш, защо го правиш тогава?
По много причини.
Основната е, че ако не го направя...
не бих могъл да се движа с гордо вдигната глава из града.
Не бих могъл да кажа на теб или на Джем...
да не правите нещо отново.
Ще чуеш някои грозни приказки за това в училище.
Но искам да ми обещаеш едно нещо:
че няма да се биеш за това...
независимо какво ти казват.
Да, сър.
Какво правиш?
Вървя като египтянин.
Учихме за тях днес в училище.
Учителката каза, че без тях нямало да сме до никъде.
Вярно ли?
Люлка на цивилизацията. Те измислили балсамирането и тоалетната хартия.
Не така.
Сложи си краката ей така.
Виж, Джем.
Виж. Момчето има перчем над веждите си като тебе.
Да, а момичето има бретон като тебе.
Тези кукли сме ние.
Не спиш ли?
- Лягай да спиш.
- Не мога да заспя.
- Лягай да спиш.
- Какво има в кутията?
Нищо. Лягай си.
Хайде де.
Ако ти покажа, заклеваш ли се на никого да не казваш?
- Заклевам се.
- Прекръсти се.
Намерих всички тези неща...
в хралупата на старото дърво по различно време.
Това е медал за правопис.
Знаеш ли, че са давали тези медали най-добрите правописци в училище...
преди ние да се родим.
Друг път, намерих това.
Това.
И, Скаут...
знаеш ли нещо друго, което не съм ти казвал...
за онази вечер, когато се върнах до къщата на Радли?
Нещо друго? Ти не си ми казвал нищо за нея вечер.
Ами...
нали знаеш първия път като си събувах панталоните?
Те се бяха омотали...
и не можех да ги събуя.
Е, когато се върнах, обаче...
те бяха сгънати на оградата...
като че ли ме очакваха.
Доста време мина...
преди Джем и аз да говорим отново за Буу.
Училището най-после свърши и лятото дойде...
а също и Дил.
- Добро утро!
- Добро утро.
Я, ти си станал рано, рано.
- Станал съм още от 4.00 часа.
- От 4.00 часа?
Да. Аз винаги ставам в 4.00 часа. То си ми е в кръвта.
Ами, татко беше железничар преди да забогатее.
Сега кара самолети. Един ден...
ще префучи тук през Мейкъм...
ще ме грабне и ще ме разходи със самолета.
-Кой е този в колата със шерифа?
-Том Робинсън, сине.
- Къде е бил?
- В Абътсвилския затвор.
- Защо?
- Шерифът сметна, че там ще е безопасно.
Докарват го обратно тук тази вечер...
защото утре ще се гледа делото му.
- Добър вечер, Хек.
- Добър вечер, г-н Финч.
Влез.
Разчуло се е, че съм докарал Том Робинсън обратно в ареста.
Чух, че може да се очакват проблеми от страна на онези от Олд Съръм.
Ако трябва да останеш тук тази нощ, ще можеш ли?
- Да, сър, ще мога.
- Благодаря ти.
- Мисля, че е най-добре да останеш.
- Да, сър.
- Какво става?
- Лягай да спиш.
Какво става?
Ето я колата му.
Виждаш ли? Ето го там е!
Не, Скаут. Недей да ходиш при него. Може да не му хареса.
Аз само исках да видя къде е и какво прави.
Добре е. Хайде да се връщаме в къщи.
Хайде.
- Вътре ли е, г-н Финч?
- Вътре е.
Спи. Не го будете.
Знаеш какво искаме.
Дръпни се от вратата, г-н Финч.
Уолтър...
мисля, че трябва да се върнете обратно в къщи.
- Хек Тейт е тук някъде наоколо.
- Не, не е.
Хек и неговите хора са там в Олд Съръм да ни търсят.
Ние знаехме, че ще ни търси, затова дойдохме по другия път.
Не беше помислил за това, нали, г-н Финч?
- Помислих си за това.
- Не виждам Атикъс.
Това променя донякъде нещата.
Джем, прибирай се в къщи и вземи Скаут и Дил с теб.
- Синко, казах да се прибираш в къщи.
- Няма сър.
- Аз ще го пратя в къщи.
- Не го докосвай! Остави го!
Стига!
Никой няма да се отнася с Джем по този начин!
Махни ги от тука.
- Много те моля да си тръгваш.
- Няма, сър.
- Казах ти, няма да си тръгна.
- Здравей, г-н Кънинхъм.
Казах, "Здравей, г-н Кънинхъм." Какво става с наследствения акт?
Не си ли ме спомняш, г-н Кънинхъм?
Аз съм Джийн Луиз Финч.
Рано една сутрин ни донесе малко орехи. Спомняш ли си?
Поговорихме си.
Извиках татко да излезе и да ти благодари.
В един клас съм с твоето момче. В един клас съм с Уолтър.
Той е добро момче. Ще го поздравиш от мен, нали?
Знаеш ли какво, г-н Кънинхъм?
Наследствените актове са лошо нещо. Наследствените актове-
Аз само казвах на г-н Кънинхъм, че наследствените актове са лоши...
но да не се тревожи.
Понякога отнема доста време.
Какво има?
Не исках да те обидя, г-н Кънинхъм.
Не съм обиден, млада госпожице.
Ще предам на Уолтър твоите поздрави.
Хайде да се махаме оттук.
Хайде, момчета.
Сега може да си отивате в къщи.
Всички.
Ще си дойда по-късно.
Хайде.
Г-н Финч, отидоха ли си?
Отидоха си. Няма да те безпокоят повече.
Добро утро, г-н Страйкс.
-Как сте?
-Виждал ли си някога толкова много хора?
Като в събота.
- Къде отиваш?
- Не издържам повече.
- Отивам в съда да гледам.
- По-добре недей.
- Знаеш какво каза Атикъс.
- Не ме интересува какво каза.
Няма да изпусна най-вълнуващото нещо, което някога е ставало в този град.
Претъпкано е. Стоят прави чак до най-отзад.
- Отче.
- Да?
- Отче Сайкс, горе ли се качвате?
- Да, горе.
Благодаря ти, братко Джо, че ми запази мястото.
Хайде, деца. Хайде, хайде.
Съдебното заседание започва. Всички да станат.
Вечерта на 21 август...
тъкмо излизах от офиса си за да се прибирам в къщи, когато Боб--
Г-н Иуел-дойде.
Беше много развълнуван и каза...
да отида в неговата къща колкото се може по-бързо...
защото неговото момиче било изнасилено.
Качих се в колата си и отидох там по най-бързия начин.
Тя беше доста бита.
Попитах я дали Том Робинсън я беше бил така.
Тя каза да, той я беше бил.
Попитах я дали я беше обезчестил.
Тя каза да, обезчестил я.
Това беше всичко.
Благодаря.
Някой извика ли лекар, шерифе?
- Не, сър.
- Защо?
Ами, не сметнах за необходимо.
Тя беше доста бита.
Явно нещо беше станало. Беше очевидно.
Добре, шерифе, казваш, че е била доста бита. По какъв начин?
Ами, беше бита около главата.
Имаше синини, които вече си личаха по ръцете.
Имаше оток под окото.
- Кое око?
- Чакай да се сетя.
Лявото беше.
Добре, значи--
нейното ляво ли беше срещу тебе...
или твоето, гледайки към нея?
Да, би трябвало да е нейното дясно око.
Дясното й око беше, г-н Финч. Сега си спомням.
Беше бита от нея страна на лицето.
Коя страна отново, Хек?
Дясната.
Имаше синини по ръцете си.
Показа ми шията си. Имаше отчетливи отпечатъци от пръсти по гръкляна й.
Около цялата й шия, зад гърлото й?
Бих казал, около цялата й шия.
Свидетелят може да си седне на мястото.
Робърт Е. Лий Юъл.
Сложи ръката си на библията, моля.
Заклеваш ли се да кажеш истината, цялата истина и Бог да ти помогне?
- Заклевам се.
- Седни, моля.
Добре, г-н Юъл...
разкажи ни със свои думи...
какво се случи на 21 август.
Нея вечер...
се прибирах от гората с наръч съчки...
и чух Мейела да пищи като се приближавах към оградата.
Пуснах съчките и хукнах с все сила, но се заплетох в оградата.
Но като се откачих, дотърчах до прозореца...
и го видях с моята Мейела!
Какво направи...
след като видя обвиняемия?
Изтичах край къщата, за да вляза...
но той беше избягал през входната врата малко преди мен!
Но ясно видях кой беше!
Видях го.
И се втурнах вътре и...
бедната Мейела лежеше на пода и ревеше.
След това хукнах с все сила за г-н Тейт.
Благодаря.
Имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса, г-н Юъл?
Не сър, г-н Финч. Разбира се, че не.
Голямо тичане е паднало нея вечер.
Казваш, че си тичал до къщата, тичал си до прозореца...
изтичал си вътре, изтичал си до Мейела и си търчал за шерифа Тейт.
През цялото това тичане, изтича ли за лекар?
Нямаше нужда. Аз видях кой го стори.
Добре, г-н Иуел, ти чу показанията на шерифа.
Съгласен ли си с неговото описание на нараняванията на Мейела?
Съгласен съм с всичко, което г-н Тейт каза.
Окото й беше насинено.
Тя беше много бита, много бита.
Добре, г-н Иуел, можеш ли- Можеш ли да четеш и пишеш?
Да сър, г-н Финч. Мога да чета и мога да пиша.
Хубаво.
Тогава би ли написал името си, моля?
Ето тук. Покажи ни.
Какво е толкова интересно?
Ти си левак, г-н Юъл.
Какво общо има това с всичко, г-н съдия? Аз съм набожен човек.
Този Атикъс Финч, той се опитва да ме изхитри!
Трябва да се пазите от хитри адвокати като Атикъс Финч!
Тихо! Тихо, сър.
Свидетелят може да си седне на мястото.
Мейела Вайълет Иуел.
Сложи си ръката на библията, моля.
Заклеваш ли се да кажеш истината, цялата истина и Бог да ти помогне?
Седни.
Сега, Мейела...
хайде да ни разкажеш точно какво се случи, а?
Седях си на верандата и той дойде.
Имаше един стар гардероб на двора...
и аз му казах...
"Ела тук, момче и нацепи този гардероб...
и ще ти дам пет цента."
Той влезе в двора...
а аз влязох в къщата да взема петте цента...
и като се обърнах, и докато разбера, той беше отгоре ми.
Аз се борих и виках...
но той ме беше хванал за гушата...
и ме удряше, отново и отново.
И следващото, което си спомням, татко беше в стаята...
застанал над мене крещеше...
"Кой го направи? Кой го направи?"
Благодаря ти, Мейела.
Свидетелят е твой, Атикъс.
Г-це Мейела...
баща ти добре ли се държи с тебе?
Искам да кажа, лесно ли се спогаждате?
Поносимо.
С изключение, когато пие.
Когато е ядосан, бил ли те е някога?
Моят татко никога не е вдигал ръка срещу мен през живота ми.
Ти казващ, че си помолила Том да влезе и да насече а-а --Какво беше?
Гардероб.
Това за първи път ли беше...
да го поканиш да мине зад оградата?
Да.
Не си ли го канила...
да минава зад оградата и преди?
Може би.
Можеш ли да си спомниш някой друг случай?
Ти казваш...
"Той ме хвана, души ме и ме обезчести".
Така ли?
Спомняш ли си дали те би по лицето?
Не.
Не си...
спомням дали ме удря.
Искам да кажа, да! Той ме удря!
Удря ме!
Благодаря.
Сега, би ли посочила човекът, който те би?
Разбира се, че да. Седи ей там.
Том, би ли станал, моля те?
Нека г-ца Мейела добре да те разгледа.
Би ли хванал това, моля?
Благодаря.
Добре, сега би ли го хванал този път с лявата си ръка?
Не мога, сър.
Защо не можеш?
Не мога да използвам лявата си ръка, изобщо.
Памукочистачната машина ми я повлече, когато бях 1 2 годишен.
Накъса ми всички мускули.
Това ли е човекът, който те изнасили?
Определено е той.
Как?
Не знам как го е направил.
Просто го направи.
Ти свидетелства...
че те е душил, и че те е бил.
Ти не каза, че те е издебнал изотзад и те е ударил да загубиш съзнание...
а че си се обърнала...
и ето ти го него.
Искаш ли да ни кажеш какво всъщност се случи?
Искам нещо да кажа...
и след това няма нищо повече да кажа!
Той ме обезчести!
И ако вие прекрасни...
изтънчени джентълмени...
няма да направите нищо за това...
тогава вие сте само едни скапани...
бъзливи, миризливи страхливци...
всички вие!
И вашият помпозен вид не струва пукнат грош!
Вашето "мадам"-осване И вашето "Г-це Мейел"-осване...
не струва пукнат грош, г-н Финч!
Седни сега.
Атикъс.
Г-н Гилмър.
Прокуратурата приключи, г-н Съдия.
Том Робинсън, седни на свидетелското място.
Сложи ръката си на библията.
Заклеваш ли се да кажеш истината, цялата истина и Бог да ти помогне?
- Заклевам се.
- Седни.
Познаваше ли се с Мейела Вайълет Иуел?
Да, сър.
Минавах край нейната къща всеки ден на отиване и на връщане от полето.
Има ли друг път, по който да минаваш?
Не, сър. Няма друг, който да знам.
А тя някога заговаряла ли те е?
Ами, да, сър.
Обикновено я поздравявам, когато минавам край тях.
И един ден, тя ме помоли да мина зад оградата...
и да й нацепя един стар гардероб.
Тя ми даде брадва и аз го нацепих.
А след това тя каза...
"Предполагам, че трябва да ти дам пет цента, нали?"
А аз й казах: "Не, г-це. Безплатно е."
И си отидох в къщи.
Г-н Финч, това беше още миналата пролет, преди повече от година.
Някой друг път, ходил ли си отново у тях?
Да, сър.
Кога?
Ходих много пъти.
Изглежда, че всеки път като минех край тях...
тя имаше по нещо малко, нещо, което да свърша-
да нацепя трески и да й занеса вода.
Какво се случи с теб...
вечерта на 21 август, миналата година?
Нея вечер се прибирах към къщи, както обикновено.
Когато минавах край къщата на Иуелови...
г-ца Мейела беше на верандата, както ми беше казала, че ще бъде.
Тя ме извика да вляза и да й помогна за малко.
Минах зад оградата...
и се огледах за разпалки за цепене, но не видях такива.
Тогава тя ми каза да вляза в къщата...
защото имало врата за оправяне.
Затова, аз я последвах и влязох...
и погледнах вратата, и тя ми се видя в ред.
Тогава тя затвори вратата.
През цялото време се чудех, защо е толкова тихо.
И изведнъж се усетих.
Нямаше нито едно дете в къщата.
И тогава казах: "Г-це Мейела, къде са децата?"
Тя каза: "Отидоха да си купят сладолед."
Каза, че й отнело цяла година да спести седем петцентови монети, но спестила.
И всичките отишли в града.
Какво каза ти тогава?
Казах нещо от сорта...
"О, г-це Мейела, това е много хубаво от твоя страна, че си ги почерпила."
Тя каза: "Наистина ли?"
"Ами", казах аз, "най-добре е да тръгвам".
Не можех с нищо да й помогна. Тя ми каза, че бих могъл.
И аз я попитах с какво.
А тя ми каза да стъпя на онзи там стол...
и да сваля онази кутия отгоре на гардероба.
Направих както ми каза...
и тъкмо се пресягах...
когато следващото нещо, което усетих бе, че тя ми прегърна краката.
Тя така ме стресна, че скочих от стола и го съборих.
Това беше единственото нещо--
единствената мебел- съборена в стаята, г-н Финч...
когато си тръгнах, кълна се.
И какво стана след като събори стола?
Ти се закле да кажеш цялата истина. Ще го сториш ли?
Какво стана след това?
Аз скочих от стола...
и се обърнах...
и тя се хвърли върху мен.
Прегърна ме през кръста.
Повдигна се и ме целуна по лицето.
Каза, че не била целувала мъж дотогава...
и затова искала да ме целува.
Каза ми да я целуна и аз...
а аз й казах, "Г-це Мейела, пусни ме да си ходя"...
и се опитах да се изскубна.
Г-н Иуел я изпсува от прозореца.
Каза, че ще я убие.
Какво стана след това?
Избягах толкова бързо, че не знам какво е станало.
Том, изнасили ли Мейела Иуел?
Не, сър.
Причини ли й болка по някакъв начин?
Не, сър.
Робинсън...
ти добре сечеш гардероби и разпалки с една ръка, нали?
Достатъчно силен ли си да удушиш жена...
и да я хвърлиш на пода?
- Никога не съм го правил, сър.
- Но си достатъчно силен за това.
Предполагам, сър.
Как така си толкова ентусиазиран да вършиш разни услуги на тази жена?
Изглежда, че тя-- няма кой да й помага.
Както казах--
След като живее с г-н Иуел и седем деца в къщата?
Вършил си цялото това цепене и работа само от чиста доброта ли, момче?
Изглежда си страшно добър човек.
Всичката тази работа без нито цент?
Да, сър. Аз просто я съжалявах.
Тя изглеждаше--
Съжалявал си я?
Бялата жена?
Съжалявал си я.
Поначало...
това дело не трябваше да стига до съд.
Прокурорът не е представил нито йота...
медицинско доказателство...
за това че престъплението, в което е обвинен Том Робинсън...
изобщо е извършено.
Вместо това, той разчита...
на показанията на двама свидетели...
чиито показания не само бяха поставени под сериозно съмнение...
при кръстосания разпит...
но и бяха напълно отречени от обвиняемия.
Има обстоятелствени доказателства, които сочат, че...
Мейела Иуел е била бита...
жестоко...
от някой, който е удрял почти изцяло с лявата си ръка.
Том Робинсън сега седи пред вас, като положи клетва...
с единствената си здрава ръка...
дясната.
Сърцето ми е изпълнено със съжаление...
към главния свидетел на прокурора.
Тя е жертва...
на жестока бедност и невежество.
Но съжалението ми...
не включва...
това, че тя поставя живота на един човек в опасност...
което прави, опитвайки се да се освободи от вината си.
Казвам "вина", господа...
защото именно вината е...
това, което я е мотивирало.
Тя не е извършила престъпление.
Тя просто е нарушила твърдия и стародавен...
закон на нашето общество.
Закон, толкова суров, че който го нарушава...
бива прокуден от нашите среди...
като прокажен.
Тя трябва да унищожи доказателството...
за нейното провинение.
А, кое е доказателството за нейното провинение?
Том Робинсън, едно човешко същество.
Тя трябва да запрати Том Робинсън надалеч от себе си.
Том Робинсън за нея е ежедневно напомняне...
за това което е направила.
Всъщност, какво е направила?
Изкушила е един негър.
Тя е бяла, а е изкушила негър.
Тя е направила нещо, което е недопустимо в нашето общество.
Тя е целунала чернокож мъж.
Не някой стар чичо...
а здрав, млад негър.
Никакъв закон не е имал значение за нея преди да го наруши...
но след това, той изведнъж се сгромолясал върху нея.
Свидетелите на прокурора...
с изключение на шерифа на окръга Мейкъм...
се представиха пред вас, господа, пред този съд...
с циничната самоувереност...
че техните показания няма да бъдат поставени под съмнение.
Самоуверени, че вие господа...
ще им повярвате заради схващането--
злото схващане--
че всички негри лъжат...
всички негри по принцип са неморални същества...
на всички чернокожи мъже не бива да се има доверие, щом са около жените ни.
Схващане, което е свързано с еднакво мислещи мозъци...
и което е само по себе си, господа, една лъжа.
Което не е необходимо да ви го казвам.
И така...
един тих, скромен, уважаван негър...
който е имал неблагоразумието...
да съжали една бяла жена...
трябва да противопостави своята дума срещу тази на двама бели хора.
Обвиняемият не е виновен...
но някой в тази съдебна зала е.
Вижте, господа...
в тази страна...
нашите съдилища са велик уравновесител.
В нашите съдилища...
всички хора са...
равни.
Аз не съм просто идеалист, който твърдо вярва...
в справедливостта на нашите съдилища и в нашата система на съдебно жури.
Това не е просто идеал за мен. Това е живата, действителна практика!
Аз съм убеден, че вие, господа, ще прегледате...
безпристрастно...
доказателствата, които чухте...
ще вземете решение...
и ще върнете този мъж на неговото семейство.
В името на Бога...
изпълнете своя дълг.
В името на Бога...
повярвайте на...
Том Робинсън.
Колко време вече заседава журито, отче?
Чакай да видя.
Почти два часа вече.
Мисля, че това е много добър знак, нали?
Съдебното заседание започва. Всички да станат.
Господа съдебни заседатели, взехте ли решение по обвинението?
Да, г-н Съдия.
Обвиняемият, ако обича да стане и да се обърне към съдебното жури.
Какво е вашето решение?
Обвиняемият е виновен, съгласно обвинителния акт.
Господа, съдебното жури е разпуснато.
Съдебното заседание приключи.
Ще отида при Хелън рано утре сутринта.
Казах й да не се отчайва, защото този път сигурно ще загубим.
Г-це Джийн Луиз.
Г-це Джийн Луиз, стани.
Баща ти минава.
Съжалявам, Атикъс.
Благодаря, Моди.
Атикъс, може ли за минутка?
Извинявай.
Да, госпожо?
Не знам дали това ще помогне...
но искам да ти кажа следното.
Има някои хора на този свят...
които са родени да вършат неприятната работа вместо нас.
Баща ви е един от тях.
Ами, това е.
Какво става, Атикъс?
Том Робинсън е мъртъв.
Карали го към Абътсвил...
за по-безопасно.
Том се отскубнал и хукнал да бяга.
Полицаят...
му викнал да спре...
но Том не спрял.
Стрелял само да го рани...
но не уцелил както трябва.
Убил го.
Полицаят казал, че...
Том хукнал да бяга като луд.
Последното нещо, което му казах е да не губи кураж...
че ще обжалваме.
Имахме толкова добър шанс.
Имахме нещо повече от добър шанс.
Трябва да отида да съобщя на семейството му.
Гледай децата, Моди.
Атикъс, искаш ли да дойда с теб?
Не, сине. Мисля, че е по-добре да отида сам.
Ще дойда с теб.
Добре, сине.
Здравейте, г-н Финч. Аз съм Спенс, бащата на Том.
Здравей, Спенс.
- Хелън тук ли е?
- Да, сър.
Легнала си е вътре и се опитва да поспи.
Говорехме си за обжалването, г-н Финч.
Колко време мислите, че ще отнеме?
Няма да има обжалване.
Не сега. Том е мъртъв.
Мъртъв?
Момче.
Влез вътре и кажи на Атикъс Финч, че съм казал да дойде тук.
Хайде, момче.
До октомври нещата се уталожиха отново.
Все още се опитвах да видя Буу всеки път като минавах край къщата на Радли.
Тази вечер мислите ми бяха заети с Празника на вси Светии.
Щеше да има конкурс с представяне на всички земеделски продукти на окръга.
Аз трябваше да съм облечена като шунка.
Джем каза, че ще ме придружи до училищния салон.
Така започна най-дългото ни пътуване заедно.
- Скаут.
- Да?
Ще тръгваш ли? Всички заминаха.
- Не мога да се прибера в къщи така.
- Добре, аз тръгвам.
Вече е почти десет часа и Атикъс ще ни чака.
Добре, идвам.
"Шунка" Чувствам се като глупачка да си ходя така до вкъщи.
Аз не съм виновен, че си загуби роклята.
Не съм я загубила. Просто не мога да я намеря.
- Къде са ти обувките?
- Не мога да ги намеря и тях.
- Ще си ги вземеш утре.
- Но утре е неделя.
Ще помолиш чистачката да те пусне. Хайде.
Чакай, Скаут. Дай да те хвана преди да си счупиш врата.
Джем, няма нужда да ме държиш.
- Какво става?
- Млъкни малко, Скаут.
Стори ми се, че чух нещо.
Хайде.
Чакай.
Искаш да ме уплашиш ли? Знаеш, че съм вече голяма.
Тихо.
- Чувам да лае някакво старо куче.
- Не е това.
Чувам го докато вървим.
Щом спрем, не го чувам.
О, да, моят костюм шуми.
Страх те е заради вси Светии.
Сега пак го чувам.
Сигурно е оня глупав Сесил Джейкъбс, който се опитва да ме уплаши.
Сесил Джейкъбс е голяма, мокра кокошка!
Хайде.
Бягай, Скаут!
Бягай, Скаут! Бягай! Бягай!
Какво стана?
Не знам. Просто не знам.
- Кажи на доктор Рейнълдс да дойде.
- Да, сър.
- Добре ли си?
- Да, сър.
- Наистина ли?
- Да, сър.
Шерифа Тейт, моля.
Атикъс, Джем мъртъв ли е?
Не. В безсъзнание е.
Няма да знаем колко е пострадал докато не дойде лекаря.
Хек? Атикъс Финч.
Някой е преследвал децата ми.
Има лошо счупване доколкото виждам.
Като че ли някой е искал да изскубне ръката му.
Ей сега ще се върна, Атикъс.
- Как е момчето, докторе?
- Ще се оправи.
Шерифе Тейт.
Какво има, Хек?
Боб Юъл лежи на земята, ей там под онова дърво...
с кухненски нож, забит между ребрата.
Мъртъв е.
- Сигурен ли си?
- Да, сър.
Той няма повече да закача тези деца.
Г-це Скаут, можеш ли да ни кажеш какво стана?
Не знам.
Изведнъж някой ме грабна и ме събори на земята.
Тогава Джем ме намери.
Тогава г-н Юъл, предполагам, го грабна отново и Джем изкрещя.
Тогава някой ме грабна. Г-н Юъл, предполагам.
Някой го хвана него...
и след това чух някой да диша тежко и да кашля.
След това видях някой да носи Джем.
Кой беше?
Ето го, г-н Тейт.
Той може да ви каже името си.
Здравей, Буу.
Г-це Джийн Луиз, г-н Артър Радли.
Мисля, че той вече те познава.
Хек, дай да излезем отпред на верандата.
Искаш ли да кажеш лека нощ на Джем, г-н Артър?
Можеш да го помилваш, г-н Артър. Той спи.
Ако беше буден обаче, нямаше да можеш. Нямаше да ти позволи.
Давай.
Хайде да отидем да седнем на люлката, г-н Артър.
Предполагам, че това което трябва да направим е--
Боже мой. Сигурно си загубвам паметта.
Не мога да се сетя дали Джем е на 1 2 или 13 години.
Както и да е, ще трябва да се...
явя пред окръжния съд.
Разбира се, това е явен случай на самоотбрана.
Ще изтичам до кантората--
Г-н Финч...
смяташ, че Джем е убил Боб Иуел?
Това ли си мислиш?
Твоето момче изобщо не го е наръгало.
Боб Иуел е паднал върху ножа си.
Той се е самоубил.
Един чернокож мъж умря безпричинно.
Сега човекът, който причини това е мъртъв.
Нека този път мъртвите погребат мъртвите, г-н Финч.
Не съм чувал да е незаконно някой гражданин...
да направи всичко възможно да предотврати извършване на престъпление...
точно това, което той е направил.
Може би ще ми кажеш, че е мой дълг да уведомя града за това...
и да не го потулвам.
Знаеш какво ще стане тогава.
Всички жени в Мейкъм, даже и моята, ще тръгнат да му чукат на вратата...
да му носят ангелски кексове.
Според мен, да вземеш този човек...
който е направил на теб и на града такава голяма услуга...
и да го изкараш с неговата срамежливост на показ--
За мен, това е грях.
Грях е.
И аз не го искам върху моята глава.
Може да не съм нещо много, г-н Финч...
но все още съм шериф на окръга Мейкъм...
и Боб Юъл е паднал върху ножа си.
Лека нощ, сър.
Г-н Тейт беше прав.
Какво искаш да кажеш?
Ами, това би било...
нещо като да убиеш присмехулник, нали?
Благодаря ти, Артър.
Благодаря ти за моите деца.
Съседите носят храна за смърт...
и цветя за болест...
и малки неща за всичко друго.
Буу беше наш съсед.
Той ни даде две кукли от сапун...
счупен часовник и верижка...
нож...
и нашия живот.
Веднъж, Атикъс каза, че никога не можеш да разбереш човек...
докато не влезеш в неговата кожа и не се разходиш в нея.
Просто стоейки на верандата на Радли беше достатъчно.
Лятото, което беше започнало толкова отдавна - свърши...
и друго лято го замести...
и друга есен.
И Буу Радли се появи.
Аз си мислех за това време много пъти...
за Джем и Дил...
и Буу Радли, и Том Робинсън.
И Атикъс.
Той стоя в стаята на Джем цяла нощ...
и беше там, когато Джем се събуди на сутринта.